Търсене в текстове за 'Усещане'

Това усещане и преживяване бе едно и също.
Една радост тихо и леко ме поде, навлезе в гърдите ми и обхвана цялото ми тяло. Усетих се като птица лекокрила и не вървях, а тичах надолу през гората. Аз не тичах, а нещо се отдели от мен, понесе се като хвърчило над главата ми и се зарея в небето като волна птица. Аз тичах надолу, а душата ми се рееше във висините. Изпитвах онова чувство и преживявах онзи миг, когато свирех песните на Учителя в Айтос. Това усещане и преживяване бе едно и също. То ме придружаваше, докато пристигйах у дома си. Когато влязох в малката си стая, аз усетих как това небесно хвърчило бавно и постепенно се сниши, стигна до главата ми и влезе в мен отново. Влезна отново там, откъдето бе излязло. Тогава разбрах, че това преживяване ми бе дадено от Учителя като награда за моята изпълнена задача да занеса песните Му на приятелите в Айтос. Каква по-голяма дарба от това - да изпълниш една задача, дадена ти от Учителя!
към текста >>

2. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

Обратното, имал усещане, че бил ограбван - и това, което имал и помнел, и това забравял.
Същото направи и Симеон. При него също започнаха да се събират някои стари приятели, но постепенно се махнаха оттам. Запитах веднъж Жечо Панайотов, който бе подсъдим заедно с Борис Николов и който пролежа също толкова години, както и Борис. Питам го: "Е, как е при Симеонов? " А той ми отговаря, че много лошо четял, че не се четяло с израз и с чувство и като слушал - нищо не получавал от беседите, както бил свикнал при Учителя. Обратното, имал усещане, че бил ограбван - и това, което имал и помнел, и това забравял. Та явно, Жечо не си беше научил урока в затвора и сега продължаваше да го заучава, защото в Школата на Учителя е така: "Урокът на ученика трябва да се проведе докрай". Така по свой начин всеки за себе си разреши въпроса и приятелите се отдръпнаха от Симеон Симеонов и от Антов. Така не се събираха никъде, всеки си четеше сам както може и колкото може. По-късно се разруши салонът на "Изгрева" и там започнаха да се строят легации. Бяхме минали в една друга епоха.
към текста >>

3. 3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков

Това бе усещането ми в този момент.
Веднъж - бях аранжирала песента "Химн на Великата Душа" - отидох до салона. Видях свободното място на доктор Жеков и без да му мисля много, седнах на този стол до Учителя. Всички ме изгледаха, изтръпнаха и зачакаха какъв ли скандал ще стане. Доктор Жеков дойде, огледа се, седна на друг стол и нищо не каза. Аз прекарах на стола му, като че бях седнала на тръни, като че под него гореше огън. Това бе усещането ми в този момент. Аз бях седнала до Учителя, говорех за аранжираната песен и Му задавах въпроси. След като обядвахме, доктор Жеков се приближи до Учителя, а аз бях до Него. Учителят се обърна към него и каза: "Сестрата иска да Ми изсвири една нейна разработка. Искаш ли да я чуем заедно? " Доктор Жеков се усмихна, освободи се нещо напрегнато у него и ние тръгнахме към пианото.
към текста >>

4. 3_22 Със зурли и тъпани - на народни борби

Въздухът около нас започна да трепти и имахме усещане, че всеки момент ще тръгнем на бой.
Една сестра се доближи до брат Ради и го помоли да ни изсвири и покаже какви песни и хора са се играли навремето, когато той е бил млад, по народните борби. Той започна да свири с уста и да пее. Като съпровождаше всичко с определени стъпки в строг ритъм. Ние го наблюдавахме с изумление. От далечината лъхна миналото, през брат Ради минаваха онези сили, които движеха войните на българите. Въздухът около нас започна да трепти и имахме усещане, че всеки момент ще тръгнем на бой. Учителят ни оглеждаше внимателно и когато брат Ради завърши, каза: "Брат Ради, покажи сега последната хватка на борбата". Брат Ради се разкрачи, показа хватката и се тръшна на земята. Краката му стърчаха нагоре. След това той стана и Учителят заключи: "На българина сега не му е позволено да воюва. Ако воюва, ще бъде тръшнат с една такава хватка, каквато ни показа брат Ради.
към текста >>

5. 3_31 Истинската работа

Това бе едно вътрешно психическо усещане.
Как да се радвам, като не мога? Искам да изпълня поръката на Учителя, но нямам сили да сторя това. За да сторя това, аз трябва да се кача на тяхното ниво, да се изправя и да ги поздравя, но нямам сили. Помолих се у дома да получа сили и на следващия ден отидох при едного и му благодарих за хубавото изпълнение, което чухме на продукцията пред студенти и външни лица. От него нещо се разля в мене и вълна ме поде, изправи ме и ме сложи да стоя редом до него. Това бе едно вътрешно психическо усещане. Това бе първият сполучлив опит. Дойде вторият, третият, четвъртият. Започнах да се възхищавам, да зачитам техните успехи, радвах им се от сърце, а това се възприе много добре от моите състуденти-музиканти. Те много добре знаеха, че това е истинска радост заради техния успех, а не е само една обикновена вежливост. Те разбраха и се убедиха, че аз се радвам заради тях и с тях заради успехите им.
към текста >>

6. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Имахме усещането, че тя пее соло, а ние й пригласяме с нашите гласове като братски хор.
В този момент Учителят я поглежда. Вглежда се в нея, фиксира я с поглед и за пръв път запя песента "Да имаш вяра". Цялото Братство запя след като Учителят изпя тази песен, дадена тук за пръв път пред всички ни. Текстът на песента беше от едно изречение: "Да имаш вяра, вяра, да имаш вяра, вяра..." Пеехме всички. Не след дълго и Катя Грива, както беше седнала върху скалния връх, запя и тя. Имахме усещането, че тя пее соло, а ние й пригласяме с нашите гласове като братски хор. Тогава се даде тази песен - на 9 октомври 1936 година. До този момент бяхме седнали така, както ни завари почивката. Сега всички пеехме така, като че ли нещо се промени в нас и около нас. Бяхме станали братски хор, а нашата солистка беше седнала на един скален връх на разстояние тридесет-четиридесет метра от нас и извисяващ се четиридесет метра над главите ни. Беше необикновено преживяване.
към текста >>

7. 5_02 Теориятя на музиката и Учителят

А понякога започваше да ги пее пред нас неочаквано и естествено и ние имахме усещането, че тази песен, като сноп Светлина слиза от Небето, минава през Учителя и се претворява чрез Неговия глас в песен, която нашите уши долавят.
"Теориятя на музиката и Учителят" Когато Учителят даваше някоя песен, то беше едно особено състояние на Духа, което проникваше навсякъде в нас - въздухът трептеше по особен начин и светът около нас се отразяваше иначе в съзнанията ни. Ние ли бяхме в друго състояние, или Светлината около нас се променяше, или Виделината у нас ни преобразяваше - това не можехме да си обясним. Важното бе онова, което преживявахме с онези наши сетива, с които се докосвахме до музиката на Учителя. Учителят даваше тези песни с цигулката си. А понякога започваше да ги пее пред нас неочаквано и естествено и ние имахме усещането, че тази песен, като сноп Светлина слиза от Небето, минава през Учителя и се претворява чрез Неговия глас в песен, която нашите уши долавят. Учителят сваляше и ни даваше песните. Ние ги заучавахме. Но трябваше да се запишат. И тук дойдохме до най-големите затруднения, защото съвременните правила на музиката се подчиняват на закони, които определят теорията на съвременната музика, а музиката на Учителя се подчинява на изявлението на Духа чрез музика. Е как ще запишеш онова безгранично изявление на Духа Божий, Който се проявява чрез музика, с днешните правила и съвсем ограничения нотен правопис?
към текста >>

8. 8_01 Песните на Учителя

Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената.
Учителят бе много благосклонен също и към стенографите, защото все пак вършехме Негова работа, за да може Неговото Слово да се отпечата на книга. Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми. Защото искаше да ги освободи от тяхната карма и свободното им време да бъде употребено от тях за Неговите песни, защото Той държеше на Своята музика като възпитателно средство за днешното човечество. Човечеството има само един път - приложението на Словото Му! Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.
към текста >>

9. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Поради това, че не могла да влезе в тялото си както трябва, след това Катя била раздвоена и имала усещането, че се намира наполовина в тялото си и наполовина - вън от него.
Чела е и окултни книги на йогите. Прочела и започнала да прави упражнения с дишането така, както те препоръчвали в книгите си. Веднъж, както лежала, изведнъж се видяла във въздуха, а тялото й останало на кревата. Значи, тя се е излъчила. Катя не знаела как се влиза обратно в тялото и се уплашила много. Поради това, че не могла да влезе в тялото си както трябва, след това Катя била раздвоена и имала усещането, че се намира наполовина в тялото си и наполовина - вън от него. Освен това, станала изключително чувствителна, понеже нейният двойник не бил се наместил в тялото й, а стоял извън него. По този начин тя станала толкова чувствителна, че поемала чуждите влияния като свои собствени, от което страдала много. След като се запознала с Учителя, тя Го помолила за съвет, а Той й помогнал отново да се намести в тялото си както трябва. Как станало това, аз не съм я питала. Но доколкото зная от беседите на Учителя, първо човек трябва отново да бъде извлечен от тялото си и след това по най-фин начин да бъде вместен в него.
към текста >>

10. 9_05 Кой бе Учителят?

Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената.
Учителят бе много благосклонен също и към стенографите, защото все пак вършехме Негова работа, за да може Неговото Слово да се отпечата на книга. Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми. Защото искаше да ги освободи от тяхната карма и свободното им време да бъде употребено от тях за Неговите песни, защото Той държеше на Своята музика като възпитателно средство за днешното човечество. Човечеството има само един път - приложението на Словото Му! Веднъж, в общия клас в салона на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш". Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори. След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.
към текста >>

11. 141. БУДНОТО СЪЗНАНИЕ

Борис Николов

ТОМ 2

Имах усещането, че се намират на.някакъв кораб, че някакъв морски вятър надува платната на кораба и техните дрехи.
После Учителят нареди на един брат, който разбираше от тези неща да ги подреже, подкастри и оформи, но през есента. Накрая те израстнаха, бяха красиви и днес ще ги видите на снимките от онова време. Веднъж на една от тези пейки бяха насядали възрастните братя и сестри, а ние тогава бяхме младежи. Седяха много важно, беше някакъв празник и си бяха облекли новите дрехи. А те целите светят, с нови дрехи са и слънцето ги осветява и още по-силно отразява светлината. Имах усещането, че се намират на.някакъв кораб, че някакъв морски вятър надува платната на кораба и техните дрехи. Те бяха окупирали пейката и мястото около Учителя бе заето и искаха цялото внимание на Учителя да бъде само към тях, защото те ни ревнуваха, че Учителя отделя повече внимание на младите. А причината бе много проста. Ние отивахме по всяко време и за всяка наша нужда Го питахме и не се срамувахме да Го питаме. И по този начин бяхме непрекъснато около Него. А те възрастните бяха много важни, понякога надути спрямо нас, защото бяха още от първите години на Братството с Учителя.
към текста >>

12. 169. СВРЪХСЪЗНАНИЕТО

Борис Николов

ТОМ 2

Имал усещането, че е разпънат на кръст и мъчителите му забождат копие в гърдите.
169. СВРЪХСЪЗНАНИЕТО Димитър Чернев по професия беше печатар. Работеше в печатницата на Сава Калименов във Севлиево. Един ден той идва на Изгрева, за да се види с Учителя по свой проблем. Минавал през много противоречия и трудности, които стигали до едно велико страдание и още по-голямо мъчение. Имал усещането, че е разпънат на кръст и мъчителите му забождат копие в гърдите. Цяла Голгота. Това не било внушение, а образно описание на онова мъчително състояние, на което той бил подложен няколко месеца. Едва се дотътрил до Изгрева след обед и отседнал при един брат. Имал желанието на следващия ден да се срещне с Учителя, да сподели своето мъчително състояние и да иска помощ от Него. Случва се така, че същия ден привечер било пълнолуние.
към текста >>

13. 43. НОЖ В ПОЯСА И ЖАРГОН В УСТАТА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Беше невероятно усещане, което изпитваха околните около него.
Идваше при мен, разговаряше, аз се изправях 11 стоешком го слушах. Всички ни оглеждаха и цъкаха с език. Ние двамата бяхме високи на ръст и стърчехме с една две глави над останалите затворници. После почтително се разделяхме и всеки отиваше на своето място да работи. Останалите затворници го посрещаха с уважение. Беше невероятно усещане, което изпитваха околните около него. Усещаха, че от него се излъчва и разлива нещо хубаво и прекрасно. Една човешка душа бе започнаха да се разцъфтява за доброто, което бе вложено в нея. Доброто е материалната връзка на Любовта, излизаща като Мирова Любов от Бога и връщайки се от човеците като Космична Обич на Битието.
към текста >>

14. 13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)

ТОМ 3

Нямаха усещане за някаква вина.
Аз вървях сам и посещавах последователно възрастните приятели, които бяха ученици от времето на Школата, настоявах и дори въздействувах със сила и власт над тях, за да свършат своята работа и да запишат спомените си от времето на Школата на Учителя. А след 20 години се явиха други, които се криеха като бухалите в хралупите през нощите, когато траеше комунистическата диктатура, които ги подмамиха с обещания и откраднаха моя труд и започнаха да ги отпечатват. Запитвах ги: „Нали аз свърших вашата работа преди 30 години? Защо ме изиграхте, излъгахте и ме продадохте за паница леща? Без мен вие оставахте в забвението на миналото." Те мълчаха и гледаха в страни. Нямаха усещане за някаква вина. И никакво неудоб-ствоГПричината бе от ясна по ясна. Тя е следната. Това бяха същите Сили, които воюваха срещу Братството и Школата на Учителя. Те се явяваха сега не да свършат някаква работа, а да попречат на онзи, който вършеше нещата по един строг план начертан от преди тридесет години. Те воюваха срещу идеята за историята на Школата.
към текста >>

15. ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО -ПРЕДГОВОР

Галилей Величков

За Неговото Величие ние имаме само усещане, ограничено в скромната духовна култура.
Съзнаваме трудността да се предаде образа Му. Съзнаваме и нашата непохватност. Не сме белетристи. Разбираме, че за да се снеме на лист хартия изминатия път по Неговите стъпки, трябва да се владее не само голямото изкуство на белетриста, но е необходимо поетичното перо на поета и мистика - одарени майстори на словото. Нещо повече, ако към всичко това се прибави и задълбочения поглед на онзи, виждащ зад завесата на живота, перото ще може да извае Образа на УЧИТЕЛЯ, извисен в непознатите светове, които „око не е видяло". За Неговото Величие ние имаме само усещане, ограничено в скромната духовна култура. Нямаме избор и затова правим, което можем. Правим това, което прави малката росна капка, пожелала да разкаже за слънчевите багри, носени от утринните лъчи. Тя успява ли да разкаже за слънцето дори онова, което ние, обикновените люде, знаем? Безспорно не! Какво е нашето познание за слънцето в сравнение със знанието на напредналите в своето развитие същества?
към текста >>

16. І.19. БЯЛАТА СМЪРТ

Галилей Величков

Ако не прокудят дрямката, краката се подкосяват, усещането за студеното дихание на смразяващата буря се припътява.
19. БЯЛАТА СМЪРТ За бялата смърт говорят планинарите, обитателите на високите и оснежени планини. За нея могат да разказват сибирняците, ескимосите. Те познават приятните пристъпи на присъняването, с което жестоко се борят. Ако не прокудят дрямката, краката се подкосяват, усещането за студеното дихание на смразяващата буря се припътява. Тогава неусетно човек заспива, за да не се пробуди. Биолозите и медиците знаят нещо повече. Замразяването на организма може да не бъде фатално за живота. Навреме дадената помощ може да възвърне живота. Внимателното и методично размразяване е в състояние при по-леките случаи да дари нови дни.
към текста >>

17. ІІІ.50. НЯМАШ КАРМА - СВОБОДЕН СИ

Летопис Вергилий Кръстев

Това бе усещане и преживяване, което не може да се опише.
Бяхме млади, хубави и момите, и момците. Сега, когато това разказвам, сме побелели старци, но тогава бяхме хубавици и красавци. Бяхме влюбени един в друг явно, или тайно. Особено, в тази аура на Учителя - смятахме, че се намираме в безкрайността на Вселената, защото тук се чувствахме като души и правехме общение като души. Но това бе само на Изгрева и в присъствие на Учителя. Това бе усещане и преживяване, което не може да се опише. Имаше една девойка, която ми харесваше много. Опитвах се да се доближа до нея. Когато се доближавах до нея, с разговор или с някоя разменена дума, то тя бавно се отдалечаваше от мен. Когато решавах, че повече няма смисъл от такава дружба, или любовна история, то аз се отдалечавах. Но точно тогава тя започваше да се доближава до мен.
към текста >>

18. ІІІ.52. КОЛКО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВИСОК НА РЪСТ МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ?

Летопис Вергилий Кръстев

Когато се движехме около Учителя, а Той стоеше прав, имахме усещане, че ние се движим, подети на някаква вълна, която ни правеше по-леки, движенията ни бяха по-плавни, по-безтегловни, с голяма мекота.
52. КОЛКО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВИСОК НА РЪСТ МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ? Когато се движехме около Учителя, а Той стоеше прав, имахме усещане, че ние се движим, подети на някаква вълна, която ни правеше по-леки, движенията ни бяха по-плавни, по-безтегловни, с голяма мекота. Това усещане отговаряше на онова състояние на душите ни, в което се бяхме озовали - правеше ни волни като птици. Като че ли не бяхме в себе си, а извън себе си и се движехме във въздуха. Това бе усещане на душите ни. Това преживяване не беше наше, но на вътрешното ни духовно естество. Когато Учителят се движеше, походката Му бе плавна, стъпваше на пръсти и след това на стъпалото, нямаше никакво усилие.
към текста >>

Това усещане отговаряше на онова състояние на душите ни, в което се бяхме озовали - правеше ни волни като птици.
52. КОЛКО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВИСОК НА РЪСТ МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ? Когато се движехме около Учителя, а Той стоеше прав, имахме усещане, че ние се движим, подети на някаква вълна, която ни правеше по-леки, движенията ни бяха по-плавни, по-безтегловни, с голяма мекота. Това усещане отговаряше на онова състояние на душите ни, в което се бяхме озовали - правеше ни волни като птици. Като че ли не бяхме в себе си, а извън себе си и се движехме във въздуха. Това бе усещане на душите ни. Това преживяване не беше наше, но на вътрешното ни духовно естество. Когато Учителят се движеше, походката Му бе плавна, стъпваше на пръсти и след това на стъпалото, нямаше никакво усилие. В една от беседите Той подробно обяснява как трябва да се стъпва и как трябва да се ходи, защото съвременният човек стъпва първо на петите си, че после на стъпалото, като по този начин се получава сътресение на гръбначния мозък.
към текста >>

Това бе усещане на душите ни.
52. КОЛКО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВИСОК НА РЪСТ МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ? Когато се движехме около Учителя, а Той стоеше прав, имахме усещане, че ние се движим, подети на някаква вълна, която ни правеше по-леки, движенията ни бяха по-плавни, по-безтегловни, с голяма мекота. Това усещане отговаряше на онова състояние на душите ни, в което се бяхме озовали - правеше ни волни като птици. Като че ли не бяхме в себе си, а извън себе си и се движехме във въздуха. Това бе усещане на душите ни. Това преживяване не беше наше, но на вътрешното ни духовно естество. Когато Учителят се движеше, походката Му бе плавна, стъпваше на пръсти и след това на стъпалото, нямаше никакво усилие. В една от беседите Той подробно обяснява как трябва да се стъпва и как трябва да се ходи, защото съвременният човек стъпва първо на петите си, че после на стъпалото, като по този начин се получава сътресение на гръбначния мозък. Аз много пъти съм се движил редом с Него и винаги съм се питал, как така Той можеше леко да се движи, без да употребява усилие. А Той беше на възраст, гонеше осемдесет човешки години.
към текста >>

19. 6.13. Двата разностранни триъгълници

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Тогава винаги чувствах в слънчевия си възел една радост, една интимност и едно приятно усещане се разливаше в мен.
Съборната школа на Учителя от 1000 души показва, че в бъдеще последователите на Учителя ще бъдат 1000 милиона = милиард последователи. В моите интимни разговори с Учителя аз съм научавал все пак по нещо. Всеки петък, преди да държи своите беседи, Той ме извикваше и просто скицираше онова, което ще говори. И понеже Неговите беседи бяха наредени по особен начин, по особен ключ - минорен, мажорен и този, на хармонията - хроматичен, то когато скицираше и говореше пред мен, аз чувствах вътрешно в себе си кои сили доминираха чрез Словото Му. Когато говореше в мажорна гама, тя има отношение към мощните натури. Тогава винаги чувствах в слънчевия си възел една радост, една интимност и едно приятно усещане се разливаше в мен. Виждах накъде я насочваше Учителят. А когато я насочваше към интелектуалните натури, аз усещах друго нещо. В мен силата Кундалини веднага се възвисяваше и активизираше и виждах как блокираха съзнанието ми в даден момент. После всичко протичаше по своя нормален ход. При хроматичната гама има едно уравновесяване между ума и сърцето.
към текста >>

20. 7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ

Невероятно усещане за младостта на един дух.
Той ме обичаше. С тези, с които съм работил, никой досега не ме е обичал тъй, макар че съм им свършил цялата работа. С каква радост ме посрещаше. А беше достигнал библейска възраст. Работеше всеки ден - свиреше на цигулка, четеше беседи, правеше си извадки и понякога ми показваше какво е направил през седмицата. Невероятно усещане за младостта на един дух. Той беше се оженил късно за Каменка, на около 50 години. Родиха му се три деца, хубави, красиви и надарени. Доживя да ги изучи и да ги ожени. Дочака и внуци. Това нещо той беше си го изработил в един друг живот и сега се ползваше от придобивките.
към текста >>

21. 6. БИТКА ЗА ЖИВОТ И ЗА ШКОЛА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Имах усещането, че съм заровена в земята и че трябва да поникна.
Аз винаги съм на страна на слабите." Когато отивах при Учителя всякога съм била самотна, нямаше никъде нещо, което да ме е забавлявало. Отидох сама самичка със себе си. Чувствах само самота и тъга. През какви ли астрологически аспекти преминавах тогава не мога да знам. Какви ли бяха тези състояния у мен - също не зная. Имах усещането, че съм заровена в земята и че трябва да поникна. По-късно, когато Учителят разказваше историята на житното зърно казваше, че житното зърно се посява в земята, че то също минава през страдания и ограничения, но накрая то пониква, пробива земната гръд и изкласява като стрък. Може би тогава да съм била в същия този етап. При тези вътрешни затруднения веднъж възкликнах от горест: „Защо Христос не е на земята, щях да Му стана ученичка". На сутринта възкликнах и изпратих своя вопъл до небето, а на обед дойде една моя приятелка, която не бях виждала с години, че се разприказвахме и тя ми каза, че ходела на едно място при едни хора, където е говорел един много интересен човек и пожела да ме заведе, хем да се поразходим, хем да ми го покаже. Отивам там, заставам в двора до отворения прозорец и чувам гласа на този човек.
към текста >>

22. 18. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА НА УЧЕНИКА

Имах усещането, че цялата тъма на света бе върху мене като някой похлупак.
Имаше дни когато Учителят не приемаше, беше зает със своята си работа и ние обикаляхме и чакахме с часове и след това си отивахме. Това се отнася и за мене, която винаги бях приемана от Учителя. Тогава смятах, че щом Учителят не ме приема значи някъде съм прегрешила, някъде съм „сгазила лука", това бе един израз от наше време на прегрешение, и трябваше да си поправя грешката и да си изплатя прегрешението със старание и с вътрешна работа. Но това често не ставаше. Понякога бях със замъглено и блокирано съзнание. Имах усещането, че цялата тъма на света бе върху мене като някой похлупак. Знаех от опит, че само Учителят можеше да ми помогне и да разреши задачата ми. Но някой път Той не ме приемаше по някакво негово усмотрение, а то не беше човешко, то не беше нито духовно, а бе Божествено, защото Божественото око ни наблюдаваше и въздаваше правда над всеки един от нас. Но всички знаехме, че или Учителят ще ни разреши или ще помогне на задачата да започне да се разрешава у нас, а пък ние ще можем да я доразрешим у дома. Така по строг индивидуален начин Той работеше върху нас и разрешаваше въпросите ни. Неразрешените въпроси на другите, които не бяха го посетили Той ги разрешаваше в беседите си.
към текста >>

23. 22. ВРЪЗКАТА С УЧИТЕЛЯ И С БОГА

22. ВРЪЗКАТА С УЧИТЕЛЯ И С БОГА Един ден изпитах усещането след молитвата си, че съм направила една сполучлива връзка с Бога.
22. ВРЪЗКАТА С УЧИТЕЛЯ И С БОГА Един ден изпитах усещането след молитвата си, че съм направила една сполучлива връзка с Бога. Имах невероятно преживяване, което продължи часове. След това минах през Изгрева и се срещнах с няколко приятели. Присъствах на някакъв конфликт и след него се усетих, че съм ограбена отвътре и че в мене отново е настъпил пустош. Отивам при Учителя цялата разколебана й поела всички тези влияния, които ме упостошиха. Той ме прие и започна един разговор с него.
към текста >>

24. 33. ПЕЛЕРИНАТА

Имах усещането, че Савка обсебва пелерината на Борис и след това с пелерината ще отиде и Борис при нея.
А със Савка бяхме на нож и понякога се спречквахме, ставахме врагове, а това бяха състояния, за които вече говоря много пъти. А сега Борис, моят Борис си свали пелерината и я покри с нея. Всички гледат нея, гледат дъжда как вали над Борис и поглеждат и се вторачват към мен. А аз съмс пелерина. Аз мълча и цялата трепереща стоя и усещам в мене нещо странно - ревност, завист, обида и какво ли не още. Имах усещането, че Савка обсебва пелерината на Борис и след това с пелерината ще отиде и Борис при нея. Усетих се ограбена. Тогава Учителят се намеси, погледна ме, усмихна се и леко се наведе към мен: „Виждаш ли една хубава обхода? " Аз кимнах с глава, че съм видяла. Въпросът бе уреден и бе приключен за Учителя, а питате ли мен, колко време бе необходимо, за да трансформирам тия състояния в себе си под пелерината. Много ми беше трудно и много време ми отне.
към текста >>

25. 35. ИЗКЪРТЕНОТО КЮШЕ

Накрая Учителят привършваше мазилката и аз имах усещането, че това бе за него някакво развлечение и в същият момент нямаше никакво отношение към мен, а моята цел и моето посещение бе много важно за мен.
Не работеше, а свещенодействуваше. Аз стоя и го наблюдавам и мълча. Учителят също мълчи, целият е съсредоточен в своята работа и то толкова, че за момент аз смятам, че за него аз не съществувам и че той си работи с мистрията и е навлязъл в своят си свят и си върши своята работа не само като майстор-мазач, но и като Учител. А аз бях дошла при него по работа, за да споделя всичко с него каквото бе в главата ми. Аз стоя и чакам, за да се завърши с тази мазилка на стената. Накрая Учителят привършваше мазилката и аз имах усещането, че това бе за него някакво развлечение и в същият момент нямаше никакво отношение към мен, а моята цел и моето посещение бе много важно за мен. Но аз търпях и чаках. Учителят приключи, изправи се и с ръка се усмихна и посочи стената: „Е, Марийке, какво ще кажеш за изкъртеното кюше? Нали го оправихме? А с това оправихме и твоето състояние, Марийке, и твоето раз-къртено кюше замазахме". Аз се стреснах, изведнъж се оглеждам в себе си и около себе си.
към текста >>

26. 44. ЧРЕЗ ДУХ И ИСТИНА

Но отначало всичко тръгна наопаки, всичко се обърка, като че ли някой ни вплиташе в някакво платно и кросното се навиваше с изтъканото платно, а отгоре нишките, както и отдолу нишките, че по средата совалката хвърчеше от едната и от другата страна и ние се втъкавахме в платното и имахме усещането, че някой вътре у нас тъче на стан.
Това е външната страна на нещата за по-добре възприемане. А другата, вътрешната страна бе, че той започна да сваля Божието Слово чрез Дух и Истина. Как чрез Дух ли? Духът се проявява само чрез Силата Божия, а Истината се проявява чрез Светлината. В онези години след като влезнахме в Школата, след като започнахме да се въвеждаме в едно знание, което досега не е било достъпно за човечеството смятахме, че нещата около нас и в нас ще тръгнат по мед и масло. Но отначало всичко тръгна наопаки, всичко се обърка, като че ли някой ни вплиташе в някакво платно и кросното се навиваше с изтъканото платно, а отгоре нишките, както и отдолу нишките, че по средата совалката хвърчеше от едната и от другата страна и ние се втъкавахме в платното и имахме усещането, че някой вътре у нас тъче на стан. А се оказа, че ние получаваме знания за някои неща и освен това, че имаме познание за други дошли от миналото, които ни объркаха и затрудниха. Тогава не знаехме, че със влизането ни в окултната школа положението ни няма да се подобри, а ще се влоши, защото трябваше да се справим с привички и недъзи, които носехме с миналото и освобождаването ни от тях бе труден процес. Оказа се, че това не беше една тънка нишка, а едно дебело въже, което въже ни бе завързало от стотици прераждания. Учителят започна да дава общо задачи в Школата, които на глед бяха много обикновени, а понякога ни се струваше, че са прости. Сега се срамувам, че тогава така сме мислили.
към текста >>

„Учителю, имам усещането и наблюдението, че някои от приятелите не ме харесват, не ме обичат и имат неприязън към мен".
Той се засмя. А бях също употребила тази дума. За смях се просълзих, сълзите обливаха лицето ми. Отидох си и през целият път плачех, заради незнанието си, плачех пред онова величествено смирение, което бе в Учителя и бе облечено в плът, пред милостта Божия, пред милостта на Словото Му, облечено в Дух и Истина. Аз съм на разговор при Учителя. „Учителю, имам усещането и наблюдението, че някои от приятелите не ме харесват, не ме обичат и имат неприязън към мен". „Тези, които те казват, че те мразят, са ти по-добри приятели, защото можеш да вземеш мерки да се пазиш срещу тях. Нещо, което е добро не трябва човек да го спира. Трябва да дава място всякога на добрите идеи да се реализират. Аз искам да бъдеш сестра. Искам да бъдеш духовна сестра.
към текста >>

27. 48. МЪГЛАТА И ДВЕТЕ СТОМНИ ЗА ВОДА

Някой ме водеше за ръка, това бе усещането ми.
Реших да вървя в мъглата, вървя и накрая се загубих. Обхвана ме страх от мъглата, от гората и от всичко. Спрях се и реших, че не трябва да се паникьосвам и че трябва да търся помощ от Учителя. Започнах да се моля на Учителя, да се моля на Бога и на Всевишния, защото образът на Учителя и образът на Бога за мен тези неща тук на земята се сливаха в едно. Свърших молитвата и като че ли една сила ме поде и ме поведе и ме водеше в мъглата. Някой ме водеше за ръка, това бе усещането ми. Накрая ме заведе до поляната на Изгрева. Спомням си, че преди време пак се бях загубила, но тогава имах усещането, че един ме бута отзад, а друг ме влачи отпред. Но сега случаят бе друг. Някой ме водеше. Пристигнах там в кухнята и дежурните сестри ме заобиколиха и ме запитваха: „Ами какво стана с тебе?
към текста >>

Спомням си, че преди време пак се бях загубила, но тогава имах усещането, че един ме бута отзад, а друг ме влачи отпред.
Спрях се и реших, че не трябва да се паникьосвам и че трябва да търся помощ от Учителя. Започнах да се моля на Учителя, да се моля на Бога и на Всевишния, защото образът на Учителя и образът на Бога за мен тези неща тук на земята се сливаха в едно. Свърших молитвата и като че ли една сила ме поде и ме поведе и ме водеше в мъглата. Някой ме водеше за ръка, това бе усещането ми. Накрая ме заведе до поляната на Изгрева. Спомням си, че преди време пак се бях загубила, но тогава имах усещането, че един ме бута отзад, а друг ме влачи отпред. Но сега случаят бе друг. Някой ме водеше. Пристигнах там в кухнята и дежурните сестри ме заобиколиха и ме запитваха: „Ами какво стана с тебе? " Отговорих, че съм се загубила в мъглата, а те в хор започнаха да ми обясняват, че Учителят по едно време отишъл при тях, за да провери какво ще готвят този ден. По едно време казал: „Марийка се загуби като че ли".
към текста >>

28. 49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

Това беше не само мое вътрешно усещане, но това беше една даденост.
Току-що отдъхнеш, идва друга грижа за разрешение. Тук вътрешният живот бе много интензивен и няма отдих. Тук задачите следваха една след друга. Имах впечатлението, че непрекъснато едно същество стоеше над глава ми и ме наблюдаваше какво върша и как си свършвам работата. И като си я свърша онази работа, която трябва да приключа това същество отива някъде и докладва и веднага се връща при мен. Това беше не само мое вътрешно усещане, но това беше една даденост. Веднъж срещам Учителя и го питам: „Учителю, това същество, което стои до мене и ме наблюдава кой го изпрати и то каква роля изпълнява - на надзирател или на помощник". Учителят се усмихна: „Не, това е ангел-хранител". Благодарих му за помощта. Учителят ме погледна под ъгъл и каза: „Сега около тебе има светли същества, които искат разрешение от мен, за да ти помогнем". Аз се стъписах.
към текста >>

29. 57. ПРИ НОЗЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Кака Гина изля целия този словесен поток срещу мен, не само го изля, но ме задави, нещо заседна на гърлото ми и имах усещането, че ще се удавя.
Ама такива хули насочени срещу мен, че си нямам друга работа, че съм мома за женене и вместо да седна да работя като жена вкъщи някаква женска работа, а взела, че съм тръгнала да се шляя по улицата, че нямам ли друга работа сутринта, че каква е тази моя майка, която ме пуска сутрин рано-рано да се шляя по улицата вместо да ми даде да работя нещо, че нямам ли книги, че нямам ли училище и изобщо аз съм развей прах. Изобщо нареди всички възможни положения, с които трябва да се занимава една жена и домакиня от онова време. Говореше насечено, натъртено, сърдито и много-много грубо. И накрая ме нахока, че ходя за щяло и нещяло при Учителя и с моите посещения при него създавам главоболие както на нея, така и на него и че той не може да си гледа неговата работа. Та цялата караница бе насочена срещу мене, че посещавам така често Учителя и му отнемам от времето. Кака Гина изля целия този словесен поток срещу мен, не само го изля, но ме задави, нещо заседна на гърлото ми и имах усещането, че ще се удавя. Вече се задавях и разбирах, че се давя и реших да се отдръпна. Точно реших да си тръгвам обратно, ето Учителят излиза от вратата, с поглед подсеща, насочвайки го към кака Гина и я кара да се махне. Тя нещо смънка, нещо изскимтя като кученце, подви си опашката и се прибра. Учителят кимна с глава, посочи с жест, че мога да влезна при него. Влезнах, а той мълчи.
към текста >>

Ако се спреше някъде по някакъв начин този интензивен поток вътре или вън от мене то се развихряше буря както около мен, а в мен всичко се заприщва-ше като в бент и имах усещането, че ще се пръсна и ще разруша не само себе си, но и останалите около мен.
А майка ми беше светска дама от обществото и много държеше единствената им дъщеря да бъде в тон с модата. И ходех прилично облечена така както всички млади момичета бяха облечени от същото общество. А че се занимавах с музика, свирех на пиано и учех в университета това бяха моите задължения и които ми поглъщаха часовете през деня. Изобщо ежедневието ми бе запълнено с неща и събития, следващи едно след друго. Животът около мен и в мен бе невероятно интензивен и се движеше с голяма скорост. Ако се спреше някъде по някакъв начин този интензивен поток вътре или вън от мене то се развихряше буря както около мен, а в мен всичко се заприщва-ше като в бент и имах усещането, че ще се пръсна и ще разруша не само себе си, но и останалите около мен. Този вътрешен бент бе толкова голям, че едвам издържах и се чудех как не се отприщи тогава. Ако се беше отприщил нямаше да мога да издържа и щеше да ме разруши вътрешно и външно . щях да си замина от този свят в ония млади години. И в този период аз станах частна ученичка на Учителя, който ме въвеждаше бавно и постепенно от-прищваше този вътрешен бент и тази вода се разливаше и отиваше натам където бе нужно и задвижваше моята деятелност вътре и вън от мене. По друг начин не мога да ви го обясня.
към текста >>

30. 63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ

Ако ме духнеше някой щях да полетя в пространството - такова ми бе усещането.
Блажени нажалените и страдующите, защото те ще се утешат", (Матея, гл. 5, ст.4) Изведнъж цялото ми състояние на потиснатост у мен и вън от мен изчезна. Изпари се изведнъж и се почувст- 145 10. Изгревът... , т. 5 вувах лека, лека като перце. Ако ме духнеше някой щях да полетя в пространството - такова ми бе усещането. Като погледнах Учителя, за да му благодаря видях, че очите му бяха сини, макар че иначе те са кафяви. Да, очите му бяха сини, точно такива каквито са били на Исус Христос в онази епоха, така както ни е казвал Учителя. Той използва същия закон за блаженствата Господни, използва същата сила Господня, свърза ме с нея и ме пренесе 2000 години назад, за да направя връзката между себе си, между думите на Христа, между закона, чрез който са изявени тези блаженства и накрая всичко това да свържа със себе си и с днешната епоха. Затова, за да ми покаже, че времето за Божието благословение е едно и също, а различни са времената и обикновените хора. Премигвах, оглеждах очите му, а те бяха сини и когато той забеляза моето смущение от тази промяна каза: „Сега можеш да си вървиш".
към текста >>

31. 72. ГОНЕНИЯ

За да не се компрометира учението, издръж си изпита." „Учителю, имам усещането, че не мога да се справя и че ще полудея." „Така ли зле ще се отплатиш на Бога за всичкото добро, което ти е направил?
Като влезеш в духовния свят много противоречия ще ти се разяснят. Човек може да е равнодушен към радостите и скърбите, когато умре, но аз намирам по-хубаво от това да изпитва глад и жажда и търпеливо да понася страданията. Хубаво е ако ти вземеш кръста си и го носиш, но аз искам от тебе сега само да си издържиш изпита. Ако не издържиш изпита вашите ще обвинят учението. Ще кажат: „Всички все такива стават". За да не се компрометира учението, издръж си изпита." „Учителю, имам усещането, че не мога да се справя и че ще полудея." „Така ли зле ще се отплатиш на Бога за всичкото добро, което ти е направил? Ако досега при всички доказателства не си повярвала, от сега нататък няма какво да ти доказвам. Вече нямам време да се занимавам с доказателства. Ти си въобразяваш, че съм те напуснал. Това е една илюзия у теб и с нея не трябва да се занимаваш. Това са роднински духове и духове на фамилия Русчеви и други, които са се отклонили и които ти внушават тези мисли.
към текста >>

32. 86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА

Беше за мен невероятно усещане как така аз обикновено малко момиче, а после ученичка можех да прикова с изпълнението на пианото си толкова много хора, замрели и ме слушат съсредоточено.
" „След време. По-късно ще ти се открият по-големи дълбочини в музиката." Като влезнах в Школата на Учителя, влезнах в друго русло. Иначе щях да отида в света и затова невидимия свят ме спря отвътре, спря, завъртя крана на онази музикална вълна, която течеше у мен и всичко спря. Така бях спряна отвътре, за да не се отклоня по други пътища. В този период на моето музикално извисяване наблюдавах как всички замираха и ме слушаха. Беше за мен невероятно усещане как така аз обикновено малко момиче, а после ученичка можех да прикова с изпълнението на пианото си толкова много хора, замрели и ме слушат съсредоточено. Беше фантастично, но чувствувах, че у мен беше слезнала от горе от висините някаква музикална река, която течеше през мен и се разливаше над останалите. Всички замираха да ме слушат, но след като беше спрян и завъртян този кран над мен музикалното вдъхновение пресекна и аз изгубих дарбата си да изпълнявам с вдъхновение. По-рано музикалният текст го четях направо, нотите преминаваха през мен и пръстите ми без да мисля и моментално влизах в мелодията на песента, а тя се вливаше отгоре върху мен и аз не правех разлика между мен, между автора на музикалната пиеса, между изпълнението и между слушателите. За мен всичко бе едно. Ето това е състоянието на музикалното дарование и на родения талант, както и на изпълнителя.
към текста >>

33. 102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО

Та тук около Учителя ме обградиха хора с невероятна амбиция и от къде я бяха събрали не знаех, но имаха усещането от вътре, че те трябваше да бъдат тук и с такава настървеност пазеха местата, които бяха заели около Учителя, че друг не можеше да пристъпи към него и да получи онова, за което трябваше да дойде при него.
Спря ги срамът и те не посмяха да дойдат, а на тяхно място дойдоха онези, които бяха недоучени и прости и те взеха техните места на Изгрева. А онези, които бяха изпратени от Небето да бъдат ученици на Учителя останаха в света, напълниха факултетите и тръгнаха всеки да създава кариера и всеки да твори нова съдба, защото техните съдби бяха предопределени да бъдат при Учителя. Но всичко се обърка и местата бяха разменени и онези, които трябваше да дойдат при Учителя не дойдоха, онези Останаха в света. Страх ги беше от общественото мнение, срам ги беше от самата среда, която се събра около Учителя. А какво да каже Учителя и как ни изтърпя нас през тези години, аз не зная. Та тук около Учителя ме обградиха хора с невероятна амбиция и от къде я бяха събрали не знаех, но имаха усещането от вътре, че те трябваше да бъдат тук и с такава настървеност пазеха местата, които бяха заели около Учителя, че друг не можеше да пристъпи към него и да получи онова, за което трябваше да дойде при него. Та нали слънцето бе за всички, нали Божественият Дух беше за всички и Учителят бе дошъл за всички, а не за малцина избрани личности, пълни с амбиция. Та средата тук беше много груба, но и освен това потискаща, че не позволяваше да се мисли. Когато Учителят говореше даваше Словото си, много от мислите, които той изказваше не можеха да се разберат, защото в тях имаше много мистични неща, освен това Учителят говореше със символика. Но да бяхте ги видели как стояха, усмихваха се и се правеха, че всичко знаят, че всичко са разбрали и че за тях това е нещо от обикновено по-обикновено за разбиране. Това беше една външна поза, за да се прикрие празнотата от вътре.
към текста >>

34. 112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ

Имаме усещането че хвърчим насам-натам, движим се празнично възбудени.
Приятелите изнесат и донесат онова, което са приготвили предварително - гевреци, бонбони, локум, сладкиши и го поставят на масата -празник за на всички. Празник е и ние го усещаше, че това е празник и във въздуха над нас. Въздухът трепти, усеща се как всеки милиметър от въздуха около нас трепти по особен начин. Това е присъствието на Белите братя, които са дошли от края на вселената да присъстват на тържеството на Учителя, но ние не ги виждаме, нашите очи са затворени за тях, но ние ги усещаме. Това е празник на душите, ние сме в едно особено състояние весели, усмихнати и с приповдигнато състояние на духа. Имаме усещането че хвърчим насам-натам, движим се празнично възбудени. Дванайсети юли е празник на Школата. Всички сме се събрали, дошли са гости от града, о-провинцията, този ден е особен празник за Учителя. На този ден той е дошъл на земята в плът като Петър Дънов, идвайки от Божественото слънце, от звездата Алфеола. А рождената дата на Учителя е 12 юли 1864 г. за неговото физическо тяло, а новораждането на Учителя, т.е.
към текста >>

35. 113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ

Ние имахме възможността да усетим това вътрешно в присъствието на Учителя от аурата му, която идваше от неговото духовно излъчване като имахме привилегията да го видим физически, да целуваме десницата му и то-за негово духовно излъчване отваряше у нас нови хоризонти, защото прос-зетляваше се у нас съзнанието и за един нов поглед към живота, започващ не само с едно усещане, с едно възприятие, а с едно живо изживяване на духовно общение с Духът, който бе в него, т.е.
Какво видяхме там? Най-първо учениците трябва да видят, да добият представа за светлата картина на новия живот. Това е изработване на техния идеал. Те трябва макар и от далеч да вдъхнат лекия дъх, който носи зората на новия живот. Затова Учителят казва: „Пътят на ученика е като на зазоряване". Ние имахме възможността да усетим това вътрешно в присъствието на Учителя от аурата му, която идваше от неговото духовно излъчване като имахме привилегията да го видим физически, да целуваме десницата му и то-за негово духовно излъчване отваряше у нас нови хоризонти, защото прос-зетляваше се у нас съзнанието и за един нов поглед към живота, започващ не само с едно усещане, с едно възприятие, а с едно живо изживяване на духовно общение с Духът, който бе в него, т.е. с Божия Дух. Тук беше нашата привилегия да бъдем в тази епоха с него. Тази привилегия бе дадена на малцина, защото мнозина бяха около него, но малцина го видяха, познаха го, те бяха също познати и признати от Духа чрез посвещение. Посвещението на човека започва чрез пробуждането на съзнанието му. В новата епоха не се кръщава с вода и да се търси реката Йордан.
към текста >>

36. 123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН

Имах усещането, че се движи като петел между кокошки.
Той дал наставления с какво да го хранят и след една седмица то оздравяло. Така че се осъществило онова чудо, за което понякога ни се иска да стане винаги и по всяко време, но за да се осъществи трябва човек да се доближи и да се добере до закона, който управлява чудесата, а това е законът на вярата. Учителят лекуваше онези, които имаха вяра и вярата в тях съществуваше като една незрима, но яка връзка понякога тънка като конец, друг път като връв, трети път като въже, която връзка съединяваше човека с човешката душа и от там с Бога. Много пъти имаше и комични положения в Школата. Спомням си Методи Константинов се върна от Полша и донесе докторат и вървеше важ-но-важно по Изгрева и се перчеше със своят докторат. Имах усещането, че се движи като петел между кокошки. Гледам го, наблюдавам го и казвам на Учителя: „Учителю, наш Методи според мен се е оцапал духовно и астрално с жени в Полша". Учителят го поглежда, усмихва се и добавя: „Ами да, оцапал се е нашият хубавец. Породист жребец няма що". И с жест и с ръка махна на страна. После допълни: „Когато едно дете влезне в локвата и се оцапа майката му го натиска да го измие в легена или в коритото, а то плаче, пищи, но въпреки всичко това тя го измива.
към текста >>

37. 125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ

Това беше моето вътрешно усещане и възприятие, а той бързешком пристигна при мен и по най-бърз начин направи двайсетина крачки към мен и продължи с думи мисълта, до която аз бях се спряла и която беше в мене.
А аз намотавах това вътрешно кълбо и светлите нишки се навиваха, нижеха се думи и слова, четях ги, приемах ги вътрешно и размишлявах върху тях. Накрая дохождам до една съществена мисъл. Една много важна и съществена мисъл в себе си. И спрях да я разглеждам и размишлявам върху нея. Изведнъж както Учителят беше в двора и работеше си там нещо и както не ми обръщаше внимание цели девет дни, както и сега до този момент, изведнъж се изправи, изхвръкна като птица от това положение там и като стрела се насочи към мене. Това беше моето вътрешно усещане и възприятие, а той бързешком пристигна при мен и по най-бърз начин направи двайсетина крачки към мен и продължи с думи мисълта, до която аз бях се спряла и която беше в мене. Учителят с няколко думи на точен български език разви мисълта окончателно като говореше на половин метър от мене. Аз седях на пейката с ръце от пред положени на колената и на роклята си. Докато се усетя той бързо и точно доразви мисълта, обясни ми я, разви я и си отиде така бързо както беше дошъл. Аз останах сама на пейката. Стоях още известно време, за да запечатам в ума си онова, до което бях стигнала сама и онова, което Учителят ми каза и като видях, че то вътре в мене се съедини не само като определена мисъл, а като разрешение на този важен въпрос.
към текста >>

38. 136. БЕЛИТЕ БРАТЯ НА СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО

Тук имахме усещането, че всичко се движи по един особен начин направлявано от едно и също място, а това беше не само присъствието на Учителя, но и самата обстановка около него предразполагаше за едно такова състояние.
В тези години Учителят поименно и по списък съобщаваше на онези, които са извикани на събора. Имаше редки случаи, когато някои тръгваха сами на събора подтиквани от един вътрешен импулс. На гарата в Търново имаше дежурни братя, които посрещаха и завеждаха групите направо в лозето, където бе направен лагер с палатки. Някои отсядаха в града при роднини, но организацията бе изрядна. Онова чувство за общност, всеотдайност се преливаше в един общ подем и тук личността се сливаше с безкрайността. Тук имахме усещането, че всичко се движи по един особен начин направлявано от едно и също място, а това беше не само присъствието на Учителя, но и самата обстановка около него предразполагаше за едно такова състояние. Тук се движеха с усмихнати лица готови да услужат всекиму като откликваха на онази изява на духа за стремежа му за обединение на мнозинството чрез Словото, което излизаше от Учителя. Ето сега ще ви предоставим два интересни документа от събора. H.Л.К.Б.Л. (Няма любов като Божията Любов) ИЗВЕСТИЕ I. Квартирна комисия I. Анастас Бойнов. 2.
към текста >>

39. 170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Отдавахме това усещане на други причини.
Гледахме го, че се застоява продължително на всяко място, беше замислен и тъжен. Ние смятахме, че Учителят се изморява много затова му трябва и продължителна почивка. Така с него обиколихме всички възможни места на 7-те езера, където преди години бяха преминали стъпките му. Ние не знаехме, че Учителят се сбогува с цялата местност. Усещахме една тъга и една раздяла във въздуха. Отдавахме това усещане на други причини. Много по-кьсно разбрахме какво е означавало всичко това. Това беше жива раздяла на Учителя със 7-те езера. На третия ден от пребиваването ни падна градушка на големина колкото орех, изпочупи чиниите, изпокъса платнищата. Учителят каза: „Това е знак, че ще има бомбардировки". А беше месец юни 1942 г.
към текста >>

40. 238. НЕЗАМЕНИМАТА ПАША

Благодарение на подхода му към тях двете той успяваше да задоволи това усещане на личността, което изискваше да бъдат зачетени като първи ученички.
Няма ги. В Школата на Учителя на Паша и Савка Учителят им беше дал първите места, за да бъдат доволни, за да могат да работят иначе щяха да се спънат, защото бяха чрезмерни развити личности и заради тази си слабост можеха да спрат и да обърнат гръб на Учителя, на Школата и на Бога. И Учителят ги разглеждаше като души и задоволяваше това, което те желаеха, за да не се спънат. За него бе най-важното те да не се спънат и да не се отдалечат от Школата. А дали ще работят това бе друг въпрос. Благодарение на подхода му към тях двете той успяваше да задоволи това усещане на личността, което изискваше да бъдат зачетени като първи ученички. Те бяха много горди духове и не бяха случайни проекции в Школата на Учителя. Бяха непоклатими духове със сила и мощ и когато своеволничеха Учителят се справяше доста трудно с тях особено със Савка. С Паша той се справяше много лесно, тя беше работлива, имаше изисквания, които Учителят веднага ги задоволяваше и тя сядаше и работеше. Тези изисквания не бяха материални, нито себични, нито облагодетелствуващи. А те бяха такива, че да им се зачете тяхното достойнство, че са първите, че са незаменимите и че Учителят държи много на тях и то най-много от всички.
към текста >>

41. 7. МАЛКАТА КНИЖЧИЦА

Сякаш сграбчих науката, знанието, светлината, земята и небето: Що за усещане?
" „Не знаем, не сме я чели, дадоха ни я в Казанлък", отговориха едновременно двамата родни брат и сестра, учители в Казанлък. „А бихте ли ми я дали да я прочета? " „Ами, вземи я." И аз я взех. Не може никой да си представи какво почувствувах като я взех в ръцете си! Сякаш хванах целия живот в ръцете си! Сякаш сграбчих науката, знанието, светлината, земята и небето: Що за усещане? Що за чувство? Мислех, че в нея ще намеря разрешение на всички проблеми за живот, ще намеря светлина, свещ за моята тъмнина, в която се сблъскам и която ме души. - Ами! В такава малка книжчица! - Но от Дънов, от Дънов!
към текста >>

42. ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/

Когато за пръв път прочетох неговите спомени, за мен беше едно откровение и имах усещането, че и аз съм минала по същия път.
Следващите години контактите с Петър Камбуров продължиха и той в определен момент беше в Русе на работа в бригадата на Борис Николов, който правеше мозайките на гарата. Следващите години контактите ни продължиха чрез писма и чрез братски срещи. Той беше умел музикант, майстор на цигулковото изпълнение и с удоволствие слушахме неговия дар слово. А за изпълнението на „Идилията" от Учителя, за нас това беше най-висшия подарък, който можеше да бъде направен. Аз произхождах от братско семейство и това улесняваше контакта ни с цялото семейство Камбурови. Когато за пръв път прочетох неговите спомени, за мен беше едно откровение и имах усещането, че и аз съм минала по същия път. За онези, които не познаваха Петър Камбуров, тези спомени ще бъдат една обикновена история, но за мен, това не беше история, а нещо живо, което идваше от миналото, развиваше се в настоящето и оставаше за бъдните поколения една изповед на една човешка душа през времето на Школата на Учителя. Много по-късно през 1986 г. с д-р Вергилий Кръстев започнахме една работа по строго определена програма, развита 9Т него и аз трябваше да бъда изпълнител и реализатор на тази програма. А защо? Защото аз познавах семейство Камбурови, бях от онова поколение; познавах житейските съдби на много хора, а от друга страна контакта ми с д-р Кръстев беше на строго идейна основа, в името на една работа, която трябваше да се довърши.
към текста >>

43. 7. ЦЕНАТА НА ЦИГУЛКАТА

Цанка Екимова

Когато след това започваше да се чете някоя беседа от Учителя аз имах усещането и виждах как музиката, която бяхме свирили преминаваше в Словото на Учителя.
В онези времена аз си купих пияно с пари спечелени от двете ми ръце чрез шиене и ръкоделие. Така в тази стая имаше едно много хубаво пиано, а по-късно започнаха да ме придружавах и други цигулари в братските срещи. Това беше преживяване, на което бе свидетел и баща ми, който на времето не хвърли парите си на вятъра за моето обучение в цигулковото изкуство. Похарчените пари се върнаха от мен чрез прилежание и чрез служене. А когато извличах от струните на цигулката музиката на Учителя, тя обхващаше душите ни и ни приемаше в един друг свят на преживяване. Когато след това започваше да се чете някоя беседа от Учителя аз имах усещането и виждах как музиката, която бяхме свирили преминаваше в Словото на Учителя. А Словото на Учителя, което се четеше и което достигаше до ушите ни, преминаваше като светли мисли и като светлина в ума ни и от там ни препращаше в един по-висок свят, светът на Високия Идеал от Словото на Учителя. Затова за мен песните на Учителя преминаваха в Словото Му, а Словото Му преминаваше в Светлина, която осветяваше нашият вътрешен живот и нашият път -пътят на ученика.
към текста >>

44. 25. БОЖИЯТА ПРАВДА, КОЯТО СЕ ВЪЗЦАРИ В ГАБРОВО

Цанка Екимова

Всички приятели бяхме в едно възвишено усещане за присъствието на Духа Господен.
За тях аз не бях случаен човек и щях да ги възнаградя и заплатя както трябва за салона. Но ръководството на читалището отказа. Други сили и фактори в града им внушиха за възбрана и непозволение да говори Учителят на публично място. Така и стана. Учителят дойде отново в Габрово, отседна у нас, държа ни една беседа, пяхме песни и прекарахме доволни и щастливи, че Изгревът от София бе се преселил за един-два дни и в Габрово. Всички приятели бяхме в едно възвишено усещане за присъствието на Духа Господен. Дори когато Учителят бе у дома аз направих нови постъпки пред ръководството на читалището за отпускане на читалищния салон за беседа на Учителя. Смятах, че присъствието на Учителя ще помогне да получа салона. Но искам да призная, че аз това реших да го направя самоволно, без да се допитам до Него. Отидох в читалището и какво да видя, бяха се събрали всички на някакво съвещание, че освен управата на читалището, имаше още 10-15 човека, които бяха нещо като настоятелство на читалището. Влезнах и най-официално пред всички поднесох молбата си и казах причината, защо искам да наема салона.
към текста >>

45. 28. ТЕЛЕСКОПЪТ НА ИЗГРЕВА И ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ

Цанка Екимова

Имахме усещането, че възприемаме небето над Изгрева като начало и край на цялата Вселена, която бе сътворена от Духа на Битието, защото тук при нас бе Всемировият Учител Беинса Дуно, който бе повелител на тази Вселена.
Един път надвечер съм на полянката и съзерцавам облаците. Учителят застана до мен и аз споделям: „Колко е интересен шрифта на облаците! " Той ме погледна и каза: „Един ден вие ще следвате специална Школа, в която ще учите езика на облаците". Имаше много срещи на Изгрева под звездното небе с Учителя. Тук ние се чувствувахме като прашинки от безкрая на Вселената. Имахме усещането, че възприемаме небето над Изгрева като начало и край на цялата Вселена, която бе сътворена от Духа на Битието, защото тук при нас бе Всемировият Учител Беинса Дуно, който бе повелител на тази Вселена.
към текста >>

46. КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА

Крум Въжаров

Имах усещането, че се намирам в дърводелско училище и че един е майсторът, а другите са ученици на майстора.
„Мога ли да ви задам три въпроса? " „Може.", отговори Той. „Първият въпрос: Вие Учител на Бялото Братство ли сте? " Той ме погледна, после погледна рендето, погледна дъската и отново се обърна към мен и каза само една дума: „Да! " Аз проследих погледа Му и движенията Му и огледах салона и онези дюлгери, които работеха за довършване на дограмата. Имах усещането, че се намирам в дърводелско училище и че един е майсторът, а другите са ученици на майстора. Но после се сетих, че аз зададох точен въпрос, за което получих точен отговор. Тогава аз не знаех, че Петър Дънов е прочел моята мисъл, но Той остави рендето, изправи се смирено и каза тихо, но много строго, като с ръка посочи гърдите си: „Да, аз съм Учителят. Тук е Великият Учител". „Ще мога ли да Ви задам втория въпрос: Какво е Бог? " „Бог е Любов" отговори Учителят.
към текста >>

47. 7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА

Имах усещането, че това всичко ми е познато.
Все едно, че гледах многосериен филм. Главите от Стария Завет се редуваха и редуваха се тези сцени с живи герои. Всичко оживя у мен и живееше със своите горести и страдания. Накрая стигнах до Новия Завет. Започнах да чета Евангелието. Имах усещането, че това всичко ми е познато. Нали бях дякон по това време и много пъти бях го чел и пял дори. Но вече изникваха сцени и живите действуващи образи пред мен като на екран. Не изтърпях и отидох на Изгрева. Беше започнала беседа. Влезнах, седнах и заслушах.
към текста >>

48. 10. ИЗПИТАНИЯТА НА ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ

Имах усещането, че някой ме кара ту да бързам, ту да спирам, така че да дойда на Изгрева в строго определено време.
В този ден имах голямо напрежение в себе си като че ли ще се пръсна в този ден. Беше петък. След свършването на службата в църквата, където пеех с хубавия си глас, аз хвърлих разните помагала и така тръгнах с расото към Изгрева. Този ден нещо ме накара да се кача на Изгрева. Аз ту бързах, ту се забавях. Имах усещането, че някой ме кара ту да бързам, ту да спирам, така че да дойда на Изгрева в строго определено време. Това усещане го разчетох и разбрах по-късно, след като бях свидетел на предстоящото събитие. Пристигам на Изгрева и знаех, че винаги Учителят ме приемаше. А онези долу в църквата ме упрекваха защо не остана долу, за да отида на някой водосвет, че да мога да взема и някой друг лев. А мен това хич не ме влечеше. Изобщо тази страна от църковните обреди.
към текста >>

Това усещане го разчетох и разбрах по-късно, след като бях свидетел на предстоящото събитие.
Беше петък. След свършването на службата в църквата, където пеех с хубавия си глас, аз хвърлих разните помагала и така тръгнах с расото към Изгрева. Този ден нещо ме накара да се кача на Изгрева. Аз ту бързах, ту се забавях. Имах усещането, че някой ме кара ту да бързам, ту да спирам, така че да дойда на Изгрева в строго определено време. Това усещане го разчетох и разбрах по-късно, след като бях свидетел на предстоящото събитие. Пристигам на Изгрева и знаех, че винаги Учителят ме приемаше. А онези долу в църквата ме упрекваха защо не остана долу, за да отида на някой водосвет, че да мога да взема и някой друг лев. А мен това хич не ме влечеше. Изобщо тази страна от църковните обреди. Обикновено хвърлях расото и търчах на Изгрева.
към текста >>

49. 15. ПАДЕНИЕТО В АДА

Беше невероятно усещане и преживяване - да се сгромолясаш от висините в пропастта на живота си.
Ами духът ми - чувствувах се, че летя по висините и по планините и по цялата земя. Веднъж ме среща една сестра на Изгрева, хареса ме, предложи ми да се разходим в гората. Аз се съгласих, беше ми приятна, пък бе и хубавичка и защо да не се разходим на чист въздух сред природата? Но как стана така, не зная, но тя направо ме съблазни и след малко беше в обятията ми и след още малко бяхме на тревата и се обладахме чрез плът в човешка страст и обладание. Бурята на обладанието премина и изведнъж се почувствувах, че падам от висините и стремглаво се насочвам към низините и оттам земята се отвори и аз полетях и се озовах в ада. Беше невероятно усещане и преживяване - да се сгромолясаш от висините в пропастта на живота си. Само за минути се смени състоянието ми от онзи, който летеше във висините, в онзи, който бе паднал и аз тръгнах като най- нищожен човек на земята. Преминах 600 метра и се намерих на поляната и пред салона на Изгрева. Нещо в мене говореше: „Учителят, Учителят". Аз тръгнах да Го търся, намерих Го и паднах в краката Му и започнах да ги целувам: „Учителю, аз съгреших! Спах с една жена и паднах в ада.
към текста >>

50. 16. ПАРАТА ОТ ПАРНИЯ КОТЕЛ НА ЛОКОМОТИВА

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Но винаги след това имах усещането, че падам в бездната на ада и че онова, което бях спечелил в духовното си извисяване, много бързо го харчех, за минути в сладострастие към женската плът.
Една лека кола или един мотор имаше еди колко си конски сили. А в мен и в кръвта ми се движеха хиляди конски сили във всякакви енергии. Те се отправяха ту насам, ту натам. Бях млад мъж, здрав и ме заливаха вълни, които ме караха за съприкосновеност и сношение с жена. Тогава я търсех и намирах. Но винаги след това имах усещането, че падам в бездната на ада и че онова, което бях спечелил в духовното си извисяване, много бързо го харчех, за минути в сладострастие към женската плът. Не можех да се справям и отидох при Учителя и Го питам, какво да правя с този толкова важен въпрос за мен. Той ме гледа строго и казва: „Виж какво, Симеоне, когато дойдат тези сили в тебе, ще кажеш едно „Пфуй" така както локомотива изпуска парата си, за да не му се пръсне котела, така че отвътре ще слезнеш долу и пак ще се качиш горе! " Учителят ми описва с пръст цялата окръжност във въздуха. Горе на окръжността съм под пара и котела ще ми се пръсне, после натискам клапана му, парата излиза и аз слизам по окръжността долу, но веднага след това трябва да се кача отново горе. „Разбра ли ме, Симеоне?
към текста >>

51. 2. ДА НЕ СЕ БОИШ

Марийка Великова Марашлиева

Имахме усещането, че не вървим, а летим.
А тук има едно изявление по невидим път. Мина доста време и ние със Симеон започнахме да обикаляме около Братството. Тогава Симеон е Уодил при Учителя, а това бе през 1931 г. и аз отидох на беседа. Това бе един необикновен подем вътре в теб. Имахме усещането, че не вървим, а летим. Ние крачим и се движим, но усещаме как душата ни лети във въздуха. След беседата отидох и целунах ръка на Учителя и благодарих, но се вълнувах много. Не знаех дали ще бъда приета от Учителя и по време на цялата беседа това си мислих, дали ще бъда приета. Но Той завърши беседата си така: „Всички, които сте тук ще бъдете приети". И така отговори на моята мисъл, дали ще бъда включена.
към текста >>

52. 15. БОЯН БОЕВ

По професия той беше учител и в него беше вградено усещането, че трябва да обучава някого и да учи онези, които са невежи.
15. БОЯН БОЕВ Запознанството на моите родители с Боян Боев датират още от времето, когато се създаваше русенското братство. В онези години брат Боев е много активен и е в стихията си като проповедник. По професия той беше учител и в него беше вградено усещането, че трябва да обучава някого и да учи онези, които са невежи. Като един от първите проповедници на Учението на Учителя в училищата бе Боян Боев, за което в онези години той беше уволнен дисциплинарно като учител. След това той продължи да посещава приятелите по градове и села и да изнася беседи на различни теми. Така той познаваше всички по цяла България и всички познаваха него. Затова всички въпроси, които трябваше да бъдат отправени до Учителя от нуждаещите се се отправяха до него и той с разпечатаното писмо отиваше при Учителя, прочиташе го, Учителя изслушваше внимателно писмото и даваше своят отговор, като Боев стенографираше отговора, след което написваше писмо като изпращаше писмото препоръчано или с обикновена поща. По този начин на много места в България останаха писмата на брат Боев, които са отговорите на Учителя на зададените въпроси на приятелите.
към текста >>

53. 26. Вратите при Паневритмията

Драган Петков

Всеки от нас имаше своето лично усещане за въздействието на Паневритмията като музика, движение и като съчетание на хармония в едно поле, което е създадено от „Живата Паневритмия“, която се намира в Невидимата Школа на Бялото Братство.
26. ВРАТИТЕ ПРИ ПАНЕВРИТМИЯТА Да играеш Паневритмия и да си жив участник в този кръг по времето на Учителя беше невероятно преживяване. Всеки от нас имаше своето лично усещане за въздействието на Паневритмията като музика, движение и като съчетание на хармония в едно поле, което е създадено от „Живата Паневритмия“, която се намира в Невидимата Школа на Бялото Братство. Когато бяхме наредени по двойки и двойките се завъртят в общия кръг, трябваше да се спазва едно правило дадено от Учителя. Когато двойките се въртят в кръга, трябва да има еднакво разстояние между двойките. Не трябва някъде между двойките да има по-голямо разстояние от два-три метра, а на друго място да са сблъскани един до друг и да си пречат при играта. Между двойките трябва да има еднакво разстояние. Като си разперят ръцете трябва да има най-малко разстояние от половин метър.
към текста >>

Когато играехме Паневритмия по всички правила дадени от Учителя се получаваше такава хармония между нас, че имахме усещането, че не стъпваме по земята.
Носите отговорност пред Небето, че допускате чрез вашето непослушание Черната Ложа да атакува Школата. Тези неща са недопустими и се санкционират от Невидимия свят. Невидимия свят е място на висша разумност, на висша хармония и висша светлина. Това е Светлината на Божествения свят.“ Ние запомнихме това и ви го предаваме. Е, разбира се, че не винаги го изпълнявахме. Когато играехме Паневритмия по всички правила дадени от Учителя се получаваше такава хармония между нас, че имахме усещането, че не стъпваме по земята. Това е наше усещане, но ние фактически се движехме с краката си по земята. Тогава разбирахме какво означава да се играе правилно Паневритмия при „затворени врати“. Ето сега 45 години след заминаването на Учителя не се спазва това правило за вратите. Понякога някои от възрастните приятели започват да се обаждат: „Затворете портите! “ Други, които слушат се дразнят от техните забележки.
към текста >>

Това е наше усещане, но ние фактически се движехме с краката си по земята.
Тези неща са недопустими и се санкционират от Невидимия свят. Невидимия свят е място на висша разумност, на висша хармония и висша светлина. Това е Светлината на Божествения свят.“ Ние запомнихме това и ви го предаваме. Е, разбира се, че не винаги го изпълнявахме. Когато играехме Паневритмия по всички правила дадени от Учителя се получаваше такава хармония между нас, че имахме усещането, че не стъпваме по земята. Това е наше усещане, но ние фактически се движехме с краката си по земята. Тогава разбирахме какво означава да се играе правилно Паневритмия при „затворени врати“. Ето сега 45 години след заминаването на Учителя не се спазва това правило за вратите. Понякога някои от възрастните приятели започват да се обаждат: „Затворете портите! “ Други, които слушат се дразнят от техните забележки. Учителят на времето не казваше врата, а казваше „порта“.
към текста >>

54. 32. Точната прогноза

Гради Колев Минчв

Те светеха като светещи топки и се движеха от северо-запад и в моето съзнание имах усещането, че това са някакви войни, които се движат неимоверно бързо, подобно на деца, които играят с тояга и правят овчарски скок.
германските войски бяха пред Москва. Всички с трепет следяхме военните действия. Съществуваше голяма опасност да падне столицата на Русия. По това време и аз бях много смутен и преживявах особено неспокойство. По същото време аз бях в София и сънувах следния сън: Видях едни големи кълбета, като футболни топки в най-различни цветове на дъгата. Те светеха като светещи топки и се движеха от северо-запад и в моето съзнание имах усещането, че това са някакви войни, които се движат неимоверно бързо, подобно на деца, които играят с тояга и правят овчарски скок. Много внушителен беше тоя мой сън и представата за него не ме напущаше. Затова отидох при Учителя и Му разказах съня си. Учителят ме изслуша внимателно и след кратко мълчание ми каза, че тоя сън е пророчески. „Следете, рекох, какво има да стане, какви събития ще последват“. Не мина много време и във военните действия настъпи обрат.
към текста >>

55. 17. Побойник и Божието възмездие

Атанас Минчев

Имал е усещането, че някой го е заковал с един голям пирон, за да не мърда.
Навън на двора стоят двама наши приятели. Единият е Стоян, който по това време боядисва с боя пейките пред салона. Като излизат побойниците, Йордан-шофьора ги вижда, но единственото нещо, което могъл да направи е да вземе един стол и да го вдигне над главата си и така да го държи дълго време. Вдигнатият стол е имал друга задача - с него да удари някой от побойниците. Но той в този момент стои като вцепенен без да се помръдне от мястото си. Имал е усещането, че някой го е заковал с един голям пирон, за да не мърда. Така че никой не можа да защити Учителя. А какви яки братя имахме и какви смелчаги бяха те. Но Учителят така бе направил, че тези братя - яки и смели, ги нямаше в този момент. Те надойдоха по-късно и след като разбраха за побоя само стискаха юмруци и търсеха във въздуха ония, които бяха изчезнали от Изгрева. Този, който беше нанесъл побоят на Учителят се казваше Райков.
към текста >>

56. 11. Колко са учителите

Ангел Вълков

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

А аз куцам, боли ме и имам усещане, че нося някого на гърбът си.
По едно време мен ме беше хванал ишиас. Бях простинал и ме болеше кракът от горе до долу. Така след беседа отиваме към полянката за упражнение и аз вървя и накуцвам. А до мене върви Учителят. Обръща се и ми казва: “Ангеле, един бомбелия те е яхнал“. А аз куцам, боли ме и имам усещане, че нося някого на гърбът си. После отидох при Учителя да питам какво да правя, че да го сваля този бомбелия от гърбът си. Той ми нареди да си слагам краката в топла вода и да налагам кракът си с топли компреси, за да може да се затопли крака. След няколко дена успях да смъкна бомбелията от себе си. Друг път, пак отиваме на полянката за упражнения и аз бях вече в самия кръг и в мене се зароди мисълта, че там в едно място в Евангелието е казано, че не е по-голям ученикът от Учителя си. И че е достатъчно да бъде ученикът като Учителят си.
към текста >>

57. 6. Драма във влака

“ Тогава тя Му каза, че понякога има усещането, че става много малка, а понякога много голяма, като че ли някой с цев я надува, така че ще се пукне.
Тя се приготви да нахрани с тях децата си, а аз й казах: „Знаеш ли, че са приготвени от умрял бивол? “ Като чу това тя се ужаси и ги хвърли навън през прозореца. Тогава Учителят каза: „Дай чантата“. Аз Му я подадох и Той извади от нея кашкавал, отряза едно голямо парче от кашкавала, взе няколко домата и ги връчи на жената. „Нахрани с тях децата! “ Тогава тя Му каза, че понякога има усещането, че става много малка, а понякога много голяма, като че ли някой с цев я надува, така че ще се пукне. Тогава Учителят я посъветва да не яде месо, а вечер да си измива краката с топла вода и й каза още някои и други съвети. След този случай в купето във влака тя в София идваше редовно на беседи в салона на Турнферайн и водеше със себе си дори децата. Ние продължаваме да пътуваме с влака. Аз съм на прозореца на купето и идва един господин и като видя Учителя каза: „А-а, г-н Дънов, искам да говоря с Него“. Учителят не го прие на разговор.
към текста >>

58. 16. Причастието

Анина Бертоли

Ама тъй самичка, въпреки че е пълно с хора от двете страни и така едно вътрешно усещане, една мъка, нещо такова почувствах.
16. ПРИЧАСТИЕТО Майка ми беше болна и баща ми ме беше сложил в сиропиталище и там бяха ме избрали да участвувам в един празник „Божи празник“. Правят като процесия от двете страни, тъй вървят тези и се молят и аз по средата вървя, бяха ме облекли като ангелче, с една розова рокля и розови такива крила и съм пред входа, ама си спомням като че ли е днеска. Така се чувствах сама като един ангел, че съм паднала от небето. Ама тъй самичка, въпреки че е пълно с хора от двете страни и така едно вътрешно усещане, една мъка, нещо такова почувствах. И втори път пак същото в Италия. Също бяха ме сложили тъй в средата тъй да хвърлям цветя от розите, изпитах същото чувство. На два пъти и тогава съм почувствала, не зная като че се чувствах като някоя корабокрушенка и още го чувствам така силно беше в мен, една болка в мен. Бях шестгодишна и приготовляваха по-големи момичета за първо причастие. А то в двора ставаше в едно стълбище и така аз много обичах да слушам.
към текста >>

59. 3. Изпит по женитба

Крум Божинов

Получих веднага писмо от него и той започва със следните думи: „Брат, като получиш писмото ми, прочети го три пъти, запомни го наизуст и веднага го изгори и никому нито дума след това.“ Той ми описа подробно лицето, с такива краски и по такъв начин, че разбрах, че то е от черно, по-черно и като четях изпитах същото усещане и започнах да треперя отново, както тогава, когато за пръв път държах писмото на онази сестра.
Като взех писмото от раздавача, ръцете започнаха да ми треперят и не само ръцете, но и цялото ми тяло и аз не можах да прочета от кого е. Оставих писмото на масата, направих няколко вдишки, за да се успокоя, помолих се и тогава прочетох писмото. А в писмото имаше една изливаща се любов и предложение за брак. С това лице се бях запознал на Рила. Веднага написах писмо на брат Звездински, споменах подателя на писмото и го питам какво да правя. Получих веднага писмо от него и той започва със следните думи: „Брат, като получиш писмото ми, прочети го три пъти, запомни го наизуст и веднага го изгори и никому нито дума след това.“ Той ми описа подробно лицето, с такива краски и по такъв начин, че разбрах, че то е от черно, по-черно и като четях изпитах същото усещане и започнах да треперя отново, както тогава, когато за пръв път държах писмото на онази сестра. Значи нещата се повтарят. Ами сега какво да правя? Чух в себе си глас: „Не пиши повече за тази случка! “ Не писах, замълчах, все едно, че не съм получил писмото. Така Небето ме спаси от едно голямо зло* за което съм много благодарен.
към текста >>

60. 60. ПОЕТ И ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ

Невероятно усещане вътре в мен и вън от мен.
Зная вече и имам опит, че поезията ме освобождава отвътре и отвън. Но вече освободена искам да премина в други светове и небесни селения на Духа. Аз това искам и към това се стремя, но за това мое желание е необходимо съдействието на Учителя и съветите Му. Разказвам за въжделенията си. Той ме изслушва както винаги много внимателно и тихо, тихо заговорва така, като че ли гласът Му идва от вечността, минава през мен и отново отива във вечността. Невероятно усещане вътре в мен и вън от мен. "Ти не можеш да бъдеш поет и поетеса ако не гледаш звездите. Ще гледаш Венера, тя ще те свързва с Любовта. Ще наблюдаваш и Сириус, той ще те свързва с Мъдростта. Девет години да не се свързваш с планетите, за да омекотиш твоята карма. Ще минаваш транзит покрай тях.
към текста >>

61. 18. РАЗГРАНИЧАВАНЕ

Това усещане не е за един живот.
Между другото тя ми е даже кръстница. Била е 12-годишна, тя ми е била кръстница и втори път ме е кръщавала, когато ме доведе при Учителя. Два пъти кръстница: в християнството и в Школата на Учителя. Много ме обичаше тя, много. Как да ти кажа, ние по-късно узряхме, ние не ги разбирахме нещата. Това усещане не е за един живот. Тепърва ние трябва да чакаме посетите семена от Учителя да израснат. Поне 1000 години. В: Разправяха ми, че Учителят бил казал на Начо Петров и на вас да отидат като представители пред комунистическата власт. Д: Не съм ли ти говорил за това. Аз искам да ти го обясня.
към текста >>

62. 19. УЧИТЕЛЯТ - КОСМИЧЕСКОТО ЯВЛЕНИЕ

Д: Аз ти казвам какво усещане ние имаме.
Кой има зрение с един поглед ще разбере и така ще го види както слепецът не може да го види. Аз ти казвам, на нас ни липсва шестото чувство. Ако искаме идеите, които имаме и стремежа, който имаме, за да заживеем активно, трябва да изградим отвътре нови центрове, с които ще видим един друг свят. Ако имам една интуиция горе-долу да кажем, ама не е достатъчно това нещо. В: Човек не може да изработи всичко в един живот. Д: Аз ти казвам какво усещане ние имаме. В: А през време на Школата на Учителя имаше ли такива действащи ясновидци, кафегледачи, спиритисти, изобщо какво беше отношение на тези хора? Д: Не, нямаше такива. Разбира се събираха се там, Лулчев им разправяше, хороскопи правеха, изучаваха астрологията, хиромантията и т.н. като окултни науки. Учителят ги препоръчваше да се знаят.
към текста >>

63. 25. ОСНОВНА ПОСОКА В ЖИВОТА

Ние бяхме винаги в едно единомислие, в едно общо усещане за нещата.
Д: Учителят само ни каза, че ние двамата с Катя идваме от различни родове. В: Кой казва? Учителят? Д: От различни родове идваме.- Мога да ти кажа едно нещо още. Както съм се разбирал с Катя по проблемите на Учителя и по Изгрева, с никого не съм се разбирал така добре. Ние бяхме винаги в едно единомислие, в едно общо усещане за нещата. Щото Учителят някога разбутваше нещата. Нямаше затишие. Най-после създаваха едни конфликти на Изгрева. Но не беше така спокойно всичко. И аз се чудя как тъй разбутваше някой път нещата.
към текста >>

64. 53. ГОЛЯМОТО ОТСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТОТО НА ИЗГРЕВА

Д: Виж какво, аз не знам, някакси по усещане може би да разбереш някои, по усещане, нали?
Това е старозаветния човек. Човек трябва да съзнае точно, да застане смирено, да си признае какво има и какво няма. Да си признае гдето се казва, че пътят му е труден, защото нашето минало е едно, а нашето настояще е друго. В: А познават ли се тези хора, кой от коя школа е? От кой тип? Д: Виж какво, аз не знам, някакси по усещане може би да разбереш някои, по усещане, нали? И може би в Школата имаше хора, които бяха изпратени да пречат. Защото имаше доста трудности в Школата. Но това са много деликатни проблеми, които един ден може би ние ще ги знаем, нали? Имаше доста случаи, аз мога да ти кажа, че някой път ученици в Школата създаваха на Учителя трудности, така вътрешно поне, повече отколкото света създаваше. Не беше лесно с тия българи!
към текста >>

65. 9. ЗАЩО ОТВОРИ КАПАКА

Но ето след като си отивам вкъщи, това чувство, което имах, че някой ме води, и това усещане продължаваше тук и го чувствах в горната част на главата и в страни.
През цялото време аз само чувствах, че нещо ме води, но не разсъждавах повече. Просто отивах, взимах буркана и се връщах. След като си отивах в бараката, сама се чудех как съм го намерила този буркан. А вкъщи, където имах толкова малко неща и трябваше с часове да търся нещо, което сама съм сложила и то на лично място. Въобще мъчно намирах нещата си, с голямо лутане. Но ето след като си отивам вкъщи, това чувство, което имах, че някой ме води, и това усещане продължаваше тук и го чувствах в горната част на главата и в страни. Веднъж си казах, че имам въздушна корона, понеже се чувствах с повишено настроение. Разбира се този буркан, който Му донасях после Той ми го даваше да го занеса у дома и да го изям. Веднъж Учителят направи същият опит, изпрати ме за буркан долу, но беше късно и тъмно. Запалих лампата, влезнах в стаята, спрях се, посегнах с ръка и взех посочения от Учителя буркан. А на земята лежаха много буркани и до тях имаше една бяла, голяма купа покрита със син капак от тенджера.
към текста >>

66. 16. УРОЦИ ПО ОНАГЛЕДЯВАНЕ НА ВИТОША

Усещането беше така особено и силно, че аз извиках към сестра си, която ме придружаваше: "Да видиш как ми треперят краката".
16. УРОЦИ ПО ОНАГЛЕДЯВАНЕ НА ВИТОША Слизаме от Витоша. Може би това ми беше първата екскурзия с Учителя. На сипеите горе усещам едно особено треперене на клетките на краката ми, между коленете ми и стъпалата. Като че ли всяка клетка преднамерено трепереше. Всеки момент очаквах краката ми да рухнат и аз да падна. Усещането беше така особено и силно, че аз извиках към сестра си, която ме придружаваше: "Да видиш как ми треперят краката". В този момент се обръщам и виждам Учителя до мене. Аз даже се зарадвах, че съм извикала. Виждам Го, Той да движи погледа си от коленете ми до долната част на крака. Така направи няколко пъти. И в същия момент треперенето престана.
към текста >>

67. 129. РЕЗЮМЕ НА ЕДИН ЖИВОТ

Теглото на доброто произвежда едно приятно усещане, а теглото на злото, едно неприятно усещане, неприятност.
26 шк.л. на общия ок.клас. Изгрев. Сряда 5.30 ч.с. Небето ясно, времето тихо, меко, малко хладно. „В живота има тегло, което носи човекът. Теглото на доброто произвежда едно приятно усещане, а теглото на злото, едно неприятно усещане, неприятност. Сега аз ще се спра върху ХИГИЕНА НА ДУША ТА. Под хигиена се разбира здравето на човека, или условията за живота. За да бъде здрав човек, той трябва да спазва тия условия, които са положени в него, изменили човек тия условия, които Бог е вложил, веднага той се натъква на известни мъчнотии. Светия се нарича всеки човек, който спазва хигиената на душата си. Човек, който живее нечисто, не спазва хигиената на душата си.
към текста >>

68. 159. НА БУЙНИЯТ КОН МУ СЛОЖИХА БУКАИ

Нямахте усещането, че е строг, че се кара и дава поучение.
Той искаше това да остане в нас вътре, нали, да не го изнасяме навън. Защото ние често пъти като ни дава едно знание Учителят или една беседа веднага искаме да го покажем на другите. А Той искаше по този начин всеки един от нас да задържи това знание за себе си. Поне аз така го разбирах. В.К.: Това е интересно. Нямахте усещането, че е строг, че се кара и дава поучение. Е.А.: Не, строг беше. Да, поучение дава, но казва истини. Както Той си говореше. В.К.: Значи това са строги беседи. Е.А.: Строги, строги беседи.
към текста >>

69. 168. НАСЛЕДНИЦИ, ПРОПОВЕДНИЦИ И ПОСЛЕДОВАТЕЛИ

На тая снимка с Учителя имам усещането, че това е тука цялата човешка цивилизация.
Е.А.: Младо момиче. В.К.: Значи така е с Граблашев. В.К.: Какво ще ми кажете за тая снимка? Това е тука невероятно. Виждаме добре Балтова, Епитропов и Пампоров с Учителя. На тая снимка с Учителя имам усещането, че това е тука цялата човешка цивилизация. Представител на цялата цивилизация, които са минали и епохи, които са минали на земята. Е.А.: Да. Какво да ти кажа, представители на различни епохи. На различни епохи, на различни хора. Ха, ха.
към текста >>

70. 174. НА ИЗГРЕВА БЯХА ОБРАЗИ ВСЕВЪЗМОЖНИ И НЕВЪЗМОЖНИ

В.К.: А иначе като усещане?
В.К.: След това друг път пял ли я е? Е.А.: Още един път го направи пак на клас. В.К.: И какво представляваше тази песен като мелодия? Е.А.: Е малко приличаше така като на църковни мотиви, както е в „Отче наш", както я пеят в църквата, някои други мотиви бяха, не мога да ти кажа. Аз нямам музикално образование никак и съм сиромашка в музиката. В.К.: А иначе като усещане? Е.А.: Беше нещо много приятно. Нещо така пълнеше ми душата на мене. Така и сега имам спомен, че Учителят е изпял молитвата без да имам така нещо, да кажа повече. Но спомен за мелодията, за начина по който я изпя за това вдъхновено нещо, което и аз преживях. В.К.: Сега тия неща са спомен вече.
към текста >>

71. 180. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

В.К.: Ами така то е нещо лично вътрешно схващане и усещане.
Дали е бил камъкът на Бялото Братство или не, но почувствах нещо особено. В.К.: Та значи почувства нещо особено. Е.А.: Да, виж това го почувствах. Не мога да съм по-дебелокожа. Не съм така медиумична ли, не знам. В.К.: Ами така то е нещо лично вътрешно схващане и усещане. Е.А.: Сега да, то е лично за мене. В.К.: По-нататък чета. Бастунът на Учителя го дадох на Славянски, понеже той много тича по погребението тялото на Учителя. Но по-късно там се замеси втората му жена и каза, че не знае къде е. Много съжалявам за него, защото той беше символ на сила, бастуна на Учителя.
към текста >>

72. 10.Учителят ни води по нов път

Едно вътрешно усещане чрез сърцето може да даде на човека по-голяма увереност, отколкото някакво доказателство.
„Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни" - казва Учителят в една песен. Първо човек сам трябва да се убеди, че природата е разумна. Това не подлежи на аргументиране и доказване. Като наблюдава човек природата, може да почувствува живота в нея. Както човек вижда красотата в природата, така може да усети чрез сърцето си и живота в нея. Едно вътрешно усещане чрез сърцето може да даде на човека по-голяма увереност, отколкото някакво доказателство. Ние виждаме с очите си, но също виждаме с ума си, със сърцето си. Виждането с ума и сърцето не е по-малко убедително от виждането с очите. Виждането чрез ума и сърцето разширява нашето познание за света и природата. Красотата в живота идва от тия вътрешните знания. Всички хора, които имат очи могат ли да видят красотата в природата?
към текста >>

73. 12.Учителят е помагал на приятелите

При това той трябва сам да дойде до това разбиране, без никакво насилие, без усещане, сам да израсте и да разбере, че само по този начин може разумно да живее.
Също и за по-висшите същества, които са на по-високо развитие. Много напреднали същества в своето развитие стоят над човека, за които той още няма сетива, за да направи съзнателна връзка. Тези напреднали същества са разположени към човека и му помагат в неговото еволюционно развитие. Човекът не е изоставен, не е сам, безброй същества има, които са готови да му помагат. За да получи помощта, той трябва да спазва законите на живата природа. При това той трябва сам да дойде до това разбиране, без никакво насилие, без усещане, сам да израсте и да разбере, че само по този начин може разумно да живее. Това разбиране трябва да бъде плод на неговото развитие, да му стане вътрешна необходимост да живее така. Веднъж дошъл до такова развитие, да бъде във връзка с Разумната природа ще се ползува от нейните закони и блага. Природата не е враждебно разположена към човека, но той като не я познава и разбира, сам се ограничава и отделя от нея, като иска да я победи, да я завладее, да й господарува. В природата съществуват разумни закони, които управляват цялото битие. Всичко действува в съгласие и хармония и няма сила, която може да наруши порядъка в Битието, да наруши равновесието в него.
към текста >>

74. 08.През един зимен ден

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Това усещане трая много малко време.
Бях на беседа в салона на „Турнферайн". Беседата беше свършила и ние пеехме песента „Благословен Господ Бог наш". И както седях на стола изведнъж усетих, че Паша е в мене. Моето лице стана като нейното, определено усетих, че Паша е в мене. Бях в непълно будно съзнание, дори с ръка пипнах бузата си, а тя не беше моята, на Паша беше. Това усещане трая много малко време. Помислих си тогава: Сигурно сега Паша мисли, че ние в София сме на беседа, силно мисли и си представя събранието и Учителя. И аз съм почувствувала присъствието на нейната мисъл в мен. Така си го обясних. През пролетта на 1921 или 1922 год. не помня точно, бях отишла на ул.
към текста >>

75. 12 - 10. ЗАМИНАВАНЕТО

Имам представа и имам вътрешно усещане какво представлява онзи свят, Божествен свят, но при Георги Куртев вече изпитвах усещането на една духовно ученичество." Надка: Ама той всяка вечер в 12 часа, болен като беше, сестра ми Дора беше там известно време, то аз всякога не можех да ходя с Румито, защото тя беше ученичка.
Казваше: „Аз често посещавах Надка и Добри по онова време. Срещнах се веднъж с брат Георги Куртев. Борис беше в затвора, аз бях много умъчнена и той каза: „Отиди и помоли се в моята стаичка." Аз отидох и се помолих. Аз съм влизала в стаята на горницата в Търново. Влизала съм в стаята на Учителя, нали? Имам представа и имам вътрешно усещане какво представлява онзи свят, Божествен свят, но при Георги Куртев вече изпитвах усещането на една духовно ученичество." Надка: Ама той всяка вечер в 12 часа, болен като беше, сестра ми Дора беше там известно време, то аз всякога не можех да ходя с Румито, защото тя беше ученичка. Добри работи. Тати в 12 часа, имаше си бял костюм, ще стане, ще си хвърли дрехите, с които е бил, чисти долни дрехи ще облече, белия костюм. Ще го хване Дора, вече не може сам, няма тези сили, полека-лека ще го придружи до вратата и казва: „Отиди и си легни. " Влиза в стаичката и по два, три часа се моли. И една вечер Иринка в градината излиза през нощта нещо по работа, вижда, в стаичката свети и баща ми - тя знае, че всяка вечер в 12 часа той се моли и казва: „Чувам един хор горе, ама чудно пеят.
към текста >>

76. 14 - 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ВНУЧКАТА МУ НАДКА БОЕВА

Надка Боева

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

Аз мисля, че тези молитви му повдигнаха духа и че той благодарение на тия молитви имаше усещане, имаше виждане, правеше връзка с Небето, но никога не се изявяваше.
Това беше незабравим хор от сладкогласни ангели, пеещи и молещи се в небесата. Това ме порази. Разказах му после за това, а той ми отговори: „Ставай и ти, и ще видиш и чуеш още много." Когато почина баба ми, той правеше много молитви. Пък и какви думи казваше за нейната душа! Много големи молитви правеше. Аз мисля, че тези молитви му повдигнаха духа и че той благодарение на тия молитви имаше усещане, имаше виждане, правеше връзка с Небето, но никога не се изявяваше. Не казваше: „Това видях" или „това чух'. Никога не го казваше, но чувствувахме, че когато правеше молитва, не беше той. Имаше един такъв случай: Молитва в молитва. Когато той се молел в 2-3 часа посред нощ, чува друга молитва на жена, която се молела и казвала: „Аллах, аз съм бедна. Нямам хляб, нямам пари.
към текста >>

77. 18 - 1. ЧЕСТВУВАНЕТО НА 120-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ /1870 - 1990 г./

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

ще предизвика небивало раздвижване, защото аз познавам включения ма териал и наблюдавах как отреагира на него Весела Маркова - най-възторжено, като е имала усещането, че се намира на събор, когато го е четяла.
Като главен координатор на цялата тази работа съм аз, но Весела Маркова ще поеме тази организация след 1 юни, когато аз излизам в годишен отпуск. Така че ние ще си дойдем с книгата за Георги Куртев и музикантите, а наемането на салона трябва да се уреди от вас от Айтос. Могат да го отстъпят и безплатно, а ако не желаят, тогава ще се заплати. Защото всички искат да се проведе чествуването в градския салон, защото музикантите са много, искат сцена за изява, братският салон в Айтос е малък. Ако пуснем книгата един месец преди това. ще предизвика небивало раздвижване, защото аз познавам включения ма териал и наблюдавах как отреагира на него Весела Маркова - най-възторжено, като е имала усещането, че се намира на събор, когато го е четяла. Това е така. 7. Имах няколко срещи с Надка Боева и тя ще дойде една седмица преди това, за да помага за организацията. Сподели с мене, че Верка Куртева е направила цял скандал, като е узнала, че се пише книга за баща й, защото смята, че ние сме недостойни за това, а тя, дъщеря му, нищо не е написала за него. Освен това Надка Куртева е била също срещу това чествуване, защото баща й бил скромен човек. Аз знам, че това не е нейна мисъл, а на майстор Борис, комуто тя е психически подчинена, и който е срещу такава идея.
към текста >>

78. 23 - 15. НОВОТО УЧЕНИЕ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

А каква е връзката им с петте човешки сетива - обоняние, усещане, слух.
Това Аз е реалност, то е същественото, то е истината! Без тази Божествена реалност нашият Аз няма живот, няма знание, няма светлина. В присъствие на тези Божествени сили в нас, Азът ни става способен да възприема всички тези форми и сили на цялото битие и тяхните отношения. А когато се издигнем по-нагоре в нашето битие, ще видим, че нашето Аз е лъч от цялото съдържание на битието и ще го почувстваме като наш живот /Живот за цялото/. Оттук ясно се вижда, че Учението на Христа е основано на петте добродетели - ЛЮБОВ, ПРАВДА, МЪДРОСТ, ИСТИНА, ДОБРОДЕТЕЛ. А каква е връзката им с петте човешки сетива - обоняние, усещане, слух. вкус и зрение? Пипнем нещо и казваме, че е гладко, топло, твърдо и т.н. Ако не чувстваме нищо, ние сме мъртви. Щом усещаме външните въздействия, ние сме живи. Осезанието е неразделно от живота, то е еквивалент на живота, равностойна сила.
към текста >>

79. 23 - 16. ЧОВЕКЪТ, ПЪТЯТ МУ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Това събужда чувството за реалност - усещане за безсмъртие, което от вяра се превръща в знание и в способност да вижда своето минало.
Мозъчните центрове, както са наредени, показват пътя, който е изминало човешкото съзнание от змията до съвременния човек. От задната част на черепа, по кривата линия, която минава по темето и спира до веждите, са наредени последователно всички мозъчни центрове, които показват развитието на психиката на човека. Това е пътят на човешкото съзнание. Този жизнен път през вековете представлява нов обект за изучаване. Първото нещо, което забелязваме е, че човек не е форма, която се появява, расте и изчезва, а е вечен като живата природа. Това събужда чувството за реалност - усещане за безсмъртие, което от вяра се превръща в знание и в способност да вижда своето минало. Второто, което се изгражда, е надеждата - предчувствие за светло и радостно бъдеще. Човек се пренася в бъдещето и вижда методите, чрез които ще го постигне. Трето - вижда разрешаването на вечните въпроси - кой е той, от къде идва, защо живее и къде отива. Отговорите се намират в неговото битие. Човек е неразделна част от целия физически свят.
към текста >>

80. 23 - 17. ФАЗИ НА ЖИВОТА

Едното е обективното усещане на външната среда, както животните - възприема образите, движенията, промените и силите, които му влияят.
Третата фаза е животинската - животинското царство. Тя е вече съзнателна фаза на живота. Животното усеща, съзнава външната среда и нейното въздействие върху него и реагира съответно. Човекът е четвъртата фаза на живота - самосъзнанието. Това е двойно съзнание. Едното е обективното усещане на външната среда, както животните - възприема образите, движенията, промените и силите, които му влияят. Всички тези образи и впечатления, проникнали в човешкия ум, са копия от оригинала - отразяват точно външния свят. В човешкия ум, в центъра на неговото поле има една жива, разумна точка, която като фар осветява обективния ум, възприятията. Проучва тяхните форми, свойства, сили и възможности, съчетава ги в нови форми и сили, създава нещо ново, от което и той и другите ще се ползват. Тази творческа сила е субективният, вътрешен ум - творческата възможност на субективното творческо съзнание. Затова човек има творческа сила, една по- висока степен на съзнанието, наречена самосъзнание.
към текста >>

81. IV.18 август, сряда

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

А че това са картини, е ясно от тази истина, че когато Господ се приближава при някого, най-напред ще има сътресение и тогава настъпва духовно усещане.
Отговор: Този въпрос е много обширен, но най-краткият му отговор е: От делата им ще ги познаете. Защото, ако един медиум ви пише например от името на Св. Богородица и ви говори от същото име, а от друга страна пиянствува и блудствува, то такива прояви чрез такъв медиум не може да се приемат, че са от добър дух. После, някой медиум вижда триъгълници, Бог Саваот и пр. -това не е нищо друго освен астрални картини, заседнали в неговото въображение, което се е образувало от картините, виждани от него тук, на физическото поле. А че това са картини, е ясно от тази истина, че когато Господ се приближава при някого, най-напред ще има сътресение и тогава настъпва духовно усещане. Човешките духове могат да се явят и да дадат даже масло, но когато ви благослови един висш дух и после вие се подлагате да ви благослови един човек или човешки дух, който е две или три стъпала по-долу, то вие вече губите първото благословение, защото вибрациите на последния са далеч по-долни от ония на първия и с това си навличате отговорност. Един благословен човек трябва да пази да допуща духове да довършват работата на Господа, Който е дал по-рано Своето благословение. Много от духовете вършат тирания, зашото като дойдат, все искат да отвлекат някого. Много са различни начините, по които всеки от вас може да стори нещо за Господа, но на никого не е дадено особено правило. Аз искам членовете на Веригата да знаят, че при употреблението на някой медиум, вземат ли маслото, то те ще плащат, също както едно време плащаше г-жа Казакова.
към текста >>

82. 15. НОВ ЖИВОТ

Паша Теодорова

Защото усещането ми не ме лъжеше, а чувствата ми още по-малко.
Не стигнах до кърпата, усетих ясно, че някой хвана двете ми ръце със своите две, но така здраво, сигурно, както хващаме децата, когато играят, да не се изпуснат. Оставих ръцете си в другите две, не дърпам моите, защото не ме е страх, никакво смущение не изпитвам при тази изненада. Напротив, някаква приятност изпитвам, като че съм в ръцете на любяща майка или любящ баща. Усещам ръцете здрави, яки като на физически човек - не е никаква илюзия. Не, това не беше никаква илюзия, но факт. Защо? Защото усещането ми не ме лъжеше, а чувствата ми още по-малко. Усещах, че две ръце държаха моите две така здраво, както би ги хванал някой близък здрав човек. С едва чут глас и от самата себе си запитах: Кой си ти? Никакъв отговор. Втори път попитах пак по същия начин: Кой си ти? Също никакъв отговор.
към текста >>

83. 19. ДУХОВНАТА СЕСТРА И ЛЪЖЕБРАТЯТА

Гена Папазова

Може би да е атрофиран болният бъбрек, да е останал само другият, но аз нямах никакво усещане и сега не знам кой от тях беше пълния с камъни.
От тиквите ли беше, отгоре ли беше, от какво е, аз не усещам, че имам болни бъбреци. В.К.: Че имате болки. Изведнъж всичко се стопи. Г.П.: Не знам, аз не съм се фотографирала да видя какво има, какво е останало. Не знам какво е. Може би да е атрофиран болният бъбрек, да е останал само другият, но аз нямах никакво усещане и сега не знам кой от тях беше пълния с камъни. В.К.: Да. Така е, когато човек се посвещава в името на нещо, отгоре помагат. Г.П.: Не знам, бе брате. Аз имам вече няколко случаи, които те карат да мислиш по друг начин. И сега това, че на мен ми стана лошо, без някога да съм усещала, че имам сърце.
към текста >>

84. 27. КАК СЕ РАЗУЧАВАХА „ЛЪЧИТЕ ОТ ПАНЕВРИТМИЯТА

Милка Говедева

Сигурно. В.К.: Имам усещането, че ви разбирам.
М.Г.: По-добре от тях. В.К.: По-добре от тях, сто пъти по-добре от тях, но те но те ме възприемат, че аз съм чужд и това ме много дразни. А от друга страна това ме амбицира, да я свърша работата, ха-ха-ха. М.Г.: Може би и така е правилно. Не знам. Сигурно. В.К.: Имам усещането, че ви разбирам. М.Г.: Че ме разбирате и мене. Да. В.К.: И мен също много ме боли и много ме дразни. М.Г.: И после нещо, което ме дразни, която съм била и дето се вика и пребила с Учителя. Паша като отиде при Учителя и се върне и казва: „Учителят тъй каза, тъй каза." Тя говори на сестра си, ама аз съм отишла на урок и слушам тия неща, нали? Значи знам много неща от дето е казал Учителят, те не са го и виждали даже, а сега се бият в гърдите, че са били и пребили.
към текста >>

85. II. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Лидия Соломонова Аладжем

Онова, което ни се натрапва на погледа, е тъмно-зеленото море, което събужда у зрителя неприятно усещане за злото в света, което сякаш иска да ни погълне.
Така човек се учи от опитността на другите. По тоя начин за всяко нещо се намирало време. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ТРИЛОГИЯТА Композицията от трите картини, която нарекохме трилогия, не е наименование, дадено от художника, а наше хрумване. Наименованията на картините: Чистилище, Тесният път и Великият Учител, са ни продиктувани от самото съдържание, като на всяка една от тях ще се спрем внимателно и се опитаме да ги тълкуваме в светлината на окултната наука, на която Генчо се бе отдал с цялата си поетична душа. 1. ЧИСТИЛИЩЕ Това е първата картина от трилогията. Онова, което ни се натрапва на погледа, е тъмно-зеленото море, което събужда у зрителя неприятно усещане за злото в света, което сякаш иска да ни погълне. От двете страни има скали, от които се подават глави на змии и крокодили, които ни всяват страх и ужас и действат смразяващо. Тези страшилища не са друго, освен низшите страсти, които пречат на човека да поеме възходящия път. А там, наляво, се откроява светла пътека, по която се устремили пробудените души, следвайки своя духовен ръководител. Той ги води на изток, където през зъберите и скали се виждат зарите на новия ден - заветната цел на всяка пробудена душа. 2. ТЕСНИЯТ ПЪТ - ДУХОВНИЯТ СВЯТ.
към текста >>

86. XII. БОМБАРДИРОВКИТЕ ОТ АНГЛО-АМЕРИКАНСКИТЕ САМОЛЕТИ НАД СОФИЯ И НАД СТРАНАТА 1942-1944 г.

Аз имах усещането, че те искат да ме оцелят и унищожат.
XII. БОМБАРДИРОВКИТЕ ОТ АНГЛО-АМЕРИКАНСКИТЕ САМОЛЕТИ НАД СОФИЯ И НАД СТРАНАТА 1942-1944 г. 1. В своите спомени Галилей Величков в Изгревът том I, стр. 48-57, говори за тях и опитностите, които са имали в Школата с Учителя Дънов. 2. Аз бях дете на 6 години, когато бягахме посред нощ от самолетите и се криехме в мазетата на строго определени къщи, определени като скривалища. Беше голям страх. Аз имах усещането, че те искат да ме оцелят и унищожат. Плачех непрекъснато. Накрая моите родители, както и мнозина, се евакуираха от София. Няколко дни след това беше паднала бомба върху къщата, където живеехме и беше отнесла целия етаж. Ако бяхме останали в София, бомбата щеше да ни убие на място. Дълги години майка ми оплакваше, че беше унищожен чеиза й, тъкани черги, одеала и цялата покъщина.
към текста >>

87. 22. ЖЕНИТБА И ДОМ

Едно неприятно усещане, но не го разбирах, че не трябва да се свързвам с този човек, и че връзката е крайно неподходяща.
Много печална история. Туй чувство не го разбирах, защото не бях го преживял. Не бях се тогава допрял до момиче. Не познавах дотогава туй чувство наричано от хората - любов. Но чувствувах една болка всякога в слънчевия възел. Едно неприятно усещане, но не го разбирах, че не трябва да се свързвам с този човек, и че връзката е крайно неподходяща. В бараката живеехме петима братя. В едната стаичка живееха Димитър Стоянов и Никола Нанков, а в другата Борис Николов, Георги Радев и аз. Жилище нямах, там където живеех беше невъзможно, защото живеех с още двама братя. А тя моята избраница, живееше сама, но в една барака от около десетина квадратни метра площ. Значи там ще се съберем.
към текста >>

88. 58. ДИНИТЕ

Само приятното вкусово усещане.
Взех диня, която също така беше хубаво узряла, като я режеш пръщи, а вътре като, че ли беше пълна с кристали от рубин. На нея пак имаше усмивка, но съвсем не беше такава, както предишната. В къщи срязах динята, вкусен, сладък, приятен плод, но само толкова. Онова състояние, което имах от онази първата диня го нямаше. Нито светлината, нито лекотата, нито енергията и тихата радост. Само приятното вкусово усещане. Програмата за ядене на дини продължи и през следващите дни. За голяма моя радост, се случваха все хубави, усмихнати. Но преживяното от онази първа диня, остана само като свиден спомен. В клас след тази случка, Учителят ме погледна, усмихна се и каза: „Пишете за следния път тема: Най-хубавият плод". Той всякога ни даваше теми, по които пишехме каквото знаехме.
към текста >>

89. 7. ЗВУК

Между този интервал ние имаме усещане за звук.
Пъргави среди са въздуха, водата, металите, минералите, дървото. Прояви ли се движението в тях, то получаваме звук. Представа за тази проява на движението ние имаме чрез нашият орган - ухото. Но този орган у човека не може да възприеме всички прояви на движението в пъргавите тела. Едно нормално ухо долавя като звук трептенията от 15 в секунда /какъвто звук имаме от слабо опъната струна/, до 20000 в секунда, каквито звуци имаме от най-високият регистър на човешкия глас и пиколото. Между този интервал ние имаме усещане за звук. Под него имаме също така вибрации, които от нашето ухо не се улавят и ги наричат инфразвукови. А тези вибрации, които са над горния праг, наричат ултразвуци. Въздействието на тези три категории звук върху живота, живите форми и човека е извънредно голямо, но е още много слабо проучено. Всяко движение е израз на сила, а силата е плод на разпадащо се вещество. Следователно, когато ние възприемаме каквито и да било звуци то ние приемаме и нещо от света, от който те идват - нещо реално.
към текста >>

90. 27.ЗВЕЗДАТА НА ПИТАГОР - ПЕНТОГРАМАТА

Всички изтъкнати скулптори, художници са спазвали законите на златното сечение, затова техните творби дават едно меко, приятно зрително усещане.
Правилното човешко тяло и много от неговите органи са построени по закона за златното отношение. Така например, в скулптурата на Аполон - Бога-Слънце, най- красивият от боговете, всички негови части и цялото тяло са построени според златното съотношение. Така, ако вземем височината на фигурата и теглим една хоризонтална линия през пъпа - то цялата височина се разделя на две неравни части, които са в златно съотношение, по отношение на цялата височина ; Второ златно отношение имаме, като отсечката от пъпа до върха на главата - разделим с права, която минава под брадата на главата; Трето златно отношение имаме, като - разделим отсечката от пъпа до петите с линия, която минава през коленете. В ръката на съвършеният човек имаме също три златни съотношения. Точките на деление са в китката, лакъта и там където свършва ябълката на горната част на ръката. Всички изтъкнати скулптори, художници са спазвали законите на златното сечение, затова техните творби дават едно меко, приятно зрително усещане. Златното сечение, където и да се види внася една хармония, едно чувство на някакво висше доволство. Щом като за слуха имаме благозвучни и неблагозвучни акорди, защо и за окото, за зрението да нямаме същото. В школата на Питагор добре са разбирали, че има хармонични за окото форми и отношения, и са търсили законите, които създават тези форми - най-важният, от които е златното Божествено отношение. В изграждането на всички големи строежи на древността, законите на хармоничните отношения са били напълно спазвани - затова те са велики, пълни с художествена стойност и вечно ще останат такива. За златното отношение, видният италиански математик Фибоначи, живял между 1170-1228 година е дал един ред от отношения наречени „ред на Фибоначи", който ред от третият член нататък все по-близо и по- близо се приближава до златното отношение.
към текста >>

91. V. АРХИВЪТ СЪБИРАН 30 ГОДИНИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО ОТ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ, СЕ РАЗПРОДАВА ЧРЕЗ КРАЛЮ КРАЛЕВ И МИЛКА КРАЛЕВА

Имах усещането, че някой минава покрай мен с трамвая и от там ми се присмиват.
беше ми позвънено по телефона от него и си определихме среща в един безистен на ул. „Граф Игнатиев" N 28 да го чакам в 19 часа, за да ми предаде архива. Чаках един час до 20.00 часа. Не се яви. Излъга ме. Имах усещането, че някой минава покрай мен с трамвая и от там ми се присмиват. Тогава реших, че ще лиша от право на наследство и ще се откажа от онази, която се водеше по плът и по документи, че е моя дъщеря. През месец януари 2001 г. им. февруари направих това. Това нещо съм го описал подробно и когато му дойде времето ще бъде публикувано. 12. Ето така откраднаха, измамиха и разпродадоха всичко.
към текста >>

92. XXIII. КОЙ И ЗАЩО ИСКА ДА ОТХВЪРЛИ „ИЗГРЕВЪТ ТОМ XIV И „СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ КЪМ УЧЕНИКА