ДРЕХИ ЗА БЕДНИТЕ

Известно време г-н Дънов живееше при сестра си Мария, която много го обичаше, а и той й помагаше вкъщи при отглеждането и възпитанието на децата й. Той е живял още като юноша при нея, понеже е учил в гимназията във Варна. Един ден сестра му Мария изпрала дрехите на цялото семейство, като взела и тези на брат си Петър, и след това ги простряла на двора да съхнат. Отишла да си върши работата извън къщи, а като се върнала привечер, дрехите ги нямало. Някой отишъл, прибрал ги и си ги отнесъл у дома. Разтревожена, Мария попитала брат си: „Петре, окрадоха ни! Какво ще правим сега без дрехи?". А той отговорил: „Нищо, трябвало да се облекат бедни хора. Ще си поизкърпим старите дрехи. Не е голяма беда." Така и направили.