Една сутрин, малко закъсняла, подтичвах по шосето към Изгрева. Музиката на Паневритмията вече се разнасяше откъм гората. Забързана, минах покрай салона и отдалече търсех с очи да намеря някой играещ без партньор, за да се включа в кръга. Но погледът ми попадна върху Учителя, който този път не играеше, а застанал настрана, наблюдаваше играещите братя и сестри. Поздравих го, за момент спрях до него и смутена заради закъснението си, му казах :
- Каква прекрасна музика и какви красиви движения сте ни дали, Учителю!
А той ме запита:
- Харесват ли ти упражненията ?
- Много са хубави, Учителю!
- Да, но не всички ги играят добре - рече Той.
- Наистина, Учителю, всеки играе както ги знае. Може би ще трябва движенията да се опишат - отвърнах аз.
- Ти можеш ли да свършиш тази работа ?
Сякаш очаквах този въпрос и казах : „Ще опитам, Учителю." А сърцето ми заби силно. Неописуема радост и вдъхновение ме обвземаха, щях да литна.
Стоях мълчалива до Него, но вече горях от нетърпение и ентусиазъм. Мислех си дори, че е било определено да закъснея, да мина покрай Учителя и той да ми възложи да опиша Паневритмията.
Без да споделям с никого за случилото се, реших да се захвана да описвам движенията. Всеки път, когато Учителя играеше в центъра на кръга, сядах прикрита в някой храст, наблюдавах и записвах движенията, които Той правеше. Намерила си бях добър наблюдателен пункт, откъдето виждах добре Учителя, без да привличам вниманието на другите.
След това ги обработих, написах ги на пишуща машина и ги занесох на Учителя. По израза на лицето му разбах, че е доволен. Пое ги в ръце, разлисти ги и после каза :
- Иди при брат Боян Боев, проверете движенията заедно с музиката.
Срещнах се с брат Боев и заедно започнахме да проверяваме описанията на движенията. Събирахме се неколкократно: един брат свиреше на цигулка музиката на всяко движение; ние ги изпълнявахме и правехме известни уточнения и поправки. Като завършихме редакцията окончателно, брат Боев каза, че ще ги даде за препис и ще ги предаде на Учителя.
Минаха няколко месеца, близо година. Една надвечер минавах край салона. От приемната на Учителя излизаха посетители и той ги съпровождаше. Поздравих го, Той приближи към мене и забелязах, че държи една светлосиня книга, голям формат. Приближи до мене, подаде ми книгата и каза :
„За Бога така се работи!" и наблегна върху думата „така".
Беше току-що излязлата от печат „Паневритмия" с описанията на движенията и музиката към тях.'
Изпитах неописуема радост. Пространството около Учителя бе наситено с една особена светлина. Преживях думите „За Бога така се работи" като едно благословение от него. Никога до този момент не бях изпитвала подобно усещане на радост и благодарност за това благословение. Благодарих на Учителя, отдалечих се и не преставах вътрешно да си повтарям : „За Бога така се работи!"
От моя гледна точка, не бях свършила голяма работа, но разбрах един основен закон: За Бога даром се работи и даром се получава. От този момент нататък много неща в моя сложен и труден живот по онова време, започнаха да се оправят. Оценката, която получих от Учителя, освен благословение стана ръководна светлина за целия ми живот.
1 Става въпрос за изданието на Паневритмията от 1938 година.
