Седяхме с Учителя на полянката в беседката и разговаряхме. Отнякъде дойде голямо куче. Беше хубава порода. То застана срещу нас и гледаше право в Учителя. В погледа му имаше тъга. Учителя стана, отиде в стаята си и след малко се върна, като носеше половин козунак. Даде го на кучето, то го захапа и си отиде. Приятелите гледаха с недоумение. Учителя поясни: „Това беше един кардинал.“ Ние не знаем какво крият формите – кой всъщност присъства в тях. Учителя казва: „За някои души е благословение да им разрешат да си починат в едно животно.“
