В едно селско гумно се събрали кокошки и овци. Един ден една кокошка снела едно яйце, и още не излязла от полога, почнала да куткудяка. Куткудякала кокошката, викала, хвалила се, че снела яйце и канила всички да дойдат да видят: колко хубаво, Колко бяло яйце е снела!
Наблизо до полога лежала една овца, която била обягнила едно хубаво малко агънце и си мълчала. Кокошката, като излязла от полога и минала покрай овцата, помислила и ней да се похвали.
— Що не дойдеш да видиш, какво хубаво, какво бяло яйце съм снесла! Да видим можеш ли ти да снесеш такова яйце? — рекла кокошката.
Овцата скромно отговорила:
'— Нищо от това, сестро; всякой от нас дава на нашия стопанин това, що може; ти, ако си снела яйце, аз съм обягнила агне и няма за какво да се хвалим, да се превъзнасяме.
— Да, ама твоето агне колко струва, а моето яйце колко! — отвърнала кокошката,
— Е, това нека ние оставим на стопанина да цени! — рекла скромно овцата.
Стопанинът като чул тоя разговор между кокошката и овцата рекъл:
— Твоето яйце, за което ти толкова кудкудякаш и се хвалиш, се продава и купува лесно, а агнето на овцата струва двеста твои яйца. И когато ти вдигаш толкова глъчка за едно яйце, то кой знае какво щеше да направиш, ако можеше да обягииш едно агне!