НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО

  Летопис на изгрева - Том 3 - Теофана Савова
Алтернативен линк

ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО


Пролетта на 1938 година

В малките домове и плодните градини около тях цареше мир и покой. „Изгревът" спеше. Беше полунощ и в зенита на видимата небесна сфера трептеше ярка звезда. В същото време в това тъй живописно място на планетата Земя сияеше мека и приятна светлина, която звездата познаваше под името „Окото на Изгрева". В този късен час обитателите на „Изгрева" си почиваха, подвласни на природните сили и на съня, които царува нощем.

„Окото на Изгрева", или „Зеницата на новия ден" се намираше в един дом, единствен по рода си. В полумрака на затихналите плодни градини и на боровата гора наоколо единствено през прозореца на този дом струеше светлина. Понякога нощта го посещаваше, светлината зад прозореца угасваше за около час и половина, но въпреки това звездата виждаше сиянието на „ Окото на Изгрева". Това явление не беше ново за нея, защото тя го бе наблюдавала в течение на много години. И това не бе случайно, нито пък бе мотивирано от любопитство, защото тази звезда бе служител на светлината.

Сега прозорецът отново светеше. В стаята пред отворената библия с масивни корици седеше възрастен човек с благородна осанка. За онези, които го познаваха и следваха в неговата мисия на земята, той бе Учителя, един светия от голяма величина, когото в духовния свят почитаха и зовяха с името Беинса Дуно. Той беше потънал в дълбок размисъл, всяка черта на лицето му излъчваше мир и абсолютна хармония. Особена светлина трептеше във всеки кът на стаята - духовна светлина -виделината на божествената мисъл, за която няма граници и препятствия.
В два часа светлината на прозореца отново угасна, но само след десет минути отново се появи, и силуетът на Учителя се открои в рамката на прозореца. Звездата от зенита, привлечена от "Изгрева", стана по-ярка, за да вижда по-добре Земята. Тя се загледа и видя как Учителя отвори една врата и излезе върху полукръглия балкон над салона. Той се загледа по-продължително на изток, съзерцавайки далечния хоризонт. Часът бе удобен, за да долови възхода на светлината далече зад планинските върхове. Познаваше ли той пътя на Слънцето, та да проследява и нощем неговата траектория! След като получи необходимата му информация, той отново влезе в стаята. Звездата видя всичко това и отдалече го поздрави. Сега тя знаеше, че до края но нощта няма повече да види силуета му зад стъклата на прозореца.

Междувременно в една дървена къщурка наблизо се появи светлина. После нови светлини пламнаха тук и там, раздвижиха и мобилизираха обитателите на домовете. „Изгрева" очакваше едно голямо събитие - пробуждането на човешката душа за красотата и силата на първия слънчев лъч.

Стъпките по двора зачестиха, чуха се тихи гласове. После лампите изпълниха с изобилна светлина големия салон на „Изгрева". И много скоро към салона започнаха да прииждат хора - мъже и жени, някой от тях по-заможни, което се виждаше от облеклото им. Салонът се изпълни и присъстващите започнаха да пеят. Мелодията на „Духът Божи", призивът Бог да изпълни човешките души с любов се издигна към небосвода. Звездата на зенита слушаше песента. Тя знаеше, че „Духът Божи" предшества идването на новия ден, най-напред в Братството при онези, които се молеха за това, а след това при всички будни души. След тези събития тя започна приготовленията за звездния си покой.

В дома на братството

Всички едновременно казаха няколко пъти: „С любов!" - сдържано, топло отправиха призив за постигане на пълна хармония. Лицата им бяха съсредоточени в очакване на едно вълнуващо събитие. В настъпилата тишина отчетливо се чуха стъпки. Учителя слизаше от „горницата".
- Учителя!
Всички станаха прави и го поздравиха с вдигане на ръка. Картината беше великолепна и завладяваща, най-хубавото, което човек можеше да преживее! Кой би предпочел описанието на този момент вместо в действителност да го преживее. Това преживяване,появяването на Учителя, за да произнесе утринното си слово, не подлежи на описание.

Учителя, благородният дух, които се моли непрестанно и работи за освобождението на душите, за нас не беше обикновен човек, но въплъщение на човека на бъдещето. Той излъчваше светлина, подобна на меко слънчево сияние, имаше човешка форма, облечена в светлина.

С лека и пластична походка Учителя мина през салона, отиде при катедрата и след кратка пауза каза:
„Молитва!"

Всички се помолиха смирено с „Добрата молитва" - молитвата на светлите възвишени духове. После Учителя каза:
„Изпейте една песен!"

Тихо, но с дълбок отзвук в душите, прозвуча песента "Махар Бену Аба".

Учителя прочете една глава от Евангелието, след което започна словото си. Топлината в гласа му, здравият смисъл на думите и силата на идеите пренесоха слушателите в един далечен, но реален свят, който те не познаваха. Те поглъщаха жадно всяка негова дума - изправен пред тях духът говореше на душата.

Небесният Отец бе излъчил от селенията си един светъл дух, един голям светия, облякъл го бе в човешка форма, за да приемат хората Любовта Му. „Звездата на Изгрева" знаеше това и в този миг се почувства безкрайно щастлива и благодарна за мисията, която изпълняваше на Земята.
След беседата хората се раздвижиха. Учителя бе станал и чакаше. След малко той се обърна към близкостоящия брат Симеон и каза:
„Отче наш!"

След молитвата той поздрави и излезе от салона, а заедно с него и множеството излезе вън и се отправи към поляната. Тогава Учителя се отдели от тях и се качи в стаята си, за да остави книгите, които носеше със себе си - томче беседи и песнарка. След това отново излезе.
Сега всички бяха на обширната поляна. Утринният въздух ги освежи, а първите лъчи на слънцето озариха лицата им. Тук те приеха благословение от духа на природата.

Преди да се завърне в небесните си покои, „Звездата на Изгрева" погледна към поляната и каза: „Бъдете благословени от Бога, озарени от изгрева на Любовта, служители на истината!"

Хората на поляната вече се подготвяха за нови преживявания. Въпреки големия брой присъстващи младежи, възрастни хора и деца спонтанно всеки бързо намираше своето място с изглед към възхождащото слънце. По този начин много скоро се оформиха правилни редици. След това с един плавен ритъм бяха изиграни шестте гимнастически упражнения. Това бе една вълнуваща картина на живи вълни, които се огъваха назад и напред, слизаха и се качваха, приемаха и изпращаха послания на светлината, на вековната мъдрост и любов. Само ясновидец можеше да види тяхната действителна красота.

Шестото упражнение, което символизира готовността на ученика да служи на Истината, бе предшествано от думите на Учителя: „Ще ходя в пътя на Истината!" Със светлината на мъдростта и нежната топлина на любовта, концентрирани в движението на ръцете, които приемаха и разпределяха очистващата енергия, всички пожелаха да изчистят умовете и сърцата си. И наистина очите им се отвориха, те съзряха отворен пред тях пътя, който възлиза към най-високия връх - Божествената Любов. Но това не беше единственото събитие в настъпващия ден. След шестте упражнения играещите се наредиха по двама в кръг. В центъра на кръга се групираха музикантите и започна едно друго, още по-величествено събитие, което трудно може да се опише. Докато по време на сутрешната беседа учениците съзряха един свят, който бе трудно даже да си представят, по време на Паневритмията - Божествен танц на силите небесни - те посетиха още по-високи светове - ангелския и Божествения, направиха жива връзка със съществата, които ги обитават. Музиката и упражненията, дълбоката езотерична символика, хармоничното и музикално изпълнение на движенията бяха дадени от Учителя. Сега той беше в кръга и даваше образец за изпълнението на паневритмичните упражнения.

Въведението в „Паневритмията" започна с упражнението „Първият ден на пролетта". Музиката на това упражнение е лака и приятна, подготвя те да полетиш. Живият кръг образува една възходяща спирала, която непрестанно се върти. След първите движения темпото се усилва. Когато стигнаха до упражнението „Примирение", играещите вече бяха готови да полетят; то е едно преходно състояние, при което крилата се отварят. При „Евера" те вече се движеха леко над земята.

Заредиха се все по-интересни и още по-разнообразни упражнения, придружени от музика, която стимулира деятелността и процесите за постигане на реален резултат. В хода на "Паневритмията" силите на играещите постепенно се координираха; умът, сърцето, волята, душата и духът на човека влизаха в хармония. Във всяко упражнение има развитие на една идея, ход на реализиране на идеята и резултат. Резултатът пък създава възможности за развитие и е база за нови постижения.

Паневритмичните упражнения завършиха с мотото: „Да пребъде Божият мир и да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите души." Живата огърлица от хора се движи в кръг с център, който символизира Божествената хармония, на която душата спонтанно откликва. Всяко звено в този кръг е претърпяло чудно преображение. Изпълнените с радост ученици, повече от петстотин души, се отправят към центъра на кръга, за да целунат ръка на Учителя. Един след друг те целуват ръката на духовния си баща и чрез този жест на благодарност и смирение благодарят на Бога за благата, които са получили. Учителя бе казал: „Не на мен, а на Бога се молете", което означава, че трябва да се благодари на Онзи, който всичко е сътворил и предвидил, за да запази във вечността творенията си. Защото, където любовта царува, всичко се превръща в добро, там няма условия дори за случайно изтървана зла помисъл. Благодарността е велика добродетел. Тя е естествен отклик на душата, когато след продължителни страдания смирена се завръща при своя Баща и Той, като я приема, й дава свято благословение.

Хората около Учителя приличаха на цветя, които след знойна суша, освежени от благодатен дъжd и вече с изправени стъбла, се готвят да разцъфтят. Цветът е най-тихата и деликатна благодарност, образ и глас на ангелите небесни. Така и човешката душа, когато благодари на Бога след изживяна радост или страдание, разцъфтява и разкрива Божествената си красота.

Без бързане и суетня много скоро хората се разпръснаха, за да се приберат по домовете си и да се подготвят за ежедневните си задачи.
Някои ученици съпроводиха Учителя до входа на салона. Там две сестри му донесоха закуска с чай, след което се оттеглиха. Обикновено Учителя закусва сам. Тогава той е силно съсредоточен, сякаш мисълта му работи някъде.
В десет часа той ще говори отново.

*

На „Изгрева" една майка разказваше приказка на своето момиченце. Приказката й започна с думите: „Когато едно време Дядо Господ ходеше по земята..." Захласнато в разказа, детето запита майка си:
- А сега Дядо Господ слиза ли на земята?
- Слиза, дете мое, отвърна майката. Само че не всички го виждат.
- Аз искам да го видя - искрено пожела детето. Ако го срещна, как да го позная?
Майката намери за необходимо да й обясни:
- Облечен е в светли дрехи, има бяла брада и дълга коса.
След няколко дни майката взе за първи път детето със себе си, за да отидат на неделна беседа. Когато вижда Учителя на катедрата, то възкликва:
- Майко, това е дядо Господ! Заведи ме при него!
Майката познаваше Словото на Учителя и знаеше, че той бе казал: Никой не е видял лицето на Господа, но чрез творенията си Той е навсякъде и във всичко. Затова тя обясни на детето си:
- Не е Дядо Господ, но нека отидем при него, защото той ще ни заведе при при Онзи, когото всички търсят!

Основният закон

Нека отидем сега другаде, за да видим с какво се занимават хората между две беседи. Както обикновено една част от тях още разговаряха оживено на поляната, а пред приемната на Учителя имаше няколко братя и сестри.
В една къща, скромна според своя външен вид и обзавеждане, се бяха събрали гости на обща закуска.

Някои от тях бяха донесли храна, други - сладки. Домакинята бе приготвила чай и закуската вече бе в ход. Гостите едва се събираха около масата, но не отдаваха внимание на това. Те бяха все още под впечатлението на сутрешното слово на Учителя и разговорът им се движеше около новите идеи и мисли, които силно ги бяха впечатлили.

- Колко интересно беше словото на Учителя тази сутрин - каза една от сестрите - особено мислите му за координирането на силите.
- Да - поде друга, която държеше тетрадка в ръцете си. - Ето, аз ги записах. Например: „Съвременните хора не разбират закона за координиране на силите, вследствие на което седят и критикуват света. Те казват, че Бог не е създал света, както трябва, и търсят начин да го изправят. За да им даде добър урок, да ги научи да не критикуват Великото, Бог, невидимият свят, ги заставя да се оженят. Като им се родят няколко деца, Той им казва: „Хайде сега, приложете вашето знание. Опитайте се да координирате децата си, да си създадете такъв дом, какъвто искате. " Вашият дом представя един малък свят, който ви е даден като задача, да го създадете, както намерите за добре.
Като се налгерят в семейството си, в своя малък свят, критиците започват да се оплакват, че не могат да го оправят."

Тези мисли предразположиха някои към размисъл, а други развеселиха.
- Така е - засмя се една сестра. Затова Учителя каза: „ Едното дете вика на една страна, другото - на друга, жената - на трета." После тя добави: „Наистина вечно недоволните най-малко работят, а искат да подобрят живота си. Все в другите търсят вината, а не в себе си!"
Сестрата, която все още държеше тетрадката в ръцете си, продължи:
- Защо хората не се разбират в беседата бе казано много ясно: „ Защото всеки говори на непознат език. Никой не може да го разбере и да му помогне."

Един млад мъж с изразително лице, който досега бе мълчал, се включи в разговора. Но той бе впечатлен от друго:
- Наистина всичко беше много интересно и вълнуващо! Но колко е важно да знаем какво да искаме от Господа!
- Затова Учителя ни говори за Соломона - съгласи се сестрата, която бе по-близо до прозореца, и замечтано отправи поглед към градината. - Защото поискал от Господа знание.
- Каквото поискал, това и получил - 300 жени и 700 заложници, но заедно с тях и големи изпити - за да разкрие по-лесно мистериите на жената. И накрая стигнал до положението да каже: „Суета на суетите! Всичко е суета!"

Това неочаквано заключение накара някои от гостите да се замислят. - Какво не бе разбрал царят на израилтяните?
- Ами че то е много ясно. Онова, което не са успяли да го научат хиляда жени, можеше да го научи една Ксантипа. В това отношение Сократ е бил по-умен от Соломона - оженил се за зла жена, за да по-мъдрее и се научи на търпение. Ето така още в дълбоката древност са постъпвали умните мъже.

Тези разсъждения на домакинята разведриха нейните гости и тя се възползва от това, за да досипе в чашите от ароматичния си чай. Остроумна и закачлива, докато наливаше в чашите, тя продължи своите раздъждения:

- Не бива да съдим цар Соломон заради една слабост, поради която е придобил толкова много мъдрост. Макар и цар, може би е искал да получи знанието, което на всички ни липсва - как да обичаме хората такива, каквито са.

Чайникът кипеше и изпълваше стаята с аромата на горски билки. Разговорът ставаше все по-интересен и жената до прозореца вече не гледаше замечтано навън.

- Да, всички искаме да получим повече знания, но според мен същественото в живота е да се научим да обичаме хората.

Като каза това, тя отпи от чая си и понеже всички проявиха интерес, продължи:
- Какво ще спечелим, ако вместо да изучаваме доброто в света, по цял ден теглим с везни недостатъците на хората!
- Ще спечелим горчивини, болести и недъзи. И тогава, ако нещастията дойдат, аз вземам цигулката и им свиря, докато си отидат.
Тази реплика бе направена от един мъж на средна възраст, който винаги преживяваше нещо изключително. Известен беше като брат Гали, мистичният музикант на Братството.

- Да обичаме един човек ще рече да видим Божественото в него, като открием една положителна черта в характера му - каза друг.

Макар и с паузи, гостите похапваха не само духовно, но и физически, защото всичко пред тях на масата бе много вкусно.

- Това учим сега всеки ден - да обичаме. Нали това ни преподава Учителя.

Тетрадката отново беше прелистена. Всички очакваха с жив интерес новата мисъл, наградата от Божествената лотария. И тя не закъсня, една невидима ръка я поднесе, за да чуят и разберат, но вече по свой начин, мисълта на Учителя:

„Когато отида при Господа, ще поискам да ме научи да обичам хората. И после ще му поискам: Господи, изпитай ме на това, което си ме научил!"

- Добра алтернатива - за всяко знание да има и съответен изпит. Когато не само знаеш, но и можеш, няма да се колебаеш в смисъла на постъпките си. Това ли искаше да ни каже Учителя? - запита младият мъж, който проявяваше философска задълбоченост в своите разсъждения.

- А защо да не искаме знания - възможен ли е напредъкът без наука? - запита най-младата между гостите.

Георги Радев, мъж с деликатна физика, високо чело и чувствително изразен нос, за когото казваха, че е най-силният интелект на „Изгрева", отговори вместо младежа:

- Напротив, Учителя не само че не отрича знанието и науката, но твърди, че учението му е наука. То не е религия, в него няма нито фанатизъм, нито суеверия. Той дава на учениците си само многократно проверени знания и ги насърчава да учат. Векове наред хората са развивали повече ума си, придобивали са знания, за да печелят войни и богатства. А и днес все още не сме развили достатъчно любовта си към Бога, която включва любовта към ближния.

- Да - съгласи се девойката - сега ми стана по-ясно. Но защо заедно с ума, с натрупването на знанията, не се развива и сърцето?

- За да разберем това, трябва да проучим по-добре лекцията „Разумното сърце", една от първите лекции на Учителя. Днес той каза и друго относно координирането на силите. Та от всичко това можем по-добре да разберем защо сърцето е по-назад в развитието си от ума. - Не е лесно да се разбере сърцето; то е загадката на Свинкса или мистерията на универсалната Любов, за която Учителят ни говори сега с ясен и разбираем език.

Георги Радев замълча и погледна въпросително към отворената тетрадка на сестрата, която в този момент я разлистваше с особено внимание.
- Ето, и това съм записала. Ако желаете, ще ви го прочета. И без да дочака подкана, тя зачете:
„Координирането е основен закон, който всеки трябва да знае. Координирането представя онази канализация, която трябва да се прекара в човешката душа, за да може всеки подтик да преминава през нея и да дава ход на общото развитие на силите в човешкия организъм. "

Докато този оживен разговор вълнуваше душите, в много други домове на „Изгрева" хората закусваха, понякога и в по-идилична обстановка. Почти навсякъде обаче закуската не беше най-същественото, а Словото, което бе раздвижило духовете. И както винаги, докато едни се приготвяха вече за втората беседа, други разговаряха пред салона или водеха разговори по поляната.

Преди да настане десет часа, Учителят се появи, както обикновено любезно усмихнат и елегантен. Много скоро той бе заобиколен с внимание. Никой не скриваше почитта и уважението, което изпитваше към него. Група братя го посрещнаха и заговориха. Една сестра му зададе въпрос и той внимателно й отговори. Други пък искаха да споделят с него сутрешните си разговори, вълненията, последвали беседата му.

*

На беседата в десет часа присъстваха повече хора. Времето беше приятно и всички имаха много добро настроение. И понеже словото беше много увлекателно, времето мина неусетно. Затова пък, след като Учителя слезе от катедрата, започнаха много съдържателни и вълнуващи разговори.

В това ежедневие на „Изгрева" нищо не се повтаря, но винаги следва нещо ново, все по-интересно и най-важното - още по-поучително.

*

Обедът е готов. Местата под леските, където се подготвяше трапезата, вече са заети и трябваше да бъдат изнесени от трапезарията още няколко маси. Цялото пространство пред салона бе изпълнено от хора в очакване на вкусния обяд, а може би и на нещо друго.

След беседата в десет часа Учителя и група ученици отидоха на поляната, където се проведе разговор, но сега се бяха завърнали пред салона.

- Учителю, заповядайте на обяд! - каза една дежурна сестра.

Учителя се обърна към придружаващите го:

- Сестрата ни кани на обяд, заповядайте и вие!

Те приеха поканата и седнаха край красиво наредената трапеза.

Обядът премина в тишина, в естествената обстановка под леските, които при лекия повей на вятъра се раздвижваха и шепнеха неразбираеми слова; участтваха и те в този мил празник. Понякога се чуваше потракване на лъжица или глас на дежурна, която се тревожеше да не би някой да е забравен, та да остане гладен.

След обяда се изпяха песни и започнаха разговори. Едва към четиринадесет часа Учителя се качи горе, в стаята си. В шестнадесет часа той е в приемната. Посещават го гости от провинцията, негови ученици и симпатизанти, които търсят съвет или помощ. Преди да се скрие слънцето, хората си тръгнаха и пред дома на „Изгрева" настана затишие. Когато здрачът падна и любимата ни звезда се появи сред рояк от светлини в пространството, Учителя влезе в стаята си. И тогава звездата дойде, за да ни отведе в сънищата, да покани на гости в звездния си дом чистите по сърце,децата на ангелите небесни.


  Летопис на изгрева - Том 3 - Теофана Савова
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ