МАРС

Звездният мир АСТРОЛОГИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

МАРС Марс е петата планета от Слънчевата система. Има диаметър около 6800 километра, което е малко повече от половината на земния. Орбитата на Марс е твърде разтеглена елипса с екцентрицитет от 0.097. Най-близкото му разстояние до Слънцето (перихелий) е 206 милиона километра, а най-далечното (афелий) е 249 милиона, което при неговата неголяма орбита дава значителна разлика от 43 милиона километра. Обиколката му около Слънцето се осъществява за около две земни години. Наклонът на екватора му спрямо плоскостта на орбитата е 25°, т. е. малко по-голям от този на Земята, който е 23.5°. Това говори, че на Марс има годишни времена - пролет, лято, есен и зима, но с малко по-резки промени в климата и с почти два пъти по-дълго времетраене от тези на Земята. Околоосното му въртене е малко по-дълго от това на Земята и е равно на 24 часа и 38 минути. Разстоянието от Марс до Земята варира между 55 милиона километра (когато е в перихелий и в опозиция със Слънцето, т. е. когато Марс, Земя и Слънце са на една права линия) и 400 милиона километра (когато Земя, Слънце и Марс са на една права и Марс е в съвпад със Слънцето). С други думи, осъществява се голяма разлика от 345 милиона километра, която е от значение за неговото влияние. През всеки две години и петдесет денонощия настъпва такава опозиция, наричана противостояние. Положение, когато Марс е най-близо до Слънцето (в перихелий) и разстоянието до Земята е 55 милиона километра, настъпва на всеки 15 и 17 земни години и се нарича Велико противостояние. Такова имахме през годините 1924, 1939, 1956, 1971 и през септември 1988. При това положение, Марс е най-благоприятен за наблюдение, но има южна деклинация и височина му над хоризонта за северните ширини не е голяма, поради което някои астрономи отиват за изследвания в южното полушарие. При афелий на Марс, разстоянието до Земята е около 100 милиона километра, т. е. почти два пъти по-голямо от първото, следователно след Венера, Марс идва най-близо до Земята. Затова неговото влияние върху земния живот и по-специално върху човека след Венериното е най-силно. За да разберем естеството на силовите течения на Марс, трябва добре да познаваме всичко, което съвременните астрономите и тези от древността (най-вече създателят на астрономията и астрологията Саабей Бен Аадес) са учили за него. Планетата носи сега името на гръцкия бог на войната, защото гърците са унаследили това, което са научили от скрижалите на Вавилонската кула, оставени от учениците на Саабей. Последният е дал на тази планета името Зил-Батуни, което ще рече човек, който воюва и граби. Най-добро определение за войната е дал Бисмарк : "Войната е добре организиран грабеж в голям мащаб." Силовите течения на Марс са неблагоприятни, носят войни и грабеж, защото след разрушения Фаетон, от всички останали планети, Марс най-много е пострадал от Черното слънце. Последното е разтеглило изключително много орбитата му и най-важното - ограбило е водата и въздуха върху него. Този устрем за грабеж се е предал от Черното слънце върху Марс и неговото влияние. Критичната скорост при Марс е около 5 километра в секунда, докато при Земята е 12.2 километра в секунда, което ще рече, че при Марс не е много трудно да се откъсне нещо от неговата повърхност. Поради малкия размер, притегателната му сила (гравитация) не е голяма и затова чудовищната притегателна сила на Черното слънце е могла да извлече от него водата и въздуха. Устремът за грабеж, които Черните слънца носят и предават на своите жертви, поражда жажда за нахлуване, носещо безредие, грабеж, смърт и демонизъм. Многото канали, открити през 1877 година от големия италиански астроном Скиапарели, се наблюдават и сега. Някои от тях са били някога корита на големи реки, а тъмните петна по повърхността му, наричани сега моретата, не са били нищо друго, освен големи водни басейни. Друга част от каналите са просто области от Марсианската повърхност. Водата, казват Саабей и древните мъдреци, е крайният резултат от еволюционния процес в минералното царство. Истината на такова твърдение проличава от факта, че всички скали и минерали по нашата Земя съдържат в себе си до 30% вода, която не е проникнала отвън, а е продукт на този еволюционен процес. Чрез него в глъбините на нашата планета се е получила първичната вода, която бидейки по-лека, излиза на повърхността под формата на минерални извори. Каквато и суша да настане в дадена област, където има минерални извори, дебитът им не се променя, което говори, че те нямат отношение към другите външни водни източници, като дъждове, снегове и пр. Външните води са дошли отпосле, те са вторичните води. На Марс съществува същият процес: от глъбините на планетата бавно, но сигурно, водата, продукт на еволюционния процес на минералите, вече е изплувала в малки количества и е създала тъмните области на влагата. Чрез тази първична вода, Марс след ограбването се възражда за един напълно пълноценен живот, а не загива, както някои астрономи твърдят. Съвременните астрономи са стигнали до извода, че сходни планети имат еднакъв произход, преминават еднакъв път на развитие и се характеризират с еднакви първоначални атмосфери. Ако това е така, трябва да приемем, че първоначалната атмосфера на Марс е съдържала в изобилие въглероден двуокис, както това е било и на Земята и върху Венера. Обаче сега на Марс, този газ е почти изчезнал, най-вероятно по същия начин, както е изчезнал и от земната атмосфера, т. е. чрез разлагане. Не е известен друг механизъм, способен да разложи въглеродния двуокис на въглерод и кислород, освен фотосинтезата, която се осъществява в зелените растения от хлорофила. Въглеродът, съединявайки се с водата, е образувал първите органични вещества, а свободният кислород, необходим за живота, е останал в атмосферата. Следователно и на Марс е имало растения, вода и свободен кислород, като част от последния е използвана за тамошния живот, а друга се е съединявала с вещества от неговата повърхност, придавайки им червеникавия цвят, тъй характерен за тази планета. Тъмните петна са ниски области от повърхността, където от глъбините на Марс се процеждат води, които дават възможност за развитие на растителен живот, подобен на този в полярните области на нашата планета, като лишеи, мъхове и други, способни да се развиват при подобни сурови условия. Друг факт, който подкрепя тезата за влага и растителност на Марс, е този, че температурата, измерена в по-тъмните долини, е значително по-висока, отколкото в светлите петна, които са пустини. Първичното влияние на Марс, според Саабей, е било изключително добро и благородно, защото в неговото създаване и оформяне са взели участие Небесните образувания от съзвездието Овен, които носят защита на слабите и онеправданите. В съзвездието Овен могат да се видят с просто око около 50 слаби звезди, което показва, че са много отдалечени и до нас достигат силовите течения с къси вълни, действащи върху горните мозъчни центрове. Там се намират и няколко двойни звезди, които придават по-голяма активност на силовите течения от това съзвездие. За да се разбере защо Саабей му е дал образа на овен, ще се спрем на митологичния разказ, изразяващ благородството в защита на слабите и онеправданите. "Някога синът на вятъра, Атаман, и неговата съпруга, богинята на облаците, имали две деца - син Фрикс и дъщеря Хела. Умни, красиви и мили били те. Бащата изгонил съпругата си и се оженил за магьосницата Ино. Тя също му родила две деца - двама сина, които нарекли Jleapx и Меликет. Като всяка мащеха, Ино денонощно мислела как да осигури по-добро бъдеще на своите деца, как единствени да наследят царството, когато бащата умре, а не децата от първата му жена, които, като първородни, били законни наследници. И си мислела мащехата, че ако Леарх и Меликет не наследят царството на баща си, ще бъдат най-нещастните деца в света. Каква майка съм аз, рекла си магьосницата, ако не мога да осигуря щастие на децата си. С всеки изминат ден, омразата й към Фрикс и Хела ставала все по-силна. Тя твърдо решила да ги погуби, но така, че злодеянието й да остане незабелязано. Ден и нощ, Ино обмисляла различни планове. Най-после решила как да постъпи. Един есенен ден Ино извикала тайно при себе си всички жени и ги убедила да вземат житото, което мъжете им са отделили за посев, и да го изсушат в горещи фурни. Тя ги излъгала, че ако направят това, плодородието на нивите им ще бъде невиждано и нечувано. Ино знаела, че изпеченото жито няма да поникне и нищо няма да се роди. Наивните жени послушали магьосницата и така изсушили житото за посев, че просто го опекли. Мъжете, без да подозират, засели опеченото жито и на следната година не поникнало нищо. Настанал глад по хората и добитъка. Царят Атаман решил да изпрати пратеници, които да попитат делфийската пророчицата Пития, коя е причината за настъпилото неплодородие. Но преди пратениците да тръгнат за Делфи, Ино ги извикала при себе си и, като им дала много пари и ги обсипала с ласки, ги надумала след връщането си да предадат на цар Атаман, че Пития уж била казала: "Нивите отново ще станат плодородни, ако Атаман принесе в жертва на боговете децата си Фрикс и Хела." Когато пратениците се върнали от Делфи и предали "отговора" на Пития, Атаман потънал в дълбока скръб, сълзи не преставали да се леят от очите му. Ала може ли да не изпълни волята на боговете и да не избави страната си от сполетялото го бедствие? Накрая решил да принесе в жертва децата си Фрикс и Хела. Ино ликувала от радост, нейният злокобен план успял. Повели нищо неподозиращите деца към жертвеника, който се намирал извън селището, зад една чудно хубава гора. Там вече всичко било готово: жреците пеели химни в прослава на боговете, а главният жрец държал остър нож, с който трябвало да извърши жертвоприношението. Когато Фрикс и Хела вървели през гората, те радостно тичали пред водача си, спирали се да си откъснат по някое хубаво цветенце и ненадейно иззад един огромен дъб пред тях се появил красив и изящен овен, чието руно блестяло като злато. Златоруният овен изпратила богинята-майка на децата, за да ги спаси. Овенът кротко се приближил до тях и с нежните си очи така мило ги гледал, сякаш ще им заговори. Децата започнали да го милват и той коленичил пред тях. Фрикс го яхнал, хванал се за рогата му, обърнал се към сестра си и казал: "Хела, качи се и ти на овена, виж колко е кротък!" Яхнала и Хела животното и с двете си ръце обхванала брат си през кръста. Овенът бавно се изправил на краката си и тръгнал по пътеката. Когато водачът на децата се приближил, овенът бързо хукнал напред, после полетял и започнал да се издига все по-високо и по-високо. Водачът не могъл да разбере накъде овенът отнесъл децата, понеже се спуснал облак. Така Фрикс и Хела били спасени. Задето спасил живота на децата, боговете превърнали Овена в съзвездие на Небето". Чрез Звездното тяло на човека, силовите течения на Марс създават и оформят мозъчните центрове, които се намират около ушите. Затова при хора със силно Марсово влияние, разстоянието (отсечката) между двата отвора на ушите е значително, т. е. ширината на главата в тази област е подчертана, а ушите са повече щръкнали. На тези места се намират центровете, които дават жизненост, смелост и устойчивост срещу несгодите в живота. Такъв човек е способен да живее при всички условия. Тези центрове му дават сила и подкрепа да се противопоставя на пристъпите на болести, на умора и страдания, дават му възможност за борба срещу посегателства върху неговите права, били те лични или имуществени. Силата и жизнеността са толкова необходими в света, където изобилстват мъчнотиите, срещу които трябва да се борим, за да поддържаме съществуването си. Ако влиянието на Марс е слабо, тези центрове са слабо развити и човек се отличава с боязливост, склонност да избягва всички ситуации, където е необходимо да се противопоставя на предразсъдъците и да посреща враждебността на хората. Такива личности имат слаба съпротивителна сила и издръжливост както на психичен натиск, така и на външни физически условия. При слабо влияние на Марс, главата странично е тясна и ушите са прилепнали до нея.

НБ - Неделни беседи (1914 г. до 1944 г.)	Хронологичен списък	Азбучен списък
СБ - Съборни беседи (1906-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ООК - Общ Окултен клас (1922-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
МОК - Младежки окултен клас (Специален клас) (1922-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ИБ - Извънредни беседи (1897-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
КД - Клас на Добродетелите (1920-1926)	Хронологичен списък	Азбучен списък
МС - Младежки събори (Съборни) (1923-1930)	Хронологичен списък	Азбучен списък
РБ - Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
УС - Утрини Слова (1930-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
БС - Беседи пред сестрите(Четвъртачни беседи) (1917-1932)	Хронологичен списък	Азбучен списък
БР - Беседи пред ръководителите (1921-1930)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ПС - Последното Слово (1943-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък