Спомени за Учителя, устно разказвани от Крум Въжаров и записани от Мария Митовска
Вътрешната връзка с Учителя
„Едно от най-важните неща в живота е вътрешната връзка. Каквото и значение да дадете на нещата, ако нямат вътрешна връзка помежду си, те са без съдържание и смисъл.“[66]
С Учителя на Рила
Крум като всеки млад човек, стремящ се нагоре, за да научи и приложи Словото и учението, е имал много въпроси към Учителя. Той е тръгвал с всичко това в ума си от Павлово пеш до Изгрева през ниви и ливади, за да се срещне с Учителя и да му зададе въпросите си. По пътя, който е един-два часа, в главата му проблясват много неща и в един миг той разбира, че Учителят вече е отговорил на въпросите му, защото живата връзка действа и не всякога е нужен физически контакт.
Връзката между ученика и Учителя се реализира на всички нива. Когато Крум пристига на Изгрева и отива при Учителя, той се усмихва и му казва: „Е, има ли още нещо да питате?“
Крум ми казваше, че когато си в аурата на Учителя, те обзема вътрешен мир, хармония, Любов. ,3 аурата на Учителя ние се преобразявахме. Обичта ни към него беше безгранична. В присъствието на нашия обичен Учител думите на Христос: „Моят мир ви давам, моят мир ви оставям“ за нас се превръщаха в реалност.“
[66] Учителят. Закони на доброто, младежки окултен клас, 1930. София: Литопечат, 1942. 369 с.
