Търсене в текстове за 'успоко'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

цвят, казва той, който събужда надеждата и ума към дейност. С тия няколко данни за червения цвят неговото значение далеч още не е изчерпано. Напротив, това може да бъде само като повод за по-нататъшни проучвания и наблюдения. Обратни действия на червените лъчи има синия цвят. Той също се счита, като един от силните цветове със специфично въздействие, както в психологично, тъй и физиологично отношение. Докато червените лъчи имат в основата си възбуждане, сините лъчи напротив, успокояват. Докато червените лъчи носят чрез зрителните възприятия топлота, сините носят студ. Самия Oskar Ganser е правил наблюдения над себе си, като е употребявал разноцветни стъкла. Той забелязал, че при сини очила чувствувал студени тръпки по гърбът си и настръхвал. И затова той препоръчва, пък и сам е правел опити с успех, синия цвят при възпаления, треска, нахлуване кръв в главата, нервност. Същото препоръчва и д-р Babitt. д-р Ponga, за когото споменах малко по-горе, е приложил тоя начин на лечение върху душевно болни като поставял буйно болни в сини стаи, където скоро се успокоявали и укротявали. Женевският зъбен лекар Ревард е открил, че сините лъчи имат и анестезиращо действие (упойват центъра на болката). Той карал своите пациенти да гледат една синя електрическа лампа известно време и след това пристъпвал към своите зъбни операции без болните да усещат никаква болка. Хора поставени в синя светлина за известно време, почват да не обичат много физическия труд, а стават склонни към
към текста >>

2. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тая тенденция, на природата към музикално изявяване, някои автори намират вложена не само у животните и човека, но и у растенията, дори и в „неодушевените" скали и пясъци. Ето до какви именно данни хората са се добрали в изследванията си в това направление. Всекиму е известна оная приятност, която човек изпитва, когато се намира край брега на морето, дето в упоение слуша монотонната, същевременно приятна негова песен. Тя го отнася далеч от околния мир, окрилява душата му и успокоява сърцето му. Понякога песента на морето е тиха като сладък шепот, понякога бурна и могъща. Поетите, чиито чувства са тъй отзивчиви, най-добре разбират тая песен на природата. Но има морета, които пеят малко особено. Такова е червеното море. При тихи дни, когато се носи глухия шум на крайбрежните вълни, се чуват същевременно далечни провлечени звукове, които арабите наричат „плач на морето". В планината, даже и профани в поетичното изкуство, долавят красивата песен на планинското поточе или „сладкия ромон" на горските листа. Дори бумтенето на водопадите крие в себе си особена мелодия. Братята Хеим твърдят, че в шума на водопадите може да се чуят ясно акорди С-dur (do mi sol) и ниското fa, което не е от този акорд. В големите водопади се чува ясно това fa, което обикновено заглушава останалите, но в по-тихите се чува ту do ту sol, даже в няколко октави. Тиндал обяснява това с непрестаното пукане на водните мехурчета от падане на водата. Прочутата Финчалова пещера на о-в Стаф (от
към текста >>

3. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

центростремителните нерви и на трето место, тя оказва влияние и върху чувствителните и двигателни психични центрове, както и на множеството подразделения намиращи се между тия три категории. По-подробна е класификацията на Д-р Гордони Дроста, професор по психология в Хаванския университет. Според него, музиката указва прямо влияние върху главния и продълговатия мозък, въз основа на което той дава следната таблица: МУЗИКА - възбудителна - веселата, фантастичната, религиозната; - успокоителна - детската, меланхолични; - двигателен рефлекс - военната, валсовата, хороводна; - чувствен рефлекс - възбудителна, уморителна. Разбира се, че и тая класификация е дадена много общо, без да се вземат под внимание инструментите, атмосферата, температурата и пр., които имат също тъй свой дял във влиянието на музиката. Но общо това влияние може да се изрази в две главни прояви: възбудително и успокоително въздействие. Синел и Куртие са констатирали това влияние, както за кръвообращението, тъй и за дишането. И проф. Оршански е съгласен, че музиката има пряка връзка с продълговатия мозък, който от своя страна представлява връзка на всички движения в нашето тяло. И с това се обяснява влиянието, което оказва музиката върху всички тия движения на човека. Той дори твърди, че всеки звук има точно определено физиологическо значение за организма на човека. Д-р Гордони Ароста намира, че всеки инструмент, независимо от музикалното творение, което се свири, има също така определено влияние, особено
към текста >>

4. КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

— АНИМИЗЪМ Ако звездите се движат в пространството и във взаимно притегляне и отблъскване запазват всемирната хармония и движение, ако слънцето и луната следват неизменно своя път, оказвайки признато влияние върху живота и развитието на всички същества на земята, ако растенията със своя дъх донасят успокоение и радост, замайване, а понякога и смърт на вдъхващия аромата им, ако всичко в природата е подложено на такова взаимодействие и ако всичко следва закона за причина и последица, може ли да допуснем, че само човекът е освободен от взаимодействието в природата? – Проявите на живота идат да ни докажат обратното – и човекът, който е също живо същество попада под общия закон на взаимодействието. – И хората си въздействат един на друг, обаче това взаимодействие не е толкова силно, за да го схванем с нашия ум, но все пак достатъчно силно, за да го почувствуваме. Нещата съществуват независимо от това, дали ние знаем за тяхното съществувание или ако знаем, независимо от това, дали сме могли да ги класифицираме и подведем под определени норми и закони. Кой не е чувствувал промяна в настроението при срещата с любим приятел, лъхващ радост и живот от себе си и около себе си? Попаднали във весела група, нашата мрачна гостенка „тъгата" ни напуща, разсейвайки се като мъгла пред лъчите на пролетното слънце. А и обратното се случва – скръбта на близкия обзема и нас, тъгата на един помрачава радостта, разваля веселото настроение на цяла група. Силен индивид, който вярва мощно
към текста >>

5. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

оженила, вече искала да играе на мегдана. но мъжът ù го било срам и не я пускал, наказвал я строго и искал да я отърве от този ù навик да играе в огъня. Но жената напоследък полудяла. Все същият кмет, познавал и други двама братя гърци, работници, Димитър и Яни Карадинизлиеви, които през месец май ги „прихващало" всеки два-три дни. В такъв случай им поднасяли на керемида огън с много тамян, който те жадно поглъщали, викайки „уф! уф!" Колкото повече пушек гълтали, толкова повече се успокоявали. Дядо Стоян Койнов 63 год. от с. Ургари съобщава, че доскоро в селото нестинари са били Петко Миню, Георги, баба Добра Барцурка, Дядо Енчо Киро, Васил Кехая Петков. Нестинарите прегазвали огъня напред назад. „Ти'й, обяснил дядо Стоян, куга додеши време в май месец, пу свити Кустъдин, имъши тук зборуве, панагири. Тугива гайдата ша зъсвири, ша идат на черкува, идат на аязмуту, туку ша земат да викат: въх — въх! ша земат да са къдят. Току ще да стъкнат идин огин на мигданят, ношно време, тугива ша да земат да изтеглят огиня, да се разгури многу, разтръгнат гу, ша да земат да въхкът, ша земат тугива да играт ф огин'я боси, бес убуща, бес кълцуне, бес чурапе. Гайдъта свири и ти'й играят, ни им става ништу, краката хми ни изгурават! Околу полвина час играт ф огин'а, ни хми става ништу. Излизът ду кра'я ф огин'а, ама флизът пакъ вътре. И тъй ша пáнии кърпа ф огин'а, ут този чиляк и тя ни са фашта, ни гури. Играт, йграт колкуту пулвин час ши излагат ут огина чи пак
към текста >>

6. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

на години с непосилен труд. Есперантисти! Докажете днес, че вие не сте били случайни гости в есперантското движение, а че вие с дълбоко съзнание сте прегърнали есперантската кауза и сте работили за нея като сериозни дейци, чиято работа не може да се парализира и обезличи от бурите на обществения живот. Помнете, че сте есперантисти и се гответе да подемете с още по-голяма жар вашата културна н народополезна дейност веднага, щом общественият хоризонт се поразведри и настъпи успокоение в страната. Много бури минаха, между които и продължителната световна война, но те не можаха да погребат Есперанто : те минаха, есперанто остана. Ще се преживеят и днешните тежки времена, ще дойде ден да бъдат забравени. Но и сега, и тогава, Есперанто ще живее и цъфти, той не ще бъде забравен. Бъдете достойни за него. Не падайте духом и не мислете, че всяка дейност за култура и просвета е невъзможна. В настоящия брой на списанието даваме място на преводната статия „Оомото”. като не се ангажираме с идеите на
към текста >>

7. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

брат, преминава в знание, тъй като съдът узнава след време истината. Къде е истината? В ония външни сплитания на обстоятелствата ли, или оная вътрешна психологическа връзка на нещата? Какво странно преплитане на вяра и знание! Няма знание, в което да няма вяра и вяра, в която да няма знание. Те са два полюса на човешкия стремеж да търси и отговори на оня безпокоен въпрос защо? къде съм? къде отивам? Що ме заобикаля? Дали човек ще вярва или знае, не е важно, но той трябва да успокои, задоволи оня копнеж на познание – тревожния дух на човека. Както теорията на ,,електроните" и разни философски системи успокояват знаещия, учения, така и вярата в Бог, безсмъртие, добро, успокояват вярващия. Как се откриват вратите на вярата в науката и каква е тя в нея? Ние определяме науката като система от достатъчно обосновани факти. Но тя е и достатъчно скромна за да признае, че не може да владее (няма тая физическа възможност) цялата оная система от отношения, в и чрез която фактът съществува. Един факт е свързан и е в отношение на взаимно проникване с цялата вселена, с всичко онова, което е видимо и невидимо, известно и неизвестно. За разкриване на фактите, за нуждите и обясненията си, за да се попълнят фактите тъй, че да се мислят в една непрекъсната и безпротиворечива верига, из която да могат да се извлекат, науките прибягват до хипотези, върху които градят теории. Хипотезата, следователно е едно мисловно построение, предназначено да замести неизвестните, недадени факти – тя
към текста >>

8. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

свещеници, отиваше в голямата трапезария, където имаше фотьойл за него и малка маса и деветнадесет други маси пред деветнадесет статуи, представляващи деветнадесеттях династии. Когато монархът сядаше, дотичваха млади момчета и момичета със златни табли, върху които имаше месо, баници и кани с вино. Свещеникът, грижещ се за ястията, накусваше от първата табла, която после коленичейки поднасяше на Фараона; другите табли и кани поставяха пред предшествениците. Когато Монархът успокояваше глада си, напущаше салона. Принцовете и свещениците имаха право да ядат от ястията, определени за предшествениците. От стаята за ядене „Господарят" минаваше в салона за аудиенциите, не по-малко голям Там падаха пред него по лицето си най-високите държавни чиновници и най-близките фамилии. После министър Херхор, най-висшият пазител на съкровището, най-висшият съдия и най-висшият началник на полицията, му представляваше рапортите за държавните работи. Четенето биваше прекъсвано от религиозна музика и танци, през което време засипваха трона с венци и букети. След аудиенцията негова святост минаваше в страничния кабинет за да поспи малко. После той извършваше службата към Боговете с вино и накадяване и разказваше на свещениците своите сънища, според които мъдреците съставяха най-важните нареждания, които трябваше да реши негова святост. Но някой път, когато той нямаше сънища, или когато изясненията му се виждаха неточни, Негова Святост се усмихваше добросърдечно и заповядваше да направят
към текста >>

9. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

радост. Вън от това то не съществува. Мои приятели, искам да ви разкажа, защо влязох да работя в света. След като ме изслушате, вие ще разберете, как се идва в страна, за която нито см чула, нито помисляла нещо. Това, което ще ви разкажа, е една малка легенда. В Холандия аз бях в „römisch-katolische” църква, дето на хората се говори винаги за Божията Любов, за разкаянието на човека, а им се казва, че ако греши човек, ще отиде в ада. Говори се за изповед, а след нея, душата не получава успокоение. Един ден, силно раздвоена и разколебана в себе си, влязох в една голяма гора, седнах до едно дърво и заспах. Виждам жив сън: намирам се на едно място, дето душите се пробуждат и получават инструкции, нареждания в живота си. Намерих се в голямо учудване и запитвам: „Де съм?" - Никакъв отговор - Боже, аз съм тъй сама! Къде е светлината? Как ще се върна назад? Вървя по-нататък. Дойдох до една врата, която веднага се отвори. - Боже, де съм? Светлина! Отвсякъде светлина! Една голяма фигура, със съвсем черно лице се приближи до мене. Погледна ме с големите си бистри, но строги очи. - Боже, какво е това? – Ти не си за тук. Аз се уплаших и мъкнах, нищо не отговорих. – Аз съм Луцифер, първата светлина на Бащата. Обаче, аз исках да стана по-голям от Него и със своята светлина да спечеля световете. Тогава моят Баща ме отблъсна, и аз паднах до дъното на бездната и оттам отправих всичката си омраза към света. Светлината. която виждаш около мене, това са огнени езици от омраза, от егоизъм, от злоба
към текста >>

10. ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

дупки и цепки, които показват празнотата на вашето съществувание, вашата безсмисленост. В такъв вид ми се показвате - и на всички ония, които могат да виждат. В новата раса всички ще виждат. Но никой не ще влезе в нея, който не си е променил облеклото - достойно и прилично за ясновидското око. Само, който си е пречистил мислите и ги е одухотворил с любов, ще бъде приет в моята раса на бъдещето. Чрез вашите мисли си образувате собственото бъдеще: което мислите, това ставате! Чрез успокоена концентрирана мисъл образувате една форма от това, което желаете да постигнете. По тоя образ, ако го направите доста силен - ще се образуват условията и телата ви. Това е едно опасно знание. Защото вие имате егоистични желания. Вашето желание е да бъдете богат и прочут: да блестите, да надминете вашите съвременници по сила, богатство, знание или изкуство. И вие желаете духовното дори - само за да бъдете по-горе от другите. Затова не ви се дава още практическото знание за творческата сила на мислите. Вие бихте злоупотребили с нея за егоистични цели. И затова бихте замедлили развитието си - и онова на човечеството, на което всеки един от вас е член. Вие бихте усилили възспиращото влияние на личността - и попречили на развитието на Висшето аз. Едва, когато станете безкористни - едва, когато станете в по-малка степен роби на вашето жалко „аз" - ще се научите мигновено да творите видимото чрез силата на мисълта Това ще са научили вече децата на моята раса. Тяхното знание ще служи само за
към текста >>

11. ПРОЛЕТ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

осени личността, лицето се одухотворява, то добива онзи тънки, подвижни изразителни черти! Когато душата осени личността, това познават не само хората, но и всички други същества, Защото говорът на твоята душа намира ек в техните души! Птиците ще кацат на твоите ръце, без да ги е страх, звярът, укротен, ще се милва около нозете ти. Ти ще знаеш да говориш на един език, който те разбират, Тогаз всяка изговорена твоя дума ще има магическа сила в себе си: тя ще трогва, раздвижва, успокоява и ободрява. При общение между хората, когато личностите говорят помежду си, те могат да не се разбират винаги, но когато говорят душите, те винаги се разбират. Тогаз ти познаваш другите и другите те познават. В живота има дисхармония, защото душите още не са проговорили. Когато човек обича, душата, божественото в човека говори. Пробуждането на душата - това е възкресение, влизане в живота на безсмъртието, новораждане. Когато душата проговори, човешкото съзнание обгръща всички същества, човек чувствува, че във всички същества живее Единният живот, животът на Бога. Да познаем човешката душа, значи да разберем Вечното, Разумното. И това познание ще роди любовта към всички същества. Новата култура ще бъде култура на
към текста >>

12. ГОДИНАТА - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

европейски градове имало голяма психиатрическа болница, в която един от професорите бил известен по своята вещина и умение да лекува болните. Дохожда при него един милионер и води сина си, който бил психически разстроен. Бащата се обръща към този виден професор с думите: „Господин професоре, предоставям сина си на вашите грижи и лечения. Оставям и слуга на неговото разположение. Скъпо ще ви заплатя, но моля Ви да го излекувате". Професорът поел всички грижи за този млад момък и успокоил бащата. Обаче, един ден по невнимание младият болен като останал без надзор, избягал от стаята си и успял да се качи на покрива на зданието, което било четириетажно и оттам искал да се хвърли. Като видели това, професорът и слугите в болницата започнали отдолу да го увещават, да не прави подобно нещо, да почака малко, да донесат стълба, да слезе по нея, но нищо не постигнали. Донесли стълба, но болният отказал да слезе по нея. Мисли професорът, какво да прави. Ако изпратят някого при него, да го хване, той ще прибърза да скочи на земята и ще се убие. Един от лудите в същата болница гледал това трудно положение, в което изпаднали и професорът, и служащите и само се усмихвал. По едно време той се приближил при професора и му казал: „Аз мога да ти помогна, но ако ми дадеш известно възнаграждение". - „Колкото искаш ще ти дам, само помогни да снемем този болен.” - „Добре, почакайте малко. Дайте ми само един трион.” Донасят му трион. Тогава той взима триона и започва да стърже един от ъглите
към текста >>

13. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

за разпределението на кръвта в вътрешните органи. Кожното кръвообращение способствува за прилива и отлива на кръвта към вътрешните органи, С това се обяснява обезболяването и резорбиращото влияние на слънцелечението. Кожата е същевременно и огледало на кръвта, показвайки съотношението между вътрешното и повърхностно кръвообращение. Кожата е седалище на многочислени чувствителни и осезателни нерви, които предават външните възприемания на централната нервна система, като я възбуждат или успокояват. Кожните нервни разклонения са клавишите, по които играят слънчевите лъчи, а резонансът на тази игра се усвоява до най-дълбоко лежащите органи на човешкото тяло. Тъй се обяснява еуфоричното настроение, под влияние на слънчевите озарявания. От не по-малко значение е и екскреторната функция на кожата; тя извършва функцията на един добавъчен бъбрек. Тя е не само орган за отлъчване, но и орган за възбуда и абсорбция, за усвояване от въздуха и слънцето на всички ония малко още познати нам сили. Чрез кожата ние получаваме от слънцето изгубената витална енергия. Човек се храни не само с хляб, той се храни също с въздух, който е хлябът на дишането; храненето е не само стомашно, но и дихателно, чрез кожата. Не е още достатъчно уяснена ендокринната вътрешна, секреторна функция на кожата, ала безспорно съществува връзка между функцията на кожата и излъчването на тъй наречените жлези с вътрешна секреция. Пигментирането на кожните покривки под влиянието на слънчевите лъчи усилва устойчивостта на
към текста >>

14. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Стига само внимателно да се разгледат няколко ученически тетрадки и веднага се хвърля на очи силно изразена индивидуалност, самостоятелност и в същото време простота на почерка, вместо бавното, натегнато и безлично довоенно училищно писмо. Бързото писане, простотата и свободата на почерка се явяват като основно положение в съвременното училище. --------------------------------------------------- [1] Забелязал съм, че на лица, страдащи от нервно разстройство, действат успокоително всекидневни упражнения в писане (бавно и внимателно преписване на краснописни образци) [2] Проф. Лазурски – Класификация на личностите, 1925 – Ленинград. [3] Проф. Лазурски – Класификация на личностите 1925. Ленинград [4] Според предположението на проф. П. П. Викторов, почеркът трябва да отразява вътрешно и онези нравствени (психически) възстановявания, които са станали в човека след операцията. С изучаванията на такива възстановявания в писмото, във връзка с направената операция „за подмладяване", сега работи авторът на тази
към текста >>

15. КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

мислили, че в случая имат работа с изсъхване на слуховия нерв. Но тъй като жената настоявала да твърди, че тя не слуша несвързани гласове и тонове, но цели сказки и музикални произведения, то лекарите дошли до диагнозата, че жената страда от тежка душевна болест и я изпратили в психиатричната клиника на проф. Кей. Наблюденията установили, че странните прояви почвали в един и същи час на деня. Също и с превързани уши, жената можела да слуша странните звукове твърде добре. Различните успокоителни средства довели до резултат, че силата на звуковете станала още по-голяма. Преди няколко месеца проф. Кей можа да разреши загадката. За своя и обща изненада той установи, че „болната” възприема с всички подробности програмата на радиопредавателната станция в Ню-Джерси. Следователно, тя е в буквалния смисъл на думата е един жив радиоприемател. Проф. Кей казва, че човешкият мозък може не само да получава, но и да изпраща радиовълни. И той тогаз обяснява телепатията по този начин. По този начин идваме все повече и повече до приемане на ясновидството. Научна астрология. Влиянието на лунните фази върху биологичните процеси. Констатирано е, че степента на възприемчивост на радиоелектричните вълни е в зависимост между другото и от лунните фази. Това се установи с изследванията на М. П. Венсен и се потвърди с наблюдения, направени в течение на много години в астрофизичната обсерватория в Мьодон (Франция). Наблюдения, правени върху организми (животни и растения) по време на разни лунни фази,
към текста >>

16. НЕЩО ОТ НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЙЛ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

вещества, които покриват раната, заглаждат мястото, което след време се покрива с нова ципа и кора. Все същата тази наука знаят и животните, без да ги е учил някой отвън. Защо? – Защото в организма е вложена науката за запазване и лекуване на болести и неразположения, дошли от външната среда. Ето как се лекуват те. Куче или котка, па и всяко животно, при някаква голяма рана на тялото си, само намира слънце и само се излага на слънчеви лъчи, от които възприема лечебен балсам и успокоение. Кой го е научил на това изкуство, на тази наука ? От коя аптека си е доставило то тия лекарства? Не е ли това аптеката на природата, която всеки организъм моментално си намира в случай на опасност и нужда? А и всеки организъм също така представя част от природата. Следователно, няма да бъде смело, ако кажем, че лекарят на животните, растенията и на човека е в самите тях. Па и самата аптека и лекарства се намират също тъй в самите тях. Не рядко сме виждали животно продължително да ближе раната си, само да се успокои от големите си болки. Слънцето не е ли също така главният природен лекар и на животни, и на растения, и на хора? Още една особеност има скрита в организма. Всички живи същества от себе си вътре черпят правила за хигиена и чистота при лекуване. При всяка рана животното само си прави промивката, с най-чистата дестилирана вода – слюнката, която те изваждат от природния склад на припаси и резерви, намираща се в самия им организъм, в слюнчените жлези. Със слюнката те промиват
към текста >>

17. МЪДРЕЦИТЕ И ДЕЦАТА. ПЛАНИНАТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

устоява този, у когото има радост. Не се ли радваш, ще загубиш надеждата си. Не уповаваш ли, ще загубиш вярата си. Не си ли готов на жертва, не можеш да придобиеш Любовта. Голяма част от живота на ученика взима небето. Синьото небе е величественият обект на внимание за човека. Синият цвят действува на душата на човека и поражда възвишени чувства към величието на Този, Който е Извор на Живота. Когато ученикът се почувствува обезсърчен, нека погледне синьото небе и той ще се успокои, ще почувствува дълбок мир, радост и лекота на душата си: ще се разведри, и наново, с нов дух и нови сили, ще започне работата си. Звездното небе пък носи тайнствения лик на природата. Нощем, когато ученикът почувствува празнота в себе си и безсмислие в живота, нека погледне звездното небе и той ще се насърчи във Великото, което небето крие в себе си. Той ще се смали, ще се смири и сам ще бъде озарен от нови мисли към незнайното. Тъй, обновен и разведрен, той ще изпълни душата и съзнанието си с нови, светли мисли на загадъчност и надежда. Умът му ще бъде проникнат с нови идеи и нови разбирания за живота. Вред в природата намираме и малката буболечица, която има надежда и се радва на живота, защото той ù е даден от Твореца и Създателя на всичко! Когато ученикът се почувствува много паднал и излишен на земята, нека погледне под краката си онази, най-малката буболечица, която остава да живее и след като той я е настъпил. Нека я погледне под микроскопа как тя се движи, бърза, хвърка, а може
към текста >>

18. МАГИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ГЛАДУВАНЕТО - МИХАЙЛ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

извървяването на този път. При едно или друго отклонение от правия живот, в широк смисъл на думата, нашият организъм заболява и тогава трябва да се вземат известни мерки – лекарства за запазване и възстановяване здравото му състояние. Различните материали съдържат разни химически вещества, които при различните диспозиции на организма у хората действуват различно. И лечебното действие на тези вещества, лекарства, билки, диети и т.н. зависи от силата на възприятието – възбуждания и успокоявания в организъма. На второ място, това лечебно действие зависи от родството между лекарства и симптоми в организма. И на трето място, то зависи от определената доза вещество и благоприятно развиващата се сила в него. Организмът може да отслабва и да се засилва без някаква видима причина – материя. За това има и други подбудителни причини и условия. Така, една отрицателна мисъл само е достатъчна да разстрои психическия живот на организма, па даже да разстрои неговата физиология и физика. И обратното е вярно. Ето защо, като метод за лечение на организма общо могат да се вземат всички положителни, ободряващи организма мисли, чувства и идеи. Ако вземем науката „За ирисовата диагноза от г-жа Пастор Мадаус, виждаме, че в изследванията си тя е разделила хората на три групи според цвета на очите – ириса: ирис, който има синя багра на окото; друг, който има сива багра и на трето място – ирис с кафяв цвят. При заболяване на организма тя посочва три различни начини за лекуване, съответни на трите
към текста >>

19. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

(гласните връзки), изменя се и характерът. При условията, в които сега живеем, необходимо е постоянно тониране, а музиката - това е един от великите Божествени методи за тониране. Докато пееш, тонираш се, престанеш ли да пееш - загубваш силите си. Под „музика“ разбирам музика и в мисли и в желания. Да внесем тая хармония вътре в себе си и да чувствуваме, че в нас - в сърцето ни и в ума ни - нещо тихо пее, като че някъде дълбоко слушаме тази хармония. Това е състояние, което ще успокои сърцето ни и ума ни и ще даде ново направление на нашата мисъл. Онези, които са създали музиката, са били много умни същества. Музиката е една дълбока сфера на Битието. Тези същества са разбирали Божествените закони и са изразили това велико творчество в музика. Чрез пеенето ще хармонираме себе си; чрез него ние ще започнем да привличаме ония сили на природата, които са хармонични. Това е закон за привличане. Пеенето всякога привлича. И ако пеем хармонично, ние всякога ще привличаме духовете на музиката. И щом дойдат, те ще донесат нещо много хубаво - обновление. И според степента на нашата песен, според вдъхновението ни, ще станат и съответни промени в духовната ни природа. Музиката е съединителното звено между ангелския свят и човешкия свят. Тя е език на духовете, те познават този език. И когато вие искате да привлечете някой дух, да му действувате или да ви разбере, трябва да пеете или да свирите. Молитвата е Божествено пеене, то е недосегаемо вътрешно изкуство. Смисълът, който
към текста >>

20. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

място говори Христос за страданията в следната красива форма: „И който не вземе кръста си и не ме последва, не е достоен за мене.” „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене живота си, ще го намери.” Виждаме, Той взима разни положения на страданията в подигащ дух за придобиване на успех, засилване на характера и волята на човека. На трето място говори Христос за страданията като иго и благо. „Дойдете при мене всички, що се трудите и сте обременени, и аз ще ви успокоя.” „Вземете моето иго на себе си, и научете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите спокойствие на душите си.” „Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.” В този стих Христос подава ръка на всички страдащи. Той ги вика при своя живот, приема ги и на тях Той дава утеха, спокойствие. Какво говори днес Учителят за страданията ? – Любовта разкрива Бога в нас. Страданията показват пътя към Бога. Страданията, през които човек минава, това е огънят, в който той трябва да се опече и да добие нещо ценно от тях. С други думи – да извади ценното, скрито в тях. Както хлябът и житото имат цена, само ако хлябът е опечен и житото узряло на слънцето, така и човек има цена, ако е минал през много страдания. Че страданията са необходими за повдигането на човека, за неговото растене и дълбочина, това никой, който е страдал и минал през страданията, не ще отрече. Само страданията са в сила и състояние да направят преврат в човека към добро. След като са минали страданията със своя
към текста >>

21. Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Г. Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

да бъдем, животът се обезсмисля. Силата на човека седи в неговата вътрешна признателност, че той е в Битието и че участвува във всички блага. Казва се: „Бъдете постоянни в молитва!" Защо? Когато човек се моли, той влиза в контакт със светлината и топлината, които идат от Божествения свят.Тази светлина и тази топлина, която иде отгоре, тя е толкова мека и приятна, че тя съгражда, дава живот. Тя е светлина и топлина на Безсмъртието! Тя е тази именно светлина, при която човек добива успокоение, вътрешен мир и свобода. Силата на молитвата седи именно в придобиването на тази светлина! Всички окултни ученици имате много начини за придобиване на знанието, но желаят ли да се свържат с истинското знание, да влязат в светлината на Безсмъртието, всички употрбяват молитвата - и Учители и ученици. За добиване на любовта също има много методи, но за да протече този източник на мекота, радост и живот - да се влезе в топлината на Безсмъртието - нужна е молитвата. Да се домогнеш до свободата, да се дойде до истинското освобождение на човешката душа няма друг път освен молитвата. 17.III.1934 г. Изгрев. По Учителя - Д.
към текста >>

22. Вегетарианството като идея за побратимяване - Г. С. Г Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

и мускулна отпуснатост - очевидно като реакция. Ако един силен сензитив възприема въздействието прав, той бива силно отблъснат назад при едноименно облъчване, особено ако то е насочено към горната част на тялото. Продължи ли се въздействието, субектът пада в хипнотичен сън, като минава едно по друго в различните му фази: силна внушаемост, каталепсия, сомнамбулизъм, летаргия. Разноименното действие упражнява, напротив - според степента на сензитивността - освежително, приятно, успокоително и благотворно влияние. Температура, чувствителност и мускулна сила обикновено се намаляват. У силни сензитиви туй може да стигне до анестезия и до пълна парализа. Ако субектът е прав - при разноименно облъчване, той се силно привлича към експериментатора. Ако е бил в хипнотичен сън - събужда се. Положителното лъчение изобщо поражда по-приятни усещания от отрицателното. То оставя у повечето сензитиви едно радостно и леко чувство. Отрицателното, напротив, настройва тъжно, мрачно. Особено са характерни тия явления при въздействуване с цветни лъчи. Вкусови усещания. Положително намагнитизираната вода - както вече имахме случай да изтъкнем - предизвиква у сензитива усещане на кисел вкус. Такава вода е приятна и лека за пиене, свежа и дори ароматична. Отрицателно намагнитизираната вода действува алкално, основно, тя е блудкава и крайно неприятна за вкуса на сензитива. Причинява дори повдигане. Действието на анимизма върху сензитивите се проявява и чрез зрителни усещания. Дори и слаби
към текста >>

23. LE MAITRE PARLE. DIEU Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

на разходка. Но след като напусна училището и стана работничка, дълго време не бях я виждала. В неделя случайно се срещнахме. И двете се зарадвахме. - Сънувах те нощес и ето че се видяхме - каза тя. Но страшен сън беше. Страхувам се да не стане нещо лошо с нас. В съня си те видях с компания на екскурзия. Пролетен ден. Слънчевите лъчи заслепяваха очите ми и аз те изгубих, обърнах се назад да те търся, но изведнъж полетях в една пропаст. Събудих се ужасена, но веднага се успокоих, защото разбрах, че всичко е сън - страшен сън. Двете приятелки си поприказвали и се разделили „Когато прочетох във вестниците за нещастието с Райна - каза приятелката й - аз си припомних нейния страшен сън и дълго плаках". Избрани стихотворения - от Ф. И. Тютчев. Превел Йордан Ковачев, София, книгоиздателство „Посредник", 1934, стр. 64. цена 20 лв. Трябва с радост да посрещнем тоя превод. Тютчев в България беше по-малко известен досега и превеждането на неговите стихотворения е навременно и нужно. Преводът е направен много сполучливо. Спазена е изразителността и музикалността на оригинала. Тютчев е един от идейните поети и затова стихотворенията му не могат да остареят. В тях има един елемент вечно нов и вечно близък до живота на нашата душа. В стихотворението на стр. 10 е възпята вечната красота ка природата, която буди в нас такава радост, такива идеи и подтици! В стихотворението „Маlаriа" поетът със своето вътрешно прозрение долавя в природата един вътрешен живот; той долавя, че нея
към текста >>

24. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

и след това те всички напуснаха стаята, като затвориха и вратата". „Носилката с убития офицер остана при мен, пред леглото ми, обаче когато аз скочих от леглото и исках да извикам, всичко изчезна"... „Излизам на салона, питам домашните си, дали са чули, че вратата се отвори и дали са видели, че много офицери идваха и си отиваха, обаче те нищо не чули и не видели. Но аз твърдя, че това беше действително, и че го видях не на сън, а наяве и то при запалена свещ, която още гореше". За успокоение проверихме и двете входни врати на салона, но те се оказаха заключени". „Изумен съм просто от всичко преживно през изтеклата нощ и досега не мога да се успокоя и да си обясня, какво значи всичко това". След обяд, разправя приятелят ми, у брат си не ходих, обаче, към 6 часа вечерта дойдоха в училището да ми съобщят, че се е получила телеграма от Сливен, в която се съобщавало, че брат ми, офицер в Сливен, се е самоубил. „Още същата вечер отпътувах за Сливен, където, между другото, узнах и следната подробност по самоубийството: че брат ми се е самоубил вън от града, дето го намерили неговите другари-офицери, които го отнесли у дома на войнишка болнична носилка, завит със собствения му шинел, така, както големият ми брат в София, без да подозира нищо, е имал видението през
към текста >>

25. ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

окултна анатомия и физиология, която изучава строежа и процесите в организма в свръзка със строежа и процесите в етерното тяло и по-висшето естество на организма. Чрез такова по-дълбоко изучаване на организма могат да се обяснят много явления в биологията. Например защо бараме с ръце изгорено или ударено место и болките се намалявате? Защото ръцете излъчват от себе си силите на етерния двойник или тъй наречената жизнена сила и тя именно като проникне в пострадалото место, внася успокоение. Така се обяснява и друг един факт: Гастон Дюрвил е правил паси с ръце върху някои растения и с това е ускорявал техния растеж. Тук нямаме ли нещо подобно на „индукцията" на луковия корен на Гурвич? Само че индукторът е вече самият жив човек ! Окултната физиология ще хвърли светлина върху много други въпроси. Например, кое е най-важното в храната? Освен обикновеният химичен състав на храната важно е и онова количество на жизнена сила или прана в нея. Важно е нейното количество и качество. Един пример, който ще поясни тая мисъл: да си представим един човек, който не е ял три дни и доста отслабнал физически, че не е способен да отиде цел ден да копае в градината. Той се нахранва. За да се смели храната в стомаха и червата и да влезе в кръвта и да се приеме от клетките на тялото, са нужни например 4-5 часа. Обаче тоя човек веднага след нахранването е вече способен да отиде да копае градината. Как се обяснява това? Нервите на езика, небцето, венците и пр. възприемат от храната жизнената
към текста >>

26. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

схванал момента, придружил своя приятел. Домакинът най-любезно поканил гостите с по чаша скъпо вино. В чашата на Нунцио била налята отрова. Но когато последният дигнал чашата и щял да я изпие, Граф Берози, застанал отстрана, на известно разстояние, дигнал револвера си, прицелил се в чашата, и преди приятелят му да погълне нейното съдържание, гръмнал. Чашата се разбила на парчета. И Нунцио и съперникът му се силно изненадали и уплашили от този ненадеен изстрел. Графът, обаче, ги успокоил, като казал загадъчно усмихнат: „Аз исках да проверя, дали не съм забравил своето старо изкуство, исках просто да видя, дали ще мога да улуча чашата, без да нанеса и най-малката повреда комуто и да било". Когато двамата приятели си взели сбогом и излезли на улицата, Нунцио, който прекрасно знаел, че граф Берози не върши нещата току-така случайно и без никаква дълбока замисъл, го попитал: „Защо стреля"? „Нали знаеш, че обичам да говоря символично?" отвърнал той с усмивка. „Да, но тази твоя символична реч в случая беше твърде опасна", възразил Нунцио. „Още по-опасна беше чашата", казал бавно и съсредоточено граф Берози, като препратил на приятеля си своята мисъл. И когато последният разбрал истинската причина за стрелянето и го погледнал цял побледнял, граф Берози заключил: „Чашата с опиващото вино, в което се таи бавно-действащата отрова, това са удоволствията, които държат в робство човека. Едничкото нещо, което се позволява на разумния човек, то е да вдигне своето огнестрелно оръжие и
към текста >>

27. МУЗИКАТА КАТО ПЪРВОСТЕПЕН ВЪЗПИТАТЕЛЕН ФАКТОР- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

лесно себе си. И ако този дълбок вътрешен зов, неговото безсмислие в живота, неговото нещастие, му наложат да дири непреклонно себе си, той сигурно ще мине по трагичния и суров в началото път на съвестта, на психологичните борби и противоречия, за да изгори всичко преходно и несъществено в този огън все поглъщащ. Куриозно е в този ред на мисли да се отбележи, че човекът и човечеството в пътя на себе диренето, на тежкото изживяване на вътрешните противоречия, дири утеха, подкрепа, успокоение. В резултат на това дирене успокоение на „душата", както се казва обикновено, и не виждайки палиативността на нещата, човек създава редица външни форми и догматични учения, чийто преки изразители са църквите от разни категории, всевъзможни философии и пр. И едва ли може да се похвали човечеството, че чрез някоя църква или каква да е „успокоителна" философия се е стигнало до „спасение" на душата. Напротив всички тези „успокоителни" и „спасителни" обществени форми въвличат още повече в бездънния път на себе загубването. В това, в тези външни форми се крие още по-голямото нещастие на човечеството. Това е, така да се каже, с езика на Кришнамурти „подчовешкото" състояние на човека и човечеството. С нашия стремеж да завладеем всичко в света, ние се натъкваме на „Пер-Гинтовския" проблем. Вярно е, че човек трябва да изяви себе си, трябва да придобие блага и условия за творчество в живота. Но тук е развръзката - какво ще спечелим, ако придобием целия свят, а загубим себе си. Пер-Гинт придоби
към текста >>

28. РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

на мъдрост, трябва да се схваща само по отношение на добитата опитност от живота, а не биологично. Косата, бидейки ярък изразител на темперамента, на чувствата и мислите на човка, крие в себе си големи сили. Дългата коса у жената сведочи (свидетелства) за богатството на чувствения й живот и за нейния магнетизъм. Жената, фактически, е един неизчерпаем източник на сили, тя е магнетична. А в това седи нейната привлекателна сила. В това се крие нейното майчинско дълго търпение, нейната успокоителна способност. Съвременната жена с „бубикопф" и разно подстригана коса е нервна, сприхава и с доста мъжки наклонности и стремежи. Когато човек иска да се обогати в чувства, той трябва да си остави дълга коса. Има два главни фактора, на които трябва да обърнем особено внимание, когато искаме да си разтълкуваме характера на човка. Това са цветът на косата и начинът на слагването, слягането, на падането й върху главата. По цвета на косата ние ще съдим за темперамента, за жизнената енергия на човека, а по начина на лягането й върху главата ние можем да разчетем характера на хората. Когато видим един русокос човек, ние веднага виждаме зад общата белота на неговата кожа, студеният, хладният тип на севера. А като видим онзи човек с орлов нос, въз сух, с блестяща черна коса, ние виждаме онзи тип човек, който е плен с жизнена енергия, горещ като горещото, знойно слънце на топлите страни. Жизнената енергия на чернокосия често стига до грубост и животинско чувство. Между русокосия и чернокосия
към текста >>

29. ЯВЯВАНЕ НА ЗАМИНАЛ - ЗАБРАВЕНАТА ПОЛИЦА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

като че бях нарочно събуден - почувствувах, като че ли в стаята ми, до самото ми легло, има някой. Как това можах да почувствувам, не мога да предам, но присъствието на второ лице в стаята ми, която беше заключена, бе за мен несъмнено и това ме много изплаши. Даже не можах да имам смелостта да погледна към тая страна, дето по всяка вероятност, би се оказало лицето. Със силно туптящо сърце, аз се огънах в одеялото и се възвих с лице към стената, като предполагах, че това ще ме успокои. Обаче, в тоя момент почувствувах, че някой хвана одеялото и силно го отмахна, та рамото ми и част от гърба ми останаха открити. Бързо оправих одеялото, загънах се и останах неподвижен до разсъмване, без да ми се случи нищо особено. Когато отидох на работа, първата новина, която ми се съобщи, бе тая, че приятелят ми Г. Н. починал през нощта. * * * През време на войната, дружината ни се прехвърли на бивак на върха на Бакърлъка, южно от Бургас. Наблизо се намира селото Св. Никола, дето учителствуваше моята племенница - Р. К-ва. Почти всеки празничен ден аз слизах от планината и посещавах селото, за да си набавя туй-онуй,и да се видя с познатите си. Свещеник в селото бе един старец, синът на когото, мой познат, завършил Цариградската духовна семинария, много се интересуваше от окултните въпроси, та си беше набавил всичката теософска книжнина, излязла до него време. Той бе запасен офицер и на Каймак-чалан пада убит. Родителите му, смазани от скръб, много искаха да узнаят точната дата на
към текста >>

30. РЪЦЕТЕ НА АДМИРАЛ БЪРТ И НА АБАТ ЕЛ КРИМ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Може да изпъкнат в съзнанието ред картини из обществения живот, които ви ужасяват, от които изтръпвате. За вас е ясно, че интелектуалните подбудители за подобни неща са хората от този тип. В пъстрината от образи, вие наблюдавате образ след образ и неволно в съзнанието ви изпъкват техните способности, техния характер, тяхното житейско всекидневие – техният кръг занимания. Така, вие наблюдавате типове на самодоволството - онези закръглени хора, за които животът има пряката цел да „успокоява“ и „услажда" нервите и вкуса им. Вие ще познаете изтънчени хора с артистични дарования най-добрите типове от които ще са с хубави правилни, симетрични черти, с тънки, изфинени пръсти и с един своеобразен мир, изпълнен с копнеж за творчество, изписан добре на лицето, в походката и жестовете. Вие ще видите още хора - цивилни или в какъвто и да е мундир, които служат на Марс в себе си, хора с по груби черти, кокалести, мускулести, готови винаги да дадат заповед или да изпълнят заповед. У тях няма да видите голяма самостоятелност. И тия, които са способни да дадат заповед, са хора все пак на установените норми и положения на живота. Тяхното заповедничество е заучено. Ако им отнемеш тази „заученост", този навик, те трудно биха могли да се справят с живота. в пътя на живота не се върви всякога с бруталност, заповеди и рязкост. Вие често сте наблюдавали образи с черти, подобни на тези на големия природоизследовател Свен Хедин, на големия композитор Вагнер, на Хинденбург, големия военачалник и
към текста >>

31. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

към прилагането на великия закон, той се отзова пред един тъмен въпрос: „А кой ми е ближен?" Тук, именно, лежи мъчнотията за философския ум. Защото, ако е въпрос за Бога, за Цялото, философският, религиозно настроен ум все пак лесно ще определи отношенията си към него - той ще го одари с всички атрибути на Вечното, Безначалното и Безграничното, па ще се отдаде на онова абстрактно обожание, което е присъщо на религиозните мислители - Denkmystiker, както ги наричат немците - и ще се успокои. Ближният, обаче, не е метафизичен въпрос. Той е човек облечен в плът и кръв. Той е: баща ти, майка ти, братята ти, сестрите ти, жена ти, децата ти, с една реч всички живи човеци, всред които животът ти протича. С хората, с които живееш, с които има да работиш, няма какво много да философствуваш - ти трябва да действуваш, да постъпваш И затова законникът иска мярка, иска критерий за преценка. Но и тук той дири преди всичко теоретична основа за своята етика. Извисен на върха на спекулативната мисъл, той само отдалеч вижда очертанията на плодородната земя на Милосърдието, дето тече „мед и масло", вино и елей. И наистина, френологично погледнато, над горната част на челото, дето се намират центровете на причинността, на философската и спекулативна мисъл, се нахожда зоната на алтруистичните и хуманни чувства, центъра на милосърдието. Спре ли се човек - подобно законника - по стръмните върхове на философското умозрение, не навлезе ли в плодородната долина на милосърдието, втората част от
към текста >>

32. НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

„детектор”. Но Гурвич е правил множество други опити, при които за индуктори и детектори са служили разни видове организми. Гореспоменатият опит на Дюрвил не е ли един вид Гурвичов опит.при който „индуктор" са човешките пръсти, а детек¬тор - някое растение? Това хвърля светлина и върху характера на „пасите”. Това не обяснява ли също и друг един факт, който срещаме често в жи¬вота? Когато човек се опари или удари някъде, той бара и глади това место с другата ръка, и това действува успокоително; болката до известна степен изчезва. Тук пак действуват „лъчите”, които излизат от ръката и действуват успокоително. Тия нови изследвания хвърлят светлина и върху някои въ¬проси от историята на древността. Например в един египетски папирус, открит напоследък в развалините на град Тива от Еберс, има следните думи: „Постави своята ръка върху него, за да успокоиш болката му и кажи, че болката трябва да изчезне". Инженер и електротехник Варлей е правил опити с жена си, която била високо-сензитивна и виждала одични пламъци в магнетизирани предмети, в кристалите и в човешкото тяло. Той е можел да магнетизира жена си, т.е. да я привежда в магнетичен сън през двойна врата, през стена и пр. Лъчите, които изпущат човек и други организми, се устано¬виха и от опитите на Херинг, професор по математика и физика в Гота, от Харес, от Шазарен, Декл и пр. Техните изследвания и тия на много други учени се потвърдиха и от наблюденията върху тъй наречената „светеща жена" Анна Монаро от град Пирона в
към текста >>

33. ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ РИЛА - Н КАПЛЕРТС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

музикален. Умният човек е музикален. Силният човек е музикален. За да може да пее човек, той трябва да има отличен ум, сърце, душа и дух. Сърцето ще даде онзи свещен трепет при пението или свиренето. Умът ще даде оная външна хубост на формата. Душата ще даде израз, съдържание, а духът ще даде цена на всичко това. Можеш да свириш механично. А пък може Божествената Душа да участвува. Тогава ти влагаш магнетизъм в музиката. – Кои са постиженията на музиката. – По-хубаво средство за успокояване няма от музиката. Чрез музиката грубите неща изгубват от своята грубост. Има обикновена музика, музика на сенките. Но има една музика, която като се засвири или запее, всички неща се уреждат магически. Тогава вярата идва на мястото на безверието, любовта - на мястото на безлюбието. Като мислите за музиката, трябва да знаете, че при музиката се развиват всички добродетели и всички дарби. Тя е основата. Музиката е поощрение за развиване на всички ония дарби, които трябва да се проявят. Един художник, който не може да пее, не може да рисува. Като почне да пее, ще рисува хубаво. Това се отнася за всички други дарби. Всички не сте еднакво музикални, понеже не сте работили. Някои са работили, а пък други сега трябва да работят. Съединявайте се с тия, у които музикалният център е развит и туй ще ви ползува. Ако дойдете до Божествената любов, всички ще бъдете певци! За да дадеш израз на музиката, трябва да знаеш законите на Идеалния
към текста >>

34. ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

е за ценности, които внасят смисъл в живота. А те не са материални ценности. Веднага всеки би могъл да възрази, че материалното благосъстояние внася смисъл и радост в живота. Би могло да се каже още, че всичките придобивки на науката и техниката внасят смисъл и радост в живота на днешния човек. Може, обаче, да се направи едно просто възражение на тези твърдения: колко е трайна радостта и смисълът общо от материалните придобивки? Тогава ще почнем да създаваме една философия на успокоението и оправданието и ще кажем, че всичко е преходно в тоя свят, следователно и смисълът и радостта. И ще трябва да се примирим! От гледището на една истинска философия на живота, само онова е ценно, което внася траен смисъл, което е способно да събуди в човека нови и по-нови импулси и нови радости. Ако прецедим през решетото на тази философия целия съвременен живот, всичките материални придобивки, неизвестно е колко от тях ще останат ценни. Но ние сме същества, които имат тяло, които имат материални нужди. Никой разумен не може да ги отрече. Тъкмо в този стремеж да дойдем до истинските човешки нужди, се крие тайната за ценностите. И което би трябвало да се подчертае, то е туй, че малцина днес биха могли да ти посочат, кои са истинските човешки нужди. Всичко, което би се посочило в това направление, е нещо натрупано, не същината на нещата. Има, естествено, едни нужди първично санкционирани от природата за човека, за всяко живо създание. Те са най-необходимото при всички времена и условия.
към текста >>

35. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

повишена жизненост и самочувствие. Безслънчевите дни създават мрачно настроение, а изпълнените със слънце – весело и жизнерадостно. Така действува светлината и върху най-малките растения и животни. Ако, например, поставим във вода сладководната хидра под умерена слънчева светлина и сетне на тъмно, и наблюдаваме, ще забележим, как тя се свива в тъмнина. Слънчевата светлина действува убийствено на микробите. Дето не влиза слънце, влиза болестта, защото слънцето пречиства въздуха, успокоява нервите, като ускорява дишането и усилва обмяната на веществата и газовете, кръвообращението се ускорява, увеличава се числото на кръвните телца, пулсът се ускорява, появява се усилено потоотделяне и спадане на теглото. Оттук се вижда значението на слънце лечението (хелиотерапията). Слънчевите бани са полезни против обща слабост на организъма, лимфатизъм, болестите на обмяната на веществата, скрофулоза, местни туберкулозни поражения, неврастения. Те са вредни, дори опасни, при остри форми на туберкулозата и кръвотечението. Но и когато са полезни, слънчевите бани изискват известна метода на приложение. Иначе, те са повече вредни и могат да причинят сериозни кожни изгаряния и болести, появяване на температура и слънчев удар. Не ще и дума, че ефектът на слънчевите бани е усилен край морския бряг, дето се комбинират и с морски бани; също и на високите планини. Благотворното влияние на слънцето се дължи на въздействието върху кожата ни, която, като отделителен орган, с право е наречена трети
към текста >>

36. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

От ранни зори новината се носеше в града, нахлуваше в малките кафенета, чиито стопани метяха още тротоара, стигаше до ония стари жени, които ставаха рано и сега наливаха своите спиртници. – Горкият Бен Сафра! – казваха случайните минувачи и бързаха да го споделят с други. По-нататък новината се носеше от ония, които, уморени от будуване край смъртно-болния, сега се прибираха по домовете си. – Бен Сафра умре, – казваха старите евреи от кварталното кафене на Бен Шица. – Бог да успокои душата му ! – Всемогъщият да му прости греховете, – добавяше Маир с упорит глас. – Да наследи рая, добавяше друг. Няколко часа по-късно целият град знаеше, че Бен Сафра, най-богатият човек в града, не беше вече между живите. И както винаги, събрани по праговете, жените разискваха, разказваха, някои дори се надпреварваха да изброяват добрите му качества. Нали за умрелите не бива да се говори лошо. Само жената на Арон месаря, Рашел, за която се говореше, че има дълъг език, рече: – Сега вече всеки ще може да влезе в къщата му, вратите за погребението ще бъдат отворени. – Разбира се, това е погребение, – обади се русата Лея. – Не е сватба я! – добави пак Рашел – както преди пет години, когато се жени най-големият му син. Не пуснаха никого който нямаше покана. Помните ли? – Помня, разбира се – каза Лея. Останалите гузно се спогледаха, не им се искаше да вземат участие в този разговор, който им прозвуча като клюка и мълчаливо се разотидоха. А това всички помнеха. За подобни неща народът има
към текста >>

37. СТИХОВЕ - S Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

треска била вече там, чакала сестра си. По едно време сестрата се задала отдалеч, но слаба, едва вървела. Като я видяла, първата треска я прегърнала, зарадвала се, че я вижда и я запитала: Сестро, какво ти се е случило? Защо си толкова мършава? – Остави се, цяло лято не съм яла. Овчарят, в когото се канех да вляза, приготви един тулум и сипа в него първата лъжица мляко, заедно с която и аз влязох. Цяло лято тресох този тулум, но какво можеш да вземеш от него? Той няма нищо. – Успокой се сестро, аз ще те взема със себе си. И двете ще отидем при стария кадия, ще се поправим. Като отишли при кадията, едната започнала да го тресе сутрин, другата – вечер, стопили го, превърнали го в кожа и кости. Като се поправили и нямало вече какво да взимат от него, те си заминали и го оставили
към текста >>

38. ПРИРОДА И МАШИНА - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

мине през царството на злото. Любовта в добрия и в лошия живот има само един контрол. Контрол върху живота може да прави само любовта. Любовта не превръща добрия живот в лош и лошия живот в добър, но любовта само контролира тия два живота. Когато се говори за любовта, разбираме тази контролна сила, която може да внесе хармония в живота, да избави човека от несгодите и страданията, на които е изложен. Някой път човек се безпокои за нищо и никакво. Единственото нещо, което може да успокои човека, то е любовта. Когато Писанието казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе единаго Бога", се разбира: Това е щастливият живот да познаят хората любовта. Човек, който се отдалечава от любовта, той създава своите страдания. Човек, който се приближава при любовта, той създава своето щастие. в отдалечаването от любовта, иде лошият живот. Там е светът на злото. Като се отдалечаваме от любовта, ние създаваме една почва на злото. Смъртта вече иде. В живота на страданията човек ще познае смъртта. Човек се бои от смъртта. Но що е смъртта? — Смъртта, това е най-лошият живот. Какво е блаженството? — То е най-добрият живот. Адът е лошият живот, лъжата. Раят е истината. Когато хората казват, че без лъжа не може, разбират, че в лошия живот без лъжа не може. Самият човек едновременно е и добър и лош. Човек наполовина е лош и наполовина е добър. Апостол Павел казва, че духът и плътта се борят в човека; добрият и лошият живот се борят. Когато казваме, че духът и плътта се борят разбираме, че духът
към текста >>

39. ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

чел много съчинения по тоя и други подобни въпроси, може да знае мнението на мнозина и на редица философски, религиозни и научни учения, ала само когато човек стигне до своята пълна вътрешна самота, подпомогнат също от физическо усамотение, може да ги разбере истински и да му станат плът и кръв — истинско разбиране, убеждение. В миналото разните религиозни системи са предлагали на човека временно усамотение за разрешаване на сложни и трудни въпроси, които са го занимавали, за вътрешно успокоение и намиране себе си, за влизане в хармония с Бога, с Природата, с живота. За посветените в древните религии, за посветените в техните чисти, Божествени учения е ясно, че уединението, усамотяването се е препоръчвало като метод за ученика на Божествения път за разбиране на простите истини на живота, за влизане в хармония със себе си — пречистване на чувствата и укрепване на мисълта, за намиране, прозиране Бога в глъбината на душата. За учениците на древните религии и окултни школи усамотението е било необходимо за проверка на придобитите знания — доколко те са останали жива същност. Трябва да се съжалява — или това може би е било също необходимо в развитието на човечеството, че от чистата форма на усамотение, която древните религии и окултни школи са предлагали като метод за себеизучване и познание, се е създало калугерството, което повече или по-малко е едно извращение на дълбоката вътрешна нужда от временно усамотяване. Ако за древността е било възможно едно какво и да е временно
към текста >>

40. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

подарил на майка й копринен плат. Необикновена сензитивност Едно 8-9 годишно момиченце отива за покупка, на връщане пада и си счупва крака. Гипсират я. Тя лежи в къщи. Гледа я майка ù. Както лежи, тя казва веднъж на майка си: – Приближава към мен еди-коя-си. (и тя споменава името на една съседка). Когато дойде, кажете й да не влиза, понеже сега не съм готова да я приема. Друг път тя казва: – Идва еди коя-си при мен (пак казва името ù). Кажи ù да влезе. Искам да я видя; тя ми носи успокоение. В тези случаи и други подобни случаи, тя казвала предварително вярно, кой идвал при нея. Съобщение от приятел Бях студент в Берлин. Това беше през есента на 1928 година. Беше към 10 часа вечерта. Лежа на кревата си в полубудно състояние и пред мен се явява моят добър приятел А. К. от гр. Горна Джумая и ми съобщава, че той напуснал земята в една софийска болница и е нямало близки около него в този момент; бил съвсем сам. Десетина дена след това получавам писмо от нашата приятелка X. от София, в което тя ми съобщава за преселването отвъд на нашия приятел А. К. и то в същия ден, в който той ми се
към текста >>

41. ПРОЛЕТ - Н. ПОПОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

кънтежите на своето огнено гърло и е покосявало живота на стотици млади човеци, които сега спят под рохкавата пръст. Илюстрацията показваше, че е настъпила зряла пролет. Надвиснал над студеното стоманено тяло на оръдието, се виждаше претрупан с бели цветове клон на малко, нежно дръвче, а на клона славей с разтворена човка. Вижда се, как художникът е искал да изрисува дори и трелите на прекрасния певец в пролетната нощ. Една прекрасна, наивна илюстрация, из която лъхаше широко успокоение, притихнала скръб и никаква надежда. Поставени едно до друго, мълчаливото, сякаш уморено оръдие, прилично на грохнал ветеран и малкото трепетно телце на славейчето, кацнало на цъфналото клонче, будеха размисъл. Животът побеждава! — помислих си в тая минута. Ето, преминала е вече бурята. Земята е попила тъмната кръв, полето е притихнало, отминали са болките, пресъхнали са някъде сълзите, и пролетта тихо, на пръсти сякаш, е пристигнала със своите бели цветове, с ромона на ручеите, с възторжената песен на славея. Каква тиха, прекрасна и неминуема победа! Какво величаво безшумно тържество на живота I Представих си дните на адските страдания. Над полята и долините кънти шумът на битката. Очите мрачни и помътени се взират в далечината, откъдето никога не ще дойде надежда. Свири вятърът, бучат барабаните и от едни младежки гърди бавно слизат тежки кървави капки. Жени, забрадени в черни забрадки, със сподавен плач палят свещи по черквите и пламъчетата се люлеят като полъхнати от вятъра
към текста >>

42. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ ЗА ЛИЧНОСТТА И ОБЩЕСТВОТО Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

небостъргачи, които пречат на окото да се къпе в свободата на просторите, така и вътрешният живот е стеснен в килийките на личността — настървен, жаден за емоции и силни опияняващи усещания, без озона на духовните простори, които обновяват съзнанието и връщат човека към забравения смисъл на неговото съществуване. Хората живеят някак на пластове, защото имат нужда от близостта си, но не толкова от духовната си близост, колкото от структурата на градския живот, с който живеят като с временно успокояваща отрова, защото са забравили да черпят сили направо от природата — от бликащите извори на нейната щедрост. Много са пътищата, които биха ни довели до изворите на световната красота и хармония. Един мислител може да се докосне до нея по пътищата на своето прозрение, един съзерцател може да ги види в трепета на своя екстаз, но най-достъпният от всички и най-благословен път това е общуването с тая красота, непосредственото й вдишване през ноздрите на нашия живот, през очите ни, сърцето ни и нашия дух. Ние можем да прозрем световния разум и съвършенство в удивителната красота и целесъобразност на природата, в постоянството на законите, които направляват живота, в чудото на малкото зърно, посято в почвата, в което е скрита многосложността на живота. Това е леснодостъпно, просто и сърдечно опознаване. То е все едно да отвори човек широко прозорците на своята душна стая и да остави свободно да нахлуе пресният животворен въздух на планината. Познаваме ли ние дните, които прелитат като стрели?
към текста >>

43. ВОДАТА - SAGITTARIUS Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

дишане е през двете ноздри. Във връзка с гореказаното Учителят дава следните упражнения (15): „Когато сте нервен, разгневен, направете следното упражнение: Запушете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра и през лявата поемете въздух, като броите мислено до 7. След това задръжте въздуха и мислено бройте до 10. После запушете лявата ноздра и през дясната изпущайте въздуха бавно и ритмично, като броите мислено до 9. Това упражнение помага за урегулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка и за усилване на паметта. Това е особено необходимо, когато изучавате някакъв предмет. Сутрин и преди обяд ще поемате въздуха през лявата ноздра и ще го изпущате през дясната. Вечерта ще поемате през дясната ноздра и ще издишате през лявата. Упражнението ще се прави 21 път на ден — сутрин, преди обяд и вечер по 7 пъти. Като правите упражнението правилно, ще изпитате особено приятно чувство, приятно разположение на духа си”. Ето друго аналогично упражнение на Учителя (18): „Хубаво е човек да поема въздух първо с лявата си ноздра, като брои бавно 10-15. После да я запуши, да задържи въздуха в дробовете си около 30-40 секунди и след това да го издиша бавно и ритмично. Това упражнение може да се прави по 3-4 пъти на ден. То е нужно за всички, които се занимавал се умствен труд. То е необходимо за здрави и болни. За предпочитане е да се прави вън на чист въздух, а не в стаята". Движения при дишането Щастливото съчетание на гимнастика и дишане дава красиви и плодотворни резултати.
към текста >>

44. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

за болест Една вечер чух глас, който ми каза: — Молете се на Бога да ви избави от нещастие. Почнах да размишлявам, кое беше това нещастие. На другата вечер към полунощ в 12 часа другарката ми извика с висок глас от болка. Повикахме лекар, който тури топъл компрес. Той определи болестта като перитонит. Тя се успокои и си легна. След това попитах, за кое нещастие ме предупредиха. Чух глас: — Това бе. Предсказан изпит Имах изпит и вечерта учих дълго време, почти цялата нощ. На разсъмване легнах да си почина поне един час. в леглото, преди да заспя, чух глас: — Ще ти се падне шестия билет от конспекта и ти ще отговориш добре. Но ще те запитат извън билета и на този въпрос няма да отговориш На другия ден стана тъкмо така. Предсказателен сън Живеех в град Т. с детето си и чаках назначение за чиновничка в гр. Бургас. Беше ми изчезнало вече търпението. Даже ми казваха близките, че това няма да стане и ме съветваха пак да си търся място като учителка. На 5 октомври 1931 г. бях поканена да спя у зълва си. Заранта се събуждам и разправям съня си на нейната свекърва, която беше дошла от друг град на гости. Сънувах следното: — Заранта съм си отишла у нас и тъкмо съм почнала да си мия главата, идва момиченцето на зълва ми и ми казва: — Вуйно, бързо ела, защото има случайно автомобил от град К., и баба ще си заминава. Да си вземете сбогом. В съня си отивам и изпращам свекървата и точно да си тръгвам обратно за у нас, идва едно момиченце и ми казва: — Бързай,
към текста >>

45. ПЪРВО ДЕШИФРИРАНЕ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П. М-В Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

дъхането устата взема такава форма, каквато има, когато овлажняваме стъклото с устата си. Дъхането е непрекъснато, леко и безшумно. При него участва гърлото: устата е широко отворена и въздухът излиза направо от гърлото. При дъхането участва повече магнетичното течение и то има лечебно действие върху органа, над който дъхаме. От друга страна, дъхането има действие и върху самото лице, което го прави. То има благотворно действие върху нервната му система, внася хармония в нея. Дъхането успокоява, укротява човека. То може да се приложи като метод при възбуда, вълнение. Дишане и ходене Казахме по-горе, че в течение на деня от време на време трябва да се правят дълбоки вдишки. Това може да се приложи и при ходене. Учителя казва така по този въпрос (20): „Като вървите по улицата или в гората, където въздухът е чист, от време на време се спирайте да поемете дълбоко въздух. Ако вървите бързо, без спиране и без дълбоко вдишване, това показва, че има нещо анормално в дихателната ви система". Дишане и красота Дишането се отразява и върху красотата и стройността на човешкото тяло. И това е много лесно обяснимо. Дишането внася хармония в телесния и психичен живот на човека и естествено е, че туй ще внесе красота и във формите, понеже тя е израз преди всичко на душевния живот - на възвишени мисли, чувства и стремежи. А последните са във връзка до известна степен с дишането. Неправилното дишане има връзка с преждевременното остаряване, а правилното дишане подмладява човека. Учителя дава
към текста >>

46. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. СКОРПИОН-СТРЕЛЕЦ Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

телесната температура се понижава с 0,5 до 1 градус, отделянето на въглена киселина се значително понижава и тъканите на организма стават богати на калциеви и натриеви соли, а по-бедни на сяра, фосфор и калий. Отделителната система в началото на постите е силно занята и отделя силно отровни вещества; след това настъпва едно пълно уравновесяване. Кръвното налягане се понижава; сърцето, първоначално силно разтревожено, възстановява нормалния си ритъм, като даже показва едно трайно успокояване. Всички вътрешни секреционни процеси намаляват производството си по количество, но напълно подобряват качеството на жизнените сокове и секрети. Това постепенно органическо затишие и подобрение на жизнените процеси в организма намира израз и в цялостния индивид. Тялото се сензибилизирва. Нервната система и клетки стават много по-чувствителни на всички вътрешни и външни дразнения. Особено важно е явлението, че организмът е много по-чувствителен към лекарствата. Малки дози от лекове, които по-рано трябваше да бъдат давани в големи количества, за да се постигне желаната реакция, сега са достатъчни за постигане на целта. Наблюдава се едно повишение в чувствителността на зрението, слуха, обонянието, вкуса и избистряне на мисълта. С настъпване на това органическо и душевно равновесие, органическата единица е в един напълно рационализиран процес. Всички процеси в тази единица стават с такава пестеливост, щото издръжливостта на целия организъм на продължително гладуване учудва всекиго. Докато
към текста >>

47. РАЗСТЕЖ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ -СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

инструменти и различните гами в Китай не е било нещо произволно, а във връзка с годишните времена и месеците. Така например, през декември се е пеело и свирело в пентатониката, започваща от ми-бемол (с два бемола), а през януари – в тая, започваща от ми (с три диеза). Тук на музиката се е гледало като на връзка между небето и земята: тя е ехо на Мъдростта, Царица и Майка на добродетелта, наука, която разкрива Бога в човека и води човека към Бога; тя действува на душата, успокоява страстите и е средство за призоваване на висши същества. В древния Египет, страната, която е дала на човечеството астрологията, музиката се е свързвала със звездите. Сметало се е, че Хермес е владеел до съвършенство музиката. За него се казва, че "той пръв е наблюдавал въртенето на звездите, като слушал хармонията, произлизаща от тях в цялата вселена". А в един египетски папирус е казано следното: "Да се познава и разбира добре музиката, значи да се познава реда на нещата и истинското им место, определено от Бога". Музикалната традиция на индийския народ, който познава и си служи нашироко с четвърттонието, учудва с голямото разнообразие от гами и тоналности. И тук, както при китайците, имаме определени гами и напеви за различните месеци и годишни времена и инструменти, на които се е свирело само в определени гами и през съответни месеци. В някои свещени книги на санскритски език се разглежда нашироко музиката и се разкриват нейните възможности. Тук се срещат образци от мелодии, които
към текста >>

48. ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П.М. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

обезкуражаването. Истински вярващ е онзи, който работи. Човек трябва да се кали, да развие вярата и надеждата, да не пада духом и да не се обезкуражава. Затова човек трябва да дружи с хора със силна вяра и надежда. Тъй че, дружбата на човека с вярващи хора развива съответните дарби и способности у него. Вярата е едно от средствата за възпитанието ни. Имай жива вяра! Когато се свържем със силите на вярата, тя да ни вдъхнови, да внесе ободрение в чувствата, да успокои нервите и повдигне душата. "Всяка вечер преди лъгане вложи в ума си следната мисъл: Вярата, в която живея, ще внесе Божествената хармония в стремежите на моето сърце. Приемете вярата, носете я и живейте с нея. Вие ще имате в ума си най-хубавите мисли, ще бъдете здрави, а нервността и безсмислието в живота, страданията, всичко ще изчезне и ще кажете: Сега има смисъл да се живее. Да следваме пътя на вярата, надеждата и любовта, за да бъдем, щастливи."
към текста >>

49. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

първото твърдение. Древните елини са познавали най-добре земята и земната радост. Съвършенството в архитектурните форми, безсмъртните капители на дорийската, йонийската и коринтийската колона са продукт на много физическо слънце, на ярки контрасти и на едно неповторимо в човешкото развитие чувство за хармония, стилизация и маса. Безсмъртното съвършенство на древните елини, което разчитаме върху достигналите до нас техни творби, е съвършенство на земните форми. То е едно равновесно, успокоено изкуство, в което не личат следите на никакъв протест срещу земната притегателна сила. Това изкуство е изцяло сложено на земята. То не загатва за нищо друго, защото и боговете са такива прекрасни, силни, пълнокръвни, страстни и примамващи. Голото тяло е доведено до съвършенство, от което не може да се изисква повече. Изображенията на божествата не будят мистичен трепет, за да ги догоним в тяхната божествена тайна и отвъдност. Не, тях ние можем да пожелаем, заради земното им всемогъщество, мускулната сила, телесното съвършенство, защото те биха били украса за нашия земен бит. Ако спрем поглед върху фасадата на някой от древните архитектурни стилове и приемем в съзнанието това съвършенство, изградено от хармонично съчетаните части, всека една от които представлява завършена стилна красота, ще се убедим, че тая фасада е родена заради обилието на слънцето, която я превръща в съвършен и успокоен архитектурен бисер. От въздушно-нежната мотивировка на симата, която опасва горния край на
към текста >>

50. ПРОФЛ ШЛ РИШЕ ВЪРХУ ШЕСТОТО СЕТИВО-П. М-В Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА (Продължение) Първите признаци за вътрешно духовно отклонение от успокоената и водоравна площ на древно-елинския живот е появата на дъгата в римската архитектура. Може някои да смятат, че линиите в архитектурата и скулптурата са случайни хрумвания. Не, на тях трябва да се гледа като на жива геометрия, която изразява мисловиите пътища на хората и епохите. Те са графиката на възхода или падението, белезите за появата на нещо ново във вътрешния строй. Линиите на живата геометрия, въплътени в изкуството, са най-изразителният език на вековете. Привидно, в по-късното време на римското владичество, ние имаме известно западане в импозантността на архитектурните творби, но в тях ние забелязваме появата на едно разширение нагоре към небесния свод, към зенита на живота. Римското владичество остави белези от своето могъщество и по-късно. То започна да преобразява света и да му дава нов облик. Римските базилики, храмовете и другите творби на византийското изкуство носят ясно белега на мистичния трепет на новата вяра, която насочва духа към висините на всемирния дух. Старо-християнските базилики дишат смирението на чистия дух. Т не ни извеждат навън в слънчевия празник на формите и земята, а ни вглъбяват в себе си, където пулсира живот, затворен в плътта. Може да се каже, че това е отклонение в една погрешна насока, защото тъкмо християнството ни сродява с възкресението, което е слънчев празник, но все пак, изкуството от това време е трябвало да насочва и към едно
към текста >>

51. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

бях учител в с. Янък Балабанлий, Карнобатско. Сънувам една нощ, че гръмнах с пушка на една гургулица, която бе кацнала на едно сухо дърво. В това време се яви брат ми и ми каза: „Недей плака, аз съм жив. Не съм умрял, не съм убит". Аз плачех и се събудих с плач. Разправих съня на жена си. Тя ми каза: — То е сън. Какво си седнал да вярваш в сънища! До съмване не спах. Сутринта тръгвам към училище. Видяха ме селяни замислен и ме попитаха, защо съм тъжен. Разказах им съня си. Те пак ме успокояваха. Дойде пощата от Карнобат. Донесоха ми писмо с черно на ъглите. Писмото беше от с. Оряховица, Старозагорско. Съобщаваха ми, че брат ми починал. Той починал 1-2 дена по-рано. Предупреждение Г-жа Е. има плетачно ателие в София. Тя разказва следното: През един летен ден на 1936 г. към 4 ч. след обяд, работейки в ателието си, тя видяла баща си, който живее в Самоков, да влиза през вратата, но бил с много окъсани дрехи. Той й казал: — На нищо не се качвай! След тия думи тя се приготвила да го попита защо, но баща й изчезнал. Към 7-8 ч. вечерта същия ден се явила силна буря над София. По това време дошъл мъж й с велосипед да я вземе, за да си отидат по-бързо. Возейки се двамата с голяма бързина, почти насред пътя, велосипедът се счупил на две половини. Те паднали. Тя се контузила тъй силно, че 1-2 дена била ни жива, ни мъртва, в безсъзнание. След оздравяването си тя си спомнила видението и предупреждението на баща
към текста >>

52. РАЗМИШЛЕНИЯ - ИНЖ. РУСИ НИКОЛОВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

ЗА МУЗИКАТА Платон Не се ли възлага най-важният дял при възпитанието на музиката, понеже ритъмът и мелодията много силно проникват в душата и най-силно се запечатват в нея, като правят човека истински добър и много възпитан. Република III. Умните хора казват, че музиката, водена от философията, успокоява чувствата и е едно от най-хубавите неща, които небето ни е дало. Закони III. Астрономията и музиката си приличат и са еднакво силни. Ушите възприемат звуковите вълни и хармоничните движения, както очите — движението на звездите. Република VII. През старото управление в древността, народът у нас е трябвало да се изкаже преди всичко, дали е доволен от законите, които се отнасят до музиката. Закони III Голяма душевна наслада е музикантът да ни свири с инструмента си, следван от гласа си. Република III Сократ казва: „Наистина, Ион, аз често ви завиждах, вам, на рапсодите, за вашето изкуство, което иска от вас да се явявате в хубав спретнат вид и най-вече да имате постоянно работа с големите поети. Рапсодът е тълкувател на мислите на поета". Из „Ион (или за Илиадата). Аристотел Музиката не е просто удоволствие. Тя действува на сърцата и на душите и създава голяма морална сила. Република V, 5. Преведе: А.
към текста >>

53. Възпитание на човешката воля - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

злоупотребили с нея. А ние искаме, от чисто окултно гледище да я употребим научно в цялата нейна пълнота. В основата си тя е много проста, вън е много сложна Като изучавате окултната музика, вие трябва да пеете. Това е един начин за подмладяване. Под "музика", подразбирам музика и в мисли, и в желания. Да внесем тази хармония вътре в себе си, и да чувствуваме, че в нас, и в сърцето ни, и в ума ни нещо тихо пее, като че някъде дълбоко слушаме тази хармония. Това е състояние, което ще успокои сърцето ни и ума ни, и ще даде ново направление на нашата мисъл. В окултната музика трябва да пеем с чувство. Тази музика не позволява такова е...е...е..., както някои правят, треперене на гласа. Това треперене душата ли го прави? Какво означава това треперене? Ако това треперене означава благородни чувства -трепери тогава, но ако нищо не означава, защо ще трепериш? То е лъжа! Така ще образувате известни отклонения, които ще донесат катастрофални последствия. А природата не търпи никакви отклонения. Не мислете, че ако тя някой път затвори очите си, че тя не вижда, и вие сте я излъгали. Като ви хване, и ви тури в лабораторията си, от другия й край ще излезете чисти, но докато минете през 10-те реторти...Това е общ закон, неизменяем, за всички без разлика, за когото и да е. Като говоря за природата, аз взимам природата, в смисъл на нейното проявление. Дадена е нова песен Сега, онези, които са създали музиката са били много умни хора. Музиката е една дълбока сфера на Битието. Тези хора са
към текста >>

54. Общение с Бога - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

просторния двор на вилата, наричана "колибата" Учителят се изгуби от пред очите ми. Аз останах още зад дървото, не ми се отделяше от него. Стоя и вече спокойно размишлявам и благодаря на случая, който ми даде възможност да бъда свидетел, да видя и чуя, и се поуча как да постъпвам при всички случаи със своя ближен. Някаква мисъл ме озари: Учителят се моли за онези 1200 братя и сестри, за да изправи погрешката им, а те не Знаят това, но се вдигна една сянка от пространството, всички се успокоиха. Въдвори се пълно спокойствие. "Наведе се той и пишеше на земята" "И написа в сърцето на човека великия Божи закон - законът на Любовта." Сега той не се наведе и не написа нищо на земята, но проникна дълбоко в човешкото сърце и там с незаличими думи написа закона на Любовта. Няма по-голямо благо за човека, да дойде някой и да те окъпе от твоя грях Нито има по-голямо нещо от това, да дойде някой и да заличи погрешката ти и да я изкупи. 1920 г., август, съборни дни от 19 - 25, Велико
към текста >>

55. Брой 2 -1993г. Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

е музикален. Умният човек е музикален. Силният човек е музикален. За да може да пее човек, той трябва да има отличен ум, сърце, душа и дух. Сърцето ще даде онзи свещен трепет при пеенето или свиренето. Умът ще даде оная външна хубост на формата. Душата ще даде израз, съдържание, а духът ще даде цена на всичко. Можеш да свириш механично. А пък може Божествената Душа да участвува. Тогаз ти влагаш магнетизъм в музиката. - Кои са постиженията на музиката. - По-хубаво средство за успокояване няма от музиката. Чрез музиката грубите неща изгубват своята грубост. Има обикновена музика,музика на сенките. Но има една музика, която като се засвири или запее, всички неща се уреждат магически. Тогаз вярата идва на мястото на безверието, любовта на мястото на безлюбието. Като мислите за музиката, трябва да знаете, че при музиката се развиват всички добродетели и всички дарби. Тя е основата. Музиката е поощрение за разбиване на всички ония дарби,които трябва да се проявят. Един художник, който не може да пее, не може да рисува. Като почне да пее, ще рисува хубаво. Това се отнася за всички други дарби. Всички не сте еднакво музикални, понеже не сте работили. Някои са работили, а пък други сега трябва да работят. Съединявайте се с тия, у които музикалния център е развит, и туй ще ви ползува. Ако дойдете до Божествената любов, всички ще бъдете певци! За да дадеш израз на музиката, трябва да знаеш законите на Идеалния свят! 2. Всички сме при пианото в големия салон на Изгрева. Царува
към текста >>

56. Първият ден на пролетта - Б. Боев Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

един страничен наблюдател, е следното: Кръг от хора, наредени по двама, изпълняващи ритмични движения с музикален съпровод на малка група музиканти в центъра. Ако този наблюдател е музикант, той би определил музиката като жизнерадостна и мелодична. А ако той, освен това има познания по астрология, би видял в този жив кръг с център, астрологичния знак на Слънцето. Това представлява Паневритмията гледана отстрани. За нея, участниците в кръга биха допълнили, че тя е най-успокояващото, най-хармонизиращото средство за тялото и за душата. Всяко едно от 28-те упражнения на този животворен цикъл е съставено от движения, съответстващи на творческите сили в природата. Влезеш ли в живия кръг на Паневритмията, чуеш ли нейната музика и задвижиш ли тялото си в нейния ритъм - това вече не е обикновения живот. По този начин ти навлизаш в живота на радостта, на вдъхновението, на творчеството, ти се усещаш част от Разумната Природа. Така се чувстват участниците. Това усещане у тях продължава и когато се премине към втория цикъл упражнения наречени Слънчеви лъчи. При тях участниците се подреждат в редица по шест двойки с лица обърнати към центъра. Редиците, изобразяват слънчевите лъчи и са 12 на брой. Движенията се съпровождат от витална музика в такта на българската ръченица - танц, изнесен от древните светилища. В движенията на лъчите - по права линия, и в кръг, почти само краката взимат участие. Особените стъпки имат своя символика. Ръцете влизат в играта най-накрая, за да
към текста >>

57. Няколко съвета от Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

да се премахне една скръб.” Никак не е мъчно, стига да знаете как. Някой ви открадне парите, да кажем хиляда лева. Натъжите се. Идва един ваш приятел и казва: "За хиляда лева ли толкова много си се умислил? - Ето ти хиляда лева." А вие веднага казвате: "Де да бяха и моите хиляда лева." Това е грешката, не сте доволни и благодарни никога. Не мислете за изгубеното. Ако не бяха ви откраднали парите, вашият приятел нямаше да мине в този ден, пък и нямаше да има пари, за да ви услужи и успокои. Във всяка скръб, която преживявате на земята невидимия свят иска да открие една тайна на вашия ум и на вашето сърце. Всякога тайни няма да изучавате, ще изучавате и откровения. Онези, които постоянно изучават тайни животът им е нещастен, тогава от сутрин до вечер ви съветвам да изучавате откровения. Разучавайте упражненията стъпка по стъпка, да ги усвоите добре, да играете пластично и в никакъв случай отсечено, остро. В резките движения се губи много енергия, те имат съвсем друг характер. Ръцете и краката са два противоположни полюса и играят много важна роля. Човек, който не знае как да управлява ръцете и краката малко постижения ще има. Между двата полюса е поставена главата, тя е центъра. Ако движите правилно ръцете ще се справите разумно с човешкия свят. Ако движите правилно краката, ще се справите добре с животинския свят. Ако хубаво и правилно движите гръбнака и мускулите свързани с гръбнака, ще знаете как да се справите с растителното царство, да черпите сокове оттам. Сега нали
към текста >>

58. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Развълнуван от тази среща, Константин вдигна глава и се вгледа в чудните очи на стария човек, присъствието на когото той чувстваше едва ли не като знамение в този чужд град. - В Света гора отивам, защото реших да стана монах, отче. Какво друго мога да сторя на този свят сред людските греховни дела и сред нашата тежка робия? Роден съм в Устово, в Родопите. Учих там нашия народ, доколкото можах, на нашето писмо и книга, а после с вуйко си отидох във Варна. Мислех си, че там ще найда успокоение и смисъл на живота си, но и там, както всякъде. Тегли ме нещо към светинята на нашия народ - към Света гора - и затова Господ пощади живота ми, тъй като страшна беше бурята, която преживяхме. А и гемията се разби в скалите. Не е ли това поличба, отче? През цялото време време, докато Константин говореше, свещеникът слушаше със спокойствие и с неизменно благо изражение на лицето си. Когато обаче разказът на младежа завърши, в краткото мълчание между изповедта на Константин и това, което той се готвеше да му каже, лицето му се промени. Напусна го спокойното изчакване, което имаше дотогава, и в очите му заблестя пламък. Движенията му станаха по- енергични, по-властни, но онова, което най-много порази младежа, бе едно светло сияние над главата, което просветна за миг и изчезна. Константин не можеше да съобрази дали това е действителност, или сън. Студени тръпки и непознат свещен страх пропълзя по снагата му. Пот ороси неговото чело. - Обични сине - започна старецът, - ти наистина си
към текста >>

59. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

поднесоха парата на Христос, за да го изпитат, той какво им каза? Не им ли каза: Дайте Божието - Богу, и кесаревото - кесарю? И ти, щом си дал съгласие да служиш в армията, ще отидеш на войната!” След време, когато започнала Първата световна война Минчо Сотиров отново е по бойните полета. През 1916 г. Димитър Голов и Тодор Бъчваров, получили писмо от Пеню Киров. Той ги молил да отидат при Учителя, и да го попитат за съдбата на Минчо Сотиров през тази война. Но Учителят не успокоил тревогите на неговите приятели, той им казал, че е писано Минчо Сотиров да си замине. Те не се примирили, и знаейки Силата му да помогне в този случай, те започнали да го молят да отмени тази съдба. Учителят влязал в стаята си. След малко време пак излязал и им казал, че не е възможно съвсем да се избегне злополучието, и че няма да се размине без “да му се пусне кръв". Наистина, шрапнел засегнал Минчо Сотиров в крака, и той се върнал от фронта с гангрена. Настанен в Клементинската болница в София той очаквал да чуе решението на лекарите. Поради тежкото му положение те се произнесли: Ампутация! Но Минчо Сотиров твърдо отказал: “Роден съм с два крака. Искам с два крака да се явя Горе!” Болният крак като по чудо оздравял. От този случай той останал с 30 % инвалидност, но спасил крака си, за се яви горе по достоен начин! Независимо от своя живот на военен, Минчо Сотиров е прилежен ученик, всякога с тетрадка и молив, всякога готов да изпълни онова, което моментът изисква, и във физически и в
към текста >>

60. Весела Несторова (1909) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

мен. Но по този начин щях да наруша правилното разрешение на задачата и да произведа смут с нарушението на реда. Затова не направих това, но страхът у мене постоянно се увеличаваше и рискувах да наруша обещанието, и да спра някъде по пътя и да чакам изгрева на слънцето. Но в този момент, когато бях решил да прекъсна пътя си, аз мислено извиках Учителя да ми даде воля и да изпъди страха от мене, да изпълня задачата си. И ето какво стана: видях Учителя зад гърба си и веднага получих успокоение, вътрешен мир и реших да вървя към върха без спиране. От време на време поглеждах зад себе си, но Учителят вървеше след мене и аз вече не поглеждах, защото бях сигурен, че Той е зад мене. Когато пристигнах на върха, другите братя и сестри на групи споделяха преживяното през нощта. Едни казваха, че видяли страшни работи в тъмната нощ, че ги било много страх и надали са щели да изпълнят задачата, ако Учителят не водеше колоната и ако Той сам не беше при тях. Братята, които бяха в средата на колоната претендираха, че Учителят се движел от страните им; тези които бяха в началото - че Той от тръгването до края бил на челото на колоната. Обадих се и аз: “Братя, Учителят беше зад мене дълго време от пътуването ни, как може да бъде това, че Той да води колоната, да бъде и около средата, а в същото време да бъде и след мене?” Те с подигравка ми казаха: “Мълчи бе, хлапе, кой знае какво си видял в страха си, та сега претендираш, че Учителят бил зад тебе! Това не може да бъде, ами по-добре мълчи и
към текста >>

61. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

другарите си да тръгнат. Те веднага се съгласиха. Стана ми ясно, че Учителят ми създава условия да се изкача на върха същата вечер. Помолих ги ако нямат нищо против, да вървя на разстояние след тях нагоре и те се съгласиха. Мъглата беше гъста и движението по неравния път не бе лесна работа. Те спираха от време навреме и подвикваха да разберат дали вървя след тях и не съм ли се загубила някъде. Мъглата беше почти непрогледна, но когато видях наблизо светлинка от хижата на върха се успокоих. Влязох в малка стая, в която имаше два етажа нарове за туристи, а до малка маса под лампена светлина бе седнал Учителят с двама братя. Поздравих и се упътих към Него да му целуна ръка. Тримата младежи влязоха след мен. Учителят усмихнато каза: “Аврам се прибра при своите си.” Момчетата седнаха на горния нар и се вгледаха в Учителя. Той започна да им говори. Едното имаше красиво лице на девойка, другото, продълговато, умно лице, а третото - по-закръглено лице и по-нисък ръст - то бе накарало другите двама да тръгнат към върха. След еднодневния ми поход се чувствах уморена, но щом видях Учителя, всичката ми умора изчезна и се изпълних с радост. ... Сякаш ангелски хор пееше цялото време кантатата на Любовта и ме изпълняше с възторг и вдъхновение. Неописуема вечер на високия тих връх, където присъствието на Учителя изпълваше цялата атмосфера с мир и святост.” На молитвения връх в Рила Идва 1944 година. След голямата бомбардировка в София на 10 януари 1944 г училищата се затварят и разпускат
към текста >>

62. Общуване през пространството Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

в триъгълник. Ще има надпис: „Първа премия за запалване на факела в гр. Морено. Никога да не се загаси този факел на Словото. Бог и Учителя да ви благославят“. Посетиха ни едни туристи, непознати, купиха един гонг и останаха очаровани от атмосферата, която е създадена вкъщи от изкуството. Хареса им Учението на Учителя. Те са много напреднали в духовния път. Ще видим в бъдеще накъде ще отидат. По-чувствителните хора казват, че като влязат в нашия салон, се чувстват добре, действа им успокояващо. 26 януари 1996 За групата от град Морено мога да кажа, че работят добре. Това ще видите от тяхното писмо, което ви изпращат. Те работят добре чрез радиопрограмата си. Имам им доверие. 12 февруари 1996 вижте какво ни пише Джисела: „Този е пътя, който желая. Благодарна съм, че дойдох до къщата ви и да имам тебе като духовен водител на земята. Какво бих направила аз без твоите писма. Те пристигат точно на момента. И винаги носят отговор на моите въпроси. Благодаря, благодаря за братската любов.“ Тя ме нарича в писмата си „учителю“, но аз никога не съм се мислил, че съм Учител. За нея съм учител. Над всички е Учителя Беинса Дуно, а аз съм негов ученик. Правя усилие да издържа изпита си. Джисела напредва. Купила е книги „Учителят от Изгрева“ и подарява. Също в гр. Морено ръководителите са купили от нашите книги и ги разпространяват. В последното си писмо Джисела пише: „Ако знаеш само колко са необходими за мене твоите писма. Когато ги чета се чувствам по-силна и сигурна. Те имат сила и
към текста >>

63. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

търси пътя за освобождение от своето тесногледство и дребновост. Края на това търсене е: свободата и вечното щастие. Той се опитва да върви по много пътища, но всеки от тях води към усложнения. Той странства от живот в живот, от олтар в олтар, от една религия в друга, обогатява се с опит, приемайки, отхвърляйки и отново приемайки — така се движи той напред към целта, която го очаква, както очаква и всички хора. В процеса на събиране и отхвърляне, той не знае къде да потърси успокоение; ако той го търси само в едно единствено нещо, то това последното го свързва и запленява. Много са тълкувателите на Истината: много и взаимно противоречиви са пътищата, вярванията, религиите и човек се забърква в тяхната сложност. Ако пред един човек не е проблеснал образа на Истината, той е подобен на пеперуда, която се удря в стъклото на прозореца в стремежа си да се освободи, да отлети в откритото небе; но да установиш своята цел не е чак толкова трудно. Тя изглежда за хората тъй далечна само затова, защото те блуждаят в тъмнината. Както грънчаря дава форма на глината, вдъхновявайки се от своето въображение, така и човек строи своя живот съгласно желанието на сърцето си. Както на глинените съдове може да се дадат красиви или грозни форми, така също и живота може да се направи красив или изопачен, в зависимост от целта, която човек си е поставил. Аз бих желал да ви помогна да постигнете целта, към която се стремите — крайната цел на всички хора, каквито и да бъдат техните
към текста >>

64. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

на кръвта във вътрешните органи. Кожното кръвообращение способства за прилива и отлива на кръвта към вътрешните органи. С това се обяснява обезболването и резорбиращото влияние на слънцелечението. Кожата е същевременно и огледало на кръвта, показвайки съотношението между вътрешното кръвообращение и това на повърхността. Кожата е Седалище на многочислени чувствителни и осезателни нерви, които предават външните възприятия на централната нервна система, като я възбуждат или успокояват. Кожните нервни разклонения са клавишите, по които играят слънчевите лъчи, а резонанса на тази игра се отзовава до най-дълбоко лежащите органи на човешкото тяло. Тъй се обяснява евфоричното настроение, под влияние на слънчевите озарявания. От не по малко значение е и екскреторната функция на кожата: тя извършва функцията на един добавъчен бъбрек. Тя е не само орган за отлъчване, но и такъв за възбуда и абсорбация, за усвояване от въздуха и слънцето на всички ония малко още познати нам сили. Чрез кожата ние получаваме от слънцето изгубената жизнена енергия. Човек се храни не само с хляб, той се храни също с въздух, който е хляба на дишането; храненето е не само стомашно, но и дихателно. чрез кожата. Не е още достатъчно уяснена вътрешно-секреторната функция на кожата, ала безспорно, съществува връзка между функцията на кожата и излъчването на т. н. жлези с вътрешна секреция. Пигментирането на кожните покривки под влияние на слънчевите лъчи усилва съпротивителната сила на организма спрямо
към текста >>

65. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бог не слуша грешници, но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша" (Йоан 9:13). Но защо тогава г. Ников препоръчва: болни, и намиращи се под гнета на други бременна, да отидат при нашите попове да се молят за тях, та Господ да снеме от плещите им бремето им? Сигурен ли е той, че ще им се помогне? Не беше ли по-добре г. Ников да покаже на всекиго широкоотворените обятия на Христа, който възгласява: „Дойдете при Мене всички що се трудите и сте обременени и аз ще ви успокоя“? Когато сме гладни попа ли яде зарад нас? Време е вече всеки лично да познае Господа и да му служи с радост, да изпълнява волята Му. И за такива Христос е казал: „Търсете преди всичко Царството Божие и неговата правда и всичко друго (здраве, пари, приятели, просвета, дарби и пр. и пр.) ще ви се даде“. Но на такива ще се даде всичко това, а не на всички бръщолевещи Божието име, защото Христос е казал: „Не всички, които викат: „Господи, Господи,“ ще влязат в царството на Отца ми, а само ония, които вършат Неговата воля“. Нали Христос ясно казва в своя разказ за дележа на хората на овци и кози, кои ще отидат в Царството Отца му: „Защото гладен бях и нахранихте ме, гол бях и облякохте ме ... Това, което сте сторили на едното от тези малките мои братя, на Мене сте го сторили". Но някои попове без свян казват: „Имам само две ръце: с едната вземам, с другата благославям. Аз ли съм крив, че Господ не ми е дал и трета ръка, с която да давам?" Моите почитания към г. Никова! Ние знаем, че той е
към текста >>

66. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Полирал го добре, обвил го с позлатена хартия и го предал на бабата с думите: „Намерих го с голям труд, ти трябва да го пазиш скрито, иначе възможно е някой крадец да го открадне и даже да те убие зарад него“. Напълно задоволена, старата жена го взела с трепереща ръка и казала: „От сърце ти благодаря. Колко трябва да заплатя?“ Той поискал 10 английски лири. Тя му ги дала, като прибавила още 5 лири, казвайки: „Това пък от благодарност за вашия труд." Нещастната българка била успокоена и се върнала в България грижливо пазейки го. Навярно през целия си живот, до гроба, тя ще мисли, че пази част от „честния кръст". Моя познат ме запито, дали неговата постъпка е лоша И аз му казах: „Щом се е намерил толкова глупав човек, че да настоява непременно да ти даде пари, ти не си крив, че си ги взел." Тази комедия постоянно се повтаря от хиляда и триста години насам не само в Палестина, но и в целия свят. Подобно нещо се е случило и в Рим. Когато римският папа поискал да построи грамадна църква, за каквато нямал средства, той изпратил много пратеници из цяла Европа да събират пари. На тези, които давали парите, пратениците давали билети, с които били опрощавани греховете им, каквито и да били те. Следователно, крадците купували тия билети, и били напълно спокойни, понеже с това греховете им били прощавани. И още на другия ден те започвали да крадат без да се безпокоят, защото възнамерявали пак да си купят билети след няколко време. Обаче това време е вече минало. Днес хората
към текста >>

67. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

покланянето пред личности не води към Истината, Тя не е ничия собственост, не се съдържа в никоя религия, тя не може да се намери нито в мрачните светилища на храмовете, нито в ярко осветените зали на разни организации; тя не може да се прочете в книгите или пък да се открие в обредите. Аз искам да ви доведа до разбирането на Истината, макар че вам би ви било много по-приятно, ако аз повтарях това, което сте слушали вече стотици пъти, вий бихте предпочитали да ви преспивам и успокоявам, а не да будя във вас желанието да разбиете всичко и да намерите живота. Ако вий искате да разберете причината за красотата на света, не се подавайте на илюзиите на многообразните проявления на живота; търсете Истината, която сама е Живот, а това е възможно само при пламенна любов към живота. Кришнамурти. МЕЖДУНАРОДНА ЖЕНСКА ЛИГА ЗА МИР И СВОБОДА Българска секция АПЕЛ Изследванията на учените и техниците от цял свят показват, че модерните методи на войната правят илюзорна народната защита и закрилата на гражданското население; Че една нова война ще има за последствие унищожението на голяма част от гражданското население чрез огън, отрова и микроби; Че от сега нататък всички народи са в опасност! Знаете ли какво ще значи една нова война с тия средства на разрушение, които науката усъвършенства всекидневно? Знаете ли, че от сега нататък войната не ще бъде полезна за никого, защото най-напред ще бъдат нападани не само центровете с военни обекти, муниции и прехрана, но и грамадните
към текста >>

68. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

това ще тръгнат по него. Първата Трудова Братска задруга трябва да бъде разположена непременно и на всяка цена всред природата. И не само тя, но и всяка друга братска задруга, ако иска да си създаде и да запази завинаги непосредствена връзка с мощните, творчески космични сили, условие за естествен, здрав и щастлив живот, трябва да бъде разположена непосредствено всред природата. Слънцето, чистия въздух, широките, безгранични простори, волността и спокойствието, тишината и мира, успокояващата всяка земна болка прегръдка на природата - колко струва всичко това? - То струва повече от всичко на света. То струва повече от всички земни богатства. И тия, които искат да създадат един наистина нов живот, трябва да направят всичко възможно, да дадат всички жертви, за да скъсат с изкуствения живот на човешките мравуняци, наречени градове, гдето всичко е тясно, свито, неестествено, извратено, гдето живота се задушава под куп ограничения и предразсъдъци, гдето самата душа на хората е станала малка, свита, подтисната, нищожна, смазана като че ли от каменните здания, гдето духът не може да разпери криле. Животът, човешкият живот трябва да се разлее, да се приобщи и свърже с природата, ако искаме той да влезе в пътя на правилното си развитие. Екскурзии, разходки и гимнастики не са достатъчни. Те имат своето значение, но нужно е нещо повече за спасяване на днешното израждащо се човечество - живот всред самата природата. За да може една братска задруга да се постави на здрава
към текста >>

69. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 71 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

храносмилане. Човек трябва да сяда да се храни, само когато хубаво огладнее и да се пази никога да не яде до пълна насита или да преяжда, а винаги да остава малко гладен. Когато човек сяда да се храни, необходимо е да има хубаво, весело разположение и любов към храната която ще яде. Ако човек чувства отвращение към една храна, по добре е до остане гладен, но да не я яде. Умният човек, когато е гневен, раздразнен, недоволен и зле разположен, по-хубаво е да седи гладен, до като се успокои, защото ако се храни при лошо психическо разположение, то това му състояние още повече ще се влоши и продължи. А когато глупавият човек е разгневен, раздразнен, недоволен и зле разположен, трябва да се наяде, за да му мине това лошо състояние. Сготвената храна трябва винаги да е прясна и топла защото много стоялата и изстудявана храна е всякога вредна. Човек трябва да се храни бавно и хубаво да сдъвква храната си, за да може тя добре да се смила и да се усвои от организма. Хора, които се хранят много набързо и не сдъвкват храната си, а я поглъщат на големи късове, скоро разстройват стомаха и храносмилането си. Несдъвканата храна не само че не може да се смели и да се усвои от организма, но бива голям товар на стомаха и лесно задръства червата. Пиене на вода и други напитки през време на храненето е винаги вредно защото се разредяват стомашните сокове и се пречи на правилното храносмилане. Трябва да се внимава да не се употребяват едновременно две и повече разновидни гозби, които
към текста >>

70. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и много по-лесно телесното оздравяване, доброто настроение е едно важно лечебно средство. Хубавите картини, естетичната наредба на една болнична стая, с прости цветове на стените, пердета, креват завивка, мебели и пр. — всичко това оказва несъмнено влияние върху хода на болестта и бързото оздравяване. Хромотерапията или лекуването с цветове различава топли (в червено и жълто) цветове, и студени (в бяло и синьо). При много болни, добро действие указва синята светлина. Тя действа успокоително и при нервните болести. В болниците за нервни били устроени и специални солариуми с различни цветове. Всички меланхолични, хипохондрици и др. подобни били поставени в червените зали. и всички лудуващи и възбудени — в сините. Дори и облеклото, чадърът и домашната обстановка оказват подобно влияние. Колко възбуден се чувства човек при изгрев или залез слънце — когато го залива червената светлина, и колко тишина н спокойствие нахлува в душата му в ясна лунна нощ. Синьо тихо море — колко спокойствие създава във възбудената нервна система на човека. Нека използваме широко и тия чудни лекарства Из в. „Добро здрав“ Себевладеенето Себевладеенето е изкуство, чрез което човек може да се извиси до най-красивите върхове на живота. Чрез себевладеене човек може да пести своите сили, ако ги има и да ги увеличава, да ги спечели, ако ги няма; може да запази своето здраве, ако го има и да го възобнови, око го е изгубил; може да достигне всички радости и блага и да ги увеличава все повече и повече.
към текста >>

71. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

в разказите и по тоя начин ще създам желание в мнозина да разгърнат страниците на книгата и се освежат от чистотата на „белите страници“. „Златни капки" не „Златни сълзи" — защото това което е писано, това което е дадено, това което е разрешено в тия разкази буди душата за нещо божествено, нещо велико, огряно от лъчите на любовта. Всеки разказ, всяко изречение, всека дума си е на мястото. Това са чудни бисери, които със своята ослепителна светлина и мекост галят душата, успокояват сърцето, раздвижват съвестта и създават желанието за героични и великодушни подвизи. Колко много ние се нуждаем. колко много душата ни жадува за подобни книги, за подобни разкази, за подобни разрешения на най-великото в живота любовта. Как могъщо се разлива по целият ни душевен мир идеята за братство и любов между хората, между всички живи същества и как след като сме прочели тия безподобни проблясъци на душата на един „духовен великан“ чувстваме голямото и непобедимо желание да преливаме в тоя помрачен свят повече любов, повече братство, повече доброта. Такива книги са навремени, необходими и трябва да се разпространяват с повече жар и ентусиазъм, за да могат да стигнат до народа, който да се залива от тяхната духовна сила и чрез тях да облагородява душата си. Ж. У. Цената на книгата е 50 лв. Доставя редакцията на в.„Братство“. Девор, символична драма в 4 действия и епилог от Веселин Петрушев. В нашата драматична литература, където се изнасят сцени изключително из хаоса на социалните
към текста >>

72. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато плодовете се развалят те не могат да се употребяват и затова те могат да се ядат само пресни или добре консервирани. Плодовете не съдържат отрови и бидейки лесно смилаеми не причиняват ферментация в стомаха и в червата, така човек който се храни само с плодове не може да се разболее от болести, причинени от отравяне в червата. Не оставайки дълго време в стомаха и не съдържайки материя, която възбужда стените на червото, плодовете не причиняват жажда, напротив, имайки успокоителна и приятна кислота, намаляват жаждата. Отсъствието на силна жажда днес, когато хората са навикнали да задоволяват жаждата си с алкохолни напитки е от голямо преимущество. От това гледище плодовата диета е годна за противоалкохолна борба. Освен хигиеническите преимущества, плодовата диета представлява също и една от най-евтините. Плодовете, съдържайки хранителни материали, научно комбинирани, добре и евтино ни хранят. Из Vegetarismul Jonakap Словото на Учителя Трите прояви на Любовта Любовта има три прояви в света. Първата проява е чрез човешкия дух - това е Божествената Любов. Втората проява е чрез човешката душа, това е духовната любов, това е този принцип, от който произтича животът, а третата проява е на физическия човек - това е физическата любов, от която произтича движението. Всяко движение се дължи на физическата проява на любовта. Съвременните физици не приемат такива твърдения за обяснение на движението, но безразлично е за нас, какво мислят те. За нас са важни фактите, които
към текста >>

73. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

се явят ред болести, с които няма да можете да се справите. За в бъдеще, в новата епоха, лекарите ще дават диагноза за здраве. Ще дойде лекарят и ще предпише една диагноза за добри мисли, да я вземеш; ще ти даде една рецепта за добри желания и една рецепта за добри постъпки. Всяко нещо взето с любов, действа благотворно. Ако повярваш в думите на един приятел, който ти казва, че ще оздравееш, действително ще оздравееш. Ако ти говори с увереност в себе си, че ще оздравееш, а не само за успокоение, ще оздравееш. Но в природата има и един принцип, който винаги образува противоположни реакции, по-добре е да не знаете за него. Всякога принципът на Любовта ще предизвика принципа на омразата; където има вяра, ще се роди реакцията на безверието, където има надежда, ще се роди реакция на отчаянието, където има живот, ще се роди реакцията на смъртта. Защо е така, ще го проучвате, когато станете пo-учени. Ако навлезете в тази област преди да сте станали готови, ще си създадете много неприятности. Истината, с която ние тук се занимаваме - това е реалният живот тук на земята, който изисква да бъдем здрави. Не искате да страдате от неврастения, от главоболие и други болести. На какво се дължи главоболието? Главоболието на човека зависи от неговия стомашен мозък. Когато стомахът ви не функционира правилно, ще имате главоболие. Когато мозъкът ви не функционира правилно, ще имате коремоболие. За да се премахне главоболието, най- първо трябва да се възстановят нормалните функции на стомаха. А
към текста >>

74. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

може да ви бъде приятел, докато нямате любов към Него, и да трепти сърцето ви за Него. Той ще ти нареди живота, ако Го обичаш. Защото ако не Го обичаш, нещата ще се сложат тъй както не си ги очаквал. (следва) Из беседата от Учителя, държана на 2 септември 1934 г. И свет во тме светится (Продължение и край) Стругов едва чак сега почна да мисли за своето дете, за своята жена. Какво ли правят те? Дали знаят всичко, що стана с него? Той прекара в душевна борба цяла седмица, но най сетне се успокои, отхвърли мисълта за самоубийство и помоли едноокия си съсед да го изведе на терасата. Обикна всички в нещастието си, смиташе всички болни за близки и разговаряше с тях по цели часове. Излизаше на терасата, от гдето се вслушваше в шума на града. От близката църква долитаха звуците на „Аве Мария“, що органа щедро разливаше наоколо. И дивните звуци като вълшебен чар лекуваха изтерзаната му душа. Той потъна в дълбоко смирение. Ясно му стана колко погрешен е бил избрания от него път и мъка раздираше сърцето му — защо той няма сега очите си, та да посвети целия си живот, всичките си сили и способности в служене на човечеството, да ги употреби за изграждане, вместо за разрушение. И тогава, заедно с Божествената музика, която долиташе, се приближаваше пак Христос, с открити ръце, с бледи устни и лъчезарни зеници, слага ръка на главата му и тихо му шепне: „Блажеви са каещите се, защото те ще се спасят …“ * * * Придружен от един български студент Стругов пристигна в своя роден град, в своята родна
към текста >>

75. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Майката горичка се зарадвала безкрайно но професорът ужасен ги издушил и очистил тайно... Дошло лято и голямата училищна ваканция настъпила за всички ученици. Всички трябвало да си отидат при родителите. Ала Златоперка, вместо мили гости, своите деца, получила едно особено писмо от лисицата професор, със което й се съобщавало пак, че децата й са задържани като извънредни ученици в университета, гдето щели уж да им се преподават допълнителни уроци за професори по хитрината. И тя се успокоила, утешила. Но Всевишния нали видял кое кога и как станало! Уволнил лисицата от длъжността Професор и я пратил във гората, да я гонят кучетата за през цял живот, и тъй да прекарва дните си във мъка за неизпълнение на Неговата хубава поръка. * * * Неизпълнение на Божията воля — донася всекиму най-тежката
към текста >>

76. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

мъките го подтикват да поема въздух по-дълбоко и да мисли по здраво. Дълбокото дишане развива дробовете, пречиства кръвта и прояснява мисълта. Мислещият, страдащият човек търси и намира причините на стомашните разстройства, поправя разрушените си зъби., започва да подбира и сдъвква по-добре хранената си. Той разбира, че човек не живее за да яде, а яде за да живее. Постепенно стомаха се му поправя, кръвта пречиства, здравето подобрява, мисълта усилва, волята уякчава, душата успокоява и доброто настроение се възобновява. Човек, минал през страдания, започва да търси, да съзнава и да се подчинява, на един по виеш ред, закон. Но освен тия разстройства вътре в нас, явяват се и такива вън от нас. Хората не винаги ще ни разберат и оценят лесно. Често ще ни хулят и клеветят несправедливо, а може би ще поискат да опитат вярата, любовта и търпението ни. Ако не проявим малодушие, ако притежаваме достатъчно героизъм и мъжество да устоим, ние вече придобиваме онова, което се казва присъствие на Духа. И тъй, доброто настроение в най-съвършения си вид е плод на Духа. На отчаяните и разколебани свои ученици Христос казва: „Бъдете будни и се молете: Духът е бодър и могъщ, а плътта е немощна.“ Често природата ни поставя на изпитания, прекарва ни през ред мъчения, за да се пробуди и усили у нас Божественото. То е, което ни издига над условията, което заповядва на бурята и морето и ги завладява и укротява. Ние ставаме съзнателни, когато любим Божественото, когато знаем защо живеем и
към текста >>

77. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Какво ще правиш, мъжо? - попита жената плахо и разтревожено. Той престъпи до един камен зид, замахна силно и удари пушката о него. Удари я втори, трети път. Двете цеви станаха на парчета. Най-после хвърли и дръжката, която беше останала в ръцете му. После се обърна към смаяната и уплашена жена и й каза с нажален глас: — Който преследва н убива каквото и да било живо същество, той излага себе си на същата участ. Защото душата навсякъде и във всичко е една и съща. Жената отведнъж се успокои и се хвърли та прегърна мъжа си, думайки му: — Радва ме твоята постъпка, Иване. Аз всякога скрито съм плакала, когато ми донасяш убити животни ... Колко си добър и колко те обичам! Тя се разплака от радостно вълнение. Плувнаха в сълзи и неговите очи. Т. Ч. Богат и цигулар (б а с н я) Беден, ала твърде добър, цигулар нагласил цигулката си и засвирил в двора на богат един човек. Богатият отворил тутакси вратата и с голямо удоволствие изслушал хубавата песен. А когато цигуларят спрял да свири, тоя му подал една монетна от пет лева и казал: — Сега подай цигулката на мене и направи я да изсвиря аз едничка песен с твоя похват лек и знание дълбоко, ще ти дам хиляда лева. — О, извикал цигуларят, ти желаеш невъзможно нещо! Аз да свиря зная, ала знанието си не мога ни да давам, нито пък да го продавам. То пари печели, но виж, за пари не мога да го дам, че къде седи и аз не знам. То е моя хубава прикия, но прощавай, че не зная где и как го крия. * * * Знанието никой няма да ми земе, ни да го
към текста >>

78. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

се развиват в това дишане също играят съществена роля. Много отпадъци от обмяната на веществата изгарят по-лесно. Млечната киселина и въглеродният двуокис при дълбокото дишане се изхвърляте по лесно, затова при тежка работа и спорт се диша винаги по-дълбоко и по често. Също и йонното разпределение в организма бива изменено, нещо към което се стремят и много от лекарствата. Изчезват киселинните йони за сметка на алкалните. Калцият в кръвния серум се увеличава — нещо пък което успокоява нервите на кръвоносните съдове и техните мускулни стени. Въглената киселина ги дразни и кръвното налягане се увеличава. При задушване с въгледвуокис се увеличава и кръвното налягане. Следователно, за намаление на кръвното налягане чрез дихателните упражнения играят роля физикални, химически и нервни фактори които се взаимно допълват и подпомагат. Много радостно е, че сме в състояние с едно такова просто средство — систематичното дълбоко дишане, истински да помогнем на един болен човек. То надминава по своето действие всички медикаментозни средства, специалитети, инжекции, бани, масажи, диети и пр., които се стремят да алкализират кръвта и намалят извънредната възбуда на големия мозък. Това се постига чрез дълбокото дишане. Проф. Тирела заключава: „Редовното дълбоко дишане е най-доброто средство за високото налягане и артериосклерозата, и при различните страдания на критичната възраст.“ Д-р Н. Станчев Куче и осел (б а с н я) Едно голямо овчарско куче се разсърдило на Господаря си, че го
към текста >>

79. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

в едно тъй прохладно място!“ „Где е тя?“ бе моя единствен отговор, докато се опитвах да се повдигна на лакти и да погледна към леглото на белите цветя. „Какво?“ извика човекът, като цялата му фигура се преобрази и прие израза на такава сладост, каквато аз мислех че е невъзможно да се види на едно лице, тъй лишено от красота от природата. - Ти я видя? Но не, аз съм безумен до предполагам това! Какво видя ти, дете, не се колебай да ми кажеш. Добротата на неговото изражение ми помогна да успокоя смутените си чувства. Аз му казах какво бях видял и, говорейки, гледах към леглото на лотусовия цвят с надеждата, че бялата жена ще се наведе още веднъж, за до утоли своята жажда от извора. Поведението на моя странен наставник се променяше постепенно, докато аз му говорех. Когато аз вече спрях да описвам величественото фигура, с ентусиазма на момче, което никога не е видело нещо друго освен мургавата кожа на своята раса, той падна на колене настрана от мене. „Ти я видя!“ каза той с глас, пълен с дълбоко чувство. „Приеми моя поздрав, защото ти си предназначен да бъдеш един учител всред нас; ти си помощ за народа, ти си ясновидец!“ Смутен от тези думи, аз го гледах в мълчание. Аз бях изплашен, защото започвах да мисля, че той е луд. Аз гледах наоколо, питайки се, дали не мога да избягам и да се върна пак в храма. Но, докато аз размишлявах и се питах в себе си дали трябва да направя това, той стана и се обърна към мене с една сладка и необикновена усмивка, която като че ли скриваше грозотата
към текста >>

80. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

оставим да си почине, докато ний доложим за случилото се в събранието на великите жреци- Доведете го тук. след като бъде изкъпан.“ Двамата по-млади жреци ме изведоха от стаята. Аз почнах да схващам, че те принадлежат към някоя по-низка степен на жреческото съсловие и, гледайки ги, видях, че техните тоги на бяха покрити със златна бродерия, но бяха украсени с черни линии и точки по кроя. Колко приятна ми се стори, след всичката ми умора парфюмираната баня, в която те ме отведоха! Тя ме успокои и даде мир дори на душата ми. Когато излязох, намазаха тялото ми с едно приятно, ароматично масло, после ме завиха с един ленен плат и ми донесоха храна, плодове, питки, замесени с масло и едно ароматично питие, което като че ли едновременно ме засилваше и стимулираше. Най-после ме заведоха отново в стаята, в която двамата жреци ме очакваха. Те бяха там с един друг жрец, от по-нисша степан, който държеше ръцете си една великолепна дреха от най-префинен бял лен. Агмад и Камен Бака я взеха и когато другите жреци отнеха плата, който ме покриваше, двамата заедно поставиха дрехата на мене. Като направиха това, те съединиха ръцете си над моята глава докато другите стояха на колене. Аз не знаех какво означава всичко това и наново почнах да се безпокоя. Но охладяването на моето тяло беше успокоило и моята душа, и когато, без да кажат нищо, ме отведоха с двамата по-нисши жреци, с които аз вече се чувствах някак си по-фамилиарно, смелостта ми се възвърна и стъпките ми станаха по-леки. Отведоха ме в
към текста >>

81. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

задуша моя страх, внезапно в съзнанието ми изплува един спомен. който ми донесе приятното чувство на облекчение. „Где е, запитах ез, черният човек, когото видях вчера в градината?“ „Кой? Градинаря Себуа ли? Той навярно спи в стаята си. Но при пукването на зората ще стане и ще отиде в градината.“ „Ще мога ли да отида при него?’, запитах аз с трескава възбуда, съединявайки ръцете си като за молитва, — толкова много се страхувах от мисълта за отказ. „В градината? Ако вий не можете да се успокоите, навярно една разходка по сутринната роса, всред свежите цветя, ще намали треската ви. Като се разсъмне, аз ще повикам градинаря да ви вземе със себе си.“ Аз въздъхнах от облекчение за това бързо изпълнение на моята молба, после продължиха да мълча, легнаха, със затворени очи, стараейки се да отдалеча от себе си всички тези ужасни видения и образи, като мислех само за сладостното чувство, което щях да изпитам наскоро като напусна тази затворена стая, с изкуствени парфюми, за да вкуся сладостите от свободното вдишване на външния въздух. Не казвах нито дума, очаквайки търпеливо, а жрецът си оставаше седнал, неподвижен, до мен. Най сетне, след време, което ми се стори като дълги часове от мъчително очакване, той стана и угаси сребърната лампа. Аз видях тогава, че една бледа слаба светлина влизаше в стаята през високите прозорци. „Ще отида да извикам Себуа и да го изпратя при теб, каза той, като се обърна към мен. Запомни, че тези стая е твоя, тя ти принадлежи. Върни се тук преди утринните
към текста >>

82. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

увеличаващо се благо ще бъде тогава живота … Елате, деца мили. елате при мен! Т. Ч. Мейбъл Колинз (6) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 136) Как да опиша моето опиянение когато вдишвах утринния въздух? Това бе най-голямото и най-силно удоволствие, което природата ми бе дала до сега да изпитам. Не само че се изтръгнах от една задушна атмосфера, изпълнена с аромати, към които не бях привикнал, но се освобождавах също. Така от това състояние на ужас, на свръхнапрежение, като почнах да се успокоявам, намирайки същевременно, че животът вън от вратите на храма е все така красив, все така естествен, както и по-рано. Себуа ме гледаше в лицето и като че ли по някаква тайнствена симпатия проникваше в моите реещи се мисли и ми ги тълкуваше. „Слънцето се издига във всичкото си величие, казваше той. Цветята разтварят сърцата си за неговите милувки. Отвори и ти твоето и бъди щастлив. Аз не му отговорих нищо. Бях твърде млад и без образование, за да мога да намеря думи за отговор, но аз подигнах очите си към неговите, както вървяхме през градината и предполагам, че те са говорили вместо мене. „Сине мой, каза Себуа, през нощта ти си бил в тъмнина, но това не трябва да те кара де се съмняваш, че светлината съществува. Когато вечер лягаш да спиш, ти не трябва да се съмняваш, че на сутринта пак ще видиш слънцето. Ти си бил потънал в една тъмнина по-дълбока, от тази на нощта, и си съзерцавал едно слънце по-блестящо от това, което ни осветлява“ . Аз преповтарях тия думи в мисълта си, но не можах
към текста >>

83. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

си учението на Христа, което е най-ясното и най-съвършеното. Когато обаче четем „Моята вяра“ — ние се удивяваме от гениалността на Толстоя, който е разкрил всички софизми на богословите, софизми, които отричат ясните и велики заповеди за достигане Царството Божие. Богословите твърдят, че учението на Христа е велико, идеално, но неизпълнимо. Тъкмо обратното на това, което Христос твърди: „Моето иго е благо и бремето ми леко.“ Елате към мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя.“ „Заповедите му не са тежки“ — пише ап. Йоан, любимият ученик на Христа. Сам Христос, апостолите, първите християни, богомилите, квакерите, духоборите, назаряните и др. са изпълнявали Христовите заповеди и с живота си са доказала, че, Христос е дал едно учение за живота и че Любовта е закон не само за личния, но и за обществения и международния живот. „Царството Божие е вътре във вас“ и „Какво трябва да правим“ — В тези съчинения Толстой разглежда приложението на Божията Любов в обществения и международния живот. „О жизни“ — За живота — това е философско обоснование на учението за Любовта към всички — едно от най-великите философски съчинения на миналото столетие. В него Толстой изтъква, че нашият живот е като отсечка от конус — следователно е съществувал преди рождението и ще съществува после смъртта — само че нам не ни е дадено да знаем това. А за нас е важно да разрешим сега, в този живот основният въпрос за смисъла на живота — а той е само в изпълнението на Божието начало в настоящия
към текста >>

84. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

достатъчно количество енергия. Въздухът е в състояние да направи всичко в човека. Любовта за да дойде при вас, първо ще мине през въздуха, и вие чрез въздуха ще я възприемете; въздухът ще ви предаде правата мисъл. Като приемете тази права мисъл, вие ще я проектирате в пространството — за благото на вашите ближни. Когато сте гладни, няма какво да се безпокоите, концентрирайте се, изпратете своята мисъл в пространството, и ще видите, че след малко ще получите чрез въздуха едно успокоение, бодра хранителна мисъл, и ще се наситите. Тази мисъл е изпратена от някой добър, подигнат човек. Всичкото зло в света се дължи на факта, че не знаем как да употребим благата, които ни са дадени. Тази е единствената причина на злото. С неразбиране на закона за използване и разпределение на благата, хората се подпушват и се ражда злото. Любовта е едно благо, и ако не знаем как да я употребим, тя ще причини подпушване на чувствата, на симпатичната нервна система. При това положение в човека става цяла пертурбация. Следователно, и в любовта няма да бъдете скръжави, но няма и да се лакомите. Ще обичате по-малко, постепенно ще давате. И когато ви обичат пак ще кажете — давай ми по-малко. Няма защо да бърза човек. Той с векове, с хиляди години има да проявява своята любов. He трябва изведнъж да я прояви. Ако вие изведнъж проявите всичката си любов към някой човек, вие може да го удушите. Последствията на лакомията в любовта винаги са лоши. Бащи и майки, които изобилно са давали своите
към текста >>

85. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

добре допълва красотата на местността! Сега има дежурство в братството. Всека седмица идват братя и сестри, за да чистят чешмата и цялата околност. Всички сърца са спечелени. Никой не говори против „набожните“. Даже кметството иска да залеси около чешмата, да неправи парк. Когато съзерцаваш водите, които бликат шумно из чучурите, пълнят коритата и се разливат по-долу в един поток, ти се потопяваш в един красив мир. Като че ли се докосваш до вечните творчески сили в природата, чувстваш успокоение, сила и вяра в Доброто, вяра в Разумното, което живее в цялата природа и в тебе. Една нова светлина те озарява, много нови идеи проблясват в тебе. Почваш да чувстваш олтаря, великото и красивото, което крие всяко човешко сърце! Като че ли проникваш великите пътища на безграничния! Как не искаш да се разделиш с това свещено место! В това чисто място не искаш да говориш, за да можеш в мълчанието да доловиш говора на Вечното! И после, когато се отдалечиш от там. тая неземна картина, която си съзерцавал, постоянно изпъква пред тебе! И нещо повече! Когато искаш да издигнеш съзнанието си в по-високи сфери, извикваш пред умствения си взор цялата тая картина, и веднага се променяш! Изпълваш се с радост, с мир! Стоя пред чешмата, гледам, как бликат кристалните й струи. Дълго стоя и се вслушвам в техния говор. Те ми нашепват: „Ние носим радост на треви, цветя, дървета, хора, на всека жива твар! Животът е музика! Животът е красота! Нека винаги великата симфония на живота да звучи в тебе и да те
към текста >>

86. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

вредни или полезни със своите книги. Описвайки с всички примамки половата любов, те забавляват и увличат своите четци; описвайки с всички подробности престъпни истории, те държат в напрегнато състояние жадната за приключения публика; рисувайки действителността по-черна, отколкото е, те предизвикват и затвърдяват в хората мисълта: ние сме достатъчно дабри, щом има хора способни на такива лоши деяния. Тека, вместо да смутят и събудят упрек в душите и свестите на своите четци, те ги успокояват. И така хората спокойно следват своя лош път в живота: отиват от лошо към по-лошо. И така човечеството е стигнало до това падение, до това лошо положение, при което живота става невъзможен, защото скърбите и страданията, болестите и нещастията (последица от извършвани грешки и престъпления) вземат надмощие и правят живота тежък, непоносим. Друга би била ролята на писателите, ако те познаваха добре лошото и доброто и ако знаеха какви резултати дава едното и другото в живота. Тогава в своите книги, романи и разкази, биха обрисували лошото тъй, че то да буди отвращение, а доброто — да примамва и увлича. Но лошото е там, че самите писатели не познават лошото и доброто. Техните разбирания за живота са тъй смътни, тъй мъгливи, тъй грубо материалистични, каквито са и тия на тълпите. Какво може тогава да се очаква от такива писатели? Те могат само да забавляват, но не и да напътстват в живота; Те изпълняват приблизително такава роля, каквато играят палячовците в цирковете; те вземат комичното
към текста >>

87. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

вървеше по хълмът самичък. нехаен. Не далеч зад него го дебнеше стъпка по стъпка друг. Царя събра вежди и помери да стане. —Ще обере човека . . . Това е разбойникът! — Да, каза мъдрецът, разбойник е. — Е как? Да оставим това така? Мъдрецът се само усмихне. Царя се разсърди. — Как е възможно такова равнодушие към човешкото нещастие? — попита той бързо. Мъдрецът го потупа усмихнато леко по рамото. — Погледнете малко по-назадъ1 Царя се взре, турнал ръка над вежди. Лицето му се успокои в широка усмивка. — Стражар е . . . Дебне крадеца, каза весело той. — Това е разликата между мене и вас, каза мъдрецът. Вие виждате в света само крадците, а ние знаем, че винаги зад злото следва доброто — затова сме и така спокойни.
към текста >>

88. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

узнават нейните желания и печелеше роби за своята служба които й се предаваха напълно с целта да получат наслаждения. В своята жестока и ужасна сила, тя изваждаше тъмните наслоения в душите на хората, тя виждаше техните апетити, и, чрез моите думи, им посочваше как да постигнат това, което бяха пожелали. Докато бях седнал там, безмълвен и ужасен от виденията, които минаваха през моята събудена памет, аз видях сам себе си: изпърво едно още чисто дете, чийто страхове и тревоги биваха успокоявани чрез развлечението. После а храма, вътре а светилището, безпомощно същество, просто оръдие, инструмент, с когото си играеха без милост. По-късно в блясъка и красотата на моята младост, несъзнателно лежащ върху борда на свещения кораб, ставайки в несъзнаваното безумие и произнасяйки странни думи. Още по-късно, блед и изнемощял, винаги обаче съзнателен инструмент, макар че душата започваше да се пробужда, а тялото да отслабва под своите жестоки усилия; и, сега, аз видях, че душата се беше вече напълно пробудила, беше достигнала своята майка, царицата на светлината, и не можеше повече да бъде принудена към мълчание. Нощта дойде и моят учител ме напусна. Никой друг не бе идвал в моята стая, никаква храна не ми бе донесена след утрото. Аз бях изтощен от ужасните видения, които бяха преминали пред очите ми в едно късо време. Реших де отида да търся храна, от каквато имах нужда. Подигнах завесата, която закривеше входа към голямата съседна стая. Там сега имаше една врата, масивна като врата
към текста >>

89. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и дирят с вяра и търпение, които са вкусили от нейния хляб; блажени до които се е докоснала! Тя е която ще задоволи всички човешки копнежи, ще нахрани душата. ще излекува всичките й болести, ще я насити с благо, и ще я изпълни с вечна младост и надежда. Тя е била с мъчениците на науката и с всички апостоли и проповедници на Правда и Истина. Тя е било с Исуса през всичките му страдания за спасението на човешкия род. Тя вика всички болни, бедни и нещастни: „Елате при мене и аз ще ви успокоя!“ Тя е винаги с Христа, Спасителя, Покровителя, понеже любовта и Христос едно са! П. Петрова ЗА МИРА И БРАТСТВОТО Всички тръпнем при слуха, при мисълта и възможността от избухване всеки момент на една нова общоевропейска война. Но ако наистина сме против войната — за мира и братството, то какво трябва да правим за да избегнем злото и заживеем с надежда за едно по-добро бъдеще? Ако корена на злото е в човешката природа, в егоизма, то къде е корена на доброто за да заживеем с него? Корена на доброто е в Христа — в Бога. „Слава на Бога във висините, на земята мир, и в человеците благоволение!“ Тъй ангелския хор възвести идването на Христа. Но защо тоя мир още е в опасност? Защото още Христос не е дошъл у нес в пълнота, защото болшинството от хората мислят за ядене, пиене и обличане повече, отколкото за Христа, за Любовта. За доказателство и потвърждение може да ни послужи онова, което се прави по Гергьовден. Дали от крайна нужда ние заколваме и изядаме агнето? И дали человек при
към текста >>

90. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

безпокойство, с моята работа. Към полунощ, когато жена ми и дъщеря ми се върнаха веднага аз ги запитах дали е имало пожар. Те бяха извънредно зачудени. „Не, отговори жена ми, пожар нямаше, но имаше опасност от пожар. И ний се много изплашихме. По едно време през един антракт се дочу голям шум; излязох бързо от ложата за да видя какво става, като казах на дъщерята: „Тръгвай веднага, ако се допра до рамото ти, без да вземаш мантото си и без да чакаш ни най-малко.“ В кулоарите ме успокоиха и представлението продължи безпрепятствено.“ Но това не единствения елемент на тази криптестезия. В момента, когато аз пишех върху една хартия: Огън! Огън! Внимание! Моята сестра, г-жа Л. Шарл Вюло, чийто апартамент на същия етаж бе отделен само с една врата, помислила, че при мене има пожар. Тя дошла до вратата, която съединява двата апартамента и в момента, когато щяла да я отваря, разбирайки, че страха й е неоснователен тя се спряла, казвайки си: „Не! няма да отида сега да смущавам брата си заради една такава глупост.“ Така, в един и същ момент моята сестра и аз сме имали впечатлението за пожар. Това е най точния израз, който аз мога да намеря за да определя твърде неясното чувство, което моята сестра и ез сме имали едновременно тогава, когато на 1 километър от нас, в операта, гдето се намираха жена ми и дъщеря ми, действително е имало опасност от пожар. В. Към 8 часа сутринта в 1907 година, аз бях дълбоко заспал. Сънувах че бях с г-жа Шарко (защо именно г-жа Шарко, която аз съвсем
към текста >>

91. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

нищо. Изведнъж гласът на мъжът ми ме стресна и върна възможността да се мръдна и говоря. Огледах се. В стаята нямаше никой, освен мъжът ми, който бе скочил от леглото и ми викаше съвсем изплашен: — Ти си полудяла ма, ти си луда, какви песни пееше? Я се чуй? Ти си луда, ти си полудяла, — кряскаше той. — Чакай бе, викам му аз. Стой, не съм луда. Слушай, ще ти разкажа всичко. Но най напред да отидем в стаята при децата, че и мене ме е страх тук. Разказах му всичко и най-после той се успокои. На другия ден отидох на църква и тръгнах от икона на икона да гледам да позная жената, която ми се яви вечерта и стария белобрад човек в облака. Но образа на никоя икона не можах да ги позная. От тогава минаха 19 години. Местиха ни в различни градове из провинцията. И аз през тези години нито за миг не престанах да търся тези, които ми се бяха явили през нощта. Обикалях църкви и манастири, но напразно. В никоя от иконите не можах да ги видя. След време, брат ми отпътува за чужбина. Отначало се обаждаше често, после по-рядко и по-рядко и най после съвсем престана. Ние не знаехме, къде е, жив ли е и как да го потърсим. А мен много ми бе мъчно за него — тъй го обичах. И преди две години чух за бр. Л. че той може да ни каже по друг път къде е брат ми. Отидох. Говорих с него. После отидох към салона, а от там към полянката, където се играят гимнастическите упражнения. И не можете да си представите моето учудване до обезумяване, когато видях всред полянката, този, когото бях видяла в оная
към текста >>

92. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

и аз почти нищо не виждах с едното око. Скочих веднага от леглото и видях през прозореца стария човек да възвила край къщата. Тогава извиках и чукнах на прозореца! — Дядо бе, дядо! — Какво има, обърна се той — Ами аз най-главното не ти казах, очите ме болят, ще ослепея. Как ще си гледам децата? Страх ме е да не ослепея, повтарях му аз, а децата, децата как ще си гледам? — Няма нищо, кимна ми той с глава, ще ти мине всичко, — и той си тръгна нагоре по улицата. Събудих се облекчена и успокоена, а възглавницата бе цяла обляна със сълзи. — Е, ами оздравяха ли ти очите, бързаме да питаме ние, слушащите я. — Оздравяха. Ето сега, само когато чета си служа с очила. А тогава едва виждах. Но след сънят ми очите ми взеха полека полека да се оправят и оздравяха. Но иначе все си бях болна. Минаха се много години. Преместиха мъжа ми в София — тука. Мене все ми беше лошо, все не можех да ходя никъде, но затова пък в къщи ми идваха много приятелки на гости. Един ден една от гостенките ми каза — „Како Софийке, аз да те заведа тебе гдето ходя на едно място. Ти си тъкмо за там.“ Аз се съгласих и един ден тя ме заведе в една сестра, където се събираха за молитва, а след някое време ми предложи да мс заведе и при Учителя. И какво да ви кажа, чада, като влязох в стаята и тъй си останах като гръмната. Пред мене стоеше същият старец, когото аз видях в съня си преди толкова години. Той ме погледна и се усмихна, а аз в същия миг почувствах една голяма сила, която ми взе ръката и почна да пише във
към текста >>

93. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

казва как, но казва: заради Мен ще я обичаш. И сега момъкът като дойде да се жени, той не казва истината на момата. Той се представя пред нея като божество и й казва: „Ела да живееш при мен, ще бъдеш щастлива и ще имаш всичко, каквото пожелаеш“. Като се оженят. не излиза тека и почват да се карат. Преди да се ожени, той трябваше да й каже: „Слушай, ти няма да бъдеш щастлива при мен, защото и аз сам не съм щастлив. Ако аз бях щастлив, нямаше да се женя, но понеже съм нещастен, търся едно успокоение в живота. Ако можеш донякъде да ми услужиш, да ми бъдеш сътрудница в живота, тогава донякъде ще можем да живеем, както Бог е дал“. Така трябва да каже момъкът на момата, а не да се залъгват, че ще се направят щастливи и тям подобни работи. Сега, измамата и погрешката на хората е в бързането. Те бързат да се оженят. Импулсът да се женят хората е пред, но бързането е една слабост. Какви качества ще придадат те на онова поколение, което ще създадат, като се оженят млади? Онзи, който нека да стане баща, той трябва да има такива качество в себе си, че да стане проводник на Божественото. Та като им се роди един син, да може да неправи майката щастлива. Синът може да направи майка си щастлива, е дъщерята може да направи баща си щастлив. В една фамилия не трябва да има по-вече от две деца, едно момче и едно момиче. Ако един от съпрузите, в едно семейство, мъжът или жената не е честен спрямо другият, то какво трябва да прави този - последния? Той още като се е оженил е направил погрешка.
към текста >>

94. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако нямаше хармония и правилни съчетания, тия милиарди звезди, които пълнят небесното пространство, постоянно биха се сблъсквали помежду си и биха се унищожавали една друга. Ако няма хармония между клетките на нашето тяло, то не би могло да съществува. Когато се яви дисхармония между тях, тялото се поболява и ако тя не може да се възстанови, то рухва, става негоден инструмент за нашия дух. Затова Учителят казва: „Създайте хармонична среда на болния и духът му ще се успокои“. В последно време науката, новата медицина, се домогва до хармонията и използва хармоничното съчетание на цветовете и звуците. Така, Д р Панчев, в медицинския в-к „Ескулап“ пише: „Душевните вълнения рефлектират поразително силно върху физиката на човека. Внезапен страх, много неприятна, изненада, голяма радост, неописуем възторг, понякога нанасят на човешката физика такива неочаквани въздействия, че просто сме изправени пред най-голяма загадка. Щом е така, то се явява въпроса не пипа ли досега в много случаи медицината със страшно груби ръце болката на човека? Не би ли било възможно да се повика на помощ най-силната сугестия — музиката ?“ Лекуване чрез музика вече се практикува в медицината. Във в-к „Добро Здраве“ Д-р Л. Балев превежда пример как един младеж от Америка си е възвърнал нормалното състояние под влиянието на музиката. Не така случайно Учителите на човечеството препоръчват пеенето и молитвата. Молитвата също е хармония с Бога. с живата природа. Не също така случайно Учителят
към текста >>

95. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

тихо тя. Сякаш тая дума прониква в самата му душа, той хваща подадената й ръка с двете си останали кожа и кости ръце и изведнъж нещо в гърдите му се разтапя, нервите не издържат, той захлупва глава над ръцете й и горчиво плаче. О! тя никога през живота си не е виждала мъж да плаче и то тъй особено. Полека в гърдите й се вдига вълна от болка за тоя човек, който тъй много е страдал и едри бисерни сълзи затрептяват по клепките й. В голямата стая е тихо като в храм. Ной-после болния се успокоява, повдига глава и гледайки я с очи пълни с благоговение прошепва: — Аз ще живея! — Да, казва му тя, затова дойдох, да ви кажа че ще оздравеете. — Аз го знаех вече. Още щом ви видях, щом пристъпихте към мене, аз разбрах, че вие ми носите живота . . . — Аз само ви казвам, но друг го праща . . . — Знам. Това го видех в светлината, която блика от очите ви. Аз ви чаках, от две седмици ви чакам. Аз чувствах, че ще дойде един, който ще ми донесе живот, ще ми вдъхне сили . . . въпреки, че лекарите ме намират за безнадежден . . . Аз съм сам. съвсем сам. Лежа тук от месеци и никой, никой, сестричко, не е дошъл да ме види. Аз умирах от болки и страдания и, разбирате, никой не отвори за мен вратата, никой не приседна на леглото ми и не ме запита какво ми е. И изведнъж, всред най-голямото ми отчаяние, всред най-голямата ми болка и безутешна скръб, когато питах има ли Бог. който да чува cетих, сетих тогава с всичкото си същество, че Бог чува . . . от тогава почнах да чакам и да се надявам, че ще прати
към текста >>

96. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

преставал да трепери, и, когато работника се съвсем приближил, той се дигнал на задните си крака. „Натиснах го силно с шпорите, — разказва по-нататък сам Юберхарст — и след малко конят полетя бързо към дома. Аз се озърнах назад, но не се виждаше вече никакъв пътник. Помислих, че може би, се с отбил в някоя странична пътека. Дома никому не разправих за тази случка. Сутринта запитах слугинята, дали никой от съседите не е умрял. Тя ми отговори, че никой не е умрял. Но аз не можах да се успокоя. Затова при разходката си се отбих при местния продавач на ковчези и го запитах: „Кога продадохте последния ковчег?“ „Преди пет седмици“, беше краткия му отговор. Нищо не разбирах от всичко това. И дълго време не можах да забравя тази случка. Но новите впечатления тъй ми подействаха, че малко по-малко тя съвсем изчезна от паметта ми. Отпуската наближаваше вече към края. Приготовлявахме се вече с жена си за Берлин. Беше хладен есенен дан, когато се приближавахме до гората. Но в пътнишкия влак нямаше вече места. Блъсканицата ми се виждаше толкова по-неприятна след лятната почивка всред селската тишина. Никъде не можахме да си намерим място, докато най-после наместихме нещата си в колата зад локомотива. Излязохме пак на перона, като ходехме напред назад. Отведнъж се спрях и хванах жена си за ръката. От стъпалата на локомотива слизаше... Да. Не се лъжех... От локомотива слезе и идваше насреща ми моят вечерен „познайник“. Същата дреха, същата шапка, увиснали мустаци и очи втренчени напред...
към текста >>

97. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

по двора, та се озлобил, настръхнал и се спуснал де го хване, нещо зло до му направи, или барем да го отъркаля. Ала Котаран, внимателен и предпазлив, като всеки хищник боязлив, бързо видял и разбрал, Караман какво е пожелал. Затуй хитрецът не стоял, не чакал, като врабец пръхнал и в секунда на черницата се отзовал. — Ах, да бях те хванал, Котаране, викнал Караман, нямаше от тебе нищо да остане, но кога-да-е и туй ще стане! Котаран на клон висок и як се настанил и, след като се поуспокоил, заговорил с Карамана: — Нищичко не можеш да ми сториш, но кажи защо ядуваш, мой любезни? — Ще ти кажа аз на тебе, само слезни! А защо из двора ходиш като с чехли стар чокоин, като награден със кръст за храброст воин? Где ти е юначеството, нечестивецо убоги? По какви закони и наредби строги ти си се присламчил и навеки настанил в къщата на господаря, гдето никога за мен се не отваря? Ти на топло, аз на студ; ти в почивка, аз на труд, и пак не щеш ни добър ден да ми речеш. — Керамане, Карамане, само името ти да остане, ала днес почуй ме, драги, да ти кажа две три думи благи: Нашият любезен господар премного служби има и слугите му с наредени като цветовете на гиргина. Той желае всеки службата си хубаво да знае; като служи, да не пороптае; и съслужниците си да люби. Инак само дните си ще губи. — Тъй е, драги! Тези думи са безспорно драги. Ала ти ги казваш сал кога се видиш в нужда. Доброто се във тебе не събужда! — А във тебе? — А във тебе? Тук, обаче Караман се спуснал гъска някаква да
към текста >>

98. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

вие, а когато дойде злото, тогава вие считате, че драгите са виновни. Мислите ли така, вие никога няма да разрешите въпросите. Хората са преплетени едни с други. Като седя спокойно в стаята си, изведнъж възприема някоя мисъл. Аз не оставям тая мисъл без да я изследвам. Понеже имам инструмент, с който из-следвам характера на мислите, веднага го взимам и започвам да изследвам от коя станция е дошла тази мисъл. кой я изпратил. какво иска и т. н. Като разбера от къде иде и какво иска, успокоявам се. Тъкмо затворя станцията, чувам от друга станция: — Искам да се самоубия, да се хвърля във водата. И аз отговарям от моята станция: — Почакай малко, ще ти дойде един добър съвет. Какъв е този съвет? Почакай, ти още не си дошъл до щастието си: След 4-5 месеца работите ще се оправят. Продължавам да се занимавам. Изведнъж от друга станция чувам: Какво да правя, детето ми умира? Не бой се. Във вашия град има един виден лекар, извикайте го, той ще помогне не детето, то ще оздравее и като порасне ще стане виден писател. Майката се зарадва — успокоява се. Така си провикват едни след други, не мога да се занимавам. Сега и на вас казвам: ще се оправят работите ви. Сега пътуваме през океана с един голям параход. Мисля, че след 2 — 3 години най-много ще ни сполети една голяма буря. от която парахода ще се пука. ще се вълнува. Пасажерите ще повръщат, ще лягат, ще стават, но като мине този голям параход тези изпитания, тогава ще дойде нова светлина за всички. Няма да се плашите. Този параход е
към текста >>

99. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

са имали древните египтяни; тя се отличава само в своите външни форми, които изменят нейния външен вид и които лесно могат да бъдат отстранени. Но в основата си, това е същата система, която Тимей от Локр, счита като установена от боговете за усъвършенстване на душата и в която той вижда онази небесна музика, която, направлявана от философията, лесно може да убеди, да склони и да застави чувствената страна на душата да се покорява на разума, да смекчава нейната раздразненост, да успокоява страстите и да им пречи да действат срещу разума или да ни държат в бездействие, когато разумът ни вика към дело. (следва) В гората (разказ) Една катерица бе застанала на един ръб на самия път. За миг тя погледна с черничките си очички и се немести зад едно клонче, скочи като кестенява космата топка на друго дърво, и се изгуби в храсталака. Чокоинът се сепна с пушка в ръка; после се успокои, когато Васил каза: „Ето едно дребничко същество“. . . Тъй вървяха те до едно време напълно спокойно през влажния въздух на гората. Кълвачите кълвяха дървесината, мелодични подвиквания идваха от-далеч и замираха в неподвижните храсталаци. . . След малко горският се спря. „Ето, по тоя път г-н Григорица — каза той! Да минем в дясно по това възвишение. Пази се от клонете, тук е гъсталак! В долината шуми, не е далеч рекичката: там са следите“. Хванаха в дясно из гъстата гора, която изглеждаше непроницаема стена. „Бавно“. . . каза Васил И неговия глас веднага се промени трептейки, от лъхването на вятъра
към текста >>

100. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

изпълнена душата на този, който свири така!“ Обоготворението, което Конг-Тзе храни към музиката, той го е почерпил от свещените книги на своя народ, тези книги не говорят друго за музиката освен с цел да я хвалят и да разказват за нейните чудеса. Според Ли-Ки, тя е израза и образа на съединението на земята с небето; нейните принципи са абсолютни; тя определя състоянието на всички неща; тя действа направо на душата и свързва човека с небесните духове. Нейната главна задача на земята е да успокоява страстите. Тя е, която учи бащите и децата, царете и поданиците, мъжете и жените, на техните взаимни длъжности. Мъдрецът намира в нейните акорди един неизчерпаем извор на възпитание и радост. Шу-кинг, канонично съчинение от първа степен, разправа, че императорът Шун, назначавайки едното за началник на всичко що се отнася до музиката, му казал: „Аз те натоварвам да управляваш всичко, що се отнася до музиката: тя учи децата ни на първенците, за да знаят да съединя-ват справедливостта с добрината, учтивостта с достойнството, истинолюбивостта със смелостта и скромността с презрението на празните забави. Стиховете изразяват чувствата на душата, песента оживява словата, музиката модулира песента, хармонията обединява всички гласове и свързва с тях звуците на различните инструменти: най-безчувствените сърца биват трогнати и човек се съединява с духа. Куеи се казвал мъдрецът, на когото императорът спрял своя избор, за да му повери това важно място. За него именно се говори в същата книга, чиято
към текста >>

101. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

носителка на хармония, може да се използва за възстановяване и на хармонията в живота на човешкия организъм. За да се използва, обаче, тя като лечебно средство, необходимо е да се познава добре от една страна същината на музиката, силите, които носи със себе си отделният тон и възможностите за тяхното използване като въздействие, и от друга — природата на човешкия организъм и реакцията, която се събужда в отделните му части при определени тонови съчетания. Има музика, която успокоява нервите, но има и такава, която ги дразни и разстройва; има музика, която кара човека да диша дълбоко, спокойно и плавно и с това благоприятства за лекуване на болести в дихателната система, но има музика, която свива сърцето на човека и затруднява дихателните процеси и с това предразполага към съответни заболявания; има музика, която дава криле на мисълта и я вдъхновява, но има музика, която угнетява мисълта и я потиска. С своите три основни елементи — ритъм, мелодия н хармония — музиката засега съответно волята, чувствата и мислите на човека, и умелото им използване за въздействие върху отделните части на човешкото тяло, които с ж свързани съответно с трите страни на човешката битност (ум, сърце и воля) ни дава първия ключ за използване на музиката като лечебно средство. Лекуването чрез музика е една наука, която е добре позната в окултизма, но в официалната медицина едва сега се заражда. Правят се опити за използване на музиката, като средство за упойка, вместо хлороформ, при некой
към текста >>

102. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На великата Любов“. * Есенна картинка И есенният минзухар прецъфна В ливадите тревата пожълтя, Септември си отива сочен,топъл, Оставил чудни, сладки плодове. * И птичките на юг са отлетели, Смълчани са полето и лесът. Тайнствено отлита към небето Последната молитва на труда. * Далечен звън от стадо закъсняло И шум от натоварени кола. Върви, благодари след тях и сбира Работникът благата на труда. S. ПО СТЪПКИТЕ НА ВЕЛИКИЯ „Елате при мене всички отрудени и обременена и Аз ще ви успокоя“ Христос Един непрестанен стремеж вълнува човешката душа. Това е стремежът към щастието. Няма човек, чието сърце да не жадува за повече радост, за повече красота, за повече благо, т. е. за повече щастие тук на земята. Този непреривен стремеж е главният стимул в живота на хората. Няма душа, която де не копнее за един по-приятен, по-светъл, по-красив живот, в който всеки би задоволил своята голяма жажда по щастието. Но, ако по отношение на своя стремеж хората си схождат, то по отношение пътя и начините за достигане до щастието хората се различават. Това се обуславя най-вече от различието в тяхното духовно развитие. Ето, един, у когото съзнанието се движи почти изключително в сферата на материалния живот, смета за свое щастие материалното благосъстояние. Такъв човек ще го видите да се грижи изключително за материалните работи — той е добър търговец, фабрикант, банкер, занаятчия; той борави с пари, със стока, със земя; той смета, изчислява, прехвърля стоки, мери, крои планове, спекулира,
към текста >>

103. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

да говорят на тая тема, когато изведнъж се дочу чудно пеене. Ясни хармонични, нежни гласове пееха приятни, тържествени химни, които се повтаряха от мощните звукове на някакъв инструмент, напомнящ орган. — Господи, каква чудна музика! Но кой пее и свири така? — извика Супрамати, като слушаше очарован. — Учениците пеят вечерни химни, отвърна Ебрамар. Трябва да ти кажа, че музикалните трептения са необходима храна за духа. Те освежават ума, облекчават мисленето, и умствения труд, успокояват и изцеряват нервите, и най-после, възвишават душата, като я извличат из земните грижи. Слушай сине мой, това пеене и ти ще изпиташ благотворното действие на това небесно лекарство, което освежава уморения ум и изцерява тялото. Супрамати се облегна на креслото и като затвори очи, се наслаждаваше на звучната около него чудна хармония. Стори му се, че се люлее върху тихо люшкащи се, приятни вълни. Овладя го неизразимо чувство на покой и тиха радост, която постепенно премина в някаква странна дрямка. Когато си отвори очите, той срещна усмихнатия поглед на Ебрамари. Превел: Ст. К. „ОТЧЕ НАШ“ като завет Христов и социална проблема на бъдещата епоха Съвременната криза, която обхваща всички области на живота, показва, че настава велика промяна в историята на човечеството. „Старият свят умира, нов свят се ражда, трета епоха настава!“ Както старият могъщ римски свят загина, когато се яви християнството, загина въпреки своето богатство, своята власт и своето могъщество, така и сегашният свят ще
към текста >>

104. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

такъв филм е „Сенки на миналото“. В него има една особено силна сцена, която за всеки окултист е ясно подчертана и жива реалност, макар че на мнозинството ще се стори само като фантазия на свободното въображение на художника режисьор. Това е сцената, в която главната героиня на филма, изпаднала в крайно възбудено нервно състояние, под напора на силните чувства, предизвикани от вътрешната борба, която става в нея, вижда духа на своята сестра и разговаря с нея и този разговор й донася успокоение, прекратяване на страшните съмнения и на вътрешната борба. Тя вижда, че сестра й одобрява това, което тя прави и иска именно така да бъде. От окултно гледище, тази сцена е една пълна реалност, защото окултизмът учи, че при известни, особени положения в състояние на крайна нервна напрегнатост, предизвикана от силни душевни преживявания, обикновения човек може да стане за кратко време ясновидец, при което духовния му взор се разкрива и той влиза в непосредствена връзка със света, който обикновено е скрит за простосмъртните. Тази сцена от филма „Сенки на миналото“ е още едно измежду многото, доказателства, че гениалният художник е способен да долови интуитивно със своето духовно прозрение, реалността на нещата и да я предаде в художествена форма, и тогава, когато неговият ум не може да я схване и дори я отрича като обективна реалност. Обаче този, който познава, макар и само теоретически, скритата страна на живота, знае, че това, което художникът е доловил, е самата истина. С К КНИЖНИНА
към текста >>

105. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ли си. Ако отидеш в католическа църква, ще те питат католик ли си и т. н. Все таки, човек трябва да има някакво име, но името не създава човека. Човекът създава името. В притчата за блудния син виждаме, че синът, който живял при баща си, се сърди на баща си, намира, че той не постъпва разумно. Той казва на баща си: Аз, който ти служа толкова години, нищо не съм получил от тебе, а този ти син, който изяде и изпи всичко, сега пак иде и ти му даваш от моето богатство. Баща му го успокоява и му казва: „Нека се повеселим, защото този твой брат мъртъв бе и оживя, загинал бе и намери се. Това, което имам, твое е.“ Щом братът се гневи на баща си, това показва, че той няма любов. Не е ли добре мъртвият да оживее? Коя майка или кой баща не би се зарадвал, ако мъртвият им син оживее? Новото възрение в света трябва да бъде това, че Христос е едно звено в сегашния век. Всичко е добро в света, но едно нещо не достига на хората — любов нямат. Където и да ида — при съдиите, при учителите, при управниците — всичко е добре наредено, само едно липсва — любов нямат. Казвам: Сега е времето, когато любовта трябва да дойде! И Христос каза на богатия: Всичко, което имаш, е добро: но едно ти не достига — любов нямаш. За да опита любовта му, Христос му каза да отиде да продаде всичкото си имане и да го раздаде сиромасите. Следователно, когато Любовта дойде между хората, ще се разрешат всички въпроси. Друго разрешение, вън от любовта, няма. Вие постоянно си задавате въпроса, кой е прав. Този
към текста >>

106. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

на заминаването й нейното любимо куче било силно неспокойно. Когато стигнала до аероплана на аеродрума, кучето побягнало от ръцете й. Г-жа Хендон се учудила от това държане на кучето си. Много пъти по-рано то я придружавало при пътуванията й с аероплана до Париж. Кучето сега се укрило под една маса и не позволило да го уловят. То ухапало дори господарката си. Това държание на кучето смутило г-жа Хендон и тя се отказала да лети с аероплана. След като аероплана отлетял без тях, кучето се успокоило. Два часа по-късно в Лондон се получило съобщението че аероплана е паднал и че всички пътници са убити. Инстинктът на кучето е спасил госпожа Хендон от сигурна смърт. В. Пашова (3) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. 2. Принципът на съответствията или аналогията Това е вторият принцип от „изумрудения скрижал на Хермеса“, който ни разкрива метода на аналогията, който е като извор от всеединството на Битието. Той гласи: „Това, което се намира долу е аналогично (подобно) на това, което се намира, горе. и обратно, това, което с намира горе, е подобно на това, което се намира долу, за изпълнение на чудното единство.“ Този принцип ни посочва онази безконечна мъдрост, която прониква цялото Битие и го свързва в едно органическо цяло. Този принцип ни дава онзи метод, по който можем да изследваме света и живота и да открием законите и силите, които функционират в тях. Съгласно този принцип, съществува съответствие между трите свята — умствения, духовния и физическия.
към текста >>

107. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живото, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор.“ Организацията в лагера на Рилските езера беше отлична. Веднага след молитвата и лекцията на „Молитвения връх“ се слиза долу в лагера за гимнастиките на „Паневритмията“, които се извършват на голяма поляна всред лагера. Вземайки участие в гимнастиката, аз забелязах, че тя наистина е много полезна и влияе отлично на самочувствието на човека. Тя успокоява нервите, освежава мозъка, засилва мисълта и изобщо поставя организма в отлична хармония. Едно от тия упражнения представя символически разкъсване оковите на материята. Също така и всички други упражнения имат своя дълбок смисъл и произвеждат силен ефект. След гимнастиката всички се разотиват, било по палатките, било по разходки из планината, а в това време дежурните братя и сестри приготовляват обеда, който е общ. Има изградена една каменна постройка, която служи за кухня и гдето обеда се приготовлява в два големи казана. Сутрин и вечер тук винаги има гореща вода за чай. Аз също дежурих веднъж. Заедно с другите дежурни, ний трябваше да очистим 100 кг. картофи за картофената супа, която Учителят много препоръчва. Настроението ни през време на работата ни беше отлично. През всичкото време на чистенето, ний пеехме. Трябва да прибавя тука, че Учителят отдава голямо значение на музиката в създаването на новия живот. Хубавата, възвишената музика притежава в себе си силата на космичния ритъм и
към текста >>

108. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

тълпа въоръжени хора и след тях още по-голяма тълпа от деца, боси, чорлави, немити, които скачаха, викаха, крещяха и махаха с ръце, спираха под дърветата, размахваха шапките си, хвърляха камъни. Ята подплашени врани литваха с жалостни викове и в тях се прицелваха и гърмяха. Но дали против тях беше, наистина, тази суматоха? Или са случайни пътници и без да искат предизвикаха тази паника? — размишляваше г-н Га. — Ето, те ще отминат и ще се възцари отново първото спокойствие в гората, успокояваше той г-жа Вранка. Та нали толкова пъти спокойно са крачили след тях, след ралата им и безнаказано са кълвели от пръснатите зрънца? И нали всяка зима са се изхранвали и спасявали от гладна смърт там, в техните дворове, наред с кокошките и овцете им? Какво можеха да искат сега от тях? Между човешкото и вранското царства никога не е съществувала вражда. Господин Га поне не помни. Но тълпата приближаваше, г-н Га можеше да следи всичко. Неговият пост беше отличен, естествено запазен от множество листа. През една дупчица той можеше да наблюдава всичко, без сам той да бъде забелязан от най-зоркото око. Хората продължаваха своята кървава робота. Война! Истинска война бе обявена на клетия гарженски род. Земята бе покрита с трупове. Останалите живи с писък се бяха пръснали незнайно де. — Бъди спокойна, миличка, на безопасно място сме, никой не може да ни забележи, гнездото ни е тъй скътано в гъстите листа, утешаваше г-н Га съпругата си, сам малко разколебан в безопасността и смутен от туй, че
към текста >>

109. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

стои по горе от него! И на душата му стана леко и спокойно, ала в духа му се появи силен стремеж да я постигне! И се предаде той, с цялото си естество, на работа, бдение и труд! . . * * * Нощ . . . тиха . . . безмълвна, вълшебна нощ! . . Милиони звезди, от лазурните височини, изпращаха своята лека, сребърна светлина, върху морно заспалата земя. Пълният месец гордо се носеше по сапфирените небеса и като някой вълшебен цар, изпращаше своите магнитни сили върху живата природа, като успокояваше живота по нея. Всичко спеше в обятията на сладкия сън! . . Само той, един, облегнат върху острите върхове на гранитната скала, които се врязваха дълбоко в сухите му побити мускули, впил орлов поглед в безмълвието на нощта беше потопен цял в Мира на съзерцанието! . . Около него царуваше дълбока тишина! Над него високо се издига ще остър гранитен връх, а долу — под нозете му — дълбоко се разтваряше бездънна пропаст, острите скали на която полуосветени от блясъка на светлата месечина, изглеждаха като тайнствени видения, висящи, посред мрачната падина. И посред това нямо безмълвие на красивата балканска нощ . . посред това глухо царство на потайна доба, видя той беловлас старец да застана смирено пред него. По светлото му матово лице се четеше отпечатъкът на световната мъдрост на посветените, а кротките му невинни погледи носеха навсякъде мир и спокойствие. И проговори му той със своя тих и спокоен глас: „О, сине, на смирението! . . . Чух в тишината на безмълвието гласа на мисълта ти и
към текста >>

110. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

или друга да го изпълни с радост и блаженство, колко повече това може да стори музиката, която със своите елементи — ритъм, мелодия и хармония — дълбоко засяга цялата му битност. Учителят, който познава добре скритата страна на музиката, препоръчва, когато човек се разгневи да изпее гамата — бавно, тон по тон — нагоре и после надолу. Това като направи два или три пъти гневът ще го напусне. Така, чрез музика, той ще трансформира хаотичните енергии на своето състояние и ще почувства едно успокоение. Когато човек е силно развълнуван, ядосан, оскърбен или е изпаднал в каквато и да е друга силна възбуда, достатъчно е той да запее нещо — любима песен или част от някоя мелодия — за да настъпи успокоение у него. Още с отварянето на устата си той наблюдава едно съсредоточаване на силите в себе си, обръщане поглед навътре, а това е вече начално условие за туряне в равновесие и правилно съотношение противоречивите нервни течения, които възникват при едно от изброените състояния. Човек тогава наблюдава как постепенно затихва нещо у него, онова, което преди му е създавало едно мъчително напрежение, като е помрачавало светлината на неговия ум, сякаш започва да се топи и изчезва под въздействието на музиката, за да даде място на едно друго състояние, което се характеризира със спокойствие, хармония и равновесие. С тия неколко реда ние искаме да засегнем някои нови страни на музиката, които досега са били малко разгледани, ако не съвсем изоставени и да я покажем не като едно мимолетно
към текста >>

111. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

в очите на спящите изглеждат чудеса. Любовта е особен род храна за човешката душа и извор на живот и сила! .Не само с хляб ще живее човек, но и с всяко благо слово“. Без това Благо слово, Любовта, човек е вечно неспокоен — недоволен. А грижата и страха какво да яде, какво да пие и какво да облече го особено изтощават. Така може да се обясни защо днес и работниците и работодателите са особено обезпокоени при невъзможността да се помирят с колективните трудови договори. Това успокоение е невъзможно, понеже всеки мисли за себе си. На работниците, които виждат как живеят богатите (езичниците) заплатата се вижда малка. А работодателите, на които се иска да печелят като лихварите (езичници) печалбата се вижда малка. И едните и другите изглеждат прави да защищават интересите си. Но знаят ли те, че има бедни български селяни, които работят по 12 часа дневно и са много по лошо нахранени и облечени от тях? Помирението и разбирателството ще се постигне пак чрез силата на Любовта. „Мек ответ утешава ярост“. Блага дума железни врата отваря. Доброто и Любовта разрешават всичко противоречия. Все трябва да се намерят от едната и другата страна, които да дадат добър пример и да накарат другите да се засрамят. Много търпение и Любов са необходими, докато се отворят железните сърца на ония които мислят само за себе си. Държавната власт не е в сила да се наложи във всичко. Има неща, които все пак ще се решават по съвест. Доволните, съзнателните и благодарни работници изкарват много
към текста >>

112. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

в очите. Трябва да свикнем всяка вечер преди лягане да наказваме ноздрите с есенция от евкалипт, тази мярка ще запази мнозина, поне девет на десет от хрема, За да се премахнат черния точици по носа, достатъчно е да се изтъркат с топла вода. в която с разтворен малко боракс, след това да се избърше с малко етер. Освен това трябва да свикнем всяка вечер преди лягане да намазваме вътрешността на ушите си с вазелин, защото това е най-сигурното средство против сърбеж и се постига пълно успокояване. КНИЖНИНА Книги за гимназиите, издадени от книгоиздателство „Хемус" София. ул. Солун № 2. 1. Из съкровищата на нашата поезия, изтълкувани песни и разкази от Малчо Николов — бивш главен инспектор по литература при Минист. на Народ. Просвещение. Цена 25.лв.. 2. Творческият път на Йордан Йовков от М. Николов — 20 лв. 3. Сборник Йордан Йовков - спомени, статии и бележки за живота и творчеството му Цена 30 лв. 4. Българска литература — биографии и библиографии (заедно с портрети) от Георги Константинови Цена 10 лева. 5. Борци за свободата в народните ни песни от Васил Савов. Цена 20 лева. 6. Българският писател и родната реч от Стефан п. Василев, две книги по 30 лв. 7. Петко Рачо Славейков —очерци за живота му и спомени за него от неговия син Рачо Славейков. Цена 15 лв. Доставя книжарница „Братство“— Севлиево. Неврастенията, история, причини и бацил на чумата, стерилизация на ненормалната храна за децата; окултизъм, четвъртото измерение, окултно значение на нашия свят, отговори до читателя
към текста >>

113. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

всичко това, вероятно, фабриките ще намалят доходите си за сметка на здравето на българския народ. За да се установи доброкачествеността и безвредността на тия растителни масла, трябва да се предприемат в клиниките и лабораториите биологични опити с животни и хора, за да се установи точно какво влияние оказва маслото върху здравата и болка стомашна лигавица, върху сокоотделянето в стомаха върху състава на стомашните сокове и т. н. Това може да стане, и то Се налага, за да се успокои българският народ. Това трябва и самите фабриканти да искат, ако сметат, че са чисти! Твърди се от някой, че когато се слагат компреси с чист зехтин върху рани, или върху изгоряла кожа, те се успокояват, а ако се слага от някое българско рафинирано масло — те се разлютяват и зачервяват. И това влияние на маслата върху раните може да се проучи клинически. Добро лекарство при увеличени стомашни киселини или стомашна язва е дървеното масло (зехтин, маслинено масло), което се взема сутрин на гладно по 2-3 суп. лъжици. То действа успокоително на болните. Същото нещо с рафинираното слънчогледово масло изглежда, че не става. Когато се сготви една гозба със зехтин, сусамов или орехов шарлаган или се направи салата с тях, храносмилането става много добре и кисели не се появяват у хора, който иначе страдат, когато ядат олио, оливия, или друго подобно рафинирано слънчогледово масло. Въпросът е много важен, всенароден, държавен! Стига мълчание по него! Той трябва час по-скоро да се разясни и да се
към текста >>

114. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

изкъпва, къдрав зефир ще те милва често. * Но и бури, гръм ще те разтърсят, и все пак, след подвиг мълчалив, златен клас под сърпа ще оброниш. Ти нали за тая жертва дойде? S. ИСКРИ Седемдесет и пет на сто сме победили неприятеля, ако ясно и конкретно сме преживели, че той е външна сила, че това не е нашето „аз“, че страданията, които изпитваме, и погрешките, които неволно правим, това са вторични сили. Ако ясно изживеем тази двойственост и прозрем светлият образ на нашето „аз“, ние ще се успокоим, ще се насърчим и от този момент злото 75 на сто е победено, то е като временен облак, които е хвърлил своята преходна сянка. * * * Безпогрешна мярка за нашата любов към другите е тази, какво поведение държим към дадено лице, когато то страда. Ако нашето безразличие се превърне в огнен пламък на любов и състрадание и му се притечем на помощ ние наистина имаме незаинтересована любов, на която можем да разчитаме в живота. * * * Ако във време на страдания изчистим сърцето си от всякакво чувство на омраза и изисквания от другите, тези страдания са благословени, те ще ни донесат голямо просветление на ума, голямо разширение на сърцето и мощ на волята. * * * Първата и най важна задача на страдащия е да очисти сърцето си от всичко отрицателно и да усили любовта си към Бога. Единствената рецепта против всички видове страдания е чистото любящо сърце. * * * Ако не упрекваме никого за нашите страдания, а търсим причините в себе си, ние наистина живеем в полето на любовта и мъдростта и имаме
към текста >>

115. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

всичко, както в ненавистта, така и в любовта. Тяхната привързаност е силна и гореща, но нещастна и пълна с горести. Те са роби на своите навици и решителни, твърди и настойчиви в своите намерения, мнения и предприятия. Търпеливи в своята работа. Техният ум всякога е зает с някаква идея фикс, която не му дава покой. Те се отнасят недоверчиво към себе си и към своите сили, както и към другите. Гризането на съвестта и съмненията ги мъчат непрестанно. Имат скрито честолюбие и не се успокояват, докато не получат удовлетворение. Скептицизма и суеверието вървят ръка за ръка у тях. Обществото ги дразни, затова те бягат от него и самодоволно се предават на самотен живот. И тогава тяхното въображение се възпламенява и заработва. Те имат навик да се разговарят сами със себе си. Всякога и навсякъде виждат лошото в света и то в най-мрачни краски. Често достигат до отчаяние. Гордостта и грубостта са свойствени за тяхната природа. Въображението е силно и горещо. Предвидливостта и осторожността са техните характерни качества. Те непрестанно обмислят в своята глава хиляди планове, но започват да действат след дълго и зряло обмисляне. Техният ум е съсредоточен, съзерцателен и способен за дълбока мисъл. Познавателните им способности са обширни. Паметта им не схваща бързо, но като схване нещо, не го изпуща. Техният ум е подвижен и мисълта им е необикновено систематична. Те са способни за работа, за която се изисква търпение и настойчивост, големи усилия и дълбоки и продължителни
към текста >>

116. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

света, има два вида причини: първо, причини външни, общопознати, видими за всички; и второ, причини вътрешни, дълбоко скрити, до които само малцина проникват. Само този е истински водач, само този може да води правилно един народ, който вижда не само външните, но и скритите причини на нещата. МУЗИКАТА Е ЛЕКАРСТВО Музиката е не само удоволствие, но и лекарство. Питагор, който е живял преди много столетия, е знаел това. Правел е чудеса в случаи на буйна лудост не с някакви лекарства, а с успокояваща музика. Ескирол, прочут френски лекар, казва: „Музиката действа най-силно върху тялото и душата и аз си служа с нея постоянно при душевните болести. Може да не лекува, но успокоява, затова е твърде ценно средство и не бива да се пренебрегва.“ Гладстон, когато се чувствал нервно разстроен — нещо, което се случвало от време на време — карал да му пеят любимите му зимни. Хербърт Спенсър, когато имал силни невралгични болки, лягал и нареждал да му свирят някоя нежна мелодия, и получавал непременно облекчение. И аз имам подобен опит. Обичам да се връщам у дома рано, да се изтягам на канапето около половин час преди вечеря и да слушам приятна музика на грамофона Ако съм угнетен и имам нужда от възбуда, поставям такава плоча; ако искам да си почивам, намирам успокояваща музика; ако искам да спя, имам песни, които завеждат човека в китни ливади и го приспиват под цъфналите клони на някоя ябълка. Музиката е масаж на душата, или студен ободряващ душ, според това от какво имаме нужда. Всяко дете
към текста >>

117. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бартон ЗМИЯТА Часът беше седем сутринта. Хубаво пролетно утро. Отивах да правя слънчеви бани. Вървя по една тясна пътека над висока скала. Отклонявам се малко надолу. Спирам върху една площадка над скалата. Половината е обрасла в трева, половината с гол камък. Откъм пътеката е заобиколна с гора, а другата част е изложена на слънце. Под скалата шуми река. Започнах да се събличам. Отведнъж трепнах. Край мен пропълзя голяма змия. Тя бързо мина през тревата и се изгуби в храстите. Аз се успокоих и легнах на тревата. Това място много ми хареса за слънчеви бани, затова дойдох и следната сутрин. Вървях леко и тихо. Щом наближих, огледах площадката и видях змията. На края на площадката, над самата пропаст, лежи на камъка, малко нагърчена. — И тя прави слънчеви бани — помислих си аз. И не трепнах от уплаха, както по-предното утро. Напротив, зарадвах се, че още едно същество жадува да изпитва приятното докосване на слънчевите лъчи. Съблякох се и легнах. Не откъсвах поглед от змията. Сива, като самият камък, неподвижна, навярно унесена в сън, тя лежи спокойно. — Защо да се страхувам от нея?—мислех си аз. — Наистина, тя е отровна и едно ухапване може да ми струва живота. Но колко хора до сега са ухапани и умрели от змия? И няма ли друга змия вътре в мен (и в човека въобще) която ми причинява много повече неприятности и страдания, която много повече ме излага на гибел и смърт? Това е егоизма, себелюбието. Тая змия заслепява погледа ми към моите погрешки и недостатъци и отваря очите ми
към текста >>

118. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

от село не видя и не разбра, че нататък по прашното шосе, призори, се движеше един човек, който бързаше и искаше да вземе пътя преди да са започнали ония да се молят. Ходжата го видя и позна. „От друго село, от друга вяра“, — си помисли той. Приближи се до него и с мек глас му каза: — Пред Аллаха всички сме равни, за Него няма народ и вяра. Дано той чуе молитвата ни! — Дано! — рече Стойко, заради воловете, заради добитъка. — И преди да го усетят в село, той се върна; върна се ободрен, успокоен, сякаш го беше лъхнал свеж морски ветрец. Беше му приятно да ходи по нажежената пръст, не сещаше слънцето, което печеше, не сещаше зедухата и маранята, която немилостива и тежка беше захлупила селата. Запомниха всички това, което се случи през следващите дни. Видяха всички! Дъжд валя, валя изобилно. благодатно. Имаше вятър, беше духнал от северозапад, той донесе гъсти, тъмносини облаци, тежки и пропити с влага. Те спокойно се изляха в дъжд. Валя няколко дни наред, сутрин вечер. Едри капки, животворни, напоени не само с вода, но и с нещо друго, което оживяваше, възкресяваше всичко, жадно се просмукваха от сухота и твърда земя. Стойко виждаше. Задушаваше го мъка. Само за техния край нямаше. Техните ниви не бяха напоени. Техните пасища не се покриха със сочна трева. Техните животни не се съвзеха. Изпосталели бяха и едва се влачеха. Така беше. Свети Илия на десет километра забрави своите. И един ден Стойко срещна случайно ходжата. Приказваха си дълго, седнали на един дънер между двете села.
към текста >>

119. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

кипнал, щяло му се да се развика. Но после си помислил и си казал в себе си: Благодаря на Бога, че това беше вода. С вода лесно се изправя погрешката, но ако беше някоя тухла или някой голям блок от някоя къща, можеше главата ми да смаже. Като погледнал към балкана, той видел една млада жена, майка на детенце, която веднага започнала да се извинява: Господине, извинете ме, не забелязах, че човек минава отдолу. Водата е чиста, аз изкъпах малкото си детенце, и изсипах водата навън. Успокоен, той й казал: Няма нищо, госпожо. — Втори път, продължила тя, аз ще бъда по-внимателна, няма да повторя същата погрешка. Той си помислил: Няма нищо, дано благословението на детето дойде и върху мен. Това дете е още чисто, безгрешно, нищо от това, че водата, в която е било къпано, се изля върху мене. Съвременните хора са пътници в живота, и всеки ден все ще се излее по един леген вода върху главата им. Но няма какво да се прави. Тази вода засяга всички, тя все ще дойде отнякъде. Дойде ти нещо неприятно и ти веднага кипваш, казваш си: Защо да е така? Благодари, че не ти е дошло нещо по-лошо. Често хората роптаят против този свят. Но какъв свят биха създали те, ако на тях беше представена тази задача? Хората сами са причина за своето недоволство. Запример, някой си заръчва нови обуща, по парижката мода. Те са тесни, с остри върхове. Той едва ходи, обущата му стягат, измъчват краката му. Ако му кажете, че обущата не са хубави, ще ви каже. че модата е такава. Друг някой си купи модерна шапка,
към текста >>

120. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

могли или не са искали да ги разгадаят... Най-видните френски астролози, обаче, са предсказали кървави стълкновения, но вътрешни такива. Тази година бяха открити тъй наречените „индуски указания“ които дават нов тласък на астрологията. Те дават точна дата на конфликтите: началото на септември, и то на един неочакван конфликт (Урановият „показалец“ на 25° от Козирога и на 180° от самата планета). Но да сравним миналогодишната карта с тая от 20 март 1940 година. Слава Богу, аспектите са успокоителни. Мирът е вписан в небето! Юпитер е в Овена, на 120° от луната и в Дом VII (управниците); Луната в знак на Лъва и в Дом VII (тълпата, народът). Такава хармония се среща рядко. Същите аспекти са и в небето на Париж, Берлин и Рим. Но мирът не ще дойде така лесно. Има указания за тежки борби и жертви. Но мирът ще дойде също така внезапно, както войната. Някои небесни аспекти сочат, че този мир щял да предизвика недоволство в известни среди. Но все таки, разумът ще надделее . . . Войната която личеше на 21 март 1939 година избухна в края на август. Възможно е, че влиянието на новата карта ще се прояви не по-рано от няколко месеца. Във всеки случай небето обещава мир. Но това зависи не само от него, а от добрата воля на хората, която е по-силна от предопределението. И тъй, мирът е възможен а астрологически.. Ще продължим в идущия брой. С. И. Дерал Из в. „Радио-свят“ ЗОВ ЗА ПРОБУДА Лъч пролетен нахлува с отмора във душата; Жадуваща за ласка, със устрем мигновен, разпръсва тя тъмата, ледът,
към текста >>

121. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

личността. ГАВАЗИН Събра поп Танас доста пари — и сребърни, и златни, и бакърени — пълна торба — чужди, черковни пари, и рече да ги занесе на владиката в Търново, както си му беше реда ката година. Сред зима. Преспи сняг, може и вълци да го нападат — през гора се минава, но трябва да иде, няма как. Па застана пред кандилото, замоли се пред светата майка Богородица, на св. Никола, на св. Георги, на св. 40 мъченици, да му бъдат предна и задна стража. Проясни се лицето му, успокои се тревожното му сърце. Облече си расото, сложи си калимявката, облече си и дългия кожух, па излезе на двора да стегне коня. Тъкмо рече да влезе в къщи, видя, че по пътя върви Мустафа — заптие в селото. Нещо му дойде на ума: Я да поканя Мустафа да ми стане гавазин до града. Той е пехливанин, па и кобурите му са нови, ще ме пази, пък и за салтанат е хубаво — Като пристигна пред митрополията, ще рекат: „Поп Танас иде с гавазин“. Повдигна попът бялата си глава над оградата и подвикна: „Хей, Мустафа ефенди!“ Той се обърна и застана. — Ставаш ли ми гавазин до Търново?—ще ти платя. — Защо не, папаз ефенди, аслъ аз исках да отида до големия конак. Речено, сторено. Поп Танас влезе в къщи да донесе дисагите. Те, доста тежички. В единия дисаг баба попадия бе сложила самун хляб, суденце с ракия, подпиперена солена сланина, половин суджук, а в другия — торбата с парите. Мустафа му помага да сложат дисагите върху седлото. Но вижда той, че единият дисаг тежи като олово, а другия — лек. Дедо поп се
към текста >>

122. -

е познат като добра подправка в нашата и западноевропейска кухня. Чесънът съдържа една силно-проникваща миризма и има сладко лютив вкус, който се основава на етеричното масло но чесъна, което химически съдържа сяра. Върху кожата това масло причинява болки, както при изгорено и я възпалява. Етеричното масло прониква, при дълга употреба на чесън чак до жлезите на кожата и се отделя също чрез бъбреците в урината. Чесънът действа върху физиологията на организъма по следният начин: той успокоява перисталтичните движения на червата (движения които провождат храната); прекратява диарията; действа против разстройства в червата и понижава кръвното налягане. Според Loeper чесънът влияе на кръвното налягане (при общо кръвно налягане, при налягане в аортата и при бъбречна склероза) чрез разширение но малките артериални и капилярни съдове на организъма. Според същият автор чесънът влияе и на сърдечният ритмус и подпомага функцията на сърдечният мускул; а на пулса действа регулиращо. Като средство против глисти е бивал често оспорван: според Е. Raos той действа твърде сигурно против оксиурии и по-слабо при аскаридите (видове червеи глисти). В детската практика на лекарите Rico u Lecle е е назован противоаскаридно средство. W. Kretxhmer съобщава за чесънът че действа за отделяне на злъчен сок в черния дроб, а с това да влияе на флората на червата, в смисъл да я подкрепя и засилва при борбата срещу външни патогенни бактерии. Въз основа на антисептичното му действие, чесънът се употребява
към текста >>

123. -

лозето си, който се грижи за него и на време го почиства. На може да очаква плод онзи, който лежи под сянка или пръска силите си в излишества. СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ Източник на живота на земята — слънцето — девет пъти в столетие преживява критическа активност. Тази активност настъпва с „максимумите“, разделени с минимуми: минимумът — спокойно състояние — Трае 2-3 години, периодът на активизирането — 2 години, максимумът — слънчевите петна — 3 години, периодът на успокоението — от 3 до 4 години. Ритъмът на слънчевата активност не е строго периодичен — средно той продължава 11 години. Указва ли възбуденото състояние на слънцето известно влияние върху постъпките но отделните индивиди и цели народи? На този въпрос може да се отговори положително „да“. Живите организми се отзовават на всички изменения на окръжаващите ги условия, вибрирайки в резонанс с средата. Ето защо, възбуденото състояние на слънцето не може да не указва известно влияние върху живите същества, респективно хората. Увеличението на количеството озон във въздуха действа възбудително върху нервната система. Това е показано научно. При интензивността на ултравиолетовите лъчи — при повишена дейности на слънцето — количеството на озон се увеличава в атмосферата. От живите същества, човекът пръв реагира на придвижването на петната по слънчевия меридиан. Тази реакция особено е забележима в лудниците: при слънчевите максимуми почти всички болни са във възбудено състояние. Статистиката отбелязва
към текста >>

124. -

се, иди при баща си, негли той би те приел, защо да мизерстваш и ти заедно с мене. Моята съдба е такава, нали виждаш — не ми върви в живота, пък и изгледи за по-добро бъдеще няма. Иди си, напусни ме, аз няма да съжалявам, напротив ще се радвам, че поне ти ще бъдеш добре. — Не, никога и за нищо ма света няма да те напусна, мили, отвърна Пенка. Онзи, Който ни дава копривата за храна до днес, ще промисли и за утрешния Великден, и за бъдещите дни. Аз твърдо вярвам в това и те моля да се успокоиш. — Не за себе си жаля, а за тебе, мила, каза Цено. Аз съм свикнал — де с хляб, де без хляб — но ти, която всичко имаше, сега си длъжна да споделяш моята нерадостна съдба. — Аз тъй свикнах с копривата, Цено, че се чудя, ако се на ложи, как ще се откажем от нея. Та това е велика Божия благодат! — Да не скърбим, мили, но да пеем и да благодарим на Бога — утрешния ден сам ще се погрижи за себе си. . . Цено, който, иначе, беше кален, спартанец в суровия живот и който не се страхуваше от сиромашията, наистина жалеше само за Пенка. Мислеше си, че тя се измъчва и по неволя трябваше да търпи тази мизерия. Но тези нейни думи го окуражиха, Той вижда, че тя не е като другите жени. Иначе не можеше да се обясни. Коя жена, особено млада булка, би издържала четири месеци без хляб — само с коприва?! — Не би ли напуснала мъжа си още на четвъртия ден?! А ето моята Пенка не само, че не ме напуща, но ме окуражава и уверява в Божия промисъл за утрешния ден. — Велика жена, помисли си Цено, и нещо топло. светло
към текста >>

125. -

Казват ви: Не върви по този път. Онези, които са правили погрешки, казват: Този път, по който вървиш, е грешен. Поправете се. Казвате: така сме родени. Да, така сте родени, но като дойде тази мисъл, поправи погрешната. А вие какво правите? Дойде някой при вас, разправяш му, разправяш му, не разбира и ти кипнеш. Кипването е нездравословно състояние. Щом ти започваш да се дразниш от най-малките работи, ти си болен човек. Да знаеш, че няма да се минат няколко години и попът ще ти пее „успокоение души“. Спокойствието на човешката душа е едно здравословно състояние. Като дойде този човек, и започваш да се дразниш, спри се. Казваш: Как тъй да не разбира? Ами ти разбираш ли неговото положение? В сегашния свят всички сте на изпит. Ако сега не издържите добре изпита си, кога ще го издържите? Сега имате нови теории, казвате: Когато се преродим втори път. Това е едно заблуждение. Ти си се родил сега и очакваш втори път да се родиш и тогава да оправиш живота си. Ако в този живот не свършиш работата си, и в другия няма да я свършиш. В този живот ти си пратен да се научиш да обичаш, и ако не обичаш, какво ще направиш? Ти може да си най-големият богаташ, но какво ще внесеш в себе си? Може да бъдеш най-големият учен в света, но това знание не е съществено. Защото след хиляди години знанието ще се измени. Има едно знание, което е вложено в тебе. И на туй знание ти разчиташ. Туй знание, то е връзката с всички добри хора по лицето но земята. Всички добри хора са във връзка един с друг и те си
към текста >>

126. -

които пречат на окото да се къпе в свободата на просторите, така и вътрешният живот е стеснен в килийките но личността — настървен, жаден за емоции и силни, опияняващи усещания, без озона, на духовните простори, които обновяват съзнанието и връщат човека към забравения смисъл на неговото съществуване. Хората живеят някак на пластове, защото имат нужда от близостта си, но не толкова от духовната си близост, колкото от структурата на градския живот, с който живеят като с временно успокояваща отрова, защото са забравили да черпят сили направо от природата, от бликащите извори на нейната щедрост. Много са, както вече споменах ме, пътищата, които биха ни довели до изворите на световната красота. Един мислител може. да се докосне до нея по пътищата на своето умствено прозрение, един съзерцател може да ги види в трепета на своя екстаз, но най-достъпният от всички и най-благословен път това е общуването с тая красота, непосредственото й вдишвана през ноздрите на нашия живот, през очите ни, сърцата ни и нашия дух. Само да подирим и ще намерим лесно световния разум и съвършенство край нас в постоянството на законите, които направляват живота, в чудото на малкото зърно, посято в почвата, в което е скрита многосложността на живота. Това е леснодостъпно, просто и сърдечно опознаване. То е все едно да отвори човек широко прозорците на своята душна стая и да остави свободно да нахлуе пресният, животворен въздух на планината. Познаваме ли ние дните, които прелитат като стрели?
към текста >>

127. -

от царството на мрака, За Него по е свидна от всичките богатства на света! * Рояк пробудени, просветнали души тълпят се веч около Певеца. О, таз награда само Великата му скръб ще утеши: С хор светъл да запее Химни на Твореца! * Страннико — Пастир на Стадо преизбрано, все тъй те помня: все млад и възрастен и стар! Ти носиш лек за нашите страдания: Любов и мъдрост — послание от Благий Господар! В. Н. ОТВОРЕНИТЕ ДВЕРИ „Елате при мене всички обременена и страдащи, и аз ще ви успокоя“ Къде можем да намерим Бога? Къде най-лесно и най-близко до всекидневния си живот можем да го намерим, за да пием изобилно от освежителните струи на неговия живот? Где е този храм, храм истински, храм не принадлежащ на никоя секта, храм неопетнен, неосквернен и неразрушим, в който Бог наистина живее и царува и в който можем да подслоним изморена от изпитанията на живота глава, да си отдъхнем и отпочинем, да почерпим нови сили, да се възродим и обновим? Природата е великият, истински и вечен храм на Бога, в който ние винаги и сигурно можем да Го намерим, стига да бъдем достатъчно скромни и искрени в стремежа си... Природата е нашата майка хранителка, природата е нашата истински велика учителка, природата е вечно неизчерпаемият извор, от който ние можем да черпим непрестанно, без да се страхуваме, че някога може да се изчерпи: този извор има за всички и завинаги. О, бедни и жалки хора, вий, които умирате от глад и жажда само на една крачка от безкрайното изобилие, което природата ви поднася
към текста >>

128. -

поклаща Тежки класове А техний Господар Жетвари изпраща. . * А зрънцето зряло На слънце се гряло, Новий свят видяло, Тиха песен пей — За времето ново. За жертва готово. . . * Малко добро ти посей, С чисти мисли го полей — Да сияй лицето; После нека до го грей Топлината на сърцето! Ст. Г. МУЗИКАТА И БОЛКАТА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Й ВЪРХУ УМА И ТЯЛОТО Музиката упражнява много интересни въздействия върху ума и тялото. Тя ускорява или забавя кръвообращението в мозъка и в други части на тялото. Тя успокоява ума, когато е развълнуван и го подтиква към работа, когато е посърнал. Тя засилва мускулната дейност и прави по-лесно и по-радостно извършването но всекидневните ни задължения. Друг един интересен факт, който е установен през последните няколко години е, че музиката е враг на болката. Така например. лекари са правили операции с музикален съпровод и те твърдят, че весели грамофонни плочи, подбрани в зависимост от народността, вкуса и интересите но пациента, намаляват страданието и повишават самочувствието на болния. Характерен е случаят с един млад човек, който вместо упойка поискал до му се позволи да свири с устна хармоника докато хирурзите търсели куршум заседнал в бедрото му. Благодарение на музиката той могъл да понесе операцията без някакво особено страдание. Един зъболекар е приложил музиката в зъболекарската си работа, като си е приспособил стол с високоговорители за слухов контакт с мастоидната кост на пациента през време на дълбаене с машината. Музиката минава през костите и
към текста >>

129. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

са непознати на школската наука. За познавачите на окултната литература, обаче, не е тъй рядък случаят, когато един фантом спонтанно става видим на много хора. Горното съобщение вземаме от вечерното издание на „Grazer Tagespost“ от 26. VI. 1913 г. * * * Предчувствието на една майка. През 1912 година г-жа Ирма Тот в Гросвардайн, Унгария, изгубила единствената си дванадесетгодишна дъщеря. От деня на погребението майката била преследвана от предчувствието, че детето й не може да се успокои в гроба, понеже в ковчега му била проникнала вода. Тази мисъл неотстъпно преследвала нещастната майка, додето тя найсетне след една година се решила да измоли от градското управление позволение да разкопае гроба. Нейната настоятелна молба била удовлетворена. И когато разкопавали гроба, работниците намерили вода Още в горните земни пластове. Като разкопали по-надолу, оказало се, че целият ковчег бил потънал във вода. Самото тяло на момичето било още напълно запазено, неразложено. * * * Особен транс. В голямото село Кеземарк, близо до Данциг, живял в края на миналото столетие един млад работник на име Фридрих Капиц. Като младо момче той слугувал в замъка на Вилхелм Мюлер и минавал за ясновидец, обаче, никой не обръщал внимание на това. Тъкмо що бил навършил Капиц 18 година, когато умрял един негов добър приятел. На осмия ден след смъртта Капиц минавал покрай гробищата и видял своя приятел седнал на зида на църковния двор. „Духът“ го повикал, той се приближил и се разговарял с него. Този
към текста >>

130. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

на синия — портокалено-жълтият, в което лесно можем да се убедим, ако гледаме съсредоточено на първия или втория цвят, и след това бързо си обърнем очите към бела повърхност. Този допълнителен цвят се произвежда от физическите органи на детето и изменя строежа на органите, съобразно с вътрешните нужди на детето. Ако раздразнителното дете се заобикаля с предмети от червен цвят, този цвят събужда вътре него зеления допълнителен цвят. Образуването вътре на зеления цвят действа успокоително, органите стават склонни към успокояване. (Следва) _____________________________________ 1) След завършването на тази статия, ще поместим статията: „Належащи реформи в нашето училище. Бъдещето училище“. 2) Нека от това изречение да не се вади заключение, че духовната наука се занимава само с най-общите въпроси на живота; тя е призвана да посочи основата за разрешението на тези по общи въпроси, но не по-малко е истина е, че тя може да помогне на всяко отделно лице, каквото и место да заема в живота, като му даде отговор на всекидневните житейски въпроси. Така духовната наука ще стане източник на сила и увереност в живота и в работата си. Значи, духовната наука може да даде разрешение както на великите загадки и задачи на живота, така и на наглед най-незначителните въпроси на всекидневния живот. 3) Любознателния читател пращаме към книгите „Ясновидство“ и „Чакри, Кундалини и Прана“ от Ч. Ледбитер, преведени на български. (Бел прев.) 4) На тая мисъл трябва особено да се наблегне, понеже
към текста >>

131. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

заети с някоя работа, за да изразходват наплива на своята жизнена енергия, която постоянно се събира. Но те обичат повечето играта, отколкото трудната работа. По отношение на ума, те се характеризират с дейност, пламенност, възбудителност, ентусиазъм, находчивост и по някога непостоянство. Те се отличават повече с гъвкавост, отколкото с якост и притежават повече старание, отколкото постоянство и повече способност, отколкото дълбочина. Те са често буйни и страстни, обаче, тъй лесно се успокояват, както се възбуждат. Обикновено са жизнерадостни, любезни и добросърдечни. Винаги жадни за добър живот и по-податливи от другите към прекалено употребление на възбудителни средства. Тяхното мото е Dum vivimus, vivamus, — до като сме живи, нека живеем. Те имат много радости, поради самия факт, че са живи и чувствителни към животинско съществувание. Англичаните ни дават някой от най-добрите примери на жизнен темперамент. Нашата илюстрация (С. Райт) ни дава една верна идея за него до толкова, до колкото описанието му изисква. Жизнен: Силейс Райт Едно неоправдано и ненормално преобладаване на поглъщателната система и една ленива активност на циркуларните (кръвообръщателни) органи ни дават проявлението на описания в един от предходните отдели лимфатичен темперамент. Неговите форми са по-низки и по-закръглени даже и от току що описаните, но им липсват техните добре определения и грациозни очертания. Един мек цвят на кожата, отпуснатост на плътта и липса на изразителност в общия изглед,
към текста >>

132. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

не се утвърдят старите й наклонности към добро или зло и до като не решат съдбата й към едното или към другото. Добре ще бъде да отбележим в полза на Сведенборг положението, което той държа по онова време, преди да изтъкнем доказателствата за дарбата му, като пророк. Той е бил описван като шарлатанин, който се мъчи да се наложи на света, и като умопобъркан, който се е наложил на себе си. В собственото си отечество, дето се предполага, че никой не може да бъде приет като пророк, успокоително е да знаем, че той бил всеобщо почитан и никой не се съмнявал в характера му. Духовенството, като считало некои от доктрините му за еретически, се опитало да подигне срещу него обвинение в лудост, но то пропаднало в Диетата (Народното събрание) и е било отхвърлено от краля. Убеждението в тая лудост, което се среща и до днес, е основано главно на един разказ от Уесли върху авторитета на един човек, който отрече впоследствие всека подробност от него. Той казваше, че Сведенборг, когато бил болен от треска и, вероятно, в некой припадък, излязъл на улицата гол, търкалял се в калта и се провъзгласил за Месия. От друга страна, убеждението в шарлатанството му било вдъхнато и от Кант, кой написал един памфлет, озаглавен: „Сънищата на един Дух Пророк, тълкувани чрез сънищата на метафизиката“, в който осмивал претенциите на шведа. Но и той променил мнението си, когато си дал труд да изследва тези истории, след като бе публикувал вече памфлета, и заявил, че вярва в истинността на дарбите на
към текста >>

133. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

възможности, прев. от руски К. Иларионов. III. Видение и пренасяне на далечно разстояние. Съобщ. Т. Д. IV. Побеляване на косата от душевни вълнения. Съобщ. Ш. V. Цифри и писмени знакове в ириса на окото. 14. Книжнина. СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Методи за изправлението му Бъдещето, което предстои Цялото човечество продължава още да се вълнува. Както след един голям земетръс, продължават да се чувствуват по-слаби разтърсвания на земните пластове, докато настъпи окончателно успокоение, така и след общата война, на известни точки на земното кълбо още се дими, кървавите стълкновения и опустошенията следват, а може би някъде, по-близо или по-далеч от нас, нови войни да започнат. Така съвременното човечество ще се клатушка още, народите ще се къпят в кървите си и душите ще си заминават, докато изгрее новата ера на мир и братство на земята. Следователно, сегашното положение е преходно. И ние, ако не изпълнявахме един публицистически дълг, бихме счели за излишно да уверяваме четците ни, че никакъв морал не би бил нужен за това човечество, което умира: толкова ясно е, че за него трябва само един съвет да се обърне към Бога, за да се приготви за другия свят. То прилича още на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождение, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата. Като работим обаче, между българския народ, не ще бъде безполезно да направим нашите размишления върху
към текста >>

134. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

на религията, както на Изток, така и на Запад. На Запад най-великите музиканти напрягат всичките си сили, за да изразят в звукове висшите човешки чувства и ако би се представил случай на източния жител за пръв път да чуе една от литургиите, написани от майстор на божественото музикално изкуство, той, при всичкото си незнание на латински език, както и на липсата от навик за употребяване на акорди, попаднал би, при все това, под очарованието на тази музика и би изпитал чувство на успокоение и вдълбочаване. разполагаше го към медитация. А какво става? — Когато музиката въздиша, плаче и ридае, изразяваните от нея чувства се предават на вашето сърце. Ако, разбирайки думите, които предават чувството на разкаяние за сторени грехове, молба за прошение за извършено беззаконие, вие им съчувствате, музиката „Qui tollis“ в „Miserere“, която съпровожда тези думи, ще ви застави да плачете и така ще подейства на вашето сърце, че то ще забие в отговор на патоса на тези думи. По-нататък в скръбното настроение на музиката, незабелязано ще се появят тихи звуци на всепрощение и нежната мелодия, която установява ваше.о чувство на тъга, ще зазвучи с милосърдие и ще изрази божествения мир н божествената любов. След това ще се чуе по-радостно пение, а когато Божествения Вестител, като се спуща от небето, донася благословение, мир и светлина, тогава се разнася призив към народа, да възнесе той към Бога своето сърце и да се приготви към извършваното в олтаря тайнство, към приемане на Светите
към текста >>

135. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

болната, на местото, дето се намираше сърцето й. Облачето, което окръжаваше майката, се сгъсти и я покри цяла; само от оная точка, дето се намираше сърцето й, се проточи една тънка и светла струичка по линията, напръскана с етер, към кревата на болната. В този момент Мария извика, като прободена и, като изви цялото си тяло, жадно постави гърлото си под тази светла въздушна струя. В облачето, което обгръщаше майката, сноваха нагоре и надолу светли искрици . . . След туй, всичко се успокои, и само тая въздушна струя, която напомняше един силен слънчев лъч, носеше в себе си една гъста маса атоми към болната, също както при акта на пречистването на кръвта. Аз станах и опитах пулса на Мария. Тоя пулс, който сутринта едва се усещаше, сега бе жизнен, пълен със сила и енергия. Болната, която не можеше да вдигне главата си, отведнъж седна на кревата, без да се подпре на ръцете си . . . Аз взех ножчето, което бе ми дадено, и прерязах тая светлина въздушна струя .. . нещо горещо обхвана ръката ми . . . аз хвърлих ножа на пода, според условието, и се приближих до госпожа Ламберт, която бе неподвижна, извънредно побледняла, и духнах в лицето й. Очите й се отвориха. — Лампата, лампата! извика тя. Аз я засилих. Госпожа Ламберт застана зад рамото ми и се любуваше над дълбоко заспалата си дъщеря. — Тя ще си поспи до утре: тя се упи от дадения й живот . . . Аз почувствах как се подпре майката на мен, и се обърнах; тя бе бледна като смърт, безсилна, но с очи, пълни с възторг от излишъка на
към текста >>

136. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

аристокрация на Петроград, като изслушала Разпутина у графиня Игнатиева, била пленена от неговото учение и наредила да дойде той в столицата. Най-необикновени мълви предхождали това негово идване. Той объркал със своята мистична сила много дами, върху които упражнявал най-силно влияние. След това той бил представен на покойния Столипин. Този държавник имал едната си ръка саката и парализирана вследствие атентата при Аптекарския остров. Казват, че Разпутин с магнетическата си сила е успокоил болките на председателя на министерския съвет. От тогава неговата звезда все повече се издигала. Той бил приет в двореца на великите княгини Анастасия и Милица, дъщери на черногорския крал и съпруги, първата на великия княз Николай, а втората, на великия княз Петър. Именно у тях е станало запознаването му с г-жа Вирубова, която по-после го въвела в императорския дворец и го представила на царицата. Бъдещите историци, които ще изучават потайностите на руската политика през последните години, ще имат задачата да хвърлят светлина върху ролята, която играли при императрицата г-жа Вирубова и Разпутин. Може да се каже, че ако Александра Феодоровна се е намесвала в държавните работи, тя е била само оръдие в ръцете на тия две личности и само под тяхното влияние тя упражнявала властта си над царя. Анна Вирубова, една дама, която придружавала императрицата, бе дъщеря на държавния секретар Александър Танеев, директор на императорската канцелария. С дълбоко религиозна натура, духът й още повече се
към текста >>

137. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

човека с духовния мир. Алберт Стефен говорил на тема: „Криза в живота на художника и окултизмът“. Карл Балмер говорил по въпроса: „Художественото творчество и окултизмът“. ТОЛСТОЙ Валтер Кюне в три лекции говорил на тема: „Стъпалата в живота на Толстой“. Толстой, великият писател и мислител на руската земя, е един от най-характерните руски боготърсители, с каквито изобилства Русия. Гогол, Достоевски, също като Толстоя, са търсили смисъла на живота; те, също като Толстоя, се успокоили, чак когато го намерили. Великата криза, която Толстой преживя към петдесетата година на своя живот, означава времето на неговото събуждане, възкресение. И след като дошло висшето съзнание, той не се спрял на една точка, но постоянно работел за своя духовен растеж. Некои обвиняват Толстоя в противоречие със самия себе си. Които казват това, не искат да знаят, какво значи един дух, който всеки ден иска да расте. Толстой, колкото повече се приближаваше към старостта си, толкова повече отиваше към истинска духовност. Своя живот той достойно увенча със смъртта си на гора Астапово, при желание да се отдаде всецяло на служене Богу и на хората. ПЕДАГОГИКА И ОКУЛТИЗЪМ Рудолф Майер от Берлин държал три лекции на тема: „Хербартовата педагогика от окултно гледище“. Знаем, че днес в училищата цари хербартовата педагогическа система. Днес са приложени неговите възгледи. Авторът критикува днешното училище от окултно гледище. Окултизмът отваря съвсем нови хоризонти и в тая област. Адолф Аренсон в 4
към текста >>

138. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

ни пречи да можем да мислим, сами по себе, сиреч самостойно, седи в това, че ние не сме господари на ония външни мисли, които безспирно проникват в нашия ум. Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички. желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло. Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин. Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който
към текста >>

139. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

всеки от тях е свързан с някое отличително послание. По този начин Тао учи, че правата са били получени от „Божествения Управител на Златните Врата“, които ще го скачат с древната толетска раса и ще го направят по-стар от всяка друга известна арианска религия. Основното понятие на религията на Тао е, че всичките неща излизат и се връщат е края на краищата при Единния Живот. Човек, за да търси съединение със Единния, трябва най-първо да се освободи от всяко желание, умът му да се успокои и да постигне едно състояние на постоянна чистота и почивка. „Този, който притежава тази абсолютна чистота, влиза постепенно в истинския Тао“. В индуизма Вияза изпъква като виден индийски мъдрец и компилатор на Ведата. Както и при Тао, владеещото понятие на тази религия е неизявеното и изявеното. „Аз положих цялата вселена с един откъслек от себе си и останах“. Д-р Милер, след многогодишна мисионерска работа в Индия, казва, че Индия е дала на света великата доктрина за присъщността на Бога в света и в човечеството, Човекът във вътрешното си себе е едно със Себето на Вселената. „Аз съм Онзи“. Като пример за силата на това вярване, може да ни послужи разказа за британския войник, който веднъж хвърлил щика си в гърдите на един индийски мъдрей, седнал на брега на реката Ганг, но последният само се усмихнал от постъпката на войника и извикал: „Още, ти си Той“. В Египет имаме традицията за Хермеса „три пъти най-могъщият“, основател на египетските мистерии. Той учел да се покланят на Виделината,
към текста >>

140. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

като лечебно средство, окултистът хваща лявата ръка на пациента с дясната си ръка и след като притегля в себе си течението, с което иска да си служи, прокарва го през дясната си ръка в лявата страна на болния. Пациентът лесно приема тази сила чрез лявата си страна, която е приемателна, тя минава през долната част на лявата му страна, оттам на горния край на дясната страна, после обикаля цялото тяло влиза вътре и излиза навън, дотогава, докогато цялото му същество се успокои и отпочине чрез този божествен флуид. А как би могъл човек сам и без чужда помощ да постигне същата цел? Знанието на тия сили и употребата им му дават една почти безгранична сила, това силно сътрудничество му осигурява всемогъщество и му дава средства да изкара на добър край всичко, което би предприел. (Следва лекция XI: „Причините на болестите и как да се лекуваме“). 1) Глава X от съчинението: История и сила на Духа. 2) Професор по анатомия в Харвардския университет, поет-критнк, американски романист и пр., починал през 1895 год.. 3) Председател на Съединените Щати, професор по риторика и литература във Харвардския университет, починал през 1848 год.. Д.р Юлиус Нестлер ХИРОГНОМИЯ НА ЖЕНСКАТА РЪКА (Продължение от кн. 6 — 7.) а) За женската ръка изобщо Ние трябва да посветим една особена глава за женските ръце, защото начинаещият може лесно да се отклони при изследването на нашата наука, ако не вземе в съображение някои специални особености, присъщи на женската ръка. Макар че важат
към текста >>

141. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

персийски крал, които при това чудесно откритие взели маслото от своята плячка и го налели на огъня. Според сведенията, от това тяхно действие бил причинен такъв мор, че голяма част от Хозрейовите войници измрели, тъй че били добре наказани за дързостта си. Дали действително се явил оня мор, вследствие наливането маслото на вечната лампа в огъня, е съмнително и не може да се докаже При събарянето на английските манастири била намерена в гроба, който бил смятан за последно место за успокоение на Константина Хлора, бащата на Константин Велики, лампа, която, според сведенията, горяла непрекъснато от погребението му — то било около 300 години след Христа. Разправя се за старите римляни, че знаело изкуството да поддържат в своите гробове светила от масло или с особена есенция пълнени до произволно дълго време. Това масло или есенция било злато в особено течно състояние. Това ни навежда на мисълта, дали тази течност не е била някакъв си вид от тъй нареченото колодиално злато — не този вид злато, който днешната химия познава. Това изкуство било изключително владение на розенкройцерите (или изобщо на адептите) и те съществували сигурно дълго преди римската империя. Това, което от историята се знае. са само откъслеци, отнасящи се до лицата, които били техни външни инструменти. Babtista Posta, в трактата си за „Естествената магия“ пише, че около 1550 година била отворена на остров Xesis в Неаполския залив мраморна гробница на един римлянин. При отварянето й била намерена горяща
към текста >>

142. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

го на обяснение, а той заяви, че искал да даде на наследниците си да разберат и почувстват неговото съществуване и присъствие и да им каже да живеят честно, защото за ненормалния живот имало отговорност в задгробния свят, чрез престояване в ада, временно или вечно. Той имал отговорност за 12 години, но син му, студент по правото, бил атеист и живеел съвършено без съзнание за отговорността, на която ще го изложи този му ненормален живот. Иска да му се съобщи всичко това, за да се успокои и да не ги тревожи повече. Предадох волята му по принадлежност, но изглежда, че не са взели акт от нея, защото още дълго време са били безпокоени от неговите тропания. Синът му скоро свърши образованието си, стана съдия и адвокат, живя на свободни начала и доста скоро замина за онзи свят, да си изплаща значителните прегрешения. III. Към 1910 или 1911 г. есента, яви се при мене, по своя инициатива, един дух, който се назова дух на Цоно Иванов, от село Турски Тръстеник, Никополска околия, отдавна починал. Обясни ми, че на следната сутрин щял да дойде при мене син му Иван Цонев от с. с., да ме пита за участта на изгубения си син Тодор, безследно изчезнал преди една седмица. Обясни, ми че той бил умъртвен от мъж и жена, чрез удушване с въже, което се намирало още на врата му, и бил заразен в една яма, но понеже убийците разбрали, че Иван щял да дойде при мене за узнаване участта на убития си син, те през нея нощ щели да го изхвърлят в един трап (хендек), западне от селото, към бранището, та
към текста >>

143. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

приятелите й: тя плачела по цели дни в плевника на бащината, си къща и в продължение на пет седмици прекарала в безсъница. По това време се поминал кметът на Оберщенфелд, в самия ден на сватбата си. Това обстоятелство, както и личността на покойника,известен по своите проповеди и ученост, произвели върху нея си. но впечатление и тя придружила погребалното шествие до гробищата. Тогава й се открил един великолепен вътрешен живот, който, макар и да е плакала много, напълно я успокоил, и оттогава тя станала съвсем индиферентна към работите от тоя свят. По-късно същият покойник й се явявал като едно светло видение, което я благославяло и покровителствало. Вглъбяване във вътрешния си живот На границата между Вюртемберг и Баденското херцогство се намира една малка местност, която се нарича Кюрнбах. В атмосферно и геологическо отношение, тя е съвсем противоположна на местността, дето са разположени Префорст и Оберщенфелд, защото е низка, заобиколена от всякъде с планини и малко осветена от слънцето. В тая местност именно Хауфе се преместила да живее след женитбата си. Но било забелязано, че колкото местоположението е по-низко, толкова повече тя е страдала от тръпки. В планините, напротив, магнетичната й сила се увеличавала. Освен туй, явно станало, че нейните съпружески длъжности, които я привличали към този свят, били в противоречие с вътрешния й живот, макар и да се е стараела тя да скрива това. Откогато е присъствала на погребението на гореспоменатия свой приятел, тя
към текста >>

144. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Хауфе тутакси започваше да трепери. На третия ден повикаха един лекар от Бретен, и, понеже бе паднала в сомнамбулизъм, още с влизането му и без да го е виждала никога, каза му: „ако сте лекар, трябва да ми помогнете“. И действително, той позна болестта й и тури ръцете си на главата на бодната. Всички забележиха тогава, че докато той стоеше в стаята, тя нито виждаше, нито чуваше другиго освен него: към всички други тя беше безчувствена. Щом поставеше той ръцете си върху нея, тя се успокояваше и заспиваше неколко часа. Той й предписа бани и неколко вътрешни лекарства, но трътките почнаха пак на следната вечер и продължаваха осемнадесет седмици, по два до пет или шест пъти на ден. Когато страдаше от тия спазми, баба й, която живееше в Ловенщайн, яви й се една нощ, застанала до леглото и гледайки я мълчаливо. Три дни след това се извести за смъртта на тази баба, която се поминала в същата нощ. Оттогава тя често виждаше насъне баба си и я считаше постоянно вече като дух-покровител. По същото време г-жа Хауфе, насъне, очерта с всички подробности устройството на една машина, с помощта на която би могла да бъде излекувана. Тя нарисува фигурата й върху един лист книга, но никой не обърна внимание на тая рисунка. Понеже всичките опитани лекарства се оказаха неефикасни, лекарят прибягна към магнетически паси, от които за известно време тръпките престанаха. Тогава почнаха да се носят между населението клеветнически слухове, защото народът я обвиняваше, че през време на кризата й тя
към текста >>

145. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

за тази особена съблазън Римската църква е била сигурно толкова отговорна, колкото е бил отговорен и английският народ. В своите страшни часове, и дори в пламъците, Жана д’Арк е била подпомагана и подкрепяна от духовете чак до момента, когато отлетяла нейната чиста доблестна душа, вцепенена от ублажаващото видение. Ние не можем да се съмняваме, че същите тия доброжелателни духове са я очаквали наблизо да я посрещнат и подкрепят, тъй че нейната настръхнала душа да може скоро да се успокои в „мира, който превишава всяко разбиране“. И Сократ също, ако добре помня, е бил предпазван от зло и предизвестяван за последната голяма опасност, която в края на краищата го е довела до смъртната му присъжда, никакъв предупредителен глас не е бил надаван от неговия демон. Когато Сократ е бил запитан, защо да бъде допуснато това нещо, обяснението му бе — че бил настанал неговият час и че смъртта, гледана от по-високо, не била никакво зло. В оная хубава, малка духовна книжка от отца Бенсън (Father Benson), наречена Невидимата светлина (The Light Invisible), туй, което ме порази най силно, бе историята разказана от благородния стар свещеник ясновидец за смъртта на едно малко момче, убито, както ние казваме, „по злополука“. За ония, които не са чели книгата, ще дам едно късо резюме на фактите. Старият свещеник, като се разхождал един ден по полето, забелязал две деца, момче и момиче, които късали къпини от един плет. Като изминал известно разстояние по друма, той чул внезапно тичането на кон
към текста >>

146. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

аз бях нападнат най-малко от дузина търговци, които ми се оплакаха от същото нещо. Те настояваха да узнаят, от де съм се сдобил с тези дрехи, и дали и аз съм обличал някой от тях. Този ден за пръв път аз си бях позволил лукса, да обуя едни жълти пантофи, единственото хубаво нещо, което бях запазил за себе си от всичката онази примамлива стока. Понеже бях с пантофите, търговците видеха, че аз нямах зли намерения, тъй като споделях опасността, каквато и да е тя. Това ги малко успокои. Но какъв бе моят ужас и съжаление на следния ден, когато един от тях дойде да ми яви, че чумави струпеи са се явили под мишците на всички роби, които са облекли тия проклети дрехи! Като разгледахме с него внимателно сандъка, ние намерихме на капака му думата „Смирна“, написана и полуизтрита. Ние знаехме, че не отдавна грозна чума бе върлувала в онзи град, та търговецът предположи, че тия дрехи са принадлежали на хора, които са умрели от тая болест. Сега аз разбрах, че тази бе причината, поради която евреинът бе готов да ми продаде дрехите тъй евтино, и поради тази причина той не искаше да остане в Кайро и да тегли последиците от своята спекулация. Сега аз видях, че ако на време бях обърнал внимание на всичко, едно малко обстоятелство би ми открило истината. Когато се пазарях с евреина, преди да отвори сандъка, той изпи много ракия и си напълни ноздрите с гъба, потопена в оцет. Той ми каза, че правел това, за да не поема мириса на мускус, който винаги му причинявал тръпки. Аз бях ужасен,
към текста >>

147. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

произвежда ефекти, които нямат нищо химическо или механическо. Такива резултати като че ли се произвеждат по-скоро от съществуването на един специален флуид, магнетически или електрически, към който ние оставаме безчувствени в обикновеното си състояние. Заслужва да се отбележи, че цветните камъни произвеждаха върху г-жа Хауфе по-силно действие, отколкото безцветните. Анемозе цитира случая с една твърде чувствителна жена, която всЬкога се възбуждала от вида на един рубин, а се успокоявала, когато виждала един кристал. Г-жа Хауфе никога не бе виждала минерали. Направени бяха опити, да се турят такива в ръцете й, без да й се каже нищо. Тя биваше много чувствителна от действието на някоя чаша или кристал, които я правеха да излиза от сомнамбуличното й състояние и предизвикваха каталепсия, ако ги туряха известно време на лъжичката й. Същият ефект изпитваше тя при допирането си до пясък или когато стоеше до стъклата на прозореца. Мирисът от пясък или от стъклото проникваше чрез чувствата й и й причиняваше приятно впечатление. Но ако случайно би седнала на една скамейка от песъчлив камък, можеше да падне в каталепсия. Веднъж тя бе се изгубила известно време, и после я намериха седнала върху една пясъчна купчина толкова здраво, че не бе способна да я остави. Опитите, които правехме върху г-жа Хауфе, за да изследваме действието на минералите, бяха потвърдени по разни начини, а особено като туряхме магическата пръчка или махало с връв в лавата й ръка, която държеше над разни
към текста >>

148. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

стропилото, а старци без опора и слепи, дирят хляба си напразно . · . А чумата, увита в дълъг сив саван, с коса в ръка се носи над нивята и покосява туй, що е остало след беса на войната, враг на Милосърдие. О мои бедни старци, о сираци мои, о майки в отчаяние! Ида, ето, ида! О земйо, сестро моя, майко на греха, при тебе, сестро, ида без злато и пурпур, покорен, сиромах, и само с Словото богат, което днес във слънчевия залез, в камбанний звън, във шепота в тревите, единствено успокоене носи . . . О земйо, сестро моя, земйо изжадняла за кръв и за позор, при тебе ида бос, с глава открита, ведно със теб да нося ярема на греха и целия ти страх, ведно със теб да пея на любовта тайнствения химн, че тя едничка може да забави деня на Страшний Съд. О брате месецо, о вий сестри звезди! О рози късани с нечисти пръсти — хвалете с мен и с целий свят ведно и с брата огъня, със сестрата ни вода, и с всичко, що расте, пълзи и разцъфтява, и с всичко, що гори и що гаснее, и с всичко, що шуми, звъни и шепне — хвалете, хвалете, хвалете най-справедливий Съдия, че Той чрез любовта Съдът си ще забави . . . Стихнете, птички! Брат ви да запее, че пълно е сърцето му, че страда с онуй Страдане, от което се ражда Любовта . . . Че своите ръце протяга и гледа в светлината, където плуват трънени венци изплетени за кръста, че слуша оня вихър, кой Ти си го създал, о Господи, за да разбираме чрез него дихането на Твойта Същина — да слуша шепота, създадений от Теб във клоните на евкалипсиси, във тихий
към текста >>

149. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

в пространството. Аз се явих тука да ви предложа. Да се заменим. Вие разполагате със смъртта, а аз — с живота. И тъй, дайте ми малко от вашата кръв, и аз ще ви дам капка от еликсира. Съгласни ли сте? Докторът гледаше вече с тревога на непознатия. Очевидно, пред него се намираше един болен от неговата специалност. Но още не успял да съобрази, какво да направи в този случай, когато изведнъж странният посетител се разсмя тъй високо и откровено, че докторът се почувства много неловко. — Успокоете се, мой млади приятелю. Аз съм напълно здрав с ума си. Колкото и да ви се струва невероятно това, което ви казах, но то е неопровержима истина. Аз действително притежавам еликсира на живота. А сега да поговорим сериозно. Отдавна вече аз търся един човек, комуто бих могъл да предам моето знание и тайната на моя живот, но напразно бяха всички мои търсения. Един случай обърна вниманието ми върху вас. Аз изследвах и изучих вашия живот, вашия характер, вашите стремления; аз зная вашите съмнения и тази жажда за знания, която ви мъчи. От всичко това аз разбрах, че вие сте по-достоен от всеки другиго. Да получите моето наследство. Отговорете ми откровено искате ли да живеете вечно? Младият доктор пламна и се из прави. — Разбира се, искам, само че аз се съмнявам, дали бихте могли да ми дадете вие това, което обещавате. Каква слава бихте си спечелили, ако действително притежавахте средството да задържате хората на земята! — Но защо мислите, че, като владея тайната за дълъг живот, аз бих пожелал
към текста >>

150. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

той е военен, винаги търси „флангови движения“ или „полунощни инциденти“ в командите си. Той никога не ви напада във фронт. Онази съзнателна сила, която, удвоена с качества на благородство и великодушие, пренебрегва да побеждава с лукави средства, прави, подобно на лъва, скокове върху неприятеля си с ужасна и упорита буйност. Такъв характер може да бъде дори зверски и кръвожаден, но и способен на великодушие. Той може да смазва силните, но да пощадява слабите и беззащитните. Той се успокоява с предвидливостта си, но презира да бъде туткав. Когато наричаме някого „голяма мечка“, едва ли му правим комплимент. Може да заключим, че това е малко грубо, невъзпитано и странно, но той едва ли е един благороден човек, все пак може да има своите добри качества и може да бъде полезен член на обществото. Някой може да прилича на мечка и все пак да няма качествата на мечка. Изглежда, че старите са имали голяма почит към мечката или поне към женските мечки, защото ние имаме латинското име Ursula, което често се среща и значи женска мечка. Човекът, приличен на мечка, е груб, тежък, странен, неуморен, ходи нагоре-надолу без видим предлог, като някоя мечка в клетка — и когато говори, това прави повече с грухтене или ръмжене, отколкото с благ и културен акцент. По някога ние срещаме хора, най-често на палубата на някой параход, който старателно избягват да се доближават до другите. Изглежда общоприето, че някои хора приличат на „свини“, но толкова силна прилика във физиогномическия израз,
към текста >>

151. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

постави детето в трудова обстановка, като в градината, на полето, ливадата, железарницата, тъкачницата, дърводелницата, в магазина, в кухнята, и то да работи самодейно, и чрез тая работа да дойде до знание, наука и да развие ред сръчности, както и волята си — тогава щели сме да имаме „идеално“ възпитание. Можем да имаме училище с разни работилници: дърводелница, бояджийница, книговезница, машинен отдел и пр., в което да работи „малкия индустриалец“. Той работи самодейно. Ти, за да успокоиш съвестта си, сегиз-тогиз ще занимаваш „малкия индустриалец“ с изкуство, за да кажеш, че не забравяш и душевните му нужди. Но не е там работата. Какво е настроението, през което гледа този „малък индустриалец“ на света, на живота? Той не остава ли, като тебе, роб на материята, с потънало в материята съзнание? Ти събуждаш ли у него предчувствие на божествените истини, на онова духовно начало, което лежи в цялото битие, и желание да служи на това великото, вечното начало, което лежи в основата на живота? На запад вече мнозина педагози се убеждават, че училища, в които е въведен трудовия принцип без духовния елемент, имат само външен живот, но не и вътре лен. Душите, лишени по този начин от онзи богат вътрешен живот, остават в тъмнина в това отношение. На запад има недоволство от новите опитни училища. Ще спомена само случая с г-ца Крос, ръководителка на първоначалното училище в Кингс-Ланглей5). В това училище децата работят заедно с учителя си в къщи, в обора, на полето и в градината. Това
към текста >>

152. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

може би щеше да си наложи, благоразумно по-голямо въздържание. Сега, обаче, ние се видяхме принудени, поради предизвикателството с тая критика, да поставим българския „учен професор" в заслуженото от него положение: ние се отнесохме веднага до директора на английското списание The Occult Reviev г. Ралф Ширле и до сър Оливер Лодж4) за обяснения по тоя случай, като им съобщихме и критиката на българския капацитет. Отговорите на тия англичани ще публикуваме своевременно за назидание и успокоение на нервите на българския критик. Запитахме и директора на французкото списание ,,Le Voile d'lsis" за същото, тъй като и той, без да подозира съществуването на българския „учен" гърмовержец, даде твърде похвален отзив в кн. III, год. 30 на своето списание за откритието на г-жа Дикинсън5). След тая анкета ще можем още с по-голямо основание да успокоим г-на професора, че редакторът на Всемирна Летопис, няма нужда да гледа „червеите по месото в кухнята“, защото той не е месоядно животно: само ония, които се хранят с животински трупове, за да възприемат от тях съответните енергии и нрави, и да станат по-вкусни на червеите, могат да се занимават с подобни „научни“ изследвания в кухнята. Колкото за списанието Всемирна Летопис, за което г. критикът се отзовава с такова пренебрежение и злоба, трябва само да се забележи, че то излиза от 1919 г. насам, в обем по 3 печатни коли голям формат и с дребен шрифт, дало е много ценен материал за четиво, а г. професорът не е прочел досега нито една от
към текста >>

153. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„От изкуствата детето трябва да се занимава с тези, които са по-близо до природата“. „Хубаво е да очистим един извор, да му отворим път, да му постелим дъното с красиви камъчета и да го оградим наоколо. Тогаз се чува една красива музика от водата. Това възпитава децата. И каква радост се ражда у тях, какво съревнование! Това същевременно докарва в по-близко общение с природата. Когато си неразположен, нарисувай някои плодове и цветя. И всякога в такива случаи ще имаш едно успокоение. Всякога трябва да сме в контакт с живата природа. „Когато изпееш една дума, ти се концентрираш. За да концентрираш вниманието си върху една дума с по-дълбоко съдържание, трябва да я изпееш“. Един Учител2). Целта не е да се дадат на изкуството по-вече часове, но е художественият елемент да прониква цялото обучение, всички предмети, даже и математиката. По-рано се каза, че свързването на детето с живата природа трябва да стане изходна точка на цялото обучение. Това общение с природата дава добър случай да живее детето в мира на красотата. Цялата природа е проникната от разумност, висша красота, хармония. Колко мощно говори тя на човека и буди у него идеи и висши естетични чувства! Обаче, на оногова, който умее да чете по-дълбоко книгата на природата, който разбира нейния език, тя му говори повече. Колко могат да кажат на човека един слънчев изгрев, цветята, дърветата, изворите, реките, планините, пеперудите, бръмбарите и даже росните капки по листата! Особено когато човек разбира езика
към текста >>

154. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

своята ценност; но нови методи ще бъдат приложени, ще станат големи обществени работи, свободни от всяка спънка и дълг; нови кредити ще бъдат открити не върху фиктивни стойности или заеми, които носят лихви, но върху това, което е действително построено и хората ще доставят и уредят курса, и цената на пуснатите в обръщение пари по начин такъв, че да създадат за всекиго условия за съществувание, а това ще направи от тази земя много скоро рай, без да има нужда да се чака смъртта за успокоение, нито да се правят заеми от капитализма. От това ще последва бърже епохата на Интернационализма или на всемирната братска любов, така че самозваните религиозни вероизповедания, свещенството и царството на попщината ще загинат по липса на храна. От това ще се родят „новото небе“ и „новата земя“ и тогава онова, което се нарича сега „християнска ера“„, ще изглежда като варварство. Но преди да е почнала тази хилядогодишнина, изроденият капитализъм, паднал сега тъй низко в материализма, че никакво възстановяване не е възможно за напред, ще се съедини с православните религии от разните наименования, всички еднакво създадени от човешка ръка, за да направят отчаяни усилия, които биха за държали в техните ръце властта, привилегиите на миналото. . . От там ще дойде мълниеносното стълкновение. Капитализмът и свещенството заедно опитват последния си шанс. Две от най-важните фанатични религии, нетолерантни гонителки, са обречени полека-лека на твърде близка гибел; да! „в един час“, според мярката
към текста >>

155. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

къщата ми, той вдигна от земята откъснатото клонче. Колко красиво се разцъфтя то в ръцете му! Знаеш ли, защо хвърли: детето розата? запита ме ангелът.То видя в нея моето лице и се уплаши. Тя ще се разцъфти след смъртта му На другия ден един мъж минаваше по улицата с мрачни черти. Той посегна и откъсна една роза. Погледна я, но лицето му не се проясни. Продължи пътя си с розата. — Какво ли ще прави с розата! помислих си възбуден. Но сетих се, че възбудата ми не е хубаво нещо и се успокоих. Зад облака на моя гняв видях ангела. Той ме заведе в спалнята на мъжа, дето розата изпускаше последния си аромат. Докосна се ангелът до нея и тя изсъхна. — Той ще я намери такава след смъртта си, каза ми ангелът, защото се отнесе себелюбиво към нея. Той ме съзря, но напразно се докоснах до сърцето му. На третия ден една милосърдна сестра тихо стоеше до розовия храст, но не се осмеляваше да си откъсне. Тогаз отворих прозореца и извиках: — Откъснете си, колкото си искате! Но тя скромно си откъсна само една. Видяха ли очите й формата на ангела, който стоеше там? Тя не видя нищо, защото беше погълната от радостта, която изпълни сърцето й! Ангелът ми отвори зрението да видя къде ще отиде тя. Тя отиде в болницата в едно от предградията. Там лежаха на кревата измъчени души. Какво изпитаха те при събуждането си? — Любов! Любов в образа на една роза! О, как хвана всеки един от тях розата и я вдигна, учуден и опиянен от светлината! И ангелът ме остави. Как хиляди пъти се докосва той до хорските
към текста >>

НАГОРЕ

3.9208469390869