НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

МЕТОДИЧНИ И ДРУГИ ВЪПРОСИ

  Учителя за образованието - Боян Боев (1883 – 1963)
Алтернативен линк

МЕТОДИЧНИ И ДРУГИ ВЪПРОСИ

  

  Някой може да каже: „Няма ли да се отклони младежът от действителния живот, да се отдаде само на отвлечени идеи? Къде остава тогава практическият живот, няма ли да се отклони той от него?” Не, защото в средното училище трябва да се обърне внимание както на идейния живот, тъй и на практическия. Нещо повече, практическият живот не трябва да бъде като нещо отделно от идейния, но да представлява неговия израз в живота на ученика. Трябва да се пазим, да не би идеализмът да се превърне в донкихотство. За да се развива младежът правилно, силите на сърцето му трябва хармонично да са съчетани с пътя, начертан и посочен от разума. Училището не трябва да има за цел да вади празни мечтатели, фантазьори. Горещият идеализъм трябва да се съединява с трезвен хладен разсъдък. Идеалистът трябва да бъде еднoвременно и най-големият реалист, с дълбоко и всестранно разбиране на действителния живот. Карлейл говори за съединението на горещия идеализъм с практическия реализъм.

  За да стане това, трудовият принцип и в средното училище трябва да бъде основа на цялото обучение и възпитание.

  При обучението трябва да се приложи творчеството, самодейността. За тая цел много въпроси по физика, химия, естествознание и пр. младежът ще проучи в лабораторията, ще прави там наблюдения и опити. Важно е да се спазва основният принцип: Ученикът да бъде поставен в досег със самите факти и даже нещо повече: той сам да ги търси и открива. Условия за това има, както във физичната, химична, биологична, психологична и пр. лаборатории, тъй и при излети, а изучаване флората и фауната, минералите, земните пластове, събиране на вкаменелости и пр. По състава и наклона на земните пластове, по вкаменелостите и пр. може да се възстанови историята на страната в миналите геологични ери; това оживяване в съзнанието на ученика на миналите геологични промени ще внесе по-дълбоко прозрение за методите, по които работи великата природа.

  Фактите, с които ще влезе по този начин в досег, ще събудят у ученика много въпроси, които ще подбудят към по-нататъшни наблюдения и опити в лабораторията или сред природата за събиране на нови факти и към проучване на съществуващата литература по въпроса. Тъй възникналите въпроси ще станат задача на целия клас. По този начин може да се усвоят материалите по физика, химия, биология, минералогия, геология. Този метод може да се приложи успешно и по всички други учебни предмети.

  В много случаи по възникналите въпроси могат да се приготовляват от учениците и реферати, които ще се разглеждат в клас. Обмяната на мисли след реферата ще направят активни всички ученици, ще събудят тяхното внимание и интерес. Този метод е близък до „изследователската образователна работа” на Цвятко Петков. Той казва: „Учениците сами ще изследват данните на опита и сами ще дойдат под ръководството на учителя до разрешението на множество проблеми. Трябва да превърнем всяка образователна материя по психология в редица образователни проблеми. Трябва да превръщаме образователния материал в образователни проблеми. Това превръщане ще стане със съдействието на ученика. Затова, ясно е, че той ще се заинтересува от тия проблеми, ще заживее с тях и ще иска така или иначе да ги разреши. Разбира се, тези проблеми не може да ги даде учителят. В този случай те биха останали чужди за учениците. Когато учителят заедно с учениците идва до проблемите, естествено е, че тогава самите ученици ще съзнаят, че тия проблеми са една необходимост, че ние не можем да отидем по-нататък, ако не се справим с тях. Под ръководството на учителя ще се пристъпи към планиране на тия проблеми и след това учениците ще видят, по какъв начин ще ги разрешат. Не учителят да им посочи начините, а те да ги намерят. Така целият клас ще живее с този проблем и ще чувства, че това е една обща задача, на която всеки трябва да сътрудничи.”

  Идейният живот в средното училище трябва да бъде интензивен! Чрез самодейността на юношата и чрез идейния живот в гимназията, науките, които наглед са сухи, например математика, физика, химия и пр., ще станат привлекателни. Днес математиката за мнозина е сух предмет, но може да стане привлекателен, когато се свърже с идейния живот. Един пример: един ученик от 8 клас в педагогическо училище искаше да изучи теорията на Айнщайн. Той разбра, че без математика не ще може да разбере тая теория, а пък аналитична и дескриптивна геометрии не се учат в педагогическите училища. Ето защо той почна да ги изучава у дома си, за да разбере през тях тая теория. Дали ще успее само чрез тези две науки да разбере теорията на Айнщайн, това разбира се, е въпрос, но работата не е там. Въпросът е в принципа: той доби интерес към тези наглед сухи науки чрез идейния живот, чрез въпросите, които го вълнуваха. Друг пример: друг ученик, който разбра, че теорията на Айнщайн не може да се разбере без познания по физика, сам призна, че по-рано мразел физиката, но сега тя му станала любим предмет. Даже не се ограничаваше само с уроците по физика, но четеше и външни книги и статии по физика.

  Интересът към отделните науки трябва да бъде подклаждан в средното училище чрез идейния живот в училището. Това отговаря на характера на този период. Ако през този период няма висш идеен живот, няма стремеж да се живее за висок идеал, няма копнеж да се работи за един живот на красота и хармония, тогава има опасност душевните сили на ученика да се развият в криво направление. Дъждът нали пречиства въздуха от прах, микроби и пр.? Колко приятно се диша въздухът след дъжд! Подобно на дъжда и стремежът на младежа да живее за една висша цел пречиства душата от всичко долно, ниско и развива в нея всички добродетели. Както снегът се стопява от слънцето, така чрез идейния живот се пречиства душата на средношколника.

  По този начин чрез идеализма младежът се запазва от поквара, от отрицателното влияние на улицата, на лоши другари, от алкохолизъм и пр. В училището, в което кипи идеен живот, няма нужда от наказание за постъпките на ученика, понеже такива няма да има.

  За да се даде поле за дейност на юношата и за да се оползотворят енергииите му, за да се развият и социалните чувства у него, трябва да се насърчат гимназиалните дружества: въздържателно, вегетарианско, туристическо, есперантско, Червен кръст и пр. Освен в класовете, реферати се четат и в дружествата. Тези дружества, освен просветна работа развиват и практична дейност.

  През гимназиалния период връзката между учителя и ученика ще бъде на идейна основа. Любовта помежду им ще бъде на такава основа. Учителят не трябва да се грижи само да предаде материала, но трябва да внесе в душата на ученика и един обединителен елемент, който е нужен за оформянето на една цялостна личност. Той не трябва да засегне само ума на ученика, но и неговото сърце, неговата душа.

  Учителят трябва да установи досег с душата на ученика, а той ще влезе в досег с нея чрез влизане в допир с неговите идейни търсения. Той трябва да помогне, за да отговори ученикът през този период на въпросите, които го вълнуват и за събуждане у последния идеалистични подбуди към дейност.

  
Трудовият принцип ще се приложи в средното училище в няколко вида: преди всичко като лабораторна работа и с рефератите.

  Но и през гимназиалния период ученикът трябва да е в интимно общение с природата чрез труд в градината или на полето, съобразно с времето, с което разполага. Този труд може да стане също изходна точка за запознаване с някои научни въпроси, а от друга страна чрез него ученикът трябва да извърши една общополезна работа.

  Идеализмът на младежа, идейният му живот не трябва да бъде приготовление за бъдещето, но той в настоящия момент трябва да живее за тия идеали, които го вдъхновяват. Идеите се разбират не като ги заучи човек, но като ги живее. Те трябва да станат реалност в самия живот на средношколника. Има много случаи, в които средношколникът може да върши общественополезна работа: например поправка на мост в околността, залесяване на околните голи места с плодни или други полезни дървета, построяване на чешми в околността и пр.


  Учителя за образованието - Боян Боев (1883 – 1963)
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ