Търсене в текстове за 'тактич'

чувствата – върху скулите, средната част на лицето, а мислите – върху челото. Някой човек има високо чело, но тясно отстрани; значи има много идеи, но тесни схващания. Някой има чело ниско, но настрани широко; той има широки схващания. Физическите способности, например, наблюдателността са развити по най-долната част на челото. Духовните способности са по средната част на челото, а умствените и Божествените са най-горе. Когато у някого е развит центърът на времето, той не е тактичен. За всяка погрешка има един признак. Хиляди признаци има. И всяка добра черта, както и всяка дарба, си има свой признак. Ако на челото между веждите има отвесни черти, този човек има две релси и по тях кара колата и работата му върви добре, честен е. А друг има една отвесна черта и е по-умен. Не казвам какво означава, когато човек има на челото три или четири отвесни линии. Човек е най-интересната книга, която е написана. В нея има много да се учи – може да четеш много работи. Венера прави лицето средно между валчесто и елипсовидно. Най-валчесто го прави Луната. Хора с валчесто лице вървят по пътя на най-малките съпротивления. Марс прави лицето широко. Камперовият ъгъл трябва да бъде повече от 90 градуса, за да бъде човек гениален. При сегашното развитие той е около 80 градуса. Челото ни трябва да бъде успоредно на гръбначния стълб, а сега е наклонено с 10 градуса. Човек е изминал 180 градуса в своята еволюция. При рибите лицето е успоредно с гръбнака, само че е отзад. При жабите е на 45
към текста >>

мекота спрямо другите, трябва вътре в себе си да имаш едно свещено чувство към всеки човек, защото в него живее Бог. Мекотата бива външна и вътрешна, в мисли, чувства и постъпки. Ако кажеш остри, обидни думи на някой човек, това е липса на мекота в постъпки. Ако външно има добри обноски, а мислите ти са лоши, тогава нямаш мекота в мислите. Мекота трябва да има едновременно в мисли, чувства и постъпки. Човекът на мекотата влиза в положението на всички хора. Той е педагог, много умен и тактичен човек. Знае как да се отнася с хората, за да изпълни волята на Бога. Защо трябва да извиняваме хората, които ни кажат някоя обидна дума? Да кажем, че в един клас има двама ученици: единият - силен по математика, а другият - слаб. Учителят дава класна работа от три задачи. Единият ги решава правилно, а другият - погрешно. Този, който не е решил задачите, не разбира математика, не знае да решава задачите. Така и всеки човек, който нагрубява и обижда хората, не може да решава правилно задачите, малко знае и затова пропада на изпита. С това той губи много. Не може да получи Божието благословение. Той има нужда от помощ. Прости му и му помогни. Ако ти кипнеш като него, пропадаш на изпита; ако запазиш равновесие, издържаш сполучливо изпита. Като виждаш, че другият е по-слаб, съжаляваш го и гледаш да му помогнеш. В човека, който има мекота, се влива свещеният извор на живота. Такъв човек е опитал какво нещо е Божията любов. Тази любов се проявява спрямо всички. Този, който няма мекота, туря
към текста >>

спрямо другите, трябва вътре в себе си да имаш едно свещено чувство към всеки човек, защото в него живее Бог. Мекотата бива външна и вътрешна, в мисли, чувства и постъпки. Ако кажеш остри, обидни думи на някой човек, това е липса на мекота в постъпки. Ако външно има добри обноски, а мислите ти са лоши, тогава нямаш мекота в мислите. Мекота трябва да има едновременно в мисли, чувства и постъпки. Човекът на мекотата влиза в положението на всички хора. Той е педагог, много умен и тактичен човек. Знае как да се отнася с хората, за да изпълни волята на Бога. Защо трябва да извиняваме хората, които ни кажат някоя обидна дума? Да кажем, че в един клас има двама ученици: единият - силен по математика, а другият - слаб. Учителят дава класна работа от три задачи. Единият ги решава правилно, а другият - погрешно. Този, който не е решил задачите, не разбира математика, не знае да решава задачите. Така и всеки човек, който нагрубява и обижда хората, не може да решава правилно задачите, малко знае и затова пропада на изпита. С това той губи много. Не може да получи Божието благословение. Той има нужда от помощ. Прости му и му помогни. Ако ти кипнеш като него, пропадаш на изпита; ако запазиш равновесие, издържаш сполучливо изпита. Като виждаш, че другият е по-слаб, съжаляваш го и гледаш да му помогнеш. В човека, който има мекота, се влива свещеният извор на живота. Такъв човек е опитал какво нещо е Божията любов. Тази любов се проявява спрямо всички. Този, който няма мекота, туря
към текста >>

темперамент с изтънчена артистичност п вдъхновение. Повече от планетите във водни знаци правят човека негативен, пасивен, чувствителен, мечтателен, психичен и страстен, боязлив, романтичен, често неподвижен, инертен, дават лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения и чувства, с присъщата му болезненост, развита впечатлителност, често стигаща до медиумизъм. Когато повече от планетите са в земни знаци, роденият е способен, практичен, трудолюбив, икономичен, внимателен, тактичен, търпелив - има меланхоличен темперамент. Знаците на огъня дават всичко това, което се отнася до идейния свят, до всичко, което ние имаме като качество на духа. Знаците на въздуха са умствени, научни. Знаците на водата са пасивни, мечтателни; знаците на земята имат отношение към обективния свят, те са хора на практиката. Всеки знак има положителни и отрицателни прояви - Либра ги е резюмирал по следния начин: Между тези две крайни степени има много други преходни. След това общо описание на елементите и знаците ще изложа накратко учението за темпераментите във връзка с четирите елемента и физиогномичните типове, които четирите елемента ни дават. -------------------------------------- * По-надолу ще се спра да разгледам по-подробно темпераментите във връзка с четирите елемента и морфологическите типове, свързани с
към текста >>

във водните знаци. Горното показва, че само Марс в Скорпион прави изключение от това правило. То ни дава следната таблица за силата и способността на планетите: Тези две схеми, противоречащи в някои пунктове, всъщност само се допълват. Ето как Либра обяснава екзалтацията на Марс в Козирога и на Луната в Телец. Той казва, че в екзалтацията планетата има едно облагородяващо действие. Марс в екзалтация в Козирог ще рече, че огнената природа на Марс тук е комбинирана с аргументиращата тактична природа на Козирога, затова тук Марс е в екзалтация. Луната е в екзалтация в Телец. Сетивният характер на Луната, копнееща за промени, ще се обогати чрез самоуверения, постоянен и бавен Телец, чрез което ще се постигне много добро комбиниране на качествата. Преди да завърша с тази глава, ще спомена и така наречените съвладетели на деканите - области от по 10 градуса от знака. Древните са имали много деления на зодиака на терми, фази и пр., но сега астролозите си служат главно с деканите. Всеки знак се разделя на три части от по 10 градуса, наречени декани. Както казахме, всеки знак си има владетел или господар, а на всеки 10 градуса от знака този владетел си има съвладетел или помощник, който управлява специално само 10 градуса от знака. Законът, по който се определят съвладетелите ще го изясня с един пример. Знаците от огнения тригон например имат за владетели: Овен - Марс, Лъв - Слънцето, а Стрелец - Юпитер. Владетелят на всеки знак сам управлява първите 10 градуса от знака. Така Марс
към текста >>

въздушното съединение и му нарежда да пусне бомбите над Стара планина. Той изпълнява точно нареждането и тогава са бомбардирани много селища в планината, като Своге и други. При завързалия се въздушен бой самолетът на командира е свален, а той е пленен и дава показания за преживяното от него. Командирът обяснява, че по време на полета пред него застава едно светло същество, което му нарежда да пуснат бомбите над Стара планина. Той изпълнява тази заповед. Военните проявяват тактичност и освобождават пленения генерал, като му дават възможност да си отиде в Италия през неутрална Турция. Там той заема ръководна длъжност и издава заповед повече България да не се бомбардира без специално негово нареждане. Тревогата преминава, самолетите си отиват и следобед с повече от 100 братя и сестри от София и Изгрева Учителя пристига в Мърчаево. Понеже домът на брат Симеон Костов, който го поканва, е в средата на селото, срещу кръчмата, Учителя решава да отиде в дома на Темелко Стефанов, който е най-подходящ за неговото
към текста >>

много строго и му казва: „Аз ще ви спестя едно ходене, останете тука, защото съществата ще дойдат утре тук. Съблечете се, оставете ските и елате утре в клас. Съществата ще бъдат тук." Тримата остават на Изгрева и отиват на беседа. На следващия ден, понеделник, на Рила се разразява голяма снежна буря, при която нашите приятели сигурно са щели да загинат. Така Учителя ги избавя от смъртна опасност. По едно време Гавраил харесва една сестра и се опитва да се приближи до нея, но тя тактично се отдалечава. След известно време тя се приближава до него, а той се отдръпва. Това разминаване се повтаря няколко пъти. Галилей отива при Учителя и му разказва това свое преживяване. Учителя му казва, че няма връзка с тази душа и той е свободен вътрешно. „Аз съм този, който влизам ту в тебе, ту в нея." Значи, любовта, връзките, привличането между душите се дължи на присъствието на Бога в хората. Докато Бог е в тях, те проявяват любовта според степента на своето развитие. Не виждат недъзите и погрешките си и се обичат. Така, чрез любовта, Бог примирява и най-големите врагове. Щом Бог излезе от нас, и любовта ни напуска и ние мислим, че сме се излъгали в любовта си. През пролетта на 1941 г. Галилей е мобилизиран и облечен във военна униформа, отива при Учителя. Учителя му казва: „Ти сега ще пътуваш с германските ешелони към Турция. Те дойдоха тук, душите им да се поклонят на Господа, който сега е в България, макар и по този брутален начин. Ще дойдат и англичаните, американците и
към текста >>

иконите, одеждите и всички останали потреби за църквата „Свети Архангел Михаил". Откриването стана на 17 февруари 1865 г., преди да пристигне новият гръцки владика Йоаким. Владиката пристигна на 27 февруари същата година - десет дни след като свещеник Константин Дъновски стана служител в новооснованата българска църква. Свещеник Константин Дъновски Изненадата, че във Варна е основана българска самостоятелна църква е много неприятна за владиката Йоаким. Той не желае да постъпи грубо и нетактично и затова намисли да спечели борбата с ловък подход. Той се опита да склони българите доброволно да закрият църквата „Свети Архангел Михаил", като им обеща най-спокоен и равноправен живот на верующи християни в гръцката църква, а същевременно направи постъпки пред турската власт българският свещеник Константин Дъновски да бъде изпратен на заточение в Света гора. Нито за едното, нито за другото владиката не успя да осъществи своя план. Работата на иконом Дъновски напредваше. Пред нищо не се спираше той, защото у него лумнаха неподозирани сили. Той живееше с мисълта, че е настъпило времето да изпълни всичко това, което му предрече старият монах в Солун и правеше всичко, за да се осъществи пълното откъсване на българското училище и църква от влиянието на Цариградската патриархия. Докладите на митрополит Йоаким до Цариград вървяха един след друг, но и победите на българщината във Варна следваха една след друга. В един от тези доклади се казваше: „... Десет дни преди пристигането ми тук,
към текста >>

ще се удивляват от отличните резултати, които ще се получат, как те не са знаели и не са практикували досега това спасително средство за народно благоденствие и всестранен напредък. Почти същото обяснение трябва да се даде и на хората от противоположния лагер, т.е. на ония наши съмишленици, които желаят да снемат отведнъж небето на земята и затова, нямат търпение да чакат прилагането на синархическата система по еволюционен начин. Грешката, в случая, е едновременно принципиална и тактическа. Развитието на всеки жив организъм върви постепенно, по етапи. Нито човекът, нито животните, нито растенията създават потомство още в детинския си период. Трябва да се поникне, да се възрасти, да се разцъфти и след това да се завърже плод. Същият закон действа и в развитието на обществения организъм: почва се от старата форма и постепенно се върви към новата. Първата бавно се преобразява, за да създаде органите на новата. Скоковете и резките промени са недопустими в природата. Ето защо съвременната конституционно-монархическа форма може дори да изиграе една полезна роля в процеса на преустройството, а именно, като едно звено между старото и новото. Па и учителите на човечеството нееднократно са твърдели, че отживели времето си форми, които не вредят на новите зародиши, могат да си останат, докато животът наложи своето. След тези някои разяснителни бележки пристъпваме към предмета си: как би могла да се приложи синархията в България при сегашните условия на живота? Според нас, това е
към текста >>

книга „Любовта в природата“, с която реализира мисълта си от реферата, че идеалът на ученика е идеал на природата. Имаше много характерни черти. По природа беше мълчалив, крайно наблюдателен, един тип, който ми напомняше, че носи чертите на втората култура на бялата раса („Зороастър“) - персийската култура. Беше отначало в комуната в село Ачларе. Представляваше крайно скрит човек, но после се издигна и стана професор по зоология. Заслужава внимание, че беше крайно разумен, крайно тактичен, много критичен и същевременно имаше научен поглед върху нещата. Остана верен на живота на учението със своя живот и своите писания“ (Изгревът, т.
към текста >>