Търсене в текстове за 'успоко'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. 2_11 ) Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

нагоре и се разположихме на една поляна край шосето до първия заслон. Тя беше покрита със свежа трева и цветя, пред нея минаваше вада. Оттам се виждаше мощната Рилска верига, по която имаше все още доста сняг. Както бяхме седнали, една птичка пееше на едно клонче и Учителя каза: Птичката ни казва: „Ние живеем тук много добре. Вие как сте?“ Учителя погледна потока и каза: Тази вода тук е цяла музика. Учителя посочи стръкчета вероника и незабравка и каза: Синият цвят действа успокоително; ако си разтревожен и известно време гледаш сини цветя, успокояваш се. А жълтото действа на ума. Един автомобил мина по шосето покрай нас и от прозореца му някой извика: „Благ е животът ваш!“ Отвори се разговор, в който Учителя изказа следните мисли: Любовта е една велика проява на Разумния живот. От Любовта може да се съди доколко човек е разумен. Винаги трябва да знаете, че Любовта е най-великото, най-разумното нещо. Не разделяйте Любовта от разумното. Всякога считай, че когото обичаш е разумен. Не можеш да обичаш това, което не е разумно. Като обикнеш някого, ще станеш сляп за всичките му недъзи и в него ще се породи желание да се повдигне. Няма ли ги тези два процеса, тогава Любовта не може да се прояви. В Любовта има жест – когато дава, дава щедро. Любовта има голяма задача. Тя превързва раните на човека и отминава. Щом дойде до отрицателните неща, тогава казва: „Можеш да живееш и без мен“ и я няма. Щом тя се изгуби, всички страдания идват. Закон е: най-първо започни с Бога и
към текста >>

2. 3_23 ) Новото земеделие - Боян Боев (1883 – 1963)

дойде добитък, да излезе вън от дюкяна или вътре, но тайно да направи молитва, да издигне мисълта си. Като отиде при животното – вол или кон, да му каже така: „Доброто ми животно, ти помагаш на нашия живот и искам да ти услужа, да ти обуя краката, за да можеш да ходиш свободно. Имай спокойствие, няма да ти направя зло, ще ти помогна.“ Казах му да туря дясната си ръка отгоре върху главата му и да го глади по гърба – от главата до опашката; в това време ще му говори мислено нежни и успокоителни думи. Казах му още, че като свърши подковаването, като освободи добитъка, последният ще обърне главата си към теб, ще те погледне, ще изхрипти няколко пъти, като че ли мирише нещо; с това добитъкът ще ти изкаже своята благодарност. Тези съвети дадох на този брат през 1923 година и след няколко години той пак дойде на Изгрева и ми разправи резултата. Всякога добитъкът бивал кротък и спокоен, даже неговите клиенти се увеличили по причина на това, че не посягал на животните – идвали и от други села да им кове подкови. Веднъж докарали един буен кон; стопанинът му предупредил, но нашият брат му казал: „Лесна работа, бъди спокоен, няма нищо, той е много кротък кон.“ И нашият брат направил молитва, без да усети господарят на коня, и почнал да го глади от главата до опашката и му говорил мислено. И конят си стоял кротко, а господарят му казал: „Никъде не съм го ковал така, без да мръдне. Какво му направи, че да не мърда?“ Този човек бил от друго село – от с. Победа, но му станал постоянен
към текста >>

3. 3_24 ) Краските - Боян Боев (1883 – 1963)

човешкото Аз и на индивидуализирането. Когато ти е смачкан фасонът, когато си омърлушен, съзерцавай в съзнанието си портокален цвят, за да добиеш чувство за собствено достойнство. Жълтият цвят е на Мъдростта и означава интелигентност. Ако в теб преобладава жълт цвят, ти искаш да работиш умствено. Ако искаш да мислиш добре, носи дрехи с жълт цвят и ще се развиеш умствено. Той е цвят на нервната система, дава простор, урегулира, уравновесява. Зеленият цвят е свързан със сетивата и повече успокоява. Той е магнетичен цвят, чрез него се образува растеж. Синият цвят е на Вярата и на Истината. Ако нямаш хубаво разположение, тури пред себе си синия цвят; той внася енергия и Мир, успокоява. Дрехи от син цвят тонират. Синият цвят е за духовния живот на човека. Тогава можем да растем духовно. При Вярата имаш син цвят в своята аура. При Вярата ти приемаш и без нея ти не можеш да служиш на Бога. Служенето на Бога се състои в следното: ще служим на Бога с това, което ни е дадено от Него. При тъмносиния цвят ще почувстваш малко скръб. Това е в запас и трябва да се разредява. Виолетовият цвят е на Духа. Означава Сила и носи Сила. Той е юпитеров цвят. Отнася се до човешката воля и до човешкия Дух. Черен цвят да носи онзи, който е нервен, а за онзи, който е здрав, бялото е хубаво. Шапки, чадъри и пр. да не бъдат черни. Който носи черен цвят, става користолюбив. При белия цвят даваш, а при черния – вземаш. Белият цвят означава Чистота, при него има интензивен вътрешен живот. Ако искаш вътрешно да
към текста >>

4. 6_04 ) Право на Божествения Дух - Боян Боев (1883 – 1963)

намерете кой псалм в коя категория спада. Вижте кои се отнасят до Божествения, кои до Духовния и до човешкия свят. Това е един мистичен метод, а методите в окултните науки всички са физически. Във всички окултни науки нямат Божествени постижения, защото с физически усилия не може и мнозина се заблуждават с окултната наука. С окултната наука не се разрешават мистични работи. Защото методите при мистичните работи са съвсем други – човек трябва да влезе в света на Любовта и да се успокои. И този Мир да дойде не изкуствено, но естествено. За ученика това е трудно. Може ли едно дете да ходи първоначално? Най-първо трябва да има желание да расте и после ще дойде до ходенето. Ние ще потърсим Бога и ще Го търсим в Любовта Му, в милосърдието Му. Вън от Любовта не можем да търсим Бога. Човек ще изучава Бога цяла вечност. Тези, които са минали по този път, знаят това. То е нещо велико и грандиозно и каквото научиш, трябва да го приложиш. И после да си напълно готов да разбереш и друго. Това е както в математиката: нали като научиш и разбереш добре едно математично правило, ти си готов за следващите математични истини. Един хубав метод за свързване с Невидимия свят е следният: да се изберат от Писанието най-силните изречения и да се държи умът върху тях. И още: човек да се обърне към Христа и да иска повече Светлина. Той трябва да се обърне към Христа, понеже Христос е казал: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече“ и „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз
към текста >>

5. 7_09 ) Страданията пречистват и развиват добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

не може да има Живот. Човек да се радва не на страданието, а на резултатите, които ще дойдат след това. Неразбраното страдание състарява. Затова разберете страданието научно. Дойде ли, то внася сериозност и Чистота. Една майка имала деца, които не я слушали, и тя турила гугла на главата си, дегизирала се така и влязла в стаята. Дечицата се уплашили. После, когато майката се върнала при тях със своите си дрехи, те ѝ казали: „Майчице, дойде едно страшилище, щеше да ни изяде!“ Тя ги успокоила: „Като ме слушате, то няма да идва никога повече.“ Сега нашата Майка, Разумната природа, когато не я слушаме, прави се на страшилище и така ни посещава. Чрез страдания, болести и други човек добива мекота, става милостив и състрадателен. Това не ще каже, че ще желаем болести. Това не ще и каже, че няма да се лекуваме, но щом дойдат, ще знаем значението им. Страданието е един Ангел с работни дрехи. Страданието ще те заобиколи с един кръг, за да не те подчинят и да те оставят на мира низшите, тъмни същества, които се навъртат около теб. При страданието ти повдигаш съзнанието си и така се освобождаваш. Ти се украсяваш с наниз от елмази и смяташ да излезеш навън, но като дойде страданието, не излизаш и няма кой да те обере. Направете превод, защото много добро намерение има страданието. Някой път, като го накарат да те бие, то удря, но удря с Любов. Агрономът нали обрязва лозата и дръвчетата? Също така и вие всички сте обрязвани. Това е страданието. Ще ви дам две формули за сутринта: „Аз
към текста >>

6. 11) Всички образи един след друг - Боян Боев (1883 – 1963)

СЛЕД ДРУГ На 17 май 1937 г. пак бяхме на Ел-Шадай. През целия ден имахме ясно небе и изобилно слънце и чувствахме едно Божествено присъствие. Към 10 ч. почна разговор. Една сестра попита: „Каква храна да употребява нервният човек?” Да употребява чесън за успокоение. Един брат попита: „Какви последствия има, когато в някои страни хвърлят житото в морето или го горят като въглища, за да се поддържа цената му?“. Това има своите последствия: в следващите години бръмбари и други паразити изпояждат житото или то пострадва от бедствия. Една сестра запита: „Защо каменните къщи не са хигиенични?“. Понеже камъните изтеглят топлината от човека. Една сестра попита: „С какво може да се сравни сегашната любов на света?“. Едни деца нанизали царевица на един конец и един паток, като видял царевицата, погълнал я, а децата го държали чрез конеца. Когато видях това, попитах децата дали ще пуснат патока, ако им дам ябълки. Те се съгласиха, даже се зарадваха и пуснаха патока. Такова нещо е сегашната любов на света. Извод: гълтай зърното, ако е свободно. А вие гълтате зърна, нанизани на конец. Момата нагълта царевиците, момъкът държи конеца и тя си пули очите. Сегашната любов прави всичко това. Една сестра каза: „Дано мине някой да даде ябълки, за да я освободи“. Един момък ме попита за една мома: „Ще бъда ли щастлив, когато се оженя за нея?“ Казах му: „Как ще искаш тя да те направи щастлив, когато самата тя е нещастна? Как може нещастният да направи другия щастлив?“ Вие, жените, сами сте
към текста >>

7. 21) Дишане - Боян Боев (1883 – 1963)

двете ноздри едновременно или само през едната. Вие опитайте и двата начина: дишане през двете ноздри едновременно или през едната. Когато издишваме въздуха чрез просвирване, то е за гимнастика на дробовете, за тяхното усилване, а когато го издишваме с дъх, той пречиства нервната система. Когато човек се намира в електрично състояние, бушува отвътре, сърди се, кипва и се гневи, той трябва да се захване да диша дълбоко, като задържа въздуха до 100 бройки; така непременно ще се успокои. Щом се спречквате и нервирате, това показва, че не дишате дълбоко и правилно. Дишайте по всички правила и ще ви мине. Когато сте неразположени или смутени, правете дихателни упражнения, като се свързвате и с Божественото съзнание; така ще се тонирате. Можем да направим следния опит, за да видите как действа дишането: тези, чиито лица са сбръчкани, почнат ли да дишат дълбоко, то след три месеца бръчките ще се опънат. Те трябва да се фотографират най-напред преди упражнението и по-нататък след първия, втория и третия месец, за да правим сравнение. Ако човек диша добре, може да стигне до дълбока старост, а ако ли не диша правилно, заминава преждевременно за онзи свят. Дългият живот зависи от правилното и дълбоко дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувстване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човека чрез въздуха. Преди да се ръкуваш с някого, поеми дълбоко въздух. Преди да влезеш нейде, пак поеми дълбоко въздух. Преди да говориш, напълни дробовете
към текста >>

8. 49) Обнова, обновление, обновители, обновителни - Боян Боев (1883 – 1963)

се цял кръг. Индуското сядане не е кръстосване – краката се поставят не кръстосани, а успоредни: левият крак е в ъгъл под коляното на десния крак, а петата на десния крак е под пищяла на левия и обратно. Това не е турски начин на сядане. Ако ги кръстосаме, ще имаме лоши резултати, а при правилен начин на сядане ще настъпи в нас мир. Когато имаш лоши желания или безпокойства, при такова индуско сядане ще навлезе мир. Когато поставяш ръцете си по един от горните начини, ще се успокоиш и ще можеш да възприемеш това, което ти телеграфират от Невидимия свят. Хубаво е първо да опреш с ръце земята, след това да ги поставиш върху колената, а после ще слушаш. Но няма да се влияеш от похвалите, които могат да ти прошепнат от Невидимия свят. Какво влияние има колениченето? Като гимнастическо упражнение сядането на колене е добро, но не и за религиозно упражнение. Това е изкривяване на едно учение, защото Земята е положителна, колената – също, и когато дойде положително с положително, те ще се отблъснат. Тези, които се молят на колене, не са прави. Упражнение за обнова. Това упражнение да се прави в такъв слънчев ден като днешния. Легнете на земята по гръб с двете ръце под главата. Главата е насочена на север; при това дясната ръка е отдолу, а над нея се полага лявата. Дланите и на двете ръце са обърнати към главата, а гърбът на дясната ръка се допира до тревата. При такова упражнение човек се обновява. Ще лежите, докато прочетете от 1 до 72, и след това ще станете. Седемдесет
към текста >>

9. 57) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

починеш. Всяко действие, което правите, трябва да бъде свещенодействие. На росата можете да походите и да потичате боси. Всеки ден прекарвайте мисълта си най-малко четири-пет пъти през ръцете си, през нозете си и пр. Този, който обича, има музикални движения с определена амплитуда и те действат красиво. Когато изразиш тези движения в музика, тогава нейният ефект ще бъде друг. Много рядко съм слушал някоя музика да започва с основния тон на Любовта. Започне ли така, тогава песента внася успокоение. Паневритмичните упражнения превръщат енергиите от механични в органични и от органични в психични. Паневритмията поддържа хармонията между дихателната, мозъчната и храносмилателната система и между ума, душата и духа. Да ви кажа ли къде е вашата погрешка: вдигнали сте упражнението на гърба си да го носите. Не, качете се вие на упражнението и то ще ви научи. Нека то да ви носи! То знае как да се обърнат, как да се вдигнат ръцете. Качете се на трена и не му казвайте как да върти колелата – това значи музиката на упражнението да ви проникне, да оставите тя да ръководи движенията ви. Тези движения на Паневритмията, които се дават сега, са във връзка с днешната епоха на човечеството, те са извлечени от самата Природа и са вътре в нея като едно цяло. Паневритмията подразбира икономични – нe сложни, но целесъобразни движения, с които се постига голям резултат. При тези движения се прави контакт с Природата. Паневритмията не е само игра, но и съзнателно влизане в контакт с Разумната Природа.
към текста >>

10. 60) Планина на знанието и самоусъвършенстването - Боян Боев (1883 – 1963)

ден така е живял, и си казва: „Защо ще се сърдя? Аз едно време бях такъв и те ще бъдат на моето място. Ще ходя сега, Господи, по Твоите пътища и няма да се отклонявам нито наляво, нито надясно“. Като тръгнеш по Божия път, там е голямата Свобода. Като слугуваш на Бога и отидеш в някой град, Господ ти казва: „Ще отидеш при еди-кой си човек“. А за него казват, че е жесток, груб. Господ пък ти казва: „Като влезеш, сърцето му ще бъде меко. Дъщерята на този човек е на легло и ти ще ги успокоиш: „Не бойте се, това ще се уреди, след пет-шест дни тя ще бъде напълно здрава“. Ще ти определят една стая и ще лекуваш дъщеря му, тя ще оздравее. Ти ще ѝ препоръчаш да чете, ще ѝ посочиш над кой пасаж да се спре и да помисли. Като си завършиш работата, ще те изпратят така: „Елате пак, домът ни е отворен за вас“. Ти ще отвърнеш: „Няма да забравя. Дойда ли в града, съм у вас“. Общуването, взаимопомощта е Божественият път, той е хубав, но щом малко кривнеш, ще дойде дървото. При каквито и условия да е човек, той не трябва да се обезсърчава. Това е една задача и когато я разреши, ще дойде нещо много красиво. Една сестра каза: „Когато сме неразположени, отпаднали духом, щом прочетем даже няколко страници от беседите, веднага се изменя състоянието ни“. Сега трябва да почна един цикъл, най-малко от десет-дванадесет лекции, в които да ви кажа как да четете. Човек може да чете, не че не знае да чете, но има много начини на осъзнаване. Стана въпрос за положението в света. Учителя каза: Една власт
към текста >>

11. 67) Психично влияние на храната - Боян Боев (1883 – 1963)

и пр. Краставицата е добра за нервната система. Доматите регулират кръвообращението. Бобът действа лечебно, пречиства и е хранителен. Когато си мрачно настроен и изпитваш песимизъм, яж боб. Но ако се яде много, заболява се от болестта подагра. Да се яде всеки ден боб не е полезно, един път в седмицата е достатъчно. Човек, който е скържав, не бива да яде боб, защото ще стане още по-скържав. Черният боб развива интуицията. Бамята дава на човека мекота в характера. Сините патладжани успокояват. Грахът е добро козметично средство; трябва да се вари без масло и с малко сол. Леската огражда, в нея има магическа сила. Орехите карат човека да мисли. Черешите са отлични за симпатичната нервна система и помагат на онзи, който има затягане, запичане на червата. На скържавия дай череши, плодове. Крушата е интелектуален тип, тя спада към умствено-жизнения темперамент. Ако искаме интелигентност, трябва да ядем круши. Динята чисти стомаха и червата. След като е стояла на слънце, откъсни я и я изяж, но не яж такава, откъсната отдавна. Динята действа ободрително и слабително. Ако искаш да знаеш как да работиш с хората, яж дини. Пъпеш ще ядеш, за да бъдеш внимателен, да имаш маниер и обхода с хората. Тиква се яде, когато човек трябва да се научи да не се безпокои. Човек трябва да употребява известно време млечни житни зърна, преди да са напълно узрели; това укрепва нервната система. Но трябва да се дъвче добре. Добро козметично средство е водата за онзи, който знае как да я употребява. С
към текста >>

12. 77) Усилени обертонове - Боян Боев (1883 – 1963)

е само движение във въздуха, но и движение на човешкия ум, сърце и воля и е техен израз. Музикантите, когато свирят на хората, смекчават тяхното естество, укротяват ги. Музикантите трябва да бъдат ангажирани, да ги назначат и да не свирят само на едно място, но да обикалят, да има разнообразие. Трябва да се научите и да говорите музикално. Станете ли музикални, почвате да мислите и правилно. Ако се разсърдите, представете си, че свирите на пиано, и размърдвайте пръсти; така ще се успокоите. В бъдеще музиката ще бъде възпитателно средство, за да уравновеси човешкия дух. Има такъв цигулар, който щом засвири в кръчмата, българинът отмества чашата настрана и слуша. Това много рядко се случва – душата се е събудила и тогава българинът разсъждава: „Това пиене е непотребно“. Музиката и поезията са най-хубави пътища за въз¬приемане на Божествените мисли. Като ви говоря за Любовта, вие трябва да научите нейната песен. Думата „Любов“ има своята песен, своите движения. Всяка ду¬ма, изказана музикално и придружена с хармонични движе¬ния, е в състояние да внесе тласък в човешката душа. Затова, като се изговаря формула, трябва умът, чувството и постъпките да участват едновременно. Формулата е силна, когато се изпее и е придружена с движение. Ако бихте развили таланта на пеенето, ще повлияете и на лошите хора. Музиката съединява хората и премахва грубите елементи. Музиката във физическия свят организира нещата. Ако произнесеш нещо музикално, то дава резултат. С музиката се влиза в свят
към текста >>

13. 20) Движение в хипербола - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие трябва да учите Божествения език на Любовта. Божественият език е език на служенето. Да кажем, че искаме да служим на хората, но те не ни разбират. Това е едно мъчително състояние и то е въпрос на съзнание. Три неща има важни, три неща има най-велики, които човек трябва да пази: Човек да живее, за да освещава Името Божие в себе си. Човек да служи на Царството Божие в себе си. Човек да изпълни Волята Божия в себе си. Тези три неща примиряват и нека да бъдат идеал за Вас. Това е успокоителното пристанище за човешката душа. Освещаването на Името Божие означава да не опетняваме възвишеното, което е в нас – нито в мисли, нито в чувства, нито в постъпки. Трябва да пазите като зеницата на окото си светостта на Името Божие в себе си. Значи да има нещо във Вас, което никога да не се опетнява. Реплика: Има много работи, които не съм постигнала. Вие трябва да се радвате, че не сте ги постигнали, защото в непостижимото е радостта. Ако непостижимите неща станат постижими, те стават и статични. Непостижението за едного е постижение за другиго. Някои хора остават на заден план, защото подтикват другите да вървят. И не че не могат да постигат, но остават отзад заради другите. Но и така те пак ще постигнат това, което другите са постигнали. Има едно постижение, което идва от възприемателните способности на човека. Често много хора не могат да постигнат нещата, понеже не са възприемали добре. Добре е човек първо да възприеме, а после да предаде и да изяви. Като познаваме хората, ние
към текста >>

14. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя, дадени в „Опити“, лекция от томчето „Добрите навици“, МОК, втора годишнина: „Когато сте нервен, разгневен, направете следното упражнение: запушете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра и през лявата поемете въздух, като броите мислено до 7. Задръжте приетия въздух, като мислено преброите до 10. После запушете лявата ноздра и през дясната изпущайте въздуха бавно и ритмично, като броите мислено до 9. Това упражнение помага за урегулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка и за усилване на паметта, то е особено необходимо, когато се изучава някакъв учебен предмет. Сутрин и преди обед ще поемате въздуха през лявата ноздра и ще го изпущате през дясната. Вечер ще поемате през дясната ноздра и ще издишате през лявата. Упражнението ще се прави 21 пъти на ден, т.е. по 7 пъти сутрин, преди обед и вечер. Като правите упражнението правилно, ще изпитате особено приятно чувство и разположение на духа.“ Друго аналогично упражнение е дадено от Учителя в „Микроскопически добрини“, лекция от томчето „Добрите навици“, МОК, втора годишнина: „Хубаво е човек да поема въздух пьрво с лявата си ноздра, като брои бавно до 10-15, после да я запуши, за да задържи въздуха в дробовете си около 30-40 сек., и след това да го издиша бавно и ритмично през дясната ноздра. Това упражнение може да се прави по 3-4 пъти на ден и е нужно за всички, които се занимават с умствен труд. То е необходимо за здрави и за болни. За предпочитане е да се прави сред Природата, на чист
към текста >>

15. 38) Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

друга страна, той не трябва да поеме всичкия товар върху себе си, не трябва да усеща, че е единственият работник: нека да знае, че между милионите същества и той си има свое място и че ще може да направи нещо. Да се радва на това, за което е призван. Вие не се стеснявайте от това, че нямате познания, че нямате известни методи. Има хиляди неща, които могат да отегчат мозъка на човека. Важното е да имате вяра и вътрешен мир, всичко друго само по себе си ще дойде на своето време. Вярата успокоява човека. У вас да остане мисълта – да уча. Работата на ученика е да учи, а колко време ще вземе учението, как ще стане – това да не го безпокои. Учениците Христови и днес се занимават. Може да имате някои спънки. Когато се ликвидира една спънка, образува се утайка и е мъчно, докато се изхвърли и докато се избистри съзнанието. Не че ще се освободите отведнъж, обаче когато кармата се развива, то само по себе си ще се ликвидира с нея. С нея се ликвидира, като се отстранят всички утайки в съзнанието и остане там само чистото Учение. Когато се говори за Божествената Любов, това е един метод, чрез който хората се освобождават от миналите препятствия на живота. Любовта е най-естественият път, по който човек може да се освободи. За в бъдеще ще ви се покажат някои работи, но трябва да имате мир в душата си. Реплика: Между мен и домашните ми няма хармония. Във времето на Христа нали бе казано, че неприятелите на човека ще бъдат домашните му. Отпърво хората, които живеят с вас, няма да ви разберат.
към текста >>

16. 47) На границата - Боян Боев (1883 – 1963)

наречена детектор. Гурвич прави множество други опити, при които за индуктори и детектори си служи с разни видове организми. И гореспоменатият опит на д-р Гастон Дюрвил не е ли един вид Гурвичов опит, при който индукторът са човешките пръсти, а детекторът – съответното растение? Това хвърля светлина и върху характера на пасите, също така обяснява и един друг факт, който често срещаме в живота – когато човек се опари или удари някъде, той глади с ръка болезненото място и това действа успокоително. Болката до известна степен изчезва, защото лъчите, които излизат от ръката, облъчват и успокояват. В един египетски папирус, открит от немския египтолог Георг Еберс в развалините на град Тива, той разчита следните думи: „Постави своята ръка върху него, за да успокоиш болката му, и кажи, че болката трябва да изчезне.“ Инженер Варлей оповестява направените опити със съпругата си, която е високосензитивна и вижда одични пламъци в магнетизирани предмети – в кристалите и в човешкото тяло. Варлей успява да магнетизира жена си, т.е. да я привежда в магнетичен сън през двойна врата, през стена и от по-далечно разстояние. Лъчите, които изпущат човекът и другите организми, се установиха и от опитите на Херинг, професор по математика и физика в Гота; също така и от Харсс, от Шазарен, Декл и др. Интересно е изследването на римските професори върху Анна Монаро, наречена „светещата жена от гр. Пирано.“ А и чрез подобни опити е констатирано, че се забелязват черни петна в аурата на парализирани
към текста >>

17. 57) Обикновеното е условие за необикновеното - Боян Боев (1883 – 1963)

света, а една подготовка на хората. Съзнанието на човека не трябва да е раздвоено. Например на някого предстои презокеанско пътуване, но той се притеснява: „Да ида, но ако излезе някоя буря?“ Това ако пречи. В живота човек трябва да бъде уверен. Освен това да е доволен и от най-малкото благо, а не да ламти за голямото благо. Една беседа, вече държана, има влияние и работи в целия свят. Който човек посети Изгрева, като прекара само няколко часа тук, може да си почине и да се успокои, понеже всичко е напоено с мир. Ние не се обезпокояваме с въпроса кое как ще стане; тревожим се по-малко от другите. Човек трябва да има светли възгледи и непреодолима вяра. В бъдеще всички ще бъдат щастливи: растения, животни и хора. Като изменим нашето отношение към растенията и животните, то ще се смекчи веднага и нашето положение. Като стане човек вярващ, той ще бъде внимателен към всичко, защото всичко в света е живо и тогава не ще причинява страдание никому. Всеки търси щастието по външен начин, а то е вътрешен процес. То е отношение на човека към Бога. Когато гледаш хората през очите на Бога, тогава имаш право мнение за тях. Ще гледаш на хората, както Господ гледа. Някои хора имат слабости. Това не са грехове, а изпитания, т.е. душата има изпитания, за да се види как ще се справи. Тя се възпитава, за да не я засяга грехът. Ръководи я един Висш Дух. И към тази душа, макар и наглед грешна, Бог гледа благосклонно. Щом човек се разкае, грехът му се стопява и той се пречиства. Не трябва
към текста >>

18. 100) Хигиена в три направления - Боян Боев (1883 – 1963)

се връщам добре разположена и преизпълнена от щастие. Един неделен ден той тръгнал тайно след мен и така стигнал до салона на ул. „Оборище“ 14. Смесил се с другите и присъствал на едно от нашите събрания. Когато пред катедрата излязъл Учителя да говори, думите Му трогнали моя хазаин и той развълнувано слушал, дори плакал. После песните му се сторили ангелски и се опитал да пее с другите и като че ли ги знаел. След събранието той побързал да се прибере преди мен. И когато се поуспокоил насаме, веднага, щом се върнах в село, ми разкри всичко и заяви, че иска да чете тези духовни книги и да посещава редовно събранията в София. Аз се зарадвах и вътрешно благодарих на Бога, че Той е чул моята молитва. Хазаинът ми имаше няколко приятели, с които често си попийваше, но той направи всичко възможно да сподели духовното си озарение с тях. И в тях също настъпи голям преврат, защото те престанаха да пият, възприеха вегетарианството, посещаваха беседите и проучваха книгите. Цялото село се изненада от тази голяма вътрешна промяна в тях. След разказа на сестрата Учителя продължи: В провинцията може да се работи и така: двама по двама с раници на гръб, тръгнали като туристи, ще изучавате с научна цел Природата, нравите и обичаите на хората, но Божествените ви намерения никой да не ги научава. Начинът, по който ще се предаде една Истина, да бъде преценен според човека: на едно дете ще се предаде по метода, който подобава за възрастта му – няма да му дадеш толкова храна, колкото на
към текста >>

19. Изгрев, 19.ХII.1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

течения. Добър е резултатът, когато правите дихателни упражнения през двете ноздри едновременно или само през едната. Когато изкарваме въздуха през дробовете чрез подсвирване, то е за гимнастика на дробовете, за тяхното усилване. А когато дъхаме, т. е. когато изкарваме въздуха с дъхане, то е за пречистване на нервната система. Когато човек се намира в електрично състояние та се сърди, кипва, бушува вътре, той да диша дълбоко и да задържа въздуха до сто бройки и ще се успокои. Щом се карате, щом се сърдите, щом се нервирате, това показва, че не дишате дълбоко. Дишайте правилно, дълбоко и ще ви мине. Когато сте неразположени, смутени, правете дихателни упражнения, като се свързвате с Божественото Съзнание и ще се тонирате. Можем да направим следния опит: чиито лица са сбръчкани, като почнат да правят упражнения за дълбоко дишане ще видите, че след три месеца няма да останат бръчки по лицата им. Най-напред ще ги фотографираме преди упражнението, след това ще ги фотографираме след първия месец, след втория месец, след третия месец и ще направим сравнение. И ще видите как действа дишането. Ако ви боли стомах или корем направете 4 пъти на ден по 6 дихателни упражнения и ще ви мине. Ако дишате добре, може да останете на земята до дълбока старост. Ако не диша правилно човек, заминава преждевременно на онзи свят. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувстване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието
към текста >>

20. Изгрев, 5.I.1953 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

стр., от втора беседа - 12 стр., от трета беседа - 3 стр., от 14 беседа - 14 стр., от 5 беседа - 9 стр., от шеста беседа - 7 стр., от седма беседа - 8 стр., от осма беседа - 5 стр., от девета беседа - 3 стр., от 10 беседа - 11 страница. Ученикът трябва да види докъде едно желание е Божествено. Трябва да излезем от света на колебанията, от света на страданията и да дойдем там, дето всичко е радост и веселие, дето има хармония. Човек трябва да влезе в света на Любовта и да се успокои. Това е един от най-трудните въпроси. За ученика това е трудно. Може ли едно дете да ходи първоначално? Ние ще потърсим Бога и ще Го търсим в Любовта Му и Милосърдието Му. Вън от Любовта не може да търсим Бога. Човек има да учи Бога цяла вечност. То е нещо велико и грандиозно. Тези, които са минали по този път, знаят това. Каквото научим, трябва да го приложим. И после си готов да разбереш и друго. Това е като в математиката. Нали като научиш и разбереш добре едно математическо правило ти си готов за следващите математически истини? Колко време ще се молим зависи от интензивността на молитвата. Например някой път ако вървиш един час бавно можеш да извървиш по-малко, отколкото ако вървиш 10 минути с по-голяма бързина. Някой път дойде една сестра в Братството и се представя за много набожна жена. После като се ожени - забравя. Но има някои, които идват тук и са искрени. Тези работи трябва да се знаят, иначе всеки път ще бъдете разочаровани. Като станеш сутрин, известно време ще се
към текста >>

21. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

е готов да раздаде богатството си на бедните. Когато човек е настроен отрицателно, да запее нещо. Музиката трябва да намери практическо приложение в живота. „Ако човек има скръб, която мъчно се лекува, да излезе на полето, да изпее една песен и ще падне от сърцето му един голям камък, ще му олекне.” Като престане да пее, човек се демагнетизира. Добрият живот е музика. „Като пее човек, зимата, която е вътре в него, ще се смени с пролет и лято.” Няма по-хубаво средство за успокояване от музиката. Чрез нея грубите неща изгубват своята грубост. Има една музика, при която всички неща се уреждат: вярата идва на мястото на безверието; надеждата - на мястото на обезнадеждването; любовта - на мястото на безлюбието. „Като изгубите любовта, ще пеете, и любовта ще дойде. Аз тук говоря за органичната и психичната музика. Не говоря за механичната музика, която е музика на сенките. Психичната музика говори на възвишеното в човека и преобразява човека. Музиката може да накара човека да заживее за един висок идеал. Ако музиката може да направи човека готов за една велика любов и за една велика жертва, то тая музика е психична.” „Новата музика ще внесе съдържание и смисъл в оная музикална форма, която е дадена от класиците. При органичната музика, а още повече при психичната, едно музикално парче събужда у човека вяра, друго - любов, трето - милосърдие и пр. Трябва да станем всички музикални, за да се научим, какво нещо е любов, какво нещо е да не съдим. Сега хората имат само
към текста >>

22. 08.Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

това и постъпките на човека ще бъдат благородни и безпогрешни. Например най-голямото богатство е да обичаш хората, да им желаеш доброто, да си разположен към всички същества. С тези качества ти си много богат, защото Бог е вътре в тебе, това е едно ангелско, Божествено състояние. Това богатство е много по-голямо от материалното. Но ако един ден ти се скараш с някого, разгневиш се и му пожелаеш злото, ти губиш чистотата в мислите и чувствата. Това е нечистота. След два часа ти се успокояваш, но губиш богатството, нямаш Любовта. Когато изгубиш чистотата, ангелът на Любовта те напуща, ставаш беден и тогава пак трябва да правиш усилия много време, докато ангелът на Любовта те посети. Трети метод е молитвата. Всеки ден, когато се молиш и обикновено когато прилагаш свещения час, непременно ще развиеш Любовта в себе си. Молитвата не е искане от Бога пари, къщи, воденици и пр., не, молитвата е обмяна на сили между човека и Бога. Човек дава нещо и получава нещо от Бога. Преданост и служба на Бога, това е преминаване от човека към Бога. Божествените сили, Божествените състояния преминават от Бога към човека. А Бог нали е Любов? Значи и Любовта на Бога се влива в човека. Който всеки ден прилага молитвата, ще развие Любовта. Четвърти метод е благодарността. Всеки ден да благодариш на Бога за всичко, което срещаш в живота си. Един окултен закон е следният: Благодарността развива Любовта. Всеки ден можеш да казваш така: „Господи, благодаря ти хиляди и милиарди пъти за всичко."
към текста >>

23. 14. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

чрез една стъклена призма ще получим такъв цвят. Учителят казва един велик закон: „Когато ние се обливаме с цветовете мислено, тяхното действие е по-мощно, отколкото това на разните краски в материалния свят." Това е така, защото при такъв случай си служим с краските от по-висшите светове, от по-висши октави. Даже Учителят препоръчва следното нещо. Да кажем, че те боли гърло. Тогава проектирай мислено един сноп портокалови лъчи върху гърлото. Зеленият цвят изразява растеж, развитие и успокояване. Затова именно, когато отиваме на полето или в гората, ние се успокояваме. Синият цвят е изразител на истината, вярата и също успокоява. Да кажем, че вие сте педагог и искате да възпитавате едно апатично, мързеливо дете. Тогава ще го облечете в червени дрехи, ще го поставите в червена обстановка и пр., за да стане по-активно. В странство има лекуване чрез хромотерапия. Има специални такива заведения за лекуване чрез лъчите и цветовете. Думата „терапия" значи лекуване, а „хромо" значи цвят. Медицината знае само за физическото действие на цветовете върху органите. За психическото действие може да каже само окултизмът. Да кажем, че си изпаднал в едно религиозно състояние. Тогава цялата твоя аура е синя. Когато престанеш да се молиш, тогава се възстановява твоята постоянна аура. Един ясновидец отишъл в една черква. Била е теософката Ани Безант. И какво видяла тя в черквата? Над главата на един човек вижда голям тефтер и там пишело „да дава" и „да взема". Той мислел върху своите търговски
към текста >>

24. 16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

в плодовете са вложени Божествени идеи и ти като ги рисуваш, тия идеи оживяват в тебе и възстановяват хармонията ти. Трети опит. Иди на планината, седни край един извор и слушай неговата песен. Ти ще научиш нещо от него, ще приемеш нещо и ще си отидеш весел, бодър и с желание да работиш. Друг опит. Когато си обезсърчен, обезверен, иди на една открита поляна, легни с лице нагоре, към небето, и се потопи в синия цвят на небето. Тогава в тебе ще нахлуе вяра в бъдещето, успокоение, мир. Така ще опиташ психическото действие на синия цвят върху себе си. Защото всеки цвят има особено психическо действие върху човека. Това може да се приложи и във възпитанието. Ако едно цете е апатично, лениво, неподвижно, трябва да е заобиколено с предмети с червен цвят и то ще стане активно и деятелно. Едно дете, което е много буйно, немирно, да се облече със сини дрехи и да е заобиколено с предмети със син цвят и ще стане по-мирно и по-спокойно. Може да се направи опит за психическото влияние на растенията. Такъв опит е даден от Учителя. Например сутрин, обед и вечер ученикът да употребява само череши и хляб в продължение на една седмица и да види какви идеи и чувства ще има, какво ще бъде разположението на духа му. Същият опит може да се повтори с ябълки, картофи и пр. и ще констатира, че известни растения имат различни психични влияния. Един друг опит може да се направи. От сутрин до вечер, в последните минути на всеки час ученикът да прави молитва, незабелязано от другите.
към текста >>

25. Екскурзия на 3 май 1926 година - Боян Боев (1883 – 1963)

образува се кръг. Индуското сядане не е кръстосване на краката. Те се турят не кръстосано, а успоредно: левият крак - в ъгъл под коляното на десния крак, а петата на десния -под пищяла на левия. Също така и обратно. Ако ги кръстосаме ще имаме лоши резултати. Това не е турският начин на сядане. При правилното сядане се получава положение на мир. Когато имаш например лоши желания, то при такова индуско сядане ще получиш мир. Като туриш ръцете си по един от горните начини, ще се успокоиш и ще можеш да възприемеш това, което ти телеграфират от невидимия свят. Най-хубавото е отначало да туриш ръцете си Върху земята, след това - Върху колената. И после ще слушаш, но няма да се влияеш от похвалите, които могат да ти пошепнат от невидимия свят. Какво Влияние има сядането на колене? Това е изкривяване на едно учение. Земята е положителна и като дойде в съчетание положителното с положително, ще се получи война. Тези, които правят така, не са прави. Като гимнастическо упражнение сядането на колене е добро, но не и като религиозно упражнение. Едно друго упражнение: може да легнете на земята на гръб, с двете ръце под главата. Хубаво е да легнете с главата на север и с дясната ръка отдолу, а над нея лявата. И двете ръце - обърнати с гърба надолу към земята. Значи, гърбът на дясната ръка да допира до тревата. Това да става в такъв слънчев ден като днешния. При такова упражнение човек се обновява. Най-напред ще правите това упражнение до една минута, догдето прочетете до 72. След
към текста >>

26. Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

поточе минава през полянката, покрита със свежа трева, изобилно изпъстрена от цветя с разни краски. От тук се вижда мощната Рилска верига, по която има още доста сняг. Както бяхме седнали на тази полянка, птичка пееше на едно клонче. Учителя преведе нейната песен - тази птичка казва: „Много добре живеем ние тук. А вие как сте?" Като погледна потока, Учителя каза: - Тази вода тук е цяла музика. После погледна цъфналите вероника и незабравка: - Край поточето синият цвят действа успокоително. Ако си разтревожен, гледай известно време сини цветя, ще се успокоиш. Жълтият цвят действа на ума. Един автомобил мина по шосето за нагоре и когато минаваше покрай нас, някой от автомобила каза: „Благ е животът ваш!" В разговора Учителя между другото каза: - Любовта - това е велика проява на Разумния Живот. Дето има любов, това е Разумният Живот. От любовта може да се съди доколко човек е разумен. Винаги помнете, че Любовта е най-великото, най-разумното нещо. Не разделяйте Любовта от разумността. Ще считаш, че онзи, когото обичаш, е разумен. Не можеш да обичаш онова, което е неразумно. Обикнеш ли човека, ще станеш сляп за неговите недостатъци, но и онзи, когото обичаш, трябва да има стремеж да се повдигне. Няма ли ги тези два процеса, любовта не може да се прояви. Любовта извършва голяма работа. Тя превързва раните на човека и си заминава. Дойде ли до отрицателните неща, там я няма, тя казва: „Можете да живеете и без мен". Тогава почват мъчнотиите и страданията. Щом се оттегли
към текста >>

27. Екскурзия на Витоша на 17 май 1937 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

на 17 май 1937 г. Днес сме там, на Ел Шадай. Целия ден имаме ясно небе и изобилно слънце. Целия ден чувстваме едно Божествено присъствие. Към 10 часа почна разговор. Една сестра попита: - Каква храна да употребява нервният човек? - Да употребява чесън за успокоение. Един брат попита: - Какви последствия има, когато в някои страни хвърлят житото в морето или го горят като въглища, за да се поддържа цената му? - Това има своите последствия: В следващите години бръмбари и други паразити изпояждат житото или то пострадва от други бедствия. - Защо каменните къщи не са хигиенични? - Понеже камъните изтеглят топлината от човека. - С какво може да се сравни сегашната любов в света? - Едни деца нанизали царевица на един конец. Един паток, като Видял царевицата, погълнал я и децата го държат чрез конеца. Аз попитах децата дали ще пуснат патока, ако им дам ябълки. Те се съгласиха с радост. Такова нещо е сегашната любов на света. Извод: гълтай зърното, ако е свободно. А вие гълтате зърна, нанизани на конец, Момата нагълта царевиците - момъкът държи конеца и тя си пули очите. Сегашната любов праВи всичко това. - Дано мине някой, да даде ябълки, за да освободи момата... Учителя каза: - Един момък ме попита за една мома: „Ще бъда ли щастлив, като се оженя за нея?" Казах му: „Как ще искаш тя да те направи щастлив, когато тя е нещастна? Как може нещастният да направи други щастливи?" И обратното казвам. Вие жените сами сте си виновни за вашите нещастия. Ако една жена е нагрубявана от
към текста >>

28. 12. ЗА ДИШАНЕТО — УЧИТЕЛЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

ноздри) и изпускаме въздуха (издишваме с дясната); а за да развием ума — обратно правим — приемаме въздуха през дясната ноздра и го изпускаме през лявата. Добър е резултата, когато правим това и през двете ноздри едновременно. За усилване на дробовете, трябва да изкарваме въздуха постепенно, чрез подсвирване; а за пречистване на нервната система, изкарваме въздуха с духане. Когато кипвате (гневите се, сърдите се), дишайте дълбоко и задържайте въздуха (до 100 да изброите и ще се успокоите). Ако ви боли стомах или корем, направете 4 пъти на ден по 6 упражнения — дихателни и ще ви мине. Ако дишате добре, може да останете на земята до дълбока старост. Който не диша правилно, заминава преждевременно за онзи свят. Дишайте дълбоко и мислете за Божието благословение, което идва в нас чрез въздуха. Преди да се ръкуваш с някого, приемате въздух дълбоко, също преди да говориш, преди да влезеш в стаята. Добрите оратори дишат дълбоко — напълни, значи дробовете си добре с въздух и тогава говори. Също, ако мислите за грешките на хората, дишайте тогава пак дълбоко, за да се проясни мисълта ви. Ако не дишате правилно, то и любовта ви няма да се прояви правилно. Бог е в светлината, във въздуха, във водата и храната. Трябва да го приемате правилно и с будно съзнание. I упражнение — Вдишвайте (16 бройки), задържайте (16 бр.) и издишвайте — 32 бройки. Сутрин, обед и вечер по 6 вдишвания. // упражнение — Без броене вдишване по-бавно и дълбоко, задържане на въздуха, колкото се може по-дълго
към текста >>

29. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

който е в тях. Силни хора са тези, които предават любовта и човекът на Любовта е свободен. Недостатъците на човека са булото, с което е обвита душата му. Всеки апостол принадлежи на една зодия, например Йоан е бил женствен. Павел — марсианец, у него е била развита прецизността, т.е. горната част на челото; Тома — обективен ум, интерес към материалната област. Сега идват пророците, стига да ги повикате. Камъните не са хигиенични, защото изтеглят топлината на човека. Чесънът успокоява нервите. За да мислим правилно, страданията идват или да плащаме дълговете си, или да се усъвършенствуваме, или да помагаме на другите и този, които идва да помага на другите е свободен. Сега сте при най-добрите условия, защото сега знанието е достъпно до известна степен и за обикновените хора. Всяка вечер преди да си легнете, ликвидирайте със сметките на живота през деня. Смятайте, че е последния ден и си давайте отчет какво сте спечелили и изгубили през деня. Благодарете и на другия ден, почнете друг живот. Сега имате много задължения, към много хора от миналото и ако на всички, с които се срещате заплатите задълженията си, които имате с тях, то вие сте живели добре. Като дадете на някого, той да не знае, че сте дали, давайте за Господа, за да изпълните длъжността си. При страданията, да не се обезсърчавате и да не падате духом. Човек, като яде вегетарианска храна става по-смел. За да се повдигне човек, той трябва да се смири. Хората са като в едно сънно състояние и като умират се
към текста >>

30. 05. Дишане през едната или двете ноздри - Боян Боев (1883 – 1963)

дишане е през двете ноздри. В връзка с гореказаното Учителя дава следните упражнения (15): "Когато сте нервен, разгневен, направете следното упражнение: запушете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра и през лявата поемете въздух, като броите мислено до 7. След това задръжте въздуха и мислено бройте до 10. После запушете лявата ноздра и през дясната изпущайте въздуха бавно и ритмично, като броите мислено до 9. Това упражнение помага за урегулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка и за усилване на паметта. Това е особено необходимо, когато изучавате някакъв предмет. Сутрин и преди обед ще поемате въздуха през лявата ноздра и ще го изпущате през дясната. Вечерта ще поемате през дясната ноздра и ще издишате през лявата. Упражнението ще се прави 21 пъти на ден - сутрин, преди обяд и вечер по 7 пъти. Като правите упражнението правилно, ще изпитате особено приятно чувство, приятно разположение на духа си". Ето друго аналогично упражнение на Учителя (18): "Хубаво е човек да поема въздух първо с лявата си ноздра, като брои бавно 10-15. После да я запуши, да задържи въздуха в дробовете си около 30-40 секунди и след това да го издиша бавно и ритмично. Това упражнение може да се прави по 3-4 пъти на ден. То е нужно за всички, които се занимават с умствен труд. То е необходимо за здрави и болни. За предпочитане е да се прави вън на чист въздух, а не в
към текста >>

31. 12. Духане и дъхане - Боян Боев (1883 – 1963)

дъхането устата взема такава форма, каквато има, когато овлажняваме стъклото с устата си. Дъхането е непрекъснато, леко и безшумно. При него участва гърлото: устата е широко отворена и въздухът излиза направо от гърлото. При дъхането участва повече магнетичното течение и то има лечебно действие върху органа, над който дъхаме. От друга страна, дъхането има действие и върху самото лице, което го прави. То има благотворно действие върху нервната му система, внася хармония в нея. Дъхането успокоява, укротява човека. То може да се приложи като метод при възбуда,
към текста >>

32. 22. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Умният човек е музикален. Силният човек е музикален. За да може да пее човек, той трябва да има отличен ум, сърце, душа и дух. Сърцето ще даде онзи свещен трепет при пението или свиренето. Умът ще даде оная външна хубост на формата. Душата ще даде израз, съдържание, а духът ще даде цена на всичко това. Можеш да свириш механично. А пък може Божествената Душа да участвува. Тогава ти влагаш магнетизъм в музиката. – Кои са постиженията на музиката. – По-хубаво средство за успокояване няма от музиката. Чрез музиката грубите неща изгубват от своята грубост. Има обикновена музика, музика на сенките. Но има една музика, която кат се засвири или запее, всички неща се уреждат магически. Тогава вярата идва на мястото на безверието, любовта - на мястото на безлюбието. Като мислите за музиката, трябва да знаете, че при музиката се развиват всички добродетели и всички дарби. Тя е основата. Музиката е поощрение за развиване на всички ония дарби, които трябва да се проявят. Един художник, който не може да пее, не може да рисува. Като почне да пее, ще рисува хубаво. Това се отнася за всички други дарби. Всички не сте еднакво музикални, понеже не сте работили. Някои са работили, а пък други сега трябва да работят. Съединявайте се с тия, у които музикалният център е развит и туй ще ви ползува. Ако дойдете до Божествената любов, всички ще бъдете певци! За да дадеш израз на музиката, трябва да знаеш законите на Идеалния
към текста >>

33. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

в плодовете са вложени Божествени идеи и ти като ги рисуваш, тия идеи оживяват в тебе и възстановяват хармонията ти. Трети опит. Иди на планината, седни край един извор и слушай неговата песен. Ти ще научиш нещо от него, ще приемеш нещо и ще си отидеш весел, бодър и с желание да работиш. Друг опит. Когато си обезсърчен, обезверен, иди на една открита поляна, легни с лице нагоре, към небето, и се потопи в синия цвят на небето. Тогава в тебе ще нахлуе вяра в бъдещето, успокоение, мир. Така ще опиташ психическото действие на синия цвят върху себе си. Защото всеки цвят има особено психическо действие върху човека. Това може да се приложи и във възпитанието. Ако едно цете е апатично, лениво, неподвижно, трябва да е заобиколено с предмети с червен цвят и то ще стане активно и деятелно. Едно дете, което е много буйно, немирно, да се облече със сини дрехи и да е заобиколено с предмети със син цвят и ще стане по-мирно и по-спокойно. Може да се направи опит за психическото влияние на растенията. Такъв опит е даден от Учителя. Например сутрин, обед и вечер ученикът да употребява само череши и хляб в продължение на една седмица и да види какви идеи и чувства ще има, какво ще бъде разположението на духа му. Същият опит може да се повтори с ябълки, картофи и пр. и ще констатира, че известни растения имат различни психични влияния. Един друг опит може да се направи. От сутрин до вечep, в последните минути на всеки час ученикът да прави молитва, незабелязано от другите.
към текста >>

34. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

чрез една стъклена призма ще получим такъв цвят. Учителят казва един велик закон: „Когато ние се обливаме с цветовете мислено, тяхното действие е по-мощно, отколкото това на разните краски в материалния свят.” Това е така, защото при такъв случай си служим с краските от по-висшите светове, от по-висши октави. Даже Учителят препоръчва следното нещо. Да кажем, че те боли гърло. Тогава проектирай мислено един сноп портокалови лъчи върху гърлото. Зеленият цвят изразява растеж, развитие и успокояване. Затова именно, когато отиваме на полето или в гората, ние се успокояваме. Синият цвят е изразител на истината, вярата и също успокоява. Да кажем, че вие сте педагог и искате да възпитавате едно апатично, мързеливо дете. Тогава ще го облечете в червени дрехи, ще го поставите в червена обстановка и пр., за да стане по-активно. В странство има лекуване чрез хромотерапия. Има специални такива заведения за лекуване чрез лъчите и цветовете. Думата „терапия” значи лекуване, а „хромо” значи цвят. Медицината знае само за физическото действие на цветовете върху органите. За психическото действие може да каже само окултизмът. Да кажем, че си изпаднал в едно религиозно състояние. Тогава цялата твоя аура е синя. Когато престанеш да се молиш, тогава се възстановява твоята постоянна аура. Един ясновидец отишъл в една черква. Била е теософката Ани Безант. И какво видяла тя в черквата? Над главата на един човек вижда голям тефтер и там пишело „да дава” и „да взема”. Той мислел върху своите търговски
към текста >>

35. Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

това и постъпките на човека ще бъдат благородни и безпогрешни. Например най-голямото богатство е да обичаш хората, да им желаеш доброто, да си разположен към всички същества. С тези качества ти си много богат, защото Бог е вътре в тебе, това е едно ангелско, Божествено състояние. Това богатство е много по-голямо от материалното. Но ако един ден ти се скараш с някого, разгневиш се и му пожелаеш злото, ти губиш чистотата в мислите и чувствата. Това е нечистота. След два часа ти се успокояваш, но губиш богатството, нямаш Любовта. Когато изгубиш чистотата, ангелът на Любовта те напуща, ставаш беден и тогава пак трябва да правиш усилия много време, докато ангелът на Любовта те посети. Трети метод е молитвата. Всеки ден, когато се молиш и обикновено когато прилагаш свещения час, непременно ще развиеш Любовта в себе си. Молитвата не е искане от Бога пари, къщи, воденици и пр., не, молитвата е обмяна на сили между човека и Бога. Човек дава нещо и получава нещо от Бога. Преданост и служба на Бога, това е преминаване от човека към Бога. Божествените сили, Божествените състояния преминават от Бога към човека. А Бог нали е Любов? Значи и Любовта на Бога се влива в човека. Който всеки ден прилага молитвата, ще развие Любовта. Четвърти метод е благодарността. Всеки ден да благодариш на Бога за всичко, което срещаш в живота си. Един окултен закон е следният: Благодарността развива Любовта. Всеки ден можеш да казваш така: „Господи, благодаря ти хиляди и милиарди пъти за
към текста >>

36. 034 ОБЩЕНИЕ С ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

сърцето си за своите ближни и околни. Планините имат влияние върху вас. Всяка река също. Река, която тече към изток, има едно влияние, река, която тече на запад - друго влияние. Когато сте сред Природата, правете наблюдения. Например, как ще се ориентирате за посоките, когато сте в мъгла, без компас. Обикновено по северната страна на камъните има повече мъх, отколкото на южната. Но има и друг метод - като се обръщате към всички посоки. Когато се обръщате към север, чувствате едно успокоение - не се смущавате. Ако искате да намерите изток, ще почувствате, че оттам иде някакво благо, нещо тече към вас. Като намерите тези две посоки, другите лесно ще намерите. Бог обича онези, които работят, които учат. Като видя един извор, аз сядам и се разговарям с него. Казвате: "Ето един чуден човек, с извора ще се разговаря." А какво ще кажете за вашите тефтери? Сядаш при тефтера, отваряш го и казваш: "Този има да ми дава 25 000 лева, онзи - 50 000 лева. Ще ги туря в затвора." Кой е по-умен? Този, който се радва на малкото кокиче и на извора и се разговаря с тях, или онзи, който отваря и затваря тефтерите
към текста >>

37. 081 БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

после духовно и най-после Божествено. Какво представлява Новото Учение? Метод за справяне с всички стари навици. В какво се заключава Новото Учение? В изправяне на погрешките на миналите векове. Новото Учение, което проповядвам, има за цел да премахне всички условия за погрешки и болести в човешкия живот. Поне 75% от болестите трябва да изчезнат. Ако Новото Учение не може да направи това, каква е неговата сила? Ако то не уравновесява силите на ума и на сърцето, ако не успокоява хората, какво може да се очаква от него? Ако Учението, което ви се проповядва, осмисля вашия живот, дава ви здраве, разумност, Светлина, прави ви свободни, следвайте го. То е Учението, което всяка душа носи. То посочва на човека истинския Живот. "Учението на г-н Дънов" не съществува. Има едно Божествено Учение, което ми е познато. То е Великото Учение на Живота. С него аз съм запознат от памти века. Христос е казал: "Каквото ме е научил Отец Ми, това говоря. От само себе си нищо не говоря." Следователно, Той не изнася свое учение. Божественото Учение се познава: то носи Радост, Мир и Светлина и всички благородни пориви. Кое учение е право? Учението, което дава разширение на твоя ум, сърце и воля; което ти дава подтик да растеш. Това Учение е Божествено. Има хора, които плащат стар дълг и не се занимават е настоящето. Силата не се крие в старите, а в новите разбирания. Хората трябва да знаят, че вчерашното знание не може да им помогне. Днес хората се нуждаят от ново знание, от нова
към текста >>

38. 099 ПРЕД НОВАТА ЕПОХА - Боян Боев (1883 – 1963)

Светът беше в мрак. Безумието на изтреблението беше обхванало човечеството. Не се виждаше изход, не се виждаше светлина. Тревога изпълваше сърцата. Неизвестността тегнеше над всички. В такива моменти Учителят умееше да успокои и да вдъхне вяра. Той откриваше перспективите на светлото бъдеще, очертаваше образа на едно обновено, възродено, просветено човечество. Отвори се въпрос за новата епоха, която иде. Учителят каза: - Слънчевата система излиза от гъстата материя и влиза в по - рядка среда. Затова ще има условия да се прояви по - висше съзнание в човечеството. Слънчевата система излиза от тъй наречената 13-та сфера. От друга страна, Слънцето влиза във Водолей. Сега изтича тъмната епоха - Кали Юга. Понеже Земята влиза в нова област, всички стари форми ще се изменят. Новите форми ще разрушат старите. Хората няма да забележат как ще израснат, ще станат нови хора. Старите форми ще паднат, както капят есенните листа. На мястото на старите хора ще дойдат нови хора - с нови мисли. Земята, като направи много милиони обръщания, минава през едно изключение. Днес става това изключение. В човешкия мозък се образуват нови органи за бъдещото човечество. Докато те не се създадат, много неща ще останат необяснени. Когато великият художник започне да рисува своята картина, хубавото, красивото може ли изведнъж да изпъкне? Не. В първия ден той само ще нахвърли боите с четката си. И да не харесваме картината му, той само се усмихва. На втория ден гледаш - картината има същото положение.
към текста >>

39. 107 КРАСКИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

усет към краските, може да се обновява чрез тях. И то не само с тези от физическия свят, но и с краските на умствения свят. Това става така: като се концентрирате, ще си представите някоя краска, например червената, в най-чистия й вид, ще се потопите в нея, ще си представите, че върху вас се излива душ от червена светлина и вие сте облени от този душ. Чрез червената светлина ще получите жизненост. Същото ще направите с жълтата краска. Тя обновява мисълта, ума. Синият цвят внася успокоение, мир. Например развълнувани сте, обезнадеждени, смутени - гледайте синия цвят на небето. Той ще внесе във вас мир и спокойствие. Чрез оранжевия цвят ще получите хубаво самочувствие и увереност, а чрез зеления - почивка, растеж. Чрез виолетовия - духовна мощ, духовна сила. Седемте краски съществуват в различните светове, в различни октави и се различават със своето действие и значение: във физическия свят означават едно, а в другите светове - друго. В нисшите си октави и оттенъци червената краска означава борба, а във висшите октави - живот. Портокаленият цвят в нисшите оттенъци означава индивидуализъм, а във висшите - индивидуалност, посветена в служене на Бога, на човечеството. Зелената краска в нисшите си оттенъци означава обвързаност към материалното, а във висшите - растеж, развитие - човек работи за своето усъвършенстване и помага на своите ближни. Жълтата краска в нисшите си оттенъци означава интелект, употребен за лични цели. Виолетовата краска в нисшите си оттенъци означава
към текста >>

40. 119 МАЛКИТЕ БРАТЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

на десетина крачки. Те ме намериха и започнаха да се въртят около мене. Аз отидох и отпуших дупката им. След малко пак запуших дупката и пак се отдалечих. Те пак ме намериха. Аз пак я отпуших. Веднъж срещнах змия на пътя и й казах: „Отстрани се от тук, ако те видят други, ще те убият.” Змията се отдалечи. Веднъж минах по едно планинско място, дето имаше каракачани - овчари. Цялото стадо се устреми към мене. Каракачанинът се уплаши, да не отиде стадото след мене. Аз трябваше да го успокоявам. Казах му: „Много са умни твоите овци, много добра порода са.” Овците ми казаха: „Докога ще се измъчваме, докога ще ни вземат агнетата, кожите ни, докога ще търпим всичко това?” Казах им нещо. След това овците се успокоиха и започнаха да пасат кротко. ''Един брат запита:'' – Какво им казахте? ''Учителят замълча малко, след което продължи:'' – Животните възприемат човешката мисъл. Може да правите опити. Една зима, във Варненско, виждам голямо ято, стотици патици идат. Пращам им мисъл - да идат навътре в морето. И те отидоха. След половин час им казвам: „Има нещо хубаво за ядене на брега, елате.” И те се върнаха на брега. Всички минерали, растения и животни са школи, през които човешкият дух е минал и се е учил. Тези школи наричаме червеи, птици, млекопитаещи и пр. Всеки човек е свещена книга, в която Бог е писал много неща. Знаете ли историята на тази книга? Помните ли времето, когато сте минавали през минералното царство? На минералите е написано името
към текста >>

41. За дишането - Боян Боев (1883 – 1963)

двете течения. Добър е резултатът когато правите дихателните упражнения през двете ноздри едновременно или само през едната. Когато изкарваме въздуха през дробовете чрез подсвирване, то е за гимнастика на дробовете, за тяхното усилване. А когато дишаме, т. е., когато с дишане изкарваме въздуха, то е за прочистване на нервната система. Когато човек се намира в електрично състояние, та се сърди, кипва, бушува вътре, той да диша дълбоко и да задържа въздуха до сто бройки и ще се успокои. Щом се карате, щом се сърдите, щом се нервирате, това показва, че не дишате дълбоко. Дишайте правилно, дълбоко и ще ви мине. Когато сте неразположени, смутени, правете дихателни упраженения, като се свързвате с Божественото съзнание. И ще се тонизирате. Можем да направим следния опит: тези, чиито лица са сбръчкани, като почнат да правят упражнения за дълбоко дишане, ще видят, че след три месеца няма да останат бръчки по лицата им. Най-напред да ги фотографираме преди упражнението, след това да ги фотографираме след първия месец, след третия месец ще направим сравнение. И ще видите как действува дишането. Ако ви боли стомахът или коремът, направете четири пъти на ден по шест дихателни упражнения и ще ви мине. Ако дишате добре, можете да останете на земята до дълбока старост. Ако не диша правилно, човек заминава преждевременно на онзи свят. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувствуване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието
към текста >>

42. Езотеричната практика на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

От първа беседа прочетете и размишлявайте върху 10 стр., от втора беседа - 12 стр.; от трета беседа - 3 стр., от четвърта беседа - 14 стр., от осма беседа - 3 стр., от девета беседа - 3 стр., от десета беседа - 11 стр. Ученикът трябва да види докъде едно Желание е Божествено и къде не е Божествено. Трябва да излезем от света на колебанията, от света на страданията и да дойдем там, дето всичко е радост и веселие, дето има хармония. Човек трябва да влезе в света на любовта и да се успокои. Това е от най-трудните въпроси. За ученика това е трудно. Може ли едно дете да ходи първоначално? Ние ще търсим Бога и ще Го търсим в любовта Му, в милосърдието Му. Вън от любовта не можем да търсим Бога. Човек има да учи Бога цяла вечност. То е нещо велико и грандиозно. Тези, които са минали по този път, знаят това. Каквото научиш, трябва да го приложиш. И после си готов да разбереш и другиго. Това е както в математиката. Нали като научиш и разбереш едно математическо правило, ти си готов за следващите математически истини. Колко пъти ще се молиш, зависи от интензивността на молитвата. Например, ако вървиш един час бавно, можеш да извървиш по-малко, отколкото, ако вървиш 15 минути с по-голяма бързина. Някой път дойде една сестра в Братството и се представя за много набожна мома. И после, като се ожени, забравя. Но има някои, които идат тук и са искрени. Тези работи трябва да се знаят, иначе всеки път ще бъдете разочаровани. Като ставаш сутрин, известно време ще се съсредоточиш, ще
към текста >>

43. Три важни неща - Боян Боев (1883 – 1963)

трябва да учите Божествения език на любовта. Божественият език е език на служенето, да служи човек на другите. Да кажем, че искаш да служиш на хората, а не те разбират. Това е едно мъчително състояние. Три неща има важни, най-велики, които човек трябва да пази: Първото, най-възвишеното е: Човек да живее, да освещава името Божие в себе си. Да служи на Царството Божие в себе си. Да изпълни волята Божия в себе си. Тези три неща примиряват всичко. Това ще бъде идеал за вас. Това е успокоителното пристанище на човешката душа. Осветяването на името Божие значи: да не опетняваме най-възвишеното, което е за нас, нито в мисли, нито в чувства, нито в постъпки. Трябва да пазиш като зеницата на окото си светостта на Божието име в себе си. „Има много работи, които не съм постигнала.“ Вие трябва да се радвате, че не сте ги постигнали, защото в непостижимото е радостта. То пак ще се постигне. Като обичаме Бога, живеем в Него, а като не го обичаме, сме отдалечени от Бога. „Как трябва да се разбира вярата?“ Френологически от двете страни на главата има по един център на вярата, а друг на надеждата. В центъра на вярата има три подцентъра: на вярата, на упованието и на учудването. Вярата е чувство, а не способност. Вярата е над човешкия ум. Чрез вярата човек може да разграничава коя мисъл е права и коя не е права. Вярата е вътрешно зрение на духовния свят. Вярата е нещо Божествено. Тя се опира на интуицията. Чрез вярата човек може да вижда неща, които не са видими външно. Човек, който
към текста >>

44. В райската градина - Боян Боев (1883 – 1963)

тази душа е излязла от Бога и да имаш уважение към нея. Както уважаваш Бога, така да уважаваш тази душа заради Бога, Който е в нея. Всеки апостол е принадлежал на една зодия. Йоан е бил женствен. Павел е бил марсианец. У Павел беше развита причинността, т. е. горната част на челото. Апостол Тома е имал обективен ум, интерес към материалната област. Пророците идат сега, стига да ги повикаш. Една сестра попита: „Каква храна да употребява нервният човек?“ - Той да употребява чесън за успокоение. Един брат попита: - Какви последствия има, когато в някои страни хвърлят житото или го горят като въглища, за да се поддържа цената му?“ - Това има своите последствия. В следващите години бръмбари и други паразити изпояждат житото или то пострадва от други бедствия. Една сестра попита: „Защо каменните къщи не са хигиенични?“ - Понеже камъните изтеглят топлината от човека. Друга една сестра попита: „С какво може да се сравни сегашната любов на света?“ Едни деца нанизали царевица на един конец. Един паток, като видял царевицата, погълнал я и децата го държат с конеца. Аз попитах децата дали ще пуснат патока, ако им дам ябълки. Те се съгласиха и се зарадваха. Такова нещо е сегашната любов на света. Извод: Гълтай зърното, ако е свободно, а вие гълтате зърната, нанизани на конец. Момата нагълта царевицата, момъкът държи конеца и тя си пули очите. Сегашната любов прави всичко това. Една госпожа в Търново ми разправи една своя опитност. Тя каза: „Сънувам, че една вечер седя в стаята си и
към текста >>

45. 13 Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит - Николай Дойнов (1904 - 1997)

ни предупреди, да ни помогне и да ни избави от онези стъпки, които ще предизвикат огорчения и страдания. Бдеше върху нас, повече от най-прилежната майка, която бди над своите деца. От многото случаи, които могат да се разкажат, показващи тези качества на Учителя, ще се наема да приведа само характерните, станали с мен. Спомням си. В края на изгревската поляна бяхме направили беседка под формата на дъга. Тя беше добре закътана, с широк отвор с изглед към Витоша. Там царуваше една успокояваща, мистична атмосфера. Отидох там, защото преживявах някакви смътни и тъжни предчувствия, които създаваха в мен едно мъчително настроение, за което нямах представа и не можех да си го обясня. Нямаше никой наоколо, седнах на пейката, а това мъчително състояние не ми даваше мира. Ето, след малко дойде Учителя, седна до мен, погледна ме някак мило, като любящ баща и ми каза: "Николай, Николай, всичко, което човек е направил се плаща - закон е това." Аз разбрах, че цялото ми състояния на мъка и тежест, не е нищо друго, освен предчувствие за тежката съдба, която имам, за суровия път, по който ще мина. Капнаха само няколко сълзи от очите ми и аз се прибрах. Но благодарение на Учителя и топлите Му грижи към мен, аз минах само на косъм от чудовищната гибел. В лекциите си Учителя ни изясняваше, че някои от събитията, които човек има да мине, са неизбежни. Такива са тези, които са по закона на необходимостта или както се казва по закона на кармата, те трябва да станат. Те са плод на извършени
към текста >>

46. 17 ЗАХАРИНА И КАЗАНА С КОМПОТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

нагруби и едва не ме изхвърли от магазина. Търговците по това време добре разбираха, че парите губят стойността си и че от това, което продават мъчно можеха да възстановят разходите си. Затова не бяха много любезни с клиентите си, пък и не можеха да си затворят магазините. Спънките продължиха и по-нататък. Най-после малко ядосан, у мен се изгуби желанието да взема захарин - така и не взех. Прибрах се на Изгрева и казах на сестрата за моите преживелици и несполуки. "Нищо - успокоително отговори тя. - Ще сложим захар колкото имаме, пък и намерихме още малко." Казанът с компота вече беше готов, занесен е пред масите, на които се хранехме, а те вече бързо се пълнеха с хора. Новини от такова естество, като общо събиране с Учителя, било за вечеря, обед, закуска или нещо друго, бързо се разнасяха. Бях седнал със лице към входа на стаичката на Учителя. Излизайки от стаичката си, Той ме погледна и леко се усмихна, някак особено шеговито. Много пъти само с един жест, с един израз на лицето си, с една дума, Той казваше много. И сега, с тази усмивка и погледа към мен, ми каза и разбрах: "Направих всичко, за да не вземеш захарин. В компота не трябва да има захарин." Успокоих се и не само, че се разсея потиснатото ми състояние, но и радост
към текста >>

47. 23 ДРЪВЧЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

глас каза: "То трябва да се изкастри това дръвче, така не може!" Бях като парализиран, още не бях се върнал от унеса си, че не можах нищо да му възразя. Когато се поопомних всичко беше свършено, а човекът го нямаше. Малко след това идва Учителя и се обърна към мен с упрек: "Нали ти казах да пазиш дръвчето, защо не внимаваше, защо не го опази?" Мълчах смутен, подтиснат, угризен и разбира се нищо не отговорих. Учителя си отиде. Аз останах още там, поразен от станалото. След малко се поуспокоих, погледнах дръвчетата наоколо и видях колко голяма нужда имаха да им се оформят колонките. Защо този човек не направи и с тях това кастрене, а се спря на тази малка кайсийка, която имаше толкова хубава коронка? С тези мисли се разхождах до късно из поляната. Разрешение не намерих. Малко след тази случка, когато платих съвсем несправедливата си глоба от 360 000 лева, си спомних преживяното около това дръвче. Че има и се създават някакви връзки между хората, растенията и животните, имал съм ред случаи да констатирам това. Освен този, за който вече разказах, ще се спра и на някои други. Вкъщи имах лимоново дръвче, което растеше в голяма саксия. През една година даде неимоверно много цветове и всички завързваха плодове. Материалните ми работи вървяха много добре. Погълнат от работа, аз не можах да се грижа за него. През зимата, поради нехайство и на близките ми, то измръзна. Гледах го със съжаление и ми беше много мъчно за него, но беше вече късно. През пролетта на следващата година цялото
към текста >>

48. 33 АТОМНАТА ЕНЕРГИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

че някакво епохално събитие е случило в света. По това време ние и целият свят искахме само едно - мир. Денят, в който щеше да настане мир, мислех си аз, щеше да бъде най-великият ден. Още щом се прибрах, се залепих до радиото. Тогава почти редовно слушах чуждите станции за новини. Очаквах някаква голяма новина, но все нищо и нищо, война и само война вилнееше по света и никакви признаци за нейното прекратяване. На другия ден със същото усърдие въртях копчето на радиото, но нищо успокоително. Срещнах се с някои приятели и с възбуден интерес ги разпитах дали пък те не знаят за края на този сатанински танец върху гърба на хората. Но за съжаление, всички отговаряха отрицателно. Демонът широко размахваше своята коса и помиташе човешките глави, като носеше навсякъде ужаса на ада. И така минаваха дни, седмици, месеци и години даже, но мирът - най-желаното нещо за хората не идваше. Обаче в моето съзнание случката, която ви разказвам, се запечата като клише. Тези думи на Учителя, този израз на лицето Му, тази дълбочина на погледа, търсеха своето оправдание. Когато светът през 1945 година беше разтърсен от атомната бомба над Хирошима и Нагазаки, излязоха по книжарниците и първите трудове, в които се разказваше за чудовищните възможности, които се крият във веществото, за грамадната сила заключена в онази частица наречена атом. Малкото равенство от три букви Е = m.с2, написано от ръката на един гениален човек - Айнщайн, слезе от отвлечените математични изрази и доби реален и
към текста >>

49. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

останах изненадан, че той ги прие равнодушно, без какъвто и да е възторг, както правеше по-рано, и с навъсен тон ми каза: "Няма смисъл вече да пътувате, да харчите пари и да правите разноски, защото аз тук без усилия продавам всички стоки, които мога да закупя на много по-изгодни условия, веднага в брой, отколкото вие с вашите поръчки." Явно беше, че с тази моя кариера е свършено и аз съм на улицата. Не за първи път изпадах в такова положение, затова не се разтревожих много. Нещо ме успокояваше отвътре. При такива повратни точки в живота ми, моята мисъл особено трескаво работеше и още същия час, реших да стана търговец, и то не какъв да е, а търговец на едро. Макар да нямах пари и да знаех,че за такава дейност те са важно условие, аз имах другите три по-важни елемента - личните ми качества, извора на стоките и познаването на пазарите. Идеята си споделих с близки и познати, но всички ми се изсмяха. Само моят по-голям брат и баща ми ме насърчиха и подкрепиха. От Габрово взех влака и право при Учителя, за да Му кажа и на Него за решението си. Когато стигам на Изгрева, гледам Той излиза от стаичката и се отправя към поляната, където играехме гимнастическите упражнения. Не обичах да хлопам на вратата Му, когато имах сериозни възли в живота си, сметнах, че е много удобно да Го настигна, веднага Му разказах за своя проект. Когато ме чу, Той някак отскочи настрана, като че ли пред него изведнъж се яви някакво чудовище. Погледна ме, обърна глава напред и продължи пътя си, без да ми
към текста >>

50. 41 ОСКУБАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

и никой не можеше да каже защо и докога. След няколко дни прекарани така, изведнъж се получи нареждане да се приберем в София за уволнение. Едва когато наближихме столицата, тогава чак научихме за промяната. Тази откъснатост от пет-шест месеца, без новини, ме беше лишила от възможността да следя събитията. Затова не схванах промяната като нещо особено. След уволнението си, продължих своята работа с още по-голям импулс и то в същото направление. Пазарите се оживиха, хората се поуспокоиха, а занаятчиите с още по-голяма сила се заловиха за своето производство и го носеха за пласмент при мен. Това създаваше топла и сърдечна връзка помежду ни. Работата си движех с устрем и поласкан, че съм в услуга на тези дребни съществувания и че улеснявам техния живот. По-късно, когато започнаха да излизат наредби за ограничаване на частния сектор, не можех да допусна, че ще се стигне до такава пределна крайност в ограничаването и на най-дребните частници. Аз живеех с мисълта, че щом съм полезен на тези хора, в името на които дойде и тази власт, няма да бъда засегнат, нито пък те, занаятчиите, които така умело оползотворяваха отпадъците, за да произвеждат стопански ценности. Дадох писмени обяснения на един от първите хора на новата ОФ-власт, който оцени правилно както моята дейност, така и тази на занаятчиите. Така и не отделих време и внимание, за да схвана и погледна по-задълбочено пътя, по който се върви. Мисълта, че върша полезна обществена работа, ме беше изцяло завладяла. По-късно
към текста >>

51. 42 ХАМАЛИН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Българска народна банка за сметка на фирмата, която щеше да изпрати стоката. Когато брат ми се озовал в банката, господин Директорът го поканил в кабинета си и го посъветвал да не прави вноската, защото специално град Торино е непрекъснато бомбардиран и това си е чист риск за парите. Брат ми не го послушал и внесъл сумата за превод на фирмата износителка. Зачакахме пристигането на пратката. Обаче новините бяха все по-тревожни и напрегнати. Сеньор Денизи не можеше нищо определено и успокоително да ми каже. Взех да мисля, че всичко е загубено. Бях вложил всичкия си капитал и ме глождеше мисълта да ида при Учителя и да Го запитам какво да очаквам и какво да правя, ако всичко е загубено. Но не обичах да го занимавам с моите материални работи, затова и не Го запитах, когато направих сделката, не се реших и този път да Го безпокоя. А тревогата пред мрачните изгледи на моята съдба беше вече здраво залегнала в мен. Един ден, така разтревожен и посърнал, съм застанал пред салона, където Учителя държеше своите беседи. Гледам - Той излезе от стаичката си и тръгна към мен, спря се на близко разстояние и някак въпросително ме погледна. Разбрах, че иска да Му разкажа за това, което ме потискаше. Приближих се до Него и като отприщен бент набързо Му изложих целия случай и мъката, която тегнеше над мен. Накрая заключих: "По всичко личи, че след загубата не ще имам друга възможност, освен да стана ХАМАЛИН." Той ме погледна, помълча малко и каза: "Ти хамалин няма да станеш!" В думите Му
към текста >>

52. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

за трите сестри, заангажирани в тъй сериозната и отговорна работа около беседите. В нея се настани сестра Елена, а Паша и Савка останаха в "Парахода". На самата поляна, в самия й край, бяхме направили една дъгообразна беседка, с изглед към просторното Софийско поле, ширнало се между Витоша и Изгрева. Там, в тишината, която цареше наоколо, беше много приятно. Изобщо Изгрева беше място на приятна и благодатна психична и мистична среда, където човек може да намери едно рядко успокоение на цялата си психика, на нервите, натоварени от напрегнатия и груб живот. Това не беше само наше впечатление, но и на онези, по-интелигентните, които случайно идваха тук. За подобно усещане сподели с мен известният и много интелигентен българин Симеон Радев, познат като общественик и писател. Той идваше често тук да си прави разходките. В един разговор, който имах с него, той ми каза: "Не знам защо, когато идвам тук, изпитвам едно особено успокоение, задоволство, лекота и приятност!" На поляната пред беседката двама братя бяха направили от чимове една котва, като символ, както те казваха, че Великите Бели Братя са хвърлили котва на своя, носещ се из мировото пространство, кораб. До котвата имаше метеорологична клетка, с всички необходими уреди за пълни метеорологични наблюдения – термометър, барометър, уред за измерване на влагата; а вън от нея и специален уред за измерване на валежите. До нея, опитният в мозайкаджийството брат Борис Николов беше изработил, с голямо умение, един
към текста >>

53. 64 УТРИНИТЕ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

добре дъвче храната си, се насища с по-малко храна, отколкото онзи, който бързо лапа храната, без да я дъвче по-дълго в устата си. Когато човек се удари на някое място и усети болка, той бърза да допре ръката си на това място. Прави го, за да се влее там от жизнения магнетизъм (или от праната), изтичаща от ръката, така болката се облекчава. Същото имаме и когато детето се удари, то заплаква от болка и тогава майката започва да милва удареното място, болката утихва, а детето се успокоява и млъква. Майката е пратила чрез ръката си жизнен магнетизъм (или прана) на удареното място. Учителя даде и методи за съзнателно приемане при-дишането на праната и духовните сили, които въздухът съдържа. За тази цел се употребяват формули, с участието на мисълта. При вдишване да се изговарят мислено следните думи: „Благодаря, Ти Господи, за Божествения живот, който прониква въздуха и който приемам заедно с този въздух“. При задържане на въздуха: „Тоя Божествен живот, който съм приел отива до всичките ми органи и навсякъде внася сила, живот и здраве.“ При издишване: „Този Божествен живот проявявам навън в своята дейност. Той е израз на Твоята Любов към нас. Аз ще употребя тази сила, за да Ти служа.“ Участието на мисълта в случая ще стане по следния начин: при вдишване на въздуха живо си представяме, че заедно с него приемаме в белите си дробове праната или Божествения живот. Ще си представяме, че прониква от орган в орган и най-сетне достига до върха на пръстите на краката. Ако някой
към текста >>

54. 65 ПОГРЕШКИТЕ НЕ СЕ ПРОЩАВАТ, ТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОПРАВЯТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

бъдем щастливи. Човек, сам по себе си, не може да бъде щастлив. Той е част от цялото Битие. Следователно той може да живее и да бъде щастлив само, ако бъде в съгласие с Цялото. Някой казва: „Аз искам да живея за себе си.“ Щом живееш за себе си, нещастието ще дойде. Когато сте неразположени, добре е да поставите гърба си на някое дърво, главно бряст, за да почерпите от него енергия. Добре е да се разхождате в брястова алея. Формата на брястовите листа, както и самият бряст действат успокоително на нервната
към текста >>

55. АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

камък паднали тези думи в детската душа на Фаетон. Разплакал се той и се затичал при майка си. Тя го прегърнала и го запитала защо плаче. Хълцайки, той й разказал колко много го е обидил Епаф. Вдигнала ръце Климена към Слънцето и се заклела : - О, сине мой, заклевам се в лъчезарния Хелиос, който ни вижда и чува, че той е твоят баща! Нека той ме лиши от светлината си, ако не казвам самата истина! Иди при него в двореца му, той ще те посрещне като свой син и ще потвърди словата ми! Успокоен от думите на майка си, Фаетон отишъл в двореца на баща си Хелиос, видял го отдалеч, седнал на златен трон, но не могъл да приближи до него, защото очите на никой смъртен не можели да издържат ослепителната му светлина. Щом Хелиос видял Фаетон, зарадвал се и сиянието около него станало още по-силно. Фаетон разказал как Епаф посял в ума му съмнението, че не е негов син, и помолил да го разсее като му даде доказателства. - Ти си мой син. За да се увериш, поискай от мене каквото пожелаеш! Кълна се в свещените води на реката Стикс, че ще изпълня желанието ти! Зарадвал се Фаетон от думите на Хелиос и го помолил да му даде само за един ден колесницата си с крилатите коне, за да премине с нея по Небесните простори. Потъмняло лицето на Хелиос, щом чул тези думи. Умислен, той започнал бащински да го съветва : - Помисли, сине мой, преди да поискаш това от мене! Даже никой от безсмъртните богове не може да я кара! Моите крилати коне се носят като вихър и ти нямаш сили да държиш юздите им и да ги
към текста >>

56. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

той вижда. Знай, че това е неразрушимо. То прониква всичко. Няма нищо в света, което може да унищожи Нетленното Едно." Учението на Кришна за Словото „Няма нищо в трите свята, което Аз трябва да извърша, нито нещо непостижимо, което да не осъществя. При все това Аз съм във всяко дело. Защото ако Аз не се бърках никога в делата, всички хора наоколо биха последвали моя пример. Тогава световете биха се превърнали в развалини, ако Аз не работех." „Като предоставиш всяко действие на Мен, успокой мисълта си във Висшето Себе, свободен от всяка надежда и себелюбие, изцерен от треската на ума, започвай борбата. Който пребъдва завинаги в това Мое учение, пълен с вяра и свободен от ухищрение, той също не е обвързан с дела. Който кори Моето учение, а не действува по него, е заблуден във всяко знание, значи този безумец тича към погибел." „Тази неизчезваща йога Аз изложих на Вивасван, Вивасван я предава на Ману, а Ману - на Икшаваку. Тази йога предавана по линия знаеха и Царете-мъдреци. Тази йога с време западна в света. Същата тази древна йога Аз днес ти изложих, защото ти си ми предан и Мой приятел. Тя е върховна тайна." „Аржуна забеляза: По-късно е Твоето раждане, по- рано се е родил Вивасван, как да разбера, че Ти пръв си я предал? Благословеният отвърна: Много пъти съм се прераждал в миналото, Аз и ти, о, Аржуна, Аз зная всичките си въплощения, но ти не знаеш своите." „Макар нероден - неизчезващото Себе е Владика на всички същества, осеняващ, сгряващ природата, която е Моя - Аз все
към текста >>

57. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

което се проявява в борбата, в стълкновението, това, което го открива и обгръща не е борбата, а хармонията. Тъкмо защото борбата е в самите неща, Духът на Мъдреца трябва да мине през тях като огън и да ги превърне в хармония." Според Хераклит човек е образуван от противоречиви елементи, в които се изляла Божествеността. Така той се намира и открива в себе си Духа, който се корени във Вечното. Този Дух укрепва в борбата на елементите помежду им. Но този Дух трябва също и да успокои елементите. Творческата природа на човека сама се надминава. Всемирната сила е породила стълкновението и смешението и трябва сега да умири това стълкновение с Мъдростта си. Тук ние допираме с пръст двойствеността, която живее в човека, разкъсването на неговата душа между временното и Вечното. Чрез Вечното той е станал нещо съвсем определено. От това определено същество той трябва да създаде едно по-висше същество. Той е зависим и независим. Той може да вземе участие във Вечния Дух, който съзерцава само в размера на сместа, която този Дух е създал за него. Именно затова той е призван да свърже Вечното с временното. Духът действува в човека, но той действува по особен начин. Той действува чрез временното. Отличителната черта на човешката душа е, че едно преходно нещо може да действува като вечно, че то може да се увеличава или усилва, докато стане неразрушима сила. Поради това душата прилича на Бога и на червея. Затова човек държи средата между Бога и животните. Тази сила на растеж и на
към текста >>

58. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

зодиакални знаци, само че знаците не вървят по реда на синовете, както са дадени в Битието, а са размесени. Ще ги дам по реда на знаците: 1.На знака Овен отговаря Венеамин и за него Яков казва: „Ще бъде вълк грабител. Заран ще пояжда грабеж, а вечер ще дели корист." Овен има за господар планетата Марс, която напълно се характеризира с горните думи. 2. На знака Телец отговаря Исахар. За него Яков казва: „Исахар е як осел, който се е разпрострял сред кошарата. И като видя, че успокоението е добро и местото весело, подложи плещите си на това и стана раб подчинен." Което е характерно за Телец. 3. На знака Близнаци отговарят братята Симеон и Леви, които са дадени заедно в Битието. За тях Яков казва: „Симеон и Леви, братята, сечива неправедни са ножовете им. В съвета им да не влизаш, душо моя. В събранието им да не се съединиш, чест моя. Защото в гнева си убиха человеци и в упорството си прерязаха жили на волове. Проклет гнева им, защото беше силен и яростта им, защото беше жестока. Ще ги разделя в Якова, ще ги разпръсна в Израиля." 4. На знака Рак отговаря Завулон, за когото се казва: „Завулон се е настанил в морското пристанище и ще бъде пристанище на кораби и пределът му до Сидон." 5. На знака Лъв отговаря Юда, за когото се казва: „Юдо, тебе ще похвалят братята ти. Ръката ти ще бъде на врата на враговете ти. Синовете на баща ти ще ти се поклонят. Щение лъвово е Юда. От лова, сине мой, си възлязъл. Легнал е и се е разпрострял като лъв и като лъвица. Кой ще го събуди. Не
към текста >>

59. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

произнасят Божествените Имена и псалом 109, 30 стих: „И аз ще благодаря много на Господа с устата си. Да! Между множеството ще Го хваля." Седемдесет и вторият гений е наречен Мюниах, което съответства на Божественото Име Атенбюи, което значи край на нещата. Управлява от 356-ти до 360-ти градус на зодиака. Употребява се за покровителство на окултни операции. Дава сила за успешно завършване на всички неща, като се произнасят Божествените Имена и псалом 116, 7 стих: „Върни се, душо моя, в успокоението си, защото Господ постъпи щедро към теб." Извикването на гениите трябва да се извършва във времето, съответстващо на техните свойства и особено в частта на света, където те присъстват, т.е. магът произвеждащ об- ряда на извикването, трябва да обърне в тази посока лицето си. Ще дам една таблица, която показва точно времето, кога да се извикват гениите. За изложение учението на Кабала - науката за Бога, вселената и човека, използвах главно съчинението на френския окултист и кабалист Папюс, носещо заглавието „Кабала или наука за Бога, вселената и човека". За написването на това съчинение той е използвал всички древни, средновековни и по- съвременни кабалистични книги и автори. От древността е използвал Сефер Йецира и Зохар, от средните векове е използвал Агрипа, а от по-новите времена е използвал трудовете на Хенрих Кунрат, Елифас Леви, Сент Ив д'Алвейдър, Ленан, Кирхер, Франк, Станислав де Гуайт и други. Изложението не е много схематизирано, понеже аз следвах неговия план на
към текста >>

60. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

около 908 година преди Христа. Ръководен от Бога, той избягал при потока Херит, където, както казва Библията, го хранили враните. Тук трябва да кажа, че под врани се разбира определена категория ученици на окултната школа на пророците, която е била под ръководството на Илия. Той е бил Учител на пророците. И враните са неговите ученици, които му носили храна. След избиването на пророците на Ваала, той избягал в Божията планина Хорив, където имал видение от Бога, който го утешил и успокоил. Оттам Бог го изпратил в Дамаск да помаже Азаила за цар на Сирия. После той помазал и Уйя за цар на Израил. Елисей помазал за пророк, който да го замести след неговата смърт. След шест години той осъжда цар Ахава и царица Изабела за това, че искат да вземат лозето на Навутея. После той предрича смъртта на Охозия и призовава огън от небето против стражите, които искали да го уловят. Като бил предизвестен, че скоро ще бъде взет от земята, дал последните си наставления на пророческото училище, преминал Йордан, като го ударил с кожуха си и той се разделил, и минали по сухо с Елисей, и бил възнесен с огнена колесница на небето. Възнесението на пророк Илия се случило около 896 година преди Христа. Той е бил смел, дръзновен, верен на Бога, строг, самоотвержен и ревностен за Божията Слава. Отличавал се с висока нравственост. Това е накратко историята на Илиевия живот. По-нататък ще я разгледам по-подробно. За пророк Илия Щайнер казва следното: „В Библията четем, че Илия предизвиква, така да се
към текста >>

61. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

дете ще ги кара. И юницата и мечката ще пасат заедно, малките им ще си почиват заедно, и лъвът ще яде плява като вола. И дете на цица ще играе над дупката на аспида, и отбиеното дете ще тури ръката си в гнездото на василиска. Не ще направят зло, нито пагуба във всичката ми света гора. Защото земята ще е пълна със знание за Господа, както водите покриват морето. И ще бъде в онзи ден и Иесевият корен, който ще стои хо- ругва на народите, към него ще притичват племената и неговото успокоение ще бъде слава." (От 1-ви до 10-ти стих) Дванадесетата глава е славословие към Господа: „И в онзи ден ще речете: Славословете Господа, призовете Името Му. направете познати в народите делата Му. Поминувайте, че се е възвисило Неговото Име, пейте Господу, защото направи величието величие - то е познато по всичката земя. Възпей и радостно викай, сионски жителю, защото Святият Израилев е велик всред тебе." (2-6 стих) Тази глава е благодарност на пробудената душа, която е получила Божието утешение, след като си е изплатила кар- мата и е влязла в благодатта или дихармата. В 13-та глава се описва видението на Исайя за разорението на Вавилон от мидийците, защото хората се развратили и изменили на Божия закон и човек станал нищо пред лицето им. „Ето денят Господен иде, лют в ярост и гняв, пламенен, за да направи земята пуста и ще изтреби от нея грешните й. Защото небесните звезди и съзвездия не ще дават светлината си, слънцето ще помръкне в изгряването си и луната не ще сияе със светлината си.
към текста >>

62. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

което не се съмнява, ще проповядва Името Му между братята си, и „всред събранието ще Те хваля". Този псалом има известно отношение и подобие с 22-ия аркан от книгата на арканите на Хермес. А същите думи, които той отправя към Господ, ги отправя и Христос, когато беше на кръста. Двадесет и трети псалом е благодарствена молитва на пробудената душа, която познава Господа като пастир и ръководител на душите в пътя на тяхното развитие. Във втори и трети стих се казва: „На зелени пасища ме успокоява, при тихи води ме води. Възвръща душата ми. води ме в пътеки на правда заради Името Си." Тези няколко стиха посочват ръководството на душата от Бога в трите свята - физическия, духовния и Божествения в пътя на нейното развитие и след това се казва, че и в дола на смъртна сянка ако ходя, пак няма да се уплаша от злото. И достига до Посвещението на душата, която казва: „Помазал си с елей главата ми, чашата ми се прелива. Наистина благодат и милост ще следват през всичките дни на живота ми и живея в дома Господен на дълги дни." Целият този псалом описва пътя на ученика, който постепенно преминава през трите свята и получава Посвещение. И завършва, че ще живее в дома Господен на дълги дни. Това е състоянието на Посветения ученик. Двадесет и четвърти псалом описва състоянието на ученика, след като е преминал Посвещението и добил вътрешното просветление, може да проникне в тайните на земята и вселената, които са проникнати от Божието присъствие. След това казва: „Кой ще възлезе на гората
към текста >>

63. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

уединението. Йоан е Вестител на развитието на аза, на пълното със страдание усамотяване на аза. Човечеството е изминало 42 поколения. Сега то действително може да намери Отца Авраама чрез възлизане по стълбата на пречистване с 42 стъпала. Но какво помага това? Родът Авраамов се е втвърдил като камък. Ако не дойде един Нов Принцип в живота, тогава вместо синове, Отец Авраам ще има мъртви камъни. И как от мъртвите ще излезе нещо ново? Йоан им казва: "Не мислете, че можете да се успокоявате с това, ние имаме за Отца Авраама. Казвам ви, Бог може да въздигне от тези камъни синове Аврааму". С тези думи Йоан иска да събуди у фарисеите съзнанието за обединяването на тяхните души, за втвърдяването на душите им. Те не могат да избегнат пълния завършек на земното слизане чрез илюзии. Фарисеите бяха тези, които не искаха да изпълнят прехода от времето на Отца към времето на Сина. Оставането при Принципа на Отца, обаче, означава едно вкаменяване и втвърдяване. Отцовите сили са довели до камъка, до втвърдяването на материята. Само чрез Сина от втвърдяването е произведено новото човечество. Ето защо Йоан казва: Изменете вашите разбирания. Тази е сменяващата самата себе си Мъдрост на есеите. Проповедта на викащия в пустинята се издига сега до две мощни образни слова на Мистериите: "Секирата е вече сложена при корена на дърветата. Дървото, което не принася добър плод, бива отсечено и хвърлено в огъня". "Той държи лопатата в ръцете си. Той ще очисти гумното, ще събере житото в хамбара
към текста >>

64. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

разбрали каква опасност ги заплашва. И някой от тях среброкопач на име Димитър, заедно с други като ги възбудил силно, негодували срещу Павел. А на езичниците казали, че храма на Артемида ще пропадне. Езичниците се изпълнили с ярост и в града започнали вълнения. Насъбрала се много голяма тълпа от народ. Павел искал да отиде между тях да им говори, но началникът на града го посъветвал да не се показва пред разбунтувалата се тълпа. Само благоразумната реч на началника на града успокоила хората. Той им казал, че Павел не е извършил никакво престъпление, нито е хулил богинята и ако Димитри има някакви претенции, има съдилища, да се отнесе до тях. След тези думи тълпата се успокоила и се разотишла. А Павел, като дал наставления на ефеските християни, напуснал града. Като посетил църквата, основана по-рано от него в Македония и Гърция, той отпътувал за Мала Азия. В град Милет той повикал презвитерите на ефеската църква и им дал наставления. Те предчувствали, че няма да видят повече лицето му и затова го изпратили с плач и ридание от Милет. На път за Ерусалим в Кесария, пророк Агаф му казал, че го очакват вериги в Ерусалим. Християните го молели да не отива в Ерусалим, но той отговорил: "Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господа Исуса". Към Петдесетница, в 58 или 59 година Павел пристигнал в Ерусалим. Но ерусалимските юдеи били зле настроени против Павел и го следили. Те не могли да му простят за неговата измяна на юдейството и
към текста >>

65. 8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО - Влад Пашов (1902- 1974)

прокажени се очистват, глухи прочуват. Мъртвите биват възкресени и на сиромасите се проповядва благовестието. И блажен е онзи, който не се съблазни в мене" (7;20-23). В осма глава се говори за плаването на учениците по езерото. "А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха, така щото бяха в опасност. И дойдоха, разбудиха Го, казвайки: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина" (8:23-24). Тук пак ни е показана Силата на Словото на Христа, Който заповядва на вятъра и на морските вълни. С това също ни е показано, че вятърът и морските вълни се произвеждат от живи същества, за да може да им заповядва и да се смъмрят. Защото на един чисто механичен процес не може да се заповядва, не може да се смъмря. На него трябва да се противопоставя по-силен от него процес. Но тук се казва, че Христос смъмрал вятъра и водата, и те утихнали. Значи, те са живи същества, които се подчиняват на Неговото Слово. По-нататък се разказва за човека с многото бесове, който живее в гробищата. "Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него и рече със силен глас: Какво имаш ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, недей ме мъчи. Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти го беше прихващал; та го връзваха във вериги и окови, и така го пазеха; но той разкъсваше веригите и духът го гонеше по пустините. Исус го попита: Как
към текста >>

66. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

астралният елемент, е пречистена, етерното тяло е спокойно и тогава се разцъфтява вярата като цвят. Така можем да разберем Мистичната страна на много събития и изживявания на учениците на Христа. С това можем да разберем и ходенето по морето. Когато се казва, че Христос влязъл с лодката в морето и вятърът утихнал, това показва, в мистичен смисъл, че душевният елемент е утихнал и учениците приемат Христос при себе си и в себе си. Тогава Той им казва: Маловери! Значи, те още не са успокоили душевния елемент, за да може да се разцъфти в пълна сила цветът на вярата, лотосовият цвят на сърцето. В Евангелието на Лука липсва разказът за ходенето на Христос по езерото, където пътуват учениците. Но разглеждайки сцените в Евангелието от гледището на пречистването на душата и пробуждането на етерните органи, ние намираме, че прониква цялото Евангелие. Тя е сцената, която говори за пречистването на душата. А процесът на пречистването на душата е един от основните тонове на Евангелието на Лука. В осма глава се казва, че редом с учениците на Христос са ходили и много жени, които Христос изцерил от зли духове и болести. Тук жената е символ на човешката душа. Ако жената се явява като образ на душата, то Христос е образ на Духа, чрез който душата намира опора и съдържание. Това показва, че от Христа се излива Силата, която пречиства човешката душа. И всеки човек, доколкото той е душевно същество, трябва да стане Мария. Всеки човек има в себе си две Марии, две души. Едната Мария
към текста >>

67. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

както го описва Лука, пред погледа ни се разкрива какво голямо богатство на вътрешно съдържание се намира там, където често пъти се виждат само външни правила и закони. В устата на свещеника Захария, Евангелист Лука назовава Пътя "Път на мира". В случая, мирът не е само едно възвишено настроение, което прониква цялото Евангелие на Лука, като една топла душевност. То е едно вътрешно състояние на онзи, който е укротил бурите на морето и неговото съзнание е добило повърхността на успокоено море. "Мир на человеците на земята, които имат добра воля", говори ангелският хор в нощта на Рождеството към пастирите (2;14). "Мир вам", "Мирът да бъде с вас". С този поздрав Възкръсналият пристъпва към своите изплашени ученици (24;36). "Мир да бъде на земята и Слава във висините" (19;38), викат учениците и народът при Влизането на Исус в Ерусалим. Така в началото, средата и края на Евангелието на Лука прозвучава зовът на мира. Пътят на мира разгръща тържествено своите степени. Това, което Новият Завет нарича мир, е свързано с най интензивна вътрешна активност. Мирът е съпроводен с вътрешна съсредоточеност. Съсредоточеност и мир започна! да се зараждат, когато човек се реши да прави, да се отдаде на вътрешни упражнения и усилия. Мирът никога не се ражда от само себе си. Мирът не е едно преходно състояние, а трайно, висше състояние на душата. С това, което Новият Завет нарича мир, започва обитаването на Божественото в човешката душа. То е началото на висшия човек, който се ражда не
към текста >>

68. 11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили - Влад Пашов (1902- 1974)

светлинно море, душата на ученика се пълни с обожание и преклонение, което твори и запазва всичко. Той разбира, че това е Животът - силата, която всичко изпълва и всичко подтиква. Нейният прилив, нейната пълнота носи живота на всички същества, а нейният отлив извежда съществата от живота. От това ученикът разбира, че навсякъде владее свещеният ритъм. Силните хора са преизпълнени с жизнена сила и могат да дадат от своя излишък, да предадат сила на слабите, да лекуват рани, да успокояват нерви, да подтикват към по-бърз растеж растенията. А слабите хора могат чрез дълбоко, ритмично дишане и чрез силата на своята воля да черпят от безкрайните богатства на жизнената сила, която ги обгръща отвсякъде толкова, колкото искат, за да се засилят и до преливане да се изпълнят с нея. Това е тайната на много лечения в храмовете. След като ученикът е видял с очите си вълната на Живота, която прониква и обгръща всички същества и е разбрал реалността на Живота, ръководителят му казва: Знаещите, мъдрите човешки духове са като лъчезарните звезди, които звучат в един и същи тон и изпращат своите светлинни вълни в един и същ ритъм. Те имат постоянна невидима връзка помежду си, защото те са еднакви и желаят едно и също нещо. Нека чрез силата на тази свещена верига на мъдреците, представена в картината от венеца от розите, се спуснем в дълбочините на вечния огън. И духът повежда ученика. В този момент на ученика му се струва, че той е станал по-малък и със своя ръководител заедно падат в
към текста >>

69. ДВАТА ПРИНЦИПА - ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Творческата сила се проявява предимно в слабия Принцип. Това, което гради в света, то не е силното, а слабото. Затова онези хора, които разрушават, са всякога по-силни, отколкото добрите, меките хора. Вие може да усетите тия два Принципа у вас едновременно. Запример, когато станете активен, когато се разгневите и извикате: Тук трябва да има ред и порядък, това е Първият принцип. Но този Принцип не е творчески, той нищо не създава. Само като се оттеглите вътре в себе си, когато се успокоите, тогава всичко взема своя нормален ред. Първоначалният Принцип, от който произлиза злото, омразата, лъжата, сам по себе си не е лош. Това е Първият принцип. Христос казва: „Не можете да служите едновременно на Бога и на Мамона." Не можете на служите на Любовта и на омразата. Това са две неща, които се изключват, понеже са диаметрално противоположни: и не се движат в еднаква посока. Под думата Господ се разбира най-възвишеното, най-благородното Начало, което твори. Този Принцип е мекият, пластичният, но с това той не е ограничен и е безсмъртен. В този Принцип, Втория, не съществува смърт. В Първия принцип съществува смърт и то само затова, защото силният, със силата, която има в себе си, сам се разрушава. Първият принцип е създал Космоса, материалния свят, всички видими светове с нашите тела и техните сили и енергии, които са необходими за съграждането им. Когато искате да се откажете от Първия принцип, вие трябва да му върнете всичко, което той ви е дал. А като му върнете всичко, какво
към текста >>

70. 6. Духовните причини на болестите, 26 август 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

се явят ред болести, с които няма да можете да се справите. За в бъдеще, в новата епоха, лекарите ще дават диагноза за здраве. Ще дойде лекарят и ще предпише една диагноза за добри мисли, да я вземеш; ще ти даде една рецепта за добри желания и една рецепта за добри постъпки. Всяко нещо взето с любов, действа благотворно. Ако повярваш в думите на един приятел, който ти казва, че ще оздравееш, действително ще оздравееш. Ако ти говори с увереност в себе си, че ще оздравееш, а не само за успокоение, ще оздравееш. Но в природата има и един принцип, който винаги образува противоположни реакции, по-добре е да не знаете за него. Всякога принципът на Любовта ще предизвика принципа на омразата; където има вяра, ще се роди реакцията на безверието, където има надежда, ще се роди реакция на отчаянието, където има живот, ще се роди реакцията на смъртта. Защо е така, ще го проучвате, когато станете no-учени. Ако навлезете в тази област преди да сте станали готови, ще си създадете много неприятности. Истината, с която ние тук се занимаваме - това е реалният живот тук на земята, който изисква да бъдем здрави. Не искате да страдате от неврастения, от главоболие и други болести. На какво се дължи главоболието? Главоболието на човека зависи от неговия стомашен мозък. Когато стомахът ви не функционира правилно, ще имате главоболие. Когато мозъкът ви не функционира правилно, ще имате коремоболие. За да се премахне главоболието, най- първо трябва да се възстановят нормалните функции на стомаха. А
към текста >>

71. МАГ - Влад Пашов (1902- 1974)

В сутерена на къщата, срещу кухнята имаше друга стая. Разделяше ги коридор, в който бяха печката за готвене и чешмата. В стаичката срещу кухнята живееше сестра Василка. Една вечер при нея дошла сестра от провинцията и дълго си приказвали за учението и за Учителя. Увлечени, не усещали как времето тече. Ненадейно пред тях застанал Учителят, който живееше в стая на горния етаж. Носел им чиния с някакви плодове. Те се смутили, но Учителят ги успокоил и ги поканил да похапнат от плодовете. Поговорили малко и без да забележат, Учителят изчезнал. Тогава едната сестра упрекнала другата, че е оставила вратата на стаята незаключена. Но Василка казала: „Иди и провери - ще видиш, че и сега вратата е заключена. Учителят е дошъл по друг начин." Под впечатление от това посещение те били възбудени и неспокойни. След половин час Учителят отново се появил при тях по този тайнствен начин и пак им донесъл нещо за ядене. Това се повторило още веднъж. Примерът показва, че Учителят не само може да преминава през стени и затворени врати, но може да пренася и предмети. Брат Захари Желев бил свидетел на следното. В София при Учителя дошла група ръководители. След като разговаряли и свършили работата си, Учителят им казал: „Искате ли сега да ви почерпя с баница?" Те отговорили, че не биха имали нищо против, ако се намери някъде хубава баница. След малко видели, че една тава се носи от
към текста >>

72. ЧОВЕКОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

да се срещна с Учителя и като наближих колибата го видях да идва срещу мене. Като го гледах, съзрях в лицето му такова бащинско изражение, сякаш то сияеше в светлина. Аз бързо се отправих към него, целунах му ръка и почти проплаках: „Учителю, братята ме пъдят оттук, а аз искам да остана." Той ме погледна кротко и ми рече: „Остани, съборът ще се открие в неделя." Повече не добави никакви думи за утешение, но щом ми каза това, аз вече се успокоих. Отидох при братя Араджиеви и им съобщих, че Учителят ми разреши да остана. Те се зарадваха. В това време сърдито ме срещна Иванов: „Кой ти позволи да отиваш при Учителя! При него се ходи само с разрешение!" И пак ми нареди веднага да си отивам. Повечето братя от Варна бяха на моята страна. След като Учителят ме беше приел, аз не послушах Иванов и останах. Сега бях вече спокоен. Сутринта преди събора станах рано и всичко ми се видя много тържествено. Заедно с братята и сестрите посрещнах току-що изгряващото слънце. Прочетохме общо молитвата. След това насядахме на тревата. Аз седнах до брат Христо Араджиев и все се криех зад него, за да не ме види Учителят. Беседата беше на тема „Ученикът, който чакал пред вратата на училището, за да бъде приет за ученик. Чака да чуе думата на професора, приет ли е или не е приет." Това беше първата беседа от „Свещения огън". Учителят започна: „Вчера дойде един млад брат от Варна и ме пита: „Учителю, искам да уча при тебе, да
към текста >>

73. ПРИРОДАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

откаже от този занаят. Учителят го посъветвал: „Няма да се отказваш, аз ще те науча как да се отнасяш с животните, те ще бъдат доволни от тебе и ще работиш спокойно." И го научил: „Като доведат някой кон или вол, с дясната си ръка ще го помилваш, ще го погалиш и ще прекараш дланта си от главата към опашката през целия гръб. Като стигнеш до опашката, ще духнеш, сякаш издухваш нещо от ръката си. Като направиш това няколко пъти животното ще се успокои и ти ще можеш свободно да работиш." Брат Паню почнал да прави така с животните и привлякъл много нови клиенти, защото хората не искали да бият животните им. Всички се чудели как ковачът укротявал и най-злонравните коне и волове. Бяхме на екскурзия на Витоша. В ранна утрин се качихме в планината, а тя беше още заснежена в края на зимата. Учителят ми посочи: „Виждаш ли тази синева отгоре по повърхността на земята и отгоре по снега? Това е праната, която сега е в голямо изобилие. От слънцето идват големи приливи на енергия и прана, която тече по повърхността на земята. Понеже растенията не са събудени, за да я приемат, и няма животни в планината, то тя е свободна. Затова, ако искате да бъдете здрави, правете често екскурзии в късната зима и ранна пролет, докато растенията не са развити и докато няма животни по планината, за да се ползват от праната, която е в изобилие." Запомнил съм разказа на една сестра: „Детето ми беше болно и
към текста >>

74. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

на месец март и има за цел пречистването на организма преди настъпването на пролетта. Към житото някои прибавят ябълки и орехи. По този повод Учителят разясняваше какво е значението на тези три храни: „Ябълките влияят за тонизиране на нервната система, орехите влияят добре на мозъка като храна, а житото влияе добре на сърцето." Като малко дете брат Хр. Караиванов имал зъбобол и баща му го завел при Учителя. Братът си спомня: „Учителят ме погледна, позасмя се и ме успокои: „Зъбите сега те болят, но ще ти минат. Ще вземете орехови листа, ще ги измиете, ще ги сварите и с тази вода ще нажабуркаш зъбите си - от това болката ще ти мине." Помислих си: „Тази работа без лекар няма да премине." Но за мое голямо учудване, като се върнахме вкъщи, още преди да сме сварили ореховите листа, зъбите престанаха да ме болят." Друг брат боледувал от сливици. Лекарите казвали, че непременно трябва да се извадят, защото са гнойни. Братът не искал да му вадят сливиците и отишъл за съвет при Учителя. Той му дал наставление в никакъв случай да не се съгласява да ги вадят. Препоръчал му да намери старо 4-5-годишно вино и като го постопли, да прави с него гаргара няколко пъти на ден. Братът намерил такова вино, правел гаргара, сливиците му минали и никога повече не го заболели. Още един брат бил болен от сливици и отишъл при Учителя за съвет- Той определил: „Ще мине." „Ами какво лекарство да
към текста >>

75. МОЩ - Влад Пашов (1902- 1974)

слизали от покрива и се измокрили до кости. В началните години от дейността на Учителя той бил във връзка с протестантските среди. Един ден гостувал на възрастен протестант. Човекът копаел в градината си, а Учителят стоял до него и разговаряли. Отдалече приближили тежки дъждовни облаци и се надвесили над тях. Протестантът подканил Учителя: „Петре, да се приберем у нас, защото дъждът ще ни намокри. "Но той го успокоил: „ Не се безпокой, продължавай си работата, дъждът ще дойде близо, но няма да ни засегне." Дъждът приближавал като стена срещу тях, но като стигнал на десет метра, завил в друга посока, без да е имало никакъв вятър. Станало точно както казал Учителят. През 1923 г. земетресение разтърси Пловдив и Чирпан. Тогава Учителят изнесе беседата „За съдба дойдох", в която разкри: „И за София се готвеше страшно земетресение, но засега го отменихме. Съдействахме земетресението в Пловдив да стане през деня, за да могат хората да се спасят." Ако беше през нощта, както беше предвидено, катастрофата щеше да е още по-голяма." Брат Стефан Тошев се връща към времето на друго едно земетресение: „Когато през 1913 г. стана земетръсът в Търново и Горна Оряховица, се срещнах с Учителя, който беше дошъл да види разрушенията. С Драган Попов го придружавахме и след като Учителят разгледа пораженията в Горна Оряховица и Лясковец се върнахме в Търново у Иларионови. Седнахме на
към текста >>

76. ЧУДОТВОРСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Домакинът предложил да отидат с файтон от града до Рилския манастир. Учителят се съгласил. Пътували дълго, но спокойно. Когато наближили манастира, на някакво много опасно място конете изведнъж спрели и се надигнали на задните си крака. Направили го няколко пъти и не искали да тръгнат. Доктор Дуков и жена му се изплашили, слезли от файтона и избягали настрани. Учителят обаче останал на седалката. Всички му викали да бяга, но той не слязъл. След малко конете се успокоили, пътниците се качили на файтона, потеглили и започнали да разпитват Учителя какво се е случило. Той им обяснил: „Свети Иван Рилски дойде да ме посрещне и конете като го видяха от радост започнаха да
към текста >>

77. ПРОРИЦАТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

живот ще се измени коренно." След две години умрял мъжът ù и тя изпаднала в меланхолия, която продължила много дълго. Оттогава животът ù се променил, почнала да се интересува от учението и станала последователка на Учителя. Брат бил в София по работа и отишъл при Учителя да го види, преди да си замине за провинцията. Срещнали се малко време преди влакът на брата да тръгне, затова, разговаряйки с Учителя, той често поглеждал часовника си. Учителят го успокоил: „Не бързай, има време." Но братът виждал, че няма минутка повече, иначе ще изпусне влака. Учителят повторил: „Не бързай, има време." Братът се забавил около два часа и вече знаел, че е изтървал влака. Но въпреки това след сбогуването с Учителя отишъл на гарата. Като пристигнал на перона, видял, че влакът му се готвел да отпътува. Той бил последният човек, който се качил. Имало някакво закъснение. Сестра Иларионова разказва за една екскурзия на братята и Учителя от Търново до Преображенския манастир: „На една полянка близо до манастира мъжът ми Костадин искаше да се отдели с децата по пътечка, която съкращавала пътя. Учителят твърде категорично го посъветва да не прави това, а на мене направо заповяда: „Еленке, ти върви с нас!" Но Костадин и децата се засмяха и весело поеха по пътеката, а ние - по пътя, по който ни водеше Учителят. Стигнахме манастира преди Костадин, чакахме ги доста време, но не идваха.
към текста >>

78. СМЪРТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Учителят ù обяснил: „Когато беше при тебе мъжът ти пееше, защото много те обичаше. И сега, именно той е в тебе и пак ти пее." Лицето на жената просветнало и тя възкликнала: „Нима е той!" Аз мислех, че е някакъв е дявол и толкова години ходих по манастири - изхарчих всичко, каквото имах, за да се освободя от него." Учителят повторил: „Не е никакъв дявол, а е твоят мъж, който и сега те обича много и пее в тебе, както едно време ти е пял." След тези думи жената се успокоила окончателно. До срещата с Учителя тя била яснослушаща, без да разбира какво става с нея. Една година Учителят отишъл с група приятели в Батак и влезли в черквата, където е станало баташкото клане. Братята разглеждали черквата, а Учителят се отделил настрана и започнал да извършва някакви движения. Братята го попитали какво прави, а той им пояснил: „ Душите на убитите са още тук и мислят, че турците ги обсаждат. Страхуват се, че ще ги избият. С тези движения, които направих, аз ги освободих от илюзията и им дадох възможност да си вървят по пътя на развитието. „Учителят се занимаваше с нещо, повика ме и ме попита: „Сестро, имаш ли някой роднина Иван?" Казах, че брат ми е Иван, споменах и други с това име в рода ни. Той, рече:„Бащата на майка ти как се казваше?"„Иван - отговорих аз, - но той си е заминал, още когато майка ми е била дете и аз никога не съм се сещала за него. Защо ме питате, Учителю?" „Защото иска разрешение да те
към текста >>

79. СВЕТЛИНА И ТОПЛИНА НА БЕЗСМЪРТИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Светлина и Топлина на безсмъртието. Казано е в Писанието: “Бъдете постоянно в молитва”. Защо? Защото тази Светлина, тази Топлина, която иде отгоре, от Бога, е толкова мека и приятна, че те съгражда. Тя е Светлина и Топлина на безсмъртието. Тя е тази именно Светлина в света, с която не можем да направим никаква пакост. С тази Светлина само добро можеш да правиш. Аз я наричам “безвредна светлина”, а тази Светлина се добива с молитвата. При тази Светлина човек добива едно успокояване и един вътрешен Мир. Дето и да носим тази Светлина, от нея нищо не се запалва, не изгаря, но всичко се осветлява. В придобиването на тази Светлина седи силата на молитвата. Няма друг начин за добиване на тази Светлина. Всички окултни ученици имат много начини за придобиването на Знанието, но дойде ли до Светлината на безсмъртието, всички употребяват молитвата – и Учители, и ученици. За добиването на Мъдростта също има много методи, но дойде ли се до тази Светлина, има само един метод – молитвата. Тази Светлина засега е необходима за всички. Всички мъчнотии в Живота, от какъвто характер и да са, се разрешават чрез тази Светлина. Когато дойде тази Светлина в света, спор между хората вече не може да има. Обмяната става правилна и всички противоречия, които се повдигат между хората, изчезват – навсякъде настава пълна хармония. Молитвата е най-красивото нещо в Живота. Затова човек непрестанно трябва да се моли, т. е. непрестанно човешкият ум и човешкото сърце да са отправени към
към текста >>

80. Медитация - Влад Пашов (1902- 1974)

един вече по-дълбок психичен процес. При него човек се поставя в молитвено състояние, успокоява всички вълнения и отправя мисълта и съзнанието си към Великото и Възвишеното, от което ученикът, според степента на своето развитие, получава вдъхновение, просветление и след това – и откровение на великите тайни на Битието. При медитацията човек се стреми да преживее в себе си мислите и идеите, които нахлуват в съзнанието и в ума при съзерцанието на възвишеното и великото в света. То е едно състояние, при което великото, Божественото се потопява, така да се каже, в човека и го изпълва със своето присъствие, а човек съзнава и преживява това присъствие, изпълва се със сила, с нови идеи и мисли, които дотогава не е имал в ума си. Той преживява Бога в себе си, получава Неговото благословение и чрез проникване в съзнанието му на нова Светлина, на нови мисли ученикът преминава в блаженство от Божието присъствие, в него се събужда един творчески устрем и той започва да твори в областта, в която е подготвен от обикновения живот. При медитация човек преживява мировия ред и хармония, преживява единството си с цялото Битие, не се чувства самотен в света, а част от една Велика общност. Неговото съзнание се разширява и той влиза във връзка с Великите Божествени същества, възприема техните мисли, идеи и състояния. Човек съзнава, че нещо друго мисли и живее в него – Бог живее и мисли в него. При медитация душата дохожда в такова състояние, че й се отваря път в Духовния свят. При
към текста >>

81. Метод за запазване равновесието на силите - Влад Пашов (1902- 1974)

силите си, правете следното: вечер, преди да си легнете, прекарайте през ума и сърцето си всички мисли, чувства и образи, които ви са минали през деня. Тези, които намирате, че са противоречиви и внасят смущение във вас, турете ги настрана. Оставите ли ги в себе си, те ще внесат известни наслоявания, които предизвикват подпушване на чувствата. В резултат на това подпушване се явяват различни болезнени състояния. Като направите тази равносметка, вие ще се примирите със себе си, успокоявате се и заспивате здрав, спокоен сън. Ликвидирате ли веднъж със старите си сметки, повече не ги допущайте в ума си. Постъпите ли вечер по този начин, сутрин ще бъдете бодри, радостни, като че сега се раждате и започвате нов
към текста >>

82. Умът и сърцето в живота на човека - Влад Пашов (1902- 1974)

желание. Ако служи само на сърцето си, без участието на ума, човек нищо не може да постигне. Сърцето е област, върху която умът работи. А умът не може да се прояви без сърцето. Значи сърцето е област за проява на ума, а умът е област за проява на сърцето. Чувствата са материал, с който умът работи. Гневът е една проява на сърцето. Но Природата е вложила в човека сили, които противодействат на гнева. Тези сили се крият в ума. Като почне да мисли, човек постепенно се успокоява от
към текста >>

83. Работа със скъпоценните камъни - Влад Пашов (1902- 1974)

и бляскав; серпентин или змийски камък – бледо лимоново-жълт с бели нишки по цялата му дължина; лунен камък – блестящ на лунна светлина; селенит – със златисто-лунна светлина; кехлибар – жълто-кафяв златист цвят; огнен опал – като пламък на горяща сяра; малахит – светло въззелен, непрозрачен, тъмнозърнест; розов кварц – с розов цвят; аквамарин – с цвят на морска вода; опал – със слънчево-лунна светлина; планински кристал – прозрачен като стъкло, има добро влияние върху ума, успокоява нервната система. Добродетелите, свързани със скъпоценните камъни, всеки сам трябва да си ги
към текста >>

84. Работата на подсъзнанието в човека - Влад Пашов (1902- 1974)

Работата на подсъзнанието в човека. Дръжте в себе си положителната мисъл, че има нещо във вас, което и при най-критичните ви състояния няма да ви напусне, няма да ви изостави. Когато изпаднете в безизходно положение и не знаете как да решите някоя задача, турете в подсъзнанието си мисълта, че тази задача ще се разреши. Като си кажете така, успокойте се. Няма да мине много време и задачата сама по себе си ще се разреши. Следователно когато съзнанието ви се раздвои, първата ви работа е да се успокоите и да вложите в подсъзнанието си положителна вяра и мисъл, че има във вас една връзка, която никога не може да се разкъса и на която всякога може да разчитате. Няма сила в света, която може да разкъса тази връзка. Върху тази именно връзка вие може да градите вашия бъдещ живот. Без вяра в тази връзка вие не бихте могли да живеете, не бихте могли да издържите на постоянните промени, на които сте изложени всеки момент. Това е връзката с Божественото
към текста >>

85. Метод за концентриране - Влад Пашов (1902- 1974)

Метод за концентриране. Представете си, че сте неразположен, раздразнен, нервен, цяла нощ не може да спите. Какво трябва да направите? – Концентрирайте мисълта си, съзнанието си към върха на носа и си представете, че носът ви постепенно се разширява. Щом съсредоточите мисълта си към носа си, вие ще се успокоите и ще
към текста >>

86. Съзнателно направляване движението на кръвта - Влад Пашов (1902- 1974)

Съзнателно направляване движението на кръвта. Щом се намерите в някакво умствено, нервно възбуждение, направете опит да се успокоите – турете дясната ръка на слънчевия възел, под лъжичката с дланта навътре, а лявата си ръка турете на кръста с длан навън. При това положение на ръцете човек усеща успокоение на нервната система. Каквато нервна възбуда да имате, щом поставите ръцете си на слънчевия възел и концентрирате мисълта си, веднага ще настъпи успокоение. Слънчевият възел е в състояние да регулира мозъчната енергия. Когато кръвта не е правилно разпределена по всички части на организма, тя произвежда редица нервни възбуждения. Всички дисхармонични състояния на мозъчната система се дължат на неравномерното разпределение на кръвта в организма. На това неравномерно разпределение на кръвта се дължат много болести. Затова като ученици работете съзнателно да контролирате движенията на кръвта си, да я разпределяте равномерно по целия организъм. Дойде ли кръвта в главата ви, вие трябва да бъдете будни, да я отправите главно в предната част на мозъка. Ученикът трябва да се контролира, да знае къде колко кръв да изпраща по тялото си. Когато е силно възбуден, т. е. разгневен, той трябва да изтегли излишната кръв от онези мозъчни центрове, които имат по-малко кръв. Като дойде до положение правилно да регулира силите на своя организъм, ученикът ще даде правилна насока на мисълта си. Щом мисли право, той ще чувства и действа правилно. Щом се разгневите, спрете се малко в размишление да
към текста >>

87. Упражнение за приложение на закона на внушението - Влад Пашов (1902- 1974)

в петък – пета, в събота – шеста и в неделя – последната, с която ще свършите. Ще повтаряте много пъти тези думи, които сами ще си изберете. Аз искам да видя какви думи ще изберете. Ще започнете упражнението от сутринта. Избраната от вас дума ще я произнесете сутрин сто пъти, на обед – сто пъти и вечер – сто пъти. Вие още не сте започнали да работите със закона на внушението. Как ще си избирате думите? – Ето как: ще се спрете в себе си тихо, спокойно, без колебание и като се успокоите, в съзнанието ви ще изпъкне една дума. Тази дума е за вас, тя ще ви се понрави. Например, ако аз правя упражнението в понеделник, ще повтарям думата “ще чистя”. На пръсти ще броите сто пъти. Природата обича точността, тя не си играе. И ако ти не произнесеш думата точно сто пъти, а само деветдесет и девет пъти, тя ще те хване за ухото. Ще броиш точно сто пъти. Всички няма да изберете думата “чистя”, но ще изберете някоя друга дума, като например “ще нареждам”, “ще пълня”, “ще изпразвам” , “ще мия”. По-добре е да употребявате някакъв глагол. Във вторник ще употребявате думите: “ще воювам”, “ще изправям” и прочее. Питат: “Може ли думата “ще уча”? Във вторник не се учи. Учениците много добре знаят тази философия. Впрочем през всеки ден има няколко часа за учене. За вторник подхождат думите: “ще побеждавам”, “ще превъзмогвам”, “ще напредвам”, “ще ставам” и други. За сряда подхожда думата “ще уча” и други подобни. Всеки сам ще си избира думите, според характера на деня. Тези думи трябва да
към текста >>

88. Методите, дадени в лекциите - Влад Пашов (1902- 1974)

изваждате основните мисли от лекциите, извадете още и всички по-важни методи за приложение. Например дадени са ред методи за трансформиране на състоянията, на неразположенията ви. Когато сте неразположени, добре е да поставите гърба си на някое дърво, главно на бряст, за да почерпите от него енергия. Също така добре е да се разхождате чисто по някоя брястова алея. Щом направите това упражнение, неразположението ви ще мине. Формата на брястовите листа, както и самият бряст действат успокоително върху нервната система на човека. Борът пък действа добре върху човека главно със своята миризма и стремеж нагоре към висините. Борът помага само на онези хора, които имат същия стремеж като него. На материалистите той не помага, но и те самите не обичат да се качват на високи
към текста >>

89. Опит за концентриране – мълчание - Влад Пашов (1902- 1974)

Опит за концентриране – мълчание. Следният път ще имате едно мълчаливо събрание. Всички ще бъдете в класа точно навреме, в 7:30 ч. вечерта както обикновено и ще прекарате половин час в концентрация, размишление и мълчание до 8 ч. Ще се поздравите тихо, без да говорите. През деня може да говорите колкото искате, но дойде ли определеният час – пълно мълчание. Всеки ще се успокои вътрешно и ще си представи, че е разрешил всички въпроси в живота. Ще седнете на мястото си тихи и спокойни и ще мислите за Великата хармония в света. Да мълчи човек, това е един от красивите опити. Така той ще разбере силата на мълчанието. В мълчанието човек може да върши чудеса. Чрез мълчанието като вътрешна сила човек може да помага на болни, на бедни и на страдащи. Обаче ние не говорим за външното мълчание, но за онова дълбоко вътрешно мълчание, проникнато от вътрешен Мир в душата. Чрез мълчание човек може да преодолява и най-големите мъчнотии и
към текста >>

90. МЕТОД ЗА РАБОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

към музикалния център. Като правите това упражнение често, вие изпращате кръв към този център и го храните. Който разбира законите на Природата, той може да развива своите мозъчни центрове. По същия начин човек може да си въздейства и да смекчи известни прояви на своя характер. Като почувствате в себе си нещо твърдо, вземете следното положение: десният крак – малко напред, лявата ръка – на хълбока, а дясната – горе на главата, като че сте я подпрели. Това положение внася известно успокоение и мекота в
към текста >>

91. МЕТОДИ ЗА РАБОТА С ВОЛЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

приложете енергията на волята и мисълта си на работа. Само по този начин ща имате резултат. Чрез усилието на волята и на мисълта си човек може да изкара навън от организма си чуждите вещества. Докато тези вещества са в него, той се чувства неразположен физически и духовно. Щом приложи мисълта си и започне съзнателно да работи, в скоро време той може да застави чуждата материя в организма да излезе навън във вид на циреи. Щом нечистата материя се локализира в цирея, човек се успокоява. Чрез мисълта и волята си човек може сам да предизвиква явяването на циреи по тялото си. Може ли да направи това, той има силна воля. Съвременните хора проявяват волята си повече във физическия свят. Когато волята на човека е силна в Духовния свят, той може да се справи и с физическите несгоди, и с духовните смущения. Ако волята му е силна само във физическия свят, той не може да се справи с мъчнотиите на Духовния свят. Като ученици съветвам ви да възпитавате волята си, да усилвате мисълта си. Самовъзпитанието е велик съзнателен процес. Използвайте противоречията и мъчнотиите си за самовъзпитанието си. И нищо да не постигнете, не се обезсърчавайте – работете непрестанно. Ще дойде ден, когато съзнанието ви ще се пробуди. Постигнете ли това, вие сте разрешили задачата на своя живот. Съзнанието оказва голямо влияние върху волята. Това, което съзнанието носи в себе си, минава и във волята. Щом съзнанието не носи нищо, волята остава слаба и бедна. Този закон е познат на хората. Ето защо,
към текста >>

92. МЕТОД ЗА РАБОТА С ПРЪСТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

или “Да се увеличи мъдростта ми”. Като се изтегля малкият пръст, се казва формулата: “Да се увеличи моята практичност и обхода”. Има и други упражнения с пръстите. Пред каквато мъчнотия и да изпадне човек, трябва да спре вниманието си на ръката, да разгледа всичките пръсти, да концентрира вниманието си върху всеки един поотделно, на лявата и на дясната ръка поотделно, и след това да вади заключение. Човек трябва да знае как да отваря и затваря ръцете си. Когато иска да се успокои, човек спуска ръцете си надолу. При това по- ложение пръстите на ръцете трябва да бъдат отворени. Тази поза показва, че човек може да бъде във война със Земята. За предпочи- тане е да бъдеш във война със Земята, отколкото с Небето. Никога не вдигайте ръцете си нагоре с пръсти към Небето. Това положение означава оплакване към
към текста >>

93. ОКУЛТНАТА НАУКА - ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА ВЪПРОСА ЗА ДОБРОТО И ЗЛОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

възрастния е добро. Млякото е добро за малкото дете, а е зло за възрастния. Ако възрастният се храни дълго време само с мляко, ще осакати храносмилателната си система. Доброто и злото са относителни понятия. Който дъвче храната си, той мисли право. Същевременно, ако я дъвче добре, той се учи на търпение. Който иска да развива търпение, нека отиде на полето между кравите и воловете да наблюдава как преживят храната си. Достатъчно е да остане половин час между тях, за да се върне дома си успокоен и разположен. В този процес има нещо
към текста >>

94. ЕНЕРГИИТЕ В ЧОВЕКА И ТЯХНОТО РЕГУЛИРАНЕ. - Влад Пашов (1902- 1974)

Енергиите в човека и тяхното регулиране. Ако се събере повече енергия в дясното полушарие на мозъка, човек става нервен, не може да си намери място. Ако се събере повече енергия в лявото полушарие, човек става активен. Като видиш нервен, неспокоен човек, тури лявата си ръка върху главата му и той ще се успокои. Правилно е енергиите от едното полушарие датекат в другото, да се разпределят равномерно. Лесно се помага на хората, с които си свързан – твоята енергия минава през тях, прави цял кръг и те се успокояват. Тези хора представят скачени батерии. Живите енергии минават от един човек в друг и се връщат там, откъдето са излезли. Така хората се
към текста >>

95. Земният тип - меланхоличен темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

във всичко - както в ненавистта, така и в любовта. Тяхната привързаност е силна и гореща, но нещастна и пълна с горести. Те са роби на своите навици; решителни, твърди и настойчиви в своите намерения, мнения и възприятия. Търпеливи в работата си. Умът им винаги е зает с някаква фикс идея, която не дава покой. Те се отнасят недоверчиво към себе си и към своите сили, както и към другите. Имат угризения на съвестта, а съмнения ги мъчат непрестанно. Скрито честолюбиви са и не се успокояват, докато не получат удовлетворение. Скептицизмът и суеверието вървят ръка за ръка при тях. Обществото ги дразни, затова те го избягват и самодоволно се отдават на самотен живот. Тогава тяхното въображение се възпламенява и заработва. Те имат навик да разговарят сами със себе си. Винаги и навсякъде виждат лошото в света, и то в най-мрачни краски. Често достигат до отчаяние. Грубостта и гордостта са свойствени за тяхната природа. Въображението им е силно и горещо. Предвидливостта и осторожността са техните характерни качества. Те непрестанно обмислят хиляди планове, но започват да действат след дълъг и зрял размисъл. Умът им е съсредоточен, съзерцателен и способен на дълбока мисъл. Познавателните им способности са обширни. Запомнят трудно, но отдаде ли им се, никога не забравят. Техният ум е подвижен и мисълта им е необикновено систематична. Способни са на работа, за която се изисква търпение и настойчивост, големи усилия, дълбоки и продължителни проучвания. Склонни са дълбоко да се
към текста >>

96. 22-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Божествено гледище. Когато прави сполучливи преводи, ученикът никога не може да се съмнява в Учителя си. Щом не се съмнява, той ще се развива правилно. За да не се съмнява в Учителя си, ученикът трябва да го опита на физическия свят, после в духовния и най-после в Божествения. Щом го изпита в трите свята, тогава нека да отиде при него да учи. 11. Признаци за познаване на истинския Учител. Ако с приближаването си към Учителя си здравето ви се възстановява и подобрява, ако сърцето ви се успокоява, а умът ви се просветява, той е добрият, той е истинският Учител. Това е диагноза, това е окултна дефиниция за определянето качествата на добрия човек, на истинския Учител. В тази дефиниция няма никакво изключение. Изпитайте добрия човек да видите, че той е като Слънцето. Както Слънцето дава своята топлина и светлина на всички и всякога, така и добрият човек към всекиго и към всички проявява своите качества. Колкото по-отворен е човек към него, толкова повече може да получи. 12. Когато някой каже, че не признава никакъв Учител, това показва, че той е болен човек. Докато умът слуша Духа, човек е здрав и може да учи. В който момент умът се откаже да слуша Духа, казваме, че човек е заболял. Духът в човека е Учителят, а Умът е ученикът. Тъй щото, когато ученикът се откаже да слуша Учителя си, той е заболял и трябва да се лекува. Щом умът на човека заболее, едновременно с това заболява и сърцето, и волята му, а той започва да изопачава Истината, започва да си служа с неверни факти. 13.
към текста >>

97. 27-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

живота, за да избегнат ненужните страдания. 71. Учителя е жива светлина, на която всеки може да чете книгата на своя живот, както и великата Книга на Живота. Затова всеки, който дойдеше в контакт с него, чувствуваше, че се намира всред нещо необикновено, изпълва се с един вътрешен мир и с едно желание да живее в мир и братство с всички същества. Това показва, че хората, които идват в контакт с Учителя, възприемат, ако са отворени, неговите вибрации, неговите състояния, и си отиват успокоени, излекувани от своите душевни рани и страдания. А които отиват при Учителя затворени, с желание да видят нещо лошо в него, те се оглеждат в него като в огледало, виждат своята собствена нищета, виждат себе си в него и казват: той е такъв, той е онакъв, съдейки по себе си. Учителя е едно велико огледало, в което всеки вижда себе си. 72. Външно Учителя беше със среден ръст, или малко над средния, с добре сложено, пропорционално оформено тяло, в което беше спазено правилото за златното сечение на древните гръцки скулптори. От цялата му фигура лъхаше живот и хармония и цялата му фигура излъчваше светлина и топлина, с които привличаше човешките души. Походката му беше стройна, елегантна, отмерена, царствена, величествена, каквито бяха и всеки жест, и движение в него. В неговите движения, в неговата обхода нямаше нищо излишно, всичко беше спокойно, отмерено, целесъобразно и в хармония с общия ритъм на Природата и живота. Само като го погледнеше, човек виждаше, че се намира пред един
към текста >>

98. 57-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

се окалят, така и умът и мислите може да се окалят. Ще ги измиеш. Казвам на някого: Сърцето ти е нечисто. Как нечисто! - И то става отгоре нечисто като ръцете. Ще го измиеш веднъж, два пъти със сапун и вода и ще провериш. Докато има кир във водата, не си прави илюзии, че сърцето ти е чисто. Когато казвам, че умът ти е нечист, че мислите ти са нечисти, трябва да ги измиеш. Започнеш да миеш ума, измиеш го веднъж, два пъти и след като го измиеш, ще дойде малка светлинка и ще усетиш едно успокояване. Това е един от признаците, че умът ти е чист. Когато работиш върху сърцето си, щом се очисти сърцето, непременно ще почувствуваш една малка радост, едно успокоение. Това са признаци в дадения случай, че този процес на чистене е въздействал. Не мислете, че един ден като очистите сърцето си, вече не трябва да го чистите. Всеки ден човек трябва да чисти сърцето си! Всеки ден човек трябва да чисти ума си. 391. Даване отчет пред себе си. Един хубав метод за чистене е ако вечерно време, като останете сами, половин час преди лягане да направите сметка какво сте мислили през деня, как сте го прекарали. Да си дадете отчет за вашите мисли и за вашите чувства. Ако искате да бъдете Ученик и да усилите вашата воля, непременно трябва да правите опити. Някой ще каже: Аз го правех едно време, но сега престанах. Човек, който започва и престава, е по-лош от онзи, който никога не е започвал. Всяко спиране е падане. 392. Силните натури. Силните натури в света се показват, когато има най-много грехове,
към текста >>

99. 63-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Онзи човек, който се моли, не може да има жестоко сърце. По конструкция той може да е деликатен, но тялото му е здраво, мисълта му устойчива и чувствата му силни. Не е възможно да сте в общение с Бога и да сте хилави. Казано е в Писанието: Бъдете постоянно в молитва. Защо? - Тази светлина, тази топлина, която иде от Бога, е толкова мека и приятна, че тя съгражда. Тя е топлина и светлина на безсмъртието. Тази светлина се добива при молитвата. При тази светлина човек добива едно успокояване, един вътрешен мир. Дето и да насочите тази светлина, от нея нищо не се запалва, не изгаря, но всичко се осветява. В придобиването на тази светлина седи силата на молитвата. Няма друг начин за добиване на тази светлина. Всички Окултни Ученици имат много начини за придобиване на знания, но дойдат ли до светлината на безсмъртието, всички употребяват молитвата - и Учители, и Ученици. И за придобиване на Мъдростта също има много методи, но дойде ли се до тази светлина, има само един метод - молитвата. Тази светлина засега е необходима за всички. Мъчните въпроси в живота се разрешават само чрез тази светлина. Когато дойде тази светлина в света, спор вече между хората не може да има, обмяната става правилно и всички противоречия, които се повдигат между хората, изчезват - навсякъде настава пълна хармония. И тъй, помнете правилото: Ще се молите всякога. През целия ден ще се молиш. И когато си буден, и когато спиш, през целия ден ще се молиш. Като станеш от сън, ще се молиш. Като си легнеш,
към текста >>

100. ЕДИН ДЕН ЩЕ БЪДЕШ БЛАГОДАРНА - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

БЪДЕШ БЛАГОДАРНА Потънала в собствената си мъка, с наведена глава крачех на-пред-назад по циментовата площадка пред стълбата на Учителя. Исках Учителя да слезе и да ми каже, че този въпрос ще бъде добре уреден. Но той не идваше. Слънцето беше залязло. Птичките престанаха да пеят и задрямаха в своите гнезда. Цветята в градината затвориха цветните си чашчици и заспаха, сънувайки слънцето. Само моето сърце не можеше да се успокои. Единствената ми надежда бе Учителя. Погледнах нагоре към осветения му прозорец и мислех: Учителя разрешава най-правилно всички проблеми. Той е моят спасителен бряг ... Мина час, може би и два. Без да държа сметка, че Учителя може да възприема моите мисли, аз продължавах да разговарям мислено с него, марширувайки пред стълбата, която водеше към неговата спалня. Най-после вратата се отвори. Дървените стъпала изскърцаха и Учителя, много сериозен, застана пред мене. Аз го погледнах плахо поради дързостта си да го безпокоя в такъв късен час. И преди да отворя уста, той строго ми каза: - Слушай какво ще ти кажа, ти няма да се ожениш за Д.! - Но, Учителю, защо? Във вашите беседи Вие казвате, че когато някой обича някого достатъчно дълго, той също го заобиква. - Аз ти казвам: твоята задача по отношение на Д. беше да му възвърнеш вярата в жената, след жестоката изневяра, която беше изживял. И ти стори това. Ти издигна образа на жената в неговите очи. От тази обич нищо не си изгубила, само и двамата спечелихте. Ти го обичаш, и той те обича, но това не значи, че
към текста >>

101. ЩЕ ТИ ИЗПРАТИМ ПАЗАЧ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Учителя ще огради мястото със светли мисли и няма да ми се случи нищо лошо. Още същия ден, неделя, двама братя опънаха палатката на показаното от Учителя място. Пред нея сковаха малка дървена масичка и малка пейка. Никога преди не бях спала в такива условия и в бялата палатка ми се струваше, че плувам с ладия в морето на живота. Вечерникът играеше в дърветата и от време на време лекичко полюшваше платната на моята бяла „ладийка". Беше чудно! Тишината на нощта и на близката гора успокояваше и отморяваше душата ми. Първата нощ, преди да си легна, завързвах връзките на входа на палатаката и изведнъж трепнах: точно отпред, напряко, беше легнало голямо куче, вълча порода. После ми стана смешно: как е намерило място да легне точно пред входа на палатката ми? ... Сигурно ме пази! Легнах си спокойна. На сутринта кучето го нямаше. Бодро и отморена отидох на работа. Вечер бързах да се прибера в моята „ладийка". Дълго стоех на пейката пред палатката и наблюдавах далечните звезди. Душата ми се поеше от тишината на нощта, в която можеше да се долови шепота на невидими същества. Когато вечерницата се преместваше доста на запад, влизах в палатката да спя. И, завързвайки връзките на входа, винаги виждах същото голямо куче, легнало напряко пред него. Същото съвпадение толкова много нощи? Това вече съвсем не беше случайно! Сутрин кучето никъде не се виждаше. И тъй, през целия месец, през който спах в моята бяла „ладийка", всяка вечер кучето-пазач идваше и лягаше пред входа на палатката
към текста >>

102. КОГАТО ПРИЕМАШ УСЛУГА, ВНИМАВАЙ! - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Сълзите съвсем ме задавиха и млъкнах. - Защо? ... Не плачи! - кротко ми каза той. Като видя, че се стеснявам да не ме виждат другите, че плача така горчиво, каза ми: - Ела, седни тук. Посочи ми едно столче в палатката. Сам той седна пред масичката вътре и започна да чете мълчаливо от Библията. Той четеше, а аз плачех. Не зная колко време продължи това. По едно време сълзите ми престанаха. В мен се проясни и като през чист прозорец погледнах Учителя. Той продължаваше да чете. Аз стоях успокоена в тишината на неговата палатака. Когато престана да чете, погледна ме и рече: - Слушай какво ще ти кажа: Когато приемаш услуга, внимавай! Сестрата, в чиято палатка пребиваваш, е имала дъщеря. Тя се е самоубила. Нейната мъка и страдание са преминали в тебе. Тя те е обсебила и затова страдаш. Иди си с мир! Тя повече няма да те безпокои - каза той и затвори Библията. Какво точно чете, не зная, но почувствах лекота и - ни помен от мъката и желанието да се хвърлям от скалата. На сестра К. не казах нищо. Тя забеляза, че последните два дни пак бях весела и радостна, и се радваше с мен. През тези последни два дни бързах да наваксам за изгубените осем. Черпех с пълни шепи от рилската благодат и славех
към текста >>

103. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

оцветени с живите багри на мисъл и идейност. И ето защо една приказка, прочетена художествено, би изпълнила задачата си; 3) преди да започнем четенето, необходимо е да се справим с обстановката, групата и времето, с което разполагаме. Освен това, ще имаме пред вид, че четенето пред голяма група деца разсейва, поради което следва то да бъде кратко. Всички слушатели трябва да са седнали удобно, така че, слушайки, да виждат четеца. Картини. Хубава картина действува непосредствено. Тя успокоява, вдъхновява и възпитава. Обстановката в детската градина или дом трябва да бъде спокойна, приятна и изящна. Няколко художествени картини със смислено съдържание, подбрани добре, поставени ниско, на височина на детския поглед, са всякога щастливо допълнение за радостно усилие на децата. - , Гледайки картините в стаята, детето лесно се вживява с тях и неусетно почва да подражава на „чистото детенце" или на „малката къщовница", която храни пиленцата. А ето от насрещната стена ни гледа борецът за народната свобода, Ботев. И ние искаме да бъдем като него. Той ни вдъхновява, насърчава и ние се стремим да живеем с неговия дух. Вдъхновени от образа, започваме да си разказваме приказки по картина. Не е достатъчно да признаем високото въздействие на картините. Необходимо е да знаем какви картини да предложим на децата в детската градина или дом. Те трябва да бъдат художествени, с подбрани сюжети — из детския живот, вдъхновявайки малките към труд и радост, към чистота и красота, изразяващи
към текста >>

104. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

човека, те винаги завършват с гроба. Тази идея с изразена чрез множество прочути гравюри и картини от хилядолетия, в които духовници медитират върху череп. Както при „мъртвешкия танц" от края на средните векове, тук се подчертава идеята за биологичното равенство. Дали човек е принц или просяк, неговият земен живот завършва в земята. Дали едно същество е съвършено красиво или ужасно грозно, неговият скелет ще бъде в крайна сметка като па всички други. От друга страна, никак не е успокоително, че човешкото земно съществуване завършва с еднакъв безличен скок в гроба. Земното съществуване, дори и относително дълго, си остава в действителност много кратко. Освен това то е винаги разяждано и унижавано от много условности. Обвиняваме съвременния човек, че се интересува само от настоящия момент. Това не е съвсем така. Около нас можем да видим много личности, пленени от своето минало; от бъдещето си (илюзорно или истинско) или и от двете едновременно. Човек мечтае за отлитащи удоволствия: или непрестанно строи мимолетни кули за бъдещето; или отчаяно се отдава на скърби, неуспехи, изпитания от миналото; или се опасява, изпреварва и „предвижда" всички неприятни неща, които ще му се „случат" или които „трябва" да му се случат. Той живее с постоянен страх от неуспех, отчаяна суета по нашите малки, оскъдни материални съществувания...! Дали съществуването, което води всеки от нас, е наистина единствено и дали след него ще последва само един скок в небитието: в рая или в ада? Ако
към текста >>

105. Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението и от трите сестри - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

После той направи снимки, които бяха номерирани и прибрани. Така ние, трите сестри, свършихме една голяма работа. И Ярмила успя да изпълни задачата, която й бе дадена от Учителя. Вече знаехме - каквото и да се случи в бъдеще, въпросът за Паневритмията е уреден и няма да има никакви спорове. Беше съставен нов текст и обясненията, които ние дадохме, бяха напълно достатъчни, а снимките, които трябваше да се прибавят към текста ни даваха основание да мислим, че този проблем е разрешен. Успокоихме се, че свършихме и трите една задача, оставена от Учителя - така, както трябва. Какво стана по-нататък? Елена Андреева прибра едно копие и после, след години, го размножи. Което е най-важното, тези умножени копия отидоха на много места, но понеже не бяха написани имената на съставителите на този текст, никой не знаеше историята на този труд. Нямаше коментар и описание на цялата история по нашата съвместна работа. А това трябваше да стане, да се направи. Но не се направи, защото тогава смятахме, че не трябва да се изтъква личността какво е направила. Дойде време и Елена Андреева предаде текста на Анина Бертоли, която живееше във Франция, в Париж, за да го отпечата на френски език. Елена извика една художничка и като й показваше упражнение след упражнение, тя направи скици на упражненията и тези скици бяха отпечатани от Анина Бертоли. Книгата излезе от печат. Какво беше учудването на Елена, когато забеляза, че преводът не отговаря на оригинала. А тя знаеше френски толкова, че да може
към текста >>

106. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

този начин все пак се утешава нали за загубеното дете и я оставяше свободна да се увери сама в някои неща. И един ден тя си дойде много разочарована и казва на мъжът си. Той я позна още по очите, че тя има нещо, нали голямо разочарование и че нещо иска да му каже и казва: „Ти защо не си ми казал, че Михаил не изпълнява точно думите на Учителя, нали както ги е казал, ами той говори от свое име, а не от името на Учителя. А ти защо не си ме предупредил". А той й отговорил: „Виждах, че ти се успокояваш като отиваш там, за загубата на нашето дете и те оставях, защото знаех, че ти си умна и ще прозреш истината". И действително тя прозря истината, видяла много работи, които нея я просто отвратили. Той е събирал млади момичета около себе си. В момента той не може да блудствува пред хората, но така се е говорело. Въобще тя се отказа. Отказа се да ходи и да посещава беседите на Михаил. Нали е имало някакво дело. И бяха го съдили и даже е било заведено дело, че примамвал млади девойки, било е заведено дело против него. Но най-голямата му грешка е тази, че той се представя за Учителя. Най-фрапиращо е това. Как може някой да каже: „Аз съм Учителя". Учителя е един. Ние знаем кой е Учителят. И никой няма право да спекулира с името Учител. Впоследствие вече може би всички са научили истината, много хора се отдръпнаха, но Бялото Братство на Михаил още все пак съществува. Съществува, защото има хора, които все пак намират едно облекчение, намират една все пак Божествена нишка чрез песните на
към текста >>

107. ФРАНЦУЗИТЕ И МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

дрехи, но и те държат в ръцете си пушки. Аз не ги познавах и се чудех от къде дойдоха тези черни. Обръщам се и виждам до себе си един висок брат с руса глава. Казвам му: „Брат, ние сега какво ще правим? Както сме облечени с тези сини дрехи и държим тези пушки?" А той ми казва така: „Не бой се, в никакъв случай не могат да ни превземат. Нашите сили са някъде в центъра на България. Те сега се организират и идват насам, за да дадат отпор на тези, които са дошли тук." Това го запомних и се успокоих. Пробудих се, станах и отидох направо на Молитвения връх. Учителят беше там и започна обичайният ред, който изпълнявахме всяка сутрин. Още на следващия ден аз видях как нашите се разделиха. Преди да дойдат французите ние бяхме едно Братство. А сега се разделиха. Едни започнаха да държат за оня Михаил от Франция, а други започнаха да държат за други. Тук, в София се разцепиха на отделни малки групички. Та останалите, които не държаха на Михаил започнаха да държат за тази или онази група. Разделиха се в момента, когато дойдоха тези черни с пушки, както ми беше дадено на сън. Държаха за този или за онзи, а Учителят е тук на Изгрева и забравиха, че тук има Учител. За мен Той освен, че беше Учител, но за мен Той бе Господ и Живия Бог. За мен тогава, че и днес Словото на Учителя е от Бога. А Бог бе взел Своята човешка форма и присъствуваше между нас. Така аз гледах на нещата с моите очи. Но с очите на другите нещата изглеждаха другояче. След време Михаил изпрати свои емисари тука и те
към текста >>

108. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ И НЕОБИКНОВЕНАТА ЛЪЖА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Учителя да лъже? Горчиви съмнения ме обзеха - как е възможно? Какъв е този Учител, какво е това учение? Търся отговор, но съм в отчайващо недоумение. Започнах да боледувам. Най-после отидох при Учителя и Му разправих всичко с плач. Учителят само каза: „Рекох, ела това лято на Рила." Разбира се, че аз заминах през юни с братята и сестри за Рила. Там аз разреших за себе си въпроса, че нито Учителят, нито учението са отговорни за недъзите на своите ученици. Това разрешение ме отчасти успокои. Но сега ясно изпъкна моето трагично състояние на раздвоение именно личните чувства на обич към Михаил са в разрез с моя ум, който ми казва, че тази връзка с Михаил не е разумна, и че трябва да се прекъсне. Нови страдания, нови плачове на безсилие. Михаил продължаваше да придружава заедно с Богомил Малджиев двете сестри Аламанчеви, които ме гледаха не много сестрински и даже чух, че са ме нарекли хитрата лисица, която иска да отнеме Михаил от Милка Аламанчева. Нови плачове на обида. Отивам при Учителя да се изплача, а Той след като ме изслуша отсече: „Рекох, ще стоиш с Михаила". Така в раздвоение продължих да виждам Михаила. Така изминаха месеци. Един ден Михаил дойде да каже сбогом, заминава за Париж. Каза ми, че Учителят го изпраща, като негов най-добър ученик да разпространи учението във Франция. Аз останах много учудена и в пълно неведение. Но повярвах което той ми каза. Михаил замина и аз продължих моето следване в Академията и същевременно посещавах неделните беседи. Учителят ми
към текста >>

109. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

В случая това беше Беинса Дуно, а не Михаил Иванов. Тя много се ядоса и разтревожи от тези мои думи и просто изпадна в криза и започна да трепери, да крещи и всъщност с голяма бързина влезе в имението, което беше недалеко и там след това ние си продължихме пътя. Но там тя продължила да крещи и викала: "Къде е председателя, къде е шефа на българската група? И после казала: "Вие познавате ли тази Величка, познавате ли я? Срещнах я, тя дошла тука да прави революции!" Благи Жеков я успокоил и след това по девойките ми предадоха да не говоря нищо и да не се бъркам в тези работи, в тяхната група. Всъщност аз нищо не съм й говорила в центъра. Това беше извън центъра и всъщност аз не обичам да правя революции, това не са моите прийоми, но действително моето присъствие там, край този център и то без да участвам в тяхната дейност и един вид като свидетел и заявявайки, че аз държа на Великия Учител Петър Дънов - Беинса Дуно. Тя действително беше една велика революция за българите, които някои от тях се дори подмамиха и подкупиха и които не бяха много силни в своята си вяра по въпроса за Великия Учител. Дори някои от тези българи, нови българи, които не са много в течение с Учителя Петър Дънов, дори са си правили и записки там в залата като са слушали беседите на Михаил Иванов. До там стигна българския народ, до един такъв Велик резил. Всъщност Словото Божие се изля на български език, в свещена България, от Великия Дух Беинса Дуно, като представител на Божествения свят и на
към текста >>

110. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

Учителя помогна на Георги Димитров – с неговата шапка и балтон да замине за Германия и после за Русия. Като отида и разкажа на Георги Димитров за това събрание, ще видим кой ще изхвърчи.“ Бях страшно ядосан, извадих партийния си билет и го хвърлих в очите им, сложих пистолета на масата и казах, че нямам работа при такива партийци, защото не са достойни да носят това име. Те се стъписаха, защото мислеха, че мене ще изплашат, а след моите думи изплашените бяха те и започнаха да ме успокояват: „Чакай бе, Антов, ще се разберем с теб...“ – Аз си тръгнах, тряснах силно вратата и повече не стъпих при тях. Никой не посмя повече да ме потърси. Успях да извадя разрешително да се четат беседи в салона и се четяха до предаването на селището на руснаците по волята на Учителя. После извадих разрешително да се четат беседи при Симеон Симеонов, при Иван А. Михайлов и в Мърчаево, без да ни безпокоят. Нашите хора, които живееха на Изгрева, всички бяха настанени в жилища, никой не остана на улицата. Това, сестра, ви го казвам, за да знаете и разказвате. Ние си отиваме, вие оставате да продължите делото.“ На сбогуване д-р Давидова каза: „Дойдохме за малко, а то минаха часове.“ Тръгнахме през гората към спирката на трамвая, Давидова бе забелязала с какво учудване наблюдавах през цялото време Никола Антов и затова каза: „Той просто имаше нужда да си разкрие душата пред някого. Учителя е знаел какво голямо дело ще извърши злото куче за Братството, затова не му е правел никакви забележки,
към текста >>

111. 05 Срещата ми с брат Борис Николов и съпругата му Мария - Радка Левордашка (1920-2014)

слиза за София. Обади се Веса Колева, така казваха на жената на Кольо Йорданов. Аз се зарадвах, че ще има с кого да се прибера. Попитах я: „Весе, кога ще тръгваме? До Вада бързо ще слезем, но до София как ще стигнем?“. – „Лесна работа!“ – отговори тя. Ето Веса какъв номер ми погоди. Двете вървяхме до „Вади душа“, конярът ни настигна с едно конче, натоварено с празни сандъци, но то върви по серпантините. Изведнъж нещо изтопурка, кончето със сандъците изцвили, конярът му викна и то се успокои, нищо вече не се чуваше. Веса каза: „Ти чакай тук, аз ще отида да видя какво стана с коня и ще дойда.“ Седях аз на един камък и чаках, но тя не идва, започнах да викам: „Весо, обади се, къде си? – никой не се обажда. Тръгнах бързо надолу, слязох и гледам младежи и девойки изнесли грамофон, свирят и пеят. Отидох при тях и ги попитах: „Да сте виждали една жена?“. – „Отдавна мина оттук една жена с коняра.“ Аз вървях през гората, но толкова ме беше страх, че почти летях надолу и все се обръщах на всички страни. Минах през рекичката и пак бързах. Веса слязла на долния лагер – Вада, разказала им за мен, как ме изоставила, а те се смеят... Минах си по пътя, без да се обърна. Тя, смеейки, се провикна: „Ела при нас.“ Продължих пътя си за хижа Вада. Тя ме настигна, но аз не ѝ обърнах внимание и не разговарях с нея, защото прецених нейното поведение. След като не ѝ отговорих, тя се отдели в гората да бере гъби. Молех се през цялото време, докато слизах надолу към Вада. Преди да стигна хижата,
към текста >>

112. 48. Змийската отрова - Радка Левордашка (1920-2014)

на Витоша, на пътеката видяхме как се препича една голяма змия. Уплашено спряхме. Учителя се приближи до змията: „Защо си запречила пътя? Знаеш ли, че може да минат лоши хора и да те убият? Ха, сега продължи си пътя, за да си продължим и ние нашия!" Змията го разглеждаше, докато той говореше, и след това бавно се свлече в тревата и се изгуби от погледа ни. Една година, като отиваме към Рилските езера, отровна змия ухапа една сестра. Всички се уплашихме до смърт. Учителя ни успокои, че всичко ще се размине. Той пое отровата от сестрата. На сестрата й мина веднага, защото Учителя я освободи, но той преболедува два дни и постепенно се оправи. С много работи, с много случаи всеки ден и всеки миг ни показваше какъв Велик Учител бе слязъл на
към текста >>

113. 68. Срещата ми с брат Методи Шивачев на хижа „Мусала“ - Радка Левордашка (1920-2014)

само Учителя стоеше и ме чакаше. Аз бях толкова развълнуван от преживяното, че веднага започнах да му разказвам: „Учителю, какво чудо видях на Мусала!" Той строго ми отвърна: „Ти, защо не ми се обади, че ще отидеш, а ме караш да те търся! Друг път да ми се обаждаш, когато решиш да предприемеш нещо!" Силно развълнуван, аз му казах: „Да, Учителю, извинявай, мислех, че като съм млад, по-бързо ще стигна до върха. Толкова съм радостен и очарован от това, което видях, че не мога да се успокоя!" Седнахме и той каза: „Всичко това, което видя горе, ще го свалим и долу. Ще бъде трудно, но ще го направим, за да помогнем на хората на Земята да живеят по-добре. От нас зависи!" И така Учителя започна да подготвя Паневритмията... Когато всичко беше готово, той каза: „Ще спазвате всичко, което ви се казва, за да не допускате злото да влиза между вас и да руши!" Искам да ви предам още нещо, което е казал Учителя: „След 60 години, броено от 1944-а, ще дойдат по-добри години за Братството, затова направете това, което казах на братята, които бяха при мене, но не го направиха. Направете голям салон, за да има къде да се събирате, защото ще дойдат много нови хора. Въведете десятъка и така ще съберете достатъчно средства сами да го построите. С това ще помогнете и на България, и на поколенията, които идват! Ако не направите това, ще се срамувате, че Бог посети България, но не го разбрахте, а моето учение ще се приложи другаде по света! Евреите съществуват от сътворението на света, защото са
към текста >>

114. 71. Случка във влака - Радка Левордашка (1920-2014)

ли сте на тия младежи срещу вас, които кротко закусиха и се държат прилично във влака?". Те се изсмяха подигравателно и казаха: „Тия са откачени дъновисти, те имат един Учител, който ги следи." Полковникът скочи, хвана го за яката и каза: „Сега ще те изхвърля от купето! Само да чуя още една подигравателна дума, казана за тоя Светец, изхвърлям ви всички келеши навън. Разбрахте ли ме?'. - и така го раздруса, че го хвърли на пейката. Те се изплашиха и се спотаиха. Като се поуспокои, военният каза: „Сега ще ви разкажа кой е господин Дънов. Аз имам само една дъщеря, тя завърши музикалната гимназия - пиано. Като студентка се разболя от туберкулоза. Похарчих цяло състояние да я лекувам, къде ли не я водих, при най-големите лекари, за които бях чувал - и тук, и в чужбина. Нищо не помогна, детето не ставаше от леглото вече. Моята съпруга беше чула за господин Дънов, разказа ми какви чудеса прави само със силна вяра и любов към Бога. Аз помислих и реших, че ще отида при него. Станах сутринта и отидох на Изгрева, но с вяра и надежда. Влязох при господин Дънов и застанах на колене пред него. Със сълзи на очи му разказах за болестта на единствената си дъщеря, за болката и мъката ми, че с нищо не мога да й помогна. Той ме погледна и каза: „Станете, дъщеря ви ще оздравее! Идете, дайте й от любимите й бухтички." Целунах му ръка и си тръгнах. Преди да вляза вкъщи, чух леко свирене на пиано, сърцето ми заби силно, ще се пръсне, казах си: това е тя! Влязох вътре и виждам, че
към текста >>

115. 21 март 1926 г., неделя, 7, 30 часа вечерта - Теофана Савова

„Има десет хиляди лева!" Те са кратка, отривиста и смислена реч. Тя влива живот в човека. Сега, като ученици на окултната школа, от вас се иска всяка ваша дума, всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство и действие да произвеждат живот. За да произвеждат живот, те трябва да включват истината в себе си. Намираш се в затвор, осъден за 10 000 лева дълг. Ставаш една сутрин и Божественото в тебе ти казва: „Не се смущавай, има 10 000 лева." Истината в тебе ти подсказва това и те успокоява. - Коя истина? - Една е истината, която носи свобода, живот. Сама по себе си истината не съществува. Тя е атрибут на Бога. Тя е израз на Божественото величие. Когато Бог иска да се изяви по някакъв начин, Той се изявява чрез истината. Любовта е друг атрибут на Бога. Мъдростта е трети атрибут и т. н. Много атрибути има Бог. Кажете ли нещо за истината, ще знаете, че тя представя разумното начало, в което живеете и се движите, към което имате отношение. Казвате ли нещо за истината, разумният живот трябва да затрепти във вас, да чувате неговите звуци, които се приближават и отдалечават от вас, за да понесат мисълта ви по вълните на живота тихо и спокойно. В продължение на десет дена сутрин, на обед и вечер наблюдавайте мисълта си и вижте каква основна идея ви занимава. Щом се домогнете до тази идея, дръжте я в ума си да видите, как ще се развива. Същевременно нека всеки от вас си напише едно изречение и проследи какво дейстивие произвежда върху него. Ако е написано правилно, съобразно
към текста >>

116. 24 часа - Теофана Савова

трябваше да се завърне в София. Брат ни отиде да я доведе и да я подкрепи. Тя изживя много тежко раздялата с децата и с работата си, в която беше влюбена. * Сутрин ставам в 4 часа и излизам от дома, за да присъствувам на лекциите на Учителя, които започват в 5 часа. Моят баща се безпокои и има защо. Градът, заснежен и студен, в този ранен час е съвсем безлюден. А аз минавам по шосето през боровата гора. А по него няма жива душа. След като сестра ми се завърна у дома, баща ми се успокои. Сега нямаше да бъда сама по пътя към Изгрева през боровата гора. С дните моята сестра позабрави тревогите си и тъгата й по децата и училището попремина. Но тя разбра, че няма да я върнат на служба. Изненадата беше голяма и тя я преживя доста силно, та от това дори и сърцето й се разстрои. Но сега друго я радваше - че ще бъде постоянно при Учителя и ще има възможност да слуша всичките му
към текста >>

117. ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

смутена. Но изглежда неговото внимание бе насочено към нещо много по-важно, защото каза: - Работа ни чака! - И тръгна. Онези, които чуха тези думи, тръгнаха. Недалече от това място той се спря, посочи едно малко борово дръвче, което протягаше безпомощно клони, затиснати от шумата, и каза: - Да се почисти малко, рекох. Загриженост и безпокойство изразяваха очите му, навярно защото знаеше колко са „деликатни" човешките услуги. - Много внимателно ще го изчистим! - побърза да го успокои един брат и групата отмина. Учителя погали дръвчето. Погледът му се спря на тревите върху поляната, после се отправи към широкото поле, към върховете на планините и лазурния хоризонт над тях. Вниманието му към затиснатата от високите треви фиданка, която той погали с ръка, беше израз на отношението му към хората, който страдат, затиснати от материални грижи в една благословена от Бога земя. Той бе сред тях, за да ги освободи (отплевелите и да им отвори пътя към светлината на вечния живот. Когато стигнаха при оградата, за поправката на която му съобщи младият брат, той каза с мекота само една дума: - Хубаво! - Учителю, ще я поправим, но ще стане бавно. - Може, рекох. Много добре! - И пак погледна нагоре. - Още двама братя обещаха да помогнат. Хубаво ще стане! Братът продължи обясненията си и разгъна цял проект за бъдещата си дейност. Учителя се усмихна. - Което може да се направи, да се направи - каза той. - Това е и нашето желание, Учителю. - Щом вашето желание е добро, Любовта ще ви
към текста >>

118. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

на живот, странен и необясним за нас, той бе винаги деен, работеше непрекъснато, вършеше всичко с голяма съсредоточеност и присъстваше навсякъде. При разговор, в който споделяхме опитности и впечатления като ученици в духовната школа, една сестра сподели с мен: „Още не познавах добре Учението, когато почувствах нужда мислено да задавам въпроси на Учителя. Започнах да получавам отговори на въпросите си и разбрах, че той е моят Учител, че винаги е бил и ще бъде. Тогава моята душа се успокои и сега, където и да съм, в каквото и състояние и да съм, чувствам неговото ръководство, неговата помощ и утеха. И живея спокойно, като дете под бащина закрила." Един брат от Италия в писмо до Учителя казва: „Учителю, получих една картичка с образа на светия, който винаги се отзоваваше на моята молитва. Каква беше моята изненада, когато узнах, че този светия е жив, че живее в България, в София, живее в един квартал, който се нарича „Изгрев". И аз ще бъда много доволен, ако мога да дойда от моята страна, от Италия, и да видя този тъй ценен от моята душа светия." Учителя не се ласкаеше от благодарностите и похвалите, които получаваше, затова и не желаеше да ги знае. Понякога просто се скриваше зад скромния образ на лечителя. Ако някой е болен, ако например го боли гърлото, вместо лекарство препоръчваше болният да отиде за вода до близкия извор или на екскурзия до Витоша. Където и да е отишъл, на планината или до близкия извор, из пътя болният се е освободил от болестта си. Като се завърне на
към текста >>

119. НА ПОСТ ПРЕД ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА Учителю благи, колко е хубаво, че съм при теб! А само преди няколко години не беше така. Тогава, седнала в стаята си, аз долавях твоите сигнали, ставах и се затичвах към теб. Задъхана и плаха спирах пред твоята стая и се оглеждах. И недоумявах защо съм тук в този късен час. Ти отваряше вратата и излизаше в двора, ръководен от мотиви, които аз не познавах. И така естествено ме заговаряше, че аз веднага се успокоявах и разбирах, че трябва да има човек в двора, когато ти си там. Когато се качваше отново горе, вдигаше ръка за поздрав и влизаше в стаята си. А аз оставах още в двора, докато всичко утихне, и бързо се прибирах. Минаха години, докато разбера, че трябва винаги да съм при теб - пред вратата на твоята стая. Винаги - денем и нощем, ако мога. Трябваше да мине много време, докато разбера това. * В салона съм, но чувам стъпките ти и се питам какво ли прави Учителя горе? Не съм допускала, че мога да бъда тъй наблизо -да бъда при теб и да служа. Да чувам всеки ден стъпките ти и да гадая с какво се занимаваш. Понякога горе е много тихо и аз не гадая какво правиш. Но си казвам: „Учителя е зает." Сърцето ми се свива, когато някой посетител дойде точно в този момент. Той иска да се качи и да почука на вратата на Учителя, а аз му казвам: „Зает е! Ако може, почакайте!" Някой ще се вслуша в думите ми, а някой -не. - „Бързам", казва и хоп-троп нагоре по стълбата. Дочувам отварянето на вратата и говор. Учителю, ти винаги си добър и любящ баща, задоволяваш всеки
към текста >>

120. УРОЦИИ ИЗПИТИ - Теофана Савова

разумни същества, човек трябва да даде ход на Божественото в себе си. За да се прояви Божественото, човек трябва да бъде изоставен от всички хора, да не вижда светъл лъч в живота си. При това положение той ще чуе тихия глас на Бога в себе си, който му казва: „Не бой се, върви напред. Ти не си сам в живота." Понякога тревога ще натежи в душата, когато липсват цел и смисъл в живота. Но часът е десет и Учителя вече започва своята неделна беседа. Ученикът се заслушва и постепенно се успокоява. Словото внася нови сили и бодрост в духа му. Дали така му се струва или наистина Учителя отговаря на въпроса, който го измъчва. Но тук вече няма съмнение, защото всичко му се казва пределно ясно, покорява го със силата на дълбокия смисъл. - „Въпреки всичко това, съвременните хора търсят друга философия на живота. Много философии съществуват, но нито една от тях не е освободила човека от мъчнотиите и изпитанията му. Само една философия може да спаси човека - Божествената философия. Една вяра, една любов, една истина могат да подигнат човека. Те са вяра в единния Бог, Любов към Бога и приложение на Божията Истина в живота." Насърчен и вдъхновен, ученикът си тръгва с вдигната глава, с ведра мисъл и любов в сърцето, изпълнен с вяра в силата и възможностите на Духа. Словото се излива, тече и дава знания на всеки според нуждите и интереса. Ученикът е поет и Учителя го насърчил да твори, но сега е силно впечатлен от една нова мисъл, върху която той ще мисли през целия ден. Учителя казва: „В
към текста >>

121. ОБЯД В ДЕНЯ НА РАЗУМНОТО СЪРЦЕ - Теофана Савова

в разговора, било като споделяше впечатленията си от последните слова на Учителя или просто като свидетел на събитието, при което Учителя общуваше с учениците си. Учителя обръщаше внимание на всеки. Сега той разговаряше с брат Боян Боев, който умееше да задава хубави въпроси, а също да се радва на отговорите и старателно да си води бележки. Тогава една сестра неочаквано запита: - Учителю, забелязвам, че от известно време очите ми отслабват, какво да правя? - Няма нищо, ще мине - успокои я той, а после допълни: - Правете упражнения, рекох — упражненията за очите. Ако не ги знаете, сестрите ще ви ги кажат. На когото очите са отслабнали, да яде леща. И измивайте ги с топла вода. Накрая дойде време и да изпеем някоя песен. Музиката е най-добрата храна за душата. Ние пеехме ежедневно по най-различни поводи. Учителя ни съветваше не само да пеем, но и да свирим поне на един музикален инструмент. Самият той свиреше чудесно на цигулка и чрез музиката отваряше път за новата култура в живота. Мелодиите, които ни даваше, бяха музикални упражнения, необходими за духовното ни развитие. И сега той остана с нас, докато изпеем и последната песен. Междувременно съобщиха, че един мъж е дошъл от града и желае да бъде приет. Учителя стана, поздрави ни с братския поздрав и излезе. Няколко сестри го последваха. И днес в пет часа той ни изнесе лекция, а след това беше с нас за утринните упражнения. В часовете преди обяд прие голям брой посетители. И ето, че сега пак имаше посетител.
към текста >>

122. Истината за спасяването на евреите в България - текст - Светозар Няголов ( -2013)

има сто готови дивизии, с които за три месеца ще завладее Русия. Нарежда веднага България да скъса дипломатическите си отношения с Русия. Царят отклонява това негово желание и изобщо не го изпълнява. На същата дата, 18 декември 1940 г., Хитлер издава секретна директива N21, в девет екземпляра, известна под името „Барбароса". В нея той предвижда с бързи удари да завладее Русия за няколко месеца. На повдигнатия от Хитлер въпрос за съществуването на руската легация в София, царят го успокоява, че българското правителство зорко следи нейната дейност. Нахлуването на германците на 22 юни 1941 г. в Русия не е изненада за цар Борис и българското правителство. Обаче нашият народ и особено евреите посрещат новината със свито сърце. Нападнат е нашият голям славянски брат Русия. Учителя сутринта на 22 юни казва, че Хитлер повтаря грешката на Наполеон и започва война с Русия при разсип на Луната и ще я загуби, така както и Наполеон я загуби. Германците напредват бързо в Русия и в края на есента стигат на 20 км под Москва. Радиото и пресата тръбят непрестанно, че след няколко дни германците ще завладеят Москва и с това войната с Русия ще свърши. При Учителя отива полковник Илия Младенов с дъщеря си и му казва : "Учителю, вие говорите, че бъдещето е на славянството, но ето най-голямата славянска страна загива, германците ще завладеят Москва." Учителя се усмихва малко и строго отговаря:" Германците няма да завземат Москва, но руснаците ще завземат Берлин и ще забият победоносното си
към текста >>

123. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

утринната беседа. В салона братята и сестрите четат една от печатаните беседи. След свършването й застават пред приемната и желаят да видят Учителя. Той приема само някои от тях, разменя по няколко думи и посещението приключва. Вечерта при Учителя остават дежурни Савка Керемидчиева, Тодор Симеонов и Милка Переклиева. По-късно към тях се присъединяват Кръстю и Балтова. Нощта минава много тревожно, понеже състоянието на Учителя се влошава. Милка подканва Учителя да хапне нещо. За нейно успокоение той изпива три лъжици айран. След полунощ Учителя се обръща към нея и я пита: „Милке, утре коя дата сме?" Тя отговаря: „25 декемри, Учителю, понеделник". Учителя мълчи известно време и добавя: „Скоро ще се съберат много братя и сестри и голям изпит ще имате всички." След това пита за Гради Минчев, Темелко Стефанов, Пеньо Ганев, баба Мария Минчева, Боян Златарев — хората, които след няколко дена приготвят мястото за полагане на тялото му при лозницата в братската градина. Учителя диша тежко, състоянието му се влошава. Милка и Кръстю излизат да кажат на приятелите, че Учителя е в много тежко състояние. При голямата чешма с надписите Милка среща Борис Николов и Мария Тодорова, които току-що се завръщат от някаква екскурзия в планината, и им казва за положението на Учителя. Борис и Мария влизат в приемната. Милка разбира, че Учителя ще си замине, и отива при Анка Шишкова, където двете плачат дълго. Сутринта Милка почуква на вратата. Излиза Мария Тодорова и казва, че Учителя е по-добре, има
към текста >>

124. 6.3 Случки на Учителя с отделни личности по разкази от членове на веригата - Светозар Няголов ( -2013)

и усеща, че леглото му се клати. Скача, запалва осветлението, оглежда се — няма никой. Ляга и заспива пак. Подир малко се събужда и вижда, че леглото му се движи из стаята заедно с него. Той става, запалва лампата и започва да ругае:"Кой си играе с мене и не ме оставя да спя?" Пак ляга. Този път леглото се обръща с краката нагоре и започва да го блъска. Спомня си за Учителя и казва гласно: „Разбрах, господин Дънов, че има Господ, прости ми и ме остави да спя." Оправя леглото си, успокоява се и спи до сутринта непробудно. Става, веднага отива в хотела, където е Учителя и му се извинява. В Търново, при провеждане на беседа, един учител по литература започва да спори с Учителя. Задава му въпроси и го обвинява, че няма стил и ред при изнасяне на беседата. Учителя казва: „Сега беседата свършва. На зададените въпроси ще отговоря следобед. Който желае, може да присъства." Следобед Учителя изнася една беседа на такъв висок стил, че неговият опонент, учителят по литература, започва да премигва, да се напряга, за да разбере нещо. Не издържа до края на беседата и напуска салона. На друга беседа присъства външен човек, чиято жена е последователка на учението на Учителя. Понеже бил човек на логиката, забелязва, че Учителя не разглежда въпросите последователно и често преминава от един въпрос на друг. Той си мисли: „Ама, че си мошеник!" В същото време Учителя поглежда към него и погледите им се срещат за няколко секунди. Той казва, като продължава да го гледа: „Аз не съм мошеник. Тук
към текста >>

125. 6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата - Светозар Няголов ( -2013)

си дошъл." „Как съм дошъл тук, при вас?" „По лъча на песента, която пеете сега в салона." „А къде се намирам сега?" „Ти си при съществата на Венера." След малко той се озовава в салона, където братята и сестрите довършват песента. На Изгрева група приятели се карат на наша сестра и я осъждат за поведението й. Брат започва да говори срещу нея, нахвърля се и срещу Учителя, когото смята за виновен за погрешките й — защо не взима мерки да я изправи. Учителя мълчи, изчаква да се успокои аудиторията и казва: „Аз съм създал условия да дойде тази сестра тук и съм гарантирал за нея, както и за тебе. Не желая да я критикувам, защото съм заобиколен от милиони същества, които чакат само да кажа нещо и веднага да го изпълняват. Вие ще се намерите в чудо - едни ще се схванат, други ще се разболеят. Оставям да разрешите вашите отношения помежду си с търпение и любов." Наш брат идва в София по работа, но като я свършва, едновременно с това свършва и парите си. Търси да вземе отнякъде пари назаем, но не успява да намери. Отива да се сбогува с Учителя и му казва, че трябва да си ходи, а няма пари за влака. Учителя му отговаря: „Тръгни, всичко ще се нареди." Той отива на гарата и се нарежда на опашка пред гишето за билети. Наближава гишето, идва неговият ред и той се чуди как ще плати билета. Като застава пред гишето, отправя погледа си надолу, вижда един портфейл. Навежда се, взима го и вътре намира точно толкова пари, колкото му трябват за билет. Купува си билет и горещо благодари
към текста >>

126. 6.5 Лекуване на хора - Светозар Няголов ( -2013)

Казва на мъжа й веднага да извика зъболекар. Той има наблизо един свой приятел зъболекар и отива да го доведе. Цветана слага дъщеря си на леглото и започва със свои думи да се моли: „Господи, ти няма да ми вземеш детето. Помогни й да се излекува." Унесена в мъката си, тя не чува кога влизат мъжът на болната и приятелят му. Зъболекарят преглежда Димитрина и вижда, че дренажът се е изместил и вместо да издърпва гнойта, тя отива нагоре към главата. Той оправя дренажа, момичето се успокоява и скоро заспива. След полунощ заспива и Цветана и сънува ясен сън. Заедно с една своя приятелка вървят по един рид над град Скопие. Приятелката й живеела там, а Цветана го е посетила два пъти. Цветана върви напред. Ридът се свършва и започва една тясна пътека между клекове. Приятелката й се изгубва и тя тръгва бързо по пътеката. Излиза нагоре на една поляна и вижда пред себе си три върха. Както се любува на красотата, най-високият връх се разтваря на две и от него излиза голямо бяло кълбо, което започва да се върти бързо около върха. За момент спира и се разпада на три по-малки кълбета. На всяко едно от тях се появява образът на един сериозен човек, който я гледа с благ поглед. Тя чувства интуитивно, че този човек е спасил дъщеря й. Скоро разбира, че това е образът на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). На братската среща в Шумен се запознава с Венко и Петкана и отиват през лятото на Седемте рилски езера. Спират на хижа „Вада", където два дена вали непрекъснато дъжд. Цветана чувства една
към текста >>

127. 7.10 Никола Ватев - Светозар Няголов ( -2013)

да им направи сеанс, за да научат нещо за живота си. Ватев иска позволение от Учителя и започва. Отговаря на поставените му въпроси, а в това време масата, около която са седнали, започва да скърца, да подскача, накрая се обръща с краката нагоре и блъска главите на изумените офицери. Те викат в един глас: „Г-н Дънов, вярваме, че има друг свят, вярваме. Молим Ви, освободете ни от тези мъки." Учителя се показва на вратата и нарежда на брат Ватев да приключи сеанса. Полудялата маса се успокоява и застава на първоначалното си място. Военните бързо излизат от салона и не повтарят грешката да се подиграват на духовните хора. По същото време на посещение при Учителя идва проповедник евангелист, който познава добре Библията и цитира стихове от нея. Спори и проповядва на Учителя, за да покаже големите знания, които има. След известно време се уморява и спира. Тогава Учителя му казва: „Щом знаеш толкова, кажи ми колко тежат тези две дюли, които са на лавицата най-отгоре." Проповедникът се сепва: „Не зная." Учителя казва: „Малката дюля тежи 350 г, а голямата — 720 г." Проповедникът пожелава да се провери теглото им. Ватев веднага донася кантара, премерва ги и излиза точно така, както е казал Учителя. Проповедникът не се явява повече да спори с Учителя. Ватев е ръководител на Русенското братство почти до края на живота си. Организира издаването на беседите в печатницата на Борис Малджиев, тяхното разпространение и съхранение. Последните си дни преживява в местността Свирчовица.
към текста >>

128. 7.36 Донка Кънева - Светозар Няголов ( -2013)

и научава кой е Петър Дънов. След няколко дена тръгва за София и отива при Учителя. Влиза в салона на улица „Опълченска" № 66, където Учителя изнася беседа. Когато свършва, към тях се приближава Василка Иванова и те й казват защо са дошли. Василка известява Учителя за тяхното присъствие и той ги поканва в стаята си на втория етаж. Поглежда ги и им казва: „Детето ще оздравее още този ден, ако имате вяра." Застават на молитва и Учителя помилва детето. Донка чувства голямо вътрешно успокояване. След молитвата Учителя се приближава при детето, което има червена шапка на главата, и го пита: „Ти да не си студент?" Детето отговаря: „Аз съм ученик на Христа и изпълнявам неговата воля." Учителя се усмихва, прегръща го и казва: „Бъди един добър ученик на Христа и следвай Неговия път." Болестта изчезва, оттогава детето е здраво, разумно и е вегетарианец. Атанас завършва военното училище и поема военната професия. Краката на Донка са болни. Веднъж при нея идва млад непознат човек. Почуква на вратата, влиза в стаята, в която тя лежи, и я пита: „Кое е най-известното нещо във вашия род?" Тя отговаря, че Васил Левски произхожда от техния род. „Да", казва той и започва да разправя най-интимни случки от живота на Левски и някои родови тайни, които само тя знае и не са разгласявани никъде. По време на разговора я кани да излязат вън, да се поразходят и поприказват. Тя става трудно и бавно тръгва с него. Постепенно болките в краката й минават и започва свободно да се движи. Разговорът
към текста >>

129. 7.37 Донка Димитрова - Светозар Няголов ( -2013)

е заключена, вътре всичко си е наред. Отваря скрина и намира накитите си и Библията. Започва да се чуди какъв е този старец и защо й казва да чете Библията. Скоро след този случай мъжът й я набива, взима всичките й пари и тя не може повече да купува вестници. Отчаяна, отива при съседката си и споделя неудачите, които я сполетяват. Донка заявява, че при това положение повече не може да живее и я пита за някакъв лесен начин да си замине безболезнено. Съседката й, наша сестра, я успокоява и й предлага на другия ден — неделя, да излязат заедно и да се разходят. Донка се съгласява. Когато тръгва и заключва вратата, тя мисли: „Господи Исусе Христе, дали е добре да отида там, където ще ме заведе моята съседка?" Като минават покрай църквата „Света Петка", Донка влиза в нея, запалва свещ и усеща успокоение. Съседката чака отвън и след това отиват до Борисовата градина. Те си приказват и неусетно стигат до едно красиво място с дървета, натежали от зрели плодове, много цветя и голямо бяло здание. Донка харесва градината и пита съседката си: „Каква е тази градина и това здание?" „Това е салон, в който нашият Учител изнася беседи." Донка пожелава да влязат вътре и да го разгледат. Часът е около десет. Влизат вътре и виждат, че салонът е пълен. Сядат и скоро идва на катедрата същият онзи светъл старец, който й поръча да чете Библията, и започва да говори. Донка слага двете си ръце на очите, за да не го гледа. Както държи беседата си, Учителя казва: „Една сестра решила да не ме види
към текста >>

130. 7.71 Петър Киров - Светозар Няголов ( -2013)

сестра си и той ги поканва да влязат при него. Те влизат при Учителя бързо, без даже да си събуят обущата. Петър го пита: „Учителю, ще дойдете ли пак в Мърчаево?" „Да, ще дойда в най-големия студ през зимата" — отговаря Учителя. След заминаването на Учителя от този свят една сряда сутрин, в голям студ, Петър чува стъпки над себе си — някой ходи по тавана. Сеща се за думите на Учителя и разбира, че той го е посетил. След заминаването на Учителя Петър постъпва в една юрганджийница и се успокоява, че си е намерил работа. На много приятели от Изгрева и София той прави отлични дюшеци и юргани с различни окултни знаци: пентаграми, кръгове, триъгълници и други. Той поема ръководството на братската група в Мърчаево и се събират редовно в сряда, петък и неделя до неговото заминаване. Свири на цигулка добре братските песни. Всяка неделя чете беседата от 10 ч. и след това правим общ братски обяд. Приятелите от Мърчаево са изключително гостоприемни. След сутрешните беседи отиваме на полянката, където се е играла паневритмията с Учителя, и с касетофон играем и ние. Полянката сега е малка и заобиколена с големи борове. Всяка година по традиция братята и сестрите ходят по стъпките на Учителя от Мърчаево до връх Острец. Там през пролетта прекарваме много приятно. Всички поляни са изпълнени с хубави цветя — омайничета, теменужки, незабравки. Пристигаме на върха към обяд, почиваме малко, прочитаме една беседа от Учителя, събираме се на общ обяд и вечерта се връщаме в селото, обновени и
към текста >>

131. 7.86 Цветана Ганчева - Светозар Няголов ( -2013)

Казва на мъжа й веднага да извика зъболекар. Той има наблизо един свой приятел зъболекар и отива да го доведе. Цветана слага дъщеря си на леглото и започва със свои думи да се моли: „Господи, ти няма да ми вземеш детето. Помогни й да се излекува." Унесена в мъката си, тя не чува кога влизат мъжът на болната и приятелят му. Зъболекарят преглежда Димитрина и вижда, че дренажът се е изместил и вместо да издърпва гнойта, тя отива нагоре към главата. Той оправя дренажа, момичето се успокоява и скоро заспива. След полунощ заспива и Цветана и сънува ясен сън. Заедно с една своя приятелка вървят по един рид над град Скопие. Приятелката й живеела там, а Цветана го е посетила два пъти. Цветана върви напред. Ридът се свършва и започва една тясна пътека между клекове. Приятелката й се изгубва и тя тръгва бързо по пътеката. Излиза нагоре на една поляна и вижда пред себе си три върха. Както се любува на красотата, най-високият връх се разтваря на две и от него излиза голямо бяло кълбо, което започва да се върти бързо около върха. За момент спира и се разпада на три по-малки кълбета. На всяко едно от тях се появява образът на един сериозен човек, който я гледа с благ поглед. Тя чувства интуитивно, че този човек е спасил дъщеря й. Скоро разбира, че това е образът на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). На братската среща в Шумен се запознава с Венко и Петкана и отиват през лятото на Седемте рилски езера. Спират на хижа „Вада", където два дена вали непрекъснато дъжд. Цветана чувства една
към текста >>

132. Ill ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТАГРАМА - Светозар Няголов ( -2013)

стигнали до този изпит и са успели да се върнат от тунела, като са преживели тъй наречената клинична смърт, в която развиват своите фини духовни способности и като се събудят, започват да се проявяват като големи ясновидци, лечители и екстрасенси, които имат пряка връзка със своя ръководител и много същества от невидимия свят. При заминаването на човека Бог идва при него и разговаря с душата му. Той го пита: „ Къде си ходил, защо имаш толкова много рани и защо си толкова закъсал?" Бог успокоява душата и подготвя пътя й. Тогава в зависимост от начина на живот идва или архангел Михаил, или лукавият дух, за да вземе душата и я отведе там - на мястото, което заминалият сам си е определил със своя разумен или неразумен живот. Когато Мойсей заминава от този свят, за неговата душа идват Сатаната и архангел Михаил. Архангел Михаил не се бори със Сатаната, но казва: „Бог да ти запрети да му вземеш душата." Бог нарежда и Михаил отвежда душата на Мойсей в Божествения свят, макар че тя принадлежи и на дявола, понеже Мойсей е убил човек. След заминаването си душата на човека вижда филма на живота от момента на заминаването до момента на раждането и се подготвя да премине през тъмната зона, в която низшите същества ограбват душите, и ако няма съдействието на Бога и Братството, тя може да пропадне на този изпит - да се отчае и да не премине тунела. Даже Учителя, преди да си замине от този свят, в една от бeceдите си от томчето „Завета на Любовта", като говори за тъмната зона, казва: „ И аз
към текста >>

133. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

с нас. След това започнахме да си строим палатките. Тодор Симеонов не взе участие в общата работа, а си построи своя палатка. Когато започнахме да строим нашите палатки и бяхме хванали колците на една от тях, започна да се излива проливен дъжд и ние държахме колците до спирането му. В това време сестра Катя Грива ходила някъде из лагера и като почва дъждът влиза в палатката на Тодор Симеонов, който грубо я изгонва и тя плачешком, цялата мокра, пристигна при нас. Приютихме я и я успокоихме, а дъждът в това време спря. Ние се изсушихме, а след това построихме палатките си. Аз си бях в една палатка с брат Гради, до самия магазин. Моята понататъшна работа бе да направя на всички приятели палатките, понеже знаех всеки кой къде ги построява, да пренеса багажа им и го сложа вътре. След една седмица братята и сестрите пристигнаха, разопаковаха багажа си и започнаха лагеруването си в построените палатки. Най-много ми се радваха сестра Райна Найденова и Мариола Калпакчиева. Първата ме нарече Светлата заря. Скоро в тази работа се включиха Ганка Бончева, Гита Стратева, сестра й Кина и много други. Вода носехме от изворчето с една 20-литрова бензинова туба с две презрамки за гърба. Обикновено пълнех големия чайник и казана, запалвах огъня и отивах на върха. Дежурните ми благодаряха, а някои приятели ме укоряваха, че съм голям будала да си хабя така силите. Когато се махна купонната система, аз не отидох с първата група, понеже поправях покрива на бараката си. Тръгнах с третата
към текста >>

134. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

от тази среща, Константин вдигна глава и се вгледа в чудните очи на стария човек, присъствието на когото той чувстваше едва ли не като знамение в този чужд град. - В Света гора отивам, защото реших да стана монах, отче. Какво друго мога да сторя на този свят сред людските греховни дела и сред нашата тежка робия? Роден съм в Устово, в Родопите. Учих там нашия народ, доколкото можах, на нашенско писмо и книга, а после с вуйко ми отидох във Варна. Мислех си, че там ще найда успокоение и смисъл на живота си, но и там е както всякъде. Тегли ме нещо към светинята на нашия народ - към Света гора, и затова Господ пощади живота ми, тъй като страшна беше бурята, която преживяхме. А и гемията се разби в скалите. Не е ли това поличба, отче? През цялото време докато Константин говореше, свещеникът слушаше със спокойствие и с неизменно благо изражение на лицето си. Когато обаче разказът на младежа завърши, в краткото мълчание между изповедта на Константин и това, което той се готвеше да му каже, лицето му се промени. Напусна го спокойното изчакване, което имаше дотогава и в очите му заблестя пламък. Движенията му станаха по-енергични, по-властни, но с онова, което най-много порази младежа, бе едно светло сияние над главата, което просветна за миг и изчезна. Константин не можеше да съобрази дали това е действително или сън. Студени тръпки и непознат свещен страх пропълзя в снагата му и пот ороси неговото чело. - Обични сине - започна старецът. - Ти наистина си избрал добрата
към текста >>

135. Беседа за силите - Георги Томалевски (1897-1988)

да съществува, тъй като то възпитава човека да расте, като в края на краищата винаги доброто побеждава. Ученикът трябва да бъде разумен, а разумният се познава по това, че еднакво използува и доброто, и злото все за добро и за развитието на човешката монада. Доброто и злото са резултат на неизвестни сили, които чертаят пътищата и съдбините на развиващите се души. Бедността е зло, но е скрито богатство за този, който знае как да го използува. Мнозина ще помислят, че това е за успокоение на бедняка. Да се мисли така е невежество. Кой беден, като се е борил със съдбата си, с станал богат? И кой богат, събрал богатството си с насилие, е станал щастлив? Бедността отвън е отрицателно, неблагоприятно и трудно поносимо положение, но отвътре е положително. Тя крие много богатства. Богатството отвън е положително, благоприятно, но крие често пъти големи вътрешни опасности. Истински богат е този, който не разчита на своето богатство, а истински сиромах е този, който е осиромашал в своята душа. Полезно знание притежава такъв, който умее да си служи разумно със силите на природата. Съвременната техника е поставила много от тези сили в служба на човека, но все още човекът не е техен господар. Той би станал такъв, ако паралелно с използуването на лоста и механиката, би изработил и лоста на своя духовен живот. Моралният гръбнак на всеки човек е оня лост, с който той повдига и понася тежестите на живота. За разбирането на всички тези неща е необходима подготовка. На всички хора не
към текста >>

136. Цигулката - Георги Томалевски (1897-1988)

знаехме, че Учителят свири на цигулка. Неведнъж сме се възхищавали в такива минути и часове, когато той почнеше да свири и най-сетне неведнъж сме усещали необикновеното в неговото изпълнение. Неговата цигулка раздаваше мир, успокоение и подтикваше към размисъл със своята дълбочина и мистика. Това разбрахме ние, но музикантите, които винаги желаят да видят нещо повече от другите, проумяха и онези неща, които съставляват майсторството и особеностите при изпълнението. Намираме за уместно да дадем краткото описание на наш брат, който внимателно е слушал и същевременно наблюдавал Учителевото изпълнение. „През годините - пише този брат - когато столицата беше домакин за концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в салоните на София, можеше да се открие лесно характерната фигура на Учителя. Той особено високо ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно начина, по който те представяха автора композитор, за което след концерта той даваше своето мнение. Наред със сигурното ритмично чувство, с усета за мярка, чистота и красота на тона, той търсеше артиста, родения инструменталист или певец. Голямо значение даваше той на онова изпълнение, което можеше да привлече като слушател и вдъхновител и самия автор. Колкото това твърдение да изглежда невероятно и вън от възможните неща в нашето триизмерно пространство, то е една истина за тези, които имат отворени очи. От това гледище концертите за Учителя представляваха двойно -
към текста >>

137. Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство - Георги Томалевски (1897-1988)

времена са назовавали по различен начин. Невежеството, а най-често полуинтелигентността, сдружени с низшите инстинкти на животинското начало у човека, отричат тази интелигентност, създавайки една безнадеждна доктрина за живота, а вярващите в нея приемат името „атеист“. Атеизмът е приемлив за такива хора, които се боят, че някъде в глъбините на вселената - в духовните светове, стоят записани техните дела, за които ще трябва да отговарят. Атеизмът носи едно измамно, временно успокоение, но трябва да се знае, че онова, което се нарича мирова правда, частица от която има във всяка човешка душа, един ден ще похлопа върху вратите на съвестта. Съвременният материализъм обаче започва да става недостатъчен за по-високите изисквания на напредналите хора. Парапсихологията, телепатията, установената дарба за ясновидство у много индивиди разкрехват врати към много светове, към други измерения и към една нова геометрия, където нашите триизмерни координати са недостатъчни да изяснят редица феномени. Налага се едно разширение на диапазона на всички възприятия, за да се покаже една нова, неподозирана красота на един свят, който нито започва тук, нито свършва тук. Учението на Бялото Братство, което е една от формите на Великата наука за човека, природата и Бога, е поставено, както се казва, на вечните неотминаващи и най-върховни принципи на Христовото учение. То датира още преди времето на Хермеса в Египет, преминало е през Ведите на индуизма, през еднобожието на Мойсей, за да
към текста >>

138. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

посрещнал и доста настойчиво, макар и с лека усмивка на лицето си му казал: - На ученика от окултната школа не е позволено да прави търговия под каквато и да е форма, а след това предупреждение изрекъл следните забележителни думи: - На вълци угощение не давай! С лисици договори не сключвай! С мечки приятелство не прави! С лъвове не се състезавай! Със змия не си играй! След това се усмихнал, махнал с ръка и се отдалечил. Макар излъган, нашият брат получил след този разговор голямо успокоение. Кой знае как, но от този момент му се сторило, че тези десет хиляди лева не са голяма сума и загуба в сравнение с хубавия урок, който получил от оригиналните, казани по този повод, сентенции. Замислил се брат Т. П. и разбрал, че вълците, лисиците, мечките и всички животни със своите специфични качества живеят у човека като характерни белези и компоненти на неговия нрав. Тогава той си спомнил думите в една учителева беседа, в която той бе казал: „На земята се раждат четири вида души: ангелски, човешки, животински и сатанински. Внимавайте с кого имате работа.“ Всеки събеседник с Учителя получаваше уверението, че той говори с представител на един по-висш свят, където не съществуват никакви заблуждения. Положителният утвърждаващ отговор или пък предупреждението, което той получаваше, че от една неправилна мисъл, чувство или постъпка ще последва неминуемо разочарование, ставаше съвсем очевидно и неподлежащо на съмнение. Така можеше да действува само мъдростта, която в думите влага и сила.
към текста >>

139. Из дневника на сестра Е. И. - Георги Томалевски (1897-1988)

стигнат невредими върха, към който се запътили. На същата екскурзия Учителят е посрещнал с удоволствие заваляването на неочакван сняг, като че това разнообразявало пътуването и променяло еднообразието на преминаващите дни. Веднъж, когато стигнали до една доста голяма и буйна река, която е било невъзможно да се прегази, той се обърнал към обезсърчения свой спътник с думите: „Не се безпокойте, скоро ще дойде човек с кола и ще ни преведе през реката.“ Само след няколко минути след тези успокояващи думи, пристигнала кола и коларят любезно поканил и превел през реката двамата случайно срещнати пътници. Когато пътували из една планина, една група овчарски кучета се отделила от стадата, които пасяли наблизо, и стремглаво се насочили към тях. Те били толкова разярени, че И. помислил, че ще бъдат разкъсани. Тогава Учителят съвсем спокойно застанал напред и когато кучетата го доближавали на около един метър пред него, спирали се, поглеждали го и с едно изскимтяване се връщали назад, сякаш там около Учителя имало някаква преграда. Друго нещо, което направило впечатление на сестра Е. И., след като се върнали не само от екскурзията, но и когато вече променили своето местожителство и се върнали в Търново, било поведението на Учителя, когато нейният съпруг отрязал една зарзала заедно с плода. Тогава Учителят се затворил в стаята си и три дни отказвал да приема храна. Като изминали тези три дни, той казал на сестрата: „Знаете ли, че отсичането на едно дърво, може да ви донесе беда? Трябва
към текста >>

140. Из спомените на сестра М. П. - Георги Томалевски (1897-1988)

си, че Учителят ще ме пази дори със своята мисъл. Още същия ден - неделя, двама братя опънаха палатката на показаното от Учителя място. Пред нея сковаха малка дървена масичка и също такава малка пейка. Никога не бях спала в такава обстановка. Палатката, бидейки бяла, струваше ми се, че е ладия, с която плавам по някакво море. Вечерникът танцуваше из дърветата и от време на време лекичко полюшваше платната на моята бяла ладия. Чудесно беше! Тишината на нощта и на близката гора успокояваше душата ми и отнемаше от мене всяка умора. Първата нощ преди да си легна, когато завързвах връзките при входа на палатката, трепнах, защото видях, че напреко беше легнало голямо куче - вълча порода. Миг след това ми стана смешно. Как е намерило точно това място пред палатката ми, сякаш да ме пази помислих аз. Легнах си спокойно. На утринта кучето го нямаше. Бодра и отморена отидох на работа. Вечер бързах да се прибера в моята „ладийка“, дълго седях на пейката пред палатката и наблюдавах звездите. Душата ми беше сякаш опиянена от тишината на нощта, в която едва се долавяше тайнствения й шепот. Когато вечерницата скланяше доста на запад, влизах в палатката да си легна. Завръзвайки връзките на входа, аз винаги виждах същото голямо куче, легнало напреко пред него. Странно съвпадение и през толкова много нощи! Случайно ли бе това? Цял месец, докато аз спях в палатката, кучето идваше вечер, лягаше пред входа, а сутринта, когато отварях палатката си, него го нямаше. Кой изпращаше при мене
към текста >>

141. За окултната школа и за декември 1944 година - Георги Томалевски (1897-1988)

и природата сили, чиито ефект не е мигновен, а бавен и същевременно чудодейно мощен. Такава сила е слънчевото греене, което облива нашата планета с жизнените сили и създава мълчаливо преизобилието на живота. Нима без нищо лицето на онази част от планетата влиза във възходяща фаза? Как бликва растителността, как се импулсира животинското царство и как се променя състоянието на човека? Така и силите на школата държаха учениците в благодатното въздействие на силовото поле, което успокояваше емоционалните бури дори при някои раздрусващи събития. Не че те не се изживяваха с голяма амплитуда, не че създаваха индиферентност, но предпазваха от увлечения и психологически ерупции. Учителевата мъдрост осветляваше като прожектор причините на всичко, което ставаше наоколо. Окултната школа! Не зная колко хора могат да изживеят това, което изживяват тези, които имат щастието да се нарекат ученици на един пратеник на небето. Това е дар, а едновременно и съдба. Така в тази атмосфера се изживя всичко от двадесетте и две години до деня, когато настъпи зимата на 1944 г. Тази година декември беше снежен и студен. Изтичаха последните му дни, а заедно с тях изтичаше времето, определено за съществуването на школата. Учителят не се явяваше на беседи и на Изгрева се говореше, че той боледува. Това съобщение прозвуча страшно и дори невероятно, тъй като ние бяхме свикнали да виждаме Учителя като лечител на страдащите, а не болен. Никой не знаеше какво беше неговото страдание. В тежките часове,
към текста >>

142. 2. УЧИТЕЛЯТ НА ХАРМОНИЯТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

противоречия и кръвопролития. Навлизаме в нова ера, за която говорят всички пророци, мъдреци и духовно пробудени хора. Но най-голямото, най-свещено и славно събитие на двадесети век беше изпълнението на Христовото обещание — Мисията на Учителя, Духът на Истината. Той дойде в началото на този век и ни разкри значението на страданието на земята не като наказание, а като разкритие на причинно-следствения закон за нашите постъпки. Така Учителят Беинса Дуно, Който е Духът на Истината, успокои душите на страдащите хора. Христос го бе нарекъл "Утешителят", Който наистина дойде в тялото на Учителя. Той нарече страданието "нашия най-голям учител". Изявата на Учителя в човешка форма бе чиста и съвършена, като изява на самия Бог. Учителят прояви истината на Бога и съдържанието и смисъла на всички неща, създадени от Него. Той разкри на хората вселенските принципи и закони и лиши злото от неговата сила на земята. Дойде в една малка страна, чийто народ бе преминал през невъобразими страдания цели пет столетия. Само Божията милост и благословия са ни спасили от унищожение. В зорите на XX век Духът на Истината започна Своята голяма мисия: даде методите за приложение на неприложеното досега Христово Учение — методи, които бе изпитвал векове и години наред. То промени из основи нашия светоглед и ние разбрахме, че новият морал е любовта към всички. Ние правим всичко от любов към Бога! Придобиваме божествени качества в характера си. Това означава трансформация на енергията на злото в добро.
към текста >>

143. Помощта на гениите - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Учителя. В приемната стая беше и брат Христо. Учителят ни покани да седнем и каза: — Ние ще те изпратим на едно място, където ти ще свършиш една Божествена работа! Аз се обезпокоих, помислих си, че ще ме изпрати някъде далече и побързах да кажа: — Учителю, много пречки има да вляза в операта, трудно ще стане! Той продължи: — Там сега те си служат с интриги, но Бог всичко ще очисти! Когато наближи времето птичките да запеят и природата започне да се пробужда, те ще те назначат! Успокоих се. Точно така и стана. На 5 февруари 1941 г., ме назначиха в Народната опера, въпреки интригите и пречките на примадоните и главните диригенти. — Ти ще пееш песните и по радиото**! Аз си помислих за трудностите, но си казах, че Господ всичко може! В операта бяха започнали вече първите намеци, нападения заради моите идеи. Аз не се оплаквах още на Учителя. Той проговори и аз подскочих на стола си от учудване, че прочете мислите ми: — Който не те приеме с любов, мене не приема, защото Ние те пращаме там. Ако нямат любов към тебе, няма да им върви. Работите вместо да се уредят, ще се объркат. Ти не говори много с тях, само пей и дръж връзката си с Небето! На тръгване брат Христо каза: — Учителю, тя обича пеенето и музиката и е много чувствителна. Часът беше вече седем и половина. Целунахме святата ръка на Учителя. Благодарихме му и слязохме през гората в града. ___________________ * На мястото където е бил салона сега се намират сградите на руското посолство (бел. ред.) ** На 5 юли 1940
към текста >>

144. 'Странник съм в този свят' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Заговорихме за Паневритмията. Учителят по това време преподаваше на поляната на Изгрева музиката и движенията на "Слънчеви лъчи"**. — Учителю, представям си Паневритмията изнесена всред Рилската природа, при изгрев Слънце. Паневритмията се играе от сестри, облечени в еднакви дрехи, като весталки. — Той се усмихваше и се радваше. Брат Христо също беше щастлив. — Учителю, когато съм отпаднала духом, като отворя наслуки някоя ваша беседа, веднага получавам отговор на скръбта и се успокоявам. Извадих тетрадката, в която бях написала цитати от негова беседа и прочетох: "Като българи, вие сте поставени в дупката, която евреите направиха в ребрата на Христа. Тя и до днес стои още отворена. На всички народи е дадена задачата да запушат дупката в ребрата на Христа, която от 2 000 години още зее." — Учителю — казах аз, — имам една молба към Вас, но не смея да Ви я кажа. Аз съм толкова много заета в операта, че не ми остава време да дойда на сутрешните беседи, нито на екскурзии. Мъчно ми е, че други разполагат с времето ми. Учителят каза: — Ние те изпратихме там, на фронта, да свършиш една божествена работа. Там ще обличат "военните дрехи", а като дойдеш при нас, ще ги съблечеш. Кажи, рекох, молбата си. — Учителю, брат Христо ми донесе една песен, която Вие сте изпели на Ел-Шадай (Витоша). Ето го листчето на което пише, че на 16 юни, по обед, Вие сте били много тъжен и замислен. Един брат Ви казал: "Учителю, кажете ни нещо, което никога до сега не сте ни казвали". Вие сте изпели
към текста >>

145. Отложената репетиция - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

се излагах на простудяване, а освен това ги смятах неподходящи за мен, като ученик на Новото учение. До 12 часа имаше време и аз реших да отида сама при Учителя. С трамвая отидох до Семинарията и оттам, тичайки, преминах гората. Озовах се на поляната на Изгрева. Учителят беше седнал по средата на една пейка. При него беше брат Боев, с листове в ръце. Едва сдържайки сълзите си, разказах всичко на Учителя, гледайки го в очите. Той ги затвори, постоя известно време така и тихо ми каза: – Успокой се, тази роля ти ще я изнесеш на сцената. Те ще те облекат с трико. Ученикът трябва да слезе ниско долу, за да спаси някоя душа. Като се изцапа, после ще се измие. Останах смаяна от отговора на Учителя. Той продължи: – Няма нищо, ще пееш тази роля. Те после ще те освободят от нея. Ти приемай с благодарност всичко, което Бог ти праща там и по-скоро ще ликвидираш кармата с тях. Цялата ми тревога отлетя. Успокоих се! Щом Учителят ми казва... Аз му напомних, че бързам за репетиция и го попитах колко е часа. Когато ми каза, извиках, че съм закъсняла вече: – Ще ме глобят, Учителю! – Няма да те глобят! – успокои ме той. Аз му благодарих, целунах ръката му и още по-бързо затичах през гората за града. В началото на гората срещнах сестра Савка с още една сестра, които се връщаха от града. Като ме видя, тя каза: "Кое е това славейче, дето хвърчи през гората?" Когато влязох във фоайето на операта, на програмата моята репетиция беше зачеркната с червено мастило и пишеше: "Отложена"! Благодаря на
към текста >>

146. Върнатото ограбено - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

кажат нещо лошо за Изгрева и за Вас, Учителю! – Като вързали коня и кучето, след време намерили коня умрял, с въжето на шията си, а кучето прегризало въжето си и извоювало свободата си. За този случай добре е, рекох, да вземеш пример от кучето, тоест, ти не трябва да отстъпваш на хазаите си. Досега ти си отстъпвала, сега те ще отстъпят! – каза строго Учителят. – Светията не трябва да отстъпва на грешника. Всичко ще се уреди! След време, ти се премести в друга квартира! Чак сега вече се успокоих. Брат Христо недоумяваше, че Учителят пак ме оправда. Забравих скръбта си. Стана ми леко и радостно на душата. Из пътя не ходех, а хвърчах!... Господи, благодаря Ти, че ме доведе при
към текста >>

147. Деветата симфония на Бетховен - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

свирачите, а другите ще играят и мислено ще пеят! Брат Христо се извини и излезе за малко. – Защо, Учителю, понякога, когато съм преуморена, чувствам леки болки по различните части на тялото си? Той се засмя и ми каза: – Ти не си болна. Тези места, дето те болят, са пълни с електричество и от съприкосновението с външното електричество се чувства нещо като болка. Както по време на буря и на гръмотевици се образува много сухота и електричество, но като се излее дъжд, всичко се успокоява, така става и с теб. Дъждът носи магнетизъм. Ти не трябва да се тревожиш. Дето чувстваш болки, сложи си намокрена кърпа в гореща вода, пий очистително и проплакни червата си с няколко чаши гореща вода. – Учителю, брат Христо не ми дава да мия и да чистя стаята си, за да не се преуморя и да не си разваля гласа. – Нищо няма да ти стане, ако се движиш, и ако се навеждаш и изправяш. Иначе ти ще затлъстееш! Ти си мий и чисти по малко! – Учителю, аз приучих гълъбчето и канарчето да живеят заедно, в една къщичка. Гълъбчето беше излязло на терасата и една котка го грабна, но аз хвърлих нещо върху нея и тя го пусна. Беше прегризала шийката и крачето му. Откакто гълъбчето пострада, то обикна канарчето и сега живеят заедно. Канарчето обича да се качва на гърба на гълъбчето и там си почива. Учителят ме попита: – Те без другарчета ли останаха? – Да, Учителю, те останаха без другарчета. Те станаха "аскети по Новото Учение". Учителят се разсмя и каза: – Често при птичките идва някоя напреднала душа,
към текста >>

148. Пътуването се отлага - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Учителю, това, което Вие казвате, е невъзможно, защото Любчо трябва да се яви вече във филхармонията, на репетиция. И двамата имат работа там. Учителят все мълчеше и гледаше пред себе си. Янко Янков каза: – Е, стига! Щом Учителят казва..., но вие ще тръгнете, че ще видим! Ако трябва, пак ще дойдете тук! Всички станахме прави. Аз първа целунах ръка на Учителя. След мен, г-жа Янкова. Двете първи излязохме от стаята. Отвън тя ми каза: – Вие защо не се обадите? Как да не си заминем! Аз я успокоих: – Вие трябва да знаете, че Учителят казва само, каквото Бог му каже. Бог му каза това. Всички слязохме в града. Като стигнахме до мостчето на улиците "Граф Игнатиев" и "Евлоги Георгиев", видяхме Любомир да тича срещу нас, размахвайки някакъв лист хартия. Беше телеграма от Берлин, от брата на г-жа Янкова. Съобщаваше, че апартаментът им е бил разрушен и изгорен, заедно с всичката покъщнина. Ето защо, те не отпътуваха за
към текста >>

149. Два нови куплета на солото на 'Слънчеви лъчи' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

направихме чудесна баница и аз му я занесох. Като седнах на посочения ми от него стол, запитах: — Учителю, един важен въпрос ме безпокои. Във Вършец живея с мама в една стая. Напоследък артистите, с които тя непрекъснато се среща, ѝ повлияха. Един ден тя ми предложи да се омъжа. Строго ѝ забраних втори път да ми споменава такова нещо. Оттогава тя млъкна и повече нищо не ми говори. Тя мълчи тягостно и чувствам безпокойните ѝ мисли. Освен това и татко остана без работа... — Ти се успокой, всичко ще се нареди и ще се оправи. Баща ти ще си намери по-хубава работа. Ти търпи с любов! По-добре е човек да изпълни волята Божия, цял живот да се грижи за някое сакато, нещастно същество, отколкото да се жени и да създава деца! Ти познаваш ли Асен Арнаудов? — Да, Учителю. — Той разправяше един случай, който станал там в Германия с неговата хазайка. През тази война, годеникът, любимия на една германка — млада мома, останал без крака и без ръце. Тя решила да се пожертва за него и да се грижи за него с любов. — Аз се успокоих, Учителю! След дългото ми отсъствие преди известно време отидохме с брат Христо в моята стая в София и много се изненадахме от това, което видяхме там. Моята хазайка е шивачка. В коридора има 5-6 големи ръчни машини. Една стена ме дели от нейната стая и от коридорчето, където са машините. В нейната стая бе паднала 175 кг. бомба, която беше пробила мястото точно там, където тя си слага главата на своето пружинено легло. Бомбата унищожила всички шевни машини,
към текста >>

150. Упражнение на гласните букви - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

около причината, поради която ми дават тази роля. Аз казах, като избърсах сълзите си: — Учителю, като бяхме във Вършец пристигна от Берлин артистката Нели Карова, която пееше там по времето на Хитлер. При една среща в коридора ми каза: "И ние сме артисти, но за нас не са писали толкова много по вестниците. Сега ще видим как ще слезете от категорията на която сте се качили". Аз отговорих: „Изкачила съм се благодарение на гласът си и таланта си!" Сега тя ми пречи, Учителю! — Ти се успокой! Имай търпение. Всички ония, които не вървят по волята Божия, ще изчезнат! Ако те не приемат учението, ще изчезнат! Ако те пречат на божественото, ще изчезнат! Пияниците не могат да управляват. Днес, утре, новото ще иска трезви, разумни хора, въздържани хора! сега те ще уволнят "лисиците", "вълците" и "змиите", но от "воловете" те имат нужда. Те като "вол" те претоваряха!* — Ако ти направят забележка за някой тон, че не е чист, ти им кажи: "Камертоните ви не са точни!" Камертона в Природата е точния. За да се изпее точно и чисто един тон, той трябва да съвпадне с вътрешните и външните вълни, в точката на своя фокус. Ти вземаш тоновете чисто и точно! — Когато репетирах по два пъти на ден с маестро де Веки, от Скала ди Милано, той ми казваше: "Аз ще Ви подготвя така в тази роля, че спокойно ще можете да я пеете по всички големи опери в чужбина! Почти всички колоратурки, най-прочути певици пеят фалшиво" — ми казваше той. "Аз не мога да търпя фалшиви колоратури!" — Когато се задмине или не
към текста >>

151. Последна среща - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

силно затоплена. Учителят седеше на креслото с глава, клюмнала ниско върху гърдите му. Вместо бузи, имаше просто две дупки. Толкова беше отслабнал. Дишаше ускорено и дълбоко. Силна болка и скръб като стрела ме пронизаха. Извиках силно и се смъкнах на колене, пред нозете му. Забих главата си върху завитите му с дебело одеяло колене и заридах... Почувствах, как той измъкна бавно изпод одеалото, дясната си ръка. Удари леко устата ми. Млъкнах. Целунах ръката му и изведнъж почувствах успокоение. Той наведе главата си над моята и тихо ме попита: – Дават ли ти още работа в операта? – Да, Учителю... Той ме покани, посочвайки с ръка свободния до мен стол. Седнах. Очите ми не се отделяха от него. Имах силното желание... да му изпея някоя песен, или... да заплача безутешно. Учителят пак излезе от тялото си и главата му пак клюмна, ниско върху гърдите му. Сестра Савка се спусна към него, хвана го за раменете и започна да го друса с всички сили, викайки: – О,... Учителю,... Учителю, не те пускаме... О, Боже! Той си отива!... Учителят пак се върна в тялото си и започна беззвучно да свири с уста, тактувайки с пръстите на дясната си ръка върху покритите си колене... Последната сцена се повтори многократно. Учителят промълви: – Сега иде процесът на чистенето!... След кратко мълчание, добави много, много тихо: – При лошите условия мъчно се проявява доброто!... Аз и брат Христо излязохме от стаята и влязохме в столовата. Седнахме до горящата печка. След известно време, сестра Весела
към текста >>

152. ПЪСТЪРВИТЕ - Борис Николов

на живота, на неговата първична красота. Тук царува мир. Човек потъва в него, забравя малкия, личен живот и се приобщава към Големия всемирен Живот… В миг съзерцанието ми беше прекъснато. На срещния бряг на реката излезе мечка. Тя беше голяма, вървеше спокойно, а в краката ѝ се въртеше и играеше мече. Мечката се спря на брега и се загледа във вира. Тя виждаше скачащите риби и нещо съобразяваше. След това нагази във водата, дойде до големия объл камък и се прилепи до него. Като се успокоиха, рибите пак започнаха да скачат. Тогава мечката с един замах на лапата си изпращаше пъстървата на брега. Мечето смешно играеше със скачащите на тревата пъстърви – ту ги нападаше, ту бягаше. Така мечката изхвърли пет-шест риби на брега и излезе. Отърси се от водата, после събра лова и повика мечето. То за пръв път ядеше такава храна и явно много му хареса. След това щастливата двойка отново изчезна във вековните гори, в девственото царство, където не беше прониквал още човешки крак и където те бяха господари. Има нещо тайнствено, първично в този живот, в тази песен на водопадите, в която можеш да чуеш и думи, и смях, и жалби. Вслушвали ли сте се в песента на водопадите? Вникнете в нея – тя е песен на Великия
към текста >>

153. ТОШКАТА - Борис Николов

като шоколад. То беше добродушно, не лаеше. Който и да дойдеше, Тошката любезно го приветстваше с опашката си. По едно време започнаха да идват сигнали от квартала – някакво куче отвличало пилета и кокошки, при това кучето било кафяво. Един ден в двора връхлетя Синьоре Коре, италианец. Вдигна скандал, ругаеше и заплашваше: – Това кафяво куче ми изяде три патици! Докато италианецът ругаеше на своя завален български, Тошката, застанал пред него, приветливо махаше опашка. Синьор Коре се успокои, когато му заплатих патиците. Чудното беше, че съседите непосредствено до нас имаха кокошки и пилета, които кълвяха до самия нос на Тошката, но той тях не ги закачаше, а ходеше на лов по-далече. След няколко дни кучкарите, които ловяха безпризорните кучета, хванали Тошката и го откарали с колата си. Тръгнах да го търся тук и там, най-после го намерих на другия край на града. Беше запрян в двор около един декар, заграден с висока към два метра стена и пълен с кучета, може би стотина. Застанах на височината отвън и гледам в двора. Имаше какви ли не породи! Тук можеше да се видят и всички пози на отчаяние, на озлобление, на безразличие – кучетата предчувстваха какво ги очаква. Направи ми впечатление едно куче. То не се суетеше. Застанало беше на хълмчето всред двора – стройно, мускулесто, с нисък лъскав косъм. Изчакваше нещо, следеше зорко, в самата му поза имаше напрежение, решителност и буйна непримиримост. Изведнъж то се затича, засили се, скочи на гърба на голямо рунтаво куче, оттам с
към текста >>

154. РОЗИТЕ - Борис Николов

и ароматните камелии. Очите се радваха на красотата, с която се беше заобиколила. Това беше изложба на големи художници-естети, които показваха изключително изкуство, вкус и разбиране. Какво удивително съчетание на форми, багри и аромати! Човек би трябвало да знае, че чрез цветята един Велик Свят изявява Любовта си към него. И тъй, едно лято сестрата трябваше да отиде със семейството си на Хисарските бани. Не ѝ се разделяше с цветята, но като ги повери на сигурни хора, донякъде успокоена, отиде. Минават няколко дни. Една сутрин, както си почива, тя чува в себе си тихичък глас: „Ела си по-скоро, защото сме застрашени!“ Сестрата се сепва и цял ден е в тревога. През нощта сънува: вижда градината си, розите и магарето на съседите, което настъпва към тях. Още сутринта тръгва за София. И наистина, сварва магарето в градината, вече опасло половината рози. То изяжда няколко лопати по гърба и останалите рози са спасени. Разбира се, сестрата не мръдна вече от градината си и не се върна на баните. С розите си тя се чувстваше по-добре. Грижеше се за тях по цял ден, пееше им песни, а розите цъфтяха, изпълваха двора с аромат и носеха на всички радост. Това струваше повече от баните, защото Любовта носи здраве. Доброто разположение – то е именно
към текста >>

155. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

трансформатор на силите. Който не може да превърне отрицателните сили в себе си в положителни, не разбира законите на природата." (Учителят П. Дънов) Този вид трансформация е назована в Словото на Учителя на ББ тониране. Той дава редица методи за осъществяването й на практика. Например: "По някой път, когато сте скръбни, направете услуга някому и ще ви мине неразположението." Или съветва гневния да отиде и да копае земята. Така ще пренесе отрицателните енергии в нея и ще се успокои. Учителят П. Дънов предлага и други ефективни методи за тониране: музиката, молитвата, медитацията, екскурзии и разходки сред природата и особено в планините и др. 10) Взаимовръзката външен - вътрешен живот "Когато човек извърши нещо в природата, аналогичен процес става и във вътрешния му свят - в света на неговите мисли, чувства и воля." (Учителят П. Дънов) Принципът на аналогията е универсален за целия Космос. Затова и Учителят на ББ в нашата страна е насочвал последователите си към такъв род дейности, които - въз основа обективното действие на принципа - да пораждат съответни положителни резултати. Един от най-характерните примери: подтиквал е учениците си да почистват изворите. Едно подобно действие се отразява благотворно и на околната среда, и на човешката душевност. Въобще създаването на ред, хармония, чистота и красота упражнява позитивно влияние и върху автора на действието, и върху цялата действителност. 11) Връзката на частта с Цялото Тъй като Животът е единен, всичко, което
към текста >>

156. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

ученик, освен посоченото по-горе, би следвало да притежава и значителни познания в областта на лечението, както и практически опит и умения в тази област. Негов най-близък помощник при решаването на здравословните проблеми е неизчерпаемото богатство на Живата Разумна Природа: " Ученикът трябва да разбира от природна медицина. Лечебни фактори са: храната, водата, въздухът и светлината. Слънчевите лъчи, възприети с Любов, са най-лечебният сок за тялото. Те действат успокоително на душата, ободрително на духа. Ученикът се лекува и чрез повдигане на мислите и чувствата си. Той се лекува и чрез молитва, а в някои случаи с пост и молитва" (Учителят П. Дънов). От изключително значение за здравето на човека е неговото хранене. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов отделя извънредно внимание на този процес като основен за живота и доброто здравословно състояние на личността. Според Учителя П. Дъ- нов човек първо - преди всичко останало - трябва да се научи как да се храни. В светлината на неговото Слово засега от всички същества на планетата Земя именно човекът се храни най-неправилно. Учителят на ББ в България предлага напълно безвъзмездно безценни съвети за здравословно хранене: - решително предпочитание на вегетарианската храна пред месната; - храната да е чиста и прясна; - никакви консерви; - по-добре е да се пие вода, отколкото каквито и да е напитки; - да не се смесват безразборно храните (т. нар. разделно хранене); - никога да не се преяжда;
към текста >>

157. Предговор - Павел Желязков

и Тимоти Е. Крозби (Времето на телевизионния взрив, „Нов живот", София, 2000) казват: „Днес на човек, живеещ в провинцията, не му се налага да излезе от дома, за да се изложи на упадъка на града. Сега електронното светилище стои в стаята. Така че трябва да решим само каква част от света искаме да внесем у дома си." А относно пагубното влияние на телевизията, особено върху младите хора, те са категорични: „Преди всичко телевизията има склонност да затъпява ума. Тя е едно умоуспокоително. Тя е склонна да намалява способността за разрешаване на проблемите и да се мисли аналитично, понеже представя техните готови решения. Тя намалява способността нещата да се видят в представите и да се сътворят, понеже храни младите умове с наготово изготвени представи. По този начин тя редуцира изострянето на вниманието." Според д-р Виктор Клайн, цитиран от двамата автори: „Повторното гледане на насилие също прави зрителя безчувствен... С повтарянето то става все по-приемливо... Изгубваме способността да забелязваме жертвата." Взаимните влияния днес стават все по-интензивни и разнообразни и в бъдеще тази тенденция очевидно ще породи необходимостта от по-голяма култура на общуване, на духовен и културен обмен. И понеже правилно общуване може да има само между съвършени хора, човекът ще бъде поставен пред необходимостта коренно да промени своето отношение към природата, своя начин на живот и духовната си практика. В учението на Мировия учител Беинса Дуно намираме здрави основи и богат
към текста >>

158. ПРИРОДА И АНТИПРИРОДА - Павел Желязков

са безпогрешен критерий, че сме в пътя на истината. Ако при дадена ситуация пък сме обзети от смут и чувстваме стягане в областта на слънчевия сплит, то ние се намираме под пагубно за естеството ни чуждо влияние. Тогава мисълта ни е вяла, а чувствата помръкнали. В такива моменти на колебание трябва да се усамотим, да се вслушаме в себе си и като се освободим от объркващия шеметен ход на събитията, да анализираме онова, което става в нас и около нас. Като подредим мислите си и успокоим чувствата си, ще оставим чуждото влияние да изтече от нас. То само ще се върне там, откъдето е дошло. Сродните при сродни отиват там, у дома си, те се чувстват по-добре. Затова народът казва: „Краставите магарета и през девет баира се подушват." Ако приемем влиянията на по-напредналите същества, ще се повдигнем. На живите същества са присъщи интензивните и силни влияния. Здравият човек възприема добри влияния, болният е понесъл лоши влияния и се е оставил в тяхната власт. Широк е пътят на безотговорните, които вярват, че в живота всичко им е позволено. По този път лесно се върви, но бързо се загубват идеалът, целта и смисълът на живота. Тесният път ни предпазва от лошите влияния и ни извежда към високите върхове на познанието. Такива се чистите планински пътеки, които извиват нагоре към девствените гори и високите върхове. Те са трудни, но колкото повисоко ни извеждат, толкова кръгозорът ни се разширява, а умът ни се просвещава. В низините на чувствените удоволствия, на съблазънта,
към текста >>

159. КОНЦЕНТРАЦИЯ И ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА - Павел Желязков

злото и омразата, а в черното доброто и любовта." „Законът за трансформиране на енергиите е свързан със закона за необходимостта. Ето защо, когато прилагате закона за превръщането, първо ще започнете със закона за необходимостта. Например гладен сте, изпитвате вътрешно безпокойство. Как ще трансформирате състоянието си? Като приложите закона за необходимостта. Това значи да концентрирате мисълта си само в едно направление, да намерите отнякъде хляб, да задоволите глада си. Щом успокоите организма си, ще започнете да мислите къде ще пренощувате. Като разрешите и този въпрос, постепенно ще задоволявате и останалите си нужди според степента на необходимостта. Който спазва закона за последователността, той получава отговор на молитвите си. Поставите ли всичките си желания за реализиране в един момент, нищо няма да постигнете. Всяко желание се реализира на своето време. Първо ще се молите за най-необходимото, без което в дадения момент не можете. Гладният се моли за хляб, жадният за вода. Като задоволи нуждите си от първа необходимост, тогава човек започва да мисли за втората, за третата нужда и т. н. Божественият закон работи с математическа точност." Едно добро качество на характера е условие за развитието на редица други качества и способности, защото между тях има органическа връзка. Добрият човек обикновено е и прилежен. Той е взискателен повече към себе си и не критикува поведението на другите. За да бъде наистина добър и да остане верен на своята духовна същност, той
към текста >>

160. МИСЛЕЩ ЧОВЕК ИЛИ ХАМСТЕР В КЛЕТКА - Павел Желязков

хигиена са дадени в беседите и лекциите на мировия Учител Беинса Дуно. За нас на първо място е важно да знаем кои влияния са добри и кои са вредни, за да приемем благоприятните и да се оградим и запазим от разрушителните. Уханието на една роза, когато не отклонява вниманието ни, винаги е приятно и здравословно влияние във всяко едно отношение. Има парфюми обаче, които омайват, приспиват разсъдъка и предразполагат към несъзнателни действия. Общуването с един добър и умен човек успокоява и тонира. В бъдеще общуването ще се издигне като найдостъпно средство за придобиване на хармония, за тониране и взаимопомощ. Днес тези процеси протичат несъзнателно и само в единични случаи на духовна просветеност съвсем съзнателно под формата на психотерапия за лекуване на психози. За да се постигне това, необходимо е културата на даване и вземане, т. е. на обмен между хората в обществото културата на Любовта, да се издигне до по-високо ниво. С други думи необходимо е правилно разпределение на духовните, интелектуалните, емоционалните и материалните блага. В това отношение днес царува безредието. Някои духовни водачи например поставят собствената си личност в центъра на учението, което проповядват. В този случай духовните ценности се движат еднопосочно. Ограничените в рамките на личността възможности да се дава с любов съобразно с висотата на положението, което заемат някои личности, води да едностранчивост в разпределението на благата. Слънцето дава еднакво на всички, но широко
към текста >>

161. Психотерапия на уязвимата психика - Павел Желязков

Ако почувствате, че сте стъпили върху платото на еднообразието, вземете бързо най-радикални мерки. Излезте на слънце, разходете се в градината или още по-добре предприемете една екскурзия в планината. Общението с природата ще ви даде онова разнообразие, от което имате нужда; от нея ще почерпите и сили, за да излезете от меланхолията си. Човекът с чувствително сърце и буден ум носи живот на богато мисловно и емоционално разнообразие. Общуването с него освобождава чувствата, успокоява и стимулира ума. Който има любов и достатъчно волеви качества и добродетели, за да я прояви, е добър проводник на живота. Бъдещето принадлежи на носителите на любовта, на добрите й проводници, които са способни да я проявят. Добрата мисъл отприщва силите на Любовта. Такова вдъхновение идва при произнасяне на кратката молитва: „Само проявената Божия Любов носи изобилния и пълен живот." Изобилието, разнообразието, цялото богатство и пълнота на живота изтичат от Божествения извор в безброй потоци, които носят живот навсякъде в природата. Учителя дава един много ефикасен метод за излизане от болезнените тревожни състояния. Ако в резултат на едно силно преживяване изпитваме несигурност и тревога, трябва да сложим в действие мисълта си и да анализираме своето състояние. Ако разкрием причините и намерим смисъла на своето тревожно състояние, ще успокоим чувствата си, ще сменим състоянието сц и една мека и приятна светлинка ще затрепти в съзнанието ни. И ще си кажем: „Нищо още не е загубено,
към текста >>

162. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

огнения астрологичен знак. Беше роден на трети април, а брат Кирчо Лъвчето на четвърти април. Честваха им рождения ден почти в едно и също време. Тази близост пораждаше приятелство, но не и подобие в темперамента и характера. Брат Кирчо Лъвчето беше сърдечен и импулсивен ентусиаст. По повод на рождените им дни и приятелството между двамата, веднаж Учителя шеговито казал: „Четири да слуша три!" Мирът и спокойствието на Вено възбуждаха нервите и дразнеха някои хора. Други пък напротив успокояваха. Неговото присъствие беше тест за възможна взаимност в действията, изпитание, след което идва спокойна увереност, радост и подем на духа. Когато едно благородно дело е добре обмислено и подготвено, добрият му завършек зрее като плод под лъчите на слънцето и идва като божи дар. Интуицията на свободния човек му позволява да работи с радост и да жъне успехи. Хоризонтът му е открит и той вижда далече пред себе си. През 1943 година започват бомбардировките над София, а през пролетта на 1944 година Учителя отива в Мърчаево. По това време Крум е секретар в Института по рационализации, основан по негова инициатива. Той ръководи основни дейности на института. Същевременно е винаги близо до Учителя и Братството. Поради зачестилите бомбардировки директорът на това научно учреждение решава институтът да бъде преместен далече в провинцията. Тази перспектива не се харесва на болшинството от служителите, а и цялостното преместване изисква повече време и средства. Крум е убеден, че едно благоразумно
към текста >>

163. Как Крум два пъти спаси живота ми - Крум Въжаров (1908- 1991)

времето.“ Той познаваше времето както астрологично, така и като наблюдаваше как се движат мъглите, облаците и по други показатели. За първи път се качих на кон. Крум го водеше надолу. Валеше дъжд, малко след второто езеро конят се подхлъзна на едно стръмно място и аз видях как политам в пропастта. Погледнах нагоре и извиках: „Господи!“ в този миг усетих как конят коленичи, без да се обърне в пропастта, и видях Крум да лети като топка на няколко метра от мен. След това той стана, успокои коня, поведе го надолу, като че ли нищо не е станало. Осъзнах, че Крум е реагирал светкавично, когато конят се е подхлъзнал, и с тялото си го е подпрял, но конят го ритнал и той хвърчеше на няколко метра във въздуха. Благодарих на Бога и на Учителя! Едно лято, като отидох на Рила, ми беше много тежко, защото имах лични емоционални проблеми. Споделих ги с Райна Калпакчиева, собственицата на бялата къща на Изгрева, която тя по-късно подари на Братството. Райна с много любов ми разказа следното: „Обичах много Найден, морски капитан, но той се беше разболял тежко от морска болест. Отидох при Учителя и го попитах как да му помогна. Учителят ми каза да се кача на Харамията и да се моля за него. Така и сторих—и той оздравя.“ Като чух това, макар че знаех, че Харамията е електричен връх и не се препоръчва да се качваме често там, веднага се затичах към Харамията, качих се на върха и много, много се молих. Молех Бога да ми се разрешат емоционалните проблеми и ако не може, по-добре да ме прибере.
към текста >>

164. Дишането - Крум Въжаров (1908- 1991)

впечатлена, че самият Крум дишаше по този начин - около 14 вдишки в минута, а това се постига трудно. Учителят казва, че: „Съвременните хора вдишват и издишват 20 пъти в минута. Това е бързо дишане.“[108] Също така Крум ни учеше, че от психологични гледна точка, за да имаме добър сън, трябва: „Вечер, преди да си легнете, отделете 10-15 минути, да си дадете отчет как сте прекарали деня, какви погрешки сте направили. Изправете погрешните в мисълта си, подишайте дълбоко и като се успокоите, легнете си. Сънят ви ще бъде добър и укрепителен. Дълбокото дишане успокоява нервната система.“[109] [107] Учителят. Възможности за щастие, съборни беседи, 1941. София: Литопечат, 1942. 122 с. [108] Учителят. Възможности за щастие, съборни беседи, 1941. София: Литопечат, 1942. 115 с. [109] Учителят. Възможности за щастие, съборни беседи, 1941. София: Литопечат, 1942. 122
към текста >>

165. Лалка Кръстева - Крум Въжаров (1908- 1991)

1997 г. получих писмо от Питър Шерър, в което ми съобщаваше, че Учителят Петър Дънов му се явил и продиктувал едно писмо за Лалка Кръстева. Молеше ме да й го предам. Питър не познаваше Лалка Кръстева, никога не беше я виждал, а само знаеше за нея от някои други англичани, които аз бях водила при нея. Питър не беше в течение на нашия братски живот. Веднага посетих Лалка и й преведох писмото. Като чу текста на писмото, тя се разплака от радост, че Учителят мисли за нея, после се успокои и ми каза: „Питагор е плащал да плюят учениците му, а нас без пари ни плюят.“ Помоли ме да напиша превода на български и да й го занеса. На другия ден тя се обади по телефона и ми каза: „Мария, това писмо да ми е за надгробно.“ Стана ми много мъчно, но трябваше да изпълня молбата й. След около седмица бях готова с писмения превод и го занесох на Лалка. Заварих я болна, на легло, с тежка инфекция на ръката. Близките й я завели в „Пирогов“ и след около една-две седмици тя си замина. Не успя да предаде книгите на един по-млад човек, така както бе написано в това писмо. Писмо до Лалка от Питър Шерър 30 октомври 1997 г. Към Лалка Учителят изпраща голяма Любов и наистина той чака да посрещне Лалка в небесния свят, когато времето дойде. Ще има време, когато присъствието на Учителя ще бъде почти реално в апартамента на Лалка; и има известно време. Ако Лалка бъде много спокойна и погледне малко нагоре, тя ще може да види Учителя, стоящ до нея. Той носи със себе си плътно плетен топъл шал, вероятно
към текста >>

166. Последни дни - Крум Въжаров (1908- 1991)

около 15,30 ч. - Да се посадят на гроба след 40 дни житни зрънца, здравец и карамфил. - Да се погребе в нов гроб. - Да не се пресича гробът. - Да не се пее. - До 40-ия ден да се казват псалмите и молитвите за заминали, дадени от Учителя. - След 40-ия ден дрехите да се изгорят или раздадат. Изпълнихме този ритуал и се сбогувахме с нашия обичен брат Крум. Благодарихме на Бога и на Учителя, че той беше сред нас и ни дари с голямо духовно богатство. По-късно, когато малко се успокоих след заминаването на Крум, осъзнах, че от момента, в който започнах съзнателно духовна работа с Крум Въжаров, до момента на неговото заминаване бяха изминали 22 години. Това точно съвпада с времето на духовната школа на Учителя, която е продължила също 22 години. Съобщих на всички приятели в чужбина за заминаването на Крум Въжаров. Тук са публикувани малка част от писмата, които получих. * * * Писмо от Алисон Браун за Крум Въжаров 21 март 1991 г. Факсимиле 21 март 1991 г. Най-скъпа Мария, Аз искам да ти кажа, че това беше едно уникално въздействие на Крум, който ме вдъхнови да започна работа и изследване с Паневритмията тук, в Шотландия: неговата предопределеност, много силна чистота на ума, душата и тялото. Аз никога няма да забравя Мусаленския лагер и значението на Крум за обединението ни в една обща цел. Неговият ум беше действително „така чист и светъл като слънцето“ и той знае, че има моята безкрайна и вечна любов и уважение, където и да се намира и пребивава сега. Скъпа Мария -
към текста >>

167. Метод за придобиване на търпението - Влад Пашов (1902- 1974)

Метод за придобиване на търпението. Сега ще ви дам един метод за работа върху търпението: всеки от вас да вземе хиляда житни зърна. Ако при известни случаи проявите нетърпение, започнете да броите житните зърна. Първо ще броите до десет. Ако нетърпението ви изчезне, ще спрете броенето на зърната. Десетте зърна ще турите настрана. Ако нетърпението ви продължава още, ще броите до сто зрънца. Ако и при това положение сте още нетърпелив, ще продължите да броите зрънцата, докато напълно се успокоите. Ще си отбележите при колко зрънца сте възстановили търпението си. Този опит ще правите в продължение на десет дена. Колкото пъти проявите нетърпение през тези десет дни, толкова пъти ще броите житните зрънца. Броенето на зрънцата ще бъде бавно, спокойно, с пълно съзнание за опита, който правите. По този начин вие ще възпитавате нетърпението си. Колкото повече зрънца сте преброили през тези десет дена, толкова повече сте работили върху себе си. Като броите зрънцата, проявявайте почит към всяко от тях. Те са живи същества и всяко зрънце ще ви предаде нещо от себе си. Те ще ви заставят да мислите. Вие сте проверили този закон по отношение на приятелите си: когато се разговаряте с някой ваш приятел, в ума ви дохождат светли мисли, в неговото присъствие вие се чувствате разположени, а щом се отдели от вас, разположението ви изчезва, като че става някакво изпразване в ума и сърцето ви. Следователно като мисли за вас, всяко добро същество внася в ума ви някаква светла
към текста >>

168. Правила за писане на темите - Влад Пашов (1902- 1974)

Правила за писане на темите. Ще ви дам няколко правила, за да знаете как да пишете темите. Като започнете да пишете, успокойте се добре и започнете да пишете. След това прочетете работата си на глас високо, за да видите как ще се отрази върху ухото ви. Освен това проследете как се отразява върху ума ви и върху симпатичната нервна система. Ако и на двете места се отразява хармонично, темата е добре написана. Прочетете темата си два-три пъти наред, да видите как ще прозвучи на ухото ви. Ако на вашия слух се отрази добре, ще се отрази добре и върху ушите на другите; ако на вашите уши не прозвучи добре, няма да прозвучи добре и на ушите на вашите ближни. Ние изискваме от учениците нещо звучно, приятно за слушане. Всяко нещо, което е приятно и звучно за вашето ухо, може да се слуша и от нас. Освен това учете се да пишете кратко, отчетливо и идейно. Ще пишете бавно, спокойно, без бързане. Окултната Школа изисква от учениците геометрическа точност. Листите, на които пишете, могат да бъдат малки или големи, според желанието ви, но непременно правилни. Също така темата ви трябва да бъде чисто, красиво написана. Не е достатъчно само да се говори за красота, но да се постъпва красиво. Мнозина започват да пишат красиво, четливо, а към края се отегчават и почеркът им става нечетлив, неравен. Това показва, че са несъгласни със себе си. Това говори за известни недъзи в
към текста >>

169. Елементи на астрологията - Николай Дойнов (1904 - 1997)

паднали тези думи в детската душа на Фаетон. Разплакал се той и затичал при майка си. Тя го прегърнала и го запитала защо плаче. Хълцайки, той й разказал колко го е обидил Епаф. Вдигнала ръце Климена към Слънцето и се заклела: „О, сине мой, заклевам се в лъчезарния Хелиос, който ни вижда и чува, че той е твой баща! Нека той ме лиши от светлината си, ако не казвам самата истина! Иди при него в двореца му! Той ще те посрещне като свой син и ще потвърди думите ми!“ Успокоен от думите на майка си, Фаетон отишъл в двореца на баща си Хелиос, видял го отдалеч, седнал на златен трон, но не могъл да приближи до него, защото очите на никой смъртен не можели да издържат ослепителната му светлина. Щом Хелиос видял Фаетон, зарадвал се и сиянието около него станало още по-силно, Фаетон му разказал как Епаф всял в него съмнението, че не е негов син, и го помолил да го разсее, давайки му доказателства, че му е баща. „Ти си мой син! За да се увериш, поискай от мене каквото пожелаеш! Кълна се в свещените води на Стикс, че ще изпълня желанието ти!' Зарадвал се Фаетон от тези думи на Хелиос и го помолил да му даде само за един ден колесницата си с крилатите коне, за да премине с нея по Небесните простори. Потъмняло сиянието около Хелиос, щом чул тези думи. Умислен, той започнал бащински да го съветва: „Помисли, сине мой, преди да поискаш това от мене! Та нима смъртен може да седи в моята колесница? Даже никой от безсмъртните богове не може да я кара!
към текста >>

170. Каин и Евел - Николай Райнов

плодовете бяха обрани, небето се размъти и листата закапаха, умря Адам. И оплакаха го тогава синове и дъщери. Ридаеха Евел и Сета, плачеха Лина и Ада — и безутешни бяха синовете му и синовете на неговите синове. Само на Каина бе твърдо сърцето. Че той бе ял от Дървото на Познанието. Навъсен стоеше Каин, ала не ронеше сълзи. Сухи бяха очите му, защото не рачеше да жали по смъртници и да рони плач по мъртъвци. А трябваше, по Божия повеля, синовете на Човека да принесат жъртва, за да се успокои душата на баща им — и да наследят милостта на Вечния. И огради жъртвеник Евел, та сложи животни за всесъжение пред Господа. Защото бе пастир. А Каин тури плодове от земята, която работеше. Защото бе земеделец. И угодна бе пред Саваота жъртвата на Евеля, а Каиновата не прие — заради греха, що бе сторил, когато остави Ада, жена си. Смеси се димът на жъртвата Каинова с праха на земята — и пламъкът угасна. И разгневи се Каин на Господа, та в страшни слова изрече клетви към небето. И намрази Евеля, своя брат — люто го намрази поради жъртвата и още поради жена му Сета, която бе някога възлюбил, а тя не беше го обикнала. И страстно безумие разръфа сърцето на Каина — както буря раздипля тъмни небесни облаци. Защото над него още съскаше клетвата на Сатанаиля — и душата му трябваше да се разкъса от страст по смъртна жена. Черно стана пред очите му, а погледът му се премрежи от страстна мъгла. И в спомена му се ломеше сластно движение на гола женска снага, а пред погледа му играеше измамливо тяло: —
към текста >>

171. Отворените двери - Сава Калименов (1901 - 1990)

при мене всички обременени и страдащи, и аз ще ви успокоя“.. Къде можем да намерим Бога? Къде най-лесно и най-близко до всекидневния си живот можем да го намерим, за да пием изобилно от освежителните струи на неговия живот? Где е. този храм, храм истински, храм не принадлежащ на никоя секта, храм неопетнен, неосквернен и неразрушим, в който Бог наистина живее и дарува и в който можем да подслоним изморена от изпитанията на живота глава, да си отдъхнем и отпочинем, да почерпим нови сили, да се възродим и обновим? Природата е великият, истински и вечен храм на Бога, в който ние винаги и сигурно можем да Го намерим, стига да бъдем достатъчно скромни и искрени в стремежа си. . . Природата е нашата майка хранителка, природата е нашата истински велика учителка, природата е вечно неизчерпаемият извор, от който ние можем да черпим непрестанно, без да се страхуваме, че некога може да се изчерпи: този извор има за всички и за винаги. О, бедни и жалки хора, вий, които умирате от глад и жажда само на една крачка от безкрайното изобилие, което природата ви поднася всеки ден, не ще ли отворите вий очи, не ще ли протегнете ръце към неизмеримите блага, които ви заобикалят, които са на ваше разположение, които ви се предлагат, и без които вашия досегашен живот е заприличал на живота на окаян просяк? Вашата торба е празна, само затуй, защото закъснявате да се явите на времето и на мястото, където се раздават скъпите за живота ви подаръци. Затова, защото закъснявате да отидете там,
към текста >>

172. Човек - Сава Калименов (1901 - 1990)

очите си и се опитай с един поглед да обгърнеш безкрайната звездна нощ, в която милиарди и милиарди светила като златни точки сияят далече над тебе... За какво ти говорят звездите?. . . Имаш ли слух да дочуеш техния глас?... Успокой немирния си ум, който е свикнал да тича само подир суетата на земното, разтвори душата си, и, във вътрешната тишина, ти ще доловиш техния глас, тяхната песен. Както радиоапарата долавя думите, речите, звуците, изпращани от хиляди и хиляди километри, така и ти ще доловиш тяхната песен, ще доловиш техните думи, отправени към тебе. В теб има същия този апарат, и даже много по-съвършен от радиоапарата. Твоята душа е този жив, съзнателен и неразрушим апарат. За какво ти говорят звездите? — Виж, милиарди златни точки трептят в безкрайните пространства, пращайки ти своя привет. Какво искат да ти кажат те? — — „Човече, колкото малък, слаб и нищожен да се мислиш, в тебе е положено едно зърно от вечността, пред което е безсилна всякаква смърт, всякакви житейски бури и несгоди. В теб живее безсмъртния Божи Дух, и Той не ще те остави завинаги да останеш в тъмнина. — Той ще те изведе към светлината.“ „Какво нищожество е човекът“ — си казваш понякога ти, а не знаеш, че в тебе се съдържа цялата вселена... Ако би могъл само да проникнеш всецяло в дълбината, която се крие в тези думи! Ти си микрокосмоса на цялата вселена; ти си, в умален вид, цялата вселена. Всичко, което съществува в нея, съществува и в теб. Всички земни и небесни неща имат своето
към текста >>

173. Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Георги Радев (1900–1940)

и мускулна отпуснатост - очевидно като реакция. Ако един силен сензитив възприема въздействието прав, той бива силно отблъснат назад при едноименно облъчване, особено ако то е насочено към горната част на тялото. Продължи ли се въздействието, субектът пада в хипнотичен сън, като минава едно по друго в различните му фази: силна внушаемост, каталепсия, сомнамбулизъм, летаргия. Разноименното действие упражнява, напротив - според степента на сензитивността - освежително, приятно, успокоително и благотворно влияние. Температура, чувствителност и мускулна сила обикновено се намаляват. У силни сензитиви туй може да стигне до анестезия и до пълна парализа. Ако субектът е прав - при разноименно облъчване, той се силно привлича към експериментатора. Ако е бил в хипнотичен сън - събужда се. Положителното лъчение изобщо поражда по-приятни усещания от отрицателното. То оставя у повечето сензитиви едно радостно и леко чувство. Отрицателното, напротив, настройва тъжно, мрачно. Особено са характерни тия явления при въздействуване с цветни лъчи. Вкусови усещания. Положително намагнитизираната вода - както вече имахме случай да изтъкнем - предизвиква у сензитива усещане на кисел вкус. Такава вода е приятна и лека за пиене, свежа и дори ароматична. Отрицателно намагнитизираната вода действува алкално, основно, тя е блудкава и крайно неприятна за вкуса на сензитива. Причинява дори повдигане. Действието на анимизма върху сензитивите се проявява и чрез зрителни усещания. Дори и слаби
към текста >>

174. Притчата за самарянина - Георги Радев (1900–1940)

прилагането на великия закон, той се отзова пред един тъмен въпрос: „А кой ми е ближен?" Тук, именно, лежи мъчнотията за философския ум. Защото, ако е въпрос за Бога, за Цялото, философският, религиозно настроен ум все пак лесно ще определи отношенията си към него - той ще го одари с всички атрибути на Вечното, Безначалното и Безграничното, па ще се отдаде на онова абстрактно обожание, което е присъщо на религиозните мислители - Denkmystiker, както ги наричат немците - и ще се успокои. Ближният, обаче, не е метафизичен въпрос. Той е човек облечен в плът и кръв. Той е: баща ти, майка ти, братята ти, сестрите ти, жена ти, децата ти, с една реч всички живи човеци, всред които животът ти протича. С хората, с които живееш, с които има да работиш, няма какво много да философствуваш - ти трябва да действуваш, да постъпваш И затова законникът иска мярка, иска критерий за преценка. Но и тук той дири преди всичко теоретична основа за своята етика. Извисен на върха на спекулативната мисъл, той само отдалеч вижда очертанията на плодородната земя на Милосърдието, дето тече „мед и масло", вино и елей. И наистина, френологично погледнато, над горната част на челото, дето се намират центровете на причинността, на философската и спекулативна мисъл, се нахожда зоната на алтруистичните и хуманни чувства, центъра на милосърдието. Спре ли се човек - подобно законника - по стръмните върхове на философското умозрение, не навлезе ли в плодородната долина на милосърдието, втората част от
към текста >>

175. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

резултат от анормалното натрупване на зелените и синьо-зелени лъчи. Жълтата светлина действува укрепително върху нервната система. Въведете един угнетен душевно и нервно изтощен човек в стая с жълти прозорци, в която преобладават интензивните трептения на жълтата светлина, и той ще се ободри, ще добие охота за разговор и за мисъл. Аналогично почти действува и оранжевата светлина — тя създава повече самоувереност и повдига личното самочувствие у човека. Синята светлина действува успокоително на нервната система и уталожва нервната възбуда. Зелените лъчи действуват лечебно против преумора и т. н. За тяхното вътрешно, психично влияние за сега не ще говоря. Всичките тия данни подлежат на опит, и, следователно, всеки може да ги провери и да използува оня извор на енергия, която се крие в цветните лъчи.4) И така, слънцето е онова хранилище на жива енергия, която кърми цялата слънчева система, както кръвта храни тялото. Цялото разнообразие, което съзираме в живота на земята, не е резултат само от космичната ориентировка на земята към слънцето — именно, наклона на земната ос към еклиптиката. Думата ми е за оста на земята, която е наведена към плоскостта на еклиптиката на около 230 26’, факт. който обуславя разнообразието в климатично отношение, разпределбата на земната повърхнина на пояси: горещ, умерен и т. н. Та казвам, че онова разнообразие от условия, от които зависи развоя на целия органически свят на земята, не се дължи само на механичното ориентиране на нашата планета
към текста >>

176. Действие второ. - Велко Петрушев

се, изкушение, отпред лицето ми! Изменнико клети, ти ли отрови Девор?! Где е Девор? Къде си го отвел? Кажи по-скоро, защото страшна е съдбата ти! (3емон напуща Ханан. Просълзи се Ханан и громко извика Девор, Девор, сине мой, где си? Не чуваш ли моя зов, не чувствуваш ли моята сила, не те ли озарява моята светлина? Ето, аз протягам десницата си. Ела, събуди съвестта си и чуй скръбните стенания на светящите твои братя в царството на светлината; тe никога не ще се успокоят, докато не се завърне Девор в царството на необятната любов. (Ханан наведе глава и тръгна да търси Девор). 3 е м о н . Бунтовник такъв! „Изменник“ ме нарича и „убиец на живота“. Той не знае, че аз имам власт да го погубя и завинаги да не смущава силите на моето царство. Дошел е тук да внася смут, непокорство и страх в моите поданици, Такъв не трябва да живее! На всека цена аз трябва да се справя с него! Но, трябва да побързам докато не е срещнал още Девора и го отвлече с себе си. Ала защо някакво странно чувство смущава волята ми. И страх обзема сърцето ми ? Това чувство ме плаши! Не! Славния 3емон трябва да царува, и срази всеки противник! Неговото царство е силно, защото има ключовете на смъртта! Всяка сила, която не се подчини на моята воля, бива пленена и отведена в тъмното царство на смъртта! А всяка сила, която се покланя на моята воля, бива отвеждана в царството на страстните удоволствия, където животът е сладък сън. Светлата Дева аз откраднах и я
към текста >>

177. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

човек, който преследва вашето семейство, това е дядо му, който се е вселил в него, за да продължава да те измъчва. -Я да мълчиш! - извиках колкото ми стигаше гласът. - Веднага да млъкваш! Избухнах преди да разбера какво правя. Затупах земята с крак и крещях отгоре му, и гатерът на мустака му замръзна, без да дореже последната му проповед. Следващото нещо, което помня, беше как брат Иван ме отвежда за ръка настрани от двамата приятели. Децата са лапни-шарани и беше лесно да се успокоя. Обиколихме огромния кръг на поляната, кухнята под гъстите лещаци, след това се търкулихме на тревата, и той ми разправи как бил във военното училище, как попаднал в затвора, заради нежеланието да се подчини на военната дисциплина и пр. Премълча опита си за самоубийство и временната си слепота, която го бе довела тук да търси утеха като градинар на братството. Разказваше само анекдотите от миналото си, и се смееше от сърце. - Уплаши го до смърт! В мига, в който видиш несправедливост, нападаш като овен с главата напред! Трябва да се научиш да бъдеш пo-сдържан, лорде, или ще има да патиш! - Говореше глупости на тате! - казах аз. - Всеки има недостатъци. И аз, и ти, и всеки... - Меденото звънче пак задрънка в гласа му. Много го развеселяваше тази случка. - Наистина ли е бил военен? - И още как! Глупаво е да си военен, само че бях. И ми разказа този път подробно как останал сирак и как по-големия му брат решил да го прати във военното училище да се отърве от него. - А как
към текста >>

178. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

и насреща магарето на турчина пощръкляло се е въртяло в кръг, ревнало за любов, и турчинът се е мъчил да не се изсули на земята за едната срама пред прашасалото момче, а то пък е бързало да отмине, да не се разсмее и да яде пердаха. Но после се връща, и „Чокш чокшчокшчокш!!!...“ успява да хване синджира, дето служи за юлар, и поукротява магарето, колкото турчинът да може да скочи здрав и читав на земята и да перне дългоушника си през където трябва, за да се успокои. И да седнат на разговор под едно мешово дръвче. * Оставаха още четири часа път до Варна и почивката беше добре дошла. Вуйчото на Константин (така се казваше момчето) с удоволствие прие поканата на турчина да хапнат заедно в крайпътните дървета, дето имаше чешма с корита за поене на впряга на пътниците и два-три дънера, подпрени на камъни и одялани като седалки. Небето бе оловено, но не бе кой знае колко студено. Това да не ги лъже само че, каза турчинът, като нареждаше на покрития с кърпа дънер питка, пестил, пастърма. Морето било много бурно от дни и хубаво, че не се излъгали да вземат гемия от Бургас, защото не се знаело какво е могло да стане. Лошо, лошо било таз зима и утре щели да правят молебен варненци на скелите с владиката да се смили Бог, че лошо. Константин бързо хвърли поглед към вуйчо си, който също нареждаше на тях каквото им беше останало - студена варена кокошка и още по- студена баница. Вуйчо му бързо обясни на български, че турчинът бил християнин от варненските и че не
към текста >>

179. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

брат. Обича го наистина. Но не заради качествата му, а защото й е брат. И може би затова, че малкият сам много я обича. С баща му толкова рядко на семейната сцена през онези ранни години - Петър непрекъснато търси нейната близост, просто е залепен за нея. След много години тя разказва един епизод от ранното си моминство, когато баща й се показва, за да доведе вкъщи един кандидат, който е избрал за нея и от който тя е в ужас. Петър, вече бая момче, се притиска,към страната й да я успокои и й стиска ръката за кураж, сякаш иска да каже, че няма да я даде, щом не го харесва. И когато след настояването на отец Константин Мария побягва разплакана да се скрие вкъщи, Петър тича с нея все още вкопчан за ръката й и двамата бутат в объркването си изправените върлини до вратата и те се разсипват шумно зад гърба им, и вече вътре той я успокоява: „Не бой се, не бой се, како, няма да стане тази работа, ще се разсипе като върлините зад гърба ти!” Така или иначе, щом не знаем особени подробности за Петър, може да предположим, че е бил здрав, че е бил дете с децата на Хадърча в първите две години на живота си, когато майка му е живяла там, и е тупуркал около двора или вътре в кухнята. А после, когато се преместват за постоянно във Варна, е тупуркал с останалите деца на улицата. Спомените му са от Варна; не помни първите си стъпки в Хадърча. Когато се записва в университета на Дрю на двадесет и четири годишна възраст, така и попълва регистъра: „Роден във Варна, България“. Така. И като
към текста >>

180. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

му се наслаждава. Защото ви казах, че да гледаш е едно, и всеки гледа. Но да виждаш е по-друго. И като седнеш там, и като заброиш зърната на броеницата, и като ти донесат кафето, дето три пъти си е играл кафеджията да го дига и да го сваля над пясъка връз печката, в който е било заровено джезвенцето, за да дигне истински гъст каймак, и като се загледаш над тази сребърна лъснала пустота над Дунава, и като заспуска леките си кърмъзени пердета залеза над западната врата на света, за да успокои душата ти и да ти даде да се доближиш до Твореца си и да се приготвиш за сън, за мириса на пускащите влагата си фунийки в горната махала, зюмбюлите, гюловете, и като запотъва душата ти, трябва да оставиш в нея открехната една тясна цепнатина само и да чакаш без думи оттам да се вмъкне като последна твоя мисъл, преди да заседнеш в пълната си медитация, четирийсе и шестия стих на „Паяка“ от Корана: „Това, което е дадено на нас, е дадено и на вас; нашият Бог и вашият Бог са един, и на него се кланяме.“ И тогава гледането ти на тази красота магически се превръща в съзерцание на Божието величие, и ти провиждаш. Виждаш. Обикновено този е мигът, в който вдигаш филджанчето и сърбаш звучно (макар и тихичко) глътката кафе да чуе вечерта, че си провидял... и въздишаш блажено след глътката, и посягаш, и хапваш локума на клечка от чинийката пред себе си, защото трябва да се върнеш тук долу - не трябва да се прекалява. Атестат на Петър Дънов за завършване на Богословското училище, Свищов Има десетки
към текста >>

181. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

не се е оставил в ръцете му за дългото пътуване. Тази мисъл се стрелкаше в главата на Петър всеки път, когато кризата идваше, и едно малко сигнално звънче звънваше в съзнанието му: „Трябва ли да споменаваме Божието име, щом става дума за такива дребни неща като тази история с лимона?“ - Дайте му лимон да смуче, като му стане лошо, за Бога! - надигаше кресливия си глас еврейката . - Намерете му лимон, или ще умра ей тук пред очите ви, както ме гледате! Мъжът й се мъчеше да я успокои; тихичко се опитваше да я убеди, че бедното момче не е виновно и нищо не може да направи, но това само й даде нов повод да избухне: - Знам, че той нищо не може да направи, ами приятелите му? Те могат! Те трябва да му намерят лимон да го смуче всеки път като му прилошее. Или и те не трябва нищо да правят! Така ли? - Къде да намеря лимон? - попита умолително отец Куцак. - Моля те, не се сърди! Попитах моряците, и мичмана даже попитах, но нямат. - Още питай! Питай! - тя се беше изправила с целия си ръст, наистина ядосана този път, и се обърна към целия трюм. - Ей, вие! Кой има лимон, а? ... Виждаш ли? - прониза тя с поглед отец Куцак. - Питай! Италианците бяха започнали да се смеят, като си подхвърляха някакви закачливи забележки. - Какво казват? - попита мъжа си еврейката. - Момчетии! - успокои я той. - Казват, че имаш хубав глас и че трябва да станеш певица. На италиански песни. И докато италианците избухнаха в смях, като разбраха, че мъжът й преведе идеята
към текста >>

182. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

наоколо, имаше само трима неамериканци: Ривоире от Италия, Хетман от Финландия и Теобалд Аугустус Смит от Ямайка (ако Британска Ямайка можеше да се приеме като нещо неамериканско, разбира се). Останалите седемдесет бяха яко подготвени вече американски студенти; лакът до лакът с него в най-престижния университет в най- аристократичния квартал, на най-английския и най-благоустроен град на Съединените щати. Не беше шега. Нямаше я вече бащинската, прегръдка на вековната дъбова гора и успокояващото чик-чирикане на птиците й, с което той се разделяше само в края на седмицата за стимулиращата динамика на големия град през реката. Нямаше я универсално приетата толерантност към емигрантите. Нямаше го дружелюбното дърдорене с нюйоркските работяги с торбестите панталони. Нямаше ги шегите на Юфам и Милей, нито усещането за „чичко учителя“. Вместо мешавицата на величествено красиви и мизерни тухлени сгради, тук бе чист паваж, паркове, тротоари, европейски площадчета и квартални и градски градинки и паркове; вместо богаташи и народ, тук бяха тежки граждани от горе до долу - беднякът бе вън от картината. Не се иска много въображение, за да се усети огромното напрежение, на което Петър Дънов се бе подложил с предприемането на тази нова крачка. * Бостън от него време е нещо, което заслужава да се види. Пренаселен е като Багдад по времето на Харун ал Рашид, само дето хората не си живеят над дюкяна, а в къщи с градинки по на пет-шест километра от канцелариите си и всеки ден трябва да ходят
към текста >>

183. I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части - Георги Христов

Това е неразбиране на живота. Не само общо хората не се разбират, но и религиозните, и духовните хора, които са начело, които мислят, че имат връзка, общение с Бога, които мислят, че имат правото да ръководят, и те са изгубили правилното разбиране на живота. Аз ви говоря Истината. Другите, не че не искат да ви говорят Истината, не че умишлено я укриват, но това е естествено за тях. Когато на някой човек се забие един трън в крака му, той става нервен. Извадете тръна му и той ще се успокои. Следователно, ако днес съвременните хора са лоши, то е защото всеки си има по един трън в плътта, който не го оставя на спокойствие. Апостол Павел казва, че си имал един трън, който не му давал мира4. Аз не съм срещал човек, който да няма трън. Докато този трън е в нас, не можем да мислим разумно, не можем да разсъждаваме правилно. Нашата философия е изопачена вследствие на този трън. Извадете тръна и ще имате една правилна философия за живота. Сега съвременните християни питат какво нещо е християнството, каква религия е то? И разказват, че християнството това било, онова било. Не, не, Бог е Любов, която трябва да съедини хората да живеят в любов, в мир и в братство, а дали те са царе, управляващи и какво положение заемат, това са второстепенни неща. Всички хора трябва да живеят по любов, братски, трябва да имат взаимно уважение. Всичко трябва да разделят по братски; не по един насилствен начин, а по един доброволен и съзнателен начин. Щом засегнем този въпрос, пораждат се други
към текста >>

184. 5:30 ч., 23 юни [петък], 1922 г. - София - Георги Христов

цел е Божието дело, материалните работи са посторонни. Едно зло има, мнозина са влезли в Братството не да внасят, а да изнасят. Ако Божието дело в България успее и вашите работи ще успеят. То ще успее, но за вас е важно във вашите години да успее. Между вас има една дисхармония, която идва от външния свят. Голямата ви грешка е, че вие в 10 години изчерпахте всичката енергия на Братството все за българския народ и за Църквата и сега съм затворил крана. Сега ще гледаме да се успокоим, спокойствие трябва. Работите си вървят по свой естествен ред. Ние сме в един свят на личен егоизъм, за това гдето влезете, използвайте другия. Туй Учение, което аз ви проповядвам, от 2000 години никой не ви го е проповядвал. Не мислете кой съм аз. За да ме разберете, елате и стойте половин година при мен в мълчание и ще ме разберете много повече, отколкото да ви говоря цял ден. Не се спъвайте на личността ми, вие трябва да се запознаете с великия Божи закон „Абсолютната Истина“ Във вашето съзнание не трябва да има раздвояване, аз съм дошъл да изпълня Волята Божия. Сега за смърт не говорете и за старост не говорете. Ще стане смяна на службата, в по-висока длъжност ще ви се разшири съзнанието. Сега ще се борим с Църквата, в която Черното братство действа, за да задуши Новото течение. България можем да я направим на каша, но няма да оставим да се опозори Божието име. Никакъв компромис! Всеки от нас ще прояде корема на оня крокодил, който ни глътне. Този строй ще го съборим. Народът е
към текста >>

185. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

празник. Прежуря слънцето. В маранята присвирва щурче. То иска да ни каже нещо. О, ето какво е било. От хоризонта на югоизток се надига едър плътен облак. Ще вали. Щурчето знае това преди нас. Небето се покрива с хладна мръщина. Проехтява далечен грохот и първите капки, осветявани от слънцето, тупват, като че някой хвърля с шепи от небето скъпоценни елмази. Тупкат капките по прашния път край нивата, зънкат в класове, гъделичкат кожата по гърба през тънката риза. Заглъхва гръмотевицата, успокоена като глас на човек, който след гнева си е зърнал усмивката на дете. Пред очите ми се извисява с живи тръпнещи багри небесната дъга. Птици се стрелват, като че идат от този седмобагрен свод, и политват нагоре, отнасяйки своята пресеквана от вълнение песен. Тръгваме обратно към селото. Там имаме сайвант, застлан с ръжена слама. Ние спим на тези сламени одри като върху ложе, стократно по-хубаво от това на Соломон. Колко малко дворци има по земята, където сънищата са така вълшебни. Те идат тук над простия сайвант по тънки копринени нишки. Изпращат ни ги среднощните съзвездия и оня огромен небесен пояс, с който е препасана вселената.“ В дневника на Ачларската комуна не са описани никакви събития, които биха направили тази книга интересна от приключения. В нея са описани нашите безбурни слънчеви видения и някои детински наивни и смешни неща. Млади и неопитни в селската работа, ние понякога наистина вършихме и комични неща. Ето други страници от моя дневник: „Ачларе, април. Работен ден Ние
към текста >>

186. Георги Томалевски - Георги Христов

. Останах сам в една селска, непозната къща, легнал върху чергите на един диван. Болките са адски. Веднага при мен идва жената на Мильо - една сериозна, около четирдесет и пет годишна, висока селянка с необикновено дълбоки, замислени очи. Аз съм поразен от вниманието, грижите и тревогата на тази странна селска жена. Само моята собствена майка би могла да се грижи така, както жената на Мильо. Помолвам я да стопли вода в един съд и да ми даде една чаша. Врялата вода на малки глътки успокоява малко болките, но аз все не мога да се помръдна. Поставям си топла тухла на стомаха и така дочаках нощта. На няколко пъти усещах как с леки, нечути стъпки жената приближаваше до моето легло и слухтеше дали спя. Като че на това легло лежи не един непознат случаен пътник - приятел на нейния съпруг, а собственото и дете. В тия леки стъпки на босите нозе аз долових приближаването на чистата човешка любов, която живее в някои сърца. Аз видях човека в най-прекрасния му вид. В грижите на тази непозната селянка видях бъдното човечество, заживяло в мир, братство и взаимопомощ. Видях царството Божие на земята. Аз никога не ще забравя сестра Златка. Така се наричаше селянката с големите тъжни очи. В село Кавак-махале122 видях осъществена на дело Христовата любов. Селяните са премахнали оградите без закон. Цели махали живеят като едно семейство. Там жънат, копаят и вършеят задружно. Днес ожънват нивата на Иван, а утре на Тодор. И отиват всички вкупом с песни и радост. Тук хората са осъществили по
към текста >>

187. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство' - Русе - Георги Христов

протоколирането на дейността на русенската Братска задруга. Това може да се дължи преди всичко на вътрешни неуредици в управлението на стопанството. Известно е, че в стопанството на русенското Общество през лятото на 1923 г. пристигат младежи от София и други Братства в страната. Вероятно Никола Ватев се е оплаквал на Учителя за сполетелия го неуспех да постави на „добра организационна“ основа „комуната“ в Русе. С писмо от 8 май 1924 г. Учителя му отговаря от столицата като го успокоява, че „всичко постепенно ще се изправи“. Но той в достатъчно ясна и категорична форма изказва неодобрението си към организационните начала на русенската комунална задруга: „Не се уповавайте на човешките разпореждания и уредби. Доброто, Любовта с устави не върви, тя е свободна“. Поради усложнената вътрешнополитическа обстановка през лятото на 1923 г. и 1924 г. общи събори на „Бялото Братство“ не се провеждат. Местните вестникари обаче не пропускат случая да се изявят на публицистичното поле с атрактивни коментари по тази проблематика. Така във в. „Русенска поща“ в началото на август 1923 г. се появява редакционна статия под заглавие „Сезонът на Дъновистите. Столицата на белите братя“, в която се посочва, че последователите на Учителя по традиция през този месец уреждат в Търново, където имат „пространно имение с разкошна вила“, ежегодни събори. Застрашено от нарастващото влияние на Учението, търновското свещеничество отправило покана за диспут към Учителя, която според вестника той
към текста >>

188. Заселване на първия член на комуната в Арбанаси – края на септември, 1920 г. - Георги Христов

преди да си легна, и започнах с песента „Тебе поем...“ Обикновено тази песен се пее като вторият куплет (И молим Ти се, Боже наш) се повтаря три пъти. Но аз продължих 30 пъти. Почувствах, че някакво светло същество се молеше чрез мене и реших да не го прекъсна. Пеенето продължи. Сега вече съм на колене и сълзите капят! Ето вече 50-60 пъти пея същия куплет: „И молим Ти се, Боже, наш...“ Минаха се час, два, три, а аз съм все на колене, пея и плача... Най-после към полунощ се поуспокоих и отидох да спя. Приблизително подобни състояния съм имал и друг път - силни молитвени моменти, но това, което току-що описах, си остава единствено за през целия ми живот досега. Изминаха зимните месеци в полезни занимания без да ги усетя. Настъпи свежа пролет - 1921 година. През цялата пролет и лятото работих с голяма енергия, преданост и любов. Съзнавах и чувствах, че и Учителя през пространството следи и контролира моята работа и се стараех да бъда изправен във всяко отношение, за да не би някъде да допусна нещо ненаправено както трябва. Най-първо разрових лозето (двете лозя в двора на Колибата), около два декара и половина, и другото, отвъд Беляковското шосе, тъй нареченото Дойново лозе, после празно място - нива - още два декара. След това почнах резитбата, която също така извърших правилно и навреме. През април и май извърших окопаването на лозето сам, без ничия помощ. Чувствах изблик на голяма сила и енергия и за умора дума не можеше да става - просто летях с мотиката по редовете.
към текста >>

НАГОРЕ

2.8689291477203