Търсене в текстове за 'Герой'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 114 резултата в 84 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те не убиват, защото в тях светлина от истината е озарила арената на вътрешния живот, където скрит до тоя час се е таял най-страшният звяр – личният егоизъм, с когото предстои геройска борба.
Животът се сътворява в процеси скрити, нечути от никого. Първата клетка на зародиша начева своя живот без особени пертурбации, които са само моменти от живота, но не и самият той. Нима духовният човек не познава бурите! Или пък мислят, че оня който не убива, върши това от страх или защото не знае да борави с ножа. Не, тия които проповядват ненасилието, са най-силните; те не убиват, защото да убива е свойствено на оня, който има страх от своя враг. Те не убиват, защото в тях светлина от истината е озарила арената на вътрешния живот, където скрит до тоя час се е таял най-страшният звяр – личният егоизъм, с когото предстои геройска борба. Днес в света има повече страхливци от всеки други път. Днес е впрегнат в работа най-низшият, най-сквернят слой на човешката мисъл и като негов най-величав апогей е огнестрелното оръжие. Ние нито за момент не ще престанем да мислим, че убийството е най-тежкият грях, но все пак хвала на тия, които някога с гърди са опирали броните и тежките копия. В тях е имало повече самоотверженост, повече геройство. Има ли по-голям позор в нашето време от това скрито убиване, наречено стреляне от засада?
към текста >>

В тях е имало повече самоотверженост, повече геройство.
Не, тия които проповядват ненасилието, са най-силните; те не убиват, защото да убива е свойствено на оня, който има страх от своя враг. Те не убиват, защото в тях светлина от истината е озарила арената на вътрешния живот, където скрит до тоя час се е таял най-страшният звяр – личният егоизъм, с когото предстои геройска борба. Днес в света има повече страхливци от всеки други път. Днес е впрегнат в работа най-низшият, най-сквернят слой на човешката мисъл и като негов най-величав апогей е огнестрелното оръжие. Ние нито за момент не ще престанем да мислим, че убийството е най-тежкият грях, но все пак хвала на тия, които някога с гърди са опирали броните и тежките копия. В тях е имало повече самоотверженост, повече геройство. Има ли по-голям позор в нашето време от това скрито убиване, наречено стреляне от засада? Всяко такова дело е двоен грях. Убийство и отвратителна страхливост. Това, което някога са вършели най-силните мъже, днес го вършат и децата, а за неговото усъвършенствуване, за пътищата на тия смъртоносни ядра работят учени, професори, с „най-дълбоки" познания, с висша математика. – Вегетират, – казват тия, които не смеят да оставят живи своите врагове, защото се боят от тях.
към текста >>

Нима има геройство в това?
– Вегетират, – казват тия, които не смеят да оставят живи своите врагове, защото се боят от тях. – Вегетират, – казват за тия, които доброволно се отказват от онова, което ще оскуди (ограничи) другите. Добре, да поставим на преоценка следното: Яви се у тебе едно желание, една мисъл да се добереш до нещо, което ще наслади тебе, а ще лиши другия. Кое е сега силата, да се нахвърлиш под подбудата на твоите страсти към него, или да си поставиш сам въздържание? Какво по-лесно от това да посегнеш и откъснеш чуждия плод. Нима има геройство в това? Нима ония, които днес се възпират нямат смелост за това, или друго движи душата им? Не вегетират, а живеят, учат най-великото изкуство да служат на Богочовека в нас, а не на мъничката плашлива животинка, която унищожава като гъсеницата, мислят с ума на паяка, който плете изкусни мрежи, стреля от засада с продуктите на съвременния гений и люби така, както вълкът люби малките агънца. Нови хора се раждат сега. Неусетно те въстават из развалините, из пепелищата, създадени от тия които „не вегетират", хора с нов морал, с нова естетика. Те не са свързани още в никакви стройни редици, а са разпилени по света, както звездите по небето.
към текста >>

2. Опити върху научна астрология Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Впрочем, геройството, което един факир показва да живее, напримерq няколко седмици без дишане и храна, би се тълкувало на пръв поглед, като един регресивен акт.
Четох няколко статии на видни лекари и професори – никой не оспорва достоверността на фактите: търсят само обяснение. Мнението на М. Бонсинели за каталепсията е твърде интересно. Аз го резюмирам. Една част от нервната система е подчинена на волята ни, която дирижира мускулните движения, друга част управлява движенията на сърцето, дишането и т.н. Впрочем, геройството, което един факир показва да живее, напримерq няколко седмици без дишане и храна, би се тълкувало на пръв поглед, като един регресивен акт. Случаят, обаче, с Тара бей. където то е едно абсолютно волево завладяване, е вече много ценено, поради грамадната перспектива, която отваря на съвременната наука. Това е в общи черти всичко, което чух от факира Кир Тор Кал доктор Тара бей. (Превод от френски).
към текста >>

3. Вести Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Така макар и не като герой От зла беда да се избави, И Господа все да си слави.
и, ето, дни остават още пет, – Не може пеш да стигне в срока. И спомнил си речта жестока – Бесилка как ще вдигне злият Бей. И как той, клет, там ще се залюлей... И тутакси от друм отбива, Колене под стан подвива, Задавен в плач, набързо шапка снел, Особена молитва произнел – Бог милостив да му изпрати Един бръз кон със знати-непознати. Кон-вихрогон да възседне той. Та всеки ден да взима път за два И в срока си да стигне във града. Така макар и не като герой От зла беда да се избави, И Господа все да си слави. И щом Иван излязъл пак на друм, Насреща му ага, като пред кум, Придържа кон и маха, вика, Тъй както е за свет прилика. Зарадвал се, обрадвал се Иван На своя си чудесно хубав план. И отърчал засмян и весел, – Зер, как на кон се би понесъл, Но тутакси той видял и разбрал, Че още по на зло е връхлетял. Агата тоз държал кобила, Наскоричко що е ожребила, Та кончето не могло е да върви, И чудел се как път да продължи. И ето му рая безправна – Нечакано Иван изпадна.
към текста >>

4. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Онзи, който иска да бъде брат, сестра, и майка на Христа, той трябва да бъде първостепенен герой в свята.
Не, не е тъй! Сега ще ви кажа: за да може да станеш ученик, за да може да ти се поверят онези тайни на природата, ти най-първо, трябва да станеш брат, и сестра, и майка на Христа. Правилото е ясно. Волята Божия като мине през всичките живи клетки на твоя организъм и обърне твоята материална и реална любов, ти ще бъдеш пред вратата на Храма и Христос тогава ще излезе и ще каже: „Добре дошъл брат, сестра, и майко! " ще тури ключа, ще отвори вратата и ще те въведе в Храма. Онзи, който иска да бъде брат, сестра, и майка на Христа, той трябва да бъде първостепенен герой в свята. Първостепенен герой не само в обикновения смисъл, но да бъде герой и по ум, и по душа, и по дух. Той трябва да има едно сърце чисто като кристал; в ума му да има светлина като слънцето; да има една възвишена и благородна, широка душа като цялата вселена; един крепък Дух, като Бога! Значи, за да дойде Любовта като принцип, всяко престъпление трябва да се помете, ни помен не трябва да остане в света от престъпленията. Всички престъпления трябва съвършено да се изметат от нашия свят и, когато вие очистите вашия свят от всички престъпни работи, лоши мисли и желания и проектирате тази Божествена Любов през вашата душа и дух, ще станете сестри, и братя, и майка. Тогава елате при мен, и аз сам ще отворя вратата на Храма и ще ви заведа вътре.
към текста >>

Първостепенен герой не само в обикновения смисъл, но да бъде герой и по ум, и по душа, и по дух.
Сега ще ви кажа: за да може да станеш ученик, за да може да ти се поверят онези тайни на природата, ти най-първо, трябва да станеш брат, и сестра, и майка на Христа. Правилото е ясно. Волята Божия като мине през всичките живи клетки на твоя организъм и обърне твоята материална и реална любов, ти ще бъдеш пред вратата на Храма и Христос тогава ще излезе и ще каже: „Добре дошъл брат, сестра, и майко! " ще тури ключа, ще отвори вратата и ще те въведе в Храма. Онзи, който иска да бъде брат, сестра, и майка на Христа, той трябва да бъде първостепенен герой в свята. Първостепенен герой не само в обикновения смисъл, но да бъде герой и по ум, и по душа, и по дух. Той трябва да има едно сърце чисто като кристал; в ума му да има светлина като слънцето; да има една възвишена и благородна, широка душа като цялата вселена; един крепък Дух, като Бога! Значи, за да дойде Любовта като принцип, всяко престъпление трябва да се помете, ни помен не трябва да остане в света от престъпленията. Всички престъпления трябва съвършено да се изметат от нашия свят и, когато вие очистите вашия свят от всички престъпни работи, лоши мисли и желания и проектирате тази Божествена Любов през вашата душа и дух, ще станете сестри, и братя, и майка. Тогава елате при мен, и аз сам ще отворя вратата на Храма и ще ви заведа вътре. Ясно ви говоря!
към текста >>

5. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Никой от тях не можеше да отговори на въпроса на Вайдхава — така се наричаше нашият герой.
Звездното му тяло дишаше светлина и топлина и той с презрение гледаше жалките си човешки останки, които беше вече напуснал, чувствувайки се щастлив в тишината и покоя, които го обгръщаха. „Ето, че се намерих на пътя към небето", говореше той на себе си. „Дано да узная, где се намира небесния чертог, където живее Брама, творящ правосъдие. който наказва престъпните и възнаграждава праведните". Летейки из пространството, той срещна тълпа същества, покрити с нравствени язви, роптаещи непрестанно. Никой от тях не можеше да отговори на въпроса на Вайдхава — така се наричаше нашият герой. Бедните мъчещи се духове нищо не знаеха за правосъдието на Брама, слушали бяха само, че той живее някъде над звездните висини и че само чистите могат да се повдигнат пред неговия ослепителен трон. Вълните на незнайните закони изнасяха праведните пред лицето на Брама и същите тези вълни отхвърляха престъпните и недоволните в бездната на изкуплението. Щастливият и пълен с вяра Вайдхава, славейки Брама, неговото могъщество и правосъдие, беше обгърнат от вълните на хармонията и беше пренесен във висшите сфери на светлината, където срещна такива праведници, какъвто бе и той сам: лъчезарни и мъдри да славят Брама и неговото правосъдие. На въпроса на Вайдхава, къде се стремят, те отговориха: „Там където и ти... Км трона на Брама, за да получим награда за понесените несправедливости, за нашия труд и вярата ни в него". Работещ с постоянство, Вайдхава летеше все нагоре заедно със своята дружина праведници, пълни с вяра; те усърдно славеха мъдростта и милосърдието на Брама.
към текста >>

6. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Имай кураж да бъдеш герой." Тъй, нека всеки човек носи любов в сърцето, светлина в ума и свобода в душата!
Така отивам аз при всички хора и им раздавам скръб. И ти, душа, ще получиш дял от тази скръб. – Дай ми колкото искаш, аз искам от тази скръб! – Не, твоето време не е дошло още; ти видя, че още половината от твоята чаша е неизпита; ти видя Луцифер и Учителя-Христос. Те ще ти бъдат сила, подкрепа в света. Имай кураж да бъдеш герой." Тъй, нека всеки човек носи любов в сърцето, светлина в ума и свобода в душата! Нека всеки човек бъде носител на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина! Мисли по повод посещението на Агнеса Хофман Ако хвърлим поглед върху миналото на човечеството от едно по-дълбоко гледище, ще видим не вече един хаос, не един калейдоскоп на събития, несвързани с нищо помежду си, но едно закономерно развитие на силите, заложени в човешката душа. И всички външни прояви на дадена култура са отражение, израз на тая степен на съзнание, в което се намира тогаз човечеството. Духовната вълна, която залива днес цялото земно кълбо, според някои може да е нещо случайно, но тя си има дълбоки причини в законите на развитието на човешката душа. Тая духовна вълна показва събуждане на по дълбоките сили на душата.
към текста >>

7. МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Старателни грижи положиха за него: разтривки, масажи, мазане и пр.. После го изкараха на открит въздух, Той се подкрепи с храна и почна да докладва на шефа на общината, разхождайки се със спокоен вид, като че ли не беше герой на една нечувана одисея.
Шестимата помощници бяха все там. Флуоресценция пронизваше полутъмната стая. Те простряха ръцете си към схемата. Една пара се появи във въздуха и тихо, внезапно, прозрачният ковчег беше заедно с оператора в същото положение, както при тръгването. Изкараха го, твърд като мумия, бързо го пренесоха в съседната стая, дето му направиха топла баня. Старателни грижи положиха за него: разтривки, масажи, мазане и пр.. После го изкараха на открит въздух, Той се подкрепи с храна и почна да докладва на шефа на общината, разхождайки се със спокоен вид, като че ли не беше герой на една нечувана одисея. * * * Всяко благородно желание, което се породи у вас, колкото и микроскопическо да е, то ще определи вашето щастие за в бъдеще. Всички хора определят своя живот според момента, в който действуват, защото след този момент идат всички други условия. Това е възпитание. Когато вървиш по закона на Любовта, ти си чист. Когато в теб присъствува живата чистота, ще почувствуваш радост в себе си.
към текста >>

8. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Столетие по-рано обаче преди Ян Хус, в Цариград на кладата бе жив изгорен Василий - началника на богомилите - заедно с други богомили и той се е държал не по-малко геройски, отколкото Хус.
След като констатира, че у българите има едно голямо незачитане на българското и непознаване на доброто и ценното в себе си, че систематически и в литература (Баю Ганю), и в църква (проповеди повече изобличителни), и в политика се е изтъквало отрицателното у българина, тъй че като се каже „българска работа", разбира се „лоша работа”, г. Чилингиров подробно изтъкна, че България е дала нещо велико и ценно в миналото, а именно богомилството; а в ново време тя е дала и много велики хора, които са гордост за съседните народи и които имат български произход. Такива има и в Румъния, и в Сърбия, и в Гърция. Трябваше чужденци да ни кажат, че българските богомили са предтеча на реформацията; нещо повече, че богомилството е най-великото духовно движение в средните векове за високи идеали и за свобода на съвестта и че България и славянството именно чрез богомилството са вложили своята дан в общочовешката съкровищница. Чехите си имат своя Ян Хус, когото те почитат и целият свят с тях. Столетие по-рано обаче преди Ян Хус, в Цариград на кладата бе жив изгорен Василий - началника на богомилите - заедно с други богомили и той се е държал не по-малко геройски, отколкото Хус. От него се изисквало не да се откаже от своите убеждения, а само да се поклони на кръста, но той не приел, издигайки лозунга за свободата на съвестта в онези времена, когато трябвало с живота си да заплати своята преданост към високия идеал. У богомилите ние виждаме най-възвишени идеали, преданост, самопожертвувание, чистота, идеализъм. За жалост обаче и днес, под влияние на Византия, духовенството и интелигенцията още не са признали истината относно богомилството, тъй както я изнася г. Ст. Чилингиров и др. наши и чужди историци, професори, познавачи на нашето минало.
към текста >>

9. Събудете се, деца на светлината! – продължение Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Сгреши ли веднъж, той геройски трябва да понесе последствията на това, което е направил.
Всички се стремят да проникнат в него и да го разберат, да схванат връзката, която съществува между отделните прояви на живота. Веднъж човек разбрал връзката между частите и цялото, той знае вече, че доброто или злото, което върши има влияние не само върху него, но и върху всички същества в света. Ако човек е изложен на болести, на страдания и нещастия, това се дължи на единствената причина, че той е отворил в себе си пътищата на злото. Съвременните хора не трябва да се плашат от това, което иде в бъдеще. Човек трябва да се плаши и да мисли, докато не е сгрешил. Сгреши ли веднъж, той геройски трябва да понесе последствията на това, което е направил. Готов ли е за това, той е на безопасно място. Човек трябва да знае, че всичко, което върши, се пише върху него: на лицето, на ръцете, по цялото му тяло е написан неговия живот, както в миналото, така и в настоящето, и той трябва съзнателно да изправи всички криви неща. Само по този начин ще се създаде истинска наука за доброто, защото само добрият живот може да се нарече истински. Съвременният човек още не знае, защо е създаден света, и защо той е дошъл на земята. Всяко растение, всяко животно, всеки извор, всеки човек изразява нещо ново.
към текста >>

10. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Аз бих искал следователно да ви заинтересувам единствено с душата на моя герой, да ви дам възможност да я видите такава, каквато тя ми се представи в моята младост - свръхчовешка, напълно божествена, като една звезда - сестра на оная, която се издигна над земния мрак преди двадесет столетия.
Да говоря ли още и за други дарове, всякога спонтанни, неочаквани и благодетелни? Миналото, бъдещето, пространството бяха за него прозрачни. Той казваше тъй лесно на един запитвач: „Твоят приятел прави в тоя момент на еди кое място това и това", както на другиго: „Еди кой ден, еди коя година ти помисли еди какво си." В добавка, анекдотите, които бих могъл да ви разкажа, тъй много надминават всяка вероятност, че предпочитам да не се спирам върху тях. Действително, един подвиг показва в духовно отношение стойността на неговия автор. Истина е, че чудесата интересуват публиката и водят към бърза знаменитост, обаче онова, което увлича религиозните души, то е не толкова формата на чудесата, колкото душата. Аз бих искал следователно да ви заинтересувам единствено с душата на моя герой, да ви дам възможност да я видите такава, каквато тя ми се представи в моята младост - свръхчовешка, напълно божествена, като една звезда - сестра на оная, която се издигна над земния мрак преди двадесет столетия. Ако, слушайки ме, вие подирите друго нещо освен небето, целият мой разказ става безполезен и неуместен. Да бъде човек свидетел на чудеса не е голяма рядкост; да прави човек чудеса, истински чудеса, не е много трудно. Но да мисли, да обича, да чувствува, да работи, да се възпламенява, да иска постоянно хармония с Вечната Светлина, това е подвиг. Защото за човека, за който ви говоря, изцеряването от тифусна треска беше тъй естествено, както плащането заплатата на един б\ден или даването формулата на един реактив. Всичко в него беше бащинско милосърдие и вродена доброта.
към текста >>

Това са малки слабости, без съмнение, но солидната добродетел изисква нещо повече от едно случайно геройство.
Небето е, което прави всичко". Един ден го заварих в неговата кухня, прав, закусващ късче сух хляб с чаша вода и, понеже се учудих на неговата невзискателност, тоя човек, който ни една минута не принадлежеше на себе си, който раздаваше всичко, което притежаваше, който прекарваше своите дни и нощи в страдание за другите, ми отговори с добродушие: „Но аз закусвам много добре и от друга страна, тоя хляб, който добрият Бог ми дава, аз не съм го спечелил." Той никога не се отклоняваше от това невероятно скромно поведение. В нашия модерен живот, дето царува правилото „всеки за себе си", той всякога заемаше последно место, отстъпвайки на пряко вървящите, на нетърпеливите, на грубите, като играеше ролята на доброволен глупец и се усмихваше, като че никога нищо не е забелязал. В старите книги е писано, че мъдреците, с цел да се оттеглят във величествените красоти на Абсолютния, се отказват да гледат повече земните случайности и презират жилото на тълпата. При все това обаче, в действителност има малко философи, които допущат да бъдат прередени например, на едно гише с натрупани хора. Това са малки слабости, без съмнение, но солидната добродетел изисква нещо повече от едно случайно геройство. Срещат се хора, способни на отделни хубави жестове, но чието морално дъно остава малко нечисто и, съгласно с учителите на вътрешния живот, аз мисля, че съвършенството не седи в някакви отделни блестящи актове, а повечето в добродетели, търпеливо прилагани в течение на целия ден и на целия живот По тоя начин, скромното държане на нашия мистик трябва да ни открие Светлината по-добре, отколкото неговите чудеса или неговите поучения. Писано е. „Съдете за дървото по неговите плодове! " В тоя човек, тъй близък на нас, можеше да се обхване с един и същ поглед идеалното с реалното, теорията с практиката, божественото проникващо земното, и всичко това заедно очертаваше най-живия образ на онова, което трябва да са били някога живите уроци на нашия Господ Христос. Никакъв недостатък, никакво неравновесие в моралната личност на тоя съвършен служител; постоянно еднакъв, солиден и мекосърдечен, той изглеждаше единствен по-дълбоката хармония на своите най-разнообразни качества.
към текста >>

11. ВЕСТИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ще се видим ний отново, Ти възкръснал и учен И със име светло, ново, По-герой да си от мен.
Него слънцето ще греее, Бога ще познае нов. Той. Ето взимам вече книга, Нека мра, но ученик! И тъма от мен се вдига — Виждам чист и мил светлик. Няма студ, ни дрипи вече, Хубав е за мен света. Нежни струи отдалече Къпят ме със чистота. Тя. Ще се видим ний отново, Ти възкръснал и учен И със име светло, ново, По-герой да си от мен. 12. XI. 1931 г.
към текста >>

12. СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Никакво геройство вън от любовта не може да съществува.
Ти трябва да любиш мъдростта, защото без мъдростта живееш в мрак, а не в светлина. Ти трябва да обичаш истината, понеже инак не ще дойде свободата. Не външната свобода, но вътрешната. Външната свобода е резултат на вътрешната. Вън от любовта никоя свобода не съществува. Никакво геройство вън от любовта не може да съществува. Ако ти не обичаш, нищо не можеш да направиш. Това е аксиома. Също така и никакво знание не можеш да имаш, ако не обичаш, ако не допуснеш любовта в себе си. Ако приложим закона за любовта, ще имаме резултат. Той е най-мощният закон.
към текста >>

13. ВЕСТИТЕЛ ПОДАРЪК - ХЕЛМИРА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Герой в света може да бъде само оня, в когото живее Истината.
Това е Истината. Има нещо по-високо от властта. Това е Истината. Тази Истина ще отвори пред тебе велик простор и ти ще прогледнеш. Когато тя дойде у теб, ще направи ума ти светъл, в сърцето ти ще внесе мир, а на тялото ти ще даде сила и здраве. Герой в света може да бъде само оня, в когото живее Истината. Само той може да се жертвува и когато се пожертвува, ще влезе да живее в душата на своя народ.
към текста >>

14. А ТИ ?- ТЕОФАНА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася позор и хули, злорадства и обвинения.
Аз не наричам силен човек оня, който убива другите. Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо, той не се защищава. Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася позор и хули, злорадства и обвинения. Ето човекът! Ето Исус! На първообразния език, на който това име е изречено, то означава: човекът, който иде на земята, брат на страждущите. Ето защо, в широк смисъл на думата, „Исус" е всеки, който страда, и като герой носи своите страдания „Исус" е всяка страдаща човешка душа, която изработва своето спасение. „Исус" ~ това е едната опорна точка на човека.
към текста >>

Ето защо, в широк смисъл на думата, „Исус" е всеки, който страда, и като герой носи своите страдания „Исус" е всяка страдаща човешка душа, която изработва своето спасение.
Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася позор и хули, злорадства и обвинения. Ето човекът! Ето Исус! На първообразния език, на който това име е изречено, то означава: човекът, който иде на земята, брат на страждущите. Ето защо, в широк смисъл на думата, „Исус" е всеки, който страда, и като герой носи своите страдания „Исус" е всяка страдаща човешка душа, която изработва своето спасение. „Исус" ~ това е едната опорна точка на човека. „Христос – сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите – това е другата опорна точка на човека. Човекът – като „Исус" – научава дълбокия смисъл на страданията – оня божествен процес, чрез който той изработва своя характер. Защото най-ценното у човека – това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията, и само когато мине през този огън и устои на всички изпитни, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим.
към текста >>

15. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ- ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Линдберг, който забягна напоследък в Англия поради американските гангстери, не е само герой на авиацията.
Той е от първите герои в една област, той е „банбрехер" (пътепробивач) и неговата слава е вече безсмъртна. Тия първи герои в дадена област на живота стават и мярка на нещата. Неговата безсмъртна слава е изразена с звездата на аполоновия хълм. Неговият полет на мисълта и инициатива се виждат от дългата линия на ума, която отива към луната и към края извива надолу към марсовото поле. Линията на съдбата, която е цяла и извива към юпитеровия хълм, говори също изразително за неговата световна слава. Линдберг, който забягна напоследък в Англия поради американските гангстери, не е само герой на авиацията. Той в последно време се занимава с физиология и анатомия и има значителни открития в това направление. Ръката на Дуглас Файрбанкс Дуглас Файрбанкс е един от щастливите киноартисти. За него всичко е възможно, той всичко постига. Ние го познаваме от идеалния образ, създаден от него в „Багдатският крадец". Файрбанкс е жизнено-динамичен тип, с големи запаси на жизнена енергия.
към текста >>

16. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Само с любовта човек може да бъде герой!
Докато любовта не влезе в душата ти, не можеш да разбереш истината. Почва се с любовта. Коя е отличителната черта на любовта? Тя ражда живот, който не се окислява! Да обичаш, но с обич, в която не се заражда никакво изкушение. Само с любовта човек може да бъде герой! Ако ти имаш любов и ако твоята любов след три месеца се изменя и изгубва, това не е любов. Реалност е това, което се усилва. Твоята любов след време трябва да расте. Никога не трябва да изменяш своята идея за един приятел, когото обичаш. Това е приятелство.
към текста >>

17. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта: В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух, един герой.
Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става. От очите му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е любов! Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение – възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта: В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух, един герой. Той всичко преодоля: и мъчения, и кръст, и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята. Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек.
към текста >>

Ние го виждаме като герой на изкуплението.
Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на божественото кръвообращение на живота. При своето идване преди 2000 години на земята, Христос ни е показал само едната страна на своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания. Ние го виждаме като герой на изкуплението. Хората не познават още Христа в неговата слава, в неговата божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи - те мигом ще се разтопят! В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпнат.
към текста >>

18. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата.
Първата - това е съсредоточаване и възвишаване на духа, настройване на себе си, достигане състоянието на Христа. „Оживявай се, запалвай се вътрешно, твори в себе си търпение, мир вътрешен, прошение"'..., а когато победиш себе си, не се спирай на това, живеейки само в духа - премини към жертва на тялото... Прониквай, оживявай тялото си с този тон, с тези чувства, с този живот, който си пробудил в своя дух, а после - така проникнат от духа, живей, работи, върши своите задължения - преминавайки към третата жертва, жертвата на делото: давай плодове във всички области на твоя живот - както от жертвата на духа, така и от жертвата на тялото". Жертвата трябва да обгърне личния и обществения живот, поезия, изкуство, наука, философия, апостолство... всичко. Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св.
към текста >>

19. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Разбий веригите хилядолетни, герой бъди и в светло царство – цар!
Разбий ги, само ако знаеш как – с един замах, ил с вяра търпеливо. Какво от туй, че ти си волен друмник по ширните полета на духа? И в тайните градини на сърцето отглеждаш дивни плодове, цветя? Не си ли все пак прикован неволно в една мечта, с един призив във душата? Не виждаш ли в мираж и в сън години заключения свят на свободата? Разбий веригите хилядолетни, герой бъди и в светло царство – цар! И сам сложи на своята корона най-бляскавия камък – скъп кристал от всички сълзи в робството проляни. S. О. Славчева Птичка пей на Рила тихо, нежно, малка, сива над скали прелита, кацва върху преспи белоснежни, незабравката умилно пита, Що е цъфнала край снеговете, синя като сините лазури: – Незабравке, мое мило цвете, Още жива ли си подир тия бури, гдето вяха ветри многогласни? На ламя небето се обърна, Гдето молнии светкаха опасни, где градушка ля се едрозърна. Аз едвам се скрих из камънака; Там с краченца слаби се катерих, страхъ ме беше, незабравке, плаках, ужасена зъзнех и треперех.
към текста >>

20. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Няма съмнение, че различните народи на западния свят имат различна нюансировка в даването на главния герой, синтезиращ философската концепция на автора, но неговият първообраз всякога лежи в хамлетовското начало.
Всеки такъв човек днес преживява страдания, чиято интензивност го отдалечава от трагедията на сцената, защото те изглеждат наивни и нагласени пред истинския трагизъм на живота. Хамлет се среща вече на всека стъпка. Западната, специално славянската трагедия е по-близо до хамлетовската, отколкото до фаустовската. Хамлет има повече превъплъщения отколкото Фауст, който изживява своето противоречие при една специална обстановка, върху фона на един алхимизъм, даден сложно символично от безсмъртния немски поет. В големите противоречия, които изживяват и героите на Толстой и Достоевски, ние имаме повече хамлетовското, отколкото фаустовското начало. Няма съмнение, че различните народи на западния свят имат различна нюансировка в даването на главния герой, синтезиращ философската концепция на автора, но неговият първообраз всякога лежи в хамлетовското начало. Само северните писатели като Ибсен, Брандес, Йоханес Боер и други, дадоха някои по-избистрени и оригинални типове, които също така са превъплъщение на Хамлет, но които се отличават с по-голяма чистота и мистика, и чието търсене носи белега на далечния и студен север. Най-яркият представител, който синтезира северния тип на западната култура е Пеер Гинт. За да бъде картината по-пълна, нека да видим облика на тая западноевропейска душа, върху която като на разтопен восък се отпечатва знакът на нашето време. В случая, ние можем успешно да използуваме онова, което е дал Шпенглер, особено някои правдиви прозрения при сравняване на аполоновската душа на древността с фаустовската на Запада. Той казва, че аполоновското начало дири красотата във формите на човешкото тяло или в неща, които се намират непосредствено до нас.
към текста >>

21. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ной е всеизвестният герой на сказанието за потопа.
Но не само това: голяма част от съвременните хора, макар и да живеят в една епоха, в която действат мощните струи и на „новозаветния живот", и на „живота на праведните", и на „живота на ученика", остават в дълбочината на душата си, в основната тенденция на своя живот, същински старозаветници. Нека пристъпим сега към очертаване архаичният образ на най-големия от патриарсите – АВРААМ За да бъдем верни на стила на Стария Завет, ще дадем една скица на неговото родословие. Ето някои пояснения на горната скица. Сит , това е третият син на Адам и Ева, роден след Авел, който бива убит от Каин, без да остави поколение. Сит е един вид заместник на Авел („друго семе вместо Авел", както се казва в книгата Битие). Ной е всеизвестният герой на сказанието за потопа. Останал едничък жив след това страшно бедствие, той ражда трима сина: Сим, Хам и Яфет. По линията на Сим се ражда след девет поколения Тара, баща на Авраам. Така че ако свържем главните точки, които очертават родословната линия на Авраам, ще получим: Сит – Ной – Сим – Тара – Авраам. От скицата се вижда, че Тара има още двама сина. За техния живот и съдба в Библията са дадени много оскъдни вести.
към текста >>

22. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-НОВОГОДИШЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Дотогава, докато човек постъпва зле или добре, той е герой в драмата на живота.
Но това няма да бъде още краят. След него ще дойде царството, което владее и над двете. За това царство малцина знаят. Жителите на това царство са облечени с власт и сила, на която нищо не противоречи. Тази сила, с която са въоръжени и синовете на светлината, ние наричаме Любов. Дотогава, докато човек постъпва зле или добре, той е герой в драмата на живота. В единия случай той е служител на злото — в другият е служител в царството на доброто. И някога когато Христос се намери в царството на злото, Пилат Му каза: „Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна или да Те разпна? Христос, Който разбираше закона му отвърна: „Ти не би имал никаква власт, ако не ти бе дадена отгоре". Христос се подчини. Пилат Го разпъна.
към текста >>

23. НОВИ НАСОКИ В ПОЗНАНИЕТО НА СВЕТА - ИНЖ. ХИМ. Д. КОЧЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Когато творецът пише за някоя радост, той пръв я изживява, ходи изправен и ликуващ, а други път плаче заедно със своя герой.
Това е така, защото не се счита за майстор на словото тоя, който не познава пълната хубост на своя език, който не е художник и музикант в широк замах и който не е събудил едно виждане у себе си в света на истината. Всеки искрен литературен опит е път към истината. Тая истина ни се разкрива чрез магията на словесното съдържание, чрез красотата на художническото постижение и чрез мъдростта, която наднича зад тях. Една написана книга е един къс от нечий живот, паметник на една тъга или на една радост, който паметник отново оживява, когато се хване в ръката. Една истинска книга може да върне назад марша на хилядолетията, да ни направи да заживеем с тях или да разгъне сцената с поглед в едно бъдеще, прозряно в неповторимия творчески миг на художника. Когато творецът пише за някоя радост, той пръв я изживява, ходи изправен и ликуващ, а други път плаче заедно със своя герой. Влезе ли съзнателно, като водолаз в лабиринта на една скръб, той я носи вече отпечатана на лицето си, ходи със свито сърце, пръв изживява най-печалните минути — превърнал света около себе си в скръбна панорама. Привидно животът на един голям творец преминава безбурно и равно в рамките на едно всекидневие, но малцина са тия, които виждат огромното вълнение, скрито зад привидно стихналата повърхност на живота му, където умират и се раждат светове, където се извършва най-страшната казън, където други път блъсва прекрасната и лъчезарна надежда на едно цяло столетие или епоха. За него, понякога изчезва обикновената катадневност, за да се замени с друга действителност. Хората за такъв човек изгубват индивидуалното си битие. те изглеждат като совалки, совнати напред и назад.
към текста >>

24. КЪМ ВИСШ ОБЩЕСТВЕН ПОРЯДЪК - Е. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Герой е онзи, който всякога е благодарен.
БЛАГОДАРНОСТТА Благодарността трябва да влезе в човешката душа като необходимост, не само за един момент, но завинаги. Герой е онзи, който всякога е благодарен. Благодарността носи безсмъртието, а неблагодарността — смъртта. Когато човек е всякога доволен и благодарен, той е придобил вече безсмъртието. Божественият живот може да се придобие само чрез любовта и благодарността. Бъди благодарен за всичко, при всички условия! Обрал те някой — благодари, че те обрал; казал някой лоши думи за тебе — благодари ; заболял си — благодари.
към текста >>

25. СПЪТНИЦИ - ДРУГАРИ - Б.К.Б. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Геройството им е голямо пред лицето на опасността.
Те са чисти. — Пазят грижливо телата си от нечистота. Пазят умовете си чисти от предразсъдъци и душите си чисти от суеверия. — Желанията им са обуздани. Умът им е бодър. Геройството им е голямо пред лицето на опасността. Може би не мислят всякога точно, вярно, право, но умът им е винаги чист, бистър, ясен, неразмътен. Те са правдиви. Вършенето правдата е най-голямото им удоволствие, Мнението и увереността им не могат се насили нито от авторитет, нито от сурова власт. Те са етични в ум и мисъл, както са етични в поведение и обноски. Любовта за тях е най-великото нещо в света.
към текста >>

26. ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - Е Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Който страда и носи разумно страданията си, той е герой.
ПЪТ ЗА СПАСЕНИЕ Няма живо същество на земята, което да не страда повече или по-малко. На всеки човек са дадени толкова страдания, колкото може да понесе. Великите хора носят велики страдания. Който страда и носи разумно страданията си, той е герой. Христос казва: „Който не вдигне кръста си и не ме последва, не е достоен за мене". Кръстът подразбира страданията. „Който не понесе страданията си и не тръгне след мене, той не може да наследи вечния живот." Човек се изпитва чрез страданията. Те са пробният камък за изпитване силата и характера на човека. Който издържа страданията, той е силен човек.
към текста >>

27. СЪЩНОСТ НА ИЗКУСТВОТО - SAGITTARIUS Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Как няма да бъде човек герой, когато се намира в един тежък танк, който може да мине отвсякъде и да устоява досущ на всякакво нападение.
В миналото героичността е била повече или по-малко неосъзнавана, резултат на нисши инстинкти и подбуди. Днес героичността е подбуждана от много по-висши интереси: преди всичко социална справедливост, нужда от простор, от въздух, от условие за по-добро развитие. Тя, героичността, е подготвена от високия национален дух за саможертва. Но тя има и още много по-висши подкладки. Съвременната героичност има зад себе си цялата световна наука и техника. Как няма да бъде човек герой, когато се намира в един тежък танк, който може да мине отвсякъде и да устоява досущ на всякакво нападение. Как няма да бъде човек герой под закрилата на щуките или тежките крепости. И колко още неща, открития на науката и техниката покровителствуват героичността у съвременния човек. В края на краищата, героичността, под знака на която живее целият днешен свят, е една чисто интелектуална — духовна проява. Героичността е цяла една сфера на дейност във физиологичния и умствено-духовния живот на отделния човек. От гледището на характерологията, героичността е един сбор от редица добре развити умствени способности, локализирани на определени места на главата.
към текста >>

Как няма да бъде човек герой под закрилата на щуките или тежките крепости.
Днес героичността е подбуждана от много по-висши интереси: преди всичко социална справедливост, нужда от простор, от въздух, от условие за по-добро развитие. Тя, героичността, е подготвена от високия национален дух за саможертва. Но тя има и още много по-висши подкладки. Съвременната героичност има зад себе си цялата световна наука и техника. Как няма да бъде човек герой, когато се намира в един тежък танк, който може да мине отвсякъде и да устоява досущ на всякакво нападение. Как няма да бъде човек герой под закрилата на щуките или тежките крепости. И колко още неща, открития на науката и техниката покровителствуват героичността у съвременния човек. В края на краищата, героичността, под знака на която живее целият днешен свят, е една чисто интелектуална — духовна проява. Героичността е цяла една сфера на дейност във физиологичния и умствено-духовния живот на отделния човек. От гледището на характерологията, героичността е един сбор от редица добре развити умствени способности, локализирани на определени места на главата. Тези мозъчни центрове френологията ги дава главно около ухото — непосредствено над и зад ухото.
към текста >>

28. Из ЦЕЛТА НА ЖИВОТА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Който страда, той е герой, от него човек ще стане, който не страда, той е обикновен човек,от него нищо не се очаква.
Понеже нито религията пито науката са в състояние да дадат на човека необходимото 3а правилното му развитие, тогава и животът му се обезсмисля. И наистина, ние виждаме, че земята е покрита с паметници, и то все на умрели хора. На земята са дохождали и велики хора, като Христа, например, Който от две хиляди години насам е все между хората; те разправят за страданията Му, плачат 3а Него, но и досега още продължават да Го разпъват. Казвате: какъв е смисълът на страданието? Велик е смисълът на страданието. Който страда, той е герой, от него човек ще стане, който не страда, той е обикновен човек,от него нищо не се очаква. Великите хора са хора на страданията. Христос понесе големи страдания, но с това той остави на света една велика свещена идея, която никога няма да умре. Неговата идея не умря, но и Христос не умря. Христос беше поставен на голям изпит: разпнаха Го, положиха Го в гроба, и на третия ден Той възкръсна. Ако християнството се крепи до днес, това се дължи на факта, че Христос и досега още живее между хората и ще продължава вечно да живее.
към текста >>

При това, ако вълкът изяде една овца, теглят му куршум, и всичко с него се свършва Ако един християнин убие на бойното поле 10-20 души, веднага го възнаграждават, дават му кръст 3а храброст и го признават за герой.
Само тогава може да се говори неразбиране на живота. Мнозина мислят, че са дошли на земята, 3а да прекарат живота си, както и да е, и да си заминат. Така и вълкът мисли. Той гледа да се добере до някой кошара, да открадне една овца, да я изяде, и нищо повече. Ако и човекът мисли по същия начин, каква е разликата тогава между него и вълка? При това, ако вълкът изяде една овца, теглят му куршум, и всичко с него се свършва Ако един християнин убие на бойното поле 10-20 души, веднага го възнаграждават, дават му кръст 3а храброст и го признават за герой. И след това, този човек се хвали, че може да убива, без да му трепне окото. Да убиваш, да разрушаваш, това е престъпление, а не наука. Да създаваш, да градиш, това е наука. Казвам: съвременните хора трябва да мислят правилно, да живеят правилно, както Бог изисква. Правилният живот подразбира братски живот.
към текста >>

29. Няколко съвета от Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За Любовта човек трябва да бъде герой.
Чуди се какво ще е това. След две години го викат да изповяда един умиращ, който му казва: "Познавате ли кой съм аз? " - "Не, не ви познавам." - "Аз съм един разбойник, който ви причаквах да ви убия и обера. Но до вас, когато се молехте бе застанал въоръжен мъж, той ме уплаши и аз не ви обрах." Любовта е въоръжена сила! От главата до петите е въоръжена, дето удари всичко помита, пред нея всички капитулират. За Любовта човек трябва да бъде герой. И най-големият герой трябва да има любов и той ще се бие за някого. А ако няма Любов той ще хукне да бяга. От любов към Отечеството отива да се бие. Или за Отечеството си, или за жена си, или за децата си, но все трябва да има обект. И в упражненията, ако нямате обект, вие всякога ще вървите не както трябва и ще ги правите криво.
към текста >>

И най-големият герой трябва да има любов и той ще се бие за някого.
След две години го викат да изповяда един умиращ, който му казва: "Познавате ли кой съм аз? " - "Не, не ви познавам." - "Аз съм един разбойник, който ви причаквах да ви убия и обера. Но до вас, когато се молехте бе застанал въоръжен мъж, той ме уплаши и аз не ви обрах." Любовта е въоръжена сила! От главата до петите е въоръжена, дето удари всичко помита, пред нея всички капитулират. За Любовта човек трябва да бъде герой. И най-големият герой трябва да има любов и той ще се бие за някого. А ако няма Любов той ще хукне да бяга. От любов към Отечеството отива да се бие. Или за Отечеството си, или за жена си, или за децата си, но все трябва да има обект. И в упражненията, ако нямате обект, вие всякога ще вървите не както трябва и ще ги правите криво. Някои от упражненията да се покажат правилно и да се коригират.
към текста >>

30. Борис Николов (1900-1991) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тя държи вътрешна връзка с него и продължава своя подвиг на избран герой на действието и в Епилога на Мировата пиеса, неотклонно до Борис Николов и всякога в негова защита.
Учителят ни напущаше. Внезапно ми дойде мисълта да извикам брат Боян. Бързо излязох от вратата навън, но там Учителят излязъл вече от тялото си ме спря. “Ти трябваше да седиш при мен, когато заминавам.” Веднага се върнах обратно. Учителят беше напуснал вече тялото си.” Мария Тодорова преживява тежко раздялата с Учителя. Тя държи вътрешна връзка с него и продължава своя подвиг на избран герой на действието и в Епилога на Мировата пиеса, неотклонно до Борис Николов и всякога в негова защита. Защото тя знае, Духът на Учителя се проявява чрез най-чистите, най- безстрашните, най-готовите и най-смирените. Следват години на отстояване принципи и идеи, на постоянна Работа за да не се разруши съграденото от Учителя. В този процес М. Тодорова участва и със сърце и с ум. Всякога с открит поглед за Истината, за Справедливостта.
към текста >>

31. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз го потупах по рамото и Му казах; „бъди здрав и радостен, мой герой!
Ти беше готов да прелееш кръвта си в жилите на това малко късче месо, отхранено от Твоите гърди. Най-малката мисъл за възмездие би Те обидила до кръв — ти не познаваш израза „възмездие“. Познах Те и в мене. Ти преливаше гърдите ми — и човека, когото щях да целуна беше безразличен, невинен бедняк. Аз не го целунах. Аз го потупах по рамото и Му казах; „бъди здрав и радостен, мой герой! " Той също Те позна. Защото се засмя и забрави за минутка болките си. И колко е хубаво, когато Те позная! Cт. К. КНИЖНИНА БИБЛИОТЕКА „В О Д О Л Е Й“.
към текста >>

32. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вместо капката съживителна влага, — безгранично солено море, в което можеш или да се удавиш или да бъдеш измъчван от вечна жажда като митическия герой!
И те искат да бъдат щастливи? Те мислят, че така могат да бъдат щастливи ? ! ... О! Вечна трагедия на танталовите мъки, която не слиза от сцената на човешкия живот! Вместо капката съживителна влага, — безгранично солено море, в което можеш или да се удавиш или да бъдеш измъчван от вечна жажда като митическия герой! Грубите удоволствия и наслаждения, удовлетворяването на личните желания и амбиции, материалните успехи на човека, — ето това безгранично солено море, от което той винаги е пил и продължава да пие, и, въпреки това, винаги е бил и ще бъде терзан от мъчителна жажда!... Защото устата на ламята плът е ненаситна: колкото повече даваш, толкова по-широко се разтваря тя. Защото човек е нещо повече от тяло, чувства и животински инстинкти! Защото в него има нещо друго, което не може да се задоволи със солената вода на егоистичните удоволствия и, докато то не бъде нахранено и задоволено, човек вечно ще бъде гладен и жаден и няма никога да намери щастие и покой. * Има една радост неопитана, има едно щастие непожелано още от по-голямата част от хората!
към текста >>

33. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Адам отдавна скита из пустините на земния живот и сега вече трябва съзнателно, с отворени очи да поеме пътя, който истинското знание му сочи и който ще го заведе в изгубения рай, разбира се, само след безброй мъчителни усилия и геройски подвизи в бойното поле на Духа.
I., годишен абонамент 100 лв., адрес: ул. Витошка, 3 — София. Един нов седмичник се появява на арената на българската публицистика. Неговата задача, доколкото схващаме, е да ни разкрие живота такъв, какъвто е, сваляйки от него покривалото на хорското невежество и разкривайки ни тайнствените пътища, по които той ни води нагоре. Отдавна вече мина времето, когато незнанието беше условие за щастие. Адам отдавна скита из пустините на земния живот и сега вече трябва съзнателно, с отворени очи да поеме пътя, който истинското знание му сочи и който ще го заведе в изгубения рай, разбира се, само след безброй мъчителни усилия и геройски подвизи в бойното поле на Духа. Днешното човешко знание за действителния живот и за силите, които го направляват, би трябвало да се нарече невежество. Невежество, безпросветна тъмнина изпълва учени и професори, академии и университети по отношение най-важните, най-съществените въпроси на живота: Що е човек? Откъде иде и къде отива? Кои са тайнствените пружини, които движат неговия и целокупния живот? Във века на материалистическата слепота, в който живеем, опиянения от „много знания“ човешки ум е готов на всяка стъпка да заяви че „няма тайна“ за него.
към текста >>

34. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек с героична душа, — а нима, слава Богу, не е всеки човек дремещ герой?
Животът ти е всичко за тебе — и в замина на него ти би пожелал всичко. Ти си неразумен смъртен, или по-право, ти си беден смъртен надарен с вечен живот и в тясната тъмница на живота ти изглеждаш неразумен. Никога живота си или част от него ти не ще продадеш за надлежна цена. Подари го, тогава, по царски: нека неговата цена бъде — нищо. Това ще се окаже че ти, в известна смисъл, си получил за него всичко. Човек с героична душа, — а нима, слава Богу, не е всеки човек дремещ герой? — трябва тъй да постъпва във всяко време и при всички обстоятелства. В най-героическите времена, както и в най-негероическите, човек трябва да каже както е казал Бърнс за своите малки шотландски песни, дребни капки от небесна мелодия в това време, когато всичко е било толкова немелодично в света — гордо и същевременно спокойно: „Кълна се в небето, или те са безценни, или нищо не струват; не ми с нужни вашите пари! Страданията произтичат от това, че хората влизат в противоречие с природата. Те идват тогава, когато искаме повече отколкото заслужаваме или отколкото е необходимо. Ако захвърлим товара, който притиска сърцето ни, пътят ни ще стане лек и приятен.
към текста >>

35. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Из Беседите Геройството на човека седи в понасяне на всички мъчнотии и страдания.
Тази наука ще има поради това. приложение в много области на живота, а особено във възпитанието. Невъзможно е в няколко думи да се изясни грациозността на тази наука. Години време са нужни и множество пояснителни чертежи и силна воля, за нейното усвояване. Многогодишното ми наблюдение и експерименти, ми е дало достатъчно материал, който проектирам по един обстоен систематизиран начин да изнеса на обществото за преценка и критика, и с надежда, че ще явят нови сили и продължат издирванията които ще донесат нови истини, все за благото на човека-брат. Из Беседите Геройството на човека седи в понасяне на всички мъчнотии и страдания. * Човек сам е изковал веригите, оковите на своя живот и той сам трябва да се освободи от тях. * Всеки народ ще има Божието благословение до толкова, доколкото той върши волята Божия. Отклони ли се този народ от правия път и престане да изпълнява волята Божия, той започва вече да кове своето нещастие. * Сега цялото човечество се намира пред една велика епоха на промени, която ще донесе новото. Затова именно всички хора трябва да се пазят да не падат духом, да не обезсмислят живота си.
към текста >>

36. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След „геройските подвизи“ на Софийските родозащитници в театър „Стойчев" и кино „Феникс", целещи снемането от сцената не пиесата и филма „Аз убих“, ето че и „родозащитниците" от провинцията, завидели на „славата" на своите Софийски събратя, започнаха и те да проявяват своя героизъм.
Правителствата на другите държави, ако искрено желаят мира и доброто на своите народи, трябва да вземат пример от Дания и да я последват. Не само думи, конференции, пожелания и пактове, писане на книга, са нужни, но и дела, — искрена и решителна стъпки, водещи към мира. Кога другите правителства ще разберат това? И до кога народите ще спят и ще забавят да заявят властно и наложат своята воля? * * * „Родна защита“ вилнее! След „геройските подвизи“ на Софийските родозащитници в театър „Стойчев" и кино „Феникс", целещи снемането от сцената не пиесата и филма „Аз убих“, ето че и „родозащитниците" от провинцията, завидели на „славата" на своите Софийски събратя, започнаха и те да проявяват своя героизъм. На 26 март т. г. Плевенския Градски Театър даде в гр. Севлиево пиесата „Аз убих“, очаквана с нетърпение от гражданството, като по този случай бяха дошли посетители даже и от околните села. За да спрат представянето на пиесата, родозащитниците прекъснаха електрическото осветление на театъра още в началото и се опитаха да всеят суматоха, обаче не ycпяxa. Представянето не пиесата продължи при газово осветление чак към края бe възстановено електрическото.
към текста >>

37. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нужна е грамадна енергия, нужни са геройски усилия, нужни са подвизи и жертви за неговото осъществяване.
Искаме ли да проливаме кръв, да налагаме с насилие новия, обществен строй, да водим безконечни външни и вътрешни борби, ще изберем „пролетарската диктатура“ . Искаме ли да минем по естествения път на мирно, спокойно развитие, по пътя на съзнанието и убеждението, ние ще трябва да вземем за своя опорна точка селото. Още веднъж ще повторим: основите на истинската Нова Култура, на новия обществен строй, ще бъдат положени в селото. Обаче, всичко това няма да дойде само по себе си. То няма да ни падне от небето, готово, в завършен вид. Нужна е грамадна енергия, нужни са геройски усилия, нужни са подвизи и жертви за неговото осъществяване. Новото никога не идва без страдания. Щастливото бъдеще на човечеството ще трябва да бъде изкупено с цената на скъпи жертви. Нужни са нови апостоли, които да поведат народа по този път на себеотрицание, водещ към най-светли, най-висши постижения. Нужни са хора, които, с безкористието на мъченици за идеята си, да разнесат навред, във всяко село, във всяка къща и колиба тази блага вест — Новото Евангелие на Обединението. Нужни са хора, които да посветят целия си живот на издигането и пресъздаването на селото, защото през него минава пътя за обединението и спасението на света.
към текста >>

38. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Остава само подвига на жертвата, геройските усилия, положени за достигане на един висок идеал, остава светлината на чистата любов, блясъка на гения, вечния стремеж към Истината, Правдата и Мъдростта.
А като златни звезди всред тъмите на нощта, като блестящи бисери върху плащеницата на нашия живот, засияват само ония наши преживявания, стремежи и дела, в които е трептяла мисълта за Вечността. Нашия живот, нашето минало е обречено на смърт. защото във всичките ни дела, помисли и стремежи е вложена идеята за тленното, за смъртното. А безсмъртно е само онова, което се мисли, и върши с оглед към вечния живот на духа. Всичко материално, и всичко свързано с материалното изчезва. Остава само подвига на жертвата, геройските усилия, положени за достигане на един висок идеал, остава светлината на чистата любов, блясъка на гения, вечния стремеж към Истината, Правдата и Мъдростта. Остава само това, което е родено от Вечността, защото само безсмъртното безсмъртно ражда ... Но да оставим миналото, и да обърнем очите си напред: Бъдещето е пред нас, — с какво ще го изпълним, как ще го употребим? Новата година, както винаги, ни носи своите тежки всекидневни задачи и грижи, но ще ни донесе ли тя и нещо наистина ново? ... И от где може да дойде новото. ако не от нас и чрез нас? Не го очаквайте от вън, защото то, вечно новото, е вложено във вашия безсмъртен дух и чака да го призовете.
към текста >>

39. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Често пъти подлостта бива предавана там като геройство, разбойническите нападения — като борба, подтикната от благородни мотиви, поражението — като победа, безчовечните жестокости — като акт на самозащита.
на взаимопомощта и на братското чувство! Този е правия път за достигане на новото, и ние не се съмняваме че всички будни души, рано или късно, ще тръгнат по него. Дружество за Нова История Всеизвестно е, че досегашните учебници по история, както и почти цялата историческа литература и исторически проучвания, са крайно тенденциозни. Често пъти фактите в тях са съвършено изопачавани, поставяни са във фалшива светлина редица исторически събития, за да може да се извлекат заключения за в полза на нацията, към която принадлежи даден историк или учебникар. Историята, с която се закърмват невръстните още деца в училищата, не само у нас, но и в целия свят, е фалшива. Често пъти подлостта бива предавана там като геройство, разбойническите нападения — като борба, подтикната от благородни мотиви, поражението — като победа, безчовечните жестокости — като акт на самозащита. От друга страна, 75 на сто, ако не и повече от официалната история е посветена на кървавите борби между отделните народи, тя е история на царете и други заемащи високи постове политически личности, а не и на самите народи, на техните мирни стремежи и усилия за по-добър живот, за повече култура, за истински духовен напредък. Очите на официалните историци са заслепени от външното, материалното. В миналото на своите народи и на цялото човечество те като че ли виждат само преразпределение ма територии, чертане на нови граници,толкова и толкова убити и ранени, такива и такива контрибуции, репарации и обезщетения. Тях ги интересува преди всичко войната и всичко свързано с нея, а мира, мирния живот и стремежи на народите те едва засягат. Така, редица спонтанни народни движения, изникнали направо из недрата на народните маси, развълнували дълбоко техния живот и принесли елементи на истинска култура, като напр.
към текста >>

40. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Стремящият се към възвишеното посреща удара на съдбата като герой: той е облечен пред своето нещастие с бронята на съзнанието за „неотменимото“.
А сега религиозните хора очакват Господа да им помогне, да им нареди живота. Господ действа чрез нашия ум и затова трябва да впрегнем ума си на работа, за да имаме на разположение Божиите блага. Из беседа от Учителя, държана на 24 юни 1934 г. (следва) Малките величини Силните удари на съдбата, снарядите на тежките оръдия, понеже са редки, се понасят по-лесно. Важното е, обаче, човек да стане нечувствителен към бодванията на малкия комари на съдбата. Стремящият се към възвишеното посреща удара на съдбата като герой: той е облечен пред своето нещастие с бронята на съзнанието за „неотменимото“. Обаче дребните неприятности, които го засягат всеки ден, всеки час, които изискват много повече напрежение на волята, защото са чувствани като „лични негови“, се понасят от същия много по-мъчно. А как даже една проста мисъл като тая: „Хич не ме грижа за това“ прави духовната кожа на човека нечувствителна и предпазва от излишни страдания душата! И колко е нужно за нас да сме подготвени не само за тежките удари на съдбата, но и да сме винаги бронирани с бронята на безразличието срещу обикалящите ни дребнави клюки, интриги и постъпки на всекидневието! Какво би могло да ни стресне, ако всичките ни мисли са съсредоточени към високата цел на живота: да бъдем съвършени в Бога? Всичко друго не ни засяга.
към текста >>

41. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Онзи който иска да бъде брат, сестра и майка на Христа, трябва да бъде първостепенен герой в света.
и вратите й са отворени за всички, които имат пробудено съзнание и копнеж към великото и безсмъртното. Но както в миналото, тъй и днес, има известни правила и принципи, които отварят вратата на школата. Няма да изнасям правилата, които се дават на ученика в школата, защото те са за в школата, и онзи който влезе вътре ще ги научи, но ще изнеса само някои от тези, които Учителя дава в публичните си беседи, като приемни условия за ученика: 1. „3а да може да станеш ученик, в окултната школа, за да може да ти се поверят онези тайни в природата ти, най-първо трябва да станеш брат, сестра и майка на Христа. Волята Божия като мине през всички живи клетки на твоя организъм, ти ще бъдеш пред вратата на храма“. 2. „Онзи който иска да бъде брат, сестра и майка на Христа, трябва да бъде първостепенен герой в света. Първостепенен герой не само в обикновен смисъл, но да бъде герой и по ум и по душа, и по дух. Той трябва да има едно сърце чисто като кристал, в ума му да има светлина като слънцето, да има една възвишена и благородна, широка душа, като цялата вселена, и да има един крепък дух като Бога“ 3. „За да станете братя и сестри, непременно волята на Отца трябва да пребъде в душите ви. Никога няма да говорите за вашето благородство“. 4. „Любовта трябва да стане фактор в душата, в сърцата и духовете ви, и тогава вие ще бъдете пред вратата на храма да приемете новият живот на възкресението“. 5.
към текста >>

Първостепенен герой не само в обикновен смисъл, но да бъде герой и по ум и по душа, и по дух.
Но както в миналото, тъй и днес, има известни правила и принципи, които отварят вратата на школата. Няма да изнасям правилата, които се дават на ученика в школата, защото те са за в школата, и онзи който влезе вътре ще ги научи, но ще изнеса само някои от тези, които Учителя дава в публичните си беседи, като приемни условия за ученика: 1. „3а да може да станеш ученик, в окултната школа, за да може да ти се поверят онези тайни в природата ти, най-първо трябва да станеш брат, сестра и майка на Христа. Волята Божия като мине през всички живи клетки на твоя организъм, ти ще бъдеш пред вратата на храма“. 2. „Онзи който иска да бъде брат, сестра и майка на Христа, трябва да бъде първостепенен герой в света. Първостепенен герой не само в обикновен смисъл, но да бъде герой и по ум и по душа, и по дух. Той трябва да има едно сърце чисто като кристал, в ума му да има светлина като слънцето, да има една възвишена и благородна, широка душа, като цялата вселена, и да има един крепък дух като Бога“ 3. „За да станете братя и сестри, непременно волята на Отца трябва да пребъде в душите ви. Никога няма да говорите за вашето благородство“. 4. „Любовта трябва да стане фактор в душата, в сърцата и духовете ви, и тогава вие ще бъдете пред вратата на храма да приемете новият живот на възкресението“. 5. „За човешката душа, която иска да се подвизава в Пътя, няма нищо невъзможно.
към текста >>

42. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бъди герой в упражняването на този дар и ти ще станеш източник на светлина в недрата на тъмнината, която обгръща нашата нещастна страна.“ „Аз не желая, казах с един възбуден тон, не желая да правя нищо, което ме кара да се чувствам тъй странно.“ От него аз нямах никакъв страх и не сдържах повече моя дух на бунтуване.
Себуа, кажи ми, ще видя ли пак тази ужасна фигура? “. Себуа се приближи и коленичи близо до мен. Това беше нещо естествено. за този чер човек, да коленичи, когато едно чувство на почтителен страх го изпълваше. „Сине мой, каза той, ти си получил един небесен дар; твоите очи са отворени. Бъди герой в упражняването на този дар и ти ще станеш източник на светлина в недрата на тъмнината, която обгръща нашата нещастна страна.“ „Аз не желая, казах с един възбуден тон, не желая да правя нищо, което ме кара да се чувствам тъй странно.“ От него аз нямах никакъв страх и не сдържах повече моя дух на бунтуване. „Защо аз видях това лице на привидението, което дори и сега стои пред очите ми и помрачава светлината на деня? “ „Ела с мене“, каза Себуа, ставайки, вместо да отговори на моя въпрос и протягайки ръката си към мен. „Ела, ний ще отидем всред цветята и ще говорим за тези неща когато пресният въздух освежи твоето чело.“ Аз станах без противоречие и, държейки се за ръка, ний минахме през галериите н достигнахме една врата, която водеше към градината. (следва) Идеите на Всемирното Братство в света Австралия Когато слънцето грее, то огрява цялата земя и праща светлина на добрите и на злите, на всичко живо по земята. Когато Божественото се проявява, когато се надига една духовна вълна, тя засяга не само един кът от земното кълбо, а цялото човечество.
към текста >>

43. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако човек има един противник, и го победи, признават го за герой; ако не победи, — никакъв герой не е.
Но когато дойдем до практиката, там авторитетите са без значение и там всеки сам трябва да опита и провери известно положение. В Божествения свят, във великото божествено звание няма никакъв авторитет. Там не можете да уповавате на този или на онзи авторитет. Там всичко се подлага на опит. Опитът доказва нещата. Ако човек има един противник, и го победи, признават го за герой; ако не победи, — никакъв герой не е. В живота си всеки човек има по един силен противник, с когото един ден все ще трябва да се бори. Черен е вашият неприятел, но ще се борите, няма да го избегнете. И борбата и победата ще бъде най-първо във физическия свят, а после в по-високите светове. Значи, човек трябва да развие първо физическата си сила, и постепенно ще върви към умствената и сърдечната. Не искам да кажа, че трябва да станете атлети, но да си създадете един здрав и пречистен от чужди вещества организъм, който да може да служи като добър проводник на волята, за да можете по такъв начин да отстраните всички зловредни влияния от себе си.
към текста >>

44. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато стъпих върху свещената земя, когато почувствах трепета на въздуха над нея, когато съзрях Огъня, който тлееше над короната па Олимп, аз не мислех, о, велики братя, да ставам някакъв герой, ни мъченик.
Филтрирайте мислите, чувствата и постъпките си, и вярвайте, че има Един, който ви обича и иска вие да прогресирате. Той иска да постигнете онези желания, които е вложил в душата ви. Това и аз желая на всинца ви. Из неделната беседа „ Да се не изгуби нищо“, 15 Декември 1935г. ПРОМЕТЕЙ Когато пълзях между бодливите храсти, които разкисваха дрехите ми и кожата ми; когато пристъпвах но острите скали, които раздираха петите ми до кръв, о, богове, аз бях само едва пробуден юноша, който не разбираше смисъла на своя устрем, нито знаеше размерите на вашия гняв. Когато стъпих върху свещената земя, когато почувствах трепета на въздуха над нея, когато съзрях Огъня, който тлееше над короната па Олимп, аз не мислех, о, велики братя, да ставам някакъв герой, ни мъченик. Аз почувствах, че пламна в мен самия огън лампадата неволно както се запалва до жертвената клада. Душата ми просветна от блесналото изведнъж ПРОЗРЕНИЕ, което причинява шемет като силно вино. И знаех. че и аз горя, о, братя, ведно с Огъня, който движи колесницата на небосвода, че съм докоснат от ръката. която е властна над слънцето, месеца, звездите и съдбата, че съм полъхан от Душата, която и вам дава дихание, о, богове.
към текста >>

45. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сами сме ние на този свят и геройски трябва да носим са мотате си!
— Но все пак ти не трябва да забравяш, че имаш приятели, на които не е безразлично какво става с тебе! Ти преживяваш нещо страшно и трябва да го споделиш с твоя приятел, за да ти олекне! — Всичко е лъжа, драги приятелю! Даже и приятелството! Нямаме си ние верни хора около нас! Сами сме ние на този свят и геройски трябва да носим са мотате си! Защото има нещо по- страшно от самотата: чувството че си заобиколен от подлеци и предатели, които се назовават приятели! Касае се до една махленска клюка, която засягаше моя приятел и която съвсем бегло беше засегнала съзнанието ми. Кой да предполага, че тя би могла толкова много да го огорчи. Него, почтеният, многоуважаван, улегнал човек. Аз вдигам рамене — И това може толкова много да те засегне?
към текста >>

46. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не е ли това морал, геройство?
И ако Той прекара, като Син Божи, тези страдания и пак възкръсна, то ние, както казва Учителят, като Христови последователи, за да достигнем висшето духовно съвършенство, трябва да минем през страданията. Но имали страдания всъщност? За истинския духовен човек страданията са път към съвършенство, път за сливане с Бога! Апостол Павел прокарва една мисъл за брака, че ако единият от съпрузите, с по-низко разбиране, изневери в блудодеяние, то другият, когато му прости, живее с него и го издига духовно, той е много по-високо от падналия. Не е ли това любене на врага? Не е ли това морал, геройство? Да! Затова нека всички братя и сестри, които са по-горе духовно в брака, запазят това духовно богатство в себе си и се радват на него. Нека те обичат и уважават своите другари или другарки. Нека те знаят вътрешно, че те имат велика задача в живота - да теглят назадничавите души, макар че често биват огорчавани и спъвани от тях. Така ще се оправдаят думите: „силните ще носят тежестите на слабите“, както и Христос ги понесе.
към текста >>

Дойде време да се разбере, че не е геройство да се каже за един дом: „тук петел кукурига“ или „там кокошка кудкудяка“.
Днес голяма част от жените и мъжете са покварили своите сърца и затова липсва търпението и смирението. Малцина са днес, които се спират на причините и последствията от нещата, които ще се вършат! И затова ние сме изгубили и смисъла на онзи велик и задължителен закон - любете враговете си. Ето защо, поправено сърцето, което е жената по отношение на мъжа - ума, поправя се и човекът, семейството, обществото, народът. За това Учителят недвусмислено казва: подигнете жената, а то е, не само физическата жена, но главно сърцето с извратените чувства и в мъжа, и в жената. Дойде време да се разбере, че не е геройство да се каже за един дом: „тук петел кукурига“ или „там кокошка кудкудяка“. Важното е какво се сниса. Ако този, който кукурига, нищо не сниса, нищо не струва неговото кукуригане. Във всеки дом този трябва да бъде петелът, който стои по-горе духовно - върши волята Божия и проявява разумно любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, безразлично дали е мъжът или жената. Следователно, ако това е жената, нека мъжът радостно се довери на нея във всичко и обратното. А ако и двамата са еднакво, то е отлично!
към текста >>

47. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дядо Благо Мисли Ние считаме за герой този, който е издържал на големи страдания, а когато ние страдаме, забравяме че трябва да бъдем и ние от тези герои, които похваляваме.
Заради меда ти вечно ще бъдеш на почит и уважение. Избликни в себе си меден извор и раздавай на всички от меда, но самия извор пази за себе си. Тогава щастието никога няма де те напуща. __________________ Добрини на всекиго прави; На приятели и на врази, Ала Добрината запомни! Всякога за себе си пази. Дядо Благо Мисли Ние считаме за герой този, който е издържал на големи страдания, а когато ние страдаме, забравяме че трябва да бъдем и ние от тези герои, които похваляваме. Издържането на големи страдания е съпроводено с дълбоки свещения за живота. Ако в нас се усилва все повече и повече любовта може да бъдем спокойни и сигурни, че колкото и тежки кризи да преживяваме това, към което се стремим е право и непременно ще го постигнем. Дори постижението ще бъде по-голямо от колкото ние сме очаквали. Цигуларя, който е дошъл да ти свири, не го карай да троши камъни, защото втори път няма да го видиш и ще бъдеш лишен от песента му. * Силните сами се закрилят, а слабите са под закрилата на Бога.
към текста >>

48. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Никой не може.да се освободи от този път — всички ще минете през страданията и смъртта, но трябва да бъдете герои — геройски да умрете.
А другото разбиране дойде отпосле, то беше разбирането на змията — на черния адепт. И съвременните хора живеят според второто разбиране, те опитаха всичко в света и в резултат придобиха и научиха какво нещо е страданието. А хората само тогаз ще се освободят от страданията, когато се откажат да ядат от забраненото дърво — когато се откажат от онези криви мисли, чувства и постъпки, които не им подхождат като на разумни същества. Когато хората се откажат от кривите мисли, чувства и постъпки, те са влезли вече в областта на освобождение от страданията и нещастията, и ще придобият едно по-високо съзнание, ще добият новия живот. Но за да дойдат до този нов живот, всички хора трябва да минат по онзи път, по който Христос мина. Никой не може.да се освободи от този път — всички ще минете през страданията и смъртта, но трябва да бъдете герои — геройски да умрете. И тогаз живота ще придобие друг смисъл за вас. Герои се искат и в материалния, и в духовния, и в умствения светове. Това са три свята свързани в едно. И чувствата и постъпките зависят от ума, и всички отношения и положения зависят от ума на човека. Ако искате да не страдате, трябва да бъдете умни, за да не грешите.
към текста >>

49. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Мило писъмце ти нося от възлюбения твой, който на футбола днес е най-големия герой.
Напрегнела внимание кат пушка срещу заек, готова да гръмне, лова си да клъвне. И. наистина, удало й се, силното това желанийце да й се сбъдне. Подскокнала, прищапнала и в миг осата лепнала. — Стой! извикала осата на ловджийката си из устата. — Мило писъмце ти нося от възлюбения твой, който на футбола днес е най-големия герой. Писъмцето първо си вземи, па тогава ме глътни I Жабата, суетница голяма, секнала преглътната си и се спряла, като всяка Лала, а осата бързо ядното си жило в езика й забила. — Олеле! — завикала с ужас жаба кекерица и разтворила уста широко като кош на воденица. А осата тъй освободена, литнала в простора, като подмладена. Оттогава, казват, вече патилата жаба към гранита не понеча.
към текста >>

50. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той иска да внесе във вас нещо велико, красиво, мощно, че като се родите да станете виден герой, да работите за реализирането не великия план в епохата на Сина человечески.
Когато ние страдаме, кое страда у нас? Вие мислите, че вие страдате. Не страдате вие. Когато страдате, това показва, че вашата майка е бременна, иска да ви роди. Бог иска до ви роди и чрез страданията, през които минавате. Той иска да внесе във вас нещо велико, красиво, мощно, че като се родите да станете виден герой, да работите за реализирането не великия план в епохата на Сина человечески. Сега навлизаме в епохата на Сина человечески, Тя е епохата, през която човешкия ум не е такъв, какъвто е бил в миналото, Човешкия ум ще се употреби за благото на съвременното човечество. Той работи вече навсякъде в света. Ние виждаме, как всички общества и народи работят за създаване на една братска връзка между всички хора, между мъже и жени. между младото поколение — навсякъде в цялата християнска култура. Не само между християнските народи, но и между всички раси се работи за създаване на една вътрешна връзка между хората.
към текста >>

* О, вий, славяни, вдъхновени от своя идеал велик, знаете ли, че сте родени: народ, герой и мъченик?
Приемът оказан на българските гости от страна на официалните власти, учителството и учащата се младеж в Варшава беше сърдечен, братски, мил. Проф. Голомбек — този истински славянин — беше жив пример на това мило внимание, сърдечност и братство. Вярваме че това прекрасно начало ще даде обилни плодове, и ще се разширява и углъбява все повече и повече, чрез взаимно изучаване на славянските езици, посещения и гостувания на професори и ученици. _______________________________ 1) Съкратен превода на това епохално четиритомно съчинение (1000 стр.) е вече готов на български и се проектира издаването му в най-скоро време. СЛАВЯНИ Божествен пратеник вий сте, и ролята ви е съдбовна: да създадете векове на премъдростта върховна. * О, вий, славяни, вдъхновени от своя идеал велик, знаете ли, че сте родени: народ, герой и мъченик? * Пътеката е продължена през окървавени страни, но вашта радост бе огрена в пътя с много светлини. * Душата ви — това море прелято с много чудеса, след бурята, когато спре, слуша на Бога — тих гласа. * О, този глас, който зове, и, който води тъй могъщо, слушахте ли през векове и ваш водач беше ли също?. * И днес съдбата ви превратна бележи ви по светъл път. Епохата мечтана, златна — дано да видим вече в плът!
към текста >>

51. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

един герой.
Това е велико търпение, това е самообладание, това е любов! Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение — възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта. В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух. един герой. Той всичко преодоля! и мъчения и кръст и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек.
към текста >>

52. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Геройството по команда, фалшивия национализъм, войната — всичко това е неблагородно и достойно за презрение.
Но аз мисля също така, че болшинството, което е ръководено, не трябва да бъде потискано, а да бъде оставено свободно да избира водача си. Това, което има истинска ценност, е индивида, а не държа вата. Затова той трябва да бъде свободен. В връзка с това, най-лошото, което аз намирам че съществува, това са въоръжените маси. Аз презирам дълбоко тия, които изпитват удоволствие да вървят на редици, по команда, след една музика: би трябвало колкото се може по-скоро да изчезне този срам за човечеството. Геройството по команда, фалшивия национализъм, войната — всичко това е неблагородно и достойно за презрение. Бих предпочел да се оставя да бъда насечен на части, но не и да взема участие в подобни действия. И аз мисля, че този атавизъм би отдавна изчезнал в човечеството, ако не беше систематично насаждан, чрез пресата и училището, от заинтересуваните. Най-хубавото нещо, което ние можем да изпитаме, това е съзерцанието на тайнствена та скрита страна на живота. Това е са щото, което се намира и в основата на изкуството и на истинската наука. Този, който не може да чувства величието на живота, е, тъй да се каже, мъртъв, неговите очи са затворени.
към текста >>

53. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Герой на огъня, Гор. Посадов.
Нощи пред бреговете на новия свят, извънредно интересен разказ, описващ пълния с трагизъм живот на Христофор Колумб и откриването на Америка. Великанът егоист, от Оскар Уайлд. Щастливият принц, от Оск. Уайлд. Робин златното сърце. Принцеса Гримаска. Герой на огъня, Гор. Посадов. Приключенията, на едно доисторическо момче. Нашите другари зверчета, Ел. Г. Посадова. Календар на природата, В. Бианки. Деца от далечните страни, Ц. Цветанов.
към текста >>

54. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тъй, да излезе човек от положението на горчивата чаша, в това седи неговото геройство.
Не, това е невъзможно. Ако мислите, че можете да минете живота си без страдания, вие се лъжете. Вие ще минете през такива страдания, че всичко което имате в себе си, ще ви се вземе. Вие мислите, че като отидете на онзи свят, ангели, облечени в бели дрехи и с музики и песни ще ви приемат. Не, само след като изпиете горчивата чаша до дъно, и след като изпълните волята Божия, тогава ще ви приемат така, както си представяте. И тъй, да излезе човек от положението на горчивата чаша, в това седи неговото геройство. В горчивата чаша се крие всичко. Всички лекарства са все горчиви. Горчивите лекарства лекуват човека, а не сладките. Сега вие ще ме попитате: Ами ние, които вярваме в Бога и които Го обичаме, какво ни очаква? Казвам ви — очаква ви горчивата чаша.
към текста >>

55. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето романа на Виктор Хюго „Клетниците“, там главният герой е Жан Валжан.
От хиляди години насам Адам върви след дъщеря си, иска да я спаси. Какво лошо има в това? Ето защо, ние не трябва да спорим върху въпроса, защо ни сполетяват известни нещастия. Страданията, които сега имаме, се дължат на нашето минало. Настоящите ни страдания са резултат на нашето минало. Ето романа на Виктор Хюго „Клетниците“, там главният герой е Жан Валжан. Там се говори за едно малко престъпление, което направил, но което се открило след 20 години и той трябвало да понесе големи страдания за погрешката, която направил в своето минало. Той беше честен човек, но пострада за своето минало. И ти си честен човек, но страдаш. Защо? За своето минало. Ти си честен човек, но някой път те хванат за твоето минало и страдаш.
към текста >>

56. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек трябва да бъде герой в това отношение.
И след всичко това, което имате, вие седите като един неблагодарник и постоянно роптаете. След всичко това вие се чудите как да Го сметните, как да Го излъжете. Какво ще спечелите от това? Човек не трябва да злоупотребява с Онзи, Който го обича. Когато става дума за името Божие, в нас трябва да се яви желание да изпълним Волята Му в най-широк смисъл. Човек трябва да бъде герой в това отношение. Човекът на Любовта трябва да мяза на Бога. Когато беше богат и здрав, Йов раздаваше голяма част от богатството си на бедни, на страдалци. Но като заболя, той осиромашя, всичко изгуби: говеда, овце, а даже и синовете и дъщерите си. Потънал в струпеи, той беше нападнат от червеи. Сиромасите, които бяха привикнали да получават от него помощ, продължаваха пак да го посещават.
към текста >>

57. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* О, братко мой, герой в света бъди!
Оказва се, че много от знанията, с които се гордеят съвременните учени, мнозина от които подхранват заблудата, че наука, в истински смисъл на думата, имаме едва от преди няколко века, са били достояние и на древните учени, чиято наука не е била по-малко точна, по-малко „екзактна“ от съвременната. Този факт е важен, защото той ще направи съвременните учени негли по-скромни. ЗОВ О, братко мой, ти, който чакаш изнурен да грейнат в твоята душа зарите на жадуван ден, ти, който чакаш във нощта! * Вдигни глава и гордо, смело смъкни веригите вековни! О, ти сърце, в надежди затрептяло, Върви без смут през бурите световни! * О, братко мой, герой в света бъди! виж, трепва лъч, изгрява светлината в душевния ти мир и блика мощ в гърди! Върви с таз бодра песен по земята: * — О, вси пробудени, свободни, подайте си ръце! В‘верига силна тъй сплотени, и шепот сладък от сърце в сърце да се прелива във сърца засмени! * Да вдигнем знамето на ера нова! Да бъде мир, хармония и радост!
към текста >>

Истинското геройство е нещо друго.
И когато му казаха в преторията: „И ти си един от неговите ученици“, Петър се отрече. Три пъти се отрече от Христа и след туй Христос го попита: „Петре, где ти е ножът? “ И като му за Христос тия думи, той Го разбра. Докосна го Христос с онзи огън на Любовта и му каза, где е пътят за избавлението на човечеството. Не чрез нож ще се избави светът, но сърце трябва, ум трябва, безстрашие трябва. Истинското геройство е нещо друго. Аз бих счел за герой ето кой народ: когато излязат някой народи да се бият, то истинските герои от тях, като си дигнат ръцете, да приспят своите неприятели да отидат при тях, да им вземат оръжието, да ги нахранят хубаво и след това да ги върнат при техния цар, като им кажат: .Слушайте ние сме миролюбив народ, не искаме да ни закачате“. Втори и трети път като дойдат, да направят същото. Сега в света иде една сила, аз я наричам живият Господ, който иде в света. Ясновидците, а дори и някой от най-видните учени, виждат вече това. Иде Господ!
към текста >>

Аз бих счел за герой ето кой народ: когато излязат някой народи да се бият, то истинските герои от тях, като си дигнат ръцете, да приспят своите неприятели да отидат при тях, да им вземат оръжието, да ги нахранят хубаво и след това да ги върнат при техния цар, като им кажат: .Слушайте ние сме миролюбив народ, не искаме да ни закачате“.
Три пъти се отрече от Христа и след туй Христос го попита: „Петре, где ти е ножът? “ И като му за Христос тия думи, той Го разбра. Докосна го Христос с онзи огън на Любовта и му каза, где е пътят за избавлението на човечеството. Не чрез нож ще се избави светът, но сърце трябва, ум трябва, безстрашие трябва. Истинското геройство е нещо друго. Аз бих счел за герой ето кой народ: когато излязат някой народи да се бият, то истинските герои от тях, като си дигнат ръцете, да приспят своите неприятели да отидат при тях, да им вземат оръжието, да ги нахранят хубаво и след това да ги върнат при техния цар, като им кажат: .Слушайте ние сме миролюбив народ, не искаме да ни закачате“. Втори и трети път като дойдат, да направят същото. Сега в света иде една сила, аз я наричам живият Господ, който иде в света. Ясновидците, а дори и някой от най-видните учени, виждат вече това. Иде Господ! Ще видят всички това.
към текста >>

58. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ОГЛЕДАЛОТО НА ЖИВОТА Има верни души, и геройски сърца; има духове чисти и светли.
И затова, пак един от нашите съвременници, проф. Шарл Рише, който — противно на официалните бонзи на науката — смяташе, че окултните явления заслужават известен интерес, е написал следните редове: „Пропадането на цялата наша научна постройка, тъй трудолюбиво изградена, не е само една възможност, а е пълна сигурност.“ (следва) _____________________________ Всички, които се стремят да владеят Природата, всички, които се борят с нея, които й се противят, дълбоко погледнато са, вън от нея. Говорим алегорично. Природата е заключена за тях. Тя си остава за тях един затворен свят. ОГЛЕДАЛОТО НА ЖИВОТА Има верни души, и геройски сърца; има духове чисти и светли. * Затуй: Дай на света най-доброто, което имаш, и най-доброто ще се върне при теб. * Дай любов, и любов към твоето сърце ще потече, — мощна сила в най-голямата ти нужда. Имай вяра, и хиляди сърца ще затуптят в отговор на твоята вяра и нужда. * Защото животът е огледало, както за царя, така и за роба: Той е точно това, което ти си направил. * И тъй: Дай на света най-доброто, което имаш, и най-доброто ще се върне към теб.
към текста >>

59. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Може да го смятаме като герой или като луд.
Ние трябва да приемем техния опит така, както той ни е даден. Само тези, които сами са изживели живота на молитвата, могат да го оценят. Търсенето на Бога е, наистина, съвършено лично предприятие. Благодарение на известна дейност на съзнанието, човек се стреми към една невидима действителност, която се намира в материалния свят и се простира оттатък него. Той се впуска в най-смелото приключение, което е възможно да се предприеме. Може да го смятаме като герой или като луд. Но не трябва да се запитваме дали мистичната опитност е вярна или лъжлива, дали тя е самовнушение, халюцинация, или пък, дали тя представлява пътешествие на душата вън от границите на нашия свят и нейното съприкосновение с една по-висша действителност. Ние трябва да се задоволим с едно опитно схващане за нея. Тя е полезна сама по себе си. Тя дава на този, който я практикува, това, което той иска. Тя му доставя самоотрицанието, мира, вътрешното богатство, силата, любовта, Бога.
към текста >>

60. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е геройство на тялото.
Те са имали такива изпитания, каквито вие не можете да си представите. Вие нямате представа какви трябва да са били страданията та Христа, на Когото от напрежение кръв излезе от порите му. Вие трябва да дойдете в неговото положение, да разберете какво значи страдание. Сегашните романисти представят своите герои и героини като страдащи на сцената. Щом се намерят пред известно изпитание, те припадат. Това е геройство на тялото. Като не може да издържи, човек припада. Изкуство е да може да издържи най-големите душевни страдания. И ако при това положение човек не припадне., той е герой. Старите християни вървяха по пътя на Христа, — по пътя на страданията, но новите християни не искат да страдат. Като им покажат един кръст, те казват: На всичко сме съгласни, но кръст не искаме.
към текста >>

И ако при това положение човек не припадне., той е герой.
Сегашните романисти представят своите герои и героини като страдащи на сцената. Щом се намерят пред известно изпитание, те припадат. Това е геройство на тялото. Като не може да издържи, човек припада. Изкуство е да може да издържи най-големите душевни страдания. И ако при това положение човек не припадне., той е герой. Старите християни вървяха по пътя на Христа, — по пътя на страданията, но новите християни не искат да страдат. Като им покажат един кръст, те казват: На всичко сме съгласни, но кръст не искаме. Кръстът е едно от великите изпитания за човешката душа. В страданията, в изпитанията в паденията си, човек се изпитва, доколко любов има в себе си. В изпитанията и страданията се изпитва любовта на човека към Бога, към неговите ближни и към самия себе си.
към текста >>

Тоя процес е толкова неудържим, че се искат геройски усилия, за да може колелото да се бута нагоре или дори — да се задържи в състояние на равновесие.
Наистина, никое обществено положение не е откъснато от предпоставки, които подготвяте човека за неговото заемане, както и всяко такова налага известни задължения, които сякаш предопределят не само външния вид, но дори и начина на мисленето. И все пак, това е само наглед. Когато явленията в живота се вземат като състояния, неподвижни, балансирани, навеки устойчиви, статични, умъртвени като кости, като мощи — това би било наистина така: простият човек би си останал навеки прост, а заелият висок обществено положение би го задържал неограничено дълго време и то не само за себе си, но и за своето поколение. Когато се наблюдава текущия живот, обаче, лесно се забелязва, че не е така. Общественото положение на хората не е нищо друго освен едно непрестанно качване и слизане. Тоя процес е толкова неудържим, че се искат геройски усилия, за да може колелото да се бута нагоре или дори — да се задържи в състояние на равновесие. Птицата, която се задържа като прикована на небосвода, е заставена да прави еднакво големи усилия, както и тая, която лети. И — ето решителната формула, наглед странна, но поради това — не по-малко вярна: ние сме това, с каквото запълваме свободното от задължителна работа време. Ние сме това, което градим в себе си в минутите, когато другите почиват, когато другите се забавляват, увеселяват. Ние сме това, което е за самите нас удоволствие, радост, което правим, когато бихме имали пълната възможност да не го правим, когато заради него ние не чувстваме по-скъпи нито нашата „почивка“ нито дори нашият сън. Ние сме това, което вечно будният Дух в нас всеки ден кове и възсъздава, устремен към висока, скъпа нам цел, за която няма нито срок, нито време, и няма друго възнаграждение, освен самото удоволствие, че се работи за тая цел.
към текста >>

61. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Главния герой на това Велико тържество е слънцето.
Там зимата за още дни воюва! А кротки и смирени пъпчици-души на глухи и на слепи се преструват до като злото само се разруши. * Тогава те във дивни форми ще излеят живота си божествен и пълен със нектар, божествената Слава ще възпеят! Ще бъде Вечна Слава на Вечний Господар! В. Недев ВЕЛИКОТО ТЪРЖЕСТВО НА ПРОЛЕТТА Идването на пролетта е истинско голямо тържество, в което взема живо участие цялата природа. Главния герой на това Велико тържество е слънцето. Очакването на тоя любим цар на живота буди у всички, жива вяра и надежда за по-светли бъднини. Аз не зная дали има някой да е безучастен към животворната пролет. Не зная дали има сърце, което да се не възрадва на топлото слънце. Не зная дали има душа, която да не благодари на Бога за неговата безгранична Мъдрост и Любов. Земята се пробужда и запява щом пролетното слънце я озари.
към текста >>

То пада, става, цял герой е, докато гледаш, че един ден застанало краката си и казва: Аз искам нов начин на ходене То се изправя на краката си и държи равновесие.
има и друга посока. Едва се закрепи на краката си и пак падне на четири крака, пак се поклони. Това става по 20 — 30 пъти на ден, но смелост има това дете. Детето е цял философ. То казва: Аз главата си ще счупя, но ще застана на краката си право. То пада, става, цял герой е, докато гледаш, че един ден застанало краката си и казва: Аз искам нов начин на ходене То се изправя на краката си и държи равновесие. Изправянето на два крака означава покланяне на онова, което знаем. Да се изправиш на краката си, това значи да пазиш своето равновесие, де се кланяш на това, което знаеш. Докато човек живее с любовта, той е изправен на краката си. Изгуби ли любовта си, изгуби ли равновесието на своята любов, той пада на земята и започва да върви на четири крака. Той обича някого, но животинското в него му казва: Няма защо да обичаш този човек.
към текста >>

62. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съдията, обаче, оправда двамата и ги похвали за тяхното геройство, а укори тъжителите, 20 души, за гдето са се дали на двама души да ги бият — и процесът се прекрати.
. . Веднъж, при един гуляй, Иван и Стефан влязоха в конфликт с една група гуляйджии от 23 души и работата дойде до бой. Разбира се, нашите герои излязоха победители. Те напукаха главите на всичките 25 души и избягаха. Снабдени с медицински свидетелства, пострадалите заведоха дело против двамата побойници. Съдията, обаче, оправда двамата и ги похвали за тяхното геройство, а укори тъжителите, 20 души, за гдето са се дали на двама души да ги бият — и процесът се прекрати. Така си живяха дълги години двамата неразделни приятели и бяха много щастливи. Иван имаше красива сестра — млада мома. Нейната хубост беше известна по цялото Загоре. Тя имаше много кандидати за женитба, но никой не се решаваше открито да поиска ръката й, защото знаеха, че Иван не се шегува. Веднъж някой се осмелил да каже дума по адрес на сестра му.
към текста >>

63. -

Доведете ми когото и да е, но не този, твоя музикален герой, —казва той на жена си.
Та казвам: по някой път ние искаме някой човек да се отрече от себе си. Един човек, като Толстоя, който искаше да въведе една нова епоха, даваше морал не хората, как трябва да живеят, да обичат хората, да обичат Бога, когато Бог му да де един враг, този Танеев и той не можа да го обикне. Той чувства едно крайно отвращение към него. Не иска да го види. Не искам да го видя. Доведете ми когото и да е, но не този, твоя музикален герой, —казва той на жена си. Казвам: вие минавате в една нова епоха, но носите в себе си старите идеи. Със старите идеи живеете и мислите, че и за в бъдеще ще живеете така, както досега сте живели. Когато богатият осиромашее, как трябва да живее той? Той не може да живее с ония килими, пиано няма да има, едва ще има средства за прехраната си. Да живееш удобно, при всичките удобства, които имаш, това всеки може да го направи.
към текста >>

То прилича на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождаване, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата.
И това творчество не само че няма д спре но ще продължава с бурен темп да се развива напред. С. К. СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Сегашното положение на човечеството е преходно. Но ние трябва да изпълним своя дълг. Никакъв морал не е нужен вече за човечеството, освен да се обърне към Бога. То прилича на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождаване, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата. За тая цел ние ще вземем един нов начин на освобождение, понеже старата песен се пее от други. Според турската поговорка: „Колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае“. И действително, във всички области на нашия личен, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа; в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв що годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото като ходжата четем. Ние, обаче сме решили да не се качим на старото минаре, понеже то хиляди години е чувало все същия глас и все същото четене. Ще припомним тук едно свидетелство от стария завет: един от еврейските пророци, Езекили, видял поле, пълно с кости, които били сухи.
към текста >>

64. -

Който има любов, герой става и умира като герой.
Защото онова, което хората търсят, е свободата. Свобода без любов не съществува. За да се бие човек за народа си, това се дължи на стремежа му към свобода. Само любовта прави човека смел и решителен. Който няма любов, умира от страх. Който има любов, герой става и умира като герой. Казват, че някой умирал от любов. Това е невъзможно. Той умира от безумие, но не от любов. В сегашните войни лесно се познава кой е герой и кой не е. Как се познава?
към текста >>

В сегашните войни лесно се познава кой е герой и кой не е.
Който няма любов, умира от страх. Който има любов, герой става и умира като герой. Казват, че някой умирал от любов. Това е невъзможно. Той умира от безумие, но не от любов. В сегашните войни лесно се познава кой е герой и кой не е. Как се познава? Който е герой, раняват го в гърдите. Който е страхлив, раняват го в гърба. Лекарят като види, че войникът е ранен в гърба, казва: Ти си бягал от бойното поле. Казвам: по-добре е да ни ранят в гърдите.
към текста >>

Който е герой, раняват го в гърдите.
Казват, че някой умирал от любов. Това е невъзможно. Той умира от безумие, но не от любов. В сегашните войни лесно се познава кой е герой и кой не е. Как се познава? Който е герой, раняват го в гърдите. Който е страхлив, раняват го в гърба. Лекарят като види, че войникът е ранен в гърба, казва: Ти си бягал от бойното поле. Казвам: по-добре е да ни ранят в гърдите. отколкото в гърба. По добре е да носим страданията в гърдите, отколкото на гърба.
към текста >>

65. -

Човек днес работи и иждивява ценно време и сили за да придобие временното; той се бори и кръв пролива за да придобие парче земя, да завоюва известни области в материалния свят, но с това той само си губи времето и се отклонява от главната линия на своя път, който е дълъг, и за да го поеме и изходи от него се иска геройство и подвиг.
Всички погрешки, които той е правил и прави, са били винаги в спящо състояние и пред него е лежала винаги съблазънта, че ще постигне нещо съществено по лесен начин. А то излиза точно обратното. Затова, един ден, когато съзнае своите грешки, душата му ще преживее големи страдания, голям тормоз. В съзнанието на човека има наслоени много заблуждения, в него с насаждани от векове много криви схващания, от които той може да се освободи само с упорита и планова работа Човек трябва да разбере себе си, като клетка на един всемирен организъм, която трябва да върши своята работа с любов. Човек е малка частица на едно велико цяло и нему предстои една по-друга задача, една по-друга работа, от тая, която днес върши. Човек днес работи и иждивява ценно време и сили за да придобие временното; той се бори и кръв пролива за да придобие парче земя, да завоюва известни области в материалния свят, но с това той само си губи времето и се отклонява от главната линия на своя път, който е дълъг, и за да го поеме и изходи от него се иска геройство и подвиг. Наистина човек носи в душата си нещо добро и светло, но често той става проводник и на отрицателни сили. А отрицателните сили с в разрез със силите, които градят, които създават, които организират. В човека се проявяват два рода сили — едни които градят, и други, които рушат. Първите имат възходящо направление, във вторите — низходящо. А от човека се иска едно — да осъзнае себе си, като ученик в живота, който ще се учи от едните и другите сили.
към текста >>

66. -

стенания, люта болка, кървава борба — герой могъщ с усилия свръхчовешки убива ламя огнедишаща, на злото: в потоци кръв издига увенчано със звезда чело и във ръка си златна чаша носи.
И страшни ями зеят под опасни пролези, готови да погълнат всеки миг смелеца. Чудовища ужасни, застанали на стража, непрестанно бдят пред входните врати на тоя Път, готови да разкъсват всеки кой се им яви. И сал пред тоз смиряват се и пускат го отвъд да мине — кой носи златна чаша във ръце и на челото му звезда на победител трепетно сияе“. Затварям във захлас очи: . . . стенания, люта болка, кървава борба — герой могъщ с усилия свръхчовешки убива ламя огнедишаща, на злото: в потоци кръв издига увенчано със звезда чело и във ръка си златна чаша носи. . . . И, нежно галят ме и шепнат слънчеви лъчи отново: „Тоз Връх, и този Път, и туй небе над тях във тебе се намират: и грей дивно слънце там, а нощем златните звезди омайни приказки разказват. Със корен впит в скалите твърди и със коронка във небесна синева там вечно Еделвайс цъфти и чака ден уречен, когато твоя дух ще стигне висините. И чака търпеливо, ден след ден, — години, векове, хилядолетия: той знае, че скали и пропасти и бездни ще надмогнеш и ламята ужасна ще сразиш . . .
към текста >>

67. -

Извънредно поучителна книга, в която главният, герой Дал е истински апостол на истината.
Тук страстта за мъст е била чувство с не по-малко дълбоки корени от любовната страст, но ралата тихо порели благословената земя и людете стъпвали бавно и съсредоточено, а словата им били отмерени и обмислени. Но тук над всичко стоял „Дългът на човека“ и затова оставят и на Бога грижата за отмъщение, което никак не значи отстъпване поради страх или слабост. Най-красиво се рисува скромният, чистият и здравия живот, живот прост и естествен сред природата с нейните бури и страхотии, които каляват и тялото и характера. Тук на усамотение в гората, в тишината на горите или на високите върхове, човек мисли по-спокойно и се чувства цар, далеч от суетността и гордостта и от паричната и градската отрова като най-после вижда себе си в Бога и Бога в себе си и проумява целта за която е пратен на земята: да върви напред през съмнения и пречки с напипване, без да спира и без де губи смелост и по тоя начин всеки стига до съвършенство, за което е способен — едни напредват малко, други отиват далеч в бавния напредък на човечеството. Важното в случая е всеки да действа искрено и добросъвестно и да проумее, че една от най-могъщите думи в света е Милостта, при която много тегла и скърби на тоя свят могат да бъдат смекчени, защото най-хубавата и най-мъчната задача е да се омилостивим и помагаме на страдащото човечество, да постигаме богатството на душата повече от материалните блага, да се чувстваме доволни от доброто, което вършим. Извънредно поучителна книга, в която главният, герой Дал е истински апостол на истината. Жалко само, че поради преводът от френски език, германската дума Бьорндал, което значи „Меча долина“ е транскрибирано в Бжьорндал и други няколко грешно предадени имена. Но това никак не пречи за доброто опознаване на страната на фиордите, на великото примирение и на вратите на рая, каквато е Норвегия. И. X. К. Наследството на Бьорндал, роман от Трюгве Гюлбрансен, преведе от немски Асен Разцветников, издание на библиотека „Златни зърна“ на Славчо Атанасов, Алабинска 40. София, стр.
към текста >>

68. -

Бромфийнд Един съвременен герой, Л.
Голсуърти Сребърната лъжица, Дж. Голсуърти Отвъд горите пеят, Трюгве Гюлбрансен Наследството на Бьорндал, Трюгве Гюлбрансен Земя на хората, А. Екзепюри Разглезените деца, Ф. Ерна Китайски разкази, Пърл Бък Благодатна земя, Пърл Бък Гордо сърце, Пърл Бък Кораби по небето, Г. Гунарсон Дъждове, Л. Бромфийнд Един съвременен герой, Л. Бромфийлд Нощ в Бомбай, Л. Бромфийлд Съвършенство, А. Нербю Лекарска съвест, П. Бурже Гневът на мравките, Джон Стайнбек Пъстри сърца, Е Кайзерлинг Син, В Лидин Песента на света, Ж. Жионо Героични години, Д-р А.
към текста >>

69. -

Ние тук нямаме в нашите библиотеки, но има една библиотека (няма да ви дадат от нея книги да четете) в нея е описано какво са минали ангелите, какво геройство.
За големите страдания, които понесе, и от любов се пожертва за хората, затова всички Го уважават и почитат. Как мислите, възможно ли е без да дадем нещо, да ни обичат? Мнозина искат да идат в небето да живеят между ангелите. Ангелите са дали нещо. Знаете ли каква е историята на ангелите? Ние тук нямаме в нашите библиотеки, но има една библиотека (няма да ви дадат от нея книги да четете) в нея е описано какво са минали ангелите, какво геройство. Някои са устояли, други не са устояли. Сега и вие минавате през същия изпит. Всеки ден за малки работи иде съмнението, съмнение, което не е основателно. Някой път обичаш някого, после не го обичаш. Първо го хвалиш, после го укоряваш.
към текста >>

То подържа своето обаяние върху хората и ги държи в робство чрез разкази за геройство и слава, добити чрез воюване и кървави подвизи.
Едното течения е насилието, влиянието на Марс — войните, битките, завоеванията. То е отрицателното, низходящото течение. То води към победи, но в повечето случаи търпи поражения. Неговото оръжие е насилието, грубостта, а крайната му цел е да завоюва, да победи другите, да им се наложи. Понеже си служи с насилие, то неминуемо руши. То подържа своето обаяние върху хората и ги държи в робство чрез разкази за геройство и слава, добити чрез воюване и кървави подвизи. Но ония, които се докоснат до него, скоро разбират неговата несъстоятелност, неговия фалш и отдалеченост от истинския живот. А ония, които опитат жилото му веднъж за винаги се отказват да му слугуват. Те минават към другия лагер, към другото течение, течението на културните прояви. И ако има нещо което крепи света, което му придава смисъл и съдържание което му придава цена, това са именно културните прояви, сега за сега така бледо засегнати от перото на историците. Досегашните историци имат една много голяма грешка, защото са били слепи за културните прояви на даден народ, а са виждали и в най-художествени разкази предали проявите на насилието, на войните.
към текста >>

70. -

Няма юноша, който като прочете повестта да не пожелае да бъде герой като Генко и да не се слива с преживяванията на Генко и да не почва да му подражава.
Не може човек с топло сърце да остане равнодушен, когато чете тая история, пропита с много трагизъм, много сцени със силно напрежение, отлично издържани художествени моменти. Действието се развива тъй естествено и непринудено, че читателя остава с убеждението, че не чете, а гледа развитието на действието. Всичко това действа затрогващо на читателя — сълзите се затъркалват по опънатите черти на лицето му, той с всичкото си внимание следи какво ще стане с детето и всеки момент е готов да му помогне, като му подскаже как да постъпи, за да избегне дебнещата го опасност. Няма майка, която като е чела повестта да не е плакала и да не се е радвала на Генковите скърби и радости и да не е чувствала героя като свое дете. Няма сестра или брат да не чувстват Генко Орлето като свое братче и да не са готови да му се притекат на помощ. Няма юноша, който като прочете повестта да не пожелае да бъде герой като Генко и да не се слива с преживяванията на Генко и да не почва да му подражава. И най-после няма душа потисната от условията на живота, която като чете Генко, да не получи импулс да се освободи и да реализира съкровеното възходящо желание на своята душа. Така Генко от всички е добре приет, всеки намира нещо свое в него, той говори на всички на техните езици, затова от всички е разбран. Само така може да се обясни защо повестта в няколко години се издава вече трети път. Генко Орлето е носител на великата идея — над всяка душа в която има стремеж към знание, към красота, към съвършенство, бди будното око на Бога. Генко Орлето е изразител на един основен принцип — жертвата, като условие за развитие и еволюция.
към текста >>

71. -

Да носиш едно дете девет месеца в утробата си, търпение, геройство се изисква.
Те казват, не си струва, човек да бъде жена. Не всякога. Някой път трябва да бъде жена. И горко, ако не бъде жена. Ако искаш да научиш търпението, трябва да бъдеш жена. Да носиш едно дете девет месеца в утробата си, търпение, геройство се изисква. Всичките генерали на бойното поле не могат да се сравнят с една жена, която носи едно дете. Тя ражда нещо разумно, ражда живота. В какво седи достойнството на човека? Един мъж, който не може да услужи на една жена, не е мъж. Мъж е онзи.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* * * Млад, хубавец сред своите другари, пъргав и сръчен в игрите и разходките по калоферския балкан, бунтовник в училище, хайдутин-войвода в гората сред своите връстници, отрасна българският велик поет-герой.
Б. М. Албиог. ПРЕД СВРЪХЧОВЕШКА ВИС В памет на милия Радомир Мавродиев. * * * В трънливия си път надрасна личността, към вис на свърхчовек възйе се в тъмен век — с духа си великан ти победи смъртта! И в нашата душа безсмъртен ти живееш, Величествен си ти във нашите мечти — вдън нашите сърца „хайдушка песен пееш“! * Копнеж към свобода, към нови светли дни, сред дивния полет остави ни завет: — метеж за свобода, за нови бъднини! * * * Млад, хубавец сред своите другари, пъргав и сръчен в игрите и разходките по калоферския балкан, бунтовник в училище, хайдутин-войвода в гората сред своите връстници, отрасна българският велик поет-герой. * И в ранни младини заскитал се тугин-немил-недраг на всички, с метежните слова и бунтовнишки дела върл враг и за богаташи и за попове и за всеки потисник и за всеки „вълк в овча кожа“, през своя кратък, едва тридесетгодишен живот, изпита най-големите нещастия, преброди всевъзможни сплетни и тежката мизерия... * Поет, писател, журналист; учител, обирник, артист и още кво ли не е бил тоя скитник из Русия и Румъния! . . . От рожба до смърт — хайдутин-бунтовник, анархист. * В дванадесетте стихотворения, които ни остави, личи безсмъртната atma лакатушкана сред бурно море. . .
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Слава на тебе, геройско войнство, на твоя безкраен път!
Момче, овчарче, дремеше и мечтаеше под сянката на една смоковница, и аз легнах на тревата до извора, за да дам почивка на уморените си членове. Моите пътници се смееха над мене. Те гордо дигнаха глави и побързаха напред; ни веднъж те не се обърнаха, ни веднъж не седнаха да си отпочинат. Те изчезнаха далече в знойната гълъбова мъгла. Те вървяха по хълмове и долини и се скриваха в далечни страни. Слава на тебе, геройско войнство, на твоя безкраен път! Смехът и укорите ме заставиха да стана, но не намериха в мене никакъв отзвук. Покоят на разцъфтелия от слънцето зелен мрак тихо се лееше в моето сърце. Аз забравих целта на своето странстване и без борба потънах в преплитане на сенки и песни. Когато, най-сетне, аз се събудих от дрямката и отворих очи, видех, че Ти стоиш над мене и с усмивка разсейваш моя сън. Колко се боях аз, че пътя ми ще бъде дълъг и уморителен и че ще бъде тъй трудно да Те достигна!
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Прекрасните думи на поета: „Всеки трябва да си избере своя герой и по неговите стъпки да си отвори път към Олимп“, имат най-голямо значение именно за тази възраст.
Не отвлечени понятия действат подходящо на развиващото се етерно тяло, но нагледното; и при това не физически-нагледното, а духовно-нагледното 1). Духовно-нагледното ето най-вярното възпитателно средство в тази възраст. Именно затова, по важно от всичко друго през тази възраст е, детето да бъде заобиколено от такива възпитатели, които с своите качества да събуждат в него желаемите умствени и нравствени сили. Както през първите детски години вълшебни възпитателни средства са подражанието и примерът, тъй сега такива са послушността и авторитетът. Естествен, непринуден авторитет трябва да притежава духовно-нагледното, по което детето изработва своята съвест, наклонности, навици, темперамент и с чиито очи то ще гледа на околните явления. Прекрасните думи на поета: „Всеки трябва да си избере своя герой и по неговите стъпки да си отвори път към Олимп“, имат най-голямо значение именно за тази възраст. Чувствата на уважение и благоговение са силите, чрез които етерното тяло се развива по правилен начин. И комуто не се е случвало да изпитва в тази възраст към некое лице безгранично уважение, за него всичкият му по-нататъшен вътрешен живот ще се укаже несравнено по-беден, по-оскъден. Дето няма чувство на безгранично уважение и благоговение, там заглъхват живите сили на етерното тяло. Да си представим, какво влияние ще укаже върху детската душа следното: на едно осемгодишно момче се разправя за особено високите, необикновени качества на некое лице. Всичко, което слуша детето за това лице, му внушава свещен трепет.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

То прилича още на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождение, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата.
СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Методи за изправлението му Бъдещето, което предстои Цялото човечество продължава още да се вълнува. Както след един голям земетръс, продължават да се чувствуват по-слаби разтърсвания на земните пластове, докато настъпи окончателно успокоение, така и след общата война, на известни точки на земното кълбо още се дими, кървавите стълкновения и опустошенията следват, а може би някъде, по-близо или по-далеч от нас, нови войни да започнат. Така съвременното човечество ще се клатушка още, народите ще се къпят в кървите си и душите ще си заминават, докато изгрее новата ера на мир и братство на земята. Следователно, сегашното положение е преходно. И ние, ако не изпълнявахме един публицистически дълг, бихме счели за излишно да уверяваме четците ни, че никакъв морал не би бил нужен за това човечество, което умира: толкова ясно е, че за него трябва само един съвет да се обърне към Бога, за да се приготви за другия свят. То прилича още на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождение, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата. Като работим обаче, между българския народ, не ще бъде безполезно да направим нашите размишления върху положението, за да посочим методите за изправление на цялото човечество, в това число и на нашия народ. За тая цел ние ще вземем един нов начин на обсъждане, понеже старата песен се пее от други. Тези последните ни напомнюват турската поговорка: „минаре некадър юсекса, ходжа билдиини окур“, т.е. „колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае“. И действително, във всичките области на нашия индивидуален, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа: в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв-годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело за възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа си в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото, като ходжата, четем.
към текста >>

Свещеник Георги Петров казва: „Да вземем за разглеждане знаменития герой на древността: македонския цар Александър.
Той не храни никаква омраза против българина. Сръбският земеделец мрази войната, колкото и нашият. Омразата между народите е изкуствено подклаждана от някой политически кръгове. Историята не трябва да се преподава в шовинистичен дух. Училището не трябва при преподаването на историята да възвеличава хората, които са се отличили с военни победи. Свещеник Георги Петров казва: „Да вземем за разглеждане знаменития герой на древността: македонския цар Александър. Като какво славно и велико нещо е извършил този прочут герой? На 30 годишната си възраст той бе завладял почти половината свят. Но какво е заслужил с това? Идвали ли са да го нападат чужди народи, и той с риск на живота си да е отблъсквал враговете? На него никой не е нападал.
към текста >>

Като какво славно и велико нещо е извършил този прочут герой?
Сръбският земеделец мрази войната, колкото и нашият. Омразата между народите е изкуствено подклаждана от някой политически кръгове. Историята не трябва да се преподава в шовинистичен дух. Училището не трябва при преподаването на историята да възвеличава хората, които са се отличили с военни победи. Свещеник Георги Петров казва: „Да вземем за разглеждане знаменития герой на древността: македонския цар Александър. Като какво славно и велико нещо е извършил този прочут герой? На 30 годишната си възраст той бе завладял почти половината свят. Но какво е заслужил с това? Идвали ли са да го нападат чужди народи, и той с риск на живота си да е отблъсквал враговете? На него никой не е нападал. Напротив, той сам е преплавал през морета и е преминал през гори и планини, за да нахлува в чужди предели и да се сражава с хора, които до тогаз нито са чували, нито са знаели за него и за неговото царство.
към текста >>

И сега да се покланяш пред една такава личност, да я славим за герой и велик човек!
Развитието на живота за десетки години се сгряло. Опустошили се грамадни области и се избили и осакатели със стотици хиляди хора. които не са имали никаква вражда помежду си. И всичко това се извършило за славата само на един човек. Калпава слава !.. И сега да се покланяш пред една такава личност, да я славим за герой и велик човек! — Същото е и с героя от новите времена: Наполеон. В него не е имало нищо „истинско велико“, нищо „царствено прекрасно“. Във време на похода си в Мала Азия, когато след дълго временна обсада Яфската крепост е била превзета от Наполеон, и четирите хиляди храбри защитници албанци се дръпнали в укрепените здания вътре в града и не. искали ла се предадат, той, за да ги склони да се предадат, праща при тях своите адютанти да им обяснят под клетва на кръста и евангелието, че нищо няма да им сторят. И тези храбри мохамеданите повярвали на християнската клетва и сложили оръжието си.
към текста >>

Лоренцо ди Медичи е друг забележителен характер в областта на историята и литературата, който беше заминал от този свят една година преди рождението на нашия герой.
Като се завърна от едно дълго пътуване из Нидерландия към 1474 г., Какстон основа първата печатница в пределите на Уестминстерското абатство а преди смъртта му, знае се, че са били напечатани най-малко шестдесет и четири книги от тази първа английска печатница. Точно десет години преди рождението на Парацелзуса, третият от тези велики творители на революции видя зората: на 10 ноември 1483 г. Мартин Лютер се роди в Айслебен, Долна Саксония, и когато Парацелзус беше на 24 години, Лютер беше определен да залепи своите деветдесет и пет тези на църковните врата във Витемберг против доктрината за индулгенциите. Парацелзус не скриваше съчувствието си към този смел реформатор , когато му се отдаваше случай, макар и да не взе живо. участие в движението и да бе обвиняван от неприятелите си, че бил медицинския Лютер, обвинение, за което той си създаде труд да покаже, че не го оскърбява. Лоренцо ди Медичи е друг забележителен характер в областта на историята и литературата, който беше заминал от този свят една година преди рождението на нашия герой. В Англия, в това време Войните на Розите бяха свършени и Хенрих VII бе зает с абсолютната монархия, която искаше да постави на твърди основи, народът уморен от непрестанни борби, с радост прие управлението на Тюдоровци, което бе симпатично винаги на средната и търговска класи в Европа, Австрия не съществуваше, а Италия бе още определена от съдбата да остане за векове само един географски израз. Светата римска империя се простираше от Германския Океан и Балтийското море на север до Адриатика на юг. Полша и Литва се простираха далеч край източната си граница, и най-външната гранична линия на московското царство беше още 500 мили на изток от местото, дето един век по-късно Петър Велики щеше да построи и нарече на името си столицата на руската империя. Победоносният турчин гърмеше до вратите на християнството. Фердинанд и Изабела, покровители на Колумб, царуваха в Мадрид.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Потънали в тоя духовен мрак, обществените и политически борци в България са напрегнали сега всичките си сили и подобно на Сервантесовия герой, гонят миражи, които един ден ще изчезнат и ще се считат смешни.
През тоя неизбежен период, борбите между народите и между отделните индивиди ще продължават. И всичките тия борби ще носят отпечатъка на издъхващия материализъм. И в България, както се констатира всекидневно те стават върху почвата на разни икономически искания. Всички съсловия или класи, чрез взаимен натиск със своите организирани сили, се стремят да извоюват все по-големи материални блага, за да осигурят по-охолен живот за своите членове. Те се заблуждават да мислят, че целта и средствата, които са избрали, са единственото призвание на човека и че вън от тях, животът нито има смисъл, нито пък е възможен. Потънали в тоя духовен мрак, обществените и политически борци в България са напрегнали сега всичките си сили и подобно на Сервантесовия герой, гонят миражи, които един ден ще изчезнат и ще се считат смешни. Сега общият лозунг е: хляб и пари. Срещу тоя лозунг, който се издига отдолу, се противопоставя държавната дисциплина, консерватизмът на която никога не е отстъпвал с такава леснина и бързина, както се иска. И тъй двата противници се атакуват сега по всичките правила на военното изкуство, с цел единият от тях, изтощен в борбата, да капитулира пред насилието на другия. Употребяват се всички принудителни средства от едната и другата страна за постигането на тая цел, защото, мислят те, непременно трябва да има „победители“ и „победени“, и едните да наложат тежките си условия на другите. Победителят трябва да възтържествува и да каже на победителя: ,,vae victis!
към текста >>

Манфред и епохата на световната скръб Странно е това обстоятелство, че в историята всеки един от важните периоди се представя от известен герой-свръхчовек, който концентрира в себе си всички негови отличителни белези.
Бог е вечно неразбираем. Ние не знаем същностите, които крие в своите прояви. Но в непрогледната нощ, която обгръща съзнанието, се появява великия мистик и проговаря с дълбок глас: „В Бога се заключава не той сам, а неговото основание, като първобитна основа или по-скоро като безосновност“. — Яснота озарява съзнанието. И то, благодарение на него, на загадъчния обущар в Гьорлиц, — благодарение на Бьоме 1). II. Манфред и епохата на световната скръб Странно е това обстоятелство, че в историята всеки един от важните периоди се представя от известен герой-свръхчовек, който концентрира в себе си всички негови отличителни белези. Възможно е даже да се каже, че епохата с всичките свои достойнства и недостатъци се въплътява в известен човешки или поетически образ. Сократ, Аврели, Крал Артур, Франциск Азиски, Сид, Фауст, Сведенборг, Наполеон, Манфред2) са представители на времена на силни духовни раздвижвания всред народите. Не е важно, че едни са съществували във физическия свят хора, а други са само поетически образи. Не тяхното фактическо положение, а отличителните черти, които кристализират в себе си, им дават право да бъдат върхове по планинската верига на историята. Веднага с свършването на крайно материалистическия XVIII век и в самото начало на XIX, човечеството попада в тъй наречената епоха на световната скръб.
към текста >>

2) Манфред – герой в поемата на Байрон: „Манфред“ („Manfred“) Боян Боев.
Манфред е толкова силен, че с хлад отхвърля утешенията на стария абат, който иска да изкупи неговата, блуждала в грехове, душа. Той е готов сам.да понесе всичко, без да желае примирение с небето и без да влезе в компромиси с ада. „Не е тъй мъчно да се умре“ са неговите последни думи. Това е Манфред: свръхчовекът в епохата на световната скръб, силният дух, страдащ от своята собствена сила, готов да рухне в бездните на чудовищните болки, без да признае злъчния афоризъм на Мефистофел: „Du bist am Ende — was dubist.“ Силвен ХО __________________________ 1) Jakob Bohme, немски теософ и мистик, роден в 1575 г., умрял в 1624 г., като обущар в Гйорлиц (Прусия). — Мисълта, която се разглежда, е взета от неговото съчинениe:Qrundlicher Bericht worn idichen und Nimmelichen Misterien. 2) Манфред – герой в поемата на Байрон: „Манфред“ („Manfred“) Боян Боев. ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ – НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ БЪДЕЩОТО УЧИЛИЩЕ (Продължение от кн. VII). Чрез разглеждане на природните явления като символи на вечните истини, цялата природа се оживява, като че ли всеки най-малък неин факт говори човеку и му разкрива своите тайни. Детето асоциира цветята с техния език, и когато види цветята, винаги си спомня за техния език. От друга страна, то обиква цветята, чиито език знае. Разбира се, езикът на цветята се основава в голяма степен на окултизма.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Изображават го като млад, силен герой, или гол, или напълно въоръжен с шлем на къса, гъста коса, с малка уста и дълбоко хлътнали очи.
При по-високо развито его Марс не се проявява по същия начин, но той не ще пропусне при силна позиция в хороскопа да наложи своя отпечатък на личността във формата на импулсивност, буйност, чувственост и пр. Занятието на онези, които попаднат под влиянието на Марс, е занимание с желязо и остри инструменти или с люти течности, напр. металоработници, ковачи, огняри, касапи, бръснари, дърводелци, войници и всички други, които имат работа с военни работи, хирурзи, химици, зъбни лекари. Марс е син на Зевса и на Юна. Като бог на войната той символизира особено силата, храбростта и смелостта. Изображават го като млад, силен герой, или гол, или напълно въоръжен с шлем на къса, гъста коса, с малка уста и дълбоко хлътнали очи. Той е въоръжен с копие и щит, В неговата среда има спор, борба и несъгласие и затова боговете го избягват. Марс = март, априлски бури, ноемврийски проливни дъждове. В двата случая Марс е владетел в знака, в който се намира слънцето. (Следва). ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Случаи от прераждане Те са много, но неотдавна такива са съобщени и от италианския лекар Камело Самона, доктор по медицината н правото, които идат да потвърдят възможността за един човешки индивид да се превъплътява повече пъти. Той пише в Filosofia delle Scienza следното: „На 15.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Истинско геройство е да любиш врага си!
Любовта трябва да се въплъти в нашия живот. Когато стане това, Христос ще заживее в нас. Защото неговото учение е учение на любовта. Той казва: „любете се един другиго“ и „любете враговете си“. Първото от тия две правила означава, да пожертваш всичко за брата си, за ближния, а второто означава, че се изключва всяко насилие, всяко отмъщение, всека съпротива на злото. Истинско геройство е да любиш врага си! „Любовта всичко претърпява, на всичко хваща вяра и на всичко се надее“, казва Павел. В нея няма нито лъжа, нито измама, нито завист, нито омраза, нито гордост. Любовта е връзката на съвършенството. Само любовта е силата, която спасява. Само любовта е, която вдъхновява хората към велики подвизи.
към текста >>

С такъв дух на търпимост може да се гледа на един престъпник със състрадание и да му се каже: „Вие сте мой брат; макар и по-млад и по-невежа от мене, вие изучавате сега уроците, които аз преди векове съм научил; не искам от вас нито качествата на един светия, нито ония на един герой, нито пък ония на човек, уважаван от обществото; аз мога да ви помогна да ускорите своето морално развитие; аз не храня към вас нито омраза, нито отвращение; приемам ви такъв, какъвто сте, — слово на Бога живаго, избъбрено от детски уста“.
понеже с лошите мисли много по-опасно се заразява ближният, нежели с физическите болести. Има хора, уважавани и почитани от всички, но които са безкрайно опасни, понеже разпространяват наоколо отровата на своите собствени мисли, отрова, която убива душите. Належащо е, прочее, да упражняваме контрол върху мислите, преди да се заловим с контрола на постъпките. След това трябва да научим онова, което се казва Uparati, или съвършена толерантност — една от най-редките и най-трудните добродетели за придобиване. Тук не става дума само за религиозната толерантност (веротърпимостта), която не иска нито да ограничава, нито пък да насилва чуждата съвест; а става дума за оная толерантност, която вижда всекиго точно на неговото стъпало на еволюцията и не изисква от него ония качества, които са свойствени само на едно по-високо стъпало. С такъв дух на търпимост може да се гледа на един престъпник със състрадание и да му се каже: „Вие сте мой брат; макар и по-млад и по-невежа от мене, вие изучавате сега уроците, които аз преди векове съм научил; не искам от вас нито качествата на един светия, нито ония на един герой, нито пък ония на човек, уважаван от обществото; аз мога да ви помогна да ускорите своето морално развитие; аз не храня към вас нито омраза, нито отвращение; приемам ви такъв, какъвто сте, — слово на Бога живаго, избъбрено от детски уста“. Ето това е толерантност; толерантност, която схваща нуждата на едно дадено лице да научи известен урок в даден момент, понеже само като научи тоя урок, ще стане по-добър. Трябва да имаме за ръководство онази божествена мисъл, онази толерантност, която не изисква от човека повече, отколкото сам Бог изисква от него, сиреч, една бавна и постепенна еволюция. Ние, вие и аз сме били престъпници в предишни съществувания; може би сега сме светии... а днешният престъпник ще бъде светия в идещите векове. Защо да мразим едно малко момче, което едвам сега начева своето възпитание в света... Толерантността седи в това: да приемаш от един човек онова, което той желае и може да даде, а нищо да не изискваш от него. За пример, не изисквайте от една лекомислена жена всичката мъдрост, която е свойствена само на една велика душа; разберете, че и на тая жена предстои да изкара своите опитности, и че тя няма да ги извърши по- скоро, ако хората, които са по-стари и по-напреднали от нея в еволюцията, проявяват презрение към нея.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако Наполеон по-малко би позирал като мъгляв и фатален герой по примера на героя на Осиана, не би поверил толкова поетическата си съдба на ужасния и хладен позитивизъм на Англия.
Отговарям на последните Ви въпроси. Цезар е бил велик, но и разпуснат човек. Той страдаше от суетите и слабостите на пороците си. Ако не бе давал ход на никакво презрение съм другите, никой не щеше да го убие. Ако Луи-Филип бе по-величав по характера си и с по-малко буржоазни навици, не щеше да падне под революцията на презрението. Ако Наполеон по-малко би позирал като мъгляв и фатален герой по примера на героя на Осиана, не би поверил толкова поетическата си съдба на ужасния и хладен позитивизъм на Англия. Добрият свещеник Вианей не бе адепт, а само един естествен ясновидец, чиито способности бяха превъзнесени от вярата. 7. Univcrs4itas Mutatio Unitas Ameth pax et Veritas Вие работите успешно и давате вече такива решения, каквито искате от мен. Усмирете безпокойството на духа Ви и работете редовно, тогава ще дойдете до края. Висшата наука съдържа две неща: думата или словото, и делата, които са последната форма, или допълнението на словото. Науката на знаците и тяхното съответствие туря началото на науката за думата: науката за светлината и за огъня, това е тайната на делата.
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нека нашите усилия и нашите пожелания ускорят сигурното идване на тоя герой .
Историята на Исуса е ръководство за невъзможното, водач на неизреченото и непознатото. Всички случки с него, ако човек ги разгледа с вниманието, което те заслужват, бих казал — с най-ентусиазираното внимание, с предана почтителност и с непорочна простота, всички тия разкази и случки биха ни накарали да излезем вън от себе си и да ни отнесат в дивната страна на Идеала — иначе, ние сме вкусили само от кожицата на плода, а сладостта на тоя божествен плод си остава непозната за нас. Малцина са. хората от света, които говорят нещо сериозно за Евангелието; още по-малцина са ония, които виждат в него нещо повече от религиозен морал. Но близък е денят, когато една струя, по- силна от разума, ще подбуди някой човек, който ще изтъкне съответните места на книгата, обемаща всички занимания на днешната наука, на днешното изкуство, на днешната философия, на днешната социология; обемаща също всички знания на всяка клетка на материята, всички нюанси на сърдечния огън, всички секрети на мисълта. Нека нашите усилия и нашите пожелания ускорят сигурното идване на тоя герой . . . Изворът на мускулната сила е животинското електричество. Магнетичната сила иде от жизнените телурични (земни) течения; астралната сила — от съчетанието на планетните течения; чувствената сила — от горещите сфери на желанието; умствената сила — от хладната страна на съзнанието; интуитивната сила е изкована от нашите скърби. Но силата на волята се храни от отровна храна и нейната поквара покваря целия организъм. Човек, както знаете, е едно универсално животно.
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И нека дирим тоя герой, нека Го намерим и Го познаем в делата Му.
Те си оста- ват не само йероглифи, но и са невидими даже и за най-висшите адепти. Тия последните блуждаят в сферата на сенките и не виждат друго, освен сенки; истинското и реалното е скрито за тях. А при това реалното и истинското са едничката достойна храна и едничкото достойно щастие за достойната човешка душа. „Делото Божие е наистина да вярваме Оногова, който Той е проводил“. Героя на Отца е Словото. И нека дирим тоя герой, нека Го намерим и Го познаем в делата Му. За тая цел ние трябва да сме постоянно и интелигентно внимателни: божествената постъпка може да се облече и в най-обикновена форма. Да познаем едно нещо или да го разберем, предполага предварителна работа: само след дълга опитност окото на художника долавя елегантността на линията и приятността на един нюанс. Това същото е и със сърцето: то ще може да различава духовните качества на храната, която възприема отвън, само дотолкова, доколкото то постоянства и е енергично в режима на пречистването си. Тъкмо и затуй, тайната на въплътеното Слово си остава няма за много интелигентности, тогава когато хора, прости по сърце, я долавят. Съсредоточението и съзерцанието не са цели, а средства да ни стоплят, за да действаме.
към текста >>

А това значи да бъдеш истински творец и герой, тъй че смъртта да не може да унищожи следите на твоя живота върху поколението.
Причини на застоя Днес, зарад външните неща, които правят животът приятен, се занемарява същността. Само едно по-дълбоко схващане на живота е ключ за успех, само търсенето на действителното благо може да ни предпази от заблуждения. А колко ненужни навици има всеки, навици, които му пречат да напредва не само в материално отношение, но и в духовно! Дълг на всички родители и възпитатели е да работят над личните способности на поверените им, възпитаници, за да могат те да схваната смисъла и целта на нещата, а не да се задоволяват само с тяхната външност. Защото да живееш, не значи да търсиш само удоволствия, нито да подражаваш механично и безсмислено на всичко общоприето, а значи да мислиш самостойно и свободно и да работиш предано за развитието на човечеството. А това значи да бъдеш истински творец и герой, тъй че смъртта да не може да унищожи следите на твоя живота върху поколението. Тогава и удоволствията ще бъдат като награда за изпълнената задача, а не като цел, заради която да пренебрегваш най-важните си задължения в живота. Упражнение на волята Две неща са нужни, за да усъвършенстваме и засилим една способности. Първо, трябва да притежаваме тази способност, и второ, трябва да я упражняваме постоянно и планомерно. Едностранчивостта навсякъде е вредна, а особено в духовното развитие. Понеже човешките способности са свързани помежду си и зависят една от друга, затова човек не трябва да се ограничава със своята специалност.
към текста >>

Още с раждането и в първите години в нас се забелязват вече заложените семена на нашите дарби и способности, и опитният познавач на човека вижда бъдещия герой още в младежа.
Понеже човешките способности са свързани помежду си и зависят една от друга, затова човек не трябва да се ограничава със своята специалност. Действително, главните усилия той трябва да насочи там, където чувства призванието си, но той не трябва да се затваря само в черупка, защото този, който не се занимава с близкостоящите области на неговото призвание, не ще бъде много достоен и в своята област. Всяка работа заслужава уважение и разумният човек може да се издигне твърде много и да спечели голяма почит и в най низкото на вид занятие. Нужно е само да помни великата мисъл, че всички ние сме части от едно дело и всяка част си има своите задължения към цялото, които ревностно трябва да изпълнява. Защото ние не сме мъртви части на една машина, а живи, мислещи членове на едно велико тяло. Още с раждането и в първите години в нас се забелязват вече заложените семена на нашите дарби и способности, и опитният познавач на човека вижда бъдещия герой още в младежа. Но как тези вложени дарби и способности да се развиват правилно в нас, даже и когато не ги съзнаваме? Както атлетът, който иска да развие мускулите си, прави редовно физически упражнения, така и този, който иска да се развият вложените дарби в него правилно, трябва да бъде господари на волята си и да развие волевата сила чрез съответни упражнения. Защото чрез волята той ще се освободи от много слабости и привички убийствени за тялото, душата и духа, и по този начин ще направи възможно правилното развитие на своите дарби за един по-висок и по-достоен живота. Който иска да бъде силен, започва практически с това, че се отдава на една полезна работа, която изисква пълна преданост и съсредоточение. Мнозина могат да правят само това, което им заповядват, или в което ги задължат — това са робският души.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Следователно, вашият герой, вашият идеал, действителната реалност в живота на духа, привлечен към вас, все още може да бъде непълен, тъй като вашата непълнота ви заслепява спрямо неговите недостатъци.
Един смъртен може да магнетизира един дух и това може да се направи несъзнателно. Една жена, преди и след зачатието, може да мисли много върху някой реален или идеален характер, и това може да привлече към нея тоя същия характер в живота му като дух. Няма идеали в земен смисъл. Идеалът в мисъл представлява някой жив тип на духа. Най-висшият характер, който вие сте в състояние да си представите, има свой представител в духа и сегашното ви най-висше схващане може да бъде относително несъвършено. Следователно, вашият герой, вашият идеал, действителната реалност в живота на духа, привлечен към вас, все още може да бъде непълен, тъй като вашата непълнота ви заслепява спрямо неговите недостатъци. Такъв дух може да бъде привлечен към една жена, преди да се роди детето й. Това може да бъде духът на някого, който е бил много бележит през земния си живот. Той може да е бил някой поет, философ, военен, държавник или велик артист. Тоя дух може да бъде твърде злощастен. Той може да търси покой и да не го намери никъде.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Такъв е случая с древния герой крал — кралят на Индия, Рама, и царицата му, Сита, които са били идеален съпруг и идеална съпруга; Одисей и Пенелопа, висш пример на верност; или Брут и Порция, типове на благородна дружба.
(От английски) Души-близнаци от Г. Бейсдън Бътт Търсителят на митичните характери. които представляват идеално брачно чувство, може скоро да прекъсне това търсене пред имената на Филемон и Бакхида, тая стара и добродушна двойка, които са дали гостоприемство на великия бог Зевс, без да знаят, че за отплата на тяхното гостоприемство, ще бъдат превърнати, когато им дойде времето да умрат, в две дървета от двете страни на вратата на тяхната колиба, милвайки се едно друго за винаги с многолистните си клони. Или пък за образец на дълбоко заякчена вярност, човек може да се обърне към Кадмус и Хармония, верни един на другиго в нещастието, търпеливи под злодумството на боговете и променени най-сетне, от съжаление към техните страдания и от признание на постоянството им, в две змии, символизиращи Божествената Мъдрост — две блестящи и стари змии, които някога си бяха Кадмус и Хармония. В древните или съвременните песни и в живота примери от съвършено съпружеско щастие, макар и малко, съществуват. Такъв е случая с древния герой крал — кралят на Индия, Рама, и царицата му, Сита, които са били идеален съпруг и идеална съпруга; Одисей и Пенелопа, висш пример на верност; или Брут и Порция, типове на благородна дружба. Освен това, такива със случаите на съвършен истински брак Роберт с Елисавета Браунинг и Уйлям Юарт с Катерина Гладстон. В своята най-добра проява, такива съюзи са толкова съвършени, че, виждайки степента,на тяхната пълнота, човек се изкушава да узнае, до колко с били трайни. Човек заключава, че такива отношения носят своя произход от миналите животи, и че тия души близнаци, тъй сродни днес, са живели, обичали са се и работили заедно в миналите векове. Човек отива даже по-далеч от това, разследвайки дали при съвършените бракове съпругът и съпругата не са били съединени от най-ранния момент на тяхното съществувание, дали те не ся били една двойна звезда на небесната твърд в първата минута на манвантарата, в която тяхното сътворение е започнато. Когато, както се описва от Ел. П.
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но както идеалният герой в приказката има за придружник веселия практик, който лови птички и с веселия си звънец принуждава хората да танцуват дори против тяхната воля, така и идеалният компонист не можеше да избегне практичния театрален човек: Емануил Шиканедер даде на произведението формата на обикновено народно парче, облече съдържанието в наивни стихове, погрижи се за хвърчащи машини и апарати, за светкавици и гръм, за огън и вода, за зрелища и смих.
Според цялото положение на нещата, участието на Борна, както и на други братя в окръгляване либретото, не само не е изключено, но напротив, странно би било, ако това участие не би съществувало. Дори самата липса на каквото и да било известие за такова сътрудничество е доказателство за самото него, защото тъкмо тези съучастници като свободни зидари трябваше неминуемо да изпълнят клетвения дълг на тайната и пълното мълчание. Когато Моцарт достигна средата на своята композиция, Борн умира, на 21 юли 1791. Дълбока скръб изпълни сърцата на всички братя ; още по-дълбока тежка бол прореза сърцето на Волфганг Амадеус. И тази бол оплодотвори неговия творчески гений — и изникна художественият паметник, вечният паметник на личността на обичния приятел и учител и на неговия идеал — безкрайната любов в най-чистата й форма; паметникът на любовта, която, очистена от всяко самолюбие, се стреми да обгърне братски и да ощастливи цялото човечество. Но както идеалният герой в приказката има за придружник веселия практик, който лови птички и с веселия си звънец принуждава хората да танцуват дори против тяхната воля, така и идеалният компонист не можеше да избегне практичния театрален човек: Емануил Шиканедер даде на произведението формата на обикновено народно парче, облече съдържанието в наивни стихове, погрижи се за хвърчащи машини и апарати, за светкавици и гръм, за огън и вода, за зрелища и смих. И най-после на 30 април 1791. новата опера биде представена в Шиканедеровия театър ; — същата вечер в Леополдщедтеровня театър се даваше първото представление на друга една нова „вълшебна“ опера: „Орангутанът или тигърския празник“, едно парче, което по външната си форма приличаше напълно на „Вълшебната флейта“ и което, между другото, имаше за интродукция същото преследване от грамадната змия, с което започваше и Шиканедеровият текст. На диригентското место пред оркестъра в „Свободния театър“ седеше Моцарт — над него смъртта вече бе простряла невидимо крило. И само посветените знаеха, че пъстрата приказка, чиито картини се сменяха на сцената пред тях, имат по-дълбоко — имат едно истински дълбоко — значение! От немски: Ст. Г.
към текста >>

НАГОРЕ

0.31388998031616