НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
73
резултата в
57
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
7_04 ) Смирение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Първенството е
относително
нещо.
Например един виртуоз още какви работи има да изучи в музиката! Естественото положение е смирение, а щом човек е тщеславен, горделив, честолюбив, той е болен. Това, което причинява най-много страдание в човечеството, най-много разногласие между обществата и народите, то е желанието за първенство. Всеки иска да бъде пръв – там е ключът на всички злини. Всеки има една хубава дарба, която може да използва, но нека изгуби желанието си за първенство.
Първенството е
относително
нещо.
Успехът, вдъхновението на човека зависи от силата на Съществата, които го ръководят. Значи какво първенство? То нашето е нищо. Ако моят живот е полезен, означава, че с мен се занимава един висш Дух. За да бъдем ръководени, вдъхновявани, нашият живот трябва да бъде ценен пред Бога – да бъдем полезни.
към текста >>
2.
41) Космичната пролет
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Че наистина това е
относително
, се вижда от следното, че за този човек, който се намира в България, и за онзи – в Америка, горе и долу са съвсем обратни.
И естествено е, че в своя път в междузвездния свят среща пространства от различен характер, а това се отразява върху еволюцията на съществата, които я обитават. Сега влизаме в епоха, когато Слънчевата система се издига в по-високи области на космичното пространство. По-рано е слизала, а сега е в началото на своето възлизане; разбира се, този процес става по закона на една периодичност, която обхваща интервал от милиони години. Но когато се говори за слизане и качване, веднага изпъква въпросът как окултната космология определя горе и долу, защото на пръв поглед тези понятия са относителни. Например за един земен жител долу е посоката към центъра на Земята, а горе е противоположната посока.
Че наистина това е
относително
, се вижда от следното, че за този човек, който се намира в България, и за онзи – в Америка, горе и долу са съвсем обратни.
Но има ли горе и долу в космичното пространство? В известен смисъл можем да кажем, че има. Нека анализираме тези две понятия по отношение на самата Земя, преди да ги отнесем за космичния живот. За един земен жител долу е по-гъстата материя, а горе – по-рядката. Например за един земен жител долу е твърдата земна кора и водите на океаните и моретата, а над земната повърхност е въздухът, който представлява по-разредено състояние на материята.
към текста >>
3.
97) Съобразяването с природните закони и здравето
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ето и думите на д-р Алекси Карел: „При кръвоизлив всички кръвоносни съдове се свиват и с това увеличават
относителното
количество на кръвта, която остава.
В организма се забелязва действието на една разумност и тя е най-важният лечебен фактор. Например белите кръвни телца се справят с нахлулите в тялото микроби; също така е интересно как разумността, която работи в организма, лекува раните: първо клетките на мускулите ускоряват делението си и образуват нова червена тъкан, после клетките на кожата започват да се разпространяват и я покриват напълно. При счупена кост околните тъкани се превръщат в други тъкани, които са нужни: установено е как част от мускул в съседство със счупена кост се превръща в хрущял и след това – в костна тъкан. При прерязване на артерия изтеклата навън кръв се съсирва и така кръвотечението спира, след което белите кръвни телца и клетките от околните тъкани навлизат във вътрешността на съсирената кръв в съседство с прерязаната артерия и я възстановяват малко по малко. Разумният принцип, който работи в организма, се проявява и при загуба на кръв, като комбинира няколко най-целесъобразни метода за постигането на поставената цел.
Ето и думите на д-р Алекси Карел: „При кръвоизлив всички кръвоносни съдове се свиват и с това увеличават
относителното
количество на кръвта, която остава.
Пациентът изпитва жажда и водата, която изпива, дава веднага на кръвната плазма предишния ѝ обем. Течността от тъканите и мускулите преминава през стените на капилярите и прониква в кръвоносната система. Кръвните телца излизат от органите, в които са били държани в резерва, и навлизат в кръвта. Костният мозък започва да произвежда клетъчни елементи, които довършват възстановяването на кръвта. Значи в тялото се създава верига от физико-химични и градивни процеси, които приспособяват организма към кръвозагубата.“
към текста >>
4.
Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Гислер казва:
Относителното
разстояние от планетите до слънцето е еднакво с относителния брой на трептенията на хармоничните обертонове на един тон.
Сутринта, като влезете в гората, всичко е тихо и после забелязвате едно малко шумолене, което постепенно се усилва, усилва. Идва вятър, залюляват се всички клони, и след това пак започва утихване. Можете да чуете музиката в дъбова или букова гора и пр.” Даже намират, че и някои органически форми са един вид кристализирана музика. Например, междините между страничните разклонения на папратния лист /тия междини постепенно се намаляват към листния връх/ или междините между завивките в охлюва, които постепенно се стесняват към върха, имат аналогия с броя на трептенията на разните обертонове на един тон.
Гислер казва:
Относителното
разстояние от планетите до слънцето е еднакво с относителния брой на трептенията на хармоничните обертонове на един тон.
По този въпрос той привежда следната таблица: Планети Относ. разст. до слънцето Относ. брой на трепт.
към текста >>
5.
27. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сега всеки иска да бъде прав, а това е именно ключа на злините, защото първенството е
относително
нещо.
ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Божественото положение в човека е СМИРЕНИЕТО, а щом човек е тщеславен, горделив, честолюбив, той е болен (ненормален). Защото може да знае, да е способен, но още колко работи има, които той не знае? Да не мисли, че е завършил всичко.
Сега всеки иска да бъде прав, а това е именно ключа на злините, защото първенството е
относително
нещо.
Успехът на човека зависи от силата на съществата, които го ръководят и ако вашият живот е полезен на другите, то с вас се занимава един висш Дух, затова ние трябва да бъдем полезни и ценени пред Бога. Ние трябва да имаме повече смирение, когато проявяваме знанието и способностите си, защото имаме съдействието на Небето (на Бога). Каквото и да говорите и да вършите, мислено си кажете: Господ говори, Нему са словата (а оставете хората да казват за вас). И във всичко търсете Славата Божия за вас. А който не е смирен, ще го смирят, това да знаете!
към текста >>
6.
За смирението
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Първенството е
относително
нещо.
Щом човек е тщеславен, горделив, честолюбив, той е болен. Това, което причинява най-много страдания в човечеството, най-много разногласия между обществата и народите, то е желанието за първенство. Всеки иска да бъде Пръв. Там е ключът на всички злини. Всеки има една хубава дарба, която може да използува, но не трябва да има желание за първенство.
Първенството е
относително
нещо.
Успехът, вдъхновението на ученика зависи от силата на съществата, които го ръководят. Значи какво Първенство? Нашето е живо. Значи, ако моят живот е Полезен, ще се занимава с мене един висш дух. Значи, за да бъдем, ръководени, вдъхновявани, нашият живот трябва да бъде ценен пред Бога да бъдем полезни.
към текста >>
7.
ВУЛКАН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Когато е в перихелий спрямо Слънцето, на Меркурий се забелязват известни смущения в орбитата му, които засега се обясняват, макар непълно, с Теорията на Айнщайн за
относителността
.
Съвременните учени смятат, че тяло, отстоящо по-близо до Слънцето от Меркурий, би изгоряло. Това не е вярно, защото около Слънцето в доста разтеглена елиптична орбита се движи кометата Енке, която за период от около три и половина години прави пълна обиколка; когато е в перихелий, т.е. най-близо до Слънцето, тя отстои от него само на 600 000 километра, въпреки това не е изгоряла и продължава да съществува. Голямата комета от 1843 година, е минала само на 127 000 километра от неговата повърхност, летейки със скорост от 586 километра в секунда, и също е оцеляла. Голямата комета от 1882 година също е минала много близо до Слънцето без да изгори.
Когато е в перихелий спрямо Слънцето, на Меркурий се забелязват известни смущения в орбитата му, които засега се обясняват, макар непълно, с Теорията на Айнщайн за
относителността
.
Тези смущения се дължат на присъствието на планета по близо до Слънцето. Друга причина за нейното неоткриване е тази, че обекти близо до Слънцето много трудно се наблюдават. За съществуването на тази планета можем да се позовем на математични изчисления, прилагани в астрономията. На първо място е споменатият закон на Тициус-Боде за дистанциите на планетите до Слънцето. Използувайки редицата от числа, дадени от закона, можем да направим разширение и да вземем още един член - по-наляво от нулата, който трябва да бъде (-3) минус три.
към текста >>
8.
ЮПИТЕР
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Относителното
тегло на веществото му е 1.34 , което ще рече, че е малко по-плътно от това на водата (плътността на водата се приема за 1.0, а тази на Земята е 5.5).
ЮПИТЕР Юпитер е най-голямата планета в Слънчевото семейство и отстои от Слънцето, съгласно закона на Тициус - Боде на 5.2 астрономически единици. Диаметърът му е 143 000 километра.
Относителното
тегло на веществото му е 1.34 , което ще рече, че е малко по-плътно от това на водата (плътността на водата се приема за 1.0, а тази на Земята е 5.5).
Това ниско относително тегло представлява сериозна трудност в разбиранията за устройството на Юпитер. Ние ще приемем, че Юпитер притежава твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел атмосферен слой. Един от астрономите, приемащ това схващане, е изчислил, че централното кълбо има диаметър 35 000 километра, който е почти три пъти по-голям от този на Земята, а обвиващата го атмосфера е с дебелина 54 000 километра. Юпитер обикаля около Слънцето за около 12 земни години със скорост от около 13 километра в секунда. Всички астрономични данни говорят, че влиянието на Юпитер върху Земята, живота на нея и по-специално върху човека създава постоянно, задълбочено и спокойно отношение към всяка поставена задача, поемане на отговорност за нейното пълно и правилно изпълнение.
към текста >>
Това ниско
относително
тегло представлява сериозна трудност в разбиранията за устройството на Юпитер.
ЮПИТЕР Юпитер е най-голямата планета в Слънчевото семейство и отстои от Слънцето, съгласно закона на Тициус - Боде на 5.2 астрономически единици. Диаметърът му е 143 000 километра. Относителното тегло на веществото му е 1.34 , което ще рече, че е малко по-плътно от това на водата (плътността на водата се приема за 1.0, а тази на Земята е 5.5).
Това ниско
относително
тегло представлява сериозна трудност в разбиранията за устройството на Юпитер.
Ние ще приемем, че Юпитер притежава твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел атмосферен слой. Един от астрономите, приемащ това схващане, е изчислил, че централното кълбо има диаметър 35 000 километра, който е почти три пъти по-голям от този на Земята, а обвиващата го атмосфера е с дебелина 54 000 километра. Юпитер обикаля около Слънцето за около 12 земни години със скорост от около 13 километра в секунда. Всички астрономични данни говорят, че влиянието на Юпитер върху Земята, живота на нея и по-специално върху човека създава постоянно, задълбочено и спокойно отношение към всяка поставена задача, поемане на отговорност за нейното пълно и правилно изпълнение. От всички планети в Слънчевото семейство, Юпитер има най-бързо завъртване около оста си - за 9 часа и 50 минути, което определя едно от най-интересните и ясно изразени негови влияния: подтик у живите форми на Земята към постигане на първенство.
към текста >>
И двата имат малко
относително
тегло: 1.9 за Ганимед и 1.6 за Калисто, което говори, че притежават дебел атмосферен слой и фактически са по-малки по размер.
Когато се намира между Юпитер и Земята, той се отразява благотворно върху активността на Юпитеровото влияние, защото фотографиите от "Вояджър" ясно показват активна вулканична дейност върху Йо. Вторият спътник, Европа, по размер е колкото Луната, движи се също в кръгова орбита, намира се на 670 900 километра от Юпитер и има една много характерна особеност: от всички членове на Слънчевото семейство (Планети и спътници) има най-голяма отразяваща способност (албедо), равна на 0.73 и най-ярко свети. Тази голяма яркост придава на Юпитеровото влияние стремеж към ритуалност, към тържествено и бляскаво представяне при всички празнични събития, стремеж към медицината. Другите два спътника, Ганимед и Калисто, са по-големи от Меркурий. Ганимед е с диаметър 5 600 километра и се намира на 1 070 000 километра от Юпитер, а Калисто е с диаметър 5 200 километра и отстои от планетата на 1 880 000 километра (най-далеч от останалите три).
И двата имат малко
относително
тегло: 1.9 за Ганимед и 1.6 за Калисто, което говори, че притежават дебел атмосферен слой и фактически са по-малки по размер.
Когато се намират между Земята и Юпитер, дебелината на атмосферата им, придава на Юпитеровото влияние подсилване на мисловната дейност. Четирите спътника имат общ белег: бавно се въртят около осите си и винаги са обърнати с една и съща страна към Юпитер, както и Луната към Земята.Това придава на Юпитеровото влияние типичното бавно и спокойно реагиране. Останалите спътници, късове от разрушената планета, придават на Юпитеровото влияние върху по-низши типове отрицателни черти: гордост, тщеславие, презрение, стремеж да се впрягат околните за изпълнение на лични задачи, лъжа в най-голям мащаб, стремеж едно да се мисли, а друго да се говори, жажда за присвояване на чуждото по непочтен начин. Такива хора са разни чорбаджии, аги, помешчици и непочтените дипломати. От всичко, казано дотук, трябва да се заключи, че Юпитеровото влияние е много сложно и разнообразно, поради което чист външен и психологически израз на Юпитер трудно може да се даде.
към текста >>
9.
САТУРН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Установено е, че
относителното
тегло на Сатурновото кълбо е 0.7, т. е.
Подобно явление е налице на Юпитер, Слънцето и изобщо, на всички Небесни тела, които излъчват топлина, светлина и сила. При Сатурн, както и при всички Небесни образувания, излъчващи сила, има външен слой, който можем да приемем за атмосфера или въобще за нещо, играещо роля на статор, и кълбо на самата планета, което за по-голяма ефективност се върти в противоположна посока и играе роля на ротор. По този начин двете въртеливи движения осъществяват производството на сила. Приемаме, че при Сатурн самото ядро на планетата се върти много по-бързо, отколкото неговият атмосферен слой. Това говори за изключителната разумност и знания на Съществата, които живеят там.
Установено е, че
относителното
тегло на Сатурновото кълбо е 0.7, т. е.
осем пъти по-малко от това на Земята, което означава,че е по-леко от водата. С други думи, ако Сатурн се постави в един океан, той няма да потъне, а ще плува. Ние приемаме, както и при Юпитер, че Сатурн представлява кълбо, подобно на земното, с диаметър не по-голям от 15-16 000 километра, обвито с атмосферен слой с около 52 000 километра дебелина. От астрологична гледна точка, всичко това придава на Сатурновото влияние върху живота на Земята и върху човека, подтик, според който живите форми да се устройват така, че да могат да живеят и понасят условията, при които са поставени: козината на животните, перата и гнездата на птиците, приспособленията на водните същества за живот в течна среда, най-сетне и човешката мисъл за условията в живота. Изобщо, Сатурновото влияние придава на човека затворена и дълбока мисловна дейност.
към текста >>
10.
УРАН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Диаметърът на Уран е около 50 800 километра, а средната му плътност (
относително
тегло) - 1.60, което ще рече, че масата му е малко по-тежка от водата.
УРАН Следващата планета след Сатурн е Уран. Открита е от известния английски астроном Уилиям Хершел през 1781 година.
Диаметърът на Уран е около 50 800 километра, а средната му плътност (
относително
тегло) - 1.60, което ще рече, че масата му е малко по-тежка от водата.
Затова Уран влиза в групата на големите планети с малка плътност. Както при Юпитер и Сатурн, така и при Уран днес съществуват неприемливи хипотези за неговия строеж. Планетата притежава твърдо кълбо като това на Земята с диаметър около 17 000 километра и атмосферен слой около него с дебелина около 18 000 километра. Наличието на атмосфера на Уран се потвърждава от факта, че неговият диск е доста приплеснат при полюсите в резултат на бързата му ротация. Установено е, че атмосферният слой се завъртва около своята ос за 10 часа и 50 минути.
към текста >>
11.
НЕПТУН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
До този момент е установено, че Нептун притежава един истински спътник, наречен Тритон, който има диаметър 5 000 километра и ниско
относително
тегло, указващи, че има атмосфера и се движи около планетата по кръгова орбита.
при съвпад със Слънцето, и при това положение влиянието му е най-силно. Най-далечното му положение от Земята е, когато застане на права линия Земя, Слънце, Нептун, т. е. при опозиция със Слънцето, и тогава влиянието му е по-слабо, но с по-фини качества, тъй като Слънцето е пред него и го облагородява. Нептун обикаля около Слънцето за 164.78 Земни години със скорост 5.43 километра в секунда. Това говори, че всички ефекти и събития, които влиянието на Нептун дава, преминават значително по-бавно.
До този момент е установено, че Нептун притежава един истински спътник, наречен Тритон, който има диаметър 5 000 километра и ниско
относително
тегло, указващи, че има атмосфера и се движи около планетата по кръгова орбита.
Трябва да приемем, че тези му качества подсилват благоприятните влияния на Нептун. През 1949 г. е открит втори спътник, наречен Нереида, но той със своите качества ясно показва, че е къс от разрушената планета Фаетон. На фотографии от Нептун, получени през 1968 г., са открити тънки околопланетни пръстени. Засега не може да се каже нищо повече, но приемаме, че и те (както пръстените на другите Планети) са късове от разрушената планета.
към текста >>
12.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И ние, макар и
относително
безсмъртни и да можем да живеем милиони години, в края на краищата ще престанем да съществуваме, защото всичко е материя, която се разпада на съставните си елементи и няма Вечен Дух.
Между другото в нея се казва: Ние сме будисти, ние сме материалисти. Спиритуализмът е най- голямото зло и най-голямото заблуждение в света. Вечен Дух не съществува. Всичко е превръщане на материята. Ние сме пребродили видимите и невидимите светове и не сме намерили никакъв Бог.
И ние, макар и
относително
безсмъртни и да можем да живеем милиони години, в края на краищата ще престанем да съществуваме, защото всичко е материя, която се разпада на съставните си елементи и няма Вечен Дух.
Това са премъдростите, които се поднасят на западния свят от името на източната традиция. И това ясно говори без коментарии. Но трябва да забележа, че това е схващането само на известен кръг от хора на източната традиция, които вървят по линията на будизма, както и сами се наричат будисти или необудисти. Но има Посветени на Изток, които не мислят така и чиито схващания се покриват със схващанията на западната традиция. За тях Учителят казва: Има адепти в Индия, които работят за Бялото Братство в България.
към текста >>
13.
ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И техните предупреждения обикновено са насочени към проблемите на Абсолютното и
относителното
, които озадачават обикновените умове и ги хвърлят в противоречие.
Но за мъдреците тя е реално въплъщение на Божествената Мисъл, защото Божествените мисли са реални и Вселената, със всичко, което съществува в нея, е външно проявление на Божествената Мисъл и е реална, и в действителност съществуваща. Това е едно привидно противоречие за онези, които не разбират, че Божествената Мисъл е по-реална от това, което ние схващаме със сетивата си. Затова винаги трябва да помним двата полюса на Истината - абсолютната страна и относителната страна, и да избягваме полуистините. Това, което херметистите разбират под Закон на противоречието е само един аспект, една страна на Принципа на полярността. Посветените винаги предупреждават учениците си да не правят грешката, като изпускат другата страна на който и да е въпрос.
И техните предупреждения обикновено са насочени към проблемите на Абсолютното и
относителното
, които озадачават обикновените умове и ги хвърлят в противоречие.
Всички големи истини трябва да бъдат разглеждани и схващани както от абсолютната, така и от относителната им страна. От гледна точка на Абсолютното, наистина, Вселената е от природата на една илюзия, един умствен образ със всичко съществуващо в себе си. Но това е така по отношение на висшето Божествено Съзнание, което е породило този умствен образ. Но за нас, които също сме умствена творба, идея на Бога, за нас тази Вселена, този умствен образ на Бога, е реален, колкото и ние сме реални. За Херметичната наука Вселената има трайна основа, има за основа една действителна субстанция и се ръководи от реални закони.
към текста >>
14.
1.Първи Аркан: ОЗИРИС - МАГЪТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Във физическия свят този Аркан представя човека,
относителното
същество, синтез на проявите на живота, призван да се издигне чрез едно вечно разширение в концентрични сфери на Абсолютното.
Той има всички качества на Божеството, както капката вода има качествата на великата водна маса. Но макар че още човешкият дух спи, той трябва да стане владетел на тялото с неговите нужди, на душата с нейните желания и копнежи, а над всичко в нас трябва да доминира Божественото, което ще ни направи богове. Защото има много богове, но само Един е Творец и Пазител. Неговите Деца споделят Неговата природа, Неговата същност - това са Знаещите. В умствения свят този Аркан представя Единицата, Началото, Основата, синтезът на числата и Волята, която е начало на всяко действие.
Във физическия свят този Аркан представя човека,
относителното
същество, синтез на проявите на живота, призван да се издигне чрез едно вечно разширение в концентрични сфери на Абсолютното.
В хороскопа този Аркан съответства на здравата воля и на вярата в самия себе си, ръководени от Разума и на любовта към справедливостта. Те ще заведат човека до целта, която иска да постигне и ще го запазят от опасностите по Пътя.
към текста >>
15.
22. Двадесет и втори Аркан: КРОКОДИЛЪТ, ГЛУПЕЦ или ГРЕШКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
9. Приемайте
относителното
зло като едно средство да достигнете до Абсолютното Добро; не го искайте никога, но го извършвайте.
Това е смисълът на шестия Аркан. 7. Волята на човека е точно отражение на Волята на Бога и съразмерно с нейното укрепване тя ръководи събитията. Това е смисълът на седмия Аркан. 8. Умове с неуравновесени воли са като пропадналите звезди. Това е смисълът на осмия Аркан.
9. Приемайте
относителното
зло като едно средство да достигнете до Абсолютното Добро; не го искайте никога, но го извършвайте.
10. За да придобиеш правото винаги да притежаваш, трябва да искаш търпеливо и продължително. Това е смисълът на десетия Аркан. 11. Предизвиквайте лъва и той ще се страхува от вас. Научете се да управлявате болката и скръбта и те ще се превърнат в щастие и блаженство. Това е смисълът на единадесети Аркан.
към текста >>
16.
5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова той не е в състояние да разбере по какъв начин, това което е
относително
зло, може да хармонира с това, което е абсолютно Добро.
човешкият род от незапомнени времена е формулирал идеята за две велики могъщества - за Добро и Зло. От тази идея и излязъл великият теологически догмат — Бог и Демон, който е станал крайъгълен камък на всички духовенства, проявени досега в света. Обаче има трошица от истина в тази идея, както и във всяко народно вярване, иначе в човешкия род, в неговата цялост, не би могла да функционира една идея, която би била абсолютно лъжлива. Само по единствения факт, че човек живее на физическия свят той не може да постигне напълно Божествената идея на абсолютната Истина, също тъй както не може да приеме и да счита за истина тази идея, която логичски е абсурдна, т.е. да вярва в съществуването на повече от един Абсолютен Бог.
Затова той не е в състояние да разбере по какъв начин, това което е
относително
зло, може да хармонира с това, което е абсолютно Добро.
Следователно, този огромен проблем на Доброто и Злото още не е изяснен за болшинството от човешкия род, а само твърде малко число ученици на окултната наука, притежаващи дълбокото знание на миналото са достигнали до истинското понятие и разбиране на Доброто и Злото. През течение на вековете много легенди и алегории са били пуснати в обръщение, за да се въплътят факти и деяния отнасящи се до тази мистическа Тайна. Но мистическият смисъл на тези легенди никога не е откриван на профаните. Такава е особената Тайна на Мрачният сателит. Обаче дошло е време, когато някои факти, отнасящи се до орбитата на Злото да бъдат изяснени.
към текста >>
17.
5. Трите фази в развитието на човека, 1 април 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е нещо
относително
.
Тогаз ще бъдете свободни. И Христос се подложи на страдания, за да покаже своята сила. Христос казва: „Имам власт да положа душата си и имам власт да я взема.“ И днес навсякъде са разпространени идеите на Христа. Идеите на социалисти и комунисти са идеи на Христа. Само че те употребяват не силата на своя ум, за да ги приложат, но употребяват своята ръка да ги приложат.
Това е нещо
относително
.
Но истинската свобода зависи от силата на човешкия ум. Хората могат да ви лишат от физическата свобода, но от свободата на духа, от свободата на вашата мисъл никой не може да ви лиши. В туй трябва да вярвате. И ако тъй вярвате, ще бъдете граждани на Царството Божие, граждани на необятния Космос. По беседа от Учителя, държана на 1 април 1934 г.
към текста >>
18.
12. Задачите на човека в днешната епоха, 14 октомври 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тяхната мярка за време и пространство ще бъде в зависимост от тяхното устройство - значи нещо твърде условно и
относително
.
Ако вземем Венера, нейният диаметър не е същият, нейната материя има друга гъстота, и въобще нейният строеж е друг и съществата, които живеят на нея, имат друга организация. На всяка планета органическите форми са в зависимост от строежа на планетата и нейното отстояние от Слънцето. Строителите на Вселената са работили по един общ план, но понеже всяка планета, слънце или система, не представлява нещо само по себе си, отделно от останалата Вселена, но е само част от нея, то и нейният строеж е само част от общия план. Бумовете на тези строители на Вселената, идеите за време, пространство, вечност и пр., са съвсем другояче поставени. Запример, каква ще бъде вечността на мравите?
Тяхната мярка за време и пространство ще бъде в зависимост от тяхното устройство - значи нещо твърде условно и
относително
.
Също и нашите мерки имат само една условна стойност, само за земята. Има същества, на които съзнанието е толкова обширно, че обгръщат земята - виждат я едновременно отвсякъде. Земята пред тях е като една точка в пространството. А съвременните хора виждат само една много малка част от земята, и то само на повърхността. Повърхността на земята, това е нейната кожа.
към текста >>
19.
14. Основите на новото светоразбиране, 22 септември 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Например, вземете хипотезата на Айнщайн - неговата тъй наречена „Теория на
относителността
“.
Приемете и това като една от многото хипотези, които имате. И ако е вярно, то въпреки вашето резервиране ще си остане вярно. Нашето приемане или отхвърляне не намалява цената на реалността, нито пък я увеличава. Така че, хипотезите са помощно средство при научното познание. И колкото са по-достоверни, толкова са по-ценни.
Например, вземете хипотезата на Айнщайн - неговата тъй наречена „Теория на
относителността
“.
Той поддържа, че Вселената е една относителна реалност и има формата на яйце. Това вселенско яйце първоначално е било малко колкото сапунено мехурче, а сега е станало толкова голямо, че се изискват 90 милиона години за светлината, за да стигне до края на Вселената. Според тази теория Вселената постоянно расте. И това е една научна хипотеза, която не е произволна, но е обоснована на известни научни наблюдения и факти. Има много хипотези в науката, които служат за обяснение на различни факти и явления.
към текста >>
20.
ПОСТИЖИМОТО И НЕПОСТИЖИМОТО КАТО МЕТОДИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
че непостижимите неща са абсолютно реални, а постижимите са
относително
реални.
изглеждат невъзможни. Един ден бъдещето ще стане настояще и тогава невъзможните неща ще станат възможни. Всички хора трябва да се проникнат от желанието да изменят мисълта си, да мислят по нов начин. Като мислят по нов начин, ще турят в ума си мисълта,
че непостижимите неща са абсолютно реални, а постижимите са
относително
реални.
Можем да кажем и за онези науки, които днес минават за положителни (като математиката, физиката, химията, естествената история, геометрията и астрономията), че са относително реални. Тези науки поставяме като относително реални, а метаматематика- та, метафизиката, метаастрономията са абсолютно реални. За да се домогнете до абсолютните науки, вие трябва да бъдете в единство
към текста >>
история, геометрията и астрономията), че са
относително
реални.
Всички хора трябва да се проникнат от желанието да изменят мисълта си, да мислят по нов начин. Като мислят по нов начин, ще турят в ума си мисълта, че непостижимите неща са абсолютно реални, а постижимите са относително реални. Можем да кажем и за онези науки, които днес минават за положителни (като математиката, физиката, химията, естествената
история, геометрията и астрономията), че са
относително
реални.
Тези науки поставяме като относително реални, а метаматематика- та, метафизиката, метаастрономията са абсолютно реални. За да се домогнете до абсолютните науки, вие трябва да бъдете в единство с явленията на Целокупния живот. При това положение вие ще бъдете вън от мъчнотиите и страданията на Живота.
към текста >>
Тези науки поставяме като
относително
реални, а метаматематика-
да се проникнат от желанието да изменят мисълта си, да мислят по нов начин. Като мислят по нов начин, ще турят в ума си мисълта, че непостижимите неща са абсолютно реални, а постижимите са относително реални. Можем да кажем и за онези науки, които днес минават за положителни (като математиката, физиката, химията, естествената история, геометрията и астрономията), че са относително реални.
Тези науки поставяме като
относително
реални, а метаматематика-
та, метафизиката, метаастрономията са абсолютно реални. За да се домогнете до абсолютните науки, вие трябва да бъдете в единство с явленията на Целокупния живот. При това положение вие ще бъдете вън от мъчнотиите и страданията на Живота. Мъчнотиите и страданията не са нищо друго, освен граници между възможното и невъзможното.
към текста >>
21.
Каталог съставен от Лалка Кръстева
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Така днес се появява
относително
пълен каталог.
Може да съществуват някъде и по-запазени екземпляри (преписвани са от Елена Андреева в 4 екземпляра и от Катя Зяпкова в 4 екземпляра). Но както и да е, за няколко години почти всичко беше издирено и сложено в ред. Изпратих каталога, за да го има някъде по света, ако тук се унищожи (обиски се правеха постоянно) - в библиотеката в Бостън и в Университетската библиотека в Масачузетс; дадох на Анина Бертоли един екземпляр; на Георги Николов от Габрово и на Димитър Добрев от Бургас. Но този каталог не беше пълен. Допълнително прииждаха беседи и трябваше да се вписват на съответното им място.
Така днес се появява
относително
пълен каталог.
Ако някой ден се открият всички беседи, невключени в сегашния каталог, ще бъде вече много добре. А за мен проучването на беседите беше истинска благодат и щастие, ако може така да се каже за човек на земята. Дано петдесетгодишното велико дело на Учителя стигне до умовете, сърцата и душите, и ръцете на всички хора, стремящи се към Истината. Искам да благодаря на Мария Митовска и Мария Пантева за това, че ми помогнаха да излезе на бял свят този каталог. Април, 1995 година
към текста >>
22.
Освобождение чрез космично съзнание
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Относителност
и вечност
Личност и Индивидуалност Характер и Темперамент Съзнание и Самосъзнание Подсъзнание и Свръхсъзнание Зло и Грях; Труд и Работа
Относителност
и вечност
ОСВОБОЖДЕНИЕ: Общество на Новото Човечество Живот за Цялото Космично Съзнание
към текста >>
23.
Увод към френското издание
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Земното съществуване, дори и
относително
дълго, си остава в действителност много кратко.
Тази идея с изразена чрез множество прочути гравюри и картини от хилядолетия, в които духовници медитират върху череп. Както при „мъртвешкия танц" от края на средните векове, тук се подчертава идеята за биологичното равенство. Дали човек е принц или просяк, неговият земен живот завършва в земята. Дали едно същество е съвършено красиво или ужасно грозно, неговият скелет ще бъде в крайна сметка като па всички други. От друга страна, никак не е успокоително, че човешкото земно съществуване завършва с еднакъв безличен скок в гроба.
Земното съществуване, дори и
относително
дълго, си остава в действителност много кратко.
Освен това то е винаги разяждано и унижавано от много условности. Обвиняваме съвременния човек, че се интересува само от настоящия момент. Това не е съвсем така. Около нас можем да видим много личности, пленени от своето минало; от бъдещето си (илюзорно или истинско) или и от двете едновременно. Човек мечтае за отлитащи удоволствия: или непрестанно строи мимолетни кули за бъдещето; или отчаяно се отдава на скърби, неуспехи, изпитания от миналото; или се опасява, изпреварва и „предвижда" всички неприятни неща, които ще му се „случат" или които „трябва" да му се случат.
към текста >>
24.
САМОДВИЖЕНИЕ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Формите на нещата са под знака на
относителността
, но Самодвижението, чийто извор е Космичното Начало, е вечно и абсолютно.
Под целесъобразност ние разбираме Пътя към съвършенството по безкрайната Космична Спирала.В Самодвижението се крие Единството на Космичното Начало и тайната на борбата на противоположностите. Днес е големият конфликт между старата форма на материализма и новия идеологичен импулс, чийто извор е Космичният Принцип. Този идеологичен импулс създава „скоковете" и възпроизвежда материята във винаги нови форми. Тази космична форма, висша и абсолютна по природа, действаща спонтанно като Цяло (Единица), дава критерий за разграничение между старото и новото в историческите процеси. Космичното Начало е главният двигател в човешката психика, за претворяване на историческата даденост в нещо по-прогресивно чрез борбата на противоположностите.
Формите на нещата са под знака на
относителността
, но Самодвижението, чийто извор е Космичното Начало, е вечно и абсолютно.
към текста >>
25.
ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
По този начин човечеството ще излезе от света на
относителността
и човешката душа ще влезе във връзка с Първата Причина на живота.
Както вече казахме, през духовно-мистичния период на Водолея, ще се изявят Слънчевите Деви. Те няма да бъдат облечени в тоги на жрици, нито в черковни одежди, а в най-фината и лъчиста дреха - дрехата на чистотата и кротостта. Те ще бъдат символ на първичната простота, проникната от флуидите на Всемирната Любов. В тяхното присъствие уморените и изтерзани от бурите на живота души ще намерят истинска утеха. Тези светли лъчезарни Деви на Кротостта и на чистата Светлина ще покажат Пътя към Живота за Цялото.
По този начин човечеството ще излезе от света на
относителността
и човешката душа ще влезе във връзка с Първата Причина на живота.
към текста >>
26.
ПРЕРАЖДАНЕТО
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Първите две съзнания се намират в света на
относителността
, на вечните промени, на непрестанните приливи и отливи, на деня и нощта.
По този начин се извършва нещо като дестилация и извлечената есенция се прибавя към основния капитал от емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили на индивида. Тази печалба към основния капитал на душата, чрез посредничеството на подсъзнанието и свръхсъзнанието, се пуска в действие в следващото прераждане, когато индивидуалността ще продължи своето развитие е този нов капитал. В резюме ще кажем, че по време на физическия живот личността се изразява чрез съзнанието и съмосъзнанието. След като е изиграла своята роля, тази обвивка се разлага и изчезва, но индивидуалността продължава своето съществувание чрез подсъзнанието и свръхсъзнанието. Така съзнанието и самосъзнанието се проявяват еднократно в триизмерния свят на времето и пространството, докато подсъзнанието и свръхсъзнанието живеят под знака на вечността.
Първите две съзнания се намират в света на
относителността
, на вечните промени, на непрестанните приливи и отливи, на деня и нощта.
Материалната и духовната култура на човечеството еволюира през все по-фини области, където вибрациите са по-високи. Затова времето и пространството на циклите се съкращават. Този прогрес е отражение на ускорените процеси в метапсихичния свят. Така например, в миналото периодът между две последователни прераждания, в който душата стои в отвъдния свят, е бил е много по-голяма продължителност. Понастоящем, както изтъква Учителят, той е съкратен на 45 години.
към текста >>
27.
ТРЕТОТО ОКО
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Видът на пола на физическия свят е подчинен на законите на
относителността
: мъжествеността и женствеността в света на формите са относителни.
Както споменахме, в триизмерния емпиричен свят, хипофизата представлява антена на човешката личност при нейната биологична поляризация на физическия свят. Пинеалната жлеза, от своя страна, е антена на човешката индивидуалност, на Космичното единение, което хармонизира плюса и минуса, Мъжкото и Женското начала. Тя е център, от който се излъчват основните стимули на човешката душа. Явява се като физиологичен арбитър и психичен катализатор на тоталното развитие на човешката индивидуалност. Трябва да се има предвид, че проявите върху земята са относителни.
Видът на пола на физическия свят е подчинен на законите на
относителността
: мъжествеността и женствеността в света на формите са относителни.
Абсолютността е само в Космичното единение, там няма поляризация. 11ред-хипофизата се намира под влияние на планетата Уран[1]. Тя е източник на мощни вибрации на висшата Творческа мисъл, които ще одухотворят материята. Енергията на Уран носи знак плюс - на мъжествеността, на волята, на устрема, на оригиналността и освобождението; тя е главен двигател на човешкия прогрес. Тази част на жлезата е по естество електрична и символизира Творческото начало на Бащата.
към текста >>
28.
ПРЕДГОВОР
 
- Теофана Савова
Тя представлява интерес не само като духовна автобиография, но и като летопис на текстове с духовна сила и значение, на събития и преживявания, които отразяват настроението на един
относително
светъл период от историята на нашата страна.
ПРЕДГОВОР Тази книга отразява в хронологичен ред само част от събитията и някои текстове и документи, свързани с живота и делото на мировия учител Беинса Дуно.
Тя представлява интерес не само като духовна автобиография, но и като летопис на текстове с духовна сила и значение, на събития и преживявания, които отразяват настроението на един
относително
светъл период от историята на нашата страна.
Ние я препоръчваме на нашите читатели и поради несъмнената достоверност на фактите, включени в нея, които могат да бъдат полезни от една страна за личната духовна реализация на всеки духовно пробуден човек, а от друга - с оглед на обективността на бъдещите изследвания и анализи. Хронологията на събитията е свързана главно с живота и духовната работа на авторката, която години наред е живяла в поселището „Изгрева" на последователите на Бялото братство още от началото на създаването му. Въпреки, че няма претенциите да изчерпва въпроса за историята на Бялото братство в България, Летописът на Изгрева свидетелствува за реалните възможности да бъде осъществен един нов живот на хуманни и братски взаимоотношения, в който духовното израстване да е приоритетна цел. Летописът на Изгрева е още и документ, който показва, че добрите перспективи на човека за смислен живот и просперитет не са химера, а реалност на една богата духовна практика, която е достъпна за всеки човек, една спасителна алтернатива на човечеството, което днес се лута в безпътицата на своята бездуховност.
към текста >>
29.
Истината за спасяването на евреите в България - текст
 
- Светозар Няголов ( -2013)
той разработва и изнася пред света своята „Теория на
относителността
която блестящо се доказва и потвърждава при станалото на 29 май 1919 г.
Неговите постоянни излизания в полето и гората, където често и остава по цяла нощ, каля се, мокри се от дъжда и се завръща много изпоцапан, предизвикват нейното справедливо недоволство. Освен това Алберт е много разсеян. Всичко това става причина тя да го напусне. Айнщайн се оженва за втори път за еврейката Елза, която го обича изключително много и го гледа като малко дете. През 1915 г.
той разработва и изнася пред света своята „Теория на
относителността
която блестящо се доказва и потвърждава при станалото на 29 май 1919 г.
пълно слънчево затъмнение. Изведнъж Айнщайн става световноизвестен учен, почитан и уважаван и в самата Германия. Идването на власт на националсоциалистите , начело с Адолф Хитлер, се ознаменува с обща борба и тотално гонение срещу евреите. В миналото германците са същите онези римляни, които владеят света и на които Христос, след Възкресението си, им разруши държавата, защото евреите го разпнаха. Затова сега германците започват жестоко и настървено да гонят, мъчат и избиват с всички методи и средства своите граждани от еврейски произход.
към текста >>
30.
6.2 Еврейският въпрос
 
- Светозар Няголов ( -2013)
той изнася пред света теорията на
относителноста
, която е блестящо доказана и потвърдена при пълното слънчево затъмнение на 29 май 1919 година.
Често излиза сред природата и понякога остава по цяла нощ на полето. Оженва се за Милена Марич - негова състудентка, отлична математичка, последователка на католическата религия, от която има двама синове, но жена му не могла да го гледа и да търпи постоянно да скита нощем и да се връща кален и мокър. Освен това той е много разсеян и тя го напуска. Оженва се втори път за еврейката Елза, която го гледа като малко дете. В 1915 г.
той изнася пред света теорията на
относителноста
, която е блестящо доказана и потвърдена при пълното слънчево затъмнение на 29 май 1919 година.
Тогава той става световноизвестен учен. Идването на власт на национал-социалистите, начело с Хитлер, се ознаменува с остра борба срещу еврейството. Германците са същите онези римляни, на които Христос след възкресението си им разруши държавата. Причината за това е разпъването на Христа от евреите. Затова германците така настървено и жестоко гонят, избиват и мъчат с всички средства евреите.
към текста >>
31.
БЕЛЕЖКИ ЗА ЧИТАТЕЛЯ
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Като се осмелявам да поема деликатната отговорност да напиша тази книга, която на места има жанра на белетристика, на строга историческа автентичност, а другаде - неизбежно на философско есе, добавям, че тя не е предназначена само и предимно за учениците на Бялото Братство, които години наред са живели с Учителя, слушали са беседите му, които считам
относително
най-автентичния извор, а и за външни люде, незапознати с учението, а само дочули за него от уличната мълва или прочели тук-там някоя несериозна и закачлива приумица.
Ако трябва да се въведат в учението обикновени, малко образовани хора, на тях ще се приказва на езика на всекидневието - простичко и чистосърдечно. Тяхната пробудена душа ще разбере истината без усилие. Ако се говори на учени люде, стига този, който говори, да разбира тяхната наука, той ще облече словото си в друга дреха, независимо от това, че словото е същото, за което приказвахме с неучените лица. Ако говорим на французи, ще говорим на френски език, на немците - на немски, на китайците - на китайски, стига да не променим символа и мъдростта на животворното слово и да не го представим за свое. И евангелистите говориха по различен начин, но и у четиримата се ражда образа на неповторимия Божествен пратеник, роден във Витлеем.
Като се осмелявам да поема деликатната отговорност да напиша тази книга, която на места има жанра на белетристика, на строга историческа автентичност, а другаде - неизбежно на философско есе, добавям, че тя не е предназначена само и предимно за учениците на Бялото Братство, които години наред са живели с Учителя, слушали са беседите му, които считам
относително
най-автентичния извор, а и за външни люде, незапознати с учението, а само дочули за него от уличната мълва или прочели тук-там някоя несериозна и закачлива приумица.
Моята цел като автор на настоящата книга е да открия на четеца основните азбучни истини за учението на Бялото Братство в България и да създам в душите на духовно пробудените люде желание да се приближат до една рядко богата духовна съкровищница. Авторът
към текста >>
32.
Из дневника на сестра Е. И.
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Третата категория мислящи същества с по-активен натюрел стават вечно търсещи, неспокойни, но упорити в желанието си да стигнат до една точка от своето размишление и в своя емоционален свят, където ще престане колебанието и ще настъпи
относителното
спокойствие по хамлетовския въпрос: „Да бъда или да не бъда?
За тях дните се редуват безбурно и без никакви конфликти. Животът, разбира се, и на тях сервира всевъзможни задачи, но те ги решават с подръчните конвенционални методи и най-често така, както повеляват интересите им. Други натури обаче живеят по-трудно, защото дълбоко в тяхното съзнание се е пробудил един неспокоен огън, който трепти, пари от време на време душата им и държи тяхната размисъл будна и напрегната. Те не са доволни от това, че всичко изглежда като голямо безсмислие, тъй като настъпват дни, когато и богатството, и славата, и целият живот рухват пред името на смъртта. Някои от тези натури, които имат по-слаба съпротивителна сила, падат по-бързо, отчайват се и завършват печално своя живот.
Третата категория мислящи същества с по-активен натюрел стават вечно търсещи, неспокойни, но упорити в желанието си да стигнат до една точка от своето размишление и в своя емоционален свят, където ще престане колебанието и ще настъпи
относителното
спокойствие по хамлетовския въпрос: „Да бъда или да не бъда?
“ От дневниците и автобиографичните бележки на някои братя и сестри - ученици на Учителя, ясно проличават тези, принадлежащи към третия тип хора, които не са стихнали в своето неспокойно дирене, докато не са докосвали мига, когато при среща с Учителя са изчезвали техните терзаещи ги противоречия. Разбира се, както е известно от окултната наука, тяхната карма остава все в сила, защото законите на мировото равновесие, нарушени веднъж, трябва да се възстановят, но въпросът „Да бъда или да не бъда? “, престава да съществува. Нека проникнем в дневника на една сестра от Търново и да се поспрем на някои, написани в него, неща.
към текста >>
33.
Разговори с Учителя. Разговор седми
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Учителят: Естествено е всеки да каже, че предпочита мекия говор, но и в този случай има нещо много
относително
.
Разговор седми Днешният ден бе дъждовен. Групата ученици се бяха събрали под хубавия навес и заградили своя Учител, слушаха неговите мъдри думи и тихия ромон на пролетния дъжд. Ученикът: Веднъж Вие казахте, че хората си служат с два вида говор: мек и остър. Кой говор е за предпочитане?
Учителят: Естествено е всеки да каже, че предпочита мекия говор, но и в този случай има нещо много
относително
.
Когато говорим някому отблизо, ще му говорим тихо, а тихият говор е сам по себе си мек. Но трябва ли да кажем нещо отдалеч, тогава тихият говор е неуместен. Говориш ли отблизо, употреби мекия говор, но казваш ли нещо отдалеко, употреби силния (острия) говор. Понякога може да стане грешка в оценката на отношенията между хората, ако се съди по говора. Може да прецените като мек и нежен нечий говор, без той да е такъв, защото този, който ти говори, е духовно далече от теб.
към текста >>
Ученикът: На много места засегнахме въпроса за доброто и злото, но все пак много хора се лутат в лабиринта на тяхната
относителност
.
Всеки човек, който е разумен и има търпение, може да реализира желанията си. Ако за пример някой пожелае да стане музикант, той проектира своя копнеж в свръхсъзнанието, откъдето той отива в подсъзнанието. Там са натрупани много опитности и неподозирани възможности. Там, в подсъзнанието може да се появи идея този човек да иде на концерт, в обстановката на който той ще се вдъхнови и ще получи силен подтик за работа в сферата на музиката. Съзнанието след това ще го реализира с разумност и търпение, а самосъзнанието един вид ще санкционира, че това желание да стане музикант е красиво и Божествено желание за развитието му и накрая ще се яви и радостта.
Ученикът: На много места засегнахме въпроса за доброто и злото, но все пак много хора се лутат в лабиринта на тяхната
относителност
.
Може ли да се конкретизират тези понятия? Учителят: Доброто има между другото това преимущество пред злото, че може да се направи във всички светове. Престъпникът не може да направи зло в другия свят. Теренът за извършване на зло е само на физическия свят. Затова един добър човек е равен на хиляда зли хора.
към текста >>
34.
I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
 
- Константин Златев
Наречието "засега" в горния текст обуславя действието на доброто и злото като първични принципи в света на
относителността
.
Докато ББ работи в главата и гърдите на Космичния Човек, ЧБ работи в стомаха, черния дроб и червата. ББ, следователно, е свързано с положителните сили, с доброто, а ЧБ - с отрицателните сили, със злото, в най-широк смисъл на думата. И едните, и другите сили, обаче, са нужни засега (курсивът мой; К. З.) за проявата на живота. Службата им е строго разпределена."
Наречието "засега" в горния текст обуславя действието на доброто и злото като първични принципи в света на
относителността
.
От една определена област на духовната Вселена, обаче, тези два привидно антагонистични принципа се доближават постепенно по същността си един към друг, за да се слеят напълно, непротиворечиво и безконфликтно в съвършената хармония на Божието битие. И в заключение нека проследим обобщителните сведения, които предлага Учителят на ББ у нас, относно Всемирната ложа - майчинската космическа Свръхструктура, породила от недрата си ББ и ЧБ: "Освен тези две школи има и една трета школа - школата на Великите Учители, които са от по-висока йерархия и направляват дейността на първите две. Те си служат с методите и на едните, и на другите за своите велики цели, но не спадат нито към едната, нито към другата школа. Те са ония Велики Учители на Всемирното Братство (Всемирната Космическа ложа, която споменахме в началото на тази тема; К. З.), които направляват целия Космос и които след завършване на всяка еволюция създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм.
към текста >>
това е станало за един
относително
къс исторически отрязък от време - 160 години.
Учителят на ББ в България казва: "Първия клон можем да наречем египетски. Той отива от Египет в Персия, Гърция и прочие." Според Учителя П. Дънов първият клон на ББ е построил в Египет пирамидите. Повечето съвременни учени археолози и историци се обединяват около мнението, че трите велики пирамиди в Гиза - на фараоните Хеопс, Хефрен и Микерин, са издигнати по времето на IV династия фараони (2523-2363 г. пр. Хр.). Т. е.
това е станало за един
относително
къс исторически отрязък от време - 160 години.
Някои изследователи, обаче, отнасят строежа на пирамидите към много по-ранен период. И едните, и другите не могат да изяснят технологията на това грандиозно строителство, чието изпълнение би затруднило дори нашите съвременници, при цялата налична строителна техника. Тезата за привличането на стотици хиляди роби и използването на въжета, дървени трупи и лостове от първи и втори род, обаче, претърпя пълен провал пред лицето на обективно установените исторически факти: в онази далечна епоха Египет не е разполагал дори и с малка част от необходимата за строежа огромна армия от роби; технически не е възможно придвижването на крупните каменни блокове от кариерите до местонахождението на пирамидите с гореуказаните примитивни средства и методология. Въпросът "Но как тогава? " остава все така актуален и до днес.
към текста >>
35.
Божественият Принцип на ИСТИНАТА
 
- Константин Златев
Още в древността мъдреците на Индия са прозрели, че нашият свят на
относителността
е обгърнат от булото на Майя - мировата илюзия.
Истината съдържа началото и края на нещата" (Учителят П. Дънов) а) Истината като висша реалност Само истинното може да бъде реално! Колкото повече се отдалечаваме от Истината, толкова повече затъваме в блатото на заблудите и илюзиите.
Още в древността мъдреците на Индия са прозрели, че нашият свят на
относителността
е обгърнат от булото на Майя - мировата илюзия.
Оказва се, че ние живеем в царство на привидността и че това, което изглежда реално, в същност е само сянка на действителността. В най-гъстата и инертна материя е и най-измамната илюзия. И колкото повече се изкачваме по стълбицата на космическите сфери, в толкова по-фина субстанциална среда попадаме и съответно се доближаваме до Абсолютната Истина, т. е. до Бога. Той именно е Висшата Реалност.
към текста >>
36.
Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА
 
- Константин Златев
Доброто и злото - полюси в света на
относителността
Повторяемостта на реализираното на дело Добро повишава интензивността във функционирането на изградените връзки. Такава е всемирната логика на пълноценния обмен - понятие, използвано твърде често от Учителя П. Дънов в неговите беседи и лекции. За конкретния случай той казва: "Всяко добро, което сте извършили, е една връзка, която постепенно се усилва. Постоянно трябва да правите такива връзки - не само веднъж."10.
Доброто и злото - полюси в света на
относителността
а) относителност на Доброто и злото от гледна точка на Божествения свят Доброто и злото са полюси и сили, действащи върху арената на Проявеното Битие и изграждащи декорите за изява на безбройните актьори във всемирната драма - живите същества в Космоса. И двете сили са необходими, за да можем да научим уроците си в материалния свят. Нерядко ги възприемаме като абсолютни величини, ала това е заблуждение. Това, което за един е добро, за друг може да е зло.
към текста >>
а)
относителност
на Доброто и злото от гледна точка на Божествения свят
Такава е всемирната логика на пълноценния обмен - понятие, използвано твърде често от Учителя П. Дънов в неговите беседи и лекции. За конкретния случай той казва: "Всяко добро, което сте извършили, е една връзка, която постепенно се усилва. Постоянно трябва да правите такива връзки - не само веднъж."10. Доброто и злото - полюси в света на относителността
а)
относителност
на Доброто и злото от гледна точка на Божествения свят
Доброто и злото са полюси и сили, действащи върху арената на Проявеното Битие и изграждащи декорите за изява на безбройните актьори във всемирната драма - живите същества в Космоса. И двете сили са необходими, за да можем да научим уроците си в материалния свят. Нерядко ги възприемаме като абсолютни величини, ала това е заблуждение. Това, което за един е добро, за друг може да е зло. И обратното.
към текста >>
Относителността
на Доброто и злото от позициите на Великата Разумност, Която е сътворила този свят и го направлява премъдро към Целта, известна само на Нея, се обуславя от обстоятелството, че за тази Разумност двете сили са само инструменти за осъществяването на Божия Промисъл за Вселената.
И двете сили са необходими, за да можем да научим уроците си в материалния свят. Нерядко ги възприемаме като абсолютни величини, ала това е заблуждение. Това, което за един е добро, за друг може да е зло. И обратното. Със задължителното отчитане на всички неизброими нюанси и степени в проявлението им.
Относителността
на Доброто и злото от позициите на Великата Разумност, Която е сътворила този свят и го направлява премъдро към Целта, известна само на Нея, се обуславя от обстоятелството, че за тази Разумност двете сили са само инструменти за осъществяването на Божия Промисъл за Вселената.
За Бога фактически няма Добро и зло. И едното, и другото са Негови служители, реализиращи със собствени методи Неговия глобален План за мирозданието и за всички същества. Това, което ние наричаме зло, Той рано или късно трансформира в Добро. Християнското богословие разглежда злото като непритежаващо собствено битие. Изводът е, че злото представлява отсъствие на Добро.
към текста >>
37.
Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА
 
- Константин Златев
На друго място в своето Слово Учителят на ББ у нас дава по-разширено тълкуване на тази взаимозависимост: "При сегашните условия, в които се намираме, всичко е
относително
- абсолютна свобода няма.
- Защото в тях има своеволното желание да се движат безразборно в каква да е посока. Свободата, обаче, подразбира движение само в една посока - Истината (курсивът мой - К. З.)." 5. Свободата цел на мировата еволюция Заслужава си да започнем осветляването на този проблем с дефиницията за връзката между свободата и еволюцията, предложена от Учителя П. Дънов: "Еволюцията е закон за освобождение на Духа." Със сигурност не би могло да бъде казано по-кратко и по-съдържателно!
На друго място в своето Слово Учителят на ББ у нас дава по-разширено тълкуване на тази взаимозависимост: "При сегашните условия, в които се намираме, всичко е
относително
- абсолютна свобода няма.
Това, което говорят някои философи, че можеш да мислиш, както искаш, че можеш да чувстваш, както искаш, че можеш да действаш, както искаш, не е така. Ние се намираме в един свят, в който всички неща са относителни. И мисълта е относителна, и чувствата са относителни, и волята е относителна. Обаче ние се приготовляваме за един по-висш свят, отиваме към реалното. Това е път на свободата." Свободата в този ред на мисли може да се определи като крайна цел на един дълъг път на духовно-нравственото издигане, извисяване и усъвършенстване на човешкото същество, съпроводен от цялостно разгръщане на неговия Божествен потенциал.
към текста >>
38.
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА
 
- Константин Златев
В света на
относителността
, в който живеем, животът е абсолютна величина.
Той непреривно се влива вътре и изтича навън. Защото ако животът не се влива вътре и не изтича навън, човек не може да се свърже с околната среда. Животът, който е в нас, е съвършен." Според учението на ББ животът не бива да бъде разделян на добър или лош. Той сам по себе си е един и не може да бъде друг освен добър.
В света на
относителността
, в който живеем, животът е абсолютна величина.
Съществата, населяващи сферите и областите на Битието, по различен начин възприемат и третират своя живот. Те внасят в него собствения си почерк на разумност, собственото си отношение към себеподобните и природната среда. По такъв начин те формират жизнената действителност "по свой образ и подобие" и й придават специфичен облик. За тези процеси и взаимодействия говори и великият духовен Учител: "Животът може да бъде само добър. Лош живот няма.
към текста >>
39.
VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ
 
- Константин Златев
От тази гледна точка те подлежат на развитие, разцвет и упадък, както и всичко останало в царството на
относителността
.
В тази насока са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Всяко учение, всяка религия, всяка философска система е клон на Божественото дърво. Следователно всеки клон трябва да стои на дървото. ...Всички религии са методи за възпитание и облагородяване на човека." В качеството си на методи за духовно- нравствено израстване на хората отделните религии обладават преходен характер. Те са в този смисъл форми, представящи съдържанието на идеи от висшите измерения на Битието, пречупени през потребностите на съответния исторически и космически момент.
От тази гледна точка те подлежат на развитие, разцвет и упадък, както и всичко останало в царството на
относителността
.
Религиите в познатия ни образ удовлетворяват търсенията на значителна част от съвкупното човечество - най-вече на средно и под средното еволюционно и интелектуално равнище. За малцина напреднали по духовния Път те са остарели като естество и обредност, но при наложително съхраняване на толерантното отношение към тях. Тук си заслужава да приведем обобщителните думи на българския духовен Учител: "Религиите, сектите, държавата - това са все пелени, в които майката повива бебето, но когато то порасне, пелените отпадат." В християнството основно понятие е "църква" (от гръцкия термин еклисия = общност от вярващи; в случая вярващи в Иисус Христос като Господ, въплътен Син Божий, Изкупител и Спасител на човешкия род). В новобългарския език то идва от славянското церковь, отразяващо адекватно съдържанието на гръцкия първоизточник.
към текста >>
40.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Когато ни налегнат тревога, обезверяване, чувство за безнадеждност, печал, отчаяние (а това се случва по-често, отколкото бихме искали, поради естеството на нашето съществуване в царството на
относителността
- този материален свят на болката и страданието), тези състояния подлежат на положителна трансформация с помощта именно на Паневритми- ята.
Ако сме свързани с Божественото начало у себе си, то ще осигури протичането на тази енергия в цялостната ни същност. Една от целите на Паневритмията е да се събудят спящите духовни сили и заложби на човешката същност. Редовното и правилно изпълняване на паневритмичните упражнения допринася за постигане на духовен подем, култивиране на възвишени мисли и чувства, облагородяване на характера, вливане на живот, здраве и сила във всички телесни органи. Казано с други думи: Паневритмията подмладява и възвисява! Освен всичко изброено тя е и мощен метод за трансформиране на човешките състояния.
Когато ни налегнат тревога, обезверяване, чувство за безнадеждност, печал, отчаяние (а това се случва по-често, отколкото бихме искали, поради естеството на нашето съществуване в царството на
относителността
- този материален свят на болката и страданието), тези състояния подлежат на положителна трансформация с помощта именно на Паневритми- ята.
Всеки, който е участвал в космичния й танц, може да го потвърди! Не на последно място - Паневритмията спомага за развиване на естетическо чувство, както и на усет за ритъм и музикално чувство. Посредством Паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у личността, понеже тя се изпълнява групово от много хора, обединени от обща идея и слети в единство на мисъл и движение. Именно това чувство на единение възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание. Според най-глъбинната си същност пан- евритмичните упражнения представляват молитвен зов на душата - зов към Светлината, към вечното Добро, към Любовта, към из- вечната Реалност, която ние - вярващите хора - назоваваме Бог.
към текста >>
Ако изолираме един сектор от тази спирала, ставаме наблюдатели на жизнения цикъл в определено пространство и време - една обособена система от измерения, характеризираща се с проявлението на специфичен тип съзнание (независимо дали отговаря на представите ни за "жива" или "нежива" материя - пред вид
относителността
на този възглед, който не отчита вездесъщото присъствие на Божия Дух във всяка точка от Всемира).
" Само геният би могъл да бъде толкова лаконичен и точен... Ако се върнем към темата за Паневритмията, трябва да отбележим, че тя има своето достойно място в грандиозния процес на трансформация на материалното в духовно. Двуизмерната форма на паневритмичния кръг е уникална, понеже в нея е проектирана спиралата на Развитието - вечния процес на пресътворение на кос- мичната необятност. В същност целият свят може да бъде сравнен с една гигантска спирала, в която се вместват като градивни елементи и се развиват безброй други, по-малки спирали. Те отразяват съществуванието на всяка обективна реалност в Битието - като започнем от най-мащабните: галактики, звездни купове, мъглявини, слънца и планети, и стигнем до всяка обособена индивидуалност, включително човешката.
Ако изолираме един сектор от тази спирала, ставаме наблюдатели на жизнения цикъл в определено пространство и време - една обособена система от измерения, характеризираща се с проявлението на специфичен тип съзнание (независимо дали отговаря на представите ни за "жива" или "нежива" материя - пред вид
относителността
на този възглед, който не отчита вездесъщото присъствие на Божия Дух във всяка точка от Всемира).
На друго място, в друг сектор - "нагоре" или "надолу" по спиралата - откриваме друга форма на изява на пространствено-времевия кон- тинуум, както и друг тип проекция на космическото всеобхватно съзнание. За първичната, великата Спирала това са само незначителни фрагменти, епизоди от нескончаемата в дълбина и ширина всемирна драма на Живота. А той има своето начало единствено и само у Бога. И единствено и само Той предопределя края му. За да бъде положено едно ново начало... И така - до края на Вечността...
към текста >>
41.
IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ
 
- Константин Златев
Разглежданата Истина е неотменна характеристика на Божията Същност, ала притежава и
относително
самостоятелно съществуване, доколкото може да представлява и наистина представлява висша цел на човешката мъдрост и познание (последните две – като отражение на съвършената Божия Премъдрост).
Именно Той е сътворил всичко съществуващо, Той е върховният Законодател, вложил в творението Си принципи, закони и цел. Следвайки логиката на разсъжденията си, достигаме до извода за реалността на Творението, на света (макар че в случая философите са изправени пред парадокса да не могат да докажат, че светът действително съществува; за да обосноват подобно доказателство, те трябва да излязат извън системата – сиреч извън света, което е невъзможно). Щом Богът Създател е реалност, значи и Неговото Творение, резултатът от въплътената Му творческа воля, е реалност Трето, приемаме, че съществува една обективна Истина, която обхваща по същност, съдържание, смисъл и основни компоненти света – като цяло, и неговите безбройни форми и проявления, в частност. Подчертаваме специално обективния характер на тази Истина, понеже тя се гради върху реалността на понятията, които вече представихме по-горе – Божеството и Неговото Творение.
Разглежданата Истина е неотменна характеристика на Божията Същност, ала притежава и
относително
самостоятелно съществуване, доколкото може да представлява и наистина представлява висша цел на човешката мъдрост и познание (последните две – като отражение на съвършената Божия Премъдрост).
Четвърто, след като по логически път достигнахме до разбирането, че има една реална и обективна Истина за света, то следващата стъпка е да признаем, че има и съответна теория, която обхваща тази Истина. Истината, сама по себе си, се отличава с идеалния си, абстрактен характер, докато теорията е нейната дреха, формата, която я представя и чрез която Истината прониква в съзнанието на човека. Тази именно теоретическа обвивка на идеалната по същността си Истина за света ние наричаме „Божествено учение“. То включва в себе си всичко за всичко, ако ни бъде позволено да се изразим по този начин. Но за да не абсолютизираме дефиницията, все пак ще конкретизираме, че под Божествено учение имаме пред вид най-вече същността на Бога, света, живота и човека (или по-общо – проявленията на Съзнанието в глобален космически план), принципите и законите, според които съществува и се развива всяка обективна реалност във Вселената, смисъла и целите на общото и личното развитие (еволюция) на всичко съществуващо.
към текста >>
Съществените истини и принципи (Божественият елемент в тях) са общи за всички религии и духовни учения (понеже Източникът е един), обаче – по причини, изложени дотук – те се различават по цяло множество от подробности и детайли (човешкият елемент), както и по
относителното
подчертаване на една особеност, която да изпъква пред останалите.
В такава насока е и наставлението на Учителя П. Дънов: „Не трябва да критикуваме другите учения. Оставете ги всяко да се изяви чрез плода, който ще принесе.“ Изводът е, че всички религии и духовни учения са проява на Божията Премъдрост, обединени в единното Дърво на Живота като негови клони – с различни измерения и стойност, но с еднакво право на съществуване. Всички тези религиозни системи и учения притежават свои специфични методи, но целта им е една и неизменна – да водят човешката личност посредством пречистване и нравствено издигане към духовно съвършенство.
Съществените истини и принципи (Божественият елемент в тях) са общи за всички религии и духовни учения (понеже Източникът е един), обаче – по причини, изложени дотук – те се различават по цяло множество от подробности и детайли (човешкият елемент), както и по
относителното
подчертаване на една особеност, която да изпъква пред останалите.
И действително – наблюдават се основни положения, концепции, догми, символи, обреди и правила, които в много висока степен са общи за всички религиозни учения. Те съставят скелета, фундамента, представителната част на цялото. Докато второстепенните и третостепенните разновидности и различия са безброй. Общото във всички религии и духовни учения – това е Божественият елемент, искрящият диамант, откъртен от могъщата скала на Божествената Истина и поднесен с любов на хората. Това е компонентът във всички тях, който обуславя и доказва тезата за изначалното Единство на религиозното и духовно познание.
към текста >>
42.
VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА
 
- Константин Златев
“ Първият, който най-сполучливо свърза този постулат на най-древната Мъдрост с рационалното знание на човечеството – традиционната форма на науката, бе геният на ХХ век Алберт Айнщайн (1879-1955) – посредством своята Обща и Специална теория на
относителността
.
Дори (само – б.К.З.) една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на живота. А когато много души насочат любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта.“ Тези разсъждения ни дават основание за един важен извод: еволюцията на душата протича постъпателно и прогресивно, когато е съпроводена от взаимно подпомагане и пълноценен обмен на всички равнища. Най-съществената характеристика на този обмен е неговото енергийно естество. Може би тук е мястото да припомним един от водещите девизи на езотеричното познание: „Всичко е енергия!
“ Първият, който най-сполучливо свърза този постулат на най-древната Мъдрост с рационалното знание на човечеството – традиционната форма на науката, бе геният на ХХ век Алберт Айнщайн (1879-1955) – посредством своята Обща и Специална теория на
относителността
.
И по-конкретно със съдържанието и интерпретацията на формулата, разкриваща взаимоотношението между материя и енергия: E=m.c2. За това, душата да бъде неотклонна и неотклонима по своя път в материалната действителност, грижата има законът за кармата (от санскрит карма = действие, въздействие). Никой не може да избегне неговото действие! И това е така, понеже кармичният закон притежава универсален характер. Проявлението на кармата в земното съществувание на душата е обрисувано от Учителя П.
към текста >>
43.
IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА
 
- Константин Златев
Ние възприемаме пречупена, рефлексирана светлина, а не права, затова и виждаме нещата
относително
, а не абсолютно.
Дънов след побоя, нанесен му през 1936 г., се е възстановявал продължително под благотворното въздействие на топлината и светлината, извиращи безспир от Слънцето. И тъй като познанието, което предава на своите последователи, е изпитано без изключение от самия него, той има пълното основание да отбележи: „Слънцето съдържа всички медикаменти в себе си. Няма болест, която да не се подчинява на действието на слънчевите лъчи. За да се лекува, човек трябва да прекара слънчевите лъчи през призма – реално или мислено. Същото е и със светлината – за да дойде до нашите очи като светлина, тя минава през няколко трансформатора.
Ние възприемаме пречупена, рефлексирана светлина, а не права, затова и виждаме нещата
относително
, а не абсолютно.
За всичко ние имаме една относителна представа.“ Ала за да усвоиш пълноценно здравословното влияние на Слънцето, нужна е предварителна вътрешна настройка, нужна е вяра в обективното действие на космическите закони и съответна концентрация: „Ако не вярваш в силата на слънчевата светлина и си казваш: „Я оздравея, я не! “, разбира се, че няма да имаш резултат. През това време умът ти ходи по търговия, тук и там, и не можеш да се ползваш съзнателно от светлината. Когато се лекуваш на слънчевата светлина, ще мислиш само за светлината, за нищо друго. Достатъчно е да концентрираш ума си за половин час към Слънцето и слънчевата светлина, за да имаш резултат.“
към текста >>
44.
XV. МЪЛЧАНИЕТО
 
- Константин Златев
Не говорете, когато имате да кажете нещо лошо.“ Но тъй като, както е известно, „добро“ и „лошо“ не са абсолютни величини в нашия свят на
относителността
и привидността, остава предизвикателството към всекиго от нас да преценява във всеки конкретен случай кое да оцвети със знак „плюс“ и кое – със знак „минус“.
Не могат да си позволят да оставят ближните си неосведомени относно непостижимите откровения, до които са достигнали. И като поемат микрофона – буквално или преносно, – спиране няма. Изливат водопади от бликаща словесност, която поглъща дори и малкото смисъл в думите им. За такива като тях, а и за всички други, Учителят П. Дънов предлага следното правило на Окултната школа: „Говорете, когато имате да кажете нещо хубаво.
Не говорете, когато имате да кажете нещо лошо.“ Но тъй като, както е известно, „добро“ и „лошо“ не са абсолютни величини в нашия свят на
относителността
и привидността, остава предизвикателството към всекиго от нас да преценява във всеки конкретен случай кое да оцвети със знак „плюс“ и кое – със знак „минус“.
Да прецени кога е нужно да говори и кога – да замълчи. В подкрепа отново ще му бъде способността да отличи истината от неистината, сянката от реалността. Ако ли пък не е сигурен в оценката си, най-добре е да остане в мълчание. Тогава рискът да сгреши е по-малък, особено ако в думите, които му идват на устата, е заложен динамитът на разрушението. Някои мъдри люде са предложили за такива случаи човек първо да преброи на ум до 40, а едва след това да проговори.
към текста >>
45.
XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ
 
- Константин Златев
Във владенията на
относителността
– нашия материален свят, зад всяка привидност той съзира същността, зад всичко случващо се в него и около него прозира действието на Божиите закони, вложени изначално в космическата необятност.
Изх. 3:14). Мъдрецът знае, че именно той е най-добрият, най-верният, най-усърдният водач. Човекът на високия идеал надмогва всички изкушения и съблазни по пътя си в живота. Те нямат власт над него. Той е устремен към една осъзната и дълбоко осмислена цел.
Във владенията на
относителността
– нашия материален свят, зад всяка привидност той съзира същността, зад всичко случващо се в него и около него прозира действието на Божиите закони, вложени изначално в космическата необятност.
В своето развитие той рано или късно достига етапа, когато никоя тайна на Битието не може да остане скрита за него. Човекът на високия идеал преминава като ярка и разпръскваща мрака на невежеството комета през бездните на земното изпитание. Така става достоен жител на Небесното Царство. Ала и то не е последната спирка по неговия вечен Път. Неговият полет продължава в безкрайността.
към текста >>
46.
КОЛЕКТИВНИ И ГЛОБАЛНИ ВЛИЯНИЯ И МАНИПУЛАЦИИ
 
- Павел Желязков
Поради тази причина пътят ни е осеян с проблеми, при решаването на които колелото на живота ни се върти издига ни нагоре до върхове на вдъхновение и радост, а после ни потапя в дълбочините на изпитанията и страданията, откъдето излизаме
относително
пречистени и обновени.
Същественото е, че макар и да сме част от реалния свят, т. е. от многоизмерния континиум, в съзнанието си ние сме откъснати от него. Когато един ден човечеството се събуди от този сън, заблудите, състоянията, породени от внушения и манипулации, ще отпаднат и ние ще се озовем в един обширен и свободен свят. Това може да се случи днес на всеки, който има висок идеал в живота си. Но дотогава, докато все още живеем в съзнанието и самосъзнанието, а сме в спящо състояние по отношение на свръхсъзнанието и подсъзнанието, ние ще търпим влияния, внушения и манипулации.
Поради тази причина пътят ни е осеян с проблеми, при решаването на които колелото на живота ни се върти издига ни нагоре до върхове на вдъхновение и радост, а после ни потапя в дълбочините на изпитанията и страданията, откъдето излизаме
относително
пречистени и обновени.
Това е вековният, дългият път през времето на човешката душа. Днес времената са усилни, защото сеятелят е слязъл да прибере реколтата зрелите плодове. Очаква се ново преображение. Онова, което е горе, слизайки, ще преобрази съзнанието, много хора ще се пробудят за духовен живот, ще покажат главите си над материята. Колкото и да са силни и мащабни влиянията и внушенията на материализма, пробуждането на човешкото съзнание, неговото отваряне за новото и разцъфтяването му ще станат причина за сътворяването на ново небе и нова земя.
към текста >>
47.
Вулкан
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Астрономите сега обясняват тези смущения с теорията на Айнщайн за
относителността
, но тази теория не може напълно да ги обясни.
най-близо до Слънцето, тя отстои от него само на 600 000 километра. Въпреки това не е изгоряла и продължава да съществува. Голямата комета от 1843 година е минала само на 127 000 километра от Слънчевата повърхност, като е летяла със скорост от 586 километра в секунда; тя също е оцеляла. Голямата комета от 1882 година също е минала много близо да Слънцето и тя не е изгоряла. При движението на Меркурий около Слънцето, когато той застава най-близо до него (в Перихелий), се забелязват известни смущения в орбитата му.
Астрономите сега обясняват тези смущения с теорията на Айнщайн за
относителността
, но тази теория не може напълно да ги обясни.
Следователно тя не е приложима за този случай. Тези смущения се дължат на присъствието на Планетата по-близо до Слънцето. Друга причина за нейното неоткриване, която наистина е оправдана, е фактът, че обекти близо до Слънцето много трудно се наблюдават. Телескопите трябва да имат специални приспособления за такива наблюдения. Има и друга причина за трудното й откриване, която ще отбележим по-долу.
към текста >>
48.
Юпитер
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Относителното
тегло на веществото му е 1,34, което ще рече, че е малко по- плътно от това на водата (плътността на водата е приета за единица), докато на Земята е 5,5.
ЮПИТЕР Юпитер е най-голямата Планета в Слънчевото семейство, гигантът в Слънчевата система. Той се намира от Слънцето на разстояние около пет пъти по-голямо, отколкото Земята, или съгласно закона на Тициус - Боде - 5,2 Астрономически единици (отбелязахме, че разстоянието от Земята до Слънцето, равно на 150 000 000 километра, се приема в астрономията за мярка и се нарича Астрономическа единица). Неговият диаметър е 143 000 километра, което прави около единадесет пъти по-голям от този на Земята.
Относителното
тегло на веществото му е 1,34, което ще рече, че е малко по- плътно от това на водата (плътността на водата е приета за единица), докато на Земята е 5,5.
Това именно малко относително тегло е създало на астрономите извънредно големи грижи, преди да разберат какво точно е и как е устроено то, за да разберат това, от което е изграден Юпитер, и как е устроен той. По този въпрос те са създали какви ли не най- причудливи хипотези, които ние няма да цитираме, а ще приемем най-естествената, простичка и възможна реалност, най-достъпната за разбиране, осланяйки се на голямата мъдрост, която казва, че истината е проста за разбиране и достъпна за всички. Затова ще приемем, че Юпитер има едно твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел слой атмосфера. Един от астрономите, който приема тази истина, е изчислил, че това кълбо има диаметър от 35 000 километра, което е почти три пъти по-голямо от това на Земята. Това кълбо е обвито, както следва да се изчисли, с една атмосфера от 54 000 километра дебелина.
към текста >>
Това именно малко
относително
тегло е създало на астрономите извънредно големи грижи, преди да разберат какво точно е и как е устроено то, за да разберат това, от което е изграден Юпитер, и как е устроен той.
ЮПИТЕР Юпитер е най-голямата Планета в Слънчевото семейство, гигантът в Слънчевата система. Той се намира от Слънцето на разстояние около пет пъти по-голямо, отколкото Земята, или съгласно закона на Тициус - Боде - 5,2 Астрономически единици (отбелязахме, че разстоянието от Земята до Слънцето, равно на 150 000 000 километра, се приема в астрономията за мярка и се нарича Астрономическа единица). Неговият диаметър е 143 000 километра, което прави около единадесет пъти по-голям от този на Земята. Относителното тегло на веществото му е 1,34, което ще рече, че е малко по- плътно от това на водата (плътността на водата е приета за единица), докато на Земята е 5,5.
Това именно малко
относително
тегло е създало на астрономите извънредно големи грижи, преди да разберат какво точно е и как е устроено то, за да разберат това, от което е изграден Юпитер, и как е устроен той.
По този въпрос те са създали какви ли не най- причудливи хипотези, които ние няма да цитираме, а ще приемем най-естествената, простичка и възможна реалност, най-достъпната за разбиране, осланяйки се на голямата мъдрост, която казва, че истината е проста за разбиране и достъпна за всички. Затова ще приемем, че Юпитер има едно твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел слой атмосфера. Един от астрономите, който приема тази истина, е изчислил, че това кълбо има диаметър от 35 000 километра, което е почти три пъти по-голямо от това на Земята. Това кълбо е обвито, както следва да се изчисли, с една атмосфера от 54 000 километра дебелина. Юпитер обикаля около Слънцето за около 12 земни години със скорост от около 13 километра в секунда.
към текста >>
Но тези два спътника имат малко
относително
тегло -1,9 за Ганимед и 1,6 за Калисто, което говори, че те имат дебела атмосфера и физически са но-малки по размер.
Вторият спътник, Европа, който по размер е колкото Луната, също е с кръгова орбита и с диаметър 3050 километра; намира се от Юпитер на 670 900 километра. Той има една ясно изразена характерност: от всички членове на Слънчевото семейство (Планети и спътници) той има най-голяма отразителна способност - най-голямо Албедо, равно на 0,73, т.е. най-ярко свети. Тази яркост придава на Юпитеровото влияние стремеж към ритуалност, тържествено и бляскаво представяне при всички случаи, когато нещо ще трябва да се отпразнува, при церемонии или други ярко подчертани празници. Другите два спътника - Ганимед и Калисто - са по-големи от Меркурий: Ганимед с диаметър 5600 километра, намиращ се от Юпитер на 1 070 000 километра; Калисто е с диаметър от 5200 километра и отстои от Планетата на 1880 000 километра - най-далече от останалите три.
Но тези два спътника имат малко
относително
тегло -1,9 за Ганимед и 1,6 за Калисто, което говори, че те имат дебела атмосфера и физически са но-малки по размер.
Дебелината на тяхната атмосфера придава на Юпитеровото влияние подсилване на неговата мисловна дейност, когато те се намират между Земята и Юпитер. Тези четири спътника имат един общ белег: те бавно се въртят около своята ос и при обиколката си около Юпитер винаги имат обърната едната си страна, тъй както Луната към Земята. Това придава на Юпитеровото влияние в известни случаи бавно и спокойно реагиране. Останалите спътници, които са късове от разрушената Планета, придават на Юпитеровото влияние при по-нисшите типове от човешкия род отрицателни черти, като гордост, тщеславие, презрение, жажда да се впрягат околните за изпълнение наличните им задачи, които предстоят. Това са разни чорбаджии, аги, помешчици; това също е лъжата в голям мащаб, стремежът едно да се мисли, а друго да се говори (непочтените дипломати), жаждата да се присвоява чуждото но непочтен начин.
към текста >>
49.
Сатурн
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Измерено е, че плътността (
относителното
тегло на цялото Сатурново кълбо) е осем пъти по-малка от това на Земята и е равна на 0,7.
На този принцип са устроени съоръженията, които произвеждат на Земята електрически ток: при тях имаме кожух, който излъчва магнитни силови течения, наречен статор, и една ос с много метални струни, които се въртят, наречен ротор, който, пресичайки силовите магнитни течения, генерира електрически ток - източник на сила. Такова нещо имаме и при Юпитер и Слънцето, изобщо при всички Небесни тела, които излъчват топлина, светлина и сила. При Сатурн, както и при всички Небесни образувания, излъчващи сили, имаме външен слой, който можем да приемем за атмосфера или за нещо друго, играещо роля на статор, и кълбо - в случая самата Планета, която по всяка вероятност се върти за по-голям ефект в противоположно направление. По този начин тези две въртеливи движения създават производството на сили. Така и при Сатурн ще трябва да приемем, че самото ядро (Планетата) се върти много по-бързо, отколкото неговият атмосферен слой, което говори за изключителната разумност и знания на Съществата, които живеят на него.
Измерено е, че плътността (
относителното
тегло на цялото Сатурново кълбо) е осем пъти по-малка от това на Земята и е равна на 0,7.
Това ще рече, че то е по-леко от водно кълбо със същия размер, следователно, ако поставим Сатурн в един океан, той няма да потъне, а ще плува. За това, какво представлява строежът на Сатурн като цяло, астрономите са създали какви ли не чудновати и неприемливи хипотези, както и за Юпитер и Слънцето. Ние ще приемем (както това направихме и при Юпитер),че Сатурн представлява кълбо като това на Земята, с диаметър не по-голям от 15 - 16 хиляди километра (при Земята е около 12 800), обвито със слой атмосфера от около 52 000 километра дебелина. От гледище на Астрологията всичко това придава на Сатурновото влияние върху живота на земята и човека онзи неразбран и несъзнателен подтик, според който всички живи форми да се устройват така, че да могат да живеят и понасят условията, при които са поставени: животните - със своята козина; птиците - с перата и другите си приспособления, гнезда, дупки и пр.; живите форми във водните басейни, реки, езера, морета и океани - със своите органи, които им дават възможност да живеят там. А човекът - със способността да мисли, за да може да има тези условия.
към текста >>
50.
Уран
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Измереният й диаметър е около 50 800 километра със средна плътност (
относително
тегло) 1,60, което ще рече общата й маса е малко по-плътна (по-тежка) от тази на водата.
УРАН Следващата планета след Сатурн е планетата Уран с приет символичен знак //. Тази Планета е открита от известния английски астроном Уйлям Хершел през 1781 година.
Измереният й диаметър е около 50 800 километра със средна плътност (
относително
тегло) 1,60, което ще рече общата й маса е малко по-плътна (по-тежка) от тази на водата.
Планетата Уран влиза в групата на големите планети и на планетите с малка плътност (с малко относително тегло). И тук, както при Юпитер и Сатурн, съществуват странни и неприемливи хипотези за планетния строеж. Ние приемаме, както и при всички Планети и Слънца с малка плътност, че Уран има твърдо кълбо (като това на Земята) с диаметър около 17 000 километра (с около 4 200 километра по-голям от този на Земята) и атмосферен слой около него с дебелина около 18 000 километра. Че наистина на Уран има атмосфера, говори фактът, че неговият видим диск е доста сплеснат при полюсите, което е резултат на бързата му ротация. Измерено е, че този атмосферен слой се завърта около своята ос за 10 часа и 50 минути.
към текста >>
Планетата Уран влиза в групата на големите планети и на планетите с малка плътност (с малко
относително
тегло).
УРАН Следващата планета след Сатурн е планетата Уран с приет символичен знак //. Тази Планета е открита от известния английски астроном Уйлям Хершел през 1781 година. Измереният й диаметър е около 50 800 километра със средна плътност (относително тегло) 1,60, което ще рече общата й маса е малко по-плътна (по-тежка) от тази на водата.
Планетата Уран влиза в групата на големите планети и на планетите с малка плътност (с малко
относително
тегло).
И тук, както при Юпитер и Сатурн, съществуват странни и неприемливи хипотези за планетния строеж. Ние приемаме, както и при всички Планети и Слънца с малка плътност, че Уран има твърдо кълбо (като това на Земята) с диаметър около 17 000 километра (с около 4 200 километра по-голям от този на Земята) и атмосферен слой около него с дебелина около 18 000 километра. Че наистина на Уран има атмосфера, говори фактът, че неговият видим диск е доста сплеснат при полюсите, което е резултат на бързата му ротация. Измерено е, че този атмосферен слой се завърта около своята ос за 10 часа и 50 минути. И тук, както при Юпитер и Сатурн, ще приемем, че атмосферната обвивка се завърта за време, различно от това, за което самата Планета се завърта.
към текста >>
51.
Нептун
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Измереният диаметър на нептуновия диск е около 50200 километра, с
относително
тегло (плътност на общата му маса) от 2,3.
Тези центрове създават и тласкат човека към познаване на по-висшите светове, извън заобикалящия ни триизмерен свят. Такива хора имат и подтик към обединение, към създаване на ИДЕИНИ ОБЩЕСТВА, където ясно е изразен стремежът към познаване на по-висшите светове, което създава възможност за по-бърза еволюция на човека. Тези качества на нептуновото влияние, този стремеж към по-висшето създава у човек и способност към различни видове изкуства. Това не е нищо друго, освен стремеж и възможност към едно занимание от по- висш порядък, имащо за задача да поднесе нещо по-съвършено от това, което ни заобикаля, т.е изява на по-съвършените светове. Тези творби въздействуват облагородяващо както на околната среда, така и на живите форми и по-специално на човека.
Измереният диаметър на нептуновия диск е около 50200 километра, с
относително
тегло (плътност на общата му маса) от 2,3.
И тук, както и при другите Небесни образувания с малка плътност, съществуват същите странни и неприемливи хипотези за неговия строеж. Всъщност и тук имаме кълбо, като това на Земята, чийто диаметър е около 23000 км. Това говори, че след Юпитер Нептун е най-голямата планета в Слънчевата система. Оттам е и неговият по-голям устой срещу пристъпите на разрушителните и демоничен домогвания на Черното слънце в нашата система. Този голям размер определя и силното му влияние върху Земята, живота на нея и по-специално върху човека.
към текста >>
Единият е ТРИТОН, който има диаметър от 5000 километра, с малко
относително
тегло (което говори, че има атмосфера) и се движи около Планетата по кръгова орбита, всички тези качества говорят, че Тритон е Небесно тяло, в което процесите на живот са ясно изразени, което ще рече, че той е истински спътник.
Най-далеч от Земята отстои, когато е по правата линия Земя - Слънце - Нептун, при т.нар. СЪВПАД. Тогава влиянието на Нептун е най-слабо. Нептун обикаля около Слънцето за 164,78 Земни години,със средна скорост от 5,43 километра в секунда. Това говори, че всички ефекти и събития, които влиянието на Нептун дава, преминават значително по-бавно. До този момент е установено, че Нептун има два спътника.
Единият е ТРИТОН, който има диаметър от 5000 километра, с малко
относително
тегло (което говори, че има атмосфера) и се движи около Планетата по кръгова орбита, всички тези качества говорят, че Тритон е Небесно тяло, в което процесите на живот са ясно изразени, което ще рече, че той е истински спътник.
С тези си качества и влияния той подсилва благоприятните влияния на Нептун. Другият спътник, наречен НЕРЕИДА и открит през 1949 година, е с диаметър от около 320 километра. Със своя малък размер и с това, че обикаля около Планетата по много отдалечена орбита (на няколко милиона километра, което е много голямо разстояние за един спътник), той не е нищо друго, освен къс от разрушената Планета. На снимки от Нептун, получени през 1968 година, се откриват тънки пръстени около Планетата. За тях сега не може да се каже нищо повече, но ще приемем, че и те, както и пръстените на другите Планети, не са нищо друго, освен късове, попаднали в зоната на РОШ на Планетата, които са се разрушили и частиците им са образували тези бледи пръстени.
към текста >>
52.
21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
И аз тогава викам: „Ако е тъй, може да го приема
относително
това нещо като БОГ“.
Викам си наум: „Какъв ти е акълът да ми носиш Библията!“ Обаче устно нищо не казах. Другата рече: „Сава, да ти донеса една книга от Толстой - „Пътят на живота“. Викам, донеси, и тя я донесе. Тази книга на Толстой беше подготовка да приема Бог. Няма да казвам как, но има една глава „Бог“, в която идеята за Бог се приема някак си отвлечено, В смисъл, че всичко съществуващо се стреми нагоре, към нещо по-високо, нещо велико, съвършено и тоя стремеж именно отбелязва посоката към Бога.
И аз тогава викам: „Ако е тъй, може да го приема
относително
това нещо като БОГ“.
Добре обаче тая наша сестра, която е дошла при мене в затвора, която е идвала някога и у дома, ми донесе след това една огромна книга под заглавие „Безсмъртна любов“. В този роман се описваше надълго и нашироко, и то много надълго в близо 1000 страници, преражданията на няколко души, които в различните свои прераждания контактуват и продължават тази връзка. Връзката съществува като дълбоко истинска вечна връзка и всичко това открехна пред мен една завеса. И аз всичко това прочетено като че ли съм го знаел от 1000 години, че то е дълбоко в мене и само се дига тази тъмна завеса и вече живея само с тия разбирания, съществува една разумна сила в света, че човек е безсмъртно същество, че животът му върви чрез последователни прераждания, т.е. възвръщания на земята, за да продължи неговото развитие, неговото усъвършенстване.
към текста >>
53.
Животът като изкуство
 
- Георги Радев (1900–1940)
Тъй както и истината за повечето хора не е една жива реалност, а едно
относително
„понятие“, на което може да се дава една или друга дефиниция.
И все пак хората са склонни да ги смятат за нищо. Затова тъкмо тe си позволяват да мислят какво да е, да желаят какво да е, да хранят всякакви желания и чувства. Смятат, че всичко това минава - заминава и не оставя никакви следи в живота им. Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели народи, служейки си с най-изтънченитe дипломатични похвати, мислят, че лъжата, например, е съвместима с изискванията на висшата политика. Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета.
Тъй както и истината за повечето хора не е една жива реалност, а едно
относително
„понятие“, на което може да се дава една или друга дефиниция.
Но опитът на онези, които съзнателно изучават „вътрешния свят“ и отношенията му към „външния свят“ показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат съдба. Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи, се намират в известна зависимост от душевния му живот. Следователно, здраве, сила, живот щастие, нещастие — всичко това е резултат от целокупната дейност на човека. Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж. Така че не е безразлично с какво градиво строи той.
към текста >>
54.
Темпераменти
 
- Георги Радев (1900–1940)
Така че, докато расовият елемент за даден индивид е величина постоянна, защото последният не може да видоизмени своите расови особености; докато натюрелът - като биологическа основа - е нещо
относително
постоянно, темпераментът е променлива величина.
При това, налага се едно разграничение между натюрел и темперамент, защото често тия две понятия се смесват от мнозина физиогномисти и френолози, особено от английската и американска школа. Изобщо би могло да се каже, че малцина правят едно тънко разграничение на понятията натюрел, темперамент и раса. Заслугата на Хутер, който разви по-подробно учението за натюрелите, е именно в този пункт. Натюрелът, подобно расата, е нещо вродено. Той е органичната, биологична почва, на която човек е построен, и на която по-нататък се изгражда неговият характер.
Така че, докато расовият елемент за даден индивид е величина постоянна, защото последният не може да видоизмени своите расови особености; докато натюрелът - като биологическа основа - е нещо
относително
постоянно, темпераментът е променлива величина.
Една усилена дейност в едно или друго направление, съпроводена с интензивна мисъл и воля, насочена в определена посока, може да видоизмени до известна степен темперамента. Но за това по-после. Характерологичното изследване трябва да вземе по-нататък под внимание расата, към която индивидът принадлежи (бяла, жълта, черна, червена — за да се спрем на една общопозната класификация), след туй да определи „планетния тип" или съчетание от типове, към който той спада (слънчев, юпитеров, сатурнов, венерин, марсов, меркуриев, лунен, земен). А като плоскост, към която характерологът трябва да отнесе резултатите от всичките си изследвания, требва да му послужи уровена, духовното ниво, на което се намира индивидът. Защото, по един начин ще се проявят качествата и особеностите на пол, натюрел, темперамент, раса, тип у люде, принадлежащи към долния уровен, по друг - у хора, принадлежащи към средния уровен (талантливите и продуктивни натури от разни видове и степени), по трети - у онези, които принадлежат към най-горния уровен на човечеството (гениалните, творчески натури).
към текста >>
55.
Глава трета: 'Опълченска'
 
- Атанас Славов
И така виждате, че човешката мъдрост е нещо
относително
.
Колко мъка усещах докато се разделя от земята, но веднаж като се освободих от материалните връзки, видях че животът не престава. Няма защо да се боя, а само да разбера, че тук още не мога да се приспособя към условията на живота. Вие знаете на земята как децата плачат, така и ние плачем тук т.е. във фигура говоря. Разбира се, нашите деца са вашите мъдри хора.
И така виждате, че човешката мъдрост е нещо
относително
.
Човек който може да е мъдрец в едно поле е дете в другото поле, а пред Бога всички са деца. Н така няма с какво да се хваля, защото „Мъдростта е достояние на децата“ казва един от великите Учители. Вие знаете този велик Учител. Той е казал на друго място: „Открил си това на младенците и си го утаил от мъдростта на света.“ Да сте мъдри значи да сте вън от истината. Да сте деца значи да сте вътре в мъдростта.
към текста >>
Илюзиите са тоже действителности, а само
относително
.
Да, тези думи чрез мен са дадени. Аз искам да ви предупредя, да не правите капитал от моите думи. Капитални думи са само Божиите. В света няма илюзии. Сенките са само криво схващане на (думите) нещата.
Илюзиите са тоже действителности, а само
относително
.
Аз съм същия Георги, какъвто бях на земята, без никакво променение. Единственото нещо, което съм претърпял е, че съм по-лек, по-малко тежа. Д. Голов: И че не можеш да ядеш с нас риба. М: Верно. Т. Бъчваров: Ще ли да ни даваш материал и за в бъдеще за „Виделина“ ?
към текста >>
56.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
Още повече - казва той - че ако именно природата и откровенията са единствените източници на теологията, духовните инстинкти на човека и духовното съзнание на човека трябва да се търсят точно там - в природата и в откровенията, които ни се дават по естествен начин, а не в буквата, не в етиката на времето, законите, културата и всичко човешко, колкото и
относително
трайно да е.
Така че ако подклаждането на вярата е основното в проповедта за него, критическият процес при анализа на текстовете също е задължителен, защото анализите са от хората и искат непрекъснато подобряване и осъвременяване. Религиозното чувство е основното - но не може и без човешкия разум, тъй като моралното съзнание не е достатъчно, за да се достигне до теологичната истина. Така според Милей теологията никога не трябва да остарява, да става догматична, променливият слой в нея винаги трябва да върви към по-добро. Една от основните мисли на Милей е, че ако Бог идва при човека, за да му се разкрие като Бог, той трябва да приеме човека такъв, какъвто го намери. Ако човек е неспособен да приеме и повтори това, което Бог иска да предаде, тогава той е ненужен както на Бог, така и на човечеството.
Още повече - казва той - че ако именно природата и откровенията са единствените източници на теологията, духовните инстинкти на човека и духовното съзнание на човека трябва да се търсят точно там - в природата и в откровенията, които ни се дават по естествен начин, а не в буквата, не в етиката на времето, законите, културата и всичко човешко, колкото и
относително
трайно да е.
Макар и интелектуално натоварена, неговата програма много пъти включва лекцията му за „Теантропичната личност“ и открехва една малка вратичка към лъчезарната дискусия след години, в центъра на която ще се озове Петър Дънов в Бостън. В тази лекция доктор Милей заключава, че божественото съзнание на Христос е организиращата тайна на човешката личност, че фактът, че Бог се въплътява в Човека, води до нещо ново в знанието на самия Бог за човека; разбира се, не нещо, което е повече отпреди, но определено, което е различно отпреди. Една малка искрица от безбройните искрици на теологичните дебати навремето в Америка: на персонализма, на унитарианството, на трансцендентализма. За Петър Дънов мащабът на тези теологични дискусии още не е ясен. Чрез систематичната теология на проф.
към текста >>
* ______________________________________ * Основи на всеобщата теория на
относителността
2 В някои издания на Библията е Псалом 90.
Нямаше да може да овладее този свят. * Освен - си каза той, когато се прибираше на другия ден в Дрю, - освен вместо да диша душата на дъбовете, да се хване с две ръце, да изтръгне всяка дарба, спусната отгоре и спяща в душата му, и да се хвърли, да се гмурне в първоизточника, в науката на Америка, в духовните водачи и словото им. В Бостън. С всички сили, с всичко, което има! При гърмящите имена на Теологическия факултет на Бостънския университет! И колкото повече мислеше, толкова повече му се струваше, че май така трябваше да бъде: ако отидеше в България, трябваше да отиде с всичко, на което е способен. Ако останеше в Америка, нямаше да остане като надарен втора ръка пастор, а един от тях, от първите... Не можеше да седне на стола и това тука в него, дето го усещаше и не знаеше какво е, да остане неразвито, неоплодено, ненасадено да поникне.
* ______________________________________ * Основи на всеобщата теория на
относителността
2 В някои издания на Библията е Псалом 90.
(б.ред.) 3 Редакцията е на автора. 4 Имам един лимон.
към текста >>
57.
5. Синархия на практика
 
- Георги Христов
Относително
избора на членове трите съвета трябва да се предвидят ред условия, съобразно изискванията и функциите на всеки от тия съвети.
- Съдебно-административен съвет, който ще се състои от представители на магистратурата, войската и полицията. Тая камара ще олицетворява и изразява моралната и физическата сила на нацията, и следователно, ще бъде регулатора на държавната дейност. III. - Стопански съвет, съставът на който ще се образува от представителите на всички производителни, трудещи се съсловия: земеделци, търговци, индустриалци, занаятчии и работници. При тая трикамерна съветска система отведнаж личи отсъствието на професионалните политици, които са понастоящем едно зло за развитието и благодейнствието на народа. Политическите партии, в сегашната им форма и устройство, биха станали в такъв случай съвършено излишни.
Относително
избора на членове трите съвета трябва да се предвидят ред условия, съобразно изискванията и функциите на всеки от тия съвети.
Целта ще бъде да се даде едно вярно отражение на нацията, точно според психологическото и физическо устройство на човека, респективно на обществото; умът, сърцето и волята (интелектуалните органи) да се представят във Върховния съвет, дихателните, и кръвоносните органи - в Съдебно- административния съвет и храносмилателните органи - в Стопанския съвет. Във всеки от тия съвети Министерският съвет внася за одобрение и приемане изработените от него в окончателна форма решения на съответните съвети при отделните министерства. По тоя начин ще се премахнат всички причини и условия за гражданска, селска или военна диктатура, защото целият процес на законодателството и администрацията на държавата ще се базира на естествения, биологическия закон на развитието. А Конституцията, която трябва да се ревизира изцяло в горния смисъл, ще предвиди подробностите. Е, добре, не е ли явно, че въвеждането на синархическата система на управление, толкова идеална и желателна зарад нейните възвишени блага, е бърже и лесно осъществимо у нас?
към текста >>
НАГОРЕ