СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА ПРИРОДАТА

Учителя за образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА ПРИРОДАТА „В образованието трябва да се приложат методите на разумната природа!” Учителят Разумната природа е великият източник на знание. Всяко явление в нея кара човека да мисли с възторг за нейното величие. Каква разумност се крие както в строежа на атома, тъй и в дейността на звездните системи! Тя е вечно млада, с неизчерпаем, бликащ живот. Всяко най-малко отклонение от законите й води към страдание. Всяко съгласуване с тях води към сила и радост. Ние сме ученици в нейното велико училище. С благоговение трябва да учим уроците, които тя ни дава. Това важи за всички области на живота. И образователното дело много може да научи от нейните методи. Тя е най-великата учителка, най-великата възпитателка. С голяма любов възпитава своите деца в течение на милиони години и ги води от най-нисшите форми до върховете на съвършенството. Тя работи с търпение, планомерно и систематично. И плодовете от нейните методи са чудно красиви. Да сравним например някоя форма от минералното и растително царства с някой напреднал представител на човечеството и ще видим целесъобразния път, по който природата води своите деца към върховете на красотата и свободата. Така ще схванем разумността на нейните методи. Преди всичко трябва да се прави разлика между методите на разумната природа и проявите на несъвършените същества - нейни деца. Много същества се проявяват по несъвършен начин. Това зависи от степента на тяхното развитие. Даже някои от тях се отклоняват от правилния път на развитието, който природата е начертала, и вследствие на това се лишават от нейните блага. Например, да вземем паразитните растения и животни. Те са се отклонили от правилния път на развитие и затова са дошли до израждане. Но и в тях разумната природа пак се проявява в дейността на техните тъкани, органи и системи. Например, в тяхното кръвообръщение, във функциите на тяхната храносмилателна, нервна и др. системи работят методите на разумната природа. Може едно същество да се проявява по несъвършен начин. Това говори само за степента на неговото развитие, но в това несъвършено същество природата работи по един съвършен начин. Например, когато това същество се нарани някъде по най-мъдър, най-целесъобразен начин става зарастване на раната. В това зарастване вече са в действие методите на разумната природа. Методите си тя е опитвала и изпробвала в течение на милиони години. Те са сигурни, понеже са пропити от една велика мъдрост. Ето защо внимателно трябва да изучим нейните възпитателни методи, чрез които тя издига съществата все по-нагоре във великата еволюционна стълба, и да ги приложим в образователното дело. Какви са методите на разумната природа? В живота има голямо разнообразие и при всеки даден случай тя си служи с особени методи. Тук има едно неизчерпаемо поле за наблюдение и поука. От голямото богатство на примери ще вземем само няколко, за да изясним идеята: 1. Нека разгледаме методите, чрез които природата е възпитавала човека. Първият човек е трябвало да напряга всички свои сили, за да задоволи своите нужди и да върви напред. При неговия досег с живота се явявали много проблеми, които той е трябвало правилно да разреши. Тия проблеми, тия нужди го заставят да изследва природата. Така той добива познания за нея, развива постепенно ума си. В съзнанието на първия човек възникват много въпроси, на които не може да отговори. Това го кара да учи, да търси, да прави наблюдения и опити, за да намери законите, върху които почиват природните явления. И тъй, природата кара човека да работи и чрез работата го учи. Разумната природа е поставила човека в една обстановка, пълна с красота и разнообразие. Тя съдържа всички условия за неговото преуспяване, само че той трябва да работи, да учи, за да се справи с мъчнотиите и нуждите, които изпъкват на всяка крачка. Всички неща и явления, които са около него, са предметно учение за него. Всичко го учи: тревите, цветята, дърветата, светлината, вятърът, облаците, реките, планините и пр. Всичко подтиква към работа неговото въображение и неговата воля. Природата не дава на човека наготово знание и сръчности, а само го поставя в условия да ги добие. И той трябва да прави усилия, да бъде активен, за да ги добие. При преодоляване на трудности човек развива своите сетива, наблюдателност, търпение, хладнокръвие, смелост, съобразителност, творчество и пр. Природата възпитава човека както с трудностите, които той среща на всяка крачка по своя път, тъй и с хармонията и красотата, които я изпълват. И тъй, подтикът към учение у първия човек е неговата любознателност и желанието му да задоволи нуждите на живота. Всичко, което е около него, го кара да мисли, да чувства и да действа. Всичко това трябва да се приложи в образованието. Детето трябва да бъде поставено в една красива, разнообразна обстановка с всички условия. Както у първия човек, така и у детето ще възникнат много въпроси и задачи, които ще го подтикнат да учи и да работи. И чрез такава работа детето ще развие своите сили. В хармония с методите, с които си служи разумната природа и детето ще се учи чрез дейност. Чрез своята работа то ще се учи, ще се запознава с фактите и ще развие ума, чувствата и волята си. Някой ще каже: „Вие не искате ли да повторите при образователния процес пътя, по който е вървял първобитният човек?” Не, съвсем друга е идеята. Това са вечни методи на природата, които не зависят от епохата и от съществата, върху които тя ги прилага. Тия методи тя ги прилага и днес, и то към всички същества. Както към хората, тъй и към растения и животни. Например, на всяко същество тя дава условия и материали, поне ги дава в готова форма, а трябва съществото да направи усилия, за да ги преработи и използва. Природата поставя своите любими деца в трудности, пред неразрешени задачи, за да ги подтикне към работа. Един лишей, мъх или тревичка ще срещне много трудности в своя живот, с които трябва да се справи, и така развива и проявява своите сили. 2. Нека вземем друг пример. Посятата ябълкова семка пуща в почвата корен, нагоре стрък, който развива листа и цветове, а след това дава и плодове. Коренът пуща разклонения във всички посоки, изтегля от почвата хранителни материали и ги праща нагоре към листата, дето се обработват с помощта на слънчевата светлина. Получените обработени материали се пращат навсякъде да хранят всички растителни части. Узрелите плодове ябълката раздава на всички. Има голямо съответствие между разните области на природата. Тук можем да прокараме една аналогия: корените на растението можем да сравним с материалния живот на човека, а стъблото - с духовния му живот. Това има голямо приложение във възпитанието. Детето ще бъде поставено в досег с физическия свят, както растението със своя корен е в досег със земята. Както растението черпи сокове от земята и ги праща към листата, тъй и човек чрез изучаване фактите на материалния свят ще помогне за развитието на духовния си живот - ума, чувствата и волята. Те отговарят на цвета. Чрез такава работа човек ще развие дарби и добродетели. Те отговарят на плодовете на ябълковото дърво. И както ябълката ги предлага на тия, които минават край нея, така и човек, ще употреби дарбите и добродетелите си за благото на другите. 3. В природата нявсякъде виждаме приспособление на организма към околната среда. Например, едно растение по чуден, по най-целесъобразен начин се приспособява към сухотата и влажността на въздуха. Ако въздухът е влажен, листата имат тънка кутикула и широки петури, за да се усили изпарението. Растенията имат целесъобразни методи за приспособление и към светлината. За тази цел у някои растения листата са наредени спирално по стеблото. Когато листата са срещуположни, то те са поставени в две перпендикулярни направления, за да не се засенчват. Когато растението е в гъста гора, расте много на високо без много да се разширява и като достигне на слънце тогава се разширява. Какво красиво приспособление виждаме, например, в пъпките на растенията: те са покрити с дебели люспи, за да се предпазят от зимния студ. Хиляди приспособления срещаме навсякъде в природата. Този метод на разумната природа за приспособяване на съществата по идеален начин към тяхната среда трябва да се приложи и в образователното дело. Там този метод намира приложение чрез спазване на следното правило: възпитателят при обучението и възпитанието трябва да се съобразява с дадените условия. Това значи, че той при прокарване на този или онзи образователен метод трябва да се съобразява, например, с темперамента, характера и заложбите на детето, с наследените му културни възможности, с нравствения уровен и културно-стопанския бит на обществото, с географския облик на местността, с податните сили на почвата, с местния климат, с характера на местната флора и фауна, с височината над морското равнище и пр. 4. В природата ритъмът е всеобщ закон. Виждаме го в смяната на деня и нощта, в смяната на годишните времена, в приливите и отливите, в ритъма на сърцето, в дихателния ритъм и др. Този метод на природата може да се приложи и в образованието, например, чрез въвеждане известен ритъм в детския труд. После, детето може да се свърже със света на ритъма чрез музиката, паневритмията и пр. Това са само няколко примера, за да се види, какви богатства се крият за образователното дело в методите на разумната природа. Те са тъй разнообразни! В това отношение се отваря широко поле за работа и приложение. С горните няколко примера, се опитахме само да изтъкнем важността на този принцип, за който говори Учителят.

НБ - Неделни беседи (1914 г. до 1944 г.)	Хронологичен списък	Азбучен списък
СБ - Съборни беседи (1906-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ООК - Общ Окултен клас (1922-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
МОК - Младежки окултен клас (Специален клас) (1922-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ИБ - Извънредни беседи (1897-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
КД - Клас на Добродетелите (1920-1926)	Хронологичен списък	Азбучен списък
МС - Младежки събори (Съборни) (1923-1930)	Хронологичен списък	Азбучен списък
РБ - Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
УС - Утрини Слова (1930-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
БС - Беседи пред сестрите(Четвъртачни беседи) (1917-1932)	Хронологичен списък	Азбучен списък
БР - Беседи пред ръководителите (1921-1930)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ПС - Последното Слово (1943-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък