Поемам от второто езеро нагоре.
Скоро пред мен е тихата огледална повърхност на Езерото на Чистотата. Аз съм в друг един свят.
Ето, цветята от бреговете се оглеждат в сините му води. На китните околни полянки изобилие от морави иглики! Кристални реки се втичат в него, идещи от снажни преспи.
Седя на една от големите скали край него. Животът му не е ли чуден наниз от скъпи мигове?
Ето, с радостно очакване то посреща слънцето. Лъчите му се пречупват с хиляди багри във водите му.
То всеки ден приказва с околните треви, цветя, скали и върхове, и те му разправят за своите блянове, сънища, мечти и радости!
На есен и зиме гъсти мъгли бавно лазят над него и околните върхове! Когато ледове и снегове го сковат, под тях пак текат бистрите му води.
На оногова, в чието сърце гори непреодолим копнеж за свещената красота и истина, то дарява прозрение за вечните устои на битието, за красивата вътрешна страна на реалността, за мистичните закони на любовта, за нейното могъщество и всепобедност.
Аз ставам. Връщам се към нашия стан.
Навеждам се и вземам едно красиво бяло камъче от тук! Нека то да бъде вечната връзка между мен и неръкотворния храм на Рила!
