„Всеки, който иска да бъде нещо повече от другите, трябва да се съединява с живия Господ, с оная велика връзка на хармония, и да учи закона на мълчанието. “[67]
В правилата, дадени от Учителя за ученика, се казва: „ Ученикът не проявява никакво любопитство. Той нито пита, нито позволява другите много да го разпитват. Той е свободен да мълчи. “
„На ученика не се позволява да говори празни думи.“[68]
Крум Въжаров беше образец за тора. Много пъти съм задавала някакъв несъществен въпрос или друг, на който още не съм готова да ми се отговори. Много бързо се ориентирах, че Крум на такива въпроси не отговаряше. Питам нещо, той мълчи, повтарям въпроса, пак мълчи, докато разбера, че на този въпрос в този момент няма да отговори. Крум беше мълчалив, той говореше малко, но много точно, следваше указанията на Учителя: „Малко ще говорите, но ясно, кратко, точно и разумно. Така вие се свързвате с Белите Братя и им помагате.“[69]
Когато някой поучава, че Учителят каза това и това, Крум Въжаров искаше да му покажат къде точно, в коя беседа и на коя страница го е казал, за да не се получават недоразумения и манипулиране със Словото на Учителя. Или както Учителят казва: „Великата школа на живота се отличава по това, че тя подлага всяко знание на опит. Тя проверява всичко казано-речено и от резултатите съди за истинността на нещата.“[70]
[67] Учителят. Солта, Сила и живот, III серия, неделни беседи, 1919. София: Печатница Гужгулов иКотев, 1920. 197 с.
[68] Учителят. Правилник за учениците на първи окултен клас на Бялото Братство, Кротките, извънредни беседи, 1922. София: Всемир, 1996. 79-80 с.
[69] Учителят. Трите живота, общ окултен клас, 1922. София: Литопечат, 1942. 94 с.
[70] Учителят. Трите живота, общ окултен клас, 1922. София: Литопечат, 1942. 88 с.
