Интересни прояви в живота на растенията и животните

Учителя за образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

Интересни прояви в живота на растенията и животните Особен и характерен е животът на насекомите. В това отношение трябва да се проучат „Ентомологически възпоминания” от Фабр, „Животът на термитите” от Метерлинк, „Животът на пчелите” и „Душата на цветята” от същия и пр. Чрез тези изучавания ще се види разумността, която работи в организмите. Влиянието на зрителните и слухови усещания върху физиологичните процеси Тук са интересни опитите на Пултон върху гъсениците на пеперудата Rumia crataegata. Върху неговите опити по-големи подробности могат да се намерят в книгата на Cuenot „La genese des especes animals”, 1911. После са интересни опитите на Пшибрам и учениците му върху рибите. По този въпрос от значение е статията му „Methode autophorer Transplantationen” в списание „Archiv fur Entwickiungsmechanik”, 99 том, кн.1 / 1923. Също са важни опитите на Елеонора Брехер върху гъсеницата на пеперудата Vanessa. За влиянието на физическите процеси върху биологичните могат да се дадат множество примери. Ще дадем тук само няколко такива за изяснение: а/ Професор Бойл-Лейнард казва, че някои видове екземи се произвеждат от скръб и страх. Той цитира и следния интересен пример: една госпожа видяла, как любимо ней дете излиза през железните врата на едно заведение. То пуснало вратата, и тя помислила, че вратата ще го застигне и ще смаже крака му. Това не станало, обаче тя веднага почувствала, че кракът й силно заболял и то тъкмо там, дето тя мислела, че вратата ще притисне детето. Тя не могла да мръдне крака си от мястото му. С разтривки едвам се довлякла у дома си. Там видяла, че кракът й е зачервен и подут, и тя е трябвало няколко седмици да прекара на легло. б/ Д-р Фокашон е правил следния опит: хипнотизира едно лице, написва с обикновен молив върху кожата на ръката му една дума и му казва, че в 4 часа след обед на мястото на тази дума ще бликне кръв. Събужда го, и наистина, към 4 ч. след обяд върху написаната с молив дума бликнала кръв. в/ Опитите на Павлов. Той изкарал вън от тялото долния край на хранопровода на куче. Същевременно пробил дупка в стомаха и наблюдавал, какво става в него през време на опитите. Показал къс месо на кучето и наблюдавал, как стомахът почнал да отделя изобилен сок. Направил и следния опит: накарал кучето да изяде къс месо. При последния случай причината на отделянето на стомашния сок е също душевното състояние, понеже храната не отива в стомаха, а през долния край на хранопровода излиза вън от тялото. Руският лекар Булавинцев продължил опитите на Павлов: чрез сонда той взел проба от стомашното съдържание на здрави хора. След това с вкусови и зрителни усещания или чрез споменаване на някои храни, възбужда апетита. Отделеният в този случай стомашен сок съдържа повече солна киселина /2 %/, както и голямо количество пепсин, което не се е констатирало при невъзбудения стомах. Той казва: „С експерименталното доказване, че душевните причини непосредствено дават резултат в тялото, първоначалната Ламаркова мисъл доби такава опора, че не е мъчно да се предвиди, че 20 в. ще бъде век на биологичната психология. Опитите на Павлов дадоха доказателства за алотропната каузалност, т.е че душевните причини могат да извикат изменения в тялото, за което той получи в 1904 г. Нобеловата премия.” Професор Август Паули казва: „Целесъобразният характер на един химичен процес го прави годно средство за задоволяване нуждите на организма; следователно, субектът го насочва в определено направление. Ако обаче химичните процеси в организма имат редица причини, тогава би трябвало душевното състояние непосредствено да действа върху химичните процеси. Ние имаме затова косвени доказателства, тъй като физиологията за голяма своя изненада е дошла до „психичната секреция”, с което дава едно пряко доказателство за това. Физиологията може да докаже, че ако покажем на едно куче храна, то тя, според това, дали е месо или тлъстина, ще повлияе върху качеството на отделящия се сок, предназначен за смилането й.” Хипнотични явления[1] Те се изучават в VI клас при психологията. Хипнотичните явления отдавна са установени научно. Те трябва да се изучават по-подробно в гимназията, особено по-дълбоките фази на хипнотичния сън. Тия явления, особено по-дълбоките фази, не се поддадат на материалистично или механистично обяснение. Те противоречат на всяко материалистично или механистично разбиране. Изследвания Върху ясновидството от Д-р Ханс Бендер Той е работил в психологическия институт на Бонския университет /Германия/. Работил е по строго научни методи с помощта на няколко асистенти. Нови насоки в биологията Виждаме чудна целесъобразност в организма. Всеки орган е приспособен към околната среда. Въпросът е за произход на тази целесъобразност, на това приспособление. Ако допуснем, че целесъобразността се дължи на естествения подбор, тогава ще приемем, че тя се дължи на механичен фактор. За да се реши въпросът, трябва да изберем за изследване такива случаи, дето действието на естествения подбор е напълно изключено поради характера на случая. И ако в подобни случаи пак имаме целесъобразно реагиране на организма и приспособление, очевидно е, че естественият подбор не е действал. Тогава остава да приемем, че целесъобразността се дължи на една разумност, която работи вътре в самия организъм. Тогава идваме вече до психичния фактор при биологичните процеси. В такъв случай ще имаме тъй нареченото пряко приспособление. То е такова приспособление, при което играе ролята вътрешният, психичният фактор в самия организъм. А щом приемем веднъж, че в организма действа психичният фактор като автор на целесъобразността и прякото приспособление, тогава трябва да приемем, че този фактор играе важна роля и при самия еволюционен процес. Че наистина имаме един разумно действащ вътрешен фактор в организма, се вижда между другото и от зарастването на раните - външни и вътрешни - или от поправката на други повреди в организма. При счупена кост, ако в близост имаме мускул, той се превръща в хрущял, който от своя страна става на кост, за да се постигне зарастването на костта. Тук виждаме, как разумно постъпва вътрешният фактор, като изменя даже мускула на кост, щом това е износно или целесъобразно за организма. Но ако има други по-близки тъкани, които по-лесно могат да се превърнат в костна тъкан, тогава околните мускули не вземат участие. В най-разнообразни и трудни случаи винаги организмът избира най-целесъобразния път за възобновяване на тъканите, за тяхното превръщане, за да се създаде или поправи повреденият орган. Чудна разумност се вижда в работата на околните тъкани при зарастване на вътрешни рани на организма. За да се изтъкне още по-ясно вътрешната регулативна способност на организма, биолозите правиха ред опити, при които е изключено действието на естествения подбор и констатираха целесъобразно и разумно приспособлениe на клетките, тъканите, органите и системите на организма към изменените условия. Въз основа на тези опити немските биолози въведоха термина саморегулация /авторегулация/. Саморегулация означава способността на организма чрез вътрешни свои сили да реагира целесъобразно при новите условия, за да постигне едно разумно приспособление на клетките, тъканите и органите си. Немският биолог Итеман пък въз основа на последните успехи на биологията въведе в тая наука термина организатор. Това означава една организаторска сила в организма, която регулира и приспособява по най-целесъобразен начин клетките, тъканите и органите към видоизменените условия. Също въз основа на новите факти в биологията професор Ханс Дриш въведе в биологията термина ентелехия. Под ентелехия Дриш разбира един жизнен и разумен психичен фактор, който работи в организма и е причина за целесъобразното реагиране на клетките и тъканите, за прякото приспособление, което забелязваме в организма. През последните десетилетия експерименталната биология пожъна небивали успехи и отбори нови хоризонти за биологията. С въодушевление работниците в тая област предприеха всевъзможни опити, за да хвърлят светлина върху силите, които действат в организма. От богатата литература по въпроса ще приведем само няколко примера за пряко приспособление, дето действието на естествения подбор е изключено и дето е очевидно, че трябва да приемем психичния, вътрешния фактор в организма като автор на регулацията, на приспособлението и целесъобразността. Опит на Л. Колиско Л. Колиско от Щутгарт отстранил далака на питомния заек и забелязал, че по цялата дължина на храносмилателния канал се появяват тъмночервени петна, които поемат върху себе си функцията на далака. Тук виждаме, как при изменение на условията, организмът се ориентира при създаденото ново положение и реагира целесъобразно, разумно. Опит на Харисон Той направил опити с ларви на разни видове земноводни. Правил е присаждане на два крайника. Съединявал е в едно части от два крайника или е отнемал един крайник и го е поставял на същото място, само че превърнат в обратно положение и пр. И при всички тия случаи в края на краищата забелязвал регулационен процес, който създава нормална форма. Всеки знае, че в миналите поколения организмът никога не е бил поставен при такива състояния, т.е. никога не е имало присаждане на един крайник върху друг или превръщане на крайника в обратно положение. От това следва, че действието на естествения подбор е изключено. И при все това организмът постъпва разумно, целесъобразно, значи трябва да приемем тук действието на Вътрешния разумен фактор. Опити на Шаксел и Милоевич Първият е правил опити върху Axolotl, а вторият - върху тритона. Те отделили предните и задни крайници на зародиша и ги сменили: предните крайници турили на мястото на задните и обратно. А по форма предните и задните крайници се различават. И ако ларвата е млада, то се получават крайници, които съответстват на тяхното ново място. Същото се получава и при разменяне на десен и ляв крайник. Десният крайник тогава става ляв и обратно. Някой може да каже, че това е станало като резултат от функцията на крайниците. Не, крайникът чрез регулативна способност е добил форма, съответна на своето ново място, преди да е почнал да функционира. Опити на Морган Той е правил опити върху планарии /плоски червеи/. Ако се вземе една малка част от тялото на този плосък червей, тя възстановява целия организъм и то или чрез истинска регенерация или чрез хармонично разместване на веществото. Първият начин се избира, когато животното е било хранено, а вторият - когато то е гладувало. Тук виждаме целесъобразност, защото при добро хранене организмът разполага с материали за истинска регенерация, а при недобро хранене такъв материал липсва и затова организмът се принуждава да размества съществуващите вече части, за да дойде до цялата форма. Организмът при разни случаи постъпва по различен начин и то винаги най-разумно, най-целесъобразно! Регенерация на очната леща Това е опит от Густав Волф през 1898 г. Ето неговият опит: знае се, че в зародиша на гръбначните очната леща се образува от ектодермата, но ако тя се отстрани чрез операция, не може да се образува пак от ектодермата, понеже последната е далеч. Освен това, ако се образува от ектодермата, тя не би могла да влезе през тесния отвор на очната ябълка. Волф отстранил очната леща на тритона. Още след 1-2 дена той забелязал промяна в тъканите на окото. По вътрешния ръб на ириса се събрали множество бели кръвни телца /левкоцити/. Те почнали да изяждат черния ирисов пигмент и то само по вътрешната страна на ириса. След това почнало живо деление на клетките на едно място на ириса. Клетките на ириса образували една малка издутост, която образувала новата леща. Последната значи се образувала вътре в очната ябълка, от ириса. Иначе образуването на лещата се извършило по същия начин, както в зародиша. Само в едно отношение имало различие. Лещата в зародиша се откъсва твърде скоро от своето място на образуване, а у възрастния - много по-късно. Мястото, което се избира за развитието на лещата, е много целесъобразно. Най-важното е, че тук подборът е изключен. И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил способността да избира целесъобразно място и начин за регенерация на лещата? Колко пъти му е била правена операция в естествения му живот, та да има подборът възможност да действа? Опити на Дриш Интересни са изследванията на професора от Лайпцигския университет Ханс Дриш. Трябва да се изучи пътят, по който Дриш е дошъл до спиритуализма чрез биологията, чрез своите зоологически изследвания. Ще резюмираме само няколко от опитите му. Той поставя яйце на морски таралеж при съвсем особени условия - между две стъкленци - и упражнява натиск върху тях. От натиска яйцето се сплесква на тънка плоча. Делението на клетките става по посока, перпендикулярна на натиска, т.е. настрани. Получава се обезформен зародиш, приличен на плочка. Веднага след премахването на натиска как става възстановяването на нормалната ларвена форма? Клетъчното деление вече почва да става по посока, перпендикулярна на предишната посока на деление, т.е. по посоката, по която по-рано бил упражняван натискът. И по този начин се получава нормален организъм. Какво констатираме тук? Ларвата поради натиска е деформирана, обаче тя е имала в себе си силата на регулация. Тя веднага по най-целесъобразния, по най-късия път възстановява своята нормална форма, като дележът на клетките става по посока, перпендикулярна на предидущата посока на деление. Тук виждаме още по-ясно регулативната сила на организма. Някои искат да обяснят регулативната сила с хормони. Обаче Дриш възразява на това така: регулацията не е един прост хомогенен акт, за който може да послужи един установен специфичен материал, например някой вид хормон, но тя е един извънредно сложен процес и то типичен: в разни специални случаи регулацията се проявява по специален начин. За да се хвърли по-голяма светлина върху този въпрос, Дриш направил следния опит с яйцата на морския таралеж. Взема оплоденото яйце веднага след първото деление. Внимателно разделя две клетки, без да ги повреди и отглежда всяка от тях по отделно. Всяка от тях дава нова цяла бластула, нова цяла гаструла, типичен цял плутеус /ларвена фаза на иглокожите/. Изпърво всяка клетка чрез клетъчно деление образува нещо като полузародиш. И този последният чрез разместване на клетъчния материал дава цяла ларва с пълна симетричност, без да има типичен регенерационен процес /т.е. не се образува другата половина на ларвата чрез пъпкуване/. Когато Дриш е правил опитите след второто деление на оплоденото яйце - във фазата на четири клетки - то пак всяка отделна клетка давала същия резултат. От този опит може да се извади следното заключение: полузародишът чрез разместване на клетките дава цяла форма, само че по-малка. Това разместване представлява регулация. Тая регулация показва, че в организма има нещо, което не може да се поддаде по никой начин на механистично обяснение. Има нещо в организма, което е над физикохимичното, над механичното. Можем да го наречем както си искаме: разумно, психично, ентелехия и пр. Това не изменя същността. Щом се признае прякото приспособление, то механистичното обяснение на природата пада! Тогава трябва да прибегнем до немеханичен принцип за обяснение на биологичните явления. Дали регулацията е получена чрез действието на естествения подбор? Трябва да се запомни, казва Дриш, че в такъв случай за всеки даден вид регулация трябва да действа специален естествен подбор. Например, регулативната способност по отношение на краката не е достатъчна, за да има организмът регулативна способност по отношение на черния дроб и пр. И даже за всеки крайник трябва да е действал естественият подбор специално. За да има време да действа естественият подбор, та да се прояви неговото действие, трябва ред поколения на даден вид да са били поставени при дадени условия. Обаче, при опитите на новите експериментатори виждаме, че организмът се подлага за пръв път при съвсем специфични условия, при които той не е бил подлаган в природата в течение на поколения, и при това организмът пак реагира целесъобразно - пак проявява регулацията. Това показва, че регулативната способност не е изработена чрез действието на естествения подбор. Значи остава да приемем, че регулативната способност се дължи на сили, фактори, лежащи в самата същност на биологичните явления. Тук ще приведа думите на Райна Станчева Андреева за изследванията на Дриш: „Въз основа на свои наблюдения върху различните случаи, когато един организъм възстановява своите изгубени части било из повърхнината на самата ранена повърхност, било на известно разстояние от това място, било по друг начин, Дриш идва до заключение, че организмът проявява особена способност да запазва своята нормална форма при въздействие на ненормални външни деятели. Следователно, според него трябва да се допусне някакъв деятел, който действа в него чисто целесъобразно, като излиза от интересите на цялото, творейки това цяло. Дриш смята, че е успял да намери четири строги доказателства за невъзможността да се схване организма като натрупване от елементи и за невъзможността да се обяснят процесите в живото тяло чисто механически. Ако разрежем, например, дъждовен червей малко по-напред от средата, от задната част на тялото ще израсне предната част на тялото с всичките й органи. При някои растения всеки елемент на стеблото е способен да възстанови в различни случаи ту една, ту друга загубена част на организма. От какво зависи тая служба в организма? Действителната служба на даден елемент от системата е в зависимост от положението му в цялата система, казва Дриш. За отбелязване е и друго: между всички възстановителни процеси съществува съгласуваност. Всеки отделен елемент се развива така, че из всички единични процеси се образува нормално тяло с нормални съотношения. С други думи, ние установяваме пълна хармония между процесите в отделните елементи: в определено време изпъкват процеси в едни елементи, после в други, при което едните и другите са съгласувани по между си. Тайната на живота се крие в този деятел, който се явява да разпределя и хармонизира отделните процеси. Той не може да се сведе само до влиянието на околната среда. Този деятел е вътрешен и много сложен. Дриш го нарича ентелехия, като си служи с термина на Аристотел, но в него влага по-друго съдържание. Второто доказателство на Дриш се състои в следното: знае се, че всяка клетка от епидермиса на бегониев лист е способна да произведе цяла бегония, че всяка клетка от яйчника на кое да е животно е способна да образува цял организъм. Значи, една и съща клетка е способна да възпроизведе било част от организма, както е в хармонически еквипотенциалните системи, както Дриш се изразява, било целия организъм, както е в комплексно еквипотенциалните системи. Ентелехията действа и тук. Друго доказателство са законите за преминаването на различните вещества през живите органически клетки и повърхности. Така физиологът Бунге заявява следното: „Ние бяхме уверени във възможността да сведем функцията на жлезите, отделителните процеси, към законите на ендосмоза. Сега обаче знаем, че и тук епителиалните клетки играят дейна роля; и тук също се проявява тая удивителна способност - способността към избор: известни вещества да се приемат от кръвта, други - не; да се подхвърлят приетите вещества чрез анализ и синтез на преработка и от образуваните продукти известни и точно определени да се отвеждат към изходните проходи, а други - обратно в лимфатическите и кръвни пътища. Клетките на епителия на млечните жлези избират от кръвта съвършено различни по състав неорганически соли и то в такива съотношения, в каквито се нуждае детето за своя ръст и развитие. Тези явления не могат да се сведат към законите на дифузията и ендосмоза. И в тия случаи се проявява ентелехията. Третото и четвъртото доказателства Дриш основава върху двигателните реакции на висшите животни и върху постъпките на човека, които безспорно са напълно целесъобразни. Сложните координирани движения, които прави, например, морската звезда, обърната на гръб, за да дойде в нормално състояние, са целесъобразни опитвания, целесъобразен ред от движения. Човек също тъй индивидуално и целесъобразно реагира на всяко ново дразнене. Друго нещо е машината, друго е живият организъм. Ентелехията е деятелят, който обуславя целесъобразните движения и реакции в животните и човека.” Биотехника Това е един нов клон от биологията, чийто основател е Д-р Алф Гислер, управител на института по биотехника в Хале - Германия. Биотехниката излага интересни факти за технически постижения у растения и животни. Те са използвали всички закони на техниката, които днес човек постепенно открива, и в много отношения у тях има приложени такива технически принципи и закони, които човек в бъдеще може да използва за усъвършенстване на техниката. Някои от тях човек е приложил в техниката, а някои още не. От биотехниката се вижда, че природата, когато има нужда от известна функция, от известен орган, създава го по най-целесъобразен начин. Клещи, щипци, органи за хващане, за изпилване и пр. се срещат в организмите. Принципите и законите на хидравликата, на строителната и машинната техники, на електротехниката, на оптиката, на акустиката и пр. са приложени в организма. От многобройните факти, които привежда Гислер за илюстрация на чудната изобретателна способност на организмите, ще дадем само няколко примера. Например, растението Ficus carica има хоризонтални странични клони, дълги до 50 метра. За да се подпират те, организмът пуска от тия клони отвесно надолу други клони, които можем да наречем „въздушни корени”. Те щом дойдат до земята, пускат в нея същински корени и по тоя начин стават отлична подпора на страничните клони. Тези въздушни корени, когато се спущат към земята, са тънки нишки, дебели колкото пръст, но щом достигнат земята, стават дебели, за да изпълнят добре ролята на подпори на страничните клони. Те играят такава роля, каквато играят стълбовете в зданията. Природата е създала пилата в езика на охлюва. Измислила е триона в челюстите на пиявицата. Измислила е парашута много време преди човека. Такива са плодовете на глухарчето. Дълбокоморските риби са създали светещи органи, в които са приложили един принцип на оптиката - принципа на рефлектора. Милиони години преди изнамирането на кабела от човека, природата е създала нещо като кабел. Ако разгледаме разрез на нерв и на кабел ще видим, че както нервът, така и кабелът са електрически проводници и имат един и същ строеж. Всяко снопче вътре в нерва и кабела е заобиколено от вещества - изолатори. Аналогията е пълна. Горе разгледахме една малка група факти из най-новите научни изследвания. Приведените тук факти говорят само за духа, в който трябва да се работи, но разбира се, преподавателят е свободен да подбере фактите от грамадния подобен материал. Важен е основният принцип: Да се приведат новите научни факти, които отварят нови хоризонти за търсещия и които са полезни за разбиране на природата и при изработване на мирогледа. Някой би могъл да каже: ”Какво говорят приведените тук факти?” Всички те помагат за едно по-широко разбиране на природата. Когато човек ще иска да направи извод от приведените факти, не трябва да ги разглежда изолирано, но всички като едно цяло. Горните факти могат да се разпределят в три групи. Към първата група спада въпросът за електромагнитната скала на трептенията и пр. Тая скала, разбира се, не доказва духовните основи на природата, но доказва само, че видимият свят не изчерпва цялото битие и че има един обширен невидим свят около нас. Нещо аналогично следва и от изучаването на четвъртото измерение. Към втората група факти спадат въпросите за електрическата пулсация на растенията, радиацията на организмите или митогенните лъчи на Гурвич, радиестезията, опитите на д-р Килнер, изследванията на телепатията и пр. Тия факти говорят за динамичното разбиране на природата. Те се занимават с енергиите, които организират материята. Че наистина е така, виждаме от изучаването на електрическата пулсация у растенията, от изследванията на Гурвич и пр. Например митогенните лъчи са онзи динамичен принцип, който усилва растежа и дележа на клетките, ръководи жизнените процеси. Към третата група факти спадат въпросите за хипнотичните явления, за влиянието на зрителните усещания върху физиологичните процеси и за новите насоки в биологията. Тия факти говорят за психичния фактор в природата, който не може да се сведе към материалните или динамични явления. Тия факти говорят за разумното, което седи в основите на цялото битие. Както се вижда от новите факти в биологията, разумният, психичният принцип дава целесъобразно направление на силите. Всички горни факти от една страна разширяват нашето познание за природата и от друга - говорят, че механичното обяснение не е достатъчно, за да се обясни светът. Така се хвърля мост между вярата и науката. Така ще се сложи началото, основата на един синтез между вярата и положителното знание. Такъв синтез чрез постиженията на съвременната наука вече са извършили велики умове на човечеството: Айнщайн, Дриш, Райнке, Успенски, съвременният немски физик Планк и др. Чрез такъв синтез между вярата и науката постепенно почват да изчезват за човека привидните противоречия между тях. Чрез новите факти в биологията младежът ще научи, че психичният фактор в организма е именно активният, творческият принцип, който играе голяма роля при еволюционния процес, при създаване на целесъобразността, която виждаме в органическия свят. Но тогава как гимназистът ще си обясни връзката, зависимостта между нервната система и душевния живот? Много просто: колкото е по-усъвършенствана нервната система, толкова човешкият дух може да се прояви по-съвършено, по-добре. Това, обаче, не ще каже, че мозъкът именно ражда мисълта, тъй както музикантът е до известна степен зависим от качествата на цигулката, за да прояви своето изкуство, но това не ще каже, че цигулката е именно, която създава музиката. Цигулката е само инструмент в ръцете на музиканта. По същия начин нервната система е важна само като инструмент в ръцете на духа. Това много добре обяснява Бергсон. Това даже е изходна точка за неговите идеи. Най-новите факти на биологията също така хвърлят светлина върху този въпрос. Новите научни факти хвърлят светлина и върху другите привидни противоречия между вярата и науката. Някои би могъл да каже: „Младежът в гимназията не разполага с достатъчно знания, с достатъчно факти, за да може да изгради един мироглед.” Разбира се, младежът не е в състояние да изгради в гимназията мироглед, завършен в най-големи подробности. Това е работа, която трябва да продължи през целия живот на човека. Човек през целия живот трябва да разширява своя кръгозор, своите познания, а заедно с това и разбирането на живота. Това, което се цели в гимназията, е следното: 1/ Преди всичко да се задоволи естественият копнеж на младежа към мироглед, към идейни търсения, към осмисляне на живота. 2/ Младежът да тури основа на своя мироглед, да се ориентира върху въпросите на живота, да бъде поставен в досег с най-новите научни факти. Това е необходимо. Като има една основа за своя мироглед, той вече е стъпил на една канара, не е люшкан вече като треска от вълните на живота, а неговият вътрешен глас, неговата божествена природа не може да бъде вече заглушена от шума на света, от противоречията на живота. Той има вече в живота си един фар, който винаги ще хвърля своята светлина върху пътя на живота му. Той е вече до известна степен ориентиран в живота. Чрез изграждане основа на един мироглед, той излиза от гимназията в живота с будно съзнание за висшия духовен смисъл на живота. Той вече има светлина върху великите проблеми на живота. Учителят казва: „В горните класове трябва да се използват произведенията на видни поети, художници, мъдреци и пр., от всички епохи, за да се изтъкне, че всички хора със събудени души във всички векове са проповядвали едни и същи висши истина.” Този вид занимание представлява голям интерес за гимназиста. Той ще събуди у него много въпроси, ще му даде материал да мисли. Духовният елемент, който срещаме, например в произведенията на Питагор и Платон, под друга форма ще го намерим във „Фауст” от Гьоте, в драмите „Строител Солнес”, „Когато ние мъртвите се пробудим”, „Бранд” от Ибсен, в „Потъналата камбана” от Хауптман, в „Дон Кихот”, в „Синята птица”, „Слепите” и „Съкровище на смирените” от Метерлинк и пр. Същите вечни истини ще намерим в романа „Хенрих фон Офтердинген” от Новалис, във фрагментите от същия, в картините на Борис Георгиев, в Толстой, Достоевски, Р. Тагор, Емерсон, Прентис Мълфорд в „Генезис на духа” от Словацки в „Писма до моите приятели” от Гогол и пр. В горните класове е нужен анализ на произведенията на всички по-видни учени, писатели, поети и пр. Например, Фауст ще се разгледа не само като художествено произведение, но и за да се вникне в идеите, вложени в него. Например какъв силен подтик ще даде разглеждането на драмата „Когато ние мъртвите се пробудим” или на „Слепите”! Тия произведения действат силно, понеже в тях вечните истини са облечени във високо-художествена форма, те са конкретни - въплътени са в образи и действия. Да си представим учениците от горен гимназиален клас, който в няколко часа разглежда идеята, например на драмата „Синята птица” от Метерлинк. Какъв тласък към идеен живот ще роди това у тях! Всяка седмица трябва да има и общи ученически реферати върху научни, литературни, философски, стопански, здравни и други въпроси. Това е необходимо за поддържане идейния живот в средното училище. Идейният живот в средните училища ще допринесе за разцъфтяването на дейната любов в младежката душа, което както казахме, е главната мисия на днешното училище. [1] Учителят е против хипнотизма като лечебно или възпитателно средство и то по две причини: 1. Чрез хипнотизма се върши насилие върху волята на хипнотизирания, значи, отнема му се най-ценното, което дава достойнство на неговата личност, а именно, волята. А Учителят е против всеки метод, при който се употребява насилие. От друга страна, поради насилието върху волята на хипнотизирания и особено ако това продължава систематично, най-сетне последният ще добие слаба воля, т.е. ще се лиши от най-висшето, което дава самостоятелност на човека. 2. Възпитанието чрез хипнотизма е повърхностно. То не засяга същината на човешкото естество. Щом мине действието на хипнотичното внушение същите пороци се явяват отново у човека. Но изучаването на хипнотичните явления е ценно от научно гледище, понеже чрез тях може да се хвърли светлина върху известни научни проблеми.

НБ - Неделни беседи (1914 г. до 1944 г.)	Хронологичен списък	Азбучен списък
СБ - Съборни беседи (1906-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ООК - Общ Окултен клас (1922-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
МОК - Младежки окултен клас (Специален клас) (1922-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ИБ - Извънредни беседи (1897-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
КД - Клас на Добродетелите (1920-1926)	Хронологичен списък	Азбучен списък
МС - Младежки събори (Съборни) (1923-1930)	Хронологичен списък	Азбучен списък
РБ - Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
УС - Утрини Слова (1930-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
БС - Беседи пред сестрите(Четвъртачни беседи) (1917-1932)	Хронологичен списък	Азбучен списък
БР - Беседи пред ръководителите (1921-1930)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ПС - Последното Слово (1943-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък