Вървях по шосето към Изгрева. Снегът скърцаше под обувките ми, но не чувствах студ. С радост носех масичката през рамо, а двете стъкла крепех с ръце. Шосето беше безлюдно - късна вечер. Само Луната усмихната ме гледаше през върховете на високите елхи и борове, и сякаш споделяше радостта ми.
Носех масичка за Учителя - модерна, елегантна масичка. Смятах, че ще му бъде по-удобно да се храни на нея. А под неговата масичка винаги имаше кесии с плодове и бях забелязала, че седи неудобно пред нея. И като събрах достатъчно пари да си поръчам едно писалище, поръчах и масичка за него, лъскава и елегантна.
Като стигнах Изгрева, скрих се в лещака точно срещу салона; страхувах се да не ме види някой. Горе стаята на Учителя светеше, а също и лампата на стълбата. Събрах целия си кураж, тичешком прекосих двора и нагоре по стълбите, почуках на вратата му. Учителя я открехна и погледна.
- Извинете, Учителю, че толкова късно Ви безпокоя. Нося Ви една масичка.
Усмихнат, Учителя отвори цялата врата и ме покани в антрето. Там нагласих двете стъкла и показах, как може да се вози масичката. Радвах се, че ще го зарадвам и му обясних как ще му бъде по-удобно да се храни на нея, вместо на неговата.
Учителя спокойно прие моята радост и нежно ми каза:
- Благодаря ти много за подаръка. Тази масичка наистина е много хубава и ще бъде най-добре да се сервира на гостите с нея. И за болни тя е също много удобна.
Не си спомням другите подробности, но двамата с Учителя свалихме масичката долу, в стаята за гости. Поставихме я зад един параван.
- Тук ще стои, на почетно място, за гости - каза той.
Аз останах неприятно изненадана и си казах на ума: „Ако знаех, че Учителя няма да се храни на нея, щях да я задържа за себе си". Но не казах нищо и излязохме от приемната. Извиних се още веднъж, че го безпокоих в такъв късен час, но не желаех да ме види никой. Целунах му ръка и си тръгнах.
Веднъж Учителя ме почерпи с плодове на същата масичка. Чух и други да казват, че Учителя ги черпел на една много елегантна масичка.
Минаха години. Учителя премина отвъд. Съветът на братството избра брат М.И. да се грижи за притежанията на Учителя и братското имущество. Той беше много честен и грижлив човек. Бях близка със семейството му и случваше се да ме поканят някога, да му помогна в проветряването и чистенето на вещите.
Веднъж, когато бършехме прах в приемната и аз самата чистех елегантната масичка, мисълта „Ако знаех, че Учителя не ще се храни на нея, щях да я задържа за себе си" отново мина през ума ми.
След няколко минути брат М.И. каза:
- Вземи тази масичка и се храни на нея.
Смутена му обясних, че аз съм я подарила на Учителя.
- Нищо, вземи си масичката, - настояваше необичайно брат
М.И.
Той не разрешаваше никому дори да се допре до вещите на Учителя.
- Вземи я! Тази вечер ще я занеса в къщи и ти ще си я вземеш оттам - продължи той да настоява и аз почувствах, сякаш сам Учителя ми говореше чрез устата му.
Без повече обяснения брат М.И. занесе масичката в дома си и една вечер аз я прибрах оттам.
Същата тази масичка е сега в моята стая. Над нея стои портретът на Учителя и ми говори за възможностите на мисълта на един Учител.
Аз разбирам, че и след своето заминаване от Земята, нашият Учител продължава да ни чува и да ни предава своите мисли. От нас се иска да се научим да чуваме и да прилагаме.
