Цялата стая беше празнично украсена с цветя и птички.
Наоколо имаше столове и пейки за родителите, а в срецата беше нареден полукръг от малките столчета.
Към 10 часа, когато родителите бяха напълнили стаята и с трепет очакваха да видят своите рожби на първи изпит, чу се сладка песен „Как весело тук всички ний" и в стройна редица влязоха малките пчелини. След свършване на песента, тъй както децата бяха в кръг пред столчетата, обърнаха се с лице към родителите си и запяха „Добре дошли".
— Седнете, деца! Най-напред нека вашите родители видят колко сте силни. Можете ли да заповядате на ръцете си, на устата си и на крачетата си да не мърдат, докато аз говоря?
— Да, можем!
— Добре, пригответе се и слушайте.
— Уважаеми родители! Учебната година мина. Пред Вас стоят рожбите ви, очакващи с трепет и радост да търкулнат последния час на първата учебна година за тях.
Десет месеци, с игри и песни те учиха как да станат по-добри, по-послушни, по-внимателни и по-прилежни. Писани дипломи и бележници на книга нямаме. Знанията, получени в детската градина, остават написани само в сърцата и душите на малките живи цветя — вашите деца. Тук в детската градина се работи върху детския характер, върху детската способност и възпитание.
Днес ние ви поканихме на скромно тържество, за да чуете и видите най-любимите песни и игри, заучени през годината от вашите деца. След номерата, децата ще получат своите специални свидетелства, а утре в 10 часа сутринта ще дойдат да получат предметите, които виждате да красят стаята и са плод; на детската творческа мисъл.
Моля вашето внимание. . .
Представихме по-характерните игри, песни и стихотворения.
Даде се възможност на всяко дете да вземе участие. Особено бяха застъпени груповите игри й драматизация.
Забавата продължи един час.
След определените номера запитах:
— Някое дете иска ли да каже още нещо?
— Да изпеем „За гъбката" — обади се Здравко.
Изпяхме я.
— Сега идва най-важното — свидетелствата. — Кошничките с бонбони.
— Радвам се дечица, че мога да ви видя здрави и весели. Цяла година идвахте на училище, играхте пяхте и се учихте добре. Сега всички сте порасли и минавате в първо отделение с шест. Слушайте вашите родители и учители и минавайте всяка година с отличен успех. Ще ви раздам свидетелствата наред. Данчо — заповядай! . . Нина — заповядай!
