НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

УРОЦИИ ИЗПИТИ

  Летопис на изгрева - Том 3 - Теофана Савова
Алтернативен линк

УРОЦИИ ИЗПИТИ


Учителя преподаваше духовните науки в най-големия и най-престижен университет - в аудиториите на живота. Учениците му бяха надарени, специалисти в различни области на науките и изкуствата - художници, музиканти, писатели и поети, учители, лекари и др. Имаше и много занаятчии, също и земеделци, особено в провинцията - всички трудолюбиви и ученолюбиви хора.

Учениците на Любовта, Мъдростта и Истината, на трите Божествени принципа в учението на Новата култура, слушаха лекции, учеха и се явяваха на изпити навсякъде и по всяко време: в големия салон на „Изгрева", на поляната, където правеха упражнения, по време на разходките в планината, когато работеха в градината и най-вече в ранните утринни часове, когато Учителя говореше на ранобудните. Хубави уроци получавахме и от всички живи същества, които Учителя беше „назначил" за свои помощници.

Големият салон, в който най-често слушахме лекции, бе дълъг 23,5 метра, широк 7,50 метра и 4 метра висок. Беше доста просторен, имаше шест прозореца и една врата на изток един прозорец и врата на юг, откъдето влизаше Учителя. В този салон той изнесе повече от 4000 лекции и беседи, а в други салони и помещения - около 3000, т. е. Учителя изложи същността на Учението в около 7000 лекции и беседи. На човечеството бе дадено знание за развитието на културата за векове напред. В големия салон Учителя каза, че учението ще бъде разбрано и приложено едва от шестата раса. Но това значи ли, че ние няма да го разберем? Може би ние ще го разберем и приложим само отчасти, дотолкова, доколкото могат да приемат и осмислят новите знания нашите умове и сърца. Ние слушаме беседите, а навсякъде в живота учим и прилагаме придобитите знания.

Някой ученик си записва мисълта на Учителя: „ Смисълът на живота е в служенето на Бога. Който не иска да живее, не може да служи на Бога. — Какво иска Бог от човека? - „Да учи и да работи." И тогава той си тръгва с тази идея за смисъла на живота, става по-деен и работлив, интересът му към живота нараства. Той е усърден в учението, взискателен и прилежен в работата си. Ако е ученик или студент, ще учи заради Господа. Ако пък изпълнява вече някаква служба в живота, няма да чака да го подканват, а добросъвестно ще изпълнява задълженията си. От Словото той е почерпил вдъхновение да учи, да работи и твори.

Учителя казва на учениците си: „ Дойде ли до идеята за Бога, човек трябва да си го представи като място, отдето излиза най-чистият и възвишен живот, най-чистият морал, най-високата мъдрост, най-великото знание, най-възвишените добродетели." Сега ученикът е получил вече мярката, чрез която да мери делата си, чистотата на своите чувства и благородството на мислите си, от които зависят отношенията му с окръжаващите; така ще изпита своите знания и способности.

Когато един ученик прояви не много добра обхода към близките си, дълбоко в душата си той ще схване как е трябвало да постъпи, за да не ги наскърби. Той няма да се възгордява поради способностите и силите си, защото знае, че те са му дадени от Бога единствено, за да върши добрини, да бъде служител на Любовта. Ученикът няма да се отклони от пътя на добродетелите, но ще ги укрепва и развива, защото има същата мярка и за тях, - че са му дадени от Бога, за да служи на Любовта.

Ако се почувствува угнетен, изоставен и необичан, ще чуе гласа на Учителя: ,,И тъй, иска ли да запази своята сила и мощ, да се ползува от доверието на всички разумни същества, човек трябва да даде ход на Божественото в себе си. За да се прояви Божественото, човек трябва да бъде изоставен от всички хора, да не вижда светъл лъч в живота си. При това положение той ще чуе тихия глас на Бога в себе си, който му казва: „Не бой се, върви напред. Ти не си сам в живота." Понякога тревога ще натежи в душата, когато липсват цел и смисъл в живота. Но часът е десет и Учителя вече започва своята неделна беседа. Ученикът се заслушва и постепенно се успокоява. Словото внася нови сили и бодрост в духа му. Дали така му се струва или наистина Учителя отговаря на въпроса, който го измъчва. Но тук вече няма съмнение, защото всичко му се казва пределно ясно, покорява го със силата на дълбокия смисъл. - „Въпреки всичко това, съвременните хора търсят друга философия на живота. Много философии съществуват, но нито една от тях не е освободила човека от мъчнотиите и изпитанията му. Само една философия може да спаси човека - Божествената философия. Една вяра, една любов, една истина могат да подигнат човека. Те са вяра в единния Бог, Любов към Бога и приложение на Божията Истина в живота."
Насърчен и вдъхновен, ученикът си тръгва с вдигната глава, с ведра мисъл и любов в сърцето, изпълнен с вяра в силата и възможностите на Духа.

Словото се излива, тече и дава знания на всеки според нуждите и интереса. Ученикът е поет и Учителя го насърчил да твори, но сега е силно впечатлен от една нова мисъл, върху която той ще мисли през целия ден. Учителя казва: „В бъдеще нито един поет няма да пише, докато не чуе този тих глас в себе си. Велико нещо ще напише само онзи поет, който е чул тихия глас на Бога в себе си. Той ще обезсмърти името си за вечни времена. Всяка дума, която излиза из неговото перо, ще бъде жива капка от извора на Вечния живот."

Ако е замислил да напише нещо ново, той ще спира по-дълго време вниманието си върху тази мисъл, ще се заслушва по-често в гласа, който нашепва слова от Извора на живота.

Ако един ученик е изследовател в областта на естествените науки и тайните на природата го вълнуват, един ден Учителя ще му каже: „Много науки има за изучаване. Важно е, като учи, човек да прави правилни заключения. За пример, ако изучава ботаника, човек трябва да дойде до същественото качество на растенията. Кое е отличителното качество на растенията? — Растенията се отличават по това, че и при най-неблагоприятните условия, при които са поставени, заровени в земята, те извличат потребните за тях сокове и дават красиви и благоуханни цветове, сладки и полезни плодове. Значи растенията се ползуват именно от ония условия, от които човек нищо не може да извлече. И до днес хората не са дошли още до истинското предназначение на растенията. Те са създадени преди човека, да бъдат в негова услуга. Човекът е създаден най-късно, което говори за неговия висок произход. Като изучава растителното царство на природата, човек трябва да спре вниманието си и върху растителното царство на своя организъм."

За ученика е вече ясно, че зад външната страна на явленията в природата се крие дълбок смисъл. Той разбира, че природата е разумна и започва да осъзнава органическата си връзка с нея.

Когато ученикът е занаятчия и има поръчка да изработи един артикул, той е концентриран върху задачата си. Материалът е избран и той започва да крои и реже. Ако обаче започне да мисли, че печалбата му ще бъде малка, може да се усъмни в смисъла на своя занаят. - Защо да работи, ако печели толкова малко? С тази мъчителна мисъл, той тръгва за „Изгрева", за да се разсее, да срещне някои добри приятели и об-
мени мисли. В него се таи надеждата, че там ще се освободи от колебанието, което го измъчва от няколко дена така, че вече започва да губи интерес към професията си. Пред входната врата на салона той се спира, а там Учителя има разговор с група ученици, негови познати и приятели. Случайно ли е, че в този момент Учителя каза: „Дойде ли някакво добро желание в сърцето ви, веднага пристъпете към реализирането му."

Изненадан и смутен, занаятчията не знае как да благодари на Учителя. А той го поглежда и благо му се усмихва.

*

Някой е скътал повечко пари, натрупал е богатство и размишлява върху стиха, в който е казано: „По скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богатият да влезе в Царството Божие." Какво да прави? - Нима може да отнесе богатството си в онзи свят. Трудно му е да бъде ученик, да изпълнява Божиите повеления, да има мир в душата си. Защото Учителя е казал: „ Колкото и да говорите на богатия за Бога, докато касата му е пълна, той е готов да вярва в Бога, да го признава. Изпразни ли се касата му, той изгубва вярата си."

*

Един ученик прави ограда и се сърди на съседа си, че е навлязал няколко сантиметра в неговия двор. Работата може да стигне и до съд. Но си спомня думите на Учителя: „Земята е на Господа." И решава да махне оградата, да живее в мир и разбирателство със съседа си.

*

Понякога Учителя мълчи, не говори по въпроси, който ни вълнуват. Ученикът трябва сам да намери отговора. Мълчанието на Учителя говори, тревожи и събужда скрити сили в ученика. Така той започва да мисли по-добре, да се изразява по свои начин и да
поддържа мислена връзка с Учителя.

*

Който иска да развие волята си, той слуша словото, разсъждава върху смисъла му, постоянства и работи ежедневно. За него Учителя казва:

„Волевият човек е съработлив на природата. Той има предвид своето сърце и избягва тревогите." Когато ученикът иска да обърне някого към Бога, Учителя е до него и му казва: „ Ти не може да обърнеш човека към Бога, ако не го обичаш. Без любов никакво обръщане не става. Христос казва: „ Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих. " — Това е истинското обръщане. Достатъчно е да любиш човека, за да му помогнеш да намери правия път. Няма по-ценно нещо в живота от любовта." И ученикът започва да работи върху себе си, учи се да развива волята си и да проявява любовта.

В школата на Учителя се учим на търпение, възпитаваме нашите лични чувства.
Една сестра чисти тревите от цветната леха. Тя се навежда и изправя, търпеливо върши работата си. Наблизо се разхождат хора. Някои от тях са любопитни, но има и невъзпитани. Сестрата чува смях и подигравки по неин адрес. "Богомолка!" - казва някой.

„Господи, дай им светлина!" - пожелава тя в душата си. Сърцето й страда от грубите изрази на хората, които пренебрегват Учението и нехайно отминават възможността да подобрят и осмислят живота си. Тя знае, че им липсва светлина, за да видят истината, прощава им и въпреки всичко ги обича.

*

Любов към ближния, търпение, благост, смирение, въздържание, милосърдие и преди всичко вяра в Бога - това са основни християнски добродетели. Който ги притежава, в Учението намира необходимите условия за духовно израстване. Той може да служи на Бога, защото обича ближния си и е дългогърпелив. Учителя казва: „Милосърдието трябва да се развива."

Една сестра се разболя. С вяра, смирение и любов ние ежедневно я обслужваме. Който има силна вяра, по-лесно оздравява. Добродетелите му помагат да се излекува. Като милосърдни сестри, те ограждат болния с любов и внимание. Добродетелни сме и ние, които една след друга всеки ден приемаме дежурство при болната. Пожелаваме й светлина на ума, топлина на сърцето и сила на духа, за да оздравее по-скоро. И след като се освободи от токсините в организма си, тя бързо се изправи на крака. Защото знаеше от Учителя, че „ всяка болест е чистене на организма."


  Летопис на изгрева - Том 3 - Теофана Савова
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ