НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
33
резултата в
24
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5_19 ) Кога ставаме благоуханни
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ти си
актьор
, т.е.
Човек е глупав, защото не може да прояви разумност, а не че не е разумен. Например в пустинята един зародиш не може да вирее, защото няма условия да се прояви, но ако има влага и пр., ще се прояви. Не предизвиквай противоречия с никого, не казвай никому всичко. Сърцето си не разкривай, защото онези са деца – говори им малко и им разкрий само някои букви. Ти си бил в един съвсем друг свят и като си слязъл, най-първо трябва да се приспособиш.
Ти си
актьор
, т.е.
за няколко часа си на Земята. Целият живот е една задача, която човек трябва да разреши. В Природата са дадени всички начини, по които човек трябва да работи и да си пробие път. Има много заблуждения, от които трябва да се освободим. Трябва да се изкоренят всички плевели и предразсъдъци в човека, да остане само една угар, чернозем и тогава ще дойде Божественото.
към текста >>
2.
Напътствия и методи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Защото ние не сме единствените
актьори
в света.
Направете превод. Много преводи правете на казаното в книгата. Тогава има много съпоставяния, които ще ви помогнат. После дръжте си следното правило: Каквото и да ви се случи, кажете си: За добро е. Каквито и други разсъждения да дойдат, оставете ги.
Защото ние не сме единствените
актьори
в света.
Това, което един не може да направи, друг ще го направи след него. Светът ще се поправи, когато всеки дойде на мястото си. Един камък в паважа, като излезе от мястото си, хората ще се спъват в него. Така, като вървите, ще ви дадат съдействие от горе, ще имате едно ръководство от горе. Човек, като влезе в един параход, не трябва да мисли за парахода ще пристигне ли в пристанището.
към текста >>
3.
9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но ако въпросът се разгледа от едно по-дълбоко гледище, тогава ще се хвърли друга светлина върху тези двама
актьори
на Великата драма.
9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея са две личности, които за пръв път се споменават във връзка с драмата на Христа и то в нейния край. Първият носи кръста на Христа, а вторият снема тялото от кръста и го погребва. Ако на случката се погледне от историческа гледна точка, в това няма нищо интересно.
Но ако въпросът се разгледа от едно по-дълбоко гледище, тогава ще се хвърли друга светлина върху тези двама
актьори
на Великата драма.
Тук при Разпятието, като се почне от Тайната Вечеря и се свърши с Възкресението и Възнесението, се срещат микрокосмичното и макрокосмичното, човешкото и космич-ното, Божественото. От Тайната Вечеря до Възкресението ни се представят седем степени на Пътя на окултното развитие, които са били познати на първите християни и които те са практикували в своето окултно развитие. В една от предишните глави се спрях на тези степени и обясних как се разбират те в езотеричен смисъл. Сега само ще спомена имената на тези степени, като дам някои допълнителни обяснения върху тях. 1. Измиване на нозете.
към текста >>
4.
11. ЕВАНГЕЛИЯТА - ИЗРАЗ НА КОСМИЧНИЯ РИТЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Евангелистите са влезли във връзка с космическите същества, които са
актьори
на Великата световна драма.
Това ни указва и начина, по който са писани Евангелията. Те не представят обикновени човешки творения, но са резултат на едно ясновидско проникване в дълбините на Космоса, където са видели и преживяли Великите космич-ни Тайни, отразени в Евангелията. Те са видели и преживяли Тайните на Космоса, отразени в живота на Христа. В живота на Христа те са видели отразен целия Космос. Защото Христос е Духът на Космоса и това, което е долу, е подобно на това, което е горе.
Евангелистите са влезли във връзка с космическите същества, които са
актьори
на Великата световна драма.
И те са им предали тази Драма, за да я преведат на земен език за човечеството. От тези изследвания се вижда, че учениците на Христа не са били обикновени личности, макар външно да са минавали за обикновени хора - рибари, митари и прочие. Те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария Завет. Като пророци те са били във връзка с Христос.
към текста >>
5.
ДВАТА ПРИНЦИПА - ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те са двамата
актьори
на световната сцена и богомилската легенда ги нарича двамата Синове на Отца.
Тези два Принципа са двете страни на Проявения Бог в света. Според окултната наука, чрез Първия принцип е създадена цялата физическа Вселена с всички форми, които съществуват в нея. Краен израз на дейността на този Принцип е физическата материя. А Вторият принцип организира и внася живот в тия форми, създадени от Първия принцип. Тази идея богомилите, като окултна школа, са я предали в легендарна форма за дейността на Сатанаил като творец на видимия свят и за неговото отношение към Бога, който в случая е Христос.
Те са двамата
актьори
на световната сцена и богомилската легенда ги нарича двамата Синове на Отца.
Сатанаил е първият, по-големият син, т.е. това, което в окултната наука се нарича Първи принцип, понеже той пръв започва да действа. След това започва да действа Вторият принцип — Христос. Сатанаил извършва другата работа, а Христос моделира и одухотворява това, което Сатанаил е създал по идея, дадена от Бога, и внася живот в него. Според окултната наука, Великата Реалност в света е това, което на религиозен език се нарича Бог.
към текста >>
6.
2. Новото време, 6 март 1932 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Аз наричам старостта
актьорство
.
Днес вие не сте това, което сте били вчера. Вчерашният човек беше друг, днешният е друг. Има нещо прибавено. Вчера беше малко дете, без мустаци, без брада, без дълга коса, а пък сега косата ти побеляла, лицето ти сбръчкано - друг човек си вече. Ти си на сцената, играеш една роля: дегизиран си, а не си остарял.
Аз наричам старостта
актьорство
.
Насила те карат на сцената, да играеш роля. Всъщност, ти си отвътре млад, а само отвън си стар. И ако вие разбирате закона на подмладяването, само в 24 часа може да се подмладите ида станете млад на 21 години или дете на 10 години. Ако човек иска да разбере закона на подмладяването, той трябва да се освободи от влиянието на своите глупави, неразумни прадеди и прабаби. Защото след като се родиш, те ти казват: човек е грешен, остарява, трябва да си туриш пари за черни дни, за това, за онова и пр.
към текста >>
7.
8. Първите стъпки в пътя на човешкия възход, 21 април 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Според мен и медицината не е наука, и криминологията не е наука, и карикатурата не е никакво изкуство, и
актьорството
не е изкуство.
Човешкото лице и тяло са построени върху една органическа геометрия, която е израз на правата мисъл. Трябва да се изучава тази жива геометрия, за да се доберем до живото знание, да познаем нормалния, здравия човек. А сега хората изучават болезнените състояния и признаци в организма и искат да дойдат до познанието на човека. С изучаването на патологичните състояния нищо не може да се допринесе. Патологията не е наука.
Според мен и медицината не е наука, и криминологията не е наука, и карикатурата не е никакво изкуство, и
актьорството
не е изкуство.
Кой от вас не е актьор вкъщи? Всеки човек играе една роля в света или по-право казано - заема една служба в света. Най-първо, трябва да вземеш службата на един човек, който има права мисъл - да знаеш в даден момент, че това направление, в което мислиш, е право. Не се спирай само върху една посока. Може да вземеш каквато и да е посока, важно е твоята мисъл да е права, а болезненото състояние е отклонение от правата мисъл.
към текста >>
Кой от вас не е
актьор
вкъщи?
Трябва да се изучава тази жива геометрия, за да се доберем до живото знание, да познаем нормалния, здравия човек. А сега хората изучават болезнените състояния и признаци в организма и искат да дойдат до познанието на човека. С изучаването на патологичните състояния нищо не може да се допринесе. Патологията не е наука. Според мен и медицината не е наука, и криминологията не е наука, и карикатурата не е никакво изкуство, и актьорството не е изкуство.
Кой от вас не е
актьор
вкъщи?
Всеки човек играе една роля в света или по-право казано - заема една служба в света. Най-първо, трябва да вземеш службата на един човек, който има права мисъл - да знаеш в даден момент, че това направление, в което мислиш, е право. Не се спирай само върху една посока. Може да вземеш каквато и да е посока, важно е твоята мисъл да е права, а болезненото състояние е отклонение от правата мисъл. Например, в геологията има патологични състояния на земята.
към текста >>
8.
28-мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Вашите страдания са от страданията на
актьора
, който играе на сцената.
Това е изпит за добиване на посвещение. Изпитът на Йова е най-големият изпит през таза фаза на развитието на ученика. Една сестра попита веднъж Учителя в разговор: - Нашите страдания не са ли подобни на изпита на Йова? - Не.
Вашите страдания са от страданията на
актьора
, който играе на сцената.
Трети пример: Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и др. и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той е пропаднал в изпита си. Има много примери за подобни изпити. По-рано, в древните Окултни Школи, ученикът минавал през изкуствени изпити, създадени от неговите ръководители. Сега, когато вече животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага.
към текста >>
9.
52-ро писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Повечето от тях са търговци, дипломати,
актьори
, а някои - художници.
От тази система образували двигателния или мотивния темперамент. И най-после имаме третия темперамент, наречен умствен или нервен, с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система. Така че когато в тялото преобладават силите на ума, на мозъка, тогава имаме хора с умствен темперамент, който се занимава с умствен труд. Всички онези, у които преобладават силите на стомаха, гърдите и кръвоносната система, са хора повече на живота, на удоволствията, на света. Те не обичат тежка работа.
Повечето от тях са търговци, дипломати,
актьори
, а някои - художници.
Хората с мотивния темперамент са най-деятелни. От тях излизат военачалници, генерали, водители на партии и други. От тези три темперамента са произлезли още четири. Първият темперамент е родил два други: от белите дробове се е създал сангвиничният, а от стомаха и жлезите - флегматичният темперамент. От мотивния темперамент във връзка с жлъчния темперамент се е създал холеричният.
към текста >>
10.
Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
актьорска
игра, за да се заблудят другите, а едновременно някой от двамата
с благоговение. Тъжното бе, че дори в присъствието на Учителя, Неговите наставления по отношение на тези двама братя не се възприеха и не се изпълниха. Дори отиват при Учителя някои от търновските братя и Му разказват каква обич имат двамата помежду си, но тази обич бе една
актьорска
игра, за да се заблудят другите, а едновременно някой от двамата
трябваше да спечели спора кой да бъде главнокомандуващ и да владее над другите. Учителят ги изобличи както в този частен разговор, така и на събора през 1922 година. Той каза: "На тях им липсва милосърдие. И Аз ще ги опитам
към текста >>
11.
Михаил Иванов
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Чисто и просто го виждам като един
актьор
на сцената.
МИХАИЛ ИВАНОВ Той е символ на една епоха и символ на един проблем, който води от началото на Школата 1922 г. Искам да предупредя, че когато разглеждам проблема с Михаил аз не го разглеждам като една личност.
Чисто и просто го виждам като един
актьор
на сцената.
Ако не беше Учителят той щеше да бъде в България един обикновен гимназиален учител. Нищо нямаше да излезе от него. Но понеже и той играеше известна роля, затова стана и проблем. Не се стърпях и запитах Учителя каква е неговата роля в Школата. Учителят ми даде един пример, който ме порази и ми показа какво представлява Михаил и какво има да върши.
към текста >>
Не трябва да се хвърляме с ожесточение срещу човека Михаил, който играе ролята на
актьор
.
Борис държа едно много хубаво поведение. Стела като видя, че Боян не пожела и не се съгласи да признаем Михаил за заместник на Учителя, то тогава тя нарече Боян лъжец. Тя си отиде, а за потвърждение на това нейно изказване Михаил мина през процес и през затвора. Стела издаде една книга за Михаил от 300 страници, която бе плод на едно религиозно съзнание. Не след дълго Михаил се опита да вземе образа на Учителя и се дегизира като Него.
Не трябва да се хвърляме с ожесточение срещу човека Михаил, който играе ролята на
актьор
.
Според Борис той играе ролята на клоун. Според мен той играе ролята на самосъзнанието. След време в негово лице хората ще видят най-голямата религиозна лъжа. На времето една негова обожателка, след като се разочарова от него дойде тук и ни разказа всичко. Той взима богатствата на Учителя, използва ги и издига себе си.
към текста >>
Сега Михаил е един
актьор
, на който му се плаща, а разнася портрета си, да го показва и да търси обожатели.
Според мен той играе ролята на самосъзнанието. След време в негово лице хората ще видят най-голямата религиозна лъжа. На времето една негова обожателка, след като се разочарова от него дойде тук и ни разказа всичко. Той взима богатствата на Учителя, използва ги и издига себе си. Същото както папата се приема като заместник на Христа.
Сега Михаил е един
актьор
, на който му се плаща, а разнася портрета си, да го показва и да търси обожатели.
Имах един приятел, който беше завършил в Женева. Помолих го да се срещне с Михаил и да ми пише какво представлява Михаил в последно време. Отива при него, среща се и след това ми пише: „Виждам един човек, едно лице непознато. Аз го познавах като млад от София. Той беше се изменил.
към текста >>
За мен е важно доколко този
актьор
играе на сцената и какъв ще бъде краят.
Като каза това нещо ме отблъсна и се махнах. Този човек ми беше непознат. Каква е тази трансформация с него? " Говори се, че Учителят го е подготвял с астрология и го е карал да учи френски.
За мен е важно доколко този
актьор
играе на сцената и какъв ще бъде краят.
В едно от първите си експозета, които бе изпратил в София бе писал така: „Аз не съм учител, аз съм ученик на Петър Дънов". А десет години след това се обяви за учител. Има публикувани от него материали, че до 27.ХII.1944 г. Учител на Бялото Братство е Петър Дънов, а след тази дата е неговата особа, заела този пост на Миров Учител. На времето, когато заминаха братя Янкови, единият цигулар, другият пианист за Париж, то неговият приятел Кръстю Христов си въобразяваше, че той Михаил ще го извика там и че двамата ще работят в Париж.
към текста >>
Учението на Учителя е Словото Му, а не в кандила, икони и
актьори
.
Имаше един случай с една жена, която е имала кандило и от двете страни е имало два портрета: един на Учителя по-голям и един по-малък на Михаил. Жената пали кандилото от време на време и се моли на двете икони. Един ден Михаил влиза при нея: „Махнете този портрет на стария учител, а оставете портрета само на новия учител." И Михаил си посочва с жезъла гърдите. Жената толкова се разочаровала от него, че сваля и двата портрета - и на Учителя и неговия. Тези прояви нямат нищо общо с Учението на Учителя.
Учението на Учителя е Словото Му, а не в кандила, икони и
актьори
.
Много хора като видяха, че той позира на Учителя Дънов, то те се разпръснаха. Останаха при него хора, които търсеха чудеса. В Париж духовните среди нямат отношение към него. Те го знаят като един религиозен разпространител, изтъкващ себе си. Артистът Михаил си направи снимки досущ образа на Учителя и ни ги изпрати тук, за да видим и да се убедим, че той е новият учител.
към текста >>
12.
Край на първо действие
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
На вилата в този град имаше действително двама
актьори
- единият беше Кръстю Христов, а другият - Михаил Иванов.
................В околностите на този град имаше една малка вила, където над 1000 души от всички градове на България се стичаха - наши приятели заедно с ръководителите на Братствата. Тук по много тържествен начин Учителят изнасяше своите беседи и най-вече даваше методи за работа за през цялата година.
На вилата в този град имаше действително двама
актьори
- единият беше Кръстю Христов, а другият - Михаил Иванов.
Тези двама актьори представляваха до голяма степен следното: Кръстю - на площадното религиозно съзнание под знака на щестлавието, а другият - Михаил Иванов - символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултната гордост. Първият представя Лемурийската раса, другият атланската раса. Аз трябваше да дойда в контакт с тези две съзнания. С първото съзнание - Кръстю Христов, вече бях се запознал още в София и даже той се беше доста сближил с мен. С втория - Михаил Иванов се запознах точно през време на събора в 1924 г.
към текста >>
Тези двама
актьори
представляваха до голяма степен следното: Кръстю - на площадното религиозно съзнание под знака на щестлавието, а другият - Михаил Иванов - символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултната гордост. Първият
................В околностите на този град имаше една малка вила, където над 1000 души от всички градове на България се стичаха - наши приятели заедно с ръководителите на Братствата. Тук по много тържествен начин Учителят изнасяше своите беседи и най-вече даваше методи за работа за през цялата година. На вилата в този град имаше действително двама актьори - единият беше Кръстю Христов, а другият - Михаил Иванов.
Тези двама
актьори
представляваха до голяма степен следното: Кръстю - на площадното религиозно съзнание под знака на щестлавието, а другият - Михаил Иванов - символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултната гордост. Първият
представя Лемурийската раса, другият атланската раса. Аз трябваше да дойда в контакт с тези две съзнания. С първото съзнание - Кръстю Христов, вече бях се запознал още в София и даже той се беше доста сближил с мен. С втория - Михаил Иванов се запознах точно през време на събора в 1924 г. по един странен начин.
към текста >>
13.
ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Аз мога 20
актьора
в София да ги направя още по-хубаво да приличат на Учителя.
Щом нашите хора така лесно се лъжат и подменят един Учител с друг. Например навремето слушат в салона Учителя и след това встрани от поляната слушат да им говори Лулчев. Ето сега един Михаил. Ама той бил приличал на Учителя. Защо трябва да прилича също?
Аз мога 20
актьора
в София да ги направя още по-хубаво да приличат на Учителя.
И понеже ще имат по-голяма култура, ще свършат повече работа, отколкото Михаил. Това е една обидна мръсотия, която много ме боли и най-много ме заболя когато Славчо Печеников се върна от Париж, след като се срещна с Михаил Иванов. Ние Славчо го изпратихме от тука със свещените мисли, а той се върна с брошурите на Михаил, за да ни кара да ги четем. Представяте ли си? Четири часа говорих с него, разболях се.
към текста >>
14.
5.16 Завръщане на Учителя в София
 
- Светозар Няголов ( -2013)
I, държана на 6 декември 1944 г., се говори за преминаването на тъмната зона от заминалите, където крадци ограбват всяка душа, Учителя отбелязва: „Сега гледам, всички сте се престорили, играете някаква роля, като
актьори
, представяте се, че не можете да ходите.
Учителя е болен на легло. Обслужва го доктор Дафина Кьорчева. Учителя й казва: „Аз, който съм помогнал на толкова много хора и съм ги излекувал, мислиш ли, че и на себе си не мога да помогна? " В беседата „Мога да постигна" от томчето „Заветът на любовта", т.
I, държана на 6 декември 1944 г., се говори за преминаването на тъмната зона от заминалите, където крадци ограбват всяка душа, Учителя отбелязва: „Сега гледам, всички сте се престорили, играете някаква роля, като
актьори
, представяте се, че не можете да ходите.
Дойде някой и пита „Де е Учителя? " Чудно нещо, де е Учителя? И аз търся път." Тук той явно казва, че се готви за другия свят, но никой от братята и сестрите не иска да приеме и повярва това. При Учителя идва Васил Бандерски, който има ясновидство, и казва на някои наши братя и сестри, че Учителя ще напусне физическото си тяло. Учителя го приема в стаята си и Бандарски му казва: „Учителю, Вие ще напуснете физическия свят, пожелайте ни нещо хубаво за нашия живот напред." Учителя отговаря: „Пожелавам ви хубави страдания." Бандерски, недоволен от отговора му, промълвява: „Господи, ние и без това имаме толкова много страдания, а и вие ни пожелавате още.
към текста >>
15.
За словото на Учителя и за някои принципи на учението
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Истинските ученици на Учителя на Бялото Братство са чужди на мистичното
актьорство
.
Той е безполезен, тъй като съставките на явлението са от друг ирационален порядък и не се долавят от нашата раздробяваща мисловност. При всичките необозрими за нас възможности на Учителя, той показваше пред нас само онова, което ние можем да проумеем. Той говореше външно простичко, без да търси словесни ефекти и без никаква мистификация. Така той искаше да мислят, да приказват и да постъпват неговите ученици, когато се наложи това. Би било кощунство да се правят от Божественото учение „необикновени сцени“.
Истинските ученици на Учителя на Бялото Братство са чужди на мистичното
актьорство
.
Чужди са на маниера на някои, потънали във водите на собственото си тщестлавие хора, които загърнати в морави мантии, с придобити маниери на чародейци, с изкуствено задълбочени погледи, искат да минат за всезнаещи маги, достигнали върховете на висшето окултно познание. Истинските ученици по нищо не се отличават от честните и скромни люде на всекидневието, освен по безшумно проявените добродетели на безкористието, смирението и чистотата, както и по оригиналната си творческа мисъл. Сам Учителят не правеше външни изненадващи неща, които биха изглеждали като чудеса. Той не обичаше да говори за чудеса, защото му звучаха като някаква игра на жонгльори. Чудесата около него ставаха мълчаливо и сами по себе си.
към текста >>
16.
Паневритмия
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Един оратор с различните движения показва интензивността на своята мисъл в отделните части на речта си, както и един
актьор
при рецитала подбира движения, които имат физиологическа синхронност със словото.“
По-долу в текста на послесловието се казва: „Нашите движения и когато са несъзнателни, не са произволни. Движенията ни при всекидневния живот за един наблюдателен човек говорят много. Движенията на ръцете, краката, неволното ни попипване по главата или другаде представляват движения, чрез които се разнася или набрана енергия, или пък се внася енергия там, където има недоимък. Не е случайно това, че при главоболие ние слагаме длан на главата си, или пък при зъбобол - ръка на бузата.“
Един оратор с различните движения показва интензивността на своята мисъл в отделните части на речта си, както и един
актьор
при рецитала подбира движения, които имат физиологическа синхронност със словото.“
„Всяка идея, всяко душевно качество - е казано в текста на изданието - съответствува на известно движение. Има движения на доброто, на милосърдието, на справедливостта. Любовта си има свои линии на движение. Красотата също. Всички добродетели си имат свои движения.
към текста >>
17.
Новото Битие — Седми Божествен ден
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
* Движенията на
актьорите
на сцената (бел.ред.)
Да приемем в зрението и в духа си – Истината. Да приемем в ръцете и в силата си – Правдата. Нозете си да повдигнем с Добродетелта! АМИН! ___________________
* Движенията на
актьорите
на сцената (бел.ред.)
към текста >>
18.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
 
- Константин Златев
И още множество държавни чиновници,
актьори
, музиканти, драматурзи, учители, стенографи и т.н., чиито имена се съхраняват с обич в паметта на Братството.
Между политиците (по-скоро - замесен в политиката) не може да не споменем Любомир Лулчев (противоречивите оценки за него се дължат повече на недобра информираност, отколкото на обективност). Xудожници: гениалният Борис Георгиев (рисувал портрети не само на П. Дънов, но и на личности като Алберт Айнщайн, Рабиндранат Тагор, Махатма Ганди и др.) - за съжаление познат повече в чужбина, отколкото в родината си, живописец и график, ненадминат майстор на портрета; Цветана Щилиянова (автор на един от най-известните портрети на П. Дънов, завършен на 14.02.1934 г.). Музиканти: Цветана-Лиляна Табакова (примадона на Софийската опера преди 09.09.1944 г.), Димитър Грива (композитор и диригент).
И още множество държавни чиновници,
актьори
, музиканти, драматурзи, учители, стенографи и т.н., чиито имена се съхраняват с обич в паметта на Братството.
Най-изявените средища на движението в онази епоха са София, В. Търново, Пловдив, Варна, Бургас, Айтос и околните му села, Казанлък, Севлиево, Русе. Общият брой на последователите на П. Дънов през този период е означен от проф. протопрезвитер Стефан Цанков като 20-30 хиляди, а в Българската енциклопедия на Н.
към текста >>
19.
Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА
 
- Константин Златев
Доброто и злото са полюси и сили, действащи върху арената на Проявеното Битие и изграждащи декорите за изява на безбройните
актьори
във всемирната драма - живите същества в Космоса.
Дънов в неговите беседи и лекции. За конкретния случай той казва: "Всяко добро, което сте извършили, е една връзка, която постепенно се усилва. Постоянно трябва да правите такива връзки - не само веднъж."10. Доброто и злото - полюси в света на относителността а) относителност на Доброто и злото от гледна точка на Божествения свят
Доброто и злото са полюси и сили, действащи върху арената на Проявеното Битие и изграждащи декорите за изява на безбройните
актьори
във всемирната драма - живите същества в Космоса.
И двете сили са необходими, за да можем да научим уроците си в материалния свят. Нерядко ги възприемаме като абсолютни величини, ала това е заблуждение. Това, което за един е добро, за друг може да е зло. И обратното. Със задължителното отчитане на всички неизброими нюанси и степени в проявлението им.
към текста >>
20.
ЗАРАЗНИ ФАНТАСМАГОРИИ
 
- Павел Желязков
„Един свещеник казал на
актьор
:
По-малко известно е, че измамата също има носители, защото като патологична състояние на човека и тя причинява заболяване разстройство на стомаха, главоболие и др. Носителите й са артисти от класа. Лорънс Оливие, който е един от най-големите артисти на нашето време, обичал да послъгва. По-късно умението му да накара другите да повярват на измамата, му помогнало да направи бляскава кариера на артист. В една от своите лекции Учителят Беинса Дуно разказва следния анекдот:
„Един свещеник казал на
актьор
:
- Вие проповядвате на хората лъжата и те вярват в нея. Ние им проповядваме истината, а те не вярват в нея. Каквото да им говорим, не можем да ги разчувстваме, да заплачат. Коя е причината за това? Актьорът отговорил:
към текста >>
Актьорът
отговорил:
„Един свещеник казал на актьор: - Вие проповядвате на хората лъжата и те вярват в нея. Ние им проповядваме истината, а те не вярват в нея. Каквото да им говорим, не можем да ги разчувстваме, да заплачат. Коя е причината за това?
Актьорът
отговорил:
- Причината е в това, че ние представяме лъжата като истина, а вие проповядвате истината като лъжа. Следователно, докато човек обръща повече внимание на външния живот, той е в нереалността на нещата. Публиката плаче за недействителните страдания на актьорите, а не плаче и не страда за истинските актьори в живота, които минават през големи изпитания и мъчнотии." Приятно поднесената лъжа най-често се нрави. Ако носителите на тази зараза са артисти, които носят в ума и в сърцето си бацила на фалша, то те определено са душевно болни личности и най-често свършват в психиатричните клиники.
към текста >>
Публиката плаче за недействителните страдания на
актьорите
, а не плаче и не страда за истинските
актьори
в живота, които минават през големи изпитания и мъчнотии."
Каквото да им говорим, не можем да ги разчувстваме, да заплачат. Коя е причината за това? Актьорът отговорил: - Причината е в това, че ние представяме лъжата като истина, а вие проповядвате истината като лъжа. Следователно, докато човек обръща повече внимание на външния живот, той е в нереалността на нещата.
Публиката плаче за недействителните страдания на
актьорите
, а не плаче и не страда за истинските
актьори
в живота, които минават през големи изпитания и мъчнотии."
Приятно поднесената лъжа най-често се нрави. Ако носителите на тази зараза са артисти, които носят в ума и в сърцето си бацила на фалша, то те определено са душевно болни личности и най-често свършват в психиатричните клиники. Някои от тях стигат до там, че започват да вярват в собствените си лъжи. Колективната мисъл в обикновените случаи очевидно има по-голяма сила на внушение от една изолирана мисъл на средно развит човек. Затова, когато една лъжа се приеме като откровение на святостта, тя може да добие значителна сила и да увлече множеството.
към текста >>
21.
Спомени за бате Крум от Галина Левина
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
През същото лято дойдоха и група норвежци, между които
актьори
, режисьор и хора с различни професии.
Обаче нещо хич не му се искаше... И какво измисли бате Крум? Тъй като в лагера продължаваше традицията да ни събуждат с музика - ту с флейта, ту с цигулка, - той предложи на Матьо да заеме тази почетна длъжност и много важна работа... Матьо се съгласи и започна да репетира ежедневно, проявявайки едно съвсем не детско чувство на отговорност. И ето, една ранна утрин ни събуждат звуците на чуден пасаж, май че беше от Моцарт. Това ни изненада много приятно и даже ни удиви. Ето още един интересен случай, показващ каква наистина дружелюбна, хармонични, братска атмосфера цареше тук, в подножието на Мусала.
През същото лято дойдоха и група норвежци, между които
актьори
, режисьор и хора с различни професии.
Но всички в този момент бяха обединени от учението на Учителя, от музиката му и най-вече от Паневритмията. С норвежците се сприятелихме лесно и бързо, особено те с децата ни. Много си играха, лудуваха, позволиха им с радост да им се качат на главата... Виждаше се, че те много обичат децата и се привързаха към нашите. Един ден, когато вече трябваше да си тръгват, се бяха събудили твърде рано. Децата ни още спяха, но ние позволихме на норвежците да ги събудят за изпроводяк - иначе после на нашичките щеше много да им е мъчно, ако не са си взели довиждане със своите приятели... И ето, след минутка норвежците вече излизат от детските палатки, но и техните лица, и лицата на децата - в сълзи... Ние също си казахме „чао“ с тях, но гледаме - и нашите бузи мокри, докато махахме с ръце към заминаващите...
към текста >>
22.
Ни в Йерусалим, ни в Самария
 
- Георги Радев (1900–1940)
Всеки религиозен култ, с всичкия му церемониал и обредност, не е нищо друго, освен една магична драма, в която взимат активно участие — освен
актьорите
-свещенослужители — и самите верующи.
Ала струва ли си да се бори човек за идоли, струва ли си да се бори за картини, за прости умствени гледки, които иска да фиксира и увековечи? Защото какво друго, ако не една картина за света ни дава една научна теория? Хубаво е да се съзерцават картините за света — и не само съвременните, а и на миналите културни епохи — защото са творения на човешкия ум, на съзерцаващия дух на човека. Но напразно тесногръдите привърженици на известни философски системи и научни теории искат да ги въздигнат в нещо абсолютно, което изчерпва без остатък действителността. Напразно и фанатизираните привърженици на обредните религии, на разните църкви, които отгоре на това са и национални, искат да се затвърдят в съзнанието на хората като „най-прави“.
Всеки религиозен култ, с всичкия му церемониал и обредност, не е нищо друго, освен една магична драма, в която взимат активно участие — освен
актьорите
-свещенослужители — и самите верующи.
Които са я създали, са били майстори. Те дълбоко са разбирали магията на култа. Ала зад всеки религиозен култ, зад всяка ритуална драма седи една действителна, истинска драма — животът на един Богочовек. Да не беше животът на Христа, нямаше да има и помен дори от тази религиозна драма, която днес се нарича християнски култ. Ала в същност има само една жива драма — животът на Христа.
към текста >>
Тия представления биха били полезни и ценни, стига
актьорите
да бяха добри.
Ала зад всеки религиозен култ, зад всяка ритуална драма седи една действителна, истинска драма — животът на един Богочовек. Да не беше животът на Христа, нямаше да има и помен дори от тази религиозна драма, която днес се нарича християнски култ. Ала в същност има само една жива драма — животът на Христа. Нея той написа с кръвта си. Всички ония, които се наричат християни, чрез християнския култ, присъствуват само на представленията на тази драма.
Тия представления биха били полезни и ценни, стига
актьорите
да бяха добри.
И стига — като във всеки театър — да нямаше толкова задкулисни работи. Всички театри в света са пропадали зарад ония дела, които се вършат зад кулисите. И така е: един живее драмата на истинската сцена на живота, друг я пише, трети я играят и печелят пари. Ала човекът, който е разбрал тази истина, напуща театралните зрелища с техния лъжлив патос и влиза в живота, за да се приготви и той на свой ред да изиграе на великата сцена своята жизнена драма.
към текста >>
23.
Две оси в главата на човека
 
- Георги Радев (1900–1940)
Указвам само характерния нос, сочещ между другото,
актьорска
и церемониална репрезантативност Ако се спрях на горния въпрос, то е за да разкрия - съвсем бегло - перспективите на една физиогномика на колективните организми, една физиогномика на културите, която тепърва чака своето развитие.
- Долният слой на мозъка, обикновените човеци, които възприемат механически само външните форми на един мъртъв култ. Останала е консервативната твърдост и инстинктивното упорство да се продължава едно автоматично съществуване, придружено с амбицията да се водят масите - „овци". Понякога вътрешното състояние на един религиозен организъм е намирало ярък външен израз в лицето на ония, които са го възглавявали. Вижте, например, образа на Александър Борджия, някогашен глава на католическата църква. Той има същата структурна ос, но типът се различава.
Указвам само характерния нос, сочещ между другото,
актьорска
и церемониална репрезантативност Ако се спрях на горния въпрос, то е за да разкрия - съвсем бегло - перспективите на една физиогномика на колективните организми, една физиогномика на културите, която тепърва чака своето развитие.
Накрай ще помена, че с обрисуването на тия две глави, далеч не се изчерпва многообразието във форми, които ни показва строежът на човешката глава. Избирайки, обаче, тия два крайни типа, исках да посоча един аналитичен метод за проучване на главата - метода на сеченията, към който пак ще се върна.
към текста >>
24.
Когато говорим за Петър Дънов...
 
- Атанас Славов
Ако
актьорът
е в празна зала, той не може да играе.
Старобългарската култура се отличава със своята отвореност, тя не се ограничава от своята националност. И произведенията на братята Кирил и Методий, и на техните ученици, и старобългарската литература от следващите векове, са били в полза на човечеството. Преди всичко за християнското човечество, в частност на православието, но във всеки случай тази култура не се е затваряла в себе си. Затова тя лесно е възприемала постиженията на други култури и е отдавала своите богатства на други култури. А отдаването на култура на други култури е извънредно важно начало в творчеството.
Ако
актьорът
е в празна зала, той не може да играе.
Той трябва да твори за другите. Ако човек се смее сам той е луд, или чудак. Той трябва да се смее в обществото на други. Забележете това! Само тогава възниква смях, само тогава възниква радост. Ако една култура съществува сама за себе си и сама себе си възвеличава, тя се самозадушава, не може дълго да просъществува.“ За да възвърне органичността си, българската култура трябва да интегрира обратно в себе си съзнанието за своите планетарни параметри, да включи в речника си и да мисли чрез своя духовен учител Дънов, чрез художниците Кристо и Паскен, писателите Канети, индустриалци като Добри Желазков, търговци като благодетелите братя Георгиеви, държавници като Богориди, политици като Тодор Икономов, учени като Петър Берон, лекари като Селимински, общественици като д-р Миркович - нашата тежка артилерия! Второ.
към текста >>
НАГОРЕ