Не съм се връщала отдавна у дома, в онова топло място, което се нарича „любов към родния град". В мен оживяват спомени за улицата, където съм живяла, за черковния двор, в който съм играла, за момиченцето, с което съм пяла. И вече обхождам познатите ми домове, китните градини и живописните околности. В мен оживяват образите на мои прародители, чувст-вувам се у дома. И сега пътят, който изминах от детските ми години до момента, когато се преселихме от Карнобат в „Изгрева", богатият и красив живот с Учителя след това, е пред мен.
Отивахме на Витоша по пътя за село Симеоново. По този път сме водили много интересни разговори с Учителя, при които много често получавахме отговор на вълнуващите ни въпроси.
Бяхме тръгнали за Ел Шадай. Вървях близо до Учителя, когато той ме запита:
- А ти каква искаш да станеш?
- Искам да стана поет философ, Учителю!
И тогава, в този тъй хубав момент, получих най-скъпия ми подарък - моята поезия. Учителя беше казал: „Аз не искам да ви направя монаси. Аз искам да станете поети, музиканти, скулптори, да станете хора на изкуството."
При една почивка по пътя един от братята каза: - Учителю, тази сестра е цял философ - само мълчи и слуша.
Отговорът бе неочакван: - Само да си позволи някой да влезе в гостната с обувки, тогава я гледай!
Богат и съдържателен бе животът ни, път на учение и духовен подем, за който Учителя бе казал:
„Задачата на Школата е да освободи човека от неговите страдания и несрети, в които той се е оплел."
11 март 1949 година
Подарък от Учителя
Днес получих подарък от Учителя. Бях тръгнала да си купя бележник, но преди това се отбих до бялата сграда, нашия братски дом. Погледнах нагоре и видях брат Иванов, който току-що бе измел предверието пред стаята на Учителя.
Купих бележника и отново се върнах пред братския дом. Някаква сила неудържимо ме влечеше към това масто. И веднага запитах:
- Може ли да видя любимата стая на Учителя, брат?
- Може, заповядайте!
Събух обувките си и се качих по стълбището. Горе, в стаята, беше брат Абрашев.
Аз се порадвах на любимите неща на Учителя, с който са свързани толкова вълнуващи спомени. С каква любов Учителят ни благ се е докосвал до тях.
В двадесет и два часа вечерта получих подарък от Учителя - сънувах, че казвам на сестра Паша:
„Вие знаете ли какво представляваме? - Ние сме една чаша, от която който пие, оздравява."
Аз моля Бога и вас, Учителю, когато се срещнем следния път на земята, да бъда с по-будно съзнание, за да мога по-лесно да ви разбера и по-усърдно да ви служа.
