Едно време излязъл закон да бъдат погубени всичките стари хора.
- Защо ни са — думали младите, — нито могат да орат, нито да жънат, нито дърва да сокът. Само ядат хляб и се пречкат в къщи.
Запретнали се и затрили всичките стари хора. Останал само един старец — баща на болярин. Дожаляло на болярина да вземе главата на стария си баща, затуй го скрил на тайно място и го хранил скритом, без да знае някой.
Тогава царувал един жесток цар — страшен човек. Той имал луд чер кон: никой не можел да се приближи до него и да го укроти. В царския дворец живеела знахарка — всичко познавала и на всяка болест
цер намирала. Царят я попитал как да укроти коня си.
— Как ли? — отговорила знахарката — заповядай, господарю, на твоите боляри да усучат въже от пясък. Вържеш ли черния си кон с въже от пясък, той ще стане мирен като овчица.
Повикал дарят болярите, разправил им каква е работата и заповядал:
— Още утре ще ми донесете едно въже от пясък. Ако дойдете
в двореца ми без въже, ще ви затрия до един!
Прибрали се болярите с наведени глави. Никому не идвало на ум как може да се усучи въже от пясък. Между болярите бил и оня, който пощадил живота на баща си. Когато се върнал в къщи, старецът го попитал:
— Защо си кахърен, синко?
Боляринът му обадил, какво иска царя.
— Туй ли е то всичко? Не бой се. Утре като идете в двореца, и царя рече: „Къде е въжето?“ — ти му кажи: „Царю, готови сме да усучиме въже от пясък, но не знаеме какво трябва да бъде — дебело ли, тънко ли, дай ни по-напред мостра.
На другия ден, когато царят чул умния отговор, преклонил глава и казал:
— Прави сте, трябва да ви дам мостра, а няма от къде да я взема.
И царят простил живота на всички. Същото лято настанала една
суша, дето не е била на земята и никога Няма да бъде. Всйчко изгоряло, и трева, и плод. Житниците опустели — нямало жито за семе. Уплашили се хората да не измрат от глад. Загрижил се и царят. Повикал пак болярите и им заповядал:
— Правете, струвайте, утре като дойдете, искам да ми кажете от къде ще вземем жито за сеитба, инак главите ви ще взема.
Тръгнали си болярите сломени — никъде нямало зърно жито. Когато скритият старец видял че синът му пак е кахърен, попитал го какво има.
— Този път и ти не можеш ми помогна.
— Защо?
— Защото никъде в страната няма зърно жито, а царят иска утре да му кажеме къде има семе.
— Не бой се, синко. Утре, като отидеш при царя, ти му кажи да заповяда на селяните да разровят всичките мравуняци в царството. Там има много жито, събрано от мравките.
На другия ден, когато разровили мравуняците и намерили във всеки мравуняк по една торбичка едро зърно — царят се обърнал към болярина с доброто сърце и го попитал:
— Кажи ми кой ти даде този мъдър съвет ?
— Не смея да кажа, господарю, защото ще ме обесиш.
— Няма косъм да падне от главата ти, кажи!
Боляринът съобщил, че скрил баща си, и той го научил как да отговори за пясъчното въже и де има скрито жито. Тогава царят заповядал да напишат нов закон: никой да не закача старите хора, и когато вървят по улицата — никой да не им пресича пътя.
