Търсене в текстове за 'Давид'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 194 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Имало е вътрешен кръг - на посветени - като цар Давид е от вътрешния кръг.
От Египет този клон минава в Палестина. Тук учението се нарича есеизъм, а учениците - есеи. 3. От Палестина отива в Израил. Всички еврейски пророци са учили при есеите. Есеите са подкрепяли пророците, защото те са излизали от техните среди. Имало е вътрешен кръг - на посветени - като цар Давид е от вътрешния кръг. Имало е и външен кръг - представител е цар Соломон. 4. След като срещнали съпротива от еврейския народ, те отиват във Вавилон, след което Израил попада петстотин години под вавилонрко робство. Като представител тук е пророк Данаил. Тук те учат магията на вавилонските мъдреци. Оттам се връщат в Палестина след освобождаването й. 5.
към текста >>

2. 7_05 Бракосъчетание на музиканти

НЕСТОР ИЛИЕВ

"Бракосъчетание на музиканти" На "Изгрева" имаше една сестра - доктор Давидова.
"Бракосъчетание на музиканти" На "Изгрева" имаше една сестра - доктор Давидова. Тя беше детска лекарка. Тя имаше хубав глас и винаги при тържествени случаи, аз и тя пеехме песни на Учителя в салона. Повечето пъти пеехме в салона - в столовата, където пеехме преди хранене, както и след хранене. Особено тържествени бяха концертите след общ обед. Аз съм пял неведнъж с нея и в такива дни.
към текста >>

3. 10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите

От Другата страна са нарисувани символите на Божия Дух, Господния Дух и Христовия Дух през времето на Мойсея, на Давида и на Исуса Христа.
Той става Миров Учител. Годината е 1912. Година свята и Христова. Мировият Учител управлява Битието и Небитието, управлява Бялата и Черната ложа. На една от първите страници на "Заветът на цветните лъчи на светлината" са написани инициалите, които се четат така: "Винаги ще съм предан Раб на Господа Исуса Христа Син Божий" - 15 август, Търново, 1912 год. От Другата страна са нарисувани символите на Божия Дух, Господния Дух и Христовия Дух през времето на Мойсея, на Давида и на Исуса Христа. Това е Заветът на Мировия Учител! Накрая е дадена заповедта на Мировия Учител. Есента, 5 октомври 1912 година, започва Балканската война, която има за цел освобождението на балканските народи от Турската империя, а България да се обедини в границите, посочени от Сан-Стефанския договор. Всички членове на Веригата са изпратени на фронта от Мировия Учител с 91 псалом и "Добрата молитва", зашити във военните куртки и се завръщат живи и здрави след разгрома на България в Междусъюзническата война, завършила с Букурещкия мирен договор от 23 юли 1913 год. Есента на 1914 година, на 29 септември, България влиза в Европейската война на страната на Централните сили - Германия, Австро- Унгария, Османската империя и която завършва с погром, с пробив на Добро поле на 14/15 септември 1918 год.
към текста >>

4. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

Роди се в плът и кръв чрез баща Йосиф и майка Мария, чрез Юдиното племе от рода Давидов.
"Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство" Исус бе името му, което му дадоха в Израиля. Роди се в плът и кръв чрез баща Йосиф и майка Мария, чрез Юдиното племе от рода Давидов. Единственият ангел, който е слязъл на земята и се е въплотил - в плът и кръв - това е Исус. Той не бе от човешка еволюция. Той е ангел Господен. Името му, което му дадоха - Исус от Йешуа - еврейско, означава Спасител. Ангелът, който се въплоти като Служител Господен, за да донесе Втория Завет Господен, се роди като младенец.
към текста >>

5. 97. ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ

Борис Николов

Така са извадени всички думи на Божия Дух, изговорени чрез пророците, Мойсей и Давида, Соломона и други, както и на Исус Христос, апостолите и Йоан.
През тази година Учителят през лятото е прекарал два-три месеца в лозето на Иларионови в една малка колиба. През това време Учителят боледува, но точно какво ние не знаем, но знаем, че минава една тежка криза на своето здраве. По-късно Той споменава, че когато е работил тази книжка, Черната Ложа е направила опит да посегне на здравето и на живота Му. В тази книжка са подредени мисли от Библията, Евангелието и Откровението. Учителят е проследил целия този материал и е намерил онези свещени моменти, когато Господния Дух е говорил и е извадил отделно думите Му. Така са извадени всички думи на Божия Дух, изговорени чрез пророците, Мойсей и Давида, Соломона и други, както и на Исус Христос, апостолите и Йоан. Това са стъпките на Духа. Това е много важна книжка и Учителят препоръчваше да се чете винаги. Беше казал: „Който чете „Заветът на Цветните лъчи на светлината" и работи с нея, няма от какво да се опасява и страхува." Значи това е Божията мисъл, която е слизала върху човеците да се изяви и да изпълни Божията Воля. И тук има правила, как трябва да се работи С нея. Е, ние не можахме да ви поднесем упътванията, но друг след нас ще ги изнесе.
към текста >>

6. 135. ЧАШАТА ВИНО

Борис Николов

Това изказване на Учителя впечатлява много брат Давидов и след беседа той се приближава до Учителя и пита дали това е верно, което е чул с ушите си или погрешно е разбрал.
Това трябва да става по свобода отвътре, а не чрез налагане отвън. Когато е по свобода участва вътрешния человек, пробужда се съзнанието му и чак тогава има смисъл. За механичното приложение няма място. Така в една беседа Учителят след като разглежда въпроса, че и апостол Павел е съветвал ученика си да слага капка вино в храната си за слабия си стомах то изведнъж Учителят каза, че може да се пие по една чаша вино на ден, за да се оправи храносмилането. А до тогава Учителят държи за пълно вегетарианство, въздържание от алкохол и пушене на цигари. Това изказване на Учителя впечатлява много брат Давидов и след беседа той се приближава до Учителя и пита дали това е верно, което е чул с ушите си или погрешно е разбрал. „Учителю, ами дали може по една чашка вино на ден? " Учителят го поглежда, става строг и отсича: „Не, не може! " Давидов е бил обзет от желание да пие. С намръщена глава той се връща назад и си мърмори. „Значи не може!
към текста >>

" Давидов е бил обзет от желание да пие.
Така в една беседа Учителят след като разглежда въпроса, че и апостол Павел е съветвал ученика си да слага капка вино в храната си за слабия си стомах то изведнъж Учителят каза, че може да се пие по една чаша вино на ден, за да се оправи храносмилането. А до тогава Учителят държи за пълно вегетарианство, въздържание от алкохол и пушене на цигари. Това изказване на Учителя впечатлява много брат Давидов и след беседа той се приближава до Учителя и пита дали това е верно, което е чул с ушите си или погрешно е разбрал. „Учителю, ами дали може по една чашка вино на ден? " Учителят го поглежда, става строг и отсича: „Не, не може! " Давидов е бил обзет от желание да пие. С намръщена глава той се връща назад и си мърмори. „Значи не може! Значи не може! Язък! Язък" Ние го поглеждаме и се усмихваме.
към текста >>

7. XIII. ПРОРОЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИДНИТЕ ДНИ

БОРИС НИКОЛОВ

XIII. ПРОРОЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИДНИТЕ ДНИ Това пророчество на Учителя е дадено на д-р Радка Прокопиева Давидова, родена на 12.VII.1893 г.
XIII. ПРОРОЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИДНИТЕ ДНИ Това пророчество на Учителя е дадено на д-р Радка Прокопиева Давидова, родена на 12.VII.1893 г. в гр. Русе. Тя разказва следното: „Аз получих на 19. VIII. 1944 г. съобщение от Учителя: „По възможност тръгнете за София." Понеже не можах да си извадя открит лист, тръгнах от Кюстендил за София само с редовен билет. Във влака на всички искаха открит лист, а на мене никой не ми поиска.
към текста >>

Да бъде Божието благословение върху нас." Това е пророчеството, което бе дадено от Учителя на д-р Давидова.
Какви са тези прегради? Трябва всичко да бъде Братство. Всичко ще е без граници и от петте континента ще идват да се благославят. България става втори Ерусалим. Бог е Любов, Мъдрост и Истина. Да бъде Божието благословение върху нас." Това е пророчеството, което бе дадено от Учителя на д-р Давидова. Тя пише следното: „Един ден бях седнала на скамейката на Изгрева точно срещу приемната стая на Учителя. По едно време Учителят излезе от приемната, дойде при мене и ми каза: „Сестра, като се молите с мисълта си обикаляйте цялата земя." Само това ми каза и се върна в стаята си. И сега аз когато се изправя на молитва с мисълта си обикалям цялата земя. Казала съм го на много братя и сестри и дано да имат грижата за Доброто в света." Това пророчество на Учителя се изпълни точ в точ.
към текста >>

8. І.18. БЪЛГАРИЯ

По негова линия дойдоха Давид и Христос.
От стотици и хиляди години се подготвя почвата за настоящите духовни движения. След закриването на Христовата школа преди 2000 години, душите на древния Израил почват да се прераждат в България. Христовите последователи станаха гръбнака на Богомилското движение и на редица възрожденски школи. Христовите ученици са работниците на Божествената нива, където новото учение дава тон на бъдещата култура. Далечната родова връзка на тези души се крие в библейското „Юдино коляно" - един от дванадесетте синове на Яков. По негова линия дойдоха Давид и Христос. Ето в какви далечни времена виждаме първите стъпки на духовните Българи, крито са съдържание на славянството, призовано да играе важна роля в съдбините на човечеството. - Още нещо, което е за отбелязване - сподели УЧИТЕЛЯТ: - Кажете ми какво знаете за произхода на българският герб, изразяващ изправен лъв? Не отговорих. Направих мимика, изразяваща незнание. - В тази страна кога е имало лъвове?
към текста >>

9. 7.10. ДИМИТЪР ГРИВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Но успях да запечатам в съзнанието си онези часове на разговори с него, когато човек разбира какво значи оня Пса-лом от Давида № 133: „Ето, колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единомислие".
10. ДИМИТЪР ГРИВА Димитър Грива бе композитор. Неговият път е много характерен. Път на изключителни извисявания на духа, и път на стремглаво спускане надолу. Аз бях свидетел и на едното, и на другото. Но успях да запечатам в съзнанието си онези часове на разговори с него, когато човек разбира какво значи оня Пса-лом от Давида № 133: „Ето, колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единомислие". И именно в тези възвишени негови моменти успях да работя с Димитър Грива и да запиша неговите спомени от времето на Учителя. Ах, какъв добър разказвач беше той в тези изключителни мигове. Правеше невероятни съпоставки и паралели с хора и събития. Разглеждаше Школата на Учителя в един съвсем друг порядък и мащаб, където Словото на Учителя е Създателят на Вселената в нас и около нас. Бях поканен от него в дома на Мария Славова, където живееше като заврян зет.
към текста >>

10. 66. БЕЗПОГРЕШНОТО МНЕНИЕ

Нали има такъв псалм от Давида?
А Учителят не случайно проведен този изпит с мене, за да ми провери мнението и моите качества да оценявам и ми постави оценка - отличен. А другите не пожелаха да чуят моето безпогрешно мнение и получиха след това оценка - слаб. И останаха да повтарят в първо отделение. А защо в първо отделение? Защото днес Изгревът го няма, той е разрушен, пометен и „местото му не го познава вече". Нали има такъв псалм от Давида? Научила съм много неща, получих много опитности от вътрешната школа на Учителя. Моите опитности не правят външно впечатление на хората, но те са школа за мен. Но дали ще бъдат школа за другите това ще го реши друг, а не аз и не моето безпогрешно мнение. И не оценката, дадена ми от Учителя за моето безпогрешно мнение ще разреши въпроса, а ще реши онова - как се справих с тази оценка и какво направих с това знание и успях ли да реша собствената си задача, а с нея да спомогна за решаване на общите задачи на Школата. Тук има думата Учителя.
към текста >>

11. 77. ЛЯТО 1939-то

Какво са псалмите на Давида?
За мене и изкуството е религия, и науката е религия. Защото не науката ли е, която ни разкрива законите, тайните на Битието, на Вселената и величието на Твореца? Не изкуството ли е, който ни разкрива красотата на Вселената и живота и ни възвисява и ни прави по-добри, по-човечни и ни приближава към Бога, Който е самото добро, самата красота, самата Л1обов? Изкуството и науката са двете ръце на Бога, чрез които Той работи в света. Религията е техният синтез. Какво са псалмите на Давида? - Висша не надмината поезия! Какво са притчите на Соломона? - Висша Мъдрост! Какво е Евангелието? - И едното, и другото!
към текста >>

12. 31. ПСАЛМИТЕ НА ДАВИДА

Симеон Арнаудов

31. ПСАЛМИТЕ НА ДАВИДА Учителят бе споделил, че на времето есеите на Египет са имали две школи: вътрешна и външна.
31. ПСАЛМИТЕ НА ДАВИДА Учителят бе споделил, че на времето есеите на Египет са имали две школи: вътрешна и външна. Давид е бил ученик на вътрешната школа, а пък синът му Соломон е бил представител на външната школа. Псалмите на Давида представляват една необикновена поезия, които идват от един висш духовен свят. Бе споделил също, че Давид е работел едновременно във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. За учениците в Школата Си Учителят бе поставил една задача, че всеки един от тях като чете псалмите на Давида трябва да се моли предварително, за да получи просветление, за да може да види кои стихове от псалмите са дадени за физическия свят, кои са за духовния свят и кои за Божествения свят, защото те идват и слизат от три различни свята. Така в 91 Псалм има стихове за ученика, стихове на ангела-хранител и стихове на Духа Господен.
към текста >>

Давид е бил ученик на вътрешната школа, а пък синът му Соломон е бил представител на външната школа.
31. ПСАЛМИТЕ НА ДАВИДА Учителят бе споделил, че на времето есеите на Египет са имали две школи: вътрешна и външна. Давид е бил ученик на вътрешната школа, а пък синът му Соломон е бил представител на външната школа. Псалмите на Давида представляват една необикновена поезия, които идват от един висш духовен свят. Бе споделил също, че Давид е работел едновременно във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. За учениците в Школата Си Учителят бе поставил една задача, че всеки един от тях като чете псалмите на Давида трябва да се моли предварително, за да получи просветление, за да може да види кои стихове от псалмите са дадени за физическия свят, кои са за духовния свят и кои за Божествения свят, защото те идват и слизат от три различни свята. Така в 91 Псалм има стихове за ученика, стихове на ангела-хранител и стихове на Духа Господен. При Откровение всеки един може да различи тези стихове, че са от три различни свята.
към текста >>

Псалмите на Давида представляват една необикновена поезия, които идват от един висш духовен свят.
31. ПСАЛМИТЕ НА ДАВИДА Учителят бе споделил, че на времето есеите на Египет са имали две школи: вътрешна и външна. Давид е бил ученик на вътрешната школа, а пък синът му Соломон е бил представител на външната школа. Псалмите на Давида представляват една необикновена поезия, които идват от един висш духовен свят. Бе споделил също, че Давид е работел едновременно във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. За учениците в Школата Си Учителят бе поставил една задача, че всеки един от тях като чете псалмите на Давида трябва да се моли предварително, за да получи просветление, за да може да види кои стихове от псалмите са дадени за физическия свят, кои са за духовния свят и кои за Божествения свят, защото те идват и слизат от три различни свята. Така в 91 Псалм има стихове за ученика, стихове на ангела-хранител и стихове на Духа Господен. При Откровение всеки един може да различи тези стихове, че са от три различни свята. И да се ползува от тях.
към текста >>

Бе споделил също, че Давид е работел едновременно във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят.
31. ПСАЛМИТЕ НА ДАВИДА Учителят бе споделил, че на времето есеите на Египет са имали две школи: вътрешна и външна. Давид е бил ученик на вътрешната школа, а пък синът му Соломон е бил представител на външната школа. Псалмите на Давида представляват една необикновена поезия, които идват от един висш духовен свят. Бе споделил също, че Давид е работел едновременно във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. За учениците в Школата Си Учителят бе поставил една задача, че всеки един от тях като чете псалмите на Давида трябва да се моли предварително, за да получи просветление, за да може да види кои стихове от псалмите са дадени за физическия свят, кои са за духовния свят и кои за Божествения свят, защото те идват и слизат от три различни свята. Така в 91 Псалм има стихове за ученика, стихове на ангела-хранител и стихове на Духа Господен. При Откровение всеки един може да различи тези стихове, че са от три различни свята. И да се ползува от тях.
към текста >>

За учениците в Школата Си Учителят бе поставил една задача, че всеки един от тях като чете псалмите на Давида трябва да се моли предварително, за да получи просветление, за да може да види кои стихове от псалмите са дадени за физическия свят, кои са за духовния свят и кои за Божествения свят, защото те идват и слизат от три различни свята.
31. ПСАЛМИТЕ НА ДАВИДА Учителят бе споделил, че на времето есеите на Египет са имали две школи: вътрешна и външна. Давид е бил ученик на вътрешната школа, а пък синът му Соломон е бил представител на външната школа. Псалмите на Давида представляват една необикновена поезия, които идват от един висш духовен свят. Бе споделил също, че Давид е работел едновременно във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. За учениците в Школата Си Учителят бе поставил една задача, че всеки един от тях като чете псалмите на Давида трябва да се моли предварително, за да получи просветление, за да може да види кои стихове от псалмите са дадени за физическия свят, кои са за духовния свят и кои за Божествения свят, защото те идват и слизат от три различни свята. Така в 91 Псалм има стихове за ученика, стихове на ангела-хранител и стихове на Духа Господен. При Откровение всеки един може да различи тези стихове, че са от три различни свята. И да се ползува от тях.
към текста >>

13. 8. С КИТАРАТА ПРИ УЧИТЕЛЯ

Маргарита Рангелова Стратева

Правиха много снимки тогава сестра Давидова, сестра Борова и други.
И съборът стана 1943 г. и беше голям. За Паневритмия се бяха наредили в четири редици. Много от сестрите си бяха ушили за събора дълги рокли с широки ръкави и коланчета на кръста по модел от Учителя. Беше чудно хубаво. Правиха много снимки тогава сестра Давидова, сестра Борова и други. А музиканти имаше много, колкото щеш. Всичко свири колкото знае за благословение. И сестра Кисьова, която беше пианистка, но знаеше да свири малко и на цигулка и тя взе цигулката си да свири. Свириха брат Галилей, брат Митко Костов, брат Христов и много други. И всички бяха готови да започнат, но Учителят не почва.
към текста >>

" А Учителят казал тогава, че съм акомпанирала на Давид когато пеел псалмите си.
Беше много интересно това нещо и идваше да покаже, че за Учителя няма нищо скрито и че Той знае всичко. Аз отговорих: „Тука е, тука, Учителю", взех я от ъгъла зад вратата и започнах да я вадя от калъфа и като я настроихме започнахме да свирим. Той каза: „Най- напред „Вехади", после „Венир Бенир" и накрая каза: „Хайде, още една песен да изсвирим" и изсвирихме „Изгрява вече ден тържествен". Учителят знаеше какво бях научила. Гита: Когато свирих с Учителя в Мърчаево трите песни, тогава там бяха Весела Несторова, както и други приятели и тя каза: „Учителю, колко хубаво звучат като че бяхме в друг свят! " А Учителят казал тогава, че съм акомпанирала на Давид когато пеел псалмите си. Пък и аз се бях понаучила малко, нали Учителят ме беше пратил при Крестеняков да свиря на китара. А Крестеняков казваше, че съм мераклия, значи имам желание да уча. После пък синът ми Георги ми написа акордите на Паневритмията и на повечето песни. При Крестеняков отивахме много приятели от Братството. Крестеняков преподаваше по пиано, по цигулка, по пеене, по хармония и т. н.
към текста >>

И Учителят е казвал за тях двамата, че в миналото те са били китаристи и че през времето на Давида са били също музиканти.
Тогава Тошко Симеонов все ни подтикваше. Аз ставах сутрин за молитвения връх. Като се върна набързо закусим с децата и хайде на Паневритмия. Йоана: Има нещо, което майка ми е пропуснала. Когато е ходила в Мърчаево и свирила трите песни с Учителя, по същото това време освен нея тогава там е бил и един брат Ганчо Генчев. И Учителят е казвал за тях двамата, че в миналото те са били китаристи и че през времето на Давида са били също музиканти. Майка ми, като музикант е имала някакво провинение и затова сега има някои трудности в паметта и способностите си. Тя боледува много след станалото с баща ми. Но след време, когато Учителят бил вече на легло, тя коленичила до Него и Той я запитал как върви китарата, а тя му казала: „Бавно и трудно", а Той отговорили, че с труд и постоянство ще дойде до едно ниво. А преди това, при един друг случай, когато пак са се разговаряли за свиренето тя казала: „Ами аз нищо не знам, Учителю, как ще се занимавам с музика, нали нищо не разбирам". Той й казал тогава: „Ще имате двама помощници!
към текста >>

14. СНИМКИ И БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ НА ТОМ VII

От дясно: Васко Искренов - клекнал, над него Матей Давидов, до него Цанка Екимова, над нея Атанас Николов - есперантист.
Снимка No 9. Учителят с приятели пред приемната. От ляво: 1. Елиезер Коен. 2. Драган Петков - отзад. От дясно: Васко Искренов - клекнал, над него Матей Давидов, до него Цанка Екимова, над нея Атанас Николов - есперантист. До Учителя е Гръблашева. Снимка No 10. Георги Йорданнов пред цветната котва. Снимка No 11. Музиканти на Изгрева. 1.
към текста >>

Доктор Давидова - с бялата коса. 3.
Най-отдясно, втори ред от горе е Бертоли. Снимка No 41. На гости при Учителя - 1938 г. От долу, ляво, седнали: 1. Генерал Стоянова - със шарената рокля. 2. Доктор Давидова - с бялата коса. 3. Елена Казанъклиева. II ред: В средата е Сабсай - с бялата жилетка, държи бяла шапка и до нея е Карден в профил - с наметнато манто. Последен ред от дясно: 1. Цанка Екимова. 2. Попова. 3.
към текста >>

15. 5. Уважението

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Давидова и Р.
Братът го хвана за ръката и го поведе послушен като малко дете. Аз и детето, което беше едва три години, тръгнахме след тях. Като наближих мястото до Учителя, където братът отведе Илия, посрещна ме брат Петър Манов. Учителят поръчал да си отида направо в палатката. Сам Учителят издялал шиничка и сестрите Р. Давидова и Р. Манолова превързали пръста му под Неговите нареждания. Илия не отиде доброволно да изкаже уважението, което дължеше на Учителя, но отиде по закона на необходимостта, принудително. Строг е законът за онзи, който знае, но не иска да изпълни Божията воля. За непослушание загуби пръста си. Нали го бяха предупредили със сънищата му, още много по-рано.
към текста >>

16. 9. ПРОТЕСТАНСКИТЕ СЕМЕЙСТВА

И така тя приобщаваше моето детско съзнание към образите на Самуила, Йосифа, цар Давида, Рус, Естир и други светли образи.
Още от ранно детство моето съзнание се изпълни със светлината на евангелското слово и мъдростта на великите патриарси и пророци от стария завет на Библията, за които слушах да ми се разказва, събудих в душата ми свещения глас за онази Любов, за онези добродетели, чрез които човек се чувства достоен за живота подарен му от Бога. В нашия дом Библията беше настолна книга. Молитвата съпътстваше ежедневието ни и духовните песни, които с възторг пеех при музиката на органа в евангелската църква в гр. Пловдив ме вдъхновяваха за добрия живот възвестяван чрез Светото Писание. Вкъщи, моята незабравима, обична майка Иванка, предана, работлива, привързана към делото Христово обогатяваше живота ми и събуждаше творческото ми въображение с разяснение на текстовете от Светото Писание с чудно хубавите библейски истории, които тя умееше да разказва. И така тя приобщаваше моето детско съзнание към образите на Самуила, Йосифа, цар Давида, Рус, Естир и други светли образи. А духовните песни, които вдъхновено се лееха в чистият и звучен неин сопран, извикваха у мене живот, Любов към възвишената, красива, славеща Бога и Неговата безгранична Мъдрост музика. Проучаването ми в Народното училище от една страна и в неделното училище към църквата от друга страна, бяха за мене двата главни извора, от които с радост и обич черпех знания, светлина и просвета. Особено любими ми бяха тези дни и часове, когато с моите мили родители Иванка и Велю Величкови и двамата ми по-големи братя - Гавраил и Апостол отивахме да славим Бога и да Му благодарим за всички добрини в живота, на църква. Още от най-крехките си години видях и разбрах колко велико е Словото Божие и каква мощна сила се крие в Него, защото в живота на моята майка и на моят баща и на други съзнателни християни тази сила сияеше с благодатна светлина в делата им. Към текстовете на Библията и Евангелието бях приобщена чрез четенето им вкъщи и с обучението ми в Неделното училище към църквата, където ми се повествуваха и в картини художествено изобразени ми се представяха образите на човеци филми с непоколебимата си вяра в Бога, с Любовта си към Христа и Неговото Дело.
към текста >>

17. 20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91. ПСАЛМ

Въобще псалмите са поетично творчество на цар Давид, който чрез тях е отдавал благодарност към Бога и небесните сили за помощта, защитата и охраната, спасението и избавлението, които е получавал от висините по време на големи и тежки изпитания, големи мъчнотии, гонения и противоречия, през които е минавал в своя земен живот.
Наближаваха Рождествените празници и Нова година. Учителят вече от известно време беше започнал да прави с група наши братя и сестри малки ежедневни излети до село Симеоново, където в дома на един селянин при съвсем скромна обстановка прекарваше известни часове на деня. А беше ни дал и един съвет, а именно всеки от нас да си препише с печатни букви от библията 91.псалм, да си го постави в едно пликче и да го имаме винаги на себе си прикачено към ризата. И така направихме всички. В една беседа държана преди години прочетохме обяснението, което Учителят дава за този псалм. Въобще псалмите са поетично творчество на цар Давид, който чрез тях е отдавал благодарност към Бога и небесните сили за помощта, защитата и охраната, спасението и избавлението, които е получавал от висините по време на големи и тежки изпитания, големи мъчнотии, гонения и противоречия, през които е минавал в своя земен живот. За 91.псалм Учителят говори, че е един от силните изяви на небето, защото Давид го е писал с една силна опитност. В псалма глаголните форми са в първо, второ и трето единствено число, което означава, че тук говорят три лица, а именно: Давид избавен по чуден начин от едно страдание въздава хвала и потвърждава силата и могъществото на Бога, Спасител и Покровител. В отговор на неговите думи съществото от Невидимия свят, което го е охранявало е извършило спасителната работа в името на Божията Любов, подкрепя увереността на Давида като описва именно случаи, в които Бог помага и най-после се изявява и сам Бог, който казва: "Понеже положи в Мене Любовта си, затова ще го избавя. Ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми, ще го избавя, ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си. Амин". И така носейки този псалм винаги на гърдите си, под горните дрехи, ние осъмвахме и замръквахме с вяра в небесната защита и покровителство.
към текста >>

За 91.псалм Учителят говори, че е един от силните изяви на небето, защото Давид го е писал с една силна опитност.
Учителят вече от известно време беше започнал да прави с група наши братя и сестри малки ежедневни излети до село Симеоново, където в дома на един селянин при съвсем скромна обстановка прекарваше известни часове на деня. А беше ни дал и един съвет, а именно всеки от нас да си препише с печатни букви от библията 91.псалм, да си го постави в едно пликче и да го имаме винаги на себе си прикачено към ризата. И така направихме всички. В една беседа държана преди години прочетохме обяснението, което Учителят дава за този псалм. Въобще псалмите са поетично творчество на цар Давид, който чрез тях е отдавал благодарност към Бога и небесните сили за помощта, защитата и охраната, спасението и избавлението, които е получавал от висините по време на големи и тежки изпитания, големи мъчнотии, гонения и противоречия, през които е минавал в своя земен живот. За 91.псалм Учителят говори, че е един от силните изяви на небето, защото Давид го е писал с една силна опитност. В псалма глаголните форми са в първо, второ и трето единствено число, което означава, че тук говорят три лица, а именно: Давид избавен по чуден начин от едно страдание въздава хвала и потвърждава силата и могъществото на Бога, Спасител и Покровител. В отговор на неговите думи съществото от Невидимия свят, което го е охранявало е извършило спасителната работа в името на Божията Любов, подкрепя увереността на Давида като описва именно случаи, в които Бог помага и най-после се изявява и сам Бог, който казва: "Понеже положи в Мене Любовта си, затова ще го избавя. Ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми, ще го избавя, ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си. Амин". И така носейки този псалм винаги на гърдите си, под горните дрехи, ние осъмвахме и замръквахме с вяра в небесната защита и покровителство. А има специално значение това, че Учителят ни посъветва да препишем псалма с печатни букви, при което се пише по-бавно и така съзнанието по-дълго време се задържа върху всяка дума, за да се прояви по-голяма съсредоточеност върху съдържанието и смисъла му.
към текста >>

В псалма глаголните форми са в първо, второ и трето единствено число, което означава, че тук говорят три лица, а именно: Давид избавен по чуден начин от едно страдание въздава хвала и потвърждава силата и могъществото на Бога, Спасител и Покровител.
А беше ни дал и един съвет, а именно всеки от нас да си препише с печатни букви от библията 91.псалм, да си го постави в едно пликче и да го имаме винаги на себе си прикачено към ризата. И така направихме всички. В една беседа държана преди години прочетохме обяснението, което Учителят дава за този псалм. Въобще псалмите са поетично творчество на цар Давид, който чрез тях е отдавал благодарност към Бога и небесните сили за помощта, защитата и охраната, спасението и избавлението, които е получавал от висините по време на големи и тежки изпитания, големи мъчнотии, гонения и противоречия, през които е минавал в своя земен живот. За 91.псалм Учителят говори, че е един от силните изяви на небето, защото Давид го е писал с една силна опитност. В псалма глаголните форми са в първо, второ и трето единствено число, което означава, че тук говорят три лица, а именно: Давид избавен по чуден начин от едно страдание въздава хвала и потвърждава силата и могъществото на Бога, Спасител и Покровител. В отговор на неговите думи съществото от Невидимия свят, което го е охранявало е извършило спасителната работа в името на Божията Любов, подкрепя увереността на Давида като описва именно случаи, в които Бог помага и най-после се изявява и сам Бог, който казва: "Понеже положи в Мене Любовта си, затова ще го избавя. Ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми, ще го избавя, ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си. Амин". И така носейки този псалм винаги на гърдите си, под горните дрехи, ние осъмвахме и замръквахме с вяра в небесната защита и покровителство. А има специално значение това, че Учителят ни посъветва да препишем псалма с печатни букви, при което се пише по-бавно и така съзнанието по-дълго време се задържа върху всяка дума, за да се прояви по-голяма съсредоточеност върху съдържанието и смисъла му. На Нова година сутринта отивайки към Изгрева с моята добра приятелка Виола Йорданова, тъкмо на края на боровата гора срещнахме Учителя, който с група от Братството отиваше към село Симеоново.
към текста >>

В отговор на неговите думи съществото от Невидимия свят, което го е охранявало е извършило спасителната работа в името на Божията Любов, подкрепя увереността на Давида като описва именно случаи, в които Бог помага и най-после се изявява и сам Бог, който казва: "Понеже положи в Мене Любовта си, затова ще го избавя.
И така направихме всички. В една беседа държана преди години прочетохме обяснението, което Учителят дава за този псалм. Въобще псалмите са поетично творчество на цар Давид, който чрез тях е отдавал благодарност към Бога и небесните сили за помощта, защитата и охраната, спасението и избавлението, които е получавал от висините по време на големи и тежки изпитания, големи мъчнотии, гонения и противоречия, през които е минавал в своя земен живот. За 91.псалм Учителят говори, че е един от силните изяви на небето, защото Давид го е писал с една силна опитност. В псалма глаголните форми са в първо, второ и трето единствено число, което означава, че тук говорят три лица, а именно: Давид избавен по чуден начин от едно страдание въздава хвала и потвърждава силата и могъществото на Бога, Спасител и Покровител. В отговор на неговите думи съществото от Невидимия свят, което го е охранявало е извършило спасителната работа в името на Божията Любов, подкрепя увереността на Давида като описва именно случаи, в които Бог помага и най-после се изявява и сам Бог, който казва: "Понеже положи в Мене Любовта си, затова ще го избавя. Ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми, ще го избавя, ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си. Амин". И така носейки този псалм винаги на гърдите си, под горните дрехи, ние осъмвахме и замръквахме с вяра в небесната защита и покровителство. А има специално значение това, че Учителят ни посъветва да препишем псалма с печатни букви, при което се пише по-бавно и така съзнанието по-дълго време се задържа върху всяка дума, за да се прояви по-голяма съсредоточеност върху съдържанието и смисъла му. На Нова година сутринта отивайки към Изгрева с моята добра приятелка Виола Йорданова, тъкмо на края на боровата гора срещнахме Учителя, който с група от Братството отиваше към село Симеоново. Направи ми впечатление лицето Му, което отразяваше страданията на човечеството през тези много жестоки моменти на II Световна война.
към текста >>

18. 19. ПИСМО НА М-Р БРАУН ДО ВИОЛА ЙОРДАНОВА

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА - ВАРМАВУ - тУ - 1997

Давид Лоример/Англия 1991 г../. С.
Това издание не може да претендира да е последната дума, но се опитва да представя музиката в благоприятна светлина и приложима форма за начинаещия както и за опитния музикант. ПУБЛИКУВАНИ ИЗТОЧНИЦИ A. Беинса Дуно, Паневритмия /София 1938 г../ частично репродуцирана, редактирана с някои тактови черти, Ярмила Менцлова /Паневритмията /Франция 1984 г../ и Аида Куртева, Паневритмия /Киер СА;Аржентина 1988 г./. Партията на втората цигулка е от Кирил Икономов и наставката на номер 24 /нормално изпусната/ от Ангел Янушев. B. Паневритмия /София 1941 г../ препечатана 1992 г.. Тя дава оригиналния български поетичен текст на всички движения, но „Слънчевите лъчи" са под вокална адаптация на френски издания бяха публикувани и поетичния текст преведен; това /издание/ от 1977 г, коригира минимални моменти от музикалната граматика и е репродуцирана в „Кръга на Свещения танц - изд. Давид Лоример/Англия 1991 г../. С. „Слънчеви лъчи" /София 1942 г./ репродуцирана от Лоример стр.142-4. Оригиналният български поетичен текст на „Слънчевите лъчи" е напечатан под музиката за цигулка. Тези любителски /дилетантски/ издания нашироко се съгласуват с това, което се чува днес. Рядко употребата на регулярни /правилни/ тактови линии изопачава музиката, както тя е разбрана и се изпълнява от онези, които са я научавали по слух. Съотношенията по темпа между движенията са също затъмнени поради липса на единство на стила-различни индивидуалности са били отговорни за нотирането на различните мелодии, вследствие на което се явява несъответствие по отношение избора на нотните стойности за музиката с подобни качества.
към текста >>

19. 16. МЕТОДЪТ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ОПИТОМЯВАНЕ НА ВЪЛЦИТЕ

по идея на Драган Прокопиев, брат на нашата сестра от Изгрева, доктор Давидова, създадохме военен ансамбъл с хор и оркестър.
бях в Югославия и в Белград на крепостната стена на "Кале мегдан", на входа имаше плоча, на която прочетох, че сърбите (югославяните) през годините 1941-1945 г. са дали жертви 1 700 000 (един милион и седемстотин хиляди души жертви). Румънците, които се биха на страната на Хитлер - 800 000 жертви. Правя малко отклонение - да разкажа за Румъния, 1947 г. През 1945 г. по идея на Драган Прокопиев, брат на нашата сестра от Изгрева, доктор Давидова, създадохме военен ансамбъл с хор и оркестър. Ансамбъла се водеше към военното министерство, към отдела "Сектор за научна и културна пропаганда сред войската". По моя препоръка бяха назначени нашите братя: Филип Славов, Ангел Иванов, Симеон Арнаудов (дякона) и цигуларя Ангел Янушев. Облякохме сините офицерски униформи от Царския симфоничен оркестър и с диригент Драган Прокопиев обикаляхме гарнизоните из страната. Направихме и две задгранични турнета в Югославия и Румъния. В България се свързвахме с нашите братства, гостувахме им и им изнасяхме малки програми-концерти от братски песни.
към текста >>

20. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

Поглежда ги Учителят, помълчава малко и им казва: „Като ме питате, казвам ви, че вие не сте един за друг." За кого се отнасяше" Е.А.: Д-р Давидова и музиканта Вапурджиев.
Хора, които имат мека ръка правят много добър психичен обмен между себе си и останалите, когато решат да правят. Е.А.: Да. В.К.: Правят го, втича се и излиза по равно. Е.А.: Е като е равно да, като е хармонично. В.К.: Четем: „Отиват двама млади и Му казват, че те искат да се оженят и молят за Неговото благословение. Поглежда ги Учителят, помълчава малко и им казва: „Като ме питате, казвам ви, че вие не сте един за друг." За кого се отнасяше" Е.А.: Д-р Давидова и музиканта Вапурджиев. В.К.: И после разведоха ли се те? Е.А.: Един месец не изкараха. Не, ама тя казва сестра Давидова: „Ама Учителю, ние сме интелигентни хора, ние ще си отстъпваме". Той не увещава. Учителят, виж едно съм видяла, никога не увещаваше.
към текста >>

Не, ама тя казва сестра Давидова: „Ама Учителю, ние сме интелигентни хора, ние ще си отстъпваме".
Е.А.: Е като е равно да, като е хармонично. В.К.: Четем: „Отиват двама млади и Му казват, че те искат да се оженят и молят за Неговото благословение. Поглежда ги Учителят, помълчава малко и им казва: „Като ме питате, казвам ви, че вие не сте един за друг." За кого се отнасяше" Е.А.: Д-р Давидова и музиканта Вапурджиев. В.К.: И после разведоха ли се те? Е.А.: Един месец не изкараха. Не, ама тя казва сестра Давидова: „Ама Учителю, ние сме интелигентни хора, ние ще си отстъпваме". Той не увещава. Учителят, виж едно съм видяла, никога не увещаваше. Казва, ако послушаш. Виж сега, имаше случай, както например на Маргарита Мечева. Сега понеже тя беше психически малко не в ред и понеже Учителят искаше да й въздействува и повечко пъти й е казвал някои неща.
към текста >>

21. Снимки и бележки към снимките - „Изгревът, том X

Вергилий Кръстев

Д-р Давидова. 5.
1939 г. Първи ред: 1. Генерал Стоянова с пъстрата рокля. 2. Сабхай с белия шал. 3. Карден, със сакото. 4. Д-р Давидова. 5. Елена Казанлъклиева. Отляво: С тъмното сако Георги Тахчиев, над него с белия костюм Буча Бехар. Георги Куртев е прав, 6-ти поред. В средата: Учителя. Най-горе вдясно: Стефан Белев с побелелите мустаци, до него е Цанка Екимова, старата Попова, Боян Боев, над него Методи Шивачев.
към текста >>

22. 01 - 69. ДЯСНАТА РЪКА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ - БРАТ БОЖИЛ ИВАНОВ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Пътува брат Божил до някое село, носи в джоба си писмото на брат Куртев до ръководителя на братството в същото село, а устните му произнасят псалмите на Давида.
Той твърде често не е имал време дори да се обади на семейството си, пътувал е пеш. Бил е беден, не е имал нито кон, нито магаре. Брат Божил из целия път пеел духовни песни или четял Псалми. Той е единственият човек, който не е мерел разстоянието от село до село с километри, а с броя на прочетените псалми: 10, 20, 50 или повече. Онези псалми, които не е знаел, четял ги пешком и така станало, че научил всички псалми наизуст. Пътува брат Божил до някое село, носи в джоба си писмото на брат Куртев до ръководителя на братството в същото село, а устните му произнасят псалмите на Давида. Подава той писмото, връчва писмото и си тръгва. Но във въздуха остават прочетените псалми, които той оставя в посетеното село. Тези Псалми са четени от Давида, а сега от брат Божил, но това са псалми, родени от Христовия Дух. А Христос е от вчера, Той живее днес и пребъдва в утрешния ден, обхващаш цели епохи. По време на Европейската война, когато чул тревожното биене на камбаните през 1915 г., брат Божил разбрал, че ще има мобилизация.
към текста >>

Тези Псалми са четени от Давида, а сега от брат Божил, но това са псалми, родени от Христовия Дух.
Той е единственият човек, който не е мерел разстоянието от село до село с километри, а с броя на прочетените псалми: 10, 20, 50 или повече. Онези псалми, които не е знаел, четял ги пешком и така станало, че научил всички псалми наизуст. Пътува брат Божил до някое село, носи в джоба си писмото на брат Куртев до ръководителя на братството в същото село, а устните му произнасят псалмите на Давида. Подава той писмото, връчва писмото и си тръгва. Но във въздуха остават прочетените псалми, които той оставя в посетеното село. Тези Псалми са четени от Давида, а сега от брат Божил, но това са псалми, родени от Христовия Дух. А Христос е от вчера, Той живее днес и пребъдва в утрешния ден, обхващаш цели епохи. По време на Европейската война, когато чул тревожното биене на камбаните през 1915 г., брат Божил разбрал, че ще има мобилизация. Ето защо оставил работата си и от една волска кожа скроил и ушил чанта за Библията. Когато постъпил в пехотната рота и бил на боевата линия, кожената чанта с Библията му била неразделен другар. Щом като спирали някъде за почивка, той отварял Библията и четял.
към текста >>

23. 08 - 14. КАК СЕ НАПРАВЛЯВАТ РАЗРУШИТЕЛНИТЕ СИЛИ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

14. КАК СЕ НАПРАВЛЯВАТ РАЗРУШИТЕЛНИТЕ СИЛИ За Радка Давидова.
14. КАК СЕ НАПРАВЛЯВАТ РАЗРУШИТЕЛНИТЕ СИЛИ За Радка Давидова. Сестра д-р Радка Давидова беше възрастна мома. По едно време се върна от Париж Асен Вапурджиев, човек от братството. Може да са се познавали от по-рано, обаче връща се и посещаваше беседи, а в града даваше концерти. Той е професор по контрабас. Прочут, с влияние, с признание и пр.
към текста >>

Сестра д-р Радка Давидова беше възрастна мома.
14. КАК СЕ НАПРАВЛЯВАТ РАЗРУШИТЕЛНИТЕ СИЛИ За Радка Давидова. Сестра д-р Радка Давидова беше възрастна мома. По едно време се върна от Париж Асен Вапурджиев, човек от братството. Може да са се познавали от по-рано, обаче връща се и посещаваше беседи, а в града даваше концерти. Той е професор по контрабас. Прочут, с влияние, с признание и пр. Радка Давидова и той се харесват и отива Радка Давидова при Учителя и му казва: ..Учителю, с този брат се харесваме, искаме да се оженим.
към текста >>

Радка Давидова и той се харесват и отива Радка Давидова при Учителя и му казва: ..Учителю, с този брат се харесваме, искаме да се оженим.
Сестра д-р Радка Давидова беше възрастна мома. По едно време се върна от Париж Асен Вапурджиев, човек от братството. Може да са се познавали от по-рано, обаче връща се и посещаваше беседи, а в града даваше концерти. Той е професор по контрабас. Прочут, с влияние, с признание и пр. Радка Давидова и той се харесват и отива Радка Давидова при Учителя и му казва: ..Учителю, с този брат се харесваме, искаме да се оженим. "Учителят помълчал и казал: „Той е хубав и ти си хубава, но не сте един за други." - „Ама, Учителю, ние се обичаме." Учителят повече нищо не казал. Те се оженили, но след един месец тя се връща при Учителя и му казва: „Учителю, ние се разделихме." - „Как се разделихте! Този въпрос е ваш самостоятелен и трябва да го проверите." Тя се връща при него. Но не можаха да живеят и тогава се разведоха официално. Учителят предварително й казал: „Вие сте добри, но не сте един за друг!
към текста >>

24. І.02.04. ИКОНООБРАЗИТЕ НА ЧЕТИРИМАТА ЕВАНГЕЛИСТИ В АНТИМИНСА

Летопис Вергилий Кръстев

Образът на ангела е във вид на лице, понеже той захваща да говори за произхода на человека Исус и да докаже, че той е обещания Месия, потомък на Авраама и Давида.
4, ст. 7-8). Изобразените четири животни са символи и приложени към 4-та евангелисти изразяват от само себе си съдържанието, идеята, основното направление на всяко едно евангелие. Образът на человека във вид на ангелско лице с крила е символът на евангелист Матея, понеже пише как ангел Господен се явява на Йосиф и му съобщава, че зачнатия син е от Святия Дух, ще роди, ще го нарече Исус и той ще бъде Емануил, което значи „Бог с нас". (Евангелие от Матея, гл. 1, ст. 18-23). Образът на ангела е във вид на лице, понеже той захваща да говори за произхода на человека Исус и да докаже, че той е обещания Месия, потомък на Авраама и Давида. Образът на лъва е символ, отнасящ се до Марка, понеже той започва евангелието си така, както се слуша глас на лъв в пустинята - рикаещ, ревящ, викащ. Това е Вестителят, който ще устрои пътя Господен. „Глас на едного, който вика в пустинята: Прогответе пътя Господен, прави правете неговите пътеки." (Евангелие от Марка, гл. 1, ст. 3).Този Вестител с глас на лъв, рикаещ, ревящ и викащ, го е видял и пророкът Исая, гл.
към текста >>

25. І.02.12. БОЖИЯТ АГНЕЦ И АНТИМИНСЪТ

Летопис Вергилий Кръстев

За да стане това предварително е избрано племето, рода му и е избрано племе от Авраамовото потомство, от израилевите синове, а това е избраният род на Давида, от който произлизат Мария, майката на Исуса и нейният годеник Йосиф.
12. БОЖИЯТ АГНЕЦ И АНТИМИНСЪТ За идването на Исус на земята и обличането Му в плът, въплътяването Му е предречено от пророците. За да стане това предварително е избрано племето, рода му и е избрано племе от Авраамовото потомство, от израилевите синове, а това е избраният род на Давида, от който произлизат Мария, майката на Исуса и нейният годеник Йосиф. (Евангелие от Матея, гл. 1, ст. 1-17; Евангелие от Лука гл. 3, ст. 23-38). Плътското Му рождение е било предсказано от Ангел Гавраил.
към текста >>

26. І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ

Летопис Вергилий Кръстев

Знамението е вярно, от днешния ден, след като изтекат времената от числото на евангелските трижд по ид (14) родове христови, дай Боже да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от небето-(19*) и като молния ще се разнесе по всичкия свят: Се победил ест лев, иже сий от колена Иудова, корен Давидов. Амин."
Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото ей тъй, Белият цар е надарен от Всемогущаго-(17*) с такава благодат, който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде. За това и ония, които се молят за него, навярно Бог ще ги послуша. Заради това в началото от третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова и... Турция ще падне! След това, ще се яви или роди православний Вожд-(18*) и чрез Неговата молба, Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие. А пък на свършека на петдесетницата, сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият цар ще влезе Богу да се помоли в нея;... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!... Знамението е вярно, от днешния ден, след като изтекат времената от числото на евангелските трижд по ид (14) родове христови, дай Боже да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от небето-(19*) и като молния ще се разнесе по всичкия свят: Се победил ест лев, иже сий от колена Иудова, корен Давидов. Амин."
към текста >>

27. І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА

Летопис Вергилий Кръстев

В едно предание се говори, че Давид е написал Псалтиря и че след неговата смърт, синът му Соломон е хвърлил мрежа в морето и е извадил псалтир с 153 псалма.
Един завършен резултат, един Божествен цикъл. Божествен резултат, от който един резумен човек може да благува. Ти можеш да намериш щастието си в числото девет. Единственото щастливо число, според мен е числото девет." (Из неделните беседи, държани от Учителя Дънов на 13 май 1934 г., неделя, 10 часа сутринта, Изгрев, София). Така че с хващането на 153 риби завършва един цикъл, този на Старият завет и започва нов цикъл, на Новия завет, който се движи от Святия Дух, изпратен от Исус Христос, Син Божий, Спасителят. В едно предание се говори, че Давид е написал Псалтиря и че след неговата смърт, синът му Соломон е хвърлил мрежа в морето и е извадил псалтир с 153 псалма. (Псалмите в Библията са 150). Както псалтирът с псалмите е изпълнил целия свят, така и Новият завет ще изпълни целия свят. Ще се възстанови ново християнско царство с православен вожд. И като се съберат 153 риби 4- 1746 = 1899, когато Православният Вожд, Учителят Петър Дънов, в Когото е слезнал Божественият Дух на 7.ІІІ.1897 г. е вече създал първата синархическа верига на Бялото Братство. 10*.
към текста >>

Небесният глас, който иде от небето като мълния, ще се разнесе по всичкия свят: „Се победи ест лев, иже сий от колена Юдова, корен Давидов." Лъвът, който е от племето Юдово на Израиля, което е корен Давидов, е Исус Христос, който победи и смъртта, и света, и враговете адови.
Но идва Междусъюзническата война и България загубва всичко, по вина на Фердинанд. През 1914 г. започва I световна война, която завършва през 1918 г. България преминава през втора национална катастрофа. Но турската империя се разрушава окончателно. 19*. Небесният глас, който иде от небето като мълния, ще се разнесе по всичкия свят: „Се победи ест лев, иже сий от колена Юдова, корен Давидов." Лъвът, който е от племето Юдово на Израиля, което е корен Давидов, е Исус Христос, който победи и смъртта, и света, и враговете адови. „И един от старците казва ми: Недей плака; ето превъзмогна Лъвът, който е от племето Юдово, корен Давидов, да разгъне книгата и да развърже седемте нейни печата." (Откровение, гл. 5, ст. 5). А това са седемте Божии духове, които стоят пред престола на Бога като седем огнени светила. А книгата със седемте печата е книгата на Новия Завет със Словото на Исуса Христа. А Ангелът на Завета Господен - Елохил на 8.Х.1898 г.
към текста >>

„И един от старците казва ми: Недей плака; ето превъзмогна Лъвът, който е от племето Юдово, корен Давидов, да разгъне книгата и да развърже седемте нейни печата." (Откровение, гл.
През 1914 г. започва I световна война, която завършва през 1918 г. България преминава през втора национална катастрофа. Но турската империя се разрушава окончателно. 19*. Небесният глас, който иде от небето като мълния, ще се разнесе по всичкия свят: „Се победи ест лев, иже сий от колена Юдова, корен Давидов." Лъвът, който е от племето Юдово на Израиля, което е корен Давидов, е Исус Христос, който победи и смъртта, и света, и враговете адови. „И един от старците казва ми: Недей плака; ето превъзмогна Лъвът, който е от племето Юдово, корен Давидов, да разгъне книгата и да развърже седемте нейни печата." (Откровение, гл. 5, ст. 5). А това са седемте Божии духове, които стоят пред престола на Бога като седем огнени светила. А книгата със седемте печата е книгата на Новия Завет със Словото на Исуса Христа. А Ангелът на Завета Господен - Елохил на 8.Х.1898 г. чрез Учителя Петър Дънов донесе Призванието към българския народ, на семейството славянско.
към текста >>

28. І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�

Летопис Вергилий Кръстев

Знамението е вярно, от днешния ден, след като изтекат времената от числото на евангелските трижд по |'д (14) родове христови, дай Боже да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: Се победил ест лев, иже сий от колена Иудова, корен Давидов. Амин.
Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото ей тъй, Белият цдр е надарен от Всемогущаго е такава благодат, който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде. 3а това и ония, които се молят за него, навярно Бог ще ги послуша. Заради това в началото от третата петдесетница нд станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова и... Турция ще падне! След това, ще се яви или роди православннй Вожд и чрез Неговата молба, Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие. А пък на свършека на петдесетницата, сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият цар ще влезе Богу да се помоли в нея;... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!... Знамението е вярно, от днешния ден, след като изтекат времената от числото на евангелските трижд по |'д (14) родове христови, дай Боже да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: Се победил ест лев, иже сий от колена Иудова, корен Давидов. Амин.
към текста >>

29. I.03.29. САМАРСКОТО ЗНАМЕ И ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА

Летопис Вергилий Кръстев

След свалянето на княз Батенберг от дворцов преврат на 9 август 1386 г., тогава Русия предлага грузинският княз Николай Давидович Мингрелский, зад чиято кандидатура застават Русия, Турция и Германия.
Генерал-лейтенант Манвслишвили (Манвелов) командувал 13-ти армейски корпус. Още няколко грузински генерали, участвуват във войната: генерал-лейтенант Цицишвили, Петър и Иван Багратиони, генерали братя Яшвили, Чавчавадзе, Адроникашвили, Орбелиани, Амилахвари и др. За освобождението на България през 1877/1878 г. са участвували десетки грузински войни, започвайки от корнетите, та чак до генералите в руската армия. Благодарение на опълченците в България и в същото време на грузинските опълченци в Задкавказието и в Мала Азия, то България е освободена, както и югозападните земи на Грузия от турците. След свалянето на княз Батенберг от дворцов преврат на 9 август 1386 г., тогава Русия предлага грузинският княз Николай Давидович Мингрелский, зад чиято кандидатура застават Русия, Турция и Германия. Но тя се отхвърля и българите чрез Стамболов докарват Фердинанд Кобургготски за княз на България, подкрепян от Англия и Австро-Унгария. И оттам, от този момент, политиката на България става антируска, и отива в германска посока и след това се стига до три национални катастрофи през 1913,1918 и 1943/1944 г. с династията на Кобургите. Ако беше сложен грузински княз, то Иверската Св. Богородица и Антимисът щяха да предопределят друг път на България и щеше да избегне трите национални катастрофи.
към текста >>

30. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

Ралев, Недю Боев, Христо Каведжийчето, Иванчо Давидов, Кюркчи Ради, Христо Кли-ментов, Андрей Астарджиев, Михалаки Рибалов, Еменеджи Панайот.
Голица, Пров.), Мутаф Манол, Еменеджи Спас (Димитров), Димитър Провадапията, Братия Георги и Атанас Попови (из Търново), Абаджи Стоян (из Търново), х. Иван Калиноолу, Казанлъ Стойко (из Котел), Андон Карабатака (из Куюджук), Георги Жеков, Георги Праматаров (из Капаклий), Киро Патриков, Табак Георги (из Панагюрище), Георги Маринович, Унджи Ради, Арабаджи Тодор, Арабаджи Петко, фурнаджи Тодор, Драган Василев, Бекши Василев, Кара Хюсенлията Филчо, Еменеджи х. Стефан, Терзи Стефан, Арабаджи Недю, Баптаджи Станчо и Дядо Нено (из Казанлък). Първи епитропи на църквата са били / Абаджи Хаджи Никола, Кюркчи Коста Димитров и Еменеджи Спас (Димитров). Освен горните лица в списъка се записали и младежите: Добри х. Ралев, Недю Боев, Христо Каведжийчето, Иванчо Давидов, Кюркчи Ради, Христо Кли-ментов, Андрей Астарджиев, Михалаки Рибалов, Еменеджи Панайот. Стоян Карабаджак, Стоян Иванов, Добри Иванов и Тодор Янакев. Между видните пък дейци на възраждането на българщината във Варна, дошли след откриването на църквата, следва да се отбележат следующите лица: Велико Христов, Янко Славчев, братия Бърневи, Андон Нидялков, Стоян Д. Иванов, Христо Т. Груев, Стойко Жеков и Сотир Даскалов. Хвала и чест на първите виновници за откриване българска църква в гр. Варна!
към текста >>

31. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

Летопис Вергилий Кръстев

Давидов И.
Дъновски Господин х. Иванов Янаки Жеков Гаки Тодоров Стоян Николов Киру Патриков Коста Димитров В. Христов х. Стамат Сидеров Хр. Поппович Ив. Ив. Давидов И. Ангелов Г. Н. Поппов Я. К. Славчев К. Михаилов П. Н. Меджедели A. X.
към текста >>

32. 6. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

Търново; 68) Иванчо Давидов\ 69) Дим.
Търкашент (Еленско); 52) Кюркчи Ради Трифонов от с. Марен (Еленско); 53) Арабаджи Петков от М. Търновско; 54) Д. Провадалъ (Момов) от Преслав; 55) Калбурджи Станю\ 56) Абаджи Иванчо отДреновските колиби; 57) Катранджи Георги от Тревненските колиби; 58) Уста Кою от Трявна; 59) Топал Хаджи Данаил от Казанлък; 60) Йордан Тодоров; 61) Хаджи Иван Тодоров: 62) Христо Кафеджийчето; 63) Еминеджи Панайотов; 64) Георги Чубрицата] 65) Стоян Карабатаков; 66) Калайджи Белчо\ 67) Петър П. Димов от В. Търново; 68) Иванчо Давидов\ 69) Дим. Върнев; 70) Янко Славчев от В. Търнрво; 71) Андрей Астарджиев\ 72) Хр. Климентов; 73) Мих. Риболов; 74) Стоян Куюджук, 75) Н. Праматарев; 76) Еширо-олу Христо; 77) Арабджи Никола Панайотов от с.
към текста >>

33. III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА

Летопис Вергилий Кръстев

Той е крепкият Господен, синът Давидов, Който иде да вземе Своето царство със сила.
Огорчения духом ще бъде утешен. И както майка милва своите си, така и Господ ще помилва онези, които Го чакат. Отсега нататък с думи няма да ви забавлявам, но с дела благи, с дела велики. Ще ви нахраня и няма да огладнеете и ще ви напоя и няма да ожеднеете. Защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщен живот - Мизраим, Мизраим, Халел Be бихар Хашамаим, Хенени, Хени, фенах феним, Хаберим кошет ви Хадони -: В : - М: - Защото сам Бог на силите е вече, Който изпълнява Своята ветхозаветна воля. Той е крепкият Господен, синът Давидов, Който иде да вземе Своето царство със сила. И ето, Той от дълго време е тук, новороден в сила и слава да поеме юздите на Царството Божие и да управлява с правда, светост и истина. Бог е, Който Го въздига и не ще да закъснее да се яви на време. Но пази се, бъди скромен, смирен и чистосърдечен, понеже Бог е, Който върши, а ти изпълняваш. Свет си ти, Боже мой, Отче праведний, Който си и Който ще бъдеш един во век, Вечний, Всесилний и Всемъдрий. Благословено да бъде Твоето име от мене.
към текста >>

34. IV.11 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Виждате, че и Давид отиде срещу Голиата, но в името на Христа, а със силата на Духа (ножа на Голиата) отряза главата му.
И всичко това нещо е проста истина. Никога не трябва да се страхуваме от греха и никога не се опитвайте да биете дявола. Него само Господ може да го бие. Ако речете вие сами да се биете с дявола, помнете, че горчиво ще се разкайвате, че захващате борба не по вашите сили. Борете се с него само когато Господ е с вас и около вас, защото не така лесно се побеждава тоя Голиат. Виждате, че и Давид отиде срещу Голиата, но в името на Христа, а със силата на Духа (ножа на Голиата) отряза главата му. Вие трябва да имате прашката на Давида, което е вашият ум и сърце, и камъка в прашката, което е Христос. Ножът обаче не ви трябва. Давид не поиска нож, когато се срещна с Голиата, а чак когато го уби, извади неговия нож, та му отряза главата. Тази мисъл схващате ли я? Можете ли да я приложите?
към текста >>

Вие трябва да имате прашката на Давида, което е вашият ум и сърце, и камъка в прашката, което е Христос.
Никога не трябва да се страхуваме от греха и никога не се опитвайте да биете дявола. Него само Господ може да го бие. Ако речете вие сами да се биете с дявола, помнете, че горчиво ще се разкайвате, че захващате борба не по вашите сили. Борете се с него само когато Господ е с вас и около вас, защото не така лесно се побеждава тоя Голиат. Виждате, че и Давид отиде срещу Голиата, но в името на Христа, а със силата на Духа (ножа на Голиата) отряза главата му. Вие трябва да имате прашката на Давида, което е вашият ум и сърце, и камъка в прашката, което е Христос. Ножът обаче не ви трябва. Давид не поиска нож, когато се срещна с Голиата, а чак когато го уби, извади неговия нож, та му отряза главата. Тази мисъл схващате ли я? Можете ли да я приложите? Дайте правилен отговор, защото сега Господ ви говори.
към текста >>

Давид не поиска нож, когато се срещна с Голиата, а чак когато го уби, извади неговия нож, та му отряза главата.
Ако речете вие сами да се биете с дявола, помнете, че горчиво ще се разкайвате, че захващате борба не по вашите сили. Борете се с него само когато Господ е с вас и около вас, защото не така лесно се побеждава тоя Голиат. Виждате, че и Давид отиде срещу Голиата, но в името на Христа, а със силата на Духа (ножа на Голиата) отряза главата му. Вие трябва да имате прашката на Давида, което е вашият ум и сърце, и камъка в прашката, което е Христос. Ножът обаче не ви трябва. Давид не поиска нож, когато се срещна с Голиата, а чак когато го уби, извади неговия нож, та му отряза главата. Тази мисъл схващате ли я? Можете ли да я приложите? Дайте правилен отговор, защото сега Господ ви говори. Знайте, че вие имате у вас, у себе си прашката, защото притежавате ум и сърце. А пък камъка, който е Христос, вие ще го намерите, като се разходите из потока на реката (Първа книга на царете, от 17 до 40 cm., 17гл.).Имайте пред вид, че Христос е винаги на физическото поле.
към текста >>

35. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 година (15-21 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

И така, присъствуващите на тазгодишната среща на Веригата бяха: От София: Тодор Бъчваров, Димитър Голов и Сусана Голова, Петко и Гина Гумнерови, Михалаки и Магдалина Георгиеви, Спас Димитров, Велико Гоаблашев, Иордан u Елена Иванови, Мария Недялкова, Надежда Бъчварова, Матей Попов и Георги Давидов.
г. Ат. Бойнов и Бостанджиев. Колибата на първия служеше за събрания, а на втория - за трапезария. От поканените за срещата се явиха всички присъствуващи миналата година плюс 27 души новодошли, заедно с неколцина стари членове, които за една-две години не бяха се явявали. Не се явиха само двама, числящи се във Веригата за тази година - Серафим Шиваров от Балчик, Варненско, и Стефан Чалгаджиян от Пловдив. И така, присъствуващите на тазгодишната среща на Веригата бяха: От София: Тодор Бъчваров, Димитър Голов и Сусана Голова, Петко и Гина Гумнерови, Михалаки и Магдалина Георгиеви, Спас Димитров, Велико Гоаблашев, Иордан u Елена Иванови, Мария Недялкова, Надежда Бъчварова, Матей Попов и Георги Давидов. От Бургас: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Деню и Минка Цаневи, Никола Янев, Кънчо и Величка Стойчеви, Илия Зурков, Нейчо и Йорданка Паскалеви, Иван и Мария Гарвалови. От Търново: Константин и Елена Иларионови, Иван и Мария Дойнови, Анастас и Парашкева Бойнови, Драган и Здравка Попови. От Русе: Илия и Анка Стойчеви, Петър Тихчев, Никола и Величка Ватеви и Иван Русев. От Варна: Сотир Щерев и Сава Великов. От Шумен: Цани Боздуганов.
към текста >>

36. IV.20 август, понеделник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Например и Давид, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми.
Ето защо ние трябва да се пазим, за да не губим основата на своето тяло, душа, ум и сърце. А пък нещастията в живота са потребни, защото човек трябва да копае. Едно лозе, ако не се копае, не може да роди нищо благородно. То е един закон неумолим. При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдание. Например и Давид, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми. И когато беше на охолност, позволяваше си волности да гледа жените. Същото е и с Иов. А Христос е изказал най-великите Слова, когато Го преследваха книжниците, фарисеите и садукеите. Следователно нито вие, нито нашата душа, нито вашият ум могат да родят нещо, ако сте охолни. Човек, който иска да се подигне към Бога, той трябва да премине през това Божествено училище.
към текста >>

37. IV.12 август, вторник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Георги Давидов: - Всичко туй не обяснява ли се с притчата за богатия и сиромах Лазар?
Ето на, този е пътят за Небето. И във вашето слизане отгоре вие сте виждали тези царства, но сте забравили и всичко от вас е изчезнало. Сега ви е ясно, но като премине човек от този свят, не отива направо на Небето, нали? Но пак ще повторя, че когато сте дошли, всичкия този път сте преминали, но сте забравили. Сега у вас е останало едно смътно понятие. Георги Давидов: - Всичко туй не обяснява ли се с притчата за богатия и сиромах Лазар? - Ако ви прекарам през тия царства, вие няма да ме питате по този начин, а ще кажете като онзи човек, когото Христос изцели: „Едно знам: че бях сляп, пък сега виждам." (Йоана 9:25.) Сега, четирите царства, те са четирите елемента, от които човек е създаден, и неговото грехопадане се състои именно там. Тия 4 царства определят нашето отношение на Земята, отношенията на нашето тяло. Например, ако преобладават у вас гномите, значи у вас има повече твърди тела, от които се явяват разните болести. А [то] пропорцията трябва да бъде по една четвърт за всички елементални духове; трябва да владеят по една четвърт от нашата физика. Иначе, преобладават ли гномите, например, то е анормално.
към текста >>

38. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Обаче, за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при тези светци, които стояха много по-високо от оная тълпа, която търсеше и славеше Христа не за друго, а за хляб, та Го предизвика да им каже: „Търсите Ме за хляба." Когато тези двамата слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов." Думата „помилуй" съдържа в себе си дълбок смисъл.
Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизате в някой кладенец, трябва да имате здраво въже, защото можете да останете вътре. Трябва кофата ви да е здрава и тези, които ви спущат в кладенеца, трябва да бъдат здрави хора. Христовата църква се образува и тия, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати. И Христос казва: „Добре, работете, Аз ще ви платя." И в този случай те ще вземат толкова, колкото са се пазарили. Запример, има евангелски проповедници със заплати, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: „Добре, платете му." Друг свещеник иска 150, требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте му ги нему." И така, сега Христос плаща на всички ни много или малко, защото трябва ни да живеем в този свят. Обаче, за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при тези светци, които стояха много по-високо от оная тълпа, която търсеше и славеше Христа не за друго, а за хляб, та Го предизвика да им каже: „Търсите Ме за хляба." Когато тези двамата слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов." Думата „помилуй" съдържа в себе си дълбок смисъл. С тези думи тези слепци са изявявали, че всичките техни пътища са били пътища на страдание и падение и затова искали да им се отворят очите, за да бъдат въведени в Христовата църква. Това говореше тяхната душа и Христос се докосна и отвори очите им. Тези двама слепци станаха Негови ученици отпосле. И знаете ли кои бяха тези слепци? Само за един ще ви кажа, а не за другия.
към текста >>

39. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Давидов: - За греха... - Който измита къщата по-напред, той е направил кръга, а който я измита после, той ще измете човека.
Там е казано: „Който една жена..." - Има хора религиозни, благочестиви, много скромни, все в земята гледат -такива хора са опасни. Който гледа направо, наричат го безочлив. Аз предпочитам безочливи. Който гледа към земята и под око, той ще ти открадне жената. Не, трябва да бъдем нахални в погледа си. Г. Давидов: - За греха... - Който измита къщата по-напред, той е направил кръга, а който я измита после, той ще измете човека. После поливането пода някога пак е кръг. Да не мислите, че тези неща са прости - колко учени са те. Мене ме учуди със своята философия, П. Ковачев: - За кръга, който дадохте, най-напред ще се направили кръгът и после ще се влезе в него, или ще се застане в центъра и ще се направи кръгът? - Като се прави на физическото поле, едновременно се прави и в ума. П.
към текста >>

40. НАРЯДИ за 1909 година

Летопис Вергилий Кръстев

// книга на Царете, 8 глава: Ето защо трябва да се постараем да победим неприятелите на нашата душа, както Давид победи филистимците, за да имаме мир и да влезем в упокоението Божие, за което сам апостол Павел говори в 4 глава на Посланието си към Евреите.
разумните, ще светят като светлина на земята и тия, които работят за повдигането на другите, ще имат живот вечен. А неразумните ще ходят в безумието си и нищо не ще разберат. И тъй, трябва да се постараем да влезем в упокоение Божие, което ни е обещал. А това упокоение е само за народа Божий, защото който е влезнал в това упокоение, той си е починал от лошите си дела, както и Бог си почина след свършването на света. Само непокорните не могат да влязат в Божието упокоение. // книга на Царете, 8 глава: Ето защо трябва да се постараем да победим неприятелите на нашата душа, както Давид победи филистимците, за да имаме мир и да влезем в упокоението Божие, за което сам апостол Павел говори в 4 глава на Посланието си към Евреите. II петък Еклисиаст -10 глава; Евангелие от Йоана -13 глава; Притчи - 2 глава. От 10 глава на Еклисиаст се разбира, че тия, които Господ е очистил със своята святост, не трябва да допушат мътилка в своята душа. Ако изкушението дойде да наруши мира на душата, тогава с помощта на благоразумието и въздържанието да отстраняват злото и да възлагат на Бога въздаянието за делата на нечестивите. Евангелие на Йоана -13 глава. Защото Христос, като уми краката на учениците си, с това им даде пример на смирение и взаимно помагание.
към текста >>

Както е случаят с Давида, който иска да помогне на Амосовите синове, а те му върнаха зло за това.
Затова Христос казва: „Който не повярва в мене, аз няма да го съдя, но Словото, което говорих, то ще го съди." Послание към Римляните -11 глава: Бог, Който ни се изяви чрез Христа, даде ни възможност да се спасим и при това ни доказа, че ний не сме отхвърлени от Него. Но заблудените от живота нямат възможност да видят светлината и да вкусят от Божията Благодат. Тия, които са придобили Виделината, да не мислят, че само те са спасени, защото Бог е в сила да подигне падналите и да свали възгордените, които не следват пътя Му. Ако коренът е светъл, то защо и клоните да не са светли? П книга на Царете -10глава: Когато някой чистосърдечно помогне некому и в замяна на това получи зло, тогава Бог дава възможност на причинителя на това зло да изтегли последствията му. Както е случаят с Давида, който иска да помогне на Амосовите синове, а те му върнаха зло за това. Тогава Бог даде сила на израилтяните да победят сирийците. Тогава Амосовите синове съзнаха грешката си и направиха мир с Давида. VIII петък Послание към Римляните -10, 12 глава; Данаил - 1и9глава. Не е достатъчно само да знаем закона, но да изпълняваме. Чрез Христа е спасението и само нашите дела ще потвърдят вярата ни в Него.
към текста >>

Тогава Амосовите синове съзнаха грешката си и направиха мир с Давида.
Тия, които са придобили Виделината, да не мислят, че само те са спасени, защото Бог е в сила да подигне падналите и да свали възгордените, които не следват пътя Му. Ако коренът е светъл, то защо и клоните да не са светли? П книга на Царете -10глава: Когато някой чистосърдечно помогне некому и в замяна на това получи зло, тогава Бог дава възможност на причинителя на това зло да изтегли последствията му. Както е случаят с Давида, който иска да помогне на Амосовите синове, а те му върнаха зло за това. Тогава Бог даде сила на израилтяните да победят сирийците. Тогава Амосовите синове съзнаха грешката си и направиха мир с Давида. VIII петък Послание към Римляните -10, 12 глава; Данаил - 1и9глава. Не е достатъчно само да знаем закона, но да изпълняваме. Чрез Христа е спасението и само нашите дела ще потвърдят вярата ни в Него. А за да добием сила за изпълнението на закона, трябва да пренесем телата си жертва, тъй като с угаждането на плътта не ще разберем добре закона и няма да добием живот Вечен. Както Данаил се отказа от вкусните царски ястия, така покори плътта и доби Божията благодат, така и ний, за да достигнем съвършенство на нашия дух, трябва да напуснем земните съблазни и ги заменим с любов към ближния си, и се отдадем напълно в ръцете на Бога.
към текста >>

41. НАРЯД за 1916 година

Летопис Вергилий Кръстев

Спомнете си за видението на Давида, т.е.
те пак ще дойдат на земята. Няма да ви обяснявам за важните събития, които има да стават. Вие ще видите всичко сами. Този век съответствува на онези времена, за които се говори в притчата за поканените на сватбата и не отишли. В този век ще се даде достъп до властта на ония, които досега са били вън от властта, като социалистите, нихилистите и други подобни, а не на онези, които са се броили уж за християни, обаче не са изпълнили, освен формите. Спомнете си за видението на Давида, т.е. за образа, който Навуходоносор видял насън. Сега сме в онези времена, които се представят чрез пръстите на краката на Данаиловата фигура, т.е. във времето на десетте велики царства: седем в Европа, едно в Америка и две в Азия. През тия времена ще се установи Царството Божие. Ето, виждате как тия царства се стремят към обединение - съюз, въобще към една обща конфедерация.
към текста >>

42. 2. ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА

И казва Давид в своя псалом: „Отчуждиха се още от матката на майка си и забравиха твоя закон, Господи.“ Момите сега се гордеят с външната красота, която сега я притежават, с външни приправки.
Майката на дъщерята почва да я възпитава: „Ти ще трябва да се държиш гордо, защото ти си дъщеря на еди-кой си. Знаеш ли, че ти притежаваш наследство, имаш образование, владееш пиано, пък си хубавичка, ти много по-горе седиш от нея. Затова дръж се на положението.“ И бащата дава морал на сина: „Ти синко, знаеш ли, че аз не съм като оня и еди кой си. Ти имаш да наследиш имане добро, а пък той е един простак и ти трябва да се държиш на положението, да се не унижаваш, но да се държиш на цена.“ И бащата надъха сина с гордост, с подутост, да бъде жесток към слабите, а майката дъщеря си - с гордост и кокетство; и всичката тази поквара става от самите родители. Те дават зародиша на злите семена, гордост, съмнение и всяко зло. И казва Давид в своя псалом: „Отчуждиха се още от матката на майка си и забравиха твоя закон, Господи.“ Момите сега се гордеят с външната красота, която сега я притежават, с външни приправки. Приличат на една мома, която се сгодила за един младеж, момък и годеникът й отишъл с един момък, свой приятел, да я изпита. Като ги поздравила за добре дошли, взела таблата, за да ги черпи, но той рекъл: „Чакай да я препъна, за да видя ще ли се разгневи.“ И дал си крака, та я препънал и тя паднала и таблата се разпръснала. Но тя веднага станала без да каже дума и се разгневи и си отишла долу. И момъкът рекъл: „Бре, колко добра мома, че не се разгневи и колко умна - не се разсърди, нито нервира, колко може да понася такива случки.“ И много му се харесала и се оженва за нея. Като се оженили, [тя] почнала да вика, да се кара от най-малките неща и той й спомнил за този случай, колко е била добра като мома и как тогава претърпяла този случай.
към текста >>

43. 25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА

И Давид играл пред израилския народ.
Една славянка, като правила този опит, тя била скръбна и след два часа почнала да играе. Тъй е и у децата. Ние, за да изразим своята радост; ще се разиграем. Ние мислим, че игрането е едно грешно състояние. Не, но да играеш когато трябва, и да седиш когато трябва. И Давид играл пред израилския народ. И жена му се докачи и каза: „Как се разиграл царят пред народа, тъй, по демократически начин! “ Той играл, тя обаче осъди неговата постъпка. Сега, едно от правилата: Тия тъжни и скръбни състояния, които идват на обезсърчение, вие криво ги схващате. Най-голямата илюзия по някой път е следната: Вие седите и мислите, че сте изоставени от всички. Ами били ли сте вие в положението на онзи, който е бил заровен в гроба?
към текста >>

44. 30. ЕСТЕСТВЕНИ ПРАВИЛА

Давид е един голям пророк, но той искаше да живее като човек.
Иде ли от другите души, не е Божествено проявление. Туй, което говориш, трябва да го знаеш тъй ли е или не. Туй, което говориш, трябва да знаеш добро ли е или не. Тъй, както казва, аз ви го предавам. Когато Господ праща един пророк, той казва: „Ще идеш и ще кажеш така и така.“ Имаме един пример в Библията. Давид е един голям пророк, но той искаше да живее като човек. Когато сгреши Давид, Господ каза на Натана да каже да Давида: „Тебе Господ те взе, знаеш къде беше, едно малко овчарче, взе те и те направи цар, да ръководиш хората, така ли ги управляваш? “ Господ му каза каква притча да му даде: „Имаше един богат човек и един беден. Сиромахът имаше едно агне, а богатият -1000. Дойдоха гости на богатия и той не взе от своите агнета, но взе единственото агне на сиромаха и с него угости гостите си.“ - „На смърт“ - казва Давид. Натан му казва: „Ти това направи.
към текста >>

Когато сгреши Давид, Господ каза на Натана да каже да Давида: „Тебе Господ те взе, знаеш къде беше, едно малко овчарче, взе те и те направи цар, да ръководиш хората, така ли ги управляваш?
Туй, което говориш, трябва да го знаеш тъй ли е или не. Туй, което говориш, трябва да знаеш добро ли е или не. Тъй, както казва, аз ви го предавам. Когато Господ праща един пророк, той казва: „Ще идеш и ще кажеш така и така.“ Имаме един пример в Библията. Давид е един голям пророк, но той искаше да живее като човек. Когато сгреши Давид, Господ каза на Натана да каже да Давида: „Тебе Господ те взе, знаеш къде беше, едно малко овчарче, взе те и те направи цар, да ръководиш хората, така ли ги управляваш? “ Господ му каза каква притча да му даде: „Имаше един богат човек и един беден. Сиромахът имаше едно агне, а богатият -1000. Дойдоха гости на богатия и той не взе от своите агнета, но взе единственото агне на сиромаха и с него угости гостите си.“ - „На смърт“ - казва Давид. Натан му казва: „Ти това направи. Така рече Господ: Ти го направи в тайно, но Аз ще го изявя наяве.
към текста >>

Дойдоха гости на богатия и той не взе от своите агнета, но взе единственото агне на сиромаха и с него угости гостите си.“ - „На смърт“ - казва Давид.
Когато Господ праща един пророк, той казва: „Ще идеш и ще кажеш така и така.“ Имаме един пример в Библията. Давид е един голям пророк, но той искаше да живее като човек. Когато сгреши Давид, Господ каза на Натана да каже да Давида: „Тебе Господ те взе, знаеш къде беше, едно малко овчарче, взе те и те направи цар, да ръководиш хората, така ли ги управляваш? “ Господ му каза каква притча да му даде: „Имаше един богат човек и един беден. Сиромахът имаше едно агне, а богатият -1000. Дойдоха гости на богатия и той не взе от своите агнета, но взе единственото агне на сиромаха и с него угости гостите си.“ - „На смърт“ - казва Давид. Натан му казва: „Ти това направи. Така рече Господ: Ти го направи в тайно, но Аз ще го изявя наяве. Хората след хиляди години като четат, да знаят.“ Тогава Давид написа 51-ви псалом. Тъй е сега, когато Господ дойде да говори, Той ще говори ясно. Знаете, че Божествените работи са точно определени.
към текста >>

Хората след хиляди години като четат, да знаят.“ Тогава Давид написа 51-ви псалом.
“ Господ му каза каква притча да му даде: „Имаше един богат човек и един беден. Сиромахът имаше едно агне, а богатият -1000. Дойдоха гости на богатия и той не взе от своите агнета, но взе единственото агне на сиромаха и с него угости гостите си.“ - „На смърт“ - казва Давид. Натан му казва: „Ти това направи. Така рече Господ: Ти го направи в тайно, но Аз ще го изявя наяве. Хората след хиляди години като четат, да знаят.“ Тогава Давид написа 51-ви псалом. Тъй е сега, когато Господ дойде да говори, Той ще говори ясно. Знаете, че Божествените работи са точно определени. Ти не трябва да бъдеш разсеян, трябва да имаш памет, да помниш нещата. Ако не помниш, ще се научиш да помниш. Ако не може да мислиш, ще се научиш да мислиш.
към текста >>

45. ЗАБЕЛЯЗАНИ ГРЕШКИ В „ИЗГРЕВЪТ ТОМ XI

772, 23 ред отдолу: Вместо „Давида" да се чете „Данаила".
В Божествения план е аз да узрея в Божията Любов. В Божествения план е аз да живея в Божията Истина. Туй право никой не може да ми го отнеме. Дето е Господ, там съм и аз. 11. Стр. 772, 23 ред отдолу: Вместо „Давида" да се чете „Данаила". 12. Стр. 809: Номерът на заглавието да се чете: 4. По следите на непубликуваните материали на Боян Боев. Грешките са направени при набора на текстовете и коректорите не са ги забелязали
към текста >>

46. 4. ПСАЛМИТЕ

Тогава Той ми обясни, че Давид е писал псалмите си, под вдъхновението на същества от различните класове на Божествената Йерархия и че при четенето на известен псалом всеки клас, чийто делегат е вдъхновявал псалмопевеца да го напише, се чувствувал ангажиран да докаже, че са верни твърденията в този псалом и затова всеки от неговите членове с готовост оказвал специалната си интервенция по случая, който е накарал молещия се да чете с благоговение, вяра и упование този псалом".
4. ПСАЛМИТЕ „В предговора на книгата ми „Вечните Истини" съм дал мнението на Учителя за псалмите. Цитирам: „През месец август 1911 г. в търновските лозя пред вилата на адвоката Бойнов, аз водих интересен разговор с Учителя на интересни теми из областта на теософията. Между другото стана въпрос и за псалмите. Тогава Той ми обясни, че Давид е писал псалмите си, под вдъхновението на същества от различните класове на Божествената Йерархия и че при четенето на известен псалом всеки клас, чийто делегат е вдъхновявал псалмопевеца да го напише, се чувствувал ангажиран да докаже, че са верни твърденията в този псалом и затова всеки от неговите членове с готовост оказвал специалната си интервенция по случая, който е накарал молещия се да чете с благоговение, вяра и упование този псалом". Това е един ключ, за да си обясним защо водачите на духовното християнско общество са препоръчвали да се четат 1и пеят псалмите. В същия предговор аз съм казал: „За много години ние сме пробвали, изследвали псалмите и констатирахме, че те са много важни постижения, като образци от молитви и хваления криещи в себе си магична сила, а някои техни изрази са същински мантри..." Ние знаем, че Учителят препоръчваше на учениците си псалмите. Неведнъж Той е цитирал от тях. И Исус Христос е правил същото. Няма ученик на Учителя, който да не чете 91 псалом, а също и 133 псалом (който е само от три стиха), защото Учителят ни откри, че чрез четенето на последния се неутрализира фаталността на всяко 13-то число - когато ни се наложи да имаме контакт с такова.
към текста >>

47. V. ПИСМА НА ПРИЯТЕЛИ ДО СТЕФАН ТОШЕВ 1. Списък

Стефан Тошев

Георги Давидов София 1912 г.
Боян Боев Панагюрище 1912 г. Стефан Тошев Севлиево 1912 г. Анка Ил. Стойчева Русе 1912 г. Сусанна Д-р Голова София 1912 г. Георги Давидов София 1912 г. Цаню Боздуганов Шумен 1912 г. Злата Боздуганова Шумен 1912 г. Еленка Тодорова Търново 1912 г. Баба Венета Пенева Търново 1912 г. Тодор Василев Търново
към текста >>

48. 6. ВЕЛИКДЕН

Паша Теодорова

Играх със столовете и си мислех: Нима цар Давид не игра пред скрижалите и своя народ?
Къде се е крил той досега? Значи всичко това подхранвало в мене, скрито и за самата мене от времена далечни и близки, зреело е и чакало момента на своето изявление. Нищо не беше чуждо или натрапено отвън. Ако тия мои бележки прочете някой от вас, моля ви се не се смейте на този духовен изблик на радост, на любов към ближния и на особено благоговение към Онзи Велик Баща, към Когото всички се обръщаме в тежки и радостни дни и моменти с думите „Отче наш" - Господнята молитва. Останала съм без баща още като пеленаче, 9-10 месечно, но намерих Великия Баща в Неговото Слово. Играх със столовете и си мислех: Нима цар Давид не игра пред скрижалите и своя народ? И когато неговата жена, Михала - царска дъщеря го упрекна, че се излага пред народа си, той отговори: „Да не играя ли пред Господа? " И аз си казвам: Давид игра пред скрижалите и пред Господа и заради Господа, а аз играя със столовете пак заради Господа за онова Велико Слово, малка част от което се вля в моята душа. Играх и заради Учителя - Божия пратеник, Който дойде на земята да донесе това Слово на цялото човечество. Благодаря на Учителя, стократно Му благодаря! Тази беседа - „Истината" - е печатана в тома, втора серия неделни беседи, първо издание, под заглавие „Сила и живот" и същият том, второ издание, под ново заглавие „Духът и плътта".
към текста >>

" И аз си казвам: Давид игра пред скрижалите и пред Господа и заради Господа, а аз играя със столовете пак заради Господа за онова Велико Слово, малка част от което се вля в моята душа.
Нищо не беше чуждо или натрапено отвън. Ако тия мои бележки прочете някой от вас, моля ви се не се смейте на този духовен изблик на радост, на любов към ближния и на особено благоговение към Онзи Велик Баща, към Когото всички се обръщаме в тежки и радостни дни и моменти с думите „Отче наш" - Господнята молитва. Останала съм без баща още като пеленаче, 9-10 месечно, но намерих Великия Баща в Неговото Слово. Играх със столовете и си мислех: Нима цар Давид не игра пред скрижалите и своя народ? И когато неговата жена, Михала - царска дъщеря го упрекна, че се излага пред народа си, той отговори: „Да не играя ли пред Господа? " И аз си казвам: Давид игра пред скрижалите и пред Господа и заради Господа, а аз играя със столовете пак заради Господа за онова Велико Слово, малка част от което се вля в моята душа. Играх и заради Учителя - Божия пратеник, Който дойде на земята да донесе това Слово на цялото човечество. Благодаря на Учителя, стократно Му благодаря! Тази беседа - „Истината" - е печатана в тома, втора серия неделни беседи, първо издание, под заглавие „Сила и живот" и същият том, второ издание, под ново заглавие „Духът и плътта". Забележка: Тук е мястото да опиша една малка своя опитност, която ще нарека малка опитност с велик замисъл. Малката опитност мина през мене, а великият замисъл иде отгоре.
към текста >>

49. 8. ПОКРЪСТВАНЕТО

Лидия Соломонова Аладжем

Събирахме се на беседа при д-р Давидова.
8. ПОКРЪСТВАНЕТО Прибрахме се във Видин, картината беше жалка. Баща ми не ни придружи, не след много взели магазина. Закачиха ни значки, че сме евреи. Бяхме втора категория хора. Събирахме се на беседа при д-р Давидова. Правехме си излети, отивахме до Синаговци. Мариета, сестра ми, четеше и имаше и духовни опитности. Работеше в киното като оператор и като помощник дойде Мехмед. Те си допаднаха в техниката. Мариета беше първата жена операторка в България, дипломирана.
към текста >>

Но Той рече: „Сега, сега." Моята кръстница стана д-р Давидова, а на Мариета - Милада, дъщеря на една чехкиня.
Нали Го бях приела в душата си... После разбрах, както Христос отишъл при Йоанна да го покръсти, тъй беше нужно и ние да го направим. Защо? Христос казал: „Остави да се изпълни закона." Отидох да подам заявление, поканих сестра ми. Тя първо отказа, кога тръгнах рече: „Подай и за мене." Всичко мина много лесно. Бях пратила да питат Учителя това кога да го направим, сега или по-късно. Мислех, че го правиме да избегнем изпитанията. Но Той рече: „Сега, сега." Моята кръстница стана д-р Давидова, а на Мариета - Милада, дъщеря на една чехкиня. Аз бях защитена от подигравките, имах една броня, която респектираше и се държаха на разстояние, но Мариета доста я нападнали, но издържа. 1943 година си замина царят, много го обичах и когато радиото събощи, че е болен, гласът ми отвътре каза: „Отровен." Насън видях княз Калин, Йоана и др. като регенти. Преди тези събития отидохме в Белоградчик. Отидохме в околностите, в гората, но закъсняхме и не можахме да се върнем.
към текста >>

50. 11. РАЗДЯЛАТА

Лидия Соломонова Аладжем

Давидова замина за погребението.
Той ми изпрати такава хрема, за да не Го преследвам и да го оставя да следва пътя си. Предната вечер сънувам, че съм на Дунава, само главата ми стърчеше над водата. А за краката ме хвана една голяма риба и ме дърпаше надолу да потъна. Съновникът ми каза, че това е голяма скръб. Предупредиха ме. Давидова замина за погребението. Осиротяхме духовно. 1945 година дойде Елена Казанаклиева при Давидова. Дойде и у дома. Тя ме покани да отида в София и да живея при нея. Приех, не след много Давидова се премести в София и аз след нея.
към текста >>

1945 година дойде Елена Казанаклиева при Давидова.
А за краката ме хвана една голяма риба и ме дърпаше надолу да потъна. Съновникът ми каза, че това е голяма скръб. Предупредиха ме. Давидова замина за погребението. Осиротяхме духовно. 1945 година дойде Елена Казанаклиева при Давидова. Дойде и у дома. Тя ме покани да отида в София и да живея при нея. Приех, не след много Давидова се премести в София и аз след нея. Започна новият ми живот в София, където останах до днес. Нови задачи, нови изпити, нови преживявания.
към текста >>

Приех, не след много Давидова се премести в София и аз след нея.
Давидова замина за погребението. Осиротяхме духовно. 1945 година дойде Елена Казанаклиева при Давидова. Дойде и у дома. Тя ме покани да отида в София и да живея при нея. Приех, не след много Давидова се премести в София и аз след нея. Започна новият ми живот в София, където останах до днес. Нови задачи, нови изпити, нови преживявания. Колко се молех това да стане преди заминаването Му - не стана! Останах да живея при нея няколко месеца. Там се запознах с Христинка, Иванка, с Дилка и много други.
към текста >>

51. 20. ПОЛУЧАВАНЕ НА КНИЖКАТА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА

Жечо Панайотов

Това са символи на 3-те Школи на Бялото Братство по времето на Мойсея, на Давида и на Христа.
" Ние с радост отговаряхме „Готов съм. Обещавам." И наистина обясненията за Пентаграма, които впоследствие написа брат Боян Боев потвърждават неговото важно значение на духовния човек - ученик. [1] Забележка на съставителя: Какво означават тези символи? Учителят впоследствие е говорил за тях в беседите и лекциите. Оттам ще се вземат. Това са символи на 3-те Школи на Бялото Братство по времето на Мойсея, на Давида и на Христа. I символ: Огнено кълбо и прикачени към него крила на ангел. Това е огненото кълбо и стълб, който е водил Мойсея и евреите през нощта в пустинята, а крилата са онези облаци, които винаги са ги покривали и са ги пазели от слънцето. II символ: Звезда та на Давида, който е имал връзки с Христовия Дух. Единият триъгълник е Духът Христов, който слиза отгоре, а вторият триъгълник е човешкият дух, който възлиза нагоре. III символ: Бял кръст на тъмен фон и разпръскващи лъчи.
към текста >>

II символ: Звезда та на Давида, който е имал връзки с Христовия Дух.
Учителят впоследствие е говорил за тях в беседите и лекциите. Оттам ще се вземат. Това са символи на 3-те Школи на Бялото Братство по времето на Мойсея, на Давида и на Христа. I символ: Огнено кълбо и прикачени към него крила на ангел. Това е огненото кълбо и стълб, който е водил Мойсея и евреите през нощта в пустинята, а крилата са онези облаци, които винаги са ги покривали и са ги пазели от слънцето. II символ: Звезда та на Давида, който е имал връзки с Христовия Дух. Единият триъгълник е Духът Христов, който слиза отгоре, а вторият триъгълник е човешкият дух, който възлиза нагоре. III символ: Бял кръст на тъмен фон и разпръскващи лъчи. След разпятието на кръста идва Святия Дух, който възкресява живота в своята непреривност на земята и на небето.
към текста >>

52. 66. ПОМАКЪТ И ЧОРАПИ ЗА ПИСАТЕЛЯ

Жечо Панайотов

Като се запознахме с него, той ми разказа историята си, препоръча се, че е писателят Иван Давидков.
" Обясних му, че имаше нужда да го занимавам, защото дойде при мен много отчаян за съдбата си. Изглежда, че и следователите са намерили мен за подходящ, който да успокои толкова отчаян човек. Наскоро подлежеше да се гледа делото му, та го отделиха от мен. Впоследствие научих, че го разкарват из затворите, понеже са му присъдили някоя и друга година затвор. След отвеждането на помака /сега си спомням, че името му беше Реджеб/, доведоха друг арестантин - на вид, интелигентен човек. Като се запознахме с него, той ми разказа историята си, препоръча се, че е писателят Иван Давидков. Дотогава не бях чувал за този писател, но после научих, че е съществувал. Сега, като бях по-внимателен, разбрах, че и той е някакъв скрит следовател - започна да ми разказва за своите плътски похождения с жени. Аз престанах да го слушам и даже му заявих, че не обичам такива разговори. Направи ми впечатление, че беше без чорапи, беше бос, а вън е зима, студено. Тъкмо бях получил от Веска едни нови вълнени чорапи, дадох му ги да ги обуе, за да не мръзне.
към текста >>

53. 82. 91 ПСАЛОМ

Жечо Панайотов

Преди да се занимая с разглеждане на Псалома, съобразно обясненията на Учителя, ще кажа няколко думи за автора му - псалмопевеца, цар и пророк Давид.
Най-после ще чуеш Божественият глас, които в името на Любовта, изказва своите седем велики обещания. Запитан Учителят, защо ни е препоръчал между всички Псалми, тъкмо 91 Псалом. Той е отговорил: Само в този Псалом имаме случай да говори Господ! Учителят почти не е говорил в беседите си за 91 Псалом, но обясненията му за разграничаване действителните лица са напечатани на едно картонче, което се разпространи между нас навремето. Трябваше най-после да се намеси Учителя и да ни посочи истината, че в този Псалом се разговарят три същества. Преди да се занимая с разглеждане на Псалома, съобразно обясненията на Учителя, ще кажа няколко думи за автора му - псалмопевеца, цар и пророк Давид. Когато четем описанието на неговия живот /I книга на царете, 17 и 18 глави/, той се явява най-симпатичен в своите юношески години. Няма човек, който да не е чел или слушал за победата му над Голиат. Тогава Давид е бил не по-възрастен от 15-16 години. Неговите сънародници, както често се случвало, воювали с някой съседен народ, а според тогавашните обичаи, войските са били разположени едни срещу други на бойното поле. Тогава от едната или от другата страна излизал някой смелчага, самоуверен или добър оратор, който използувал и сатирата, за да раздразни и унижи хората от противния лагер.
към текста >>

Тогава Давид е бил не по-възрастен от 15-16 години.
Учителят почти не е говорил в беседите си за 91 Псалом, но обясненията му за разграничаване действителните лица са напечатани на едно картонче, което се разпространи между нас навремето. Трябваше най-после да се намеси Учителя и да ни посочи истината, че в този Псалом се разговарят три същества. Преди да се занимая с разглеждане на Псалома, съобразно обясненията на Учителя, ще кажа няколко думи за автора му - псалмопевеца, цар и пророк Давид. Когато четем описанието на неговия живот /I книга на царете, 17 и 18 глави/, той се явява най-симпатичен в своите юношески години. Няма човек, който да не е чел или слушал за победата му над Голиат. Тогава Давид е бил не по-възрастен от 15-16 години. Неговите сънародници, както често се случвало, воювали с някой съседен народ, а според тогавашните обичаи, войските са били разположени едни срещу други на бойното поле. Тогава от едната или от другата страна излизал някой смелчага, самоуверен или добър оратор, който използувал и сатирата, за да раздразни и унижи хората от противния лагер. Тъкмо в такъв момент, пристига младежа Давид на бойното поле, изпратен от баща си да посети големите си братя, намиращи се в редовете на израилските войски. Слуша той насмешките и унизителните думи на някакъв великан от противниците, наричащ с най- долни думи неговите сънародници. Възмутил се много и започнал да упреква присъствуващите братя, че търпят това унижение.
към текста >>

Тъкмо в такъв момент, пристига младежа Давид на бойното поле, изпратен от баща си да посети големите си братя, намиращи се в редовете на израилските войски.
Когато четем описанието на неговия живот /I книга на царете, 17 и 18 глави/, той се явява най-симпатичен в своите юношески години. Няма човек, който да не е чел или слушал за победата му над Голиат. Тогава Давид е бил не по-възрастен от 15-16 години. Неговите сънародници, както често се случвало, воювали с някой съседен народ, а според тогавашните обичаи, войските са били разположени едни срещу други на бойното поле. Тогава от едната или от другата страна излизал някой смелчага, самоуверен или добър оратор, който използувал и сатирата, за да раздразни и унижи хората от противния лагер. Тъкмо в такъв момент, пристига младежа Давид на бойното поле, изпратен от баща си да посети големите си братя, намиращи се в редовете на израилските войски. Слуша той насмешките и унизителните думи на някакъв великан от противниците, наричащ с най- долни думи неговите сънародници. Възмутил се много и започнал да упреква присъствуващите братя, че търпят това унижение. Подканва ги да се яви някой, които да ликвидира този самохвалец. Но това не е лесна работа, защото Голиат, който е насреща, не е някои обикновен човек, а великан, въоръжен с копие, нож, ризница и шлем. Това респектира цялата израелска войска, всички са принудени да слушат унизителните думи на противника.
към текста >>

Тогава Давид предлага, той да излезе и да се справи с Голиат.
Слуша той насмешките и унизителните думи на някакъв великан от противниците, наричащ с най- долни думи неговите сънародници. Възмутил се много и започнал да упреква присъствуващите братя, че търпят това унижение. Подканва ги да се яви някой, които да ликвидира този самохвалец. Но това не е лесна работа, защото Голиат, който е насреща, не е някои обикновен човек, а великан, въоръжен с копие, нож, ризница и шлем. Това респектира цялата израелска войска, всички са принудени да слушат унизителните думи на противника. Тогава Давид предлага, той да излезе и да се справи с Голиат. Всички погледнали с недоумение и насмешливо този младеж, но все пак решили да го представят на своя цар - Саул, който също бил на полесражението. Завеждат го, царят поискал да направи опит и дал на Давида своето военно облекло, копие, щит и шлем. Облякъл ги Давид, но те никак не му прилягали, затова се отказал от тях. Поискал разрешение да излезе със своето облекло и със своето оръжие, на което царят се съгласил. Давид потеглил да се справи с Голиат и минаваики край пътека, избрал си пет обли камъка, поставил ги в торбичката си и така бил готов.
към текста >>

Завеждат го, царят поискал да направи опит и дал на Давида своето военно облекло, копие, щит и шлем.
Подканва ги да се яви някой, които да ликвидира този самохвалец. Но това не е лесна работа, защото Голиат, който е насреща, не е някои обикновен човек, а великан, въоръжен с копие, нож, ризница и шлем. Това респектира цялата израелска войска, всички са принудени да слушат унизителните думи на противника. Тогава Давид предлага, той да излезе и да се справи с Голиат. Всички погледнали с недоумение и насмешливо този младеж, но все пак решили да го представят на своя цар - Саул, който също бил на полесражението. Завеждат го, царят поискал да направи опит и дал на Давида своето военно облекло, копие, щит и шлем. Облякъл ги Давид, но те никак не му прилягали, затова се отказал от тях. Поискал разрешение да излезе със своето облекло и със своето оръжие, на което царят се съгласил. Давид потеглил да се справи с Голиат и минаваики край пътека, избрал си пет обли камъка, поставил ги в торбичката си и така бил готов. Носил със себе си и своята прашка, която била за него сигурно оръжие. Когато четях тази история на Давид, тъкмо се занимавах и с разучаването на Пентаграма, както Учителят ни го е представил.
към текста >>

Облякъл ги Давид, но те никак не му прилягали, затова се отказал от тях.
Но това не е лесна работа, защото Голиат, който е насреща, не е някои обикновен човек, а великан, въоръжен с копие, нож, ризница и шлем. Това респектира цялата израелска войска, всички са принудени да слушат унизителните думи на противника. Тогава Давид предлага, той да излезе и да се справи с Голиат. Всички погледнали с недоумение и насмешливо този младеж, но все пак решили да го представят на своя цар - Саул, който също бил на полесражението. Завеждат го, царят поискал да направи опит и дал на Давида своето военно облекло, копие, щит и шлем. Облякъл ги Давид, но те никак не му прилягали, затова се отказал от тях. Поискал разрешение да излезе със своето облекло и със своето оръжие, на което царят се съгласил. Давид потеглил да се справи с Голиат и минаваики край пътека, избрал си пет обли камъка, поставил ги в торбичката си и така бил готов. Носил със себе си и своята прашка, която била за него сигурно оръжие. Когато четях тази история на Давид, тъкмо се занимавах и с разучаването на Пентаграма, както Учителят ни го е представил. В него най-вече изпъкват надписите на петтях добродетели: Добродетел, Правда, Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>

Давид потеглил да се справи с Голиат и минаваики край пътека, избрал си пет обли камъка, поставил ги в торбичката си и така бил готов.
Тогава Давид предлага, той да излезе и да се справи с Голиат. Всички погледнали с недоумение и насмешливо този младеж, но все пак решили да го представят на своя цар - Саул, който също бил на полесражението. Завеждат го, царят поискал да направи опит и дал на Давида своето военно облекло, копие, щит и шлем. Облякъл ги Давид, но те никак не му прилягали, затова се отказал от тях. Поискал разрешение да излезе със своето облекло и със своето оръжие, на което царят се съгласил. Давид потеглил да се справи с Голиат и минаваики край пътека, избрал си пет обли камъка, поставил ги в торбичката си и така бил готов. Носил със себе си и своята прашка, която била за него сигурно оръжие. Когато четях тази история на Давид, тъкмо се занимавах и с разучаването на Пентаграма, както Учителят ни го е представил. В него най-вече изпъкват надписите на петтях добродетели: Добродетел, Правда, Любов, Мъдрост и Истина. Бях си изтълкувал по своему, че Давид по интуиция е насочил своя подвиг в името на тези пет велики добродетели. Знае се по-нататък, как Давид се е справил със самонадеяния Голиат, а това събитие го поставя в близост и с израелския цар Саул.
към текста >>

Когато четях тази история на Давид, тъкмо се занимавах и с разучаването на Пентаграма, както Учителят ни го е представил.
Завеждат го, царят поискал да направи опит и дал на Давида своето военно облекло, копие, щит и шлем. Облякъл ги Давид, но те никак не му прилягали, затова се отказал от тях. Поискал разрешение да излезе със своето облекло и със своето оръжие, на което царят се съгласил. Давид потеглил да се справи с Голиат и минаваики край пътека, избрал си пет обли камъка, поставил ги в торбичката си и така бил готов. Носил със себе си и своята прашка, която била за него сигурно оръжие. Когато четях тази история на Давид, тъкмо се занимавах и с разучаването на Пентаграма, както Учителят ни го е представил. В него най-вече изпъкват надписите на петтях добродетели: Добродетел, Правда, Любов, Мъдрост и Истина. Бях си изтълкувал по своему, че Давид по интуиция е насочил своя подвиг в името на тези пет велики добродетели. Знае се по-нататък, как Давид се е справил със самонадеяния Голиат, а това събитие го поставя в близост и с израелския цар Саул. Давид още оттогава е бил много музикален, имал своя лира, пеел песни и това много се харесало на цар Саул. Към този разказ на Давида, може да добавим, че той с възрастването си, във връзка с премеждията и преживяванията си постоянно е съставял и пял своите псалми.
към текста >>

Бях си изтълкувал по своему, че Давид по интуиция е насочил своя подвиг в името на тези пет велики добродетели.
Поискал разрешение да излезе със своето облекло и със своето оръжие, на което царят се съгласил. Давид потеглил да се справи с Голиат и минаваики край пътека, избрал си пет обли камъка, поставил ги в торбичката си и така бил готов. Носил със себе си и своята прашка, която била за него сигурно оръжие. Когато четях тази история на Давид, тъкмо се занимавах и с разучаването на Пентаграма, както Учителят ни го е представил. В него най-вече изпъкват надписите на петтях добродетели: Добродетел, Правда, Любов, Мъдрост и Истина. Бях си изтълкувал по своему, че Давид по интуиция е насочил своя подвиг в името на тези пет велики добродетели. Знае се по-нататък, как Давид се е справил със самонадеяния Голиат, а това събитие го поставя в близост и с израелския цар Саул. Давид още оттогава е бил много музикален, имал своя лира, пеел песни и това много се харесало на цар Саул. Към този разказ на Давида, може да добавим, че той с възрастването си, във връзка с премеждията и преживяванията си постоянно е съставял и пял своите псалми. Учителят казва за неговото творчество, че е вземал от Духовния свят тия формули и окултни правила, и ги е предавал на околните си във вид на псалми. Така вече имаме право да се спрем на самия 91 Псалом, които е забележителен по няколко неща.
към текста >>

Знае се по-нататък, как Давид се е справил със самонадеяния Голиат, а това събитие го поставя в близост и с израелския цар Саул.
Давид потеглил да се справи с Голиат и минаваики край пътека, избрал си пет обли камъка, поставил ги в торбичката си и така бил готов. Носил със себе си и своята прашка, която била за него сигурно оръжие. Когато четях тази история на Давид, тъкмо се занимавах и с разучаването на Пентаграма, както Учителят ни го е представил. В него най-вече изпъкват надписите на петтях добродетели: Добродетел, Правда, Любов, Мъдрост и Истина. Бях си изтълкувал по своему, че Давид по интуиция е насочил своя подвиг в името на тези пет велики добродетели. Знае се по-нататък, как Давид се е справил със самонадеяния Голиат, а това събитие го поставя в близост и с израелския цар Саул. Давид още оттогава е бил много музикален, имал своя лира, пеел песни и това много се харесало на цар Саул. Към този разказ на Давида, може да добавим, че той с възрастването си, във връзка с премеждията и преживяванията си постоянно е съставял и пял своите псалми. Учителят казва за неговото творчество, че е вземал от Духовния свят тия формули и окултни правила, и ги е предавал на околните си във вид на псалми. Така вече имаме право да се спрем на самия 91 Псалом, които е забележителен по няколко неща. Първо, трябва да благодарим на Учителя, че ни посочва в този Псалом едно събитие от духовен характер.
към текста >>

Давид още оттогава е бил много музикален, имал своя лира, пеел песни и това много се харесало на цар Саул.
Носил със себе си и своята прашка, която била за него сигурно оръжие. Когато четях тази история на Давид, тъкмо се занимавах и с разучаването на Пентаграма, както Учителят ни го е представил. В него най-вече изпъкват надписите на петтях добродетели: Добродетел, Правда, Любов, Мъдрост и Истина. Бях си изтълкувал по своему, че Давид по интуиция е насочил своя подвиг в името на тези пет велики добродетели. Знае се по-нататък, как Давид се е справил със самонадеяния Голиат, а това събитие го поставя в близост и с израелския цар Саул. Давид още оттогава е бил много музикален, имал своя лира, пеел песни и това много се харесало на цар Саул. Към този разказ на Давида, може да добавим, че той с възрастването си, във връзка с премеждията и преживяванията си постоянно е съставял и пял своите псалми. Учителят казва за неговото творчество, че е вземал от Духовния свят тия формули и окултни правила, и ги е предавал на околните си във вид на псалми. Така вече имаме право да се спрем на самия 91 Псалом, които е забележителен по няколко неща. Първо, трябва да благодарим на Учителя, че ни посочва в този Псалом едно събитие от духовен характер. Ще разгледаме Псалома по ред, като се придържаме към обясненията на Учителя.
към текста >>

Към този разказ на Давида, може да добавим, че той с възрастването си, във връзка с премеждията и преживяванията си постоянно е съставял и пял своите псалми.
Когато четях тази история на Давид, тъкмо се занимавах и с разучаването на Пентаграма, както Учителят ни го е представил. В него най-вече изпъкват надписите на петтях добродетели: Добродетел, Правда, Любов, Мъдрост и Истина. Бях си изтълкувал по своему, че Давид по интуиция е насочил своя подвиг в името на тези пет велики добродетели. Знае се по-нататък, как Давид се е справил със самонадеяния Голиат, а това събитие го поставя в близост и с израелския цар Саул. Давид още оттогава е бил много музикален, имал своя лира, пеел песни и това много се харесало на цар Саул. Към този разказ на Давида, може да добавим, че той с възрастването си, във връзка с премеждията и преживяванията си постоянно е съставял и пял своите псалми. Учителят казва за неговото творчество, че е вземал от Духовния свят тия формули и окултни правила, и ги е предавал на околните си във вид на псалми. Така вече имаме право да се спрем на самия 91 Псалом, които е забележителен по няколко неща. Първо, трябва да благодарим на Учителя, че ни посочва в този Псалом едно събитие от духовен характер. Ще разгледаме Псалома по ред, като се придържаме към обясненията на Учителя. Това е една сцена на която присъствува Ангел-рьководител, а до него е застанал Ученик, на когото предстои да приеме посвещение.
към текста >>

Сам Давид в разговора си със Саула, преди да влезе в бой с Голиат, уверяваше, че се е борил с лъв, когато е нападал стадото им.
но и с всяко Слово Божие, което излиза от Божиите уста! " Все пак, оня който се подвизава в пътя на посвещението, в пътя на ученика, той невидимо е под закрилата на ангелите, които го предпазват от неочаквани премеждия. Следват заключителните думи на Ангела-ръководител: Ще настъпиш лъв и аспид, ще стъпчеш млад лъв и ламя! " Това може да се вземе и символич но - ученикът може да се срещне със същества, които имат силата на лъва или отровата на змия, а може да стане това и действително, без да пострада. Изглежда, че в ония времена на израилските земи е имало лъвове, защото и на друго място в Писанието се споменава за тях. Сам Давид в разговора си със Саула, преди да влезе в бой с Голиат, уверяваше, че се е борил с лъв, когато е нападал стадото им. Всеки случай, тези лъвове не са били от размера на познатите днес лъвове, обитатели на Африканската пустиня. Идваме до най-необикновеното място на 91 Псалом, гдето Сам Бог се обажда и казва: „Понеже положи в мене любовта си, Затова ще го избавя. Ще го туря в безопасност, понеже позна Името Ми. Ще ме призове и ще го послушам. С него ще съм, когато е в скръб Ще го избавя и ще го прославя.
към текста >>

- Навсякъде Давид описва отношенията си с Бога, с хората, за неправилните гонения, които е претърпял, за погрешките си и т.н.
Идваме до най-необикновеното място на 91 Псалом, гдето Сам Бог се обажда и казва: „Понеже положи в мене любовта си, Затова ще го избавя. Ще го туря в безопасност, понеже позна Името Ми. Ще ме призове и ще го послушам. С него ще съм, когато е в скръб Ще го избавя и ще го прославя. Ще го наситя с дългоденствие, И ще му покажа спасението си." Всички сте чели псалмите, но срещали ли сте и друг псалом, някъде Господ да говори? - Навсякъде Давид описва отношенията си с Бога, с хората, за неправилните гонения, които е претърпял, за погрешките си и т.н. Но няма друго място в псалмите, Господ да е говорил, а само в края на 91 Псалом става нещо важно, Господ спира вниманието си на ученика поел пътя на посвещението. Ученикът в случая е изпълнил две важни условия: Положил е в Бога любовта си, познал е името му. Като благословение ученикът получава седем обещания от Божествения Дух и те ще го следват в целия негов живот: Ще бъде избавен; ще бъде в безопасност; Бог ще го послуша и ще бъде с него, когато е в скръб. Ще бъде избавен, прославен, ще има дългоденствие и Бог ще му покаже спасението си. Когато четем 91 Псалом, да имаме предвид неговия необикновен смисъл, да благодарим и на Учителя, че ни е дал обилна светлина да го разбираме правилно, а също и да се ползуваме от силите скрити в него.
към текста >>

В края нека спомена, че Учителят по особен начин е изучавал всичките псалми на Давида и в Неговата книга „Завета на цветните лъчи на светлината", има цитати от псалмите на 112 места.
Но няма друго място в псалмите, Господ да е говорил, а само в края на 91 Псалом става нещо важно, Господ спира вниманието си на ученика поел пътя на посвещението. Ученикът в случая е изпълнил две важни условия: Положил е в Бога любовта си, познал е името му. Като благословение ученикът получава седем обещания от Божествения Дух и те ще го следват в целия негов живот: Ще бъде избавен; ще бъде в безопасност; Бог ще го послуша и ще бъде с него, когато е в скръб. Ще бъде избавен, прославен, ще има дългоденствие и Бог ще му покаже спасението си. Когато четем 91 Псалом, да имаме предвид неговия необикновен смисъл, да благодарим и на Учителя, че ни е дал обилна светлина да го разбираме правилно, а също и да се ползуваме от силите скрити в него. В края нека спомена, че Учителят по особен начин е изучавал всичките псалми на Давида и в Неговата книга „Завета на цветните лъчи на светлината", има цитати от псалмите на 112 места. Всичките тия стихове, за Учителя излъчват, всеки за себе си, особена светлина, която носят от невидимия свят. В това седи и силата им, като окултни формули: Най-после нека се знае, че Давид непременно е бил ученик в школата на Есеите, съществувала от времето на Мойсея до 70-та година след Христа. Записките са съставени през месец април, а написани на пишеща машина от 20 септември до 2 октомври 1969 г. ДОБАВКА КЪМ РАЗМИШЛЕНИЯТА ЗА 91 ПСАЛОМ Учителят даде следните обяснения за 91 Псалом: Стих 1. „Под покрива на Всевишнаго" - Разбира се да имаш някой да ти помага.
към текста >>

В това седи и силата им, като окултни формули: Най-после нека се знае, че Давид непременно е бил ученик в школата на Есеите, съществувала от времето на Мойсея до 70-та година след Христа.
Като благословение ученикът получава седем обещания от Божествения Дух и те ще го следват в целия негов живот: Ще бъде избавен; ще бъде в безопасност; Бог ще го послуша и ще бъде с него, когато е в скръб. Ще бъде избавен, прославен, ще има дългоденствие и Бог ще му покаже спасението си. Когато четем 91 Псалом, да имаме предвид неговия необикновен смисъл, да благодарим и на Учителя, че ни е дал обилна светлина да го разбираме правилно, а също и да се ползуваме от силите скрити в него. В края нека спомена, че Учителят по особен начин е изучавал всичките псалми на Давида и в Неговата книга „Завета на цветните лъчи на светлината", има цитати от псалмите на 112 места. Всичките тия стихове, за Учителя излъчват, всеки за себе си, особена светлина, която носят от невидимия свят. В това седи и силата им, като окултни формули: Най-после нека се знае, че Давид непременно е бил ученик в школата на Есеите, съществувала от времето на Мойсея до 70-та година след Христа. Записките са съставени през месец април, а написани на пишеща машина от 20 септември до 2 октомври 1969 г. ДОБАВКА КЪМ РАЗМИШЛЕНИЯТА ЗА 91 ПСАЛОМ Учителят даде следните обяснения за 91 Псалом: Стих 1. „Под покрива на Всевишнаго" - Разбира се да имаш някой да ти помага. „Под сянката на Всемогъщаго" - Разбираме да имаш пари в някоя банка или приятел на който да разчиташ. Стих 7.
към текста >>

Псалмопевецът искал да предаде идеята, че човек трябва да уповава на Бога, като на вечен, неизменен принцип и да Го пази свето в душата си, да не Го излага на поругание." ПСАЛОМ 91 /Духът чрез ангела към Давида за всеки човек/ 1.
„Които живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго". /-1 ст./ Защо е казано под покрива, а не в дома? Същата идея българинът би изразил с думите: „Който живее под сянката на Всевишнаго". Под думата „сянка" разбираме, да имаш пари в някоя банка, или приятели, на които да разчиташ. Под думата „покрив" се разбира, да имаш някой да ти помага, да те защищава, да се подслониш под неговото крило. Псалмопевецът искал да предаде идеята, че човек трябва да уповава на Бога, като на вечен, неизменен принцип и да Го пази свето в душата си, да не Го излага на поругание." ПСАЛОМ 91 /Духът чрез ангела към Давида за всеки човек/ 1. Който живее под покрива на Всевишнаго, Ще пребивае под сянката на Всемогъщаго. Обещанието на човека към Духът 2. Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея. /Ангела към обещалия се/ 3. Защото Той ще те избави от сетта на ловеца И от губителен мор. 4.
към текста >>

/Отец чрез ангела към Давида и човека/ 14.
Понеже ти си направил Господа, моего упование, Вишнаго, свое прибежище. 10. Няма да ти се случи и никакво зло, И язва няма да се приближи до жилището ти. 11. Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе, Да те пазят във всите твои пътища. 12. На ръце ще те подигат, да не би да препънеш о камък ногата си. 13. Ще настъпиш лъв и аспид, ще стъпчеш млад лъв и ламя. /Отец чрез ангела към Давида и човека/ 14. Понеже положи в мене любовта си, Затова ще го избавя. Ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми. 15. Ще ме призове и ще го послушам. С него ще съм, когато е в скръб. Ще го избавя и ще го прославя. 16.
към текста >>

54. 2. МЯСТОТО И ПОЛЯНАТА НА БАУЧЕР

Николай Дойнов

2. МЯСТОТО И ПОЛЯНАТА НА БАУЧЕР Джеймс Давид Баучер е бил виден английски журналист - кореспондент на най-известният Лондонски вестник „Таимс" за Балканския полуостров, от 1892 година до края на живота си.
2. МЯСТОТО И ПОЛЯНАТА НА БАУЧЕР Джеймс Давид Баучер е бил виден английски журналист - кореспондент на най-известният Лондонски вестник „Таимс" за Балканския полуостров, от 1892 година до края на живота си. Той е бил извънредно голям приятел на България и българския народ, както го подчертават. Затова той е прекарвал повече от времето си в София. В най-критичните за България моменти през 1913 и 1918 години, той със своето пламенно и убедително перо е защитавал интересите на България. На този именно човек е била в притежание, разкошната поляна намираща се тогава накрая на младата борова гора наричана Борисова градина, в дясно на около 200 метра от прашното по онова време, глухо и тясно шосе отиващо от София до селата Дървеница и Бистрица. Чувал съм, че тази разкошна поляна е била подарена от цар Фердинанд на Баучер, във връзка с неговите заслуги и неговото пламенно перо, с което е защитавал интересите на България в онези фатални за България години 1913-1918, особено критични за България.
към текста >>

55. 1. ТРИЛОГИЯ - (СОНЕТИ)

Иван Толев

2 - рубрика Нова естетика В Храма - "Небесата разказват славата на Бога и твърдта възвестява делото на ръцете му", казва псалмопевецът Давид, а апостол Павел обяснява: "понеже невидимите негови, сиреч, присносещната негова сила и божественост, виждат се явно, от създание мира, разумевани чрез творенията"... - Към Римл.
Мощта не сещате ли на Духа Велик? О земни твари, роби на плътта, що гние, бъдете светила във Храма необятен и грейте със лъча на Неговия лик! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 1 (22.111.1919), с. 2 - рубрика Нова естетика В Храма - "Небесата разказват славата на Бога и твърдта възвестява делото на ръцете му", казва псалмопевецът Давид, а апостол Павел обяснява: "понеже невидимите негови, сиреч, присносещната негова сила и божественост, виждат се явно, от създание мира, разумевани чрез творенията"... - Към Римл. 1; 20. "Защото видимите са привременни, а невидимите вечни" (II Коринт. - 4; 18). "Бог е Дух, и които му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят" (Ев. Йоан - 4; 24).
към текста >>

56. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

И чух: "Давиде, проречи на тия твари - часа на Мойта мъст отново ще удари и зей пред тях геенната на кървавия ад!...
II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35 рубрика Нова естетика ПСАЛОМ ЧЕТВЪРТИ "И Дух Божи се носеше върху водата"... Битие -1:2 Диханйе страшно се понесе над водите и в стон повдигна на вселената гърдите и в бездните й в миг отвея земния прашец. - Това бе Той, Всесилният, Великият Отец! И се разтвориха вратите на зората и светна в тях залутаният, земният прашец... - Това бе Той, Всеблагият, Обилният Творец! И чух: "Давиде, проречи на тия твари - часа на Мойта мъст отново ще удари и зей пред тях геенната на кървавия ад!... Кажи им и запей на арфа златострунна за мълний гибелни и гръм в среднощ безлунна, - запей за ново слънце и за новия Ми град!..." "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22. III. 1922), с. 135 - рубрика Нова естетика Псалом четвърти - Четири е числото на кръста, а кръстът е символ на страданието.
към текста >>

За мото на тоя сонет са цитирани два стиха от псалом 91 на Давида.
239 - рубрика Нова естетика Орел - Орелът е едно от седемте магически животни. Съставна част на символичната фигура на сфинкса, който представлява синтеза на четирите елементи. Езекиил (в пророчеството си) и Йоан (в Откровението) поставят орела над главата на човека, за да означат с него владетеля на въздуха и полета на Духа или волята и смелостта (изчезването на всеки страх у човека) - качество, което се е добивало и в една от стадиите на египетското посвещение - при духовния изпит. Тогава, в борбата с противодействуващите вражески сили, орелът може да бъде ранен, но той никога не умира, тъй като невидимите божествени сили постоянно бдят във време на падението и спасяват всяка душа от бездната на гибелта: душата не може да бъде погубена. Вж. Окултните печати на Откровението във Всемирна Летопис, год IV. За мото на тоя сонет са цитирани два стиха от псалом 91 на Давида. Тоя псалом е магически. Неговото тълкуване е следното: "Който живее под покрива на Всевишняго, ще пребивае под сенката на Всемогьщаго". Индивидуалният дух говори: Който знае и прилага законите на Бога, т. е. законите на живата природа, той притежава всички знания и сили, т. е. отразява Бога в себе си и всичко е възможно за него.
към текста >>

57. 4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

Иван Толев

Павла: "За Сина си, Господа нашего Исуса Христа, който по плът се роди от семето Давидово, а по Духа на Светинята, чрез възкресението от мъртвите, откри се в всичката сила Син Божи" (Павел - към Римл.
През бездните и Върховете : Сонети. • София, 1942. - с. 20 Еманоил - Зачатие - Според съвременните човешки понятия, понеже живеем под действието на физиологическите закони, човекът се ражда от човек. За раждането на Исуса имаме свидетелството, освен на евангелистите, още и на ап. Павла: "За Сина си, Господа нашего Исуса Христа, който по плът се роди от семето Давидово, а по Духа на Светинята, чрез възкресението от мъртвите, откри се в всичката сила Син Божи" (Павел - към Римл. 1; 3). "И Словото стана плът, и всели се между нас" (Йоан - 1 ;14). Следов., в случая има духовно зачатие и физическо раждане. "Смъртта дойде чрез падането на Адама, а божията благодат чрез Исуса Христа" (Ibidem - 5; 14-15). Земната Мириам и небесната Мария се съчетават в дева Мариа, която е противния полюс на Ева в мистичната еволюция (вж.
към текста >>

58. 5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.

Иван Толев

Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Иерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали някога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера... Музиката има магическа сила върху човека: и тя, както поезията, действува ободрително и здравословно, като неутрализира отровите, превръща киселините в организма на соли, електричеството в магнетизъм, гневът в мир, омразата в любов.
* Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата. Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери. Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието. Небесните симфонии са трогателно описани в Пролога на небето от Йохан Гйоте в I-та част от окултната му трагедия Фауст. Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Иерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали някога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера... Музиката има магическа сила върху човека: и тя, както поезията, действува ободрително и здравословно, като неутрализира отровите, превръща киселините в организма на соли, електричеството в магнетизъм, гневът в мир, омразата в любов. Музиката укротява даже зверовете и змиите. А песните на славеите в майски зори се изливат като балсам в наранените души, ръмоленето на планинското поточе отронва звънливи бисери, диханието на зефира упива със своя сладък шепот... Каква дълбока поезия има в музиката на майката-природа, какви чаровни химни се леят от небесните висини! Бог е надарил своите чада със звуков орган, за да изливат всичките копнежи на душата си в песен. А песента е молитва към небесния Баща. Всичко, което пее, се моли.
към текста >>

Танцът на псалмопевеца Давида пред скинията не е бил плод само на едно вътрешно душевно доволство, а е имал един скрит духовен смисъл.
Те представляват формите на подвижната пластика на открито и неограничено место или на специално пригодена за целта сцена. И по отношение на тия изкуства съвременните естетици имат погрешни схващания. Те мислят, че както танцът, така и гимнастиката, от една страна, и театралните представления, от друга, имат за цел да изразят или само чувствата на човека, или само физически стремежи, или само чувствени желания върху почвата на дадени идеи. От най-старо време, обаче, и до днес се доказва, че източникът на танца не са само чувствата, че гимнастическите игри не са предназначени само за физически достижения и сцената няма за цел само да възбуди чувствени наслади или да морализира обществото. И тия изкуства имат духовен произход и целят духовното повдигане на човека. Танцът на псалмопевеца Давида пред скинията не е бил плод само на едно вътрешно душевно доволство, а е имал един скрит духовен смисъл. И в другите епохи танцът (религиозният и светският) е бил свързан, в най-разнообразни форми, с проявления на невидимия свят. Модерният танц е извращение на духовния. Само колективният балет напомнюва и може да представи играта на някои астрални същества (нимфи, ундини и др.). Българското народно хоро, във всичките си разновидности, има дълбоко окултно значение. А гимнастическите упражнения, ако се правят по строго определени правила, черпени от тайните закони на природата, дават отлични резултати за духовна еволюция на човека.
към текста >>

59. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Защо цар Давид не можа да построи дом Господен на Скинията на Йехова?
I Йоаново послание - гл. 4, ст. 6 ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО I. Братският съвет и Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в „Изгревът" II. Салоните, молитвените домове и Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в „Изгревът" III. Защо цар Давид не можа да построи дом Господен на Скинията на Йехова? IV. Защо Минчо Сотиров не можа да построи дом Господен, да построи молитвен дом за Братството в гр. Бургас V. Разпродажба на архива, събиран 30 години за историята на Бялото Братство, от Кралю Кралев и Милка Кралева VI. Защо и как се разрушиха молитвените домове и салоните на общество Бяло Братство след заминаването на Учителя Дънов VII. Букетът набран от Учителя за Мария Тодорова VIII.
към текста >>

60. III. ЗАЩО ЦАР ДАВИД НЕ МОЖА ДА ПОСТРОИ ДОМ ГОСПОДЕН НА СКИНИЯТА НА ЙЕХОВА?

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

III. ЗАЩО ЦАР ДАВИД НЕ МОЖА ДА ПОСТРОИ ДОМ ГОСПОДЕН НА СКИНИЯТА НА ЙЕХОВА?
III. ЗАЩО ЦАР ДАВИД НЕ МОЖА ДА ПОСТРОИ ДОМ ГОСПОДЕН НА СКИНИЯТА НА ЙЕХОВА? 1. Скинията, която по Божие повеление Мойсей направи, за да могат в нея евреите да вършат своите богослужения към единствения Бог Йехова, който ги изведе от Египет. 2. В Скинията се намираше „Ковчега на Заветът" в който са били поставени плочите на Законът написани от Божията ръка и това е било Заветът на Бога с народа му Израилев. Там е била поставена в една златна стомна манна, събрана в пустинята, за да указва, че с Божият хляб са се хранили 40 години в пустинята. Бил е сложен и жезъла на Аарона, който беше процъфтял, доказващ, че Бог е избрал Аарона за негов пръв Свещенослужител. (Числа, гл.
към текста >>

Давид, който е бил помазаникът Божий, избран да царува над Израела, бил посветен в тази си служба от пророк Самуила.
През деня облак разпростирайки се над евреите ги е пазел от изгарящото слънце на пустинята. 4. За цялото Богослужение виж „Изгревът" том XI, стр. 1-18, а за пасхата на Новия завет от стр. 19-35. А Славата Божия, която е посещавала Скинията е било едно видимо осеятелно видение, една светлина по-силна от тази на слънцето и те не са могли да я гледат. Славата Божия означава Светлината, която слиза от Божествения свят. 5. Давид, който е бил помазаникът Божий, избран да царува над Израела, бил посветен в тази си служба от пророк Самуила. Давид е бил от посветените, от вътрешната школа на есеите и е имал връзка с Христовия Дух. Давид е минал през много изпити на възход и падение, но е бил верен на Бог Йехова. Той е преместил Скинията заедно с Ковчега Господен в Йерусалим, за да се правят богослужения. Той е царувал 40 години, толкова колкото евреите са пътували през пустинята. Искал е да построи храм на Бога и да постави Ковчега на Заветът вътре и повече евреите да не пътуват, а веднъж завинаги да устроят своето царство тук.
към текста >>

Давид е бил от посветените, от вътрешната школа на есеите и е имал връзка с Христовия Дух.
За цялото Богослужение виж „Изгревът" том XI, стр. 1-18, а за пасхата на Новия завет от стр. 19-35. А Славата Божия, която е посещавала Скинията е било едно видимо осеятелно видение, една светлина по-силна от тази на слънцето и те не са могли да я гледат. Славата Божия означава Светлината, която слиза от Божествения свят. 5. Давид, който е бил помазаникът Божий, избран да царува над Израела, бил посветен в тази си служба от пророк Самуила. Давид е бил от посветените, от вътрешната школа на есеите и е имал връзка с Христовия Дух. Давид е минал през много изпити на възход и падение, но е бил верен на Бог Йехова. Той е преместил Скинията заедно с Ковчега Господен в Йерусалим, за да се правят богослужения. Той е царувал 40 години, толкова колкото евреите са пътували през пустинята. Искал е да построи храм на Бога и да постави Ковчега на Заветът вътре и повече евреите да не пътуват, а веднъж завинаги да устроят своето царство тук. Но Бог не му разрешил.
към текста >>

Давид е минал през много изпити на възход и падение, но е бил верен на Бог Йехова.
1-18, а за пасхата на Новия завет от стр. 19-35. А Славата Божия, която е посещавала Скинията е било едно видимо осеятелно видение, една светлина по-силна от тази на слънцето и те не са могли да я гледат. Славата Божия означава Светлината, която слиза от Божествения свят. 5. Давид, който е бил помазаникът Божий, избран да царува над Израела, бил посветен в тази си служба от пророк Самуила. Давид е бил от посветените, от вътрешната школа на есеите и е имал връзка с Христовия Дух. Давид е минал през много изпити на възход и падение, но е бил верен на Бог Йехова. Той е преместил Скинията заедно с Ковчега Господен в Йерусалим, за да се правят богослужения. Той е царувал 40 години, толкова колкото евреите са пътували през пустинята. Искал е да построи храм на Бога и да постави Ковчега на Заветът вътре и повече евреите да не пътуват, а веднъж завинаги да устроят своето царство тук. Но Бог не му разрешил. А защо?
към текста >>

Соломон, син на Давид е бил син на обещанието, понеже Бог е казал на Давида, че той не може да построи храм, а ще го построи онзи, който ще излезе от неговите чрезсла т.е.
А това е вършел понеже е изпълнявал волята на Бог Йехова, да установи царство на евреите на Земята. И е успял. Но не е успял да построи дом Господен т.е. Храм за Господа за Богослужение. Господ го уверил, че това ще направи синът му. 6. Соломон, син на Давид е бил син на обещанието, понеже Бог е казал на Давида, че той не може да построи храм, а ще го построи онзи, който ще излезе от неговите чрезсла т.е. неговата плът и Духа Господен ще го води. Той е царувал също 40 години, като по това време построява храма за седем години и половина и е просъществувал 33 години, и е бил обран, осквернен от египетския цар Сисак, за Божие наказание, за идолопоклонството на Соломона към чужди богове и отхвърлянето на израилевия Бог от самия Соломон. 7. Храмът построен от Соломон е бил на върхът Мория (2Л ет. 3;1). Това е на същото място където Авраам бил изпитан от Господа, да принесе в жертва сина си Исака (Битие, гл. 22, ст.
към текста >>

Отначало Соломон възлюби Господа и ходеше в повеленията на отца си Давида (Царете III гл.
1 ;2). Това е мястото където на първо място стои вярата в Бог Йехова и изпълнение на законите му. Но точно това не прави Соломон и затова еврейското царство се разрушава след смъртта на Соломона. И Йерусалим остава в Юдиното племе, то пази Скинията, ковчега и книгата със законите. Затова се казва и до днес, че Юдиното племе е хранител на Божия закон. 8. Отначало Соломон възлюби Господа и ходеше в повеленията на отца си Давида (Царете III гл. 3, ст. 3) и вършеше жертвоприношения. И яви се Господ на Соломон по време на сън и даде му мъдрост, богатство и слово, но ако ходи в пътищата Господни и пази повеленията и заповедите на закона, така както е ходил и пазил отец му Давид (Царете 111 гл. Зет. 14). 9. Соломон съгради храма, дома Господен и внесе Ковчегът на Заветът.
към текста >>

И яви се Господ на Соломон по време на сън и даде му мъдрост, богатство и слово, но ако ходи в пътищата Господни и пази повеленията и заповедите на закона, така както е ходил и пазил отец му Давид (Царете 111 гл.
И Йерусалим остава в Юдиното племе, то пази Скинията, ковчега и книгата със законите. Затова се казва и до днес, че Юдиното племе е хранител на Божия закон. 8. Отначало Соломон възлюби Господа и ходеше в повеленията на отца си Давида (Царете III гл. 3, ст. 3) и вършеше жертвоприношения. И яви се Господ на Соломон по време на сън и даде му мъдрост, богатство и слово, но ако ходи в пътищата Господни и пази повеленията и заповедите на закона, така както е ходил и пазил отец му Давид (Царете 111 гл. Зет. 14). 9. Соломон съгради храма, дома Господен и внесе Ковчегът на Заветът. И беше осветен от идването на Славата Господня, от небесната светлина в храма и върху Израиля. За втори път се яви Господ на Соломон и го предупреди, че ако се отклони от закона и не упазят заповедите му, и ако се поклонят на чужди богове, то Бог Йехова ще изкорени Израиля от лицето на Земята и ще разруши този храм, които е построен в негово име. (III цар. гл.
към текста >>

Всичко това, което го имаше по времето на Давид и Соломон, същото се повтаря по времето на Христа, същото го имаме и при Школата на Учителя Дънов. 19.
Всички следващи етапи на Школата са описани в „Изгревът" том I до том XIV, за действието на Духът на Истината и Духът на Заблуждението. В Школата на Изгрева по времето на Учителя е присъствувал Духа на Истината чрез Словото му, което е Слово на Бога. Но тук според думите на Учителя Дънов на Изгрева е съществувал и е пребивавал онзи „Александрийски дух", който е отклонил първородното Християнство на първоапостолите в църква и религия. Той е Духът на Заблуждението или Духа на Антихриста. 18. Чрез делата на последователите на Учителя Дънов ние съдим, кой е техния Учител, кой ги ръководи и какъв е техния път. Всичко това, което го имаше по времето на Давид и Соломон, същото се повтаря по времето на Христа, същото го имаме и при Школата на Учителя Дънов. 19. По времето на Учителя се повториха същите етапи. От 1900-1922 г. последователите му посещават различни частни домове, наемат салони, посещават съборите във Варна и Велико Търново. От 1922-1944 г. се построяват салони в София - два и в провинцията.
към текста >>

61. IV. ЗАЩО МИНЧО СОТИРОВ НЕ МОЖА ДА ПОСТРОИ МОЛИТВЕН ДОМ ЗА БРАТСТВОТО В ГР. БУРГАС?

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Учителят му казва така: „Както навремето цар Давид не му се даде от Йехова да построи дом Господен за Скинията на Йехова, понеже беше проливал много кръв, така и на теб не е позволено да построиш молитвен дом понеже също като командир на полк си проливал кръв.
По това време и от други братски кръжоци постъпват оплаквания срещу ръководителите, които се държат като военни командири и искат Учителя да ги смени. Тогава Учителя нарежда, че нито един ръководител няма да бъде сменен, а ще остане пожизнено ръководителя до смъртта си. И така остават несменяеми, което довежда до много протести. 11. Много пъти Минчо Сотиров прави опити да организира и да построи братски салон и дом в Бургас, но винаги се явявали разногласия и за най-различни поводи. Тогава той отива в София да пита Учителя за съвет и помощ. Учителят му казва така: „Както навремето цар Давид не му се даде от Йехова да построи дом Господен за Скинията на Йехова, понеже беше проливал много кръв, така и на теб не е позволено да построиш молитвен дом понеже също като командир на полк си проливал кръв. Както Господ каза на Давид, че друг ще бъде онзи, който ще построи дом Господен за Скинията, така и аз ти казвам, че друг ще дойде след тебе, който ще построи дом, молитвен дом за приятелите. Този разговор завършва. След това Минчо Сотиров напуска Бургас и други след него стават ръководители. 12. Онзи, които организира и започва да строи молитвен дом е Кралю Кралев. Приятелите от братството помагат с пари, труд и материали.
към текста >>

Както Господ каза на Давид, че друг ще бъде онзи, който ще построи дом Господен за Скинията, така и аз ти казвам, че друг ще дойде след тебе, който ще построи дом, молитвен дом за приятелите.
Тогава Учителя нарежда, че нито един ръководител няма да бъде сменен, а ще остане пожизнено ръководителя до смъртта си. И така остават несменяеми, което довежда до много протести. 11. Много пъти Минчо Сотиров прави опити да организира и да построи братски салон и дом в Бургас, но винаги се явявали разногласия и за най-различни поводи. Тогава той отива в София да пита Учителя за съвет и помощ. Учителят му казва така: „Както навремето цар Давид не му се даде от Йехова да построи дом Господен за Скинията на Йехова, понеже беше проливал много кръв, така и на теб не е позволено да построиш молитвен дом понеже също като командир на полк си проливал кръв. Както Господ каза на Давид, че друг ще бъде онзи, който ще построи дом Господен за Скинията, така и аз ти казвам, че друг ще дойде след тебе, който ще построи дом, молитвен дом за приятелите. Този разговор завършва. След това Минчо Сотиров напуска Бургас и други след него стават ръководители. 12. Онзи, които организира и започва да строи молитвен дом е Кралю Кралев. Приятелите от братството помагат с пари, труд и материали. Обръщат се към Братския съвет в гр.
към текста >>

62. 46. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ

Тогава беше и д-р Давидова.
На планината, човек като гледа, си излъгва очите, уж че е близо. Вървяхме, вървяхме, вървяхме и докато слезем до реката най-долу, че после да потеглим нанагоре, то се стъмни. Учителят не дойде. Тогава бяхме само мъже и няколко сестри, знам, че бяхме Стайна, Минко, на Иван каруцаря зетят, аз, Георги Радев. А Георги Радев е най-слаб. Тогава беше и д-р Давидова. Те много бяха внимателни с Георги, защото е нежен и слаб. С артистката Цветана Арнаудова тръгнахме нанагоре. Стойна каза: „Аз не мога вече да вървя, оставете ме тука." - „Как ще те оставим тука? " Някъде, малко поравно, където е, не може да се излезе на отсрещното било, че оттам да тръгнем нататък, да отидем до седмото езеро и после да хванем пътеката надолу - невъзможна работа. Стъмни се съвсем, сестрите съвсем се умориха и спряха.
към текста >>

63. 9. ЗАТВОРЕНИЯТ МУЗИКАЛЕН КРЪГ И „СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ

Ето, навън Учителят свиреше „Слънчевите лъчи", а сестрите-музикантки слушаха също - там бяха д-р Давидова, Весела Несторова и др.
Ето, аз лично, цели три години слушам със собствените си уши как Учителят ме заговарва за затворения кръг на българската народна музика, но нали не съм с будно съзнание, само мълча и кимам с глава, че уж разбирам какво ми се говори, но съзнанието ми е затворено за този въпрос. Вероятно и при мене имаше петно в съзнанието и не ми позволяваше да бъда буден за светлината, която Учителят насочваше години наред с повдигането на въпроса за затворения кръг на българската песен. Но аз тогава не бях готов. Понеже единствено аз се занимавах с народните песни от Школата и ги пеех пред Учителя, то се чакаше моментът моето съзнание да бъде готово и да се отвори за този проблем. Трябваше някой да стане проводник и чрез неговото съзнание Учителят да отключи веригата души, завързани за него, за да може по нея да протече знанието на Учителя и да освети нашите обикновени човешки съзнания. Ето, навън Учителят свиреше „Слънчевите лъчи", а сестрите-музикантки слушаха също - там бяха д-р Давидова, Весела Несторова и др. И тогава Учителят повтори много пасажи от „Слънчеви лъчи" и се научи тази песен. Учителят даваше и думите. Някой казваше по-късно, че са дадени от Весела Несторова. Аз твърдях, че ги слушах от Учителя. Но всички други твърдяха, че Учителят наредил да ги напише Весела Несторова.
към текста >>

64. 10. ТАТУНЧО И БЕЛИЯТ БРАТ

Имаше певици като Катя Грива, д-р Давидова, Лиляна Табакова и още много други, но никой не смееше да стане и да изпее някоя песен.
10. ТАТУНЧО И БЕЛИЯТ БРАТ По време на клас, и то в Общия окултен клас, Учителят понякога казваше: „Изпейте ми някоя песен! " Никой не смее. Имаше певици като Катя Грива, д-р Давидова, Лиляна Табакова и още много други, но никой не смееше да стане и да изпее някоя песен. Аз пък, като най-непредубеден, ставам от стола и казвам: „Аз ще изпея! " И започвам да пея и изпявам песента. Следващия път - пак по същия начин. Когато Учителят помолваше, за мен това бе чута молитва на Духа към нас и в мен нещо трепваше и аз не можех да изтрая ида гледам как другите мълчат и се канят. Тогава аз казвах, че аз ще изпея - нали съм по-отворен, нали съм свикнал да пея по селата на момите и момците и на учениците си, та пред Великия Учител ли няма да запея!
към текста >>

65. Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год.

Пеню Ганев

А след това направих на Тинка с братовчедката й снимка, а после Елиезер, Кирил, Тонка, майка му доктор Давидова и др.
Учителят ни говори беседа, понеже е школен ден. След закуска отидохме при Езерото на Чистотата. Под Харамията на равнината свирихме аз, Филип Стоицев и Кирил. Там във време на почивката направих една снимка, както почиваха братята (както бяха насядали). После, когато се миеха направих една-две снимки на братството. А след това направих на Тинка с братовчедката й снимка, а после Елиезер, Кирил, Тонка, майка му доктор Давидова и др. След това братята си потеглиха за бивака, а аз и Еленка отидохме за гъби. Седяхме до вечерта по височините. Особно стояхме много над езерото Чинак-гьол, горе в скалите, откъдето се наблюдаваха красивите руини с човека, Еленин връх, Попова шапка, Мусала в далечината и селата към Самоков. 28.VII.1932 год., четвъртък Имаше хубав изгрев. Учителят говори мъдри изречения.
към текста >>

66. 1934 година

След упражненията четох от Библията за живота на Давида.
Часът е 10 1/2 и си лягам. Свирих малко и от „Лаген Вексел". Lagenwechsel - преминаване в позициите от Шевчик ор. 8 и си легнах. 1.II.1934 год., четвъртък Събудих се на разсъмване. След упражненията четох от Библията за живота на Давида. До обед учих, а следобед ходих до Емач-кьове и понеже тия турски училища не учат четвъртък следобед, и затова се върнах. Снегът през целия ден леко валеше и се топеше, а по балканите наоколо се белее. Има по високото и мъгли. На връщане от Кърлъ-Емач ме налегнаха много тъжни мисли и много тежки състояния. Едва към вечерта се смениха в добро състояние.
към текста >>

67. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

Получих честитки от брат Тошев -Севлиево и от Ангел Давидков - Берковица.
Ето, часът е 12. Вън ясно време и хубави звезди. Нощес пак сънувах Еленка, че сме някъде в хубава обстановка, градина и се любуваме на природата. Тази вечер бяха дошли Борко, Андрея, Русим Венко и Атанас Симов. Получих от брат Боев картичка и ме вика да си отида. Получих честитки от брат Тошев -Севлиево и от Ангел Давидков - Берковица. 3.1.1935 год., четвъртък Сън: Сънувах, че се намираме някъде, не помня точно где, но бяхме с Йордан Цонев - на Йорданчов Цоня син, сега живущ в Горица Поповско. И дядо Цони бе при него. Йордан нещо ми бе направил, та аз се бях разсърдил, та като вземах един голям нож и почнах да го мушкам по гърба, но с такива удари, щото да не го убивам, а само да го наплаша и така го одрасках на места по гърба, обаче кръв не пусна. Ножът влезе някъде по-дълбоко, но кръв не се яви. Аз вътрешно не съм сърдит, а външно се показвам, че съм неудържано разсърден.
към текста >>

68. X. Пеню Ганев и Пророчеството на Духа Господен

(4) И бидЪ слово Господне къмъ Исаия и рече: (5) Иди та кажи на Езекия: Господь Богъ на Давида отца ти така говори: Послушахъ молитвата ти, видъхъ сълзите ти: ето, аз ще притуря на дните ти петнадесеть години.
Много е просто и много трудно за обяснение и проумяване. 3. Първо цитираме глава 38 от Исая, от стих 1 до стих 9, от стр. 581 на старата Библия по стария правопис: Исаия, глава 38: (1) В онЪзи дни разболЪ се Езекия до смърть; и дойде при него пророкь Исаия, Амосовий синъ, та му рече: така говори Господь: Нареди за дома си; понеже ще умрешь, и нЪма да Живьеш. (2) Тогазъ обърна Езекия лицето си къмъ стЪната, та се помоли Господу (3) и рече: Моля се, Господи, помни сега какъ ходих прьд тебе съ истина и съ цЪло сЪрдце, и направих угодното предь тебе. И плака Езекия съ голъмъ плачь. (4) И бидЪ слово Господне къмъ Исаия и рече: (5) Иди та кажи на Езекия: Господь Богъ на Давида отца ти така говори: Послушахъ молитвата ти, видъхъ сълзите ти: ето, аз ще притуря на дните ти петнадесеть години. (6) И ще освободя тебе и този градъ от ржката на Асирийския царь, и ще защитя този градъ. (7) И това ще ти бжде знамение от Господа, че ще направи Господь това нЪщо, което говори: (8) Ето, ще върна десеть степени назадь сЪнката на стьпенить, по които е сльзла въ сълнечния часовникъ на Ахаза. И върна се слънцето десет степени, прЪзъ които бе слЪзло. (9) Това е писаното отъ Езекия Юдиния царь, когато се разболЪ и оздравЪ отъ болестьта си: 4. По силата на това Знамение Господне, то Пеню Ганев бе освободен и отвътре, и отвън.
към текста >>

69. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

Държи някоя си позната, пълна дама, като че ли е уж д-р Давидова, обаче по физиономия е пълна дама с гладко лице, живоподвижна, музикална.
На присъмване сънувах, че съм някъде си в непознато място, като че ли във Водица, в местността Карамфиликя, но при съвсем друга обстановка. Аз с други някои стоя на една височина откъм източната страна като на канара, а долу гледаме, че на мястото ни има къща и в къщата влиза някой си и вкарва в нея кози. След като си свършихме работата в тая местност, слязохме в тая къща. Забравих защо, аз се бях покачил горе на тавана на къщата. Долу пък имаше много чужди хора, обаче все ..... се познаваме. Държи някоя си позната, пълна дама, като че ли е уж д-р Давидова, обаче по физиономия е пълна дама с гладко лице, живоподвижна, музикална. Изобщо - приветлива на вид. Държи тя в ръка вестник и до нея - друга голяма компания, млади, стари. На вестника са написани нотите на някаква си песен, обаче не са същински ноти, а особни знаци на нотите с квадратчета, нещо подобно (вж. схемата-- вдясно) и че по тия квадратчета самият композитор си ги наредил и си. разбира нотните стойности; и пее мелодията тая дама, а на мене ми харесва и аз искам да я запомня, за да я изсвиря на цигулката, защото аз като запомня нещо, лесно го изсвирвам на цигулка.
към текста >>

70. Снимки и бележки към снимките в „Изгревът том XVII

д-р Вергилий Кръстев

Д-р Давидова - с бяла коса и жилетка с българска бродерия. 3.
Снимка № 74. . Елена Казънлаклиева с дъщеря си Снимка № 75: Елена Казанлъклиева на Рила с Учителя, на Седемте рилски езера, 12. VIII. 1939 г. Първи ред отляво надясно: 1. Мария генерал Стоянова с пепитена рокля. 2. Д-р Давидова - с бяла коса и жилетка с българска бродерия. 3. Елена Казанлъклиева най-вдясно, с кафява жилетка - плетена. Втори ред отляво надясно: 1. Георги Тахчиев от Ямбол. 2. ... 3. ... 4.
към текста >>

Д-р Давидова. 3.
Старата София Попова е до Боян Боев, с тъмно манто. 20. Цанка Екимова - най-накрая вдясно. Снимка № 76: Елена Казанлъклиева на Рила, 12.VIII.1939 г. Първи ред седнали: 1. Мария генерал Стоянова. 2. Д-р Давидова. 3. Елена Казанлъклиева. Втори ред седнали: А. Георги Тахчиев от Ямбол. 5. Сабхай - с бялата шапка. 6. Карден - със светлото манто. 7.
към текста >>

Над д-р Давидова и Елена Казанлъклиева е Ганка Парлапанова.
Елена Казанлъклиева. Втори ред седнали: А. Георги Тахчиев от Ямбол. 5. Сабхай - с бялата шапка. 6. Карден - със светлото манто. 7. Над д-р Давидова и Елена Казанлъклиева е Ганка Парлапанова. 8. Учителят. 9. Над Него е Методи Марков - евангелски пастор. 10. Над него е Гради Минчев. 11. Боян Боев - с бялата рубашка. 12. Над него е главата на Методи Шивачев. 13.
към текста >>

Трета отдясно наляво е Елена Казанлъклиева, до нея и над нея е д-р Давидова. 2.
Под него седнал е д-р Михаил Стои- цев. 17. Между Попова и Михаил Стоицев са се сгушили отпред - Буча Бехар и зад нея - Петра Шелингозова. Снимка № 77: Елена Казанлъклиева с Учителя на Рила, 12.VIII.1939 г. В същия ден, към първоначалната група от снимки № 75 и 76 са се присъединили още мнозина. На първи ред седнали най-отдясно: 1. Трета отдясно наляво е Елена Казанлъклиева, до нея и над нея е д-р Давидова. 2. До Учителя е седнала Катя Грива. 3. До нея е старата София Попона. 4. Пенка Белева - до нея. 5. Петра Шелингозова. 6. Буча Бехар. 7.
към текста >>

Елена Казънлаклиева и д-р Давидова Снимка № 79.
Отляво на първи ред е Георги Тахчиев. 12. До него е Стоянка Илиева. 13. В средата са отново Сабхай и Карден - французойки. Снимка № 78. 78а. Елена Казънлаклиева 786. Елена Казънлаклиева и д-р Давидова Снимка № 79. Д-р Стефан Кадиев в различни възрасти Снимка № 80. Д-р Стефан Кадиев и Иванка Тетевенска Снимка № 81. Д-р Стефан Кадиев, Иванка Тетевенска и Еленка Снимка № 82. Д-р Стефан Кадиев и Иванка Тетевенска Снимка № 83. Иванка Тетевенска, Д-р Стефан Кадиев и дъщерята Еленка Снимка № 84. 84а.
към текста >>

71. 10. Покана

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

Доктор Радка Давидова (подпис) 19.
Екатерина Грива 15. Величко С. Недев (подпис) 16. Симаня Иванчева (подпис) 17. Надежда Епитропова 18. Доктор Радка Давидова (подпис) 19. Бистра Златева 20. Димитрина Антонова 21. Антоний Николов 22. Борис Шаров (подпис) 23. Димитър Цеков (подпис) 24.
към текста >>

72. 11. Любезни братя и сестри,

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

Насоки на новата хигиена във връзка с идеите на Учителя - Д-р Радка Давидова.
Пътят към детското сърце - Илиева. 4. Образователното дело в Съветска Русия - П. Г. Пампоров. 5. Педагогическите идеи на Учителя в моята практика. 6. Хореографското изкуство в миналото и сега във връзка с Паневритмията - Ярмила Въжарова. 7. Насоки на новата хигиена във връзка с идеите на Учителя - Д-р Радка Давидова. Предвидени са два курса през време на педагогическата среща: 1. Курс по ритмична гимнастика - ръководен от Ярмила Въжарова (с демонстрации). 2. Професионално напътване - от Крум Въжаров - около десет лекции. Други точки от дневния ред са предвидени: Педагогически опитности и разни. Курсът на Ярмила Въжарова ще бъде от голяма важност, понеже тя ще запознае курсистите с песните на Учителя, превърнати в движения.
към текста >>

73. 28. Обмяната

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

За да разберем Давида, Данаила, трябва да имаме опитността.
Кое е дух, кое - душа? Дух е това, което Бог ти е дал. Душа е това, което си възприел и почнеш да го обработваш. Душата е долината. Духът кога слезе - Божественото благо, което ще слезе при нас и благо ни дава; и което вземеш и го проявиш, е проявление на душата. За да разберем Давида, Данаила, трябва да имаме опитността. Духът Илиев ще дойде в Йоана не като в първата форма и ще покаже кой е Христос. Един мъж има в света. Любовта е една, но в хиляди форми се проявява. Хвърлете черните раса-черни умствени, черни сърдечни и черни от постъпките. Чернотата нищо не дава.
към текста >>

74. 71. Дух и душа

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

За да разберем Давида, Данаила, трябва да имаме опитността.
71. Дух и душа Кое е дух, кое - душа? Дух е това, което Бог ти е дал. Душа е това, което си възприел и почнеш да го обработваш. Душата е долината. Духът кога слезе - Божественото благо, което ще слезе при нас и благо ни дава; и което вземеш и го проявиш, е проявление на душата. За да разберем Давида, Данаила, трябва да имаме опитността. Духът Илиев ще дойде в Йоана, не като в първата форма, и ще покаже кой е Христос. Един мъж има в света. Любовта е една, но в хиляди форми се проявява.
към текста >>

75. 94. Любовта е наука

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Вижте, Давид направи една погрешка преди 3000 години, хиляди милиони хора са чели и я знаят. Йуда?
Много затворените очи показват мистичност, но и скритост; затваря си очите и мисли да се не познае какво мисли. За в бъдеще няма да има скрито. Ще ви изучават през стените. Сега ни виждат от невидимия свят какво правим в стаите си, той ни филмува. Някои филми ще се затрият. Вижте, Давид направи една погрешка преди 3000 години, хиляди милиони хора са чели и я знаят. Йуда? Всеки знае какво направи Йуда. Пък и всеки знае какво направи Петър, че се отрече. То е за насърчение. Петър е сюжет филмуван, за да се учат другите. Сега Петър, като дойде, няма да го познаете.
към текста >>

76. IX. Жената като майка и нейната задача

Елена Казанлъклиева

Давид псапмопевецът казва: „Още от матката си се отчуждиха и станаха гнусни и презряха лицето на закона Господен." Във всяка държава броят народонаселението, което възлиза на пет, десет или двадесет милиона.
Ние, жените, досега само нашата сгода сме гледали, а не и на децата, а това положение не бива да се води повече. Какво дете може да стане, когато то е расло в утробата на майка си в кавги и бой. А също, като се е родило, не е видяло нищо друго, освен бой и вик. Когато бащата позори майката в пицето на децата и обратно, може ли да служат и майката, и бащата за пример на децата? Не. Както казах и по- рано, детето се оформява добре още в утробата, и в нея още то се отчуждава. Давид псапмопевецът казва: „Още от матката си се отчуждиха и станаха гнусни и презряха лицето на закона Господен." Във всяка държава броят народонаселението, което възлиза на пет, десет или двадесет милиона. По-добре би било да преброим доколко умни хора имаме, колко безумни, престъпници, крадци и пр. Досега каквото лошо се е видяло, привнесено е у нас и се е възприело от разни безнравствени четива, театри, шантани, и на всяка крачка публични заведения. Имаме на тефтер проститутки повече от 25 000 в София, а за скритите и да не говоря. Недоносени хвърлени, родени хвърлени и из канали хвърлени и разкъсани от кучета и пр. Ами удушени, отровени?
към текста >>

77. XIII. Елена Казанлъклиева

Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

Виждаме я на снимките на Рила редом със старите сестри Мария генерал Стоянова, д-р Давидова, Пенка Велева.
(Виж писмо от 21 .V.1925 г., тук на стр. 555.) А аз съм го публикувал тук на стр. 552-555. Десети етап. Тя участвува активно в братския живот. Посещава Изгрева, слуша беседите на Учителя. Виждаме я на снимките на Рила редом със старите сестри Мария генерал Стоянова, д-р Давидова, Пенка Велева. Тя е от това поколение духовни сестри, в което Словото на Учителя в тях е съхранено в Дух и Истина. Тя е създала и много песни, но за съжаление те не са достигнали до мен. Единствено чрез Мария Младенова получих нейните книжки. Накрая на живота си тя живее на Изгрева в къщата на Николай Дойнов. Заминава си през 1956 г. 19.
към текста >>

78. 16. Писмо от Михаил Иванов до Стефан Кадиев от 20.IV.1966 г.

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

Той се казва Давид Булман.
Имаше толкова много мъгла и прах (за да не кажа нещо по-лошо), че джапахме в калта. Защо Ви пиша на френски? Толкова съм свикнал и е по-лесно за мен, а тъй като Вие знаете толкова добре френски, може да върви така! Пиша Ви, за да Ви кажа, че [на] конгреса, който ще се състои в Австрия във връзка с есперанто, бих могъл да изпратя някого, който е брат от Братството в Швейцария и когото Вие може би вече сте виждали? Тъй като миналата година или предишната година по време на конгреса в София той беше там. Той се казва Давид Булман. Не познавам други, за да ги изпратя. Ако бях по-свободен (с възможността да пътувам в целия свят), бих дошъл на този конгрес, но колко пътувания ме очакват. Вече познавам Индия, Англия, Швейцария, Германия, Гърция, Испания, Италия, Югославия, Люксембург. Сега мисля да посетя Япония, Америка и северните страни. В много страни вече имаме приятели, които следват учението.
към текста >>

79. 36. Животът на старозаветните – I

ГЕОРГИ РАДЕВ

Ако го познаваха, имената на Авраама, Исаака, Якова, Давида, Соломона и т. н.
Но докато си мислиш, ме след като си затворил неговите страници, ти си се отървал от дългите върволици имена, ето че в първата книга на Новия Завет - Евангелието на Матея - налиташ пак на едно дълго родословие - това на Исуса Христа. И започва отново монотонното: Авраам роди Исаака, Исаак роди Якова, Яков роди Юда и братята му и т. н. и т. н. - цели четиридесет и два рода. Ония, които познават добре Библията, които са я чели толкова много, та я знаят дори наизуст, ще ми възразят, че четенето на Исусовото родословие е скучно само за хора, които не са запознати със Стария Завет. Ако го познаваха, имената на Авраама, Исаака, Якова, Давида, Соломона и т. н. щяха тутакси да извикат във въображението им техните образи - те щяха да изпъкнат като живи хора, всеки със своя характер, със своята история, разказана така просто, но и така живо в Библията. Не отричам, че това възражение е право. Езотеристите, от своя страна, ще ми припомнят, че това скучно за несведущите родословие, което е дадено в първата глава от Евангелието на Матея, представя всъщност съкращение на цели страници от Стария Завет. То е същинска формула или по-скоро окултна скица, по която посветените в езотеричното познание, могат да проследят оная линия по плът, по която е дошъл Исус. За тях Авраам, Исак, Яков и пр.
към текста >>

Ще засегна, може би, след това още някои важни представители на родословната линия, най-вече Давида и Соломона.
Целта ми е друга - да изтъкна основните, съществени черти на старозаветния живот. И понеже този живот е намерил най-типичен израз и най-пълно въплъщение у библейските патриарси и техните потомци, затова се спирам на споменатата вече родословна линия. Разбира се, аз нямам намерение да я разглеждам във всичките и точки. Ще се спра само на най-характерните старозаветни типове: Аврам, Исаак, Яков, на някои от синовете на последния, а най-вече на Йосифа и на Юда. На Юда затова, защото в родословието на Исуса той, именно, продължава линията на Якова, а не Йосиф, избраният син, „превъзходният между братята”, както го нарича сам Яков. Ще засегна, може би, след това още някои важни представители на родословната линия, най-вече Давида и Соломона. При разглеждане на споменатите библейски типове, аз ще се постарая да възстановя техните образи така, както биха сторили това добрите познавачи на Библията. Ще зачекна, при това, някои езотерични и кабалистични страни, които изпъкват в простите, но съдържателни сказания за техния живот. Надявам се, че по този начин ще отдам съответната дан както на библиоведците, така и на езотеристите и кабалистите, които еднакво тачат Библията като съкровищница на мъдрост и житейски опит. Главната цел, обаче, както и по-преди изтъкнах, е да дам една характеристика на старозаветния живот. Ако този живот беше безвъзвратно изчезнал, ако той принадлежеше на едно далечно минало, надали би си струвало труда да се занимава човек с него, освен от историчен и археологичен интерес.
към текста >>

80. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

” Че, Давид направи едно прегрешение и повече от 2000 години четат за това в Библията и казват: „Какъв лош човек бил той: да накара да убият онзи човек и да му вземе жената.” 2000 години хората четат това.
А пък има едно противоречие, което той не можеше да преодолее. Та, един ден, като говорих с него, той ми каза: „Този лошия език, с който съм хапал хората, трябва да го оставя. И цялото ми семейство сме живели много разпуснат живот.” И той разправя астрологически: „Благодарение, че влязох тук в този път. Ако не бях влязъл тук, щях да замина по- рано.” Ако не беше влязъл тук, той щеше да си замине 10 години по-рано. Сега вие ще кажете: „Такъв ли е бил той? ” Че, Давид направи едно прегрешение и повече от 2000 години четат за това в Библията и казват: „Какъв лош човек бил той: да накара да убият онзи човек и да му вземе жената.” 2000 години хората четат това. Вие мислите, че някое ваше прегрешение може да бъде скрито. Не, не е така. Вашите прегрешения не са скрити, за Невидимия свят са отворени. Ние искаме сега да се представим, че сме много добри. Всъщност трябва да познаем, че там, отдето сме излезли, изворът е чист.
към текста >>

81. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

Шестолъчката, която представлява два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, като единият е с върха нагоре, а другият с върха надолу, което е тъй нареченият „Соломонов печат” и „Давидова стрела”, символизира слизането на Духа в материята.
Това е слънчевия кръст на древните маги и мъдреци. Този символ по-късно бил приет от арийската раса. Пентограма с единия си връх нагоре е бил символ на Божествените същества с изключителната си интелигентност, мъдрост и неограничените възможности за създаване и подкрепа на живота. Същества с пълната Любов в създаване и подкрепа на живота, обединението. Същият пентограм с двата върха нагоре е бил символ на демоните, като под „демон” се разбира пак същество с изключителни знания и мъдрости, сила и възможности, но всичко това насочено да спира живота и дава разрушението, разединението, смъртта. Шестолъчката, която представлява два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, като единият е с върха нагоре, а другият с върха надолу, което е тъй нареченият „Соломонов печат” и „Давидова стрела”, символизира слизането на Духа в материята. Този символ е бил приет от евреите като техен знак. Имало е и много други символи, неизвестни и не стигнали до нас. Астрономията и астрологията са вървели ръка за ръка, от най-дълбока древност до 17 век на нашата ера. С откриването на телескопа, астрономията тръгва с бързи крачки напред със своите възможности за изучаване на небесните образувания, което внесе нови и непознати за хората по това време елементи за тях, които са от изключителна важност за астрологията, с които тя трябва да се съобрази. Изобщо астрологията трябва да се облегне на астрономията.
към текста >>

82. 3. Землетресенията и тяхното предсказване. Факти и мнения

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., книжка 4, стр. 117-123)

Съвременните математици (Феликс, Клайн, Давид Хилберт, Вайл, Леви Чевита) - всички си имат създадени теории за Материя и движението.
В 1863 година Вирхов го опроверга с изнамерения от него спектрален анализ и пр. Но ще речете, това е било някога. Ами 30 души учени не подписаха ли в наше време един документ на академици срещу разбиранията на Айнщайн - тоя съвременен Галилей? [4]Гледай: Spase Time and Gravitation (Campridge 1921 г.) от проф. Едингтон; Raum — Zeit — Materie (II-то издание 1921 г.) „Дайте ми отношения, аз ще ви построя и материята и движението", казва същия проф. Едингтон. Съвременните математици (Феликс, Клайн, Давид Хилберт, Вайл, Леви Чевита) - всички си имат създадени теории за Материя и движението. За парадоксите в математиката гледай: Jordan ”The Nature of Mathematics", па и самият Айнщайн: „Доколкото предложенията на математиката се отнасят км действителността, те не са достоверни; а доколкото са достоверни, те не се отнасят към действителността”. (Айнщайн „Геометрията и опита") и пр. [5]Гледай „Обоснование Интуитивизма" от Н. О. Лосский (Берлин 1924 година [6]Едно съществено преработване на класическите схващания в съвременната механика се налага. Понятието за сила, движение и скорост, работа, ускорение, взаимоотношенията на факторите в механиката, условията на механическите процеси, уравненията на механическото състояние и преходните процеси (скритата енергия, инертността и пр.) Съвременните теории на Лоренц, принципите на Делембер, потенциалната и кинетическа енергия и пр.
към текста >>

83. III. МАЛКИЯТ БРАТ

Беседа от Учителя, държана на 1.I.1939 г. в 10 ч. сутр., озаглавена и като ЕПОХАЛНА ГОДИНА

Не казвайте като Давида, че в грях ви е родила майка ви.
Знанието и свободата, това са двете ръце на човека. Като погледне дясната си ръка, човек трябва да знае, че това е истината в него, която го прави свободен. Като погледне лявата си ръка, да съзнава, че разполага с известно знание. Това изисква съвременното възпитание - не да бъдеш господар на сърцето и на ума си, но да знаеш как да се обхождаш с тях. Не казвайте, че сърцето ви е лошо, но се отнасяйте добре с него. Не казвайте като Давида, че в грях ви е родила майка ви. Не, в любов ви роди майка ви, и ще живеете по любов. Колкото да е лош животът на вашето минало, един ден той ще се превърне в скъпоценен камък. Няма да остане нещо в света, с което Бог да не примири човека, но затова се изискват дълги години. Човек трябва да мине през големи опитности и страдания, докато разбере, че всичко, което Бог е създал, е велико. Човек трябва да разбере, че от нищо не е лишен.
към текста >>

84. 3. Цар Борис III умира и отива на доклад при Господа

4. Цар Борис III дава доклад при Господа за българите

Ще кажете, Давид, Соломон и други царе са го ръководили.
Казвате: Кой ще ръководи сега българския народ? - Който го е ръководил досега. Бог ръководи всички народи. Който Го слуша, велик народ става; който не Го слуша, сам се осъжда на страдания. Кой ръководеше еврейския народ в миналото? Ще кажете, Давид, Соломон и други царе са го ръководили. Давид, Соломон са били проводници на Бога. Всъщност Бог го е ръководил. И днес, когато евреите нямат цар, пак Той ги ръководи. За нас умрели хора не съществуват. Умрелите са толкова живи, колкото и живите, които виждате да се движат и говорят.
към текста >>

Давид, Соломон са били проводници на Бога.
- Който го е ръководил досега. Бог ръководи всички народи. Който Го слуша, велик народ става; който не Го слуша, сам се осъжда на страдания. Кой ръководеше еврейския народ в миналото? Ще кажете, Давид, Соломон и други царе са го ръководили. Давид, Соломон са били проводници на Бога. Всъщност Бог го е ръководил. И днес, когато евреите нямат цар, пак Той ги ръководи. За нас умрели хора не съществуват. Умрелите са толкова живи, колкото и живите, които виждате да се движат и говорят. Българският цар е жив: отиде при Господа да докладва как вървят работите на България.
към текста >>

85. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XXI

Д-р Радка Давидова и Елена Казанлъклиева, Към снимката има приложена рисунка на лодка в море, с човек, който гребе с греблата.
Елена Казанлъклиева. На гърба на снимката е написано: „Скъп спомен на обичната ми приятелка Радка. Целувам те: Твоя в Г. с. Елена, 27.ІІІ.1937 год.” Отстрани, по ширина: „Спомен за 25-годишната ни дейност на нивата Господня на В. Б. Б.” Снимка №78 б. Д-р Радка Давидова и Елена Казанлъклиева, Към снимката има приложена рисунка на лодка в море, с човек, който гребе с греблата. На гърба на снимката има текст: „Любезни брат и сестра, Изпращам на двама ви сърдечни благопожелания по случай именния ви ден от хубавий морски Варненски курорт, дето съм на гости на моята с. Казанлъклиева. За много години! Ваша с. В Г. Радка (д-р Давидова).
към текста >>

Радка (д-р Давидова).
Д-р Радка Давидова и Елена Казанлъклиева, Към снимката има приложена рисунка на лодка в море, с човек, който гребе с греблата. На гърба на снимката има текст: „Любезни брат и сестра, Изпращам на двама ви сърдечни благопожелания по случай именния ви ден от хубавий морски Варненски курорт, дето съм на гости на моята с. Казанлъклиева. За много години! Ваша с. В Г. Радка (д-р Давидова). Любезни ми брат и с. Г. Ч. В. И. Д., желая ви всичко хубаво. Сърдечни привети вам и всички, които любят Господа. Сърдечен привет на любезния ни Учител. В Г.
към текста >>

На първия ред седнали: отляво, Мария генерал Стоянова, д-р Давидова и Елена Казанлъклиева.
Сърдечен привет на любезния ни Учител. В Г. с. Елена.” Сн. 79. Рила, 1939 г. В средата е Учителя. На първия ред седнали: отляво, Мария генерал Стоянова, д-р Давидова и Елена Казанлъклиева. Сн. 80. Рила, 1939 г. В средата е Учителя. На първи ред седнали: отляво Мария генерал Стоянова и Елена Казанлъклиева Пощенска картичка от Любомир Лулчев (до Стевка Стойчева) от 8 септември 1931 г., Копривщица Тук се е родил дедо - и може би аз съм в същата негова къща тая вечер. И колко ми е симпатична тази къща с нейната каменна стена, а стената - със специални дървени подпори и малки прозорчета, нисък таван - как всичко е хубаво, домашно, напомнящо нещо близко, като през сън.
към текста >>

86. СЪДЪРЖАНИЕ

Д-р Радка Давидова и Елена Казанлъклиева ..................... 842 Сн. 79.
77. а. Елена Казанлъклиева и б. Надежда Казанлъклиева - дъщерята................................. 841 Сн. 78. а. Елена Казанльклиева и б. Д-р Радка Давидова и Елена Казанлъклиева ..................... 842 Сн. 79. Рила, 1939 г. В средата е Учителя. На първия ред седнали: отляво, Мария генерал Стоянова, д-р Давидова и Елена Казанлъклиева......... 843 Сн. 80. Рила, 1939 г. В средата е Учителя.
към текста >>

На първия ред седнали: отляво, Мария генерал Стоянова, д-р Давидова и Елена Казанлъклиева......... 843 Сн. 80.
78. а. Елена Казанльклиева и б. Д-р Радка Давидова и Елена Казанлъклиева ..................... 842 Сн. 79. Рила, 1939 г. В средата е Учителя. На първия ред седнали: отляво, Мария генерал Стоянова, д-р Давидова и Елена Казанлъклиева......... 843 Сн. 80. Рила, 1939 г. В средата е Учителя. На първи ред седнали: отляво Мария генерал Стоянова и Елена Казанлъклиева................. 844
към текста >>

87. 16. ТРИТЕ СТЕПЕНИ Утринно слово от Учителя, държано на 21.IV. 1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, Стр. 227 ÷ 229.

Мнозина се спират върху живота на Давида и се чудят как той, като цар, и като помазан от Бога, е могъл да постъпи така.
Като изучавате произхода на Соломона, добре е да спрете вниманието си и върху своя произход. Оттам ще дойдете до произхода на своите мисли и чувства. Само така ще разберете, че всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка имат своя майка. Каквато е майката, такива ще бъдат и децата. Никой не може да се освободи от последствията на своя минал живот. Мнозина се спират върху живота на Давида и се чудят как той, като цар, и като помазан от Бога, е могъл да постъпи така. Не е въпросът там. И Соломон постъпи като баща си. Това не е за упрек. Важно е днес всеки да се запита искрено и да си отговори, не живее ли и той като Давида и Соломона. - В какъв смисъл?
към текста >>

Важно е днес всеки да се запита искрено и да си отговори, не живее ли и той като Давида и Соломона.
Никой не може да се освободи от последствията на своя минал живот. Мнозина се спират върху живота на Давида и се чудят как той, като цар, и като помазан от Бога, е могъл да постъпи така. Не е въпросът там. И Соломон постъпи като баща си. Това не е за упрек. Важно е днес всеки да се запита искрено и да си отговори, не живее ли и той като Давида и Соломона. - В какъв смисъл? - Не е важно това. Дали в тесен или в широк смисъл, в буквален или преносен, днес почти всички хора живеят още по стар начин. Новият живот е далеч още от хората, но той ще се наложи. Докато дойде това време, всички ще носят последствията на своите мисли и чувства, на своя стар живот, - Какво да правим, за да бъдем готови за новия живот?
към текста >>

88. 17. ВЛЯЗОХА В ЛОДКАТА: Неделна беседа от Учителя, държана на 24.ХІ.1929 г., София. - В: Крадецът и пастирят: Сила и Живот: Неделни беседи, серия XIII

И Соломон, който беше мъдрец, не можа да съгради Йерусалимския храм навреме, вследствие на което нищо не остана от него, И Давид искаше да съгради храм на Бога, но не му се позволи, понеже е избил много хора.
Когато изучавате историята, обръщате внимание на датите на започване и на свършване на войните. Като изучавате числата, ще видите какви закони регулират явленията в живота и в природата. По числата можете да познаете кога човек има условия да стане богат и кога - беден; кога може да се разболее и кога - да оздравее; кога ще започне училище и кога ще свърши. Велико нещо е науката за числата, но тъй, както днес възпитават децата, те не могат лесно да се домогнат до тази наука. Училищата, църквите трябва да се градят навреме. И Соломон, който беше мъдрец, не можа да съгради Йерусалимския храм навреме, вследствие на което нищо не остана от него, И Давид искаше да съгради храм на Бога, но не му се позволи, понеже е избил много хора. Соломон съгради храм на Бога, но със своя живот той го опетни, вследствие на което храмът не можа да се запази задълго време. Следозателно, докато има даже един порок в себе си, човек не може да се домогне до великото, не може да съгради Божия храм в себе си. Който има слабост към жените, който краде, който не пази съботата, както той я разбира, който не люби Господа с всичкия си ум, сърце, душа и сила, и ближния си като себе си, той не може да съгради Божия храм в своята душа. Трябва ли и ние да изпаднем в положението на циганката, която обещавала на болното си дете, всичко, но нищо не изпълнила, докато най-после детето й умряло отглад.
към текста >>

89. 13. УТОПИСТИ (бр. 4, 25.І.1930 г.)

Смахнатият ратай Давид, когото дълги години правиха на луд, остави едни от най-добрите дни на управление на мъдрост, като даровит цар на израилтяните.
1, 2) Андро Лучев Когато новото се е появило в света, носено от силни личности, които, опрени на вярата, волята, познанията, дейността, обичта към ближния, са донасяли нови идеали, нова наука, нов строй, нова вяра, нов живот, винаги „старото”, или по-право, хората на старото, са се мъчили с всички простени и непростени средства да заглушат новото, да го компрометират- унищожат. Но въпреки всичко новото се е налагало и надживяло старото... Утописти, завеяни, ексцентрични са наричани хората на новото. Обявявали са ги вън от законите като „опасни” люде за държавата и народа. Преследвали ги, гонели ги, изгаряли ги по площадите, хвърляли ги на зверовете, разпъвали ги на кръст - но въпреки всички бентове и препятствия, които са им правили отговорни и не отговорни фактори, тези единици са понасяли всичко седна непоколебима вяра, че те са на верен път - и че техните идеали ще се осъществят, макар и по-късно... Днес из цял свят се издигат стотици каменни студени паметници на първите пионери на новото;.паметници, шито напомнят какви жестоки са невежите, егоистите спрямо хората на новото. Вечната истина започва още от Библията. Смахнатият ратай Давид, когото дълги години правиха на луд, остави едни от най-добрите дни на управление на мъдрост, като даровит цар на израилтяните. Лудия Исус* разпънаха на кръст между двама разбойници за неговото ново учение, на което учеше народа. Неговите боси, голи, гладни ученици се разбягаха, а впоследствие бяха избити някои от тях за новото „утопично” учение. А завеяният Исус, разпънат от старото, не стана ли глава на църква? Кои бяха прави? Болшинството ли или дванайсетте рибари със своя завеян учител?
към текста >>

90. 7. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г.

В КЪЩИ: Беседа от Учителя, държана на 1.ІХ.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни] беседи от Учителя, София, 1942, стр. 177 ÷ 179.

Никой няма да казва като Давида: „В грях ме зачена майка ми.” Ако майката е живяла в грях, и дъщерята ще живее в грях.
Христос обръща вниманието на учениците Си към причините и последствията на страданията в човешкия живот. Той казва, че задачата на човечеството е да преработи и организира материята, от която е създаден човекът. - Кога ще се преработи тя? - Когато мъжът и жената не се напущат; когато всички хора се обединят в едно цяло и живеят без грехове и престъпления. В бъдеще хората ще живеят в чистота и святост. Никой няма да казва като Давида: „В грях ме зачена майка ми.” Ако майката е живяла в грях, и дъщерята ще живее в грях. Понеже майката не се е въодушевявала от възвишеното, и дъщерята ще следва нейния път. Майката е мислила само за ядене и пиене, за облекла и украшения - и дъщерята ще мисли за същото, и тя ще се кичи с панделки и цветя. Добро нещо е панделката, тя е знаме на правдата, но не е истинска. Бъдещите хора ще живеят с велики идеи. Мнозина казват, че Христовото учение не е приложимо днес, не е съгласно със съвременната култура.
към текста >>

91. ÷ 11. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г.

В МОЕ ИМЕ: Беседа от Учителя, държана на 29.ІХ.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни беседи от Учителя.] София, 1942, стр. 242 ÷ 245, 250 ÷ 255.

Давид казва: „Видях Господа отпред, на лицето си.” На друго място в Писанието е казано: „Господ ще ти бъде задна стража.” Това показва, че се намираш в опасност.
Казвам: Христос е Син Божи; Негов Баща е Бог; Неговата Майка е Господ; Неговата сестра и брат е Дух Свети. Той слиза на земята, да утеши всички страдащи, като им казва: „Не се страхувайте, аз ще ви помогна.” Когато сте скръбни, ще дойде вашият голям Брат, да ви утеши. Ако сте паднали, ще ви повдигне. Обичайте своите братя и сестри, за да чуете чрез тях тихия глас на Бога, който казва: „Аз съм с вас.” Това означава стихът, в който се казва: „Дето са двама или трима, събрани в Мое Име, там съм и Аз.” Всеки може да чуе тихия глас на Бога отвътре или отвън, до ухото или до слепоочната област, отгоре на главата, или отпред. Кажели някой, че Бог му е проговорил, важно е да се знае откъде, от коя посока: от изток, запад, север или юг. Давид казва: „Видях Господа отпред, на лицето си.” На друго място в Писанието е казано: „Господ ще ти бъде задна стража.” Това показва, че се намираш в опасност. Когато гледаме Господа пред лицето си, това е ден на спасение. Когато Го гледаме отгоре, това е час на молитва. Когато е вътре в нас, това е ден на любовта. Тогава трябва да слушаме какво ни говори. Всяко нещо, което слушаме, има свой вътрешен смисъл.
към текста >>

92. VIII. ПРИСЪДА НА НАРОДНИЯ СЪД ОТ 1 ФЕВРУАРИ 1945 Г.

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

В името на българския народ Първият тринадесеточленен състав на Народния съд, образуван за съдене на бившите: регенти, дворцови съветници, министри и народни представители от XXV Обикновено Народно събрание, състоящ се от: Председател: Богдан Саздов Шулев Членове: Стефан Василев Манов Давид Николов Гечев Йордан Иванов Шумков Рада Тодорова Мишо Димитров Мишев Серги Георгиев Златанов Вера Начева Иванова Райна Тодорова Петкова Емануил Елисеев Манов Димитър Митов Тонев Васил Христов Гурбов Тодор Милев Божилов, при секретаря Никола Кръстев и в присъствието на главния народен обвинител Георги Петров и народните обвинители: Никола Гаврилов и Атанас Армянов и стенографите: Тодор Ангелов, Георги Клисаров, Георги Ботев, Георги Тръпчев, Христо Георгиев, Захари Захариев, Любомир Тодоров, Веселин Йонков, по наказателното си дело № 1/1944 г., след като извърши на 20 декември 1944 година до днес съдебното дирене, свободно по разум и съвест, на основание чл.
VIII. ПРИСЪДА НА НАРОДНИЯ СЪД ОТ 1 ФЕВРУАРИ 1945 Г. (Архив на МВР - София) Присъда София, 1 февруари 1945 г. В името на българския народ Първият тринадесеточленен състав на Народния съд, образуван за съдене на бившите: регенти, дворцови съветници, министри и народни представители от XXV Обикновено Народно събрание, състоящ се от: Председател: Богдан Саздов Шулев Членове: Стефан Василев Манов Давид Николов Гечев Йордан Иванов Шумков Рада Тодорова Мишо Димитров Мишев Серги Георгиев Златанов Вера Начева Иванова Райна Тодорова Петкова Емануил Елисеев Манов Димитър Митов Тонев Васил Христов Гурбов Тодор Милев Божилов, при секретаря Никола Кръстев и в присъствието на главния народен обвинител Георги Петров и народните обвинители: Никола Гаврилов и Атанас Армянов и стенографите: Тодор Ангелов, Георги Клисаров, Георги Ботев, Георги Тръпчев, Христо Георгиев, Захари Захариев, Любомир Тодоров, Веселин Йонков, по наказателното си дело № 1/1944 г., след като извърши на 20 декември 1944 година до днес съдебното дирене, свободно по разум и съвест, на основание чл. 10 от Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, Присъди: I. Признава подсъдимите: принц Кирил Преславски Сакс-Кобург Готски от гр. София, 49 - годишен; Богдан Димитров Филов от гр. Стара Загора, 62-годишен; Никола Михов, генерал о. з. от гр.
към текста >>

Шулев Членове: (Подпис) Стефан Василев Манов (Подпис) Давид Николов Гечев (Подпис) Йордан Иванов Шумков (Подпис) Рада Тодорова (Подпис) Мишо Димитров Мишев (Подпис) Серги Георгиев Златанов (Подпис) Вера Начева Иванова (Подпис) Райна Тодорова Петкова (Подпис) Емануил Елисеев Манов (Подпис) Димитър Митов Тошев (Подпис) Васил Христов Гурбов и (Подпис) Тодор Милев Божилов Вярно с оригинала, Председател на съда: (Подпис: не се чете)
до 14 септември 1943 г.; и Славейко Василев, бивш министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството от 12 юни до 2 септември 1944 г., и като народен представител от XXV Обикновено народно събрание, за виновни, че са извършили престъпленията, казани в чл, 2, п. 1, 2, 3, 6, 7 и 10 от Наредба-закон за съдене от Народния съд виновниците и пр., а за последния без п. 10 от с. з., като присъжда в полза на държавното съкровище целия им имот: Присъдата не подлежи на обжалване и одобрение. Председател: (Подпис) В. Шулев Членове: (Подпис) Стефан Василев Манов (Подпис) Давид Николов Гечев (Подпис) Йордан Иванов Шумков (Подпис) Рада Тодорова (Подпис) Мишо Димитров Мишев (Подпис) Серги Георгиев Златанов (Подпис) Вера Начева Иванова (Подпис) Райна Тодорова Петкова (Подпис) Емануил Елисеев Манов (Подпис) Димитър Митов Тошев (Подпис) Васил Христов Гурбов и (Подпис) Тодор Милев Божилов Вярно с оригинала, Председател на съда: (Подпис: не се чете)
към текста >>

93. VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев*

СЪДЪРЖАНИЕ

Заявление на Яхиел Елиезер Давид от 20.ХІІ.1944 г............................................................. 452 7.
Ръкописно писмо от д-р Стефан Кадиев до адвокат поп Георгиев ...................................... 445 3. Писмо от д-р Мина Нотова-Узунова до Любомир Лулчев ................................................... 445 4. Изложение от жените българки, омъжени за мъже евреи, приели християнството ........... 446 5. Осветление от равин Даниел Цион от 16.ХІІ.1944 г. ............................................................ 450 6. Заявление на Яхиел Елиезер Давид от 20.ХІІ.1944 г............................................................. 452 7. Писмо от село Елена от 25.V.1942 г. до Любомир Лулчев ................................................... 452 8. Писмо от свещеник Н. Димитров от 8.ІІІ.1943 г. до Любомир Лулчев ............................... 453 9.
към текста >>

Писмо от д-р Давидова от 22ЛЛ1944 г.
Писмо от село Елена от 25.V.1942 г. до Любомир Лулчев ................................................... 452 8. Писмо от свещеник Н. Димитров от 8.ІІІ.1943 г. до Любомир Лулчев ............................... 453 9. Писмо от д-р Давидова от 22ЛЛ1944 г. до Любомир Лулчев .............................................. 454 10. Писмо от гр. Дупница от 9.\Л1943 г. до Любомир Лулчев ................................................. 454 11. Писмо от село Саранци от 22.V.1944 г.
към текста >>

94. I. ВЪЗРАЖЕНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ОТ 20 ДЕКЕМВРИ 1944 Г.

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев*

Първият голям състав на Народния съд в град София на днешното си разпределително заседание в състав: Председател: Богдан Шулев Членове: Давид Николов, Йордан Шумков, Стефан Манов, Мишо Д.
С почитание: (подпис) Любомир Лулчев Настоящото възражение изпращам на господин Председателя на Народния съд, тук на разпореждане. № В-1762, София, 16 декември 1944 г. Заместник прокурор, Директор: (Подпис: не се чете) (Кръгъл печат с герб: Царство България, Централен затвор) Деловодител: (Подпис: не се чете) 2. ОПРЕДЕЛЕНИЕ Гр. София, 21 декември 1944 г. Първият голям състав на Народния съд в град София на днешното си разпределително заседание в състав: Председател: Богдан Шулев Членове: Давид Николов, Йордан Шумков, Стефан Манов, Мишо Д. Мишев, Серги Златанов, Вера Начева Иванова, Ради Тодоров, Райна Тодорова Петкова, Димитър М. Тошев, Васил Хр. Гурбов, Тодор М. Божилов и Георги Радойков се занима с доказателствата, искани по наказателно дело № 1/944г., досие № 5, по обвинението на Любомир Христов Лулчев. ОПРЕДЕЛИ: Допуска до разпит за установяване по обстоятелствата по отговора следните лица: 1.
към текста >>

95. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

Заявление на Яхиел Елиезер Давид от 20.ХІІ.1944 г.
И аз зная, че той свърши твърде много човеколюбива работа сред властниците на мрачния фашистки режим. Това като Ви донасям, моля Ви, господин Главен Обвинител, да се вземе под внимание при преценяване дейността на г-н Любомир Лулчев всред властниците на миналите режими. Уверен в пълната справедливост на Народните обвинители и на Народния съд, оставам с отлични почитания и пожелания. Равин, Председател на Върховния еврейски духовен съд (Подпис Дан. Цион София, 16 декемврий 1944 г. 6. Заявление на Яхиел Елиезер Давид от 20.ХІІ.1944 г. До господа защитниците на г-н Любомир Лулчев Долуподписаният Яхнел Елиезер Давид (Буко), живущ в град Бургас, улица “Богориди” № 15, заявявам, че съм готов да свидетелствувам с факти и доказателства за услугите, които г-н Лулчев е направил на мен и на сънародниците ми от град Бургас, а именно: 1) Той е използувал влиянието си само за Доброто, Справедливостта и Истината и не е допуснал да бъдем принудително изселени от град Бургас. Имаше нареждане за изселването ни от гр. Бургас и със съдействието на г-н Лулчев се отмени това нареждане. 2) Беше решено да се продадат на публичен търг скъпоценностите от еврейски произход в Бургас. И това се отмени чрез съдействието на г-н Лулчев.
към текста >>

До господа защитниците на г-н Любомир Лулчев Долуподписаният Яхнел Елиезер Давид (Буко), живущ в град Бургас, улица “Богориди” № 15, заявявам, че съм готов да свидетелствувам с факти и доказателства за услугите, които г-н Лулчев е направил на мен и на сънародниците ми от град Бургас, а именно: 1) Той е използувал влиянието си само за Доброто, Справедливостта и Истината и не е допуснал да бъдем принудително изселени от град Бургас.
Това като Ви донасям, моля Ви, господин Главен Обвинител, да се вземе под внимание при преценяване дейността на г-н Любомир Лулчев всред властниците на миналите режими. Уверен в пълната справедливост на Народните обвинители и на Народния съд, оставам с отлични почитания и пожелания. Равин, Председател на Върховния еврейски духовен съд (Подпис Дан. Цион София, 16 декемврий 1944 г. 6. Заявление на Яхиел Елиезер Давид от 20.ХІІ.1944 г. До господа защитниците на г-н Любомир Лулчев Долуподписаният Яхнел Елиезер Давид (Буко), живущ в град Бургас, улица “Богориди” № 15, заявявам, че съм готов да свидетелствувам с факти и доказателства за услугите, които г-н Лулчев е направил на мен и на сънародниците ми от град Бургас, а именно: 1) Той е използувал влиянието си само за Доброто, Справедливостта и Истината и не е допуснал да бъдем принудително изселени от град Бургас. Имаше нареждане за изселването ни от гр. Бургас и със съдействието на г-н Лулчев се отмени това нареждане. 2) Беше решено да се продадат на публичен търг скъпоценностите от еврейски произход в Бургас. И това се отмени чрез съдействието на г-н Лулчев. 3) Също така той е помогнал на някои мои сънародници, когато са били изнудвани от силните на деня през време на фашисткия режим.
към текста >>

Писмо от д-р Давидова от 22ЛЛ1944 г.
Любовта е сила, която може да смекчи и най-озвереното сърце. Уверен, че ще направите всичко потребно, за да се помогне, оставам с братски поздрави: (Подпис Свещеник Н. Димитров с. Гурково 8.ІІІ.1943 г. [Забележка с почерка на Любомир Лулчев:] Царят обеща. 9. Писмо от д-р Давидова от 22ЛЛ1944 г. до Любомир Лулчев 22 Май 1944 г., град Видин Любезний брат Лулчев, Вярвам да сте получили едно писмо от сестра Иванка - жена на поп Никола Димитров от с, Гурково-Видинско. Последният е арестуван от 1 месец време, а жена му - от 3 недели. Подозират, че е приемал нелегални и че ги е нахранил. Изглежда, че той признал това, но нищо повече не е направил. Описали са му всичко вкъщи, където оръжие и др.
към текста >>

[сестра в Господа] Д-р Давидова За отговор до мене: ул.
А месец май е прекрасен сега. С най-искрени поздрави на Учителя, на всички братя и сестри от с. Мърчаево и Вам, като се надявам скоро да се видим в мир. Ваша с. в Г. [сестра в Господа] Д-р Давидова За отговор до мене: ул. “Х# Спасова” № 11 - Видин Р. S. Аз съобщих и на Учителя за брат Никола, но нали той имаше слаба връзка с Изгрева, не мога да настоявам за помощ, защото и не зная как е точно положението; доколко наистина той е невинен. Затова Вие Му съобщете положението на нещата, ако обичате, пък каквото можете, Вие сторете, а останалото ще оставим на Господа. Дано само Бог му покаже къде е грешката, която е направил, и да се поправи в съзнанието си, и нека всичко да бъде за слава Божия. Днес видях големия му син, доста е загрижен, а малкият само си играел - дете!
към текста >>

96. VIII. Величка Стойчева А. Статии

VIII. Величка Стойчева

Пророк Захария, който говори за идването на Иисуса Христа, казва на едно място в книгата си, че в оня ден на очакване, когато се яви Той, един източник ще бликне за дома на Давида и йерусалимските жители, които са потънали в грях и нечистота.
Споменува се за животоносната вода и у пророк Еремия. Духът Господен, Който говори чрез пророка, се оплаква, че Неговите избраници Му направили две големи злини, като са оставили извора на живата вода и са изкопали ровове разпукнати, които не могат да държат никаква вода. Тук пророкът под думата „ровове, изкопани от избраници”, подразбира измъчваната и съсипана душа на човек, пренебрегващ Словото Божие. Такъв човек не пие от живата вода, защото, и да пие, прокопаната му от ровове и ями душа не може да я задържи. Душата му е ронлива почва, незадържаща Божественото семе, което е животоносен източник. Пророк Захария, който говори за идването на Иисуса Христа, казва на едно място в книгата си, че в оня ден на очакване, когато се яви Той, един източник ще бликне за дома на Давида и йерусалимските жители, които са потънали в грях и нечистота. Тук се разбира, че тоя извор не е никой друг, а сам Иисус Христос, Който е от дома Давидов и между йерусалимските жители. Известно ви е, че Господ почна Своето живо Слово от Йерусалим, а знаем още, че 12-годишен, Той за пръв път говори в Иерусалимския храм. По-нататък Захарий загатва за повече живи води, които щели да протекат из Йерусалим на изток и на запад и ще текат лете и зиме. С това пророкът е искал да каже за живото Слово Божие, изходяще от Иисуса Христа и разпространявано от Неговите ученици навсякъде. Да, учениците, след възприятието на Дух Святи, ако и преследвани на всяка крачка от вехтозаветната тъмнина, са кръстосвали от едно място на друго да кръщават и поучават народите и да ги напътват в новата вяра.
към текста >>

Тук се разбира, че тоя извор не е никой друг, а сам Иисус Христос, Който е от дома Давидов и между йерусалимските жители.
Духът Господен, Който говори чрез пророка, се оплаква, че Неговите избраници Му направили две големи злини, като са оставили извора на живата вода и са изкопали ровове разпукнати, които не могат да държат никаква вода. Тук пророкът под думата „ровове, изкопани от избраници”, подразбира измъчваната и съсипана душа на човек, пренебрегващ Словото Божие. Такъв човек не пие от живата вода, защото, и да пие, прокопаната му от ровове и ями душа не може да я задържи. Душата му е ронлива почва, незадържаща Божественото семе, което е животоносен източник. Пророк Захария, който говори за идването на Иисуса Христа, казва на едно място в книгата си, че в оня ден на очакване, когато се яви Той, един източник ще бликне за дома на Давида и йерусалимските жители, които са потънали в грях и нечистота. Тук се разбира, че тоя извор не е никой друг, а сам Иисус Христос, Който е от дома Давидов и между йерусалимските жители. Известно ви е, че Господ почна Своето живо Слово от Йерусалим, а знаем още, че 12-годишен, Той за пръв път говори в Иерусалимския храм. По-нататък Захарий загатва за повече живи води, които щели да протекат из Йерусалим на изток и на запад и ще текат лете и зиме. С това пророкът е искал да каже за живото Слово Божие, изходяще от Иисуса Христа и разпространявано от Неговите ученици навсякъде. Да, учениците, след възприятието на Дух Святи, ако и преследвани на всяка крачка от вехтозаветната тъмнина, са кръстосвали от едно място на друго да кръщават и поучават народите и да ги напътват в новата вяра. При това, за да докажат, че Словото им е дадено от Горе, те са правили чудеса.
към текста >>

В книгата на Рут Словото повествува как тая моавка напуснала своята страна и отишла във Витлием с труд да преживява, а сетне станала жена на Вооза; от нейния род произлезе Давид и по-сетне - нашият Спасител, Също и в книгата Естир се говори как тая хитра еврейка и Мордохей, чрез молитвите и поста на юдеите, са намерили благодат пред царя и са спомогнали да се запази от погибел целият заробен еврейски народ.
Милостта, добротата, състраданието извират от женското сърце. Мъжката половина на духа гони развитието и усъвършенствуванието на мъдростта, чийто център е умът; умът на мъжа ни е показал що може да сътвори мощният дух; а женското сърце е посочило пътя към Божествения идеал. Бог, заедно с проклятието над първите человеци, е обещал, че ще им даде спасител чрез жената. И той не е оставил израилския народ без добри и благочестиви жени. А под понятието „израилски народ” ние трябва да разбираме целия човешки род. В книгата на Рут Словото повествува как тая моавка напуснала своята страна и отишла във Витлием с труд да преживява, а сетне станала жена на Вооза; от нейния род произлезе Давид и по-сетне - нашият Спасител, Също и в книгата Естир се говори как тая хитра еврейка и Мордохей, чрез молитвите и поста на юдеите, са намерили благодат пред царя и са спомогнали да се запази от погибел целият заробен еврейски народ. А нима Савската царица, известна под поетичното име „Южна царица” - една от бележитите сибили на езическия духовен свят, - със своята мъдрост не се е сравнявала с премъдрия Соломон? Ето що срещаме в Евангелието от Лука (11. гл., 31. ст.): „Царицата южна ще възстане на съдът с человеците от тоя род и ще ги осъди; защото от краищата на земята дойде да чуе мъдростта Соломонова и ето тука е повече от Соломона.” Вярно е, че в първите времена злото е намирало по- добра почва в духа на жената, но, както казах, Бог не е оставил „Избрания си народ”, намирали са се светли духове, въплотени в жени, за да се проявяват като богородици. Това време е траяло до идването на Иисуса Христа, па продължава и сега.
към текста >>

97. XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели

Продължение

Той ми припомни, че трябва да чета псалмите и молитвите на Давид, посочени от Учителя за такъв повод: В процеса на разговора започна да ми олеква, а Светозар заяви, че ми отнема половината от товара.
Мога да си представя интереса към него, като знам как, като го слушаме, умее да ни издигне в друг свят, как помага съзнанието ни да надхвърли обикновените граници и как зарежда душите ни с висша енергия. Моите лични преживявания с него бяха по повод загубата на близки от семейството ми. Три- четири дни след заминаването на обичния ми брат, който се помина твърде млад и аз бях потресена от загубата му, реших да потърся утеха при Светозар. Неутешимата скръб ме караше непрекъснато да плача, страдах като за загубената си половина, Светозар веднага улови състоянието ми, погледа ме няколко секунди и без да промълви дума, зарони съчувствени сълзи. Казах, че на теория знам, че душата е вечна, но в този момент не мога да преодолея липсата на близкия човек. Той ми припомни, че трябва да чета псалмите и молитвите на Давид, посочени от Учителя за такъв повод: В процеса на разговора започна да ми олеква, а Светозар заяви, че ми отнема половината от товара. При втората ми среща показах на Светозар снимка от болната ми майка, защото той никога не я беше виждал. Безпокоях се, че положението й е критично. Той отсече: “Майка ти си заминава, но ти се пази! ” Оказа се ужасно прав - след няколко дни тя издъхна, а аз се опитах да преобърна моето страдание в сила, правеща душата по-устойчива. Изпращала съм много хора при Светозар, лица, които нямат нищо общо с учението, и той никога не е отказвал помощ на търсеща душа.
към текста >>

98. В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев

Като Давид - дадоха му оръжие, а той взе прашка.
(Не е ли чудно, че вече е изпълнено по същия точен начин?) Парите, учението не могат да бъдат връзки! Такава връзка може да бъде само вашата Божия любов - само Духът Божи знае коя душа трябва да образува връзка с друга - с още една, две, три, и пак - до 100 милиона. В [Божествения свят] - до 10, в ангелския живот- до 100, в човешкия живот - до 1000.* „Където са събрани двама или трима [в Мое Име] - там съм и Аз.” И ако се помолят и поискат нещо, ще им се даде. Има някои от вас, които се събират и се молят - зная, а други все по човешки си разрешават въпросите. Зная, че ученици на новото учение по стар начин разрешават въпросите, защото старият метод му се струна по-лесен. Като Давид - дадоха му оръжие, а той взе прашка. Окултното учение е прашката, а светското - тежкото оръжие на Саула. Всичко ще разрешавате с усърдна молитва, ще вярвате, ще се молите, да не се докачате... Само от Бога ще се проси, а не от хората. Светските хора може да просят, но окултният ученик - не! Ако някой има нужда, нека се моли. Ако по Бога вървите - всичко ще имате в изобилие - и в дома ви също.
към текста >>

99. XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев

Мъжът й Давид Перец също е бил художник.
822, № 20, както и след това - стр. 811 ÷ 822. 11. За Иза Перец - на снимките в „Изгревът”, том XIX Здравей, Вергилий, Както вече ти обещах, ще ти обясня коя е тази жена в том 19 с Методи Константинов - снимки № 126, 12а, 136, 13а, 146 и 14а, Отляво на Методи Константинов е българската еврейка Иза Перец, живееща във Франция - Париж от дълги години. Тя е художничка и всяка година прави изложби в Париж и има посещение. Картините й са нежни и романтични. Мъжът й Давид Перец също е бил художник. Отдавна си е заминал. Има 2 дъщери - по-голямата Ева е много даровит художник, като творчеството й е повече в черно и червено - протест срещу злото. Прави изложби в Париж. По-малката й дъщеря Даниел е певица. Иза Перец е вече доста възрастна.
към текста >>

Нареди картините си до творбите на своя съпруг - известния художник Давид Перец, чиито произведения красят престижни галерии и частни сбирки.
Статията се препечатва с любезното разрешение на г-жа Лияна Кирилова, главен редактор на „Вестник за жената”, издание на Журналистическа кооперация „Отечество”. Иза Перец: Останахме си бедни, изкуството ни даряваше с духовен разкош „Вестник за жената”, издание на Журналистическа кооперация „Отечество”. 14.Х1.1997 г., стр. 10, рубрика «Завръщане при корена», интераю на Надежда Соколенко с Иза Перец. След 16 години Иза Гершон видя отново родината си и направи първата си изложба у нас. Нареди картините си до творбите на своя съпруг - известния художник Давид Перец, чиито произведения красят престижни галерии и частни сбирки. В софийския артцентър „Ирида” за първи път бяха изложени нейни и на съпруга и Давид Перец творби. Крехка и нежна, Иза Гершон-Перец е очарователна събеседничка, подкупващо естествена и сърдечна. В тъмносин костюм с бяла блуза (любимото й съчетание), с прибрани черни коси назад, тя излъчва толкова нежност и романтичност, колкото и картините й. На галерия „Ирида” дължим първото й представяне пред българската публика заедно с творби на съпруга й Давид Перец (1906 ÷ 1982 г.). Той е известен в българското изобразително изкуство като един от тримата „Вараци” заедно със Златю Бояджиев и Васил Бараков.
към текста >>

В софийския артцентър „Ирида” за първи път бяха изложени нейни и на съпруга и Давид Перец творби.
Иза Перец: Останахме си бедни, изкуството ни даряваше с духовен разкош „Вестник за жената”, издание на Журналистическа кооперация „Отечество”. 14.Х1.1997 г., стр. 10, рубрика «Завръщане при корена», интераю на Надежда Соколенко с Иза Перец. След 16 години Иза Гершон видя отново родината си и направи първата си изложба у нас. Нареди картините си до творбите на своя съпруг - известния художник Давид Перец, чиито произведения красят престижни галерии и частни сбирки. В софийския артцентър „Ирида” за първи път бяха изложени нейни и на съпруга и Давид Перец творби. Крехка и нежна, Иза Гершон-Перец е очарователна събеседничка, подкупващо естествена и сърдечна. В тъмносин костюм с бяла блуза (любимото й съчетание), с прибрани черни коси назад, тя излъчва толкова нежност и романтичност, колкото и картините й. На галерия „Ирида” дължим първото й представяне пред българската публика заедно с творби на съпруга й Давид Перец (1906 ÷ 1982 г.). Той е известен в българското изобразително изкуство като един от тримата „Вараци” заедно със Златю Бояджиев и Васил Бараков. Негови произведения притежават Националната художествена галерия, други български галерии, стевотноизвестни музеи, частни сбирки.
към текста >>

На галерия „Ирида” дължим първото й представяне пред българската публика заедно с творби на съпруга й Давид Перец (1906 ÷ 1982 г.).
След 16 години Иза Гершон видя отново родината си и направи първата си изложба у нас. Нареди картините си до творбите на своя съпруг - известния художник Давид Перец, чиито произведения красят престижни галерии и частни сбирки. В софийския артцентър „Ирида” за първи път бяха изложени нейни и на съпруга и Давид Перец творби. Крехка и нежна, Иза Гершон-Перец е очарователна събеседничка, подкупващо естествена и сърдечна. В тъмносин костюм с бяла блуза (любимото й съчетание), с прибрани черни коси назад, тя излъчва толкова нежност и романтичност, колкото и картините й. На галерия „Ирида” дължим първото й представяне пред българската публика заедно с творби на съпруга й Давид Перец (1906 ÷ 1982 г.). Той е известен в българското изобразително изкуство като един от тримата „Вараци” заедно със Златю Бояджиев и Васил Бараков. Негови произведения притежават Националната художествена галерия, други български галерии, стевотноизвестни музеи, частни сбирки. Г-жа Перец бе любезна да разкаже своя живот специално за читателите на „Вестник за жената”. Родена съм край Владайската река на бул. „Сливница” в София преди много години.
към текста >>

В Художествената академия срещнах мъжа на живота си Давид Перец.
Много ми беше интересно да изобразявам красиви женски лица, малки пейзажи. Моите увлечения, дарбата ми да рисувам забеляза чичо ми Борис и заедно с родителите ми силно ме поощряваше. Той и жена му бяха богати, но нямаха деца. Благодарение на него успях да завърша гимназия, а сетне и да вляза в Художествената академия. Чичо ми купуваше необходимите материали за обучението ми в Академията, видимо беше доволен и, мисля -щастлив. В Художествената академия срещнах мъжа на живота си Давид Перец. Всъщност той ме откри. После разбрах, че имал навика често да наобикаля академичните ателиета и да се вглежда в етюдите на младите. Така в един прекрасен ден, както се казва в приказките, той застана до мен, а след време ми предложи да отидем в сладкарница. Перец вече беше известен художник, а аз - само студентка. Имах дълга черна коса, падаше свободно върху раменете ми.
към текста >>

След по-малко от година Давид ми направи признанието: „Аз съм много беден, виждам, че и вие у дома сте на същото дередже, но ще ти предложа да се оженим!
Така започна нашата връзка. Още при запознаването ни той ми даде артистичното име Иза. Родителите ми са ме кръстили Визурка. Но той веднага отсече, че е прекалено дълго и че за него ще бъда Иза. Всъщност с това име влязох и в художествения свят. След по-малко от година Давид ми направи признанието: „Аз съм много беден, виждам, че и вие у дома сте на същото дередже, но ще ти предложа да се оженим! ” Споделих с мама неговото предложение да се сгодим. Тя изтръпна: „Как ще се сгодиш, с какво ще те храни, ще умрете от глад, остави тези фантазии. Тук има едно бръснарче, то иска ръката ти.” „Не, не ми трябва никакво бръснарче”, отсякох аз. Въпреки маминия инат, често водех Давид у дома на вечеря. А тя бе от скромна, по-скромна, най-често боб.
към текста >>

Въпреки маминия инат, често водех Давид у дома на вечеря.
Всъщност с това име влязох и в художествения свят. След по-малко от година Давид ми направи признанието: „Аз съм много беден, виждам, че и вие у дома сте на същото дередже, но ще ти предложа да се оженим! ” Споделих с мама неговото предложение да се сгодим. Тя изтръпна: „Как ще се сгодиш, с какво ще те храни, ще умрете от глад, остави тези фантазии. Тук има едно бръснарче, то иска ръката ти.” „Не, не ми трябва никакво бръснарче”, отсякох аз. Въпреки маминия инат, често водех Давид у дома на вечеря. А тя бе от скромна, по-скромна, най-често боб. Когато се оженихме, Давид ме заведе у тях при родителите си. И за него, и за мен това беше първият и си остана единственият брак. Минахме под венчило в Синагогата, беше тържествено и красиво Давид беше от старо еврейско семейство, средно богато, родителите му бяха образовани хора. Отидохме да живеем сами в една къщичка под наем към Дървенишкото шосе, в близост до Ненко Балкански.
към текста >>

Когато се оженихме, Давид ме заведе у тях при родителите си.
” Споделих с мама неговото предложение да се сгодим. Тя изтръпна: „Как ще се сгодиш, с какво ще те храни, ще умрете от глад, остави тези фантазии. Тук има едно бръснарче, то иска ръката ти.” „Не, не ми трябва никакво бръснарче”, отсякох аз. Въпреки маминия инат, често водех Давид у дома на вечеря. А тя бе от скромна, по-скромна, най-често боб. Когато се оженихме, Давид ме заведе у тях при родителите си. И за него, и за мен това беше първият и си остана единственият брак. Минахме под венчило в Синагогата, беше тържествено и красиво Давид беше от старо еврейско семейство, средно богато, родителите му бяха образовани хора. Отидохме да живеем сами в една къщичка под наем към Дървенишкото шосе, в близост до Ненко Балкански. Помагах на Давид да ковем платно върху рамки, а после и да го грундираме. Немотията не ми правеше впечатление, все повече се сближавахме един с друг.
към текста >>

Минахме под венчило в Синагогата, беше тържествено и красиво Давид беше от старо еврейско семейство, средно богато, родителите му бяха образовани хора.
Тук има едно бръснарче, то иска ръката ти.” „Не, не ми трябва никакво бръснарче”, отсякох аз. Въпреки маминия инат, често водех Давид у дома на вечеря. А тя бе от скромна, по-скромна, най-често боб. Когато се оженихме, Давид ме заведе у тях при родителите си. И за него, и за мен това беше първият и си остана единственият брак. Минахме под венчило в Синагогата, беше тържествено и красиво Давид беше от старо еврейско семейство, средно богато, родителите му бяха образовани хора. Отидохме да живеем сами в една къщичка под наем към Дървенишкото шосе, в близост до Ненко Балкански. Помагах на Давид да ковем платно върху рамки, а после и да го грундираме. Немотията не ми правеше впечатление, все повече се сближавахме един с друг. Мисля, че тогава нарисува и първия ми портрет, който се намира някъде в Русия. След време пак му позирах, но и този портрет някъде изчезна и сега не притежавам нито един.
към текста >>

Помагах на Давид да ковем платно върху рамки, а после и да го грундираме.
А тя бе от скромна, по-скромна, най-често боб. Когато се оженихме, Давид ме заведе у тях при родителите си. И за него, и за мен това беше първият и си остана единственият брак. Минахме под венчило в Синагогата, беше тържествено и красиво Давид беше от старо еврейско семейство, средно богато, родителите му бяха образовани хора. Отидохме да живеем сами в една къщичка под наем към Дървенишкото шосе, в близост до Ненко Балкански. Помагах на Давид да ковем платно върху рамки, а после и да го грундираме. Немотията не ми правеше впечатление, все повече се сближавахме един с друг. Мисля, че тогава нарисува и първия ми портрет, който се намира някъде в Русия. След време пак му позирах, но и този портрет някъде изчезна и сега не притежавам нито един. Давид работеше много активно и беше известно име в артистичните среди. След 9.9.1944 г.
към текста >>

Давид работеше много активно и беше известно име в артистичните среди.
Отидохме да живеем сами в една къщичка под наем към Дървенишкото шосе, в близост до Ненко Балкански. Помагах на Давид да ковем платно върху рамки, а после и да го грундираме. Немотията не ми правеше впечатление, все повече се сближавахме един с друг. Мисля, че тогава нарисува и първия ми портрет, който се намира някъде в Русия. След време пак му позирах, но и този портрет някъде изчезна и сега не притежавам нито един. Давид работеше много активно и беше известно име в артистичните среди. След 9.9.1944 г. Димо Казасов като министър (на информацията и културата - б. а.) му отпусна стипендия за специализация в Париж. Но вечерта преди да замине, го арестуваха у дома. Ева, нашата първородна дъщеря (родена е през 1940 г.), страшно се изплаши, викаше: „Татко, татко!
към текста >>

Тъжно, много тъжно беше прощаването ни с България Давид, аз и Ева се качихме на кораб в Бургас, всички плачехме.
Но вечерта преди да замине, го арестуваха у дома. Ева, нашата първородна дъщеря (родена е през 1940 г.), страшно се изплаши, викаше: „Татко, татко! ” Когато го освободиха, не получихме обяснение защо го спират от пътуването му. Така тогава се размина с Париж, мечтата на всеки художник. Когато българските евреи започнаха да се заселват в Израел, ние решихме, че това ще бъде нашето спасение. Тъжно, много тъжно беше прощаването ни с България Давид, аз и Ева се качихме на кораб в Бургас, всички плачехме. България беше нашата родина и ние не искахме да се разделим с нея така, но знаехме, че връщане назад няма. Давид много се страхуваше, че пак ще го арестуват. Докато отплава корабът, все бяхме в напрежение. От Израел заминахме за Париж и там се установихме. Давид специализира при световноизвестния педагог Андре Лот, парите му отпуснаха от френското министерство на културата.
към текста >>

Давид много се страхуваше, че пак ще го арестуват.
” Когато го освободиха, не получихме обяснение защо го спират от пътуването му. Така тогава се размина с Париж, мечтата на всеки художник. Когато българските евреи започнаха да се заселват в Израел, ние решихме, че това ще бъде нашето спасение. Тъжно, много тъжно беше прощаването ни с България Давид, аз и Ева се качихме на кораб в Бургас, всички плачехме. България беше нашата родина и ние не искахме да се разделим с нея така, но знаехме, че връщане назад няма. Давид много се страхуваше, че пак ще го арестуват. Докато отплава корабът, все бяхме в напрежение. От Израел заминахме за Париж и там се установихме. Давид специализира при световноизвестния педагог Андре Лот, парите му отпуснаха от френското министерство на културата. Така от 1948 г. останахме да живеем в Париж.
към текста >>

Давид специализира при световноизвестния педагог Андре Лот, парите му отпуснаха от френското министерство на културата.
Тъжно, много тъжно беше прощаването ни с България Давид, аз и Ева се качихме на кораб в Бургас, всички плачехме. България беше нашата родина и ние не искахме да се разделим с нея така, но знаехме, че връщане назад няма. Давид много се страхуваше, че пак ще го арестуват. Докато отплава корабът, все бяхме в напрежение. От Израел заминахме за Париж и там се установихме. Давид специализира при световноизвестния педагог Андре Лот, парите му отпуснаха от френското министерство на културата. Така от 1948 г. останахме да живеем в Париж. Мизерията пак ни съпътствуваше, но никога не ми е минавала мисълта да се разделя с Давид. Той ми даде извънредно много, той е моят учител в изкуството. Прехранвахме се от картините, които продаваше Давид.
към текста >>

Мизерията пак ни съпътствуваше, но никога не ми е минавала мисълта да се разделя с Давид.
Докато отплава корабът, все бяхме в напрежение. От Израел заминахме за Париж и там се установихме. Давид специализира при световноизвестния педагог Андре Лот, парите му отпуснаха от френското министерство на културата. Така от 1948 г. останахме да живеем в Париж. Мизерията пак ни съпътствуваше, но никога не ми е минавала мисълта да се разделя с Давид. Той ми даде извънредно много, той е моят учител в изкуството. Прехранвахме се от картините, които продаваше Давид. През 1952 г. в Париж се роди и втората ни дъщеря, Даниел, но аз продължих обучението си при големите майстори - Гьорг, Ожам и Андре Лот. Всъщност не съм си и представяла живота ни за двама по друг начин.
към текста >>

Прехранвахме се от картините, които продаваше Давид.
Давид специализира при световноизвестния педагог Андре Лот, парите му отпуснаха от френското министерство на културата. Така от 1948 г. останахме да живеем в Париж. Мизерията пак ни съпътствуваше, но никога не ми е минавала мисълта да се разделя с Давид. Той ми даде извънредно много, той е моят учител в изкуството. Прехранвахме се от картините, които продаваше Давид. През 1952 г. в Париж се роди и втората ни дъщеря, Даниел, но аз продължих обучението си при големите майстори - Гьорг, Ожам и Андре Лот. Всъщност не съм си и представяла живота ни за двама по друг начин. Изкуството ни даряваше с духовен разкош. Отново късметът ни споходи Бяхме наели малък апартамент от две стаички.
към текста >>

Тогава Давид отиде при собственика в провинцията да му предложи картини вместо пари.
Всъщност не съм си и представяла живота ни за двама по друг начин. Изкуството ни даряваше с духовен разкош. Отново късметът ни споходи Бяхме наели малък апартамент от две стаички. Но сградатабе обявена за продажба и ние изведнъж се озовахме пред неразрешим проблем - или да я купим, или да излезем на улицата. Пари нямахме. Тогава Давид отиде при собственика в провинцията да му предложи картини вместо пари. Нашият въпрос беше уреден и ние останахме там дълги години като собственици. Давид беше доста нервен, неспокоен по дух, но ние - аз и дъщерите ми, много го обичахме и му прощавахме. Той също си даваше сметка за тази нервност и затова често се прибираше с препълнена кошница с плодове и лакомства. Така ни се извиняваше за причинените неудобства. Дружахме с руски евреи, добре се разбирахме.
към текста >>

Давид беше доста нервен, неспокоен по дух, но ние - аз и дъщерите ми, много го обичахме и му прощавахме.
Отново късметът ни споходи Бяхме наели малък апартамент от две стаички. Но сградатабе обявена за продажба и ние изведнъж се озовахме пред неразрешим проблем - или да я купим, или да излезем на улицата. Пари нямахме. Тогава Давид отиде при собственика в провинцията да му предложи картини вместо пари. Нашият въпрос беше уреден и ние останахме там дълги години като собственици. Давид беше доста нервен, неспокоен по дух, но ние - аз и дъщерите ми, много го обичахме и му прощавахме. Той също си даваше сметка за тази нервност и затова често се прибираше с препълнена кошница с плодове и лакомства. Така ни се извиняваше за причинените неудобства. Дружахме с руски евреи, добре се разбирахме. Те обикновено плащаха сметките ни в кафенета и ресторанти. Ценях високо Давид като художник и той знаеше това.
към текста >>

Ценях високо Давид като художник и той знаеше това.
Давид беше доста нервен, неспокоен по дух, но ние - аз и дъщерите ми, много го обичахме и му прощавахме. Той също си даваше сметка за тази нервност и затова често се прибираше с препълнена кошница с плодове и лакомства. Така ни се извиняваше за причинените неудобства. Дружахме с руски евреи, добре се разбирахме. Те обикновено плащаха сметките ни в кафенета и ресторанти. Ценях високо Давид като художник и той знаеше това. Щом нарисуваше картината си, чакаше с нетърпение да чуе мнението ми. Това бяха едни от най-красивите мигове в общия ни живот. Беше нежен, фин човек, това личи и от изкуството му, но не обичаше да демонстрира чувства. Даже не ходехме под ръка на улицата. Беше срамежлив, даже прекалено.
към текста >>

Но когато рисувам, винаги се питам какво би казал Давид, ако беше до мен пред картината.
Беше нежен, фин човек, това личи и от изкуството му, но не обичаше да демонстрира чувства. Даже не ходехме под ръка на улицата. Беше срамежлив, даже прекалено. Почина в Париж през 1982 г. и много съжалявам, че не можа да види по-сетнешните мои самостоятелни изяви. Но когато рисувам, винаги се питам какво би казал Давид, ако беше до мен пред картината. Бележка на съставителя Иза Перец бе пристигнала в България и през 1971 г. с няколко французойки, заедно с Анина Бертоли се бяха качили на Салоните над седемте рилски езера. Там беше бивакът на Борис Николов и Мария Тодорова. Моята палатка бе на 100 метра от тях. Борис Николов разказваше една любима негова арабска приказка, а Иза Перец превеждаше на френски език.
към текста >>

100. XXVI. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

Д-р Радка Давидова и Елена Казанлъклиева, Към снимката има приложена рисунка на лодка в море, с човек, който гребе с греблата.
Елена Казанлъклиева. На гърба на снимката е написано: „Скъп спомен на обичната ми приятелка Радка. Целувам те: Твоя в Г. с. Елена, 27.ІІІ.1937 год.” Отстрани, по ширина: „Спомен за 25-годишната ни дейност на нивата Господня на В. Б. Б.” Снимка №78 б. Д-р Радка Давидова и Елена Казанлъклиева, Към снимката има приложена рисунка на лодка в море, с човек, който гребе с греблата. На гърба на снимката има текст: „Любезни брат и сестра, Изпращам на двама ви сърдечни благопожелания по случай именния ви ден от хубавий морски Варненски курорт, дето съм на гости на моята с. Казанлъклиева. За много години! Ваша с. В Г. Радка (д-р Давидова).
към текста >>

Радка (д-р Давидова).
Д-р Радка Давидова и Елена Казанлъклиева, Към снимката има приложена рисунка на лодка в море, с човек, който гребе с греблата. На гърба на снимката има текст: „Любезни брат и сестра, Изпращам на двама ви сърдечни благопожелания по случай именния ви ден от хубавий морски Варненски курорт, дето съм на гости на моята с. Казанлъклиева. За много години! Ваша с. В Г. Радка (д-р Давидова). Любезни ми брат и с. Г. Ч. В. И. Д., желая ви всичко хубаво. Сърдечни привети вам и всички, които любят Господа. Сърдечен привет на любезния ни Учител. В Г.
към текста >>

0.85311198234558