Ние сме край второто езеро. То е тихо. Водите му се къпят изобилно в слънчевите лъчи.
Поглеждам нагоре. Ето палатката на Учителя! Как красиво е кацнала тя на ония висини!
Но ето, виждам, че Учителят слиза от там по китната пътека, която направихме миналата година за един ден! Колко любов е вложена в нея!
Той слиза при нас. Слиза от слънчевите дворци.
Слиза, за да внесе долу огъня, който носи със себе си от небесните сфери. Този огън ще разтопи всичко и ще претвори всичко.
Ледовете ще се стопят и ще протекат като кристални извори.
Той слиза! Слиза от сферите на чистотата, и тяхното сияние ни докосва! Слиза при окованите. И ето, веригите падат от нозете им!
Слиза при обременените. И ето, светлата усмивка на надеждата заиграва по лицата им.
Той слиза, за да покаже пътя на възлизане!
