Търсене в текстове за 'успоко'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. Разговор Третий. Храната и Словото

си под бремето на человечески предания и заблуждения? Не се мами. Словото Божие от человечески тълкувания не се мени. Словото Божие, който го разбира, трябва и да го върши. Ако не, той е изложен да стане жертва на лукави измами. Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се усъмнява, че то е неприложимо и неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са нищо друго освен едно извинение да изнасили истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди-кой си стих, ами другояче и то защо, само да се избави от Истината, която го заставлява да стори това тъй, както е разбрал от Духът Божий. Ето злото на църквата, нейните тълкувания и извъртания на Словото Божие. Когато Исус ходеше по земята, Той изказа Словата Божии толкова ясно, щото който ги чуеше, да не може да каже, че не ги е разбрал. И затова именно Той дойде от Небето, от лоното Божие, Той Господ сам, Който беше самата Истина, да говори и свидетелствува за самата Истина, която беше Той сам скритият и съкровеният Господ на мира. Какво по-добро свидетелство може да се даде на теб или на другиго освен това, когато дойде Слънцето на живота. Какво по-добро от това свидетелство може да се даде някому, който не вярва. Не е ли самата светлина и топлина, която всякой усеща и чувствува, най-доброто свидетелство за Истината? Несъмнено. Когато някой почне да чувствува Виделината Божия и да усеща Неговата Любов в душата си, не е ли това
към текста >>

2. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

ги разглеждат и четат, особено, ако си турил нещо мазно в тях. О, глупави човече, не бързай много, да не се спънеш. Многото говорене и многото писане само на тебе принадлежат. Не бой се, това ти право докато си такъв, никой не ще ти го отнеме! Светът иска забавление. И трябва да ти благодари, че ако не беше ти, той в скучности трябваше да умре. Но благодарение на тебе, който постоянно бъбриш и пишеш своите семковщини, то го поне веселиш. 19 юни, Послание към Евреем. И тъй, остава успокоение за нас, които приемаме обещанието с вярата, която е в Бога, в Господа Исуса, който ни е донесъл великата и блага вест на вечния живот, който е в Господа Бога нашего: „Това е живот вечен да познаят Тебе единнаго, истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил". Следователно, ние, които сме чули и приели това обещание за Божието упокоение, благовествувано нам в Христа в тия последни дни, трябва да се пазим да не би и в нас неверието и жестокосърдечието да извърши онова, което стори за непокорните евреи в пустинята. Подобава ни да пазим сърцата си във всяка добродетел и търпение, да приемаме всичките божии обещания със сърдечна, детинска вяра, като новородени в Него младенци. 22. И Господ тогава ще предиде пред нас заран и вечер в облачен стълб и ще ни води през пустинята на живота, гдето ще ни храни с манна небесна и пои с вода, която ще извира из под подножието му. Той ще ни опаше с ръката си и ще ни заведе в небесния град Йерусалим, който Господ Бог наш е приготвил за своите избрани,
към текста >>

3. 06.РАЗГОВОР ТРЕТИ

под бремето на человечески предания и заблуждения. Не се мами. Словото Божие от человечески тълкувания не се мени. Словото Божие, който го разбира, трябва и да го върши, ако не, той е изложен да стане жертва на лукави измами. Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се съмнява, че то не е приложимо и е неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са друго нищо, освен едно извинение да изнасили истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди кой си стих, ама другояче, и то защо? - Само да се избави от истината, която го заставя да стори това, което той е разбрал от Духът Божии. Ето злото на църквата, нейните тълкувания и извъртания на Словото Божие. Когато Исус ходеше по земята, той изказа словата Божии толкова ясно, щото който ги чуеше, да не можеше да каже, че не ги е разбрал. И затова именно той дойде от небето, от лоното Божие, той Господ сам, който беше самата истина, да говори и свидетелства за самата истина, която беше той сам, скритият и съкровеният Господ на мира. Какво по-добро свидетелство може да се даде на теб или на другиго, освен това. Когато дойде слънцето на живота, какво по-добро от това свидетелство може да се даде някому, който вярва. Не е ли самата светлина и топлина, която всеки усеща и чувства, най-доброто свидетелство за истината. Несъмнено, когато някой почне да чувства виделината Божия и да усеща неговата любов в душата си, не е ли това
към текста >>

4. Пеню Киров - №32

3-ий април 1900 г. [До гр.] Новий пазар Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви от дата 1 того получих едвам днес, когато бях ходил вече няколко пъти да посрещам трена. И последния път днес, след като се върнах и като се готвех с отговор телеграма да Ви пратя, докато се обяснявах с хотелиера по това, слугата му даде ми писмото Ви, като каза, че било още от вчера получено. Нейсе, зарадвах се и се успокои духът ми. Отпуска имам 13 дни, считано от 30 март, така щото трябва да бъда на работа на 14 того, т.е. първия ден след Великден. За ранното ми дохождане причините като се видим ще ти разправя, но ще кажа: такава беше Волята Божия. Мисълта за Павловото чакане е мисъл и моя. Казваш ми, че ако искам, да се върна за деня и пр., но за този ден, когато ний ще се съберем, ще е денят ни, защото от много време се чака и знаем, че мъчно се постигна. Още казваш ми, че имаш някои малки спънки. Господ ги промисли. Изпращам при това си [писмо] един бон от 10 лв., така щото като размислиш върху писаното ми, ако намираш за добре, ела по-рано. Обаче ако съзираш нещо друго и трябва [да] закъснееш с дохождането си, пиши ми как да постъпя. Приеми сърдечния ми поздрав. Твой верен в Христа Господа: П.
към текста >>

5. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

П. К. Дънов ...................... * Неделя, 9 април 1900 г., е Великден. №32 гр. Варна, 3-ий април 1900 г. [До гр.] Новий пазар Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви от дата 1 того получих едвам днес, когато бях ходил вече няколко пъти да посрещам трена. И последния път днес, след като се върнах и като се готвех с отговор телеграма да Ви пратя, докато се обяснявах с хотелиера по това, слугата му даде ми писмото Ви, като каза, че било още от вчера получено. Нейсе, зарадвах се и се успокои духът ми. Отпуска имам 13 дни, считано от 30 март, така щото трябва да бъда на работа на 14 того, т.е. първия ден след Великден. За ранното ми дохождане причините като се видим ще ти разправя, но ще кажа: такава беше Волята Божия. Мисълта за Павловото чакане е мисъл и моя. Казваш ми, че ако искам, да се върна за деня и пр., но за този ден, когато ний ще се съберем, ще е денят ни, защото от много време се чака и знаем, че мъчно се постигна. Още казваш ми, че имаш някои малки спънки. Господ ги промисли. Изпращам при това си [писмо] един бон от 10 лв., така щото като размислиш върху писаното ми, ако намираш за добре, ела по-рано. Обаче ако съзираш нещо друго и трябва [да] закъснееш с дохождането си, пиши ми как да постъпя. Приеми сърдечния ми поздрав. Твой верен в Христа Господа: П. Киров №33 (отворено писмо) гр. Бургас, 14 април 1900 г. До г-на Петър К. Дънов, гр. Нови пазар Любез. бр. Дънов, Пристигнахме благополучно. От страна [на] домашните всичко [е] тъй добре, както говорихме, даже и
към текста >>

6. №85 (Пеню Киров)

15 септемврий 1904 г., сряда [до] гр. Варна Любез. брате Дънов, Отворената Ви карта, а също и книгата, отдавна съм получил. Завчера получих и затвореното Ви писмо, от което много нещо разбрах. За мен ще кажа, че аз засега съм жив-умрял: мрачност, отчаяние, нервозност и измъчвание до дъното на душата... Речи, че иде до повече от полуда. Такова униние, такава беззаинтересованост от всичко, че никой не ми е за нещо да го зная. Сам за себе си не намирам цел, защо живея! Едничко, що ме успокоява, е тъмна стая, тихо уединено място, а аз го нямам – аз не съм свободен. Всички наоколо ми ме предизвикват, на всяка стъпка ми се краде душата. О, десет години пълен с радостни надежди живот – изгубих го безвъзвратно, без да знам причините! Но защо ли пък да ти се окайвам – не е ли по-добре да мълча, догде изчезна от лицето на земята. Снощи много се молих. Тази нощ сънувах, че една змия бягаше и аз я погнах и убих добре. Такъв сън и по-рано сънувах, но все аз съм победителят. Днес съм малко спокоен и ако не бе така, надали и щях да ти пиша. Защото в друго настроение ако ти пиша, то сигурно знай, че ще те наскърбя много. За да ми поотмине, преди няколко дни ходих в Карнобат и по-далече, там, в едно село, гдето намерих едно братово ми дете, [на] около 3 и половина години, без подслон, понеже брат ни и жена му отдавна измряха. Това дете настаних при сестра ми, която и тя от миналата година остана вдовица с две деца. Като се върнах в Карнобат, купих от тукашния пазар една биволица за доене,
към текста >>

7. 200–250

трябва да боледува. Той трябва да гледа на болестите като на възпитателно средство, с които природата уравновесява силите на организма. Любовта изключва всяка болест. Тя е носителка на изобилния Живот. Болният, потопен в Божията Любов, може да оздравее моментално! 240 Окултна медицина. Ученикът трябва да разбира от природна медицина. Лечебни фактори са: храната, водата, въздухът и светлината. Слънчевите лъчи, възприети с Любов, са най-лечебния сок за тялото. Те действуват успокоително на душата, ободрително на Духа. Ученикът се лекува и чрез повдигане на мислите и чувствата си. Той се лекува и чрез молитва, а в някои случаи с пост и молитва. 241 Чиста кръв. Ученикът трябва да има чиста кръв. Чистите мисли и желания поддържат нейната чистота. 242 Дрехите. Ученикът пази дрехите си, защото е прекарал част от аурата си в тях. Ако те попаднат в неподходящи ръце, той ще страда, без да знае откъде иде страданието му. 243 Дрехите. Дрехите на ученика трябва да бъдат широки и удобни. Не дрехата, но лицето трябва да изпъква, и не лицето, а душата. 244 Топлина. Ръцете на ученика трябва да имат винаги умерена температура – да бъдат топли. Студените ръце показват стеснен ум. Трябва повече слънце. Топлината ще внесе разположение на Духа. 245 Пари. В отношенията си учениците трябва да спазват следното: услуга за услуга, а не за пари. Парите могат да развалят човека. Те носят друг образ, а чрез услугата ученикът ще предаде и приеме образа на Любовта. Бъдещата разменна монета ще
към текста >>

8. 250–300

краищата всички противоречия ще бъдат разрешени. 264 Сила. Силата на ученика иде от горе. Концентрацията в Божествените Истини е акумулиране на сила. – Човек става акумулатор. 265 Истинска помощ. Ученикът трябва да може да влиза в положението на всяка душа, за да я разбере и ѝ помогне. Когато разбереш една душа, ти я обикваш. 266 Синьото небе. Синият цвят действува на душата и поражда възвишени чувства у ученика. Когато той се почувства обезсърдчен, нека погледне синьото небе, и ще се успокои, ще почувствува дълбок мир, радост и лекота в душата си. Ще се разведри и наново ще почне работата си. 267 Звездното небе. Когато ученикът почувствува празнота и безсмислие в живота си, да погледне вечер звездното небе, и той ще се насърдчи от величието му. 268 Малката буболечица. Когато ученикът се почувствува много отпаднал и излишен на земята, нека погледне под нозете си ония малки мушички, които остават да живеят и след като ги е настъпил някой. Нека ги погледне с микроскопа, как те се движат, бързат, хвръкват и пак застават, а може би и мислят! И ще види как те засвидетелствуват разумността и необходимостта и от тяхното съществуване в битието. Пред тия малки мушички той ще се засрами от своето безволие и у него ще се зароди силно желание и той да оправдае живота, който му е даден. – И той да изяви Великото в Битието! 269 Приложение. Божественото трябва да се изпитва и прилага всякога. Когато един избави някого от водата – и единият, и другият имат силно преживяване. Но единият
към текста >>

9. 450–500

Последният трябва винаги да се радва на нарежданията на Учителя си и да каже: „Това е за добро. То е желанието на Учителя ми. Аз ще го изпълня с радост и любов!“ 497 Любов към Бога. Да любиш Бога, това значи да разстелиш нишките на чистотата по пътя си. Щом ученикът възлюби Бога, ще започне правилния живот и винаги ще се чувствува над условията. 498 Благ. Днес Природата е по-блага, отколкото строга; и едното, и другото привлича, но Благостта повече. Благ е само Бог. Милостта успокоява, а Любовта съживява. 499 Любовта на душата. Възлюбленият на човешката душа – това е Великото в света – Бог! Намирането на Възлюбления – това е твоето пробуждане! Каква промяна става с тебе! – Ти си вече Син на Виделината! Чувствуваш благоуханието на хиляди цветя около тебе. Светлината почва да гали всичко онова, което Бог е създал. Снеговете и ледовете почват да се топят. Ти си вече в страната, дето Слънцето грее и никога не престава да грее. Защото няма вече нощ! Обърсани са вече сълзите от очите ти. Ти ставаш способен да чуваш неземната музика, която пълни всичко. И като че излиза от всички скали, върхове, извори, треви, цветя, дървета и звезди! Те ти говорят, и ти разбираш техния говор! Той е молитвената им песен към Великия! Около тебе текат кристални води, които дават безсмъртие; около теб дървета, които цъфтят и зреят всеки месец, и листата им са за изцеление на народите. Заради Възлюбления си ти обичаш всички, защото във всички виждаш отблясъка на Неговата Красота! И тяхната
към текста >>

10. ФОРМУЛИ - Всички

за да останете чисти: Дясната ръка се вдига нагоре, а лявата се спуска надолу. Със силно изпънати ръце се кляка бавно и с лявото коляно се допира земята. С голяма съсредоточеност на мисълта се обръщате към себе си: — Готов ли си още да говориш? После се вдига лявата ръка нагоре, а дясната се спуска надолу. И като се кляка бавно, с дясното коляно се допира земята, изговарят се същите думи. След няколко такива клякания мъката и дразненията ви ще изчезнат. Упражнението внася успокоение в нервната система. Щом се раздразните, веднага пристъпете към това упражнение. формула 140 Изнасяте ръце напред, обтягате ги хоризонтално и като свивате и разпущате пръсти, произнасяте: Хармония, Хармония, Хармония. формула 141 Щом човек забърка мислите си, нека каже: В Бога има вечна хармония! А не да Го търсим вън от себе си. формула 142 Коленичили на лявото коляно, размишлявайки върху Божествената чистота, ще произнесем следните изречения, като се постараем да схванем вътрешната страна на онова, което е скрито в тях: Да царува Любовта на Единния наш Отец в сърцата ни. Да се слави Мъдростта на Единния наш Отец в духовете ни. Да осияе душите ни Истината на Единния наш Отец, Който е начало и конец на всичко. Да царува Любовта в сърцата ни, да се слави Мъдростта в Духовете ни и да осияе Истината в душите ни. Щом от Любовта се преминава на Мъдростта и Истината, преминава се и от едно състояние в друго. формула 143 Милосърдието седи на първо място в живота. В красотата на вечната
към текста >>

11. ФОРМУЛИ - (133-147) 'Очистени седем пъти'

за да останете чисти: Дясната ръка се вдига нагоре, а лявата се спуска надолу. Със силно изпънати ръце се кляка бавно и с лявото коляно се допира земята. С голяма съсредоточеност на мисълта се обръщате към себе си: — Готов ли си още да говориш? После се вдига лявата ръка нагоре, а дясната се спуска надолу. И като се кляка бавно, с дясното коляно се допира земята, изговарят се същите думи. След няколко такива клякания мъката и дразненията ви ще изчезнат. Упражнението внася успокоение в нервната система. Щом се раздразните, веднага пристъпете към това упражнение. формула 140 Изнасяте ръце напред, обтягате ги хоризонтално и като свивате и разпущате пръсти, произнасяте: Хармония, Хармония, Хармония. формула 141 Щом човек забърка мислите си, нека каже: В Бога има вечна хармония! А не да Го търсим вън от себе си. формула 142 Коленичили на лявото коляно, размишлявайки върху Божествената чистота, ще произнесем следните изречения, като се постараем да схванем вътрешната страна на онова, което е скрито в тях: Да царува Любовта на Единния наш Отец в сърцата ни. Да се слави Мъдростта на Единния наш Отец в духовете ни. Да осияе душите ни Истината на Единния наш Отец, Който е начало и конец на всичко. Да царува Любовта в сърцата ни, да се слави Мъдростта в Духовете ни и да осияе Истината в душите ни. Щом от Любовта се преминава на Мъдростта и Истината, преминава се и от едно състояние в друго. формула 143 Милосърдието седи на първо място в живота. В красотата на вечната
към текста >>

12. Формули 145-161 Очистени седем пъти

да останете чисти. Дясната ръка се вдига нагоре, а лявата се спуска надолу. Със силно изпънати ръце се кляка бавно и с лявото коляно се допира земята. С голяма съсредоточеност на мисълта се обръщате към себе си: Готов ли си още да говориш? После обратно, вдига се лявата ръка нагоре, а дясната се спуска надолу и като се кляка бавно, с дясното коляно се допира земята, изговарят се същите думи. След няколко такива клякания мъката и дразненията ви ще изчезнат. Упражнението внася успокоение в нервната система. Щом се раздразните, веднага пристъпете към това упражнение. формула 152 Изнасяте ръце напред, обтягате ги хоризонтално и като свивате и разпущате пръсти, произнасяте: Хармония, хармония, хармония. формула 153 Бъди чист като светлината, прозрачен като водата, обилен като любовта, хармоничен като мъдростта, светъл като истината, устойчив като добродетелта. Божият мир да бъде с вас и Моята светлина да ви упътва! формула 154 Коленичили на лявото коляно, размишлявайки върху Божествената чистота, ще произнесем следните изречения, като се постараем да схванем вътрешната страна на онова, което е скрито в тях: Да царува любовта на Единния наш Отец в сърцата ни. Да се слави мъдростта на Единния наш Отец в духовете ни. Да осияе душите ни истината на Единния наш Отец, който е начало и конец на всичко. Да царува любовта в сърцата ни, да се слави мъдростта в духовете ни и да осияе истината в душите ни. Щом от любовта се преминава на мъдростта и истината, преминава се и от едно
към текста >>

13. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

И тогава, за да се възпитава сърцето, употребена е розовата краска; за волята - жълтата, а за Мъдростта -синята Редът, прочее, е следующият: жълтата краска е основата, после иде синята и после розовата. В музиката двата тона, които нямат подобен, образуват дисхармония, т.е. оттласкват само. И във вас, когато се намира антипатия, трябва да се лекуват вълните на вашата душа. Например, някой ви открадне парите; ако вие кажете, че тия пари са били негови и си ги е взел, тогава се успокоявате. Добродетелният човек е богат, защото се не гневи. И ако във вас имате някакъв недостатък, вие сте сиромаси. Сега учите начините как да богатеете. Вие много пъти се оплаквате от вашите погрешки, но ако знаете как да ги следите, щяхте да научите много добре себе си. Защото именно от пог-решката се показва, че сте имали едно слабо място. Така че, за погрешки-те не се разкайвайте, че сте ги направили, защото вие не можехте да ги не направите. Колцина от вас се усещат слаби и искат да имат помощта на Веригата? Тези от вас, които имат спънки, какво искате да им се помогне? Законът е, че колективните благопожелания съдействат, за да се усили този, който желае. Сега, във Веригата да се отмахнат тия препятствия, защото един, който е недъгав, може да накара друг, който е по-силен, да изхарчи повече сила, отколкото трябва. Така който почне да се моли за другите, показва, че се е усилил, а който се моли само за себе си, показва, че е слаб. За да може Веригата да помогне, трябва колективна
към текста >>

14. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

И тогава, за да се възпитава сърцето, употребена е розовата краска; за волята – жълтата, а за Мъдростта – синята. Редът прочее е следующият: жълтата краска е основата, после иде синята и после – розовата. В музиката двата тона, които нямат подобен, образуват дисхармония, т.е. оттласкват само. И във вас, когато се намира антипатия, трябва да се лекуват вълните на вашата душа. Например някой ви открадне парите; ако вие кажете, че тия пари са били негови и си ги е взел, тогава се успокоявате. Добродетелният човек е богат, защото се не гневи. И ако във вас имате някакъв недостатък, вие сте сиромаси. Сега учите начините как да богатеете. Вие много пъти се оплаквате от вашите погрешки, но ако знаете как да ги следите, щяхте да научите много добре себе си. Защото именно от погрешката се показва, че сте имали едно слабо място. Така че, за погрешките не се разкайвайте, че сте ги направили, защото вие не можехте да ги не направите. Колцина от вас се усещат слаби и искат да имат помощта на Веригата? Тези от вас, които имат спънки, какво искате да им се помогне? Законът е, че колек- тивните благопожелания съдействат, за да се усили този, който желае. Сега – във Веригата да се отмахнат тия препятствия, защото един, който е недъгав, може да накара друг, който е по-силен, да изхарчи повече сила, отколкото трябва. Така който почне да се моли за другите, показва, че се е усилил, а който се моли само за себе си, показва, че е слаб. За да може Веригата да помогне, трябва колективна
към текста >>

15. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

да започне самостоятелно да работи. И в духовния живот е същото - трудолюбие се изисква от нас. И когато работим по този път, трябва да се приближаваме към Бога и да чакаме, докато Той ни отговори, да не бързаме. Във всяко бързане напакостяваме на своето развитие, смущаваме ума и сърцето си. И в тия войни, в които сега живеете, вие всички, които присъствате тук, сте изложени на много опасности. Често гледаме религиозни хора, изложени на големи опасности, и призовават Божието име. Успокойте най-първо себе си, докато Духът заработи, и обърнете ума си нагоре. Аз съм виждал хора при големи опасности да си кършат ръцете и да си скубят космите - това няма да им помогне да ги послуша Господ. Но ако рекат: „Господи, Ти Си всякога благ, никога не Си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям съдбата си" 376, Господ ще послуша и ще помогне. Ще направя още някои бележки и ще заключа тази обща беседа. Най-елементарното, което е потребно за всички приятели от Веригата, е учтивост на мъжете и жените. През тази година трябва да започнете с учтивостта в Духа, душата и сърцето. Може да съзнаете, че някой има недостатъци - не го съдете, понеже като съдите него, съдите Господа. Господ казва: ,Аз зная, че е груб, но Аз работя върху него." Стойте малко далече, ако някой е много груб - не сте длъжен да отивате да го облагородявате. Турете между него и себе си едного, двама, трима, десет, двадесет души - не се приближавайте. И тогава нека търсим тия учтивости в хората, макар
към текста >>

16. Спомени на Елена Иларионова -1905

един познат нямахме там. Багажът ни не бе пристигнал, а в хотела бе неудобно да лежи. Съдържателят на хотела се погрижи да ни намери квартира, като ни услужи с негови дрехи. Настанихме се при много мизерна обстановка, а и зимата беше студена. При това положение болестта на Костадина се влошаваше. Военният лекар Тажер полагаше големи грижи да помогне на болния. Също се бяха загрижили и другарите му офицери, но нищо не подобряваше положението му. Бяха решили, че ще умре, а мене успокояваха, че поръчали някакъв специалитет, който ще му помогне. При това положение аз не знаех до кого да се отнеса за помощ. Не исках да обезпокоявам и братята си. Пристигна ни багажът. Настаних на болния легло. Преместихме го с войника и му казах: „Направи усилие, Костадине, да станеш. Сега никой не може да ни помогне, освен Бог”. През нощта сънувах, че трябва да се отнеса за съвет до Учителя. Знаех, че живее в София, но професията и адреса му не знаех. Написах му една отворена карта на адрес: П.К.Дънов — София. Неочаквано и скоро получих следния отговор: „Г-н Иларионов не е болен. Той има задължение в живота. Ако сте съгласни да ги изплатите, аз ще ви помогна”. Ние дадохме нашето съгласие и вместо отговор Учителя пристигна. То беше радостна изненада. „Господ ме прати, каза той, да ви помогна. Когато размествахте и нагласяхте леглото, г-жата каза на болния „Направи усилие да станеш. Сега освен Бог никой няма да ни помогне”. Тогава Бог ми каза: „Иди, помогни на тия хора”. С голямо учудване го
към текста >>

17. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

да започне самостоятелно да работи. И в духовния живот е същото. Трудолюбие се изисква от нас. И когато работим по този път, трябва да се приближаваме към Бога и да чакаме, докато Той ни отговори, да не бързаме. Във всяко бързане напакостяваме на своето развитие, смущаваме ума и сърцето си. И в тия войни, в които сега живеете, вие всички, които присъствате тук, сте изложени на много опасности. Често гледаме религиозни хора, изложени на големи опасности и призовават Божието Име. Успокойте най-първо себе си, докато Духът заработи и обърнете ума си нагоре. Аз съм виждал хора, при големи опасности да си кършат ръцете и да си скубят космите; това няма да им помогне да ги послуша Господ. Но ако рекат: „Господи, Ти Си всякога благ, никога не си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям съдбата си", Господ ще послуша и ще помогне. Ще направя още някои бележки и ще сключа тази обща беседа. Най-елементарното, което е потребно за всички приятели от Веригата, е учтивост на мъжете и жените. През тази година трябва да започнете с учтивостта в духа, душата и сърцето. Може да съзнаете, че някой има недостатъци – не го съдете, понеже като съдите него, съдите Господа. Господ казва: "Аз зная, че е груб, но Аз работя върху него". Стойте малко далече, ако някой е много груб. Не сте длъжен да отивате да го облагородявате. Турете между него и себе си едного, двама, трима, десет, двайсет души, не се приближавайте. И тогава нека търсим тия учтивости в хората, макар от света.
към текста >>

18. 1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.

С това вие поставяте една солидна основа на вашия живот и искам да ви науча да служите първо на растенията, а после на хората, защото растенията ще ви оценят. Човек, който е готов да полива вода на няколко дръвчета, който е готов да изминава за тях по няколко километра път, той ще е готов и на много хора вода да поднесе. (123 стр.) ...Метод за уякчаване на Истината: през цялата година да намерите най малко 40 същества, онеправдани в нещо, или находящи се в някое нещастие и да ги успокоите, в името на Истината. (124 стр.) III) Метод на себеконтрол ...Ще си начертаете равностранен триъгълник, голям най-много до 50 см., но не по-малък от 10 см. Вътре в него ще начертаете още два по-малки равностранни триъгълника. (126 стр.) ...На страните им ще напишете както е тук показано, (бел. ред. на страните на най-големия – чувства, мисли, действие; на средния – сърце, ум, воля; на малкия – душа, дух, тяло). (127 стр.) ...Триъгълника ще поставите нейде в стаята, или ще го имате в бележник у себе си и всяка вечер, преди лягане, ще отбелязвате по страните му точици със съответни краски, като наблюдавате върху мислите, желанията и постъпките си, до колко сте запазили равновесие, къде сте се отклонили през деня, къде куцате, дали вървите в пътя на правилното развитие, (бел. ред.: следва описание – кой цвят на точка, на кое състояние отговаря и къде точно да се постави в триъгълниците). (128 стр.) ...През цялата година ще шарите триъгълниците и ще си давате отчет за всичко помислено,
към текста >>

19. 1920_3 Спомени на Петър Камбуров

на молитва както всяка вечер, преди да си легна, и започнах с песента „Тебе поем". Обикновено тази песен се пее, като вторият куплет се повтаря три пъти. Но аз продължих 30 пъти. Почувствах, че някакво светло същество се молеше чрез мене и реших да не го прекъсна. Пеенето продължи. Сега вече бях на колене и сълзите ми капеха. Ето вече 50-60 път повтарях същия куплет. „И молим ти се, Боже наш!" Минаха се час, два, три, а бях все на колене — пеех и плачех. Най-после към полунощ се поуспокоих и отидох да спя. Приблизително подобни състояния съм имал и друг път, но това, което що описах, си остана единствено през целия ми
към текста >>

20. 1920_5 Спомени на Паша Тодорова

отвори... Аз изтръпнах, не знаех какво ще видя. Двамата слизаха по стълбата. Братът — изправен, с вдигната глава, спокоен, леко усмихнат, като че нищо не е било. А Учителя? Светлина ли бе или слънце?! Двамата — леки, спокойни, приятели, равни един на друг. Аз останах още зад дървото, не ми се отделяше от него. Някаква мисъл ме озари: Учителя се моли за онези 1200 братя и сестри, за да изправи погрешката им, а те не знаят тава; но се вдигна една сянка от пространството, всички се успокоиха. Дължа едно извинение на тези 1200 души: брожението срещу провинилия се брат не изхождаше от всички. Но в един колектив, особено духовен, погрешката на едного е погрешка за всички. * Петко Гумнеров, бездетен брат, при едно събиране се Възторгва и целува едно момиче (бел.
към текста >>

21. 1920_9 Картините в горницата

спомните това. Седемте светлини са седемте духове, които стои около Божия престол, седемте Божествени пламъци на душата. Гледайте да остане в ума ви тази приятна чистота и светлина на живата картина. Когато Светлината дойде у човека до положението да не трепти, тогава тя е приятна; когато у вас се зароди тази Светлина, няма да се колебаете. Тази картина е свързана с четирите полета на космоса. Много тихо изказано: тази картина е свързана с Рая. Светлината на тази жива картина действува успокоително на душата, повдига човека. Тя пада по известни закони под разни ъгли. (92-93 стр.) В стаята, където е живата картина, ако влезе нечист човек, ще получи удар, а ако е чист, ще излезе подмладен. Здравите хора изпитват приятност от слънцето, а болните — получават удар. Противодействието на светлината произвежда слънчев удар. Онези хора, които не са готови за духовен живот, се ожесточават. А почне ли човек да живее в сянка, става като молец, като бухал. (96-97 стр.) * Това е обяснение за знамето (бел. състав.)
към текста >>

22. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

няма да успеете. Знайте, че във вашето съзнание действа Божественият принцип на Духа и Той ще събуди у вас онези скрити способности, които са лежали у вас с векове непробудени. Той ще събуди вашите способности, понеже разбира тайните, и ще ви даде начин, път, как да работите. Може да дойде внушението отвън, а после може да дойде отвътре. Една сестра ми казваше тези дни: „След като страдах, страдах, разбрах, че онова, което търсих вънка, ще го намеря вътре в себе си, зарадвах се и се успокоих." Знайте, че онова, което вие търсите вънка, то се намира вътре във вас. То е житното зърно посято и ние ще му дадем външните условия – светлина, топлина и влага, за да израсне. (116-117 стр.) Класове и задачи Ще има Общ клас, в който ще влязат и стари, и млади, а за младите от известна възраст ще има Специален клас. Това е в реда на нещата, туй да не ви шокира. Синът отива на училище; бащата се радва, казва: „Нека се учи." Бащата не може заедно със сина си да се учи. Той казва: „Втори път като се преродя на земята, и аз ще уча. Сега аз ще работя, пък синът ми ще учи." (72 стр.) Онези, които се запишат за ученици, ще знаят, че ще имаме две събрания – едно за Общия клас и друго за Специалния клас. Утре искам да зная школите от всичките градове. Нека си направят Общ клас и Специален клас. В Специалния клас ще влизат при сегашните условия само онези, които не са женени. Това е едно от условията. В Общия клас влизат и женени, и неженени. Защото, ако в един Специален клас влязат женени,
към текста >>

23. 1925_6 Спомени на Михаил Иванов

още не знаех да се моля. Надвечер тръгнах да се срещна с Учителя и като наближих вилата, го видях да идва срещу мене. Като го гледах, съзрях в лицето му такова бащинско изражение, сякаш то сияеше в светлина. Аз бързо се отправих към него, целунах му ръка и почти проплаках: „Учителю, братята ме пъдят оттука, а аз искам да остана." Той ме погледна кротко и ми рече: „Остани, съборът ще се открие в неделя." Повече не прибави никакви думи за утешение, но щом ми каза това, аз вече се успокоих. Отидох при братя Арабаджиеви и им съобщих, че Учителя ми разреши да остана. Те се зарадваха, но в това време сърдито ме срещна Иванов: „Кой ти разреши да отиваш при Учителя? При него се ходи само с разрешение." И пак ми нареди веднага да си отивам. След като Учителя ме беше приел, аз не послушах Иванов и останах. Сутринта преди събора станах рано и всичко ми се видя много тържествено.Заедно с братята и сестрите посрещнах току-що изгряващото слънце, прочетохме обща молитва. След това насядахме по тревата. В беседата се разказваше за ученика, който чакал пред вратата на училището, за да бъде приет за ученик. Чакал да чуе думата на професора. Учителя започна: „Вчера дойде един млад брат от Варна и ми каза: „Учителю, искам да уча, да следвам твоето учение." Аз го изслушах и помислих: „Чакай да видя какво ще рече Господ за тоя брат!" Господ ми каза: „Щом съм го пратил при тебе, ти го приеми!" Кой съм аз, да не го приема." Аз се срамувах, но вътрешно ми беше радостно и весело, че съм приет в
към текста >>

24. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

си рекох: "Аз ще Го изпреваря, нали е стар." Така разсъждавах и хукнах да бягам, но не мога да Го стигна, а когато спираше, мен ми беше неудобно да мина пред Него. В никакъв случай, не е красиво от моя страна. Но Учителят винаги вървеше напред. Стъпваше на пръсти и казваше да не се клатим ни наляво, ни надясно, да стъпваме на пръсти и после на пети. Защото, казва, който стъпва първо на петите, разклаща мозъка." Милка Говедева Учителят имаше сила и власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, вдъхваше вяра и упование в Бога. В Неговия поглед грееше предвеч- ната Мъдрост на Великия! Учителят държеше главата си изправена. Будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение. Той говореше тихо, но гласът Му проникваше далеч. Животът Му беше музика - ритъм, мелодия и хармония. Каквото предприемеше да върши, свършваше го образцово. В Него имаше отношение към всяка една малка работа. Имаше маниер, грация и съвършенство в Неговите движения, каквито никъде не съм видял. Когато ни показваше гимнастически упражнения или упражненията от Паневритмията, тогава можеше да се наблюдава изящество в движенията Му. В тях имаше замах, лекота, красота и пластика. Толкова бяха красиви движенията Му, че ние просто се захласвахме, възхищавахме се. Искам да подчертая, че такова изящество в движенията виждах главно, когато ни показваше новите упражнения. Когато правехме обща Паневритмия и Учителят играеше заедно с нас, Той играеше хубаво, правилно, но изящество не всякога виждах. Само когато ни
към текста >>

25. СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'

офицери, които бяха с пелерини и шпаги. Учителят влизаше с Библия в ръка. Всички ставаха. След като влезеше, ние казвахме обикновено "Добрата молитва", като я изговаряхме всички гласно. На мен много ми харесваше това гласно изричане на молитвата. Пееха се песните "Благославяй, душе моя, Господа" и "Благословен Господ, Бог наш". Тези песни се пееха и след свършването на беседата. Пееше се и една църковна песен - "Хвала Теб, Господи". Мелодията и думите на песента действаха успокояващо. Учителят казваше молитвата, изпяваха се песните, след това всички сядаха по местата си и Той започваше да говори. През 1922-23 г, в дома на сестра Маркова, на ул."Шишман", в салона за чужди езици, се четяха лекциите на Младежкия окултен клас. Учителят започва да прави сутрин разходки с приятелите на края на гората, за да посрещат изгрева на слънцето. Те са го посрещали и на края на боровата гора,зад Семинарията. След като изгряваше слънцето и направим гимнастиките, Той ни говореше. По това време изваждаха рано гевреците от фурните в града и някой от нас купуваше по двадесет геврека, даваше ги на Учителя и Той ги разчупва- ше и ни ги раздаваше на всички. Това ставаше много често - ако се случеха по-малко, ще ни даде по половин геврек. В онези години стражарите ни гонеха от гората, понеже сме тъпчели младите дървесни насаждения. Тогава тя беше засадена с млади фиданки и минаването за пешеходци и добитък беше забранено. Имаше пазачи, които викаха стражарите, а те от своя страна
към текста >>

26. УЧЕНИЦИ

че още не знаех да се моля. Надвечер тръгнах да се срещна с Учителя и като наближих колибата го видях да идва срещу мен. Като го гледах, съзрях в лицето му такова бащинско изражение, сякаш то сияеше в светлина. Аз бързо се отправих към Него, целунах му ръка и почти проплаках: "Учителю, братята ме пъдят оттук, а аз искам да остана." Той ме погледна кротко и ми рече: "Остани, съборът ще се открие в неделя." Повече не добави никакви думи за утешение, но щом ми каза това, аз вече се успокоих. Отидох при братя Араджиеви и им съобщих, че Учителят ми разреши да остана. Те се зарадваха. В това време сърдито ме срещна Иванов: "Кой ти позволи да отиваш при Учителя! При Него се ходи само с разрешение!" И пак ми нареди веднага да си отивам. Повечето братя от Варна бяха на моя страна. След като Учителят ме беше приел, аз не послушах Иванов и останах. Сега бях вече спокоен. Сутринта преди събора станах рано и всичко ми се видя много тържествено. Заедно с братята и сестрите посрещнах току-що изгряващото слънце. Прочетохме общо молитвата. След това насядахме на тревата. Аз седнах до брат Христо Араджиев и все се криех зад него, за да не ме види Учителят. Беседата беше на тема "Ученикът, който чакал пред вратата на училището, за да бъде приет за ученик. Чака да чуе думата на професора, приет ли е или не е приет." Това беше първата беседа от "Свещения огън". Учителят започна: "Вчера дойде един млад брат от Варна и ме пита: "Учителю, искам да уча при тебе, да следвам твоето учение." Аз го
към текста >>

27. УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ

на живота си живееше на Изгрева в една барака и приятелите я подпомагаха в дните, когато тя не можеше да плете с плетачната машина, с която си изкарваше прехраната. Георги Димитров беше по-толерантен. След 9.IX.1944г. комунистите бяха решили да погнат Братството. Като се върна от Москва, той им казал: "Оставете ги, те са добри хора!" Всички скочили и искали да ни разкъсат и изгонят от Изгрева. А той добавил: "Малко ли врагове имаме сега, че и от тях да си правим врагове?" Това ги успокоило. Но после отново се сетиха, погнаха ни и изпълниха заканата си, като ни пръснаха и изгониха от Изгрева. Когато Учителят си замина, приятелите пратиха телеграма до Георги Димитров в Москва, за да разреши Учителят да бъде погребан на Изгрева. Това разрешение се получи и така Георги Димитров се отблагодари на Учителя, че му беше спасил живота. Атанас
към текста >>

28. КАТЯ ГРИВА

внимание къде е назначена, понеже възприема това като най-голямата трагедия в живота си и й е безразлично къде ще бъде учителка. Катя изважда заповедта, разгръща я и я подава на Учителя. Учителят прочита къде е назначена и казва: "Ето едно хубаво място за учителка по пеене". Катя поглежда заповедта развълнувана и от вълнение не може да прочете кое е това място. Отива си и цял ден плаче от радост, че Учителят се е усмихнал и е одобрил това място. Чак на следващия ден, след като се успокоява, успява да прочете името на града, където е определено да бъде учителка. Когато пристигнала, трябвало да подготви духов оркестър. А тя не знаела как да направи това. Изпраща телеграма на брат си Димитър Грива: "Ела веднага! Подготвям духов оркестър!" Рожденият й брат Димитър разбира каква е работата - тя като певица няма никакво понятие от духови инструменти и духова музика. Затова заминава там и аранжира всички маршове. Престоява известно време и работи с духовия оркестър. Това било много трудно за Катя. Но накрая духовият оркестър изсвирва първия марш, марширувайки през града, а през цялото време Катя върви след духовия оркестър и плаче, че е сполучила. Във всички градове, където е била учителка, трябвало да работи с духови оркестри. По онова време всяка гимназия имаше духов оркестър, който беше най-голямата гордост за училището. Катя е учителствала в Ловеч, Самоков, Пазарджик и накрая - в Трън. След като Учителят си заминава, чак тогава тя разбира какво е направил за нея. Ако не беше
към текста >>

29. АСЕН АРНАУДОВ

Учителят добавя: "Асен ще отиде там. Аз съм зад гърба му". Асен разбира, че има закрилата на Учителя и заминава. По-късно, той ми предаде своя разказ така: "Аз отидох в Мюнхен сред денонощни бомбардировки и разрушения, но две години, докато учех арфа, до мен бомба не падна. Жертви, разрушения имаше навсякъде. Но тресчица до мен не падна в течение на тези две години. Хазяйката постоянно с тревога ме канеше да отида и да се скрия от падащите бомби в скривалището. Аз непрекъснато я успокоявах: "Бъдете спокойна, аз тук ще остана". Така покрай мене, и къщата остана здрава и стърчеше сред развалините като някакъв паметник. Това учудваше всички и всяваше ужас в хазяйката и нейните роднини. Това беше ужас, който изпитваха пред необикновеното явление, поради което не можеха да се радват, че само тяхната къща е останала незасегната." По този начин Учителят бе казал и на други наши приятели да заминат за Германия, за Австрия, но не съм чувал да е било с такава категоричност, както бе казал на Асен. Така Асен Арнаудов завърши курса по арфа. Впоследствие стана професор по арфа в Софийската консерватория. На "Изгрева" се разчу, че Учителят е гарантирал за Асен Арнаудов да замине в Германия, въпреки бомбардировките. Осмелиха се и някои други приятели да отидат при Учителя и да искат разрешение за заминаване. На някои разреши, но на някои не разреши. Сега ще направя паралел с един друг наш приятел, който също беше поискал да отиде в Германия и да следва със стипендиите, които даваха
към текста >>

30. МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Учителя: "Аз този евреин Елиезер ще го унищожа, аз ще го ликвидирам, аз ще го смажа и стрия на прах и ще го пръсна в пространството, за да се загуби в Небитието." Учителят мълчи. Накрая Методи млъква след като се изкрясква изцяло и разпръснал хулите си в пространството пред лицето на Учителя. Настъпва тишина. Учителят се обръща към него: "Ти не знаеш ли, че човек ако няма врагове, не може да расте? Затова Христос казва: "Любете враговете си!" Запомни това от Мен." Методи си тръгва успокоен и с едно ново просветление в ума. Той знае вече каква служба изпълняват враговете на човека. След 9 септември Методи Константинов е работил в бригадата на Борис Николов. Получили поръчка да направят мозайките на същото онова Министерство, в което Методи е бил навремето голям началник. Бил е директор на персонала на цялото Министерство. Като привършили работата, той решил да се качи по стълбите на Министерството до третия етаж и тайно пожелал да види своя бивш кабинет, в който е работил някога като началник. Но понеже там има портиер и не би го допуснал с работническите дрехи да се разхожда по Министерството, той решил да си сложи един панталон и бяла риза. Обул сандали, захвърлил работническите дрехи настрани, но си завил гумените цървули във вестник и ги взел под мишница, за да не му ги вземе някой. А мозайкаджиите работят с гумени цървули, защото газят много често във вода. Методи минава покрай портиера, който го познава вече, полека-лека се изкачва по стълбите и си припомня за
към текста >>

31. ИГНАТ КОТАРОВ

как с фалшивите тонове се проточваше вой. Е, това не можехме да го изтърпим - измъченият вой на песента. Това бяха песни на Учителя, за нас това бяха свещени песни и откровения на Духа Господен. Отивам аз при него да му кажа да спре. Но той ми казва: "Аз пък ще свиря". Направо ми призля, защото знаех, че ще упорства цяла нощ. Тогава реших да потърся помощта на Учителя. Отидох при Него и се оплаках от Игнат, че сутринта трябва да ставам рано и да отивам на работа. Учителят ме успокоява: "Отиди си, той няма да свири вече". Връщам се от стаята на Учителя, минавам покрай бараката на Игнат, а той вече е спрял да свири. Вероятно Учителят му бе внушил по вътрешен път да спре и той се бе вслушал в този вътрешен глас. Прибрах се и дълго време не можех да заспя от свиренето на Игнат. На следващия ден, когато Учителят ме видя, започна да се смее и каза: "Когато Игнат свири, вземи една тенекия и започни да удряш по нея. Когато той излезе да пита какво правиш, кажи му - на теб ти се свири, а на мен ми се чука тенекия". Аз се усмихнах, но още ме беше яд на Игнат за това, че ме беше извадил от равновесие, не за друго, а за това че свири нечисто, фалшиво. Дразнеше ме и ми свиреше по нервите. А никой не смее да отиде да му каже - с Игнат шега не бива и свада не бива, як е и не си поплюва. Може някого да сбие на бърза ръка. Аз си отидох, а смехът на Учителя продължаваше да ми звучи в ушите. Разбрах, че това не е случайно и реших да намеря тенекия, че ако Игнат реши да свири, аз пък да
към текста >>

32. МИХАИЛ ИВАНОВ

Учителя да лъже? Горчиви съмнения ме обзеха - как е възможно? Какъв е този Учител, какво е това учение? Търся отговор, но съм в отчайващо недоумение. Започнах да боледувам. Най-после отидох при Учителя и Му разправих всичко с плач. Учителят само каза: "Рекох, ела това лято на Рила." Разбира се, аз заминах през юни с братята и сестрите за Рила. Там аз разреших за себе си въпроса, че нито Учителят, нито Учението са отговорни за недъзите на своите ученици. Това разрешение ме отчасти успокои. Но сега ясно изпъкна моето трагично състояние на раздвоение, а именно личните чувства на обич към Михаил са в разрез с моя ум, който ми казва, че тази връзка с Михаил не е разумна и трябва да се прекъсне. Нови страдания, нови плачове на безсилие. Михаил продължаваше да придружава заедно с Богомил Малджиев двете сестри Аламанчеви, които ме гледаха не много сестрински и даже чух, че са ме нарекли хитрата лисица, която иска да отнеме Михаил от Милка Аламанчева. Нови плачове на обида. Отивам при Учителя да се изплача, а Той, след като ме изслуша, отсече: "Рекох, ще стоиш с Михаила". Така в раздвоение продължих да виждам Михаил. Изминаха месеци. Един ден Михаил дойде да каже сбогом - заминава за Париж. Каза ми, че Учителят го изпраща, като негов най-добър ученик да разпространи учението във Франция. Аз останах много учудена и в пълно неведение, но повярвах. Михаил замина и аз продължих моето следване в Академията и същевременно посещавах неделните беседи. Учителят ми разреши да посещавам също
към текста >>

33. ИВАН АНТОНОВ

разрязва я на две равни части и подава едната половина на бай Иван. Той взема питката и полека, полека я изяжда. Учителят му задава въпроса: "Е, как е, хубава ли е питката?" Бай Иван отговаря: "О, Учителю, великолепна беше!" Учителят му казва: "Не бързай да се произнасяш. Фактор за храната не е езикът, а стомахът. Ще видим след половин час какво ще каже стомахът ти". И наистина, бай Иван след половин час имал такива болки в стомаха, че се наложило да повръща и чак след това се успокоил стомаха му. Тогава отива при Учителя и казал резултата от яденето на тая питка. Учителят му казал: "Аз знаех, че тази питка не е хубава, защото брашното, от което е направена е старо и не е качествено. Понеже ти много силно пожела, затова ти дадох - да видиш резултата от желанието си". Нашите приятели редовно посещавали Витоша. Пътят за Бивака отначало бил през Драгалевци, но после го изменили през Симеоново. Пътят, по който минават през Симеоново, за да се изкачат в планината, минавал покрай една къща, в която имало много едро и зло куче. То редовно ухапвало някой от нашите приятели. Веднъж Учителят казал: "Ако има някой, който да хване това куче за опашката и да го хвърли, то ще спре да хапе хората". Никой обаче нямал такъв кураж. Но бай Иван решил да се справи с това куче. Мислил, мислил как да стане това и най-после намерил начин, но му трябвал още един партньор. Намерил един наш приятел, който се съгласил. Разказал му плана си: "Ти ще минеш напред и ще гледаш да привлечеш вниманието
към текста >>

34. КОМУНИ

на устата, прихна да се смее, едва задържаше смеха си, защото виждаше, че ние не сме готови за комунален живот. Той ни остави свободни, защото ние отивахме при Него с готово решение. Той ни остави свободни да си направим опита. Направихме го и беше несполучлив. Ние не бяхме готови за комунален живот нито по идеи, нито по същество, нито по дух. Опитът се провали и ние се върнахме. След като аз и една сестра писахме писмо на Учителя, Той дойде в Русе, престоя една седмица, духовете се успокоиха, примириха се и комуната завърши криво-ляво. Останаха спомените и поуките. Мария Тодорова Когато тръгнахме да правим комуни по селата, случи се така, че по едно време Изгревът се изпразни от хора. Ние не обърнахме внимание на това. Учителят извика Юрданка Жекова и нарежда: "Отиди и извикай д-р Жеков, за да може да седнем на масата, поне да бъдем двама, защото изпразниха Изгрева с тези комуни. За това българският народ ще отговаря, че когато се даваше Словото Божие, неговите избраници напуснаха Школата и отидоха да гонят Михаля." Юрданка приготвя масата и тримата сядат да обядват заедно. Този случай го разказваше Юрданка Жекова много пъти за поучение на младите. А да гониш Михаля е един израз, който означава, че отиваш да гониш, за да хванеш вятъра. Борис Николов На първия Младежки събор Учителят каза, че има план с най-големите подробности за поставяне начало на съвместен братски живот в името на Любовта. И след това тихичко добави: "Посочете ми двама души, между които има любов и аз ще
към текста >>

35. СПИРИТИЗЪМ

учите, искам да ме учите!" Това продължавало два часа. Мъчил се ръководителят да я освободи, брат и стискал ръката и, тя пак удряла и повтаряла същото - че не била учена. Повикаха ме, казах им кой дух е и им казах да се хванат всички за ръце, да образуват верига около масата и на колене да изчетат три пъти "Отче наш". Брат и пак и държи ръката. Те четат, тя пак удря и когато третия път да кажат: "Защото е Твое Царството и Силата...", духът на бабата излезе и учителката се освободи и успокои, не удряше вече масата. Тогава те, които бяха неверующи, се увериха, че има духове. И вие скоро ще четете "Отче наш" на колене. Ана Шишкова Старите братя бяха първите ученици на Учителя. Мнозина от тях се занимаваха със спиритизъм. Търсеха връзка с Невидимия свят. Изучаваха света на духовете. Учителят не ги насърчаваше, но не ги и възпираше. Оставяше ги свободни. Веднъж на един сеанс поканили и Учителя, а сеансът ръководи брат Димитър Голов. Участници в сеанса бяха все интелигентни хора, учени, интелектуалци. Някои от тях бяха още скептици, имаха критично отношение към явленията. Учителят седи настрани на една масичка. През време на сеанса един дух българин влиза в една от сестрите и чрез нея почва да удря по масата и да вика. Учителят напуска стаята. Голов духа, прави паси, но духът не излиза, а времето минава. Един, два часа, нищо не помага. Става вече 12 часа вечерта и ще се компрометират. Всички ще кажат, че като са правили сеанса, жената се е побъркала. Тогава Голов идва при Учителя
към текста >>

36. ЖЕНИТБА

Ще постъпиш благородно, по нов начин, по Новото учение. Ще го оставиш свободен. Ако той иска да се разведе, то е негова работа, но ти - не. Ще се запознаеш с тази жена. Тя има нещо хубаво, заради което той се е влюбил в нея, ще я поканиш вкъщи, ще я приемеш любезно, ще я обикнеш. И когато я обикнеш, тя ще освободи мъжа ти." Аз се стъписах: "Добре. Но как? Помогнете ми да мога да постъпя по такъв начин." И си отидох. На мъжа си повече дума не казах за тази жена. Не му плачех вече. Успокои се той и стана по-мек. По едно време му казах: "Пък доведи я да я видя тази жена. Може да е по-хубава и по-добра от мене. Аз вече не те ревнувам, бъди свободен." Той, разбира се, не я доведе. Но тя веднъж дойде сама да го търси. Аз я поканих вкъщи. Действително, жената беше хубава и интелигентна, културна. У мен нещо трепна, аз я харесах. Отнесох се много мило и любезно с нея. Поканих я пак да идва. Тя идваше рядко да го търси. И винаги аз я приемах много хубаво. Аз я съжалих и я обикнах. Как е могла да падне толкова ниско тази културна жена? - питах се аз. Мъжът ми нито беше хубав, нито много културен. Той насила ме взе навремето. Той не заслужаваше нито мене, нито нея. И какво става? Тя започна да идва по-често, да ме наблюдава, да ме изучава. Хареса ме и тя и се сприятелихме. Един ден го подхваща: "Не те е срам. Да имаш такава красива, добра, благородна и възпитана жена и да ме лъжеш, че била грозна, лоша и не знам още каква. Да се махнеш и да вървиш при жена си и при децата си."
към текста >>

37. ПАНЕВРИТМИЯ

ще проваля делото, защото бях детска учителка, а в учителската йерархия има начални учителки, после - прогимназиални учителки и след това - гимназиални учителки. Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование. Те бяха висшисти, а аз - начална учителка на детска градина. Това колебание го споделих с Учителя. Тогава отново ми каза : "Ти как мислиш?" Аз предложих да имам помощник и то по възможност - с висше образование за по-голяма авторитетност и за мое успокоение. Тогава с Учителя започнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой. Най-сетне се сетих за една наша сестра с висше образование, музикантка, певица и преподавателка по английски език, макар да знаех, че тя не е физкултурничка. Имах чувство обаче, че с нея ще можем да работим и е подходяща за тази задача като моя помощничка и в моя подкрепа. Тя бе написала думите на "Слънчеви лъчи" от Паневритмията и бе взела дейно участие в работи с Учителя, когато Той ги даваше. Тази сестра беше Весела Несторова. Спряхме ce c Учителя на нея. Тогава Той ме запита: "Ти хармонираш ли си с тази сестра и бихте ли могли да работите заедно?"-"О, да, Учителю, много ми е приятна! Тя е при това тъй музикална! Би свършила задачата по-добре от мене даже!" Докладваха на министъра за решението, което бяхме взели с Учителя. Сега главният въпрос бе да се организира курс по Паневритмията. Само след няколко дни получих писмо, че съм назначена за преподавателка в
към текста >>

38. МУЗИКА

самата песнопойка отзад е дадено по какъв повод е дадена песента. Борис Николов Веднъж сестра Паша Теодорова, стенографката на Учителя, стои раз- плакана, умъчнена в стаята на "Опълченска" 66, където Учителят живееше. Преминавала през такова състояние - имала причина, имало е и повод за състоянието й. Учителят влиза в стаята и като я вижда така разстроена, не я разпитва нищо, само взема цигулката и й изсвирва няколко пъти една мелодия. Състоянието й се трансформира, превръща се в успокоение, в състояние за възприемане на света спокойно и нормално. Тя заобичва тази мелодия и често си я тананика и пее. Използвала я при нужда за същия лек. Мелодия - 15: от песнарката. Борис Николов В един период от моя житейски път бях поставена да разрешавам много големи лични проблеми, бях много притеснена, със снижено самочувствие и направо срината до земята. Присъствах, когато Учителят даде песента "Духът ми шепне това". Той изпя думите: "Аз в живота ще благувам. Духът и душата ми шепнат това". Когато ги чух, бях в онова състояние, което описах. Постепенно състоянието ми се трансформира, аз се освободих и забравих в този момент за своето притеснение. Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше. Елена Андреева Връщам се от града изморена. Надникнах през прозореца в Салона. Учителят е седнал пред пианото. Около Него се е събрала една малка групичка. Изчезна всяка умора. Влязох, приближих и седнах мълчаливо на един стол при другите. Той говори за музиката. Някои пишат.
към текста >>

39. КОЛКО ДА ЯДЕМ

човек да знае как и колко трябва да яде. От хиляди години хората ядат, но още не са научили това изкуство. Съвременните хора бързат и когато работят, и когато мислят, и когато се хранят, вследствие на което нямат резултати. Ще се учите на въздържание. Да се въздържа човек, това не значи да гладува, но да не преяжда. Ако човек преяжда, ще го сполети това, което никога не е очаквал. Всеки, който иска да бъде здрав, непременно при яденето не бива да бърза. Като седнете, 5 минути ще се успокоите, ще забравите всички дрязги, които имате в света и ще благодарите за дадените блага. Така ще се свържете с Природата. Този начин ще ви бъде за задача за 10 дена. Ще имате само едно меню. Повече от 20 хапки няма да изядате. Не трябва да преяждате. Който яде много, не дава храна на мозъчната система. Физическото му тяло се развива за сметка на мозъка. За да държи в изправност тялото си, ума и сърцето си, човек трябва да готви добре и с Любов. Най-добрият готвач е човек сам да си приготви яденето. Щом нахрани тялото си, той изпраща храна на сърцето и мозъка. От енегиите на тъй приетата храна се създават красивите форми на тялото и удовете. Който се храни правилно, той има красив строеж на тялото си, красиви очи, уши, нос, уста и т.н. Човек може да бъде красив, само ако енергиите му се разпределят правилно по всички удове. Не стане ли това, едни органи ще възприемат повече енергия, отколкото други. На това се дължи остротата на човешкия характер. Всяка дисхармония в организма прави човека
към текста >>

40. ПОСТ

сега има прилив на енергии." И аз разбрах, че през лятото не трябва да се пости. Паша е изкарала един пост три дни през лятото, но не знае как да отпости. И пуснала силно чешмата, изстудила водата и се напила със студена вода. Тя получава страшни болки в стомаха и праща сестрите си при Учителя да пита какво да прави. Учителят казва какво да направят и тогава вече разбрахме, че се отпоства с една чаша гореща вода на глътки. Той много държеше водата да пием на глътки, защото тя действа успокояващо на нервната система и това е било много хубаво. Той препоръчваше на глътки, с лъжичка. Даже има една задача - на пет минути по една лъжичка от врялата вода - като метод за лечение. Паша като отишла при Учителя, казала: "Учителю, такава хубава молитва си направих, че можах да издържа този пост през лятото и така ми се случи." - "Ти благодари, че си направила молитва, иначе щяха да те задигнат. Ти така, както не беше яла нищо три дни и си се напила със студена вода, можеше да си заминеш" - казал Учителят. След като се изпие водата, изчиства се и се измива половин килограм спанак, сварява се без сол, изпива се само водата за разслабване, ако има нещо в червата, да се изхвърли. И така след един час идва ред на картофената супа. А след това картофите. Разказваха ми, че са правили различни опити. Някои са постили по 20, по 30 дни. Някои са си заминали. Знам, че един брат в провинцията пости 20 дни. Този брат каза, че последните дни, когато си е миел ръцете, клетките поглъщали водата. Значи
към текста >>

41. ДИШАНЕ

носи светлина, е полезна. Използвайте въздуха като носител на блага. Използвайте и светлината като носител на блага. При дишането, стремете се да благодарите за всичко, което ви е дадено. По този начин от въздуха ние можем да възприемем достатъчно количество енергия. Въздухът е в състояние да направи всичко в човека. Когато сте гладни, няма какво да се безпокоите. Конценрирайте се, изпратете своята мисъл в пространството и ще видите, че след малко ще получите чрез въздуха едно успокоение, бодра хранителна мисъл и ще се наситите. В ниските места, дето живеят много хора и животни, въздухът е пълен с обикновени, нисши мисли, от които трябва да се освободим. И тъй, сега вие трябва да се занимавате и с въздуха като животворна, вътрешна сила. Доколкото съзнанието ви е будно и окото чисто, дотолкова ще можете да се ползвате и от енергията на въздуха. Ползвате ли се правилно от него, вие ще бъдете външно и вътрешно силни, с добре устроен организъм, с хармонични мисли и чувства и широк простор в живота. Ако човек не диша правилно, то и Любовта в него не се проявява правилно. Чрез правилното дишане идва прилив на Прана в организма и затова, ако човек прилага това дишане, той до дълбока старост ще има запазени жизнени и духовни сили. Правилното дишане прави лицето красиво. Бръчките на лицето и ръцете изчезват. Ето един красив и сигурен метод на подмладяване. От правилното и дълбоко дишане и гласът на човека става музикален. При дълбоко дишане окисляването на кръвта става пълно.
към текста >>

42. ЯСНОВИДСТВО

мъчнотия, търся Учителя на Изгрева. Това беше през бомбардировките в София и блокадите. Казаха ми, че бил в Мърчаево. Обзета цяла от тежкото си и непоносимо страдание, не се спирам пред нищо - куршуми свистят наляво-надясно, аз вървя направо, напред, устремена към целта - да видя непременно Учителя! Тогава Учителят казал на сестрите: "Една сестра пристига при нас много развълнувана, излезте да я посрещнете!". Те излизат и ме посрещат. Вече съм при Учителя и Той пак с топлите си и успокоителни думи се обръща към мен: "Не се тревожете и 5-те писма са задържани за цензура и утре ще Ви ги донесат". И действително на другия ден и 5-те писма ми бяха връчени. А аз изобщо още не бях споменала за какво отивам при Него. Много съм благодарна и дълбоко признателна на милия ни и любим Учител. Той ни помогна. Той ни спаси от явна смърт, затова мислено винаги Му целувам ръка и Го обичам. Иванка Петрова В неделя сутринта рано в 4 часа Божков става и тръгва по тъмно за Изгрева, за да слуша утринната беседа на Учителя в 5 часа. Облича се цивилен, за да бъде по-свободен с приятелите, понеже тогава офицерската униформа всяваше освен респект и уважение, но и страх. Божков решава да си вземе пистолета, защото ще минава през гората и всичко може да му се случи. А той е висш офицер и те са задължени по устав да ходят освен с оръжие, но и с ординарец. Пристига Божков на Изгрева и застава най-накрая в салона. Учителят влиза, казват се молитви, пеят се песни и Учителят започва беседата си със
към текста >>

43. ПРЕДСКАЗАНИЯ

- бил на общия казан и братът гладувал. Минало седмица, две, той само хляб яде, никаква храна не му дават. По едно време дошло му на ума - "Защо не отида аз до Изгрева, да си измисля някаква работа, да отида при Учителя." Наистина, намислил една командировка, отива в София при военните и оттам - при Учителя. Отива и Му разказва всичко: "Учителю, гладувам. Петнадесет дни вече ям само хляб и вода." Тогава Учителят помълчал малко и му рекъл: "Ще се нареди." Връща се и се успокоява, че ще се нареди. "Един ден - разказва Борис - съм си свършил канцеларската работа и съм се допрял до вратата, хем се грея на слънце, хем си почивам. В туй време пристига файтон, в него една гранд-дама с монокъл. Спира файтонът, снема файтонджията 2-3 големи куфара и си заминава. Жената се оглежда наляво-надясно, да види кой да й помогне да пренесе куфарите. Като видях, че жената се оглежда и няма никой, аз отидох, и колкото ми беше по силите - тия куфари, за мойте сили ли са - и с голям зор ги понесох. Човек да има вътре или камъни и желязо, такива тежки ми се видяха. Все пак пренесох куфарите. Сетне жената ми каза: "Войниче, имаш ли от нещо нужда?" - "Госпожо, от нищо нямам нужда, само туй, че съм вегетарианец и гладувам, не ми дават вегетарианска храна." - "Тъй ли?" Тя веднага влязла в канцеларията, взела телефона и се обадила: "Ало, генералша еди-коя си." - затваря телефона. Взема втори и там не може, на трето място говори и до вечерта се урежда въпросът за неговото вегетарианство,
към текста >>

44. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

бях на онази пейка, където чаках дванадесет часа. Майка ми беше отпаднала, бучката се беше разнесла, нямаше възпаление и след няколко дни тя се оправи, седна на кревата, а след една седмица проходи. Майка ми оздравя и оживя. След това живя много години, дори преживя десетилетие след баща ми. Та като проходи майка ми, първото нещо, което ми каза, бе: "Е, дъще, доживях да видя нещо от твоето дъновско учение". Ама беше сърдита външно, но вътре се радваше, че е оживяла. Духовете вкъщи се успокоиха. Та така трябваше вътрешно да преживея изпитанието на вярата, за да се възстанови загубената връзка с Бога. Оттогава майка ми не ми натякваше вече, че съм се провалила като дъ- новистка. Така накрая родителите ми по различен начин коленичиха пред нозете на Учителя. По този начин Учителят им заплати за това, че са били мои родители и ме направи свободна към тях. Мария Тодорова Ще ви разкажа нещо, което ми се случи през 1933 г. Както си решех косата, някъде зад ушите горе, гледам - гребенът се напълни с коса и като потърсих с пръст, усетих, че на едно място ми студенее на главата. Отидох до огледалото и гледам, наистина ми е паднала на едно място косата - около една монета голямо, колкото сегашните два лева. Отидох при Учителя. Той ме погледна и ми каза: "Ще вземеш чист зехтин и ще го мажеш". Взех си едно шишенце и когато ми дойде на ум, намазвах мястото. Но когато ми падна косата, бях казал и на брат си. Като мина месец, брат ми вика: "Ние в сиропиталището във Варна имахме деца, които
към текста >>

45. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

да ни се подиграват, като намесваха и името на Учителя. В същото купе пътуваше и един подполковник, който се възмути от държанието на студентите, стана цял разтреперан от вълнение, отвори прозореца и заяви: "Само ако някой се осмели да се подиграва с г-н Дънов, ей тук, през прозореца ще го изхвърля." След това се обърна към нас с думите: "А бе, поплювковци, защо не се обадите да защитите вашия Учител?" Но ние пак не се обадихме. След като мина малко време и подполковникът се поуспокои, една студентка го запита: "Защо вие така упорито защитавате Дънов?" - "Знаете ли кой е г-н Дънов? Сега ще ви разкажа, за да разберете това, което не знаете. Ние сме трима души в нашето семейство и много се обичаме, но дъщеря ни заболя от туберкулоза. След като тукашните лекари не можаха да ни помогнат, бяхме принудени да търсим помощ при най-големите професори - специалисти в Швейцария, Германия и Австрия, но отникъде помощ, отникъде надежда. Върнахме я, за да си умре при нас, тъй като положението й все повече и повече се влошаваше. Най-после дойде дотам, че взе да не яде и да я унася на сън, а това значеше, че дните й са преброени. Отникъде надежда. Отникъде помощ. Настъпи пълно отчаяние. Бяхме решили тъй: "Ако тя умре, аз ще застрелям жена си, а след нея и себе си, за да ни погребат и тримата в един гроб." В този тежък момент, най-тежкият и критичен в живота ми, чух за г-н Дънов, че на много хора е помагал и отидох при него. Паднах на колене пред Него, като му казах за болната си
към текста >>

46. ЧУДОТВОРСТВО

непознато досега явление. Мисля, в томчето "Все що е писано", Учителят казва: "Аз мога да разпръсквам Своето тяло." Георги Събев В първите години Учителят е наредил да се направи една екскурзия до Витоша, като се тръгне сутринта в 3 часа. Методи трябвало да носи един чайник с вода, а той по това време бил на 19 години и го било страх. Върви той нагоре, но изпитва страх. Започнал да се оглежда наляво-надясно и изведнъж вижда до себе си Учителя как върви до него и му се усмихва. Методи се успокоил. Учителят върви ту пред него, ту зад него в разстояние на няколко часа. Когато се качват горе, всички споделят, че също са изпитвали страх, както от тъмнината, така и от планината. Всички без изключение твърдели, че през цялото време, когато те са вървели, Учителят е бил неотлъчно до тях. А Учителят им бил дал задача всеки да се изкачва така, че един от друг да тръгват на разстояние от десет минути. Накрая горе, когато всички закусват и пият чай, без изключение споделят, че всеки един от групата лично е пътувал с Учителя. Учителят е бил едновременно навсякъде и с всички по време на нощния излет на Витоша. Мария Тодорова Едно време ние ходехме всеки четвъртък на бивака на Витоша с Учителя, придружаван от пенсионери, стари хора, които не са ангажирани в работа. Носехме си чайници. Тези чайници бяха големи - 25 литра единият. Два чайника бяхме направили. Единият го носеше Цеко, а другият - друг някой брат, който е здрав. Носехме ги на гърба си. Чайниците имаха вътре огън, да се затоплят,
към текста >>

47. ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ

ще се нареди, ама не мога да разбера как." Гледам вън пред Неговата приемна, погледнах към Витоша - планината беше покрита със сняг. "Ако някой възложи на някого да отиде да изрине снега на Витоша, за колко време може да го изрине?" Отговарям: "Учителю, един човек и за милиони години не може да го изрине." - "Да, а Господ като прати вятъра, слънцето и дъжда, за два дена няма да остане помен от него. Което за човека е невъзможно, за Бога е възможно." Като ми каза това, аз вече се успокоих. Минаха две седмици, в печатницата стана пожар. В печатницата имаше много пушачи и всички през работно време пушеха. В машинното отделение буквите се чистеха с бензин или с парцали с газ. Като бършат, хвърлят парцала в коша с боклука. Един работник хвърлил цигарата в кошчето и то веднага се възпламенило, става пожар. На печатните машини имаше сигнални противопожарни лампи. Щом се вдигне пламък, веднага алармата свири и от пожарната знаеха. След няколко минути дойде пожарната команда да гасят пожара. Обаче директорът използва случая, защото самият той не искаше да се пуши през време на работа. Работниците са 500 мъже и 500 жени, повечето мъже тогава пушеха. Той ни събра и каза: "Господа, вие тук работите, прехранвате семействата си, а знаете, че в двора има заровени тонове бензин. При един пожар в печатницата нищо няма да остане от нас. Ето защо занапред забранявам да се пушат цигари през време на работа." При това изказване всички ахнаха. "Но понеже вие не може да се отучите лесно, ще
към текста >>

48. БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА

да го докара в подходящия момент, за да бъде неин придружител и Божий охранител. Борис Николов Лично от брат Жечо Панайотов съм чула негова опитност от събора в Търново. Не си спомням коя година е било. Съборът трябвало да продължи десет дена, обаче той нямал отпуска за толкова дни. По тоя повод се обърнал към Учителя със съжалението, че трябва да си тръгне. За негово учудване, Учителят му казал да остане, защото това ще се уреди. При това положение той останал през цялото време и се успокоил. Когато се върнал на работното си място, му направило много силно впечатление, че никой от колегите му не го попитал дори къде е бил през тия десет дни. Магдалина Григорова На събора на Духовната верига през 1912 г. в Търново присъстват седемдесет човека. Всеки получава лична покана от Учителя с името му, написано на една малка картичка. Съборът продължил три дни. Когато си тръгват и си вземат сбогом от Учителя. Той ги изпраща, като им казва: "Сега, като си отидете вкъщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за зимата." Това го повтаря три пъти. Всички са учудени. Накрая запитват: "Защо, Учителю? Война ли ще има?" Учителят отговорил строго: "Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете". Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете си, а след един месец се обявява войната. Никой до този момент не е знаел за нея, но Учителят е знаел и е предупредил нашите приятели за предстоящите събития. Войната между България и Турция е обявена на 5 октомври
към текста >>

49. БОЖИЯТ ПРОМИСЪЛ

сила не е в състояние да оправи обърканите пътища на човека, да отвори пътя му към светлата Божествена мисъл. Съвременните хора се намират натясно. Признават Божия Промисъл или не, те Го опитват на гърба си. Бог им предписва лекарства и казва: По толкова и толкова капки ще взимате на ден. Ако постъпвате според наставленията на Великия Лекар, ще имате резултат. Не постъпвате ли по Неговите наставления, ще носите болестта си. Разумност се изисква от всички. Истинската мисъл внася успокояване на ума; истинското чувство успокояване на сърцето, а истинските дела - успокояване на целия организъм. Едно трябва да знаят всички хора: Бог определя съдбата на хората никой друг. При това, съдбата на хората не е нещо фатално. Тя се определя според техните мисли, чувства и постъпки. Следователно, никой не е в сила да избави човека от собствената му съдба. Ако има някой, който да му помогне, това е той сам. Как? - Като измени направлението на своите мисли. Не искайте вашите учители да бъдат снизходителни. По-снизходителен от Бог няма. Той е предвидил всичките ни нужди. Ако ние не се развиваме съобразно Неговия план, Той изменя онова, което е отредил за нас, задържа Своето благословение. Не губете вярата си в Бога! Знайте, че всичко в света става според разбиранията на Първичната Причина на нещата, а не според вашите разбирания. Каквото Бог е обещал и определил, непременно ще стане. Той е определил нещата преди вашето съществуване. Тъй щото, ако мислите, че можете да ги измените според
към текста >>

50. ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦАТА

на детето. Омразата, злобата, ненавистта - това не са състояния на душата, а е материя, при разпадането на която имаме тези прояви. Ако майката е разтревожена, тя по никой начин не трябва да кърми детето. Разпада се антивещество, което в контакт с веществото дава отрова. Майката трябва често да прегръща и милва детето си с дясната ръка. Лявата страна на главата и лицето му да не се пипа - там са възбудителните центрове и ако пипне там, то ще й блъсне ръката. Тъй се действа за успокоение на децата. Майката роди едно дете и започва да го възпитава. Докато го възпитава, тя ще изопачи характера му. Не прави опит да възпитаваш човека. Остави го да се прояви такъв, какъвто Бог го е създал. Ако го направиш такъв, какъвто го искаш, само ти ще бъдеш доволен от него. Майката трябва да научи детето си да обича Бога. Щом обича Бога, то ще се самовъзпита. "Люби Бога!" Научи и детето си да люби Бога. Това изисква новият живот. Най-важното, на което родителите трябва да обърнат внимание, е да бдят над тях (децата), да не оставят разрушителното им чувство да се развива. Забелязано е, че деца, които са бити от майка си, са даровити. Дете, което не е бито от майка си, не е много даровито. Ако хората разбираха значението на готвенето, на храната, която употребяват, те биха си въздействали при самовъзпитанието. Всяка майка трябва да има това предвид при възпитанието на своето дете. До седемгодишната му възраст тя трябва сама да му готви. До тази възраст детето трябва да яде само такава
към текста >>

51. ТРЕВОГИ

висш свят, затова при мрачни състояния те могат да ви помогнат. Ако си неразположен, иди в гората и започни да обикаляш дърветата. Обиколи едно дърво и подскочи, обиколи второ, трето и подскачай около тях. Като обиколиш 20-30 дървета, състоянието ти ще се измени. Когато сте неразположени, добре е да поставите гърба си на някое дърво, главно бряст, за да почерпите от него енергия. Добре е да се разхождате в брястова алея. Формата на брястовите листа, както и самият бряст действат успокоително на нервната система. Когато сте неразположени и не знаете какво да правите, хващайте с другата ръка палеца, после показалеца, средния, безименния и малкия пръст. (Облегнете гърба си на дърво.) При неразположение пейте звука "И", а след това изговорете думата Истина. (Звукът "И" е свързан с ума). Дойдете ли до някакво противоречие, обезсърчаване, обезсмисляне на живота, изговорете в себе си числото 123, в което е скрита идеята "Бог е Любов, Мъдрост и Истина." Когато имате тревоги, отправете ума си към Бога и правете дълбоки вдишки. Седиш и не можеш да оправиш нещо. Отвори Библията и това, което прочетеш, ще внесе нови мисли в тебе. Достатъчно е всяка вечер (човек) да наблюдава по половин час небето, за да се освободи от всякакво обезсърчение. Ти искаш да бъдеш благороден. Какво трябва да правиш? Не искам да ме разберете механически. Ще направите следното: Концентрирайте ума си и гладете показалеца на дясната ръка с всичките пръсти на лявата ръка от основата на показалеца към върха.
към текста >>

52. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

Трима души работели в една кариера. Внезапно станало срутване. Двамата успели да избягат, а третият бил затрупан, но за негово щастие останал между две канари, където имало малко въздух за известно време. Изживял момент на голям ужас, като си мислел: "Тук вече ще ми е краят. Няма избавление." И почнал да се моли, но тъй като не знаел молитви, думал само: "Боже, Боже." В този момент на пълна безнадежност, при него се явил старец с бяла брада и дълга коса, който го погледнал благо и успокоително и му казал само това: "Аз ще ти помогна." И се изгубил старецът, също тъй, както внезапно се бил явил. Другарите му веднага почнали да копаят и след няколко часа усилен труд успели да го спасят. Отнесли го в болница и след десетина дни го изписали. Един ден същият човек отива у дома на Христо Каратлиев от Любимец. В стаята му вижда портрета на Учителя, загледал се в него и попитал: "Чий е този портрет?" - "Това е портретът на нашия Учител. Защо питаш?" - "Когато бях затиснат в кариерата и се молих, този човек ми се яви и ми каза, че ще ми помогне." Христо Каратлиев Брат Тодор Стоименов разказваше един такъв случай: Били в един град Учителят, Петко Епитропов и Тодор Стоименов. Минали покрай църква. Петко поискал от Учителя позволение да влезе в църквата и да се помоли пред олтара. Учителят му позволил. Влязъл Петко вътре да се моли, а Учителят казал на Тодорчо: "Хайде ние, докато чакаме Петко да се моли, да се поразходим". Петко коленичил в храма пред олтара и се молил на иконите. А
към текста >>

53. РАЗВИВАНЕ НА ДАРБИ И ДОБРОДЕТЕЛИ

събудиш, но ще бъдеш вече един хилав човек. За да усилвате волята си, добре е като си лягате вечер, да си кажете, че тази вечер искате да спите само на дясната си страна. Ако сутринта се намерите на дясната си страна, волята ви е силна. Всеки ден ще изучавате по един цвят от спектъра. Следете кои цветове през кои часове на деня преобладават. Това е работа за вас. Червеният цвят, за пример, действа върху личния живот на човека, прави го голям индивидуалист. Жълтият цвят дава простор и успокояване на ума. Колкото повече навлизате в тъмните цветове, например тъмносиния, вие усещате тъга, скръб в душата си. Светлите цветове - ясносиният, ясножълтият, действат успокоително на нервната система. Синият цвят е среда на заддуховния живот на човека. Ще ви дам едно малко пояснение, за да обръщате внимание на облаците, да се свържете с тях и да не мислите, че те са мъртви, а да ги считате винаги като живи. Някой път на небето се образуват цели планини от облаците, насочени към север или към юг. Наблюдавайте тези живи образи вътре в пространството и размишлявайте защо едни са обърнати към север, а други - към юг. Съвременните хора днес са изтощени, издребнели, защото не излизат да наблюдават небето, а се обръщат само към земята, към това, което ние сме създали, а то е дребнаво. Ако хората излизаха да наблюдават небето, облаците, звездите, тяхното настроение щеше да се измени и ние, съвременните хора на бялата раса, щяхме да бъдем по-благородни, отколкото сме сега. Наблюдавайте какви са
към текста >>

54. КОЙ СПАСИ БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ

вратата. След една минута вратата се отвори, Учителят се появи в целия си ръст и изрече само една дума: "Кричим!" Лулчев каза: "Слушам!" И отново се обърна по военному и напусна Изгрева, за да търси царя. Лулчев отива в Кричим и го намира. Царят го пита: "Кой ти каза, че аз съм тук?" А Лулчев, целият напрегнат, изрича следното: "Изпрати ме Учителят Дънов да ти предам, че ако изпратиш дори един евреин в Полша, от теб и династията ти помен няма да остане!" Като изрича това, Лулчев се успокоява, а царят се разтреперва. Отронва само една дума: "София!" Излизат навън, качват се в автомобила на царя, запрашват за София и пристигат в кабинета на министър Габровски. Царят нарежда на Габровски: "Дай указа за евреите!" Габровски го изважда от желязната каса и му го подава. Царят с разтреперани ръце взема указа и го скъсва на парчета. После се обръща към Лулчев и казва: "Ти видя, че вече няма указ за евреите." Лулчев се навежда, взема едно крайче от скъсания указ и го слага в джоба си. Пристига на Изгрева, намери ме и ми разказа всичко, което е свършил. И за доказателство ми показа парченцето от скъсания указ. Казах му: "Да отидем и да го покажем на Учителя!" Двамата сме пред Учителя и Лулчев разправя всичко подробно. Накрая Учителят каза: "Не разрешавам пред Лицето на Бога да се извърши това престъпление!" После ни отпрати. Така евреите бяха спасени, а царят намери начин да излезе от туй положение за скъсания указ пред германците. Мнозина от евреите в София знаеха кой ги спаси, но не
към текста >>

55. ТЪРПЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ

за семейството и за рода Му и че предпочита учениците Си, защото е дошъл за Учението и за учениците. Той уважаваше Своите роднини, приемаше ги, но с нищо не показваше, че те имат привилегия пред нас, понеже са Му роднини, нито пък ги допущаше по-близо до себе си, отколкото нас. Напротив, ние бяхме около Него, а когато идваха роднините Му, стояха настрана и се получаваше едно неловко положение, но ние се стараехме да го изглаждаме като ги заобикаляхме с внимание. Роднините се успокояваха и приемаха това като грижа към техния брат Петър. За тях беше рожден брат, а за нас беше Всемировият Учител. В Учението влезе само една от Неговите племенници. Рождената му сестра, а за нас баба Мария, често идваше на Изгрева, престояваше с месеци, понеже й беше приятно тук и имаше с кого да си бъбри, пък и нашите приятели я обгръщаха с внимание и грижа. Обръщението й към Учителя бе "Петре", а за нас беше толкова смешно, че се забавлявахме с това. Но тя си беше права - за нея Той беше Петър, нейният рожден брат, който е отгледала като малък. За нея Той не беше Учителят. Веднъж аз бях свидетел как тя отива при Учителя да Му иска кафе. "Петре, имаш ли кафе да ми дадеш, та да си сваря и пийна и после да си погледаме на кафе?" Учителят отговори: "Нямам." А всички знаехме, че в шкафа имаше смляно кафе. Тогава кафе имаше само в специален магазин в града. Баба Мария си замина сърдита в бараката. След като си тръгна, Учителят се смя със сълзи продължително. Как няма да се смее! Тя идва при
към текста >>

56. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ

Интуитивно почувствах, че е време и произнесох следната кратка молитва: "Благодаря Ти, Господи, за тази хубава храница, която Си ми дал!" Е този момент ме обхвана едно необикновено преживяване! Голяма радост изпълни душата ми, гърдите ми се разшириха едва ли не до спукване, аз заплаках. Заплаках от радост, от умиление! Ето, мъча се да го предам с думи, но всичко бледнее пред действителността. И това преживяване ще остане паметно през вековете! Най-после, след като се поуспокоих, реших да хапна, но преживяното бе толкова силно, че не можех да ям. Изядох едно съвсем малко залъче хляб и две маслинки. След като мина около час, аз се бях почти успокоил и реших да изляза да се поразходя. Хазайката с двете си дъщери изнасят блюда, подноси с гозби и се разговарят: "Язък ни за масрафа! Толкова хубаво ядене бяхме приготвили! Бъчваров другите ядоха до пресищане, а г-н Дънов през всичкото време мълча. Накрая изяде едно залъче хляб с две маслинки - ето им костилките." За мен това бе достатъчно да разбера на какво се дължеше моето необикновено преживяване. Учителят е бил тялом долу, дето през всичкото време е мълчал, а духом - горе при мен и е споделил моя скромен обяд: едно малко залъче хляб и две маслинки, за който обяд аз от сърце и душа чрез моята молитва, бях благодарил на Бога. Петър Камбуров Малко след 9.IX.1944 г. Учителят беше още в Мърчаево. Сестра Юрданка Жекова, която винаги държеше връзка с Него, ми каза: "Учителят като че ли иска да се върне на Изгрева." По
към текста >>

57. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

на някаква страница. Ние бяхме свикнали с този метод на Учителя - когато не знаем как да разрешим някакъв проблем, да се помолим и да отворим произволно Библията и там ще намерим отговора, който търсим, защото Библията е книга на изминалото човечество със срещата му с Господния Дух. Учителят отвори Библията и прочете: "Исая, гл. 66: Така говори Господ: Небето Ми е престол и Земята - подножие на нозете Ми. Кой е домът, който искате да съградите за Мене? И кое е мястото на успокоението Ми? Защото ръката Ми е направила всичко това и е станало всичко това - говори Господ." Учителят спря, погледна ни - ние стояхме прави и не знаехме още какво иска да каже Учителят с този цитат от Библията. После продължи да чете извадки: "И ида да събера всичките народи и езици и те ще дойдат и ще видят Славата Ми. И ще туря знамение между тях." (ст.18); "И ще ги изпроводя в народите... и ще проповядват Славата Ми между народите и ще доведат всичките ви братя от всичките народи принос Господу, в чист съсъд в дома Господен." (ст.19, 20) Учителят спря да чете и каза: "Исай тук вече вижда бъдещата раса, а не това, което е сега." После продължи: "Защото, както новите Небеса и новата Земя, която Аз ще направя, ще пребъдват пред Мене, говори Господ, така ще пребъдва семето и името ви." (ст.22) Учителят отново спря, погледна ни и се усмихна. Разбра, че още не можем да схванем за какво става дума и рече на Владо: "Владо, подай Ми атласа!" Владо Му бе подарил само преди една седмица географски
към текста >>

58. ИЗГРЕВА И БОМБИТЕ

"Човешка слабост. Реших да купя бензин от онзи склад, където най-евтино струва." - "Защо не ми каза да ти дам пари за бензин?" Славянски изважда от джоба си цяла пачка с банкноти и ми ги показва. "И аз имах пари, но защо се подведох да търся евтин бензин, не знам. Добре, че се измъкнахме навреме!" Той погледна към колата и заплака: "Като си спомня, че заради тоя бензин се забавихме и можеше някои от самолетите да улучат Учителя, не мога да се примиря с това." Аз го тупам по рамото и го успокоявам: "Днес всички човеци са виновни пред Великия Учител." Учителят се евакуира в с. Мърчаево с една малка група. На някои е казал: "Ако имате здрави нерви и можете да понасяте, останете на Изгрева. Бомба тук няма да падне!" През време на бомбардировките, приятелите, разтревожени тичат при Учителя в Мърчаево. Пита ги: "Пострадал ли е някой на Изгрева?" Отговарят: "Никой." Той добавя: "Аз съм метнал върху Изгрева едно бяло було." Това було охраняваше Изгрева. Въздушните нападения над София продължаваха. Учителят беше свързан с живота на цялото човечество и преживяваше събитията дълбоко и силно. Беше винаги сериозен, угрижен и често пъти се отдръпваше в стаята си в Мърчаево и прекарваше по няколко дни без да приеме когото и да е. Така един път Учителят излезе от стаята си. Денят бе ясен, слънчев, но зимен и студен, дълбоки снегове бяха наваляли. Учителят се изправи на терасата пред дома и погледна към небето, вдигна ръка и рече: "Сега Бялото Братство ще победи!" Огледа всички и след това се
към текста >>

59. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ С УЧИТЕЛЯ НА ЗЕМЯТА

си представя какъв товар носите Вие, на пихтия бих станала." Само това можах да кажа и млъкнах... Пак поглеждам към Учителя и какво виждам! На моите думи Той каза само "Да", но аз видях чудо - Учителят седеше пак на стола, както по-рано, но вече съвършено здрав, прав, със спокойно изражение на лицето. Въртя шпалтите в ръцете си, но още не чета. Гледам смаяна, някак си объркана към Учителя и не зная кое е истинското състояние - първото или сегашното, здрав ли е Учителят, или болен. Успокоих се малко, но съм в недоумение и си мисля дали грешката не е в мене? Вярно ли видях? И кое от двете състояния е действителното? Докато си мислих така и поглеждах към Учителя, чух бодрия Му глас: "Четете." Спокойна и доволна - Учителят е добре, аз започнах да чета. Четох до едно място, вдигнах глава и отново се смутих и развълнувах: Учителят седеше с наведена глава, пак не беше добре, както първото, което видях, но аз продължих да чета, а Учителят внимателно ме следеше, защото ме поправяше навсякъде, дето намираше за нужно. Свърших си работата и си отидох силно замислена и задълбочена в това, което бях видяла. Паша Теодорова Учителят приема в стаята си Васил Бандерски, който има ясновидство. "Учителю, Вие ще напуснете физическия свят, пожелайте ни нещо хубаво за нашия живот напред!" Учителят отговаря: "Пожелавам ви хубави страдания!" Бандерски, недоволен от отговора Му, промълвява: "Господи, ние и без това имаме толкова много страдания, а и Вие ни пожелавате още... Няма ли те някога да се
към текста >>

60. ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

видя, че са Му подготвили поредния млечен компрес, махна категорично с ръка и каза: "Махнете тези заблуди!" Ние не можехме да разберем заблудата. А тя беше тази, че наистина "младоженецът се жени за невестата", т.е. Учителят си заминаваше. Още на 1 януари 1944 г. Той ни каза: "Тази година Големият брат ще се ожени." Мария Тодорова Вечерта дойдоха да Му правят инжекция. Само брат Ради се противопостави срещу инжекциите. Той каза: "Учителят е срещу инжекциите." Но дойдоха приятели и го поуспокоиха. Борис лекичко го изведе навън да не смущава. Той се прибра недоволен в бараката си, защото това беше насилие срещу тялото на Учителя. Елена Андреева Учителят казва на доктор Дафинка Кьорчева: "Аз, който съм помогнал на толкова много хора и съм ги излекувал, мислиш ли, че и на себе си не мога да помогна?" Учителят, който излекува безброй хора, даже по чуден начин, можеше да предотврати Своето болезнено състояние, но предпочете да бъде жертва за доброто на народа ни. Когато лекарите искаха да Го лекуват при това болезнено състояние, Той казваше: "Не съм болен, затова нямам нужда от вашите лекарства!" Ден-два преди да си замине Учителят, Савка Керемидчиева изпрати една сестра да извика майка ми. Тогава ние живеехме на ул. "Гълъбец" 21 в "Подуене" и майка ми оттам се запъти пеш към Изгрева. Отначало тя не посмя да тръгне. Чак когато я повикаха повторно чрез друга сестра, отиде при Савка. След като се върна, ми разказа, че са я завели при Учителя, Който бил на легло и тя Му разтрила пъпа,
към текста >>

61. ПОГРЕБЕНИЕ ТЯЛОТО НА УЧИТЕЛЯ

поклонението, салонът бе препълнен. Бяха дошли много хора от провинцията и непрекъснато прииждаха. Нямаше място близо до Него и аз се свих да плача в едно ъгълче. Плачеха всички. Този салон, който беше изграден с радост и песен, стените, на който бяха пропити с толкова песни и Слова, сега бе проникнат от толкова скръб! Плачеха всички - и мъже, и жени, и стари, и млади. Няма да забравя как плачеше един сериозен и сдържан брат, та разплака и мене повече. Бях излязла навън да се поуспокоя и разведря. И когато влязох пак, застанах зад брат Борис Николов. По едно време чувам плач. Откъде иде този плач? Гледам пред мене - той, раменете му се тресат, плаче като дете, като неутешимо дете. Разплаках се и аз, без да се съдя вече, че върша нещо, което не е позволено. Според окултизма, за заминалите не трябва да се плаче, за да не се смущава тяхната душа в работата и в пътя, който й предстои, а трябва само да се молим за нея. Но тука беше нещо друго. Неговата Душа, Неговият Дух бяха свободни. Те летяха към Бога. Ние знаехме това и свободно изливахме скръбта си. В тази форма ние вече няма да Го видим. Милата форма, която тъй обичахме! Ние плачехме за нея. По едно време бях седнала на стол по-близо до Учителя и до мене седна непозната жена. Плаче, горчиво плаче и търка непрекъснато очите си с кърпичката. Стана, коленичи до Учителя, помоли се, целуна Му ръката и челото, дойде до мене и пак зарида. Помислих, че е от провинцията и затова не я познавам. Стана ми така мила! "Откъде сте,
към текста >>

62. ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

подадох молба до директора на Народната библиотека да прибере там цялата книжнина на Учителя. Наистина, директорът изпрати двама чиновника, които вдигнаха библиотеката на Учителя на един от камионите, с които прекарваха цялата иззета литература на Изгрева. Откараха 19 камиона с беседи на Учителя за претопяване. Предполагам тези двама чиновника да са спасили нещо, включително и тетрадките на Боян Боев. А може и да не са били чиновници от библиотеката, а преоблечени агенти, та да ни успокоят, че уж нещо правят за съхранение. Ако не са запазени, тогава горко на българския народ и българската държава! Борис Николов На 6.XII.1957 г. в 5 ч. сутринта на Изгрева дойдоха повече от 50 души тайна милиция със заповед да ни изземат литературата. Денят беше петък. Аз отивах на Младежкия клас. При чешмата на Зодиака видях петима мъже, които не бяха наши приятели. Като минах покрай тях, попитаха ме дали аз съм Елена Андреева. Казаха ми да се върна, защото ще ми правят обиск. Един от тях показа картата си и обясни, че идват по нареждане на Министерския съвет да ни изземат литературата, защото е инкриминирана. Те влязоха в стаята ми. Аз имах в един голям сандък непечатани беседи, оригинали и напечатани. Отвориха капака и започнаха да вадят беседите и да ги турят на камари. Иззеха всичко, каквото имах - всички печатни томчета, всички оригинали и непечатани беседи. Имах цели годишнини Утринни Слова, изработени в четири екземпляра; беседи, държани пред ръководителите, които бяха приготвени за
към текста >>

63. ПЪРВИТЕ ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА НА ОБЩЕСТВОТО

си да служат на Бога, Той лекуваше с една дума, с един поглед, с едно докосване, с една мисъл, независимо от това дали болният е пред Него, или се намира далеч някъде. За болестите Той казваше: Те са възпитателно средство, с което Природата уравновесява силите на организма. Болният, потопен в Божията Любов, може да оздравее моментално. Учителя препоръчваше естествени лечебни средства: храна, вода, въздух и светлина. Слънчевите лъчи, взети с Любов, са най-лечебни за тялото. Те действат успокоително на душата и ободрително на Духа. На учениците Той даваше методи за лекуване чрез повдигане на мисълта и чувствата, понякога чрез молитва, а в някои случаи с пост. Учителя казва: Чистотата на мислите, чувствата, желанията и тялото е условие за здравето. Живей и се движи винаги в Любовта. Често при Него идваха възторжени хора, вдъхновени от един висок идеал, лицата им озарени от една вътрешна светлина. Те имаха нужда от подкрепа повече от другите. Учителя помагаше така, че всичко изглеждаше, като че естествено е дошло. Ала Той никога не говореше за това. Той знаеше, че всяко Добро е дело на Бога, на тази Разумна сила във Вселената, която помага, а сама винаги остава скрита. Учителя казва: И този, който е направил Добро, и онзи, на когото е направено, еднакво да благодарят на Бога. По това време беседите добиха популярност. Броят на посетителите растеше постоянно. Малкият дом не можеше да побира всички. Тогава за целта се наемаше някой салон в града. По-късно един от учениците отпусна
към текста >>

64. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

спокойна Сила, вътрешен Мир. Челото – право, ясно. Очите – леко наведени, носът – правилен, скулите – широки; те Му придаваха мощ, устойчивост. Брадата – хубаво очертана. Общият израз – добър, бащински. Погледът Му беше дълбок, благ и чист. В него нямаше никакво раздвоение. Очите изразяваха само една мисъл – Любов и безкористие. Понякога в този поглед се чувстваше нежността на майката, понякога – силата и добрината на бащата. Той имаше Сила, власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, насърчаваше, вдъхваше вяра и упование в Бога. В този поглед грееше предвечната Мъдрост на Великия. Пред Него въпросите се поставяха просто и ясно. Понякога през Него струеше слънчевата Радост на един възвишен свят. Ала друг път прозираше скръбта на цялото човечество. В Него никога не се забелязваше упрек и осъждане, нямаше никакво насилие. Ала всеки изпитваше желание да Му се довери, да разкрие душата си. Когато този поглед срещнеше Красотата или Доброто, в него светеше детинска радост. Присъствието на хубава светла мисъл се чувстваше у него. Този поглед винаги и съвършено изразяваше Истината. Учителя държеше главата Си изправена, ходеше свободно и леко; будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение. Една хармонична естественост имаше в цялата Му фигура. Тя придаваше красота и искреност на всяка Негова постъпка. Естествеността дава условия за проява на Любовта. Учителя имаше мек, приятен, нисък глас. Той говореше обикновено тихо, без никакви риторични ефекти, ала, макар и тих,
към текста >>

65. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

Умът е ученикът. Докато умът слуша Духа, човек е здрав и учи. В който момент умът се откаже да слуша Духа, човек изгубва здравето си. Щом умът на ученика е заболял, заболява сърцето, заболява волята и той почва да изопачава Истината. Учителят оказва благотворно влияние в три направления: върху тялото, върху сърцето и върху ума на ученика. Той е като Слънцето. Той всякога и към всички проявява Своите качества. Като се приближите до Учителя, здравето ви се възстановява, сърцето ви се успокоява, умът ви се прояснява. Ученикът пази свято онези свои чувства, които съставят основата на Живота му – милосърдие, благодарност и състрадание. Ученикът влиза в положението на всички същества, колкото и малки да са, и се стреми да им помага. Разликата между всички същества се заключава в степента на тяхното съзнание, на тяхната интелигентност. Към Знанието ученикът пристъпва с благоговение. То е вътрешно качество на душата. Необходимо е благородство на ума и на сърцето, за да следва ученикът с успех своя път. Благородните хора живеят по Любов. Страхливите хора не познават Любовта. Те са жестоки. Над тях седи законът. Ученикът никого не критикува, никого не съди. Когато направи погрешка, той я изправя. Когато види една погрешка в своя ближен, той му помага да я изправи. Законите и правилата на ученика са написани в душата му. Ученикът сам в живота си доказва доколко цени завета на вечната Истина. Две неща трябва да има ученикът: достойнство и смирение. Ученикът сам трябва да се съди, преди
към текста >>

66. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

нов живот. Една от първите песни, които Учителя даде, е Страдна душо, ти копнееш. В тази песен има нещо древно, вечно, непреходно. Човешката душа разговаря с Твореца. Пред Него тя се отваря, разкрива своите чувства и своя копнеж с чистосърдечието на дете. Тази песен е красив израз на най-свещения момент от живота на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния. Мелодията е старинна, благородна като самородно, чисто злато. Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира. Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал. Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период. В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро. По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по
към текста >>

67. ЗАКОН ЗА ВЗАИМОПОМОЩТА. ТОНИРАНЕ

сълзи, ще се изтрият и вашите. Когато човек е обезсърчен, обезверен, нека намери някой по-обезсърчен от него, да му направи услуга и ще стане радостен. Когато правиш Доброто, Великото Разумно начало се изявява чрез теб и ще ти остави своя Мир, Радост и Хармония. Учителя дава и много други методи за тониране и трансформиране на състоянията. Когато човек е гневен, у него има излишни, разрушителни енергии. Тогава нека отиде да копае земята. Така той ще ги прати в земята и ще се успокои. Или може да реже дърва. Така ще похарчи тия енергии и ще дойде до вътрешна хармония. Други методи за тониране, които дава Учителя, са музиката, молитвата, екскурзии в планината и
към текста >>

68. ИЗУЧАВAНE НА ПЛАНИНАТА

е да общуваш с тях, понеже са създадени от Бога. Като минаваш и навсякъде виждаш работите на Бога, ще добиеш висше образование. Оня, който владее Божествената наука, като види планината, знае през кое пространство е минала Земята. Пространството не е празно. Като идехме от Сапарево, казваха, че тук няма извори. Аз казах, че има. Защото аз чувствах изворите, чувствах нишки, които ме свързват с еманациите на изворите. И ги намерих. Стига човек да има интуиция, като се успокои, може да почувства де има извори. Духовният човек изведнъж знае де има извор, но физическият човек не е чувствителен. Трудно се предава от духовния човек на физическия. Не само духовният човек трябва да знае, но и слугата – физическият човек – трябва да е умен и да възприема.
към текста >>

69. ШЕСТТЕ ГИМНАСТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ

Той даде следните обяснения за значението на шестте гимнастически упражнения: Движението на десния крак оказва влияние върху мозъка, а на левия – върху симпатичната нервна система. Като движиш десния крак, уравновесяваш мъжкия принцип в себе си. А като движиш левия крак, уравновесяваш женския принцип в себе си. С движението на десния си крак ти предаваш нещо на ума си, а с движението на левия си крак предаваш на сърцето си. 1. Първото от шестте упражнения носи успокоение, уравновесяване. Ти искаш да бъдеш господар на себе си, туряш ума, сърцето и волята си в служба на Бога. Слизаш до Земята, да работиш. После пак се повдигаш, за да приемаш. При първото упражнение ти влизаш във връзка с Божественото в себе си, в съгласие с Разумното в света. 2. При второто упражнение влизаш във връзка с Природата, вземаш от нея и го предаваш на Земята. При това упражнение ти си в съгласие с Любовта. 3. При третото упражнение едната ръка се поставя върху коляното. Коляното е доброто. Ъгълът, който се образува между бедрото и пищяла при коляното, показва единството с Невидимия свят. Това, което е написано на ръката, ти го туряш върху доброто като основа, т. е. върху коляното. Всеки пръст има особено значение. Значи всички духовни сили, които пръстите изразяват, са поставени върху доброто като основа. 4. Четвъртото упражнение показва как да работим, как да служим. Всичко дисхармонично в сърцето изхвърляш навън – когато отиват ръцете наляво. И всички
към текста >>

70. 13 август 1911 г., събота

Духовния и от Духовния в материалния. През нея всички влизат и излизат. За мнозина от вас тези думи не са живи, но те ще оживеят, когато призовете Истината на помощ и тя започне да действува във вашия ум. И ако искате да знаете дали Истината е във вас, запитайте се дали имате мир в себе си и дали не се колебаете. това е мерилото. Истината не е нещо, което се натрапва. В един миг тя се явява и изчезва. При най-малкото неразположение тя се оттегля, а когато отново дойде, ние се успокояваме, обстановката на нашата работа става по-ясна и вече не се плашим от бъдещето. Вие питате какво ще бъде вашето бъдеще. На този въпрос може да ви отговори само Истината. Призовете я и тя ще ви каже какво ще бъде вашето бъдеще. Вие сте написана книга и като прочетете това, което е написано у вас, ще си припомните вашето минало и вашето бъдеще. Ако искате да знаете какво е било миналото ви и какво ще бъде бъдещето, призовете Истината и тя ще ви обясни. Коя църква е по-добра, кой народ е по-добър, кой човек е по-добър? Призовете Истината и тя ще ви каже. скърбите ли призовете Истината и скръбта ви ще изчезне. Истината е нещо живо, тя е Бог, Който твори и създава и Който иска доброто на всяко свое създание. Когато у вас дойде страданието, Любовта може да ви утеши, но само Истината може да ви направи свободни, да ви доведе при Бога, като даде правилната насока на вашето бъдеще. Истината това е Любовта, която се проявява в духовния свят: Истината това е Бог, Който се проявява между духовете.
към текста >>

71. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

да си представи кроткия Христос от Назарет. Старозаветният е щедър, когато става въпрос за блясъка на храма му и за спасение на душата му, и е склонен към индулгенции. Той се ласкае от това, че участвува в ангажирането на големи архитекти, художници и композитори, и дълбоко оценява значимостта на талантливите им дела за църквата, разбирайки следите, които остават в човешката култура. И така, старозаветният ще продължава да стои под купола на храма, докато изплати греховете си. Успокоен, тогава той ще намери мир извън дверите на храма, с поглед към новозаветния и по-дълбоко вникване в 10-те Божии заповеди. Това е един щрих от портрета на старозаветния човек. Разбира се, може да се разкрие и от други гледни точки... Новозаветният човек живее с възгледите на Новия Завет. Уморен е от външния шумен порядък на старозаветния; стреми се по-силно към самоусъвършенствуване; погледът му е отправен към познатите образи и авторитети на Новия Завет, като има предпочитание към някои от тях, към които дълбоко се привързва и фанатично защитава. Обича сам да участвува в богослужението и сам вдъхновено да проповядва, което често го води до опасно духовно тщестлавие, отдалечаващо го от смирението и пътят към праведния... Праведният живее с новото време. Обича правовия ред и го защитава. Склонен е да помага на другите и се стреми към почит и уважение. Неудачите и противоречията го наскърбяват и накърняват достойнството му. Тъй като се е издигнал до най-високия връх на личния живот, той е
към текста >>

72. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

се пазите. Вашето тяло трябва да вибрира в съгласие с вашите висши мисли. Това е една естествена броня. Ще имате мъчнотии, но сами трябва да се освободите от тях. Вие сами ги създадохте, сами ще се разтоварите. Ако Бог ви е създал някакви мъчнотии, той сам ще ви освободи от тях. Изпитанията в живота не са нищо друго освен условия, чрез които се опитва дали основата, на която сте поставили вече живота си, е трайна и устойчива. След всяко страдание иде радост. След всяко смущение иде успокояване; след всяко незнание се открива нова област на знание. Страданията дават опитности. Опитностите дават знания. Знанието създава мъдрост. Мъдростта довежда до истината. Страдайте, за да придобиете живота. Радвайте се, за да придобиете сила за работа. Работете, за да изпълните своето предназначение. Ще дойде време, когато духът ще създаде безсмъртно тяло на човека. В този смисъл, задачата на човека е да се освободи от временното, от смъртното тяло, да го превърне в безсмъртно. Всичко, което разбирате, е ваше, а това, което не разбирате, не е ваше. В разбирането седи различието между вашите и чуждите работи. В света има неща, от които човек трябва да се пази. Това са крайностите, които съществуват във физическия, в духовния и в умствения свят. Стремете се към голямото, но прилагайте малкото. Има такъв закон: нещата трябва да се проверят, за да се вярва напълно в тях. Вие мислите, че благото, което приемате, някой може да го вземе. Това е невъзможно. Трябва да знаете, че няма сила в света,
към текста >>

73. Пета част

плакал. И тогава бих изпял една от най-хубавите песни и бих казал, че е дошло спасението на света! Искам и вие сега да заплачете. Следователно второто нещо за един ученик, като влезе в Божественото училището, е да заплаче. Не заплаче ли, учителят няма да му предаде първия урок, урокът на Любовта. Това е символ, който ще изясня. Когато малкото дете излезе от утробата на майката и заплаче, с плача си то иска да каже: "Мамо, без тебе аз загивам." А майката го взима в ръцете си и го успокоява с думите: "Не бой се, ти си в моята ръка на Любовта и ще положа всички грижи за тебе." Това е пак метафора. Детето, когато заплаче, започва да живее. Следователно и ние като заплачем, в нас се ражда съзнателният живот и никой няма да може да ни подкупи... И така, за да стане ученикът брат, сестра и майка на Христа, най-напред трябва Божията любов да изпълни сърцето, душата и духа му. И след като приложи този принцип, ще стане ученик. Аз щв ви кажа какъв е и вторият принцип. Христос не го е засегнал. Плачът е второто условие за ученика в една окултна школа. Щом заплачете, ще почувствате в себе си изобилен живот, пълен най-напред с тъга, който постепенно се превръща в Божествена светлина. Такъв живот не сте чувствали никога. Вашата душа ще се разшири така, че ще поискате да помогнете на всички. У вас ще се зароди новият живот. И понеже заплаквате и тъгувате, Божествената ръка ще се простре върху вас и Бог ще ви каже: "Щом плачеш, ще бъдеш мой ученик, под мое ръководство. Аз ще ти предам
към текста >>

74. Четиринадесета част

Този, който те придружава навсякъде, е съществувал в духовния свят преди теб. Той знае и разбира всичко по-добре и се отнася приятелски с теб, но е твой учител и ти трябва да го слушаш. Как ще го познаем? В трудностите и страданията. Щом си неразположен и недоволен от жена си, той ти нашепва, че всичко ще се оправи. Ти можеш да му възразиш, че няма честни хора на тази планета, но той ще ти отговори, че има и че ще ги намериш. "Не мога да спя, нервен съм", казваш ти. Ще спиш и ще се успокоят нервите ти, говори твоят учител. Нямам пари, жената и децата са боси и окъсани. Не се страхувай и пари ще имаш, и дрехи, всичко ще се оправи. Питаш се: Кой е този в мен, който гледа на живота толкова оптимистично? Той казва, че ще се оправят работите, а те не се оправят. Защо не се оправят? Защото не слушаш своя учител, духовния човек в себе си. Религиозните хора казват, че без религия не може. И ако работите на хората не вървят добре, това се дължи на отсъствието на религиозно чувство в тях. Какво представлява религията? Връзка с Бога. Какво означава свързването с Него? Според мен да се свържеш с Бога, означава да имаш отношение към Любовта, към всичко живо по лицето на Земята. Можеш ли да направиш това, ти носиш Божията любов в себе си. Ако видиш, че някой дяла живо дърво в гората, кажи му: "Приятелю, недей дяла това дърво, не му причинявай излишни страдания." Понякога в дървото се събужда съзнанието, както в човека. В някои дървета са затворени човешки души. В бъдеще те ще се
към текста >>

75. ЗНАЧЕНИЕ НА ШЕСТТЕ ГИМНАСТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ

изразени и по друг начин. Приклякването е инволюция, повдигането - еволюция. Тези упражнения са голям фактор за духовното повдигане на човечеството. Сега ще направя анализ на всяко едно от тях. Какво значение има ПЪРВОТО УПРАЖНЕНИЕ? При него се изговаря следната формула: „Господи, да дойде Твоето благословение върху нас“. При вдишването тая формула се повтаря мислено. Отначало се изговаря гласно, а после мислено. За това упражнение Учителя казва: Първото от шестте упражнения носи успокояване, уравновесяване. Ти влизаш във връзка с разумното, Божественото и приемаш благословение. Слизаш до земята за да работиш, издигаш се нагоре, за да приемеш нови сили. ВТОРО УПРАЖНЕНИЕ. При него се изговаря следната формула: „Да се изпълни душата ни с Божията Любов“. Това упражнение е във връзка с Любовта. Ти влизаш а съгласие с Любовта и я приемаш. Има една логическа връзка между първото и второто упражнение. По-рано влизаш във връзка с Бога и тогава приемаш Любовта. Влизаш във връзка с природата и приемаш енергии от нея. ТРЕТО УПРАЖНЕНИЕ. Турянето ръката на коляното при това упражнение има голямо окултно значение. Тялото е материя, обаче всяка част от него има връзка с известни духовни сили, известни добродетели. Ние мислим, че и енергиите на тялото имат връзка само с материални и физиологични процеси. Сърцето пръска кръвта по организма, ръцете работят, краката служат за ходене и т.н. Това е така, обаче освен това значение, всяка част от човешкото тяло има връзка с известни добродетели
към текста >>

НАГОРЕ

1.2623941898346