НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
61
резултата в
45
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
63) Паневритмия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато сме на физическото поле, ние сме далече от Реалността, която е основа на Битието, и сме жадни за духовното, не бива да загубим
усещане
за духовните измерения на нашата същност.
27. Дишане: Чрез тези музикални дихателни упражнения се приучваме да служим в акорд с Живота, чрез музикалния метод се влиза в хармония с Природата. 28. Заключително упражнение: Ръцете се вдигат и се прави обливане. Движенията изразяват, че трябва да приемем Божиите благословения преизобилно и със свобода. Когато ръцете се вдигат и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите мирове и ги пренасяме надолу към физическото поле. Като се спуснат ръцете, те се разделят, или във физическия свят имаме поляризиране – два полюса.
Когато сме на физическото поле, ние сме далече от Реалността, която е основа на Битието, и сме жадни за духовното, не бива да загубим
усещане
за духовните измерения на нашата същност.
Това упражнение можем да наречем още „метод за влизане във връзка с Идеалния свят“.
към текста >>
2.
05 ИЗГРЕЙ, ИЗГРЕЙ, ТИ МОЕ СЛЪНЦЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
По-късно, когато пролетта дойде и времето се затопли, чистият въздух напоен с аромат на бор и полски цветя, галещите лъчи на слънцето, спрели върху напъпилите пъпки - всичко това създаваше на Изгрева
усещането
, че човек се намира в някакъв кът от Райската градина,
След това покрай разсадника и отново по пътечка, било всред борова, било всред широколистна млада гора. Накрая се озовавахме на една чудно красива поляна, около десет декара, намираща се на най-високата точка на Софийското поле. Тя беше заобиколена от север, запад и отчасти от изток с крехка борова горичка. На юг към Витоша се разкриваше величествена панорама от леко нагънатото, потънало в зеленината на ниви, ливади и зеленчукови градини Софийско поле. А в дъното на тази омайваща гледка се издигаше величествено Витоша.
По-късно, когато пролетта дойде и времето се затопли, чистият въздух напоен с аромат на бор и полски цветя, галещите лъчи на слънцето, спрели върху напъпилите пъпки - всичко това създаваше на Изгрева
усещането
, че човек се намира в някакъв кът от Райската градина,
Ето как описва брат Методи Константинов своето първо отиване на Изгрева: "През 1922 година, месец март, отидох при Учителя в пределно скромната Му квартира на улица "Опълченска" №66. След приятни и полезни разговори, които имах, беше станало късно и Той ме покани да нощувам там. На сутринта, в ранни зори, тръгнахме заедно. Пресякохме града и се насочихме към зеленеещата се в далечината борова гора. Когато стигнахме до нея, поехме по хубави и живописни пътеки.
към текста >>
3.
48 ДИНИТЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Само приятното вкусово
усещане
.
Взех диня, която същото така беше хубаво узряла - като я режеш пращи, а вътре като че ли беше пълна с кристали от рубини. На нея пак имаше усмивка, но съвсем не беше такава като предишната. Вкъщи срязах динята, сладък и приятен плод, но само толкова. Състоянието, което получих от онази диня го нямаше. Нито светлината, нито енергията, нито лекотата и тихата радост.
Само приятното вкусово
усещане
.
Програмата за ядене на дини продължи и през следващите дни. За голяма моя радост се случваха все хубави дини - усмихнати. Но преживяното от онази първа диня, остана само като свиден спомен. В клас след тази случка, Учителя ме погледна, усмихна се и каза: "Пишете за следния път темата Най-хубавият плод! " Той всякога ни даваше теми, по които пишехме каквото знаем.
към текста >>
4.
57 ИЗГРЕВА – МИСТИЧЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР НА БРАТСТВОТО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Стройните редици, движещи се в кръг, облени от лъчите на слънцето, създаваха една картина, която, със своята красота, предизвикваше
усещане
за един свят, пълен с хармония и блян.
Словото на Учителя се почувства много по-осезателно, бликащо от недрата на велика мъдрост. Приятелите привикнаха да идват на Изгрева, да слушат беседите на Учителя, които им носеха вдъхновение за творчество и духовен прогрес. От всички краища на София, в ранните утринни часове, идваха с искрена радост учениците на Учителя. Всяка сутрин, на чистата поляна, обрасла с мека трева, се играеха гимнастическите упражнения, дадени от Учителя. В съпровод на цял оркестър се изиграваше и Паневритмията.
Стройните редици, движещи се в кръг, облени от лъчите на слънцето, създаваха една картина, която, със своята красота, предизвикваше
усещане
за един свят, пълен с хармония и блян.
Изгревът постепенно стана най-важният и мистичен център на Братството и на нашия духовен живот. Празниците, които ние имахме по време на годишните равноденствия и на Петровден – ден, който тачехме като рожден и имен ден на Учителя – празнувахме по най-тържествен начин. Освен това, даваха се редовно концерти от нашия добре уреден оркестър. Имаше срещи и разговори, беседвания и вечери, давани от братя и сестри по някакъв техен повод, по някой подчертан случай или по-важно събитие в техния живот. За жилище на Учителя на Изгрева, най-напред беше построена една малка стаичка, където Той прекара през съборните дни на 1926 година.
към текста >>
5.
58 РИЛА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Широкото пространство на платото там внасяше у нас
усещането
за необятност и простор, едно разширение и освобождаване от ограниченията, които са присъщи на физическия свят.
Там ги имаше в голямо изобилие. Това стана особено необходимо, когато взехме решение да запазим клековете около бивака. Край третото езеро беше също приятно. Изгледът към Харамията и отвесните скали край Близнаците създаваше обстановка на нещо величаво, тайнствено, неземно. Отивахме за упражнения и край петото езеро Бъбрека или Махабур.
Широкото пространство на платото там внасяше у нас
усещането
за необятност и простор, едно разширение и освобождаване от ограниченията, които са присъщи на физическия свят.
Но най-често за упражненията и Паневритмията ходехме край езерото на Чистотата. Това място не се посещаваше от хора - беше девствено и чисто. Неговата околност с издигащия се на югозапад, устремен към небесата връх Харамията, скалите към седмото езеро създаваха изключително богати на форми релефи. Една лекота, една приятност от чистотата, която цареше там се чувстваше от всички. Високото плато, където точно си правехме упражненията, създаваше голямо отдалечаване на хоризонта, а това обогатяваше и разнообразяваше гладката.
към текста >>
6.
59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
За подобно
усещане
сподели с мен известният и много интелигентен българин Симеон Радев, познат като общественик и писател.
В нея се настани сестра Елена, а Паша и Савка останаха в "Парахода". На самата поляна, в самия й край, бяхме направили една дъгообразна беседка, с изглед към просторното Софийско поле, ширнало се между Витоша и Изгрева. Там, в тишината, която цареше наоколо, беше много приятно. Изобщо Изгрева беше място на приятна и благодатна психична и мистична среда, където човек може да намери едно рядко успокоение на цялата си психика, на нервите, натоварени от напрегнатия и груб живот. Това не беше само наше впечатление, но и на онези, по-интелигентните, които случайно идваха тук.
За подобно
усещане
сподели с мен известният и много интелигентен българин Симеон Радев, познат като общественик и писател.
Той идваше често тук да си прави разходките. В един разговор, който имах с него, той ми каза: "Не знам защо, когато идвам тук, изпитвам едно особено успокоение, задоволство, лекота и приятност! " На поляната пред беседката двама братя бяха направили от чимове една котва, като символ, както те казваха, че Великите Бели Братя са хвърлили котва на своя, носещ се из мировото пространство, кораб. До котвата имаше метеорологична клетка, с всички необходими уреди за пълни метеорологични наблюдения – термометър, барометър, уред за измерване на влагата; а вън от нея и специален уред за измерване на валежите.
към текста >>
7.
ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
То трябва да бъде едно чувство, едно
усещане
, едно преживяване, което не може да се придобие с непосредствено съобщение, но само с едно продължително потапяне на душата и на волята в сърцето на живота.
Такива работи не могат да се изразят с думи, както другите учения. За тях трябва продължителната близост с предмета на познанието и едно прилежно усилие, за да проникнем докрай. Тогава като че искра блесва и запалва в душата една Светлина, която после сама се поддържа." Щайнер заключава: „Тези думи биха означавали личното безсилие на писача да изкаже мисълта си с думи, ако в тях не намираме смисъла на мистериите. Предметът, върху който Платон не е писал и не е желал да пише, трябва да бъде предмет, по който всяко писане би било напразно.
То трябва да бъде едно чувство, едно
усещане
, едно преживяване, което не може да се придобие с непосредствено съобщение, но само с едно продължително потапяне на душата и на волята в сърцето на живота.
Тук става въпрос за тайното обучение, което Платон е знаел да дава на своите избраници. За тях Огънят бликвал из неговите думи, а за другите от думите му бликвали само идеи. Не е безразлично по какъв начин се заемаме да четем диалозите на Платон. Тяхното действие ще бъде нищожно или голямо според духовното състояние, в което се намираме. От Платон е минавала една висша сила към неговите ученици в буквален смисъл на думата.
към текста >>
8.
ПЛОТИН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Екстазът за него не е просто възторг, а
усещане
и фантазията, не е разпалване на кръвта, а излизане вън от съдържанието на сетивното съзнание.
Душите в света са сродни на висшето, на Бога, следователно как могат да се откъснат от Него." Той застава на гледището, че трябва да се пробуди възторгът, вдъхновението от съзерцанието и съприкосновението с Бога. Душата, като се отделя от тялото, се приближава до Божеството. Плотин казва, че истинската реалност, Божественото се познава само чрез екстаз. Отделянето на душата от тялото се извършва само от чистата мисъл.
Екстазът за него не е просто възторг, а
усещане
и фантазията, не е разпалване на кръвта, а излизане вън от съдържанието на сетивното съзнание.
То е чистото мислене, при което душата влиза в контакт с Божеството. Плотин казва: „Често, когато се пробуждам и от тялото идвам при самия себе си, и съм вън от тялото, аз съм вътрешно при самия себе си, имам удивително съзерцание и водя Божествен живот." В тези екстази той не е бил в безсъзнание, но изпълнен с възвишени мисли и идеи, които напълно съзнавал и живее с тях и когато излезе от състоянието на екстаз. Плотин поддържа, че Абсолютната Същност, Бог, присъствува в мисленето на самосъзнанието и в него съществува като същност, или че самото мислене е Божественото. Философията на Плотин е висш идеализъм и той като всички мистици и Посветени различават три обекта, към които насочва своята мисъл, три проявления на Реалността. Първото нещо е Абсолютната Същност сама по себе си.
към текста >>
Числото е първото, онова, което
усещането
взема за биващо е по-късното."
Това, което у Платон са идеите, тук при Плотин е творящият, пораждащ разум и интелект, който има за предмет самия себе си, мисли самия себе си. В духа на Питагор Плотин казва, че нещата като числа са в Логоса. Той казва: „Едното - числото - не е първото, напротив, единицата не е число. Първото число е двойката, но като неопределена двойственост. Тя е също душата.
Числото е първото, онова, което
усещането
взема за биващо е по-късното."
3) Третото нещо е променливият свят, природата, в която работи Логосът и в която се извършва еволюцията на душите. Сетивният свят има в свой принцип материята, от която произлиза злото. Материята е не- биващото, което има в себе си образа на биващото. Материята е съществуване във възможност. Нейното битие е само оповестяване на ставането.
към текста >>
Само нейната способност да се движи, душата като живот произлиза от разсъдъчната Световна душа, а душата на
усещането
- от душата на сетивния свят.
Този свят също има нещо от Него и не е напуснат, нито някога ще бъде напуснат от Него. Защото цялото участвува в Божественото повдигане много повече от частите, а още повече участвува в него Световната душа. Това доказва битието и разумността на света." Това са основните положения на Плотиновия идеализъм. Според Плотин нашата душа не принадлежи единствено на света на Логоса, където тя първоначално е била съвършена, блажена, без всякакви недостатъци.
Само нейната способност да се движи, душата като живот произлиза от разсъдъчната Световна душа, а душата на
усещането
- от душата на сетивния свят.
Така че, Плотин приема първата Световна душа като непосредствена дейност на Божествения разум. Тя е Чистата душа, която витае над подлунната област, обитава в горното небе на неподвижните звезди. От тази душа на свой ред произтича една съвсем сетивна душа. Желанието на единичната, особената, отделената от цялото душа й дава тяло, което тя получава в горната област на небето. С това тяло тя получава фантазия и памет.
към текста >>
Най-сетне тя се отправя към душата на сетивния свят и от нея получава
усещане
, страсти и вегетативно запазващият се живот.
Така че, Плотин приема първата Световна душа като непосредствена дейност на Божествения разум. Тя е Чистата душа, която витае над подлунната област, обитава в горното небе на неподвижните звезди. От тази душа на свой ред произтича една съвсем сетивна душа. Желанието на единичната, особената, отделената от цялото душа й дава тяло, което тя получава в горната област на небето. С това тяло тя получава фантазия и памет.
Най-сетне тя се отправя към душата на сетивния свят и от нея получава
усещане
, страсти и вегетативно запазващият се живот.
По-конкретно това слизане на душата става по следния начин: Душата се спуща от Млечния път и от Зодиака в намиращите се по-долу кръгове на планетите и във всеки кръг получава нови способности и във всеки кръг също започва да упражнява тези сили. Най-напред в кръга на Сатурн придобива способността да прави умозаключения за нещата, да разсъждава. В кръга на Юпитер добива силите на волята, в кръга на Марс - наклонностите и влечението, в кръга на Слънцето - усещането, мнението и въображението, в кръга на Венера - влиянията, най- после в кръга на Луната - способността да ражда. Плотин се е занимавал и с астрология и е писал под псевдонима Манилиус. От него е известна една астрология под названието Астрономикон.
към текста >>
В кръга на Юпитер добива силите на волята, в кръга на Марс - наклонностите и влечението, в кръга на Слънцето -
усещането
, мнението и въображението, в кръга на Венера - влиянията, най- после в кръга на Луната - способността да ражда.
Желанието на единичната, особената, отделената от цялото душа й дава тяло, което тя получава в горната област на небето. С това тяло тя получава фантазия и памет. Най-сетне тя се отправя към душата на сетивния свят и от нея получава усещане, страсти и вегетативно запазващият се живот. По-конкретно това слизане на душата става по следния начин: Душата се спуща от Млечния път и от Зодиака в намиращите се по-долу кръгове на планетите и във всеки кръг получава нови способности и във всеки кръг също започва да упражнява тези сили. Най-напред в кръга на Сатурн придобива способността да прави умозаключения за нещата, да разсъждава.
В кръга на Юпитер добива силите на волята, в кръга на Марс - наклонностите и влечението, в кръга на Слънцето -
усещането
, мнението и въображението, в кръга на Венера - влиянията, най- после в кръга на Луната - способността да ражда.
Плотин се е занимавал и с астрология и е писал под псевдонима Манилиус. От него е известна една астрология под названието Астрономикон.
към текста >>
9.
Преводът на Фабр д'Оливие
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
2.Произведенията, произлезли от същността, символически наречена Яфет (което означава абсолютното пространство, в което са се образували и получили развитие под действието на биологическите закони, дейс- твуващи в нашата Слънчева система), са били: елементарната субстанция на силата, силата на свойството на размножаването и еластичността, свойството на безконечната делимост и измеримост, свойството на разтегливост, движение разширяващо се, принцип на
усещане
и свойство да се появява под определена безстрастна форма.
2.Употребявайте за храна от всичко от това, което съдържа в себе си принципи на движение и живот. Аз ви давам всичко това без изключение, също както и зелената трева. З.Но що се отнася до телесното вещество, което обладава в душата си еднородни принципи, съдържащи се в кръвта, такива да не употребявате за храна. Десета глава е озаглавена „Събирателно и образуващо могъщество". Геология. 1.Ето символическите характеристики на синовете на Hoax (Покоят на елементарната природа): Шема, Хама и Яфета и техните рожби, които произлязоха от тях след великия воден катаклизъм.
2.Произведенията, произлезли от същността, символически наречена Яфет (което означава абсолютното пространство, в което са се образували и получили развитие под действието на биологическите закони, дейс- твуващи в нашата Слънчева система), са били: елементарната субстанция на силата, силата на свойството на размножаването и еластичността, свойството на безконечната делимост и измеримост, свойството на разтегливост, движение разширяващо се, принцип на
усещане
и свойство да се появява под определена безстрастна форма.
З.Деятелността на елементалната събирателна сила е родила скрития огън или топлината, разредяването или силата на разширението и разпространението, и плътността или причината на всемирната телесност. 4.От свойствата, които са родили разтегливостта, са произлезли: Това свойство на материята, което позволява да се прояви действие, изразявано с глаголи да върши ефирно разредяване и месене, и второ, симпатическият се движещ принцип на естествените взаимни интензивни отблъсквания и привличания. От превода на Фабр д'Оливие завесата, която открива тайните на творението малко се повдига и се вижда, че творението, за което се говори в първата глава специално, е станало в Божествения свят. Тогава са създадени първообразите на нещата. Шестте дена на творението, това са шест епохи, шест периода на космично творчество, през които минава творението, при което творение първичните образи се обличат във все по-плътни обвивки и се свързват с все повече и повече сили.
към текста >>
10.
Душата по време на смъртта и след смъртта
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Този дух на костите запазва в гроба едно смътно
усещане
, затова покоят на спящия последен сън може да бъде нарушен по различен начин.
Всеки един от тези три свята е разделен на три области, които съответствуват на тройното деление на всяко от трите начала, съставящи човека. Трите свята, съответствуващи на трите начала на човека, представят също и местопребиваването на тези начала. Тялото, като външна форма, най-материално се намира в най-висшата област на света Асия. Духът на костите остава погребан в гроба. В гроба той се намира в състояние на летаргия или по-право казано, в сладък сън.
Този дух на костите запазва в гроба едно смътно
усещане
, затова покоят на спящия последен сън може да бъде нарушен по различен начин.
Затова у евреите било забранено погребването един до друг на лица, намиращи се през живота във вражда, или праведен човек да бъде погребан в близост до престъпник. Старали са се, напротив, да погребват един до друг приятели, защото дружбата продължава и след гроба. Най-голямо нарушение на покоя на мъртвите представя извикването на мъртвите, защото Нефеш, напускайки гроба, остава при тялото само духа на костите, който може да бъде извикан, но това извикване се отнася също и към Нефеш, Руах и Нешама. Макар че те са разделени, известна връзка се запазва между тях, тъй щото всяко от тези начала чувствува това, което усещат другите. Ето защо в Свещеното Писание Мойсей забранява викането на мъртвите (Второзаконие 18:10-12).
към текста >>
11.
3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако не се яви никакво особено
усещане
, да се опита чувствителността на тази част от мозъка, която се намира между венеца и темето.
Считам за уместно тук пак да дам няколко съвета за развиване на духовните сетива или качествата на душата. Най-първо нужно е ежедневно сутрин и вечер да се пос-ветяват по няколко минути за размишление и концентриране на мисълта. Някои препоръчват за тази цел магическото огледало или кристал, или пък магически диск. Тези упражнения водят постепенно към развиване на ясновидство. Духовното чувство на осезание или психометрия се развива, ако поставим колкото е възможно по-често някой предмет, който имаме под ръка, например минерал, раковина, писмо, към темето.
Ако не се яви никакво особено
усещане
, да се опита чувствителността на тази част от мозъка, която се намира между венеца и темето.
Ако и този опит е безуспешен. то опитайте да го поставите на слънчевия възел и отбележете полученото усещане. Обаче помнете, че са нужни много усилия, за да се пробуди спящото чувство и затова не се отчайвайте при повторните несполуки. Чувството на духовния слух - яснослушането - се явява като естествено следствие на чувствата ясновидство и психометрия. Веднъж тези чувства развити, главните затруднения са преодоляни и този, който пожелае да работи с тези чувства, не ще закъснее да се прояви.
към текста >>
то опитайте да го поставите на слънчевия възел и отбележете полученото
усещане
.
Някои препоръчват за тази цел магическото огледало или кристал, или пък магически диск. Тези упражнения водят постепенно към развиване на ясновидство. Духовното чувство на осезание или психометрия се развива, ако поставим колкото е възможно по-често някой предмет, който имаме под ръка, например минерал, раковина, писмо, към темето. Ако не се яви никакво особено усещане, да се опита чувствителността на тази част от мозъка, която се намира между венеца и темето. Ако и този опит е безуспешен.
то опитайте да го поставите на слънчевия възел и отбележете полученото
усещане
.
Обаче помнете, че са нужни много усилия, за да се пробуди спящото чувство и затова не се отчайвайте при повторните несполуки. Чувството на духовния слух - яснослушането - се явява като естествено следствие на чувствата ясновидство и психометрия. Веднъж тези чувства развити, главните затруднения са преодоляни и този, който пожелае да работи с тези чувства, не ще закъснее да се прояви. По какъв начин, где и кога ние не можем да кажем това. Но едно само твърдим, че тук не може да има никаква погрешка, а също така и страх, че ще бъдем измамени от Черните маги.
към текста >>
12.
ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Неговата същност е най-дълбока от тези на другите неща и се достига да един начин, който няма нищо общо с
усещането
и размишлението.
Формата е синоним на природата, т.е. на субстанцията, на Началото. Човешкото познание, според него, не се ограничава само със сетивните възприятия и умственото размишление. То може да се осъществи в нови форми, които по своята познавателна стойност стоят по-горе от сетивното съзерцание. Така той идва до идеята за Бога, че Бог е един обект, който се познава чрез вътрешно съзерцание.
Неговата същност е най-дълбока от тези на другите неща и се достига да един начин, който няма нищо общо с
усещането
и размишлението.
Истинското познание е достигането на същността на Бога, като начало на света. Процесът на познанието е процес на достигане същността на това Същество. Който притежава истинското познание, той обладава действителността, истинската същност на Необходимото Битие. Така познанието води до съединението на субекта и обекта на познанието, до духовното сливане на човека с Истинското Същество, до изчезването на отделното Аз. Но това не е физическо, а духовно претопяване в лоното на Безкрайното и Всемогъщото Същество - Бог.
към текста >>
13.
ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Човек бързо преминава през
усещането
на етерното тяло — просто не забелязва етерното си тяло и веднага се потопява долу във физическото тяло.
Богомилството се прероди в Розенкройцерството, което стана център, от който излязоха всички подтици за развитието на Западноевропейската култура За да имат пози висок идеал и да разполагат с това знание и сила, които притежавали, богомилите имали пробудено едно по-друго съзнание от обикновеното — те имали връзка с разумните същества на духовния свят и същевременно тяхното съзнание било надхвърлило границите на обикновеното самосъзнание, в което живее съвременният човек в своя буден живот. За да разберем по-добре състоянието на тяхното съзнание, ще цитирам един пасаж от Щайнер, в който той обяснява състоянието на тяхното съзнание от окултно гледище. Той казва: „При събуждането си съвременният човек не осъзнава етерното си тяло, през което минава, и осъзнава направо физическото тяло.
Човек бързо преминава през
усещането
на етерното тяло — просто не забелязва етерното си тяло и веднага се потопява долу във физическото тяло.
Съзнанието на хората от ранното християнско време не е било като съзнанието на съвременните хора, а е било по-друго. Когато са се събуждали от сън, те са имали ясно следното схващане: Аз влизам в едно двойствено същество — етерното тяло и физическото тяло. Те са знаели, че най-напред човек преминава през осъзнаване на етерното тяло и след това влиза във физическото. Така те са имали много картини от техния минал земен живот. Те по-другояче са гледали на природата и все още са виждали етерните сили, които са обгръщали растенията и астралната аура на животните.
към текста >>
Човекът от онова време е имал едно междинно
усещане
между съня и събуждането.
Това, обаче, не е било така във времената, за които сега говоря. Азът веднага не е абсорбирал, астралното тяло. То е продължавало да съществува, независимо в собствената си субстанция дори и след като човешкото същество е заспивало. И до известна степен това е продължавало цялата нощ. И така, на сутринта човешкото същество не се е събуждало от абсолютна тъмнина на съзнанието, но с чувството: аз съм живял в един свят, изпълнен със светлина, в която всевъзможни неща се случват.
Човекът от онова време е имал едно междинно
усещане
между съня и събуждането.
Това усещане е било леко, интимно, деликатно, но то все пак е съществувало. Това състояние продължило до началото на 14-ти век, когато това състояние напълно се прекратява у цивилизованото човечество. Когато човекът от онези времена е заспивал, астралното му тяло не е било веднага абсорбирано от Аза. При такова състояние самото астрално тяло се е изпълвало със звуци и при събуждането човек е имал твърде реалното усещане: тези звуци сa езикът на духовните същества в изпълненото със светлина пространство на Космоса, в което и аз бях между моето заспиване и моето събуждане. След като са минавали през вратата на смъртта и докато са били още в етерното тяло, те са имали чувството, че в целия духовен свят, който обгръща нещата и процесите в Природата, Словото на Бога Отца говори.
към текста >>
Това
усещане
е било леко, интимно, деликатно, но то все пак е съществувало.
Азът веднага не е абсорбирал, астралното тяло. То е продължавало да съществува, независимо в собствената си субстанция дори и след като човешкото същество е заспивало. И до известна степен това е продължавало цялата нощ. И така, на сутринта човешкото същество не се е събуждало от абсолютна тъмнина на съзнанието, но с чувството: аз съм живял в един свят, изпълнен със светлина, в която всевъзможни неща се случват. Човекът от онова време е имал едно междинно усещане между съня и събуждането.
Това
усещане
е било леко, интимно, деликатно, но то все пак е съществувало.
Това състояние продължило до началото на 14-ти век, когато това състояние напълно се прекратява у цивилизованото човечество. Когато човекът от онези времена е заспивал, астралното му тяло не е било веднага абсорбирано от Аза. При такова състояние самото астрално тяло се е изпълвало със звуци и при събуждането човек е имал твърде реалното усещане: тези звуци сa езикът на духовните същества в изпълненото със светлина пространство на Космоса, в което и аз бях между моето заспиване и моето събуждане. След като са минавали през вратата на смъртта и докато са били още в етерното тяло, те са имали чувството, че в целия духовен свят, който обгръща нещата и процесите в Природата, Словото на Бога Отца говори. След няколко деня, когато етерното тяло вече бъде изоставено и човек започва да живее в астралното тяло, той е усещал онова, което астралното тяло е изпитвало всяка нощ през време на земния си живот и си казва: Ето в това мое астрално тяло живее Христос.
към текста >>
При такова състояние самото астрално тяло се е изпълвало със звуци и при събуждането човек е имал твърде реалното
усещане
: тези звуци сa езикът на духовните същества в изпълненото със светлина пространство на Космоса, в което и аз бях между моето заспиване и моето събуждане.
И така, на сутринта човешкото същество не се е събуждало от абсолютна тъмнина на съзнанието, но с чувството: аз съм живял в един свят, изпълнен със светлина, в която всевъзможни неща се случват. Човекът от онова време е имал едно междинно усещане между съня и събуждането. Това усещане е било леко, интимно, деликатно, но то все пак е съществувало. Това състояние продължило до началото на 14-ти век, когато това състояние напълно се прекратява у цивилизованото човечество. Когато човекът от онези времена е заспивал, астралното му тяло не е било веднага абсорбирано от Аза.
При такова състояние самото астрално тяло се е изпълвало със звуци и при събуждането човек е имал твърде реалното
усещане
: тези звуци сa езикът на духовните същества в изпълненото със светлина пространство на Космоса, в което и аз бях между моето заспиване и моето събуждане.
След като са минавали през вратата на смъртта и докато са били още в етерното тяло, те са имали чувството, че в целия духовен свят, който обгръща нещата и процесите в Природата, Словото на Бога Отца говори. След няколко деня, когато етерното тяло вече бъде изоставено и човек започва да живее в астралното тяло, той е усещал онова, което астралното тяло е изпитвало всяка нощ през време на земния си живот и си казва: Ето в това мое астрално тяло живее Христос. Тогава човек е знаел, че дотогава докато трябва да се връща на земята Христос не ще го изостави, защото Христос е бил в неговото астрално тяло. Друго последствие на всичко това е било, че човек е гледал на природата като на проява на Славата на Бога Отца. И той е чувствал: този свят по времето, когато се явил Христос на Земята, е имал належаща нужда от Него.
към текста >>
14.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Дава
усещане
за независимост, голяма амбиция и изпълнителна способност, искреност, вярност, не мисли за последствията от своите прояви.
Под влиянието му се създават лютивите и кисели есенции и отрови в природата. Марс управлява и вкуса. Проявявайки се в умствения живот на човека, той създава склонност към критика и анализа, а в астралния свят Марс е инстинктът и сляпата животинска страст. Когато марсовата енергия вземе надмощие, тя прави човека решителен, войнствен. Марсовата сила е повелителна, страстна.
Дава
усещане
за независимост, голяма амбиция и изпълнителна способност, искреност, вярност, не мисли за последствията от своите прояви.
Марс не признава закони. Той следва инстинкта. Управлява между другото и половата възпроизводителна система и затова Марсовите хора са с много силни и необуздани страсти. Те са медиуми на родовата воля на природата. Не познават що е срам и страх.
към текста >>
15.
62-ро писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Усещането
и мисленето, това са само възможности.
Онзи, който ти казва това, може ли да ти каже колко прераждания си имал? Той ти казва: Ти в следващото прераждане ще направиш това. Онзи, който ти дава такъв съвет, трябва да ти опише едно, две, десет, сто твои прераждания и да ти каже в еди кое си прераждане, еди какви си качества си придобил, такъв човек може да ти услужи. Онзи човек пък, който ти казва: Чини ми се, че си бил такъв, тъй мисля, този човек не може да ти даде съвет. Кой не мисли, кой не усеща?
Усещането
и мисленето, това са само възможности.
512. Кой е силен човек. Силен човек е този, който владее ума си. Трябва да владеете ума си, за да бъдете силни. И ще се учите да мислите и да гледате само положителни, хубави неща. Върху отрицателното няма да се спирате, ще бъдете глухи и слепи за него.
към текста >>
16.
„ЗА БОГА ТАКА СЕ РАБОТИ!'
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Никога до този момент не бях изпитвала подобно
усещане
на радост и благодарност за това благословение.
" и наблегна върху думата „така". Беше току-що излязлата от печат „Паневритмия" с описанията на движенията и музиката към тях.' Изпитах неописуема радост. Пространството около Учителя бе наситено с една особена светлина. Преживях думите „За Бога така се работи" като едно благословение от него.
Никога до този момент не бях изпитвала подобно
усещане
на радост и благодарност за това благословение.
Благодарих на Учителя, отдалечих се и не преставах вътрешно да си повтарям : „За Бога така се работи! " От моя гледна точка, не бях свършила голяма работа, но разбрах един основен закон: За Бога даром се работи и даром се получава. От този момент нататък много неща в моя сложен и труден живот по онова време, започнаха да се оправят. Оценката, която получих от Учителя, освен благословение стана ръководна светлина за целия ми живот.
към текста >>
17.
65. Разказът на брат Темелко
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Винаги, когато ходехме в Мърчаево, имах
усещането
, че Учителя присъства при нас, особено в пролетните и есенните дни.
РАЗКАЗЪТ НА БРАТ ТЕМЕЛКО
Винаги, когато ходехме в Мърчаево, имах
усещането
, че Учителя присъства при нас, особено в пролетните и есенните дни.
Сядахме около чешмичките на приказки и песни, тогава нямаше хора, които да ни слушат, и там се чувствахме много добре. Чешмичката в двора, която са направили заедно с Учителя, беше за здраве и благословение. Сестра Веса Несторова и нейният брат Иван Руснака са я укрепили с мозаечни камъчета и е станала още по-хубава. Тогава имаше постоянно водичка, която се изтичаше. В съседния двор имаше външна чешмичка, която е за лекуване на очите.
към текста >>
18.
ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА
 
- Теофана Савова
Играещите бяха покорени от
усещането
за свобода и радост, от съзнанието за единството с универсалния космичен ритъм и вечния творчески процес на живота.
Една приятна мелодия се разнесе в утринта като зефир, който докосва нежно душата. Учителя отвори ръце от раменете встрани, прибра ги отново и се понесе плавно по меката трева. Целият кръг го последва, като се завъртя напред в пълна хармония с ритъма на музиката. Оркестрантите свиреха с вдъхновение, мелодията се развиваше и извисяваше все повече в тон с духа и смисъла на красивите ритмични движения. При изпълнението на „Слънчеви лъчи" и особено когато настъпи тържественият финал на „Пентаграма", чувството за единство и хармония достигна апогея си.
Играещите бяха покорени от
усещането
за свобода и радост, от съзнанието за единството с универсалния космичен ритъм и вечния творчески процес на живота.
След всички тези събития, които тонират духовно и физически, в спонтанно възникналия разговор Учителя каза: ,, При утринните упражнения ръцете трябва да се държат обтегнати, за да имат връзка с природата." Сега всеки искаше да бъде по-близо до Учителя и да приеме благото на словото му. Един след друг отивахме при него, за да целунем ръката, която благославя и дава надежда за нов живот. Всички наоколо се ръкуваха, поздравяваха се и с усмивка напущаха поляната.
към текста >>
19.
Разговори с Учителя. Разговор втори
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Когато тя носи червен цвят, това е признак, че тя е била придружена с едно физическо
усещане
, характерно за емоционалното поле на този, който я е произнесъл, но тя може да бъде изречена така, че вътрешните очи на висшите същества ще я видят в блясъка на бяла светлина.
Човек може да произнесе една дума по различни начини. Има думи, наситени с чувство, други - наситени с мисъл, а трети, които носят пробуждане на съзнанието за нов живот. „Ти казваш думи, които носят живот.“ - каза на Христа един от неговите ученици. Да вземем за пример думата „любов“. Тя може да бъде свързана с такъв вид елементи, придружаващи вибрациите й, че от едно високо поле да се види и нейния цвят.
Когато тя носи червен цвят, това е признак, че тя е била придружена с едно физическо
усещане
, характерно за емоционалното поле на този, който я е произнесъл, но тя може да бъде изречена така, че вътрешните очи на висшите същества ще я видят в блясъка на бяла светлина.
Една гама от многобройни светлини може да се нареди между кървавочервения и огнен цвят до пурпура или до бялото сияние. Ученикът: Какъв свят ни разкривате Вие с тези думи! И как ясна става сега отговорността ни заради начина, по който си служим със словото. За много неща може да си помисли човек, когато си спомни за цветния ефект на думите и за последствията от едно слово. Учителят: Може би сте си мислили, че е без значение това как човек произнася една дума.
към текста >>
20.
Божественият Принцип на МЪДРОСТТА
 
- Константин Златев
И като венец на конструктивните усилия при усвояването на правата мисъл, като достойна награда за вложеното са
усещането
, вътрешното чувство за щастие и блаженство при всякакви характеристики на околната среда.
Правата мисъл съгражда постепенно у човека недосегаемост спрямо злото. Освен че той става неспособен да извършва зло, и стрелите на последното се разбиват без успех в невидимата стена, издигната в съзнанието му от съзидателното, позитивно мислене. Не на последно място (и като продължение на предидущите разсъждения) - правилната мисъл съдейства за развитието на вътрешния потенциал у човека. Тя му осигурява - в зависимост от степента, в която я проявява и въплъщава в живота - свобода в света на ограниченията. Съответно: при цялостно, неотклонимо от условията на средата провеждане на Божествената Мисъл - пълна свобода.
И като венец на конструктивните усилия при усвояването на правата мисъл, като достойна награда за вложеното са
усещането
, вътрешното чувство за щастие и блаженство при всякакви характеристики на околната среда.
(Нека тук си припомним думите на Спасителя Господ Иисус Христос: "Царството Божие е вътре във вас! " - Лука 17:21. Нужно е само да го открием и да заживеем в него.) За връзката и пряката взаимна обусловеност между правилната мисъл и човешката свобода Учителят П. Дънов свидетелства: "Свободен е само онзи човек, чиято мисъл е свързана с Божията Мисъл. ...Достатъчно е човек да започне да мисли право, за да започнат работите му постепенно да се уреждат." И още - за подобната взаимообусловеност между щастието и правата мисъл: "Щастието е закон на Божествената мисъл, която е вложена във вас (курсивът мой - К. З.)."
към текста >>
21.
Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА
 
- Константин Златев
Алчността да притежаваш, да назовеш нещо "мое"... Илюзията, че това те прави по-богат, по-силен, по-значим (в нечии очи или пък в собствените)... Измамното
усещане
за сигурност чрез притежанията... Отдели ли се душата от тялото, пресели ли се тя в невидимия свят - всички заблуди и илюзии блясват с цялата възможна сила на безсмислието си.
Винаги нещо не ни достига, винаги искаме повече! В това именно е и една от най-великите заблуди на човека - чувството за притежание на собственост. Тръгваме си от този свят по същия начин, както сме и дошли тук - с празни ръце! Знаем го отлично и въпреки това не преставаме да трупаме: вещи, пари, имоти, материални и нематериални, плътски и безплътни завоевания... Всичко, каквото ни хрумне! Всичко, което попада в полезрението ни - и физическото, и духовното.
Алчността да притежаваш, да назовеш нещо "мое"... Илюзията, че това те прави по-богат, по-силен, по-значим (в нечии очи или пък в собствените)... Измамното
усещане
за сигурност чрез притежанията... Отдели ли се душата от тялото, пресели ли се тя в невидимия свят - всички заблуди и илюзии блясват с цялата възможна сила на безсмислието си.
Само че вече е твърде късно за корекции. И трябва да се връщаш отново и отново в тази земна долина на мъката и изпитанията, за да научиш този толкова важен урок: има само един Собственик на всичко в света - Бог; всичко, което получаваш в живота си, е Негово притежание; Той ти го дава, за да го използваш разумно и целесъобразно; когато някой изпадне в нужда, дай му веднага потребното; винаги давай от сърце, с Любов и не чакай отплата! Няма нищо по-прекрасно на този свят от това, да споделиш с ближния дара на душата си! Тогава Бог е сред нас, в нас и ни благославя за Вечността. е) Когато даваш някому нещо, в тебе то се увеличава
към текста >>
22.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
 
- Константин Златев
Въплътената в ежедневния живот - и в малките, и в големите неща - Любов изпълва човешкото същество с
усещането
за пълнота, с великата радост на Божественото самоотдаване.
Който истински обича, той никога не се мени. Щом хората са изменили любовта си към вас, трябва да знаете, че те никога не са ви обичали. В живота на съвременните хора Любовта се явява само за миг и веднага след това изчезва. Вследствие на това те страдат. Това не е изгубване на Любовта, но няма условия тя да се прояви."
Въплътената в ежедневния живот - и в малките, и в големите неща - Любов изпълва човешкото същество с
усещането
за пълнота, с великата радост на Божественото самоотдаване.
Тази радост няма равна на себе си. Тя е последната стъпка към блаженството - онова състояние на неизменна и постоянна връзка с вечния Източник на живота, което прави преживяващия го недосегаем за никое от изкушенията и бурите на материалното битие. В същност то е елемент от космическото съзнание поради дълбините на своята всеоб- хватност и позитивен заряд. От спорадично, твърде рядко срещано явление състоянието на вътрешна радост и пълнота ще се превърне в повсеместна характеристика след триумфа на Новата култура в планетарен мащаб. За това време на сбъднати хилядолетни човешки мечти Учителят П.
към текста >>
За това именно
усещане
говори Учителят П.
Това значи да работи върху себе си. Той трябва да възпита сам качествата, необходими за неговия ду- ховно-нравствен растеж: "абсолютна вътрешна искреност, голяма морална сила и готовност за жертва, за надделяване низшето в себе си, абсолютно послушание към Висшето, което говори в него". Култивирането на тези качества поражда в съзнанието на личността дълбоко удовлетворение, ненакърним вътрешен мир. Те нямат нищо общо със самодоволството на онзи, който е нахранил обилно егото си и се въргаля в локвата на собствената си сквернота, тъй както свиня в кочината си. Резултатът от последователните усилия на човека, от постоянната му работа над самия себе си е усещането за пълнота и блаженство, нямащи никакъв паралел в царството на материалните притежания и придобивки.
За това именно
усещане
говори Учителят П.
Дънов: "Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си. Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека и аз желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко, вътрешно доволство в себе си. Когато човек има това доволство, той е силен и мощен, не отпада духом. Това доволство аз наричам "вътрешна връзка", която съществува между всички възвишени същества. Сега тази връзка не е скъсана, разслабена е, но аз желая тя да се уякчи."
към текста >>
23.
II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
Усещането
за полет, неповторимият по красота порив да надмогнеш всичко земно и преходно в устрема си към небесното са онзи брилянт на любовното чувство, който заблестява с неустоима прелест върху челото на любещия: "Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувстват и действат правилно.
Той се радва, понеже е станал проводник на Любовта. Каквото благо приеме от нея, той го предава и на другите същества." Във вълшебното огледало на Любовта и най-простите неща от ежедневието се превръщат в приказка, която гали душата и събужда най-чистите пориви на сърцето: "Кое прави обикновените неща необикновени? - Любовта. Докато не обичаш поне един човек, целият свят ще бъде чужд за тебе. Щом обикнеш някого, и тоя, и оня свят ти стават близки." Освен всичко останало Любовта в своите най-извисени проявления мотивира човешката личност да дава най-доброто от себе си.
Усещането
за полет, неповторимият по красота порив да надмогнеш всичко земно и преходно в устрема си към небесното са онзи брилянт на любовното чувство, който заблестява с неустоима прелест върху челото на любещия: "Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувстват и действат правилно.
Каквото и да прави, човек трябва да го прави с любов. Много неща върши човек без любов, но Бог търпи всичко. Той чака времето, когато малкото дете ще порасне, ще стане голямо и ще започне да работи съзнателно и с любов. Преди да постигне това, детето се забавлява с играчките си" (Учителят П. Дънов). Изключително ценни са и разсъжденията на Учителя на ББ у нас относно неразривната връзка между Божествената Любов, всемирния живот и съзнателното присъствие на разумните същества във Вселената: "Ние говорим за Любовта като за нещо незнайно, от което произлиза нещо знайно.
към текста >>
24.
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
 
- Константин Златев
Нов морал, ново
светоусещане
, нов модел на мислене и поведение ще бъде утвърден успоредно със съзряването на човека на Новото време - човека на VI раса.
Потенциалът на настоящата V раса е вече на изчерпване. Закономерният преход от по-ниско към по-високо равнище на обществено съзнание изисква и нови форми за проявление. От старото ще остане само най-доброто, трайното, непреходното. То ще послужи - заедно с първите повеи на Новото - като фундамент за изграждането на Културата на Любовта. Все повече земни хора ще се устремят към осъществяването на един действително извисен идеал в своя живот.
Нов морал, ново
светоусещане
, нов модел на мислене и поведение ще бъде утвърден успоредно със съзряването на човека на Новото време - човека на VI раса.
За това настъпващо победоносно Ново време Учителят П. Дънов споделя: "Трябва да се радвате, че живеете в една от най-важните епохи. Радвайте се, че сте се родили в добри времена. Сега е единадесетият час - краят на века." Преходният период, в който сега живеем, се отличава с особено силна вълна на социални и природни катаклизми. Те са характерният белег на Промяната.
към текста >>
25.
XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО
 
- Константин Златев
Имах
усещането
, че съм открил така търсеното западно езотерично учение, не само коренящо се в платонизма, но и пропито с автентичния дух на християнството." Д.
За отбелязване е, че Д. Лоримър - след като за първи път посещава събора на ББ при Седемте Рилски езера през 1989 г. - се заема да изучава български език, за да може да чете Словото на Учителя П. Дънов в оригинал. Той признава: "Творчеството му ме привлече неустоимо.
Имах
усещането
, че съм открил така търсеното западно езотерично учение, не само коренящо се в платонизма, но и пропито с автентичния дух на християнството." Д.
Лоримър дефинира П. Дънов като "... най-универсалния духовен Учител на двадесети век - това, което Хегел нарича световна историческа фигура, чиято значимост ще бъде осъзнавана постепенно през следващите векове". През юни 1996 г. при първото си посещение в България един от световно утвърдените лидери на модата Пако Рабан се поклони пред гроба на своя духовен Учител П. Дънов. В тази връзка той сподели с журналисти мотивите за този израз на преклонение: "Петър Дънов е един от най-великите философи на епохата на Водолея.
към текста >>
Общуването с него създава
усещането
за едно светло и радостно бъдеще, което обаче няма да дойде от само себе си, а за него трябва здраво да се потрудим.
Той предоставя на всички пълна свобода на избора. Но същевременно ги подготвя да посрещнат последствията от този избор. Никога и при никакъв случай не си служи с принуждение. Цени красотата и я търси навред около себе си: "Красотата е дреха на Истината." Не понася лъжата и отхвърля категорично всичките й разновидности. В живота му диша могъщ космически ритъм.
Общуването с него създава
усещането
за едно светло и радостно бъдеще, което обаче няма да дойде от само себе си, а за него трябва здраво да се потрудим.
Всеки, който се доближава до него, разбира доколко може да скъси разстоянието. Има една неизменна свещена дистанция, която никой не би могъл да преодолее. За всекиго нейният размер е различен. Така, макар и заобиколен винаги от свои последователи, Учителят на ББ в България остава самотник. Една от най-мистичните и разтърсващи песни, създадени от него, е посветена на това вътрешно усещане за самота сред суетата на земната действителност:
към текста >>
Една от най-мистичните и разтърсващи песни, създадени от него, е посветена на това вътрешно
усещане
за самота сред суетата на земната действителност:
Общуването с него създава усещането за едно светло и радостно бъдеще, което обаче няма да дойде от само себе си, а за него трябва здраво да се потрудим. Всеки, който се доближава до него, разбира доколко може да скъси разстоянието. Има една неизменна свещена дистанция, която никой не би могъл да преодолее. За всекиго нейният размер е различен. Така, макар и заобиколен винаги от свои последователи, Учителят на ББ в България остава самотник.
Една от най-мистичните и разтърсващи песни, създадени от него, е посветена на това вътрешно
усещане
за самота сред суетата на земната действителност:
"Странник съм на този свят. Никого не познавам освен Тебе. Ти, Господи, Боже мой, си създал всичко за мене. Аз възнасям своята благодарност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование.
към текста >>
26.
V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ
 
- Константин Златев
Следователно най-верният знак, по който ученикът разпознава своя истински Учител, е неговото вътрешно
усещане
, гласът на интуицията, който надделява над всички съмнения и колебания на ума.
Мнозина възприемат известни мисли по внушение и мислят, че това е техният учител, който им говори отвътре. Има, обаче, грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението. Внушението е един акт на насилие. Говорът на Учителя е свободен акт. И затова, когато Учителят говори отвътре, ученикът се вдъхновява“ (Учителят П. Дънов).
Следователно най-верният знак, по който ученикът разпознава своя истински Учител, е неговото вътрешно
усещане
, гласът на интуицията, който надделява над всички съмнения и колебания на ума.
Алхимията на общуването между Учителя и ученика се отличава с максимална степен на осъзнатост. Няма и не би могло да има нищо случайно, произволно и в двете направления на този мистичен контакт: „Учителстването подразбира един процес на висше самосъзнание. Трябва да се извърши един чисто духовен процес между Учителя и ученика. Необходимо е при това пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между Учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>
27.
IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА
 
- Константин Златев
Съществен елемент на това състояние е
усещането
за самодостатъчност.
То е изградено върху непоколебимото взаимно доверие, ненакърнимото чувство за отговорност и непресъхващото желание за отдаване. Отсъства дори и най-нищожната мисъл за себе си, за своето. Двойката съзижда собствена аурична обвивка, непробиваема за външни влияния. Двамата стават ЕДНО. Сродните души се съединяват в онова неразлъчно ЕДИНСТВО, чийто единствен аналог е лоното на съвършената Божественост.
Съществен елемент на това състояние е
усещането
за самодостатъчност.
Сиреч не е нужен никой извън двамата за постигането на абсолютната пълнота на преживяването на блаженство. Това, което будистът нарича „нирвана“, дзен-будистът – „сатори“, индуистът – „мокша“, а йогата – „самадхи“, и на което те са посветили стотици прераждания, партньорите могат да осъществят в един-единствен живот. Дори в един миг. Разбира се, и те са работили дълго и предълго за него. Има и едно задължително условие за постижението – духовното сродство.
към текста >>
28.
XIII. ЖЕНИТБАТА
 
- Константин Златев
В най-интимните си дълбини тя носи
усещането
за загубата на една прекрасна, лъчезарна реалност, за отдалечаване от Божието присъствие.
Ако обаче той е ниско еволюирал индивид („паднала душа“ в терминологията на Учителя П. Дънов), съществуват всички шансове да повлече и партньора си в ада – т.е. в блатото на човешкото падение, измъкването от което не е нито лесно, нито бързо. Понякога то отнема поредица от въплъщения в света на материята. 2) При всяка своя инкарнация душата напуска истинската си родина в духовния свят и влиза в условията на ограничения, диктувани от същността на материалната действителност.
В най-интимните си дълбини тя носи
усещането
за загубата на една прекрасна, лъчезарна реалност, за отдалечаване от Божието присъствие.
Това я прави самотна. Премъдрият Промисъл на Твореца е предвидил за Неговото любимо чедо – човека, именно женитбата като шанс за преодоляване на самотата в нашия свят на преходността. Но само в случай че женитбата е хармонична! Ако ли не – тогава чувството за самотност би могло да се задълбочи до степен на пълно обезличаване и деградация на личността. 3) За всеки човек на тази планета Божият план съдържа един потенциален партньор, с когото той може да създаде пълноценно, красиво, градивно партньорство, основано върху Божествената Любов.
към текста >>
29.
Предговор
 
- Павел Желязков
Впечатлен от отношенията, които спонтанно възникваха около мен, споделих с един съученик
усещането
си, че не съм онзи, който в действителност трябва да бъда.
Изпитваме едно особено състояние на духа, което се изразява в нарастващ интерес към различни области на живота. В тези години се създават приятелства, които остават за цял живот. Неусетно, без дори да се замисляме, поради взаимна симпатия се сближаваме с някои младежи. Към други пък, които проявяват особено поведение, отношенията ни остават по-сдържани. В някои от другарите ми се формираха интереси, които аз не споделях, поради което трудно намирахме общ език.
Впечатлен от отношенията, които спонтанно възникваха около мен, споделих с един съученик
усещането
си, че не съм онзи, който в действителност трябва да бъда.
Очевидно, като млади хора, ние търпяхме влияния отвсякъде, а и взаимно си влияехме. Странното усещане, че не съм самият аз, е останало от младежките ми години. Убеден съм, че това преживяване не е само моя превилегия и че много хора изпитват същото чувство. Впоследствие, когато интересите ми приеха по-конкретна форма, срещнах приятели, с които имах по-голяма душевна близост. Това бяха нови отношения, които се установяват в процеса на формирането на духовни интереси.
към текста >>
Странното
усещане
, че не съм самият аз, е останало от младежките ми години.
Неусетно, без дори да се замисляме, поради взаимна симпатия се сближаваме с някои младежи. Към други пък, които проявяват особено поведение, отношенията ни остават по-сдържани. В някои от другарите ми се формираха интереси, които аз не споделях, поради което трудно намирахме общ език. Впечатлен от отношенията, които спонтанно възникваха около мен, споделих с един съученик усещането си, че не съм онзи, който в действителност трябва да бъда. Очевидно, като млади хора, ние търпяхме влияния отвсякъде, а и взаимно си влияехме.
Странното
усещане
, че не съм самият аз, е останало от младежките ми години.
Убеден съм, че това преживяване не е само моя превилегия и че много хора изпитват същото чувство. Впоследствие, когато интересите ми приеха по-конкретна форма, срещнах приятели, с които имах по-голяма душевна близост. Това бяха нови отношения, които се установяват в процеса на формирането на духовни интереси. По-късно, в словото на Учителя от 1934 г., намерих отговора на парещия въпрос: „Кой съм аз? ":
към текста >>
30.
Лъжата не е от вчера
 
- Павел Желязков
Когато сме близо до такива растения-хищници,
усещането
не е особено приятно.
Съвсем целесъобразни са например живите цветове, с които някои растения привличат особен вид насекоми, за да ги опрашат в периода на цъфтеж. В такъв случай имаме целесъобразност на поведението. Ползата е двустранна както за растението, което цели опрашването на плодника си, така и за насекомото, което получава нектар или прашец за своите нужди. Човекът с чувствително съзнание и будна съвест ще се възхити на целесъобразността в това сътрудничество, ще изпита приятно чувство, когато го открие. В други случаи обаче, растението има привлекателен външен вид (например петлугата, мехурката и др.) с тлъстите си листа, но щом насекомото се докосне до тях, то веднага губи свободата си; една лепкава течност го хваща и обездвижва, след което в течение на няколко дни растението бавно изтегля жизнените му сокове.
Когато сме близо до такива растения-хищници,
усещането
не е особено приятно.
Те взимат, но в замяна нищо не дават, защото живеят за сметка на други организми. Наблюдателният естествоизпитател ще открие, че тези растения почти са лишени от способността да синтезират органична материя под действието на слънчевите лъчи, под благотворното влияние на светлината. Връзката им с източника на живота е слаба и около тях витае духът на смъртта. Тягостно и неприятно е чувството от контакта с тях. Ако направим аналогия с човешкия свят, веднага ще констатираме, че измамата с фатални последствия се намира там, където връзката с първоизточника на живота е прекъсната.
към текста >>
31.
Работа на съзнанието и психическо чистене
 
- Павел Желязков
При ретроспекцията, благодарение на дистанцията във време и пространство между нас и събитието, съзнанието възстановява нормалното си състояние;
усещането
за по-голямо пространство и свобода позволява на ума да извърши обективен анализ на всички обстоятелства, свързани със събитията, които са го разтърсили и извели от равновесие.
Може. Мъжът, който се изкушава от някоя жена, не може ли да превъзмогне това изкушение? Може. Заблуждението седи в това, дето хората мислят, че могат, да придобият нещо от тия изкушения." Ако сме в ситуация, при която външните внушения са хвърлили сянка върху пътя на мисълта ни, загубили сме този път и сме станали жертва на нечисти духове, които са посегнали на ценни за душата ни идеали, тогава не ни остава друго, освен да анализираме случилото се. Когато сме се върнали назад и сме слезнали до ниско ниво на съзнанието, размисълът за смисъла на преживяното през деня (ретроспекцията) се налага съвсем естествено. Той може да ни помогне при условие, че подлагаме събитията на обективен анализ, без да се самоосъждаме.
При ретроспекцията, благодарение на дистанцията във време и пространство между нас и събитието, съзнанието възстановява нормалното си състояние;
усещането
за по-голямо пространство и свобода позволява на ума да извърши обективен анализ на всички обстоятелства, свързани със събитията, които са го разтърсили и извели от равновесие.
Ако се практикува периодично и в подходящо време, размисълът е едно добро средство за поддържане както на тонуса и възходящия път на мисълта, така и на будността на съзнанието. Тогава отрицателните внушения и влияния, които идват от външния свят, са минимални. Същевременно размисълът отваря широк хоризонт за положителни влияния, поле за действие на градивните творчески сили; съзнанието излиза от затворения цикъл на сън и будност и разширява възможностите си в хармония с естествените природни ритми. Учителя казва: „Всяка вечер ученикът трябва да се чисти психично чистене като обърне ума си към Великата Любов и прекара през нея всичко, което е вършил през деня."
към текста >>
32.
ШАМАНЪТ И СТАРАТА МАГЬОСНИЦА
 
- Павел Желязков
Предвестникът, аларменият сигнал за надвиснала опасност е
усещането
, че сме на път да загубим нещо много съществено връзката си с Бога.
Ако се вживеем в една подобна ситуация и направим анализ на идеята, която я поражда, на компромисите при избора на методите за постигане на целта и на необходимите условия за тяхната ефикасност, ще установим наличието на един твърде елементарен замисъл, лишен от разумни мотиви. Ако в идеята, която мотивира двустранните отношения, са скрити лични интереси на индивид, упражняващ паразитизъм, тогава една личност се стреми да обсеби друга, която в случая е застрашена да загуби свободата, дадена й от Бога. Често използваните методи целят втълпяване на догми под силно чуждо влияние. Най-вероятният резултат в по-тежките случаи е изгубване на свободната лична воля и дезинтегриране на индивидуалността. Когато пък поради наивна доверчивост волята на един човек отслабва, а духовният му живот замира в еднообразието на безсмислени повторения, тогава изводът е един: той е попаднал в мрежата на мисловния паяк, който се готви да изтегли неговите духовни и жизнени сили.
Предвестникът, аларменият сигнал за надвиснала опасност е
усещането
, че сме на път да загубим нещо много съществено връзката си с Бога.
Тревожни сенки надвисват над човека, празнота и униние обхващат духа му. Най-доброто, което трябва да се направи в случая, е да се отдалечим както физически, така и в мисъл и чувство от сферата на влияние на обсебващия ни субект. От разстояние ние по-добре ще видим сухите върхари на дърветата в гората, която той обитава. Защо тъмният шаман, поради това, че е лишен от връзка с Бога и Природата, е сух и безплоден. Заради пълнотата на житейската картина трябва да отделим необходимото внимание и на старата вещица.
към текста >>
33.
АСТРАЛНИ МЪГЛИ И ЕКРАНИ НА ВНУШЕНИЕТО
 
- Павел Желязков
Защото творческият мисловен процес е и чистене,
усещането
от което е винаги приятно.
Когато човек подрежда дома си, същевременно той го и почиства. Това е общоприета и често наблюдавана практика. По аналогия, когато подрежда мислите си, човек вижда излишното, негодното за употреба и прави всичко възможно, за да се освободи от него. Този процес се извършва по време на размисъл и най-вече по време на сън, когато се стига до парадоксалната му фаза. Когато запитате един писател или поет какво изпитва, когато твори, той ще ви отговори, че преживява състояние на радост и на вътрешно удовлетворение.
Защото творческият мисловен процес е и чистене,
усещането
от което е винаги приятно.
Той е интимно и свещено преживяване, което творческата личност пази ревностно и никога не го излага на показ заради любопитството на публиката. Талантливите писатели, които имат много любов и изтънчена мисловност, в моменти на вдъхновение са така погълнати от това трепетно състояние, че публиката и материалната изгода абсолютно не ги вълнуват. Тогава извисяването на съзнанието е и процес на чистене. Днес ние сме атакувани от агресивния информационен бум, който ни залива с мътни води на психологически и философски неизчистени познания. Много малко време ни остава за самостоятелно мислене в една чиста обстановка, която в окултните науки се нарича „вътрешната стая".
към текста >>
34.
ПРИРОДА И АНТИПРИРОДА
 
- Павел Желязков
С навлизането във физическия строеж на материята и обогатяването на знанията относно законите, по силата на които тя е диференцирана в богати според своето естество форми на строеж и на прояви на живота, човек е загубил в голяма степен мистичното си
усещане
за природата.
Та лесно ли е да се повярва, че човекът е способен да тръгне против себе си и да руши всичко онова, което му дава живот. Можеше ли в началото на двадесетия век някой да допусне, че научният дух може да деградира до такава степен, че да стигне до фанатизъм. Вярата, попаднала на примитивна почва, в средните векове, та и днес се изражда във вярвания, а оттам в суеверие и фанатизъм. Науката, загубила универсалния си възглед за природата и за човека, е навлязла в ерата на тесните специалисти и фанатизираните маниакални мегаломани. Както е добре известно, в резултат на дълго взиране в една точка, човек може да загуби зрението си.
С навлизането във физическия строеж на материята и обогатяването на знанията относно законите, по силата на които тя е диференцирана в богати според своето естество форми на строеж и на прояви на живота, човек е загубил в голяма степен мистичното си
усещане
за природата.
Нему е вече трудно да схване органическата връзка и взаимозависимост на явленията. Дори и найизтъкнатите учени не съзнават до каква степен сме зависими от природните сили и закони и са застанали на доста голямо разстояние от тях, третирайки природата като наша длъжница. Въпреки че са част от нея и че черпят от ресурсите й, за да поддържат живота си, те са се превърнали във враждебна на нея фракция, която се бори да я овладее и използва. В този смисъл доминираните от интелекта човешки общества са се превърнали в антиприрода. Плаши ли ги природата, та са се надигнали да воюват срещу нея?
към текста >>
В този случай изпитваме
усещането
за пълнота и радост, че живеем, мислим и творим.
на разрушителните сили в живота. За да се предпазим от тази опасност, трябва да поддържаме органическата си връзка с теченията на живота, с носителите на живите природни сили. Това е възможно, ако сме способни ясно да разграничаваме механическите от органическите процеси в личния си живот, в ежедневната си практика. Кои процеси са органически? Когато съзнанието ни е будно и има водеща роля при протичането на мисловните процеси, когато мисълта ни ръководи чувствата и направлява разумно действията ни, то ние сме във връзка с разумната природа.
В този случай изпитваме
усещането
за пълнота и радост, че живеем, мислим и творим.
Радостта, приятното топло усещане под лъжичката в слънчевия сплит, са безпогрешен критерий, че сме в пътя на истината. Ако при дадена ситуация пък сме обзети от смут и чувстваме стягане в областта на слънчевия сплит, то ние се намираме под пагубно за естеството ни чуждо влияние. Тогава мисълта ни е вяла, а чувствата помръкнали. В такива моменти на колебание трябва да се усамотим, да се вслушаме в себе си и като се освободим от объркващия шеметен ход на събитията, да анализираме онова, което става в нас и около нас. Като подредим мислите си и успокоим чувствата си, ще оставим чуждото влияние да изтече от нас.
към текста >>
Радостта, приятното топло
усещане
под лъжичката в слънчевия сплит, са безпогрешен критерий, че сме в пътя на истината.
За да се предпазим от тази опасност, трябва да поддържаме органическата си връзка с теченията на живота, с носителите на живите природни сили. Това е възможно, ако сме способни ясно да разграничаваме механическите от органическите процеси в личния си живот, в ежедневната си практика. Кои процеси са органически? Когато съзнанието ни е будно и има водеща роля при протичането на мисловните процеси, когато мисълта ни ръководи чувствата и направлява разумно действията ни, то ние сме във връзка с разумната природа. В този случай изпитваме усещането за пълнота и радост, че живеем, мислим и творим.
Радостта, приятното топло
усещане
под лъжичката в слънчевия сплит, са безпогрешен критерий, че сме в пътя на истината.
Ако при дадена ситуация пък сме обзети от смут и чувстваме стягане в областта на слънчевия сплит, то ние се намираме под пагубно за естеството ни чуждо влияние. Тогава мисълта ни е вяла, а чувствата помръкнали. В такива моменти на колебание трябва да се усамотим, да се вслушаме в себе си и като се освободим от объркващия шеметен ход на събитията, да анализираме онова, което става в нас и около нас. Като подредим мислите си и успокоим чувствата си, ще оставим чуждото влияние да изтече от нас. То само ще се върне там, откъдето е дошло.
към текста >>
35.
РЕАЛНИ И ИМАГИНЕРНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ
 
- Павел Желязков
Ако светлина изпълни съзнанието ти и изпиташ приятно
усещане
, то тази книга, ако я прочетеш, ще ти придаде нещо особено полезно, ще послужи като храна за ума и сърцето ти, ще подтикне волята ти за живот и работа.
Чрез него те са възпитали в себе си редица полезни качества. Класическите произведения носят духа на епохата, в която са живели техните автори, и чрез истината и морала на типичните й представители са послужили за възпитанието на редица поколения. Днес обаче пред мислещия човек в нашия интезивен и ежеминутно променящ се свят стоят трудни и заплетени проблеми за решаване. Цяло изкуство е необходимо, за да се намери една хубава книга за четене и още по-голямо умение и знания са необходими, за да извлече човек полза от нея. Ти ще вземеш книгата в ръце, ще се съсредоточиш, ще затвориш очи и ще я поставиш на челото си.
Ако светлина изпълни съзнанието ти и изпиташ приятно
усещане
, то тази книга, ако я прочетеш, ще ти придаде нещо особено полезно, ще послужи като храна за ума и сърцето ти, ще подтикне волята ти за живот и работа.
Никога не чети книга, която седи под критериите, диктувани от твоите идеали. Ако в пътя, който си избрал, с всичките си действия устояваш и доразвиваш своите добродетели и оставаш верен на своята природа, ще избегнеш онова катастрофално връщане назад, срутването на постройката, която си градил в течение на целия си живот. Връщай се назад дотолкова, доколкото е необходимо, за да стъпиш на здрава почва, без да повтаряш грешките във вече изминатия път.
към текста >>
36.
КОНЦЕНТРАЦИЯ И ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА
 
- Павел Желязков
Естественият критерий за това, че истината присъства в делата ни, е приятното
усещане
от радостта, което ни обладава.
И все пак мимикрията е най-ефикасното средство за подвеждане. Не случайно в приказките магьосницата приема вида на добродетелна млада девица. Така тя успява да подведе и измами чистосърдечните хора, но впоследствие делата й я разобличават. Понякога от една изтървана дума, некрасив жест или остър поглед човекът със силна интуиция може да разкрие замислите на злосторника. Възможно ли е в духовния път да разпознаем и да следваме пътя на Истината?
Естественият критерий за това, че истината присъства в делата ни, е приятното
усещане
от радостта, което ни обладава.
В този случай можем да кажем, че радостта е критерий за истината. Боян Боев, един от най-преданите последователи на Учителя, дава следното обяснение: „Когато едно състояние ти внушава тъга, скръб, униние, това показва, че ти не си в Истината, ти си в нереалността. Когато едно състояние ти причинява радост, лекота, то е истинско. Когато обичаме, прощаваме, ние сме радостни и това показва, че сме в Истината, че сме в хармония с разумната природа." Ако нямаме благородна цел в живота, отхвърляме ли с лекота всяка възможност да излезем от заблужденията, в които сме затънали, неусетно лъжата ще влезе в живота ни.
към текста >>
37.
МИСЛЕЩ ЧОВЕК ИЛИ ХАМСТЕР В КЛЕТКА
 
- Павел Желязков
Вено, един изключителен в своите постижения ученик на Учителя, обичаше да казва: „Радоста е критерий за истината." Човек, който живее с истината, има едно приятно, топло
усещане
в слънчевия си сплит.
Те са: живот без страдание, мисъл без съмнение и свобода без ограничение." „Мисли само за това, което носи живот в себе си." „Знай, че пътищата на изгряващото слънци и пътищата на залязващото слънце се различават." „Умен е онзи, който и в най-голямата тъмнина може да намери пътя към Бога Вечната и неизменна любов на Битието." Връзката със света на великите души носи радост.
Вено, един изключителен в своите постижения ученик на Учителя, обичаше да казва: „Радоста е критерий за истината." Човек, който живее с истината, има едно приятно, топло
усещане
в слънчевия си сплит.
За да имаме критерий за истината и да не се подвеждаме, трябва да развием интуицията си директния път на познанието. Логиката е дългият и криволичещ път към познаване на истината. В този път често онзи, който търси истината, се изкачва в планината, докато който я носи, идва от високите върхове на познанието. Интуицията е верният спътник в живота, който никога не подвежда будния, който слуша гласа й. Добрият пример сочи пътя към истината и трасира пътя към нея на онзи, който я търси.
към текста >>
38.
СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК
 
- Павел Желязков
Както самият той ни обясни, състоянието му било деликатно, но
усещането
от него много скоро се оформило в едно съвсем определено чувство.
Заинтригуван, Крум отива в дома му, където се провежда един доста пръдължителен разговор. Това събитие, след срещата с Учителя, е могло да бъде с фатални последствия за все още неориентирания младеж. Защото този странен човек владеел окултни тайни, благодарение на които упражнявал силна власт над хората. Самият Крум изпитва влиянието му върху себе си. Когато се завръща в дома си, тъга и силно безпокойствие го обземат.
Както самият той ни обясни, състоянието му било деликатно, но
усещането
от него много скоро се оформило в едно съвсем определено чувство.
Без особено усилие той разбира, че връзката му с нещо много хубаво, онази свещена връзка, в която вече се оформяло отношението му към Учителя, започва да губи своята сила и красота. Тогава той решава да прекрати посещенията си при внушителния господин. Резултатът от това решение бил, че състоянието на скръб и безпокойствие много скоро го напущат, а радостта и високият смисъл на живота го осеняват с присъствието си. Навярно още тогава Крум разбира, че критерият за истината е вътрешната радост, която изпитваме. Когато сподели с нас тази мисъл, в резултат от продължителната му духовна работа и силната му връзка с Учителя, която той свято пазеше, тя се бе превърнала в идея и смисъл на неговия живот.
към текста >>
39.
Спомени за бате Крум от Галина Левина
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Това беше съвсем ново за мен, неописуемо
усещане
на неземна благодат и топлина, които се вливаха в моята душа, пробуждаха я и я зовяха някъде във висините... Друг път ни будеха и цигулка, и флейта, и Павел Желязков, но резултатът бе все същият: леко и радостно събуждане при тези Божествени звуци и тръгване нагоре към Сфинкса за изгрева на слънцето.
Там вече ни чакаше Мария Митовска, с която се запознахме именно тука, в интернационалния лагер на бате Крум, както наричахме и наричаме и до днес с любов този братски лагер. На другия ден тук се качи бате Крум, а почти веднага след него и Жоро от Габрово, Славка и Любчо Няголови, Величка Няголова, фотографът Данаил и съпружеската двойка от Англия Даниел и Филип. Вече около съборните дни дойдоха и музикантите Йоана Стратева и Петър Ганев. В лагера цареше изключително хармонична атмосфера, която се проявяваше във всичко - и в личните взаимоотношения, и в уреждането на бита и във всяко съвместно действие. Красив, нежен и лек като зефир, гласът на Величка Няголова ни будеше в ранната утрин с песен от Учителя.
Това беше съвсем ново за мен, неописуемо
усещане
на неземна благодат и топлина, които се вливаха в моята душа, пробуждаха я и я зовяха някъде във висините... Друг път ни будеха и цигулка, и флейта, и Павел Желязков, но резултатът бе все същият: леко и радостно събуждане при тези Божествени звуци и тръгване нагоре към Сфинкса за изгрева на слънцето.
Там се молехме, четяхме малък откъс от беседа, правехме упражнения и играехме Паневритмия. След Паневритмията- малка закуска пак около Сфинкса, а сетне желаещите тръгваха на разходка из планината с храна за няколко часа. В лагера, разбира се, всички поред дежуряха в кухнята, нас с Миша не ни включваха, за да бъдем свободни да скитаме из планината на воля. Ние обаче не злоупотребявахме с гостоприемството и нежната грижа на нашите братя и сестри за нас - и дежурствата тръгнаха лесно като дишането. Въобще целият братски живот там - ранното ставане, молитвите, упражненията, четенето на беседи, разучаването на песните, упражненията и Паневритмията, заниманията с астрология с бате Крум и беседите с него, както и работата за поддържане на лагера - всичко това също ставаше естествено като дишането.
към текста >>
40.
Последни дни
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Имаше нещо изключително устойчиво в него, той внушаваше някакво необикновено
усещане
за трайност и дългопродължителност на Доброто, Любовта и Истината, умееше да подкрепя Надеждата и Вярата.
Няма да крия, че аз бях трудна ученичка - захваната в хомота на трудно и объркано ежедневие, задължения, противоречия между високи пориви в изкуство и духовен живот и тягостни усилия за прехрана и оцеляване в буквалното значение на думата. И през най-тежките дни на съществуването ми имаше едно любезно, настойчиво и безкрайно благородно същество, което не изгуби обичта, толерантността и търпението си да ме тегли нагоре и напред по светлите пътеки на духовния живот. Мисля, че той е допускал, че пътуването ми за Швеция през 1988 г. ще бъде само в една посока и заради това беше толкова настойчив в братската си напътствена подкрепа. Но какво Крум е мислел и предвиждал, това са само мои догадки сега, след като вече близо година все още не мога да свикна с мисълта, че той не е тук между нас!
Имаше нещо изключително устойчиво в него, той внушаваше някакво необикновено
усещане
за трайност и дългопродължителност на Доброто, Любовта и Истината, умееше да подкрепя Надеждата и Вярата.
Идвайки тук, изпитах големи трудности в подреждането на битието, което изведнъж прекъсна старите връзки и опори и трябваше да създаде нови. Ала през всичките дни на трудности и неизвестност светеше една звезда на Надеждата и Любовта и тази звезда акумулираше енергия от чутото и запомненото от Крум Въжаров. Аз бях немарлива с кореспонденцията и се почувствах справедливо наказана, когато разбрах, че моето закъсняващо писмо, отправено за рождения ден на Крум Въжаров, е пристигнало едва след като той си е заминал. Ударът беше тежък. И до днес не мога да повярвам, че Крум не е между нас.
към текста >>
41.
Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло
 
- Георги Радев (1900–1940)
Наблюдава се почти винаги хиперестезия, повишена дейност на органите, придружена с
усещане
на огън в главата, съкращение на мускулите на ръката, спазми.
1 Оказва се, че измежду 100 души, взети наслуки, в 60 до 70 до души сензитивометърът предизвиква ясно изразени явления. 2 до 3 лица измежду 60-тях усещат ясно определено действие още след 1 до 3 минути. Именно при едноименно поставяне на сензитивометъра, сиреч отрицателният полюс на магнита откъм палеца **) (вж. фиг. 1) сензитивът усеща едно пращене във върховете на пръстите, сгорещяване на дланта, па и на цялата ръка до рамото. Той изпитва нервна възбуда, раздразнение и неволна склонност към движение.
Наблюдава се почти винаги хиперестезия, повишена дейност на органите, придружена с
усещане
на огън в главата, съкращение на мускулите на ръката, спазми.
При разноименно поставяне на инструмента, сиреч положителният полюс откъм страната на палеца, се проявяват противоположни действия, ала след по-дълго време. Явява се един смъдеж във върховете на пръстите, един гъдел, като пълзене на мравки, придружен с една приятна прохлада около магнита; често субектът усеща слаб студ, подобен на оня, който се усеща при действието на някой електростатичен апарат. Ръката става все по-неподвижна, забелязва се същевременно значително понижаване на дейността на органите Настъпва едно състояние на спокойствие и приятно самочувствие, съпроводено с прохлада и свежест в главата. Продължи ли се действието по-нататък, настъпват ярки признаци на анестезия, парализа, упадък на силите. Субекти, които изпитват всичко това, са добри сензитиви.
към текста >>
Едноименният анимизъм, отдето и да произхожда - от човек, магнит, светлина, топлина или звук - предизвиква у слабите е или средни сензитиви
усещане
на топлина.
2 Това представя, както подчертах, общата и главна анимистична поляризация на човешкото тяло. Съществува обаче и второстепенно поляризиране. Именно, оказва се, че ръцете, краката, китките на ръцете и ходилата на краката, а също и пръстите притежават една друга, вторична полярност. Без да се спирам на тия подробности - за да дам една представа за вторичната полярност – ще помена, че дясната ръка запример, откъм дланта е положителна, а откъм горната страна - слабо отрицателна (при лявата е обратно); после, половината откъм палеца е отрицателна, а другата половина, откъм кутрето - положителна. Накрай ще предам накъсо - според Дюрвил - физиологичните действия на жизнения магнетизъм или анимизма, който - както многобройните, отлично поставени опити на ред експериментатори са безспорно установили - се отличава съществено от всички останали природни агенти: електричество, магнетизъм, топлина, светлина.
Едноименният анимизъм, отдето и да произхожда - от човек, магнит, светлина, топлина или звук - предизвиква у слабите е или средни сензитиви
усещане
на топлина.
Наблюдава се същевременно повишение на органичната дейност, на телесната температура, на чувствителността и мускулната сила. Едноименното действие е почти винаги възбудително, раздразващо; то е съпроводено с едно чувство на неразположение и тежест в главата. У високо-чувствителни субекти действието настъпва много по-бързо и по-интензивно. Малко време след възбудата, при която се повишава както чувствителността, тъй и мускулната сила, настъпва състояние на анестезия и мускулна отпуснатост - очевидно като реакция. Ако един силен сензитив възприема въздействието прав, той бива силно отблъснат назад при едноименно облъчване, особено ако то е насочено към горната част на тялото.
към текста >>
Положително намагнитизираната вода - както вече имахме случай да изтъкнем - предизвиква у сензитива
усещане
на кисел вкус.
Положителното лъчение изобщо поражда по-приятни усещания от отрицателното. То оставя у повечето сензитиви едно радостно и леко чувство. Отрицателното, напротив, настройва тъжно, мрачно. Особено са характерни тия явления при въздействуване с цветни лъчи. Вкусови усещания.
Положително намагнитизираната вода - както вече имахме случай да изтъкнем - предизвиква у сензитива
усещане
на кисел вкус.
Такава вода е приятна и лека за пиене, свежа и дори ароматична. Отрицателно намагнитизираната вода действува алкално, основно, тя е блудкава и крайно неприятна за вкуса на сензитива. Причинява дори повдигане. Действието на анимизма върху сензитивите се проявява и чрез зрителни усещания. Дори и слаби сензитиви, било в будно състояние - в тъмна стая - било в сомнамбулно състояние, виждат предметите светещи с бяла или възсива светлина.
към текста >>
42.
Глава трета: 'Опълченска'
 
- Атанас Славов
Оттам първоначално идва и растящото
усещане
на духовното и социално нехайство на новата управляваща българска прослойка.
Вече стана дума за това, че кръгът около Петър Дънов отначало е свързан от една страна с активната работа на протестантските мисии в България, от друга с редица езотерични кръгове на духовно развити хора, които не са удовлетворени от все по-формалното и чисто ритуално деградиране на цветущата в миналия век българска източно-православна църква. Има цяла експлозия на масонство, теософско движение (с водещата фигура на Николай Райнов), спиритуализъм (с водещата фигура на френския възпитаник д-р Миркович). Има толстоисти и пр. и пр. Оттам идват първите ученици на Дънов, между които са и Гумнерови.
Оттам първоначално идва и растящото
усещане
на духовното и социално нехайство на новата управляваща българска прослойка.
Майката на Георги Димитров - известната на всички баба Парашкева е активна протестантка. Няма да влизаме в подробности, но и сина й, и дори по-късно неговия политически наследник Вълко Червенков имат връзки с протестантската образователна система в България: Американския Колеж в Симеоново и пр. Братът на Вълко Червенков на младини например е волейболна звезда на колежа и през 60-те години на миналия век, един от постоянните среднощни проблеми на милицията в София. Тази връзка на баба Парашкева по-късно спасява живота на Г. Димитров при Лайпцигския процес, в който е осъден на смърт за запалването на Берлинския Райхстаг.
към текста >>
43.
Глава четвърта: Неделни беседи
 
- Атанас Славов
Тези лагери сред природата! Тези комуни извън големите градове, където хората, и магаретата, и гроздовите чепки натежали със слънце, и орехите натежали със сянка се обичат като братя и сестри! Какво време е дошло! Като пролетни минзухари избиват комуните из стоплената пръст, къпят се за пръв път в
усещането
за възторга на пролетното слънце; като кокичета, като макове... Какво ли надига неудържимо бучиците на чернозема на всемирната любов, на красотата, на пробуждането след зимния парализиращ сън?
Време е и за Куш Бунар. „Чешмата“ на птиците, дето няма чешма, а всеки 20 минути гьолчетата на изворите изригват ледено студена кристално чиста вода под непрогледния покров на шумата на стогодишните буки на Сините Камъни. Над Сливен. Отдето толкова години се е спускал вечерния горняк над къщите на Миркович, на Узунови... Тук от първи до четвърти юни се разгръща най-стария планински лагер на Бялото братство. Пристрастие, което след седем десетилетия ще се увенчае в световно известното лагеруване на Седемте Рилски езера.
Тези лагери сред природата! Тези комуни извън големите градове, където хората, и магаретата, и гроздовите чепки натежали със слънце, и орехите натежали със сянка се обичат като братя и сестри! Какво време е дошло! Като пролетни минзухари избиват комуните из стоплената пръст, къпят се за пръв път в
усещането
за възторга на пролетното слънце; като кокичета, като макове... Какво ли надига неудържимо бучиците на чернозема на всемирната любов, на красотата, на пробуждането след зимния парализиращ сън?
Няма спиране! Множат се братствата... А кога ще се свият в зимен сън не зная и не ме интересува. Защото пак ще избуят като експлозия на радост и любов. На другата година идва посрещането на Новата година в дома на Никола Ватев в Русе. Издадени са за пръв път братските песни, които звучат по изгрев слънце от пролетното до лятното равноденствия из цяла България... Няма значение! Нямат значение подробностите... Пътят на всемирната любов е пробил. Широко отворен е! * * * Снимки към глава четвърта: Неделни беседи
към текста >>
44.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
И това, което видяхме през очите на Петър при посрещането на Батенберг, и впечатлението, че се надига нещо чуждо, вместо да е дошла точно свободата на народа ни, смътно
усещане
, че не идва самоуправление на българите, а бутафорията на фалшив, уж народен калпак, под който ще се носят руски, немски или каквито и да са там чужди еполети - това са и мисли на „Родолюбие“ за първите крачки на княжеството.
Това е кръгът на баща му и някои от тези хора споменахме. Но има и други. Самият Петър след няколко години ще засече случайно зад емигрантското бюро на Елис Айлънд съпругата на един от следващото поколение - Надежда Карастоянова - съпруга на американския журналист Илия Йов- чев. Йовчев през същата година, когато Петър се премества във Варна, пристига в Америка (1870). И сега, веднага с Освобождението, се връща в България и започва да издава вестник „Родолюбец“, защото в идеализма си той мисли, че братята му са изпаднали в безсъзнание, и с опита си на американски журналист иска да им помогне, да им даде пример как става, да ги съветва, да критикува по американски всичко, за което народът трябва да знае.
И това, което видяхме през очите на Петър при посрещането на Батенберг, и впечатлението, че се надига нещо чуждо, вместо да е дошла точно свободата на народа ни, смътно
усещане
, че не идва самоуправление на българите, а бутафорията на фалшив, уж народен калпак, под който ще се носят руски, немски или каквито и да са там чужди еполети - това са и мисли на „Родолюбие“ за първите крачки на княжеството.
Схрускват го, разбира се, и Йовчев пак бяга назад в Америка, в Харвард (като че ли там му е било лошо на този идеалист!), за да продължи работата си над утописта Белами. С една дума започваше естрадата на държавния живот под непокаралия мустаци Монтбатън с българския селски калпак, а по чий сценарий и чии постановки, това не е в тази книга. Така или иначе, след два месеца Петър влезе в реалката с тази картина на Варна в съзнанието си. * След две години, завършил вече, дипломиран, той трябваше да напусне Варна на път за Свищов. След десетилетие и половина щастлив живот тука.
към текста >>
45.
Глава пета: Ученият
 
- Атанас Славов
Нямаше ги шегите на Юфам и Милей, нито
усещането
за „чичко учителя“.
Останалите седемдесет бяха яко подготвени вече американски студенти; лакът до лакът с него в най-престижния университет в най- аристократичния квартал, на най-английския и най-благоустроен град на Съединените щати. Не беше шега. Нямаше я вече бащинската, прегръдка на вековната дъбова гора и успокояващото чик-чирикане на птиците й, с което той се разделяше само в края на седмицата за стимулиращата динамика на големия град през реката. Нямаше я универсално приетата толерантност към емигрантите. Нямаше го дружелюбното дърдорене с нюйоркските работяги с торбестите панталони.
Нямаше ги шегите на Юфам и Милей, нито
усещането
за „чичко учителя“.
Вместо мешавицата на величествено красиви и мизерни тухлени сгради, тук бе чист паваж, паркове, тротоари, европейски площадчета и квартални и градски градинки и паркове; вместо богаташи и народ, тук бяха тежки граждани от горе до долу - беднякът бе вън от картината. Не се иска много въображение, за да се усети огромното напрежение, на което Петър Дънов се бе подложил с предприемането на тази нова крачка. * Бостън от него време е нещо, което заслужава да се види. Пренаселен е като Багдад по времето на Харун ал Рашид, само дето хората не си живеят над дюкяна, а в къщи с градинки по на пет-шест километра от канцелариите си и всеки ден трябва да ходят и да се връщат от работа в центъра. Избягали от Англия, че уж била надута и не могат да я понасят, презабогателите пуритански мозъци още искат да живеят като английски „джентри“ и бизнесът да е в „ситито“, а жените и децата да са в резиденцията в „кънтрито“ с ливадата, стария дъб и боричкащите се ловни кучета.
към текста >>
НАГОРЕ