В градината на една пейка се греех на лятното слънце. Полегнал бях, за да ми грее гърба. Като се вглеждах по земята, видях мравки, които мъкнеха динени семки. Семките бяха дребни и мравките можеха да ги влачат. Мравунякът беше близо и в земята. Отворът му беше малък и ми беше интересно как те ще вмъкнат семките.
Първата мравка стигна със семката до дупката. Опита се да я вкара, но не можа – семката беше по-голяма. Тогава мравката остави семката, влезе в мравуняка и след малко излезе с друга мравка, главата на която беше два пъти по-голяма. Втората мравка опипа семката, влезе и излезе няколко пъти през дупката и през всичкото време пипалата ѝ усилено работеха. После мравката с голямата глава влезе в мравуняка и след малко се завърна с пет-шест мравки с големи челюсти. Пипалата показаха какво трябва да се направи – работниците разшириха отвора и динените семки вече свободно влизаха. Явно, в мравуняка имаше различни специалисти и всеки си знаеше работата.
Разумността неизменно върви с живота – където и да го срещнем, в каквато и първична форма да е той.
