Търсене в текстове за 'Актьор'

Може само от актьори да се играе.

Тази война била повратна точка в живота на Наполеон І. Пълният му разгром бил на 18.06.1815 г. при Ватерло. До края на живота си той бил заточен на остров Св. Елена. Учителят за Наполеон: „Втори като Наполеон няма да се роди. Може само от актьори да се играе. Като му изучавали черепа, се установило, че имал най-големи размери на обективните си способности. Дължината на челото му била близо 35 см. Силно били развити математическите и творческите му способности. Наполеон Велики имал една идея, искал да съгради една грамадна империя, но нещо му липсвало. Защо го изпратили на остров Св. Елена?
към текста >>

Чисто и просто, го виждам като актьор на сцената... Символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост" {„Изгревът" на Бялото Братство ", т.

Но „много"-то все пак трябва да се каже. И то -непредубедено, точно, дори с преднамерено хладно историческо сърце. Може би, защото всички досегашни мемоаристи са тъкмо обратно - прекомерно емоционални и неисторични. Мария Тодорова нарича Михаил Иванов „самозванец", „попаднал в мрежата на Черната ложа" и т.н. Методи Константинов с присъщата на стила си абстрактна интелектуалност го представя като символ на една отминала културна епоха: „.. .Аз не го разглеждам като една личност. Чисто и просто, го виждам като актьор на сцената... Символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост" {„Изгревът" на Бялото Братство ", т. I, IV, Житен клас, София, 1993, 1995). Един или друг, Михаил Иванов печели всички тези квалификации заради биографията си в периода от Събора на Бялото Братство в Търново през 1919 г. до 25 декември 1986 г., когато завършва земният му път. Особено заради дей-ността му във Франция след 1937 г.: емигрира в Париж на 22 юли 1937 г., на 29 януари следващата година изнася в Сорбоната първата си публична беседа, през 1944 г. публикува първата си книга с лекции, озаглавена "Amour, Sagesse, Verite" („Любов, Мъдрост, Истина"), от юли 1948 г.
към текста >>

Чисто и просто го виждам като един актьор на сцената.

ПРОБЛЕМЪТ МИХАИЛ ИВАНОВ И КРЪСТЬО ХРИСТОВ СПОМЕНИ НА Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ („Изгревът" на Бялото Братство", т.IV, София, 1995) Искам да предупредя, че когато разглеждам проблема с Михаил, аз не го разглеждам като една личност. Чисто и просто го виждам като един актьор на сцената. Ако не беше Учителя, той щеше да бъде в България един обикновен гимназиален учител. Нищо нямаше да излезе от него. Но понеже той играеше известна роля, затова стана и проблем. Не се стърпях и запитах Учителя, каква е неговата роля в Школата. Учителя ми даде един пример, който ме порази и ми показа, какво представлява Михаил и какво има да върши.
към текста >>

На вилата в този град (Търново) имаше действително двама актьори – единият беше Кръстьо Христов, а другият – Михаил Иванов.

Учителя започна да говори: „Когато бях в Ню Йорк на едно широко авеню, гледам, насреща пристига един махараджа със свитата си. Всички се движат на коне, придружени със зурли и тъпани – цяла процесия от музика и хора. Хората – излезнали на балконите си и гледат тази процесия. Но когато отминава махараджата, гледат – отзад на гърба му – закачена една табела – реклама за сапун. Това е ролята на Михаил." (стр. 517) На вилата в този град (Търново) имаше действително двама актьори – единият беше Кръстьо Христов, а другият – Михаил Иванов. Тези двама актьори представляваха, до голяма степен, следното: Кръстьо беше символ на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият – Михаил Иванов – символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост. Първият представя лемурийската раса, другият – атлантската раса... Тези двама приятели, облечени винаги с черни дрехи, с един тъмен цвят на лицата, с големи орлови носове, с мътни очи, дълги години смущаваха духовната аура на Братството. Лековерните и полу-интелигентните братя и сестри действително им указваха едно голямо внимание, докато най-после чашата преля и Учителя трябваше, в една съборна беседа през 1922г., да ги разобличи... Стенографите после махнаха имената им. (стр. 399-400)
към текста >>

Тези двама актьори представляваха, до голяма степен, следното: Кръстьо беше символ на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият – Михаил Иванов – символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост.

Тези двама актьори представляваха, до голяма степен, следното: Кръстьо беше символ на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият – Михаил Иванов – символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост.
Всички се движат на коне, придружени със зурли и тъпани – цяла процесия от музика и хора. Хората – излезнали на балконите си и гледат тази процесия. Но когато отминава махараджата, гледат – отзад на гърба му – закачена една табела – реклама за сапун. Това е ролята на Михаил." (стр. 517) На вилата в този град (Търново) имаше действително двама актьори – единият беше Кръстьо Христов, а другият – Михаил Иванов. Тези двама актьори представляваха, до голяма степен, следното: Кръстьо беше символ на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият – Михаил Иванов – символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост. Първият представя лемурийската раса, другият – атлантската раса... Тези двама приятели, облечени винаги с черни дрехи, с един тъмен цвят на лицата, с големи орлови носове, с мътни очи, дълги години смущаваха духовната аура на Братството. Лековерните и полу-интелигентните братя и сестри действително им указваха едно голямо внимание, докато най-после чашата преля и Учителя трябваше, в една съборна беседа през 1922г., да ги разобличи... Стенографите после махнаха имената им. (стр. 399-400)
към текста >>

Важното нещо е актьорът.

От това, че искат да виждат всичко. Аз наблюдавам хората в театъра или в някой концерт. Уж отишли за театър или за концерта, но насочили своя бинокъл към публиката и гледат натук-натам, а като се върнат дома си, очите им се изтрили. Какво ще разглеждаш другите? Публиката и ти сте едно и също нещо. Важното нещо е актьорът. Актьорите може да са 10-15. Гледайте тях и очите ви няма да се развалят. Окапването на косата се дължи на безпокойства, страхове, смущения. Човек какви ли средства не е опитвал, за да възвърне косите си. Ти, като концентрираш мисълта си и кажеш: "Господи, да израсте косата ми, да се сгъсти малко" - ще имаш по-скоро резултат, отколкото с другите начини.
към текста >>

Актьорите може да са 10-15.

Аз наблюдавам хората в театъра или в някой концерт. Уж отишли за театър или за концерта, но насочили своя бинокъл към публиката и гледат натук-натам, а като се върнат дома си, очите им се изтрили. Какво ще разглеждаш другите? Публиката и ти сте едно и също нещо. Важното нещо е актьорът. Актьорите може да са 10-15. Гледайте тях и очите ви няма да се развалят. Окапването на косата се дължи на безпокойства, страхове, смущения. Човек какви ли средства не е опитвал, за да възвърне косите си. Ти, като концентрираш мисълта си и кажеш: "Господи, да израсте косата ми, да се сгъсти малко" - ще имаш по-скоро резултат, отколкото с другите начини. Ако отправяте често мисълта към корените на космите в продължение на една година, вие ще постигнете много нещо: космите ви ще се заздравят и ще пораснат.
към текста >>

Д. Ласков скоропостижно почина през 1922 г., а животът на режисьора на тази пиеса и на главния актьор преминават изключително драматично.

"Ден", бр. 221, 1921 г.) Дъновистските типове (Зелков, Грама- тиков, Свраков, г-ца Свракова, Вера и Анчето), според същия критик, "тук са дадени така съвършено, че само те са достатъчни да извинят всички други грешки на автора. Затова, който иска да се запознае с интимната страна на живота на дъновистите и техния прехвален "Учител", аз бих го посъветвал да посети Свободен театър и да види "Пред игрев слънце". Пиесата заслужава това, макар и да не е написана от Хауптман. От художествено гледище комедията на Костов може и да има своите недостатъци (кое дело на човешките ръце е без недостатък), но едно не може да се откаже на автора, а именно дарованието му на опитен наблюдател, който под изтърканата маска на "великия" дъновистки "моралист", можа да види най-обикновен български Тар- тюф и като смъкне тая маска, да го покаже на обществото в неговия действителен облик." Д. Ласков скоропостижно почина през 1922 г., а животът на режисьора на тази пиеса и на главния актьор преминават изключително драматично. Учителят каза следното: "Онзи, който написа първата статия, който охули Името Божие, сега го повикаха да го съдят. И всеки, който се осмели да хули Името Божие, ще го съдят. Всички ще познаят, че има жив Господ, Който съди и въздава всекиму според делата му. И всеки, който говори и охулва Господа, трябва да знае, че го очаква същата участ," Мария Тодорова
към текста >>

Вие сте актьорите.

Човек трябва да бъде чист, за да види, каква е обстановката. Тук виждате драпировката, маскирано е всичко. Хубавите неща са маскирани, драпирани, за да не идват всички тук. Тук има публика, която ви гледа. Тя се интересува от вас. Вие сте актьорите. Балканският полуостров има много интересна история. Няколко пъти той е потъвал под водата и няколко пъти се е повдигал. Само Мусала е останал над морето. Нашето настояще е минало за други същества, а нашето минало е настояще за други същества, които са под нас. Когато Средиземно море се е образувало, станал е цял потоп.
към текста >>