Един ден, когато излязох от къщи, за да отида при Учителя, поспрях се за малко пред бялата сграда. Пристъпих с трепет към нея и погледнах към вратата. Този път не почувствах неговото присъствие. Образът му, погледът, гласът бяха другаде. И тогава погледнах към поляната. Когато го съзрях, сърцето ми трепна. Той седеше сред братя и сестри. Забързах, не виждах нито тревите, нито цветята, нито Витоша в далечината, а виждах и търсех само него - Мировия Учител! Бързах да чуя това, което говореше.
Затихнали, загледани в Учителя, децата на „Изгрева" слушаха неговото слово. Учителя каза:
„Значи има нещо в човека, което постоянно му нашепва какво трябва да прави. Това е неговата интуиция. Докато се вслушва в своето вътрешно чувство, в своята интуиция, човек всякога ще бъде добре. Искате ли всякога да ви бъде добре, вслушвайте се в своя вътрешен глас.
Слуша ли своя вътрешен глас, всеки човек, бил той мъж или жена, може да запази равновесието в дома си. Ако мъжът идва от работа нервен, възбуден, жената трябва да се вслуша в своя вътрешен глас как да постъпи с него. Каже ли й нещо отвътре да не го безпокои, тя не трябва да го пита нищо, за да се предотвратят всякакви бури. Щом равновесието му се върне, тя може да го пита, каквото иска.
Това трябва да спазват и децата към родителите си, и родителите към децата си."
Очевидно тези мисли касаеха живота на мнозина от присъстващите, затова запитаха: - Как се изявява сегашният човек?
- Понеже е изложен на различни влияния, добри и лоши, често човек се изявява така, както сам не желае, благодарение на което нарушава своя вътрешен мир, както и мира на своите близки.
Една сестра пристигна и свенливо, смирено и с обич целуна ръка на Учителя. Един свещен миг, но изворът не спря да дава с любов. Словото тече и дава на всички любов, живот, светлина, мир и радост.
