Алтернативен линк |
ПРОСЯКЪТ
Един ден дошъл един просяк и почукал на вратата на поп Константин Дъновски. Той отворил вратата и просякът поискал десет лева, за да си купи хляб. Попът казал, че няма пари, затворил вратата и се върнал, мърморейки ядосано: ,Ама, че се навъдиха едни просяци! Кой ги създаде? От небето ли паднаха или земята ги роди?". В този момент влязъл синът му Петър и му казал: „Защо не даде на просяка каквото ти искаше? Пари ти имаш. Знаеш ли кой беше той?". Дядо поп го загледал: „Кой беше?". - „Това беше Христос. Той се беше предрешил като просяк и дойде да изпита твоята щедрост. Изпита я - и си отиде!" Дядо поп се уплашил и разтревожен казал: „Боже, какво направих?! Петре, бягай, че го извикай и го върни назад. Та аз през целия си живот съм свещеник на Христа." А Петър се усмихнал: „А-а, свърши се вече! Той си отиде там, откъдето е дошъл!"
Така дядо поп се разминал с Христос, въпреки че бил негов служител.