Вътрешната ми връзка с Учителя е твърде силна, затова по един мистичен път той ми даде следните напътствия:
„Когато вземеш перото, ти си писател. Когато оставиш перото, ти си обикновен човек. Сега аз свършвам, а ти си спомняй казаното."
„ С това, което си написала, си свършила половината от работата. Имаш да пишеш още толкова."
„ Твоите работи ще се търсят тъй, както и моите, и както на мнозина. Нищо няма да се изгуби, тъй както нищо не е изгубено и от Христовото учение. То е разпръснато из различните писания и тълкувания.
Та питам, защо пишеш всичко това? — Първо, да се научиш на послушание, макар че не си от най-непослушните, и второ — да се научиш да пишеш.
Не се притеснявай за издаването на това, което си написала, но все пак можеш да го показваш на доверени лица."
