НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
216
резултата в
65
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_02 ) Разумното начало в света
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато
Давид
искаше да съгради дом на Бога, Бог каза: „Когато се съгради един дом, това не е място, дето Бог може да обитава.“ Има едно място, дето Бог може да обитава – човешкото сърце.
То внася голяма Радост и Светлина. Тогава човек разрешава всички въпроси на света и у него почва да работи онази сила и той престава да се спъва в живота си. Казват: „Къде е Господ? “ Господ се проявява във всеки човек и във всички неща. Който го разбира, така е, а който не го разбира, търси го там, дето не е.
Когато
Давид
искаше да съгради дом на Бога, Бог каза: „Когато се съгради един дом, това не е място, дето Бог може да обитава.“ Има едно място, дето Бог може да обитава – човешкото сърце.
Храмът, това е човешкото сърце. Имаме проекция на Бога вътре в нас. Писанието казва: „Това е Живот вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.“ Писанието казва още: „Бог е Любов.“ Значи Любовта е изявления на Бога. Бог всякога проявява това, което не сме знаели. Вие мислите, че Господ е като човеците и че кани тези, които са обичани; не, Господ няма такъв характер.
към текста >>
2.
3_04 ) Ще ви дам съкровища скрити
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Братът попита Учителя: „Даниил е бил в окултната Школа на есеите, а
Давид
и Соломон били ли са в Есейската школа?
Ние не отричаме Учението на йогите, но Новото, което иде сега, то е Божественото. Братът спомена за едно лице, което било няколко години в Индия, и не се запознало с езотеричната ѝ страна. За да се добере човек до вътрешната страна в Индия, за да му поверят нещо, той трябва да прекара там най-малко 20 години и през това време да мине през много изпити. Питагор стоя като прост ученик 20 години в Египетските школи, за да му разкрият само една тайна. Много нещо знаеше, но египтяните не му дадоха целия ключ, а само част.
Братът попита Учителя: „Даниил е бил в окултната Школа на есеите, а
Давид
и Соломон били ли са в Есейската школа?
“ Есейската школа е имала два кръга – външен и вътрешен. Даниил е бил във вътрешния кръг, Давид е бил в най-външната част на вътрешния кръг, а Соломон е бил във външния кръг. Христос е разбирал законите на растителното и животинското царство, владеел е дълбоко цялата Божествена наука. И всеки човек, който се свърже с Христа, ще се свърже с извора на велико знание.
към текста >>
Даниил е бил във вътрешния кръг,
Давид
е бил в най-външната част на вътрешния кръг, а Соломон е бил във външния кръг.
Питагор стоя като прост ученик 20 години в Египетските школи, за да му разкрият само една тайна. Много нещо знаеше, но египтяните не му дадоха целия ключ, а само част. Братът попита Учителя: „Даниил е бил в окултната Школа на есеите, а Давид и Соломон били ли са в Есейската школа? “ Есейската школа е имала два кръга – външен и вътрешен.
Даниил е бил във вътрешния кръг,
Давид
е бил в най-външната част на вътрешния кръг, а Соломон е бил във външния кръг.
Христос е разбирал законите на растителното и животинското царство, владеел е дълбоко цялата Божествена наука. И всеки човек, който се свърже с Христа, ще се свърже с извора на велико знание. Нека да се занимаваме с древното знание, но важно е това знание, което иде от Христа и което иде сега. Ние събираме онова, което сме изгубили. Ние едвам дохождаме до онова състояние, което сме имали.
към текста >>
3.
5_13 ) Издигай се към по-висшите светове
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например
Давид
преди да стане цар имаше външни мъчнотии, а когато се възкачи на трона, дойдоха вътрешни мъчнотии.
На ден три пъти – сутрин, обед, вечер – може да се види истинското лице на един човек. Но малко време трае това – истинското лице на човека не се явява винаги.“ Най-първо мъчнотията е външна и после идва вътрешно. Например в семейството всичко ти върви, всички вътре са сплотени, обаче отвън има сиромашия и обиди. Но щом се оправят материалните работи, жената и децата пощуряват – онзи, който причиняваше това отвън, е дошъл и отвътре.
Например
Давид
преди да стане цар имаше външни мъчнотии, а когато се възкачи на трона, дойдоха вътрешни мъчнотии.
Под вътрешни мъчнотии се разбира борби вътре в човешката душа – съмнения, низши желания и пр. Какво нещо е кръщение? – Ще те турят на известни изпитания и ако издържиш, кръстен си. Ако в Любовта издържиш, кръстен си; ако не издържиш, не си кръстен. Същото е по отношение на Истината, на Знанието и пр.
към текста >>
4.
5_20 ) Беззаветно служене
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Иеремия казва във време на най-големите изпитания: „Станал съм за посмешище.“
Давид
през какви изпитания е минал!
Черната ложа тури именно такива капаци на хората и ги заблуди, затова те имат едностранчиво разбиране. Вие търсите добрите условия? Предпочитание са лошите условия на Божественото, отколкото добрите условия на човешкото. По-добре е да имаш един честен приятел бедняк, отколкото един богат приятел, който те спъва. Предпочитай най-малките възможности в Божественото, отколкото най-големите възможности в човешкото.
Иеремия казва във време на най-големите изпитания: „Станал съм за посмешище.“
Давид
през какви изпитания е минал!
Също така и човек всякога в света ще се намери в една мъчнотия. Благословени занаяти за ученика на Бялото Братство са производство на зърнени храни, зеленчуци, овощарство и пчеларство. Има и други благословени занаяти. На всинца ви трябва по едно изкуство. Човек трябва да има най-малко един занаят, на който да разчита.
към текста >>
5.
6_04 ) Право на Божествения Дух
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вие вземете и прочетете 150-те псалми
Давидови
и намерете кой псалм в коя категория спада.
Човек трябва да пречиства и хармонизира своите мисли, чувства и желания, за да влезе във връзка с Невидимия свят. Трябва да се филтрират мислите и в тях не бива да има някакво користолюбие или утайка. Всеки ден размишлявайте върху изречение от Свещени думи на Учителя, за да се види кои качества са необходими за ученика. Ученикът трябва да види докъде едно желание е Божествено и докъде не е. Трябва да излезем от света на колебанието, от света на страданията и да дойдем там, дето всичко е Радост и Веселие и има Хармония; тогава може да се разбере Божественото.
Вие вземете и прочетете 150-те псалми
Давидови
и намерете кой псалм в коя категория спада.
Вижте кои се отнасят до Божествения, кои до Духовния и до човешкия свят. Това е един мистичен метод, а методите в окултните науки всички са физически. Във всички окултни науки нямат Божествени постижения, защото с физически усилия не може и мнозина се заблуждават с окултната наука. С окултната наука не се разрешават мистични работи. Защото методите при мистичните работи са съвсем други – човек трябва да влезе в света на Любовта и да се успокои.
към текста >>
6.
6_05 ) Седем групи по трима
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Давид
се спъна в онази жена – жената на Урия.
Когато човек почне да става рано, това постепенно ще стане навик, ще става и без часовник. Царството Божие не може да дойде по външен начин, а чрез промяна на съзнанието. В групите да се молят за вътрешно оправяне на света. Има хора, които са религиозни, но не могат да бъдат мистици. На тях не може да се възложи работа.
Давид
се спъна в онази жена – жената на Урия.
И Соломон се спъна там. Това е едно животинско състояние. Мистицизмът е вътрешен стремеж. Мистицизмът ще дойде отпосле. Отначало човек ще има обикновен религиозен стремеж, а после ще дойде до мистицизма.
към текста >>
7.
17) Да станат огън
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Онзи, който иска да изучава
Давид
, трябва да е минал през изпитанията му.
Павел е бил марсианец. У Павел беше развита причинността, т. е. горната част на челото. Апостол Тома има обективен ум, интерес към материалната област. Писанието трябва да се изучава символично.
Онзи, който иска да изучава
Давид
, трябва да е минал през изпитанията му.
Прочетете например Псалом 51. После човек трябва да има опитността на Даниил, на Езекиил и пр., за да ги разбере. Или пък самият пророк да те посети и да ти обясни защо е писал така и така. Пророците идат сега, стига да ги повикаш. Христос беше наречен Агне, значи Той бе Огън.
към текста >>
8.
46) Мъдреците от изток
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За пример би могла да послужи и историята на Рут в Стария Завет, която ражда син на име Овид, а той става дядо на
Давид
, който улучва с прашка великана Голиат.
И една от причините, които можем да изтъкнем за ограничеността на съвременния човек, е несъвършенството на неговата форма. Тялото трябва да стане храм на човешката душа, която е от друго светло и ефирно естество. Тя има много по-големи знания, сили, способности и дарби, но в това несъвършено физическо тяло не може да ги прояви. А точно тази проява е въпрос на бъдните векове, когато човек ще еволюира в своето развитие. Всички поколения, предшестващи Христа и изброени в Евангелията на Матея и Лука, са били ръководени от същества, които са подготвяли идването на Месията.
За пример би могла да послужи и историята на Рут в Стария Завет, която ражда син на име Овид, а той става дядо на
Давид
, който улучва с прашка великана Голиат.
Поколенията, които идват, не са случайни: приготвени са, за да се даде път на едно тяло, което трябва да бъде чисто, префинено и чувствително. И Светлите същества акордират вярно този нужен инструмент, за да се прояви ожиданото Велико съзнание. Нека разгледаме следния стих: „Като видяха звездата, зарадваха се твърде много. И като влязоха в къщата, видяха детето с майка Му Мария, и паднаха, та Му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха Му дарове – злато, ливан и смирна.“ (Матей 2:11) Разказът за Витлеемската звезда е от голямо значение, в него се обозначава Божественият произход на Месията. Присъствието в Ерусалим на мъдреците от Изток, които по особеното съчетание на звездите са известени за идването на Сина Божий, бележи духовния обмен на окултните школи.
към текста >>
9.
Изгрев, 5.I.1953 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
После друга работа: прочетете 150-те „Псалми
Давидови
” и намерете кой псалм към коя категория спада.
Може да се чакат 40 години. Когато дойде в човека вътрешното просветление, той ще бъде пратен да извърши една работа в света. Не само да се свърже с Божествения свят, но и да работи с това, което е научил. Ще му се даде работа за Бога. Ще ви дам друго упражнение: ВСЕКИ ДЕН РАЗМИШЛЯВАЙТЕ ВЪРХУ „СВЕЩЕНИ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ”, ЗА ДА СЕ ВИДИ КОИ КАЧЕСТВА СА НЕОБХОДИМИ ЗА УЧЕНИКА.
После друга работа: прочетете 150-те „Псалми
Давидови
” и намерете кой псалм към коя категория спада.
Вижте кои се отнасят до Божествения, до Духовния и до човешкия свят. После проучвайте „Светът на великите души”. Всеки ден размишлявайте върху едно изречение. После проучвайте и размишлявайте върху рилските беседи „Двигатели на живота”. После размишлявайте върху стиховете на 15 глава от Евангелието на Йоана.
към текста >>
10.
Екскурзия на Витоша на 25 май 1938 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Онзи, който иска да изучава
Давида
, трябва да е минал през неговите изпитания.
Йоан е бил женствен, Павел е бил марсианец. У Павла беше развита причинността, т. е. горната част на челото. Апостол Тома има обективен ум, интерес към материалната област. Писанието трябва да се изучава символично.
Онзи, който иска да изучава
Давида
, трябва да е минал през неговите изпитания.
Четете например 51 псалом. После, човек трябва да има опитността на Данаила, на Езекила и пр., за да ги разбере. Или пък самият пророк трябва да дойде при теб и да ти обясни, защо е писал така и така. Пророците идат сега. Стига да ги повикаш.
към текста >>
11.
Езотеричната практика на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
После друга работа: Прочетете 150-те псалми
Давидови
и намерете кой псалом към коя категория спада.
Когато дойде в човека вътрешното просветление, новораждане, той ще бъде пратен да извърши една работа в света. Не само да се свърже с Божествения свят, но и да работи с това, което е научил. Ще му се даде работа за Бога. Ще ви дам друго упражнение. Всеки ден размишлявайте върху изречение от “Свещени думи на Учителя“, за да се види кои качества са необходими на ученика.
После друга работа: Прочетете 150-те псалми
Давидови
и намерете кой псалом към коя категория спада.
Вижте кои се отнасят до Божествения, до духовния и до човешкия свят. После проучвайте “Светът на великите души“. Всеки ден размишлявайте върху едно изречение. После проучвайте и размишлявайте върху рилските беседи“Двигатели на живота“. После размишлявайте върху стиховете на 15 гл.
към текста >>
12.
Врата на великото знание
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Братът попита Учителя: „Данаил е бил в школата на есеите,
Давид
и Соломон били ли са в есейската школа?
Пътят на йогите е приготовление за Божественото учение. Тяхното учение има смисъл в това отношение, че те приготвят пътя. Ние не отричаме учението на йогите. Те са приготвили пътя. Новото, което иде сега, то е Божественото.
Братът попита Учителя: „Данаил е бил в школата на есеите,
Давид
и Соломон били ли са в есейската школа?
“ Учителя каза: Есейската школа е имала два кръга - външен и вътрешен. Давид е бил във вътрешния кръг, Давид е бил в най-външната част на вътрешния кръг, а Соломон е бил във външния кръг. Христос е разбрал законите на растителното и животинското царство, владеел дълбоко цялата Божествена наука.
към текста >>
Давид
е бил във вътрешния кръг,
Давид
е бил в най-външната част на вътрешния кръг, а Соломон е бил във външния кръг.
Новото, което иде сега, то е Божественото. Братът попита Учителя: „Данаил е бил в школата на есеите, Давид и Соломон били ли са в есейската школа? “ Учителя каза: Есейската школа е имала два кръга - външен и вътрешен.
Давид
е бил във вътрешния кръг,
Давид
е бил в най-външната част на вътрешния кръг, а Соломон е бил във външния кръг.
Христос е разбрал законите на растителното и животинското царство, владеел дълбоко цялата Божествена наука. И всеки човек, който се свърже с извора на велико знание. Нека да се занимаваме с древното знание, но важно е това Знание, което иде от Христа и което иде сега. Ние събираме онова, което сме загубили. Ние едвам дохождаме до онова състояние, което сме имали.
към текста >>
13.
ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Същият пентограм с два върха нагоре е символ на демоните; под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост, сили и възможности, но всички насочени към ограничение на Живота, към разрушение, разединение и смърт; 3/ шестолъчка, представляваща два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, от които единият е с връх нагоре, а другият - с връх надолу; наричана е още Соломонов печат или
Давидова
звезда и символизира влизането на Духа в материята; този знак бил приет от евреите за техен символ.
Тази активност, насочена към дадена цел и добре контролирана, може да даде голям творчески ефект, но оставена без цел и контрол носи разрушение и смърт. Въобще способностите за владеене и контрол върху силите в нас и в Природата, дава възможност за най-голямо творчество и прогрес. Векторът (стрелата) е символ на величие и господство. Комбинирането на всички описани по-горе символи, създава астрологичните знаци на Слънцето, Луната и Планетите, отразявайки техните основни влияния. Други често срещани символи са: 1/ пречупен кръст, наречен свастика, който изразява вечното и непрекъснато движение в Природата; това е Слънчевият кръст на древните маги и мъдреци, който по-късно бил приет от Арийската раса; 2/ пентограм с един връх нагоре - символ на Божествените същества, на тяхната Любов, на изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване, подкрепа и обединение на живота.
Същият пентограм с два върха нагоре е символ на демоните; под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост, сили и възможности, но всички насочени към ограничение на Живота, към разрушение, разединение и смърт; 3/ шестолъчка, представляваща два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, от които единият е с връх нагоре, а другият - с връх надолу; наричана е още Соломонов печат или
Давидова
звезда и символизира влизането на Духа в материята; този знак бил приет от евреите за техен символ.
Имало е и много други символи, но недостигнали до нас. Астрономията и астрологията са вървели ръка за ръка от най-дълбока древност до XVII век след Христа. С откриването на телескопа, астрономията тръгва бързо напред чрез възможностите за изучаване на Небесните образувания. Това внесло в двете науки, нови и непознати дотогава елементи за тях, които за астрологията били от изключителна важност и с които тя трябвало да се съобразява. В следващите векове астрологията трябвало да се обляга на астрономията.
към текста >>
14.
МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото свидетелствува и казва
Давид
: Ти си свещеник във век, по чин Мелхиседеков." (Евреем 7:1-16)
Но той, който не се водеше по тяхния ред, взе десятък от Авраама и благослови този, който имаше обещанието. А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. Тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелствува, че живее во веки. И така да река, самият Левий, който взема десятък, даде и той десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек... А още повече яви се, защото по подобие на Мелхиседека възрастна друг свещеник, който не бе по закона на плътската заповед, но по силата на безконечния живот.
Защото свидетелствува и казва
Давид
: Ти си свещеник във век, по чин Мелхиседеков." (Евреем 7:1-16)
Още в древен Атлантис този Велик Свещеник на Бога Вишнаго е имал за помощник един Посветен, който впоследствие се преражда като Зороастър и става Учител на персийския народ. Този Посветен, който се преражда като Зороастър, още в Атлантис, в храма на Слънцето е имал двама ученици, които още тогава са били достигнали висока степен на Посвещение. На тях той предава своето учение, като ги поставя и във връзка с Духа на Слънцето, с когото той бил във връзка. Един от тези ученици е бил Хермес, Великият Учител на Египет, а другият е бил Мойсей, Водачът и Учителят на еврейския народ. На Хермес Зороастър предава учението за тайната на пространството, а оттам и езикът на звездите като език на Космичното Слово, като външен израз на който се явява хармонията на сферите.
към текста >>
15.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Цар
Давид
329
Пророк Авакум 317 Пророк Агей 319 Пророк Софония 320 Пророк Захария 321 Пророк Малахия 326
Цар
Давид
329
Псалмите на Давид 335 Цар Соломон и неговите писания 378 Притчи Соломонови 380 Еклесиаст (Проповедникът) 390 Песен на песните 394
към текста >>
Псалмите на
Давид
335
Пророк Агей 319 Пророк Софония 320 Пророк Захария 321 Пророк Малахия 326 Цар Давид 329
Псалмите на
Давид
335
Цар Соломон и неговите писания 378 Притчи Соломонови 380 Еклесиаст (Проповедникът) 390 Песен на песните 394
към текста >>
16.
АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това ни е показано от евангелието на Матея, което посочва, че от Авраама до
Давида
има четиринадесет поколения, от
Давида
до вавилонското преселение четиринадесет поколения и от вавилонското преселение до Христа, четиринадесет поколения.
Развитието на отделния човек върви така, че до седмата година се развива предимно физическото тяло, до четиринадесетата година се развива етерното тяло и до двадесет и първата годишна възраст се развива астралното тяло. Това развитие, което в индивида се извършва в течение на седем години, в развитието на един народ и на човечеството се извършва в течение на седем поколения. И понеже наследствеността се предава не от баща на син, а от дядо на внук, то в такъв случай са необходими не седем поколения, за развиване и оформяне на едно тяло, но четиринадесет поколения. Така това, което е било вложено в Авраам, за да се развие в своята пълнота, е трябвало да мине през три пъти по четиринадесет поколения, така че да може да обхване както физическото, така и етерното и астралното тяло. По такъв начин се стига до едно тяло, което е напълно проникнато, пропито от това, което е било вложено у Адам като първоначална заложба.
Това ни е показано от евангелието на Матея, което посочва, че от Авраама до
Давида
има четиринадесет поколения, от
Давида
до вавилонското преселение четиринадесет поколения и от вавилонското преселение до Христа, четиринадесет поколения.
Първоначално еврейският народ познавал Бога, изявен в духа на народа, като отделния човек се чувствувал като член на целия народ, а не като отделна индивидуалност. Затова се казва, че Бог е Бог на Авраам, на Исак, на Яков. Така евреите познавали Бога, който се изявявал в духа на народа, от който всеки отделен човек е част. Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух. който тече в кръвта на поколенията.
към текста >>
17.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Всички пророци, както царете
Давид
и Соломон, са принадлежали към това Братство.
А в тесен смисъл на думата разбираме окултното братство, което е работило един век преди Христос да слезе на Земята в Палестина. В този смисъл то е известно и на историята, и за него говори Йосиф Флавий в своята история на еврейския народ, а също и Филон Александрийски в своето съчинение „За съзерцателния живот". За него говорят и други писатели. Разгледано в единия и другия смисъл, то е все едно и също братство - учениците на Бялото Братство в течение на втория клон. Но в по-раншни времена те са работили по-скрито, а един век преди идването на Христа, те излизат по-открито и оставят историческа следа.
Всички пророци, както царете
Давид
и Соломон, са принадлежали към това Братство.
Затова се споменава в Библията, ако се чете внимателно. Така че, когато ще говорим в следващото изложение за учението и идеите на Есеите, ще го разбираме в широк и в тесен смисъл, защото те се покриват. Един век преди Христа, начело на Братството на Есеите стои един Велик Посветен, който на еврейски език носи името Ешуа Бен Пандир - Йосиф, син Пандиров. Той е проповядвал, че наближава Царството Божие на Земята, че идва моментът, когато Синът Божи, Великият Божествен Дух ще слезе на Земята, към която иде вече.
към текста >>
Той е казвал, че дотогава е било така, че Царствата Небесни не могли да бъдат пренесени в земното царство, на което принадлежи Азът, но когато се изпълни времето, когато изтекат три пъти по 14 поколения, тогава от Авраамовия род, от
Давидовото
коляно ще се роди Един, който ще принесе свойствата и качествата на Царството Небесно в земното царство, в което присъствува Азът.
Те казвали: Ще дойде време, когато всичко, което човек преживява във висшите светове, ще може да го свали долу, във физическия свят. Това значи, че той ще изживее тези неща, но ще запази своето азо- во чувство, ще запази своето самосъзнание. Есеите учели, че ще дойде един Велик Учител, който ще направи щото хората, които живеят във физическия свят, в Малхут, както го наричали в древноеврейското окултно учение, в царството на Аза, онова, което е горе, в царствата небесни, ще се изживее и долу. Това учение е било изнесено между есеите от Ешуа Бен Пандир. До неговото време и те практикували по стария начин на Посвещение.
Той е казвал, че дотогава е било така, че Царствата Небесни не могли да бъдат пренесени в земното царство, на което принадлежи Азът, но когато се изпълни времето, когато изтекат три пъти по 14 поколения, тогава от Авраамовия род, от
Давидовото
коляно ще се роди Един, който ще принесе свойствата и качествата на Царството Небесно в земното царство, в което присъствува Азът.
Това учение било причина Ешуа Бен Пандир да бъде убит с камъни като богохулец, защото такова учение се считало като най-голямо оскверняване на Посвещението от онези, които не искали да допуснат, че нещо, което за даден период е правилно, не може да бъде правилно за следващия период. Но това, което учел Ешуа Бен Пандир, се сбъдна. Това Посвещение, за което е говорил Ешуа Бен Пандир, че ще бъде донесено от Един Велик Учител, беше донесено от Христа. Затова именно християнското Посвещение се различава от всички древни Посвещения. Със слизането на земята Христос укрепи човешкия Аз за да може, когато проникне в духовните светове, да запази своята будност, като същевременно да се противопостави, да победи всички изкушения, които се появяват, когато човек последователно се потопява в своето астрално, етерно и физическо тяло.
към текста >>
18.
СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той може да бъде цар или свещеник, както
Давид
и Соломон.
Мистиците са именно такива пробудени души, които долавят духовните течения, които идват за дадена епоха и се пробуждат от вековния сън и според степента на развитието си преживяват Божественото в себе си. Най-напред под влияние на тази духовна вълна, у по-напредналите души се създава едно мистично настроение, което създава в тях условия да работят за пробуждане на Божественото в тях, за разцъфтяване на техните души. И когато вече се пробуди тяхната душа, когато тяхното съзнание се проникне от Божественото съзнание, те вече могат да преживеят присъствието на Божественото в себе си. Тогава те стават озарени от една духовна светлина и носят в себе си една мекота и топлина, с които привличат хората, стават един жив извор на Любов и Мъдрост, стават извор на живи води, които утоляват жаждата на страдащите в материята човешки души. Мистикът външно може да бъде обикновен човек, орач или овчар, както са били някога еврейските пророци.
Той може да бъде цар или свещеник, както
Давид
и Соломон.
Той може да бъде поет като Рабиндранат Тагор, Новалис, Метерлинг, Гьоте, Шекспир и други. Той може да бъде общественик като Ганди и Толстой. Той може да бъде философ като Бергсон, Фихте, Лайбниц, Спиноза, може да бъде учен като Нютон, Францис Бекон и други. Той може да бъде художник като Леонардо Да Винчи и Рафаел, може да бъде скулптор като Микеланджело и може да бъде всякакъв. Но какъвто и да е мистикът външно, той винаги в своите творби дава израз на своите духовни преживявания.
към текста >>
19.
Пророк Самуил
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Към края на живота си той помазал за цар Саул, а след него
Давид
.
След смъртта на Илий, той бил определен за съдия на Израил. Той е последният и най-добрият от израилските съдии. Когато станал съдия, 12-те племена били отпаднали и нравствено, и политически. Той ги освободил от чуждо иго, обединил ги и ги управлявал с Мъдрост и Любов, като насърчавал образованието и истинската вяра. Той създал, или по-право възстановил училището за пророци и свещеници, ко го съществувало по-рано.
Към края на живота си той помазал за цар Саул, а след него
Давид
.
Умрял на 98 годишна възраст през 1053 година преди Христа. Даже и след смъртта му Саул го викал за съвет, защото докато бил жив, той имал голямо влияние върху Саул. След като Саул се отклонил от Господа, Бог казва на Самуил, че го отхвърля като цар и го праща в дома на дави- довия баща Йесей, който имал осем синове, най-малкият от които бил Давид, който по това време пасял овцете на полето. Когато той дошъл пред Самуил, Бог му казал да го помаже за цар на Израил. Той бил рус, доброок и красив.
към текста >>
След като Саул се отклонил от Господа, Бог казва на Самуил, че го отхвърля като цар и го праща в дома на дави- довия баща Йесей, който имал осем синове, най-малкият от които бил
Давид
, който по това време пасял овцете на полето.
Той ги освободил от чуждо иго, обединил ги и ги управлявал с Мъдрост и Любов, като насърчавал образованието и истинската вяра. Той създал, или по-право възстановил училището за пророци и свещеници, ко го съществувало по-рано. Към края на живота си той помазал за цар Саул, а след него Давид. Умрял на 98 годишна възраст през 1053 година преди Христа. Даже и след смъртта му Саул го викал за съвет, защото докато бил жив, той имал голямо влияние върху Саул.
След като Саул се отклонил от Господа, Бог казва на Самуил, че го отхвърля като цар и го праща в дома на дави- довия баща Йесей, който имал осем синове, най-малкият от които бил
Давид
, който по това време пасял овцете на полето.
Когато той дошъл пред Самуил, Бог му казал да го помаже за цар на Израил. Той бил рус, доброок и красив. Взел Самуил рога с елей и го помазал всред братята му. И от този момент дошъл Духът Господен над Давид, който го ръководил през целия му живот. Това помазване е особен род Посвещение, чрез което Давид се свързва с Бога, пробужда се неговото съзнание.
към текста >>
И от този момент дошъл Духът Господен над
Давид
, който го ръководил през целия му живот.
Даже и след смъртта му Саул го викал за съвет, защото докато бил жив, той имал голямо влияние върху Саул. След като Саул се отклонил от Господа, Бог казва на Самуил, че го отхвърля като цар и го праща в дома на дави- довия баща Йесей, който имал осем синове, най-малкият от които бил Давид, който по това време пасял овцете на полето. Когато той дошъл пред Самуил, Бог му казал да го помаже за цар на Израил. Той бил рус, доброок и красив. Взел Самуил рога с елей и го помазал всред братята му.
И от този момент дошъл Духът Господен над
Давид
, който го ръководил през целия му живот.
Това помазване е особен род Посвещение, чрез което Давид се свързва с Бога, пробужда се неговото съзнание. Той е бил готов от миналото прераждане, но сега, при срещата със Самуил и при Посвещението, което Самуил извършва над него в присъствието на братята му, неговата душа се пробужда и миналите опитности на връзка с Бога възкръсват; и той получава съзнателна връзка с Бога за през целия си живот. От делата, които вършел Самуил се вижда, че той е един голям Посветен със сила и Мъдрост и сам извършвал Посвещения над готовите души.
към текста >>
Това помазване е особен род Посвещение, чрез което
Давид
се свързва с Бога, пробужда се неговото съзнание.
След като Саул се отклонил от Господа, Бог казва на Самуил, че го отхвърля като цар и го праща в дома на дави- довия баща Йесей, който имал осем синове, най-малкият от които бил Давид, който по това време пасял овцете на полето. Когато той дошъл пред Самуил, Бог му казал да го помаже за цар на Израил. Той бил рус, доброок и красив. Взел Самуил рога с елей и го помазал всред братята му. И от този момент дошъл Духът Господен над Давид, който го ръководил през целия му живот.
Това помазване е особен род Посвещение, чрез което
Давид
се свързва с Бога, пробужда се неговото съзнание.
Той е бил готов от миналото прераждане, но сега, при срещата със Самуил и при Посвещението, което Самуил извършва над него в присъствието на братята му, неговата душа се пробужда и миналите опитности на връзка с Бога възкръсват; и той получава съзнателна връзка с Бога за през целия си живот. От делата, които вършел Самуил се вижда, че той е един голям Посветен със сила и Мъдрост и сам извършвал Посвещения над готовите души.
към текста >>
20.
Пророк Илия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И хвана Ахия новата дреха, която носеше и раздра я на 12 парчета, и каза на Йеровоама: вземи за себе си десет части, защото така говори Господ Бог Израилев: Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка и ще дам на тебе десет племена, а ще оставя на него само две племена, заради раба ми
Давида
и заради Ерусалим." Така че Ахия е бил пророк през царуването на Соломона.
Той се явява като лицето на Йехова. Така разгледан този факт бива илюстриран твърде особено и с това, че същият дух, който живее в Илия, се преражда в Йоан Кръстител." Според Преданието, пророк Илия е бил ученик на пророк Ахия, който принадлежал към школата на есеите, както и Илия и всички пророци са от школата на есеите. За него се говори в Третата книга на царете, 14 глава, а също и в 11 глава 29 стих от същата книга, където е казано: „И в онова време, когато Иеровоам излезе из Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия, силонецът, облечен в нова дреха. И двамата бяха сами в полето.
И хвана Ахия новата дреха, която носеше и раздра я на 12 парчета, и каза на Йеровоама: вземи за себе си десет части, защото така говори Господ Бог Израилев: Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка и ще дам на тебе десет племена, а ще оставя на него само две племена, заради раба ми
Давида
и заради Ерусалим." Така че Ахия е бил пророк през царуването на Соломона.
Според преданието той е говорил в Името Божие на Соломон при построяването на храма. Илия е бил Велик Посветен и е разполагал с големи знания и Мъдрост. Владеел е природните стихии и закони и е можел да прави различни неща, които може да се нарекат чудеса. Той е можел ла спре да не вали дъжд, а също е можел да направи да вали. Можел е да сваля огън от небето, да умножава хляба и да възкресява мъртви.
към текста >>
21.
Пророк Исайя
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В седма глава от 13-ти до 16-ти стих се казва: „И рече Исайя: Слушайте сега, доме
давидов
, малко нещо ли е за вас да досаждате на человеци, и ще досаждате ли още и на Бога моего?
Тогава пророкът казва: „Ето, аз съм готов, проводи ме. Господ му казва: „Иди и кажи на тези люде: с уши ще чуете но няма да разумеете. И с очи ще видите, но няма да разберете. И направи тлъсто сърцето на тези люде и направи тежки ушите им и затвори очите им, за да не гледат с очите си и да не слушат с ушите си, и разумеят със сърцето си, и да се обърнат, та да се изцелят." В тази глава се описва едно Посвещение на Исайя, при което се пробужда неговото свръхсъзнание и му се разкрива неговата висша природа, чрез която Бог го праща в света да изяви Словото Му.
В седма глава от 13-ти до 16-ти стих се казва: „И рече Исайя: Слушайте сега, доме
давидов
, малко нещо ли е за вас да досаждате на человеци, и ще досаждате ли още и на Бога моего?
Затова Господ сам ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, и ще нарече името му Емануил, масло с мед ще яде, додето научи да отхвърля лошото и да избира доброто. Защото преди да научи детето да отхвърля лошото и да избира доброто, ще бъде оставена тази земя, на която от двамата царе се боиш ти." След Посвещението си, което описва в шеста глава, веднага в седмата глава се описва откровението, което му се дава за раждането на детето от девица, което ще се нарече Емануил. Това е умело преплетено с бъдещето на еврейския народ, който ще бъде завладян от асирийците и скакалци ще унищожат земята. Той едновременно говори за едно мистично събитие, което става в самия него, раждането на Божественото дете, и историческото събитие за раждането на Христа.
към текста >>
Не ще има свършек в нарастване на началството му и на мира върху
давидовия
престол и неговото царство, за да го нареди и утвърди в съд и правда, от нине и до века.
След като описва образно нахлуването на асирийците, Господ казва в 16-ти стих: „Вържи свидетелството, запечатай закона между учениците ми." Девета глава цялата е посветена на раждането на Божественото дете, което е намекване и за мистичното раждане на Божественото в човека, и за историческото раждане на Христа. Във втория стих се казва: „Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма виделина, които седяха в земята на смъртната сянка, виделина възсия върху тях." И в шестия стих продължава: „Защото ни се роди дете, син ми се даде и началство ще бъде рамото ми. И името му ще бъде наречено Чуден, Съветник, Бог, крепък. Отец на бъдещия век, княз на мира.
Не ще има свършек в нарастване на началството му и на мира върху
давидовия
престол и неговото царство, за да го нареди и утвърди в съд и правда, от нине и до века.
Ревността на Господа Саваота ще извърши това." В десета глава се връща отново на земята и говори за съдбата на тези, които нарушават Божия закон и казва: „Горко на тези, които заповядват неправедни заповеди, и на писците, които пишат насилие, за да лишат сиромасите от съда, и да разграбят праведното на нишите от людете ми, за да им станат корист вдовиците и да съблекат сирачетата! И що ще направите в деня на посещението им и в деня на гнева, който ще дойде отдалеч... горко на асириеца, тоягата на яростта ми, и бича в ръката му е гневът Ми! Ще го проводя върху лицемер народ и ще му дам заповед върху людете на яростта си, и да донесе користи, и да граби грабеж и да ги стъпчи като калта на пътищата." В цялата тази глава се показва как действа кармата на народите, и че тя е следствие на нарушението на Божия закон и че тя се изпълнява от други народи, на които Господ нарежда да възстановят правдата в света.
към текста >>
Господ казва: „Защото ще защитя този град, за да го отърва заради Мене и раба ми
Давид
.
Това са днешните времена.[/left] В 35-та глава се описва състоянието на света след преминаването на Божия гняв и се казва, че навсякъде ще има изобилие, братство между хората и народите и всички ще славят Господа. В 36-та и 37-ма глава се описва обсадата на Ерусалим от асирийците. Цар Езекия се моли на Господа и праща да питат Исайя какво ще каже Господ. И Бог му отговаря чрез Исайя, че асирийците няма да влязат в Ерусалим, но ще се върнат по пътя си.
Господ казва: „Защото ще защитя този град, за да го отърва заради Мене и раба ми
Давид
.
Тогаз излезе ангел Господен, та порази в асирийския стан 185 хиляди. И когато станаха на утринта, ето всички онези бяха мъртви трупове." И върна се асирийския цар и дигнал обсадата на Ерусалим. Като си отишъл в Ниневия, бил убит от синовете си, защото пред стените на Ерусалим се подиграл с Бога и казал, че и той е бог като другите богове. В 38-ма глава се описва, че цар Езекия се разболял и Бог му казва чрез Исайя, че ще умре, но той сърдечно се помолил да го остави още и му продължил живота с 15 години, като Бог казал на Исайя как да го лекува и той го излекувал. В 39-та глава се говори, че дошли пратеници от Вавилон при цар Езекия и той им показал всичкото си злато, сребро и скъпоценности.
към текста >>
22.
Пророк Йеремия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
По-нататък се казва, че Бог ще въздигне от
Давида
отрасъл праведен, който ще царува и благоденства, и ще върши съдба и правда по земята.
В 21 -ва глава пророкът също казва на евреите, че ще бъдат завладени от Вавилонския цар и закарани пленници във Вавилон. В 22-ра глава Господ говори какво трябва да бъде отношението на човека към ближния му, за да му бъде добре и какво е положението му, ако онеправдава ближния си. Ето какво се казва по този въпрос: „Правете права съдба, и отървавайте оголения от ръката на насилника, и не онеправдавайте, нито насилвайте чужденеца, сирачето и вдовицата. Горко на оногова, който гради дома си на неправда и горниците си с кривда, който кара ближния си да му работи без мъзда, и не му дава заплатата за труда му." В 23-та глава Бог говори за пастирите, свещениците и лъжепророците, че не са изпълнили задачата си и са отклонили хората от правия път.
По-нататък се казва, че Бог ще въздигне от
Давида
отрасъл праведен, който ще царува и благоденства, и ще върши съдба и правда по земята.
Името ще бъде „ГОСПОД ПРАВДА НАША". Тук ясно се говори за идването на Христа. След това пак говори за лъжливите пророци. В 24-та глава Бог дава видение на Йеремия, в което символично му казва, че пленените юдеи ще бъдат разделени на две части според делата си - едни ще отидат при халдейците за добро и ще ги върнат пак в земите им, а другите ще ги разпръснат по цялата земя и ще ги измори с глад, болести и смърт заради делата им. Тук е прокарана идеята как действува кармата.
към текста >>
После пророкува, че ще върне евреите на Местата им и ще им въздигне цар от
Давидовия
род.
В 31-ва глава Бог говори, че ще върне евреите от плен и ще им съгради нов Господен дом. В 29-ти и 30-ти стих се говори за действието на индивидуалната карма и казва: „Всеки човек ще умре заради беззаконието си." И след това се казва, че Бог ще направи нов завет с Израил. В 32-ра глава пак се обяснява защо Господ е предал евреите на плен и обещава да ги върне от плена. В 33-та глава се говори, че Йеремия е в затвора и пророкува, че халдейците ще влезнат в града, ще вземат царя и хората му пленници във Вавилон. И така става.
После пророкува, че ще върне евреите на Местата им и ще им въздигне цар от
Давидовия
род.
В 34-та глава пак се говори, че поради престъпване на Божия закон ще бъдат предадени в робство. Според Божия закон всеки трябва да даде свобода на брата си, на раба и ра- бинята си, всички да бъдат равни пред Господа. Които престъпят този закон, ще умрат от нож. В 35-та глава се говори пак в същия дух, че поради непослушанието на Божиите заповеди, ще бъдат предадени в робство.
към текста >>
23.
Пророк Йезекил
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В 34-та глава се говори против пастирите на народа, които криво го ръководят и към края на главата се казва: „Ще поставя над тях едного пастира и ще ги пасе, раба си
Давида
, той ще ги пасе, и той ще им е пастир.
В 29-та глава се пророчествува против Египет, че ще бъде завладян от Вавилон, заради гордостта му и че Господ ще разпръсне египтяните всред народите и след 40 години ще ги върне отново, но няма да бъдат вече силно царство. В 30- та глава се говори пак за разорението на Египет от Вавилон. В 31 -ва глава се говори пак същото. В 32-ра глава се говори пак за поражението на Египет. В 33-та глава се изнася пак законът, че ако грешникът се върне от грешния път, ще се спаси и ако праведникът се отклони от правия път, ще умре в греховете си.
В 34-та глава се говори против пастирите на народа, които криво го ръководят и към края на главата се казва: „Ще поставя над тях едного пастира и ще ги пасе, раба си
Давида
, той ще ги пасе, и той ще им е пастир.
И Аз, Господ, ще им бъда Бог, и рабът ми Давид, княз всред тях. Аз, Господ, говорех. И ще направя с тях завет на мир, и ще махна от земята лошите зверове. И ще обитават в безопасност в пустинята и ще спят под дъбравите. И ще направя тях и околните на гората си благословение.
към текста >>
И Аз, Господ, ще им бъда Бог, и рабът ми
Давид
, княз всред тях.
В 30- та глава се говори пак за разорението на Египет от Вавилон. В 31 -ва глава се говори пак същото. В 32-ра глава се говори пак за поражението на Египет. В 33-та глава се изнася пак законът, че ако грешникът се върне от грешния път, ще се спаси и ако праведникът се отклони от правия път, ще умре в греховете си. В 34-та глава се говори против пастирите на народа, които криво го ръководят и към края на главата се казва: „Ще поставя над тях едного пастира и ще ги пасе, раба си Давида, той ще ги пасе, и той ще им е пастир.
И Аз, Господ, ще им бъда Бог, и рабът ми
Давид
, княз всред тях.
Аз, Господ, говорех. И ще направя с тях завет на мир, и ще махна от земята лошите зверове. И ще обитават в безопасност в пустинята и ще спят под дъбравите. И ще направя тях и околните на гората си благословение. И ще свалям дъжда на времето му, дъжд на благословение ще да е.
към текста >>
И
Давид
, рабът ми, ще им бъде цар.
В 36-та глава се говори против онези народи, които са заграбили земята на Израил и след това се казва, че ще събере отново Израил и казва: „Ще поръся върху ви чисти води и ще ви очистя от всичките ви нечистотии и всичките ви идоли, и ще ви дам ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас, като отнема каменното сърце от плътта ви, и ще ви дам плътско сърце и ще вложа вътре във вас духа си, и ще направя да ходите по повеленията ми и да пазите съдбите ми, и да ги извършвате." (25-27 ст.) Тук се говори за раждането на новия човек, в когото ще живее Духът Божий и той ще живее по закона на Любовта. Това е Новата епоха, Новата раса, която се приготовлява сега в света. В 37-ма глава се дава видението за сухите кости, които пророкът оживява и възкресява. И след като говори много, казва се: „Ще ми бъдат люде и аз ще им бъда Бог.
И
Давид
, рабът ми, ще им бъде цар.
И ще бъде над тях всички един пастир. И ще ходят в съдбите Ми и ще пазят повеленията Ми, и ще ги извършват. Тук се говори за новото човечество, което ще възстанови връзката си с Бога и ще се управлява от Посветен цар, който ще е във връзка с Бог. Давид в случая е царят Посветен. В 38-ма глава се дава едно пророчество на вожда на Рос, Мосох и Тувал, Гога и Магога.
към текста >>
Давид
в случая е царят Посветен.
И след като говори много, казва се: „Ще ми бъдат люде и аз ще им бъда Бог. И Давид, рабът ми, ще им бъде цар. И ще бъде над тях всички един пастир. И ще ходят в съдбите Ми и ще пазят повеленията Ми, и ще ги извършват. Тук се говори за новото човечество, което ще възстанови връзката си с Бога и ще се управлява от Посветен цар, който ще е във връзка с Бог.
Давид
в случая е царят Посветен.
В 38-ма глава се дава едно пророчество на вожда на Рос, Мосох и Тувал, Гога и Магога. Мосох, Тувал и Рос са страни, които граничат на юг с Персия, а на север се простират в далечния север. В началото на главата Бог казва на пророка да каже, че Бог е против Гога и Магога. „И проречи против него и речи: Така говори Господ Иеова: Ето, Аз съм против тебе, Гоге, вожде на Рос, Мусох и Тувел" (3 и 4 ст.) След това му казва да се приготви и казва: „И в последните години ще дойдеш върху земя. която се освободила от ножа и се е събрала от много народи върху горите на Израил.
към текста >>
24.
Пророк Данаил
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Пророк Данаил е от
Давидовия
род.
Пророк Данаил
Пророк Данаил е от
Давидовия
род.
Още като млад халдейците го взели в плен във Вавилон, 606-та година преди Христа. Халдеите го избрали заедно с тримата му другари - Ананий, Мисаил и Азария - да живеят в царския двор на Навуходоносор. Тук той получил отлично възпитание и образование. Постигнал големи успехи в тогавашните науки. Той не искал да яде от царските ястия, понеже били от месна храна и се хранел с плодове.
към текста >>
25.
Пророк Амос
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
От меч ще умрат всички грешни между людете ми, които говорят: „Няма да допре, нито да стигне до нас злото." В онзи ден ще въздигна падналата скиния
Давидова
и ще върна пленниците от людете си Израиля, и ще ги насадя в земята им, и не ще да се изтръгнат вече от земята си, която им дадох, говори Господ Бог твой."
„Ето, идат дни, говори Господ Иеова, и ще проводя глад на земята, но не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане Словата Господни. И ще се скитат от море до море, от север до изток ще отичват, ще търсят Словото Господне и няма да намерят." Девета глава, която е последна, започва с едно видение, след което Господ казва на пророка как ще порази Израиля и всички народи заради делата им и никой няма да избегне съдбата си. И казва: „Ето, очите па Господ Иеова са върху грош- ното царство и ще го погуби от лицето на земята, но не ще погубя съвсем дома Яковов, говори Господ. Защото ето, Аз ще заповядам и ще преселя дома Израилев, но и за всички народи, както се пресява житото в решетото и няма да падне зърно на земята.
От меч ще умрат всички грешни между людете ми, които говорят: „Няма да допре, нито да стигне до нас злото." В онзи ден ще въздигна падналата скиния
Давидова
и ще върна пленниците от людете си Израиля, и ще ги насадя в земята им, и не ще да се изтръгнат вече от земята си, която им дадох, говори Господ Бог твой."
към текста >>
26.
Пророк Малахия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За да бъде пълно изложението на старозаветните пророци, ще направя кратко изложение за цар
Давид
и цар Соломон, които също са Посветени в тайните на окултната Мъдрост и са били във връзка с Бога.
И Христос когато го питаха, нали Илия трябваше по-рано да дойде, Той казва: „Илия вече дойде и сториха с него каквото искаха." С това завършва изложението за пророците, тяхната окултно-мистична наука. От приведените стихове от книгите на всички пророци се вижда много ясно, че те са дълбоки мистици и големи ясновидци и Посветени. Преживяват дълбоки неща и с ясновидски поглед виждат хиляди години в бъдещето. Всичко това показва, че те са притежавали Великата Божествена наука, притежавали са окултното знание и са били във връзка с Господа, с Божествения Дух, с Духа на Слънцето и с различни възвишени същества от ангелската йерархия.
За да бъде пълно изложението на старозаветните пророци, ще направя кратко изложение за цар
Давид
и цар Соломон, които също са Посветени в тайните на окултната Мъдрост и са били във връзка с Бога.
към текста >>
27.
Цар Давид Пророк, Посветен и поет
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Цар
Давид
Цар
Давид
Пророк, Посветен и поет Думата Давид означава възлюблен. Той е най-малкият син Иесеев, от юдиното племе. Роден е във Витлеем в 1085- та година преди Христа. Животът му се описва в Първата книга на царете, от 16-та до 32-ра глава и във Втора книга на царете.
към текста >>
Думата
Давид
означава възлюблен.
Цар Давид Пророк, Посветен и поет
Думата
Давид
означава възлюблен.
Той е най-малкият син Иесеев, от юдиното племе. Роден е във Витлеем в 1085- та година преди Христа. Животът му се описва в Първата книга на царете, от 16-та до 32-ра глава и във Втора книга на царете. Той е бил помазаник Божий, избран от Бога да царува над Израиля, помазан от Самуил дълго време преди въз- шествието на престола. Най-напред той бил избран за цар на юдиното племе и след 7 години го избрали за цар на целия Израил.
към текста >>
Характерът на
Давид
е забележителен с верността му към Бога и на високите цели, за които е бил предопределен.
Роден е във Витлеем в 1085- та година преди Христа. Животът му се описва в Първата книга на царете, от 16-та до 32-ра глава и във Втора книга на царете. Той е бил помазаник Божий, избран от Бога да царува над Израиля, помазан от Самуил дълго време преди въз- шествието на престола. Най-напред той бил избран за цар на юдиното племе и след 7 години го избрали за цар на целия Израил. Тъй той станал родоначалник на един царски род, който царувал до падането на Ерусалим под Вавилон.
Характерът на
Давид
е забележителен с верността му към Бога и на високите цели, за които е бил предопределен.
Той пренесъл ковчега Господен в Ерусалим с голяма тържественост и определил подробностите на богослужението. Много е спомогнал за благоденствието на народа. Той не само е утвърдил еврейското царство, но и го разширил до обещаното на Мойсей. Той имал много жени и много деца. Взел жената на Урия и от нея се ражда Соломон.
към текста >>
Давид
е избраник Божи, защото още при Саул Бог праща в дома на
давидовия
баща, който е родом от Витлеем, от рода Есеев.
Взел жената на Урия и от нея се ражда Соломон. Но съзнава погрешката си и се разкайва. Царувал е 40 години и умира на 77 годишна възраст. В духовно отношение се отличавал с великодушие и щедрост, безкористност, деятелност, постоянство, непреодолима и беззаветна вяра в Бога. Отличавал се е също с искреност и ревностна служба на Бога.
Давид
е избраник Божи, защото още при Саул Бог праща в дома на
давидовия
баща, който е родом от Витлеем, от рода Есеев.
Давид е най-малкият син Иесеев и е пасъл овцете по това време. В 16-та глава, в първа книга на царете, в 12-ти и 13-ти стих се казва: „И той беше рус, доброок и красив наглед. И рече Господ: Стани, та го помажи, защото е той. Тогаз взе Самуил рога с елей, та го помаза пред братята му. И дойде Духът Господен на Давид от онзи ден и после.
към текста >>
Давид
е най-малкият син Иесеев и е пасъл овцете по това време.
Но съзнава погрешката си и се разкайва. Царувал е 40 години и умира на 77 годишна възраст. В духовно отношение се отличавал с великодушие и щедрост, безкористност, деятелност, постоянство, непреодолима и беззаветна вяра в Бога. Отличавал се е също с искреност и ревностна служба на Бога. Давид е избраник Божи, защото още при Саул Бог праща в дома на давидовия баща, който е родом от Витлеем, от рода Есеев.
Давид
е най-малкият син Иесеев и е пасъл овцете по това време.
В 16-та глава, в първа книга на царете, в 12-ти и 13-ти стих се казва: „И той беше рус, доброок и красив наглед. И рече Господ: Стани, та го помажи, защото е той. Тогаз взе Самуил рога с елей, та го помаза пред братята му. И дойде Духът Господен на Давид от онзи ден и после. И Духът Господен се оттегли от Саула и дух лукав от Господа го смущаваше."
към текста >>
И дойде Духът Господен на
Давид
от онзи ден и после.
Давид е избраник Божи, защото още при Саул Бог праща в дома на давидовия баща, който е родом от Витлеем, от рода Есеев. Давид е най-малкият син Иесеев и е пасъл овцете по това време. В 16-та глава, в първа книга на царете, в 12-ти и 13-ти стих се казва: „И той беше рус, доброок и красив наглед. И рече Господ: Стани, та го помажи, защото е той. Тогаз взе Самуил рога с елей, та го помаза пред братята му.
И дойде Духът Господен на
Давид
от онзи ден и после.
И Духът Господен се оттегли от Саула и дух лукав от Господа го смущаваше." В тези няколко реда е казано много. Аз ще се спра малко само на няколко места. Първо ще се спра на думата Иесея. родът на Давид.
към текста >>
родът на
Давид
.
И дойде Духът Господен на Давид от онзи ден и после. И Духът Господен се оттегли от Саула и дух лукав от Господа го смущаваше." В тези няколко реда е казано много. Аз ще се спра малко само на няколко места. Първо ще се спра на думата Иесея.
родът на
Давид
.
Когато говорех за Кабала казах, че за прикриването на Истината са размествали буквите и думите от края, началото или средата. Тук буквата И е взета от края па думата „есеи" и е сложена в началото, за да прикрие истинското произхождение на Давид, че произхожда от средата на есеите. Второто нещо, което е забележително е, че Бог е, Който избира и помазва царете в древността, Той е, Който поставя и сваля царете. И третото нещо е Посвещението на Давид от Самуил. Помазването с елей е специален метод на Посвещение.
към текста >>
Тук буквата И е взета от края па думата „есеи" и е сложена в началото, за да прикрие истинското произхождение на
Давид
, че произхожда от средата на есеите.
В тези няколко реда е казано много. Аз ще се спра малко само на няколко места. Първо ще се спра на думата Иесея. родът на Давид. Когато говорех за Кабала казах, че за прикриването на Истината са размествали буквите и думите от края, началото или средата.
Тук буквата И е взета от края па думата „есеи" и е сложена в началото, за да прикрие истинското произхождение на
Давид
, че произхожда от средата на есеите.
Второто нещо, което е забележително е, че Бог е, Който избира и помазва царете в древността, Той е, Който поставя и сваля царете. И третото нещо е Посвещението на Давид от Самуил. Помазването с елей е специален метод на Посвещение. Защото се казва: „И след това дойде Духът Господен на Давида от онзи ден и после." Посвещението е акт на свързване на човека с Бога. При Посвещението се прави връзка между обикновеното аз на човека и неговото висше Аз, в което живее Бог или Духът Божи.
към текста >>
И третото нещо е Посвещението на
Давид
от Самуил.
Първо ще се спра на думата Иесея. родът на Давид. Когато говорех за Кабала казах, че за прикриването на Истината са размествали буквите и думите от края, началото или средата. Тук буквата И е взета от края па думата „есеи" и е сложена в началото, за да прикрие истинското произхождение на Давид, че произхожда от средата на есеите. Второто нещо, което е забележително е, че Бог е, Който избира и помазва царете в древността, Той е, Който поставя и сваля царете.
И третото нещо е Посвещението на
Давид
от Самуил.
Помазването с елей е специален метод на Посвещение. Защото се казва: „И след това дойде Духът Господен на Давида от онзи ден и после." Посвещението е акт на свързване на човека с Бога. При Посвещението се прави връзка между обикновеното аз на човека и неговото висше Аз, в което живее Бог или Духът Божи. И като се казва, че Духът Божи дошъл на него, подразбира се, че е Посветен. Значи, той става цар Посветен, каквито са били много от царете на древността и са разполагали с голяма духовна власт и сила.
към текста >>
Защото се казва: „И след това дойде Духът Господен на
Давида
от онзи ден и после." Посвещението е акт на свързване на човека с Бога.
Когато говорех за Кабала казах, че за прикриването на Истината са размествали буквите и думите от края, началото или средата. Тук буквата И е взета от края па думата „есеи" и е сложена в началото, за да прикрие истинското произхождение на Давид, че произхожда от средата на есеите. Второто нещо, което е забележително е, че Бог е, Който избира и помазва царете в древността, Той е, Който поставя и сваля царете. И третото нещо е Посвещението на Давид от Самуил. Помазването с елей е специален метод на Посвещение.
Защото се казва: „И след това дойде Духът Господен на
Давида
от онзи ден и после." Посвещението е акт на свързване на човека с Бога.
При Посвещението се прави връзка между обикновеното аз на човека и неговото висше Аз, в което живее Бог или Духът Божи. И като се казва, че Духът Божи дошъл на него, подразбира се, че е Посветен. Значи, той става цар Посветен, каквито са били много от царете на древността и са разполагали с голяма духовна власт и сила. Те са били във връзка с духовния свят, от където идвала тяхната сила, ръководство и подкрепа. Посочва се също, че той бил музикант, свирел на китара и пеел.
към текста >>
И затова
Давид
след Посвещението, което получил, му се задават ред изпитания, с които той трябва да се справи.
Посочва се също, че той бил музикант, свирел на китара и пеел. Също бил поет и отличен воин - смел, решителен, благороден. След Посвещението, както и преди Посвещението, всеки Посветен се подлагал на ред изпити, давали му се ред задачи, за да се види как е усвоил силите и знанията, които му са предадени при Посвещението. И Учителят казва, че след всяка лекция, която ни държи, ни се създават ред задачи, за да се види как сме усвоили даденото в лекцията. Това е същият закон.
И затова
Давид
след Посвещението, което получил, му се задават ред изпитания, с които той трябва да се справи.
Първият изпит е борбата с Голиат. Когато излязъл срещу Голиат, той му казва: „Ти идваш против мен с меч и копие, и сулица, а аз идвам против тебе с Името на Господа Бога Саваота, Бога Израилев. В този ден ще те предаде Господ в ръката ми и ще те поразя, ще отнема от тебе главата ти и ще предам труповете на филистимския стан ден на небесните птици и земните зверове, за да познаят всички на земята, че има Бог в Израиля." От тези няколко реда се вижда, че в лицето на Давид, макар и още юноша, имаме едни Посветен, който разполага с власт и сила, и който върши всичко в Името Божие; има непоколебима вяра, защото знае. На второ място иде враждата на Саул, който няколко пъти иска да го убие, но Бог винаги го спасява.
към текста >>
От тези няколко реда се вижда, че в лицето на
Давид
, макар и още юноша, имаме едни Посветен, който разполага с власт и сила, и който върши всичко в Името Божие; има непоколебима вяра, защото знае.
Това е същият закон. И затова Давид след Посвещението, което получил, му се задават ред изпитания, с които той трябва да се справи. Първият изпит е борбата с Голиат. Когато излязъл срещу Голиат, той му казва: „Ти идваш против мен с меч и копие, и сулица, а аз идвам против тебе с Името на Господа Бога Саваота, Бога Израилев. В този ден ще те предаде Господ в ръката ми и ще те поразя, ще отнема от тебе главата ти и ще предам труповете на филистимския стан ден на небесните птици и земните зверове, за да познаят всички на земята, че има Бог в Израиля."
От тези няколко реда се вижда, че в лицето на
Давид
, макар и още юноша, имаме едни Посветен, който разполага с власт и сила, и който върши всичко в Името Божие; има непоколебима вяра, защото знае.
На второ място иде враждата на Саул, който няколко пъти иска да го убие, но Бог винаги го спасява. Въпреки враждата на Саул, той винаги се е отнасял благородно с него и въпреки, че е имал възможност да го убие, не го е направил. Третото нещо е, че един път като бяга от Саул, отива при свещеника Архимелех и взема от светените хлябове на предложението Господне. След това в бягането си от Саул на няколко пъти води войни с филистимците и други народи. Като ги победил, той избавил жителите на града Кейла от тях.
към текста >>
После идва изпита с овчаря на планината Кармил, който отказал да му даде каквото иска и той щял да го убие, но жената на овчаря била умна и занесла подаръци на
Давид
, а после като умрял мъжа й, тя се оженила за
Давид
.
Третото нещо е, че един път като бяга от Саул, отива при свещеника Архимелех и взема от светените хлябове на предложението Господне. След това в бягането си от Саул на няколко пъти води войни с филистимците и други народи. Като ги победил, той избавил жителите на града Кейла от тях. След това, при едно гонение на Саул се скрил в една пещера, където идва и Саул. Той отрязва едно парче от дрехата му, без да го убие и после отдалеч му казва, че Бог го е предал в ръката му, но той го пощадил.
После идва изпита с овчаря на планината Кармил, който отказал да му даде каквото иска и той щял да го убие, но жената на овчаря била умна и занесла подаръци на
Давид
, а после като умрял мъжа й, тя се оженила за
Давид
.
След това пак Саул го гони с войска и той през нощта се приближава до спящия Саул, взема му копието и кърчага с вода, и после отдалеч му ги показва, че е могъл да го убие, но не е искал. Тогава Саул му казва: „Ти си благословен, чедо мое, Давиде. Ти непременно ще извършиш велики дела. И наистина ще преуспееш." По-нататък се описва как Давид избягва при филистимците и че те обявяват война на Израил. Той искал да отиде да се бие в стана на филистимците срещу Израил, но филистимските пълководци се противили на това и той се върнал с хората си назад.
към текста >>
Тогава Саул му казва: „Ти си благословен, чедо мое,
Давиде
.
Като ги победил, той избавил жителите на града Кейла от тях. След това, при едно гонение на Саул се скрил в една пещера, където идва и Саул. Той отрязва едно парче от дрехата му, без да го убие и после отдалеч му казва, че Бог го е предал в ръката му, но той го пощадил. После идва изпита с овчаря на планината Кармил, който отказал да му даде каквото иска и той щял да го убие, но жената на овчаря била умна и занесла подаръци на Давид, а после като умрял мъжа й, тя се оженила за Давид. След това пак Саул го гони с войска и той през нощта се приближава до спящия Саул, взема му копието и кърчага с вода, и после отдалеч му ги показва, че е могъл да го убие, но не е искал.
Тогава Саул му казва: „Ти си благословен, чедо мое,
Давиде
.
Ти непременно ще извършиш велики дела. И наистина ще преуспееш." По-нататък се описва как Давид избягва при филистимците и че те обявяват война на Израил. Той искал да отиде да се бие в стана на филистимците срещу Израил, но филистимските пълководци се противили на това и той се върнал с хората си назад. Но докато бил с хората си на фронта, амалчаните: нападнали града, в който той живеел, ограбили го и откарали със себе си жените и децата. Той пита Господа, да отиде ли да ги гони и ще ги стигне ли?
към текста >>
И наистина ще преуспееш." По-нататък се описва как
Давид
избягва при филистимците и че те обявяват война на Израил.
Той отрязва едно парче от дрехата му, без да го убие и после отдалеч му казва, че Бог го е предал в ръката му, но той го пощадил. После идва изпита с овчаря на планината Кармил, който отказал да му даде каквото иска и той щял да го убие, но жената на овчаря била умна и занесла подаръци на Давид, а после като умрял мъжа й, тя се оженила за Давид. След това пак Саул го гони с войска и той през нощта се приближава до спящия Саул, взема му копието и кърчага с вода, и после отдалеч му ги показва, че е могъл да го убие, но не е искал. Тогава Саул му казва: „Ти си благословен, чедо мое, Давиде. Ти непременно ще извършиш велики дела.
И наистина ще преуспееш." По-нататък се описва как
Давид
избягва при филистимците и че те обявяват война на Израил.
Той искал да отиде да се бие в стана на филистимците срещу Израил, но филистимските пълководци се противили на това и той се върнал с хората си назад. Но докато бил с хората си на фронта, амалчаните: нападнали града, в който той живеел, ограбили го и откарали със себе си жените и децата. Той пита Господа, да отиде ли да ги гони и ще ги стигне ли? Господ му казва да ги гони и че ще ги стигне. Той ги стига, разбива ги, освобождава жените и децата си и взема обратно имота.
към текста >>
В тази война с филистимците Саул бива убит и Господ казва на
Давид
да възлезе в Хеврон.
Той искал да отиде да се бие в стана на филистимците срещу Израил, но филистимските пълководци се противили на това и той се върнал с хората си назад. Но докато бил с хората си на фронта, амалчаните: нападнали града, в който той живеел, ограбили го и откарали със себе си жените и децата. Той пита Господа, да отиде ли да ги гони и ще ги стигне ли? Господ му казва да ги гони и че ще ги стигне. Той ги стига, разбива ги, освобождава жените и децата си и взема обратно имота.
В тази война с филистимците Саул бива убит и Господ казва на
Давид
да възлезе в Хеврон.
Там го помазали за цар на юди- ния дом, а един от останалите живи синове на Саул станал цар на останалите племена. Дълго време враждували двете царства, но Давид постепенно се засилвал, а сауловия дом отслабвал. В Хеврон му се родили шест синове от шест жени. Първородният му е Амнон, а Авесалом е третият. След 7 години и 6 месеца двете царства се обединяват и Давид става цар на целия Израил; отива в Ерусалим, където царува още 33 години над Израил.
към текста >>
Дълго време враждували двете царства, но
Давид
постепенно се засилвал, а сауловия дом отслабвал.
Той пита Господа, да отиде ли да ги гони и ще ги стигне ли? Господ му казва да ги гони и че ще ги стигне. Той ги стига, разбива ги, освобождава жените и децата си и взема обратно имота. В тази война с филистимците Саул бива убит и Господ казва на Давид да възлезе в Хеврон. Там го помазали за цар на юди- ния дом, а един от останалите живи синове на Саул станал цар на останалите племена.
Дълго време враждували двете царства, но
Давид
постепенно се засилвал, а сауловия дом отслабвал.
В Хеврон му се родили шест синове от шест жени. Първородният му е Амнон, а Авесалом е третият. След 7 години и 6 месеца двете царства се обединяват и Давид става цар на целия Израил; отива в Ерусалим, където царува още 33 години над Израил. След това си взема още жени и му се родили още 11 деца, между които Натан и Соломон, по чиято линия идва Исус от Назарет. Давид искал да съгради дом на Господа, но Господ му казва чрез пророк Натан, че той няма да съгради дом на Господа, но неговият син, който ще го наследи, ще направи това.
към текста >>
След 7 години и 6 месеца двете царства се обединяват и
Давид
става цар на целия Израил; отива в Ерусалим, където царува още 33 години над Израил.
В тази война с филистимците Саул бива убит и Господ казва на Давид да възлезе в Хеврон. Там го помазали за цар на юди- ния дом, а един от останалите живи синове на Саул станал цар на останалите племена. Дълго време враждували двете царства, но Давид постепенно се засилвал, а сауловия дом отслабвал. В Хеврон му се родили шест синове от шест жени. Първородният му е Амнон, а Авесалом е третият.
След 7 години и 6 месеца двете царства се обединяват и
Давид
става цар на целия Израил; отива в Ерусалим, където царува още 33 години над Израил.
След това си взема още жени и му се родили още 11 деца, между които Натан и Соломон, по чиято линия идва Исус от Назарет. Давид искал да съгради дом на Господа, но Господ му казва чрез пророк Натан, че той няма да съгради дом на Господа, но неговият син, който ще го наследи, ще направи това. И Господ ще го благослови и утвърди във веки. След това взе жената на Урия-хетееца с измама, за което пророк Натан го изобличава; той съзнава грешката си и се разкайва. От нея му се ражда Соломон.
към текста >>
Давид
искал да съгради дом на Господа, но Господ му казва чрез пророк Натан, че той няма да съгради дом на Господа, но неговият син, който ще го наследи, ще направи това.
Дълго време враждували двете царства, но Давид постепенно се засилвал, а сауловия дом отслабвал. В Хеврон му се родили шест синове от шест жени. Първородният му е Амнон, а Авесалом е третият. След 7 години и 6 месеца двете царства се обединяват и Давид става цар на целия Израил; отива в Ерусалим, където царува още 33 години над Израил. След това си взема още жени и му се родили още 11 деца, между които Натан и Соломон, по чиято линия идва Исус от Назарет.
Давид
искал да съгради дом на Господа, но Господ му казва чрез пророк Натан, че той няма да съгради дом на Господа, но неговият син, който ще го наследи, ще направи това.
И Господ ще го благослови и утвърди във веки. След това взе жената на Урия-хетееца с измама, за което пророк Натан го изобличава; той съзнава грешката си и се разкайва. От нея му се ражда Соломон. Това беше един изпит за него, но той не го издържа и затова му дойдоха много неприятности. И Господ му каза: „Ето, заради това ти престъпление ще подигна против тебе злини от дома ти, и ще взема жените ти пред очите ти, и ще ги дам на ближния.
към текста >>
След това иде враждата с Авесалом, който взема властта и
Давид
избягва от Ерусалим.
След това взе жената на Урия-хетееца с измама, за което пророк Натан го изобличава; той съзнава грешката си и се разкайва. От нея му се ражда Соломон. Това беше един изпит за него, но той не го издържа и затова му дойдоха много неприятности. И Господ му каза: „Ето, заради това ти престъпление ще подигна против тебе злини от дома ти, и ще взема жените ти пред очите ти, и ще ги дам на ближния. Защото ти направи тайно, но аз ще направя това нещо пред всичкия Израил и пред Слънцето."
След това иде враждата с Авесалом, който взема властта и
Давид
избягва от Ерусалим.
Дълго време има война между тях, в която война Авесалом пада убит, за което Давид много скърбял. Когато той е вече доста стар и отпаднал, един друг от синовете му се провъзгласява за цар. Но пророк Натан съобщава на Давид това и той казва, под влияние на Витсаве, да помажат Солон за цар вместо него. И преди смъртта си той му дава следния съвет: „Аз отивам в пътя на всичката зима, а ти се крепи и бъди мъж. И пази поръченията на Господа Бога своего и ходи в пътищата Му, и пази повеленията Му и заповедите Му, и съдбите Му, и свидетелствата, както е писано в Мойсеевня закон, за да благоденстваш във всичко, което правиш и всякъде, дето и да се обърнеш, за да утвърди Господ словото Си, което говори за мене и рече: Ако внимават синовете ти в пътя си, да ходят пред мене с Истина, с всичкото си сърце и с всичката си душа, непременно няма да оскудее от тебе мъж върху престола Израилев."
към текста >>
Дълго време има война между тях, в която война Авесалом пада убит, за което
Давид
много скърбял.
От нея му се ражда Соломон. Това беше един изпит за него, но той не го издържа и затова му дойдоха много неприятности. И Господ му каза: „Ето, заради това ти престъпление ще подигна против тебе злини от дома ти, и ще взема жените ти пред очите ти, и ще ги дам на ближния. Защото ти направи тайно, но аз ще направя това нещо пред всичкия Израил и пред Слънцето." След това иде враждата с Авесалом, който взема властта и Давид избягва от Ерусалим.
Дълго време има война между тях, в която война Авесалом пада убит, за което
Давид
много скърбял.
Когато той е вече доста стар и отпаднал, един друг от синовете му се провъзгласява за цар. Но пророк Натан съобщава на Давид това и той казва, под влияние на Витсаве, да помажат Солон за цар вместо него. И преди смъртта си той му дава следния съвет: „Аз отивам в пътя на всичката зима, а ти се крепи и бъди мъж. И пази поръченията на Господа Бога своего и ходи в пътищата Му, и пази повеленията Му и заповедите Му, и съдбите Му, и свидетелствата, както е писано в Мойсеевня закон, за да благоденстваш във всичко, което правиш и всякъде, дето и да се обърнеш, за да утвърди Господ словото Си, което говори за мене и рече: Ако внимават синовете ти в пътя си, да ходят пред мене с Истина, с всичкото си сърце и с всичката си душа, непременно няма да оскудее от тебе мъж върху престола Израилев." В живота на Давид има много качества на обикновен човек, но има и качества на Мъдрец, пророк и Посветен.
към текста >>
Но пророк Натан съобщава на
Давид
това и той казва, под влияние на Витсаве, да помажат Солон за цар вместо него.
И Господ му каза: „Ето, заради това ти престъпление ще подигна против тебе злини от дома ти, и ще взема жените ти пред очите ти, и ще ги дам на ближния. Защото ти направи тайно, но аз ще направя това нещо пред всичкия Израил и пред Слънцето." След това иде враждата с Авесалом, който взема властта и Давид избягва от Ерусалим. Дълго време има война между тях, в която война Авесалом пада убит, за което Давид много скърбял. Когато той е вече доста стар и отпаднал, един друг от синовете му се провъзгласява за цар.
Но пророк Натан съобщава на
Давид
това и той казва, под влияние на Витсаве, да помажат Солон за цар вместо него.
И преди смъртта си той му дава следния съвет: „Аз отивам в пътя на всичката зима, а ти се крепи и бъди мъж. И пази поръченията на Господа Бога своего и ходи в пътищата Му, и пази повеленията Му и заповедите Му, и съдбите Му, и свидетелствата, както е писано в Мойсеевня закон, за да благоденстваш във всичко, което правиш и всякъде, дето и да се обърнеш, за да утвърди Господ словото Си, което говори за мене и рече: Ако внимават синовете ти в пътя си, да ходят пред мене с Истина, с всичкото си сърце и с всичката си душа, непременно няма да оскудее от тебе мъж върху престола Израилев." В живота на Давид има много качества на обикновен човек, но има и качества на Мъдрец, пророк и Посветен. Той е бил във връзка с Бога, за което се споменава още от Посвещението му от Самуил, където се казва, че Дух Господен дошъл на него и останал с него. И при всички случаи, когато е държал връзка с Бога, той е действал справедливо и мъдро.
към текста >>
В живота на
Давид
има много качества на обикновен човек, но има и качества на Мъдрец, пророк и Посветен.
Дълго време има война между тях, в която война Авесалом пада убит, за което Давид много скърбял. Когато той е вече доста стар и отпаднал, един друг от синовете му се провъзгласява за цар. Но пророк Натан съобщава на Давид това и той казва, под влияние на Витсаве, да помажат Солон за цар вместо него. И преди смъртта си той му дава следния съвет: „Аз отивам в пътя на всичката зима, а ти се крепи и бъди мъж. И пази поръченията на Господа Бога своего и ходи в пътищата Му, и пази повеленията Му и заповедите Му, и съдбите Му, и свидетелствата, както е писано в Мойсеевня закон, за да благоденстваш във всичко, което правиш и всякъде, дето и да се обърнеш, за да утвърди Господ словото Си, което говори за мене и рече: Ако внимават синовете ти в пътя си, да ходят пред мене с Истина, с всичкото си сърце и с всичката си душа, непременно няма да оскудее от тебе мъж върху престола Израилев."
В живота на
Давид
има много качества на обикновен човек, но има и качества на Мъдрец, пророк и Посветен.
Той е бил във връзка с Бога, за което се споменава още от Посвещението му от Самуил, където се казва, че Дух Господен дошъл на него и останал с него. И при всички случаи, когато е държал връзка с Бога, той е действал справедливо и мъдро. Но когато висшето му съзнание се оттегляло за известно време, той е правил известни погрешки, които заплащал с големи страдания. Посветените са на степени и за тях са допустими известни грешки, защото и те имат задачи, които трябва да разрешават. Една от последните задачи, които има да разреши един Посветен, е въпросът за пола.
към текста >>
Затова виждаме, че и
Давид
, който е Посветен в известна степен на Посвещение, не е разрешил този въпрос и има много жени.
Той е бил във връзка с Бога, за което се споменава още от Посвещението му от Самуил, където се казва, че Дух Господен дошъл на него и останал с него. И при всички случаи, когато е държал връзка с Бога, той е действал справедливо и мъдро. Но когато висшето му съзнание се оттегляло за известно време, той е правил известни погрешки, които заплащал с големи страдания. Посветените са на степени и за тях са допустими известни грешки, защото и те имат задачи, които трябва да разрешават. Една от последните задачи, които има да разреши един Посветен, е въпросът за пола.
Затова виждаме, че и
Давид
, който е Посветен в известна степен на Посвещение, не е разрешил този въпрос и има много жени.
Това негово многоженство има и друго значение, а именно да подобри расата и народа, и затова виждаме, че от неговия род се ражда Исус от Назарет, чрез който се проявява Христос. Така че, не трябва да ни смущават погрешките на един Посветен, защото те не са съвършени в пълния смисъл на думата, което се постига, когато дойде последното Посвещение. До това време всеки Посветен може да прави една или друга погрешки, които изкупва със страдание. От астрологично гледище той се намира под влиянието на Слънцето, Юпитер, Марс и Венера. При такава една астрологична комбинация естествено, че са възможни грешките, които намираме в неговия живот.
към текста >>
28.
Псалмите на Давид
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Псалмите на
Давид
Псалмите на
Давид
За Библията въобще, което се отнася и за всяка езотерична книга, отнася се и за псалмите на Давид, Учителят казва: „Когато човек работи едновременно с ума и със сърцето си, когато те са хармонични помежду си, човек ще може да разбере тази Свещена книга - Библията - по един нов начин." „Библията е много символична книга. Тя се тълкува по три начина: първият начин е материалистичен, вторият е духовен, а третият - Божествен. Тъй като някой може да чете Библията по първия начин и да каже, че е обикновена книга. Някой може да я чете по втория начин и ще каже, че в нея има полезни работи, а трети може да я чете по третия начин и да се вдъхнови от тази книга.
към текста >>
За Библията въобще, което се отнася и за всяка езотерична книга, отнася се и за псалмите на
Давид
, Учителят казва: „Когато човек работи едновременно с ума и със сърцето си, когато те са хармонични помежду си, човек ще може да разбере тази Свещена книга - Библията - по един нов начин."
Псалмите на Давид
За Библията въобще, което се отнася и за всяка езотерична книга, отнася се и за псалмите на
Давид
, Учителят казва: „Когато човек работи едновременно с ума и със сърцето си, когато те са хармонични помежду си, човек ще може да разбере тази Свещена книга - Библията - по един нов начин."
„Библията е много символична книга. Тя се тълкува по три начина: първият начин е материалистичен, вторият е духовен, а третият - Божествен. Тъй като някой може да чете Библията по първия начин и да каже, че е обикновена книга. Някой може да я чете по втория начин и ще каже, че в нея има полезни работи, а трети може да я чете по третия начин и да се вдъхнови от тази книга. Следователно, третият начин е най-полезен."
към текста >>
„Ако четете псалмите на
Давид
, вие трябва да се свържете с него.
„Съвременните хора са минали през няколко състояния: бяха роби в Египет, правеха тухли. След това Мойсей ги изведе от пустинята. На Синай им дадоха закони, по които да живеят и тук спряха. Сега трябва да влязат в Ханаанската земя, да приемат Божественото начало, да турят ред в живота си и да изпълняват волята Божия. Така че, историята на еврейския народ е история на цялото човечество."
„Ако четете псалмите на
Давид
, вие трябва да се свържете с него.
Като се свържете с него, ще разберете какво е вложил той във всеки псалом и ще можете да се ползвате от него. Всеки псалм представя известна формула, известен ключ, с който се отварят тайните на природата." Сега ще изложим накратко съдържанието на псалмите и тяхното окултно значение, доколкото съм могъл да ги разбера. В първия псалом псалмопевецът очертава двата пътя - пътя на доброто и пътя на злото. Като на всеки път е посветил по три стиха, които образуват по един триъгълник и по такъв начин в поетична форма е изразил идеята за хексаграмата, която представя два преплетени триъгълника: един с връх нагоре, бял, и един с връх надолу - черен, които са емблема на двата пътя.
към текста >>
Господи, на ранина ще чуеш гласа ми, на ранина ще застана пред Тебе и ще чакам." Значи
Давид
на ранина, преди изгрев слънце си е правил молитвата и е виждал в Слънцето лицето на Бога.
Върху твоите люде е бла- гословението ти." В четвъртия псалом се дават ред магически формули, с които Посветеният се обръща към Господа. Той започва с думите: „Когато викам, послушай ме, Боже, на правдата ми" и завършва: „Мирно ще легна да спя, защото само Ти, Господи, правиш ме да живея в безопасност." В началото на петия псалом се дава една кратка молитва на Посветения към Господа. Започва така: „Послушай, Господи, думите ми, разумей стенанието ми, внимавай на гласа на викането ми, царю мой и Боже мой, защото на Тебе ще се помоля.
Господи, на ранина ще чуеш гласа ми, на ранина ще застана пред Тебе и ще чакам." Значи
Давид
на ранина, преди изгрев слънце си е правил молитвата и е виждал в Слънцето лицето на Бога.
И по-нататък дава ред формули за призоваване на Божието благословение и за отстраняване на влиянията на тъмните сили. Псаломът завършва с формулата: „Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, ще го покриеш с благоволение като с щит." В 6-ия псалом Давид се обръща с голямо смирение към Господа, да го избави от неприятелите. В 8-ми стих казва: „Отдалечете се от мене всички, които правите беззаконие, защото чу Господ гласа на плача ми. Послуша Господ молени- ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася само за външни врагове, но и тези, които нахлуват в съзнанието на човека, за тях говори Давид.
към текста >>
В 6-ия псалом
Давид
се обръща с голямо смирение към Господа, да го избави от неприятелите.
В началото на петия псалом се дава една кратка молитва на Посветения към Господа. Започва така: „Послушай, Господи, думите ми, разумей стенанието ми, внимавай на гласа на викането ми, царю мой и Боже мой, защото на Тебе ще се помоля. Господи, на ранина ще чуеш гласа ми, на ранина ще застана пред Тебе и ще чакам." Значи Давид на ранина, преди изгрев слънце си е правил молитвата и е виждал в Слънцето лицето на Бога. И по-нататък дава ред формули за призоваване на Божието благословение и за отстраняване на влиянията на тъмните сили. Псаломът завършва с формулата: „Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, ще го покриеш с благоволение като с щит."
В 6-ия псалом
Давид
се обръща с голямо смирение към Господа, да го избави от неприятелите.
В 8-ми стих казва: „Отдалечете се от мене всички, които правите беззаконие, защото чу Господ гласа на плача ми. Послуша Господ молени- ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася само за външни врагове, но и тези, които нахлуват в съзнанието на човека, за тях говори Давид. В 7-ми псалом, както и в повечето от псалмите си, Давид подчертава резултата на двата пътя на живота - пътя на доброто и правдата, и пътя на злото и неправдата. Пътят на доброто е живот и спасение, а пътят на злото е смърт и разрушение. Псаломът започва с думите: „Господи Боже, на Тебе се надея, спаси ме от всичките ми гонители и избави ме, да не би врагът да грабне като лъв душата ми и да я разкъса, без да се намери избавител." Тук ясно се говори не за физически врагове, но за духовните неприятели на човека, които искат да погубят душата му.
към текста >>
Послуша Господ молени- ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася само за външни врагове, но и тези, които нахлуват в съзнанието на човека, за тях говори
Давид
.
Господи, на ранина ще чуеш гласа ми, на ранина ще застана пред Тебе и ще чакам." Значи Давид на ранина, преди изгрев слънце си е правил молитвата и е виждал в Слънцето лицето на Бога. И по-нататък дава ред формули за призоваване на Божието благословение и за отстраняване на влиянията на тъмните сили. Псаломът завършва с формулата: „Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, ще го покриеш с благоволение като с щит." В 6-ия псалом Давид се обръща с голямо смирение към Господа, да го избави от неприятелите. В 8-ми стих казва: „Отдалечете се от мене всички, които правите беззаконие, защото чу Господ гласа на плача ми.
Послуша Господ молени- ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася само за външни врагове, но и тези, които нахлуват в съзнанието на човека, за тях говори
Давид
.
В 7-ми псалом, както и в повечето от псалмите си, Давид подчертава резултата на двата пътя на живота - пътя на доброто и правдата, и пътя на злото и неправдата. Пътят на доброто е живот и спасение, а пътят на злото е смърт и разрушение. Псаломът започва с думите: „Господи Боже, на Тебе се надея, спаси ме от всичките ми гонители и избави ме, да не би врагът да грабне като лъв душата ми и да я разкъса, без да се намери избавител." Тук ясно се говори не за физически врагове, но за духовните неприятели на човека, които искат да погубят душата му. И по-нататък казва: „Бог ще съди народите, съди ме. Господи, според правдата ми и според моето незлобие, което е в мене." В този стих, както и в цялата глава говори за проявлението на закона на кармата, на Божествената справедливост и завършва с думите: „Аз ще хваля Господа за Неговата правда и ще възпявам Името на Господа Вишнаго."
към текста >>
В 7-ми псалом, както и в повечето от псалмите си,
Давид
подчертава резултата на двата пътя на живота - пътя на доброто и правдата, и пътя на злото и неправдата.
И по-нататък дава ред формули за призоваване на Божието благословение и за отстраняване на влиянията на тъмните сили. Псаломът завършва с формулата: „Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, ще го покриеш с благоволение като с щит." В 6-ия псалом Давид се обръща с голямо смирение към Господа, да го избави от неприятелите. В 8-ми стих казва: „Отдалечете се от мене всички, които правите беззаконие, защото чу Господ гласа на плача ми. Послуша Господ молени- ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася само за външни врагове, но и тези, които нахлуват в съзнанието на човека, за тях говори Давид.
В 7-ми псалом, както и в повечето от псалмите си,
Давид
подчертава резултата на двата пътя на живота - пътя на доброто и правдата, и пътя на злото и неправдата.
Пътят на доброто е живот и спасение, а пътят на злото е смърт и разрушение. Псаломът започва с думите: „Господи Боже, на Тебе се надея, спаси ме от всичките ми гонители и избави ме, да не би врагът да грабне като лъв душата ми и да я разкъса, без да се намери избавител." Тук ясно се говори не за физически врагове, но за духовните неприятели на човека, които искат да погубят душата му. И по-нататък казва: „Бог ще съди народите, съди ме. Господи, според правдата ми и според моето незлобие, което е в мене." В този стих, както и в цялата глава говори за проявлението на закона на кармата, на Божествената справедливост и завършва с думите: „Аз ще хваля Господа за Неговата правда и ще възпявам Името на Господа Вишнаго." Осмият псалом е славословие за величието на Божието Име и за Неговите дела.
към текста >>
В 10-ия псалом
Давид
описва състоянието и психологията на нечестивите, които казват, че няма Бог и че никой не ги вижда, за да ги съди, и гледат да ограбят сиромаха и сирачето.
Ще се развеселя и ще се зарадвам заради Тебе, ще възпея Името Ти, Вишний." Тези славословия, това са окултни магически формули, с които може да си служи само един Посветен. Защото окултните формули в ръцете на един обикновен човек не само че няма да го ползват, но ще му причинят и вреда. Защото с всяка една формула се призовават Божествените сили да действат. И ако човек не е чист и готов, те ще го разрушат. И всеки един псалом представя комплект от такива формули, които образуват едно поетическо цяло, но всъщност са отделни формули, определени за различни цели.
В 10-ия псалом
Давид
описва състоянието и психологията на нечестивите, които казват, че няма Бог и че никой не ги вижда, за да ги съди, и гледат да ограбят сиромаха и сирачето.
И в 15-ти и 16-ти стих се казва: „Строши мишцата на нечестивия, издири нечестието на лукавия, доде не намериш вече от него. Господ е цар във век века, езичниците ще изчезнат от земята Му." Единадесетият псалом започва с думите: „На Господа положих надеждата си", и след това говори за приготовлението на нечестивите, които ратуват против Господа и казват: „Господ е в Светия Си храм, Господ има престола на небето, очите Му гледат, веждите Му изпитват человеческите синове, Господ изпитва праведния." А за нечестивите казва: „Ще одъжди над нечестивите сети огън и жупел, и буря, е делът на нечестивия, защото праведния Господ обича правдата, лицето Му гледа на правия." В 12-ти псалом Давид се обръща към Господ да спаси праведните, защото много се умножили нечестивите, които насилват сиромасите и сирачетата. И казва се: „Сега ще стана, говори Господ, ще туря в безопасност оногоз, срещу когото духа нечестивият."
към текста >>
В 12-ти псалом
Давид
се обръща към Господ да спаси праведните, защото много се умножили нечестивите, които насилват сиромасите и сирачетата.
И всеки един псалом представя комплект от такива формули, които образуват едно поетическо цяло, но всъщност са отделни формули, определени за различни цели. В 10-ия псалом Давид описва състоянието и психологията на нечестивите, които казват, че няма Бог и че никой не ги вижда, за да ги съди, и гледат да ограбят сиромаха и сирачето. И в 15-ти и 16-ти стих се казва: „Строши мишцата на нечестивия, издири нечестието на лукавия, доде не намериш вече от него. Господ е цар във век века, езичниците ще изчезнат от земята Му." Единадесетият псалом започва с думите: „На Господа положих надеждата си", и след това говори за приготовлението на нечестивите, които ратуват против Господа и казват: „Господ е в Светия Си храм, Господ има престола на небето, очите Му гледат, веждите Му изпитват человеческите синове, Господ изпитва праведния." А за нечестивите казва: „Ще одъжди над нечестивите сети огън и жупел, и буря, е делът на нечестивия, защото праведния Господ обича правдата, лицето Му гледа на правия."
В 12-ти псалом
Давид
се обръща към Господ да спаси праведните, защото много се умножили нечестивите, които насилват сиромасите и сирачетата.
И казва се: „Сега ще стана, говори Господ, ще туря в безопасност оногоз, срещу когото духа нечестивият." В 13-ти псалом Давид се обръща към Господа да не го забравя и да не крие лицето Си от него, и да го подкрепя, за да не би враговете да речат „Надвихме му". Но аз уповах на милостта Ти, сърцето ми ще се радва на спасението Ти. Ще пея Господу, защото ми стори благодеяние." В 14-ти псалом се говори за състоянието на тези, които отричат Господа и за техните дела, че са нечестиви.
към текста >>
В 13-ти псалом
Давид
се обръща към Господа да не го забравя и да не крие лицето Си от него, и да го подкрепя, за да не би враговете да речат „Надвихме му".
И в 15-ти и 16-ти стих се казва: „Строши мишцата на нечестивия, издири нечестието на лукавия, доде не намериш вече от него. Господ е цар във век века, езичниците ще изчезнат от земята Му." Единадесетият псалом започва с думите: „На Господа положих надеждата си", и след това говори за приготовлението на нечестивите, които ратуват против Господа и казват: „Господ е в Светия Си храм, Господ има престола на небето, очите Му гледат, веждите Му изпитват человеческите синове, Господ изпитва праведния." А за нечестивите казва: „Ще одъжди над нечестивите сети огън и жупел, и буря, е делът на нечестивия, защото праведния Господ обича правдата, лицето Му гледа на правия." В 12-ти псалом Давид се обръща към Господ да спаси праведните, защото много се умножили нечестивите, които насилват сиромасите и сирачетата. И казва се: „Сега ще стана, говори Господ, ще туря в безопасност оногоз, срещу когото духа нечестивият."
В 13-ти псалом
Давид
се обръща към Господа да не го забравя и да не крие лицето Си от него, и да го подкрепя, за да не би враговете да речат „Надвихме му".
Но аз уповах на милостта Ти, сърцето ми ще се радва на спасението Ти. Ще пея Господу, защото ми стори благодеяние." В 14-ти псалом се говори за състоянието на тези, които отричат Господа и за техните дела, че са нечестиви. Псаломът започва с думите: „Рече безумният в сърцето си: няма Бог." И по-нататък описва, че всички тези, които отричат Бога са се развратили и няма кой да прави добро. И Господ казва: „Нямат ли разум всички, които правят беззаконие, които изпояждат людете Ми, като че ядат хляб." От целия псалом се вижда, че онези, които нямат разум, в които умът не работи, те казват, че няма Бог.
към текста >>
Шестнадесетият псалом е молба на
Давид
да го опази Бог, защото на Него възлага надеждите си и да го води в пътя на живота.
Защото който има ум в главата си, той знае, че има Бог. В 15-ти псалом се описва душевното състояние на праведния, на добрия, на святия човек. Псаломът започва с думите: „Господи, кой ще обитава в Твоята скиния? Кой ще живее в светата Твоя гора? " И отговаря: „Който ходи в незло- бие и прави правда, и който говори Истината от сърцето си", и по-нататък изрежда всичките му качества.
Шестнадесетият псалом е молба на
Давид
да го опази Бог, защото на Него възлага надеждите си и да го води в пътя на живота.
Защото всеки, който е тръгнал в пътя знае и съзнава, че опасности го дебнат на всяка крачка и трябва да държи винаги връзката си с Бога, т.е. съзнанието му да е винаги будно, за да не се отклони. Казва: „Ще благославям Господа, Който ме вразуми, още и в нощно време учат ме вътрешностите ми." „Винаги имам Господа пред себе си, понеже е отдясно ми, да не се поколебая." Значи, Посветеният знае, че за да не се отклони, винаги трябва да държи Бога в съзнанието си пред себе си, отдясно, т.е. да бъде светлина в ума му. И после казва: „Ще ми изявиш пътя на живота."
към текста >>
Очертавайки пътя на доброто,
Давид
започва псалома с думите: „Не се раз- дражавай заради лукавите, нито завиждай на онези, които правят беззаконие, защото като трева скоро ще се окосят и като зелен злак ще повяхнат.
Да бъдат като прах от плява пред вятъра и ангел Господен да ги гони." В 36-ти псалом първо се описва състоянието на беззакон- ния човек, който прави зло и не прави добро. След това изрежда Божиите добродетели - милосърдие, Истина, правда, съдба, чрез които Господ опазва и хората, и животните. И в заключение казва: „Защото у Тебе е източникът на живота, във виделината Ти ще видим виделина." След това казва, че нечестивите ще се спънат в гордостта си и се моли да не дойде до него гордостта, която е път на падение. В 37-ми псалом са дадени двата пътя на живота - пътят на доброто и пътят на злото, и резултатите от тях.
Очертавайки пътя на доброто,
Давид
започва псалома с думите: „Не се раз- дражавай заради лукавите, нито завиждай на онези, които правят беззаконие, защото като трева скоро ще се окосят и като зелен злак ще повяхнат.
Уповай на Господа и прави добро. Населявай земята и нрави се на Истината, и весели се в Господа и ще ти даде прошенията на сърцето ти. Предай на Господа пътя си и уповай на Него и Той ще извърши... кротките ще наследят земята и ще се наслаждават с много мир... праведните ще наследят земята и ще живеят във век..." Законът на неговия Бог е в сърцето му. Това е пътят на доброто. А за пътя на злите казва: „Нечестивите изтръгнаха меч и запнаха лъка си, за да свалят сиромаха и нисшия, да заколят ходещите в правота.
към текста >>
51-ви псалом е изповед на
Давид
, след като взема Витсавия, жената на Урия.
Пожертвувайте Богу жертва на хвала, и отдайте Вишному обричанията си, и призови ме в скръбен ден, ще ти се изявя и ще ме прославиш." Но на нечестивия рече Бог: Що имаш ти да казваш Моите повеления и да вземяш завета Ми в устата си? А сам ти ненавидиш поучение и хвърляш зад себе си Моите думи... Ще те облича и ще представя всичко пред очите ти. Разумейте, прочее, това вие, които забравяте Бога, да не би да ви разкъсам, и не ще се намери никой да ви избави. Който принася жертва на хвала, той Ме слави. И на оногоз, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение."
51-ви псалом е изповед на
Давид
, след като взема Витсавия, жената на Урия.
Той съзнава грешката си и моли Бога да измие греха му. Казва: „Помилвай ме, Боже, според милостта си, според множеството на милосърдието си изглади беззаконията ми. Най-вече омий ме от беззаконието ми и очисти ме от греха ми. Защото беззаконията си аз зная и грехът ми е винаги пред мене." И по-нататък казва: „Ето, родих се в беззаконие, и в грях ме зачена майка ми. Ето, възлюбил си Истината в човека, и в тайното на сърцето ми ще ме научиш на Мъдрост.
към текста >>
Често
Давид
използва лични преживявания и положения в живота си.
Ще те славословя всякога, защото си направил така и ще се надея на Твоето Име, защото е благо пред твоите преподобни." 53-ти псалом започва със знаменитите думи: „Рече безумният в сърцето си няма Бог." И по-нататък разсъждава, че всички хора са се отклонили от Божия път и няма кой да прави добро. И Бог пита: „Нямат ли разум, които правят беззаконие? Които изпояждат людете Ми като че ядат хляб? "
Често
Давид
използва лични преживявания и положения в живота си.
за да изнесе известни принципи, легнали в живота, за да изнесе известни закони и правила, по които трябва да се ръководи живота на човека, за да успява в живота си. Такъв е случаят с 54-ти псалом, където като че говори за себе си, но това са общи положения, формули, с които може да си служи всеки, който върви в пътя на съвършенството. Псаломът започва с думите: „Боже, спаси ме с Името Си и със Силата Си съди ме." Името Божие е сила, с която си служат всички Посветени. Затова и Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие. И после казва: „Господ е с онези, които подкрепят душата ми." Онези, които подкрепват човешката душа в пътя на нейното развитие, това са светлите Божии духове и Господ е с тях.
към текста >>
В 55-ти псалом
Давид
като че описва външни събития и явления, но всъщност той описва вътрешни мистични преживявания и събития, през които преминават душите на различна степен на развитие.
Коя е тази дума? - На български е Бог, на турски е Аллах, обаче това са преводи на Истинското Име на Бога. Понеже тази дума е изгубена, хората и до днес говорят неразбрано. Говориш на Бога, но Той не те слуша. Бог ще те слуша само тогаз, когато произнесеш истинското Му Име."
В 55-ти псалом
Давид
като че описва външни събития и явления, но всъщност той описва вътрешни мистични преживявания и събития, през които преминават душите на различна степен на развитие.
Този псалом започва с думите: „Боже, чуй молитвата ми и не се крий от молението ми." В този псалом се описва състоянието на една душа, която в пътя на живота си е нападната от врагове, което е обикновено явление в пътя на окултното развитие. Но за тази борба, която душата води, Посветеният казва: „Възложи на Господа товара си и Той ще те подпре." Това е един закон, който се спазва от всички Посветени и от всички окултни ученици - да възлагат товара си на Господа, в смисъл техният поглед, тяхното съзнание винаги да е отправено и свързано с Божественото съзнание, т.е. съзнанието им да е будно, за да могат всякога да получават Божията помощ. Защото в пътя на развитието си, както всеки човек, така и окултния ученик е изложен на нападения от много страни. 56-ти псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, защото человек е зинал да ме погълне." И после казва: „Какво ще ми стори плът?
към текста >>
И накрая казва: „Тогаз се събуди Господ като от сън, като силен, който изтрезва от вино и порази неприятелите си изотзад." И казва, че избрал юдиното племе на лицето на
Давида
да пасе овцете Му, „...и пасех ги според нез- лобието на сърцето си и изкуството на ръцете си ги води."
Или в гнева Си затвори своите щедрости" - това е състоянието на душата, когато изпада в известна тъмнина, но след дълбоко размишление нахлува Светлина в съзнанието и казва: „Тогаз рекох: немощ е за мене това, да се изменява десницата на Всевишния... ще се поучавам във всичките Твои дела, и за деянията Ти ще размишлявам. Боже, в Святост е пътят Ти." 78-ми псалом започва с думите: „Слушайте, люде мои, закона ми, приклонете очите си към словата на устата ми. Ще отворя устата си за притчи, ще произнеса гадания от древността, които чухме и познахме, и нашите отци казаха нам." И след това разказва историята на еврейския народ от излизането му от Египет и всички чудеса, които Бог е направил за Него и как те всякога са недоволни и непризнателни. И се отклоняват от Божия път, което предизвиква Божия гняв, но Бог се въздържа, като от време на време ги наказва, но пак се грижи за тях.
И накрая казва: „Тогаз се събуди Господ като от сън, като силен, който изтрезва от вино и порази неприятелите си изотзад." И казва, че избрал юдиното племе на лицето на
Давида
да пасе овцете Му, „...и пасех ги според нез- лобието на сърцето си и изкуството на ръцете си ги води."
79-ти псалом в началото е едно пророчество за бъдещото заробване на Израил от езичниците, които оскверняват храма и развращават Ерусалим, и избиват народа. И като вижда това видение на бъдещето, пророкът псалмопевец се обръща към Бога с молба, докога ще бъде това и моли да прости Господ прегрешенията на народа му, за да не се петни Името Му пред езичниците, че Бог не е помогнал на народа Си, а го е оставил. 80-ти псалом е молитва към Бога да избави Израил и да не го оставя на поругание и грабеж на езичниците. Псаломът завършва с думите: „Върни ни, Господи Боже на силите, направи да просветне лицето Ти и ще се избавим." Аз мисля, че тази молитва има повече мистично значение и се отнася за душата, която е нападната от вътрешни врагове, защото по времето на Давид еврейският народ не беше в такова плачевно положение, каквото се описва в псалома.
към текста >>
Аз мисля, че тази молитва има повече мистично значение и се отнася за душата, която е нападната от вътрешни врагове, защото по времето на
Давид
еврейският народ не беше в такова плачевно положение, каквото се описва в псалома.
И накрая казва: „Тогаз се събуди Господ като от сън, като силен, който изтрезва от вино и порази неприятелите си изотзад." И казва, че избрал юдиното племе на лицето на Давида да пасе овцете Му, „...и пасех ги според нез- лобието на сърцето си и изкуството на ръцете си ги води." 79-ти псалом в началото е едно пророчество за бъдещото заробване на Израил от езичниците, които оскверняват храма и развращават Ерусалим, и избиват народа. И като вижда това видение на бъдещето, пророкът псалмопевец се обръща към Бога с молба, докога ще бъде това и моли да прости Господ прегрешенията на народа му, за да не се петни Името Му пред езичниците, че Бог не е помогнал на народа Си, а го е оставил. 80-ти псалом е молитва към Бога да избави Израил и да не го оставя на поругание и грабеж на езичниците. Псаломът завършва с думите: „Върни ни, Господи Боже на силите, направи да просветне лицето Ти и ще се избавим."
Аз мисля, че тази молитва има повече мистично значение и се отнася за душата, която е нападната от вътрешни врагове, защото по времето на
Давид
еврейският народ не беше в такова плачевно положение, каквото се описва в псалома.
81-ви псалом в началото е много оптимистичен и е едно славословие към Бога за всичко, което ни е дал. След това Господ се обръща към еврейския народ, че е народ непослушен и Бог казва: „Ако бяха Ме слушали людете ми, тутакси бих свалил враговете им и против оскърбителите им бих обърнал ръката Си." 82-ри псалом е дълбоко окултен и започва по следния начин: "Бог стои в събора Божи, сред боговете ще съди" - Кого? - Народите, заради беззаконията и неправдите им и казва: „Съдете право сиромаха и сирачето, правете правда на оскърбения и бедния, избавяйте сиромаха и нищия, отървавайте от ръката на нечестивите." След това казва знаменитите думи: „Аз рекох: Богове сте вие и Синове на Вишнаго сте всички, но вие като человеци ще умрете, и като един от кня- зовете ще паднете."
към текста >>
86-ти псалом е молитва на
Давид
, молитва на душата, която търси и се надява на Бога.
85-ти псалом започва с една благодарност към Бога, че е върнал Яков от плен. „Яви ни, Господи, милостта Си и дай ни спасението Си. Наистина, Неговото спасение е близко при онези, които му се боят, за да обитава слава в нашата земя." И след това следва окултната формула: „Милост и Истина се срещнаха, правда и мир се целунаха, Истината от земята ще прозябне и правда от небето ще надникне. И Господ ще даде доброто и земята ще даде плода си. Правдата пред Него ще предиде и ще тури на път стъпките си."
86-ти псалом е молитва на
Давид
, молитва на душата, която търси и се надява на Бога.
Псаломът започва по следния начин: „Приклони, Господи, ухото Си. послушай ме, защото сиромах и нищ съм аз. Опази душата дай, защото съм богобоязлив. Ти, Боже, спаси раба Си, който се надее на тебе... Послушай, Господи, молитвата ми и дай внимание на гласа на моленията ми. В деня на скръбта си призовавам Те, защото ще ме послушаш."
към текста >>
Започва със славословие към Бога и припомня обещанието на Бога към
Давид
и неговия род.
И за Сион ще рекат: Този и онзи са се родили в него. И сам Вишният ще го утвърди. Господ, като напише людете, ще счете, че този се е родил там." 88-ми псалом описва състоянието на душата, която минава през изпитание, когато Бог се скрива външно от нея и е обиколена от врагове, и трябва да намери Бога в себе си, за да опре силата си на Него. 89-ти псалом има много сложна композиция, както повечето от псалмите.
Започва със славословие към Бога и припомня обещанието на Бога към
Давид
и неговия род.
В третия стих се казва: „Направих завет с избрания Си, клех се на Давида, моя раб, за всякога ще утвърдя семето ти и ще съси- дя престола ти от род в род." Това е завет на Посветения с Господа, който е събуден в него и поема ръководството на неговия живот. След това говори за величието и чудесата на Господа и казва: Бог е твърде ужасителен в съвета на светиите и страшен между всички, които са около Него. Силен си, Господи, и Истината Ти е около Тебе." Това са окултни изречения, които са напълно ясни само за Посветените. Това показва, че Бог е взискателен към светиите и боговете и най-малкото нарушение на закона Му, който е Любов, е катастрофален за тях.
към текста >>
В третия стих се казва: „Направих завет с избрания Си, клех се на
Давида
, моя раб, за всякога ще утвърдя семето ти и ще съси- дя престола ти от род в род." Това е завет на Посветения с Господа, който е събуден в него и поема ръководството на неговия живот.
И сам Вишният ще го утвърди. Господ, като напише людете, ще счете, че този се е родил там." 88-ми псалом описва състоянието на душата, която минава през изпитание, когато Бог се скрива външно от нея и е обиколена от врагове, и трябва да намери Бога в себе си, за да опре силата си на Него. 89-ти псалом има много сложна композиция, както повечето от псалмите. Започва със славословие към Бога и припомня обещанието на Бога към Давид и неговия род.
В третия стих се казва: „Направих завет с избрания Си, клех се на
Давида
, моя раб, за всякога ще утвърдя семето ти и ще съси- дя престола ти от род в род." Това е завет на Посветения с Господа, който е събуден в него и поема ръководството на неговия живот.
След това говори за величието и чудесата на Господа и казва: Бог е твърде ужасителен в съвета на светиите и страшен между всички, които са около Него. Силен си, Господи, и Истината Ти е около Тебе." Това са окултни изречения, които са напълно ясни само за Посветените. Това показва, че Бог е взискателен към светиите и боговете и най-малкото нарушение на закона Му, който е Любов, е катастрофален за тях. По-нататък говори за силата и величието на Бога и казва: „Правдата и съдът Ти са основание за престола Ти, милост и Истина ще предходят пред Твоето лице." В 19-ти стих казва: „Говорил си на преподобния Ти чрез видение и си рекъл: Турих помощ върху силния, възвисих избрания измежду людете.
към текста >>
Давид
го описва по следния начин: „Блажени, които са непорочни в пътя си, които ходят в закона на Господа.
И чудно е в нашите очи." И след това казва: „Благословен, който иде в Името Господне." Последните два пасажа загатват за Христа и са цитирани в Евангелието. 119-ти псалом е посветен на 22-те еврейски букви, които отговарят на 22-та големи аркана от книгата Таро. И по такъв начин този псалом има 22 раздела, които характеризират 22- та големи аркана, които също отговарят на 22-те глави на Откровението на Йоана. Под раздела на буквата алеф е описан първия голям аркан. В Таро той е символизиран от един Посветен в тайните маг, съвършен човек.
Давид
го описва по следния начин: „Блажени, които са непорочни в пътя си, които ходят в закона на Господа.
Блажени, които пазят свидетелствата Му и търсят Го със все сърце." Под раздела на буквата бет е описан втория аркан, който е наречен „вратата на окултното светилище." Псаломът го описва по следния начин: „Как ще очисти младият пътя си? - Като го пази според Словото Ти... Благословен си, Господи, научи ме на повеленията Си. В пътя на Твоите свидетелства се развеселих, като за всичкото богатство. В завещанията Ти ще се поучавам и ще гледам Твоите пътища.
към текста >>
В 132-ри псалом, във връзка с
Давидовия
живот се прокарва идеята, че когато човек преди всичко търси Господа и жертва за Него всичко лично, и Господ ще му въздаде според както му е обещал, като го въвежда в Свещения път на пробудените души.
При Тебе, обаче, има прошение, за да Ти се боят." Тук е подчертан много важен и дълбок окултен закон, според който, ако не е помощта на Господа, никой човек, никое същество не би могло да се справи с кармата си и със задълженията си, с погреш- ките си. Това е една голяма тайна, която не всички, които се занимават с окултизъм, я познават. В 131 -ви псалом е посочен пътя на смирения човек. Псаломът започва с думите: „Господи, сърцето ми не се горди, нито се превъзнасят очите ми, нито ходя в неща големи и по- високи от мене. Наистина, смирих и утеших душата си."
В 132-ри псалом, във връзка с
Давидовия
живот се прокарва идеята, че когато човек преди всичко търси Господа и жертва за Него всичко лично, и Господ ще му въздаде според както му е обещал, като го въвежда в Свещения път на пробудените души.
133-ти псалом: Понеже този псалом е много силен за ограждане и за избавяне от опасности, със своя окултен строеж, затова ще го предам изцяло: „Колко е добро и колко е угодно, да живеят братя в единомислие, както многоценното онова миро на главата, което слезваше по брадата, брадата Ааронова, което слезваше на полите на одеждите му, както Ермонската роса, която слязла на Сионските гори, защото там е определил Господ благос- ловение и живот до века." 134-ти псалом е благодарствена молитва към Господа, за да ни благослови. 135-ти псалом е славословие към Господа за всички Негови Велики дела, за всички блага, които излял към онези, които Го търсят и Му се надеят. 136-ти псалом е славословие към Господа за Неговата Благост и Милост.
към текста >>
Това ни потвърждава, че
Давид
е Посветен или ясновидец, който вижда далечното бъдеще - вавилонското пленничество е станало след повече от 500 години след
Давид
и той го описва, а говори също и за въз- даянието на Вавилон, който развали Ерусалим.
134-ти псалом е благодарствена молитва към Господа, за да ни благослови. 135-ти псалом е славословие към Господа за всички Негови Велики дела, за всички блага, които излял към онези, които Го търсят и Му се надеят. 136-ти псалом е славословие към Господа за Неговата Благост и Милост. Той е композиран от ред окултни формули, като е спазен закона на ритъма, който е закон за реализиране на нещата. 137-ми псалом е пророческо видение за вавилонското пленничество, което се изпълни.
Това ни потвърждава, че
Давид
е Посветен или ясновидец, който вижда далечното бъдеще - вавилонското пленничество е станало след повече от 500 години след
Давид
и той го описва, а говори също и за въз- даянието на Вавилон, който развали Ерусалим.
138-ми псалом ни посочва състоянието на Посветения, който казва: „Ще те славя от всичкото си сърце, ще те песно- пея пред боговете (възвишените разумни същества, с които той е във връзка), ще се поклоня към Святия Твой храм и ще славя Твоето Име заради Милостта Ти и заради Истината Ти. В който ден викнах, Ти си ме послушал, укрепил си ме със сила в душата ми. 139-ти псалом е един много дълбок псалом и ни показва отношението на Посветения към Бога и на Бога към Посветения, и ни разкрива големите окултни познания, които притежава един Посветен. Посветеният казва: „Господи, опитал си ме и познал си ме... Разумяваш помишленията ми отдалеч... Окръжил си ме отзад и отпред, и турил си върху мене ръката Си. Това знание е пречудно за мене, високо е, не мога да стигна до него.
към текста >>
Защото, както казах, псалмите са диктувани на
Давид
от различните чинове на ангелските йерархии и представят ключове за разкриване на тайните на битието и живота.
„Алилуйя! Хвалете Бога в Светилището Му хвалете Го в твърдта на силата Му, хвалете Го заради могъществото Му, хвалете Го според голямото Негово Величество, хвалете Го с тръбен глас, хвалете Го с псалтир и китара, хвалете Го с тъпани и ликуване, хвалете Го със струни и свирки, хвалете Го с доброгласни кимвали, хвалете Го с възклицателни кимвали. Всяко дихание да хвали Господа. Алилуйя! " Този анализ, който направих на псалмите не е пълен, защото всеки псалом съдържа още много идеи и истини, за които не съм споменал нищо.
Защото, както казах, псалмите са диктувани на
Давид
от различните чинове на ангелските йерархии и представят ключове за разкриване на тайните на битието и живота.
Аз исках само да посоча, че псалмите не са само прекрасна поезия, изпълнени с величествени и прекрасни образи, но са изпълнени с едно дълбоко знание и прозрение в тайните, битието и живота и представят, както вече казах, магически формули, с които може да си служи само онзи, който намери ключовете им.
към текста >>
29.
Цар Соломон и неговите писания
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Соломон е син и приемник на
Давид
, роден от Витсаве в 1033-та година преди Христа.
Цар Соломон и неговите писания
Соломон е син и приемник на
Давид
, роден от Витсаве в 1033-та година преди Христа.
Соломон значи мирен. Пророк Натан го нарича Иедидия, което значи любезен Господу. На 18 годишна възраст той стъпва на бащиния си престол и е царувал 40 години - от 1015 до 978 г. пр. Хр. Учителят казва за него следното: „Върху Соломона са имали влияние Меркурий, Юпитер и Венера.
към текста >>
Третата глава на „Трета книга на царете", в трети стих се казва: „Възлюби Соломон Господа и ходеше в повеленията на отца си
Давида
.
Притчите представляват друго нещо. Като ги чете съзнателно, човек може да изправя погрешките си. В „Еклесиаст" Соломон се е намирал под влияние на Сатурн." Като се качил на престола, Соломон първо се справил с враговете на баща си, които не са изпълнили неговата воля. Оженил се за дъщерята на египетския фараон и я завел в Ерусалим, където в последствие й направил специален дворец.
Третата глава на „Трета книга на царете", в трети стих се казва: „Възлюби Соломон Господа и ходеше в повеленията на отца си
Давида
.
Сам жертваше и кадеше на високите места." Когато отива в Гавон, голямото и високо място, явява му се Господ на сън и му казва: „Искай, що да ти дам." Соломон казва: „Дай, прочее, на раба си сърце разумно, за да съди людете ти. да различава между доброто и злото." „И угодно биле това слово Господу. че Соломон поиска това нещо.
към текста >>
Но в твоите дни не ще да направя това, заради
Давида
, отца ти, но от ръката на сина ти ще го откъсна."
И ще бъдат очите Ми и сърцето Ми там за всегда... Но ако се отклоните от Мене, тогаз ще изкореня Израиля от земята, която ви дадох и този дом, който осветих, ще хвърля от лицето Си." След това Соломон възлюбил още много жени. които били от различни народности и заедно с тях почнал да се покланя на техните богове, и се отклонил от Бога. Имал 700 жени, все княгини и 300 наложници. „Затова рече Господ Соломону: „Понеже ти не опази завета Ми, непременно ще откъсна царството ти от тебе и ще го дам на раба ти.
Но в твоите дни не ще да направя това, заради
Давида
, отца ти, но от ръката на сина ти ще го откъсна."
към текста >>
30.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но както само музикантът може да изкара хармонични звуци от арфата, така само онзи, който е запознат с Божественото изкуство, който е станал един нов
Давид
, е способен да направи да прозвучат хармониите на Свещените Писания и с това да прогони злите духове".
И Учителят казва, че в мислите на Христа се крие магическа сила, която се влива в човека и го преобразява, когато чете словата на Христа. Учителят казва още: "В Евангелието има цяр за всички болести - физически и психически, който се съдържа в известни стихове, които имат отношение към определени органи в човека". Ориген продължава: "Лечебна сила действа във всяка йота на Писанието. Всяка дума на Писанието е подобна на едно семе, от което може да изникне нов живот. Старият и Новият завет, Законът, пророците и апостолите са в хармония едни с други, като различните струни на една арфа.
Но както само музикантът може да изкара хармонични звуци от арфата, така само онзи, който е запознат с Божественото изкуство, който е станал един нов
Давид
, е способен да направи да прозвучат хармониите на Свещените Писания и с това да прогони злите духове".
В следващата мисъл Ориген говори за вдъхновението на Свещените Писания. Но за него вдъхновението не е едно вцепенено чудо, а един органически процес в обхода на човешката душа със съществата от висшите светове. Но Ориген познава действието на добрите Ангелски йерархии и на демоничните царства, и той е буден, за да разграничи различните видове вдъхновения. Той казва: "Искаме да приемем, че нито отговорите на Пития, нито другите изречения на боговете са измислени от хитри измамници. Затова пък не е нужно те да бъдат приписвани на боговете.
към текста >>
31.
3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ще се издигнете само когато Ангелите влязат във вашата душа и кажат: Днес се роди в дома
Давидов
Спасителят.
"С раждането на Христа се отбелязва една Велика епоха в света - явяването на Божия Син. Затова ние трябва да тържествуваме". "Когато се очистите и станете умни, постепенно когато се съгради вашия Храм, ще дойде и ще се роди Господ в него. А това, че се родил Исус Христос преди две хиляди години в Палестина, ни най-малко няма да ви ползва. Може да пеете тази песен още четири хиляди години, тя няма да ви помогне.
Ще се издигнете само когато Ангелите влязат във вашата душа и кажат: Днес се роди в дома
Давидов
Спасителят.
И когато се роди Христос за вас, тогаз ще бъдат там и Ирод, и Пилат, и първосвещеника Кайяфа". "Христос е израз на Втория Принцип на Бога, Той има стремеж да обедини всички същества. Това е стремежът на Христа да се прояви Бог индивидуално във всяка душа. Бог иска да си създаде в света малки къщички, в които да живее. Желанието на Христа, желанието на Втория Принцип е да вземе надмощие над клетките, монадите и да ги направи неразрушими, безсмъртни.
към текста >>
32.
6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Матей описва цялата родословна линия, по която иде Исус, като почва от Авраама, започвайки Евангелието с думите: "Родословието на Исуса Христа, сина
Давидов
, сина Авраамов".
Учителят, говорейки за отношението между Исус и Христос, казва: "Разликата между Исус и Христос е такава, каквато е разликата между нашето слънце и централното слънце на нашата галактика, което е 75 милиона пъти по- голямо от нашето. Така и Христос е 75 милиона пъти по- велик от Исус". Съвременните хора, всеки според степента на своето развитие, схващат този проблем. Но той си има своя обективна стойност, понеже отговаря на един определен факт. Исус от Назарет, както го описват в Евангелията, е роден в Палестина и неговото раждане определя началото на Новата епоха.
Матей описва цялата родословна линия, по която иде Исус, като почва от Авраама, започвайки Евангелието с думите: "Родословието на Исуса Христа, сина
Давидов
, сина Авраамов".
Като изрежда родовете, казва: "Иесей роди цар Давид, а цар Давид роди Соломона от Уриевата жена" и като следва родовете, казва: "Матана роди Якова, а Яков роди Йосиф, мъжа на Мария, от която се роди Исус, който се нарича Христос". Марко не говори нищо за раждането на Исус, а почва да говори за Йоан Кръстител, който ще приготви пътя на Христа и след това говори за Кръщението, където казва: "И тутакси, като излезе от водата видя, че се разтвориха Небесата и Духът като гълъб слезваше над него. И Глас биде от Небето: Ти си Син Мой възлюбени, в Когото благоволих" Лука чак в трета глава, след като говори за Кръщението на Исуса, казва: "Когато се кръсти Исус и се молеше, отвори се Небето и слезе Дух Святий в телесен вид като гълъб върху него. И Глас биде от Небето, Който казваше: Ти си Син мой възлюбени.
към текста >>
Като изрежда родовете, казва: "Иесей роди цар
Давид
, а цар
Давид
роди Соломона от Уриевата жена" и като следва родовете, казва: "Матана роди Якова, а Яков роди Йосиф, мъжа на Мария, от която се роди Исус, който се нарича Христос".
Така и Христос е 75 милиона пъти по- велик от Исус". Съвременните хора, всеки според степента на своето развитие, схващат този проблем. Но той си има своя обективна стойност, понеже отговаря на един определен факт. Исус от Назарет, както го описват в Евангелията, е роден в Палестина и неговото раждане определя началото на Новата епоха. Матей описва цялата родословна линия, по която иде Исус, като почва от Авраама, започвайки Евангелието с думите: "Родословието на Исуса Христа, сина Давидов, сина Авраамов".
Като изрежда родовете, казва: "Иесей роди цар
Давид
, а цар
Давид
роди Соломона от Уриевата жена" и като следва родовете, казва: "Матана роди Якова, а Яков роди Йосиф, мъжа на Мария, от която се роди Исус, който се нарича Христос".
Марко не говори нищо за раждането на Исус, а почва да говори за Йоан Кръстител, който ще приготви пътя на Христа и след това говори за Кръщението, където казва: "И тутакси, като излезе от водата видя, че се разтвориха Небесата и Духът като гълъб слезваше над него. И Глас биде от Небето: Ти си Син Мой възлюбени, в Когото благоволих" Лука чак в трета глава, след като говори за Кръщението на Исуса, казва: "Когато се кръсти Исус и се молеше, отвори се Небето и слезе Дух Святий в телесен вид като гълъб върху него. И Глас биде от Небето, Който казваше: Ти си Син мой възлюбени. В Тебе благоволих".
към текста >>
и стига до Натан, а Натан
Давидов
и стига чак до Адама.
Лука чак в трета глава, след като говори за Кръщението на Исуса, казва: "Когато се кръсти Исус и се молеше, отвори се Небето и слезе Дух Святий в телесен вид като гълъб върху него. И Глас биде от Небето, Който казваше: Ти си Син мой възлюбени. В Тебе благоволих". "И сам Исус начнуваше да е около 30 години. Според както Го мислеха беше син на Йосифа, който беше син Илиев", а Илий Мататов и т. н.
и стига до Натан, а Натан
Давидов
и стига чак до Адама.
При Матей Йосиф е роден от Яков, който иде по Соломонова линия, а при Лука Йосиф е роден от Илий, който иде по Натанова линия. Тук ясно става въпрос за двама Йосифовци и двама Исусовци. А Йоан никак не се спира за родословието и раждането на Исуса. Той говори за Словото, за Логоса, който е станал плът и след като говори за Кръщението, след това почва да описва дейността и живота на Исуса Христа. Ще приведа двете родословни книги за да се види, че те говорят за две съвършено различни родословни линии.
към текста >>
И виждаме, че независимо от обратното изреждане на родовете, има пълно съвпадение на имената, само между Авраама и
Давида
, но и във всички останали родове те съвсем не съвпадат.
Тук ясно става въпрос за двама Йосифовци и двама Исусовци. А Йоан никак не се спира за родословието и раждането на Исуса. Той говори за Словото, за Логоса, който е станал плът и след като говори за Кръщението, след това почва да описва дейността и живота на Исуса Христа. Ще приведа двете родословни книги за да се види, че те говорят за две съвършено различни родословни линии. При разглеждане на родословните линии се вижда, че Лука говори за 76 имена, а Матей за 41.
И виждаме, че независимо от обратното изреждане на родовете, има пълно съвпадение на имената, само между Авраама и
Давида
, но и във всички останали родове те съвсем не съвпадат.
В самото число на родовете между Давид и Исус двете книги напълно се различават: Матей изброява 27 поколения и имена, а Лука 42. И така имаме: От Адам до Авраам Матей не дава никакви имена, Лука дава 20 имена. От Авраам до Давид Матей дава 14 имена, Лука дава 14 имена. От Давид до Исус Матей дава 27 имена, Лука дава 42 имена.
към текста >>
В самото число на родовете между
Давид
и Исус двете книги напълно се различават: Матей изброява 27 поколения и имена, а Лука 42.
А Йоан никак не се спира за родословието и раждането на Исуса. Той говори за Словото, за Логоса, който е станал плът и след като говори за Кръщението, след това почва да описва дейността и живота на Исуса Христа. Ще приведа двете родословни книги за да се види, че те говорят за две съвършено различни родословни линии. При разглеждане на родословните линии се вижда, че Лука говори за 76 имена, а Матей за 41. И виждаме, че независимо от обратното изреждане на родовете, има пълно съвпадение на имената, само между Авраама и Давида, но и във всички останали родове те съвсем не съвпадат.
В самото число на родовете между
Давид
и Исус двете книги напълно се различават: Матей изброява 27 поколения и имена, а Лука 42.
И така имаме: От Адам до Авраам Матей не дава никакви имена, Лука дава 20 имена. От Авраам до Давид Матей дава 14 имена, Лука дава 14 имена. От Давид до Исус Матей дава 27 имена, Лука дава 42 имена. Понеже Матей не говори за родовете преди Авраам, а почва от Авраам, като проследим двете таблици виждаме, че от Авраам до Давид и двете таблици споменават последователно едни и същи имена.
към текста >>
От Авраам до
Давид
Матей дава 14 имена, Лука дава 14 имена.
При разглеждане на родословните линии се вижда, че Лука говори за 76 имена, а Матей за 41. И виждаме, че независимо от обратното изреждане на родовете, има пълно съвпадение на имената, само между Авраама и Давида, но и във всички останали родове те съвсем не съвпадат. В самото число на родовете между Давид и Исус двете книги напълно се различават: Матей изброява 27 поколения и имена, а Лука 42. И така имаме: От Адам до Авраам Матей не дава никакви имена, Лука дава 20 имена.
От Авраам до
Давид
Матей дава 14 имена, Лука дава 14 имена.
От Давид до Исус Матей дава 27 имена, Лука дава 42 имена. Понеже Матей не говори за родовете преди Авраам, а почва от Авраам, като проследим двете таблици виждаме, че от Авраам до Давид и двете таблици споменават последователно едни и същи имена. И така имаме следната таблица: МАТЕЙ........................................................ ЛУКА 1. Авраам................................................21. Авраам
към текста >>
От
Давид
до Исус Матей дава 27 имена, Лука дава 42 имена.
И виждаме, че независимо от обратното изреждане на родовете, има пълно съвпадение на имената, само между Авраама и Давида, но и във всички останали родове те съвсем не съвпадат. В самото число на родовете между Давид и Исус двете книги напълно се различават: Матей изброява 27 поколения и имена, а Лука 42. И така имаме: От Адам до Авраам Матей не дава никакви имена, Лука дава 20 имена. От Авраам до Давид Матей дава 14 имена, Лука дава 14 имена.
От
Давид
до Исус Матей дава 27 имена, Лука дава 42 имена.
Понеже Матей не говори за родовете преди Авраам, а почва от Авраам, като проследим двете таблици виждаме, че от Авраам до Давид и двете таблици споменават последователно едни и същи имена. И така имаме следната таблица: МАТЕЙ........................................................ ЛУКА 1. Авраам................................................21. Авраам 2. Исак.....................................................22. Исак
към текста >>
Понеже Матей не говори за родовете преди Авраам, а почва от Авраам, като проследим двете таблици виждаме, че от Авраам до
Давид
и двете таблици споменават последователно едни и същи имена.
В самото число на родовете между Давид и Исус двете книги напълно се различават: Матей изброява 27 поколения и имена, а Лука 42. И така имаме: От Адам до Авраам Матей не дава никакви имена, Лука дава 20 имена. От Авраам до Давид Матей дава 14 имена, Лука дава 14 имена. От Давид до Исус Матей дава 27 имена, Лука дава 42 имена.
Понеже Матей не говори за родовете преди Авраам, а почва от Авраам, като проследим двете таблици виждаме, че от Авраам до
Давид
и двете таблици споменават последователно едни и същи имена.
И така имаме следната таблица: МАТЕЙ........................................................ ЛУКА 1. Авраам................................................21. Авраам 2. Исак.....................................................22. Исак 3. Яков.....................................................23. Яков
към текста >>
14.
Давид
..................................................34.
Давид
9. Нахесон.................................................29. Нахесон 10. Салма.................................................30. Салма 11. Бояз.....................................................31. Бояз 12. Овид....................................................32. Овид 13. Йесей..................................................33. Йесей
14.
Давид
..................................................34.
Давид
От Давид до Исус има пълно различие между Матей и Лука: 14. Давид.................................................34. Давид 15. Соломон............................................35. Натан 16. Ровоям...............................................36. Мататата 17. Авия...................................................37. Мена
към текста >>
От
Давид
до Исус има пълно различие между Матей и Лука:
10. Салма.................................................30. Салма 11. Бояз.....................................................31. Бояз 12. Овид....................................................32. Овид 13. Йесей..................................................33. Йесей 14. Давид..................................................34. Давид
От
Давид
до Исус има пълно различие между Матей и Лука:
14. Давид.................................................34. Давид 15. Соломон............................................35. Натан 16. Ровоям...............................................36. Мататата 17. Авия...................................................37. Мена 18. Аза.....................................................38. Мелея
към текста >>
14.
Давид
.................................................34.
Давид
11. Бояз.....................................................31. Бояз 12. Овид....................................................32. Овид 13. Йесей..................................................33. Йесей 14. Давид..................................................34. Давид От Давид до Исус има пълно различие между Матей и Лука:
14.
Давид
.................................................34.
Давид
15. Соломон............................................35. Натан 16. Ровоям...............................................36. Мататата 17. Авия...................................................37. Мена 18. Аза.....................................................38. Мелея 19. Йосафата..........................................39. Елакаим
към текста >>
Но докато размишляваше, явява му се Ангел Господен на сън и му казва: Йосифе, сине
Давидов
, не се оставяй да бъдеш заблуден, считай Мария за твоя жена, защото плодът в нейната утроба е заченат чрез силата на Светия Дух.
Това е еволюционния процес, в течение на който човешкото съзнание все повече се разширява и се слива с Великото Божествено Съзнание. Сега ще предам подробно как различните евангелисти описват раждането на Исус. Матей описва раждането на Исус по следния начин: "Мария, неговата майка, беше сгодена за Йосиф. Но още преди да осъзнаят, че са имали съвместен живот оказа се, че тя бе заченала дете чрез силата на Светия Дух. Йосиф, нейният мъж, предаден на Божествен ред, не искаше да каже нищо лошо за нея и реши да не накърнява нейната тайна.
Но докато размишляваше, явява му се Ангел Господен на сън и му казва: Йосифе, сине
Давидов
, не се оставяй да бъдеш заблуден, считай Мария за твоя жена, защото плодът в нейната утроба е заченат чрез силата на Светия Дух.
Тя ще роди син, който трябва да наречеш Исус, защото Той ще изцели своите от болестите на греха. Всичко това стана, за да се сбъдне Словото, което Господ изрече чрез устата на пророците: Ето, Девица ще зачене и ще роди син, Той ще бъде наречен Емануил, което изтълкувано значи Бог всред нас. И като стана Йосиф от сън, той стори както бе му казал Ангелът, взе Мария при себе си като своя жена. Той нямаше съзнание, че е общувал с нея и като роди сина си, той му нарече името Исус". Във втора глава се описва поклонението на Мъдреците от Изток, наречени Царе Свещеници, които дошли от Изток и казали: "Къде се намира новороденият, който е предназначен да бъде Цар юдейски?
към текста >>
Такава е историята на Исус според Евангелието на Матей, който се ражда по линията на Йосиф, който е от
Давидовия
род по линията на Соломон.
Забележително е, че Царете Свещеници от Изток виждат звездата му. Учителят казва, че тази звезда е представяла живи Същества, които са водили Мъдреците, а Щайнер казва, че тази звезда е бил духът на Заратустра, което име се тълкува Златна звезда, който идвал да се въплъти в детето Исус от Назарет. Мъдреците, това са ученици на Заратустра от миналото, които идват да се поклонят на своя Учител, който иде в ново въплъщение. За бягството в Египет Учителя казва: Защо Йосиф не избяга с Исус и Мария в Асирия или Вавилон или другаде, а отиде в Египет, и отговаря: Защото по това време в Египет се намираше центърът на Бялото Братство и Исус бе изпратен в Египет за да влезе във връзка с ръководителите на Бялото Братство, за да пробудят в него съзнанието Кой е Той и да го подготвят за Неговата миския. Щайнер казва приблизително същото.
Такава е историята на Исус според Евангелието на Матей, който се ражда по линията на Йосиф, който е от
Давидовия
род по линията на Соломон.
Съвсем другояче описва това събитие Лука. Той почва с Благовестието на Ангела за раждането на Йоан Кръстител, което е съобщено на баща му Захарий в храма. Шест месеца след това Ангел Гавраил е изпратен от Духовния свят в един град в Галилея, наречен Назарет. Там той трябваше да се изяви на една Девица, сгодена за мъж на име Йосиф от дома Давидов. А името на Девицата беше Мария.
към текста >>
Там той трябваше да се изяви на една Девица, сгодена за мъж на име Йосиф от дома
Давидов
.
Щайнер казва приблизително същото. Такава е историята на Исус според Евангелието на Матей, който се ражда по линията на Йосиф, който е от Давидовия род по линията на Соломон. Съвсем другояче описва това събитие Лука. Той почва с Благовестието на Ангела за раждането на Йоан Кръстител, което е съобщено на баща му Захарий в храма. Шест месеца след това Ангел Гавраил е изпратен от Духовния свят в един град в Галилея, наречен Назарет.
Там той трябваше да се изяви на една Девица, сгодена за мъж на име Йосиф от дома
Давидов
.
А името на Девицата беше Мария. "Ангелът влезе при нея и каза: Привет тебе, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените. Мария се смути от това, как да го разбира, но Ангелът й рече: Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение. Ти ще заченеш в утробата си и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и Син на Всевишнаго ще се нарече.
към текста >>
И Господ Бог ще му даде Престола на баща му
Давида
.
А името на Девицата беше Мария. "Ангелът влезе при нея и каза: Привет тебе, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените. Мария се смути от това, как да го разбира, но Ангелът й рече: Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение. Ти ще заченеш в утробата си и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и Син на Всевишнаго ще се нарече.
И Господ Бог ще му даде Престола на баща му
Давида
.
И ще царува във веки над дома Яковов и Царството му не ще има край. Мария казва: Как ще стане това, тъй като аз не познавам мъж. Ангелът й рече: Святият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще осени, затова и святото онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син. Тя казва: Ето Господнята слугиня, нека бъде тъй, както си рекъл и Ангелът си отиде". След това Мария отива при Елисавета, майката на Йоан Кръстител.
към текста >>
След това във втората глава се разказва, че станало преброяване и Йосиф и Мария трябвало да отидат във Вит- леем, понеже Йосиф е бил от
Давидовия
род.
От това отношение, което е показано между Йоан Кръстител, който е още в утробата и Исус, който е също в утробата, е показана една Велика Тайна, за която сега само ще ви кажа, че двете души са почувствали своята близост, своето родство и затова Йоан заиграва в утробата. Тези души се чувстват сродни и затова изпитват радост при срещата. Мария като престоява при Елисавета три месеца, се връща в Назарет. Като се навършиха дните на Елисавета, ражда й се син, когото наричат Йоан, и баща му, изпълнен със Дух Святи, пророкува и говори за раждането на Спасителя и казва за детето си Йоан: Ти, детенце, Пророк на Всевишнаго ще се наречеш, защото ще вървиш пред Лицето на Господа да приготвиш Пъти-щата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им... А детето растеше и крепнеше по дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля".
След това във втората глава се разказва, че станало преброяване и Йосиф и Мария трябвало да отидат във Вит- леем, понеже Йосиф е бил от
Давидовия
род.
И когато бяха там, навършиха й се дните и роди. И роди първородния си син, пови го и го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата. По-нататък се разправя, че в околността имало овчари, на които се явил Ангел Господен и им съобщил, че в техния град Витлеем им се родил Спасител, който е Христос, Господ. И им казва, че ще намерят младенеца увит в пелени в яслите. И заедно с Ангела дошъл цял небесен хор, който хвалел Бога, казвайки: "Слава на Бога на висините и на земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение".
към текста >>
И поради преброяване отишли във Витлеем като
Давидов
град, за да се запишат там и там се ражда Исус.
Но родословната книга ни показва, че и в двата случая Йосиф е последният човек от една родословна линия. В единия случай при Матея той е последният член по линията на Соломон, а при Лука той е последният член по линията на Натан. При Матей съобщението за раждането на Исус се дава на Йосиф, а при Лука Благовестието се дава на Мария. При Матей имаме бягството в Египет и поклонението на Мъдреците, а при Лука имаме овчарите, на които се явяват Ангелите и казват, че се е родил Христос. Йосиф и Мария на Лука живеят в Назарет, град в Галилея и отиват в Ерусалим на поклонение.
И поради преброяване отишли във Витлеем като
Давидов
град, за да се запишат там и там се ражда Исус.
А Матея не казва нищо за местожителството на родителите, но направо казва, че Исус е роден във Витлеем, град в Юдея. И след завръщането от Египет Йосиф се страхува да отиде във Витлеем, а се настанява в галилейския град Назарет. За да се изясни и разбере това противоречие, както и всички противоречия, които съществуват в Евангелието, може да ни помогне само Окултната Наука, която черпи своите сведения от Вечното Евангелие, което е записано в Невидимия свят. Историческите документи ясно ни показват, че имаме две различни раждания, които се описват съвсем независимо от двамата евангелисти. Матей, както вече казах няколко пъти, ни описва раждането на Исус по Соломоновата линия и при Него идват на поклонение Мъдреците от Изток, след това идва бягството в Египет, връщането от там и заселването в Назарет.
към текста >>
33.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до
Давид
и от
Давид
до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога.
Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти. Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот. Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос. Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет. Ние виждаме, например, как авторът на Евангелието на Лука се стреми да покаже, че е станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река Йордан.
Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до
Давид
и от
Давид
до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога.
В Евангелието на Матей се прави опит да се отнесе произхода на Исус от Назарет до Авраам, комуто Бог Се открил. От това и от много други изрази в Евангелието индивидуалността, която е носител на Христос, се счита като най-великото духовно проявление в течение на човешката еволюция. Евангелистите са си поставили задача да посочат преди всичко, че произходът на Исус Христос се слива със самото начало на вселената, със самия Бог. Бог, Който обитава невидимо в цялото човечество, се пробужда специално в Исус Христос. За Този, именно, Бог се казва в Евангелието на Йоан, че е съществувал още отначало, още преди зараждането на Битието.
към текста >>
34.
2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички люде, защото днес ви се роди в
Давидовия
град Спасител, който е Христос, Господ".
Затова можем да кажем, че Лука ни говори за етерния Христос, Който ще дойде в бъдеще при Второто пришествие на облаците, т.е. в етерния свят. В Евангелието намекът за етерния Христос ни е даден във видението на пастирите и Христос пред Ирод. Във втора глава, 9 и 10 стих се казва: "И ангел Господен застана пред тях и Господната Слава ги осия. И те се много уплашиха.
Но ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички люде, защото днес ви се роди в
Давидовия
град Спасител, който е Христос, Господ".
В израза: "Ангел Господен застана пред тях", "Господната Слава ги осия", е представянето, разкриването на етерния свят пред душевния поглед на овчарите. Господната Слава изпълва етерния свят и се разкрива като Светлина. Славата, това е лъчезарността на етерния свят. Пастирите виждат в нощта със своето сърце изпълнената със Светлина слънчева етерна сфера, в която обитават ангелите. Сърдечната ясновидска сила на пастирите води до това, което в историята на религиите се нарича "виждане на Слънцето в полунощ".
към текста >>
35.
3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И когато се роди Исус от Назарет по
Давидова
линия, Буда, който заедно с ангелите възвести на овчарите раждането Му, озари с присъствието си детето Исус.
Затова е било необходимо наличието на Учители, които са ръководили човечеството и които са имали откровения от Възвишените Същества на Космоса, за да могат да кажат на хората, как да развиват в себе си състраданието и Любовта, защото хората още не са били узрели да разберат това със собствените си сили. Това, което днес хората познават със собствените си сили като висши добродетели на състраданието и Любовта, до които моралното чувство се издига днес, то е трябвало да бъде предавано в течение на дълги епохи от Небесните висини чрез Великите Учители. А Учителят на състраданието и Любовта през онези времена, когато хората не можеха сами да вникнат в естеството на състраданието и Любовта, е бил онзи Будисатва, който после се въплъти за последен път като Гаутама Буда. След като напусна тялото си като Буда, той нямал вече нужда да се преражда и станал едно духовно същество, подобно на ангелите и оттам се е проявявал като духовно същество във всички неща, които стават на Земята. Така, според Окултната Наука това, което се яви на пастирите като видение и им възвести раждането на Спасителя заедно с ангелите, това беше озареният Буда.
И когато се роди Исус от Назарет по
Давидова
линия, Буда, който заедно с ангелите възвести на овчарите раждането Му, озари с присъствието си детето Исус.
И праведният Симеон в храма, при представянето на Исус, според Окултната Наука, е прероденият мъдрец Азита, който при раждането на Буда предсказал неговото величие, но заплакал, че не може да доживее да види Неговата Слава. Но сега му било отредено да изживее това и затова той казва: "Господи, остави своя раб да умре с мир" (2;29-30). Да се върнем сега към Евангелието на Лука. Ако човек се остави да му въздейства Евангелието на Лука, той ще почувства, че то действа преди всичко на неговото сърце и събужда състраданието и Любовта, което беше и задачата на учението на Буда. От това, което казах по-горе се разбира, че будисткият светоглед се е влял в Евангелието на Лука.
към текста >>
36.
6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
То е предадено по следния начин, от 26 до 38 стих на първата глава, като е казано: "В шестия месец (след благовестието на Захария) ангел Гавраил беше изпратен от Бога в Галилейския град, наречен Назарет, при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф от
Давидовия
дом.
Ангелът в отговор му казва: Аз съм Гавраил, който стои пред Бога и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това. И ето, ще млъкнеш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва на думите ми, които ще се сбъднат своевременно". Това откровение няма нужда от тълкуване, защото е ясно само по себе си и това, за което то говори, се сбъдва точно така. В него са скрити много окултни истини, които всеки може да схване и разкрие. 2. Следващото благовестие е отправено към Мария за раждането на Исус.
То е предадено по следния начин, от 26 до 38 стих на първата глава, като е казано: "В шестия месец (след благовестието на Захария) ангел Гавраил беше изпратен от Бога в Галилейския град, наречен Назарет, при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф от
Давидовия
дом.
А името на девицата бе Мария. И като дойде ангелът при нея, рече: "Здравей, благодатна. Господ е с тебе. Благословена си ти между жените. А тя много се смути от думите му и в недоумение беше, какво ли ще бъде този поздрав.
към текста >>
И Господ Бог ще му даде престола на баща му
Давида
.
Благословена си ти между жените. А тя много се смути от думите му и в недоумение беше, какво ли ще бъде този поздрав. И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение. И ето, ще заченеш и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния.
И Господ Бог ще му даде престола на баща му
Давида
.
И ще царува в Яковия дом до века. И царството му не ще има край. А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам. И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще те осени. И тъй святото онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син.
към текста >>
И въздигна рог на спасение за нас в дима на слугата си
Давида
, както е говорил чрез устата на светите си от века пророци, избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, за да покаже милост към бащите ни и да спомним святия свой завет, клетвата, с която се е клел на баща ни Авраама, да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, да му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките си дни.
По такъв начин Мария е в непрекъсната връзка със Святия Дух, с Духовния свят. Това е един особен род посвещение, за което не е необходимо да се мине през така наречената мистична смърт, а в будно съзнание тя получава връзка с Духовния свят. 4. Следва откровението на Захария за Йоан Кръстител и за Исус Христос. То е описано по следния начин: "Тогава баща му Захари се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки: Благословен Господ, Израилевия Бог, защото посети днес людете си и извърши изкупление за тях.
И въздигна рог на спасение за нас в дима на слугата си
Давида
, както е говорил чрез устата на светите си от века пророци, избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, за да покаже милост към бащите ни и да спомним святия свой завет, клетвата, с която се е клел на баща ни Авраама, да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, да му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките си дни.
Да, и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш, защото ще вървиш пред лицето на Господа, да приготвиш пътищата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им. Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да осияе стоящите в тъмнина и в мрачна сянка, така щото да отправи нозете ни в пътя на мира. А детенцето растеше и крепнеше в дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля" (1;67-80). 5. Следващото благовестие е към овчарите в полето при раждането на Исус във Витлеем.
към текста >>
Но ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовествам ви голяма радост, която ще бъде за всички люде, защото днес ви се роди в
Давидовия
град Спасител, който е Христос Господ.
А детенцето растеше и крепнеше в дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля" (1;67-80). 5. Следващото благовестие е към овчарите в полето при раждането на Исус във Витлеем. Във втората глава, от 9 до 14 стих, е дадено това откровение, като е казано: "И ангел от Господа застана пред тях и Господната Слава ги осия. И те се уплашиха много.
Но ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовествам ви голяма радост, която ще бъде за всички люде, защото днес ви се роди в
Давидовия
град Спасител, който е Христос Господ.
И това ще ви бъде знакът: Ще намерите младенец, повит и лежащ в ясли. И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки: Слава на Бога във висините и на земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение". Тук имаме един факт, където не само един човек, но един колектив от хора получава откровение от духовния свят и то не учени хора и философи, а прости овчари получават откровение от духовния свят за най-великото събитие, което става на нашата Земя. Това потвърждава мисълта, в която е казано: Чистите по сърце ще видят Бога. Овчарите са хора простодушни, смирени, с чисти
към текста >>
37.
8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В 18 глава, от 36 до 43 стих е предаден разказът за изцеряването на слепия, който като чува, че идва Исус, казва: "Сине
Давидов
, смили се над мене".
И падна на лице при нозете на Исуса и Му благодареше. И той бе самарянин. А Исус в отговор му рече Нали се очистиха десетимата, а де са деветимата? Не намериха ли се други да се върнат и да въздадат слава на Бога, освен този иноплеменник? И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцери (17:12-19).
В 18 глава, от 36 до 43 стих е предаден разказът за изцеряването на слепия, който като чува, че идва Исус, казва: "Сине
Давидов
, смили се над мене".
Това повтаря два пъти. Тогава Исус го пита, какво иска да направи за него. Той казва: Да прогледам. Исус му казва: Прогледай, твоята вяра те изцери. И той веднага прогледнал и тръгнал след него, като славел Бога.
към текста >>
'Второто важно нещо е, че той казва: "Сине
Давидов
", като го повтаря два пъти.
Исус му казва: Прогледай, твоята вяра те изцери. И той веднага прогледнал и тръгнал след него, като славел Бога. Тук са важни две неща. Първо, слепият проглежда само с една дума, казана от Исус - "прогледай". И той му казва: Твоята вяра те изцери.
'Второто важно нещо е, че той казва: "Сине
Давидов
", като го повтаря два пъти.
Това е важно, но върху тази мисъл ще се спра на друго място.
към текста >>
38.
17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Следва изцелението на слепия, който вика: Сине
Давидов
, помогни ми!
А Той каза: Невъзможното за човеците, за Бога е възможно. А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме. А Той рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада заради Божието Царство, който да не е получил многократно повече в сегашно време, а в идещия свят Вечен Живот." (18;9-30) След това казва на 12-те, че като пристигнат в Ерусалим, Той ще бъде предаден на езичниците и ще бъде оскърбен, и много ще пострада, и ще бъде убит, и в третия ден ще възкръсне. "Но те не разбраха нищо от това, защото тази дума беше скрита за тях".
Следва изцелението на слепия, който вика: Сине
Давидов
, помогни ми!
(18;31-43) (За този случай говорих по-рано) 19-та глава започва със случката със Закхей, в заключение на което Исус казва: "Днес стана спасението на този дом. Защото и този е Аврамов син. Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото". И като слушаха това, Той прибави и им каза една притча, защото беше близо до Ерусалим и те си мислеха, че Божието Царство щеше веднага да се яви.
към текста >>
39.
3.17. Изцеление на слепия просяк
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Слепият, като чува, че Исус иде, започва да вика: " Исусе, сине
Давидов
, смили се над мене!
С изказването на тази мисъл Христос дава импулс за развитие на новите отношения, които трябва да се установят в бъдеще в новото общество, в новия свят, който постепенно навлиза в света. Защото с всяка мисъл, която изказва, с всяко действие, което прави, Христос действа върху цялото човечество в процеса на неговото развитие. Това е така, защото Христос е Духът на цялото човечество и с изказванията и с действията Си Той постепенно прониква в живота на човечеството, което е Негово тяло. С това Христос постепенно се въплътява в човечеството. В края на главата се казва, че Христос се среща със слепия просяк, който иска да бъде излекуван.
Слепият, като чува, че Исус иде, започва да вика: " Исусе, сине
Давидов
, смили се над мене!
" Това го повтаря два пъти. Това показва, че той е знаел, че Исус върви по линията на Давида. И като отива при Исуса, Той му казва: " Какво искаш да ти сторя? " Слепецът Му рече: " Учителю, да прогледам А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцери. И той веднага прогледна и тръгна подир Него по пътя." Това е второто отваряне очи на слепец.
към текста >>
Това показва, че той е знаел, че Исус върви по линията на
Давида
.
Това е така, защото Христос е Духът на цялото човечество и с изказванията и с действията Си Той постепенно прониква в живота на човечеството, което е Негово тяло. С това Христос постепенно се въплътява в човечеството. В края на главата се казва, че Христос се среща със слепия просяк, който иска да бъде излекуван. Слепият, като чува, че Исус иде, започва да вика: " Исусе, сине Давидов, смили се над мене! " Това го повтаря два пъти.
Това показва, че той е знаел, че Исус върви по линията на
Давида
.
И като отива при Исуса, Той му казва: " Какво искаш да ти сторя? " Слепецът Му рече: " Учителю, да прогледам А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцери. И той веднага прогледна и тръгна подир Него по пътя." Това е второто отваряне очи на слепец. Но и тук Христос казва, че вярата, която е имал. го излекува.
към текста >>
40.
6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
След това сам Исус, като говори на народа в храма, казва: "Как думат книжниците, че Христос е
Давидов
син?
Той предварително вижда накъде ще се търколи лавината, която Той трябваше да приведе в движение. След това идва при Него един книжник и Го пита коя е най-голямата заповед. Исус му отговори, че най-голямата заповед е да възлюби човек Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си разум и с всичката си сила. И втора подобна заповед е да възлюбиш ближния както себе си. След като видели как Христос отговорил мъдро на всички, престанали да Му задават въпроси.
След това сам Исус, като говори на народа в храма, казва: "Как думат книжниците, че Христос е
Давидов
син?
Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ, седни от дясно Ми, докле положа враговете Ти в Твое подножие. Сам Давид Го нарича Господ. Тогаз как е негов син? " След това Христос говори против книжниците и фарисеите, и ги изобличава. И като наблюдава кой какво пуска в
към текста >>
Сам
Давид
казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ, седни от дясно Ми, докле положа враговете Ти в Твое подножие.
След това идва при Него един книжник и Го пита коя е най-голямата заповед. Исус му отговори, че най-голямата заповед е да възлюби човек Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си разум и с всичката си сила. И втора подобна заповед е да възлюбиш ближния както себе си. След като видели как Христос отговорил мъдро на всички, престанали да Му задават въпроси. След това сам Исус, като говори на народа в храма, казва: "Как думат книжниците, че Христос е Давидов син?
Сам
Давид
казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ, седни от дясно Ми, докле положа враговете Ти в Твое подножие.
Сам Давид Го нарича Господ. Тогаз как е негов син? " След това Христос говори против книжниците и фарисеите, и ги изобличава. И като наблюдава кой какво пуска в съкровищницата, гледа една бедна вдовица, че е пуснала две лепти, което било всичкото й съкровище, докато другите давали много, но от изобилието.
към текста >>
Сам
Давид
Го нарича Господ.
Исус му отговори, че най-голямата заповед е да възлюби човек Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си разум и с всичката си сила. И втора подобна заповед е да възлюбиш ближния както себе си. След като видели как Христос отговорил мъдро на всички, престанали да Му задават въпроси. След това сам Исус, като говори на народа в храма, казва: "Как думат книжниците, че Христос е Давидов син? Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ, седни от дясно Ми, докле положа враговете Ти в Твое подножие.
Сам
Давид
Го нарича Господ.
Тогаз как е негов син? " След това Христос говори против книжниците и фарисеите, и ги изобличава. И като наблюдава кой какво пуска в съкровищницата, гледа една бедна вдовица, че е пуснала две лепти, което било всичкото й съкровище, докато другите давали много, но от изобилието. И Той казва на учениците Си: "Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата, защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, що имаше, пусна целия си имот".
към текста >>
41.
8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те трябваше да разберат, че Христос е вътрешно свързан със същността на това, което е дошло в еврейския народ с
Давид
; че Христос има една мисия, която означава върховната точка на мисията на целия еврейски народ.
Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва. Тук пак говори за първичните, космични отношения и за нещо свръхземно. Учениците трябваше да познаят в Христа Неговата космическа Същност, да Го познаят като едно Велико космично Същество, слязло на Земята да даде един нов импулс на човешкото развитие. Но за да може да проведе този импулс, Той трябва да мине през Голгота, за което Той многократно им говори. Еврейските ръководители - първосвещениците, книжниците и фарисеите трябваше да видят в Него, на основание на древните Писания, сина Да видов, което значи, че Той е плодът на целия еврейски народ.
Те трябваше да разберат, че Христос е вътрешно свързан със същността на това, което е дошло в еврейския народ с
Давид
; че Христос има една мисия, която означава върховната точка на мисията на целия еврейски народ.
Това ни е показано към края на Евангелието на Марко, като все повече се обръща внимание на това, че имаме работа със сина Давидов. Това трябваше да разберат и еврейските първенци, че е дошъл изпълнителят на Давидовата мисия. Най-силно и ясно това ни е показано със слепия, когото Христос изцерява. Това е едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране проявява древноеврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род. То се намира в 10-та глава в Евангелието на Марко и е онова място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като истински потомък на Давид.
към текста >>
Това ни е показано към края на Евангелието на Марко, като все повече се обръща внимание на това, че имаме работа със сина
Давидов
.
Тук пак говори за първичните, космични отношения и за нещо свръхземно. Учениците трябваше да познаят в Христа Неговата космическа Същност, да Го познаят като едно Велико космично Същество, слязло на Земята да даде един нов импулс на човешкото развитие. Но за да може да проведе този импулс, Той трябва да мине през Голгота, за което Той многократно им говори. Еврейските ръководители - първосвещениците, книжниците и фарисеите трябваше да видят в Него, на основание на древните Писания, сина Да видов, което значи, че Той е плодът на целия еврейски народ. Те трябваше да разберат, че Христос е вътрешно свързан със същността на това, което е дошло в еврейския народ с Давид; че Христос има една мисия, която означава върховната точка на мисията на целия еврейски народ.
Това ни е показано към края на Евангелието на Марко, като все повече се обръща внимание на това, че имаме работа със сина
Давидов
.
Това трябваше да разберат и еврейските първенци, че е дошъл изпълнителят на Давидовата мисия. Най-силно и ясно това ни е показано със слепия, когото Христос изцерява. Това е едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране проявява древноеврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род. То се намира в 10-та глава в Евангелието на Марко и е онова място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като истински потомък на Давид. Там е казано: "И когато излезе от Ерихон заедно с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше на пътя.
към текста >>
Това трябваше да разберат и еврейските първенци, че е дошъл изпълнителят на
Давидовата
мисия.
Учениците трябваше да познаят в Христа Неговата космическа Същност, да Го познаят като едно Велико космично Същество, слязло на Земята да даде един нов импулс на човешкото развитие. Но за да може да проведе този импулс, Той трябва да мине през Голгота, за което Той многократно им говори. Еврейските ръководители - първосвещениците, книжниците и фарисеите трябваше да видят в Него, на основание на древните Писания, сина Да видов, което значи, че Той е плодът на целия еврейски народ. Те трябваше да разберат, че Христос е вътрешно свързан със същността на това, което е дошло в еврейския народ с Давид; че Христос има една мисия, която означава върховната точка на мисията на целия еврейски народ. Това ни е показано към края на Евангелието на Марко, като все повече се обръща внимание на това, че имаме работа със сина Давидов.
Това трябваше да разберат и еврейските първенци, че е дошъл изпълнителят на
Давидовата
мисия.
Най-силно и ясно това ни е показано със слепия, когото Христос изцерява. Това е едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране проявява древноеврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род. То се намира в 10-та глава в Евангелието на Марко и е онова място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като истински потомък на Давид. Там е казано: "И когато излезе от Ерихон заедно с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше на пътя. И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
към текста >>
Това е едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране проявява древноеврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от
Давидовия
род.
Еврейските ръководители - първосвещениците, книжниците и фарисеите трябваше да видят в Него, на основание на древните Писания, сина Да видов, което значи, че Той е плодът на целия еврейски народ. Те трябваше да разберат, че Христос е вътрешно свързан със същността на това, което е дошло в еврейския народ с Давид; че Христос има една мисия, която означава върховната точка на мисията на целия еврейски народ. Това ни е показано към края на Евангелието на Марко, като все повече се обръща внимание на това, че имаме работа със сина Давидов. Това трябваше да разберат и еврейските първенци, че е дошъл изпълнителят на Давидовата мисия. Най-силно и ясно това ни е показано със слепия, когото Христос изцерява.
Това е едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране проявява древноеврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от
Давидовия
род.
То се намира в 10-та глава в Евангелието на Марко и е онова място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като истински потомък на Давид. Там е казано: "И когато излезе от Ерихон заедно с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше на пътя. И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене! И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов. смили се за мене!
към текста >>
То се намира в 10-та глава в Евангелието на Марко и е онова място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като истински потомък на
Давид
.
Те трябваше да разберат, че Христос е вътрешно свързан със същността на това, което е дошло в еврейския народ с Давид; че Христос има една мисия, която означава върховната точка на мисията на целия еврейски народ. Това ни е показано към края на Евангелието на Марко, като все повече се обръща внимание на това, че имаме работа със сина Давидов. Това трябваше да разберат и еврейските първенци, че е дошъл изпълнителят на Давидовата мисия. Най-силно и ясно това ни е показано със слепия, когото Христос изцерява. Това е едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране проявява древноеврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род.
То се намира в 10-та глава в Евангелието на Марко и е онова място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като истински потомък на
Давид
.
Там е казано: "И когато излезе от Ерихон заедно с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше на пътя. И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене! И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов. смили се за мене! ".
към текста >>
И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине
Давидов
, смили се за мене!
Това трябваше да разберат и еврейските първенци, че е дошъл изпълнителят на Давидовата мисия. Най-силно и ясно това ни е показано със слепия, когото Христос изцерява. Това е едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране проявява древноеврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род. То се намира в 10-та глава в Евангелието на Марко и е онова място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като истински потомък на Давид. Там е казано: "И когато излезе от Ерихон заедно с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше на пътя.
И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине
Давидов
, смили се за мене!
И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов. смили се за мене! ". Тук зовът на слепия е изрично подчертан, той вика: " Исусе, сине Давидов". Следователно само този слепец е разбрал, че пред него стои синът Давидов.
към текста >>
И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине
Давидов
.
Най-силно и ясно това ни е показано със слепия, когото Христос изцерява. Това е едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране проявява древноеврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род. То се намира в 10-та глава в Евангелието на Марко и е онова място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като истински потомък на Давид. Там е казано: "И когато излезе от Ерихон заедно с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше на пътя. И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине
Давидов
.
смили се за мене! ". Тук зовът на слепия е изрично подчертан, той вика: " Исусе, сине Давидов". Следователно само този слепец е разбрал, че пред него стои синът Давидов. В случая той се явява като емблема на простия народ, който е сляп в духовно отношение.
към текста >>
Тук зовът на слепия е изрично подчертан, той вика: " Исусе, сине
Давидов
".
Там е казано: "И когато излезе от Ерихон заедно с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше на пътя. И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене! И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов. смили се за мене! ".
Тук зовът на слепия е изрично подчертан, той вика: " Исусе, сине
Давидов
".
Следователно само този слепец е разбрал, че пред него стои синът Давидов. В случая той се явява като емблема на простия народ, който е сляп в духовно отношение. "И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те. И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса.
към текста >>
Следователно само този слепец е разбрал, че пред него стои синът
Давидов
.
И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене! И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов. смили се за мене! ". Тук зовът на слепия е изрично подчертан, той вика: " Исусе, сине Давидов".
Следователно само този слепец е разбрал, че пред него стои синът
Давидов
.
В случая той се явява като емблема на простия народ, който е сляп в духовно отношение. "И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те. И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса. И проговори Исус и му каза: Що искаш да ти сторя?
към текста >>
Тук важно е не изцеляването, а това, че от всички единствено слепият вика с всичка сила: " Исусе, сине
Давидов
".
И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса. И проговори Исус и му каза: Що искаш да ти сторя? И слепият Му рече: Учителю, да прогледам. А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И тутакси прогледа и тръгна подир Него по пътя." (10,46-52)
Тук важно е не изцеляването, а това, че от всички единствено слепият вика с всичка сила: " Исусе, сине
Давидов
".
А виждащите не Го познават. Слепият, който не вижда физически, Го познава. Тук Евангелието иска да каже колко са слепи другите и че този трябваше, за да Го види. Същественото тук е слепотата по отношение на Христа, а не изцелението на слепия. Така че, еврейският народ трябваше да познае Христа като син Давидов, но те не Го познаха; познаха Го само слепите.
към текста >>
Така че, еврейският народ трябваше да познае Христа като син
Давидов
, но те не Го познаха; познаха Го само слепите.
Тук важно е не изцеляването, а това, че от всички единствено слепият вика с всичка сила: " Исусе, сине Давидов". А виждащите не Го познават. Слепият, който не вижда физически, Го познава. Тук Евангелието иска да каже колко са слепи другите и че този трябваше, за да Го види. Същественото тук е слепотата по отношение на Христа, а не изцелението на слепия.
Така че, еврейският народ трябваше да познае Христа като син
Давидов
, но те не Го познаха; познаха Го само слепите.
А Пилат пита Исус: " Ти юдейски цар ли си? " И Той му отговаря: " Ти казваш". Втори път Го пита, Той мълчи. И Пилат се чуди - той характеризира римското неразбиране на нещата. Пилат Го счита за духовен цар на юдеите и затова Го пита: Ти цар на юдеите ли си?
към текста >>
Значи учениците трябваше да познаят в Исус кос-мичната същност на Христа; юдеите трябваше да познаят в Него
Давидовия
син, а римляните трябваше да познаят в Негово лице Този, Който става причина юдейската култура да проникне в света.
" И Той му отговаря: " Ти казваш". Втори път Го пита, Той мълчи. И Пилат се чуди - той характеризира римското неразбиране на нещата. Пилат Го счита за духовен цар на юдеите и затова Го пита: Ти цар на юдеите ли си? В лицето на Пилат римляните трябваше да разберат, че заедно с учението на Христа, юдейската култура се разнася по цялата Римска империя.
Значи учениците трябваше да познаят в Исус кос-мичната същност на Христа; юдеите трябваше да познаят в Него
Давидовия
син, а римляните трябваше да познаят в Негово лице Този, Който става причина юдейската култура да проникне в света.
Разглеждайки този въпрос, Щайнер казва: "Първият въпрос, надраснали ли са апостолите, избраните ученици, в своето разбиране народа? Познават ли те Исус Христос като космически Дух? Познаха ли те, че между тях има Един, Който не беше само това, което техният външен поглед виждаше като човек, но Който беше в една аура, чрез която на Земята се вливаха космически сили и космически закони? " "Че Христос изискваше от тях това разбиране, това ясно е изразено в Евангелието.
към текста >>
"А сега да разгледаме вторият вид разбиране и да се запитаме, как ръководителите на юдеите разбраха Онзи, Който трябваше да се яви от
Давидовия
род като цвят на древното еврейско развитие.
Чашата не отмина. Той беше предопределен да извърши и в душевно отношение сам великото дело. По такъв начин светът имаше Тайната на Голгота, но по времето, когато тя стана, нямаше още разбиране за това събитие. И най-избраните не можаха да издържат докрай и да останат достатъчно будни. Това е относно първото разбиране".
"А сега да разгледаме вторият вид разбиране и да се запитаме, как ръководителите на юдеите разбраха Онзи, Който трябваше да се яви от
Давидовия
род като цвят на древното еврейско развитие.
Едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране прояви еврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род, се намира в 10та глава на Евангелието на Марко. Това е онова решаващо място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като Онзи, Който е истинският потомък на Давид". "И дойдоха в Ерихон, и когато излизаше от Ерихон заедно с учениците Си и народ много, синът Тимеев, слепият Вартимей седеше на пътя и просеше. И като чу, че е Исус Назарянина, започна да вика и казва: Исусе, сине Давидов, смили се над мене! И мнозина му запрещаваха да мълчи.
към текста >>
Едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране прояви еврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от
Давидовия
род, се намира в 10та глава на Евангелието на Марко.
Той беше предопределен да извърши и в душевно отношение сам великото дело. По такъв начин светът имаше Тайната на Голгота, но по времето, когато тя стана, нямаше още разбиране за това събитие. И най-избраните не можаха да издържат докрай и да останат достатъчно будни. Това е относно първото разбиране". "А сега да разгледаме вторият вид разбиране и да се запитаме, как ръководителите на юдеите разбраха Онзи, Който трябваше да се яви от Давидовия род като цвят на древното еврейско развитие.
Едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране прояви еврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от
Давидовия
род, се намира в 10та глава на Евангелието на Марко.
Това е онова решаващо място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като Онзи, Който е истинският потомък на Давид". "И дойдоха в Ерихон, и когато излизаше от Ерихон заедно с учениците Си и народ много, синът Тимеев, слепият Вартимей седеше на пътя и просеше. И като чу, че е Исус Назарянина, започна да вика и казва: Исусе, сине Давидов, смили се над мене! И мнозина му запрещаваха да мълчи. Но той викаше още по-силно: Сине Давидов, смили се над мене!
към текста >>
Това е онова решаващо място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като Онзи, Който е истинският потомък на
Давид
".
По такъв начин светът имаше Тайната на Голгота, но по времето, когато тя стана, нямаше още разбиране за това събитие. И най-избраните не можаха да издържат докрай и да останат достатъчно будни. Това е относно първото разбиране". "А сега да разгледаме вторият вид разбиране и да се запитаме, как ръководителите на юдеите разбраха Онзи, Който трябваше да се яви от Давидовия род като цвят на древното еврейско развитие. Едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране прояви еврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род, се намира в 10та глава на Евангелието на Марко.
Това е онова решаващо място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като Онзи, Който е истинският потомък на
Давид
".
"И дойдоха в Ерихон, и когато излизаше от Ерихон заедно с учениците Си и народ много, синът Тимеев, слепият Вартимей седеше на пътя и просеше. И като чу, че е Исус Назарянина, започна да вика и казва: Исусе, сине Давидов, смили се над мене! И мнозина му запрещаваха да мълчи. Но той викаше още по-силно: Сине Давидов, смили се над мене! "
към текста >>
И като чу, че е Исус Назарянина, започна да вика и казва: Исусе, сине
Давидов
, смили се над мене!
Това е относно първото разбиране". "А сега да разгледаме вторият вид разбиране и да се запитаме, как ръководителите на юдеите разбраха Онзи, Който трябваше да се яви от Давидовия род като цвят на древното еврейско развитие. Едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране прояви еврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род, се намира в 10та глава на Евангелието на Марко. Това е онова решаващо място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като Онзи, Който е истинският потомък на Давид". "И дойдоха в Ерихон, и когато излизаше от Ерихон заедно с учениците Си и народ много, синът Тимеев, слепият Вартимей седеше на пътя и просеше.
И като чу, че е Исус Назарянина, започна да вика и казва: Исусе, сине
Давидов
, смили се над мене!
И мнозина му запрещаваха да мълчи. Но той викаше още по-силно: Сине Давидов, смили се над мене! " Тук зовът на слепия е изрично така характеризиран, че той вика: " Ти, сине Давидов". Следователно само той, слепецът е разбрал, че пред него стои синът Давидов.
към текста >>
Но той викаше още по-силно: Сине
Давидов
, смили се над мене!
Едно от първите места, където ни се обръща внимание върху това, какво разбиране прояви еврейският народ спрямо Този, Който произхождаше от Давидовия род, се намира в 10та глава на Евангелието на Марко. Това е онова решаващо място, където Христос се приближава до Ерусалим и трябва да бъде познат от древноеврейския народ като Онзи, Който е истинският потомък на Давид". "И дойдоха в Ерихон, и когато излизаше от Ерихон заедно с учениците Си и народ много, синът Тимеев, слепият Вартимей седеше на пътя и просеше. И като чу, че е Исус Назарянина, започна да вика и казва: Исусе, сине Давидов, смили се над мене! И мнозина му запрещаваха да мълчи.
Но той викаше още по-силно: Сине
Давидов
, смили се над мене!
" Тук зовът на слепия е изрично така характеризиран, че той вика: " Ти, сине Давидов". Следователно само той, слепецът е разбрал, че пред него стои синът Давидов. "И спря се Исус и каза: Повикайте го при Мене. И те повикаха слепия и му казаха: Дерзай, стани, вика те.
към текста >>
Тук зовът на слепия е изрично така характеризиран, че той вика: " Ти, сине
Давидов
".
"И дойдоха в Ерихон, и когато излизаше от Ерихон заедно с учениците Си и народ много, синът Тимеев, слепият Вартимей седеше на пътя и просеше. И като чу, че е Исус Назарянина, започна да вика и казва: Исусе, сине Давидов, смили се над мене! И мнозина му запрещаваха да мълчи. Но той викаше още по-силно: Сине Давидов, смили се над мене! "
Тук зовът на слепия е изрично така характеризиран, че той вика: " Ти, сине
Давидов
".
Следователно само той, слепецът е разбрал, че пред него стои синът Давидов. "И спря се Исус и каза: Повикайте го при Мене. И те повикаха слепия и му казаха: Дерзай, стани, вика те. И той хвърли дрехата си и дойде при Исус. И Исус му казва: Що искаш да сторя?
към текста >>
Следователно само той, слепецът е разбрал, че пред него стои синът
Давидов
.
И като чу, че е Исус Назарянина, започна да вика и казва: Исусе, сине Давидов, смили се над мене! И мнозина му запрещаваха да мълчи. Но той викаше още по-силно: Сине Давидов, смили се над мене! " Тук зовът на слепия е изрично така характеризиран, че той вика: " Ти, сине Давидов".
Следователно само той, слепецът е разбрал, че пред него стои синът
Давидов
.
"И спря се Исус и каза: Повикайте го при Мене. И те повикаха слепия и му казаха: Дерзай, стани, вика те. И той хвърли дрехата си и дойде при Исус. И Исус му казва: Що искаш да сторя? Слепият му рече: Учителю, да прогледам.
към текста >>
Тук важно е не изцелението, а това, че от всички само един - слепецът - вика с всичка сила: "Исусе, сине
Давидов
!
И тутакси прогледна и последва Исус в пътя". (10,45-52) "Това значи: само вяра изискваше Исус. Не трябва ли да помислим, защо всред другите неща, които Евангелието разказва, е поставено и това изцеление на един сляп? Защо разказът за това изцеление стои така изолирано там? Хората би трябвало да научат нещо от композиционната форма на Евангелието.
Тук важно е не изцелението, а това, че от всички само един - слепецът - вика с всичка сила: "Исусе, сине
Давидов
!
". Виждащите не Го познават, но слепият, който не Го вижда физически, го познава. Така щото тук Евангелието иска да покаже колко са слепи другите и че този трябваше първо да ослепее, за да Го види. Същественото на това място е слепотата, а не изцелението и колко малко е бил разбран Христос, това виждаме веднага..." По-нататък навсякъде може да намерите как Той говори за това, че Космическото прониква и се вживява в човешката индивидуалност. Той говори фактически за Космичното, когато говори за Безсмъртието.
към текста >>
И отново е важно, че тук то е вградено композиционно в онази връзка, където Христос трябва да се яви като син
Давидов
: че Бог е Бог на живите, а не на мъртвите; че Бог е Бог на Авраам, на Исаак и на Яков." (12,26-27)
". Виждащите не Го познават, но слепият, който не Го вижда физически, го познава. Така щото тук Евангелието иска да покаже колко са слепи другите и че този трябваше първо да ослепее, за да Го види. Същественото на това място е слепотата, а не изцелението и колко малко е бил разбран Христос, това виждаме веднага..." По-нататък навсякъде може да намерите как Той говори за това, че Космическото прониква и се вживява в човешката индивидуалност. Той говори фактически за Космичното, когато говори за Безсмъртието.
И отново е важно, че тук то е вградено композиционно в онази връзка, където Христос трябва да се яви като син
Давидов
: че Бог е Бог на живите, а не на мъртвите; че Бог е Бог на Авраам, на Исаак и на Яков." (12,26-27)
Защото Авраам, Исаак и Яков продължават, всеки един от тях, да живеят в следващите поколения, в други форми, защото Бог живее в тяхната индивидуалност. Но това е още по-силно подчертано там, където се говори за човека, какво дреме в него и трябва да бъде пробудено. Там се казва, че не се касае само за физическия син Давидов, защото самият Давид говори за Господа, а не за физическия син. (12,35-,3) "И като поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син. Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ: Седни отдясно Ми, докле положа враговете Ти на Твое подножие".
към текста >>
Там се казва, че не се касае само за физическия син
Давидов
, защото самият
Давид
говори за Господа, а не за физическия син. (12,35-,3)
По-нататък навсякъде може да намерите как Той говори за това, че Космическото прониква и се вживява в човешката индивидуалност. Той говори фактически за Космичното, когато говори за Безсмъртието. И отново е важно, че тук то е вградено композиционно в онази връзка, където Христос трябва да се яви като син Давидов: че Бог е Бог на живите, а не на мъртвите; че Бог е Бог на Авраам, на Исаак и на Яков." (12,26-27) Защото Авраам, Исаак и Яков продължават, всеки един от тях, да живеят в следващите поколения, в други форми, защото Бог живее в тяхната индивидуалност. Но това е още по-силно подчертано там, където се говори за човека, какво дреме в него и трябва да бъде пробудено.
Там се казва, че не се касае само за физическия син
Давидов
, защото самият
Давид
говори за Господа, а не за физическия син. (12,35-,3)
"И като поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син. Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ: Седни отдясно Ми, докле положа враговете Ти на Твое подножие". Сам Давид Го нарича Господ. Тогава как да е негов син? " Оттук се вижда, че се говори за Господа в индивидуалността на човека, на Господа, Който живее в човека, за това, което трябваше да се разцъфти от Давидовия род.
към текста >>
"И като поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е
Давидов
син.
Той говори фактически за Космичното, когато говори за Безсмъртието. И отново е важно, че тук то е вградено композиционно в онази връзка, където Христос трябва да се яви като син Давидов: че Бог е Бог на живите, а не на мъртвите; че Бог е Бог на Авраам, на Исаак и на Яков." (12,26-27) Защото Авраам, Исаак и Яков продължават, всеки един от тях, да живеят в следващите поколения, в други форми, защото Бог живее в тяхната индивидуалност. Но това е още по-силно подчертано там, където се говори за човека, какво дреме в него и трябва да бъде пробудено. Там се казва, че не се касае само за физическия син Давидов, защото самият Давид говори за Господа, а не за физическия син. (12,35-,3)
"И като поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е
Давидов
син.
Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ: Седни отдясно Ми, докле положа враговете Ти на Твое подножие". Сам Давид Го нарича Господ. Тогава как да е негов син? " Оттук се вижда, че се говори за Господа в индивидуалността на човека, на Господа, Който живее в човека, за това, което трябваше да се разцъфти от Давидовия род. "Нека изтъкнем още едно място: потърсете към края на Евангелието на Марко едно място, на което не се обръща внимание при четенето, когато то не се разбира; но когато бъде разбрано, то действа потресаващо на душата.
към текста >>
Сам
Давид
казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ: Седни отдясно Ми, докле положа враговете Ти на Твое подножие".
И отново е важно, че тук то е вградено композиционно в онази връзка, където Христос трябва да се яви като син Давидов: че Бог е Бог на живите, а не на мъртвите; че Бог е Бог на Авраам, на Исаак и на Яков." (12,26-27) Защото Авраам, Исаак и Яков продължават, всеки един от тях, да живеят в следващите поколения, в други форми, защото Бог живее в тяхната индивидуалност. Но това е още по-силно подчертано там, където се говори за човека, какво дреме в него и трябва да бъде пробудено. Там се казва, че не се касае само за физическия син Давидов, защото самият Давид говори за Господа, а не за физическия син. (12,35-,3) "И като поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син.
Сам
Давид
казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ: Седни отдясно Ми, докле положа враговете Ти на Твое подножие".
Сам Давид Го нарича Господ. Тогава как да е негов син? " Оттук се вижда, че се говори за Господа в индивидуалността на човека, на Господа, Който живее в човека, за това, което трябваше да се разцъфти от Давидовия род. "Нека изтъкнем още едно място: потърсете към края на Евангелието на Марко едно място, на което не се обръща внимание при четенето, когато то не се разбира; но когато бъде разбрано, то действа потресаващо на душата. То е онова място, където се говори, че Христос е предаден сега на светските сили, че ще бъде съден и че ще се търси основание да бъде осъден.
към текста >>
Сам
Давид
Го нарича Господ.
Защото Авраам, Исаак и Яков продължават, всеки един от тях, да живеят в следващите поколения, в други форми, защото Бог живее в тяхната индивидуалност. Но това е още по-силно подчертано там, където се говори за човека, какво дреме в него и трябва да бъде пробудено. Там се казва, че не се касае само за физическия син Давидов, защото самият Давид говори за Господа, а не за физическия син. (12,35-,3) "И като поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син. Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ: Седни отдясно Ми, докле положа враговете Ти на Твое подножие".
Сам
Давид
Го нарича Господ.
Тогава как да е негов син? " Оттук се вижда, че се говори за Господа в индивидуалността на човека, на Господа, Който живее в човека, за това, което трябваше да се разцъфти от Давидовия род. "Нека изтъкнем още едно място: потърсете към края на Евангелието на Марко едно място, на което не се обръща внимание при четенето, когато то не се разбира; но когато бъде разбрано, то действа потресаващо на душата. То е онова място, където се говори, че Христос е предаден сега на светските сили, че ще бъде съден и че ще се търси основание да бъде осъден. Преди това място бе казано, какво е извършил Той в храма, изгони среброменителите и разтури масите им, където бе говорил твърде смели слова, но затова не Му се случи нищо.
към текста >>
" Оттук се вижда, че се говори за Господа в индивидуалността на човека, на Господа, Който живее в човека, за това, което трябваше да се разцъфти от
Давидовия
род.
Там се казва, че не се касае само за физическия син Давидов, защото самият Давид говори за Господа, а не за физическия син. (12,35-,3) "И като поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син. Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ: Седни отдясно Ми, докле положа враговете Ти на Твое подножие". Сам Давид Го нарича Господ. Тогава как да е негов син?
" Оттук се вижда, че се говори за Господа в индивидуалността на човека, на Господа, Който живее в човека, за това, което трябваше да се разцъфти от
Давидовия
род.
"Нека изтъкнем още едно място: потърсете към края на Евангелието на Марко едно място, на което не се обръща внимание при четенето, когато то не се разбира; но когато бъде разбрано, то действа потресаващо на душата. То е онова място, където се говори, че Христос е предаден сега на светските сили, че ще бъде съден и че ще се търси основание да бъде осъден. Преди това място бе казано, какво е извършил Той в храма, изгони среброменителите и разтури масите им, където бе говорил твърде смели слова, но затова не Му се случи нищо. Той изрично обръща внимание на това: " Всичко това вие чухте и сега, когато се намирам пред вас, търсите лъжливи свидетелства против Мене, хванахте Ме чрез един предател с обикновени средства, както хващат човек, който е извършил тежко престъпление, когато се намирах сред вас в храма". Това е едно потресаващо място.
към текста >>
42.
3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Еврейският народ изминава първия период от Авраам до
Давид
, като минава през четиринадесет поколения.
С това той подготви еврейския народ, за да изпълни своята мисия - да създаде подходящо тяло, в което да се всели Логосът. Развитието на еврейския народ може да бъде сравнено с развитието на отделния човек, което развитие преминава през периоди от седем години. До седмата година расте и укрепва физическото тяло; от седмата до четиринадесетата - етерното тяло, а от четиринадесетата до двадесет и първата - астралното тяло.
Еврейският народ изминава първия период от Авраам до
Давид
, като минава през четиринадесет поколения.
В течение на това време е направено всичко, което е в състояние да укрепи свойствата на кръвта. В течение на втория период се преминава вътрешно укрепване, което продължава до вавилонското робство, когато еврейският народ се среща със Заратустра. Това е периодът на вторите четиринадесет поколения. Третият период е след вавилонското робство и обхваща също четиринадесет поколения. Всичката опитност, която еврейският народ е събрал в течение на тези три периода, е съсредоточена в един човек.
към текста >>
43.
6. Послание към Филаделфийската Църква - Шестата културна епоха
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Апокалипсисът го нарича Ключ на
Давида
.
Сега се посяват семената, които ще дадат плод в бъдеще. В тази културна епоха в човека ще се събуди една по-висша индивидуалност, така щото никаква външна сила не ще има влияние над неговата воля, ако самата тя не го желае. Ние ще можем тогава да затворим вратата на душата си и никой не би могъл да я отвори без наше съгласие. Ние ще я отворим и никоя противна сила не би могла да я затвори. Това показва, че човек притежава ключа, с който само той ще може да работи.
Апокалипсисът го нарича Ключ на
Давида
.
Ето защо Този, Който вдъхновява шестото Послание, казва, че притежава Ключа на Давида. Тази епоха е характеризирана по следния начин в Апокалипсиса: "До Ангела на Филаделфийската Църква пиши: Така казва Светият, Истинският, у Когото е Давидовият ключ; Който отваря и никой не ще може да затвори; и затваря и никой не ще може да отвори." /3;7/. Това е характеристиката на тази култура, както посочих и по-горе. Казва се още: "Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворена врата, която никой не може да затвори, понеже имайки само малко сила, пак си опазил Моето Слово, и не си се отрекъл от Името Ми.
към текста >>
Ето защо Този, Който вдъхновява шестото Послание, казва, че притежава Ключа на
Давида
.
В тази културна епоха в човека ще се събуди една по-висша индивидуалност, така щото никаква външна сила не ще има влияние над неговата воля, ако самата тя не го желае. Ние ще можем тогава да затворим вратата на душата си и никой не би могъл да я отвори без наше съгласие. Ние ще я отворим и никоя противна сила не би могла да я затвори. Това показва, че човек притежава ключа, с който само той ще може да работи. Апокалипсисът го нарича Ключ на Давида.
Ето защо Този, Който вдъхновява шестото Послание, казва, че притежава Ключа на
Давида
.
Тази епоха е характеризирана по следния начин в Апокалипсиса: "До Ангела на Филаделфийската Църква пиши: Така казва Светият, Истинският, у Когото е Давидовият ключ; Който отваря и никой не ще може да затвори; и затваря и никой не ще може да отвори." /3;7/. Това е характеристиката на тази култура, както посочих и по-горе. Казва се още: "Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворена врата, която никой не може да затвори, понеже имайки само малко сила, пак си опазил Моето Слово, и не си се отрекъл от Името Ми. Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат - ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те възлюбих.
към текста >>
Тази епоха е характеризирана по следния начин в Апокалипсиса: "До Ангела на Филаделфийската Църква пиши: Така казва Светият, Истинският, у Когото е
Давидовият
ключ; Който отваря и никой не ще може да затвори; и затваря и никой не ще може да отвори." /3;7/.
Ние ще можем тогава да затворим вратата на душата си и никой не би могъл да я отвори без наше съгласие. Ние ще я отворим и никоя противна сила не би могла да я затвори. Това показва, че човек притежава ключа, с който само той ще може да работи. Апокалипсисът го нарича Ключ на Давида. Ето защо Този, Който вдъхновява шестото Послание, казва, че притежава Ключа на Давида.
Тази епоха е характеризирана по следния начин в Апокалипсиса: "До Ангела на Филаделфийската Църква пиши: Така казва Светият, Истинският, у Когото е
Давидовият
ключ; Който отваря и никой не ще може да затвори; и затваря и никой не ще може да отвори." /3;7/.
Това е характеристиката на тази култура, както посочих и по-горе. Казва се още: "Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворена врата, която никой не може да затвори, понеже имайки само малко сила, пак си опазил Моето Слово, и не си се отрекъл от Името Ми. Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат - ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те възлюбих. Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата Вселена да изпита ония, които живеят по земята.
към текста >>
Светият, истинският, това е Азът, в когото живее Принципът на Христа, Който има
Давидовия
ключ, т.е.
Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат - ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те възлюбих. Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата Вселена да изпита ония, които живеят по земята. Ето, ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца. Който победи, ще го направя стълб в Храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него Името на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от Небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име. Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към Църквите."/3;7-13/.
Светият, истинският, това е Азът, в когото живее Принципът на Христа, Който има
Давидовия
ключ, т.е.
който има власт над всички сили на човешката природа. Никаква външна сила не може да повлияе на човешката воля без съгласието на човека. Тази културна епоха се ражда сега в недрата на Петата културна епоха и за нея се подготвя днес човечеството, начело със славянството. В тази културна епоха ще се развие Разумното сърце и Учителя е дошъл именно да подготви раждането на тази културна епоха, от която ще се роди Шестата раса, която коренно ще се различава от сегашното човечество. Учителя нарича тази раса Светеща раса, която също ще се развие в седем последователни културни епохи.
към текста >>
44.
VI. КНИГАТА СЪС СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тази дума се среща също така в първото Евангелие - Евангелието на Матея 1-ва глава: "Това е книгата на раждането на Исуса Христа, Сина
Давидов
, Сина Авраамов.
И то дойде, та взе Книгата из десницата на Седящия на Престола..."/5,1-8/ Какво представя Книгата и какво представят Печатите? - Това са символи, които ни разкриват дълбоки Тайни от развитието на човечеството. Думата Книга се среща рядко в Библията. В Стария Завет се намират думите: "Това е Книгата на човешките раси, когато Бог създаде човека" /Битие 5.1/.
Тази дума се среща също така в първото Евангелие - Евангелието на Матея 1-ва глава: "Това е книгата на раждането на Исуса Христа, Сина
Давидов
, Сина Авраамов.
Авраам роди Исака, Исак роди Яков и т.н." За трети път думата книга се употребява тук, в Апокалипсиса. Тук е казано: "Агнето само е достойно да отвори Книгата със 7-те Печата". Навсякъде тук думата книга е употребена в смисъл, който има думата архива или анали. Под архива се разбира всичко, което съдържа поредица от неща, зависещи едно от друго, като например последователност от опитности, приноси на едно богатство, състоянието на едно наследство и пр.
към текста >>
45.
ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Отивайки към кладата, той пеел пасажи от 91 псалом на
Давида
.
Между привържениците на Богомилството имало и някои висши духовници. Обстоятелството, че Богомилството имало привърженици сред висшите светски и духовни кръгове в Цариград, изплашило още повече императора и веднага, щом узнал това, той решил да осъди на изгаряне Василий и първите му последователи. Издигнал две клади — на едната имало кръст и които отивали към кръста, ги освобождавали, а които отивали към другата клада, били обречени на изгаряне. Там присъствали и голям брой богомили, които наблюдавали своя водач Василий. Той гледал с пренебрежение на всяко наказание и заплаха.
Отивайки към кладата, той пеел пасажи от 91 псалом на
Давида
.
Останал непоколебим, защото нито огънят пречупил желязната му воля, нито пратените от страна на императора послания до него да го увещават да се покае. Той останал непоколебим и се качил на кладата, която го обхванала и изгорял. Тъй трагично завършил своята дейност един от най-изтъкнатите богомилски проповедници през 12 век. Обаче неговите ученици отначало не били изгорени, но били отведени в затвор. После някои от тях изгорели, а други — останали в затвора.
към текста >>
46.
Псалмите на Давид – магически формули
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
• 208 • Псалмите на
Давид
– магически формули.
• 208 • Псалмите на
Давид
– магически формули.
В Псалмите на Давид има ред формули, с някои от които си служи бялата магия, а с някои – черната. В някои от Псалмите си Давид отправя заклинания към неприятелите си. Тези заклинания са магически формули, с които той иска да обезсили неприятелите си, да се освободи от тях.
към текста >>
В Псалмите на
Давид
има ред формули, с някои от които си служи бялата магия, а с някои – черната.
• 208 • Псалмите на Давид – магически формули.
В Псалмите на
Давид
има ред формули, с някои от които си служи бялата магия, а с някои – черната.
В някои от Псалмите си Давид отправя заклинания към неприятелите си. Тези заклинания са магически формули, с които той иска да обезсили неприятелите си, да се освободи от тях.
към текста >>
В някои от Псалмите си
Давид
отправя заклинания към неприятелите си.
• 208 • Псалмите на Давид – магически формули. В Псалмите на Давид има ред формули, с някои от които си служи бялата магия, а с някои – черната.
В някои от Псалмите си
Давид
отправя заклинания към неприятелите си.
Тези заклинания са магически формули, с които той иска да обезсили неприятелите си, да се освободи от тях.
към текста >>
47.
Духът-ръководител
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И
Давид
казва: “Не отнемай от мен Светия Си Дух!
Напусне ли ви този Дух, ще ви сполети най-голямото нещастие. Когато е с вас, Той ще ви урежда пътя, ще ви прекара благополучно през всичките пътеки. Каквито нужди и да се явят, Той лесно ще ги премахне; каквито болести да ви дойдат, Той знае как да ги лекува. Пък и вас ще научи да лекувате всички болести. За този Дух говори Бог: “Ще изпратя Духа си да ви ръководи и крепи в пътя на Живота”.
И
Давид
казва: “Не отнемай от мен Светия Си Дух!
” Този Дух е носител на Божията Любов. Без Него не можете да направите нито крачка напред. Когато тези Божествени Духове живеят в хората и ги управляват, в живота им ще царува хармония. Когато вие сте в дисхармония, това показва, че тия Възвишени Духове не са във вас, а са горе на Небето и чакат там, докато се споразумеете. Затова, за да разберете душата на някой човек, трябва да бъдете много умен.
към текста >>
48.
59-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И в Писанието някъде се казва: "Размишляваше
Давид
в сърцето си".
Ние може да не знаем къде е небето, може да не знаем где живее Господ, колко е далеч от нас, но трябва да чувстваме Бога. И право е казал пророкът, че Бог не живее в небето, а в сърцата на смирените. А смирени са хората на разумното сърце. Ако всички вие бихте се водили по вашето разумно сърце, всичките спорове, които по някой път се явяват между вас, биха изчезнали. Ако съберем всичко онова, което нашият обективен ум може да направи, от времето на нашето детство до времето, когато си заминаваме за другия свят, и го претеглим, всичко това не може да тежи толкова, колкото една най-малка постъпка на разумното сърце.
И в Писанието някъде се казва: "Размишляваше
Давид
в сърцето си".
— Значи той размишлява с това разумно сърце. Туй е, което се изисква от всички ви. Във втората стадия на вашия живот вече се изисква обхода, т.е. да знаете какви трябва да бъдат постъпките ви един спрямо друг. Според разумното сърце, ние трябва да изнасяме Истината с Любов.
към текста >>
49.
БИБЛИЯТА
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
След това идва Книга на царете - еврейският народ започнал да се управлява от царе, между които най-забележителни са
Давид
и Соломон.
Понякога - но не твърде често, за което сега съжалявам - се обръщах към Учителя за някои обяснения. - Вниквай във вътрешния смисъл на всяка от книгите. Първата книга е Битие - начало на нещата; втората - Изход - излизане; третата - Левит - ръководна книга за този, който е започнал да ходи; Четвъртата - Числата - изчисление за колко време човек може да проходи самостоятелно; Второзаконие - има ли закон, нужно е приложение. След това идва книгата Исус Навин - един от героите, учил при Мойсея; Съдии - в проявяването на съдиите има нещо дълбоко. Книгата Рут говори за влиянието на жената в света.
След това идва Книга на царете - еврейският народ започнал да се управлява от царе, между които най-забележителни са
Давид
и Соломон.
Във времето на Соломона културата стигна до своя разцвет. Той беше мъдър, но се оплете в сърцето на жената. Соло-моновци продължават да съществуват по Земята и този въпрос, за жената, още не е разрешен. Адам, за когото е писано в „Битието", създаден по подобие и образ Божий, също не можа да издържи изпита си по този въпрос - жената. Книгите на пророците носят друга култура на човечеството.
към текста >>
- Всеки псалом съдържа условията и изживяванията на
Давид
.
Когато уби египтянина. Мойсей беше адепт, член на Бялото Братство и не му беше позволено да върши убибйство. Бог изпрати с него брат му Аарон, да му помага да изпълни мисията си. Мойсей освободи евреите, но сам не можа да влезе в Ханаанската земя. При друг разговор върху Библията Учителя каза:
- Всеки псалом съдържа условията и изживяванията на
Давид
.
Извади характерното от всеки псалом. Има важни псалми, които крият в себе си сила и светлина. Когато четеш пророците - Исайя, Йеремия, Йезекиил - също сравнявай характерите им и условията, при които са работили. Не чети бързо, но чети и препрочитай внимателно. Много закони са дадени в Библията и много светлина ще придобиеш като я четеш.
към текста >>
50.
Превод на писмото на Михаил Иванов до д-р Стефан Кадиев: 20. IV. 1966 г.
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Той се казва
Давид
Булман.
Имаше толкова много мъгла и прах (за да не кажа нещо по-лошо), че джапахме в калта. Защо Ви пиша на френски? Толкова съм свикнал и е по-лесно за мен, а тъй като Вие знаете толкова добре френски, може да върви така! Пиша Ви, за да Ви кажа, че [на] конгреса, който ще се състои в Австрия във връзка с есперанто, бих могъл да изпратя някого, който е брат от Братството в Швейцария и когото Вие може би вече сте виждали? Тъй като -миналата година или предишната година по време на конгреса в София той беше там.
Той се казва
Давид
Булман.
Не познавам други, за да ги изпратя. Ако бях по-свободен (с възможността да пътувам в целия свят), бих дошъл на този конгрес, но колко пътувания ме очакват. Вече познавам Индия, Англия, Швейцария, Германия, Гърция, Испания, Италия, Югославия, Люксембург. Сега мисля да посетя Япония, Америка и северните страни. В много страни вече имаме приятели, които следват учението.
към текста >>
51.
01 Влизането ми в Братството
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Симеонов ми отговори със спокоен глас: „Не се тревожете, сестра, ние ще ви помогнем.“ Той се обърна към сестра
Давидова
с малкото ѝ име: „Радке, изпей песента, която ти даде Учителя, да лекуваш болни!
След молитвата всеки от присъстващите отиваше при Симеонов, ръкуваше се и излизаше. Аз седях на стола и чаках всички да си отидат и тогава да си тръгна. Останаха само три сестри, които седяха на първия ред, срещу Симеонов, и не си тръгваха. Симеонов се обърна към мен и каза: „Сестра, елате при нас и седнете тука до сестрите, запознайте се с тях.“ Аз отидох при тях, той ми подаде ръка, аз се представих, първо на него, после и на сестрите. Извиних се, че много съм развълнувана.
Симеонов ми отговори със спокоен глас: „Не се тревожете, сестра, ние ще ви помогнем.“ Той се обърна към сестра
Давидова
с малкото ѝ име: „Радке, изпей песента, която ти даде Учителя, да лекуваш болни!
“ И тя запя, а Симеонов свиреше с цигулката. Какъв беше този глас, сякаш ангел пееше и отиваше във всяка клетка на тялото ми, мелодичен сопран! Моите сълзи рукнаха отново – докато пееше, все плачех. Когато свърши песента, Симеонов каза: „Сестра Радке, не се получи, изпей я още веднъж.“ Той засвири и тя пак запя, аз продължавах да плача до средата на песента и изведнъж сълзите ми пресъхнаха, заслушах песента със захлас. Като свърши песента, тя ме прегърна и каза: „Сега да ти кажа, че и аз съм Радка, на този свят случайности няма.“ Симеонов добави: „Свърши се, сестра, ние те излекувахме.
към текста >>
Сбогувах се със Симеонови и си тръгнах с Радка
Давидова
.
Твоето място е тука, ти ни намери и ние те приехме, остани при нас, други религии не ти трябват! “ – „Много се радвам, че ме приехте! “ – отговорих аз. Другите две сестри, които присъстваха, бяха Гита – майката на Йоана, и Гинка – тяхна съседка. С тях по-късно станах много близка.
Сбогувах се със Симеонови и си тръгнах с Радка
Давидова
.
Качихме се в трамвая, аз се чувствах някак си обновена, в особено състояние. Преди да сляза на моята спирка, Радка Давидова ме попита дали ще се видим в неделя. „Ще се видим! – казах аз. – От днес съм записана, ако има списък.“ Тя ми отговори: „Има списък, със златни букви е написан!
към текста >>
Преди да сляза на моята спирка, Радка
Давидова
ме попита дали ще се видим в неделя.
“ – отговорих аз. Другите две сестри, които присъстваха, бяха Гита – майката на Йоана, и Гинка – тяхна съседка. С тях по-късно станах много близка. Сбогувах се със Симеонови и си тръгнах с Радка Давидова. Качихме се в трамвая, аз се чувствах някак си обновена, в особено състояние.
Преди да сляза на моята спирка, Радка
Давидова
ме попита дали ще се видим в неделя.
„Ще се видим! – казах аз. – От днес съм записана, ако има списък.“ Тя ми отговори: „Има списък, със златни букви е написан! “ Прибрах се вкъщи весела и щастлива, разказах всичко на майка ми, а тя каза: „Скоро не съм те виждала така радостна.
към текста >>
Стаята отново бе пълна, Радка
Давидова
беше дошла преди мене, покани ме да седна до нея, даде ми да препиша молитвите.
Ще ходя в петък и неделя, всяка седмица.“ Разказах и на съпруга ми какво съм решила, той ми отговори: „Аз съм ходил на беседите на Учителя, имах щастието да го видя. Нямам нищо против да ходиш при тези хора, но бъди предпазлива, не говори пред никого другиго, защото още работим, а и децата са студенти. Ако никой не узнае, няма опасност. Нашите роднини са повечето комунисти, както не знаят, че ходим на черква, така и за това не трябва да разберат, защото злото не търпи доброто.“ В неделя пак отидох на Изгрева, но 15 минути по-рано, бях си сложила за всеки случай по-големи кърпи в чантата, но не ми се наложи да ги използвам.
Стаята отново бе пълна, Радка
Давидова
беше дошла преди мене, покани ме да седна до нея, даде ми да препиша молитвите.
По-късно Гита ми даде написани молитви, които си четях вкъщи. Носех си тефтер, в който записвах и беседите. Този път при мене всичко беше спокойно, чувствах се добре, даже радостно, но не разбирах защо. Когато свърши беседата, д-р Давидова ми предложи да се разходим през гората и да поговорим – времето беше слънчево и топло за януари. Минахме по уличката, която води през гората, тя ми показа къщичките на сестрите и братята, които живееха там, за да имам представа за Изгрева в този вид, в който е бил при Учителя.
към текста >>
Когато свърши беседата, д-р
Давидова
ми предложи да се разходим през гората и да поговорим – времето беше слънчево и топло за януари.
В неделя пак отидох на Изгрева, но 15 минути по-рано, бях си сложила за всеки случай по-големи кърпи в чантата, но не ми се наложи да ги използвам. Стаята отново бе пълна, Радка Давидова беше дошла преди мене, покани ме да седна до нея, даде ми да препиша молитвите. По-късно Гита ми даде написани молитви, които си четях вкъщи. Носех си тефтер, в който записвах и беседите. Този път при мене всичко беше спокойно, чувствах се добре, даже радостно, но не разбирах защо.
Когато свърши беседата, д-р
Давидова
ми предложи да се разходим през гората и да поговорим – времето беше слънчево и топло за януари.
Минахме по уличката, която води през гората, тя ми показа къщичките на сестрите и братята, които живееха там, за да имам представа за Изгрева в този вид, в който е бил при Учителя. Разказа ми за себе си – заминала за Франция да учи медицина, защото такава била волята на баща ѝ, но мечтата ѝ била да учи пеене. Съгласила се да учи медицина, но взимала и уроци по пеене, защото така я посъветвал Учителя. Споделих с нея, че от най-малкото нещо се разплаквам, казах ѝ и какви лекарства взимам за сърцето. Тя ми отговори: „Вече няма да плачеш, тази година отиди на Рила и ще видиш колко добре ще се почувстваш.
към текста >>
Днес за трети ден съм при вас, ще се виждаме и ще разберете, че всичко бих дала за доброто на всички около мене.“ Радка
Давидова
ме посъветва да не задължавам никого в семейството да става вегетарианец, а само с личния си пример да ги възпитавам, да готвя хубави вегетариански ястия, само така нещата сами ще се наредят.
Отговорих, че ядем месо, но обичаме и постните ястия. Посъветва ме да се откажа от месото, за да се оправят по-лесно проблемите ми: „Ти трябва да обърнеш нещата вкъщи. Следващия път ще ти донеса една книжка за вредата от месото и ще видиш какво ядете.“ Аз ѝ отвърнах веднага: „Мога да ти обещая още сега, че от днес ставам вегетарианка. Още от малка много пъти съм се отказвала от месото, защото ми е било жал за агънцата и пилетата, които колеха. Сега за себе си не се колебая, ето, днес съм оставила на майка ми едно голямо пиле – три килограма, да го сготви за семейството, но аз повече няма да хапна месо.
Днес за трети ден съм при вас, ще се виждаме и ще разберете, че всичко бих дала за доброто на всички около мене.“ Радка
Давидова
ме посъветва да не задължавам никого в семейството да става вегетарианец, а само с личния си пример да ги възпитавам, да готвя хубави вегетариански ястия, само така нещата сами ще се наредят.
С пълна увереност заявих: „От днес ставам вегетарианка, заклевам се в гората и пред тебе! “ Качихме се на трамвая от спирка „Журналист“, аз слязох на „Патриарха“ и се разделихме. Прибрах се вкъщи, майка ми каза, че е направила пилето така, както съм поръчала, сварено, препечено във фурната с гарнитура от грах, картофки и сварен ориз, а също и супа от дреболийките, всички бяха обядвали и ме попита какво да ми сипе. Аз отговорих: „Нищо, от днес съм вегетарианка! “ – „Ти все ме изумяваш с нещо.
към текста >>
В петък отидох на беседа, Радка
Давидова
пак ми бе запазила място до себе си.
“ – упорито отказвах аз. Жената взе кошницата, хвана ме за ръката приятелски и ме заведе до господата, които стояха и ме гледаха. Аз ги поздравих, те усмихнати се ръкуваха с мен и казаха: „Ти издържа изпита, ето, това е твоята награда (посочиха една кола, която стоеше зад тях) – тази кола заминава за България, с нея ще се прибереш.“ Взех кошницата и се качих в колата. Когато преминахме моста, нивото на реката си беше нормално. Така се събудих в България.
В петък отидох на беседа, Радка
Давидова
пак ми бе запазила място до себе си.
Аз вече бях научила молитвите наизуст. След беседата Симеонов даде знак на д-р Давидова да останем. Когато изпрати и последния човек, Симеонов се обърна към мене със следните думи: „Сестра, моята съпруга ми разказа, че търсите Влайчо за вашето момче, но вие намерихте най-важния – Учителя, той ще ви помага по-нататък. Четете беседите, слушайте какво се говори и прилагайте. Тук е истината, при нас ще я чуете и видите.
към текста >>
След беседата Симеонов даде знак на д-р
Давидова
да останем.
Аз ги поздравих, те усмихнати се ръкуваха с мен и казаха: „Ти издържа изпита, ето, това е твоята награда (посочиха една кола, която стоеше зад тях) – тази кола заминава за България, с нея ще се прибереш.“ Взех кошницата и се качих в колата. Когато преминахме моста, нивото на реката си беше нормално. Така се събудих в България. В петък отидох на беседа, Радка Давидова пак ми бе запазила място до себе си. Аз вече бях научила молитвите наизуст.
След беседата Симеонов даде знак на д-р
Давидова
да останем.
Когато изпрати и последния човек, Симеонов се обърна към мене със следните думи: „Сестра, моята съпруга ми разказа, че търсите Влайчо за вашето момче, но вие намерихте най-важния – Учителя, той ще ви помага по-нататък. Четете беседите, слушайте какво се говори и прилагайте. Тук е истината, при нас ще я чуете и видите. Учителя много неща ни каза и показа нагледно. Ще видите как нещата постепенно ще се подобрят.
към текста >>
Тръгнахме си с д-р
Давидова
, тя ми предложи пак да минем през гората, защото иска да се отбие при един брат, който е болен, за да го прегледа.
И вие се вслушвате в гласа на Бога, затова сте при нас, ще ви помагаме, бъдете с нас. Ще ви срещнем с Влайчо – и той е предпазлив, защото мина през големи изпитания. Влайчо е изключително силен духовно. Ще се срещнете с него, когато Учителя нареди да стане това.“ Благодарих на Симеонов и се сбогувахме.
Тръгнахме си с д-р
Давидова
, тя ми предложи пак да минем през гората, защото иска да се отбие при един брат, който е болен, за да го прегледа.
Аз с готовност се съгласих, защото така ще имам възможност повече да разговаряме. Даде ми обещаната книжка „Вредата от месото“ и каза, че ми я подарява, защото всички в нейното семейство са я прочели и тя е изиграла ролята си. Благодарих ѝ и я поканих следващата неделя след беседата да ми гостува, тя прие поканата и каза, че ще ми донесе беседи, които да си чета вкъщи. Стигнахме до бараката на брат Никола Антов и тя почука, вратата се отвори, показа се една жена на вратата. Д-р Давидова обясни, че е повикана за болния.
към текста >>
Д-р
Давидова
обясни, че е повикана за болния.
Тръгнахме си с д-р Давидова, тя ми предложи пак да минем през гората, защото иска да се отбие при един брат, който е болен, за да го прегледа. Аз с готовност се съгласих, защото така ще имам възможност повече да разговаряме. Даде ми обещаната книжка „Вредата от месото“ и каза, че ми я подарява, защото всички в нейното семейство са я прочели и тя е изиграла ролята си. Благодарих ѝ и я поканих следващата неделя след беседата да ми гостува, тя прие поканата и каза, че ще ми донесе беседи, които да си чета вкъщи. Стигнахме до бараката на брат Никола Антов и тя почука, вратата се отвори, показа се една жена на вратата.
Д-р
Давидова
обясни, че е повикана за болния.
Поканиха ни и влязохме. Болният лежеше, но като видя, че влизаме, стана и седна на леглото. Запознах се с него, д-р Давидова му обясни, че съм нова сестра, той искрено се зарадва. Докторката го прегледа, разпита го какво го боли и какви лекарства е взимал. После му назначи лекарства за пиене и едно лекарство за мазане.
към текста >>
Запознах се с него, д-р
Давидова
му обясни, че съм нова сестра, той искрено се зарадва.
Благодарих ѝ и я поканих следващата неделя след беседата да ми гостува, тя прие поканата и каза, че ще ми донесе беседи, които да си чета вкъщи. Стигнахме до бараката на брат Никола Антов и тя почука, вратата се отвори, показа се една жена на вратата. Д-р Давидова обясни, че е повикана за болния. Поканиха ни и влязохме. Болният лежеше, но като видя, че влизаме, стана и седна на леглото.
Запознах се с него, д-р
Давидова
му обясни, че съм нова сестра, той искрено се зарадва.
Докторката го прегледа, разпита го какво го боли и какви лекарства е взимал. После му назначи лекарства за пиене и едно лекарство за мазане. След това му даде следните указания: „Да те разтрие жената, която те гледа, виждам, млада е и ще може да го направи, трябва да се изпотиш хубаво и после да се преоблечеш. Изпий горещ чай и след това вземи лекарството, което ти предписах.“ След инструкциите на лекарката болният извика жената, която го гледа, за да чуе какво точно трябва да прави. Д-р Давидова отново повтори и пред нея всичко, което трябва да се направи за болния, жената стоеше най-смирено, без да отрони дума.
към текста >>
Д-р
Давидова
отново повтори и пред нея всичко, което трябва да се направи за болния, жената стоеше най-смирено, без да отрони дума.
Запознах се с него, д-р Давидова му обясни, че съм нова сестра, той искрено се зарадва. Докторката го прегледа, разпита го какво го боли и какви лекарства е взимал. После му назначи лекарства за пиене и едно лекарство за мазане. След това му даде следните указания: „Да те разтрие жената, която те гледа, виждам, млада е и ще може да го направи, трябва да се изпотиш хубаво и после да се преоблечеш. Изпий горещ чай и след това вземи лекарството, което ти предписах.“ След инструкциите на лекарката болният извика жената, която го гледа, за да чуе какво точно трябва да прави.
Д-р
Давидова
отново повтори и пред нея всичко, което трябва да се направи за болния, жената стоеше най-смирено, без да отрони дума.
Антов каза: „Я, нека да ви запозная, това е бъдещата ми съпруга, разбира се, че ще направи всичко, което е необходимо.“ Сестра Давидова беше силно шокирана от това, което чу, а аз стоях спокойно и наблюдавах. Антов се обърна към жената и каза: „Иди и приготви нещо да почерпим гостите.“ Когато тя излезе, той се обърна към д р Давидова: „Трябваше първо да ти я представя, но и сега може, не се учудвай, нито дъщеря ми, нито синът ми се интересуват как съм, здрав ли съм, болен ли съм и какво ми е, затова реших да имам някой на стари години да ме погледа.“ Давидова изрази своето разбиране и го запита какво той може да ѝ даде за положените грижи. Той отговори, че са сключили брак и тя ще получава пенсията му, която за нея е нещо. Освен това след две седмици ще излязат оттук и ще получат апартамент на „Кръста“ – стая, хол и кухня. В това жилище тя ще има право да живее до края на дните си.
към текста >>
Антов каза: „Я, нека да ви запозная, това е бъдещата ми съпруга, разбира се, че ще направи всичко, което е необходимо.“ Сестра
Давидова
беше силно шокирана от това, което чу, а аз стоях спокойно и наблюдавах.
Докторката го прегледа, разпита го какво го боли и какви лекарства е взимал. После му назначи лекарства за пиене и едно лекарство за мазане. След това му даде следните указания: „Да те разтрие жената, която те гледа, виждам, млада е и ще може да го направи, трябва да се изпотиш хубаво и после да се преоблечеш. Изпий горещ чай и след това вземи лекарството, което ти предписах.“ След инструкциите на лекарката болният извика жената, която го гледа, за да чуе какво точно трябва да прави. Д-р Давидова отново повтори и пред нея всичко, което трябва да се направи за болния, жената стоеше най-смирено, без да отрони дума.
Антов каза: „Я, нека да ви запозная, това е бъдещата ми съпруга, разбира се, че ще направи всичко, което е необходимо.“ Сестра
Давидова
беше силно шокирана от това, което чу, а аз стоях спокойно и наблюдавах.
Антов се обърна към жената и каза: „Иди и приготви нещо да почерпим гостите.“ Когато тя излезе, той се обърна към д р Давидова: „Трябваше първо да ти я представя, но и сега може, не се учудвай, нито дъщеря ми, нито синът ми се интересуват как съм, здрав ли съм, болен ли съм и какво ми е, затова реших да имам някой на стари години да ме погледа.“ Давидова изрази своето разбиране и го запита какво той може да ѝ даде за положените грижи. Той отговори, че са сключили брак и тя ще получава пенсията му, която за нея е нещо. Освен това след две седмици ще излязат оттук и ще получат апартамент на „Кръста“ – стая, хол и кухня. В това жилище тя ще има право да живее до края на дните си. „Това е добре за нея, така че тя ще ме разтрие, ще ѝ се иска да поживея.“ След неговите думи Давидова допълни: „Чакай да ти напиша още една рецепта.“ – Антов отговори: „Е, ти знаеш, напиши.“ В това време съпругата му донесе чай с големи парчета баница, след това ни донесе сладко, което тя е правила.
към текста >>
Антов се обърна към жената и каза: „Иди и приготви нещо да почерпим гостите.“ Когато тя излезе, той се обърна към д р
Давидова
: „Трябваше първо да ти я представя, но и сега може, не се учудвай, нито дъщеря ми, нито синът ми се интересуват как съм, здрав ли съм, болен ли съм и какво ми е, затова реших да имам някой на стари години да ме погледа.“
Давидова
изрази своето разбиране и го запита какво той може да ѝ даде за положените грижи.
После му назначи лекарства за пиене и едно лекарство за мазане. След това му даде следните указания: „Да те разтрие жената, която те гледа, виждам, млада е и ще може да го направи, трябва да се изпотиш хубаво и после да се преоблечеш. Изпий горещ чай и след това вземи лекарството, което ти предписах.“ След инструкциите на лекарката болният извика жената, която го гледа, за да чуе какво точно трябва да прави. Д-р Давидова отново повтори и пред нея всичко, което трябва да се направи за болния, жената стоеше най-смирено, без да отрони дума. Антов каза: „Я, нека да ви запозная, това е бъдещата ми съпруга, разбира се, че ще направи всичко, което е необходимо.“ Сестра Давидова беше силно шокирана от това, което чу, а аз стоях спокойно и наблюдавах.
Антов се обърна към жената и каза: „Иди и приготви нещо да почерпим гостите.“ Когато тя излезе, той се обърна към д р
Давидова
: „Трябваше първо да ти я представя, но и сега може, не се учудвай, нито дъщеря ми, нито синът ми се интересуват как съм, здрав ли съм, болен ли съм и какво ми е, затова реших да имам някой на стари години да ме погледа.“
Давидова
изрази своето разбиране и го запита какво той може да ѝ даде за положените грижи.
Той отговори, че са сключили брак и тя ще получава пенсията му, която за нея е нещо. Освен това след две седмици ще излязат оттук и ще получат апартамент на „Кръста“ – стая, хол и кухня. В това жилище тя ще има право да живее до края на дните си. „Това е добре за нея, така че тя ще ме разтрие, ще ѝ се иска да поживея.“ След неговите думи Давидова допълни: „Чакай да ти напиша още една рецепта.“ – Антов отговори: „Е, ти знаеш, напиши.“ В това време съпругата му донесе чай с големи парчета баница, след това ни донесе сладко, което тя е правила. Антов седна на леглото подпрян с възглавници и някак си се ободри от присъствието на лекарката, стана много разговорлив: „Много се радвам, че дойде, отдавна не сме се виждали.“ Давидова отговори: „Аз бях по Франция, отскоро съм тук.“ Антов с искрено чувство каза: „Е, Радке, какво чудо прекарахме, добре че ни имаше.“ После се обърна към мен и продължи да говори: „Сестра, сега ще чуеш, и то със сигурност ще чуеш, но да знаеш и двете версии.
към текста >>
„Това е добре за нея, така че тя ще ме разтрие, ще ѝ се иска да поживея.“ След неговите думи
Давидова
допълни: „Чакай да ти напиша още една рецепта.“ – Антов отговори: „Е, ти знаеш, напиши.“ В това време съпругата му донесе чай с големи парчета баница, след това ни донесе сладко, което тя е правила.
Антов каза: „Я, нека да ви запозная, това е бъдещата ми съпруга, разбира се, че ще направи всичко, което е необходимо.“ Сестра Давидова беше силно шокирана от това, което чу, а аз стоях спокойно и наблюдавах. Антов се обърна към жената и каза: „Иди и приготви нещо да почерпим гостите.“ Когато тя излезе, той се обърна към д р Давидова: „Трябваше първо да ти я представя, но и сега може, не се учудвай, нито дъщеря ми, нито синът ми се интересуват как съм, здрав ли съм, болен ли съм и какво ми е, затова реших да имам някой на стари години да ме погледа.“ Давидова изрази своето разбиране и го запита какво той може да ѝ даде за положените грижи. Той отговори, че са сключили брак и тя ще получава пенсията му, която за нея е нещо. Освен това след две седмици ще излязат оттук и ще получат апартамент на „Кръста“ – стая, хол и кухня. В това жилище тя ще има право да живее до края на дните си.
„Това е добре за нея, така че тя ще ме разтрие, ще ѝ се иска да поживея.“ След неговите думи
Давидова
допълни: „Чакай да ти напиша още една рецепта.“ – Антов отговори: „Е, ти знаеш, напиши.“ В това време съпругата му донесе чай с големи парчета баница, след това ни донесе сладко, което тя е правила.
Антов седна на леглото подпрян с възглавници и някак си се ободри от присъствието на лекарката, стана много разговорлив: „Много се радвам, че дойде, отдавна не сме се виждали.“ Давидова отговори: „Аз бях по Франция, отскоро съм тук.“ Антов с искрено чувство каза: „Е, Радке, какво чудо прекарахме, добре че ни имаше.“ После се обърна към мен и продължи да говори: „Сестра, сега ще чуеш, и то със сигурност ще чуеш, но да знаеш и двете версии. Тука бяхме пъстър свят, всички си живеехме прекрасно, но това, което казваше Учителя, не се приемаше от всички на сериозно – за някои хора неговите думи минаваха покрай ушите им и те сякаш се отнасяха не за тях, а за някой друг. Учителя настояваше да се построи голям салон с жилища в една голяма сграда и да се закупят парцели по един декар. Много малко хора го направиха, имахме и счетоводител, и касиер, пари имаше за всичко, но нямаше хора, които да го направят. Касиерът слагаше парите под дюшека на кревата и спеше върху тях.
към текста >>
Антов седна на леглото подпрян с възглавници и някак си се ободри от присъствието на лекарката, стана много разговорлив: „Много се радвам, че дойде, отдавна не сме се виждали.“
Давидова
отговори: „Аз бях по Франция, отскоро съм тук.“ Антов с искрено чувство каза: „Е, Радке, какво чудо прекарахме, добре че ни имаше.“ После се обърна към мен и продължи да говори: „Сестра, сега ще чуеш, и то със сигурност ще чуеш, но да знаеш и двете версии.
Антов се обърна към жената и каза: „Иди и приготви нещо да почерпим гостите.“ Когато тя излезе, той се обърна към д р Давидова: „Трябваше първо да ти я представя, но и сега може, не се учудвай, нито дъщеря ми, нито синът ми се интересуват как съм, здрав ли съм, болен ли съм и какво ми е, затова реших да имам някой на стари години да ме погледа.“ Давидова изрази своето разбиране и го запита какво той може да ѝ даде за положените грижи. Той отговори, че са сключили брак и тя ще получава пенсията му, която за нея е нещо. Освен това след две седмици ще излязат оттук и ще получат апартамент на „Кръста“ – стая, хол и кухня. В това жилище тя ще има право да живее до края на дните си. „Това е добре за нея, така че тя ще ме разтрие, ще ѝ се иска да поживея.“ След неговите думи Давидова допълни: „Чакай да ти напиша още една рецепта.“ – Антов отговори: „Е, ти знаеш, напиши.“ В това време съпругата му донесе чай с големи парчета баница, след това ни донесе сладко, което тя е правила.
Антов седна на леглото подпрян с възглавници и някак си се ободри от присъствието на лекарката, стана много разговорлив: „Много се радвам, че дойде, отдавна не сме се виждали.“
Давидова
отговори: „Аз бях по Франция, отскоро съм тук.“ Антов с искрено чувство каза: „Е, Радке, какво чудо прекарахме, добре че ни имаше.“ После се обърна към мен и продължи да говори: „Сестра, сега ще чуеш, и то със сигурност ще чуеш, но да знаеш и двете версии.
Тука бяхме пъстър свят, всички си живеехме прекрасно, но това, което казваше Учителя, не се приемаше от всички на сериозно – за някои хора неговите думи минаваха покрай ушите им и те сякаш се отнасяха не за тях, а за някой друг. Учителя настояваше да се построи голям салон с жилища в една голяма сграда и да се закупят парцели по един декар. Много малко хора го направиха, имахме и счетоводител, и касиер, пари имаше за всичко, но нямаше хора, които да го направят. Касиерът слагаше парите под дюшека на кревата и спеше върху тях. Средства за всичко имаше, но послушание нямахме, виждаше се нещата накъде отиват.
към текста >>
На сбогуване д-р
Давидова
каза: „Дойдохме за малко, а то минаха часове.“ Тръгнахме през гората към спирката на трамвая,
Давидова
бе забелязала с какво учудване наблюдавах през цялото време Никола Антов и затова каза: „Той просто имаше нужда да си разкрие душата пред някого.
После извадих разрешително да се четат беседи при Симеон Симеонов, при Иван А. Михайлов и в Мърчаево, без да ни безпокоят. Нашите хора, които живееха на Изгрева, всички бяха настанени в жилища, никой не остана на улицата. Това, сестра, ви го казвам, за да знаете и разказвате. Ние си отиваме, вие оставате да продължите делото.“
На сбогуване д-р
Давидова
каза: „Дойдохме за малко, а то минаха часове.“ Тръгнахме през гората към спирката на трамвая,
Давидова
бе забелязала с какво учудване наблюдавах през цялото време Никола Антов и затова каза: „Той просто имаше нужда да си разкрие душата пред някого.
Учителя е знаел какво голямо дело ще извърши злото куче за Братството, затова не му е правел никакви забележки, въпреки оплакванията на някои от братята.“ Съвсем скоро след нашата среща Никола Антов наистина излезе от бараката и се нанесе в апартамента. Не мога да кажа с точност колко време живя там, защото, когато се запознах с дъщеря му Мария след две години, той си бе заминал. Мария бе предала всички книги с беседи на Учителя, които имаше в дома на баща ѝ, на братята в Мърчаево, където се премести Школата. От тези книги се четеше там, като ходехме на молитва.
към текста >>
Следващата неделя, след беседата, както се бяхме уговорили, Радка
Давидова
дойде у нас на обяд.
Не мога да кажа с точност колко време живя там, защото, когато се запознах с дъщеря му Мария след две години, той си бе заминал. Мария бе предала всички книги с беседи на Учителя, които имаше в дома на баща ѝ, на братята в Мърчаево, където се премести Школата. От тези книги се четеше там, като ходехме на молитва. Дъщерята на Антов раздаде и няколко броя от Завета на цветните лъчи на братя и сестри и бе поръчала на брат Темелко да предаде една от тези книжки и на мене. По-късно братята и сестрите ми разказаха всичко за живота на Никола Антов, аз пресях някои неща и записах само това, заради което Учителя го е закрилял и държал при себе си.
Следващата неделя, след беседата, както се бяхме уговорили, Радка
Давидова
дойде у нас на обяд.
Майка ми беше направила постна супа, основното ядене беше със сини сливи и за гарнитура разни туршийки, а накрая баница. След като приключихме обяда, Радка ме помоли да я изпратя до тях, за да ми даде беседи, които да чета вкъщи. Тръгнах с нея, тя живееше на ул. „Искър“, срещу Евангелистката църква, попита ме дали съм ходила в такава църква, отговорих ѝ, че не съм ходила. Тя ми каза, че в тази църква има познати, които са нейни пациенти, и ми предложи да влезем при тях, за да ме запознае.
към текста >>
След продължителните молитви едва се изправихме с
Давидова
, на излизане пасторът застана на вратата и всички се ръкуваха с него, а той ги благославяше.
Съгласих се, влязохме в църквата, на вратата ни дадоха книжки с песните и молитвите, които върнахме на излизане. Вътре беше пълно, но имаше няколко свободни места и ние седнахме. Оставаха 10 минути до идването на пастора, но присъстващите започнаха без него да четат дълги молитви. Като дойде пасторът, изпяха няколко песни, след това той чете молитви сам, а имаше и общи молитви. Последваха молитви за болни, при които всички застанаха на колене заедно с пастора, и тези молитви бяха много дълги.
След продължителните молитви едва се изправихме с
Давидова
, на излизане пасторът застана на вратата и всички се ръкуваха с него, а той ги благославяше.
Наближи и нашият ред, Давидова си отвори чантата и приготви пари, попита ме дали имам дребни пари, едно левче за пастора, имах и му дадох. Отидохме после у тях, къщата им беше срещу салона на евангелистите. Попитах я дали често ходи в тази църква, тя отговори, че ходи там само когато трябва да се срещне с близък пациент. Попита ме дали ми харесва този начин на служене, казах откровено: „Не, предпочи-там православната църква пред евангелистката, сега се влюбих в учението на Учителя и мисля, че си избрах къде да бъда – тук има точно това, което търся: Христа, Бога и Учителя.“ Давидова ми отговори: „Радвам се за тебе, ти веднага се ориентира, това е много хубаво. Майка ми беше евангелистка, с нея съм ходила там и сама съм ходила, но като млада се запознах с учението на Учителя, разбрах го от самото начало.
към текста >>
Наближи и нашият ред,
Давидова
си отвори чантата и приготви пари, попита ме дали имам дребни пари, едно левче за пастора, имах и му дадох.
Вътре беше пълно, но имаше няколко свободни места и ние седнахме. Оставаха 10 минути до идването на пастора, но присъстващите започнаха без него да четат дълги молитви. Като дойде пасторът, изпяха няколко песни, след това той чете молитви сам, а имаше и общи молитви. Последваха молитви за болни, при които всички застанаха на колене заедно с пастора, и тези молитви бяха много дълги. След продължителните молитви едва се изправихме с Давидова, на излизане пасторът застана на вратата и всички се ръкуваха с него, а той ги благославяше.
Наближи и нашият ред,
Давидова
си отвори чантата и приготви пари, попита ме дали имам дребни пари, едно левче за пастора, имах и му дадох.
Отидохме после у тях, къщата им беше срещу салона на евангелистите. Попитах я дали често ходи в тази църква, тя отговори, че ходи там само когато трябва да се срещне с близък пациент. Попита ме дали ми харесва този начин на служене, казах откровено: „Не, предпочи-там православната църква пред евангелистката, сега се влюбих в учението на Учителя и мисля, че си избрах къде да бъда – тук има точно това, което търся: Христа, Бога и Учителя.“ Давидова ми отговори: „Радвам се за тебе, ти веднага се ориентира, това е много хубаво. Майка ми беше евангелистка, с нея съм ходила там и сама съм ходила, но като млада се запознах с учението на Учителя, разбрах го от самото начало. Когато заминавах за Франция, Учителя ми каза: „Учи пеене!
към текста >>
Попита ме дали ми харесва този начин на служене, казах откровено: „Не, предпочи-там православната църква пред евангелистката, сега се влюбих в учението на Учителя и мисля, че си избрах къде да бъда – тук има точно това, което търся: Христа, Бога и Учителя.“
Давидова
ми отговори: „Радвам се за тебе, ти веднага се ориентира, това е много хубаво.
Последваха молитви за болни, при които всички застанаха на колене заедно с пастора, и тези молитви бяха много дълги. След продължителните молитви едва се изправихме с Давидова, на излизане пасторът застана на вратата и всички се ръкуваха с него, а той ги благославяше. Наближи и нашият ред, Давидова си отвори чантата и приготви пари, попита ме дали имам дребни пари, едно левче за пастора, имах и му дадох. Отидохме после у тях, къщата им беше срещу салона на евангелистите. Попитах я дали често ходи в тази църква, тя отговори, че ходи там само когато трябва да се срещне с близък пациент.
Попита ме дали ми харесва този начин на служене, казах откровено: „Не, предпочи-там православната църква пред евангелистката, сега се влюбих в учението на Учителя и мисля, че си избрах къде да бъда – тук има точно това, което търся: Христа, Бога и Учителя.“
Давидова
ми отговори: „Радвам се за тебе, ти веднага се ориентира, това е много хубаво.
Майка ми беше евангелистка, с нея съм ходила там и сама съм ходила, но като млада се запознах с учението на Учителя, разбрах го от самото начало. Когато заминавах за Франция, Учителя ми каза: „Учи пеене! “. Аз отговорих: „Учителю, баща ми ме праща да уча медицина“. Той настоя: „И пеене! “. Започнах да уча медицина, но от време на време взимах уроци по пеене.
към текста >>
Аз се върнах в България и повече не се омъжих.“ Моята дружба с
Давидова
продължи, тя ме заведе и в Михайлови, представи ме пред Братството, там имаше сестри, които идваха при Симеонов и вече ме познаваха.
“ Учителя ми каза: „Много скоро ще бъдеш разочарована от този приятел.“ След неговите думи бях решила да се откажа от брака с този човек. Във Франция живеех при една жена, роднина на баща ми, споделих с нея, че баща ми не иска да бързам с този брак. Тя помисли малко и каза: „Какво ще правиш тука, мислиш ли, че ще намериш веднага работа? Щом се харесвате, оженете се.“ И така набързо се омъжих. Щастието ми беше три месеца, той се върна при старата си приятелка и така всичко свърши.
Аз се върнах в България и повече не се омъжих.“ Моята дружба с
Давидова
продължи, тя ме заведе и в Михайлови, представи ме пред Братството, там имаше сестри, които идваха при Симеонов и вече ме познаваха.
Д-р Давидова замина на почивка и известно време не се виждахме. През това време аз ходех на беседи в неделя при Симеонови, а в петък при Михайлови, там се пееха половин час песни и после се започваше беседата. Аз работех и малкото свободно време, което имах, го отделях за беседите. Следващата неделя отидох половин час по-рано на беседа у Симеонови, бях сложила в една чанта буркани с туршии, лютеници, конфитюри и компоти, наредих ги в коридорчето на шкафа. Сестра Симеонова ме попита как съм ги донесла, отговорих: „С трамвая, не е трудно, пак ще ви донеса, аз съм направила много.“ Когато отидох след няколко дни, тя каза, че съпругът ѝ много харесал туршийките, и ми предложи да си взема празните буркани, но аз отказах, защото трябваше да отида на друго място след това.
към текста >>
Д-р
Давидова
замина на почивка и известно време не се виждахме.
Във Франция живеех при една жена, роднина на баща ми, споделих с нея, че баща ми не иска да бързам с този брак. Тя помисли малко и каза: „Какво ще правиш тука, мислиш ли, че ще намериш веднага работа? Щом се харесвате, оженете се.“ И така набързо се омъжих. Щастието ми беше три месеца, той се върна при старата си приятелка и така всичко свърши. Аз се върнах в България и повече не се омъжих.“ Моята дружба с Давидова продължи, тя ме заведе и в Михайлови, представи ме пред Братството, там имаше сестри, които идваха при Симеонов и вече ме познаваха.
Д-р
Давидова
замина на почивка и известно време не се виждахме.
През това време аз ходех на беседи в неделя при Симеонови, а в петък при Михайлови, там се пееха половин час песни и после се започваше беседата. Аз работех и малкото свободно време, което имах, го отделях за беседите. Следващата неделя отидох половин час по-рано на беседа у Симеонови, бях сложила в една чанта буркани с туршии, лютеници, конфитюри и компоти, наредих ги в коридорчето на шкафа. Сестра Симеонова ме попита как съм ги донесла, отговорих: „С трамвая, не е трудно, пак ще ви донеса, аз съм направила много.“ Когато отидох след няколко дни, тя каза, че съпругът ѝ много харесал туршийките, и ми предложи да си взема празните буркани, но аз отказах, защото трябваше да отида на друго място след това. Покани ме, защото в момента нямаше хора у тях – можехме спокойно да поговорим.
към текста >>
52.
02 Срещата ми с Йорданка Жекова
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Отговорих, че сестра Радка
Давидова
ме запозна с Кирчо (Лъвчето) и с Георги Йорданов, но другите братя не познавам.
Един петък брат Иван след беседата се обърна към мен и ме помоли да остана, защото искал да поговорим за нещо. Казах, че ще остана, и се върнах пак в стаята, за да изчакам, докато той си изпрати гостите. След всяка беседа той се ръкуваше с всички и им благодареше. В стаята бяха останали още няколко братя, които седяха на столовете си. Влезе Антонов и ме попита дали познавам братята, които бяха останали.
Отговорих, че сестра Радка
Давидова
ме запозна с Кирчо (Лъвчето) и с Георги Йорданов, но другите братя не познавам.
Той отговори: „Ние говорихме с д-р Давидова за вас, тя ни разказа как сте се запознали и какво хубаво впечатление сте ѝ направили, каза ни също, че сте с. Сестра Давидова е една обичана и уважавана от нас и Учителя сестра, затова я попитахме кого ни води – може да дойдат и нежелани гости при нас. Учителя не е обичан от всички, особено от духовенството. Ние сме с добри впечатления от вас, ето, идвате само от няколко седмици, а вече научихте песните и молитвите, много сте старателна, затова решихме да ви запознаем с част от ръководството. Това са Жельо Желев, Георги Йорданов, Кирчо (Лъвчето), Възкресен и аз.
към текста >>
Той отговори: „Ние говорихме с д-р
Давидова
за вас, тя ни разказа как сте се запознали и какво хубаво впечатление сте ѝ направили, каза ни също, че сте с.
Казах, че ще остана, и се върнах пак в стаята, за да изчакам, докато той си изпрати гостите. След всяка беседа той се ръкуваше с всички и им благодареше. В стаята бяха останали още няколко братя, които седяха на столовете си. Влезе Антонов и ме попита дали познавам братята, които бяха останали. Отговорих, че сестра Радка Давидова ме запозна с Кирчо (Лъвчето) и с Георги Йорданов, но другите братя не познавам.
Той отговори: „Ние говорихме с д-р
Давидова
за вас, тя ни разказа как сте се запознали и какво хубаво впечатление сте ѝ направили, каза ни също, че сте с.
Сестра Давидова е една обичана и уважавана от нас и Учителя сестра, затова я попитахме кого ни води – може да дойдат и нежелани гости при нас. Учителя не е обичан от всички, особено от духовенството. Ние сме с добри впечатления от вас, ето, идвате само от няколко седмици, а вече научихте песните и молитвите, много сте старателна, затова решихме да ви запознаем с част от ръководството. Това са Жельо Желев, Георги Йорданов, Кирчо (Лъвчето), Възкресен и аз. Двама отсъстват, защото починаха.
към текста >>
Сестра
Давидова
е една обичана и уважавана от нас и Учителя сестра, затова я попитахме кого ни води – може да дойдат и нежелани гости при нас.
След всяка беседа той се ръкуваше с всички и им благодареше. В стаята бяха останали още няколко братя, които седяха на столовете си. Влезе Антонов и ме попита дали познавам братята, които бяха останали. Отговорих, че сестра Радка Давидова ме запозна с Кирчо (Лъвчето) и с Георги Йорданов, но другите братя не познавам. Той отговори: „Ние говорихме с д-р Давидова за вас, тя ни разказа как сте се запознали и какво хубаво впечатление сте ѝ направили, каза ни също, че сте с.
Сестра
Давидова
е една обичана и уважавана от нас и Учителя сестра, затова я попитахме кого ни води – може да дойдат и нежелани гости при нас.
Учителя не е обичан от всички, особено от духовенството. Ние сме с добри впечатления от вас, ето, идвате само от няколко седмици, а вече научихте песните и молитвите, много сте старателна, затова решихме да ви запознаем с част от ръководството. Това са Жельо Желев, Георги Йорданов, Кирчо (Лъвчето), Възкресен и аз. Двама отсъстват, защото починаха. Трябва да направим ново попълнение, затова искаме да ви попитаме, ще се съгласите ли да ви изберем в ръководството на Братството?
към текста >>
53.
НАЙ ЖЕЛАНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ
 
- Теофана Савова
В Библията на едно място четем,
Давид
казва: „В грях ме роди майка ми". Хубаво.
Вие и без това сте щастливи. Вие сте най-щастливите хора. И за ядене, и за пиене, и за четене имате, но стомахът ви е развален, умът ви е затъмнен, та благата, които имате, не можете да ги използвате. Яж такава храна, която да е добра за стомаха, и мисли такива мисли, които да бъдат една добра храна за ума ти. Сега има течения.
В Библията на едно място четем,
Давид
казва: „В грях ме роди майка ми". Хубаво.
Някои казват: „Грешни са хората". Хубаво. Ако ти си в затвора и ти турят един затворнически халат, мислиш ли, че си един грешник? Мислиш ли, че ако туриш една професорска мантия, ти си професор? Мислиш ли, че ако туриш корона на главата, си владика? Патриарх?
към текста >>
54.
Истината за спасяването на евреите в България - текст
 
- Светозар Няголов ( -2013)
В началото на 1942 г., виждайки голямата опасност за еврейската общност в България, председателят на Софийската еврейска община - равин
Давид
Цион, отива при Учителя Петър Дънов да иска неговото съдействие.
След завръщането си в София, създава много по-строг режим за евреите. Освен звездите и знаците по домовете и магазините, много евреи са изселени от София, радио-апаратите и телефоните им конфискувани, много магазини затворени, а мъжете от 25-45 годишна възраст мобилизирани в трудови бригади да работят по пътищата на България. Митрополит Стефан успява да издейства от правителството тези драконови мерки да не важат за покръстените евреи. Даже Филов освобождава женените за неевреи от носенето на жълти звезди. Евреите научават, че има депортирани, но не вярват, че това може да стане и в България.
В началото на 1942 г., виждайки голямата опасност за еврейската общност в България, председателят на Софийската еврейска община - равин
Давид
Цион, отива при Учителя Петър Дънов да иска неговото съдействие.
От проведения шестчасов разговор с Учителя, той излиза възхитен и запомня отлично обещанието му, че нито един евреин от България няма да бъде депортиран. Цион сяда и записва в резюме този важен разговор, като му слага заглавие "Откровение от Бога." Напечатва го на пишеща машина в над 200 екземпляра и го дава на всички министри и на цар Борис. КЕВ засилва противоеврейските мерки, но българите осуетявят всички намеквания на германците за депортиране на евреите. При поредното си посещение при Хитлер, Борис му заявява, че има нужда от много работници за направата на пътищата в България, предимно в Разградско и Добруджа. Германският посланик Бекерле докладва, че българския аргумент е точен и трябва да се изчаква.
към текста >>
55.
Радиоконцерт
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Един лош дух отвреме, на време влизал в него и песента на
Давида
е прогонвала лошия дух.
Тук на Изгрева е обратното, хората забравят своите мъчнотии и страдания. — Музиката уравновесява силите в нашата душа. Когато те нападнат чужди, лоши мисли, ти започни да им пееш и всичките лоши духове, колкото и да бъдат те, ще си отидат. — Учителю — каза брат Христо, — четох в една книга, че Цар Саул се е занимавал с музика. — Цар Саул обичал музиката и с нея се е лекувал.
Един лош дух отвреме, на време влизал в него и песента на
Давида
е прогонвала лошия дух.
Веднъж цар Саул посетил училището на пророците по музика и той без да иска, неусетно започнал да пее и да прави техните магически движения. — Учителю, вчера получих картичка-покана за радиоконцерта, който ще се състои на 24.07. в 8 часа вечерта. Тук е написано и Вашето име. Репетирам програмата с госпожа Прокопова*.
към текста >>
56.
Новото Битие — Първи Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
— Учителю, цар
Давид
какъв глас е имал?
— Аарон е бил много музикален. Той имал красив бас. Когато говорел, словото му се е изливало като музика. Всички светии и пророци са имали хубави гласове. Някои от тях са свирели на някакви инструменти.
— Учителю, цар
Давид
какъв глас е имал?
— Цар Давид е бил и певец, и композитор. Неговата музика се е предавала от уста на уста. Той е пеел псалмите си вдъхновено и е излъчвал лечебни сили. Цар Саул се е лекувал от неговото пеене. Той е бил тенор.
към текста >>
— Цар
Давид
е бил и певец, и композитор.
Той имал красив бас. Когато говорел, словото му се е изливало като музика. Всички светии и пророци са имали хубави гласове. Някои от тях са свирели на някакви инструменти. — Учителю, цар Давид какъв глас е имал?
— Цар
Давид
е бил и певец, и композитор.
Неговата музика се е предавала от уста на уста. Той е пеел псалмите си вдъхновено и е излъчвал лечебни сили. Цар Саул се е лекувал от неговото пеене. Той е бил тенор. Учителю, Христос пеел ли е?
към текста >>
57.
МИХАИЛ КОВАЧЪТ
 
- Борис Николов
Обичаше и псалмите на цар
Давида
.
Такъв беше Михаил. Живееше скромно, каквото спестеше – помагаше на хора в нужда. И никога никому не говореше за това. А Евангелието, с изцапаните корици, винаги беше до сърцето му. Понякога в разгара на работата ще захвърли чука, ще спре духалото и ще извади Евангелието – прочете няколко стиха и се замисли.
Обичаше и псалмите на цар
Давида
.
– Ех, зверове бяхме тогава! Сега ставаме човеци…
към текста >>
58.
III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА
 
- Константин Златев
Например, спрете се върху живота на Авраам, на
Давид
, на апостолите, на Христа – да видите какъв е бил техният живот, какво са оставили за човечеството.“ 3) „В продължение на една седмица работете върху Евангелието на Йоан по следния начин: всяка сутрин отваряйте Евангелието произволно и турете пръста си върху един от стиховете на страницата, на която сте попаднали.
„Как е възможно? “ – Вземете семката, изровете една малка дупка, посейте я и след десет години ще имате едно голямо дърво. Ако не вложите всяка мисъл във вашия мозък като една семка и не работите с вашия ум, с вашето сърце и с вашата воля, всеки текст от Библията ще ви остане неизяснен, а той трябва да се разчепка, да се проучи по-дълбоко, за да се разбере, а не да се чете механически или пък да му давате повърхностно тълкувание.“ Ето и три конкретни примера, дадени от Учителя П. Дънов, за ежедневна или периодична работа с Библията: 1) „Всяка заран да четем по една глава от Евангелието, да търсим някоя заповед в тая глава и да я приложим през деня в живота си, и тогава Христос ще дойде в нас – ще си направи жилище у нас, и по тоя начин ще разберем дълбоките Божествени работи.“ 2) „Който иска да се освободи от лошите мисли, които минават през ума му, нека се заеме с четенето и изучаването на Библията от Любов, а не по задължение, докато тази книга започне да прониква в съзнанието му, и един ден всички светли и възвишени мисли изникват от него като хубави, доброкачествени семена.
Например, спрете се върху живота на Авраам, на
Давид
, на апостолите, на Христа – да видите какъв е бил техният живот, какво са оставили за човечеството.“ 3) „В продължение на една седмица работете върху Евангелието на Йоан по следния начин: всяка сутрин отваряйте Евангелието произволно и турете пръста си върху един от стиховете на страницата, на която сте попаднали.
Прочетете този стих внимателно и си пожелайте да го реализирате. През целия ден при свободно време мислете върху този стих. Онези от вас, които могат да направят упражнението, те ще се ползват. Всичко в света се постига чрез упражнения. Вие не можете да се развивате правилно на физическия свят, ако не правите упражнения.
към текста >>
59.
Молитва
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Псалмите на
Давид
- магически формули 2 0 8
Органи в теменната област 1 0 1 Планината - място за молитва, размишление и съзерцание 139 Поливане 9 7 Положение на главата на ученика 2 9 5 Полюси в молитвата 9 6
Псалмите на
Давид
- магически формули 2 0 8
Пълният Живот 7 1 Път към съвършенство 2 2 2 Работа на молитвата 9 9 Радост в молитвата 7 5 Развиване на свръхсъзнанието 12 8
към текста >>
60.
Първи думи към един странен свят
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
„Соломонов печат“ или „
Давидова
стрела“ и символизира слизането на Духа в материята.
Това е Слънчевият кръст на древните Маги и Мъдреци. Този символ по-късно е бил приет от Арийската раса. Пентограм с единия връх нагоре е бил символ на Божествените Същества изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване и подкрепа на живота, Същества с пълна Любов в създаване и подкрепа на живота и обединението. Същият пентограм с два върха нагоре е бил символ на демоните, като под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост,сила и възможности, но всички насочени към ограничение на живота и към разрушение и смърт. Шестолъчката представлява два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, единият с върха нагоре, а другият - с върха надолу; това е т.нар.
„Соломонов печат“ или „
Давидова
стрела“ и символизира слизането на Духа в материята.
Този символ е бил приет от евреите за техен знак. Имало е и други символи, неизвестни и недостигнали до нас. Астрономията и Астрологията са вървели ръка за ръка от най-дълбока древност до 17-и век на нашата ера. С откриването на телескопа астрономията тръгва с бързи крачки напред, изучавайки Небесните образувания, с което внася нови и непознати дотогава научни елементи, изключително важни за Астрологията, която е принудена да се съобразява с тях. Въобще Астрологията трябва да се облегне на астрономията.
към текста >>
61.
Слова на Блажения
 
- Николай Райнов
Слова на Блажения Слова на Соломона, син
Давидов
, цар на Йерусалим.
Слова на Блажения Слова на Соломона, син
Давидов
, цар на Йерусалим.
Слова на Блажения. Елате при мене, синове на земята: — чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Блаженство няма — и няма утеха в живота на тези, които за утехи живеят! А мнозина са тия люде. Безброй са мъжете и жените, които мислят, че животът е сватба и земята — пиршеска трапеза. Има наистина още люде, които гледат живота през свилена забрадка… Жалко за забрадката! В разкъсване на забрадките и мрежите е сладостта на живота. И блаженство ще познае само онзи, които е стъпкал вси блаженства.
към текста >>
Слова на Еклесиаста, син
Давидов
, жрец на Йерусалим.
Безброй са мъжете и жените, които мислят, че животът е сватба и земята — пиршеска трапеза. Има наистина още люде, които гледат живота през свилена забрадка… Жалко за забрадката! В разкъсване на забрадките и мрежите е сладостта на живота. И блаженство ще познае само онзи, които е стъпкал вси блаженства. Горко на тогова, които отиде там, дето са двама! — Третият е винаги тринадесети на пира… А мнозина са тия люде, които бързат да се долепят до двама щастливци, като се надяват да споделят щастието им. Но за тях не ще се намерят дори и дребни трохи.
Слова на Еклесиаста, син
Давидов
, жрец на Йерусалим.
Слова на Блажения. Осем блаженства — осем блаженства знаете вие: утеха на земята, хубост на познанието, щастие на любовта, сладост на опиянението, разтуха на твореца, сила на движещия, приятност на спомена, упоение от живота. А деветото блаженство — о, не знаете вие това блаженство: — за него заслужава да се живее. Блаженство неизрязано още върху скрижала на блаженствата: — Блаженство на мъката. Елате, синове на земята — от Кархидан до Хелвон, от Хидар до Йераполис! Чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Няма блаженство за оногова, които си почива, защото го чака път.
към текста >>
Слова на Соломона, син
Давидов
, цар на Йерусалим.
Осем блаженства — осем блаженства знаете вие: утеха на земята, хубост на познанието, щастие на любовта, сладост на опиянението, разтуха на твореца, сила на движещия, приятност на спомена, упоение от живота. А деветото блаженство — о, не знаете вие това блаженство: — за него заслужава да се живее. Блаженство неизрязано още върху скрижала на блаженствата: — Блаженство на мъката. Елате, синове на земята — от Кархидан до Хелвон, от Хидар до Йераполис! Чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Няма блаженство за оногова, които си почива, защото го чака път. Блаженство има за тогова, който върви, защото го чака почивка.
Слова на Соломона, син
Давидов
, цар на Йерусалим.
Слова на Блажения. Блаженството на земята: — блаженство на тези, които жадуват за евтина утеха: — утеха с вино от Хелвон и с кипяща медовина от Мелит. Утеха на слабите. Не се залъгва с вино творецът, нито със сласт — зидарят на живота! Аз, Соломон, си сградих дворец от мрамори многоцветни, споени със сребро. И поставих широки извитъци от кедър, донесен от Санир, а по извитъците — вси животни на земята, издълбани от изкусна ръка на резбар.
към текста >>
Слова на Еклесиаста, син
Давидов
, жрец на Йерусалим.
И шлемове, оръжия и ножове от Асиил ми дадоха царете на Възтока — оръжия от жилава стомана, украсени с камъни и злато, с изображения от изкусна ръка на майстор. И сложих трапези — и покадих миризми от Сава. И разлях вина и сладки отвари от Рамах. И видях, че е суета. Не се залъгва с вино творецът, нито със сласт — зидарят на живота.
Слова на Еклесиаста, син
Давидов
, жрец на Йерусалим.
Слова на Блажения. Утехата на познанието — о, горчива утеха на слепеца, който върви пипнешком! Аз, Еклесиаст, възсиях в мъдрост над вси царе на Възтока. И сплетоха магите притча за пътеките на моя ум. И казаха, че мъдростта ми е остра като кинжал. О, горчива утеха на слепеца, който върви пипнешком! И разчетох вси йероглифи, познах до един знаковете на златни таблици, разумях тайните на Агнето, Овена, Лъва и Пчелата.
към текста >>
Слова на Соломона, син
Давидов
, цар на Йерусалим.
И всички ключове на Египет, врязани върху двадесет и две таблици от желязо, разбрах. И придобих тънкост на ума, за да проумея загадките на вси магични книги от Червената Земя, писани с кръв на кожа от бехемот. И не остана нищо скрито—ни върху небето, ни върху земята. И разумях, че е суета. Защото в нови йероглифи се заплете моята мъдрост — и в нови загадки втъна моят ум: йероглифите на силния, който търси свой път.
Слова на Соломона, син
Давидов
, цар на Йерусалим.
Слова на Блажения. Щастието на любовта: — мрежа от звезди и верига от злато, — о, измамно видение на бедуина, който се лута към нови брегове! Аз, Соломон, пожелах утехите на любовта. И сбрах живи цветя за гиздостта женска: — девици от Елада — със строга хубост на мраморно изваяние: — моми от Сирия и Етиопия — с лице черно като абанос и с бели като бисер зъби, който се смеят и скърцат при всяка целувка: — момичета от Възток — с големи очи, премрежени под дълги черни клепачи — и с лице като слонова кост. И жени от Египет доведох — гъвкави като змии, горещи като пясък и мълчаливи като пустиня. И гледах ги — и виждах цялата хубост на света.
към текста >>
Слова на Еклесиаста, син
Давидов
, жрец на Йерусалим.
Скорпион е Жената: — душата й е хубава като кожа на кротал, очите и отразяват мъката и радостта на цял свят, ръцете и притискат и дават отровен сън, устните и изсмукват волята на мъжа, а думите й са измамливи като видение в пустинята. Мнозина любят, а малцина имат сила да кажат навреме: „Стига!“ Мнозина любят — и повечето дори на старини казват: „Още!“ Но те стават пред жените смешни, а пред мъжете жалки. Любовта е пролет. Ала няма година — само от пролет. Няма. И видях, че е суета.
Слова на Еклесиаста, син
Давидов
, жрец на Йерусалим.
Слова на Блажения. И рекох най-сетне в сърцето си: „Нека се опия от хубостта на света — от горчивата мъка на твореца — и нека бясната страст на движещия опожари душата ми!“ И в буйно опиянение преминах дни и нощи — в опиянение от всичко добро и зло. И разстлаха се пред мене пътищата на живота — и Човекът застана пред очите ми със своята скъдна утеха и мъка без дъно: мъка, с която се ражда — мъка, с която мре. И сърцето си в песни изпях и в хитро замислени притчи излях мъдростта на целия си живот. И разбрах, че е суета.
към текста >>
Слова на Соломона, син
Давидов
, цар на Йерусалим.
Твори с болка душата ти — и с горест нарежда псалми на живота. А сластни жени и сребролюбци-мъже с едно движение ще разсипят твоята песен: — от що ще се опиваш? Тласкаш към изгрев своята малка вселена — и слънце зовеш да пръсне лъчи там. А вечен мрак напада крехки дворци от замисъл и блян — и настъпи ли нощ, твоите звезди помръкват: — от що ще се опиваш? И видях, че е суета.
Слова на Соломона, син
Давидов
, цар на Йерусалим.
Слова на Блажения. И остана едно блаженство само неразбито: сладостта на спомена за това, що е било. И погледнах го. И казах в сърцето си тогава: „О, жалка разтуха за слабите! Сладост на миналото за тези, които нямат сегашно! Топла дрямка за хилавите, които не смеят да бодърствуват, защото се плашат от бъдещето! О, жалка разтуха за мухите, че са спали на гърба на слон!“ И — отминах. …А зад мене гърмеше Йерусалим с викове на тълпа, която вечно жадува за блаженства — и облажава клетниците.
към текста >>
Слова на Еклесиаста, син
Давидов
, жрец на Йерусалим.
И видях, че е суета. Слепци са те — и всуе дирят в живота да видят своите сънища. И горчи в душата им, когато разберат, че са измамени. Защо са дирили блаженства. А блаженство няма.
Слова на Еклесиаста, син
Давидов
, жрец на Йерусалим.
Слова на Блажения. …Елате при мене, избраници на земята — чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Няма блаженства — чуйте това! — няма блаженства и няма утехи, освен блаженството на мъката и утехата на самотния! Че в мъка се ражда богът — и на челото му засиява звезда. Че в самота мре човекът — и неговото име става пепел. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения.
към текста >>
Слова на Соломона, син
Давидов
, цар на Йерусалим.
А блаженство няма. Слова на Еклесиаста, син Давидов, жрец на Йерусалим. Слова на Блажения. …Елате при мене, избраници на земята — чуйте думите на тогова, когото светът назова блажен! Няма блаженства — чуйте това! — няма блаженства и няма утехи, освен блаженството на мъката и утехата на самотния! Че в мъка се ражда богът — и на челото му засиява звезда. Че в самота мре човекът — и неговото име става пепел.
Слова на Соломона, син
Давидов
, цар на Йерусалим.
Слова на Блажения.
към текста >>
62.
Фарисей и митаръ
 
- Георги Радев (1900–1940)
Като разгънемъ нейнитѣ страници и проследимъ линията, по която съ дошли Аврамъ, Исакъ, Яковъ,
Давидъ
, Соломонъ и много други, намираме тамъ тѣхнитѣ постъпки напълно отпечатани.
Ако помагашъ на ближнитѣ си, самопожертвувашъ се за народа си, работишъ за благото на човѣчеството, служишъ на Бога отъ любовъ, пише това въ книгата на живота. Ако изнасилвашъ ближнитѣ си, предателствувашъ спрѣмо народа си, спъвашъ развитието на човѣчеството, изневѣрявашъ на Бога — пише така въ същата тая книга. Той пише безпощадно своитѣ показания за човѣшкитѣ постъпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцетѣ, върху пръститѣ и върху всичкитѣ други части на човѣшкото тѣло — всѣка костъ е свидетелъ за или противъ насъ. И тази история на човѣшкия животъ ние четемъ всѣки денъ. Въ нейнитѣ страници е отбелязанъ живота на всички наши праотци: за нѣкои отъ тѣхъ е писано, че съ били ужасни престъпници, крадци и разбойници.
Като разгънемъ нейнитѣ страници и проследимъ линията, по която съ дошли Аврамъ, Исакъ, Яковъ,
Давидъ
, Соломонъ и много други, намираме тамъ тѣхнитѣ постъпки напълно отпечатани.
За Аврама намираме, че е билъ човѣкъ правдивъ, много уменъ, съ широко сърдце, съ голѣма вѣра, съ възвишенъ духъ, запознатъ съ дълбоката мъдростъ на божественитѣ наредби за великото бъдеще на човѣчеството. За Якова намираме, че първоначално е билъ човѣкъ двуличенъ, хитъръ, егоистъ, който съ лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си, и едва къмъ тридесетъ и третата му година въ него става превратъ, следъ като слугувалъ на чича си Лаванъ четиринадесетъ години за дветѣ му дъщери: тогава именно става въ него една промѣна за добро. За Давида знаемъ, че е билъ човѣкъ смѣлъ, решителенъ, съ отличенъ природенъ и поетиченъ умъ, но е ималъ особена слабостъ къмъ красивитѣ жени. Съ измама взема жената на Урия, отъ който денъ започватъ вече неговитѣ изпитания. И смѣлиятъ пророкъ Натанъ не се поколебалъ да го изобличи направо въ лицето и да му покаже лошитѣ последствия, които тоя законъ ще напише за него въ своята книга.
към текста >>
За
Давида
знаемъ, че е билъ човѣкъ смѣлъ, решителенъ, съ отличенъ природенъ и поетиченъ умъ, но е ималъ особена слабостъ къмъ красивитѣ жени.
И тази история на човѣшкия животъ ние четемъ всѣки денъ. Въ нейнитѣ страници е отбелязанъ живота на всички наши праотци: за нѣкои отъ тѣхъ е писано, че съ били ужасни престъпници, крадци и разбойници. Като разгънемъ нейнитѣ страници и проследимъ линията, по която съ дошли Аврамъ, Исакъ, Яковъ, Давидъ, Соломонъ и много други, намираме тамъ тѣхнитѣ постъпки напълно отпечатани. За Аврама намираме, че е билъ човѣкъ правдивъ, много уменъ, съ широко сърдце, съ голѣма вѣра, съ възвишенъ духъ, запознатъ съ дълбоката мъдростъ на божественитѣ наредби за великото бъдеще на човѣчеството. За Якова намираме, че първоначално е билъ човѣкъ двуличенъ, хитъръ, егоистъ, който съ лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си, и едва къмъ тридесетъ и третата му година въ него става превратъ, следъ като слугувалъ на чича си Лаванъ четиринадесетъ години за дветѣ му дъщери: тогава именно става въ него една промѣна за добро.
За
Давида
знаемъ, че е билъ човѣкъ смѣлъ, решителенъ, съ отличенъ природенъ и поетиченъ умъ, но е ималъ особена слабостъ къмъ красивитѣ жени.
Съ измама взема жената на Урия, отъ който денъ започватъ вече неговитѣ изпитания. И смѣлиятъ пророкъ Натанъ не се поколебалъ да го изобличи направо въ лицето и да му покаже лошитѣ последствия, които тоя законъ ще напише за него въ своята книга. За Соломона е казано, че ималъ отличенъ философски умъ, че билъ съ добро, но покварено сърдце, съ извънмѣрно силни чувства и страсти, голѣмо щеславие и слаба воля, първокласенъ епикуреецъ въ ядене и пиене и удоволствуване съ жени. Христосъ знае това. Знае какъ е живѣлъ неговиятъ родъ и когато хората му казватъ: „Учителю благи“, възразява имъ: „Защо ме наричате благъ?
към текста >>
63.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
Казва му познатият на познатия му: - Еврейски къщя! Слагат
Давидовата
звезда, като удря божието наказание, да не сбърка Бог да удари тяхната къща, ами да погуби съседите.
Нощем водите на Златния рог са озарени от клади сякаш. Цели пътеки от отсрещния до отсамния бряг се люлеят оранжевочервени връз черните води. Горят залети с газ трупове, нахвърляни напреки един връз друг като цепеници. После взимат да ги горят и през деня - толкова са много! Мирише на изгоряло месо; от жестокия пир на разгневените богове! Глупаво момче - измъква се един път от общежитието да търси някой си, дето някой от тяхното село казал да му се обади. Глупост на глупостите! Като му намира къщата, те само надничат отгоре през желязната решетка на прозорче някакво на втория кат и му казват да се маха, да се маха! Той пита - дете е! ^ какви са тези звезди, с бяла боя намацани на някои от портите, дето е минал дотук.
Казва му познатият на познатия му: - Еврейски къщя! Слагат
Давидовата
звезда, като удря божието наказание, да не сбърка Бог да удари тяхната къща, ами да погуби съседите.
Не му се ставаше на чорбаджи Атанас в този пуст град. Взема да се облича и се видя в огледалото. Къде бяха мощните му някогашни рамене? Де бяха тесните, ама дълбоки балканджийски гърди, дългите мускули, железните мишци? Кокали, прегърбени рамене; нямаше го чепатият стегнат гигант, дето до неотдавна му се подхилваше от огледалото изпод щръкнал мустак, нямаше го редичкият момчешки кривнат кичур над голямото чело - плешива дъртешка глава! И кафеви старчески петна където ще и не ще! За какво се обличаше?
към текста >>
Гледаше през прозореца как слугинята на отсрещната къща изписваше на портата под бялата голяма арка
Давидова
шестолъчка.
Къде бяха мощните му някогашни рамене? Де бяха тесните, ама дълбоки балканджийски гърди, дългите мускули, железните мишци? Кокали, прегърбени рамене; нямаше го чепатият стегнат гигант, дето до неотдавна му се подхилваше от огледалото изпод щръкнал мустак, нямаше го редичкият момчешки кривнат кичур над голямото чело - плешива дъртешка глава! И кафеви старчески петна където ще и не ще! За какво се обличаше? Беше уморен. И защо не отиде досега да вида внука си, какво правеше в този мъртъв град?
Гледаше през прозореца как слугинята на отсрещната къща изписваше на портата под бялата голяма арка
Давидова
шестолъчка.
Значи сладурите, дето така обичаха да си бъбрят с него, били евреи. Е, ней всеки вярва каквото иска, стига това да го доближава до Бога. Нека всеки си има свой път. Мюсюлмани, юдеи... Нищо че вярваха, че са избран народ и Бог ще ги пощади от този бич, дето го е размятал из столицата на половината свят; стига да вярват там, да не живеят като животни. Хвана се, че мисли за гагаузите и пияните им изстъпления около кръчмите на Ченгене пазар, дето сега зет му му писа, че щели да правят училището на църква.
към текста >>
64.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
„В твои ръце се оставям, и отляво врагът ще ме замеря с копието си, но то няма да ме достигне, и отдясно лъвът ще реве, но ще извърне глава и ще се отдръпне, и никой няма да ме спре.“ Петър спонтанно пое дълбоко дъх: Псалом 91!2 Каква сила, каква мощ носеше
Давидовият
псалм! Най-любимият му от всички, само че истинският му смисъл озари съзнанието му едва сега, в сумрака около селянчето, защото това си бе млад селянин в цялата си несигурност, все още стиснал торбата си с две ръце, с огромната си шапка от груба вълна, паднала на носа му.
- Виж сега, ако не вярваш в Бог, той ще ти даде урок; ще се разболееш и ще трябва да похарчиш част от парите за лекарство, и тогава ще се научиш какво значи да не довериш съдбата си в ръцете му. - Свещеникът, защото това очевидно бе свещеник, въпреки че черният му костюм нямаше нищо общо с расата, които носеха православните попове, продължаваше с теорията си полу на шега, за да разведри спътника си, но още гледаше Петър с половин око. - Нали четеш Библията? - Зная аз Библията, отче Куцак, знаеш, че я знам. - Ами не съм ли ти я цитирал на село?
„В твои ръце се оставям, и отляво врагът ще ме замеря с копието си, но то няма да ме достигне, и отдясно лъвът ще реве, но ще извърне глава и ще се отдръпне, и никой няма да ме спре.“ Петър спонтанно пое дълбоко дъх: Псалом 91!2 Каква сила, каква мощ носеше
Давидовият
псалм! Най-любимият му от всички, само че истинският му смисъл озари съзнанието му едва сега, в сумрака около селянчето, защото това си бе млад селянин в цялата си несигурност, все още стиснал торбата си с две ръце, с огромната си шапка от груба вълна, паднала на носа му.
Как наистина можеше този човек да се съмнява, че ще успее, след като е бил озарен от просветлението да върви! И преди да разбере, че го прави, той се чу да цитира на глас на старобългарски стиховете на Давидовия псалм, които свещеникът бе поизкривил да подхождат за случая: Който живее под покрива на Всевишния, ще пребивава под сянката на Всемогъщия. ... Той е мое убежище, на Него ще се надявам. ... Няма да се боиш от нощни ужаси и от стрелата, която лети денем ... Хиляди ще падат до теб и десет хиляди от дясната ти страна, но теб няма да те засегне ... Защото ще заповяда на ангелите си да те пазят във всичките ти пътища. На ръце ще те подигнат да не препънеш в камък крака си. Ще настъпиш лъв и аспид, ще премажеш млад лъв и ламя.3 Момчето се сви засрамено, но не и свещеникът, който възбудено се обърна към донякъде смутения Петър на собствения си език: - Я да видим кой се е спрял при нас! Семинарист, който си знае светото писание на старославянски?
към текста >>
Как наистина можеше този човек да се съмнява, че ще успее, след като е бил озарен от просветлението да върви! И преди да разбере, че го прави, той се чу да цитира на глас на старобългарски стиховете на
Давидовия
псалм, които свещеникът бе поизкривил да подхождат за случая: Който живее под покрива на Всевишния, ще пребивава под сянката на Всемогъщия.
- Свещеникът, защото това очевидно бе свещеник, въпреки че черният му костюм нямаше нищо общо с расата, които носеха православните попове, продължаваше с теорията си полу на шега, за да разведри спътника си, но още гледаше Петър с половин око. - Нали четеш Библията? - Зная аз Библията, отче Куцак, знаеш, че я знам. - Ами не съм ли ти я цитирал на село? „В твои ръце се оставям, и отляво врагът ще ме замеря с копието си, но то няма да ме достигне, и отдясно лъвът ще реве, но ще извърне глава и ще се отдръпне, и никой няма да ме спре.“ Петър спонтанно пое дълбоко дъх: Псалом 91!2 Каква сила, каква мощ носеше Давидовият псалм! Най-любимият му от всички, само че истинският му смисъл озари съзнанието му едва сега, в сумрака около селянчето, защото това си бе млад селянин в цялата си несигурност, все още стиснал торбата си с две ръце, с огромната си шапка от груба вълна, паднала на носа му.
Как наистина можеше този човек да се съмнява, че ще успее, след като е бил озарен от просветлението да върви! И преди да разбере, че го прави, той се чу да цитира на глас на старобългарски стиховете на
Давидовия
псалм, които свещеникът бе поизкривил да подхождат за случая: Който живее под покрива на Всевишния, ще пребивава под сянката на Всемогъщия.
... Той е мое убежище, на Него ще се надявам. ... Няма да се боиш от нощни ужаси и от стрелата, която лети денем ... Хиляди ще падат до теб и десет хиляди от дясната ти страна, но теб няма да те засегне ... Защото ще заповяда на ангелите си да те пазят във всичките ти пътища. На ръце ще те подигнат да не препънеш в камък крака си. Ще настъпиш лъв и аспид, ще премажеш млад лъв и ламя.3 Момчето се сви засрамено, но не и свещеникът, който възбудено се обърна към донякъде смутения Петър на собствения си език: - Я да видим кой се е спрял при нас! Семинарист, който си знае светото писание на старославянски? Откъде си, млади момко?
към текста >>
65.
Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [ар. Септември]
 
- Георги Христов
364 - I книга на Летовниците, глава 12; стих 17: „И
Давид
излезе да ги посрещне, та им отговори и рече: Ако идете при мене с мир, за да ми помогнете, сърцето ми ще бъде съединено с вас; но ако [сте дошли] за да ме предадете на неприятелите ми, като няма неправда в ръцете ми, Бог на Отците ни нека види и [нека] изобличи това.“ Следобед ще ви разясня Закона на Любовта, както е написан на български.
VI Правило (Свидетелство) Да се възцари хармонията на пълното единство между нас. Кабалистични числа Библията стр. 756 - Данаил, глава 3; стих 17: „Ако е така, нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от горещата огнена пещ и от ръцете ти, царю, ще ни избави.“ Библията стр. 864 - Евангелие от Марка, глава 15; стих 30: „Спаси себе си и слез от кръста“. Библията стр.
364 - I книга на Летовниците, глава 12; стих 17: „И
Давид
излезе да ги посрещне, та им отговори и рече: Ако идете при мене с мир, за да ми помогнете, сърцето ми ще бъде съединено с вас; но ако [сте дошли] за да ме предадете на неприятелите ми, като няма неправда в ръцете ми, Бог на Отците ни нека види и [нека] изобличи това.“ Следобед ще ви разясня Закона на Любовта, както е написан на български.
Л I О Б О В Представлява двата принципа в човека Първото представлява стремеж. Ако той срещне съпротивление и се обърне надолу, това обръщане надолу показва грешния човек; тогава прекарваме права линия и образуваме един триъгълник и човек се обръща нагоре към Бога. Христос като казва: „Аз съм Живият хляб“ - подразбира три принципа: В западните народи човек се рисува . Египтяните са рисували човека – инволюцията, а еволюцията – . За да се обърне нагоре, продължаваме линията и се образува – трябва да се върти.
към текста >>
НАГОРЕ