НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
73
резултата в
63
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
7_06 ) Развитие на добродетелите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някой те дръпне и ти се стряскаш; значи не си станал все още
герой
.
Същият закон е и по отношение на вътрешния живот: нищо не трябва да те смущава, защото, ако имаш облачно Небе, не ще можеш да възприемаш нещата отгоре. Аз бих желал някой от вас да направи опит за два месеца да има радостно лице, без да се натъжава. А вие днес сте весели, ала утре захвърляте оръжието. Има известни спонтанни движения, които правиш, без да мислиш, и после се сещаш за тях. Трябва да владеем себе си.
Някой те дръпне и ти се стряскаш; значи не си станал все още
герой
.
Когато вървиш на улицата, ненадейно избухне бомба, но трябва да си готов, да не те изненада това. Старото, през което си минал, го знаеш, но новото, което иде за теб, не го знаеш. И понеже не го знаеш, то трябва да те интересува. Това, което те безпокои, е миналото, а не бъдещето, понеже бъдещето е светло. Хората се безпокоят за вятъра откъде духа или пък разрешават въпроси, които никой не може да разреши например колко години ще живеят и пр.
към текста >>
2.
38) Музиката е свещенодействие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ти си
герой
на Живота.
— Дотегна ми веч да нося скръбта. Откак съм се родил, бял ден съм не видял. — Защо ти дотегна да носиш скръбта, о, човече Божий?
Ти си
герой
на Живота.
С една ръка можеш я вдигна и я хвърли, накъдето си щеш. Учителя обясни: Скръбта ще каже на човека така: — Ти не разбра езика, на който ти говоря.
към текста >>
3.
40) Който разбира времето, той е маг
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Изисква се знание, изисква се
геройство
.
Когато човек е благодарен за доброто, то остава, а когато е благодарен от злото, то си заминава. И когато е неблагодарен от доброто, то си заминава, а ако е неблагодарен от злото, то остава. Благодарността изпъжда страданието и задържа радостта, а неблагодарността изпъжда доброто и задържа скръбта. Щом човек схваща, че всичко е за добро, той добива сила да носи скръбта с радост. Остава скръб само 25 на сто и се носи лесно.
Изисква се знание, изисква се
геройство
.
Забележете, че апостолите, след като ги набиха, радваха се – те се удостоиха да ги бият за Господа. Това е силата. Това е новото схващане. При всяко страдание има Същества от Невидимия свят да помагат. Страданието не е на един човек, то е колективно.
към текста >>
4.
44) Митологията от окултно гледище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически
герой
, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос.
И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание. И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони. Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма. Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието.
Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически
герой
, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос.
Тезей извършва много подвизи в своя живот. Един от тях е отпътуването му за Крит заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, и когато единствено той надвива чудовището и спасява техния живот, след това успешно напуска преплетените пътеки на Лабиринта, тъй като от любов царската дъщеря Ариадна се сеща как да му помогне – дава му кълбо вълнена прежда. Тезей, като влиза в подземието, закрепва единия му край за входа и като го държи в ръцете си, отвива по малко от него. А след убийството на Минотавъра героят, държейки конеца, лесно намира обратния път из криволиците на Лабиринта. Тезей е символ на човека, Лабиринтът е светът, Минотавърът – нисшето, животинското естество в човека, а Ариадна – неговото Божествено естество.
към текста >>
Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият
герой
от гръцката митология, идеал за мъжка доблест.
Ценните съвети, които Язон получава от додонския говорещ дъб и после от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са илюстрация на подкрепата, която човек получава от Невидимия свят и от разумните сили на Природата в еволюционния си път. Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество. Всяко изпитание е задача, която човек трябва да разреши, а чрез нейното преодоляване той пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаната цел. Змеят, или нисшата природа, героично победен, се превръща в символ на действително отърсване. Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два символа – този на невинността, изобразен от руното на овена, и този на славата, изобразен от златото.
Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият
герой
от гръцката митология, идеал за мъжка доблест.
Богинята Хера подлага Херкулес на унижение, като го праща на служба при Евристей, цар на Микена, под чиято заповед той извършва прочутите дванадесет подвига и така получава свободата си. Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния свят триглавото куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а опашката му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада). В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е. от закона на кармата. В шестия подвиг на Херкулес – очистването само за един ден на Авгиевите обори в Елида, когато той пуска да текат през огромните купища тор реките Арфей и Пеней – отново се визира кармата, с която човек може да ликвидира за дълго време, но чрез струята на висшия живот, който като мине през него, това става за миг.
към текста >>
В мита за Ахилес – тесалийски
герой
, се разказва, че когато е бил малко дете, майка му Тетида – морска богиня, го потапя във водите на река Стикс52, за да стане безсмъртен, обаче петата, за която го държи, остава суха.
На десетия ден я намира, но Персефона вече е вкусила няколко нарови зърна – символ на неразривността на брака, и тогава се споразумяват тя да прекарва едната половина от годината в дома на Аид, през което на Земята настъпва студ и мраз, а през останалото време, когато е при майка си, всичко в Природата цъфти и зрее. Тези периодически завръщания на Персефона, освен че бележат природния цикъл на сезонна промяна, са и загатване за пътя на еволюцията на човешката душа – нейните прераждания. Както разбираме, древногръцката митология е проникната от дълбоки окултни истини. Например реката Лета50, намираща се в подземното царство, при която идват сенките на умрелите да пият и да забравят миналото си, е умел израз за гъстото було, което се хвърля върху миналите опитности на човека при всяко негово превъплъщение. Чрез легендата за циклопите48 – еднооки гиганти, синове на Уран и Гея, се насочва вниманието към третото око, с което са си служили прадедите на днешното човечество.
В мита за Ахилес – тесалийски
герой
, се разказва, че когато е бил малко дете, майка му Тетида – морска богиня, го потапя във водите на река Стикс52, за да стане безсмъртен, обаче петата, за която го държи, остава суха.
Така у Ахил една малка част продължава да бъде смъртна – петата, мястото, където той е уязвим. В окултната наука петата, и изобщо нозете, са символ на добродетелите, а те са проява на Любовта. Чрез тази легенда се загатва на народната душа, че културата, до която са стигнали, има известни постижения, но има все още и нещо, което ще бъде донесено в бъдеще чрез идването на Христа. И наистина, по-късно Христос, по време на Тайната вечеря, умива тъкмо нозете на своите ученици, т.е. това, което у Ахилес – представителя на гръцката култура, е уязвимо.
към текста >>
5.
ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Фалк, главният
герой
в романа, от детинство се познава с нея, понеже са живяли близко един до друг.
И само тогаз то се спря. И тогаз аз узнах, че вътре в мен не е останало вече нищо, че цялата моя предишна вяра в себе си, в Бога и в моето назначение в сегашния ми и в бъдещия ми живот е изгубена. Този момент беше ужасен, и когато на сутринта измъчен се хвърлих върху постелята, аз чувствах, че този предишен живот, толкова радостен, напълно угасва и пред мене се открива друг живот мрачен, безлюден, където сега трябва да живея самотен с моята злокобна мисъл, която ме отдалечи от моя предишен живот и която аз бях готов сега да прокълна.” Друг пример ще взема от романа „Homo sapiens” от Пшибишевски. Едно от действащите лица в романа е Марит.
Фалк, главният
герой
в романа, от детинство се познава с нея, понеже са живяли близко един до друг.
Той оставя родното си място за дълго време, понеже следва в разни университети. По едно време се връща за малко време в родното си място и там отново се среща с Марит, с която се разговарят често и надълго. Марит е възпитана в духа на строгата вяра, а Фалк е атеист. Той чрез науката е дошъл до атеизма. Сегиз-тогиз в разговорите зачекват и въпроса за вярата и Фалк с насмешка й говори за схващанията на вярата.
към текста >>
6.
ВИСШ ДУШЕВЕН ЖИВОТ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например, става дума за някои хора, които са проявили голямо
геройство
.
Вярата е резултат на любовта, а надеждата е резултат от вярата. Но има и друг един път, при който надеждата ражда вярата, а вярата - любовта. И двата тия метода тря6ва да се опитат в училището.” За развитието на висшия душевен живот у детето, хубаво е да се излиза от някой конкретен повод, от някоя конкретна случка. По някой път може да се използва сюжетът на някой разказ.
Например, става дума за някои хора, които са проявили голямо
геройство
.
Тогава се разглежда въпросът: Кое дава най-голяма сила за самоотричане и геройство. И ще се констатира, че вярата е най-големият извор на сила за това. За да се свърже отношението на детето към природата и към Великото Разумно Начало в света с нещо конкретно, реално, Учителят дава следното упътване: „За да добие детето правилно отношение към природата, излиза се от майката, а за да добие правилно отношение към Разумното Начало, се излиза от бащата.” Термините баща и майка са добре познати на детето, и затова полезно е да се излиза с тях, за да разбере детето своето отношение към природата и Разумното Начало в света.
към текста >>
Тогава се разглежда въпросът: Кое дава най-голяма сила за самоотричане и
геройство
.
Но има и друг един път, при който надеждата ражда вярата, а вярата - любовта. И двата тия метода тря6ва да се опитат в училището.” За развитието на висшия душевен живот у детето, хубаво е да се излиза от някой конкретен повод, от някоя конкретна случка. По някой път може да се използва сюжетът на някой разказ. Например, става дума за някои хора, които са проявили голямо геройство.
Тогава се разглежда въпросът: Кое дава най-голяма сила за самоотричане и
геройство
.
И ще се констатира, че вярата е най-големият извор на сила за това. За да се свърже отношението на детето към природата и към Великото Разумно Начало в света с нещо конкретно, реално, Учителят дава следното упътване: „За да добие детето правилно отношение към природата, излиза се от майката, а за да добие правилно отношение към Разумното Начало, се излиза от бащата.” Термините баща и майка са добре познати на детето, и затова полезно е да се излиза с тях, за да разбере детето своето отношение към природата и Разумното Начало в света.
към текста >>
7.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Колко случаи има на спасени деца от удавяне, при които акт нито спасителят се провъзгласява за
герой
, нито спасеният трябва да прояви вечна признателност; колко деца са спасени от ухапване от влечуги, от жилене на оси и стършели, от изплашени или разярени животни.
Паметта е хранилище на детските представи и колкото детето разполага с повече пълни и разнообразни образни представи от конкретния и жив мир на окръжаващата среда, възприети по възможност с повече усетни органи, толкова повече неговото съзнание се обогатява и то расте умствено и духовно. Обучението, поставено при горната обстановка и придобивано чрез посочените методи, дава широка възможност за придобиване на това живо вътрешно богатство от представи и понятия. За това спомагаше и обучението на открито в училищния двор на отделни паралелки, на полето, в гората, при реката, за която цел често се излизаше с цялото училище и се минаваха и цели учебни дни сред природата, в досег и непосредствена близост с изучаваните обекти. Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета, опознаване на горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила на полезните и запазване от вредните, както и опознаване водния спорт и богатството на реките е тясно съчетано със стопанския бит на селото и училището, и при горната дейност на групи, класове и общо се изработва чувството за обществена отговорност - братска и сестринска, на по-стария и можещия към по-слабия. И при тази линия на живот и обучение спонтанно и дейно се проявява другарството, обичта, любовта.
Колко случаи има на спасени деца от удавяне, при които акт нито спасителят се провъзгласява за
герой
, нито спасеният трябва да прояви вечна признателност; колко деца са спасени от ухапване от влечуги, от жилене на оси и стършели, от изплашени или разярени животни.
Училищната общност се прелива в извънучилищния живот и тече естествено и непрекъснато по улиците на селището, в полето и гората. Придобитото отвън се обработваше, систематизираше и утвърждаваше в учебните часове в класната стая, разкази, писмени работи, рисунки, скици, диаграми, сбирки, изложби и др. Хубавите рисунки се поставяха в рамки и украсяваха стените на класните стаи и коридорите, а на края на учебната година уреждахме обща изложба на картини, писмени работи, диаграми на приходите от училищните градини по години, разходваното в трапезарията; излагаха се карти и скици на местности; нашият хоризонт, модели на същия и цели географски пространства. Излагахме в коридорите и екземпляри от зеленчуковата градина, овощната и опитното поле изложби на плодове - едри и сочни, сортовете на местните лозя, стрък 11/2 м добре развита бамя и житен стрък от 42 братя с 90 до 120 зърна, добит по лехова култура. Диаграма за увеличение броя на ученическата библиотека и прочетени книги, изработени предмети и модели по ръчна работа и моделиране.
към текста >>
8.
03. Любовта като здравен фактор
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В романа „Сидхарта" от Херман Хесе главният
герой
Сидхарта (Буда), когато вървял през града, изпращал своята любов към всички същества, на които погледът му се спирал.
Учителят го нарича движение в Любовта. Когото срещнеш или за когото помислиш, веднага го възлюби, изпрати към него любовта си. Например срещнеш едно животно - помилвай го, едно цвете - също. Срещнеш Иван - намери в него едно добро, възлюби го, изпрати към него своята любов. Това е движение в любовта.
В романа „Сидхарта" от Херман Хесе главният
герой
Сидхарта (Буда), когато вървял през града, изпращал своята любов към всички същества, на които погледът му се спирал.
Учителят каза веднъж така: „Ако болен от каквато и да е болест за момент почувствува и преживее Любовта на Бога, ще оздравее моментално." Това е закон. През него ще мине един ток, който ще ремонтира всичките му органи моментално. Той говореше, че Любовта наистина носи изобилен живот и може да се докаже опитно. Също, всеки може да изпита закона и върху себе си. Издигни любовта си до голяма висота и тогава опитно ще провериш любовта като здравен фактор.
към текста >>
9.
06. Символи в природата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Понеже е така, когато дойдат страданията, човек да каже: „Господи, благодаря Ти за това страдание, през което аз сега минавам, защото зная, че с това страдание Ти ще ме пробудиш и ще образуваш скъпоценен камък, с който ще украсиш моята душа." Да се каже това през време на самото страдание е трудно, но ако го кажеш тогава, ти си
герой
.
При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера. Значи при страданието на природата се ражда този бисер. Тук пак виждаме една аналогия. Такова красиво нещо - бисерът - се дължи на страданията на мидата. Бисерите отговарят пак на известни добродетели в човешката душа.
Понеже е така, когато дойдат страданията, човек да каже: „Господи, благодаря Ти за това страдание, през което аз сега минавам, защото зная, че с това страдание Ти ще ме пробудиш и ще образуваш скъпоценен камък, с който ще украсиш моята душа." Да се каже това през време на самото страдание е трудно, но ако го кажеш тогава, ти си
герой
.
И ако го кажеш тогава, страданията постепенно ще си отидат. Закон е: Когато човек благодари за известни страдания, нещастия, те си отиват. Друг пример, природата е пълна схиляди примери. Аз ще ви приведа много малко. Целта е не да изчерпя въпроса, а всеки от нас да се научи сам да превежда природните явления, за да може по този начин да си обяснява Божествените истини.
към текста >>
10.
07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Само с любовта човек може да бъде
герой
!
Докато любовта не влезе в душата ти, не можеш да разбереш истината. Почва се с любовта. Коя е отличителната черта на любовта? Тя ражда живот, който не се окислява! Да обичаш, но с обич, в която не се заражда никакво изкушение.
Само с любовта човек може да бъде
герой
!
Ако ти имаш любов и ако твоята любов след три месеца се изменя и изгубва, това не е любов. Реалност е това, което се усилва. Твоята любов след време трябва да расте. Никога не трябва да изменяш своята идея за един приятел, когото обичаш. Това е приятелство.
към текста >>
11.
Символи в природата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Понеже е така, когато дойдат страданията, човек да каже: „Господи, благодаря Ти за това страдание, през което аз сега минавам, защото зная, че с това страдание Ти ще ме пробудиш и ще образуваш скъпоценен камък, с който ще украсиш моята душа.” Да се каже това през време на самото страдание е трудно, но ако го кажеш тогава, ти си
герой
.
При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера. Значи при страданието на природата се ражда този бисер. Тук пак виждаме една аналогия. Такова красиво нещо - бисерът - се дължи на страданията на мидата. Бисерите отговарят пак на известни добродетели в човешката душа.
Понеже е така, когато дойдат страданията, човек да каже: „Господи, благодаря Ти за това страдание, през което аз сега минавам, защото зная, че с това страдание Ти ще ме пробудиш и ще образуваш скъпоценен камък, с който ще украсиш моята душа.” Да се каже това през време на самото страдание е трудно, но ако го кажеш тогава, ти си
герой
.
И ако го кажеш тогава, страданията постепенно ще си отидат. Закон е: Когато човек благодари за известни страдания, нещастия, те си отиват. Друг пример, природата е пълна с хиляди примери. Аз ще ви приведа много малко. Целта е не да изчерпя въпроса, а всеки от нас да се научи сам да превежда природните явления, за да може по този начин да си обяснява Божествените истини.
към текста >>
12.
Любовта като здравен фактор
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В романа „Сидхарта” от Херман Хесе главният
герой
Сидхарта (Буда), когато вървял през града, изпращал своята любов към всички същества, на които погледът му се спирал.
Учителят го нарича движение в Любовта. Когото срещнеш или за когото помислиш, веднага го възлюби, изпрати към него любовта си. Например срещнеш едно животно - помилвай го, едно цвете - също. Срещнеш Иван - намери в него едно добро, възлюби го, изпрати към него своята любов. Това е движение в любовта.
В романа „Сидхарта” от Херман Хесе главният
герой
Сидхарта (Буда), когато вървял през града, изпращал своята любов към всички същества, на които погледът му се спирал.
Учителят каза веднъж така: „Ако болен от каквато и да е болест за момент почувствува и преживее Любовта на Бога, ще оздравее моментално.” Това е закон. През него ще мине един ток, който ще ремонтира всичките му органи моментално. Той говореше, че Любовта наистина носи изобилен живот и може да се докаже опитно. Също, всеки може да изпита закона и върху себе си. Издигни любовта си до голяма висота и тогава опитно ще провериш любовта като здравен фактор.
към текста >>
13.
017 РАЗУМНИТЕ СТРАДАНИЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
- Който страда и издържа докрай, той е
герой
.
РАЗУМНИТЕ СТРАДАНИЯ ''Градът беше пуст, мъртъв, разрушен, опожарен; животът го беше напуснал. Нямаше хора в него.'' ''Беше зима, небето надвиснало тъмно, непрогледно. Никакъв изход от положението не се'' ''виждаше. В онова време, когато хората идваха при Учителя за утеха, те слушаха думите му и'' ''разбираха, че трябва да изтърпят докрай.''
- Който страда и издържа докрай, той е
герой
.
Който страда, той е герой, от него човек ще стане. Който не страда, от него нищо няма да стане. Дойде ли ви някое изпитание, благодарете на Бога. Изпитанията са привилегия за хората. След всяко изпитание човек придобива нещо хубаво.
към текста >>
Който страда, той е
герой
, от него човек ще стане.
''Градът беше пуст, мъртъв, разрушен, опожарен; животът го беше напуснал. Нямаше хора в него.'' ''Беше зима, небето надвиснало тъмно, непрогледно. Никакъв изход от положението не се'' ''виждаше. В онова време, когато хората идваха при Учителя за утеха, те слушаха думите му и'' ''разбираха, че трябва да изтърпят докрай.'' - Който страда и издържа докрай, той е герой.
Който страда, той е
герой
, от него човек ще стане.
Който не страда, от него нищо няма да стане. Дойде ли ви някое изпитание, благодарете на Бога. Изпитанията са привилегия за хората. След всяко изпитание човек придобива нещо хубаво. Камъкът, за да се полира, трябва да се чука и търка.
към текста >>
14.
028 ВЯРА И ЗНАНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Съмнението не е
геройство
.
Най-малкото съмнение, което се заражда в ума на човека по отношение на Божественото, е в сила да отложи Божието благословение най-малко за един ден. Ние всякога се колебаем. Има един закон, който хората не знаят: щом се усъмниш, щом в тебе проникне най-малкото съмнение, макар и никой да не го знае, ти губиш Божието благословение. Най-малкото съмнение, което може да дойде във вашия ум, ще привлече към вас големите нещастия. Когато някой е болен, ако роптае, ако се съмнява, ако няма мир, той няма да оздравее: той не може да понесе и най-малките изпитания.
Съмнението не е
геройство
.
Съмнението е малодушие. Съмнението е недъг на души, които са останали назад в своето развитие. Престани да вярваш и ще видиш какво нещо е безверието. Когато човек придобие живата вяра, той коренно се изменя: очите му стават ясни, мускулите на лицето му - подвижни. Нещо особено лъха от него.
към текста >>
15.
056 ИЗПИТИ В ЛЮБОВТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Аз наричам
герой
онзи, на когото никой не може да отнеме Любовта, Мъдростта и Истината.
Човешка. За да опитате каква е любовта ви, ще минете през изпити. Бог ви поставя на изпити, за да опита любовта ви. Така изпитва и ума ви. Любовта се справя със страданията, а умът - с противоречията. Ако Любовта на съвременните хора се подложи на изпит, едни от тях ще издържат, а други - не.
Аз наричам
герой
онзи, на когото никой не може да отнеме Любовта, Мъдростта и Истината.
Ако човек съжалява, че е обичал, любовта му не е била истинска. Любов, която не може да издържи на всички изпитания, не е истинска. То е настроение, чувство, временно разположение. Който отхвърля Любовта, излага се на големи страдания. Животът му става тъжен и печален.
към текста >>
16.
116 УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
От вас, като българи, се иска
геройство
.
Сега и аз търся в България хора на истинската Култура, в които да вложа нещо ново. Между българите аз намерих достатъчно умни хора. България е пълна с моми и момци, които ще се свържат за велика работа. За българите ще настанат най-благоприятни условия. Обърнете се към Бога, към Неговата велика държава.
От вас, като българи, се иска
геройство
.
Англичаните се отличават с честността си. Германците - с трудолюбието си. Славяните - със самопожертвованието си. И вие, като българи, желая да имате за девиз самопожертвованието. Само тогава ще разберете смисъла на Живота.
към текста >>
17.
123 ПЪТЯТ НА СИЛНИЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да обичате врага си - това е
геройство
.
Няма оръжие в света, което да противостои на Силата на Любовта. Не се противете на злото със зло, а със Силата на Любовта! Една сестра беше в дисхармония с друга. Казах на сестрата така: „Четете и размишлявайте върху страница 101 от книгата „Царският път на душата””. На тази страница пише, че човек трябва да мушне неприятеля си с ножа на Любовта.
Да обичате врага си - това е
геройство
.
Как ще го обичате? Представете си, че някой ви направи най-голямото зло. Един ден Бог отнема всичкото му богатство и го поставя в положението на последен бедняк. Такъв идва той в дома ви, да поиска помощ. Ако го приемете добре, ако го нахраните и напоите и не му кажете нито една дума за направеното от него зло, вие обичате врага си.
към текста >>
18.
130 ДОБРОТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да спасите мравка, която се дави, това е
геройство
. Защо?
Като ученици от вас се иска малкото, микроскопическо усилие да направите едно малко добро. Може да ви отнеме една минута или една секунда, но от него ще зависи вашето бъдеще. Ако не употребите поне една минута през деня за едно добро, направено от Любов, това показва, че не можете да приложите закона на Любовта. Правете опити в областта на Любовта, като започнете от най-малкото, от микроскопическото добро. При това, опитайте се да го направите първо на онзи, когото не обичате.
Да спасите мравка, която се дави, това е
геройство
. Защо?
Защото изпълнявате Волята Божия. Бог се грижи и за най-малките Същества. Направете на един човек това, което никой друг не е направил за него.
към текста >>
19.
АПОЛОН ТИАНСКИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като завършвам ще кажа, че ако Аполоний беше само
герой
на роман, драматизиран през четвърти век, ефесците, за да свидетелствуват почитта си към него, нямаше да му издигнат в знак на признателност златна статуя, която да напомня за всичко добро, което им е направил."
Този следсмъртен разговор спаси града, както цял свят го знае, защото има за последица вдигането на обсадата на града от Марк Аврелий. Нещо повече, ако това беше роман, нямаше да го видим потвърдено в историята на Вопискус, един от най-верните езически историци. Най-сетне Аполоний не би бил предмет на уважение за човек с такъв благороден характер като Епиктет. Също и от много от църковните отци, като напр. Йероним, които в най-хубавите си слова пишат за Аполоний: „Този пътуващ философ намира нещо да научи навсякъде, с което постигаше всекидневен напредък." Колкото до чудесата, що е извършил, Йероним, без да се потруди да ги разбере, ги приема като безспорни, което сигурно не би направил, ако не ги считаше за факти.
Като завършвам ще кажа, че ако Аполоний беше само
герой
на роман, драматизиран през четвърти век, ефесците, за да свидетелствуват почитта си към него, нямаше да му издигнат в знак на признателност златна статуя, която да напомня за всичко добро, което им е направил."
Аполоний се е отличавал с доброта и състрадание и благородните съвети, приписани на Аполоний или на астралния му призрак, тъй както ги предава историкът Вопискус, доказват какво е бил Аполоний. Отците на църквата от четвърти век, след като проучили изложението на Филострат за живота на Аполоний, намерили пълна аналогия между живота на Аполоний и живота на Исуса Христа, изложен в Новия завет. Някои се опитват да обяснят това с историята на слънчевия мит, който се преплита в живота и на двамата - Исус и Аполоний, като казват, че Исус на еврейски и Аполоний на гръцки са двете имена на Слънцето и казват, че всички по-големи събития в живота на Исус и Аполоний са станали все в дните на равноденствието или на слънцестоенето. Това може да е така, защото животът на един Посветен е отражение на живота на космоса, на космичния ритъм, но това не дава основание да се мисли, че животът на Исус не е действителен исторически живот, а само мит. Това е една Велика окултна Истина.
към текста >>
20.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Шестата степен е наричана СЛЪНЧЕВ
ГЕРОЙ
и седмата - ОТЕЦ
Значи, той е бил в петата степен на своето развитие. И когато Христос му казва: "Аз те видях под смоковницата преди Филип да те повика", също е важно, защото смоковницата е символ на Малките Мистерии, значи той го е виждал в Школата на Малките Мистерии. И понеже външен човек не е могъл да проникне в тези кръгове, а само един висш посветен, който е принадлежал на Големите Мистерии, е могъл да знае това. Затова той му казва: "Учителю, Ти си Син Божи, Цар Израилев". У персийците тази степен е наричана ПЕРСИЕЦ, у гърците - ЕЛИН, у халдейците - ХАЛДЕЕЦ.
Шестата степен е наричана СЛЪНЧЕВ
ГЕРОЙ
и седмата - ОТЕЦ
Посветен в първата степен е онзи, който е станал посредник между окултния и външния живот, който е изпращан от Светилището да работи в света и се е връщал обратно в Светилището. На първата степен човек трябва да се посвети с пълна всеотдайност на външния живот. Но това, което научава в този външен живот, той трябва да го внесе в местата на Посвещението. Следователно, за врана се говори там, където душите са посредници от външния свят към Светилището на Мистериите, отвън навътре. От такъв характер са враните, които носели храна на пророк Илия.
към текста >>
Шестата степен е наречена слънчев
герой
, защото той влиза във връзка със Слънчевия Дух и както слънцето излъчва светлина и осветява всичко наоколо и дава живот на всички, така и той раздава живот и Светлина на всички същества.
Този, който е бил в третата степен, е трябвало да се застъпва за окултното, затова е наречен воюващият. Степен на воюващ не значи който воюва, но такъв, който трябва да се застъпи за окултното учение, да се застъпи за това, което окултният живот може да даде. Четвъртата степен на лъва означава човек, който осъществява окултния живот в себе си. Така че той трябва да се застъпи за окултното не само с думи, но и с дела, т. е. с един вид магически действия.
Шестата степен е наречена слънчев
герой
, защото той влиза във връзка със Слънчевия Дух и както слънцето излъчва светлина и осветява всичко наоколо и дава живот на всички, така и той раздава живот и Светлина на всички същества.
Седмата степен е наречена Отец, защото там човек е достигнал това, което в Християнството се нарича възнесение, при което посветеният се слива с Духа на Космоса и става съработник на Великото дело на Отца: осъществяването на един космос, т. е. организиран и устроен свят. Така че, същността на езотеризма е, че зад този видим свят, който наричаме феноменален, се намира един реален свят, който е причина на всички явления, които стават във феноменалния свят. Това е първото основно положение. Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят.
към текста >>
21.
Изповедта
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Реши ли човек веднъж да изправи отношенията си към Бога, той става мощен, той става
герой
, в неговия ум се явява Светлина, в душата му настава Мир и той расте пред себе си като казва: “Сега всичко е възможно за мен”.
За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина. Ние трябва да имаме към Бога същите отношения, каквито Той има към нас. Той има отношение към нас като Бог, а ние ще имаме отношение към Него като човеци. Моите отношения към Бога ще бъдат тъй прави, както моята душа може да ги определи. Туй е възможно и то е красивото в света.
Реши ли човек веднъж да изправи отношенията си към Бога, той става мощен, той става
герой
, в неговия ум се явява Светлина, в душата му настава Мир и той расте пред себе си като казва: “Сега всичко е възможно за мен”.
Този човек вече е прозрял Божествената светлина, той е пред лицето й.
към текста >>
22.
Мисленето като метод за справяне със страха
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Герой
е този, който може да преодолее тези състояния в себе си.
Когато се уплаши, човек трябва да мисли, за да намери начин да се справи със страха. Докато мисли, човек всякога може да се справи със страха. Престане ли да мисли, страхът ще го завладее. Вътрешният страх в човека е една от най-големите спънки в живота му. Страхът внася в човека обезсърчение, отчаяния, съмнение и т. н.
Герой
е този, който може да преодолее тези състояния в себе си.
Преодолее ли ги, той става велик. Не може ли да се справи със страха, с отчаянието си, и най-даровитият може да пропадне. Има случаи в живота на човека, когато при всички дарби и способности, с които Природата го е надарила, той пак пропада. Има случаи, когато обикновен човек при усилията да се справи със страха и мъчнотиите, които животът му е създал, става велик.
към текста >>
23.
12-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той тогаз се счита за
герой
.
По този начин нищо не може да разберете и научите. Но онзи, който влезе с онова чисто сърце да търси Бога на Любовта, той може много да разбере. 13. Тук в Школата аз виждам вашите мисли, вие казвате: Хубаво е това учение, но ние имаме мъчнотии в живота си. Мъчнотиите в живота ви, това е едно благословение за вас. Най-великото благословение за един ученик на окултната школа е да има мъчнотии и то големи мъчнотии.
Той тогаз се счита за
герой
.
Ако няма мъчнотии, той нито ученик, нито вярващ, нито оглашен може да бъде. Първото нещо: Имате ли мъчнотии, вие сте ученици, нямате ли мъчнотии - с вас въпросът е свършен. Мъчнотиите са задачи в окултната школа, дадени на учениците, както на студента по математика дават трудни задачи. А вие седите и казвате: Добър е Господ, като дойде Духът в нас, като каже Господ, всичко ще бъда. Туй е едно детинско разсъждение.
към текста >>
24.
19-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
От невидимия свят като видят, че някой е много смел, решителен, като видят един
герой
пред себе си, те казват: Ще му помогнем, ще го подкрепим.
19 - то писмо VI. ВЪЗВИШЕНИТЕ СЪЩЕСТВА И УЧЕНИКЪТ (продължение) 27. Помощта на невидимия свят. На смелите хора, на хората без страх винаги се помага.
От невидимия свят като видят, че някой е много смел, решителен, като видят един
герой
пред себе си, те казват: Ще му помогнем, ще го подкрепим.
Щом някой е страхлив, те не искат и да знаят за него. Когато вие сте смели и решителни при някоя мъчнотия, непременно ще се яви някой, който да ви услужи. Но плашите ли се, ще кажат: Оставете този страхливец да си върви, той не заслужава никаква помощ. Такъв е великият окултен закон. 28. Човек и Космос.
към текста >>
25.
23I-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Моето място е много опасно, при мен който живее, той трябва да бъде
герой
.
Когато намериш Учителя си и когато той те намери, твоят Учител ще бъде сляп за всичките ти погрешки и ти ще бъдеш сляп за всички погрешки на твоя Учител. Учителят на земята се цапа тъй както и ученикът. Само че Учителят знае как да се чисти, а ученикът сега изучава тези методи. Твоята любов и твоята Мъдрост трябва да влязат като сили в душата ти и да заличат греховете ти. 25. Не мислете, че където аз живея е много добре да живеете и вие.
Моето място е много опасно, при мен който живее, той трябва да бъде
герой
.
Ама ще кажете: Учителят няма ли да ни пази? Аз съм на бойното поле и който дойде там, трябва да има смелост да издържи тези гранати. Аз искам да ви туря в тила, отзад, далече. И при това пазете се от едно заблуждение. Не е физическото сближение, което сближава хората.
към текста >>
26.
36–то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ти ще бъдеш доблестен човек,
герой
ще бъдеш, да завършиш своята еволюция.
115. Какво се иска от Ученика. За всички онези, които са навлезли във вътрешната страна на Божественото или Христовото учение, или в мистичния живот, или в духовния живот, Христос казва: Ако човек не се отрече от себе си или от външния живот, той не може да бъде Ученик на Новото Учение, той не може да бъде Ученик на Любовта. Човек трябва да се отрече от всичко земно, защото, като тръгне за небето, той не може да вземе нищо от света. 116. Ролята на физическото тяло. Някой казва: Да се освободя от това тяло.
Ти ще бъдеш доблестен човек,
герой
ще бъдеш, да завършиш своята еволюция.
Тялото е храм Божи. То е най-голямото богатство, което имате. Ти ще хванеш за гушата онези разбойници, които искат да те оберат и ще си вземеш от тях всичко. 117. Положението на Ученика в живота. Казано е: Праведният не може да бъде беден.
към текста >>
27.
41-во писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когото видят, те започват да го хвалят, да казват че е
герой
, талантлив човек.
Това значи вяра. Следователно, положителната вяра, за която говорим, подразбира съзнателно поддържане на вътрешната, разумна връзка между Първата Причина и вас. 5. Сега вие сте дошли до една област, наречена област на забавите. Ако останете повече време в тази област, съществата, които живеят там, ще спънат развитието ви. Те са същества изостанали в еволюцията си, те са същества без никакъв морал, без никаква култура.
Когото видят, те започват да го хвалят, да казват че е
герой
, талантлив човек.
Ще му разправят различния легенди, предания, докато го оплетат. Щом го оплетат, те го оставят сам да се разправя. Като се намери между тях, той ще се намери в положението на петела, за който се говори в баснята "Петел и лисица". Сега и на вас казвам: Не се поддавайте на ласки и похвали, защото като петела ще изкукуригате и ще изпуснете сиренето от устата си. В случая сиренето представя условията, необходими за вашето развитие.
към текста >>
28.
48-мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
От съвременните хора се иска
геройство
, да вървят по Новия Път.
За човека са важни стремежите на неговата душа и на неговия дух. За човека са важни неговите дарби и способности, които всеки ден трябва да се разработват и да растат. Тези неща могат да се постигнат, когато вървите по Пътя, който Бог ви е определил. По-лек Път от този няма. Пътят, който Бог е определил на хората, е 10 пъти по-добър от този, по който те сега вървят и живеят.
От съвременните хора се иска
геройство
, да вървят по Новия Път.
С други думи казано, да се върнат в Пътя, от който са се отклонили. Само по този начин те ще поставят здрава основа на земния си живот. 156. Трите принципа - три свята. В Надеждата е физическият свят, във Вярата - духовният свят, а в Любовта - Божественият свят. Всичко излиза от Любовта - от Божествения свят.
към текста >>
29.
51-во писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Издържите ли го, ние ще кажем, че вие на физическото поле сте един първокласен
герой
.
- В древни времена кой какъв връх преброди, туй може да направи в света. Всички адепти, всички Учители в миналото все са минали през високите места. Някои от вас искат изпити. Такъв ще бъде изпитът: Отиване на Мусала вечерно време на месечина. Може да бъде и друг изпит: Да пребродите Мусала в една тъмна, бурна нощ, при сняг до колене.
Издържите ли го, ние ще кажем, че вие на физическото поле сте един първокласен
герой
.
Но ако вие и денем не можете да преминете Мусала, у нас няма привилегии, ще кажем: Братко, туй не е много нещо и не можеш, още не си за Школата. Това значи се дава по достойнство и който издържи, ще му дадем първо място, защото го заслужава. Сега това ще бъде първият изпит за всички Ученици. Това е един много тежък изпит. Да минете през тази рилска пустиня, вас ще ви настръхнат косите, а някои от вас може да боледува и цяла седмица.
към текста >>
30.
56-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тогава само ти ще бъдеш
герой
на положението.
Майка ставали ли сте, раждали ли сте? Майчинството е нещо, което приблизително може да изясни идеята за Учителството. Докато не заченеш известна идея, както една жена, и докато не носиш всичките тия тягостни състояния, страдания и колебания, че някой път тъй да трепериш за тази идея, че може да я пометнеш, да не я изнесеш, да пропаднеш и всеки момент да ти е скъп, ти не можеш да разбереш какво нещо е Учителството. После, не е само да искаш да я изнесеш, но да гледаш как да я изнесеш. И най-после, като изнесеш всичко туй, да кажеш: Слава Богу!
Тогава само ти ще бъдеш
герой
на положението.
Та сега, вие имате една от важните задачи. Ако тази задача не може да я разрешите, Учител не може да станете. Добрият Учител е бил добър Ученик. Лошият Учител е бил лош Ученик. Ученици и Учители, това са положения, които само определят ония велики отношения, които Бог е вложил в човешката душа.
към текста >>
31.
Биографични бележки за сестра Милка Периклиева
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Никога не се оплакваше, въпреки големите болки, които търпеше
геройски
.
" Оттогава насетне Милка ходела свободно на беседите и родителите и не се съпротивлявали. Учителя е имал особено благоразположение към сестра Милка Периклиева. Цял живот е работила за Учението. Но в края на живота си все казваше „Като млада колко малко съм разбирала от Учението, сега вече съм немощна, и чак сега започвам да усещам какво благословение е да се докоснеш до такъв велик Учител и да надзърнеш в това Учение на бъдещето." В последните години от нейния жизнен път тя бе тежко болна и лежа на легло около седем години.
Никога не се оплакваше, въпреки големите болки, които търпеше
геройски
.
Имах възможност да разговарям дълго с нея и да й казвам, че се възхищавам от стоицизма и. Питах я и какво мисли за болестта си, защо й се дават толкова страдания. Венъж ми каза, че това страдание тя самата си го е поискала от Небето. Може би ето защо:
към текста >>
32.
КАК ЗАПОЧНАХ ДА ПИША ПРИКАЗКИ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Често си спомнях думите на Учителя и като вървях, се опитвах да мисля за някой
герой
.
Ще се опитам, но надали ще мога? - Ще можеш! Спри се на един сюжет и го облечи в приказна форма - спокойно и убедително добави Учителя. И всяка негова дума като кристална изворна вода се поглъщаше от жадната ми душа. Животът ми продължаваше все така.
Често си спомнях думите на Учителя и като вървях, се опитвах да мисля за някой
герой
.
Една вечер, като шляпах в калта, връщайки се от училище вкъщи, с хляб в чантата и без стотинка в джоба, представих си един куклен град, където няма бедни. Царицата на куклите всяка вечер с хвърковатата си колесница обикаляла целия град и пред всяка врата поставяла кошничка с плодове ... и тъй нататък, и тъй нататък. Докато стигнах у дома, приказката звучеше в съзнанието ми отначало докрай. За първи път се върнах неусетно в къщи. Преди да си легна, написах първата си приказка - „Кукленият град".
към текста >>
33.
Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Ако детето харесва даден
герой
, то започва да му подражава.
По отделно ще се спрем на всяко от горните средства. Приказката в говорната реч Всички деца обичат приказките. Те са отворена врата, през която минават герои и великани, победители и победени, джуджета и животни — с които заживяват децата. Приказката е магическата пръчка, която има силата да гради или да руши.
Ако детето харесва даден
герой
, то започва да му подражава.
Всеки предмет — маса, стол, лампа и пр. за бебето са нови и то ги проучва с интерес. Малко по-късно то иска да пипне околните предмети и е неизчерпаем извор на въпроси: „Какво е това, откъде е" и т. н. Така, децата сами ни подсещат да им разказваме за чашката, за престилчицата и пp. В процеса на растенето се развиват и детските интереси.
към текста >>
34.
Истина
 
- Георги Радев (1900–1940)
Герой
в света може да бъде само онзи, в когото живее Истината.
Има нещо, което седи над всяка власт – това е Истината. Тази Истина ще отвори пред теб велик простор и ти ще прогледнеш. Когато тя дойде у теб, ще направи ума ти светъл, в сърцето ти ще внесе Мир, а на тялото ти ще даде сила и здраве,
Герой
в света може да бъде само онзи, в когото живее Истината.
Само той може да се жертва, и когато се пожертва, ще влезе да живее в душите на хората. Затова ви казвам: преди всичко и над всичко – любов към Истината!
към текста >>
35.
Човек
 
- Георги Радев (1900–1940)
герой
, бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и
може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо той не се защитава, той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-
герой
, бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и
позор, и хули, и злорадства, и обвинения. Ето Човека! Ето Исус! На първообразния език, на който това име е изречено, то означава човекът, който иде на Земята, брат на страдащите.
към текста >>
страда и като
герой
носи своите страдания.
Ето Човека! Ето Исус! На първообразния език, на който това име е изречено, то означава човекът, който иде на Земята, брат на страдащите. Ето защо, в широк смисъл на думата, Исус е всеки, който
страда и като
герой
носи своите страдания.
Исус е всяка страдаща човешка душа, която изработва своето спасение. Исус – това е едната опорна точка на човека. Христос, сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да
към текста >>
36.
Христос
 
- Георги Радев (1900–1940)
В лицето на Христа ние имаме един истински силен човек, един мощен Дух, един
герой
.
Това е велико търпение, това е самообладание, това е Любов! Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение – Възкресението. Христос възкръсна и чрез Възкресението Си победи смъртта. И тъй, както в страданията Нему се разкриха тайните на миналото, така във Възкресението Той получи откровение за бъдещето.
В лицето на Христа ние имаме един истински силен човек, един мощен Дух, един
герой
.
Той всичко преодоля – и мъчения, и кръст, и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на Земята. Хората мислят, че Той го е хвърлил, защото изнемогвал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек.
към текста >>
Ние Го виждаме като
герой
на изкуплението.
Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на Божественото кръвообращение на Живота. При своето идване преди две хиляди години на Земята Христос ни показа само едната страна на своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания.
Ние Го виждаме като
герой
на изкуплението.
Хората не познават още Христа в Неговата слава, в Неговата Божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи – те мигом ще се разтопят. В миналото разпънаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да Го разпънат.
към текста >>
37.
ЗАКЛИНАНИЯТА
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
маски и наподобяват някакъв
герой
.
След това се дегизира и взе образа на Учителя. Искаше да докаже, че Учителят е вече той. Това и артистите го правят. Преоблечат се, сложат си
маски и наподобяват някакъв
герой
.
Играят на сцената и им ръкопляскат. Но за това им плащат. Михаил също надена такава роля и искаше да играе като артист, че е учител. Но това е лъжа и имитация.
към текста >>
38.
РЕФЕРАТ ОТ БРАТ ГЕОРГИ РАДЕВ
 
- Теофана Савова
сега мога да го направя
герой
.
Божествените реалности са всякога реалност. А по отношение на нашите сегашни разбирания, то е като един научен метод, то е право. Но ако не искате да се спъвате по отношение на вашите дълбоки разбирания, ще разбирате действителността като действителност, ще разбирате нещата добре. Не мислете, че сте баби. Ами че всеки едного от вас
сега мога да го направя
герой
.
Ако вие нагорещите едно желязо до няколко хиляди градуса, с това желязо няма ли да ви докарам до положението да си пробиете път навсякъде. Та казвам: Вашите мозъци трябва да ги нагорещим, има особени неща в природата и тогава, отдето минете, ще топите хората. Нищо повече! Няма да им казвате нищо. Нима, като дойде слънцето, казва нещо?
към текста >>
39.
22 март 1928 г
 
- Теофана Савова
Който не мисли във време на воюването, той ще бъде бит, ще го ранят и в резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храброст и ще го произведат
герой
.
Това показва, че вятър ще има. С тази червенина природата казва: „Човек трябва да мисли! " Червеният цвят е признак на война. Затова природата казва: „Ти ще воюваш, но който воюва, трябва да мисли! " Не мислиш ли, не можеш да воюваш правилно.
Който не мисли във време на воюването, той ще бъде бит, ще го ранят и в резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храброст и ще го произведат
герой
.
Получи ли една, две рани, този човек започва да мисли. Питам: Струва ли човек да се бие и да получи толкова рани? Не, не заслужава човек да се бие; от последствията на своите постъпки той ще се научи да мисли правилно. Сега желая у всинца ви да се зароди през тази духовна година силно желание за вътрешна светлина, с която да работите непринудено: физическите работи стават с принуждение; духовните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода. Знаете ли какво нещо е абсолютна свобода?
към текста >>
40.
УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ
 
- Теофана Савова
Щом има надежда, той ще бъде здрав, ще се бори
геройски
с всички болести.
Четвъртият елемент -„г" е вечното начало, за което българинът се е хванал. Петият елемент е буквата „а", която показва, че българинът е бременен с нещо. Шестият елемент - „р" показва, че като се хване за нещо, българинът не се отказва от него. С девет чифта волове да го теглиш, той не се отказва от идеята си. На физическия свят българинът се нуждае от една хомеопатическа доза надежда; в духовния свят той се нуждае от хомеопатическа доза вяра, а в Божествения свят - от любов.
Щом има надежда, той ще бъде здрав, ще се бори
геройски
с всички болести.
Ще хване една болест, ще я тупне на земята и ще й каже: „Знаеш ли кой съм аз? Българин съм! " Като има вяра, той ще се справи с всички противоречия в духовния свят, ще ги стъпче на земята и ще каже: „Знаеш ли кой съм аз? Българин съм! "
към текста >>
41.
5.6 Младежки събори
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Отпечатването на беседите е цяло
геройство
за печатарите, които вършат неуморно тази работа.
В него се публикуват статии по текущи въпроси, по окултните науки, резюмета от беседи на Учителя, а понякога и цели беседи, много стихотворения и разкази на наши млади, талантливи поети и писатели. Въведена е рубрика „Из нашия живот" от Боян Боев, в която се дават сведения за братския живот на групите в България. Дейността на братята се разширява. В Севлиево под редакцията на Атанас Николов започва да излиза вестник „Братство", а по-късно и неговият превод на есперанто — „Фратецо". Издаването на списанието и вестниците е съпроводено с много трудности, предимно финансови.
Отпечатването на беседите е цяло
геройство
за печатарите, които вършат неуморно тази работа.
Създава се редакционен съвет и дешифрираните и редактирани от Паша беседи започват да се печатат в София, Казанлък, Стара и Нова Загора, главно от семейство Камбурови: Петър, Никола и Слави Камбурови, в Русе от брат Никола Ватев и в печатницата на Борис Малджиев. Учителя държи за хубавото издаване на беседите, на подходяща хартия, и препоръчва всички духовни книги да се подвързват с тъмночервена подвързия, за да може Словото, вложено в тях, да увеличава своята сила. Поради финансови затруднения се създава фонд за печатане на беседите. По-късно, след събора през 1936 г., Учителя дава така наречената „задача за левчето", която се състои в следното: всеки ден братята и сестрите, от края на събора, започват да отделят по един лев за Господа за една година. Така те събират 365 лева.
към текста >>
42.
7.65 Васил Радев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Васил обяснява, че там е много страшно и човек трябва да бъде
герой
, за да може да отиде да разгледа ада и да се върне обратно.
В разговор с Естирка Васил й описва едно свое посещение, което прави в ада. Той стига до центъра му, където го посреща тарторът на ада, заобиколен с няколко рогати същества, които му козируват. Васил отговаря на техния поздрав. Обяснява на Естирка, че там е много горещо и съществата работят при много строг контрол, без никаква свобода. Те поддържат живота под Земята — вулканите, термалните извори и промените на земната кора — земетресенията.
Васил обяснява, че там е много страшно и човек трябва да бъде
герой
, за да може да отиде да разгледа ада и да се върне обратно.
Вуйчо от рода на Естирка, на име Недко, обича много да пие и веднъж го намират обесен в дома му. Неговите близки започват да се подозират един друг и да се обвиняват за неговата неестествена смърт. Естирка разказва случая на Васил и двамата отиват в къщата на заминалия. Васил обяснява на роднините му, че той сам се е обесил — когато е бил много пиян, е сложил въжето на врата си. Понеже обесеният често ги безпокои, тропа, явява им се насън и иска някои неща, Васил взима една пръчка и двамата с Естирка отиват в стаята, където се е обесил.
към текста >>
43.
7.70 Велин Темелков
 
- Светозар Няголов ( -2013)
" Велин отговаря, че са го пуснали в отпуска като награда за неговото
геройство
.
Той е много нетърпелив и сега учи търпение. Бройте от днес 10 дена и той на десетия ден ще дойде и ще ви разкаже всичко, каквото е преживял." Темелко и Софиянка целуват ръка на Учителя, благодарят за хубавия съвет и излизат от стаята му. Започват да броят дните. На десетия ден, в 11 ч. преди обед, Велин си идва у дома и баща му го пита: „Ти да не си беглец, че идваш сам?
" Велин отговаря, че са го пуснали в отпуска като награда за неговото
геройство
.
Той е картечар и са завладели един силно укрепен немски окоп. Немците непрекъснато стрелят и избиват всичките му другари, а той остава сам с една немска картечница и много патрони. Стреля често, като мени посоките, и германците предполагат, че в окопа има много хора. Така изкарва 10 дена, като яде киселици, които растат до окопа. На десетия ден българите настъпват и го освобождават.
към текста >>
44.
2. Мусала!
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Група ученици от младежкия клас решават да направят едно
геройство
- през февруари да отидат на Мусала.
Учителя го пита: „Е, Методи, какво видя горе? " Шивачев подробно и вдъхновено разказва пред събралите се братя u сестри за особения танц, който е видял на върха. След разказа му настъпва пълно мълчание. Учителя повдига дясната си ръка нагоре и казва: „Всичко това, което ти си видял в небето на Мусала, ние ще го свалим тук, долу, на Земята. Ще го свалим, за да бъде както горе на небето, така и долу, на Земята."
Група ученици от младежкия клас решават да направят едно
геройство
- през февруари да отидат на Мусала.
Те нямат представа за условията горе на планината и са слабо и неподходящо екипирани. Решават и отиват при Учителя да споделят своето желание. Той им казва: „Вие тази екскурзия не бива да правите сами. И аз ще дойда: „На 25 февруари 1925 г. групата с камион пристига в Чамкория.
към текста >>
45.
3. Скакавците и Рупите
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Това се смяташе за
геройство
.
Скалата профуча край нас, без да ни засегне, и се спря в подножието на върховете на морената. Там черната ложа е много силна и будността трябва да бъде изключително голяма. Най-мъчният връх, който се използва от алпинистите за зимни и летни траверси, е Злия зъб. На него човек може да се качи не много мъчно, но най-опасно е слизането, защото тогава човек вижда под себе си зейнала пропаст от около 600 метра до Кирилова поляна и неизбежно чувствах страх. На този връх преди повече от 20 години имаше тетрадка с молив, поставени в кутия и затиснати с голям камък, в която всеки, качил се, написваше името си.
Това се смяташе за
геройство
.
Най-голямото геройство е човек да се свърже с ангелската йерархия на Херувимите и да придобие частица от тяхната велика мъдрост.
към текста >>
Най-голямото
геройство
е човек да се свърже с ангелската йерархия на Херувимите и да придобие частица от тяхната велика мъдрост.
Там черната ложа е много силна и будността трябва да бъде изключително голяма. Най-мъчният връх, който се използва от алпинистите за зимни и летни траверси, е Злия зъб. На него човек може да се качи не много мъчно, но най-опасно е слизането, защото тогава човек вижда под себе си зейнала пропаст от около 600 метра до Кирилова поляна и неизбежно чувствах страх. На този връх преди повече от 20 години имаше тетрадка с молив, поставени в кутия и затиснати с голям камък, в която всеки, качил се, написваше името си. Това се смяташе за геройство.
Най-голямото
геройство
е човек да се свърже с ангелската йерархия на Херувимите и да придобие частица от тяхната велика мъдрост.
към текста >>
46.
4. Седемте езера
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Често най-скромните и слаби физически на вид братя и сестри вършеха чудеса на
геройство
в изпълнение на трудни задачи.
Учителя, и той взима голямо дърво и го носи до кухнята. Навсякъде макар и значително пo-възрастен от нас той ни даваше личен пример на работа и постоянство. Той обикновено на никого не нареждаше да свърши някаква работа, но пращаше мисъл и братът сам се залавяше за работа, като смяташе, че това е негова идея. Духът на Учителя насочваше живота на школата на Рила по най-правия път за учениците, необходим за тяхното духовно развитие. Всяка работа на Рила се благославя и всеки, който върши нещо за общото, чувства в себе си една лекота, едно разположение и любов към всички присъстващи в лагера.
Често най-скромните и слаби физически на вид братя и сестри вършеха чудеса на
геройство
в изпълнение на трудни задачи.
Зад всички беше той - Духът на Бениса Дуно, който ни ръководеше и вдъхновяваше. През 1930 г. след устройването на лагера при 7-те езера, приятелите се радват една седмица на хубаво слънчево време. Те не са добре екипирани: с тънки дрехи и палатки, повечето от които направени от войнишки брезент, опънат на два кола. Внезапно времето се променя, небето се заоблачава и започва да вали сняг, който скоро достига 10 см.
към текста >>
47.
Разговори с Учителя. Разговор десети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
От вас се изисква
геройство
.
Работете върху добродетелите. Всяко качество, необходимо за развитието на ученика, е един учебен предмет. Търпението, за което писахте, благоразумието, честността може да се изучават като науки. Ще държите изпит по честност, както се държи изпит по геометрия. Една от най-благородните черти, които трябва да развият хората, особено българите, е взаимното уважение.
От вас се изисква
геройство
.
Насърчавайте се и бъдете като онзи лодкар, който не прави сметка дали ще срещне една малка или голяма вълна в своя път през морето, но гребе устойчиво и смело. Само така ще стигнете брега, а брегът е една нова, светла, възвишена култура, която никога не бива да изчезва от съзнанието ви. Когато станете сутрин, запитайте се: Каква част от работата трябва да свърша днес за идването на тази култура? С тези думи завърши срещата през този ден.
към текста >>
48.
На път за Берлин
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
– Ти си
герой
!
При Вас е много хубаво. Аз искам да Ви посещавам и да слушам като ми говорите. Ако Вие кажете, аз няма да замина за Берлин. Не ми се отива там. Учителят светло се усмихна и вместо да отговори на него, сведе погледа си към мен и каза:
– Ти си
герой
!
Ти ще издържиш изпита си с диригента! Аз изтръпнах на мястото си. По това време имах сериозен изпит. Небето ме изпитваше, дали съм силна. Учителят ме предупреди, преди известно време, че ми предстои такова изпитание.
към текста >>
49.
Божественият Принцип на ИСТИНАТА
 
- Константин Златев
Дънов: "
Герой
в света може да бъде само оня, в когото живее Истината.
Една от основните разновидности на йога - а именно бхакти-йога (представена в световен мащаб и в нашата страна от Обществото за Кришна-съзнание), е свързана с Божествената любов и преданото служение. Висшата изява на слу- жението е саможертвата. Готовността за саможертва е свойствена само на най-извисените в духовно отношение индивидуалности. Най- яркият пример за всички времена си остава Голготската жертва на Господ Иисус Христос. В унисон с насочеността на разглежданата теза са и думите на Учителя П.
Дънов: "
Герой
в света може да бъде само оня, в когото живее Истината.
Само той може да се жертва и когато се пожертва, ще влезе да живее в душите на хората. Затова ви казвам: Преди всичко и над всичко любов към Истината! " е) стремеж към красотата "Красотата е израз на Истината." (Учителят П. Дънов)
към текста >>
50.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
 
- Константин Златев
И когато силният човек, човекът-
герой
бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения." За да бъде в състояние да носи с чест своето призвание, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа.
Аз не наричам силен човек оня, който убива другите. Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо той не се защитава. Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права.
И когато силният човек, човекът-
герой
бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения." За да бъде в състояние да носи с чест своето призвание, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа.
Това изискване на Божия Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа. И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние.
към текста >>
51.
V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Дойде някой и те нагруби; бъди
герой
, приближи се до него и кажи му с Любов: "Пак ела в моя дом!
Оттам именно - и по-точно от люлката на съвременната цивилизация, древноиндийската култура - до наши дни са достигнали формулировките на два велики универсални закона на Космоса: за кармата и прераждането (превъплъщението). Техният всеобхватен характер и неизменна действеност на всички равнища в йерархичната структура на творението предопределя присъствието им и в теоретичната схема на българския духовен Учител. В определена степен те са и белег на разделителната линия между Новото учение и традиционното християнство в неговото църковно измерение. За психологическия климат в източните духовни школи, на които именно дължим вида, в който са достигнали до нас законите на кармата и прераждането, говори следната мисъл на Учителя П. Дънов: "На ученика от източната Школа са създавали изкуствени изпитания и той ги е издържал; а сега на ученика не се създават (други) освен естествени изпитания и той на реда си трябва много добре да ги издържи.
Дойде някой и те нагруби; бъди
герой
, приближи се до него и кажи му с Любов: "Пак ела в моя дом!
" В съответствие с учението на ББ духовната еволюция на човека се осъществява по законите на кармата и прераждането (превъплъщението). Тези два велики и всеобхватни космически закони функционират успоредно и в хармонично взаимодействие и единство. Поредицата от прераждания на отделния човек му предоставят възможността да решава успешно своите кармични задачи, да усвоява уроците на материалния свят и да се освобождава постепенно от кармичните си ангажименти. Разбира се, твърде често се случва той да натрупва и нови дългове, които да остават за разрешаване в бъдещите превъплъщения.
към текста >>
52.
РЕАЛНИ И ИМАГИНЕРНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ
 
- Павел Желязков
„Един романист пише роман за една героиня и един
герой
.
Потопени в силното преживяване, което внушава някоя романтична история, когато се вълнуваме дълбоко от един роман, ние го четем и препрочитаме. Нашата емоционална природа и интелектът ни често са изцяло погълнати от силата на внушението, чието послание идва от нереалния свят на въображението. В бъдеще вероятно ще се направят задълбочени изследвания, за да се види какви са резултатите от едно реално преживяване и когато то е причинено от въображаеми мисловно-емоционални внушения. При общуване с образи, които са плод на въображението, волята остава бездейна, тъй като липсва реален обект, върху които директно да се упражни, за да утвърди истината в нейната пълнота. В лекцията „Самоотричане" от 7 ноември 1934 г., Учителят Беинса Дуно казва:
„Един романист пише роман за една героиня и един
герой
.
Къде са тези герои? В света ги няма. Ти плачеш, като четеш, но героите ги няма. Казваш: „Горката героиня, горкият герой! " И плачеш, плачеш.
към текста >>
Казваш: „Горката героиня, горкият
герой
!
В лекцията „Самоотричане" от 7 ноември 1934 г., Учителят Беинса Дуно казва: „Един романист пише роман за една героиня и един герой. Къде са тези герои? В света ги няма. Ти плачеш, като четеш, но героите ги няма.
Казваш: „Горката героиня, горкият
герой
!
" И плачеш, плачеш. Отиваш при някого и му разправяш: „Какво страдание, да ти настръхне косата! " Питам: Тези страдания сега ли стават? Някой казва: „Тя се влюбила в еди-кого си и много страда! " Няма никакво влюбване.
към текста >>
53.
ВЛИЯНИЕ НА ДУХОВЕТЕ
 
- Павел Желязков
Питам го: Де остана твоето
геройство
?
Между тях има вечна борба и ако при тази борба ние не знаем своето място, ще бъдем смачкани като между две колелета. И тъй, като окултни ученици, вие трябва да знаете тия закони и да се предпазвате. Много от младите и възрастните сестри и братя изпадат в тежки състояния и не могат да си помогнат. Те мислят, че тия състояния са техни и затова се измъчват, не искат да живеят, искат да се самоубият и т. н. Днес дойде при мене едно външно лице, изпаднало в голямо изкушение, не знае какво да прави.
Питам го: Де остана твоето
геройство
?
Трябва да знаете, че истинският човек различава състоянията си и поставя всяко от тях на своето място. Ако ти имаш един разумен приятел, като ангел и те насърчи или огорчи нещо, ще знаеш, че той цели нещо много добро за тебе, иска да те повдигне. Ти не трябва да имаш никакво съмнение в него, а само да потърсиш причините в себе си, защо приятелят ти постъпва така, на какво иска да ти обърне внимание. Ако пък един твой глупав приятел те наскърби нещо, пак ще търсиш причините за това, докато най-после разбереш, че той няма никаква определена цел в своите постъпки. Това е един глупец, който не знае какво прави.
към текста >>
54.
В отвъдното парите не ви вършат никаква работа
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Най-често
геройските
„извънземни“ тиради принадлежат на примитивни духове, които не само че не могат примерно да живеят на Сириус и да идват от там, но едва ли биха могли изобщо да се откъснат от Земята.
Идват ли на Земята наистина извънземни представители? Да, същества от други планети ни посещават, но те могат само да ни наблюдават. Нямат право да се намесват, да дават съвети и ултиматуми, защото нашата планета, както и всички други, е една идея на Висшия разум и никой няма право да се меси в нея, да променя заложения План. Всички, които се опитват да се намесват отвън, не идват с добри намерения. На слънцата живеят изключително разумни и интелигентни същества и те никога не биха се занимавали с подобни неща.
Най-често
геройските
„извънземни“ тиради принадлежат на примитивни духове, които не само че не могат примерно да живеят на Сириус и да идват от там, но едва ли биха могли изобщо да се откъснат от Земята.
Иначе биха си намерили много по-интересни и полезни занимания в безкрайната Вселена.
към текста >>
55.
Зъболекар.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
— Слушай Сашко, — казва той,— виждам, ти си бил
герой
! Зъбче щом те заболи, Пак при мен да дойдеш ти.
ЗЪБОЛЕКАР Сашко зъб го заболя бузата му се поду. Щом подут се той вндя, Сашко гайдата наду. Зъболекарят тогаз каза с мек и топъл глас: — Сашенце, седни, седни, погледни ме и зини! Сашко зяпва и сумти. Зъболекарят с машина бързо зъбчето върти — болката завчас премина. Зъболекарят тогаз работата си не спира и след половина час Болното зъбче пломбира.
— Слушай Сашко, — казва той,— виждам, ти си бил
герой
! Зъбче щом те заболи, Пак при мен да дойдеш ти.
Но да знаеш-: от сега да обичаш чистотата — мий със четка и вода, и зъбите, и устата!' Ат. Душков
към текста >>
56.
21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Главният
герой
, който е в анархистичен Лондон, отива в един магазин.
В тези „Новини от никъде“ пак същата история. Тя е ясна в съзнанието ми, но няма да я повтарям да не отегчавам. Ще кажа само, че романът започва така. Събират се една вечер в една от лондонските си квартири революционери от най-различни течения. В една много ранна епоха е имало най-различни разбирания.
Главният
герой
, който е в анархистичен Лондон, отива в един магазин.
Магазинът е пълен с най-скъпи работи. Каквото ти потрябва можеш да си вземеш, без да плащаш нищо. После се казва, когато падне голям сняг или има нечистотии в града, има един професор - той си е професор с много големи знания, и като стане нужда взема и той метлата и започва да мете лондонските улици, без никой да го кара, без да го заставя. Ходих на два пъти в затвора. Бях за такива прима акции както ги наричахме ние тогава.
към текста >>
57.
Паневритмия
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Вълшебни поеми, Божествена музика, удивителни постижения в областта на художеството и на пластиката са били достояние, ако не на делото човечество, то поне на малцина из- бранници, на тия, които, преди всичко са чувствували в душата си жива и будна способността да разбират и ценят великото и красивото и са намирали, било поради благоприятни условия, било с
геройска
борба и с отчаяни усилия да си пробият свободен път към своето призвание, възможността да живеят в средата и атмосферата на този висш живот.
ПАНЕВРИТМИЯ Човечеството, от най-древните времена и до днес, е имало и има много големи постижения в различни области на науката, изкуството и приложението им в живота. Ний притежаваме велики произведения на изкуството, датиращи още от незапомнени дни.
Вълшебни поеми, Божествена музика, удивителни постижения в областта на художеството и на пластиката са били достояние, ако не на делото човечество, то поне на малцина из- бранници, на тия, които, преди всичко са чувствували в душата си жива и будна способността да разбират и ценят великото и красивото и са намирали, било поради благоприятни условия, било с
геройска
борба и с отчаяни усилия да си пробият свободен път към своето призвание, възможността да живеят в средата и атмосферата на този висш живот.
Много е постигнало човечеството и в областта на науката и техниката — всички ние се удивляваме на тия постижения, които носят все по-голямо благо на човечеството, като същевременно стават достояние на все по-големи и по-големи среди. Големи са също така, и може би най-ценни, постиженията на човечеството и в областта на чисто духовния, нравствено-религиозния живот, макар тия постижения да са били винаги, а и сега са притежание само на едно крайно ограничено малцинство хора, които по своята вътрешна чистота и по своята духовна сила стоят високо над болшинството. Голямо, ценно, велико е всичко това. Без неговото съществуване човечеството би приличало ла жалко стадо, което живее само грубо-физически живот. То осмисля, издига, прави ценен и достоен за живеене този живот.
към текста >>
58.
Четирите съвета
 
- Георги Радев (1900–1940)
За да бъде човек духовен, не трябва да се страхува, а ако е духовен и се страхува, той не е голям
герой
.
Апостол Павел казва: Първо с видимото, а после с невидимото. Първо ще уредим всички работи, които са близо до нас - физическите. А щом можем тях да уредим, по същия закон на развитие ще можем да уредим и духовните; щом уредим духовните, ще уредим и просветителните. Ние ще започнем с физическите работи. Ако има някоя сестра, която се безпокои за своята прехрана, тя не може да служи на Господа, не може да бъде духовна.
За да бъде човек духовен, не трябва да се страхува, а ако е духовен и се страхува, той не е голям
герой
.
Можеш ли да се молиш на Господа когато те бият? Такива хора са малцина. Вземете малкото дете - като го бие майка му, то казва: „Моля ти се, мамо, не ме бий!“ Първото ви задължение е да се постараете да оправите работите си на физическото поле. Ще създадете работа за всички - ако някоя от сестрите няма работа, ще є създадете. Не считайте между вас за унижение това, че някоя сестра е бедна и се срамува да работи, да очаква подаяние.
към текста >>
59.
Действие първо.
 
- Велко Петрушев
Така той се провъзгласява за
герой
, рицар.
Д е в о р . А това що е? 3 е м о н . Това се казва Алкохолоносач; в него има една особена течност, която, като се изпие, прави човека да бъде безстрашен, смел и готов да изпълни, без страх, своите ненаситни желания. Тогава той изважда шпагата от ножницата и започва смело да се дуелира.
Така той се провъзгласява за
герой
, рицар.
Д е в о р . Но... това е много жестоко! 3 е м о н . Не, драги Девор, аз ги пренасям в жертва на своя Бог. Ето тук, в тази чанта, има много тефтери, където е записано, кой кога трябва да бъде прободен, защото моите поданици са всички подсъдими. Тук, по моята земя, живеят, така наречени, комисари, агенти, адвокати, съдии и носят все такива чанти; те издават много интересни присъди „безследно отсътствува“.
към текста >>
60.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
Човек, който навсякъде се вре, всичко прави, участва навсякъде - стълб на методистката църква, но не като „чичо“, а като стара леля, като приветлив барман, като... - всъщност с това голо топ- често теме, с това бръснато лице, декорирано отстрани само с чифт огромни бакенбарди, с големите торбички под очите и юпитерианския приятелски поглед над отпуснатото валчесто тяло - та той е направо
герой
от романите на Чарлз Дикенс.
Петър е бил дълго интелектуално самотен и сега за пръв път получава отговори за въпросите, които е крил в душата си. Отговорите са добре дошли, разбира се, но дългата самота си е дълга самота и има нужда от близост, от човешка топлота. Чичо Сам затова му е по-скъп. По човешки. И като става дума за човешка близост - другият му любимец е доктор Джордж Крукс.
Човек, който навсякъде се вре, всичко прави, участва навсякъде - стълб на методистката църква, но не като „чичо“, а като стара леля, като приветлив барман, като... - всъщност с това голо топ- често теме, с това бръснато лице, декорирано отстрани само с чифт огромни бакенбарди, с големите торбички под очите и юпитерианския приятелски поглед над отпуснатото валчесто тяло - та той е направо
герой
от романите на Чарлз Дикенс.
С тези старомодни високи гети на обущата на това отгоре! Добър, топъл човек. От старата гвардия. Винаги можеш да отидеш при него и ще те приеме. Винаги можеш да се отдалечиш от него и няма да забележи. Седи си на стола.
към текста >>
На първо място обаче е разширяването на специалните му знания с това, което любимият му „Дикенсов
герой
“ професор Крукс може да го научи за световната литература в извънпрограмния си курс.
Петър Дънов е учил четири години в семинария Дрю и този документ не е атестат за завършено образование, макар че когато тръгва за Америка, е предвидено след две години да се завърне в България и да се заеме с проповедническа работа. Подписаният документ от доктор Бъц е свидетелство за това, че е редовен, и то съвестен и добър студент в семинарията, за да му послужи пред емиграционните власти. Петър на този етап не може и да помисли да се връща; едва е навлязъл в това, което ще бъде негово бъдеще и смисъл на живота му. Едва се е открехнала вратата, през която трябва да мине, и той иска да остане и да учи. И да участва... Във всичко, което семинарията може да предложи.
На първо място обаче е разширяването на специалните му знания с това, което любимият му „Дикенсов
герой
“ професор Крукс може да го научи за световната литература в извънпрограмния си курс.
В неговата група той е заедно с още петнадесет старши студенти на курса. Вторият извънреден курс, с който се нагърбва, естествено е с каквото и да преподава „чичо Сам“. И това се оказва извънпрограмният му курс по обща история, в който той дели чичо Сами с още двадесет и трима колеги. Понеже закъснява, докато уреди новата си учебна година, загубва стаята си в Ешбъри Хол. Вместо неговата стая номер 70 му дават съседната - номер 71, и той остава там през следващите две години.
към текста >>
61.
1.1. Съвет на физическия труд
 
- Георги Христов
А ако е духовен и се страхува, той не е голям
герой
.
Апостол Павел казва: „Първо с видимото, а после с невидимото.“ Първо ще уредим всички работи, които са близо до нас - физическите. А щом можем тях да уредим, по същия закон на развитие ще можем да уредим и духовните; щом уредим духовните, ще уредим и просветителните. Ние ще започнем с физическите работи. Ако има някоя сестра, която се безпокои за своята прехрана, тя не може да служи на Господа, не може да бъде духовна. За да бъде човек духовен, не трябва да се страхува.
А ако е духовен и се страхува, той не е голям
герой
.
Първото ви задължение е да се постараете да оправите работите си на физическото поле. Ще създадете работа за всички: • Ако някоя от сестрите няма работа, ще и създадете! Не считайте между вас за унижение това, че някоя сестра е бедна, та се срамува да работи и да очаква подаяние. Ние ще вършим всичко от Любов. • Някоя сестра е бедна, ще отиде при друга сестра, която е състоятелна, и ще и каже: „Сестро, ще дойда днес от Любов да ти опера.“ А другата ще отговори: „Сестро, и аз от Любов ще ти помогна.“ От Любов ще ти опере дрехите и ти от Любов ще отвориш кесията си. А сега ще дойде при тебе, ще започне: „Бедна съм, мъжът ми това-онова“ - оплаква се.
към текста >>
62.
1.8. Обликът на истинския ръководител
 
- Георги Христов
Ако каже: „Напред, братя“ и сам излезе напред, той е
герой
, а ако не излезе, не е
герой
.
Ако тези ръководители само вдигат пръчицата като капелмайстори, били те мъже или жени, не ги признавам за ръководители, но ако работят много, ще ги наречем ръководители. Всеки ръководител е от Бога. Ако е от Бога, той ще работи, а ако е от дявола, само ще маха пръчицата. Ако е от Бога, той е пръв на жертви - отваря кесията си. Ако не е от Бога, той е като някой офицер, който командва: „Напред, братя, напред!“ А като дойде сражението, скрива се зад камъните.
Ако каже: „Напред, братя“ и сам излезе напред, той е
герой
, а ако не излезе, не е
герой
.
Тъй разбирам, че трябва ръководителят да действа. Той трябва да бъде олицетворение на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Има ли това, ние ще му окажем всичкото съдействие, защото той е изпратен от Бога. И тъй, ние няма да спъваме този, чрез когото действа Господ, няма да се нахвърляме върху него. Няма защо.
към текста >>
63.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания - ние Го виждаме като
герой
на изкуплението.
Той е Великият вдъхновител на всички откровения във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен Живот на човечеството. Той изтърпя и поруганията, и ударите, и кръста, и гвоздеите, и копията. С огъня на Любовта Той разтопи оръжията на насилието - и опитът Му излезе сполучлив. При Своето идване преди две хиляди години Христос ни показа само едната страна на Своя образ.
Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания - ние Го виждаме като
герой
на изкуплението.
Хората не познават още Христа в Неговата слава, в Неговата Божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос. В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи, но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи - те мигом ще се разтопят. В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да Го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път.
към текста >>
НАГОРЕ