НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
35
резултата в
28
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Писмо на Учителя до Константин Иларионов, София
, 9.01.1913 г.
На бойното поле се показва и човешкото
геройство
, и неговата материална нищожност.
Иларионов,Получих писмото Ви. Вярата е сила и Господ е крепост в живота. Всички, които са се водили от Духа на живота, са излизали победители. Във време на мъчнотии човек само там може да пребъде за подкрепа. Зная, Вий сте придобили нова опитност в тая война.
На бойното поле се показва и човешкото
геройство
, и неговата материална нищожност.
В един миг могат да изчезнат там неговите световни въжделения. Но вярата, че човек е дух, който не умира, дава надежда и свежест на човешкото сърце. При това - пълната вяра, че без волята на небесния Баща нищо не става. Когато Господ пази човека, наоколо му може да има хиляди злини, хиляди неприятели, той остава невредим. А когато Небето е престанало да го пази, и в къщи да е, пак го намират.
към текста >>
2.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август
, 13.08.1914 г.
", когато трябва да гледате и да размишлявате за Неговото
геройство
в случая и само тогава е времето, когато ще сполучите.Дяволът е преобърнал любовта в удоволствие и чрез удоволствия изядохте и изпихте това, което ви е дадено, след което чак започвате да си внушавате, да се покаете.
Запример всеки ден се съсредоточавайте по известен въпрос, четете Евангелието и мислете за Христа. Когато, уверявам ви, ще можете да си Го представите, стига в това отношение да постоянствувате. После, гледайте Го на кръста и се възхищавайте от търпението, което е имал, за да изнесе света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще започне да се вселява у вас. Но вие си казвате: „Леле, как е страдал и как е закован за нас!
", когато трябва да гледате и да размишлявате за Неговото
геройство
в случая и само тогава е времето, когато ще сполучите.Дяволът е преобърнал любовта в удоволствие и чрез удоволствия изядохте и изпихте това, което ви е дадено, след което чак започвате да си внушавате, да се покаете.
Да ви кажа ли, аз много пъти съм казвал на дявола да ме глътне, но той не иска. И при вас дохожда да ви глътне и вие, без да му мислите много, кажете му: „Хайде, глътни ни." Но когато ви нагълта, ще се почувствувате на мястото на Йона и като него ще започнете да молите Господ да ви избави. Много хора са се оплаквали на мене, че дяволът искал да ги глътне, но те послушат съвета ми да се решат да проповядват и така се избавят.Да, този е пътят за познаване на Христа. Христос е във вас, между вас и в много ваши приятели живее и вие всеки ден можете да Го видите. Но вие искате да се яви Христос, да ви каже една беседа и да си отиде.
към текста >>
3.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август
, 7.08.1915 г.
Онзи, който иска да се отърве, трябва да каже: „Мене ми трябва вар, понеже строя голяма къща, трябват ми такива камъни за печене." Кажете си, че вашият мъж е благороден, пълен с любов, с мъдрост, с истина, нежен, великодушен,
герой
, винаги готов да се пожертвува за вас.
Не обръщайте внимание, че вашият мъж или вашата жена са лоши. Те са съсредоточили ума си надолу, а не към Господа, а трябва да го съсредоточат към Него, към виделината. Той е, Който ще ви изведе към виделината. Някой казва: „Аз не мисля да правя добро." Винаги ще бъдеш долу в хамбара, в стария мех. В който ден влезе в него, ще се зароди борба.
Онзи, който иска да се отърве, трябва да каже: „Мене ми трябва вар, понеже строя голяма къща, трябват ми такива камъни за печене." Кажете си, че вашият мъж е благороден, пълен с любов, с мъдрост, с истина, нежен, великодушен,
герой
, винаги готов да се пожертвува за вас.
Но тоя, който ви бие два пъти на ден, той е привиден мъж, той не е истински ваш мъж. Някой казва: „Аман от моята жена." Тя не ти е жена, тя ти е слугиня. Твоята жена е благородна, от царско положение, нейната душа е пълна с любов, готова да се жертвува за тебе. Тази, която те изнудва, тя не ти е жена, тя те лъже. Долу тия маски на слугини.
към текста >>
4.
Писмо на Учителя до Никола Ватев, София
, 24.03.1916 г.
Трудно е човек да намери смисъл в страданията, но той трябва да бъде
герой
, да ги понесе и да извлече всичката поука от тях.
София, 24 март 1916 г. Любезна В. Ватева, Получих вашето писмо. При слагането на сегашните събития, които се развиват в света, човек трябва да има голям запас от вяра, за да може ясно да прозира бъдещето, което носи Божиите блага.
Трудно е човек да намери смисъл в страданията, но той трябва да бъде
герой
, да ги понесе и да извлече всичката поука от тях.
По този начин възпитава хората на земята. Хората почват да мислят само когато страдат. Но добър е Господ, Той е отредил нещо по-високо за човека. Има блага, които го очакват и ще му се дадат, когато трябва да се работи за повдигането на човешката душа. Вършете чистосърдечно това, което Божия Дух ви учи.
към текста >>
5.
Писмо на Учителя до Никола Ватев, София
, 30.05.1916 г.
И човек трябва да ги посрещне мъжествено и самоотвержено, като
герой
на бойното поле.
София, 30.V.1916 г. Любезни Н. Ватев, Изпитанията в живота идват за повдигането и облагородяването на душата.
И човек трябва да ги посрещне мъжествено и самоотвержено, като
герой
на бойното поле.
Никой нищо не е внесъл в тоя свят и нищо не може да отнесе със себе си в другия. Господ ще уреди всичко за добро. Добрите хора всякога трябва да се учат. Светът е училище за тях. Те трябва да знаят, защо се раждат, защо страдат, защо живеят и защо умират.
към текста >>
6.
Писмо на Учителядо Елена и Константин Иларионови, Варна
, 17.01.1918 г.
да бъде юнак и
герой
.
Моят привет и поздрав на всички добри приятели и братя. Господ ще преобърне всичко за добро, така ми е казал. Той ще обедини всичко в едно велико цяло. Иде бъдещето, в което всички ще бъдат радостни и весели. Вашето положение е добро. К.
да бъде юнак и
герой
.
Ще се оправи всичко. Така говори Господ. Бъдете добри в Божията доброта, правдиви в Божията правда. Любящи в Божията Любов, умни в Божията Мъдрост, Истинолюбиви в Божията Истина. Божият Дух всичко ново сега твори.
към текста >>
7.
Учителя спира разразила се буря, Търново
, 15.08.1921 г.
– Това се казва
герой
.
– И като се обърна към мене, добави – Бързайте да завършите, защото след два часа бурята пак ще дойде. Разбира се, ние заработихме с двойно по-голяма енергия и старание и след около два почти завършихме препокриването Останаха да се сложат около 7-8 капака на югоизточния ръб на покрива. В това време бурята и облаците пристигнаха с предишната си сила и докато поставим капаците, рукна такъв проливен дъжд, че нямахме време да слезем от покрива. Слязохме цели измокрени. Учителя ме потупа по лявото рамо и рече:
– Това се казва
герой
.
Идете да се преоблечете и елате да пиете топъл чай. На следния ден започнаха да прииждат братя и сестри от цялата страна и до 19 август се събраха не по-малко от 1000 души. Мнозина от тях бяха настанени по квартири, но повечето останаха на палатки в обширния двор на колибата... Това се случи един предиобед след утринния наряд, беседата и гимнастическите упражнения – към 10 ч. насред двора, близо до южната малка колибка.
към текста >>
8.
Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'
, 24.02.1922 г.
Тук се изисква
геройство
.
А вие мислите сега, че като направите тази стъпка, ще стане цял катаклизъм. Не, туй състояние е едно от най-приятните. Ще се намерите като една жена, която ражда, плаче, реве, но като роди, забравя всичките си скърби и болки. Плач ще има, но като родите ще имате едно състояние от най-добрите, което не сте изпитвали. Тоя плач ще бъде необикновен.
Тук се изисква
геройство
.
Не е лесна работа, не е и мъчна. Ние само по този начин можем да бъдем силни. Дето се казва в Писанието, един ще гони хиляда, а двама ще гонят 10 000. Сега често ме питат защо ние работим, а няма резултат. Защото ние сме останали при свещения егоизъм.
към текста >>
9.
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)
, 1.08.1923 г.
Не, струва ми се, че той е вечно жив и тъй ще си остане, както легендарния
герой
Хаджията и Панайот Хитова.Според него си представям мислено и другите - акраните му -светците и апостолите на нашата скъпа свобода.
Плачеше този мъжага планинец, кален в много бури природни и житейски, и цял се тресеше от вълнение.Какъв мощен дух се криеше под тази абена салтамарка. Какво лъвско сърце и смел ум. И върху набразденото му лице времето бе оставило своите дълбоки исторически белези, както и върху скалите на тая чудна приказна планина. Но кой можеше да дешифрира и едното, и другото? Разделяме се с дядо Никола.
Не, струва ми се, че той е вечно жив и тъй ще си остане, както легендарния
герой
Хаджията и Панайот Хитова.Според него си представям мислено и другите - акраните му -светците и апостолите на нашата скъпа свобода.
У всички виждам този героичен плам, тая любов за служене на род и родина. И право казва дядо Никола, че сегашните хора са книжни човечета, които с разгулен живот и крива насока гасят божествения пламък в себе си. Докато не пламне този огън отново и не се възродят пак гигантите, които нашата майка българка е отхранила някога.Пътуваме през обширни полета здравец, що ни стига до коленете и наближаваме Куш-Бунар [изворът - виж “Изгревът”, т. XXV, сн. 67]. Това е една райска местност, едно светилище на планината.
към текста >>
10.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 26 февруари
, 26.02.1925 г.
Група ученици от Младежкия клас решават да направят едно
геройство
- през февруари да отидат на Мусала*.
Затова слагаме 26 февруари, като първи ден на екскурзията. Интересното на това събитие е, че тогава се е състояла единствената среща на Учителя с цар Борис. Ето източниците: 1. Паневритмия на небето на връх Мусала Светозар Няголов
Група ученици от Младежкия клас решават да направят едно
геройство
- през февруари да отидат на Мусала*.
Те нямат представа за условията горе на планината и са слабо и неподходящо екипирани. Решават и отиват при Учителя да споделят своето желание. Той им казва: „Вие тази екскурзия не бива да правите сами. И аз ще дойда." На 25 февруари 1925 г.
към текста >>
Ще го свалим, за да бъде както горе на небето, така и долу на Земята."Група ученици от Младежкия клас решават да направят едно
геройство
- през февруари да отидат на Мусала*.
Сяда, нахранва се и тръгва надолу, към хижата. Следобед той пристига до хижата, поздравява Учителя и му целува ръка. Учителят го пита: „Е, Методи, какво видя горе? " Шивачев подробно и вдъхновено разказва през събралите се братя и сестри за особения танц, който е видял на върха. След разказа му настава пълномълчание.Учителят повдига дясната си ръка нагоре и казва: „Всичко това, което ти си видял в небето на Мусала, ние ще го свалим тук, долу, на Земята.
Ще го свалим, за да бъде както горе на небето, така и долу на Земята."Група ученици от Младежкия клас решават да направят едно
геройство
- през февруари да отидат на Мусала*.
Те нямат представа за условията горе на планината и са слабо и неподходящо екипирани. Решават и отиват при Учителя да споделят своето желание. Той им казва: „Вие тази екскурзия не бива да правите сами. И аз ще дойда."На 25 февруари 1925 г. групата с камион пристига в Чамкория.
към текста >>
11.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 27 февруари.Среща с цар Борис
, 27.02.1925 г.
Ще го свалим, за да бъде както горе на небето, така и долу на Земята."Група ученици от Младежкия клас решават да направят едно
геройство
- през февруари да отидат на Мусала*.
Сяда, нахранва се и тръгва надолу, към хижата. Следобед той пристига до хижата, поздравява Учителя и му целува ръка. Учителят го пита: „Е, Методи, какво видя горе? " Шивачев подробно и вдъхновено разказва през събралите се братя и сестри за особения танц, който е видял на върха. След разказа му настава пълномълчание.Учителят повдига дясната си ръка нагоре и казва: „Всичко това, което ти си видял в небето на Мусала, ние ще го свалим тук, долу, на Земята.
Ще го свалим, за да бъде както горе на небето, така и долу на Земята."Група ученици от Младежкия клас решават да направят едно
геройство
- през февруари да отидат на Мусала*.
Те нямат представа за условията горе на планината и са слабо и неподходящо екипирани. Решават и отиват при Учителя да споделят своето желание. Той им казва: „Вие тази екскурзия не бива да правите сами. И аз ще дойда."На 25 февруари 1925 г. групата с камион пристига в Чамкория.
към текста >>
12.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1925 г.
Нашата
геройска
самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата.
Потегляме под блясъка на чудесно слънце. В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен хляб. Събират се край нас самоковци. Даже чиновниците оставят работата си и се пъплят по прозорците. Тъй както сме на колите ние изпяваме в хор няколко песни; песни за Любов, за работа, за подвиг, че винаги всред мъки и неволи душата трябва все напред да върви.Гледаха ни с умиление.
Нашата
геройска
самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата.
Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди. През останалите километри песните ни не млъкват. Не се свършват, макар че дъжда отново почва да ни кръщава. Към 9 ч. сме на Орловия мост, като си казваме сърдечно и радостно: Довиждане!
към текста >>
13.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1925 г.
Нашата
геройска
самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата.
Потегляме под блясъка на чудесно слънце. В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен хляб. Събират се край нас самоковци. Даже чиновниците оставят работата си и се пъплят по прозорците. Тъй както сме на колите ние изпяваме в хор няколко песни; песни за Любов, за работа, за подвиг, че винаги всред мъки и неволи душата трябва все напред да върви.Гледаха ни с умиление.
Нашата
геройска
самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата.
Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди. През останалите километри песните ни не млъкват. Не се свършват, макар че дъжда отново почва да ни кръщава. Към 9 ч. сме на Орловия мост, като си казваме сърдечно и радостно: Довиждане!
към текста >>
14.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
Нашата
геройска
самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата.
Потегляме под блясъка на чудесно слънце. В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен хляб. Събират се край нас самоковци. Даже чиновниците оставят работата си и се пъплят по прозорците. Тъй както сме на колите ние изпяваме в хор няколко песни; песни за Любов, за работа, за подвиг, че винаги всред мъки и неволи душата трябва все напред да върви.Гледаха ни с умиление.
Нашата
геройска
самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата.
Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди. През останалите километри песните ни не млъкват. Не се свършват, макар че дъжда отново почва да ни кръщава. Към 9 ч. сме на Орловия мост, като си казваме сърдечно и радостно: Довиждане!
към текста >>
15.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли
, 13.07.1925 г.
Нашата
геройска
самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата.
Потегляме под блясъка на чудесно слънце. В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен хляб. Събират се край нас самоковци. Даже чиновниците оставят работата си и се пъплят по прозорците. Тъй както сме на колите ние изпяваме в хор няколко песни; песни за Любов, за работа, за подвиг, че винаги всред мъки и неволи душата трябва все напред да върви.Гледаха ни с умиление.
Нашата
геройска
самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата.
Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди. През останалите километри песните ни не млъкват. Не се свършват, макар че дъжда отново почва да ни кръщава. Към 9 ч. сме на Орловия мост, като си казваме сърдечно и радостно: Довиждане!
към текста >>
16.
Учителя присъства на четвъртия младежки събор - 7 юли, София
, 7.07.1926 г.
Отпечатването на беседите е цяло
геройство
за печатарите, които вършат неуморно тази работа.
Въведена е рубрика „Из нашия живот" от Боян Боев, в която се дават сведения за братския живот на групите в България. Дейността на братството се разширява. В Севлиево под редакцията на Атанас Николов започна да излиза вестник „Братство"***. , а по-късно и неговият превод на есперанто - „Фратецо". Издаването на списанието и вестниците е съпроводено с много трудности, предимно финансови.
Отпечатването на беседите е цяло
геройство
за печатарите, които вършат неуморно тази работа.
Създава се редакционен съвет и дешифрираните, и редактирани от Паша, беседи започват да се печатат в София, Казанлък, Стара и Нова Загора, главно от семейство Камбурови: Петър, Никола и Слави Камбурови, в Русе от брат Никола Ватев и в печатницата на Борис Малджиев. Учителят държи за хубавото издаване на беседите, на подходяща хартия, и препоръчва всички духовни книги да се подвързват с тъмночервена подвързия, за да може Словото, вложено в тях да увеличава своята сила. Поради финансови затруднения се създава фонд за печатане на беседите. По-късно, след събора през 1936 г., Учителят дава така наречената „задача за левчето", която се състои в следното: всеки ден братята и сестрите, от края на събора започват да отделят по един лев за Господа за една година**** Така те събират 365 лева. На следващия събор приятелите донасят торбички със събраните 365 лева и ги дават наУчителя.
към текста >>
17.
Писмо от Учителя до Стоянка Илиева
, 22.02.1933 г.
Великите хора са ония, които понасят всичко
геройски
.
Писмо от Учителя до Стоянка Илиева Любезна Стоянке,Получих вашето писмо. Всеки човек трябва да има един идеал, който не умира; едно верую, което не остарява, една Истина, която да е глава на разумното в него. Всичко друго е само постановка на това.
Великите хора са ония, които понасят всичко
геройски
.
Самия живот на земята е пълен с мъчнотии, страдания и радости. Животът е училище. Не какво желание човек, но какво постига. Не какво е чел, но какво е запомнил.Всеки ден носи по нещо хубаво и велико в живота и то трябва да се възприема добре. Път, Истина, Сила и живот това носи пълното щастие на душата.
към текста >>
18.
Учителя дава песента 'В пустинята на живота'
, 19.10.1934 г.
мъченик,
герой
, светия го зоват.
Във пустинята на живота Във пустинята на живота, где насилието се шири, там страдание и мъка цари. Всеки, с който те дружат,
мъченик,
герой
, светия го зоват.
Песента в изпълнение на Симеон Симеонов
към текста >>
19.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.
, 17.07.1937 г.
Често най-скромните и слаби физически на вид братя и сестри вършеха чудеса на
геройство
в изпълнение на трудни задачи.
Често приятелите са ходили на първото езеро, където са играли Паневритмия, и след свършването и са вземали дърва от изгорялата гора. Учителят, и той взима голямо дърво и го носи до кухнята. Навсякъде макар и значително по- възрастен от нас той ни даваше личен пример на работа и постоянство. Той обикновено на никого не нареждаше да свърши някаква работа, но пращаше мисъл и братът сам се залавяше за работа, като смяташе, че това е негова идея.Духът на Учителя насочваше живота на школата на Рила по най-правия път за учениците, необходим за тяхното духовно развитие. Всяка работа на Рила се благославя и всеки, който върши нещо за общото, чувства в себе си една лекота, едно разположение и любов към всички присъстващи в лагера.
Често най-скромните и слаби физически на вид братя и сестри вършеха чудеса на
геройство
в изпълнение на трудни задачи.
Зад всички беше той - Духът Беинса Дуно, който ни ръководеше и вдъхновяваше.През 1930 г. след устройването на лагера при Седемте езера, приятелите се радват една седмица на хубаво слънчево време. Те не са добре екипирани: с тънки дрехи и палатки, повечето от които направени от войнишки брезент, опънат на два кола. Внезапно времето се променя, небето се заоблачава и започва да вали сняг, който скоро достига 10 см. Приятелите, неподготвени за такава изненада, се умърлушват и отправят умоляващите си погледи към Учителя, който в това време стои до палатката си.
към текста >>
20.
Учителят записва посланието към учениците 'Вечният завет на Духа'
, 22.03.1939 г.
Ученикът трябва да бъде
герой
, който след като пада и става много пъти.
Имай вяра! А вярата е израз на Любовта. * * * Праведният седем пъти пада и става. Падналият няма приятели освен Бога, При най-големите изпити мисли, че никога не си сам и изоставен.
Ученикът трябва да бъде
герой
, който след като пада и става много пъти.
продължава своя път нагоре, дето Истината го зове! Бог е вдигнал хиляди паднали души, които са уповали на Него! Не оставяй да мине изпита неиздържан от тебе. Светлината, Мирът и Любовта да те крепят и пазят и да те изведат на ПОБЕДА. Любовта на Учителя е изпитана.
към текста >>
21.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 6 май
, 6.05.1940 г.
При омраза, ако живееш, ти си
герой
.
Като си прекарал всички страдания, ти си вече в оня свят. Целият свят са все математически отношения. Който ги разбира, разрешава ги. Всякога едно отношение е Божествено. Щом имаш отношение с един човек, то е право.
При омраза, ако живееш, ти си
герой
.
Омразата са корените на живота, а любовта са клоните на живота. То са математически отношения и геометрически положения. Само две разумни същества, които се обичат, могат да имат отношение. Само които говорят истината, могат да се обичат. Като произнасях думите „отношение" и „положение", на хората им ставаше приятно.
към текста >>
22.
Учителя изнася лекция на срещата на педагозите от Братството. Изгрев - София
, 1.09.1942 г.
В деня, в който премахнете една болка, вие ще почувствувате, че сте
герой
, и веднага ще се обновите.
Единственият виновен, който е подтик за болката, той е човекът. Сега трябва да се постараете да изправите погрешките, да изправите болката на пръста, болките на бъбреците, и да не търсите причините отвън. Вие трябва да им помогнете. Ако не можете да впрегнете вашия ум, вашето сърце и вашата воля, да премахнете болката, вие сте слаб човек. Това може да ви вземе 10 дена, може да ви вземе 20,30,40, месец[и], докато премахнете болката - това нищо не значи.
В деня, в който премахнете една болка, вие ще почувствувате, че сте
герой
, и веднага ще се обновите.
Сега един месец имате една болка и казвате: „Тази болест е нелечима." Лекарят, като ви лекува един месец, казва: „Не може да се лекува." И най- после вие останете с убеждението, че тази болест е нелечима, обезсърчавате се. Разчитайте на вашия лекар вътре във вас, разчитайте на вашия Учител вътре във вас, разчитайте на себе си. че може да срещнете вашия Лекар или вашия Учител. Ако вие не ги слушате, тогава не може да имате никакво постижение. Защото в самовъзпитанието помнете едно: Вие като учители всякога ще предадете на вашите ученици вашите добродетели и вашите недъзи.
към текста >>
Питам: Какъв метод да употребим, че да направим заека
герой
?
Някой път има сянка по лицето. Когато видите някой лош човек, той е сянка. Виждаме неща, които не са реални. Вие тук сте избрали трите основни цвята, доста учени хора сте. Ние говорихме за трите цвята и вие сте ги взели вече.
Питам: Какъв метод да употребим, че да направим заека
герой
?
Заекът герой не може да бъде. Щом искаш да приложиш една идея и те е страх, ти не може да я приложиш. Светлина трябва да има умът, светлина трябва да има сърцето и чувствата. Щом умът, сърцето и душата участвуват, много неща могат да се приложат. В моята статистика аз съм намерил следното: на сто, 25 има изключения.
към текста >>
Заекът
герой
не може да бъде.
Когато видите някой лош човек, той е сянка. Виждаме неща, които не са реални. Вие тук сте избрали трите основни цвята, доста учени хора сте. Ние говорихме за трите цвята и вие сте ги взели вече. Питам: Какъв метод да употребим, че да направим заека герой?
Заекът
герой
не може да бъде.
Щом искаш да приложиш една идея и те е страх, ти не може да я приложиш. Светлина трябва да има умът, светлина трябва да има сърцето и чувствата. Щом умът, сърцето и душата участвуват, много неща могат да се приложат. В моята статистика аз съм намерил следното: на сто, 25 има изключения. От 25, 100% имате приход.
към текста >>
23.
Бомбардировка на София, на 10 януари 1944 г.
, 10.01.1944 г.
На английския министър-председател и
герой
на Великобритания се приписва фразата:"София трябва да бъде изравнена със земята и в развалините й да се засеят картофи!
На днешната дата се навършват 70 години от най-унищожителните бомбардировки над нашата столица. През Втората световна война, в продължение на три и половина години, София е подложена на многобройни бомбардировки от Съюзническите войски поради факта, че България е съюзник на техния враг Германия. Нашата държава реално не воюва с нито една страна от антихитлеристката коалиция, но това не й спестява трагедията. Много градове и села са разрушени частично, загиват хиляди цивилни българи. Бомбардировките над граждански сгради е наредено от Уинстън Чърчил, известен със своята омраза към българите.
На английския министър-председател и
герой
на Великобритания се приписва фразата:"София трябва да бъде изравнена със земята и в развалините й да се засеят картофи!
" През февруари 1944, след тримесечни жестоки бомбардировки президентът Рузвелт телеграфира на Чърчил с предложение бомбардировките да спрат. Отговорът на Чърчил е повече от циничен:„След като лекарството е свършило толкова добра работа, нека да продължат да получават допълнителни дози от него.” Най-жестоката бомбардировка е извършена на 10 януари 1944 година, която преминава на два етапа – дневен и нощен. В дневната бомбардировка участват около 330 американски самолета, а в нощната – около 80 британски. Във въздушния бой българите свалят 6 „летящи крепости” и 5 изтребителя, защитниците на София дават жертва 7 пилоти, сред тях - подофицерите Симеон Михайлов и Атанас Кръстев.
към текста >>
24.
Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.
, 12.02.1972 г.
Той зрееше под напора на бушуващи бури и ветрове, които
геройски
превъзмогваше, но той зрееше и под тихите звуци на една небесна слънчева музика, която го обливаше с хармония и благодат.
от сестра Стоянка Илиева при погребението на Паша Теодорова Един узрял плод се откъсна и падна, но не на земята. Две светли ръце го поеха, те ще го отнесат нагоре към Слънцето, откъдето идваха живителните струи през дългите години, докато той зрееше. А той растеше, наедряваше и къпан от росата на ведрите пролетни утрини, той зрееше под зноя на спокойните летни дни.
Той зрееше под напора на бушуващи бури и ветрове, които
геройски
превъзмогваше, но той зрееше и под тихите звуци на една небесна слънчева музика, която го обливаше с хармония и благодат.
Затова и тъй добре узря и се наля, и насити с ухание и сладост.И сега, в мига на неизбежната и временна раздяла, отнасяме, за да съхраним дълбоко в сърцата и душите си светъл и сублимен спомен за узрелия плод в живота и душата на нашата обична сестра Паша. Поклон пред паметта й. 13.02.1972 година, София. ПИСМО до Цанка Екимова от Гена Папазова и Димитър Христов
към текста >>
Паша Теодорова, една от стенографките, беше голям
герой
в това поприще.
Източник: 23. ЗАМИНАВАНЕТО НА ПАША 12 февруари 1972 годинаПаша Теодорова Изгревът - Том 13 ПАША ТЕОДОРОВА (Спомен от Веска Величкова)
Паша Теодорова, една от стенографките, беше голям
герой
в това поприще.
Тя беше иначе химичка както зная, учител по химия, но голям герой в тази си изява като стенографка, понеже тя беше извънредно късогледа и носеше много силни очила и с много голяма грижливост изработваше беседите, дешифрираше стенограмите, които тя е правила по време на беседите на Учителя. Беше също така много предан човек, много сериозен човек, много магнетичен благ човек беше тя и така тя и нейната сестра Аня бяха учителките, при които много от нашите братя, които не бяха взели образование се подготвяха за своите задочни изпити за гимназията. Тя по химия, сестра й по езиците: руски, немски, български. Знам, че нейния баща е бил руснак на Паша Теодорова. Тя имаше също дар да общува с Невидимия свят.
към текста >>
Тя беше иначе химичка както зная, учител по химия, но голям
герой
в тази си изява като стенографка, понеже тя беше извънредно късогледа и носеше много силни очила и с много голяма грижливост изработваше беседите, дешифрираше стенограмите, които тя е правила по време на беседите на Учителя.
ЗАМИНАВАНЕТО НА ПАША 12 февруари 1972 годинаПаша Теодорова Изгревът - Том 13 ПАША ТЕОДОРОВА (Спомен от Веска Величкова) Паша Теодорова, една от стенографките, беше голям герой в това поприще.
Тя беше иначе химичка както зная, учител по химия, но голям
герой
в тази си изява като стенографка, понеже тя беше извънредно късогледа и носеше много силни очила и с много голяма грижливост изработваше беседите, дешифрираше стенограмите, които тя е правила по време на беседите на Учителя.
Беше също така много предан човек, много сериозен човек, много магнетичен благ човек беше тя и така тя и нейната сестра Аня бяха учителките, при които много от нашите братя, които не бяха взели образование се подготвяха за своите задочни изпити за гимназията. Тя по химия, сестра й по езиците: руски, немски, български. Знам, че нейния баща е бил руснак на Паша Теодорова. Тя имаше също дар да общува с Невидимия свят. И си спомням само аз съм преживяла с нея един единствен такъв случай.
към текста >>
25.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя
, 0.0.1888 г.
Той зрееше под напора на бушуващи бури и ветрове, които
геройски
превъзмогваше, но той зрееше и под тихите звуци на една небесна слънчева музика, която го обливаше с хармония и благодат.
от сестра Стоянка Илиева при погребението на Паша Теодорова Един узрял плод се откъсна и падна, но не на земята. Две светли ръце го поеха, те ще го отнесат нагоре към Слънцето, откъдето идваха живителните струи през дългите години, докато той зрееше. А той растеше, наедряваше и къпан от росата на ведрите пролетни утрини, той зрееше под зноя на спокойните летни дни.
Той зрееше под напора на бушуващи бури и ветрове, които
геройски
превъзмогваше, но той зрееше и под тихите звуци на една небесна слънчева музика, която го обливаше с хармония и благодат.
Затова и тъй добре узря и се наля, и насити с ухание и сладост.И сега, в мига на неизбежната и временна раздяла, отнасяме, за да съхраним дълбоко в сърцата и душите си светъл и сублимен спомен за узрелия плод в живота и душата на нашата обична сестра Паша. Поклон пред паметта й. 13.02.1972 година, София. ПИСМО до Цанка Екимова от Гена Папазова и Димитър Христов
към текста >>
Паша Теодорова, една от стенографките, беше голям
герой
в това поприще.
Източник: 23. ЗАМИНАВАНЕТО НА ПАША 12 февруари 1972 годинаПаша Теодорова Изгревът - Том 13 ПАША ТЕОДОРОВА (Спомен от Веска Величкова)
Паша Теодорова, една от стенографките, беше голям
герой
в това поприще.
Тя беше иначе химичка както зная, учител по химия, но голям герой в тази си изява като стенографка, понеже тя беше извънредно късогледа и носеше много силни очила и с много голяма грижливост изработваше беседите, дешифрираше стенограмите, които тя е правила по време на беседите на Учителя. Беше също така много предан човек, много сериозен човек, много магнетичен благ човек беше тя и така тя и нейната сестра Аня бяха учителките, при които много от нашите братя, които не бяха взели образование се подготвяха за своите задочни изпити за гимназията. Тя по химия, сестра й по езиците: руски, немски, български. Знам, че нейния баща е бил руснак на Паша Теодорова. Тя имаше също дар да общува с Невидимия свят.
към текста >>
Тя беше иначе химичка както зная, учител по химия, но голям
герой
в тази си изява като стенографка, понеже тя беше извънредно късогледа и носеше много силни очила и с много голяма грижливост изработваше беседите, дешифрираше стенограмите, които тя е правила по време на беседите на Учителя.
ЗАМИНАВАНЕТО НА ПАША 12 февруари 1972 годинаПаша Теодорова Изгревът - Том 13 ПАША ТЕОДОРОВА (Спомен от Веска Величкова) Паша Теодорова, една от стенографките, беше голям герой в това поприще.
Тя беше иначе химичка както зная, учител по химия, но голям
герой
в тази си изява като стенографка, понеже тя беше извънредно късогледа и носеше много силни очила и с много голяма грижливост изработваше беседите, дешифрираше стенограмите, които тя е правила по време на беседите на Учителя.
Беше също така много предан човек, много сериозен човек, много магнетичен благ човек беше тя и така тя и нейната сестра Аня бяха учителките, при които много от нашите братя, които не бяха взели образование се подготвяха за своите задочни изпити за гимназията. Тя по химия, сестра й по езиците: руски, немски, български. Знам, че нейния баща е бил руснак на Паша Теодорова. Тя имаше също дар да общува с Невидимия свят. И си спомням само аз съм преживяла с нея един единствен такъв случай.
към текста >>
26.
Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя
, 08.02.1898 г.
Тя държи вътрешна връзка с него и продължава своя подвиг на избран
герой
на действието и в Епилога на Мировата пиеса, неотклонно до Борис Николов и всякога в негова защита.
Бързо излязох от вратата навън, но там Учителят излязъл вече от тялото си ме спря. “Ти трябваше да седиш при мен, когато заминавам.” Веднага се върнах обратно. Учителят беше напуснал вече тялото си.” Мария Тодорова преживява тежко раздялата с Учителя.
Тя държи вътрешна връзка с него и продължава своя подвиг на избран
герой
на действието и в Епилога на Мировата пиеса, неотклонно до Борис Николов и всякога в негова защита.
Защото тя знае, Духът на Учителя се проявява чрез най-чистите, най- безстрашните, най-готовите и най-смирените. Следват години на отстояване принципи и идеи, на постоянна Работа за да не се разруши съграденото от Учителя. В този процес М. Тодорова участва и със сърце и с ум. Всякога с открит поглед за Истината, за Справедливостта.
към текста >>
27.
Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов
, 19.12.1886 г.
Позволете ми да го определя като химн за живота на Петър Димков - живот служение на Бога и ближния, „помагане на страдащите”, както се изразява самият
герой
на повествуванието.
Разгръщам с обяснимо вълнение страниците на книгата, излязла изпод перото на неговата дъщеря забележителната наша художничка г-жа Лили Димкова. Книга, която дъщерята е посветила на своя баща („Петър Димков - моят баща”). И откривам, че езикът на авторката е пъстър и колоритен като палитрата с бои, с които тя рисува своите картини, излъчващи светлина и откровения от далечни светове. В разказа й оживява атмосферата на миналото с цялата му непринудена прелест, с неподправения аромат на детството и младостта. Текстът е написан живо и увлекателно, със завладяваща спонтанност и простота на изказа.
Позволете ми да го определя като химн за живота на Петър Димков - живот служение на Бога и ближния, „помагане на страдащите”, както се изразява самият
герой
на повествуванието.
Живот, пронизан открай докрай с вяра в Създателя мощна и непоклатима, упование в Неговия Промисъл за света и човека, самоотвержено отдаване на силите и знанията си за целите на физическото и духовно здраве на човечеството. Живот на убеден Христов следовник, ученик на Бялото братство по убеждения и морал, мислене и поведение. Живот на един подчертано толерантен към всички хора човек. Личност с космополитен размах на мирогледа и на дейността му в служба на човешкия род. От гледна точка на медицинската наука и лечителското изкуство Петър Димков вече е получил признание като един от родоначалниците на ирисовата диагностика у нас и без съмнение неин най-виден представител, при това не само в отечеството си.
към текста >>
28.
Разговор на Учителя с брат Даниел Цион и брат Азриел
, 09.08.1940 г.
Герой
е само мирновременният труженик, този, който строи, а не този, който убива, при какъвто и да е случай и по каквато й да е причина".„Това възпитание трябва да започне още докато детето е в утробата на майка си.
Военното обучение е една трагедия за съвременното човечество, което трябва да насочи всичките си сили към плодотворен мирен труд. Младежите жертвуват най-хубавата си възраст, за да се учат как да убиват хората, как да разрушават построеното с непосилен труд. Тази възраст, в която творческите сили са най-активни, трябва да служи на градежа, а не на разрушението".„Да се даде път на свобода на всички народи и на отделните индивиди да се развиват при условия, при които да не се чувствува нито сянка от каквото и да е насилие или ограничение".„На просветата и възпитанието трябва да се даде съвсем нова насока. Децата трябва да отхвърлят изцяло възможността за проливане на кръв. Героизмът трябва да се постави на съвсем друга основа.
Герой
е само мирновременният труженик, този, който строи, а не този, който убива, при какъвто и да е случай и по каквато й да е причина".„Това възпитание трябва да започне още докато детето е в утробата на майка си.
Само едно ново поколение може да даде едно осъществяване на горните условия за един действително продължителен и траен мир".Изобщо, в цялата книга равин Даниел Цион се старае да приобщи читателите си - своите сънародници - към новото, към идеите за новия живот. Той им препоръчва вегетарианството, като за целта цитира мисли от Питагор, Сенека, Плутарх, Волтер, Ламартин, Шопенхауер и Толстой.За религиозния егоизъм равин Даниел Цион казва: „Този вид егоизъм е не по-малко вреден от другите. Носителите на религиозния егоизъм винаги са пораждали жестоки борби уж в защита на религията. И вместо любов, както трябва да се предполага, сеели са омраза между хората".На много места, в подкрепа на окултните истини, той цитира Макс Хайндел, основателя на Розенкройцерското общество в Калифорния, Америка.Така идеите на Учителя, възприети от главния равин в България Даниел Цион, сочат на цялото световно еврейство нов път - единствения спасителен път - пътя към Христа! Днес световното еврейство и специално това в еврейската държава Израел, е поставено пред една важна, съдбоносна историческа задача - да разреши правилно, разумно въпроса, спора с арабския свят.
към текста >>
НАГОРЕ