Насядали на тревата в училищната градина, малките ученици внимателно слушаха приказката за „Бедното овчарче с меденото кавалче"...
Така свършва приказката, а вие деца, колко много трябва да благодарите на вашите бащи и майки, че се грижат за вас и ви пращат на училище. Още петнадесет дни само и вие ще бъдете ученици от първо отделение. Спомняте ли си колко бяхте малки преди 10 месеца, когато дойдохте за първи път на училище?
— Дето се мерехме с цветята! — добави Мери.
— Няма Ли да се мерим вече? — обади се друго.
— Искате ли да видите, колко сте порастнали ? Добре деца, да отидем при цветята и да се премерим.
Калите бяха прецъвтяли, но затова пък имаше рози, маргаритки и др. След няколко минути децата се разпръснаха всред градината като същински пеперуди.
Всяко дете си избра по едно цвете и се премери с него.
— Виждам, че всички сте порасли. — Дигнах ръката си нагоре, знак за всички да ме гледат, и продължих: — Който е станал най-голям и най-силен, докато кажа: едно, две, три, ще трябва да седне пръв на полянката. Казвам: едно. . . две, и последничкото три. Браво! Всички вече сте големи и силни деца! Големите знаят много песни и игри, а вие знаете ли?
— Да.
— Цяла година учихме, нека сега видим кой какво е научил. Помните ли първата песничка, деца?
\—, Вижте моите ръчички — обади се Минчо.
— Тя беше втората, а преди нея?
— Тук сме днеска ние всички — избърза Тошко.
— Да. „Тук сме днеска ние всички" беше най-първата ни песен, я да видим кой я помни ?
Изпяхме я. След нея пяхме за ръчичките, за малките ученици и т. н. Пяхме наред. Скоро времето мина и прекъснахме преговора по пеене. Изпяхме песничката си за сбогом, като оставихме да продължим на другия ден.
Следния ден
Съвсем естествено днес продължихме преговора на всички заучени песни, стихотворения и игри. Между прочие взехме нова песничка „Свърщи се, замина учебната година".
Закусихме, играхме подвижни игри на двора и си говорихме за края на годината.
След обяд
Имайки предвид предстоящото ни подреждане, програма за годишната забава, след обяд разнообразихме преговора си с драматизация и ритми. Сложих на грамофона познати мелодии, играни като балетчета през есента и зимата. Това беше достатъчно да ни върне към дядо Мраз и царица Есен. Спомнихме си пиеската за царица Есен, спомнихме си балетчето на звездичките, на снежинките и първите пролетни цветенца.
Следобедът мина в игра и преди да си тръгнем успяхме да извадим от торбите си нова приказка за „Малката Ирен", която исках да драматизираме в края на годината.
Трети ден
За разнообразие днес поработихме с глина, от където подехме разговор, за ръчните работи и за недовършените неща. Всяко дете обеща да подреди шкафчето си и да довърши всичките си албумчета, рисунки и др. неизправности.
— Нали ще поканим на изпита вашите майки и бащи! Те ще се радват, като видят, че децата им много са работили и много са учили.
— Да дадем забава, както миналата година! — обади се Гошко, ученик, който повтаряше.
— И да изиграем всичките игри и песни от цялата година! — допълни Любка.
Целта ми беше постигната.
О, ние знаем толкова много игри и песни, че ще трябва 2—3 дни да пеем и играем. По-добре ще бъде да изберем само най-хубавите.
И така, при оживени разисквания, децата посочиха своите най-лю-бими игри: балетчета, песни и стихотворения. Мой дълг беше да ги подредя по сезони и да им дам един общ, цялостен характер на цялата програма. Разнообразихме номерата с някоя и друга нова песен и игра, като дадох възможност да вземат участие всички деца. Установихме програмата и започнахме да репетираме спокойно, тъй като същността на годишната ни забава се базираше върху преговор на по-характерни моменти от работата ни през цялата година.
Престъпление е в края на годината да изнервяме депата със зауч-ване на специална програма за пред родителите, началството или за пари. За всички тези цели имахме време през годината. Имахме златна Есен,. весела Коледа и Нова година, посрещнахме царица Пролет и Великден — тези и още редица други празници са удобни случаи през годината, където бихме могли да се проявим с актив за волни помощи или за каквото и да е. Но сега, в края на годината, трябва да завършим само с радост и песен. В последния ден нека пуснем дечицата като рой пчелици да хвръкнат щастливи из кошера на градината. Безспорно, че радостта е необходима храна за децата през цялата година, но не трябва да прескочим и последния ден, последното впечатление на малките.
