Търсене в текстове за 'Усещане'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 97 резултата в 61 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Благоприятното напротив, дава едно приятно усещане, също чувството на здраве, енергичност, желание за работа и пр.
Изобщо може да се каже, че стомахът е базата на физическия живот в човека. От страна на нервната система на него отговаря тъй нареченото „слънчево сплитане" (plexus solaris) – образование на симпатичната нервна система. От страна пък на психиката – инстинктивния живот на човека – инстинктите. Астрологически той е свързан с Луната, която също управлява лимфатичната система. Ненормалното функциониране на тоя център причинява в психическия живот на човека редица отрицателни състояния: тегота, неразположение, раздразнителност и пр. Благоприятното напротив, дава едно приятно усещане, също чувството на здраве, енергичност, желание за работа и пр. Когато обаче тоя център започне да се развива чрезмерно и вземе надмощие над другите, тогава се поражда едно отрицателно състояние: човек започва да пълнее прекомерно, става малко подвижен. Психическите процесии – чувствуване, мислене и пр. текат бавно, мудно. Интелектуалните способности отслабват. Единствените въпроси които вълнуват един подобен човек са: охолен живот, добра храна, благоприятна обстановка и пр.
към текста >>

2. КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Достигайки крайните нервни разклонения на субекта-приемник, тези трептения се предават без каквото и да било външно усещане по обратен път на неговия мозък, където възбуждат същата идея или образ, както в първия индивид, защото проявите на живота са еднакви във всички индивиди, както са еднакви проявите на електричеството, светлината и др.
Това са все явления, наблюдавани факти и макар мнението на учените психолози по тяхното обяснение да са различни, макар те да отхвърлят древната теория, че всеки индивид притежава сила, която може да се предава от един индивид на друг и която като че ли се стреми да уравновеси дошлите в съприкосновение субекти, обяснявайки горните и ред подобни явления с „особено психологично състояние", „способност за подражание" и пр. те все пак съществуват и чакат своето обяснение, защото ние знаем, че няма в природата действие без причина, нито явление без да е резултат на една сила. И тук „способност за подражание" не е (нищо друго), освен последицата на една сила, която все още убягва на изследователя. Интересно е и така нареченото явление „мислено предаване", което се състои в следното: Срещате ваш добър приятел и както става между приятели, веднага се поема разговор за едно за друго, интересуващо и единия и другия и изведнъж, тъкмо казал нещо, приятелят ти те пресича: „Ама от устата ми го взе, тъкмо това исках да ти кажа! ” Не веднъж, вярвам, ви се е случило това и все на случайно съвпадение го отдаваме, а обяснението му според динамичната теория на физиката може да се даде така: Даден индивид мисли върху известна идея, неговият мозък излъчва трептения с определена дължина и скорост, трептения, които се предават по нервите му до краищата на тялото и от там в пространството наоколо му. Достигайки крайните нервни разклонения на субекта-приемник, тези трептения се предават без каквото и да било външно усещане по обратен път на неговия мозък, където възбуждат същата идея или образ, както в първия индивид, защото проявите на живота са еднакви във всички индивиди, както са еднакви проявите на електричеството, светлината и др. От физиката знаем, че една е енергията в природата и само благодарение различието в силата и броя на трептенията в секунда различаваме топлина, светлина, електричество, магнетизъм По-нататък заключаваме, че от известно число трептения нагоре пак до известна граница имаме трептенията на чувствата, категоризирани по силата и броя им в секунда, а после от нова граница по тази стълба започват пък тези на мисълта. В съчинението „Phénomènes nerveux, intellectuels et moraux", Rambosson дава твърде ясно обяснение на механизма на посочените явления. В природата и човека съществува стремеж за равновесие. По-силният индивид упражнява винаги едно по-малко или по-голямо влияние, известна власт тъй да се каже, върху по-слабия индивид и последният най-често е по-щастлив тогава, намирайки се под закрилата на по-силния. Детето се чувствува най-добре в прегръдките на своята майка, жената с радост приема закрилата на своя по-мощен другар, болният се чувствува по-добре в присъствието на здрав жизнерадостен лекар, който му вдъхва вяра в живота и в скорошно оздравяване.
към текста >>

3. Ученик на живота - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Неоламаркистите приемат ламарковите приципи с някои поправки, като вземат предвид сегашните успехи на естествознанието Ламарк видяхме, че допущаше усещане само у тези животни, които имат сложна нервна система, а ум само у тези, които имат още по-сложна нервна система.
Значи, едно поколение не предава в наследство придобитите си признаци, а вариациите, измененията, които стават в зародишната му плазма. Тези вариации ще определят новите признаци на бъдещето поколение. Разбира се, в новия организъм ще имат надмощие тези признаци, които са зависими от по-добре развитите детерминанти на зародишната плазма. Значи това ще зависи от изхода на подбора между детерминантите. А от друга страна, между индивидите, получени от тези изменени детерминанти, има индивидуален подбор, по който се запазват по-добре приспособените, а другите загиват. НЕОЛАМАРКИЗЪМ. Неоламаркистите приемат ламарковите приципи с някои поправки, като вземат предвид сегашните успехи на естествознанието Ламарк видяхме, че допущаше усещане само у тези животни, които имат сложна нервна система, а ум само у тези, които имат още по-сложна нервна система. А при по-долните животни той допущаше, че нервната система служи само за мускулното движение, но не и за усещане. Ламарк отричаше усещанията у нисшите животни и растенията. Обаче неоламаркистите въз основа на факти приемат усещания, и изобщо вътрешен живот, както у нисшите животни, така и у растенията. Изобщо, можем да кажем: този начин на обяснение на еволюционния процес и на еволюционнте фактори, които Ламарк прилагаше за по-висшите животни (от втората група нагоре), неоламаркистите го разпростират върху всички организми — животни и растения. Неоламаркизмьт има разни оттенъци у разните представители, но при главните от тях (Паули, Франсе, Адолф Вагнер) той разработва и задълбочава отдела психобиология.
към текста >>

А при по-долните животни той допущаше, че нервната система служи само за мускулното движение, но не и за усещане.
Тези вариации ще определят новите признаци на бъдещето поколение. Разбира се, в новия организъм ще имат надмощие тези признаци, които са зависими от по-добре развитите детерминанти на зародишната плазма. Значи това ще зависи от изхода на подбора между детерминантите. А от друга страна, между индивидите, получени от тези изменени детерминанти, има индивидуален подбор, по който се запазват по-добре приспособените, а другите загиват. НЕОЛАМАРКИЗЪМ. Неоламаркистите приемат ламарковите приципи с някои поправки, като вземат предвид сегашните успехи на естествознанието Ламарк видяхме, че допущаше усещане само у тези животни, които имат сложна нервна система, а ум само у тези, които имат още по-сложна нервна система. А при по-долните животни той допущаше, че нервната система служи само за мускулното движение, но не и за усещане. Ламарк отричаше усещанията у нисшите животни и растенията. Обаче неоламаркистите въз основа на факти приемат усещания, и изобщо вътрешен живот, както у нисшите животни, така и у растенията. Изобщо, можем да кажем: този начин на обяснение на еволюционния процес и на еволюционнте фактори, които Ламарк прилагаше за по-висшите животни (от втората група нагоре), неоламаркистите го разпростират върху всички организми — животни и растения. Неоламаркизмьт има разни оттенъци у разните представители, но при главните от тях (Паули, Франсе, Адолф Вагнер) той разработва и задълбочава отдела психобиология. Взаимопомощтта като фактор на еволюцията няма да разгледам сега, а по-после във връзка с възраженията против селекционизма.
към текста >>

4. Физиогномия - г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Усещането близостта и реалността на вечното не е могло да не остави следа и в литературното творчество.
А върховен израз е намерил поривът на съвременната фаустовска душа към отвлеченото, неосезаемото в най-нематериалното изкуство - музиката. Музиката на Елада е била предимно вокална и само е придружавала говора, имала е второстепенно значение. В западна Европа тя се разви до независимо и най-висше изкуство и се напълно обезплъти чрез усъвършенствуването на инструменталната музика и чрез създаването на контрапункта. Още много и поразително остроумни съпоставки за характеристиката на двете култури биха могли да се заемат из книгите на Шпенглер. Но и тези дотук ни сочат за онова чувство на съвременните човешки души, или на съвокупната душа на съвременната култура по безпределното, по незнайното; чувство по безкрая, що ни обикаля, по вечността, от която нашият живот е миг. Усещането близостта и реалността на вечното не е могло да не остави следа и в литературното творчество. Аз искам да обърна внимание на често употребявания в литературата символ на вечността - морето. И наистина, що друго от заобикалящата ни природа би могло да ни даде по-вярна представа за безграничната вечност с нейните тайни и стихийни изненади, с нейната неумолима повелителност? Морето стана обичаен символ на вечността, и аз ще напомня на читателя само няколко примера. В малката драма на Метерлинк „Слепите" морето - вечността - със своя далечен и едва доловим шум, докарва незнайни тръпки на измъчените слепци - човечеството, което опипом се движи с мъка по лицето на малкия остров, що представя нашият осезаем свят. Стриндберг също представя живота като малък остров, на който хората, мъртви, разядени от червея на взаимното недоверие, танцуват, забавляват се, за да прогонят мисълта за заобикалящата ги вечност, пълна с тайни и неизвестност и затова страшна.
към текста >>

5. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Човекът, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука Психология, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от психологията на усещането и възприятието.
Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива. Затова вярата е ирационална, алогична, чиято сигурност превишава сигурността на външните фактически и формално логични доказателства, Знания ще имаме тогава когато данните, свидетелствата почиват на обективни данни. Мерило за обективност ще бъде нашата логична способност и нашите 5 сетива: според това ще имаме емпирични и рационални знания. Значи привидното различие, противоречието между вяра и знание се корени върху това основно противоположение субект-обект и от непознаването на тези два мира, или ще отречем единия или другия (вярата или знанието). Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на човека. Човекът, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука Психология, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от психологията на усещането и възприятието. Та затова не можем така рязко и лесно да разграничим обективната от субективната истина. Това са само условности на човешкия ограничен ум. Те като че ли се преливат и вървят успоредно. Животът в своя бърз трепет изпреварва с хиляди години науката и не ще е чудно ако кажем, че много истини, които днес „живеем" и се смятат за субективни, след време стават обекти на науката. И навярно голям дял от съждения, които сега смятаме за обективни истини, ще се окажат с течение на времето неистини.
към текста >>

6. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А нали усещането е акт на съзнанието?
Щом това се достигне, мехурчетата изчезват. Енгелман казва: „Човек не може да отрече, че тези факти говорят за психични процеси в протоплазмата". Подобни факти от живота на едноклетъчните можем да приведем още. И така, наблюденията над едноклетъчните животни показват, че техните движения не са механични, а придружени с усещания. Трябва значи да приемем, че клетките имат психичен живот, съзнание, макар и различно по степен от това на висшите животни, Но щом приемем съзнание у едноклетъчните животни, трябва да приемем и у растенията, понеже няма рязка граница между нисшите растения и животни Зелената еуглена има червено очно петно, което показва, че тя възприема светлината, т.е, има зрителни усещания. А нали усещането е акт на съзнанието? А еуглената е преходна между животни и растения? За нея спорят ботаници и зоолози. Паули казва за психологията на растенията[6]: „При растенията имаме работа с психични процеси от по-прост вид". Ние виждаме, че растението използува например тежестта за свое ориентиране. Когато светлината има да върши известна работа, то растението при нарастването следва посоката на светлината, обаче то я избягва, когато нуждите на цялото растение или на част от него изискват това.
към текста >>

Ботаниката имà смелост да припише на растението усещане и с това премахна основната противоположност между растение и животно.
Движението на мустачките не е в зависимост нито от светлината, нито от земното притегляне, понеже те няма да им помогнат да се ориентират при достигане на своята цел. Някои катерливи растения са си изработили средства, за да се задържат и на плоскости. Техните издатъци образуват на върха си при допиране с плоскостта или даже преди допирането надебеления, които се превръщат във вендузи и с това добиват здраво закрепване. В този случай издатъците на растението са отрицателно-хелиотропични (бягат от светлината), т.е. количеството на светлината ги ориентира за посоката, по която трябва да растат, за да се закрепят за предмета. Ботаниката имà смелост да припише на растението усещане и с това премахна основната противоположност между растение и животно. Друг пример: Конопката (Linaria cympalaria) расте по стръмни скали и семената си оставя по скалните пукнатини. Цветовете и дръжките по време на цъфтеж са положително-хелиотропични и затова се изправят срещу слънцето. При прецъфтяване те стават отрицателно-хелиотропични и бягат от светлината, за да се скрият в скалните пукнатини, дето оставят семената. Тук пак виждаме, че чувствителността към светлината е само средство за ориентиране и растението в различни случаи постъпва различно, според нуждата. Хаберланд и Немец през 1900 година намериха у растенията сетивни органи, напр.
към текста >>

7. Вести Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

У по-висшите млекопитаещи животни също срещаме подобна способност за предусещане на атмосферните промени.
Народът казва, че ще вали, когато птиците усилено се пощят. Ще се оправи времето, когато врабците чуруликат по дърветата. Когато вечер рано пропеят петли. Изобщо, ако след залез птиците започнат да пеят. Ако вали и кокошките не се крият под сушина и пр. У по-висшите млекопитаещи животни също срещаме подобна способност за предусещане на атмосферните промени. Напр., ще вали ако козите се крият на сушина. Ако котките упорито „се мие". Ако рогатия добитък си проточи шията и я постави срещу въздуха. Ако мишките и плъховете стават много неспокойни. Ако конете пръхкат продължително.
към текста >>

8. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В животните и по-нисшите форми на живот няма творчество или поне там този процес не е съзнателен, а има само нагаждане на себе си с дадените условия.Те се ръководят от инстинкта, придобит от миналия опит; у тях липсва прозрението за бъдещите дни и предусещането за това, което има да дойде.
БЪДЕЩИ НАСОКИ В МУЗИКАТА Музиката е велико благо, което ангелите са дали на човечеството, за да му помогнат в неговия път към съвършенство. Чрез музиката човек се свързва с ангелския свят и благодарение на тая връзка става възможна и помощта на тия висши същества. Тя е тясно свързана с умствения свят, а ангелите са гении на мисълта. Музиката е, може би, най-скъпият дар, който ангелите са дали на бедното човечество, дар, цената на който човек ще види едва, след като се [1] издигне до тия велики същества и с поглед, обърнат към своето минало, проследи всички блага, които му е донесла музиката в неговите пилигримски странствувания из долините на скръбната земя. Да твори, това е качество и възможност само на човека. В животните и по-нисшите форми на живот няма творчество или поне там този процес не е съзнателен, а има само нагаждане на себе си с дадените условия.Те се ръководят от инстинкта, придобит от миналия опит; у тях липсва прозрението за бъдещите дни и предусещането за това, което има да дойде. Само човек твори и по това именно е подобие на Бога: Бог твори светове и вселени и живее в тях, и човекът с Бога в себе си твори свои светове, за да живее и расте в тях. Всички хора творят и всеки е своего рода творец, но има едно малцинство, което се издига над общото ниво на масата и живее моментите. които цялото човечество ще живее след време – това са пионерите, които трасират и разчистват пътя на човечеството в неговия ход към усъвършенствуване. Тия хора, доколкото възможностите, с които разполагат, им позволяват това, оформяват този бъдещ живот и дават методи на своите по-малки братя да влязат в новия живот и да станат техни съдрумници. Наистина те преживяват бъдещите дни идейно само, но това е закон: нещата преди да се изживеят в тяхната материална и конкретна форма се преживяват абстрактно, идейно.
към текста >>

9. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Това значи ,,усещане на формата" от страна на организма.
Дриш, който говори за онзи динамичен принцип в организма, който организира материята, който определя и дирижира формите, се явява типичен неовиталист. Бунге, който нарича себе си виталист, набляга на вътрешния, психичния фактор при еволюцията и изобщо при органическите процеси. Той е типичен неоламаркист. Всъщност неоламаркизмът като признава психичния фактор като главен, приема и съществуването на особени строителни сили в организма Това се вижда много ясно у Август Паули. Гурвич, известният руски учен, който ,,откри" митогенетичните лъчи в организма, приема израза ,,морфестезия" на немския ботаник Hол, (от морфа – форма и естезио – усещам). Това значи ,,усещане на формата" от страна на организма. Гурвич дава голямо значение на това „усещане на формата" при органическитеe процеси. С това Нол и Гурвич дохождат до психичния фактор на еволюцията. Гурвич въз основа на фактите дохожда и до приемането на ,,динамически предсъществуваща форма". Този важен израз на Гурвич говори, как той вече идва до ,,съдържанието" при изучаването на природата. При изучаването на ,,морфогенезата" (създаване на формите), казва той, биологът дохожда до приемането на един организиращ принцип, който съществува преди формите и ги организира.
към текста >>

Гурвич дава голямо значение на това „усещане на формата" при органическитеe процеси.
Бунге, който нарича себе си виталист, набляга на вътрешния, психичния фактор при еволюцията и изобщо при органическите процеси. Той е типичен неоламаркист. Всъщност неоламаркизмът като признава психичния фактор като главен, приема и съществуването на особени строителни сили в организма Това се вижда много ясно у Август Паули. Гурвич, известният руски учен, който ,,откри" митогенетичните лъчи в организма, приема израза ,,морфестезия" на немския ботаник Hол, (от морфа – форма и естезио – усещам). Това значи ,,усещане на формата" от страна на организма. Гурвич дава голямо значение на това „усещане на формата" при органическитеe процеси. С това Нол и Гурвич дохождат до психичния фактор на еволюцията. Гурвич въз основа на фактите дохожда и до приемането на ,,динамически предсъществуваща форма". Този важен израз на Гурвич говори, как той вече идва до ,,съдържанието" при изучаването на природата. При изучаването на ,,морфогенезата" (създаване на формите), казва той, биологът дохожда до приемането на един организиращ принцип, който съществува преди формите и ги организира. Този именно принцип той нарича ,.динамически предсъществуваща форма".
към текста >>

10. НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Често казват: не може да ми помогне „мисленето"; всичко е в „усещането", в „чувството", или в нещо подобно.
Той всякога има предвид: само аз см преживял това в духовните области на битието и аз разказвам за тези мои преживявания. Той знае също, че възприятието на тези негови преживявания и използуване мислите на друг чрез разказ, са жива сила за духовното развитие. Това, за което става тука дума, само онзи ще го види правилно, който взема в съображение, че всяко знание за душевните и духовни светове се намира в подсъзнанието на човешката душа. Правилното духовно възприемане събужда в освободения от предразсъдъци ум силата на познанието. Не трябва да се подчертава, доколко за желаещия да развие в себе си висшите познавателни способности, е необходимо да мине през най-строга работа на мисълта. Често казват: не може да ми помогне „мисленето"; всичко е в „усещането", в „чувството", или в нещо подобно. На това трябва да се възрази, че никой не може да стане видящ във висшия смисъл, който преди това не се е вдал в работа на мисълта. Разбира се, би било много по-удобно, ако би било възможно да се достигне висшия дар на виждането, като се избегне работата на мисълта. Това именно много биха желали. Но тука е нужна вътрешна твърдост, душевна увереност, към които може да доведе само мисленето. Иначе се явява само безцелно мяркане и пламване на образи, заплетена душевна игра, която макар и да може някому да достави наслаждения, но няма никакво отношение км истинското проникване в висшите светове.
към текста >>

11. БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Истински познаващият посредством ясния кръгозор и правилно усещане на всичко, от върха на своята висота, ще съумее да тури всяко нещо на своето място.
То му става близко, тъй както по-рано му е било близко временното. И благодарение на това, той не се отчуждава от живота, той се учи да оценява всяко нещо според неговото истинско значение. Даже суетната дреболия на живота не минава за него безследно, но човекът, който търси духовното, не се губи вече в него, а го изучава в неговите ограничени ценности. Той го вижда в истинската му светлина. Онзи, който би искал да витае само в облаците и така би изгубил живота, той би бил лош познавач. Истински познаващият посредством ясния кръгозор и правилно усещане на всичко, от върха на своята висота, ще съумее да тури всяко нещо на своето място. По какъв начин на познаващия се дава възможност да не се отдава повече на неопределените влияния на външния чувствен свет, който направляват желанията му ту в една, ту в друга посока? Благодарение на познанието той е надзърнал във вечната същност на нещата. Благодарение на преобразуванието на неговия вътрешен мир, в него се развива способност да възприема тази същност. Следните мисли имат особена важност за познаващия: когато действува сам от себе си, той съзнава, че действува, изхождайки от вечната същина на нещата. Защото нещата проявяват в него тази своя същност.
към текста >>

12. Впечатления от Гьотеанум. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

При изговаряне и усещане на гласните у, а, и действуват несъзнателни сили, които подбуждат изобщо към едно движение.
При до диез участвуват два органа: сърцето и дихателната система, обаче повече ще се възбуди сърцето, а в по-слаба степен дихателната система. А при ре бемол участвуват същите два органа, обаче по-силно ще се възбуди дихателната система, а по-слабо сърцето. Значи всеки тон е свързан с един орган в трупа и с един център на главата. Подобна зависимост има и между гласните в говора и тези органи и центрове. За отношенията между гласните към целия човешки организъм трябва да се спомене още и връзката им с разните части на крайниците и с техните движения. При изговаряне и усещане на гласните у, а, и действуват несъзнателни сили, които подбуждат изобщо към едно движение. Така на гласната у реагират: 1) Мишницата (частта на ръката от рамото до лакътя). 2) Основното членче на пръстите. 3) Бедрената част на крака. На гласната а реагират: 1) Лакътната част на ръката (совалка и вретено - radius и ulna). 2) Средното членче на пръста.
към текста >>

13. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕШКОТО УХО КАТО ИЗРАЗ НА ХАРАКТЕРА-Н.ДОЙНОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Наблюдава се почти винаги хиперестезия, повишена дейност на органите, придружена с усещане на огън в главата, съкращение на мускулите на ръката, спазми.
2 до 3 лица измежду 60-тях усещат ясно определено действие още след 1 до 3 минути. Именно при едноименно поставяне на сензитивометъра, сир. отрицателният полюс на магнита откъм палеца (вж. фиг.) сензитивът усеща едно пращене във върховете на пръстите, сгорещяване на дланта, па и на цялата ръка до рамото. Той изпитва нервна възбуда, раздразнение и неволна склонност към движение. Наблюдава се почти винаги хиперестезия, повишена дейност на органите, придружена с усещане на огън в главата, съкращение на мускулите на ръката, спазми. При разноименно поставяне на инструмента, сир. положителният полюс откъм страната на палеца, се проявяват противоположни действия, ала след по-дълго време. Явява се един смъдеж във върховете на пръстите, един гъдел, като пълзене на мравки, придружен с една приятна прохлада около магнита; често субектът усеща слаб студ, подобен на оня, който се усеща при действието на някой електростатичен апарат. Ръката става все по-неподвижна, забелязва се същевременно значително понижаване на дейността на органите Настъпва едно състояние на спокойствие и приятно самочувствие, съпроводено с прохлада и свежест в главата. Продължи ли се действието по-нататък, настъпват ярки признаци на анестезия, парализа, упадък на силите.
към текста >>

14. Какво знамение показваш? Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

След кратък промеждутък сестрата, действующ като приемател, се оплакала от остро парещо, усещане на върха на езика, от болки в двете бузи и в лавата китка, както и от тежест във върха на главата.
Най-последният му опит бил направен в една от римските болници. Според него има три съобщителни диска в човешкото тяло: един на дясната страна на шията, един в крака между глезените и прасците, и трети зад показалеца на дясната ръка. Ето какво пише между другото в казаната си статия: „Две милосърдни сестри с превързани очи седнали на столове една срещу друга на четири метра разстояние. Професорът турил една малка капсула алуминий върху местото, където според неговите твърдения се намира „главният кожен диск" на шията. Той казал на една от сестрите да действува като предавател на една мисъл за някой предмет, който и двете знаят. След кратък промеждутък сестрата, действующ като приемател, се оплакала от остро парещо, усещане на върха на езика, от болки в двете бузи и в лавата китка, както и от тежест във върха на главата. Скоро след това тя заявила, че „вижда" бели лъчеизпускания; тя ги определила като една гъста мрежа около тялото и вълнуваща се като вълните на морето. След това тя изпаднала в плен захлас и после казала, че другата сестра ù разказала за един пациент в болницата. Тя казала, името му и признаците на болестта му. Предаващата сестра потвърдила, че „изпратила" с мисълта си името и признаците на болестта. След направените опити проф.
към текста >>

15. Вегетарианството като идея за побратимяване - Г. С. Г Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Едноименният анимизъм, отдето и да произхожда - от човек, магнит, светлина, топлина или звук - предизвиква у слабите е или средни сензитиви усещане на топлина.
Това представя, както подчертах, общата и главна анимистична поляризация на човешкото тяло. Съществува обаче и второстепенно поляризиране. Именно, оказва се, че ръцете, краката, китките на ръцете и ходилата на краката, а също и пръстите притежават една друга, вторична полярност. Без да се спирам на тия подробности - за да дам една представа за вторичната полярност – ще помена, че дясната ръка запример, откъм дланта е положителна, а откъм горната страна - слабо отрицателна (при лявата е обратно); после, половината откъм палеца е отрицателна, а другата половина, откъм кутрето - положителна. Накрай ще предам накъсо - според Дюрвил - физиологичните действия на жизнения магнетизъм или анимизма, който - както многобройните, отлично поставени опити на ред експериментатори са безспорно установили - се отличава съществено от всички останали природни агенти: електричество, магнетизъм, топлина, светлина. Едноименният анимизъм, отдето и да произхожда - от човек, магнит, светлина, топлина или звук - предизвиква у слабите е или средни сензитиви усещане на топлина. Наблюдава се същевременно повишение на органичната дейност, на телесната температура, на чувствителността и мускулната сила. Едноименното действие е почти винаги възбудително, раздразващо; то е съпроводено с едно чувство на неразположение и тежест в главата. У високо-чувствителни субекти действието настъпва много по-бързо и по-интензивно. Малко време след възбудата, при която се повишава както чувствителността, тъй и мускулната сила, настъпва състояние на анестезия и мускулна отпуснатост - очевидно като реакция. Ако един силен сензитив възприема въздействието прав, той бива силно отблъснат назад при едноименно облъчване, особено ако то е насочено към горната част на тялото.
към текста >>

Положително намагнитизираната вода - както вече имахме случай да изтъкнем - предизвиква у сензитива усещане на кисел вкус.
Положителното лъчение изобщо поражда по-приятни усещания от отрицателното. То оставя у повечето сензитиви едно радостно и леко чувство. Отрицателното, напротив, настройва тъжно, мрачно. Особено са характерни тия явления при въздействуване с цветни лъчи. Вкусови усещания. Положително намагнитизираната вода - както вече имахме случай да изтъкнем - предизвиква у сензитива усещане на кисел вкус. Такава вода е приятна и лека за пиене, свежа и дори ароматична. Отрицателно намагнитизираната вода действува алкално, основно, тя е блудкава и крайно неприятна за вкуса на сензитива. Причинява дори повдигане. Действието на анимизма върху сензитивите се проявява и чрез зрителни усещания. Дори и слаби сензитиви, било в будно състояние - в тъмна стая - било в сомнамбулно състояние, виждат предметите светещи с бяла или възсива светлина.
към текста >>

16. НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че свят не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен.
Въпреки че няма да се спираме при въпроса за време и пространство, ще споменем само, че модерната физика дава съвършено нови и оригинални насоки за философска размисъл и ни се струва, че крайно време е за философите да напуснат старите и безплодни пътища, които водят към схоластика и игра на думи, за да тръгнат след смелата и победна мисъл на тая дръзка наука, която произведе цяла революция в класическите принципи и достигна до неимоверни височини. Да се върнем към предишните си мисли. Ние живеем опрели нашите познавателни способности в границите на триизмерния свят и смятаме, че то е всичко. Всъщност, ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг свят с по-много измерения, например с четири. Ние сме логични на пръв поглед, защото не можем да открием направлението на четвъртото измерение по геометричен път; защото нашата геометрия, на която сме подчинили света, е най-много триизмерна. Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че свят не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен. Ако е вярно, че под нас има по-нисши йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния свят, сигурно над нас има реалност, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности. Лесно можем да се убедим, че едноизмерният свят може да се осъзнае от същество, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния свят. От там лесно е да се обхване линията като цяло, защото, както споменаваме и по-горе, бидейки част от правата, ние не можем да я осъзнаем. За да осъзнаем равнината или двуизмерния свят, ние трябва да се намираме в триизмерния свят, и по аналогия, щом като разбираме последната ни даденост от природата — триизмерният ни свят, значи, че нашето аз живее в един четириизмерен континиум, скрит от обективния разум, впрегнат в триизмерната координатна система. Посоката на четвъртото измерение води към ирационалното.
към текста >>

17. В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ние живеем миньорните и печални часове на едно дръпване, на един отлив на живота, а други път възторжената радост на прилива, който ни донася усещането, че пулсираме заедно с великото едно.
Линията на еволюцията е съставена от спирални навивки, от извитости от слизане и качване. Така са се появили културите, чрез които е дишал човешкият род и е оставил спомени на блестящ възход, а после на падение. В ритъм се е манифестирал и прогреса, за да твори историята ни човешката общност. Оня, който знае ритмиката на нашия психичен живот, лесно си обяснява смяната на всички състояния на човека. Радостта и тъгата са двете компоненти на нашия вътрешен живот, които изграждат неговата същност. Ние живеем миньорните и печални часове на едно дръпване, на един отлив на живота, а други път възторжената радост на прилива, който ни донася усещането, че пулсираме заедно с великото едно. Така е възникнала и музиката, в основата, в нейната същност лежи усетът за ритъм, който отпосле се облича в дрехата на мелодията. Човекът не е създал нищо по-велико, от времето на питекантропуса до наши дни, от музиката. Музиката отделя човешката душа от убийствената катадневност и я отвежда до висини, от където тя вижда, че сама е музика, хармония и красота. Ние още не знаем значението на тоя небесен дар, но ако се научим да живеем "музикално", ще бъдем здрави, щастливи и всякога доволни. Има музика в ходенето, в движенията, в храненето, в спането, дишането и мисленето.
към текста >>

18. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

А най-лошото беше това, че той имаше едно усещане, ясно като ден, че всичко, което беше говорил в продължение на двата часа по пътя, не струва колкото изтърканата подкова на тая крава.
Той беше прекосен в краката, гледаше стреснато и не разбираше, какво става с него. Ръката му стискаше в джоба кесията, като че ли някой се готвеше да му я вземе. Той отиваше в града да купува дрехи за себе си и за семейството си, както и тоя селянин, с тая разлика, че той имаше пари доволно за всичко, без да продава единствения си имот, когато този човек трябваше да къса от залъка си, за да се облекат. Неговите пари стигаха за всичко и за тая крава дори, ако рече да я купи. Нещо неясно и тъмно смути неговия здрав разум, зачовърка сърцето му, което се свиваше от време на време. А най-лошото беше това, че той имаше едно усещане, ясно като ден, че всичко, което беше говорил в продължение на двата часа по пътя, не струва колкото изтърканата подкова на тая крава. "И таз добра! Какво става с мен? питаше се поп Грую, след такова хубаво пътуване, след такива хубави приказки, които оня и през живота си не бе слушал! " Гонен сякаш от невидими неприятели, той прибра полите на расото си и с колкото сила имаше в здравите си нозе, забърза към чаршията. Минувачите се обръщаха и гледаха тоя разбързал се поп, който правеше големи крачки, не виждаше никого и очите му гориха като въглени.
към текста >>

19. DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тон запазил спомена за няакъв полет, през време на който той изгубил теглото си, както и усещането, че има тяло.
Хирургът тутакси разтворил гърдите на пациента, започнал да масажира сърцето му и след няколко минути възвърнал живота му. Тон - така се казва героят на това събитие - в продължение на четиридесет часа не можел да се свести. Действието на упойката отдавна се прекратило и лекарите с тревога оглеждали спящия, но той лежал неподвижно, макар че организмът му работел съвсем изправно. Най-после Тон се пробудил и след пробуждането си споделил с окръжаващите своите впечатления из "отвъдния свят". Защото той, наистина, прекарал известно време в другия свят и се възвърнал от него. Тон запазил спомена за няакъв полет, през време на който той изгубил теглото си, както и усещането, че има тяло. "Аз бях като облак и се носех в празното пространство бързо и леко..." Колко време е продължил неговият полет, Тон не знае. Може би секунда, може би няколко години. Обаче, малко по малко, чувството му за безтегловност започнало да отслабва. Полетът наближавал своя край. "Аз се събудих и видях земния свят".
към текста >>

20. ЗАДАЧА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - П. Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Стигнал до крайната граница на анализа и диференциацията, съвременният човек се стеснява от проявите на едно спонтанно, често подтискано усещане на своята емоционална природа, която той счита за отживял романтизъм.
БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ (Из „Сигнали") Георг Нордман Една епоха със сподавено сърце! Стигнал до крайната граница на анализа и диференциацията, съвременният човек се стеснява от проявите на едно спонтанно, често подтискано усещане на своята емоционална природа, която той счита за отживял романтизъм. Освен грубо чувствените ерупции, които имат не особено висш произход, всяко друго проявление на сърцето, той счита за такъв отживял романтизъм. Нещо повече. Много сурови и егоистични прояви днес се оправдават с така нареченото съзнателно бягане от сантиментализма и изработване качествата на „положителни" и „делови" човеци. Едно голямо множество хора в нашата съвременност живеят в небостъргачи. Какъв страшен лабиринт от бетонени кутийки, пръснати като клетки на огромен колос, представляват от себе си тия модерни сгради!
към текста >>

В някои много високи върхове на нашата съвременна култура се забелязва сменяването на механичното светогледане с едно ново усещане за света, което можем да наречем нещо като неопантеизъм.
През деня нас ни е облъхнала простата и трогателна сърдечност на някое същество, което живее без установени планове, без катадневни принципи и излъчва от себе си простата и велика правда на живота, заедно с чистите непритворни трепети на едно ценно човешко сърце. Споменът за тия две простодушни зеници са като едно далечно приветствие, долитнало от сърцето на всемира. Вечността сякаш ни е поздравила през тия човешки очи и ние сме обнадеждени и щастливи. В нашия разум няма място за това, но в подсъзнанието ни – тоя лабиринт от набрани горчивини, мрачни сенки, бисери и чист звезден трепет, нещо се е отзовало и раздвижило забравените струни. От наблюденията на нашата действителност ние долавяме явните признаци, че времето, през което живеем, е граница на два важни и съществени етапа в развитието: единият под знака на личното търсене във всички области на човешката деятелност, а другият – към интуитивизъм, колективност и синтетичност. В някои много високи върхове на нашата съвременна култура се забелязва сменяването на механичното светогледане с едно ново усещане за света, което можем да наречем нещо като неопантеизъм. Биомеханистичното гледище се заменя с едно неовиталистично, което представя природата и извършващите се в нея процеси като продукт на една скрита космична интелигентност. Днешният голям световен конфликт, който се разстила като съдба над човечеството, ще разоре по-дълбоко браздите на световната душа и в тоя рохкав чернозем, напоен със сълзите на милиони човеци, лесно ще покълне семето на една нова философия, която не ще стои занемяла в големите и прашни томове, а ще затрепти като пееща струна във всички човешки сърца. Тогава, като из под земята, ще се пробудят ония народи, които най-много са чакали и най-силно копнели със своите събудени сърца.
към текста >>

21. ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И ако е потребно да имаме висше усещане за вра в нещо надземно, ние ще го намерим в природата при най висок уровен и при най-пълна красота.
Обожествяването на природата не е най-висшата религия; но то е един правилен, благодатен път за досег с висшето. Човек, който живее сред природата, особено оная природа, по която няма следи от човешка ръка, научава нещо прекрасно и чисто. Той се вживява в нейния огромен изобилен и грандиозен живот и получава даро¬ве в душата си, които не могат да се назоват с думи. Какъвто и да е тоя човек, той започва да живее паралелно със своя и един друг живот, който бавно го обгръща и, според степента на своята психична отзивчивост, възприема нови елементи, които стават състав¬ка на неговото съзнание. Закономерните и целесъобразните неща в живота на приро¬дата, нейният понякога суров, но правдив език, нейният гръмовен вик и неотразимата ù тишина, простата ù, но свята мъдрост, както и царственото ù многообразие и неописуемата красота, ни доближават по един прекрасен начин до вярата в самите нея. И ако е потребно да имаме висше усещане за вра в нещо надземно, ние ще го намерим в природата при най висок уровен и при най-пълна красота. Естествоизпитателите във всички времена и от всички клонки на природната наука, непременно получават такъв един трепет, на който дават най-различни названия, но чийто произход лежи непременно в това скрито несъзнавано чувство наречено от Гьоте обожествяване на природата (Vergöterung der Natur). Разбира се, ония които имат едно по-дълбоко проникване в световната истина и знаят нещо повече от най-обикновените човеци, ще ви кажат, че пантеизмът е една много по-съвършена форма на идолопоклонство, защото всичко, което става в природата е само външен израз на нещо, което става в световете с много измерения, недостъпни за непосредствено наблюдение при нашия катадневен живот. За тия хора, по-чисти прояви на божественото са съграждащите сили на любовта, която уви, в наши дни има най-разновидна и чудовищно невярна интерпретация. В гамата от висши чувства, можем да причислим особеното мистично усещане, което ни спохожда, когато се докоснем до сферите на висшия живот. Разбира се, за такива чувства могат да говорят само такива, които са имали възможност да ги изживеят като свещен трепет в някой от редките мигове на откровение.
към текста >>

В гамата от висши чувства, можем да причислим особеното мистично усещане, което ни спохожда, когато се докоснем до сферите на висшия живот.
Закономерните и целесъобразните неща в живота на приро¬дата, нейният понякога суров, но правдив език, нейният гръмовен вик и неотразимата ù тишина, простата ù, но свята мъдрост, както и царственото ù многообразие и неописуемата красота, ни доближават по един прекрасен начин до вярата в самите нея. И ако е потребно да имаме висше усещане за вра в нещо надземно, ние ще го намерим в природата при най висок уровен и при най-пълна красота. Естествоизпитателите във всички времена и от всички клонки на природната наука, непременно получават такъв един трепет, на който дават най-различни названия, но чийто произход лежи непременно в това скрито несъзнавано чувство наречено от Гьоте обожествяване на природата (Vergöterung der Natur). Разбира се, ония които имат едно по-дълбоко проникване в световната истина и знаят нещо повече от най-обикновените човеци, ще ви кажат, че пантеизмът е една много по-съвършена форма на идолопоклонство, защото всичко, което става в природата е само външен израз на нещо, което става в световете с много измерения, недостъпни за непосредствено наблюдение при нашия катадневен живот. За тия хора, по-чисти прояви на божественото са съграждащите сили на любовта, която уви, в наши дни има най-разновидна и чудовищно невярна интерпретация. В гамата от висши чувства, можем да причислим особеното мистично усещане, което ни спохожда, когато се докоснем до сферите на висшия живот. Разбира се, за такива чувства могат да говорят само такива, които са имали възможност да ги изживеят като свещен трепет в някой от редките мигове на откровение. Мисля, че такива свръхемоции са преживявали всички велики творци – компози¬тори, художници, поети и изстъпленници, когато пред техните очи се е откривал, макар и за кратък миг, като око на фотографически апарат, светът на съвършената хармония. На второ место, в личните чувства лежи индивидуалната, по¬лова обич. При мига, когато се утвърждава афинитета на едно човешко същество към друго човешко същество, играят роля много фактори. Това утвърждаване, което наричат набързо с едно име „влюбване" е резултат на един сложен вътрешен комплекс от чувства, които ние репродуцираме в един човек и един живот.
към текста >>

22. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ПО УЧИТЕЛЯ ПРЕРАЗКАЗАЛА ЕЛИ: СКЪПЕРНИКЪТ ОТ ЗЛАТНАТА ЕПОХА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Тук не става дума за усещането на самото растение, което бидейки на особена степен на развитие в органичния живот, не усеща страдания при неговото откъсване от живота, както едно животно или един човек.
Да се спрем при една най-фина и най-деликатна жестокост, която има облика на мила, благородна привичка, минава като израз на твърде възвишени чувства. Това е убиването на цветята и поднасянето на недоумрелите им още стволи, като акт на нежно и трепетно внимание. В тоя миг разбирам мисълта, която ще се породи от тия редове. И ироничната усмивка виждам, как свива в лека гримаса изтънченото лице на „приятелите на цветята". Бързам при това да отхвърля и баналното остроумие, че и картофите и салатата изпитват същите .страдания", когато ги късаме за ядене. Тук не става дума за усещането на самото растение, което бидейки на особена степен на развитие в органичния живот, не усеща страдания при неговото откъсване от живота, както едно животно или един човек. Не може да става сравнение между жестокостта при късането на едно цвете с жестокостта в градската кланица, където много от животните дават явни признаци за съзнаване наближаващата жестока смърт. Думата е за начина, по който ние даваме израз на най-фините си чувства и най-трепетната нежност. Поднасянето на цветя е един изтънчен култ към смъртта, а не към живота. Ние говорим за цветята с умиление, с подчертана нежност, дори някога с афекти. Ние ги съзерцаваме като прекрасен, мълчалив живот, имаме към тях уж чисто естетично отношение, а ги оставяме да изгният в нашите вази или да изсъхнат в бутониерката ни, след като сме ги отделили от живота.
към текста >>

Признавам, наистина, че писаното тук не се покрива с конвенционалния курс за третиране цветята, но пак ще поясня, че въпросът не се свежда до усещането, което има растението, когато го откъсваме, а до самите нас, които и при моменти на най-голямата нежност в живота си, биваме жестоки и унищожаваме!
Поднасянето на цветя е един изтънчен култ към смъртта, а не към живота. Ние говорим за цветята с умиление, с подчертана нежност, дори някога с афекти. Ние ги съзерцаваме като прекрасен, мълчалив живот, имаме към тях уж чисто естетично отношение, а ги оставяме да изгният в нашите вази или да изсъхнат в бутониерката ни, след като сме ги отделили от живота. Защо ги убиваме? Някой може да възрази, че това е вече прекалена и превзета хуманност. Признавам, наистина, че писаното тук не се покрива с конвенционалния курс за третиране цветята, но пак ще поясня, че въпросът не се свежда до усещането, което има растението, когато го откъсваме, а до самите нас, които и при моменти на най-голямата нежност в живота си, биваме жестоки и унищожаваме! Ние се радваме на живота, а поднасяме като дар смъртта. Често ще чуете за някоя дама, че от всичко на света най-много обичала лилии, друга – бели рози, трета – хризантеми, но нито една от тях не е отделила поне един час от живота си за отглеждане на тия цветя. Те ги обичат във вазите си, осъдени на смърт, обичат ги дотолкова, доколкото те освежават със своя прощален аромат, зашиващата и душна атмосфера на техния живот. В съвременния култ към цветята има нещо неискрено и превзето. Чуваш някой да разказва с патетично умиление за любимите си цветя и мислиш, че няма по-милостиво, по-състрадателно същество от него, но не след дълго, някаква неочаквано груба проява на жестокост ти разкрива само една куха театрална поза на умиление, защото, невъзможно е човекът, който искрено обича цветята, да е жесток и коравосърдечен спрямо хората.
към текста >>

23. ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ ! - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

във вас изниква въпросът, как е било възможно да се роди това знание и тая дълбочина в усещането на света, преди да се е родила най-великата светлина на светлините?
G. N. МЪДРЕЦИТЕ, ФИЛОСОФИТЕ И ХРИСТОС Като четете книгите на дневните философи, живели столетия преди Христа, вие се възхищавате от мъдростта, която блика от jехните писания. във вас изниква въпросът, как е било възможно да се роди това знание и тая дълбочина в усещането на света, преди да се е родила най-великата светлина на светлините? Като четете за древните халдейци, за Египет, за Вавилон, за древните гръцки философи Сократ и Платон, вие се уверявате, че наистина мъдростта е родена преди света. В човека може да възникне и едно желание да сравни тия, макар и трудно сравними величини – древната мъдрост и Христа. Ако проследите учението на Сократ и това на неговия ученик Платон, ще останете изненадани от това, че нито една точка, нито един завой или подробност на живота, не са оставени без да бъдат мъдро, остроумно и аналитично разтълкувани. Няма въпрос, зададен от страна на учениците на Сократ, без на него да не е отговорено пълно, духовито и изненадващо. Сократ, а после Платон са основали най-грандиозните мисловни доказателства за съществуването на отвъден свят и за безсмъртието на душата.
към текста >>

24. ПРОФЛ ШЛ РИШЕ ВЪРХУ ШЕСТОТО СЕТИВО-П. М-В Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Сякаш една ръка жадно бе събирали бисерите на отминалото време, за да ги подари на обновяващия дух, за да ги съчетае с новото усещане за света и живота.
Никъде, никъде не е постигнат Христос, защото ако красотата на земята, жестокостта и силата се поддават на изобразяване, кротостта и магическата власт на Христа са непостижими за изобразителното изкуство. Никой творец още не с достигнал да съчетае небесната непобедима сила с драговолно приетото страдание. Ренесансът пробуди човешкия дух и изкуството от примамливия сън на мрачното средновековие. По лицата на хората се появи светлина. Тя се отрази във фасадите на монументалните сгради, където с някаква кокетна свенливост се появиха класически елементи, съчетани в някои форми и ансамбли. Сякаш една ръка жадно бе събирали бисерите на отминалото време, за да ги подари на обновяващия дух, за да ги съчетае с новото усещане за света и живота. Албрехт Дюрер — един ярък представител на обновлението, един неподражаем и своеобразен график, възсъздаде с върха на своето перо най-главните сцени от свещеното писание. Неговите апокалиптични видения, макар и грубо, илюстрационно дадени, са израз на едно могъщо вътрешно усещане за силата на Словото. Сцените от живота на Иисуса, светиите, рицарите и смъртта, показват едно пробудено търсене духа и истината. Един могъщ тласък, дошъл сякаш изневиделица, насочва творчеството към задълбочаване във вечните проблеми. Реален израз на тоя стремеж са дали Холбайн, Грюневалд, Рафаел, Леонардо да Винчи — всеобемащият гений на своето време и най-после дълбокият страдалец Микел Анджело.
към текста >>

Неговите апокалиптични видения, макар и грубо, илюстрационно дадени, са израз на едно могъщо вътрешно усещане за силата на Словото.
Ренесансът пробуди човешкия дух и изкуството от примамливия сън на мрачното средновековие. По лицата на хората се появи светлина. Тя се отрази във фасадите на монументалните сгради, където с някаква кокетна свенливост се появиха класически елементи, съчетани в някои форми и ансамбли. Сякаш една ръка жадно бе събирали бисерите на отминалото време, за да ги подари на обновяващия дух, за да ги съчетае с новото усещане за света и живота. Албрехт Дюрер — един ярък представител на обновлението, един неподражаем и своеобразен график, възсъздаде с върха на своето перо най-главните сцени от свещеното писание. Неговите апокалиптични видения, макар и грубо, илюстрационно дадени, са израз на едно могъщо вътрешно усещане за силата на Словото. Сцените от живота на Иисуса, светиите, рицарите и смъртта, показват едно пробудено търсене духа и истината. Един могъщ тласък, дошъл сякаш изневиделица, насочва творчеството към задълбочаване във вечните проблеми. Реален израз на тоя стремеж са дали Холбайн, Грюневалд, Рафаел, Леонардо да Винчи — всеобемащият гений на своето време и най-после дълбокият страдалец Микел Анджело. Заедно с Тициан, те всички създадоха една безсмъртна галерия от творби на възземащия се християнски дух, които ще красят вековете и ще сочат плетищата с незаличимите стъпки на гения. Давид от Микел Анджело, същия от Бернини, Мойсей, както и стенописа на Сикстинската капела, сочат за едно сродяване на класическото усещане на изкуството с потребите на новото, Леонардовото време.
към текста >>

Давид от Микел Анджело, същия от Бернини, Мойсей, както и стенописа на Сикстинската капела, сочат за едно сродяване на класическото усещане на изкуството с потребите на новото, Леонардовото време.
Неговите апокалиптични видения, макар и грубо, илюстрационно дадени, са израз на едно могъщо вътрешно усещане за силата на Словото. Сцените от живота на Иисуса, светиите, рицарите и смъртта, показват едно пробудено търсене духа и истината. Един могъщ тласък, дошъл сякаш изневиделица, насочва творчеството към задълбочаване във вечните проблеми. Реален израз на тоя стремеж са дали Холбайн, Грюневалд, Рафаел, Леонардо да Винчи — всеобемащият гений на своето време и най-после дълбокият страдалец Микел Анджело. Заедно с Тициан, те всички създадоха една безсмъртна галерия от творби на възземащия се християнски дух, които ще красят вековете и ще сочат плетищата с незаличимите стъпки на гения. Давид от Микел Анджело, същия от Бернини, Мойсей, както и стенописа на Сикстинската капела, сочат за едно сродяване на класическото усещане на изкуството с потребите на новото, Леонардовото време. Потребите на духа извикват онова, което е вечно и безсмъртно във всички времена и народи и правят от него нова безсмъртна творба. Макар и отделени една от друга със съществени отлики, науката и изкуството си приличат по това, че една уловена и въплътена истина си остава вечна. Тя е достояние на човеците през идещите векове и обезсмъртена, тя се освобождава от своя автор или откривател и остава дар на човешкия род. И в тоя чуден възродителен период на изкуството ние виждаме, как се сродяват класическите постижения на формите с устрема на това време. Като гледаш Микел Анджеловия Давид, ти си представяш Аполона Белведерски.
към текста >>

25. РИТЪМЪТ В ЖИВОТА -ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Задоволяването на това вътрешно вродено усещане за пропорциите, особено на тия, които задоволяват отношението и изискванията на златното сечение, е причината, поради която древните паметници, останали макар от много столетия преди нас, дишат една чудесна свежест и никога не омръзват на окото.
Навсякъде в градежа на природните форми, ние ще срещнем съотношенията и пропорциите, които дават на окото най-голямата естетична наслада. Човек не може да остане равнодушен към тая хармония и затова творците я прилагат навсякъде в своите творби. Погледнете наоколо и вие ще видите, че между отделните части на човешкия организъм, между отделните коленца в стъблата на растенията, както между частите на една монументална сграда, има съответствия, които се подчиняват на строго подбрани геометрични закони. Човекът през различните епохи на своето развитие е възприемал тая геометрична съразмерност, в която най-често се среща съотношението на златното сечение, познато добре в геометрията и ги прилагал заедно с много други символи в паметниците, които са обезсмъртили цели исторически епохи. Ако направим един хармоничен анализ на най-забележителните исторически паметници, като почнем от гробниците на фараоните и стигнем до наши дни, ние ще видим навсякъде стремежа на строителите да задоволят изискванията на човешкото око, тъкмо по отношение на тая геометрична закономерност. Задоволяването на това вътрешно вродено усещане за пропорциите, особено на тия, които задоволяват отношението и изискванията на златното сечение, е причината, поради която древните паметници, останали макар от много столетия преди нас, дишат една чудесна свежест и никога не омръзват на окото. Не само това. В някои от тях ние намираме една толкова концентрирана символика и прецизност в положения замисъл, че се уверяваме несъмнено в правдивостта на твърдението, че тия паметници са израз на една благородна гордост на епохата, в която са цъфтели наука и култура, далече надминаващи нашите във всяко отношение. Според думите на един изследовател, астрономите от Хершел насам са поразени от геодезичните и астрономични свойства на Хеопсовата пирамида, за която светът е приказвал много, но за която всъщност знае още твърде малко. Ние ще хвърлим само един бегъл поглед върху някои особености, изтъкнати едва ли не като чудеса на строителното изкуство и като неповторим пример за високите научни постижения на оная величава епоха, в която пирамидата е била сътворена. От всичко за нас най-интересно ще бъде онова, което изтъква тая пирамида като един космичен показалец на времената и епохите върху гигантския циферблат на времената.
към текста >>

26. КНИГИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И това е усещането, че там човек се докосва до нещо велико, до нещо мистично, което го изпълва със сила и му дава живот.
Всъщност, човек не може да види изведнъж всичко. Той трябва да върви, да наблюдава, да изучава, да размишлява. Разнообразието и постоянните промени в планината са израз на един по-висш живот. На този живот всеки реагира по своему. Но, в нея все пак има нещо, което вълнува по еднакъв начин всички. И това е усещането, че там човек се докосва до нещо велико, до нещо мистично, което го изпълва със сила и му дава живот. На такава екскурзия из Словото на Учителя бихме искали да поведем и нашите читатели в този момент. Издаденото Слово на Учителя е най-богатата природна картина за очите на търсещия. Но тя се открива само на онзи, който е оставил прашния и шумен град и се е качил горе в Планината, за да приеме от нейната сила, за да внесе красотата й в душата си, за да се пречисти!
към текста >>

27. НОВАТА МУЗИКА Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тази хармонична звучност, която понякога чуваме вътре в себе си като мелодия или като вълшебен низ от хармонични акорди внася в нас усещането за Извечното.
ПЕСЕНТА НА ТВОРЕНИЕТО Един ден, когато ушите ви се отворят ще чуете великата музика, която се разнася от единия край на света до другия, и тогава ще разберете вътрешният смисъл на живота. Учителят Миколаюс Чюрльонис графика Там отвъд, където времето и пространството изчезват като фактор, където можем да отиваме само с мислите си, и където цари една друга действителност, позната само на нашите души, там, именно, е родината на музиката. Тази хармонична звучност, която понякога чуваме вътре в себе си като мелодия или като вълшебен низ от хармонични акорди внася в нас усещането за Извечното. Може ли човек да определи какво нещо е музиката? Възможно ли е да бъде обхваната величавата същност на океана от звуци, в който сме потопени? Човешкият мозък е твърде малко развит за да схване истинската природа на това тайнство музиката. Всички ние, хората живеещи в материалния свят сме свързани един с друг, посредством една невидима мрежа, по която се предава особен род енергия. Онези, които са се пробудили духовно и са преодоляли инертността на материята, усещат въздействието на тази енергия и се настройват според нейните закони.
към текста >>

28. За Паневритмията Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Да протекат през тебе енергиите на великия Живот, това е най-радостното усещане, кое то душата може да изпита чрез физическото тяло тук на земята.
А това може да стане- само, ако човек започне съзнателно да възприема и се ползва не само от физическата енергия, идваща от Слънцето, но и от онази психическа, духовна енергия, коя то, именно, е посланието му към нас. Чрез Паневритмията човек започва да приема духовната светлина от всемира и да я излъчва от себе си. За това нейното практикуване придобива голямо значение за всеки, който иска да възстанови връзката си с Цялото. Паневритмията е метод за връзка с все мира. Само онзи, който разбира, че трябва да бъде полезен и на себе си, и на близките си, и на всички по света, с които го свързват невидими нишки, само той разбира истински нуждата от Паневритмията. Да протекат през тебе енергиите на великия Живот, това е най-радостното усещане, кое то душата може да изпита чрез физическото тяло тук на земята. Да приемеш енергията и да я предадеш. Да чуеш Гласа, и и да му отговориш с езика на движенията. Това не е ли свещен разговор? Не е ли разговор на твоята душа с всемира? Паневритмията, имен но, е този мистичен разговор , който прави връзката ни с всемира жива.
към текста >>

29. Първият ден на пролетта - Б. Боев Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това усещане у тях продължава и когато се премине към втория цикъл упражнения наречени Слънчеви лъчи.
За нея, участниците в кръга биха допълнили, че тя е най-успокояващото, най-хармонизиращото средство за тялото и за душата. Всяко едно от 28-те упражнения на този животворен цикъл е съставено от движения, съответстващи на творческите сили в природата. Влезеш ли в живия кръг на Паневритмията, чуеш ли нейната музика и задвижиш ли тялото си в нейния ритъм - това вече не е обикновения живот. По този начин ти навлизаш в живота на радостта, на вдъхновението, на творчеството, ти се усещаш част от Разумната Природа. Така се чувстват участниците. Това усещане у тях продължава и когато се премине към втория цикъл упражнения наречени Слънчеви лъчи. При тях участниците се подреждат в редица по шест двойки с лица обърнати към центъра. Редиците, изобразяват слънчевите лъчи и са 12 на брой. Движенията се съпровождат от витална музика в такта на българската ръченица - танц, изнесен от древните светилища. В движенията на лъчите - по права линия, и в кръг, почти само краката взимат участие. Особените стъпки имат своя символика.
към текста >>

30. Брой 3-4 -1993г. Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Реализира се в пълната радост на една обновителна дейност, където усещането за цялост и свобода осигуряват търсеното духовно развитие.
Единението е пречистващата чаша, която трябва да се приподнесе в жертва за да може в нея да се налее свещенната есенция на вечността. Дисциплина ли е Паневритмията? Това е друг въпрос, който вероятно може да бъде зададен. Без съмнение, отговорът е положителен - да, тя е дисциплина! Но не една мъчителна дисциплина. Реализира се в пълната радост на една обновителна дейност, където усещането за цялост и свобода осигуряват търсеното духовно развитие. Независимо от това, който я практикува трябва да приеме, че не е възможно, нито желателно една пълна реализация на която липсва дисциплина и ръководство на поведението към една определена цел. Има нещо, което изцяло поглъща вниманието на много упражняващи Йога и други езотерични дисциплини, и това нещо е развитието на центровете или ядрата на витални сили, познати под санскритското им название “чакри”. Предвид подобно безпокойство, се явява въпросът: Дали Паневритмията е ефикасно средство за активизация на чакрите? На подобен въпрос отговаряме: Който ни е предал паневритмичната наука не е бил привърженик на никакво средство, което да насилва или принуждава естественото и хармонично развитие на тези центрове, тъй като няма нищо по-опасно и разрушително от това да се занимаваш с някоя техника, колкото и да изглежда тя добра, нормална и безопасна за преждевременно усилване на тяхната дейност. Природата е много предвидлива в този смисъл и умее да действа по подходящ начин.
към текста >>

31. Земята като училище - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

А това е едно велико усещане за широта на съзнанието, което прави от човека велико същество, прави го Син Божий.
И ако човек намери ключ към тази наука, това ще е велик момент за него, момент на промяна в мисленето му, промяна и в живота му. За нас, българите, в днешно време съществува най-добрата възможност, сравнително лесно да се доберем до този ключ. Той ни е даден от Учителя. С помощта на него ние можем да отворим всеки за себе си вратата към Новото учение, което той остави, и да влезем в залите на всемирното Училище на вечния Живот. Знанията, които се преподават там ще ни помогнат да развием органите на своето духовно тяло и да станем граждани на всемира, докато сме още на земята. А това е едно велико усещане за широта на съзнанието, което прави от човека велико същество, прави го Син Божий. До това той може да постигне с работа, с учене и със служене на висшите Божествени принципи. Във великото Училище на Живота има четири степени на обучение. Първата е облагородяване на сърцето, т.е. Възпитание на чувствата; втората - просветление на ума, или организиране на мислите; третата - разширяване на душата, и четвъртата, най-високата - устремяване към Духа, и единение с Него. Това е процес, в който всеки, рано или късно се включва за да излезе от него по-съвършен.
към текста >>

32. Лиляна Табакова (1913-1995) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Учителят е дал съвет да има повече дъги, които създават едно ново усещане за светлината.
Нощем се оглеждат в извора звезди. И блика дава той безспир, тъй дава Любовта. в сърцето на човека изгрява радостта Cт. Илиева През 1935 година Стоянка Илиева с помощта на Илия Узунов, също ученик на Учителя, с когото я свързва дълбоко духовно приятелство, си построява на Изгреба малка дървена къща. Тя е по архитектурен план, даден от Учителя, но в изпълнението й са внесени и някои подобрения, които Илия Узунов обсъжда лично с Учителя. Учителят е дал съвет да има повече дъги, които създават едно ново усещане за светлината. Той лично ръководи строежа и дава полезни напътствия. Този дом впоследствие става клуб, където през дългите мрачни години след 1944 идват творците, поетите, музикантите за да се срещнат със своята сестра по съдба, и да разменят думи на надежда, и за да споделят размисли за бъдещето. За този светъл дом Мария Старирадева пише в спомените си: “Почти всеки ден в нейния дом има посетители. Сестра Стоянка и брат Илия Узунов посрещат гостите с усмивка, готови да наситят духовния им глад. Колко съдържателни разговори, колко беседи, колко поезия и песни!
към текста >>

33. Брой 1-2 -1996г. Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Намерил захвърлена обща история на света, още 7-8 годишен с голямо увлечение се запознал с дребните култури на Египет, Гърция, Рим и имал силно усещане, че и той някога е живял в древността.
У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. САВА КАЛИМЕНОВ 1901-1990 Роден в Севлиево на 29 октомври 1901, като девето дете в семейството, Сава Калименов извървява нелек път воден от стремеж към познание и себеотдаване в името на високия Идеал, той си създава име на пламенен трибун и прокламатор на идеята за братството. Стефка Калименова, споделя за отрано проявената любознателност на баща си : “Детството му преминава във време, когато книгите били рядкост /за разлика от войните, които България води през този период/. Намерил захвърлена обща история на света, още 7-8 годишен с голямо увлечение се запознал с дребните култури на Египет, Гърция, Рим и имал силно усещане, че и той някога е живял в древността. Учил в гимназията в родния си град, с особен интерес към литературата и езиците. От ранна възраст изучава и ползва руски език, от западните езици - френски, а по-късно в курсовете на сестра Дафинка Доганова учи английски език. Отличното владеене на есперанто му позволява след време да издава на този език в-к “Frateco”.” По пътя на своето духовно развитие Сава Калименов среща много светли личности, чиито мисли събуждат в него жаждата за себеусъвършенстване, за издигане над обикновеното материално разбиране на живота. Една от тях е Толстой. В душата му завинаги ще остане неговият образ.
към текста >>

34. Свещен съюз на души Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Преодолявайки най-големи трудности, той живее всякога с усещането, че е предвестник на една Нова Ера, в която ще царят Справедливостта и Любовта.
Достатъчно е да се вгледаме в онова, което всеки върши, за да си съставим мнение за духовната му същност. Не е трудно да приемем, че животът на всеки човек е израз на самия него. Георги Куртев е поставил за основа на живота си принципите на Новото Учение, така както в душата си го е почувствал. Той е възприел Импулса, вложен в Словото на Учителя като вдъхновение за Работа. Да бъдеш пионер на Новото в чужда страна, далече от здравословния и целебен въздух на Родината, това е мисия, която Георги Куртев приема и следва с готовност. Преодолявайки най-големи трудности, той живее всякога с усещането, че е предвестник на една Нова Ера, в която ще царят Справедливостта и Любовта. Те са смисълът, който е давал, дава му и сега кураж да живее, и да се бори с неимоверно тежката действителност. И при всички противоречия в живота, той и за момент не е изменил на Светлината, която е проектирала пътя му. Приемал е всяка борба за Истината като необходима и достойна, работил е с вътрешна вяра в реалността на Духа, и е устоявал с упоритостта на гигант в изпитите на живота. За своя силен дух, Георги Куртев е получил велик дар от Небето - радостта да работи само онова, което го удовлетворява, да усеща присъствието на Светлите Същества, негови крепители, да реализира мечтата си: служение на висшето! В следващите редове предлагаме кратък, но искрен и вълнуващ разказ на Ученика в Аржентина за неговия житейски път.
към текста >>

35. Общуване през пространството Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Моят начин на мислене вече е друг, усещането ми за нещата е различно, и чувствам, че всяка минута се раждам отново и мога свободно да избера светлината или тъмнината.
Морено ръководителите са купили от нашите книги и ги разпространяват. В последното си писмо Джисела пише: „Ако знаеш само колко са необходими за мене твоите писма. Когато ги чета се чувствам по-силна и сигурна. Те имат сила и светлина! Благодаря на Бога, че ми позволи да достигна до къщата ви и да изменя живота си, макар че постоянно правя грешки. Моят начин на мислене вече е друг, усещането ми за нещата е различно, и чувствам, че всяка минута се раждам отново и мога свободно да избера светлината или тъмнината. Преди да се запозная с вас, и преди да се приближа до Учителя със сърцето си, аз страдах много, минавах през тъжни моменти, бях подтисната не знаейки защо. Днес всичко е различно, защото мога да видя нещата със светлината на сърцето си. Правя усилия да видя моята истинска мисия на земята като духовно същество. Не е лесно, но когато го правя се чувствам добре. Започвам да разбирам, че всяко зло, което ми се случва, ме води към доброто и това ме прави много щастлива.
към текста >>

36. Списание Житно зърно 1999- 2010г. Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г. - Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г.

И аз ще кажа както брат Димков казваше: "За да живея, трябва да работя." Ваш брат Георги Изказваме сърдечна благодарност на Георги и Аида Куртеви, за искрената им братска обич, за чистотата и за добротата, за усещането, че сме части от една обща Невидима верига, веригата на Работещите за Светлото Дело на Учителя.
И гласът Му ми говори чрез сърцето: "Работи, давай, давай, не бой се от нищо! Не чакай никаква признателност от никого! Ние Учителите страдахме 1000 пъти повече от тебе! " На 1 юний навършвам 80 години. Работата по Словото на Учителя продължава, както и досега. И аз ще кажа както брат Димков казваше: "За да живея, трябва да работя." Ваш брат Георги Изказваме сърдечна благодарност на Георги и Аида Куртеви, за искрената им братска обич, за чистотата и за добротата, за усещането, че сме части от една обща Невидима верига, веригата на Работещите за Светлото Дело на Учителя. Изнесеното в този брой е една много малка част от техния Голям Подвиг по Пътя на вечното Ученичество! ИХРИШ БЕН РУТ!
към текста >>

37. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 65 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те разобличават съвършено лъжата, с която тия хора са живели, която се е сраснали с техното съзнание в течение на десетки години, а това им причинява болезнено, нетърпимо усещане.
Защото, да поставяш граници на науката там, където ти си в недоумение, да се отървеш просто с едно отричане на фактите, които са в противоречие с твоите схващания и разколебават из основа твоя мироглед, това съвсем не е научно. Подобно поведение, каквото има камилската птица, която скрива главата си в пясъка на пустинята, с надежда че не ще бъде забелязана от своите врагове, съвсем не е достойно за едни истински учени. Но защо се прави това? Отговора е ясен: защото безчисленото множество красноречиво говорещи факти из тази още неизследвана от съвременните учени област, разрушават издъно тяхното материалистическо схващане на живота. Те разрушават техните скъпи за сърцата им кумири, и затова са неприятни и нежелани. Те разобличават съвършено лъжата, с която тия хора са живели, която се е сраснали с техното съзнание в течение на десетки години, а това им причинява болезнено, нетърпимо усещане. От тука е и този, иначе необясним, страх пред истината. От тука са тия обвинения в суеверие, предразсъдъци, назадничавост, които се отправят към всеки, който се осмели да навлезе в тази анатемосана област. От тука са присмехите, подигравките и преследванията дори. на които са подложени някои от носителите на новото. Естествено е, че една здраво и в течение на дълго време вкоренена лъжа, не ще отстъпи така лесно.
към текста >>

38. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След това имаме усещането на болка, скръб и радост, приятност и неприятност и пр.
Но в следващата фаза в развитието, най-нисшите животни — едноклетъчните, забелязваме един нов елемент в живота. Докато растенията са приковани за земята, или имат едно много бавно движение и нямат никакъв психичен живот — то в следующата фаза, именно в животните, имаме вече и движение, те не са приковани за средата си. И заедно с движението се явяват и първите признаци на психическия живот — живота става все по-диференциран и вече можем да различаваме ясно разграничени органически и психически живот, макар че последния е още много слаб, недиференциран сам по себе си; но пък органическия живот е вече доста сложен и се проявява в ред системи и органи — много по-сложен е от колкото при растенията; а психическия живот в тази фаза е още еднороден, тъй да кажем, недиференциран, общопроявяващ се, и може да се определи с понятието чувство. В тази фаза от развитието се проявяват вече чувствата, сърцето, като елемент на живота. Най-простите чувства, които се явяват в първичните животински организми, това са чувствата или както го наричат инстинкта да усещат глада, който ги кара да си търсят храната. След това имаме усещането на болка, скръб и радост, приятност и неприятност и пр. И колкото по-висши са животинските форми, толкова по-сложен и разнообразен става и психическия им живот. В процеса на развитието на цялото животинско царство се развива сърцето, като един психически и органически орган, който в по-висшите животни е вече доста диференциран, не само във физиологическо, но и в психологическо отношение. Тук в по-висшите форми вече се явява един нов елемент на психическия живот — съзнанието, и заедно с него се явяват първите наченки на мисълта. Живота все повече се диференцира (усложнява), изпъкват нови принципи, и заедно с това и организирането на формите напредва. На сцената на живота се явява вече ново същество, което се коренно различава от всички досегашни форми, явява се човека, който носи в себе си растенията и животните и плюс това има вече и един нов елемент в себе си.
към текста >>

39. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сестрата, която служила като приемател, след кратък промеждутък, се оплакала от остро парещо усещане на върха на езика, от болки в двете бузи и лявата китка, както от тежест във върха на главата.
Френският психолог Шарл Рише ни казва следния случай: Ема Бирже, една вечер, когато се приготовлява за спане, вижда пред себе си своя годеник, който бил в друг град и й казва: „дойдох да ви кажа сбогом, заминавам за пътешествие. Сбогом! “ Два дена след тази случка тя получава писмо от брата на годеника й, че последния е починал моментално от удар; това е станало наистина на онази вечер, когато Ема вижда и чува своя годеник да й казва: сбогом. Италианският професор Калегари е правил следния опит. В болницата, в която работил той като специалист по душевните болести, взима две от сестрите, превързва им очите и ги поставя една срещу друга, седнали на столове и на разстояние четири метра. Професорът турил по една малка капсула алуминий на дясната страна на шията на сестрите, като смятал, че това е главния кожен диск или фокус, където ще се съсредоточат мислите и от където ще минат, за да се предадат от единия индивид на другия. Сестрата, която служила като приемател, след кратък промеждутък, се оплакала от остро парещо усещане на върха на езика, от болки в двете бузи и лявата китка, както от тежест във върха на главата. Скоро след това тя заявила, че вижда бели лъчеизпускания от тялото на другата сестра. Тия лъчеизпускания тя определила, като една гъста мрежа около тялото и вълнуващи се като вълни на морето. След това тя изпаднала в пълен захлас и после казала, че другата сестра й разказала за един пациент в болницата. Тя казала името му и признаците на болестта. Предаващата сестра, наистина, потвърдила, че тя изпратила с мисълта си името на болния и признаците на болестта.
към текста >>

40. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След кратък промеждутък сестрата действаща като приемател се оплакала от остро перящо усещане на върха на езика, от болки в двете бузи и в лявата китка, както и от тежест в върха на главата.
Най-последният му опит бил направен в една от римските болници. Според него, в човешкото има три „съобщителни диска“ — един на дясната страна на шията, един на крака между глезените и прасците и трети зад показалеца на дясната ръка. Две милосърдни сестри с привързани очи седнали на столове една срещу друга на четири метра разстояние. Професорът поставил една малка капсула алуминий върху мястото, където, според неговите твърдения, се намира „главния кожен диск“ на шията. Той казал на едната от сестрите да действа като предавател на една мисъл за някой предмет, който и двете знаят. След кратък промеждутък сестрата действаща като приемател се оплакала от остро перящо усещане на върха на езика, от болки в двете бузи и в лявата китка, както и от тежест в върха на главата. Скоро след това тя заявила, че „вижда“ бели лъчеизпускания от тялото на другата сестра. Тези лъчеизпускания тя определила като една гъста мрежа около тялото и вълнуваща се като вълните на морето. След това тя изпаднала в пълен захлас и после казала, че другата сестра й разказала за един пациент в болницата. Тя казала името му и признаците на болестта му. Предаващата сестра потвърдила, че тя „изпратила“ с мисълта си името и признаците на болестта.
към текста >>

41. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

У тях има известно усещане, но то е съвсем друго нещо.
Тяхната представа за рая е толкова вярна, колкото са верни представите на мравите за човека. Ако те биха могли да имат представа за човека, биха попитали; дали и хората са организирани като нас? Далеч се различава човешкото общество от мравешкото. Не може да се прави никакво сравнение между мравите и живота на човека. У мравите няма никаква мисъл, никаква реч, никакви логически изводи. У тях има известно усещане, но то е съвсем друго нещо. В мравешкия живот има един застой. Цялото животинско царство представлява степени на застой в развитието на човека. Цялото животинско царство представя една справочна книга на миналото, която показва, къде човека може да сгреши. Силата на човека не се заключава в неговата физическа сила. нито в неговото богатство, нито в неговото знание, нито в неговата добрина.
към текста >>

42. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То може да е микроскопическо, но ти имаш едно духовно схващане, едно усещане, за това, което имаш.
Защото за мен истината е свободата; мъдростта е знанието и светлината, а любовта е живота. Това е според мен троеличието Отец — Това е Любовта, която обгръща всички хора. Ако не познавате Любовта, вие не можете да вярвате в Бога. Човек не може да вярва в това, което не знае. Щом дойдем до живота, човек може да вярва само в онова, което име, и което знае. То може да е микроскопическо, но ти имаш едно духовно схващане, едно усещане, за това, което имаш. Само в това ти може да вярваш. А ако вярвате в неща, за които нямате никаква опитност, тази вяра е празна, тази вяра е суетна. Сега всички, които вярват в Отца познават ли Неговия език? Езикът на Отца —това е любовта. Ако знаеш да обичаш минералите, растенията, рибите, птиците, млекопитаещите животни и човека, ти ще можеш де говориш на Божествения език и всички ще те разбират.
към текста >>

43. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На неговото сърце паднала капката на Божественото блаженство, оставящо там за винаги усещането на небето.
Той се намирал в състояние на спокойна, почти пасивна радост. И изведнъж, без всякакво предупреждение, той видял себе си обгърнат от облак с огнени цветове. Първоначално той помислил че това е пожар някъде в града, но в следващия момент той вече узнал, че светлината е вътре в самия него. Непосредствено след това се явило чувство на възторг, огромна радост, след което последвало интелектуално просветление. В неговия мозък проникнала мигновена мълния на Божественото сияние, която веднага осветила целия негов живот. На неговото сърце паднала капката на Божественото блаженство, оставящо там за винаги усещането на небето. Сред другите неща, в които той нямало нужда да вярва, а които той видял и узнал, било и съзнанието за това че космоса не е мъртва материя, но живо присъствие, че душата на човека е безсмъртна и че вселената е построена и създадена така, щото без всякакви възможности за случайности, всичко действа за благото на всекиго и на всички и че основния принцип на света, е това, което ние наричаме Любов. Д-р Бенк твърди, че в течение на няколкото секунди докато е траяло озарението, той видял и узнал много повече отколкото през целия се предидущ живот и той узнал такива неща, които не се подават на никакво изучаване. От този род явления е и опитността на апостол Павел на път за Дамаск, само че в много по-силна форма. Подобна опитност е имал немския окултист Яков Бьоме, който бил обикновен обущар, и който на няколко пъти е имал такова просветление и озарение. Ето как той описва тези състояния: „Вратата се отвори пред мен и в четвърт час аз видях и узнах повече, отколкото ако бях следвал много години в университет, за което аз твърде много се радвах и въздадох хвала на Бога.
към текста >>

44. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едно приятно усещане завладява душата още преди човек да се е приближил до жилището на добротата Никому не е отнета привилегията да бъде добър.
Ако животът ни се вижда тежък и непоносим, това е защото сме живели и дивеем повече и главно за себе си. Все по-често да забравяме себе си и да се приучваме към всекидневна малка жертва за общо добро и напредък. Добротата е най-ценния и верен другар на човека и се намира в зародиш у всекиго. Тя лекува, разхубавява и топли. В областта дето добротата блещи, царува Божествената приятност и привлекателност. Едно приятно усещане завладява душата още преди човек да се е приближил до жилището на добротата Никому не е отнета привилегията да бъде добър. Колкото повече пръскаме добротата, толкова повече тя расте в нашата душа и я изпълва с един първокачествен аромат Малка доза доброта е достатъчна да уталожи страданията на много хора; тя действа като Провидението: създава много радости от нищо. Въпросът за щастието е въпрос за практикуване добротата. Добротата не е индиферентна пред страданията и нещастията, тя не съдейства на силните против слабите и не унижава скромните. Добротата води по приятните пътеки на живота, който отрано се запознае с техните прелести той ще обича да се разхожда из тях и когато стане възрастен Най благородното, най-благотворното от съперничествата ще бъде надпреварването в завладяването на добротата. Самопожертването е израз на добротата и Любовта, които са престояли дълго време в една душа.
към текста >>

45. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Стигнал до крайната граница на анализа и диференциацията, съвременният интелигент се бои от проявите на едно спонтанно, макар и притиснато усещане, което той счита за отживял романтизъм.
Кой ли ратник, жаден за наслада чиста, В този ранен час, във възторг унесен Не се е прониквал от обич лъчиста ? * О, зная, тази светла обич със крила дарява Душите, в които щедро тя се лей. Нека тази обич всекиго да сгрява, Нека всяка скръб в света да разпилей! В. С. Недев ТРАГИЗМЪТ НА НАШАТА ЕПОХА Нашата епоха има сподавено сърце. Стигнал до крайната граница на анализа и диференциацията, съвременният интелигент се бои от проявите на едно спонтанно, макар и притиснато усещане, което той счита за отживял романтизъм. С отбягването от тоя романтизъм много хора искат да оправдаят своите егоистични чувства, като си присвояват качеството на студени, положителни и делови човеци. Една голяма част от хората на нашата съвременност живеят в небостъргачи. Какъв страшен лабиринт от бетонени кутийки, пръснати като клетки в огромния колос. И колко са чужди един на друг, тия хора под „общ покрив“. Каква бездна от студено пространство има между трагедията на една от тия кутийки на тридесет и шестият етаж, и партера!
към текста >>

В някой много високи върхове на нашата съвременна културност се забелязва сменяването на механичното светогледане с едно ново чувство и усещане за света, което можем да на-речем едва ли не един неопантеизъм.
Изтокът ще чака докато не удари неговият час.“ В нашата епоха са характерни външната протоколност и стандартност. Света се механизира, както в отношенията между отделните хора, така и по някои големи въпроси. В Европа има институти, които са взели под покровителството си беззащитните животни, предвиждат се помощи за пострадали, от лошо третиране, четирикраки същества, но колко е малка грижата за това, че някъде в Китай реките при пълноводие отнасят цели области, хвърлят едно няколко милионно население в бедствие и жените, за да нахранят едното дете, продават другото за една торбичка ориз. Ние долавяме ясните признаци, че нашето време е граница на два важни и съществени етапа в развитието. Единият развиващ се под знака на личното интелектуално търсене във всички области на човешката деятелност, а другият към интуитивизъм, колективитет и синтетичност. В някой много високи върхове на нашата съвременна културност се забелязва сменяването на механичното светогледане с едно ново чувство и усещане за света, което можем да на-речем едва ли не един неопантеизъм. Биомеханистичното гледище се заменя с едно неовиталистично, което показва природата и извършващите се в нея процеси като продукти на една скрита космична интелигентност. Още един голям световен конфликт, който неминуемо виене като съдба над човечеството, ще разоре по дълбоко браздите на световната душа, и в тоя рохкав чернозем напоен със сълзите и страданията на милиони човеци, лесно ще прокълне семето на една нова философия, която не ще стои занемяла в големите и прашни томове, а ще затрепти като пееща струна във всички човешки сърца. Тогава из под земята ще се събудят ония народи, които са най-много чакали и които най-много са страдали, и у които има най богати жизнени сокове. Само големите богати сърца ще могат да понесат огнените трепети на новото вре ме, само те ще могат да понесат огненото кръщение на една голяма обич. Една широка песен, тиха и тържествена, ще се понесе като вятърът над безкрайните полета, където са препускали в надпревара отчаянието и въздишките на толкова милиони човешки същества, през толкова дълги мъчителни столетия. Г.
към текста >>

46. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То е въпрос на усещане.
Човек, у когото интуицията е силно развита, щом срещне някой друг човек, той веднага може да знае какво ще му се случи. Той чувства това нещо. Мнозина мислят, че в познаване на нещата чрез интуицията няма никаква наука. Ще кажете, че никъде не е писано по това. Не е въпроса в писаното. То е въпрос на усещане. Както геометрикът взема линия и пергел и започва да измерва линиите и ъглите, така и този, който има интуиция, смята и измерва нещата. Чувствителният човек предчувства, че има да стане нещо с него и се безпокои. Не трябва да се безпокоите. Онова, което има да стане с човека, е много добро. Мнозина се безпокоят да не изгубят дома си, да не изгубят положението си.
към текста >>

47. -

ГРАФОЛОГИЯ НАТИСК Още щом се допре перото до хартията, в ръката се явява усещане за съпротивата на масата.
Аз му казах: — Непременно той е загинал от сблъскване с кола. Като направихме проверката, видехме, че наистина той загинал при сблъскване с кола Стъклената кана През 1936 година в Франкфурт на Майн веднъж седяхме аз и сестра ми в една стая. Беше тихо в къщи. По едно време пукна се една чиста стъклена кана, до която никой не се допираше. После, към 121/2 часа научихме, че един наш близък роднина, който много обичаше леля си, пострадал от автомобилна катастрофа и то точно в 11 часа. ГРАФОЛОГИЯ НАТИСК Още щом се допре перото до хартията, в ръката се явява усещане за съпротивата на масата. Ако пишещият усили налягането до такава степен, че перото се разкрачи, него очевидно го задоволява съзнанието за преодоляване на съпротивата, и той с удоволствие гледа дебелата черта, която е написал — иначе няма защо да натиска толкова. Ясно е, следователно, че силните надебелявания се срещат у хора, които обичат да проявяват сила, които са склонни, към енергични действия. Натискът при писане е тъй свойствен на техните натури, както уверената твърда постъпка. Твърде е характерен в случая почеркът на професионалните борци. Естествено е, че уравновесеният човек, който се отличава с устойчивост в проявите на своите чувства и с един равномерен прилив на енергия, ще проявява такава равномерност и във всичките си движения (походка, жестове и пр.), които ще бъдат умерени и спокойни.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но трябва да изпълняваме длъжността си затова, защото тя е наша длъжност, а не по причина на някое лично усещане на омраза, или даже на отвращение.
Тези от пометените от тоя вихър от омраза личности, които в борбата бяха откъм кривата страна, ще се върната, пак: те ще изцелеят. Наистина, страшно е да се хвърли човек открито в едно подобно обсебване. Те ще трябва да изкачат един дълъг път, като ония от Атлантис, които отидоха със злото. Но хиляди от тези, които бяха на погрешната страна в Атлантис, сега са на правата и това за нас е един знак на голяма надежда, Светът е напреднали, иначе злото пак би победило, а тоя път то няма да победи. И така нашето поведение трябва да се състои в несебелюбие и в твърдо изпълнение па дълга. Но трябва да изпълняваме длъжността си затова, защото тя е наша длъжност, а не по причина на някое лично усещане на омраза, или даже на отвращение. Ние можем само отвращение да чувствуваме към грозните дела, които бидоха извършени, към самоволния начин, но който бидоха оправдавани, към грозните неща, които бидоха казани. Но въпреки това, трябва да се стараем да държим себе си постоянни, с желязна решителност към това, което има да се върши, и с готовност обаче, да застанем на философската гледна точка, когато всичко това премине. Господ, който ще дойде, при всичко, че при последното си идване каза на Своя народ: „Аз не ида да донеса мир, а меч“, е, въпреки всичко, Цар на Мир, Бог на Любов и Бог на Живот, и когато хората могат да имат любов, живот и мир, Той ще ги води в любов, в живот и в мир. А когато те сами направят това невъзможно, тогава другата страна на пророчеството ще стане вярна: този, който вади нож, от нож ще загине. Посред беснеещото себелюбие, не-безкористие, нека се постараем да живеем в пълно безкористие, нека бъдем пълни с вяра, защото пие знаем; колкото тъмни и мъчни и да бъдат нещата, ние стигаме до уверението, че еволюцията работи.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всички тези понятия нека обединим в едно общо понятие „усещане“ (в по-широк смисъл на думата).
Поради туй, физическото тяло можем да наречем още и отпечатък на етерното. Двете тела се съвпадат приблизително по форма и размер, но не напълно. У животните, а още повече у растенията, етерното тяло значително се отличава от физическото по форма и големина. Третият член от човешката природа е така нареченото астрално тяло или тяло на усещанията. То е носител на скръбта и радостта, на влеченията, похотите, желанията, страстите и пр. Всички тези понятия нека обединим в едно общо понятие „усещане“ (в по-широк смисъл на думата). Тогаз ще кажем, че съществата, които имат само физическо и етерно тела, не могат да усещат. Растението не може да усеща. От факта, че някой растения отговарят на известни дразнения чрез движения или по друг начин, някой учени вадят невярното заключение, че растенията са способни до известна степен да усещат. Но това е недоразумение и то се корени в кривото разбиране на понятието „усещане“. Работата не е в туй, дали един организъм отговаря на външното дразнение, а в туй, дали това дразнене се придружава от вътрешно преживяване на удоволствие или страдание, на влечение, желание и пр.
към текста >>

Но това е недоразумение и то се корени в кривото разбиране на понятието „усещане“.
То е носител на скръбта и радостта, на влеченията, похотите, желанията, страстите и пр. Всички тези понятия нека обединим в едно общо понятие „усещане“ (в по-широк смисъл на думата). Тогаз ще кажем, че съществата, които имат само физическо и етерно тела, не могат да усещат. Растението не може да усеща. От факта, че някой растения отговарят на известни дразнения чрез движения или по друг начин, някой учени вадят невярното заключение, че растенията са способни до известна степен да усещат. Но това е недоразумение и то се корени в кривото разбиране на понятието „усещане“. Работата не е в туй, дали един организъм отговаря на външното дразнение, а в туй, дали това дразнене се придружава от вътрешно преживяване на удоволствие или страдание, на влечение, желание и пр. Ако беше иначе, трябва да допуснем, че и синята лакмусова книга „усеща“ известни вещества, понеже почервенява от тяхното допиране4). Висшата окултна школа на д-р Щайнер, с изглед на околността Тяло на усещанията (астрално тяло) имат само човекът и животинското царство. (В тесен смисъл на думата психологията под „усещане“ разбира най-простият познавателен психичен процес, породен в съзнанието от дразненето на сетивата. Тук е употребена думата „усещане“ в по-широк смисъл, по нямане друг подходящ термин).
към текста >>

(В тесен смисъл на думата психологията под „усещане“ разбира най-простият познавателен психичен процес, породен в съзнанието от дразненето на сетивата.
От факта, че някой растения отговарят на известни дразнения чрез движения или по друг начин, някой учени вадят невярното заключение, че растенията са способни до известна степен да усещат. Но това е недоразумение и то се корени в кривото разбиране на понятието „усещане“. Работата не е в туй, дали един организъм отговаря на външното дразнение, а в туй, дали това дразнене се придружава от вътрешно преживяване на удоволствие или страдание, на влечение, желание и пр. Ако беше иначе, трябва да допуснем, че и синята лакмусова книга „усеща“ известни вещества, понеже почервенява от тяхното допиране4). Висшата окултна школа на д-р Щайнер, с изглед на околността Тяло на усещанията (астрално тяло) имат само човекът и животинското царство. (В тесен смисъл на думата психологията под „усещане“ разбира най-простият познавателен психичен процес, породен в съзнанието от дразненето на сетивата. Тук е употребена думата „усещане“ в по-широк смисъл, по нямане друг подходящ термин). Не трябва да си мислим, че етерното и астралното тела са съставени пак от материя, само че по-тънка от материята на физическото тяло; това би значило да материализираме висшите членове на човешкото естество. Етерното тяло е съвкупност от сили, то е съставено от сили, а не от материя; астралното пък тяло е съвкупност от подвижни, цветни, светещи образи5). Астралното тяло по форма и големина не прилича на физическото. У човека то има форма на продълговато яйце, в което са поставени физическото и етерното тела.
към текста >>

Тук е употребена думата „усещане“ в по-широк смисъл, по нямане друг подходящ термин).
Но това е недоразумение и то се корени в кривото разбиране на понятието „усещане“. Работата не е в туй, дали един организъм отговаря на външното дразнение, а в туй, дали това дразнене се придружава от вътрешно преживяване на удоволствие или страдание, на влечение, желание и пр. Ако беше иначе, трябва да допуснем, че и синята лакмусова книга „усеща“ известни вещества, понеже почервенява от тяхното допиране4). Висшата окултна школа на д-р Щайнер, с изглед на околността Тяло на усещанията (астрално тяло) имат само човекът и животинското царство. (В тесен смисъл на думата психологията под „усещане“ разбира най-простият познавателен психичен процес, породен в съзнанието от дразненето на сетивата. Тук е употребена думата „усещане“ в по-широк смисъл, по нямане друг подходящ термин). Не трябва да си мислим, че етерното и астралното тела са съставени пак от материя, само че по-тънка от материята на физическото тяло; това би значило да материализираме висшите членове на човешкото естество. Етерното тяло е съвкупност от сили, то е съставено от сили, а не от материя; астралното пък тяло е съвкупност от подвижни, цветни, светещи образи5). Астралното тяло по форма и големина не прилича на физическото. У човека то има форма на продълговато яйце, в което са поставени физическото и етерното тела. То излиза вън от тях във вид на светло сияние.
към текста >>

Мнозина не правят разлика между растение и „чувстващо същество“, понеже не са си изяснили що е в същност „усещане“.
Така духовната наука ще стане източник на сила и увереност в живота и в работата си. Значи, духовната наука може да даде разрешение както на великите загадки и задачи на живота, така и на наглед най-незначителните въпроси на всекидневния живот. 3) Любознателния читател пращаме към книгите „Ясновидство“ и „Чакри, Кундалини и Прана“ от Ч. Ледбитер, преведени на български. (Бел прев.) 4) На тая мисъл трябва особено да се наблегне, понеже повече от съвременните хора имат неясни схващания по тези работи. Мнозина не правят разлика между растение и „чувстващо същество“, понеже не са си изяснили що е в същност „усещане“. Ако един организъм (или неодушевен предмет) отговори по некакъв начин на едно външно въздействие, то още не следва, че той е почувствал това въздействие. Така би било, само ако организмът е преживял вътрешно въздействието, те. е., когато има един вид вътрешно (душевно) отражение на външното дразнене. Великият прогрес в естествените науки, който учудва всеки истински духовен човек, причини неясност по отношение на някой висши понятия. Известни биолози не знаят що е усещане и затова го приписват и на безчувствени същества.
към текста >>

Известни биолози не знаят що е усещане и затова го приписват и на безчувствени същества.
Мнозина не правят разлика между растение и „чувстващо същество“, понеже не са си изяснили що е в същност „усещане“. Ако един организъм (или неодушевен предмет) отговори по некакъв начин на едно външно въздействие, то още не следва, че той е почувствал това въздействие. Така би било, само ако организмът е преживял вътрешно въздействието, те. е., когато има един вид вътрешно (душевно) отражение на външното дразнене. Великият прогрес в естествените науки, който учудва всеки истински духовен човек, причини неясност по отношение на някой висши понятия. Известни биолози не знаят що е усещане и затова го приписват и на безчувствени същества. Това, което тези биолози разбират под „усещане“, би могло да се припише и на безчувствените същества. А духовната наука съвсем друго нещо разбира под „усещане“ и „чувстване“. 5) Трябва да се прави разлика между вътрешното преживяване на астралното тяло и наблюдаването му от обучения ясновидец Казаното горе се отнася за астралното тяло като предмет на наблюдение за отворените духовни очи на ясновидеца. 6) Нека изразът „тяло на аза“ да не предизвиква недоразумения Под „тяло на аза“, разумява се, ние не разбираме нещо материално. При съобщение на своите истини духовната наука е принудена при обозначенията да заема думи от обикновения език.
към текста >>

Това, което тези биолози разбират под „усещане“, би могло да се припише и на безчувствените същества.
Ако един организъм (или неодушевен предмет) отговори по некакъв начин на едно външно въздействие, то още не следва, че той е почувствал това въздействие. Така би било, само ако организмът е преживял вътрешно въздействието, те. е., когато има един вид вътрешно (душевно) отражение на външното дразнене. Великият прогрес в естествените науки, който учудва всеки истински духовен човек, причини неясност по отношение на някой висши понятия. Известни биолози не знаят що е усещане и затова го приписват и на безчувствени същества. Това, което тези биолози разбират под „усещане“, би могло да се припише и на безчувствените същества. А духовната наука съвсем друго нещо разбира под „усещане“ и „чувстване“. 5) Трябва да се прави разлика между вътрешното преживяване на астралното тяло и наблюдаването му от обучения ясновидец Казаното горе се отнася за астралното тяло като предмет на наблюдение за отворените духовни очи на ясновидеца. 6) Нека изразът „тяло на аза“ да не предизвиква недоразумения Под „тяло на аза“, разумява се, ние не разбираме нещо материално. При съобщение на своите истини духовната наука е принудена при обозначенията да заема думи от обикновения език. И тъй като тези последните се отнасят за материални предмети, то при употребата им четецът трябва да ги преведе и разбира в духовен смисъл.
към текста >>

А духовната наука съвсем друго нещо разбира под „усещане“ и „чувстване“.
Така би било, само ако организмът е преживял вътрешно въздействието, те. е., когато има един вид вътрешно (душевно) отражение на външното дразнене. Великият прогрес в естествените науки, който учудва всеки истински духовен човек, причини неясност по отношение на някой висши понятия. Известни биолози не знаят що е усещане и затова го приписват и на безчувствени същества. Това, което тези биолози разбират под „усещане“, би могло да се припише и на безчувствените същества. А духовната наука съвсем друго нещо разбира под „усещане“ и „чувстване“. 5) Трябва да се прави разлика между вътрешното преживяване на астралното тяло и наблюдаването му от обучения ясновидец Казаното горе се отнася за астралното тяло като предмет на наблюдение за отворените духовни очи на ясновидеца. 6) Нека изразът „тяло на аза“ да не предизвиква недоразумения Под „тяло на аза“, разумява се, ние не разбираме нещо материално. При съобщение на своите истини духовната наука е принудена при обозначенията да заема думи от обикновения език. И тъй като тези последните се отнасят за материални предмети, то при употребата им четецът трябва да ги преведе и разбира в духовен смисъл. 7) Казаното не би било разбрано добре от онзи, който би възразил, че детето и преди зъбосмяната има памет и пр.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Радостите на зрението, слуха и усещането ще предизвикат и Твоята радост.
Освобождението за мене не е в отречението. В хиляди окови аз чувствам прегръдките на свободата. Ти всякога ми изпращаш свежата влага на Твоето вино от различни цветя и благоухания и напълняш този земен съсъд до край. Моят мир ще запали сто разни светила и ще ги постави пред жертвеника на Твоя храм. Не, никога не ще затворя аз вратите на своите чувства. Радостите на зрението, слуха и усещането ще предизвикат и Твоята радост. Да, всичките мои съблазни ще изгорят в пламъка на радостта и всичките мои желания ще узреят в плодовете на любовта. 74. Денят угасна и сенки паднаха по земята. Време е да отида на реката и да си напълня стомната. Вечерният въздух е пълен с печалната музика на водите. Ах, той ме зове в мрачината!
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По същия начин усещането, получено от човека в която и да е точка на кожата, причинява тръпка на целия му организъм.
От тук произлизат десетте имена на Бога. Всяко от тия имена изразява особено свойство на Бога, т. е. един активен закон на природата и един всеобщ център на действието. Всичките божествени прояви, т. е. всичките действия и същества, са свързани помежду си до толкова, до колкото клетките на човека са свързани със самия него, тъй като за да се приведе в движение една от тия прояви е все едно, да се създаде течение на реалното действие, което ще се отрази в цялата вселена. По същия начин усещането, получено от човека в която и да е точка на кожата, причинява тръпка на целия му организъм. Изучването на божествените имена се състои: 1) от една страна, в изучване особените качества, които се приписват на даденото име и 2) от друга, в изучване съотношението на това име с останалата природа. Ние ще изложим последователно тия два отдела. Преди всичко нека изброим десетте имена на Бога, както се намирал във всичките заклинателни формули: 1) Йехие (х)1), 2) Йа (х), 3) Йехова (х), 4) Йел, 5) Йелоха, 6) Йело(х)им, 7) Тетраграматон — Саваоθ, 8) Йело(х)им — Саваоθ, 9) Шадай и 10) Адонай. Кабалата е така построена, че всичките й членове, които я съставляват, са само нейни различни страни. Поради бедността на съвременните европейски езици с термини за отвлечените понятия, ние ще изучваме отделните значения и съотношения на десетте числа, и всичко това във всевъзможен смисъл.
към текста >>

Едно тъпо, болезнено усещане в задната част на главата ми, ме накара да посегна там с ръка и тогава забелязах, че ръцете и краката ми бяха вързани.
Внезапен шум, който се дочу из храсталака, ме стресна в мечтанията ми. Посегнах към револвера си и бързо се обърнах, обаче, в този момент получих страшен удар, който ме повали в безсъзнание. Едва си отворих още веднъж очите и ми се стори невероятно, като на сън, че видех наведен над мен един от избягалите престъпници, но след това гъста тъмнина обви душата ми. Трябва да е било късно през нощта, когато съзнанието ми се повърна. Отворих си очите и видех над себе си, на дълбоко синьото небе ослепителната пълна месечина. Едно тъпо, болезнено усещане в задната част на главата ми, ме накара да посегна там с ръка и тогава забелязах, че ръцете и краката ми бяха вързани. Постепенно си събрах мислите, спомних си разбойническото нападение, и едно ужасно предчувствие, което скова сърцето ми, премина през мозъка ми. Почувствах, че съм поставен напряко върху две остри паралелни издигнатини, които ме притискаха болезнено, и когато се вслушах напрегнато, чух дълбоко под мене тихо шумолене. . . Нямаше никакво съмнение, че аз лежах напречно върху релсите на кеюгебриджиския мост, привързан, в невъзможност да се движа, с ужасната и неминуема перспектива да бъда пресечен на три части от колелата на първия влак. Аз почти изгубих пак съзнание.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Умиращият, в тоя момент, изпитва едно усещане твърде ясно, което превежда често с тези знаменателни думи: „усещам, че си отивам“.
Впрочем, това второ средство за изследване е ценно като средство за контрол, понеже, в издирванията от тоя род, предпазливостта и недоверието са необходими, и следва да даваме вяра на фактите, които се потвърждават от други факти и са проверени От противни опити. Само от съединяването на двойните изявления от ясновидците и умрелите, съпоставени и контролирани, може да се извлече едно учение, достатъчно да ни осветли за тайнственото отвъд гроба. * * * Да започнем с момента, наречен смърт. Болният агонизира. Дишането спира, сърцето престава да тупти. Умиращият, в тоя момент, изпитва едно усещане твърде ясно, което превежда често с тези знаменателни думи: „усещам, че си отивам“. Не изразява ли той така, че „това, което си отива“ е оная част от неговото същество, която съдържа неговото аз, неговата индивидуалност, тогава когато „туй, което не си отива“ е тялото, което му става вече чуждо? Тук се констатира едно явление, подобно на онова, което се наблюдава у лицата, които имат припадък, и у субектите, потънали в сомнамбуличен сън. И техните последни думи са: „отивам си“. Впрочем, ние знаем, че състоянията на припадъка и хипноза са малки смърти и че моменталната загуба на чувствителността се определя с частичното отделяне на психичното тяло от вътрешното същество. В опитите на г. г.
към текста >>

също така безспорен реален факт на съзнанието, както усещането „бяло“, което възприемаме в този момент напр.
Това не е нито нещо реално, нито нещо по-малко реално. От „предметите на външния свят“ ние, строго взето, не знаем въобще нищо. Ние знаем само, че имаме усещания, усещания за бои, мирис, пипане, допиране и пр. И не може да ни се каже, защо приписваме на тези усещания по-голяма действителност, отколкото на факта, че получаваме усещания и от образите на фантазията, че при припомня- нето на минали преживявания чувстваме болки, страх или радост. А тези болки, страх или радости са. също така безспорен реален факт на съзнанието, както усещането „бяло“, което възприемаме в този момент напр. от лист хартия. Може би „радостта“ да се дефинира като едно състояние на духа. Строго взето, няма въобще състояния, а всичко се намира в постоянна промяна Това, което ни се вижда като състояние, е в същност една редица от движения, които често се повтарят едно след друго по същия на чин. Така че и трайната радост е само едно явление. Анализирането на едно състояние е лесно при двигателни явления, които могат да се възприемат сетивно.
към текста >>

Но за един психологичен анализ е необходимо да се намерят различията, понеже важна роля играят процесите при един афект на съвсем друга форма на енергията, отколкото психичните процеси при едно волево решение или чувствено усещане.
На сказката ми върху „Теорията на телепатията“, по случай откриването в Виена на „психологическото дружество“ исках да посоча, че е невъзможно едно разумно изложение на телепатическите процеси без предположение на една посредствена сила или енергия, която тогава временно; нарекох „психична субстанция“. (Всека сила е веществена в определена форма, всека субстанция или всека материя е;,едновременно една форма на силата). Аз схващах израза „психична субстанция“ като общо понятие за субстанциалните субстрати на всички видове психични явления—представи, чувства, мисли, афекти, инстинкти и т. н. Ако едно познато теософско съчинение биде озаглавено „форми на мисълта“2), думата „мисъл“ може да се схване в най-широк смисъл. За да се напише нещо за възприятията на ясновидеца, достатъчен би бил горния термин. Но за един психологичен анализ е необходимо да се намерят различията, понеже важна роля играят процесите при един афект на съвсем друга форма на енергията, отколкото психичните процеси при едно волево решение или чувствено усещане. Една „мисъл“ може да бъде като логически край на дадена психична субстанция с по-висши основни форми, отколкото при храненето, в основата на което хранене е усещането на глад. Затова е невъзможно да се озаглави едно подобно съчинение с думите „форми на мисълта“. Но ако актовете на съзнанието върху физическия живот се изпълняват от една „психична субстанция“, тогава намиращите се продукти на душевната дейност в тая психична субстанция можем да наречем „психогон“. Един такъв психогон напр. е формата на силата, която медиумът произвежда под въздействието на хипнотизаторското внушение и чието действие върху „веществото“ се изобразява в буцата на челото.
към текста >>

Една „мисъл“ може да бъде като логически край на дадена психична субстанция с по-висши основни форми, отколкото при храненето, в основата на което хранене е усещането на глад.
(Всека сила е веществена в определена форма, всека субстанция или всека материя е;,едновременно една форма на силата). Аз схващах израза „психична субстанция“ като общо понятие за субстанциалните субстрати на всички видове психични явления—представи, чувства, мисли, афекти, инстинкти и т. н. Ако едно познато теософско съчинение биде озаглавено „форми на мисълта“2), думата „мисъл“ може да се схване в най-широк смисъл. За да се напише нещо за възприятията на ясновидеца, достатъчен би бил горния термин. Но за един психологичен анализ е необходимо да се намерят различията, понеже важна роля играят процесите при един афект на съвсем друга форма на енергията, отколкото психичните процеси при едно волево решение или чувствено усещане. Една „мисъл“ може да бъде като логически край на дадена психична субстанция с по-висши основни форми, отколкото при храненето, в основата на което хранене е усещането на глад. Затова е невъзможно да се озаглави едно подобно съчинение с думите „форми на мисълта“. Но ако актовете на съзнанието върху физическия живот се изпълняват от една „психична субстанция“, тогава намиращите се продукти на душевната дейност в тая психична субстанция можем да наречем „психогон“. Един такъв психогон напр. е формата на силата, която медиумът произвежда под въздействието на хипнотизаторското внушение и чието действие върху „веществото“ се изобразява в буцата на челото. Един психолог, който се старае да си обясни чисто физиологически процесите при хипнотизаторската стигматизация така, както всички хипнотизаторски процеси, достатъчно му е предположението на една повишаваща се нервна активност, за да произлезе буцата.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В тоя момент никаква подробност не изпъква, никаква точна линия не се отделя, никакво отношение не се извлича, никакъв принцип не дохожда да подкрепи съждението: само една картина имате пред себе си, от чиято общност трябва да се роди впечатлението, усещането.
Избраният ред не е абсолютен: той е сбор от правила, извлечен от опита, той е един вид условност или, строго казано, всичко онова, което установява един метод. Всеки може да си има свой метод. Ето един такъв, който ни се вижда най-добър и за това ние го следваме: Първото нещо, което трябва да се направи, за да се формира едно физиогномично съждение, е да се хвърли един бърз поглед изобщо върху частта, която искате да разгледате. В своя пръв поглед, не трябва да имате никакъв предумисъл, нищо изучено, нищо, основано върху едно правило или един принцип. Този пръв обсег трябва да достави на наблюдателя абсолютно само едно интимно впечатление, смесено може- би, и това малко важи, но дълбоко, понеже то се схваща интуитивно един вид от душата. В тоя момент никаква подробност не изпъква, никаква точна линия не се отделя, никакво отношение не се извлича, никакъв принцип не дохожда да подкрепи съждението: само една картина имате пред себе си, от чиято общност трябва да се роди впечатлението, усещането. Това усещане, събудено от бързото изследване, трябва да бъде толкова целно, че да се резюмира само така: „това ми се нрави или не ми се нрави“. Това първо схващане е често онова,, което води към истината. То е като един несъзнателен удар, нанесен в центъра на душата, то е трепкането на интуитивната фибра, което събужда съждението, един вид искрица, която пламва от едно сблъскване: трябва да се знае да се използва тя и с късия проблясък, който проектира, трябва да се отгадае, отколкото да се чете истината.. Неизкусни и невежи, ние се оставяме дълго време да се заблуждаваме от това първо схващане и си съставляваме лъжливи заключения. Но като упражняваме всеки ден и всеки час това интимно чувстване, ние ще достигнем да му дадем извънредна правилност. Да успеем да регулираме с практика и изучаване правотата и интуитивната прецизност на душата, в това се състои целия талант на истинския физиогномист.
към текста >>

Това усещане, събудено от бързото изследване, трябва да бъде толкова целно, че да се резюмира само така: „това ми се нрави или не ми се нрави“.
Всеки може да си има свой метод. Ето един такъв, който ни се вижда най-добър и за това ние го следваме: Първото нещо, което трябва да се направи, за да се формира едно физиогномично съждение, е да се хвърли един бърз поглед изобщо върху частта, която искате да разгледате. В своя пръв поглед, не трябва да имате никакъв предумисъл, нищо изучено, нищо, основано върху едно правило или един принцип. Този пръв обсег трябва да достави на наблюдателя абсолютно само едно интимно впечатление, смесено може- би, и това малко важи, но дълбоко, понеже то се схваща интуитивно един вид от душата. В тоя момент никаква подробност не изпъква, никаква точна линия не се отделя, никакво отношение не се извлича, никакъв принцип не дохожда да подкрепи съждението: само една картина имате пред себе си, от чиято общност трябва да се роди впечатлението, усещането. Това усещане, събудено от бързото изследване, трябва да бъде толкова целно, че да се резюмира само така: „това ми се нрави или не ми се нрави“. Това първо схващане е често онова,, което води към истината. То е като един несъзнателен удар, нанесен в центъра на душата, то е трепкането на интуитивната фибра, което събужда съждението, един вид искрица, която пламва от едно сблъскване: трябва да се знае да се използва тя и с късия проблясък, който проектира, трябва да се отгадае, отколкото да се чете истината.. Неизкусни и невежи, ние се оставяме дълго време да се заблуждаваме от това първо схващане и си съставляваме лъжливи заключения. Но като упражняваме всеки ден и всеки час това интимно чувстване, ние ще достигнем да му дадем извънредна правилност. Да успеем да регулираме с практика и изучаване правотата и интуитивната прецизност на душата, в това се състои целия талант на истинския физиогномист. Трябва да се каже, че тази способност не се развива еднакво у всички и напразно известни натури искат да я придобият.
към текста >>

Нептун е пο същия начин една по-висока октава от Венера и виждаме, че болезнеността при по-низшия нептунов тип се изразява в усещане (Виж Нептун).
Те намират разрешения там, дето други и светлина не виждат. Тази е причината, дето трябва да търсим откривателите между типовете на Уран. Техният живот е на една по-висока октава, тъй да се каже, от този на обикновените човеци. Освен това, на Уран се гледа и като на една по-висока октава от Меркурий, поради което болезнеността в, по-низките типове се изразява в мисленето. Той е планетата на високия интелект. Нептун е пο същия начин една по-висока октава от Венера и виждаме, че болезнеността при по-низшия нептунов тип се изразява в усещане (Виж Нептун). Четем в гръцката митология, че Сатурн бива кастриран от Уран, значи и тук пак намираме, в символическа форма скрита, дълбоката истина, че Сатурн трябва да се освободи от низките си наклонности, за да може да се възвиси до по-високото съзнание на Уран. Обиколката на Уран трае 83 години и 151 дни. Той остава, значи, около 7 години в един и същ знак на животинския кръг. Обемът му е 60 пъти по-голям от този на земята, масата му е 14 пъти по-голяма от тая на земята, а гъстотата му е 0'25. Уран има 4 луни, чието движение около планетите се много изменя от луните на другите планети.
към текста >>

Хаотичното тук се проявява повече в усещане, отколкото в мислене, защото, както видяхме, на можем да гледаме като на по-висока октава от .
Нептун ( ) Тип: Лев Толстой имал в VII. Каквото се каза за Уран, по отношение висотата на неговите трептения и невъзможността почти на цялото човечество нормално да им реагира, същото важи и за Нептун, в още по-голяма степен. И той вече не е само в три-измерваното състояние, в което е нашата земя и в която нашите умствени органи възприемат това, що ни окръжава. От там и голямата мъчнотия, да отговорим на висшите трептения на тази планета. Нептун (Психея, Посейдон у старите гърци) е в по-голяма степен планета на хаоса, отколкото Уран. Хаотичното тук се проявява повече в усещане, отколкото в мислене, защото, както видяхме, на можем да гледаме като на по-висока октава от . Всичко мъгляво и непостоянно, както и особено изящните изкуства, свирене на цигулка (свирене с чувство) и живописта са под знака на Нептун. Единдобър аспект на с , или дава често наклонност и талант към изящните изкуства, а понякога, при високо развита индивидуалност, създава гений, в което можем да се уверим от различните хороскопи на гениални хора (Данте, Рихард Вагнер). Тази планета е открита едва в 1846 година, следователно, изследванията са сравнително от скорошни дати и за това твърде малко се знае за нея. Обемът му е около 100 пъти, а масата му е 17 пъти по-голяма от тези на земята. Гъстотата му е 0.17.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Според тази „церебрална“ или „кортикална теория“ (понеже обвивката на мозъка била седалище на сетивната дейност), произходът на усещането бил в тясна връзка с проводника на сетивното раздразнение от периферията към „предния мозък“.
Тази теория се явява все по-резултатна, колкото повече се разработва. И хипотезата за „Енергетната психология намира във въпроса за психографията нов, твърде добър и полезен пробен камък. След няколко години по този начин сигурно ще се разреши, дали тази хипотеза е основателна. Това изложение също ще допринесе своето за разрешаване на въпроса. По-старата сетивна физиология поддържаше схващането, че разните усещания произлизали в големия мозък. Според тази „церебрална“ или „кортикална теория“ (понеже обвивката на мозъка била седалище на сетивната дейност), произходът на усещането бил в тясна връзка с проводника на сетивното раздразнение от периферията към „предния мозък“. Според тази хипотеза, няма значение онова, което се възприема и предава чрез сетивните органи. Видът на усещането зависи само от мястото на мозъчната обвивка, до която достига раздразнението. В оптическия център винаги произлизат зрителни усещания, а в акустичния — слухови. Окото и ухото са само апарати за подходящ избор и възприемане на раздразненията и тяхното превръщане във възбуждения на нервните нишки към центровете на големия мозък. Антиподът на тази теория е „сензорната теория“.
към текста >>

Видът на усещането зависи само от мястото на мозъчната обвивка, до която достига раздразнението.
След няколко години по този начин сигурно ще се разреши, дали тази хипотеза е основателна. Това изложение също ще допринесе своето за разрешаване на въпроса. По-старата сетивна физиология поддържаше схващането, че разните усещания произлизали в големия мозък. Според тази „церебрална“ или „кортикална теория“ (понеже обвивката на мозъка била седалище на сетивната дейност), произходът на усещането бил в тясна връзка с проводника на сетивното раздразнение от периферията към „предния мозък“. Според тази хипотеза, няма значение онова, което се възприема и предава чрез сетивните органи. Видът на усещането зависи само от мястото на мозъчната обвивка, до която достига раздразнението. В оптическия център винаги произлизат зрителни усещания, а в акустичния — слухови. Окото и ухото са само апарати за подходящ избор и възприемане на раздразненията и тяхното превръщане във възбуждения на нервните нишки към центровете на големия мозък. Антиподът на тази теория е „сензорната теория“. Тази теория приема, че усещанията произлизат в нервните краища на самия сетивен орган. Чуването става в слуховите клетки (в вътрешното ухо), виждането — в зрителните (мрежестата ципа).
към текста >>

По-рационално е да дирим произходното място на усещането в самия сетивен орган, а не в ганглиите на сивата мозъчна кора.
Антиподът на тази теория е „сензорната теория“. Тази теория приема, че усещанията произлизат в нервните краища на самия сетивен орган. Чуването става в слуховите клетки (в вътрешното ухо), виждането — в зрителните (мрежестата ципа). Това, което се предава на мозъка като възбуждение, са двигателни раздразнения, които преминават в целесъобразни реакции. В последната хипотеза има по-голяма вероятност. По-рационално е да дирим произходното място на усещането в самия сетивен орган, а не в ганглиите на сивата мозъчна кора. Но не бива и да се заблуждаваме в кривото схващане, че възбудителните процеси в сетивните клетки били идентични със свързаните с тях усещания! Тоновото усещане може да бъде изображение, символ на възбудените чрез звуковите вълни нервни процеси, но то не може да бъде възбуждение на слуховите клетки. Зрителното усещане не се състои в химическо-физикално движение в зрителните клетки на ретината. Същото важи и за процесите в обвивката (кората) на големия мозък, ако предпочетем кортикалната хипотеза. Явно е, че чрез феномени, като телепатията и психографията, приети отначало по предположение като опитани факти, теорията за сетивните усещания би се променила коренно.
към текста >>

Тоновото усещане може да бъде изображение, символ на възбудените чрез звуковите вълни нервни процеси, но то не може да бъде възбуждение на слуховите клетки.
Чуването става в слуховите клетки (в вътрешното ухо), виждането — в зрителните (мрежестата ципа). Това, което се предава на мозъка като възбуждение, са двигателни раздразнения, които преминават в целесъобразни реакции. В последната хипотеза има по-голяма вероятност. По-рационално е да дирим произходното място на усещането в самия сетивен орган, а не в ганглиите на сивата мозъчна кора. Но не бива и да се заблуждаваме в кривото схващане, че възбудителните процеси в сетивните клетки били идентични със свързаните с тях усещания! Тоновото усещане може да бъде изображение, символ на възбудените чрез звуковите вълни нервни процеси, но то не може да бъде възбуждение на слуховите клетки. Зрителното усещане не се състои в химическо-физикално движение в зрителните клетки на ретината. Същото важи и за процесите в обвивката (кората) на големия мозък, ако предпочетем кортикалната хипотеза. Явно е, че чрез феномени, като телепатията и психографията, приети отначало по предположение като опитани факти, теорията за сетивните усещания би се променила коренно. Цялата ни сетивна система би се явила в такъв случай само като една проходна станция. Сетивните раздразнения биха се преобразили много пъти преди да достигнат да действат в психическата субстанция.
към текста >>

Зрителното усещане не се състои в химическо-физикално движение в зрителните клетки на ретината.
Това, което се предава на мозъка като възбуждение, са двигателни раздразнения, които преминават в целесъобразни реакции. В последната хипотеза има по-голяма вероятност. По-рационално е да дирим произходното място на усещането в самия сетивен орган, а не в ганглиите на сивата мозъчна кора. Но не бива и да се заблуждаваме в кривото схващане, че възбудителните процеси в сетивните клетки били идентични със свързаните с тях усещания! Тоновото усещане може да бъде изображение, символ на възбудените чрез звуковите вълни нервни процеси, но то не може да бъде възбуждение на слуховите клетки. Зрителното усещане не се състои в химическо-физикално движение в зрителните клетки на ретината. Същото важи и за процесите в обвивката (кората) на големия мозък, ако предпочетем кортикалната хипотеза. Явно е, че чрез феномени, като телепатията и психографията, приети отначало по предположение като опитани факти, теорията за сетивните усещания би се променила коренно. Цялата ни сетивна система би се явила в такъв случай само като една проходна станция. Сетивните раздразнения биха се преобразили много пъти преди да достигнат да действат в психическата субстанция. Едва ли може да се приеме, обаче, че тогава психографията ще образуват последната форма на тази промяна.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нейният сън бил толкоз дълбок и крепък, че професор Рагски и Райхенбах са боли с игла ръката й, с гвоздеи са налегали ръката й, без да прояви тя най-малкото усещане.
След това предложил следното: тя да стане от стола си и да седне на съседното канапе. Скоро тя станала (спяща) и, със затворени очи, отишла при канапето и седнала. Били изпълнени и други подобни задачи. През същото време Райхенбах, без да обади некому, се опитвал да й предаде некоя своя мисъл, но напразно. Тя не го слушала, тъй както по-рано не му отговаряла. Нейният сън бил толкоз дълбок и крепък, че професор Рагски и Райхенбах са боли с игла ръката й, с гвоздеи са налегали ръката й, без да прояви тя най-малкото усещане. Най-сетне Райхенбах предложил на .Д-р Блас да я събуди без да й продума нещо, — само със своята воля и мисъл. Д-р Блас застанал за малко време мълчалив срещу нея; тя се помръднала на канапето и казала: „Ида веднага“. След това се изправила, почнала да си търка очите и ги погледнала тъй, както гледа току-що събуденият от най-дълбок сън. След няколко дена Райхенбах повторно посетил Д-р Блас и г-ца Байер. При същите обстоятелства бил повторен опитът с чашата вода и дал същият резултат.
към текста >>

Некои от тия хора, между които видни артисти и музиканти, употребяват терминологията на цветовете за характеризиране на известни тонове и мелодии с такава увереност в естествеността на това, че очевидно е, какво те считат този начин на усещане и израз достъпен за всички хора.
Очевидно, това показва, че впечатленията на един чувствен орган, напр. ухото, по-лесно могат да се характеризират с усещанията на друг такъв, в случая — окото. Ако органите на чувствата възприемаха само един вид усещания, както обикновено се мисли, изрази като поменатите не биха били понятни и нямаше да се употребяват. А в същност, ние слушаме тия изрази не само в ежедневния живот, но ги срещаме в твърде голямо изобилие и в литературата. Така напр., известният компонист Роберт Шуман в своите писма разглежда една сбирка музикални парчета и, между другото, казва: „преодоляващият цвят на цялата сбирка е приятно син; само тук таме има места по-резки, с по-сив оттенък.“ При по-старателно разпитване се оказва, че мнозина намират напълно естествено да чуват някои тонове, мелодии, вокали, придружени с известни, ясно определени, цветови усещания. Некои от тия хора, между които видни артисти и музиканти, употребяват терминологията на цветовете за характеризиране на известни тонове и мелодии с такава увереност в естествеността на това, че очевидно е, какво те считат този начин на усещане и израз достъпен за всички хора. Този факт доказва, че във всеки случай тук не се касае до една случайна асоциация на представите, но че в това явление се крие нещо повече. Преди не много време, когато тези и други подобни явления за пръв път обърнаха вниманието на учените, считаше се, че това са ненормални, патологични душевни състояния. В последствие», обаче, се оказа, че това не са болезнени състояния, а напротив — вероятно, всички хора имат такива смесени възприятия — синопсии, но те не във всички са изразени в еднакво силна степен. Не само чуването на тонове, вокали и мелодии се придружават у някои хора с цветови усещания. Съществува и една друга група синопсии, при която имена, цифри, букви и др. т.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Добре отделените, ясно очертани и подвижни крила на носа отбелязват голяма изтънченост на вкуса, голяма деликатност в такта и усещането.
Широките и добре отворени ноздри, напротив, отбелязват дързост, решителност, откровеност. Тия качества, обаче, понякога могат да бъдат зацапани със самохвалство, цинизъм и низост. Но само една черта не трябва никога да се вземе изолирано: сигурното съждение може да се основе само върху едно сериозно изследване на цялото. Във всеки случай широките и отворени ноздри са всякога указание на голямо жизнено разширение. Остава ни да изследваме различните характерности на крилата на носа. Добре отделените, ясно очертани и подвижни крила на носа отбелязват голяма изтънченост на вкуса, голяма деликатност в такта и усещането. Ако тая характерност е преувеличена и крилото на носа бъде много отделено и надарено с извънредна подвижност, това е очевиден признак на живи страсти, на прекалена чувственост, на пламенна нужда от емоции и сладострастие. Едва обрисуваните, тежки и масивни крила на носа, без трептение, показват тежки и груби чувства, известна сънливост на душата. Животът на усещанията и на чувствата всецяло се направлява от инстинкта, а не от светлината на разсъдъка. У Когато хрущялът на носа, който образува преградата между двете ноздри, е доста плътен без да бъде тежък, и слиза малко по начин да се хване лесно между показалеца и палеца, това е знак на един добър, спокоен характер, примесен с известна веселост. Напротив, ако преградният хрущял е тънък и сух, или тежък и дебел, и ако се губи под дъгата на носа, вместо да слиза малко към устата, това е указание на един тъгуващ, меланхоличен и потаен характер.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Проявата на една планета, било чрез знак, било чрез къща, се различава, следователно, само по полето, на което въздействието се възприема — та туй можем сравни с известно усещане, което се проявява в известна форма.
Главната разлика помежду им се състои в това, че домовете ни дават указания за преживелици на физическото поле, а знаците — за нашите чувства и усещания, а също и мисловна способност. Ние можем, следователно, да разглеждаме домовете като застъпници на нашето тяло, а знаците — като символ на душата. И едните, и другите служат за оръдие на дука — индивидуалността, аза, — да се прояви. Този „аз“ в хороскопа се символизира чрез планетите, като представители и съдейци на слънцето, — средоточието, изходната точка, от която се е родило всяко съзнание. Така като схващаме нещата, ще трябва да сметнем първата къща като най-низше поле, чрез което се проявява знакът Овен, втората къща съответства по същия начин на Телеца, третата на Близнаци, петата лъва, осмата — скорпиона и т. н. Проявата на една планета, било чрез знак, било чрез къща, се различава, следователно, само по полето, на което въздействието се възприема — та туй можем сравни с известно усещане, което се проявява в известна форма. Колкото по-високо в еволюцията възлиза едно същество, толкова по се извисява то над формата, толкова по-независимо става от нея; — от това следва, че една високо издигната индивидуалност ще възприема иначе проявата на една планета чрез известен дом, отколкото една нискостояща личност, та лесно е да си представим, че има едно стъпало, на което един високо издигнат Аз възприема по същия начин влиянието на една планета, проявена чрез известна къща, както ще го възприеме едно по-неиздигнато същество, когато туй влияние се прояви чрез знака, що съответства на къщата — ще рече, тук съществува една разлика в съзнанието. Слънцето в 5-а къща у един високо издигнат човек ще се прояви в тоя случай тъкмо така, както в , при нискостоящият, а в 2-а къща у първия —. както в у последния. в 5-а къща у един високо издигнат човек може, между другото, да означава великодушие; този човек намира радост в струване добро. в 5 къща у един неиздигнат човек означава, между другото, че той дири наслади, игра и т. н.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ние изпитваме дадено чувстване или имаме известна идея, известно усещане, това е единственото незабавно и истинско знание, единствената чиста опитна истина, която заслужва абсолютно вярване.
Но физиолозите не признават често това съществено различие. Това, което те ни представляват като наблюдавани факти, те са често, строго погледнато, само едни догадки, те не са наблюдения, а заключения, извлечени от Наблюденията, без да си дават сметка за тази операция на техния дух. Аз имам чувстването на един светъл диск от такъв привиден диаметър, който пътува по небето от изгрев към залез: това е абсолютно истинското, него имам пълно право да твърдя, всякога според принципа, положен от експерименталното учение за достоверността. Но ако кажа: „един диск пътува по небето“ и пр., аз казвам повече от онова, което зная, и се излагам на измама и, в същност, доказва се тая измама. Би било излишно да посочваме много примери за подкрепа на тая теза. Ние изпитваме дадено чувстване или имаме известна идея, известно усещане, това е единственото незабавно и истинско знание, единствената чиста опитна истина, която заслужва абсолютно вярване. Значи, знанието за един предмет предполага едно усещане, възприемане, схващане. Но какво е всичко това? Е ли то качество на тоя самия предмет? Не. Това усещане или схващане доказват, че срещу усещаното, възприеманото, познатото нещо има нещо, което усеща, възприема, познава. Ако говорим строго, факта на усещането, възприемането, познаването създава сам по себе си един факт, който наблюдението веднага ни налага.
към текста >>

Значи, знанието за един предмет предполага едно усещане, възприемане, схващане.
Това, което те ни представляват като наблюдавани факти, те са често, строго погледнато, само едни догадки, те не са наблюдения, а заключения, извлечени от Наблюденията, без да си дават сметка за тази операция на техния дух. Аз имам чувстването на един светъл диск от такъв привиден диаметър, който пътува по небето от изгрев към залез: това е абсолютно истинското, него имам пълно право да твърдя, всякога според принципа, положен от експерименталното учение за достоверността. Но ако кажа: „един диск пътува по небето“ и пр., аз казвам повече от онова, което зная, и се излагам на измама и, в същност, доказва се тая измама. Би било излишно да посочваме много примери за подкрепа на тая теза. Ние изпитваме дадено чувстване или имаме известна идея, известно усещане, това е единственото незабавно и истинско знание, единствената чиста опитна истина, която заслужва абсолютно вярване. Значи, знанието за един предмет предполага едно усещане, възприемане, схващане. Но какво е всичко това? Е ли то качество на тоя самия предмет? Не. Това усещане или схващане доказват, че срещу усещаното, възприеманото, познатото нещо има нещо, което усеща, възприема, познава. Ако говорим строго, факта на усещането, възприемането, познаването създава сам по себе си един факт, който наблюдението веднага ни налага. Това съждение датира още от времето на Барклай (1710) и даже от онова на Малбранш (1674), а не от вчера.
към текста >>

Не. Това усещане или схващане доказват, че срещу усещаното, възприеманото, познатото нещо има нещо, което усеща, възприема, познава.
Би било излишно да посочваме много примери за подкрепа на тая теза. Ние изпитваме дадено чувстване или имаме известна идея, известно усещане, това е единственото незабавно и истинско знание, единствената чиста опитна истина, която заслужва абсолютно вярване. Значи, знанието за един предмет предполага едно усещане, възприемане, схващане. Но какво е всичко това? Е ли то качество на тоя самия предмет? Не. Това усещане или схващане доказват, че срещу усещаното, възприеманото, познатото нещо има нещо, което усеща, възприема, познава. Ако говорим строго, факта на усещането, възприемането, познаването създава сам по себе си един факт, който наблюдението веднага ни налага. Това съждение датира още от времето на Барклай (1710) и даже от онова на Малбранш (1674), а не от вчера. Ние съдим за вселената, нещата, съществата, силите, пространството и времето само 'по своите усещания и всичко, което можем да мислим за действителността, е в идеята ни, в духа ни, в мозъка ни. Но би било странно да заключаваме, че нашите идеи съставляват действителността. Тия впечатления имат една причина, която е вън от очите ни, от сетивата ни.
към текста >>

Ако говорим строго, факта на усещането, възприемането, познаването създава сам по себе си един факт, който наблюдението веднага ни налага.
Ние изпитваме дадено чувстване или имаме известна идея, известно усещане, това е единственото незабавно и истинско знание, единствената чиста опитна истина, която заслужва абсолютно вярване. Значи, знанието за един предмет предполага едно усещане, възприемане, схващане. Но какво е всичко това? Е ли то качество на тоя самия предмет? Не. Това усещане или схващане доказват, че срещу усещаното, възприеманото, познатото нещо има нещо, което усеща, възприема, познава. Ако говорим строго, факта на усещането, възприемането, познаването създава сам по себе си един факт, който наблюдението веднага ни налага. Това съждение датира още от времето на Барклай (1710) и даже от онова на Малбранш (1674), а не от вчера. Ние съдим за вселената, нещата, съществата, силите, пространството и времето само 'по своите усещания и всичко, което можем да мислим за действителността, е в идеята ни, в духа ни, в мозъка ни. Но би било странно да заключаваме, че нашите идеи съставляват действителността. Тия впечатления имат една причина, която е вън от очите ни, от сетивата ни. Ние сме огледала, които си дават сметка за получените образи.
към текста >>

От тоя първичен факт, дължим на истинското наблюдение, безсъмнен, друг голям вторичен факт произлиза по пътя на индукцията: факта на причината, от която изтича това усещане и тази мисъл.
За ония същества, които живеят в другите светове, вселената би била съвсем друга, отколкото тази на нашите научни системи. Значи, ние бихме направили грешка, ако бихме взели нашите усещания за реалности. Действителната природа е друга, и ние не я познаваме. Но духат трябва да я изучи. Аз чувствам, мисля; това е нашата достоверност, незабавна достоверност, добита по опитен начин и единствено заслужваща да се нарича с това име. От тоя първичен факт, дължим на истинското наблюдение, безсъмнен, друг голям вторичен факт произлиза по пътя на индукцията: факта на причината, от която изтича това усещане и тази мисъл. Тази причина се раздвоява на два фактора: субект и обект, т. е. това, което чувства и мисли и това, което е чувствано и мислено. Известни философи от идеалистическата школа, като Барклай в 17-ия век и Поанкаре в 20-ия претендират даже. че самият мислещ субект съществува, че самите наши усещания са доказани за нас и че обектът, външният свят, би могъл даже и да не съществува. Това е преувеличение, противно на онова, което поддържат радикалните материалисти и което е не по-малко погрешно- Единственото, ко то е истинско и неоспоримо, то е, че ние знаем, че мислим, и че не знаем истинската действителност, същината на нещата и на външния свят, за който нашите възприемания ни съобщават само тяхната привидност.
към текста >>

Това е толкова вярно, че във всичките религии прибягват към тяхното съдействие за тая цел: тежките и мелодични звукове на органите, светлинните тонове, вещо прокарани през цветни стъкла, упоителните изпарения на тамяна — всичко това се съединява в храмовете, за да развие разширителните способности на душата и да произведе тази мистична екзалтация на душата, която е само едно ненормално развитие на висшите ни способности; чисто чувствените и низши способности са чужди на това усещане и затова животното си остава съвсем индиферентно и безчувствено към него.
Той долавя и анализира различните тонове на светлината, той възприема хилядите нюанси на хармоничните звукове, най-тънките благовония и най-деликатните вкусови усещания. Неговото тониниране се извършва от мозъчния полюс и всичките му чувствени способности, като се преживяват в областта на висшето, съдействат за една по-съвършена и по-хармонична цел. Колкото по-вече съществото се издига във йерархическата стълба на усъвършенстването, толкова по-вече чувствата му губят тази острота и разширение, полезни само за излъчването на инстинктивния живот и се съсредоточават в по-тесния център на интелектуалния живот, което пък им позволява да се уравновесяват, да се централизират и да участват в хармонични комбинации. Съществува една тонализирана редица от миризми, както има и една тонализирана редица от звукове и цветове. Благовонията, както музиката и живописта, се отнасят до нематериалната природа на съществото и допринасят за произвеждане един вид мистично опиянение на душата. Това е толкова вярно, че във всичките религии прибягват към тяхното съдействие за тая цел: тежките и мелодични звукове на органите, светлинните тонове, вещо прокарани през цветни стъкла, упоителните изпарения на тамяна — всичко това се съединява в храмовете, за да развие разширителните способности на душата и да произведе тази мистична екзалтация на душата, която е само едно ненормално развитие на висшите ни способности; чисто чувствените и низши способности са чужди на това усещане и затова животното си остава съвсем индиферентно и безчувствено към него. Злоупотребата със това духовно възбуждане може да произведе с течение на времето дълбоко смущение в организма. Ориенталците се наслаждават от тая пертурбация във чувствата, която моментално ги изважда от апатичното им състояние. Проницателните парфюми, наркотичните средства, като тютюна и хашиша, се употребяват всекидневно от тях. Те възбуждат и разклащат силно нервната система, за да я докарат по-после в един по-пълен упадък. Пиянството, било то мозъчно или стомашно, произведено чрез комбинирани възбудители или чрез алкохоли, не- може да няма също такава морална причина, сиреч голяма слабост на душата.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Най-много страдаше от усещането, че има голяма тежест на главата си.
Резултатът от това лекарство я направи още по-чувствителна към магнетизма, но по-спокойна. Стана толкова невъзможно да понася дневната светлина, че трябваше да я пренесат в Оберщенфелд в една съвсем затворена кола и, понеже там пристигнала 3 часа преди да мръкне, трябвало е да чака да стане съвсем тъмно, за да влезе у дома си. Тогава тя прибягна към грижите на Д-р Е., от когото поиска да я облекчи от тръпките и мъченията. Тя съществуваше само благодарение нервния флуид на другите и беше необходимо, някой да й държи постоянно ръцете, а когато това лице не биваше напълно здраво, това увеличаваше слабостта на болната. Лекарят й предписа магнетични паси и медикаменти, но тя скоро падна в магнетичен сън и сама нареди каквото й трябва. Най-много страдаше от усещането, че има голяма тежест на главата си. Струваше й се, че мозъкът й е разстроен и всяко дихателно движение й ставаше мъчително. Тия усещания смущаваха съня й, а тя можеше да спи само ако някой би държал ръката си на челото й. Тогава се опитаха да поставят един магнит на челото й. Тутакси главата и се обърна, чертите й се измениха и устата й се изкриви като вследствие на атака от парализация. Тия симптоми траяха два дни и изчезнаха от само себе си.
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Остава ми само съзнанието и усещането на единното, великото и прекрасното.
Злото е частично отделяне от общия живот“. Не само мистикът, но и други могат да преживеят в празнични минути на своя живот това единство. Това е преживял и Христо Досев в Швейцария (Виж: „Разкази и статии“ от него, том I, книгоиздателство „Възраждане“): „Аз гледам планината, езерото, последните блуждаещи слънчеви лъчи, чернеещата гора. И изведнъж чувствам, че всичко това не е отделно от мене, че и аз, и планините, и гората и лъчите сме едно велико цяло. От мене отлита всичко. Остава ми само съзнанието и усещането на единното, великото и прекрасното. Пред мене неволно минават лицата на познати хора —- любими и нелюбими — сега и те са неделими от мен. Те и аз сме едно и сжщо. И аз, и те, и планините, и шумящият поток и ароматната трева и блещукащите тук-там по синьото небе звезди, — всичко това е Едно, общо, единно. Пътя към това усещане се отъпка от тогава, и аз често във време на просветление тръгвам по него, чувствайки най-добрата радост, най-добрата свобода“. Но пита се: ако човек преживее всеединството, няма ли да се обезличи ?
към текста >>

Пътя към това усещане се отъпка от тогава, и аз често във време на просветление тръгвам по него, чувствайки най-добрата радост, най-добрата свобода“.
От мене отлита всичко. Остава ми само съзнанието и усещането на единното, великото и прекрасното. Пред мене неволно минават лицата на познати хора —- любими и нелюбими — сега и те са неделими от мен. Те и аз сме едно и сжщо. И аз, и те, и планините, и шумящият поток и ароматната трева и блещукащите тук-там по синьото небе звезди, — всичко това е Едно, общо, единно. Пътя към това усещане се отъпка от тогава, и аз често във време на просветление тръгвам по него, чувствайки най-добрата радост, най-добрата свобода“. Но пита се: ако човек преживее всеединството, няма ли да се обезличи ? Не! Целта на мировата еволюция е да се откъсне човек временно от цялото, за да се развие в силна свободна индивидуалност, и след това пак да почувства своите връзки с цялото, обаче, като запази своята индивидуалност. Достоевски, този велик сърцеведец, беше проникнал в тази истина. Своите мисли по това той влага в устата на „тайнствения посетител“ на Зосима (в романа „Братя Карамазови“).
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

След една минута тя ми върна първото листенце с думите: „това ми възбужда известно усещане, а другото ми се струва празно“.
Но поканена да опита тоя ред на откровение, тя правеше това против волята си и понякога се мамеше. Виждане чрез лъжичката (Plexus Solaris)1) Следните явления напомнят способността на сомнамбулите да четат това, което е положено върху стомаха им или да го узнават само с допиране до него. Аз дадох на г-жа Хауфе две късчета хартия грижливо сгънати. На едното скришом написах: „Има само един Бог“, а на другото: „Няма Бог“. Турих ги и двете, на лявата й ръка, когато бе съвсем будна и я запитах, дали чувства някаква разлика помежду им. След една минута тя ми върна първото листенце с думите: „това ми възбужда известно усещане, а другото ми се струва празно“. Аз повторих четири пъти този опит и всеки път резултатът бе същият. Тогава написах върху един къс хартия: „има спектри“, а върху друг: „няма спектри“. Тя тури първия на лъжичката си, а другия държеше в ръката си и прочете и двата. Тогава написах: „вие сте видели Б. . .“ Когато го тури на лъжичката си, тя каза, че това й причинява някаква мъка.
към текста >>

Не, усещането е било изпитано в друга стая, дето нищо не се е чувало.
без 20 минути — и без да разбера защо, и за първи път откато притежавам това махало, помислих си, че пружината ще утрае още не- колко месеци и ще бъде добре, ако се погрижа да я заменя с друга, понеже е възможно да не изкара цели четири години. След туй, аз никак вече не помислих за същото· Половин час след това, щом си отидоха приятелите ми, аз влезех в работния ми кабинет, и какво бе моето учудване като констатирах, че моето електрическо махало, което, повтарям, се движеше безспирно три години и половина, бе спряло точно в 12 часа без 20 минути. При това пружината не беше изтъркана, и достатъчно бе да бутна балансера, за да тръгне пак махалото“. Порше-Банес. Аз не давам, както и наблюдателят, никакво друго обяснение на тоя странен факт, освен че нашият дух прониква някои неща с непознатите ни още способности. Бихме могли да предположим, че щом махалото действително спряло, ученият инженер е бил несъзнателно докоснат от това спиране и, пак несъзнателно, е погледнал часовника си и е помислил за махалото си, и всичко това случайно! Не, усещането е било изпитано в друга стая, дето нищо не се е чувало. Но все пак, що е случайността? Едно було пред неизвестни обяснения. Защо е спряло махалото, щом пружината не се е изтъркала някоя прашинка? Сухотата му? Електрическа умора?
към текста >>

НАГОРЕ

0.47255516052246