Преди всичко за да,дишаме дълбоко, ние трябва да потърсим чист въздух, — да излезем на отворено, настрана от прашните улици и пътища — в градината, на полето, в гората или планината.
Тогава трябва да се съсредоточим така, че вниманието ни да е обърнато преди всичко към дишането, като съзнаваме, че, заедно с въздуха който вдишваме, ние приемаме елексира на живота — праната, ние приемаме Божието благословение — живота на Бога.
Дишайте бавно, дълбоко, ритмично — ето ключа за използуването на праната от въздуха. Дишайте като отхвърлите от себе си всички грижи, всякакви безпокойства, всякакви дребнави и суетни желания и мисли. Дори и сериозни да са въпросите, които ви измъчват, дори и действителни да са опасностите, които ви заплашват и поради това грижите и безпокойствата ви да са напълно оправдани, все пак, вие сте длъжни, заради вашето собствено добро и заради най-лесното и най-бързото разрешение на тревожещите ви проблеми, да отстраните от съзнанието си, макар и временно, всички опасения и страхове, всички безпокойства, да потънете в един несмущаван от нищо вътрешен мир и да се опитате да почерпите от безграничния океан на любовта, мъдростта и истината, който ние обикновено наричаме Бог, — да почерпите сила и светлина, с помощта на които ще можете да излезете от затрудненото си положение.
Това вий не можете да направите без дълбокото дишане, също така, както не можете да го направите и без съсредоточаване на мисълта си. Както едното, така и другото, са еднакво необходими. Както едното така и другото едно без друго не могат. Те са равнозначни: дълбокото дишане означава съсредоточена мисъл, съсредоточено внимание, и съсредоточената мисъл означава дълбоко дишане.
И така, абстрахирайте се от всичко околно, от всичко, което ви дразни, освободете се от всички болки, безпокойствия, страхове и неприятности, забравете, макар и за кратко време всичко това, като си въздействувате съзнателно с усилията на волята си, за да може душата ви временно да стане бела книга, върху която всемирният дух на живота да пише своето слово. Станете отворен и празен съд, в който да може да се и зле е и който може да приеме творческите енергии, произтичащи от безграничния океан на космичния живот.
Да дишаме дълбоко, това значи същевременно — да мислите дълбоко, то значи да влезете в прям, непосредствен контакт с тайнствените дълбини на битието, в които има лек за всека болка, подкрепа за всека слабост, възраждане за всеки упадък. Да дишате дълбоко — това не е само един физически процес. То е, в пълната смисъл на думата, един всеобхватен процес — един процес, който обгръща едновременно всички възможни прояви на вашите дух, душа и тяло, на вашите ум, сърце и воля, на всичките ваши способности. Да дишате дълбоко — това значи да подложите жадни устни към великия източник на живота и да черпите от него всичко, което е необходимо за вашето тяло, за вашата душа и за вашия дух.
Това е истинското дишане, за което ний говорим тук. Това е дишането, което е равносилно на ключ на живота и средство за постигане на всички идеали на вашата душа. Това е дишането, за което казахме в началото, че е по необходимо и от хляба, който ядем, защото то е път и средство за всякакви, за всички, каквито и да били те, материални и духовни постижения.
Това дишане е едновременно труд, — то е най-великата и важна работа на човека на земята, то е гимнастика, за душата и за тялото, то е също така и молитва — то е най-възвишената, истинска, нелицемерна, вдъхновена и чиста молитва, за която е способен човек.
Да дишаш така — е равносилно да се молиш. То е равносилно също така да си зает с най-великата творческа работа, която съществува на земята за човека. То е свещен творчески акт, от който се ползуваш не само ти, но и всичко, което те заобикаля, защото вибрациите на този акт се разпространяват едновременно по всички страни и въздействуват на всичко, което срещат и защото придобивките, които то носи за теб, не могат да не бъдат едновременно придобивки и за всичките ти околни, а оттам и за цялото човечество.
