НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

03. КЪМ МУСАЛА

  Из нашия живот - Боян Боев (1883 – 1963)
Алтернативен линк

<span style=''><br /> <p class='bbc_center'><span style='color: #000000'><span style=''>03. КЪМ МУСАЛА</span></span></p> <br /> Ние сме вече при долните езера. Ето пирамидата горе на Мусала. Острият ù връх се очертава  ясно  на чистия син фон на небето. Ето и малкият Мусала. Ето Сфинксът! Неподвижно стои той с поглед, устремен в далечината! Той съзерцава великата тайна, която се намира зад завесата на  Преходното! Той е готов да я разкрие на всеки, който влезе в долината на смъртта и я надмогне. Тогаз  той ще дигне булото, което скрива истинското му лице. А който види неговото лице, той е преобразен.  Той  вече  влиза  през  портите,  които  водят  към  реалната  страна  на живота. И тогаз всичко вижда човек в  нова окраска. Синевината на небето му говори вече нови неща, които той не е подозирал. Той почва  да  долавя в най- нежния ветрец, в бурята, в изворите, в музиката на дъждовните капки, говора на същества, които го познават и които той познава, с които е свързан от векове с връзките на любовта.  Камъните оживяват за него и почват да му говорят. Те му разкриват своите радости, своите скърби и надежди. Той почва да говори с тревите и цветята. Той им разправя за своите мечти, за своите копнежи и той вижда, как те го разбират. И музиката, с която те изразяват своя вътрешен мир, го потопява в един свят на мира и радостта. И той вижда, че целият живот е радост, сила, мощ. Той долавя, че всичко има  един вечен стремеж към доброто. Иска да прегърне всички, той се потопява във всички. Той разбира, че всички същества са само разни степени във възхода към чистотата и красотата на ангелското състояние.<br /> Всички тия места ни познават. Ние не идем тук за първи път. Ние сме тъй близки до тях! И те са ни очаквали цяла година. Планината е тъй богата и тя очаква<br /> <br /> всички, за да ги дари щедро от своите съкровища! Отивай при нея с отворена душа. Отивай  при  нея  като  дете  и  ще  получиш  много!  Преди  да  се  възкачваш  по свещените ù склонове, прости на всички,  примири се с всички, възлюби всички дълбоко  в  сърцето  си,  разтовари  се  от  всичките  си  скърби  и  тревоги  -  те  са привидни - и иди на планината. Планината ще ти говори много тихо и, ако не е притихнал шумът в теб, не ще можеш да чуеш нейния говор.<br /> Още преди  мръкване  почваме  възлизането  и  се  спираме  при  средното езеро. То е  най-голямото от всичките тия езера. Слънцето не е още залязло, нонякои от скалите са вече потънали в дълбока сянка, а други са тъй ярко позлатени от слънчевите  лъчи!  Какъв  контраст  на  сенки  и  светлини!  Около  нас  стръмни върхове,  между  които  се  издига  най-високо  Мусала  -  върхът,  от  който  утре сутринта ще искаме да посрещнем изгрева на слънцето. Такъв е нашият план.<br /> Но вижте; слънцето още не е залязло и ето, гъста мъгла почва да забулва околните върхове.  Но ето, че те се движат надолу, пропълзяват по склоновете и скоро ние всички сме обгърнати от нея. Скоро се издигат множество огньове, които в мъглата дават приказен вид на местността. Мръква се. Почва да ръми ситен дъжд, който после престава.<br /> Мъглата става все по-гъста. Всички сме радостни и има защо. Ето, ние сме вече в едно  вълшебно царство - в царството на чистотата. Ние сме в контакт с мощните енергии, които работят тук. Ние сме в самата тяхна лаборатория. От друга страна нас ни радва и друго. Една тиха радост и очакване храним със сърцето си, че въпреки мъглите и дъжда, все пак утре ще имаме чуден изгрев от Мусала!<br /> Ние сме край огньовете. Как чудно играят сенките и светлините по нашите лица и по околните  храсти и скали. Понякога хиляди искри изкачат от огъня и изпълват пространството над главите ни. При някои огньове се пее, при други огньове тихо се вслушват в нощната симфония на планината!<br /> Но часът е вече три! Време е за нагоре! Всички, които имат електрически лампички, ги запалват. Нареждаме се всички по двама по тясната пътека, която се извива нагоре към висините. Всички са изпълнени със светло ожидание. Каквато и да е планината, тя е красива. Всичко, което ни говори планината, е добро. Нещо повече. Планината,  която  ни посреща със слънце, със синьо небе, с тишина, е същата, която ни говори със своите ветрове,  бури и гърмове. Тя само иска да ни каже разни неща! Че как ще се запознаеш с нея, ако я виждаш винаги в една и съща дреха! Тя често мени своите одежди, за да се свържем с всички страни на нейната душа.<br /> Потегляме нагоре. Лампичките са разпределени на равни интервали, за да помагат по цялата линия.<br /> Вървим нагоре с отворени души. Отиваме към върха, за да получим нещо. Сегиз-тогиз се  спираме, за да има време да се скачат отново отделните части на линията. Тук-там минаваме рекички, а някъде минаваме по скали, под които бучат невидими води и се спущат надолу от върховете. Някъде край нас скални отвесни стени, а някъде около нас - бездни, над които вървим по тясна пътека.<br /> Но какво виждам! Ето на едно място сме стигнали на такава точка, че се вижда цялата ивица нагоре и надолу! Да запомним тая гледка, защото тя е една от най-фееричните! Наоколо скали, бездни и по тях се движи нагоре една жива линия! Тая линия се извива постоянно, непрекъснато мени своите очертания и стъпка по стъпка се приближава  към върха! Светещите лампички тук-там усилват ефекта. Това не е ли вечната жива линия на живота,  която изкачват вечно съществата от долините към светлите върхове на радостта?<br /> Съмва се полека-лека. Почваме по-ясно да различаваме околните предмети. Виждат  се  вече  по-ясно  и  очертанията  на  езерата,  край  които  минаваме  при изкачването. Още е всичко в гъста мъгла. Но когато мъглата се пръсне за момент, виждаме за миг вълшебното видение на някое езеро или връх  и  пак се скрива всичко зад дебелото було на мъглите.<br /> Край нас ясно вече различавам едни бели цветя с красиви листа. Това са „цветята на ангелите". Те заслужават тъй много името си поради белоснежния си цвят и поради чистотата на местата, дето обитават. Те са верните приятели на планините. Как тяхната краска и форма красиво се съчетава с тая приказна обстановка! Какви богатства крият те в себе си! Те са посветени във вътрешния живот на планината! Там планината е поверила всичките си тайни. Погледни ги - можеш ли  да  доловиш в тях радостта от предстоящия изгрев и трепетното очакване на светлината ? Ние сме вече на няколко стотина метра под пирамидата. Но какво става? От склоновете малко  под  върха поглеждам към изток. Кой разчиства от хоризонта мъглите? Като че ли някое гигантско  същество прибира отвсякъде мъглите и ги сваля и трупа дълбоко в долините. И наистина, след няколко мига изтокът е вече напълно разчистен. Не само изтокът, но и навсякъде хоризонтът се прочиства. Ние сме вече на Мусала. Поглеждам наоколо. Цялото небе е вече напълно пречистено, чисто синьо, а какво  виждам долу? В дъното на долините гъсти маси мъгли се движат с голяма бързина в разни посоки,  пълзят по повърхнината на земята и заприщват планинските клисури. Ние сме над облаците! Ясно наблюдаваме танца на мъглите под нас! Изток е вече тъй чист и тъй често мени своите краски! Но ето показва се вече слънчевият диск.<br /> От тая  височина,  над  всички  тия  върхове  и  пропасти,  над  облаците, посрещането на Изгрева е нещо епохално в човешкия живот.<br /> Това са  от  най-ценните  моменти  в  живота  на  човека.  Впечатлението  е незабравимо. Какво става с тебе, в глъбините на душата ти, когато съзерцаваш тук, от Мусала, слънчевия изгрев? Ти не чувствуваш ли ясно тук, че животът е вечно тържество, вечен празник, и вечна победа?  Не  долавяш ли ясно тук, че всички страдания, разочарования и скърби са илюзорни, защото те са, за да се прояви по- изобилният  живот.  Ти  тук,  във  висотите  на  Рила,  при  изгрев  слънце  си  в  по- интимен   допир  с  живота.  Ти  по-живо  чувствуваш  тук  реалната  ù  същина, непобедимата ù мощ. Лъчите, които идат от изток, ти говорят:<br /> „Научи говора ни и тогаз ще разбереш, че ние крием словото на любовта в себе си. Ние крием една тайна: потърси и това, което е зад нас и което ни праща при вас. Това е любовта! Тя е зад нас, и зад облаците, и зад вятъра, и зад изворите, зад цветята, зад дърветата, зад звездите! Зад всичко е тя! Ние сме само отделни думи на нейното Слово! Научи тия думи и прочети Словото, което носим. И ако можеш да прочетеш тия думи и схванеш вътрешния им смисъл, завинаги ще бъдат обърсани сълзите от очите ти и ще влезеш в света на щастието. И какво ще правиш после? Ще отидеш да носиш радостната вест на всички ония, които не са могли да прочетат това Слово!"<br /> Тук духа вятър и е доста хладно, но всичко изглежда пълно с красота. Прекарваме известно  време в мълчание. Скоро слънчевият диск се издига доста високо и времето значително се стопля. Вятърът постепенно утихва.<br /> Тук имаме достатъчно време, за да разгледаме околността. Под нас е най- горното  езеро  -  „Окото".  Около  него  са  изправени  стръмни,  почти  недостъпни скали.  Край  самото  езеро  са  натрупани  грамадни  блокове,  които  говорят  за миналата история на тия места, когато всичко тук е било покрито с ледници. По северните по-усойни места още се виждат останки от снега. Но липсват вече ледени маси по езерото. Те наскоро са изчезнали. Окото е едно от най-мистичните езера. Когато го съзерцаваш, като че ли се  потопяваш в друг един свят, който е тъй различен от света, в който живеят хората със своите  обикновени мисли, чувства, желания, стремежи, тревоги, безпокойствия и пр. И при това чувствуваш, че този свят  тук  е  също  така  реален  и  даже  нещо  повече:  той  има  много  по-голяма реалност!  Каква е  тая реалност? Реалност, която гради и строи, която твори и крепи, която вдъхновява и утешава, реалност, която дава подтик и светлина, която съживява и събужда, която подхранва и възраства нещата! Тук като че ли долавяш мощната идея на тая реалност! Една светла мисъл като че ли достига тук до теб и ти разяснява отвътре същината на тая реалност. Ти чувствуваш, че си вътре в нея и че тя те обгръща от всички страни. Когато съзерцаваш „Окото", живо чувствуваш, че има една област, дето Вечната хармония е ненарушима и ти ясно схващаш, че тая област е и вътре в теб. И един ясен глас вътре ти казва: Всичко, което виждаш около себе си, намери го вътре в глъбините на своето естество! Намери вътре в своята природа „Окото" със своите сини води и с всички околни върхове! Намери вътре в себе си „Мусала" и  „Сфинкса" и всички тия езера. И когато ги намериш вътре в себе си, ще разбереш смисъла им и вън от тебе. И наистина, всичко, което е около нас, няма ли нещо съответно и вътре в нас! В нас са планинските области и долините,  ясните  небеса  и  облачното  небе,  пустините  и  оазисите,  цветята, дърветата и  изворите. Всичко, което е вън, е същевременно и символ за онова, което е вътре.<br /> Слънцето  е  вече  доста  силно.  Тук  на  тая  височина,  отдето  се  виждат очертанията на  „Пирин", „Витоша", „Белмекен" и „Стара планина", ние правим нашите гимнастични упражнения.<br /> След това всички образуваме кръг около Учителя. Ето Словото на Учителя на Мусала:<br /> „Любовта създаде света. Тя създаде цялата вселена. Първият подтик на човека трябва да бъде да възприеме любовта. Някой иска да пише. Нека свърши по любовта и тогаз да пише. Вие трябва да се стремите да се освободите от ненужните работи и да виждате красивото, хубавото.<br /> При любовта  всеки  ще  бъде  задоволен  от  това,  от  което  има  нужда. Щастието ти зависи  от любовта, която имаш. Любовта засяга всички области на материалния и духовен живот. Тогаз ще имаш всичко! Всички ония, които живеят в любовта, са божественото общество.<br /> Само чрез закона на любовта могат да се вършат нещата правилно. Всеки подтик да правим добро, всеки подтик за любовта иде от Безграничния! Равенство има само в любовта. За да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Човек, който обича, не може да прави престъпление.<br /> Едничката  реалност  е  любовта.  Няма  реалност  извън  нея.  Любовта  е здравословното състояние на душата. Тая любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Човек, който живее в реалността, никога не отпада духом. Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш, че си извън реалността.<br /> Това, което дава възможност на човешката душа да се развива, да расте, то е  божественото,  то  е  любовта.  Всички  противоречия  в  живота  произтичат  от безлюбието.<br /> Като дойде любовта, ще ти израснат крила! Като дойде любовта, болният ще стане здрав, мъртвият ще стане. Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на любовта. Единственото благо, което хората търсят, то е любовта!<br /> Ние търсим любовта. Няма какво да я търсим. Ти живееш вътре в нея. Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в тебе. Човек трябва да обича, за да живее.<br /> Тая любов иде сега на земята. Любовта е сила на Безграничния. Тя е силата на човешкото безсмъртие. Когато получите онова ново разбиране за Безграничния, този ред ще се стопи. Тогаз ще почувствуваш, че всички хора са близки за тебе. Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло". <br /> *<br /> * *<br /> <br /> Преди да се спуснеш надолу, погледни още веднъж „Окото". Погледни от другата  страна  Маришките  езера.  Запечатай  дълбоко  в  душата  си  тия  красиви образи. Съхрани ги вечно живи в теб!  И когато слезеш в долината и искаш да влезеш в съзвучие с Вечния език на природата, спри се върху тях и тогаз веднага ще се свържеш с тия места, техните сили ще заработят в теб и ти ще се преобразиш. Запомни тия светли образи. Запечатай в себе си музиката, която долавяш тук! И нека нейната мелодия да звучи постоянно в душата ти, когато слезеш в низините! Тия образи вечно да работят в теб и да те преобразяват. Отнеси тоя скъп дар долу със себе си!<br /> След малка почивка се спущаме отвъд „Мусала" към „Олтара" - дето са двете езера - изворите на Марица.<br /> Бавно се спущаме надолу. Долу минаваме реката и се приближаваме към езерата. Около реката множество цветя, между които особено изпъкват красивите морави  звънчета.  Колко  нежно  се  люлеят  те  от  най-малкия  ветрец,  малко приведени, като че ли вслушани дълбоко в музиката на водите, които се спущат от тия свещени места към долините и бързат, за да занесат по-скоро радост на всички цветя, треви и  дървета,  които срещат през време на дългия си път. И тая тяхна музика съдържа всичко онова, което можеш да чувствуваш, когато носиш радост на същества, които обичаш.<br /> Установихме се при първото езеро. Ясно е, че се намираме при един от многото циркуси, останали от ледената епоха. Какви величествени стени заобикалят Маришките езера! Това не наподобява ли някой храм, светилище? И не напразно това място е наречено „Олтарът". Ето „Манчо" със своя остър връх, който съперничи с Мусала. Тук тишината е пълна. Много рядко идат тук туристи, също и овчари. Чуваш само  понякога гласа на някоя от редките птици, населяващи тия места.  Около  нас  ниски  клекове.  Прекарваме  няколко  часа  всред  тая  стара величествена архитектура.<br /> Поемаме  Маришката   долина  -  истинска  „Велика  Рилска   пустиня"   - „Царство на Безмълвието.<br /> На тръгване хвърлям още един поглед върху всички тия места, за да се свържа завинаги с тях!<br /> Всички вие тук: върхове, езера, реки, треви и цветя, благодарим ви, че ни приютихте за кратко  време в красивите си обиталища! Каква свещена връзка се образува между нас и вас! Вие ни въведохте за кратко време в светостта на вашия живот. Ние ще поискаме да внесем тая святост в живота там, долу! Довиждане!<br /> <br /> сп. „Житно зърно”, бр.9, кн. 4-5<br /> </span> <br />


  Из нашия живот - Боян Боев (1883 – 1963)
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ