НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Навременност

  Учителя за образованието - Боян Боев (1883 – 1963)
Алтернативен линк

Навременност

  

  В природата наблюдаваме навсякъде закона за навремеността. Например, всяко растение има време за посяване, поникване, цъфтеж и пр. Кокичето цъфти през зимата, трендафилът през пролетта, някои цветя - в средата на лятото и пр. Ако искаме да отгледаме правилно едно растение, трябва да се съобразим с годишните времена, като знаем нуждите му през всяко годишно време. Този закон трябва да се приложи и във възпитанието. Учителят казва: „За всяко нещо в света си има определено време. Трябва да знаем, в кое време какво трябва да учим. Сега учим безразборно, и вследствие на това всички резултати са неверни.”

  Навремеността в педагогичната област трябва да се разбира в две отношения:

  а/ Детето минава през три образователни периода, които се коренно различават и затова през всеки период трябва да употребим специални методи. Това трябва да се вземе предвид при възпитанието.

  б/ Образованието трябва да се сложи до известна степен във връзка с нуждите и задачите на епохата.

  Нека разгледаме по-подробно тия две точки:

  

  

Трите образователни периода.

  

  Развитието на детето почива на психо-биологични закони, които трябва да се вземат предвид в педагогиката. Детето, юношата и младежът минават през три образователни периода. Ето как ги характеризира Учителят:

  „От раждането до седмата година човек е във физическия свят, развива предимно физичните си сили - тялото си. Тогава то се учи да ходи, тогава развива волята си. През този период то е много активно. Имайте предвид тази активност на детето и се съобразявайте с нея.” Детето постоянно се движи. Цвятко Петков казва: „Достатъчно е да наблюдаваме едно 4-5 месечно дете няколко пъти, за да се убедим, че то почти непрекъснато върши движения с органите си. Ето едно момиченце, наблюдавам го в продължение на 5 минути, на леглото е, и за това късо време прави над 20 движения с краката и ръцете, с главата и очите.”[1] Малките деца до седмата година играят на кон из двора, възседнали пръчка, играят на влак и пр. Това говори за голямата подражателност и активност. „От седмата до 14 година детето е в духовния свят - развива предимно сърцето си, чувствата. Тогава детето е най-чувствително. Съобразявайте се с тази чувствителност и я използвайте при възпитанието.” Ако на едно дете от втория период - т.е между 7-14 години - му се каже нещо сухо, научно, то няма да се заинтересува, ще остане безучастно, апатично, но ако му се каже нещо, което буди чувства, например приказка, разказ, то ще се оживи и заинтересува. Ако му се изложи математиката с отвлечено мислене, то няма да се заинтересува, но ако му се изложи под форма на игра, драматизация и пр., ще се заинтересува. Значи, през втория период, са в подем чувствата, сърцето и трябва да се изхожда от тях при обучението и възпитанието, за да се събуди интерес. Заинтересуването от приказката показва, че у него е развито и въображението, а логичното мислене не е още развито. „От 14 д о 21 години детето е в умствения, идейния свят, т.е. развива предимно ума си и идейния живот. Тогава разцъфтява логичното мислене.” Ако на един гимназист се разкажат някои научни факти, у него ще се събуди интерес, и много въпроси ще възникнат: Коя е научната причина на тия явления, кои закони играят роля в случая, кои са теориите, които обясняват подобни факти и пр.

  Тия примери из детския и юношеския живот са случайно взети. Но систематични психологични изследвания са потвърдили горните заключения. Те са установили, че детето и юношата минават през тия три образователни периода.

  Някой би могъл да каже: „Нали трите страни на душевния живот - ум, чувство, воля - винаги вървят заедно?” Вярно е, че те са винаги неразделни, обаче в разните периоди една от тях има надмощие и представлява условие за проява на другите две страни. Например, когато казваме, че в първия период волята е средище на душевния живот, това не значи, че умът и чувствата не са на лице. Те са също на лице, но на първо място е волята, и те се проявяват чрез волята. Във втория период, когато чувствата са средище, умът и волята също така съществуват, но всички мислови и волеви прояви, за да бъдат плодотворни, трябва да минат през чувствата. И през третия период не може да има плодотворна душевна дейност, ако всички чувствени и волеви прояви не минат през мисълта. Тогава мисълта, логичното мислене е в подем, в разцвет.

  Ако наредим душевните сили според степента на тяхната активност, то в първите седем години този е редът: воля, сърце, ум. Значи, волята е средището, и чрез нея се действа на ума и сърцето. През втория период редът е този: сърце, ум, воля. Значи, сърцето ще съдейства за развитието на ума и волята. През третия период редът е този: ум, воля, сърце. Значи чрез ума ще се действа на волята и сърцето. Външни впечатления влияят  върху тялото през първите 7 години, дават форма и строеж на организма, между другото и на мозъка. Външни впечатления влияят през втория период върху силите, които са в подем през този период. Същото се отнася и за третия период.

  До установяване на тия периоди се идва чрез изследване на психо-физичното развитие на детето от раждането нататък.

  За по-нататъшните периоди след 21 години Учителят казва следното: „От 21 години нататък тия фази се повтарят, но разбира се с друг оттенък и с все по-нови постижения и с нови придобивки на познания.” Поради преповтарянето на тия периоди и след 21 години, макар и с малко по-друг характер, то каквото посеем в детето през първите 7 години, после дава своите плодове, и предимно в съответния следващ период.

  Опитностите, преживяванията, придобивките на детето, юношата и младежа от раждането до 21 година определят в голяма степен цялото му бъдеще. Ще вземем един пример: нека кажем, че детето в първите три периода на своя живот е преживяло възвишени идеи, любов, възторг от идеала, естетични чувства и пр. Всичко това ще определи, какъв ще бъде той в следващите периоди, до дълбока старост. Ако е събрал през първите три периода богата, красива опитност, ценни преживявания, то те постепенно ще възрастнат, ще се разцъфтят в него и ще го доведат в зрялата възраст и в старостта до вътрешно просветление, мъдрост, духовност, велика любов.

  Ако не е посято нищо в душата му през първите три периода, то в старостта ще дойде залез, отслабване на духовните му сили. Това се отнася даже и до здравето. Който през първите три периода е имал положителни, прави мисли, чувства, желания и действия, той дава условия и възможност за здраво тяло в зряла и напреднала възраст. А който е имал отрицателни, криви мисли, чувства, желания и постъпки през първите три периода, той посява в себе си сили, които в бъдеще, в зряла и напреднала възраст, ще се проявят като предразположение към болест.

  За педагогиката от значение са първите три периода. Тяхното познаване е необходимо. Нужно е педагогът да знае състоянието на физичните и психични сили през разните периоди, за да знае през кой период кои сили трябва да възпитава и по кой начин.

  Трябва да се обърне внимание на начина, по който детето е поставено в досег с външния свят. То трябва да се постави през всеки период в допир с тая област на външния свят, която е най-подходяща за дадената епоха от живота му. Трябва да се вложат в работа, колкото се може по-дълбоко и по-правилно тъкмо тия енергии, които са най-подходящи да бъдат засегнати в дадената възраст. Чрез детската дейност трябва да се развият у него тъкмо тия сили, способности, дарби и добродетели, които съответстват на дадената възраст.

  Когато ще оценяваме критически някои педагогически методи, трябва да имаме предвид гореказаното и дали те са в хармония с нуждите и силите, които се развиват през съответния период. Тогава всички педагогически въпроси се явяват в нова светлина.

  Дюи казва: „Училищата употребяват наука, годна за възрастни, и материал, който няма никакви връзки с нуждите на развиващия се организъм, и се опитват да наложат това на децата, като ни най-малко не се съобразяват с това, което е нужно на децата през периода на техния растеж.” * Дюи цитира и думите на Рус[2] „Страхувайте се да пречите на природата! Вие твърдите, че обичате цената на времето и се страхувате да го губите напразно. И не забелязвате, че губите повече време, когато го употребите зле. Детето, което лошо сте учили, е много по-далеч от съвършенството, отколкото онова дете, което никак не сте учили.”

  Едуард Клапаред казва: ”Психологът е длъжен да следи и най-малките прояви, които характеризират периода на детето, като се стреми да не противоречи на природата, а да я следва, иначе го застрашава неуспех.”[3]

  Основният педагогически закон за периодите гласи:

  През всеки период трябва да се работи със силите, които са тогава в подем.

  Това е важно условие, за да бъде всяко обучение и възпитание природосъобразно. Всяко нарушение на този закон означава нарушение принципа на природосъобразността, и резултатите са отрицателни.

  Новата педагогика казва, в кои периоди кои детските енергии се намират в подем и могат да се разработват.

  Всяко неразбиране на детската природа може да породи много грешки, макар и възпитателят да е имал най-хубави желания. Ще дам само два примера: според новите педагогически изследвания умът трябва да се развива през третия период и ако ние съзнателно и планомерно развиваме логичното мислене преди четиринадесетата година, т.е. преди началото на третия период, ние го пресилваме и в бъдеще ще пожънем печални резултати.

  Друг пример: паметта се развива след седмата година. Вторият период е период за нейното развитие. Силите на паметта тогава са в разцвет. И ако развием съзнателно и планомерно паметта преди седмата година и не я оставим тя естествено да се развие до тая година, тогава в бъдеще човек ще има слаба памет. Същият печален резултат се получава, ако не даваме материал на паметта през втория период. Пропуснатото през този период мъчно може да се навакса. Тогава човек също така ще има слаба памет. По-долу, при разглеждане на трите периода, ще се изтъкне в подробности кои детски сили и заложби в кой период са в подем и разцвет, за да се обърне специално внимание върху тях през съответния период.

  

  

Връзка на образованието с нуждите и задачите на епохата.

  Всяка епоха носи известни културни придобивки в науката, философията, религията, изкуството, техниката и пр. И човек, за да бъде деен член на епохата, трябва да ги усвои. Всяка епоха поставя на човека известни задачи, известни проблеми, които той трябва да разреши. Всяка епоха се вълнува от известни въпроси, спрямо които човек трябва да вземе едно правилно становище. Всяка епоха развива нови страни на човешкия дух.

  Всичко това трябва да се вземе предвид при образованието. Детето не трябва да бъде откъснато от живота, от реалния живот, който е около него. Само така то ще разбира нуждите на епохата, в която живее и ще твори в нея. Така ще може да участва в по-нататъшното изграждане на културата.

  Всяка епоха се отличава с нещо ново: нови идеи се вливат в културата, нови методи, нови културно-стопански форми. Детето, юношата трябва да усвои културните постижения на епохата, трябва да се запознае с новите идеи, които епохата носи в себе си, за да допринесе за нови културни постижения. То трябва да разбира епохата, в която живее, трябва да развие в себе си усет за силите, които действат в епохата и на които принадлежи бъдещето. Така то ще схване и посоката, в която трябва да се работи, за да се направи нова крачка във възходящия път на човечеството. Така училището ще създава лица, които ще чертаят новите пътища на културата.

  

  
        [1] Цв.Петков – „Психология на творческия образователен процес”, 58 стр.

      [2] Дюи – „Бъдещото училище”, 6 стр.

      [3] „Психология на детето”, 13 стр.

  



  Учителя за образованието - Боян Боев (1883 – 1963)
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ