Търсене в текстове за 'тактич'

видно място с надпис: "Тук се поставят изгубени вещи". И за малко време кутията се напълнила с изгубени вещи и кражбите престанали. Изказа се желание да се образуват овощни, цветни и зеленчукови градини в училищния двор или вън от него, с възпитателна цел. Препоръчва се да се създаде методика на Паневритмията. Изтъкна се нуждата да се снеме музиката на Паневритмията на плочи, които да се използват в училищата. Въпреки нажежената политическа атмосфера в училището и обществото, с голяма тактичност и смелост да се провежда новото в училищната практика. Някои учители изтъкнаха важни свои педагогически опитности: В учебните предмети, дето му е мястото, подчертано се изнасяли идеите на новото учение. Те са започвали в гимназията с песен, основали домашна библиотека за учениците с литература, съдържаща новите идеи: между книгите - беседи от Учителя и окултна литература. Подобни книги се разпространявали между учениците, колегите и обществото. Използували са хиромантията, френологията и физиогномията за запознаване с характера и способностите на учениците, по такъв начин са влизали в по-тясна връзка с учениците, за да им говорят за новото. Един брат-учител е използвал и радиостезията за същата цел. Той през свободните учебни часове е искал от всеки клас да му зададат писмено и анонимно въпроси, които ги интересуват, на които отговарял изчерпателно. Тези часове били най-интересните и най-възторжените, в които учениците са получавали храна, от която се нуждаели. При разговори на братя и
към текста >>

8. 41. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

от къде е, повече не мога да ти кажа. Беше учителка основна, повече на зная. Общувахме с нея, но не съм се интересувала от нейната биография. СЕСТРА ГРЪБЛАШЕВА Една от добрите ученички на Учителя беше сестра Гръблашева, с чийто съпруг Учителят още в Америка имал връзки, познавали са се. Тя имала сестра ясновидка. В: Как се казваше сестра й? Веска: А, не зная, аз не я познавам, дори не я познавам. Тя може би си е заминала много по-рано. И тази ясновидка започва така по един много нетактичен начин да привлича към своята аудитория братята и сестрите от класа на Учителя като им заявява, че при нея се явяват много велики духове, които разкриват велики тайни и неща, които са действително за вече напреднали ученици, а Словото, което Учителят давал в Школата е за начинаещи, за по-неинтелигентни, за по-слабите. Тогава тя затова помолва сестра Милева, която също е учителка, да отиде да развива тази теза между учениците в Общия клас и сестра Милева най-съвестно изпълнява тази задача. В: И разказва на учениците от Общия клас. Веска: Разказва на учениците, че по-добре е, елате при сестра не знам как се е казвала тя, при сестрата, ясновидката, чрез която ще получим много по-велики откровения. А Учителят говори по-обикновени неща, за по-необразованите, за по-неинтелигентните. И така се изпразва класа. Учителят наблюдава цялата тази трагикомедия, изживява вероятно мъка, че при тая неориентираност отклонява неговите ученици от чистия извор и ги води при една локва. Но един ден, след като
към текста >>

9. СЕСТРА ГРЪБЛАШЕВА

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

от добрите ученички на Учителя беше сестра Гръблашева, с чийто съпруг Учителят още в Америка имал връзки, познавали са се. Тя имала сестра ясновидка. В: Как се казваше сестра й? Веска: А, не зная, аз не я познавам, дори не я познавам. Тя може би си е заминала много по-рано. И тази ясновидка започва така по един много нетактичен начин да привлича към своята аудитория братята и сестрите от класа на Учителя като им заявява, че при нея се явяват много велики духове, които разкриват велики тайни и неща, които са действително за вече напреднали ученици, а Словото, което Учителят давал в Школата е за начинаещи, за по-неинтелигентни, за по-слабите. Тогава тя затова помолва сестра Милева, която също е учителка, да отиде да развива тази теза между учениците в Общия клас и сестра Милева най-съвестно изпълнява тази задача. В: И разказва на учениците от Общия клас. Веска: Разказва на учениците, че по-добре е, елате при сестра не знам как се е казвала тя, при сестрата, ясновидката, чрез която ще получим много по-велики откровения. А Учителят говори по-обикновени неща, за по-необразованите, за по-неинтелигентните. И така се изпразва класа. Учителят наблюдава цялата тази трагикомедия, изживява вероятно мъка, че при тая неориентираност отклонява неговите ученици от чистия извор и ги води при една локва. Но един ден, след като така минава известно време и оредяват вече столовете и оредяват местата в Школата, Той повиква сестра Милева и й казва: "Сестра, сега
към текста >>

10. ИРИНКА КИСЬОВА

Учителя. Те имат един трагичен момент в техния живот. Тяхната голяма дъщеря Данушка, Йорданка, Данушка, понеже сестра Кисьова е чехкиня, тя я наричаше Данушка, много добра пианистка, много музикална, много чувствителна. Но вероятно по линия на бащата предполагам, защото той беше добър човек, но беше някакси залитащ емоционално, имаше нещо, често пъти така, как да ви кажа, нещо особено в него, добър човек беше, много добър човек беше, бяха непрактични хора, но много тактични хора също. И Данушка заболява психически, много сериозно и безспорно те вече прибягват към помощта на Учителя и в момента, когато Учителят се отправя към техния дом, за да помогне на Данушка, Данушка Го среща и казва: "Ти си невежа!" Така, че духът, който я обсебил нея така посреща Учителя с тези думи: Невежа. Впоследствие Данушка беше излекувана, завърши музикалната академия като пианистка, работи като пианистка, но сега я виждам, че пак е така. В: Разстроена. Веска: Не е съвсем. В: Значи "Ти си невежа". Веска: Да. В: Ще видим кой е невежа, ха, ха, ха. Веска: Та това са изживели те с това дете, това зная за тях. Като научават за Учителя, веднага идват на Изгрева, правят си една скромна къщичка. Бяха ентусиазирани, те бяха ентусиазирани. Брат Иванчо Кисьов беше много ентусиазиран, но като че интелекта му не можеше така някои работи да разбере, но беше предан, предан. Едни добри души, добри души, ентусиазирани, това бяха те. И ние продължаваме нашите разни връзки
към текста >>

11. 10. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Кратка биография

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

офицер Лулчев е можел да разговаря с Царя по всички въпроси. Мек е бил, когато Царят е в криза и твърд, когато Царят му опонира. Кой може да си позволи от Изгрева да говори на един Цар на "ти" и да му каже в един момент, когато Царят иска да абдикира, че в България ще се намери и друг, който може да управлява! Това само смелият Лулчев може да си позволи без да мисли дори, че Царят има власт и в затвор да го прати, а и главата му да падне. Когато Лулчев се сближава с Царя малко нетактично, както той сам си го признава, е казал в разговор с Борис III. "Вие ме уволнихте, но Стамболийски ме възстанови!" Царят се смутил и изчервил, но
към текста >>

12. 54. БРАТ РАДИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Най-малко 20 км. Ако не 20, то поне 10 и за отиване и още 10 км. връщане. В.К.: 20 км. Е.А.: Да, И сега, нали той знае какво е направил. И като е казала че духът й казал, то той разбрал вече, че не е Духът, щото Духът на Истината знае как е работата. Това нещо го отдели от нея, да. Щото той беше самичък чистосърдечен, никога и никого не лъжеше, никога. Той, когато си замина Учителят, след това нали Братския съвет така поеха братските работи, даже му правеха някои забележки, нетактичност проявиха някои хора от Братския съвет, да не споменавам имената им и брат Ради пък беше иначе амбициозен човек, не амбициозен, а с чувство на достойнство. Той имаше нещо характерно в себе си, чувство на достойнство имаше и той заради своето достойнство не си позволяваше много неща, разбирате. Такива хора мъчно понасят лъжата и клеветата и ако някой им каже нещо, което да засегне това чувство у тях. И бяха му казали, че от градината нищо не се печели. И той много старателно работеше и не знам дали не се попресили малко от работа и след това заболя и т.н. Това е мое предположение, но аз ще Ви кажа сега няколко случая където съм виждала неговата честност даже в нашите отношения. След като боледува, Тодор Стоименов и брат Борис дойдоха при мене. Казват ми: „Еленке, виждаме че вие с брат Ради имате хубави отношения. Брат Ради боледува скоро, щото храната не е лоша, ама така по-силна храна готви му казват, нека той да идва да се храни при тебе. Съгласна ли си?" Предложиха ми. И казват:
към текста >>

13. 55. НИКОЛИНА БАЛТОВА

отидем в Боровец, където камиона ще ни чака да се върнем. Останахме там и Игнат като се впрегна, казва много е мръсно, щото там войници бяха спали тогава. Че се спретнахме с Игнат, аз се почувствах здрава, силна. Че измихме всичко, че изчистихме и прекарахме един ден прекрасен. Щото бяхме малко хора, уютно беше. На нас ни дадоха с туй девойче една стая да спим отделно, щото само двете останахме, Катя и аз. Те спаха в кухнята ли, не знам как бяха и после слезнахме долу, върнахме се. Но нетактично ли беше, ние с Неделчо се връщаме на Изгрева с раниците, а Балтова стои на вратата и ни чака. Представяте ли си какво стана след това?
към текста >>

14. 93. ТОЛЕРАНТНОСТ КЪМ КАКВО?

И затова останаха така, Паша да работи до края. Напечатанато всичко е нейно, да, нейна работа е. Ние с Паша сме изработили втората година на Общия клас, която я имам още обработена и то беше повече под нейно ръководство. Тук-таме аз не смеех така нали, не исках. Вижте, за една работа не може отведнъж всичко да се каже, за да бъде по-спокойно между мен и нея. Аз държах да си запазиме хармонията в работата. А не да станеме полюси. Щото станеме ли полюси, борбата почва. Затуй така от тактичност съм го правила, но после, когато работихме другата вече годишнина там повече изисквания налагах по отношение разбирането си, нали. А там, в тези съм оставила Паша както каже, щото вярно е, тя имаше повече опит, нали, аз не бих смеяла така да направя. Така свободно както тя го правеше. И така този опит остана така, но Паша много болезнено го преживя. Тя страшно много беше засегната от критиката която й направиха. В.К.: Преди година аз бях се приготвил и исках да й занеса оригинали и преработени нейни беседи и да я питам: Кое от двете е вярно, защото едното няма нищо общо с другото. Но нещо в мене ме спря: „Не е време". Е.А.: Добре, щото вижте, всеки един от нас, който е работил за делото и е бъркал, ще отговаря пред Учителя, пред Невидимия свят, който ръководи това дело. А тези-са наши човешки работи и пак нарушава се правилото нали? Нямаш право да коригираш съученика си. Учителят има право. В.К.: Най-интересно бе, че като се занимавах с различните редакции на Словото на Паша, сънувах
към текста >>

15. 94. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Викам този списък той пак не е за мене, той е пак за Братството. А пък никак не беше удобно това, което тя искаше. Още повече дрехите бяха много лошо поддържани, понеже там още така имаше спорове, да не ходела само едната - Мария, че да ходели двете Мария и Люба, за да ги почистват. Да ви кажа, когато ги взех дрехите, много нещо беше изядено от молци. Още тогава и аз казах, .я когато ни беше под ръка не го запазихме, че сега ще ходим у хората да го проверяваме. Не въобще не беше тактично. По много линии не беше тактично. Но вижте, не влязохме в спор. Така изживя се, изживя се така. В.К.: Много трудно и на нея е било. Борис е в затвора, Братството е разбито. Е.А.: На нея е трудно, знам че трудно е било, но ако беше малко по-искрена да дойде при мене, аз щях да и обясня всичко, защо постъпвам така. В.К.: А интересно, много хора не я обичаха. Е.А.: Не, тя не можа да спечели любовта на приятелите. В.К.: Не я обичаха, изобщо много, много хора не я обичаха. Е.А.: Верно е това. Не знам защо, това е нейно поведение. Нещо е правила, за да бъде така. Не може да бъде. Да е един, двама разбирам. А така масово, както беше? Напоследък агентите на милицията ме питаха за Петър Филипов нещо: „Защо казва не го обичат? Защо не го обичат?" Защото те сега разбрали, че приятелите не го обичат. Има неща, когато човек се поставя над другите, не може да бъде обичан. Виждате ли? Когато ти смяташ, че си по-високо от другите, даже всъщност да си по-високо. Например Борис се държеше с приятелите не
към текста >>

16. 115. РАБОТА С ЕДНО ОКО

с природата, в гората, в полето, защото иначе има опасност да ослепеете". И когато се връща вкъщи, тя имаше много добър брат с когото се разбираха хубаво и той вижда, че тя е паднала в една голяма депресия и затова отива предварително при д-р Гергинов и му казва случая както е и казва, че ще му додаде пари, но го моли да й каже, че това не е верно, за да може тя да си възстанови равновесието. Щото на един 22 годишен човек да кажеш, че ще ослепее, това е страшно нещо. Как толкова нетактичен е бил доктора не знам. Даже да е така, не се казва всичко на човека. Ами то съвсем се обезнадеждава. И той наистина те отиват при Гергинов и той й казал, не се безпокойте, може дълго време да гледате. И наистина Паша след това се запознава с Учителя и тя от 1915 год., е била 22 годишна, когато й казва Гергинов това. От 1915 год. е при Учителя. До 1944 год. тя все пак виждаше. Тя загуби едното си око между 1927 и 1928 год., напълно с едното не виждаше. Само с едното око работеше, да. Спомням си на Рила бяхме на Мусала и Паша ми казва: „Еленке, искам да сляза!" „Защо бе Паша?" „Защото не виждам, в мрак съм, много ми е тежко" „После като слезеш долу нали няма да се промени състоянието ти, как ще слезеш сега? С Учителя сме тука Паша, няма нищо". Нещо така каквото можах да й кажа й казах, за да не се поддаде на това състояние и впоследствие ми каза, че е загубила съвсем едното око. И тя работеше само с едното, защото аз я гледах, когато тя пишеше, тя винаги беше така наведена на дясно, с
към текста >>

17. 117. ОСТАВЕН НА КАРМАТА СИ

стегнат да им каже кой го е пратил, да се знае кой стои зад него. Защото този човек не познава Учителя, бил е някой див и нахален човек, който е готов да прави такива насилия и понеже такива хора могат да нападат. Защото той не беше дошъл на екскурзия, на Изгрева тъй като е бил Учителя. Учителят можеше да си отиде, защото той Го бил с юмруци по главата и то беше дълго време синьо около очите и лицето си. Той имаше деликатна конструкция, пък и не беше млад нали. Намерих, че това е най-нетактичното, което можаха да направят в този случай. И накрая онзи дошъл отново на Изгрева. Побойникът искал извинение. Учителят му казва: „Аз ти прощавам. Но моли се Бога да ти прости, да ти заличи греха, защото си дигнал ръка срещу Него". Та Учителят ги остави да им се разплита
към текста >>

18. 120. РОДОВАТА КАРМА

да добие висше образование и тъй ще стои при тебе, ще я храниш, защото да не казва един ден, и да не те обвинява, че си загубила годините при тебе, и не е получила образование, прати я да учи в университета". Знаех, че нищо няма да му коства. Таксата в университетите беше много малка и можеше той да го направи това. Но той не иска да я пуска да ходи при други, беше ревнив. Когато убиха жена му Лулчев прати един брат да ми каже, да отида да кажа на брат му, че е арестуван. Много нетактично беше от негова страна, но аз отидох, търсих го, но не можах да намеря никъде брат му и когато се връщах вече, настигна ме един агент и ме арестува, и ме заведе в участъка, който е срещу Държавна сигурност. Като влязох там, влизам в една стая и там Невенка Неделчева намерих. И тя арестувана и седнала с очи към стената и агента ми казва: „Виж я как стои, арестувана, как не ще да ни гледа". Рекох: „Кой знае какво сте направили вие, че така момичето стои". Аз веднага взех нейната страна. След малко докараха и Лулчев в същата стая. И пред трима ни с много така силен тон нарочно казаха как е станало убийството. Разказа го един от тия, които ръководеха ареста. Лулчев и Невена заплакаха, аз не заплаках, изслушах това и разбрах как е убита Гела, жената на Лулчев, с тесла от Малина, една от нейните приятелки, с които се сприятели, когато аз вече не ходех при нея. Нещо беше станало у мене и не ходех никак при нея. Един път беше дошла Гела с Малина. Дошла тя при Лулчев заедно с Гела и аз бях там, и
към текста >>

19. 128. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

въпроси. Закъсняхме твърде много. И колко останаха градовете, гдето се събират - Бургас, Айтос и Тополица. Другаде - не. Има и известна опастност и за градината, но по този въпрос не искам да занимаваме никого от София и не го прави въпрос пред когото ида е. Оттук ще си уреждаме работата по-добре без намесата на софиянци. Гообът ще си остане така, ако не ровим много около него. Толкова е скромен и семпъл, че няма да пречи комуто и да е и за в бъдеще, стига и нашите хора да бъдат тактични и да не се събират групово. А и защо ще се събират? Там е тялото на Учителя, но той там ли е? Трябва да се съобразяваме с дадената обстановка и да бъдем повече умни, а не ръководени от фикс идеи, като направата на ограда и др. Много поздрави.
към текста >>

20. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-3

си губи времето. Е.А.: Да. В.К.: Добре. Чета: „Сега по едно време забелязах, че една сестра, която беше учителка и ми беше близка започна да посещава Любомир. Учителят казал на сестрата да се пази, защото планини от страдания ще има. Тя го послуша и навреме се отдели". Коя беше тази? Е.А.: Буча Бехар. В.К.: Леле, леле, ама за всички, които ги познавам всички са ходили при него, хе, хе ... Значи отстрани се навреме. Е.А.: Да, навреме се отстрани. В.К.: Тоя еврейски дух. Е.А.: Практичен. Тактичен. В.К.: Отстрани се значи навреме. Е.А.: Казвам честно и почтено както е било. В.К.: Значи отстрани се навреме. Е.А.: Да. В.К.: Четем: „Любомир беше задържал за себе си само 200 кв.м. и не искаше крепостният акт да бъде на негово име, затова актът беше изваден на един инвалид, който минаваше за наш брат". Кой беше този? Е.А.: Антоний се казваше. В.К.: Какъв беше този Антоний? Е.А.: Едно недъгаво човече беше, с къси крака, даже един път Лулчев го носи на рамо по Витоша като беше в един сняг, че не можеше да се движи. В.К.: И накрая му присвои бараката. Е.А.: Да, накрая му взема мястото. В.К.: И той сега като видя, че е недъгав реши да бъде благодетел, когото изиграха. Е.А.: Не, той Лулчев нищо не направи. В.К.: Като вижда, че е недъгав. Е.А.: Не, че щото е недъгав, но, е няма да се съди. Хайде де сега. В.К.: По-нататък. Е.А.: Имаше нещо за това момиче, Невена Неделчева беше. В.К.: Сега по-нататък: „При един разговор с него той ми каза: „Аз зная, че пущам една змия в пазвата си, но ще го
към текста >>

21. 02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

но твърде добре запазена, г-ца М-вич, живяла дълги години в Европа, като секретарка на едно грамадно българско предприятие във Виена и други градове, се почувства живо засегната от тази дебелащина и тутакси му отговори. -„ Г-не, не ви познавам! Дръжте Вашите предсказания за себе си. Не съм от тия лековерни, които може да смутите с думите си!" И наистина, тя дишаше жизненост, радост, здраве - пълна, красива, засмяна, тя владееше, там където се явеше. Вместо да разбере своята нетактичност, този господин й каза още по-натъртено: „Г-це, малко искам да зная. Длъжен съм, обаче да Ви кажа, че Вие се смеете, но във Вас вътре всичко е разрушено. Вие Ще скитате от град на град, но мир на душата си никъде няма да намерите и най-после ще свършите с катастрофа!" Сянка мина през лицето на госпожицата, която беше вече седнала на мястото си, без да му подаде ръка. Цяла зачервена от яд, тя стана малко виолетова и му каза много сърдите: „Господине, повтарям Ви, не Ви познавам и не Ви позволявам да ми говорите по този начин. Дръжте Вашите предсказания за тия лековерни, които могат да ги приемат. Аз не съм от тия, на които може да се внушава, разберете това. Думите Ви са крайно неуместни". Той стоеше още прав и изглеждаше доста разсърден, а може би и на мен така да се струваше. Но той добави с един тон, който направи всички ни да потръпнем, като че не говореше той, а някой друг. „Г-це, казва се само това, което може още да се измени, да се поправи, туй, което е неизменимо, съдба,
към текста >>

22. 01 - 40. ПОКАНЕН ЗА СЪБОР

ТОМ 10

и без ваше разрешение мога. Аз вече си взех отпуск и утре заминавам" - казал Куртев. И опипал с ръката си в джоба едно малко четириъгълно картонче, на което с почерка на Учителя било написано, че се поканва на събор в гр. Търново. Така че той вече е получил и покана за събора, и отпуск за него Свише, от Оня, който разполага със съдби, събития и времена Когато брат Куртев е трябвало да предприеме нещо, първо добре го обмислял и след това предприемал намисленото. Той бил умен и тактичен и упорито следвал веднъж избраната цел. Сякаш природата го била предопределила за водач. А Учителят го определил за
към текста >>

23. 01 - 70. ДВАТА ПОРТРЕТА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

ТОМ 10

правилен, с добре развити ноздри. Ушите - добре оформени. Мустаци увиснали. Ръце малки, но красиви - израз на неговата голяма справедливост. Духовният образ на Георги Куртев: Този образ бе много интересен. Той изразяваше благородство, търпение и великодушие. Брат Георги Куртев дълго наблюдаваше и проучаваше нещата, преди да реши да предприеме нещо, но след като веднъж проучаването е свършило, той пристъпваше към действие като следваше неотстъпно поставената цел. Брат Куртев бе умен, тактичен и предвидлив. Добър общественик.. Знаеше как да работи с големи групи хора. Той умееше да печели душите, без да проповядва. Неговото влияние бе не толкова в словото му, колкото в личния пример и жертвоготовност. Той не притежаваше голямо образование, но имаше природна интелигентност, която заместваше недостига на образование. Неговият почерк и ръкопис бе много четлив и особено красив - по онези години се изучаваше краснопис и писарите трябваше да го владеят и прилагат. А той ред години беше селски писар и секретар-бирник. Не обичаше многото говорене, не държеше беседи, нито изнасяше сказки, а водеше само назидателни разговори, като на никого не налагаше идейните си убеждения. Оставаше хората свободни. Казваше често: „Който човек е гладен или жаден, сам ще потърси хляба или водата. " Бореше се с трудностите на живота и ги побеждаваше с работа, търпение и постоянство, без да се оплаква. Той винаги бе желан събеседник, защото говореше само за онова, от което отсрещната страна се
към текста >>

24. 09 - 17. ЗАКОНЪТ НА ДАВАНЕТО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

и той извадил и дал сто лева. Учителят го погледнал, от което той разбрал, че е недоволен от постъпката му. Когато си заминал човекът, който е донесъл писмото, Учителят му казал: „От тебе никой не иска. Ти не знаеш на кого трябва да се дава и колко. Има един закон, който гласи: Не давай, преди да ти поискат." Разказал: P. К. Братът си помислил тъй: Щом Учителят дава, то нека и аз да дам, като мислил, че Учителят ще одобри постъпката му, но не излязло така. Братът е постъпил нетактично, като със своето даване, без да се иска от него, той е подценил онова, което вече Учителят е направил. Братът е направил грешка, отчитаме я, за да не я повторим, за да не я допускаме
към текста >>

25. 20. НЕБЕСНИ ГРИЖИ ЗА ЛЮБЕЩИТЕ БОГА

Стефан Тошев

ТОМ 13

ли по това време да видя Четвъртаков? Той ми отговори: „Кажи, че аз съм казал да те пуснат. Четвъртаков, по моя преценка, ще живее още около една седмица." Зографов се върна с него. Прислугата ме заведе при Четвъртаков. Той лежеше сам с стая. Извиних се, че тъй късно идвам, защото съм претрупан с работа, понеже освен моето завеждам и другото мирово съдилище, тъй като титулярът му е болен. Четвъртаков се трогна, че не съм го забравил. Вътрешното ми ръководство ми подсказа, че трябва тактично да подведа с него разговор за евентуалната му близка смърт, да насоча мислите му за живота след смъртта и че всъщност, смърт не съществува. И че за новородените, за чадата Божии, нищо случайно в живота им не се случва и че за тях е казал Исус Христос, че и косъм от главата им няма да падне, без волята на Бога. Че за тях Небето има специално благоволение. Той остана много доволен от разговора, който водихме. Преди да си тръгна му предложих да ми каже какво му се яде, което друг мъчно би могъл да му достави. Той се стесняваше да каже, но аз настоях, и наблегнах, че моите възможности в това отношение са широки. Тогава той каза, че отдавна му се е ядяло кашкавал и шоколад, но не допуска в Свищов да има. Отговорих му, че съм донесъл от град Русе, дето преди да дойда в Свищов бях председател на Районния комитет за „Стопански грижи и обществена предвидливост" (СГОП) първокачествен балкански кашкавал. И че ако в свищовските сладкарници има само един шоколад, на мене ще го дадат. Рано заранта
към текста >>

26. 11. ГЕНА ПАПАЗОВА ИДВА С РОДА СИ

Гена Папазова

ТОМ 13

уточниме, колко деца сте били? Г.П.: Бяхме четири деца, три момичета и едно момче. Те са раждани повече, но са мрели. В.К.: Да, но тия, които останаха живи. Г.П.: Които останаха живи след смъртта на баща ми в 1922 година, през януари 1925 година се помина малката ми сестра, по-малка от мен, при раждане. Голямата ми сестра се помина 1962 година, през март. В.К.: Тя как се казваше? Г.П.: Монка, красавица. Е, красавица беше тя. Аз много търсех неин портрет тука. Представително нещо, а умна, тактична, а търговка. Тя се занимаваше с износ на пулпове. Как организираше всичко това, надарен човек бе, надарен човек. Какво искаш да прави, един по един начин, друг по друг начин, но надарено. В.К.: Да. Г.П.: Малката не можа да се прояви, тя умря веднага при раждането и не можа да се прояви. Брат ми, също така голям умник. Той се казваше Генчо, кръстен е на дядо ми, който е осиновил баща ми. В.К.: Да. Г.П.: Всичко става вече по тази линия и аз съм кръстена на дядо си, Гена. Пак на дядо, вижте какво уважение е било и каква грижа. Защото баща ми пък нямаше майка и баща. Ама то беда бе, как са мрели тези хора, какво са правили, но колко малко са живяли дядото и бабата, на баща ми родителите, и все пак са правили дарения, обществени цели. Те са строителите на манастира в Присово и техните черепи там и досега се пазят. На дядо и на баба. Но аз нямам отношение към тях, защото аз нищо не знам. А баща ми въобще не говореше. Защо избягваше? Защото много болно минало. Много тежко детство е имал той. Но
към текста >>

27. ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

ТОМ 14

излезе. Някои хубаво разсъждават, ако и да са сестри. Те знаят, че в случая косата и брадата не са спуснати за Бога. Сега по плана за 10-те души, които да съветват всеки брат или сестра, които искат да проповядват за Бога. Ще му дадат една задача да излекува един болен. Ако излекува болния добре, от Бога е. Има опасност, от тия десет души, да се не помислят за третейски съд! Трябва всеки да си признае грешката и тогава се поправя иначе трудно е за тия десет души да го убедят. Иска се тактичност. Един брат се отделил с жената на един световен човек, който е идвал на нашите екскурзии, за да я обърне в нашето общество. Мъжът се съблазнява, смущава се, съмнява се в тия им отношения и не идва повече. Всичко, което Бог иска може да направи, но разумни да бъдеме в обноските си. Сега на вас ще дам по една задача за една година. Да видим как ще я изпълните. Ако вие в противоречията не намерите смисъла на живота, вие ще пропаднете. Когато човек разрешава Божията работа трябва да бъде много деликатен, разумен, за да не попадне в противоречие. Вие сте в света и не можете да посветите всичкия си живот само за Бога, но 1/10 от времето си можете да посветите за Бога. 90% е за вашите нужди - прехрана и др. При сегашните условия на еволюцията много души има, които мъчно се повдигат. Вие в провинцията какви нужди имате? Бр. Георги Куртев, Айтос: Охлаждение има един към други. Бр. Панайот Ковачев, Ст. Загора: Необходими са обиколките от Учителя между нас. Бр. Минчо Сотиров, Бургас:
към текста >>

28. 9. КЪМ ВЕЛИКАТА ЦЕЛ

Иван Толев

ТОМ 15

съвременен език, значи: израждат се. Следователно, точилото и ножът - това е една човешка система, измислена, която няма никаква подкрепа в природата и е осъдена в края на фалит. И в живота на славяните има редица доказателства за потвърждение на тая истина. Така, русите, след като повече от 40-50 години заплашваха Англия с дрънканията на своя нож, какво спечелиха? - спечелиха японската война, общоевропейската война и болшевизма. Какво добро им донесе японската война? - „правилното и тактичното отстъпление" на Куропаткина. Какво им донесе всеобщата война? - вземането на Цариград на книга. А знайте ли това на какво прилича? - когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде на заем и ние си запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш". Тоя Цариград е една ябълка на раздор, която създаде най-голямата язва на славянска Русия: тя притежаваше най-обширната част от земята, която някога е била давана на един народ, от когато помни историята. Наместо да използува това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдещо надмощие в света, да стане една от най-силните държави. Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи мидийски цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най-тънката цев и да изчислят, за колко време ще може да се прекара през нея всичката вода на земята. Тия странични въпроси отслабиха Русия морално, и впоследствие
към текста >>

29. 20. СИНАРХИЯТА НА ПРАКТИКА

Иван Толев

ТОМ 15

ще се удивляват, от отличните резултати, които ще се получат, как те не са знаели и не са практикували досега това спасително средство за народно благоденствие и всестранен напредък. Почти същото обяснение трябва да се даде и на хората от противоположния лагер, т.е. на ония наши съмишленици, които желаят да снемат отведнаж небето на земята и затова, нямат търпение да чакат прилагането на синархическата система по еволюционен начин. Грешката, в случая, е едновременно принципиална и тактическа. Развитието на всеки жив организъм върви постепенно, по етапи. Нито човекът, нито животните, нито растенията създават потомство още в детинския си период. Трябва да се поникне, да се възрасти, да се разцъфти и след това да се завърже плод. Същият закон действува и в развитието на обществения организъм: почва се от старата форма и постепенно се върви към новата. Първата бавно се преобразява, за да създаде органите на новата. Скоковете и резките промени са недопустими в природата. Ето защо съвременната конституционно-монархическа форма може дори да изиграе една полезна роля в процеса на преустройството, а именно, като едно звено между старото и новото. Па и учителите на човечеството нееднократно са твърдяли, че отживели времето си форми, които не вредят на новите зародиши, могат да си останат, докато животът наложи своето. След тези някои разяснителни бележки пристъпваме към предмета си: как би могла да се приложи синархията в България при сегашните условия на живота? Според нас, това е
към текста >>

30. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

ТОМ 16

слънцето, че са водили неморален живот и др. Долуподписаните жители на с. Равна единодушно протестираме за тая измислица и клеветнишка лъжа! Ний от толкова години досега сме били предоволни от учителите и с радост очаквахме да се срещнем тях на забава, вечеринка или родителско-учителска среща, за да подсладят с нещо хубаво и смислено еднообразния ни и загрижен живот. Любимите ни деца с трепет и радост отиваха и се връщаха от училище, С насилие не си служат, а с голям труд и тактично преподаване те всякога крепят добрия дух и жажда в децата към учебната им и друга работа. Учителите ни не са само учители в обикновения смисъл на думата „учител", а учители и възпитатели в пълния смисъл на това понятие. Като излагаме горното, най-настоятелно Ви молим, Господине Министре, веднага да ни се възвърнат горепоменатите учители. С почит: 8.Х1.1933 год. с. Равна Препис Акт за напущане длъжност Днес, деветий ноемврий 1933 година, с. Равна, Царибродска околия, се състави настоящият акт в два екземпляра, в уверение на това, че досегашният учител при първоначалното училище Пеню Ганев, съгласно заповед № 4948 от 26 октомврий 1933 гад., издадена от господина Софийския окръжен училищен инспектор, напусна длъжността си. с. Равна, 9 ноемврий 1933 год. Гл. учител: п. П. Ганев Напуснал длъжността си: п. П. Ганев Присъствувал: п. А. Димитров Вярно! при Равненското пър. Училище № 26 с. Равна 25 май 1936 год. Гл. учител: (подпис: П. Ганев) (печат) 4. Акт На деветий ноемврий хиляда деветстотин
към текста >>

31. 1934 година

ТОМ 16

Тошев. Разказах му що се бе току-[що] случило с първото мм дохождане в Кърджали. Той ми каза, че ще предупреди околийския началник, ще предупреди и училищния инспектор. Излязох след това и си дойдох. Мъка изпитваше душата ми и рой мисли се въртяха в съзнанието ми, които съзнателно пропъждах и търсех нещо положително, нещо Божествено, тихо, хубаво, като зората, нещо като чистата вода, като сладкопойната мелодия на пойните птички в ранна утрина пролет. Аз съдех себе си за нетактичното ми постъпване тук, в Кърджали. Що ми трябваше да обяснявам на тая госпожа как съм дошъл по тоя край и че по тоя начин съм попаднал в клопката на хора, които нямат капчица съвест, ни чувство на човещина. Тежко и горко на България, която по едно стечение на обстоятелствата е попаднала в ръце на хора, за които девизът им е личното благо от тая буволица, която [е] учителството в България. Че съм изказал истината, ето, падна в дирята ми някой си Кирков и може би утре ще пристигне телеграма или заповед от Министерството, че се уволнява учителят Пенго Ганев в интереса на службата или завинаги от Българските училища, понеже злословил, или [под] някой знаменател ще ме подведат, за който аз и хабер нямам, нали не съм кандидат на кръчмата или член на някаква сега силна на деня партийна организация. Стреми се, Пеню, денонощно, неуморно, да се самопросвещаваш, да придобиваш светлина, знания, за да си полезен на народа си, а последствията си ще видиш гонение, уволнение, че си неудобен за училищата.
към текста >>

32. 6. Братска учителска среща, състояла се на 13 и 14 август 1945 г. на Изгрева

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

място с надпис: „Тук се поставят изгубени вещи." И за малко време кутията се напълнила с изгубени вещи и кражбите престанали. Изказа се желание да се образуват овощни, цветни и зеленчукови градини в училищния двор или вън от него, с възпитателна цел. Препоръчва се да се създаде методика на Паневритмията. Изтъкна се нуждата да се снеме музиката на Паневритмията на плочи, които да се използуват в училищата. Въпреки нажежената политическа атмосфера в училището и обществото, с голяма тактичност и смелост да се провежда новото в училищната практика. Някои учители изтъкнаха важни свои педагогически опитности: В учебните предмети, дето му е мястото, подчертано се изнасяли идеите на новото учение. Те са започвали в гимназията с песен, основали домашна библиотека за учениците с литература, съдържаща новите идеи: между книгите - беседи от Учителя и окултна литература. Подобни книги се разпространявали между учениците, колегите и обществото. Използували са хиромантията, френологията и физиогномията за запознаване с характера и способностите на учениците, по такъв начин са влизали в по-тясна връзка с учениците, за да им говорят за новото. Един брат-учител е използувал и радиестезията за същата цел. Той през свободните учебни часове е искал от всеки клас да му зададат писмено и анонимно въпроси, които ги интересуват, на които отговарял изчерпателно. Тези часове били най-интересните и най-възторжените, в които учениците са получавали храна, от която се нуждаели. При разговори на
към текста >>

33. 18. Езикът на Зодиака

ГЕОРГИ РАДЕВ

този тип са сериозни, затворени в себе си натури, които не обичат да се бъркат в чужди работи, но още повече не обичат другите да се месят в техните работи. Ако пък обстоятелствата им наложат да се заинтересуват за другите, те правят това или тайно, или по дипломатичен път. Там не им са чужди хитрината и лукавството. Търпеливи, издръжливи и сдържани, действуващи скритом и с голям такт, те постигат накрай своите цели. Техният девиз е „бавно, но сигурно”. Работейки предпазливо и тактично, те рядко се оставят да бъдат изненадани. Не обичат резките промени и революционните похвати. Възгледът им за живота е чисто утилитаристичен — във всичко те дирят практичната полза. Имат здрав разсъдък, макар че мисълта е мудна и мъчноподвижна. Стараят се да проникнат по-дълбоко в нещата и да ги овладеят здраво, с оглед на практичното им приложение. Повърхностните познания им са чужди. Лишени от сантименталност, те рядко се водят по симпатии и антипатии. Чувствата им, обаче, са постоянни - и когато са приятелски и когато са неприязнени; Слабо експанзивни, те не ги изявяват навън. И затова изглеждат студени и равнодушни. Хора на дълга и изпълнителността, с реалистичен поглед за действителността, трезви, самообладани и издръжливи, хитри и дипломатични, те с достойнство могат да заемат известни отговорни постове. Затова измежду типовете, спадащи под Козирога, се срещат добри държавни мъже, висши чиновници, администратори и финансисти, сериозни учени, индустриалци и пр. ВОДОЛЕЙ Слънцето
към текста >>

34. 22. Сфера на Юпитера

ГЕОРГИ РАДЕВ

обикновено силно развито. То е, което определя и чисто положителното, конкретно, практично направление на техния ум, на тяхната склонност към стопанска дейност. Тоя тип люде се интересуват най-вече от производството и обмяната на материални блага, и то в широк мащаб. Благодарение на своя развит, уравновесен ум, на своя вроден усет за материалните ценности и обществената стойност на индивидите, благодарение на своите организационни способности, на своята умереност, тактичност и примирителност, те са в състояние да развият широки и едри предприятия, на всичко, което има отношение към сделките, към практичната, чисто стопанска деятелност, техният ум се ориентира необикновено бързо. Особено лесно схваща общите линии, широките планове в тяхната цялост. Подробностите юпитерианецът предоставя на непосредствените изпълнители, на чиновниците в предприятието. Благодарение на своя лимфатично-сангвиничен темперамент, който му придава от една страна спокойствие, умереност и хладнокръвие, а от друга - експанзивност, общителност, веселие и оптимизъм; благодарение на своята завидна интелигентност, способна да обхване в общи линии всички прояви на обществения живот; благодарение на своята толерантност и покровителствена, бащинска благосклонност, намираща такъв ярък израз в цялата му юпитеровска външност; благодарение на своята превъзходна приспособимост към социалния живот, с всичките му законни институти, към всички режими на „законността и реда”; благодарение на широките
към текста >>

35. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост,
към текста >>

36. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА II.

Влад Пашов

сангвиничен темперамент с изтънчена артистичност и вдъхновение. Повече от планетите във водни знаци правят човека негативен, пасивен, чувствителен, мечтателен, психичен и страстен, боязлив, романтичен, често неподвижен, инертен, дават лимфатичен темперамент с неговите инстинкти, влечения и чувства, с неговата болезненост, развита впечатлителност, често стигаща до медиумизъм. Когато повече от планетите са в земни знаци, роденият е способен, практичен, трудолюбив, икономичен, внимателен, тактичен, търпелив — дава меланхоличен темперамент. Знаците на огъня отговарят на всичко това, което се отнася до идейния свят, до всичко, което ние имаме като качество на духа - знаците навъздуха са умствени, научни. Знаците на водата са пасивни и мечтателни, знаците на земята имат отношение към обективния свят, те са хора на практиката. Всеки знак значи има положителни и отрицателни прояви - Либра ги е резюмирал по следния начин: Между тези две крайни степени има много други преходни. След това общо описание на елементите и знаците ще изложа накратко учението за темпераментите във връзка с 4 елемента, и физиогномичните типове, които четирите елемента ни дават.
към текста >>

37. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА VI.

Влад Пашов

водните знаци. Горното показва, че само Марс в Скорпиона прави изключение от това правило. Той ни дава следната таблица за силата и способността на планетите. Тези две схеми, противоречащи в някои пунктове, всъщност само се допълват. Ето как Либра обяснява екзалтацията на Марс в Козирога и на Луната в Телец, като казва, че в екзалтацията планетата има едно облагородяващо действие. Марс в екзалтация в Козирога ще рече, че огнената природа на Марса е комбинирана тук с аргументиращата, тактична природа на Козирога, затова тук Марс е в екзалтация. Луната в екзалтация в Телеца. Сетивният характер на Луната, копнееща за промени, ще се обогати чрез самоуверения, постоянен и бавен Телец, чрез което ще се достигне до много добро комбиниране на качествата. Преди да завърша с тази глава, ще спомена и за така наречените съвладетели на деканатите - области от по 10° от знака. Древните са имали много деления на зодиака на терми, фази и пр., но засега астролозите си служат главно с деканатите. Всеки знак се разделя на три части от по 10 градуса, наречени деканати. Както казахме, всеки знак си има господар или владетел, а на всеки 10 градуса от знака, този владетел си има съвладетел или помощник, който управлява специално само 10 градуса от знака. Законът, по който се определят съвладетелите, ще го изясня с един пример. Знаците от огнения тригон, запример, имат за владетели: Овен има за владетел Марс, Лъв—Слънцето, а Стрелец—Юпитер. Владетелят на всеки знак сам управлява първите 10 градуса
към текста >>

38. Влад Пашов 5. Духовният образ на Учителя

от най-далечни разстояния. Познава миналото, настоящето и бъдещето, както на света, така и на всеки отделен човек, и знае дълбоките причини, които ги пораждат. Знае тайните на богатството и успеха, но всякога е господар на богатството и никога не е негов роб. Умее да се наслаждава даже и от бедността, и не изпада никога в униние и нищета. Не може да бъде засегнат от нещастия и несгоди, нито може да бъде победен от своите врагове. Когато това се наблюдава в неговия живот, това е само тактически подход към нови победи. Учителят е изпълнен с безгранична Любов към всичко живо - Любовта е среда, в която той живее и от която черпи вечния живот и сили. И понеже Любовта прониква цялото Битие и всички същества, той може да укротява и най-дивите и свирепи зверове. За всички тия окултни възможности на Учителя съм изнесъл много факти и случки из неговия живот, които са събрани под заглавие „Окултната страна от живота на Учителя”. Ще завърша тази бегла скица за духовния образ на Учителя със следната мисъл от него.Той казва: „Някои искат да намерят Христа в мене. Не, Христа ще намерите в неговото учение. Ако искате да знаете кой съм аз, ще ви кажа - аз съм братът на най-малките в Царството Божие. Аз, най-малкият, искам да изпълня Волята Божия, както Бог е заповядал, да осветя Неговото име, както Той ме е осветил. Бог е бил толкова добър към мене, че аз - братът на най-малките - искам да Му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да последвате моя пример. В някои от вас може да
към текста >>

39. 8. ЛУНАТА

Иван Антонов

Луната, т. е. на тялото, на инстинктите, на въображението, впачатлителността, възприемчивостта и задържателността (паметливостта). Когато самият Сатурн е хармоничен, т. е. получава добри аспекти от добротворците, тогава чрез неутралната възприемчива Луна той придава на човека редица добродетелни качества и свойства, работливост, издръжливост, търпеливост, постоянство в мисли, чувства, желания и дела, съсредоточеност, самообладание, организационни дарби, методичност, системност, тактичност, скромност, пестеливост, икономичност, практичност, предвидливост, планомерност, точен усет за условията и възможностите при всяка работа в материалното поле. Колкото по-голяма е хармонията между Луната и Сатурн, толкова пo-големи са благоприятните условия и възможности за ползотворни постижения в полето на материалната култура. Особено големи успехи имат такива люде в разработването на всякакви рудни богатства и мини. Човек с хармония между Луната и Сатурн е всякога верен на думите и обещанията си, спокоен и последователен в разсъжденията и делата си, обмисля винаги свързано, подробно и пълно всичко, взема предвид най-внимателно всички условия, обстоятелства, възможности. За такива люде е казано от народа: „три пъти мери, веднъж режи”. ЛУНАТА в съвпад, опозиция, съвпад в скоби, паралел, квадрат или полуквадрат със САТУРН Едно от най-лошите съчетания, и в най-положителния мъжки или женски хороскоп, е силната дисхармония между Луната и Сатурн. Сатурн има отношение към тъмнината, която
към текста >>

40. 9. МЕРКУРИЙ

Иван Антонов

в зависимост от нейната сила, човешкият ум придобива следните по-важни положителни Сатурнови качества: справедливост, търпеливост, постоянство, умствена работоспособност, вярност и постоянство в идеите, замислите, стремежите, намеренията, настойчивост в осъществяването на идеите и в преследването на целите, критично гледане върху всички неща и явления, проверка на всичко чрез опит, съсредоточеност, дълбоко мислене, положителни схващания и разбирания, последователност, системност, тактичност и ползотворност във всяка дейност. При хармония между Меркурий и Сатурн човешкият ум се отличава със стремеж да се издирват причините на всички явления и на всяко нещо изобщо. При такава хармония изключено е човек да проявява каквито и да е било лекомислие или повърхностност. Мисленето и разсъдителността на такъв човек могат да бъдат бавни, умственото развитие също може да бъде бавно, но мисълта всякога е дълбока, обоснована, сериозна и целесъобразна. В този случай може да се каже, че цялата умствена и практична дейност на човека е основана върху камък, стои на непоклатими основи. Между люде с хармония на Меркурий със Сатурн не може да се срещнат никога Донкихотовци. Ако при хармония между Меркурий и Сатурн най-силният аспект, който получава Меркурий е този със Сатурн, тогава този аспект е ръководещ, той определя главните насоки, стремежи, цели, схващания и разбирания на ума. Главните успехи и постижения на такъв човек ще бъдат на материалното поле, т. е. дейността и придобивките на
към текста >>

41. 4. ДОМОВЕ СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ЗНАЦИ

ТОМ 19

и изнудването стават прийоми на търговията и във висшата съдебна държавна администрация. Знакът Стрелец се отнася към бедрата и седалищната част на човешкия организъм. Десети дом се управлява от знака Козирог. Кардинален, пасивен, земен; Сатурн - управител; Луната - в заточение; Марс - в екзалтация; Юпитер - в падение. Природа: материалистичен, сух, бюрократичен, педантичен, методичен, постоянен, търпелив, изострено чувство към дълг и отговорност. Упоритост, пестеливост, тактичност, бдителност и изострена съобразителност. Астросоциологично значение: политиката, управляващите фактори, висшият бюрократизъм, територията, планините, специално върховете, мините, кариерите, земеделското стопанство, изоставените и пусти места, пустините и едрата собственост. Положителен полюс: строгост, справедливост, изискан дълг и отговорните висши административни и политически фактори. В народа - се изразява в разумна пестеливост на благата, търпение, постоянство, цялостна методичност във всички материални инициативи. Отрицателен полюс: несигурност в политиката, подозрителност у народните маси към държавните фактори, безотговорност към висшата администрация, не методичност, несъгласуваност, неустойчивост във всички държавни и народни инициативи, особено в материалния живот на страната. В човешкия организъм знакът Козирог управлява коленете. Единадесетият дом е свързан със знака Водолей, фиксиран, въздушен; владетели - Уран и Сатурн. Слънцето - в заточение, а Меркурий - в екзалтация.
към текста >>

42. 6. ПЛАНЕТНИ ЦИКЛИ

ТОМ 19

или Луната. В световната астросоциология те играят грамадна роля. Всеки 19 години Слънцето и Луната идват в съвпад в един и същи ден и в един и същи знак. Стр. 129/943 Ние ще предадем схематично планетните цикли, а именно що се касае до трайност на техния цикъл, добре или зле аспектиран и съобразно знака, в който се намират. Слънце - Сатурн Трайност - 1 година. Орбис - 18 дни. Положителен полюс Управляващите среди се ползват с доверие, благодарение на своята политическа тактичност и икономическа съобразителност. Те изчакват събитията с постоянство и търпение. Тези им качества са от естество да стабилизират външния и вътрешен пазар, чрез разумни финансови инициативи. Експлоатацията на мините е рентабилна. Същото е и в областта на селското стопанство. Отрицателен полюс За висшите отговорни фактори настъпват усилни времена; цари напрегнатост и в големите държавни политически работи идват неудачи. Зацарява дух на мнителност и недоверие; нетолерантност, беднотия и безнадежден песимизъм, особено всред ръководните среди. Характеризира се изобщо с финансови пречки, политически неудачи и безизходност. Слънце - Уран Трайност на цикъла- 1 година. Орбис- 15 дни. Положителен полюс: Създават се условия за развитие на авторитарни режими. Времето изобилства с големи и внезапни изненади, изразяващи се в тежки политически кризи, които могат да намерят само временно разрешение. Създава се подем в обществените инициативи чрез прилагането на нови социални методи, но без особена
към текста >>

43. 3. ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗВАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

твърде добре запазена, г-ца М-вич, живяла дълги години в Европа, като секретарка на едно грамадно българско предприятие във Виена и други градове, се почувства живо засегната от тази дебе-лащина и тутакси му отговори: - Господине, не Ви познавам! Дръжте Вашите предсказания за себе си. Не съм от тия лековерни, които може да смутите с думите си! И наистина, тя дишаше жизненост, радост, здраве - пълна, красива, засмяна, тя владееше там, където се явеше. Вместо да разбере своята нетактичност, този господин й каза още по-натъртено: - Госпожице, малко искам да зная. Длъжен съм обаче да Ви кажа, че Вие се смеете, но във Вас вътре всичко е разрушено. Вие ще скитате от град на град, но мир на душата си никъде няма да намерите и най-после ще свършите с катастрофа! Сянка мина през лицето на госпожицата, която беше вече седнала на мястото си, без да му подаде ръка. Цяла зачервена от яд, тя стана малко виолетова и му каза много сърдито: - Господине, повтарям Ви, не Ви познавам и не Ви позволявам да ми говорите по този начин. Дръжте Вашите предсказания за тия лековерни, които могат да ги приемат. Аз не съм от тия, на които може да се внушава, разбере това. Думите Ви са крайно неуместни. Той стоеше още прав и изглеждаше доста разсърден, а може би и на мен така да се струваше. Но той добави с един тон, който направи всички ни да потръпнем, като че не говореше той, а някой друг. - Госпожице, казва се само това, което може още да се измени, да се поправи; туй, което
към текста >>

44. 4. ПРЕДСКАЗАНИЯ

(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)

твърде добре запазена, г-ца М-вич, живяла дълги години в Европа, като секретарка на едно грамадно българско предприятие във Виена и други градове, се почувства живо засегната от тази дебе-лащина и тутакси му отговори: - Господине, не Ви познавам! Дръжте Вашите предсказания за себе си. Не съм от тия лековерни, които може да смутите с думите си! И наистина, тя дишаше жизненост, радост, здраве - пълна, красива, засмяна, тя владееше там, където се явеше. Вместо да разбере своята нетактичност, този господин й каза още по-натъртено: - Госпожице, малко искам да зная. Длъжен съм обаче да Ви кажа, че Вие се смеете, но във Вас вътре всичко е разрушено. Вие ще скитате от град на град, но мир на душата си никъде няма да намерите и най-после ще свършите с катастрофа! Сянка мина през лицето на госпожицата, която беше вече седнала на мястото си, без да му подаде ръка. Цяла зачервена от яд, тя стана малко виолетова и му каза много сърдито: - Господине, повтарям Ви, не Ви познавам и не Ви позволявам да ми говорите по този начин. Дръжте Вашите предсказания за тия лековерни, които могат да ги приемат. Аз не съм от тия, на които може да се внушава, разбере това. Думите Ви са крайно неуместни. Той стоеше още прав и изглеждаше доста разсърден, а може би и на мен така да се струваше. Но той добави с един тон, който направи всички ни да потръпнем, като че не говореше той, а някой друг: - Госпожице, казва се само това, което може още да се измени, да се поправи; туй, което
към текста >>

45. III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.

«Престолонаследникът Княз Борис, който е получил примерно възпитание от своя баща, е една войнишка и надхвърляща възрастта си зряла личност. Той има ясен поглед за военните необходимости. Военните власти в България, пък и аз самият съм преговарял на драго сърце с него. Българският народ не може да намери по-добър владетел.» А в своята книга «Моят живот» знаменитият фелдмаршал фон Хинденбург се произнесе: «Високонадареният Княз Борис със своя жив ум играеше поверената му роля много тактически и твърде скромно, един вид като частен секретар на своя баща през световната война.» По-късно Бенито Мусолини се изказа за него така: «Българският Цар съм срещал няколко пъти и имах възможност да го опозная. Аз много уважавам Цар Бориса, защото е извънредно интелигентен, а главно, той ме плени с това, че е голям познавач на живота. При всяка среща той ме завладяваше все повече с житейския си опит»... В продължение на двадесет и пет години Цар Борис преживя такива съдбоносни дни, каквито никой монарх на света не познава. Но, заобиколен от безпределната народна обич, той с рядка смелост и себеотрицание, с търпение и самообладание, а главно със забележителна мъдрост и прозорливост, съумя да отстрани всички опасности, да превъзмогне всички трудности и да създаде от разстроена и унизена България една образцова държава на ред, мир и всестранен напредък. Цар Борис успя най-после да си спечели ценни приятелства сред чуждите владетели и държавници, за да осъществи тъй силно жадуваното
към текста >>

46. (41) Среща с царя на 8.IV.1939 г., при Евдокия, от 9 и ½ до 11 ч и (...)

нещо туря и изгодата като резултат на една работа. Без изгодата всяка работа му се струва непълна. И нас смята за плиткоуми. - Царят започна да се смее. - Вярно е това. Той нас ни смята за балами... Кьосето иска смяна, а не реконструкция. Представил се като огорчен и отпаднал и искал да разпусне парламента, като неработоспособен. Царят му възразил, че така не може. Тоя парламент е гласувал бюджета и досега е правил малки въртели, които биха могли да се избегнат, ако се работеше по-тактично. Казал му: «Друг е въпросът, ако беше нещо направил тоя парламент. И ако нещо се оцапат, тогава въпросът е друг, но сега трябва да се прояви.» Остана Кьосето да се размисли. Каза ми, че няма кого да тури. Тогава аз му казах да не отваря чувал нов, поне от тая страна нямаше кандидати. Севов го беше съветвал същото. Остана в понеделник да избере един, който да е само честен, да е [...], но да махне тоя Ганю. Казах му, че се работи за бутане и кабинета, Кьосето, че Багрянов е в ръцете на Мушанов. Царят знаеше също това, което беше говорил [...] име на Кьосето, а също, че Търкаланов се е заканвал в «България» на царя и пр. Съгласи [се], че трябва да се закърпи с нов министър, а аз взех ангажимент да се отдръпнат всякакви интерпелации и днес и вчера говорих на Стоил251 , днес - на Недялко Атанасов, а също и на Папазова252. Сега трябва да приема Бастид. Тоя човек не ми харесва. Той сигур носи пари и Стайнов253 се залепи веднага при него. Опасен човек, и той не ме обича. Като му заговорих за
към текста >>

47. (50) Курорт на Рила от 6.VII.1939 г. до 4.Vlll, c.г.

да се избере доброто от лошото. - Да, но кога и как? - каза царят. - Предварително - държавна програма, а после да се търси сгоден случай, без да се провокира. На тая тема говорихме доста. Аз се обещах да кажа на Кьосето чрез Статев349 да престане с провокациите си (вчера, 8.VIII, му казах това, защото Кьосето сам бе му поръчал да дойде). Стойчо, със своето отиване в Лондон, внесе много смущения и в нас, и в другите. Казах му странично да му предаде, че макар това да е една нетактичност, да гледа да я превърне в добро за държавата. - Но как ще се открие камарата? - Има време и дотогава да се мисли, ако не избухне война. - Не се бойте. Нови избори може да станат. Тогава стана дума и за Недев, че е идвал при мене горе на Рила. - Да - казах му, - идва за малко. Той намери, че Недев е малко наивен, защото не послушал съвета му да ангажира Министерския съвет с назначаването на Боев, а сам поел пак риска, и сега много се говорело и за мене и пр. Казах му, че Недев ни най-малко не е наивен, но в някои случаи се прави на такъв, защото не намира за умно [да] спори с глупави хора или за глупави работи, които времето в късо време ще докаже как седят. Той е много привързан и изпълнителен. - Това видях и аз - каза царят. - На него смело може да се облегнете. Той няма да излъже надеждите Ви. При това и Учителят каза, че той е най-почтен и деен. - А, тъй ли каза? - и ме накара да му повторя пак какво е казал Учителят. Казах му да пусне указите за Радков и Боев. - Но аз не исках да
към текста >>

48. (54) Срещи с разни хора

може да разправя, че съм се виждал с неотговорни фактори, когато той самият ги търси. Разправих на царя по-главните точки, на нещо се смеехме, друго той ми разправя за неговите, на Стойчо, обичаи и пози и кога коя поза отговаря на най-лъжливото му състояние... - Ами сега какво да правим с тая покана? Тя е уйдурдисана, но... Казах му да се хвърли мост между Стойчо и Кьосето. Да не се големеят толкова. Моментите са такива, че той не трябва да има неприятели. Кьосето трябва да бъде по-тактичен. Той, Царят, да го извика, Стойчо сега ще слуша, нека си поговорят малко като държавници, а ако Кьосето не ще, да ми прати царят хабер, аз мога го склони, като остане царят да държи едно поведение такова, че Стойчо да го е страх, че ще се разпусне камарата, а Кьосето - че ще има смяна на кабинета; а какво ще си прави, да си знае само той. Царят прие това и каза, че ще вика Кьосето на другия ден, неделя сутрин, а следобед ще върне поканата [чрез] Севов на Стойчо и ще го посъветва да се срещне с Кьосето и [да] уредят въпросите помежду си. Извикахме и Севов и той се съгласи на това. После аз четох рапортите от балканските столици, в които се казваше (Атина), че поради неатакуемостта на Зигфрид щели да насилят България и другите балкански държави да атакуват Германия оттук... От Белград имаше и устни доклади, че сърбите сега се развилнели, че ни разтакат оръжието, че военните държат вече властта, че на игрите германците са били освиркани и са се принудили да напуснат игрите и
към текста >>

49. (59) Среща с Царя на 13.Х.1939 г. от 9 и ½ вечерта до 11 и ½ в двореца [в] София

и че на Бълг[ария] исканията ще се имат предвид. На Антонов дават наставления да разбере какво прави Сарачоглу391 там и с оглед на това да действува, а до това време, за да не стои празен, пращат полковник Бойдев392 да сключи въздухоплавателен пакт за цивилна авиация, както искат русите, само че царят отклонява вместо Бургас, както те искат, за да не стане морска база, да бъде през София. В туй време, докато Бойдев води тия преговори с Деканозов393 (много глупаво и нетактично), той иска да се види и с Молотов, при това си издава спатиите, като казва, че ще чака Сарачоглу, на което Молотов му казва, че няма да туря отношенията на България и Русия в зависимост от Турция и пр... и най-после, след протакания и увъртания, а навярно и шетания на тукашни партизани до руската легация, Деканозов отказва всякаква предварителна работа, докато не се подпише един пакт за ненападение, и едва не изгонил Бойдев, който си тръгнал веднага... (Заприлича ми на онзи разказ от Чехов, гдето един паднал във водата, а те почват да го лекуват за удавено и всеки казва цяр. Той отначало си говори, а като почнаха да го разтриват, да му правят дишане и пр., най-после свършва благополучно. Та, и неговата работа толкова глупава - при такова разположение на русите - тоя резултат. Просто идиотщина!) Решихме: Антонов да пази леглото два-три дни и да се отзове веднага; да се дочака Бойдев, за да се има непосредствени впечатления; да се вика Прасолов от Кьосето и да му се каже
към текста >>

50. 8. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3295, З.VІІ.1930 г., стр. 1

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

часа г-н Сп. Константинов завърши речта си и започна да говори защитникът Хр. Стратев. Моите колеги г-н Савов и г-н Константинов бяха достатъчно изчерпателни и моята задача се опрости до минимум. Какви са въпросите, които се слагат за разглеждане? Преди всичко, има ли кражба и дали обясненията, които двете жени дават пред полицията, са правдоподобни? Малина казва: - Не съм крала. Скъпоценностите ми са дадени от Гела, за да си купя пиано. Ако е имало кражба, може ли това момиче - толкова тактично, според г-н прокурора - да постъпва тъй нетактично? Подсъдимата казва: - Ние не съобщихме за подаръка никому, за да не смутим и предизвикаме г-н Лулчев. Дори и показанията на последния дават да се разбере, че въпреки скъперничеството на жена му, тя е подарила на Малина веднъж ръкавици, други път й дала 500 лв., а г-н Пардов каза с каква готовност Гела се е съгласила да увеличи с 2 хиляди лева цената на пианото. Не забравяйте, че когато се касае въпросът за услуга, и най-големият скъперник може да помогне. Такива случаи има много. Ставал ли е въпрос за осиновяване? - Разбира се. Откъде накъде Гела веднъж във весело настроение е говорила, уж на шега, с мъжа си за някакво осиновяване? „Свидетелката Пенка Касабова също каза в съда, че когато преди 3 месеца била на гости у Тимеви, майката Стойка й говорила за някакво осиновяване. Е, как току-тъй е бил третиран този въпрос и в дома на Лулчеви, и у Тимеви? Господин прокурорът беше така галантен да ни привлече цялата Дирекция на полицията да
към текста >>

51. VII. Обяснителни бележки към Дознанието на Любомир Лулчев и към Последната дума на подсъдимия Любомир Лулчев

получих чрез генерал Стоянов. Същата тази покана и среща аз съм описал в моя роман “Благословение”. Там е описана хронологически тази среща, с изключение на самия край на речта при срещата, в която той ме запита, или по-право ми каза: “Лулчев, аз останах изненадан, че Вие, който минавахте за прононсиран земеделец, сте уволнен от министър Томов. Той Ви представи два пъти за уволнение. Първия път аз върнах неговото искане. Втория път обаче не можах и Ви уволних.” Аз, който бях много нетактичен, му казах направо: “Вие ме уволнихте, но друг пък ме върна.” Защото Стамболийски ме върна, без да го пита. Царят стана много червен. * Обозначението на номерата съвпада с номерата на бележките на съставителя Вергилий Кръстев в раздел VI. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) В тази първа среща, която имах с царя, трая около Два часа и три четвърти, ние създадохме едно отношение, което трая до края на неговия живот. - При първото още срещане аз бях в много лошо настроение. Най-напред трябва да кажа, че бях офицер до 9 юни 1923 г. След тази дата бях уволнен; не само уволнен, но бях и арестуван. Причината за арестуването беше, че на 11-и дойдоха трима души работници при мене. Аз бях тогава в инженерната работилница офицер, като помощиик-начапник и началник на техническите служби. Аз, заедно с полковник Максимов, изработихме и въведохме един правилник, който беше утвърден от държавата със съгласието на Стамболийски. Защото в един труден момент, когато работничеството се вълнуваше и ставаха
към текста >>

52. IX. Светозар Няголов Б. Хороскоп

Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА-ПРОДЪЛЖЕНИЕ 2

общо напред. Сатурн във втори дом, при положителни аспекти дава голямо физическо богатство, но когато е ранен (Сатурн опозиция паралел Слънце) дава по-големи духовни богатства на будните души. физически човек може да е беден, но духовно да е много богат, притежаващ големи капитали, натрупани в минали животи. Сатурн във Водолей, знакът на епохата, дарява родения с любезен и симпатичен характер. Има способност за ясно и смислено изразяване и проникване в деловите отношения. Голяма тактичност, методичност, справедливост и пестеливост да проявява в живота си. Сатурн латитюд Луна говори да пестя и използвам правилно благата, които се отправят към моята душа, и духовните ми условия и постоянно да отправям красиви, чисти мисли и възвишени чувства към братята и сестрите. Сатурн латитюд Уран дава силно влияние на Божествената мъдрост в живота ми и голям подтик за работа с астрологията. Проявявам благородство и хуманност към приятелите, за задоволяване с разположение и щедрост някои техни нужди. Сатурн тригон Хирон - моят учител и вътрешен ръководител трансформира енергиите наСатурн, като ме изпълва с блага и знание да лекувам по-възрастните приятели. Сатурн точен тригон Медиум Цели показва, че кармата ми и финасиите ми се ръководят от свърхсъзнанието ми, което следи всяка моя стъпка и ме ръководи отблизо. Учителят ми каза, че съм осигурен от Бялото Братство. Тези два тригона на Сатурн: с Медиум Цели и с Хирон, са много важни за правилното ми духовно развитие. Сатурн ретрограден
към текста >>

53. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

бъдещето. Както и да е, ще чакам твоя отговор и ще постъпя според него. Мисля, няма да го забавиш. Бъди здрава. Всичко най-хубаво ти пожелавам от все сърце. Бъди будна. Много поздрави от Бати ти. С. Б. Л. н. П. Ж.** Ще прощаваш, че ти пиша така набързо (а в същност полека), понеже ми се спи и съм жеден, та на всеки ред като че ли съм готов да заспя и се събуждам наново. Много пожелания да не срещнеш мъчнотии в преписването - това от нашите за „вашите”. Баща ти как е? Вярвам, ти се държиш тактично и не го дразниш. Знай, че старите хора са изпитали много разочарования в материалното и заради това за малко почит и внимание те би се радвали като за придобити милиони - тъй че имай това предвид. Ако го пък и ти, извинявай за излишното напомняние. Много приети. Р.S. Ако искаш пък, може да ти пратя ръкописа да го прочетеш и препишеш, та от него да го печатаме. Пиши ми как искаш, и ще направя. Ръкописът съдържа следните подзаглавия***: 1) Няколко необходими думи 2) Обширността на въпроса 3) Значение на вътрешния мир при въздействието 4) Динамически взаимоотношения 5) Среди и индекси на пречупване 6) Реактивни идеи 7) Доминиращи идеи 8) Значение на създадените отношения 9) Съвпад на човешката дейност с природните закони 10) Нещастието на днешния свят 11) Новото възпитание и въздействие 12) Вечно преодоляващето начало 13) Съществени реформи 14) Идейният хаос в позитивните науки 15) Необходим синтез. Р. S. Моля да ти ангажирам 500 м кв. място х 25 лв. Пиши.
към текста >>

54. 14. НАЙ–БЛАГОПРИЯТНИТЕ ДУХОВНИ УСЛОВИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ

ТОМ 22

са бомбардирани много селища в планината, като Своге и други . Учителят нарежда на Списаревски да атакува самолета на главнокомандващият американските въздушни сили и той прави таран. При завързалия се въздушен бой самолетът на командира е свален, а той е пленен и дава показания за преживяното от него. Командирът обяснява, че по време на полета пред него застава едно светло същество, което му нарежда да пуснат бомбите над Стара планина. Той изпълнява тази заповед. Военните проявяват тактичност и освобождават пленения генерал, като му дават възможност да си отиде в Италия през неутрална Турция. Там той заема ръководната си длъжност и издава заповед повече България да не се бомбардира без специално негово нареждане. Тревогата преминава, самолетите си отиват и следобед с повече от 100 братя и сестри от София и Изгрева Учителят пристига в Мърчаево. Понеже домът на брат Симеон Костов, който го поканва, е в в средата на селото, срещу кръчмата, Учителят решава да отиде в дома на Темелко Стефанов, който е най-подходящ за неговото пребиваване. *Виж « Изгревът» том XX стр. 995-1010. **Виж« Изгревът» том І стр. 304; том III стр 173-174; том IV стр. 618-621, ***Виж « Изгревът» том VII стр. 234-239. **** Виж « Изгревът» том VII стр. 236-237 ***** Виж « Изгревът» том XVI стр. 59-60. ******Виж« Изгревът» том IX стр. 44-45, 388-389.N150. ******* Виж « Изгревът» том IX стр. 78-81. ********Виж« Изгревът» том І стр. 79-80. ********* Виж « Изгревът» том XX стр, 856, 986 т. 583. ********** Виж «
към текста >>

55. 41.Гавраил Велев Величков ( Галилей )

ТОМ 22

строго и му казва: „Аз ще ви спестя едно ходене, останете тука, защото съществата ще дойдат утре тук. Съблечете се, оставете ските и елате утре в клас. Съществата ще бъдат тук." Тримата остават на Изгрева и отиват на беседа. На следващия ден, понеделник, на Рила се разразява голяма снежна буря, при която нашите приятели сигурно са щели да загинат. Така Учителят ги избавя от смъртна опасност. По едно време Гавраил харесва една сестра и се опитва да се приближи до нея, но тя тактично се отдалечава, След известно време тя се приближава до него, а той се отдръпва. Това разминаване се повтаря няколко пъти. Галилей отива при Учителя и му разказва това свое преживяване. Учителят му казва, че няма връзка с тази душа и той е свободен вътрешно. „Аз съм този, който влизам ту в тебе, ту в нея." Значи, любовта, връзките, привличането между душите се дължи на присъствието на Бога в хората. Докато Бог е в тях, те проявяват любовта според степента на своето развитие. Не виждат недъзите и погрешките си и се обичат. Така, чрез любовта, Бог примирява и най-големите врагове. Щом Бог излезе от нас, и любовта ни напуска и ние мислим, че сме се излъгали в любовта си. През пролетта на 1941 г. Галилей е мобилизиран и облечен във военна униформа, отива при Учителя. Учителят му казва „Ти сега ще пътуваш с германските ешалони към Турция. Те дойдоха тук, душите им да се поклонят на Господа, който сега е в България, макар и по този брутален начин. Ще дойдат и англичаните, американците и
към текста >>

56. I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

иска всеки да развие милосердието до степен на самопожертвува- не, като го приложи към бедни, към болни, към близки, към животни. Само така приложено, милосердието ще развие у човека истинско благородно сърце. 9. Той иска - и то се прилага, с малко изключение: абсолютно въздържание от алкохол, тютюн и месо. Тези пък, които не могат да се откажат, той ги оставя свободни, разумът им да диктува. Тук е мястото да се спомни някоя дума за вегетарианството и постенето, които се прилагат нетактично от някои наши братя и сестри и с това се даде повод да се пише и злослови от някои лица по адрес на г-н Дънова и цялото братство. Че вегетарианството не е сантиментализъм, сектантство и пр., както някои си го представляват, а е системно усъвършенствуване на организма за издръжливост, веселост и пр., това само толстоистът, теософът и окултистът могат да докажат. След време обаче и много хора ще го разберат. За теософа и окултиста обаче не важи само здравословната страна (закрепване на организма) и етическата (да се не убиват животните). Те знаят, че с неупотреблението на тютюна, алкохола и месото, дава се възможност да се пречистят и развият и другите невидими тела на човека. Това за обикновените хора и за самите толстоисти може да е смътно; но за теософа и окултиста това е закон, а за издигнатия ясновидец - факт. Постенето пък, което е закон в много религии, а и в православието, е една здравословна мярка, за да си отпочине тялото и умът. Даже православната църква допуща в първата и
към текста >>

57. 7.2 Молба от д-р Иван Жеков до министър-председателя от декември 1946 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

съвременен език, значи: израждат се. Следователно точилото и ножът - това е една човешка система, измислена, която няма никаква подкрепа в природата и е осъдена в края на фалит. И в живота на славяните има редица доказателства за потвърждение на тая истина. Така, русите, след като повече от 40-50 години заплашваха Англия с дрънкането на своя нож, какво спечелиха?... Спечелиха Японската война, Общоевропейската война и болшевизма. Какво добро им донесе Японската война?... «Правилното и тактичното отстъпление» на Куропаткина. Какво им донесе всеобщата война? - Вземането на Цариград - на книга. А знаете ли това на какво прилича?... - Когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде назаем... И ние си запишем тия крини на кредита си: «Цариград е наш»... Тоя Цариград е една ябълка на раздор, която създаде най-голямата язва на славянска РУСИЯ. Тя притежаваше най-обширната част от Земята, която някога е била давана на един народ, откогато помни историята. Наместо да използува това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдещо надмощие в света, да стане една от най-силните държави. Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи мидийски цар - Левпул, който накарал своите учени да пробият най-тънката цев и да изчислят за колко време ще може да се прокара през нея всичката вода на земята. Тия странични въпроси отслабиха Русия морално и впоследствие
към текста >>

58. В. БЛАГОДАРСТВЕНИ ПИСМА ДО Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ОТ ИЗЛЕКУВАНИ БОЛНИ

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

София София, 27 юний 1949 г. До Д-р Иван Жеков Драги Докторе, Отдавна исках да ти се обадя и писмено да ти изявя моята голяма признателност и благодарност за грижите, които положи по моето излекуване от захарната болест. Това аз съм ти и лично засвидетелствувал неведнъж, но исках в твоята скромна архива да остане един спомен - благодарствено писмо по моето излекуване. Това го правя още повече и за това, че не бих можал да изявя моята благодарност чрез пресата, намирайки го за нетактично и много рекламно, обстоятелството, което аз искам да не се смята, че е такова. И тъй, Драги Докторе, след като ми излекувахте само чрез няколко намазвания миналата година една нанесена на дясната ми ръка дълбока рана от самонараняване, падайки в един дълбок вир, аз замолих да положите грижи и за моя стар диабет, който лекувах в продължение на 2-3 години посредством общопознати лечебни средства и диети в медицината, които допреди да почна да ползувам билките, които ми давахте, нямах съществен резултат. След като, обаче, на два или три пъти получих билки от теб, които аз пих съгласно предписанията ти, в продължение на няколко месеца, след направената анализа на кръвта и урината ми, се констатира, за голяма моя приятна изненада, че захарта в кръвта ми бе спаднала на нормално, тъй и в урината - нито следа от захар. Аз изказвам, както казах по-горе, писмено благодарността си, още повече, че след като вече бях напълно здрав при желанието ми дати се реванширам и възнаградя за голямата услуга,
към текста >>

59. 6.1. Д- р Алберт Лимери к Лонг (04.12.1832-28.07.1901 )

ТОМ 24

шуменска възрожденска интелигенция и започва да ги кани в дома си. Две години по-късно, на 17 септември 1859 година, д-р Лонг е назначен на работа в Търново, където започва своята духовна и просветна дейност. Началото на редовните неделни събрания се поставя на 14 декември 1859 година. Това е датата, която приемаме да се свързва с началото на присъствието на Методистката епископална църква в духовния живот на българското общество. Д-р Лонг е едър човек, но с тих и дълбок глас, тактичен и приятен събеседник. Не само българското население, но и турците обичали с удоволствие да разговарят с него и да го слушат. Той бил магнетична натура и имал успех в своята духовно-просветителска дейност. Слушателите му постоянно се увеличавали. Обаче, това обстоятелство, повдига съпротивата на гръцкото православно духовенство. Същевременно римо-католическата пропаганда полага не малко усилия да привлече българите в Унията, с условието да се признае папата за глава на църквата. В тези години на борба на българския народ срещу гръцкия патриарх за църковна независимост, д-р Лонг ясно заявява: "Аз не желая да правя протестанти. С моята просветителска работа искам да заинтересувам гражданите от Божието слово и те да започнат да прилагат в живота си Христовите принципи на правда и истина." На въпроса, защо полага толкова труд, той отговаря: "Аз работя за бъдещето." Междувременно, през 1860 г., д-р Лонг среща първия български евангелист и библейски книгопродавец Гаврил Илиев, който от 1852
към текста >>

60. 4.3.8. Кой и какъв трябва да е българския представител в Америка

ТОМ 24

притежаваме сума хора за представители за в латинските, славянските и немските, но твърде малцина за англосаксонските сили, които днес играят - и утре ще играят - най-важната в света роля. Да, най-важната. Ако нашите държавни ръководители не съзнават това, те са набедени държавници, както бяха и техните катастрофални предшественици. Все-таки, за нашия представител в Америка, освен необходимите за всеки дипломат качества: обширни знания, държавническа предвидливост, уравновесен ум, тактични обноски и вежливо достолепие, - на българина, който ще представлява сполучно нас и нашите интереси в Америка, трябват още други две: Първо, той трябва да владее добре английски език. Англичаните слабо, а американците още по-слабо учат чужди езици. Често дори самите държавни глави и министри не знаят, нито искат да знаят, чужди езици. Френският, който по нас се още смята за дипломатически език, тук едва ли има по-голямо значение от испански или руски. Министър в Уашингтон, който не знае английски, ще бъде принуден да предава и приема дори и тайните си чрез трети лица; и ще бъде постоянен другар и жертва на гавази и фалирали по разните посолства служащи. Грешка непростима ще бъде да се назначи човек, който не знае добре английски. Второ, той трябва да разбира и да симпатизира с англосаксонската психика, или (вие го казвате сега) "манталитет". Не само интимност, но и същинско разбирателство е невъзможно без това. За пример. Вчера, 22 февруарий, беше рожденият ден на Джордж Уашингтон,
към текста >>

61. 3. Небесни грижи за любещите Бога

ТОМ 24

пуснат ли по това време да видя Четвертаков? Той ми отговори: Кажи, че аз съм казал да те пуснат Четвъртаков, по моя преценка ще живее още около една седмица. Зографов се върна с него. Прислугата ме заведе при Четвъртаков. Той лежеше сам в стая. Извиних се, че тъй късно идвам, защото съм претрупан с работа, понеже освен моето, завеждам и другото мирово съдилище, тъй като титуляра му е болен. Четвъртаков се трогна, че не съм го забравил. Вътрешното ми ръководство ми подсказа, че трябва тактично да поведа с него разговор за евентуалната му близка смърт, да насоча мислите му за живота след смъртта и че всъщност смърт не съществува. И че за новородените, за чадата Божии, нищо случайно в живота им не се случва и че за тях е казал Исус Христос, че и косъм от главата им няма да падне, без волята на Бога. Че за тях Небето има специално благоволение. Той остана много доволен от разговора, който водихме. Преди да си тръгна му предложих да ми каже какво му се яде, което друг мъчно би могъл да му достави. Той се стесняваше да каже, но аз настоях, и наблегнах, че моите възможности в това отношение са широки. Тогава той каза, че отдавна му се е ядяло кашкавал и шоколад, но не допуска в Свищов да има. Отговорих му че съм донесъл от гр. Русе, дето преди да дойда в Свищов, бях председател на Районния комитет на "Стопански грижи и обществена предвидливост" /СГОП/, първокачествен балкански кашкавал. И че ако в Свищовските сладкарници има само един шоколад на мене ще го дадат. Рано заранта отидох
към текста >>

62. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

адресирано чрез Главния началник в Лозенград до Главната квартира в Стара Загора, с доклад, че Бунар Хисар е зает на 12-того вечерта, че се води бой на 13 същия с пълен успех за нас и положението запазено, но е необходима подкрепа - силите на дружината са вече изчерпани за една възможна и вероятна нова операция от наново засилен противник!... В тия очаквания, дружинният командир като че си размишляваше и искаше да си даде един ясен отчет за извършеното до сега: на какви тактически или и даже стратегически принципи почиваше решението му, да приеме един бой срещу така превъзходен и числено и технически противник! Отговорът е един: На никакви!... А как биде приет тоя бой и защо?... Дали за да се изпълни дадената категорична заповед от Главната квартира, в един дух на единомислие и изчерпателност, че трябва да се спре противника и само през труповете на дружината да може да продължи пътя си на настъплението към Лозенград... А можеше ли да се достигне тоя резултат? - Можеше. Командирът на дружината имаше безгранично доверие към своите подчинени офицери и войници, пълна вяра в тяхната боеспособност и готовност за доброволна жертва пред общото благо, в пътя за реализиране племенния български идеал, към пътя на свободата. И те, подчинените имаха тоже пълна вяра в своя водач, че не ще ги хвърля безполезно в унищожителния огън на вековния угнетител, в ударите на петвековния бич на българското племе... И резултата доказа, че взаимното доверие, послушанието и водачеството,
към текста >>

63. 2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)

Минчо Сотиров

вече на 2-а дружина от Бдинския полк, на к. 1248 и 3-а дружина от Ломци, на Червената стена. Още в 11/2 часа преди пладне противника предприе атака срещу дружината на к. 1248, но биде отблъснат, прогонен със загуби от огъня на охранителните войници. В 3 часа и 20 минути тоже сутринта, атакува 3-а дружина - Ломци, но и оттук отбит със загуби за него големи. На разсъмване цялата неприятелска артилерия откри барабанен огън по горните две дружини - заеманите от тях важни тактически пунктове на полковите участъци. До 8 часа и 45 минути всички окопи, ходове за съобщения, скривалища, са разрушени. Бойците няма къде да се укрият, а нашата артилерия, безучастна зрителка на тия ужаси и разрушения, морални и технически мълчи!... Молби се отправят постоянно и се иска нейното съдействие, но тя все си продължава да мълчи! Това нейно бездействие правеше печално и скръбно въздействие на героите Бдинци и Ломци..., но техния борчески дух бе несломяем, но не и непоклатим. Като че пехотата имаше за задача да се бори сама със съвременната техника и да опита своята пехотна мощ!... В 91/2 часа сутринта командира на полка и командира на 2-а дружина подполковник П. Кр. стоят в един ход за съобщение, на южния скат на масива кота 1248, водещ от "Наблюдателната висота" пред самата к. 1248 и за към предната линия окопи и наблюдават как противника се приготовлява да атакува 3-а дружина Ломци на Червената стена... Всичките приготовления на противника се виждаха много ясно от местостоянието
към текста >>

64. 2.1. В ПОХОД

Кула с II, III, IV дружина и спомагателните си части, a l-a дружина бе още в с. Брегово, където бе изпратена по-рано. От другия ден още - 21 септемврий се започнаха усилени строеви занятия и бойно обучение, а заедно с това и укрепяване на гр. Кула. За целта се дадоха на всяка дружина добре определени сектори, в които се почна работа. Всички щабофицери, под ръководството на командира на бригадата, в няколко дни обиколиха самата граница за изучаване местността, посредством решаване на тактически задачи, а същевременно и за събиране сведения за сърбите, които явно, с населението, укрепяваха границите си. Нашата граница се пазеше от опълченци, сменили вече пограничната рота. Оттук се изпратиха и тайни съгледвачи през границата. Навсякъде денонощно кипеше работа, която между другото даде своите резултати, изразени в готовите вече няколко линии окопи, добре маскирани и то само за едно кратко време - от 21 до 28 септемврий. Неизвестността измъчваше, но ясно бе, че войната скоро ще избухне. На 29 септемврий II дружина се изпрати в с. Големаново, a l-a дружина от Брегово се премести в с. Бойница. Другите части от полка останаха вгр. Кула. На 30 септемврий на II дружина се даде участък за охранение западно от Големаново, но току що бе го заела, получи се заповед да го предаде на III дружина, пристигнала вече от гр. Кула, а тя да се върне обратно в града. Тази заповед бе изпълнена и II дружина късно през нощта пристигна в Кула, като се разположи на квартири пак в западния му край. В
към текста >>

65. 2. ПОСЛЕДЕН, НЕЗАБРАВИМ И ВЕЧЕН!

Тодор Божков

Глава 6. Разкриване на реалността

знае, че Стефан Белев е болен и то много тежко. Една от сестрите ми каза, че тя ходи при Него и ще му каже това и веднага бързо, тичешком се озова в стаята при Учителя. Аз чух обаче как Учителят недоволно и сърдито я посрещна и й каза да се върне, защото не приема никого. Тя обаче беше малко особена, не се подчини и почна да обяснява, че аз съм я изпратил и обясняваше за какво съм я пратил и своята настойчивост оправдаваше с моя някаква поръчка, нещо съвсем неверно, неуместно и нетактично от нейна страна. Учителят на няколко пъти каза: "Аз вече никого не приемам! Аз вече никого не лекувам, идете си, оставете ме!" Тя обаче пак настояваше, че е пратена от мен, че случаят е важен и пр., което разбира се беше съвсем нетактично, не беше вярно, защото аз не бях я пратил да тревожи Учителя и да спори с Него, а само леко, деликатно и без излишни обяснения да каже, че Стефан Белев е болен. От всичко станало аз бях смутен, измъчен и огорчен, и недоволен от обстоятелството, че съм станал причина да измъчвам Учителят в един такъв тежък за Него момент. Бях като вцепенен, неподвижен, съкрушен и не знаех как да изляза от това положение. След малко, за моя голяма изненада аз видях Учителят, че излезе на тераската горе над стълбата пред вратата, обърна се с лице към мене и се подпираше леко за перилото. Аз бях смаян, объркан, бях в недоумение от всичко станало. Картината пред мене беше наистина неописуема! Пред мен стоеше не човек, а Самия Бог. Той горе, а аз долу! Блед, слаб, красив, с
към текста >>

66. 2. Един пасаж от Словото на Учителя

ТОМ 28

се приближи до нашето виждане. Ние сме жители на Земята, стъпили сме здраво на нейния корав гръб, физическият свят лежи , конкретен, познаваем, как бихме могли да си представим “Божествения свят". Странно, кога това понятие е слязло на земята, кой голям приятел на човека го е свалил, за да го противопостави на другия, противоположния, материалния в който човек живееше, бореше се, страдаше. Какво собствено представлява този свят, чиято превъзходна степен влезе в говоримата реч като синтактична особеност, едно прилагателно, което получи право на съществувание. Случайно ли става достояние на човека, за да подари на човека импулса да върви напред, а на поетите криле да съчиняват своите песни? Стремежите и идеалите получават своята динамичност и образност. Когато кажем: Божествено, ние подразбираме най-хубавото, най-висшето, най-съвършеното. Тогава някак си малко окрилени ние се връщаме от тая кратка разходка, за да се вслушаме в сказанието на един поет на новото, който преди две хиляди години има смелостта да каже: “Нито око е видяло, нито ухо е чуло, онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят." На нас, обаче, и това сякаш не ни стига, защото, какво бихме могли да направим с нашите сетива, в един физически свят, където не познаваме дори всичките елементи и всичките тайни на земята. Следват думите на Учителя: “В Божествения свят няма две науки. Там съществува една наука. Понятието светска и духовна не съществуват.” Всичко звучи ясно, разбрано, за да разкрие един свят
към текста >>

67. 10. Дискусия

Глава 6. Разкриване на реалността

ТОМ 28

на един народ като сбор от синтактични правила не е случайно явление. Всяка буква и всеки знак има своето място в особеностите на езика. Да се отнеме една буква, или да се притури друга не е нещо обикновено откъснато от духовния облик на вътрешния, духовния живот на дадена нация. Прекрояването на правописните форми е процес, който остава дълбоки отпечатъци в съзнанието на народа. Езиковедците много трябва да мислят, когато въвеждат нови правила и форми. Нищо сякаш в духовния и културен живот на народите не е толкова важно, съдбоносно дори, както измененията, които се правят с езика, въвеждат се в официалната писмовна и говорима реч. Само хора с голяма вътрешна култура и с дълбоко езиково разбиране, познаващи добре духовната структура на своя народ, могат да си позволят известни реформи. Ние нямаме намерение да се впуснем в дълъг езиков спор с езиковедците. И ако започваме със измененията, които се правят с езика, то е само за това, защото думата, която влиза в нашата тема в последната езикова форма е била безпощадно окастрена, снижена, развенчана. Всеки знае вътрешната и външната подбуда на парадната страна на въпроса. У нас се направиха редица реформи в правописа на езика, той бе безпощадно окастрен, изхвърлиха се букви като ненужни, които отежнявали езика, по-право правописа, по-точно казано опитаха се да отнемат възможността да се мисли, когато се пише и по такъв начин да помогнат на всички, които щяха да си служат с тая реч да не правят грешки. Целеше се да
към текста >>

68. 24. Една тема Той не обичаше...

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

лъжа" -разбира се за това не питат никого и на своя глава я пущат в ход. Защото “бяла или черна" тя си остава лъжа. Решено и сторено. И дословно казват следното: “Приятели, не ни отказвайте до Чам Кория, ще водим един болен човек”. А вижте, това е вече друго и сполучват - колата ще бъде готова на уреченото време и място, бъдете спокойни - голяма кола “Фият” за шест места, отговарят тези от автомобилният транспорт. Приготовленията започват. Най-важният въпрос е решен умело и тактично. Учениците са доволни. Болен човек, разбира се не Той е болен, а Стоян, Драган. Иван, някой от пътуващите. Нищо и никога не можеше да се скрие пред Него. Не ги пита и разпитва, как са постигнали целта, но някой от тези приятели разказва на Учителя, как са надхитрили транспорта, прескочили наредбата с нещо съвсем невинно. И неочакваното се случи. Учителя казва просто; Не тръгвам. Върху една лъжа не стъпвам”. Екскурзията този път е на проваляне. Всички мълчат и хапят езика. Да, нима те не знаят, че Той презира лъжата в каквато и да е форма и в каквато и да е големина - тя е все една във всичките й форми. Как не взеха предвид това положение, дали никога не бяха чули от Него за лъжата? Разбира се, че не само веднаж, но изглежда, че всичко чуто до сега не е било достатъчно, за да се откажат един път за винаги от старото изкуство да си служат с тая отдавна вече дискредитирана монета. А в случая да се откажат дори и от една екскурзия до Мусала на такава цена. Да, идеята този път щеше да бъде
към текста >>

69. 18. Пророчества и ясновидци. 18.1. Нямаше ги образите от Словото на Учителя Дънов

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

когато отивах при тях, аз имах написани 10-15 въпроса, които ги повдигах пред тех, казвах моето мнение и исках те какво ще кажат по този въпрос. Обикновено Мария казваше своето мнение, Борис също, но накрая се оказваше, че това, което те казваха, изобщо не беше верно. Не че не беше верно, но това беше верно за една друга епоха, но не и за тази епоха в която живеехме тогава. Моето присъствие за тех беше интересно. От друга страна, когато аз говорех, исках да разглеждаме тактически и стратегически въпроси по отношение бъдещето на Делото на Учителя. Аз бях точен и категоричен, че Школата е дадена по времето на Учителя и в тази форма, която е била, няма да се върне тази форма. И освен това никое общество, държава и човек не може да възприеме онази форма, която е била по времето на Учителя. А защо не може да я възприеме? Ами защото последователите на Учителя не са били образци, и те като гледаха т.н. дъновисти, съдеха, че те са продукт на Учението на Петър Дънов. А това не беше така. Това не беше така, и това беше най-голямата беда за българите, и най-големата заблуда за българите! Българите се заблудиха по тези не образци, а за мен бяха
към текста >>

70. 12. „Последен, незабравим и вечен

Тодор Божков

ТОМ 31

знае, че Стефан Белев е болен и то много тежко. Една от сестрите ми каза, че тя ходи при Него и ще Му каже това и веднага бързо, тичешком се отзова в стаята при Учителя. Аз чух, обаче как Учителя недоволно и сърдито я посрещна и й каза да се върне, защото не приема никого. Тя, обаче беше малко особена, не се подчини и почна да обяснява, че аз съм я пратил и обясняваше за какво съм я пратил и своята настойчивост оправдаваше с моя некаква поръчка, нещо съвсем неверно, неуместно и нетактично от нейна страна. Учителят на няколко пъти каза: „Аз вече никого не приемам! Аз вече никого не лекувам, идете си, оставете ме!" Тя, обаче пак настояваше, че е пратена от мен, че случая е важен и пр., което разбира се беше съвсем нетактично, не беше верно, защото аз не бех я пратил да тревожи Учителя и да спори с Него, а само леко деликатно и без излишни обяснения да каже, че Стефан Белев е болен. От всичко станало, аз бях смутен, измъчен и огорчен и недоволен от обстоятелството, че съм станал причина да измъчвам и огорчавам Учителя в един такъв тежък за Него момент. Бех като вцепенен, неподвижен, съкрушен и не знаех как да излеза от това положение. След малко, за моя голяма изненада аз видях Учителя, че излезе на терасата горе над стълбата пред вратата, обърна се с лице към мене и се подпираше леко за перилото. Аз бех смаян, объркан, бех в недоумение от всичко станало. Картината пред мен беше наистина неописуема! Пред мен стоеше не човек, а самия Бог - Той горе, а аз долу! Бляд, слаб,
към текста >>

71. 250. Как работят двете ложи - Бялата и черната?

ТОМ 34

ДВЕТЕ ЛОЖИ - БЯЛАТА И ЧЕРНАТА? В.К.: Вижте сега, тия какво пишат. Влизат в една много голяма клопка, защото правят много тактически и стратегически грешки. Л.Т.: А-а, грешки големи. В.К.: И попаднаха в много грешки. Първо. Те ги подкупиха, да Ви кажа, от чужбина те ги подкупиха. Купиха им с долари хартия. И от първите издания михайловистите почнаха да си пускат статии. Второ. Подкупиха певците, като ги изпратиха в Лондон. Михайловистите ги финансират, нали, и те ги подкупиха. Трето. Тези вече, в едно от последните издания на вестник „Братство”, поместват статия за източния окултизъм, за йоги, че не знам за кой си, че не знам за кой и Учителят Го няма никъде. Те вече се предават и продават. За какво се продават? За слава, за пари, за други неща. И те ще си ги платят. Оставете ги. Аз съм ги предупредил, че това е груба грешка, че Словото на Учителя и Школата са нещо съвсем друго и различно, но те са свободни да си направят опита и Вие не се хващайте. Те всички са в момента хванати и завързани, и правят бели. И в този текст, който Вие ми дадохте за Учителя, Учителят споменава и нещо друго, казва: „Учителите на Черната ложа използват светлината от Словото и от песните за свои лични цели.” И (Вие, там михайловистите, нали знаете кои са михайловистите - на Михаил Иванов) точно прави това: взима песните на Учителя, играят Паневритмия, създават магнетично поле, взимат сила, нали, от Школата, хранят се с нея и той си прави негови неща. И това е един много голям трап за препъване
към текста >>

72. 1.4.3. Извадки от дневника на Стефан Ст. Гидиков от град Сливен: автобиография (ръкопис, частен архив).

е ползвал с уважението на българското население и българските революционери. Казваха ми, че Левски когато е дохождал в Сливен се е срещал с дядо ми. Дядо много мразеше старите чорбаджии, които наричаше „турско ухо”. Мнозина българи той е отървал от бесилката и от затвора. През „страшното” (в навечерието на Руско-турската война) той е бил затворен и заточен с по-видните граждани в Анадол, гр. Боло или Воло. Между характерните черти на дядо ми са неговата безстрашливост, великодушие и тактичност - умение да се владее и държи пред разни хора. Дядо беше извънредно скромен и май саможив. Разправят, че са го венчали нощно време в черква, понеже се е срамувал пред множество. Тая свенливост той я предаде на цялото си потомство. Не обичаше да се шуми наоколо му и да го хвалят. Животът беше го научил да бъде строг и суров, но под видната вънкашна строгост се криеше много нежен баща и дядо. Той нито пиеше, нито си позволяваше някакъв разкош или слабост и беше крайно чистоплътен, морален и въздържан. Работеше със страст, беше си направил работата свое щастие и цел. Без работа не можеше да стои. Помня, че постоянно между мъдрите съвети, които ни даваше, казваше: „Днешната работа не я оставяй за утре.” Дядо ми беше самоук и много четеше. Вечерно време, като се завърнеше от работа, доде дойде време за вечеря, ако нямаше какво да приказва, четеше разни книги, каквито купуваше в изобилие. Не вярвам в Сливен да е имало частна библиотека тъй богата (почти с всички български книги) и тъй добре
към текста >>

73. 2.6.1.4. Обявяване на унията; българската католическа община и Йосиф Соколски

особено с българите, които връзки са образували винаги същината на руското влияние върху сърелигиозните народи на Русия. Но Драган Цанков не само продължава да упорствува - той отива и по-нататък, дълбоко уверен, че неговото предприятие ще го доведе непременно до очакваните резултати. Пък и няма, от какво да се бои: сам той и другарите му са вече под закрилата на папата и на Наполеона до там, че той вече може свободно да открие фронт и на турците, към които по чисто тактични съображения е гледал да бъде винаги угодлив - те не могат да му спрат вестника, нито да му закрият печатницата, защото тя се намира в оградата на католишкия мънастир, следователно, намира се под покровителството на Франция. И с тая увереност той, начело с Евгений Боре завежда след три месеца Йосифа Соколски в Рим, дето последният бива ръкоположен за архиерей. Папата им обещал да го направи и патриарх на българите, но тогава, когато униатите стигнат до 500 хиляди души. Въпреки това, обаче, бератът, издаден от турското правителство, го произвежда своеволно за такъв. Сега всички условия за затвърдяването на унията са на лице: тя не само има свой духовен началник, не само е припозната от официалната турска власт, но се ползува и със симпатиите на всички западни велики сили. Едничкият й главен недостатък е, че начело е поставено лице, което със своята простащина, неодялани маниери и почти класическо невежество почва да отблъсва от себе си и униати, и католици. Раздвижва се още повече и
към текста >>

74. 2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.

и влиятелното френско посолство, той се озовава в манастира „Сан Бенедето”. Така униатското движение още повече засилва позициите си като фактор, който успешно противодействува на могъщата патриаршия. При неблагоприятните изгледи за признаване на българската независима църква дори сред най-ревностните привърженици на православието започват да се издигат гласове за радикално скъсване с Фенер. Даже видни духовни лица вече считат отклонението от църковната традиция като тактическо отстъпление. На предварително определения ден - 18 декември 1860 г., около 120 българи - еснафи, търговци, духовници, начело с Цанков, обхванат от силно патриотично възбуждение, от безгранична ненавист към патриаршията, се озовават в метоха при Иларион Макариополски с предложение да подпише документ за приемане на унията. Но той отказва. Настроени обаче за решителни действия, без да се смущават от проливния дъжд, те незабавно се отправят към дома на католическия архиепископ в Цариград П. Брунони, който предизвестен ги очаквал заедно с армено-католическия патриарх Хасун, заобиколен от целия си кпир. Там, както свидетелствува Боре Цанков и последователите му заявяват желанието си да се възстанови тяхната древна йерархия, като запазят своя източен обред. Те декларират, че приемат всичко, каквото Римската църква учи, и оформят съответен протокол. Веднага след това в църквата на папското представителство оповестяват, че са снабдени с пълномощия на народа - в същност те се позовават на
към текста >>

75. 2.12. Българският църковен въпрос и Великите сили. 2.12.1. Българският църковен въпрос в политиката на Великите сили

смятат че целта трябва да се постигне чрез умерени, легални действия, които да покажат на Високата порта, че срещу верноподаничеството българите имат право на компенсация. Това фактически е една „политическа опашка” на противоречивите начинания на Али паша и на Високата порта. Четвъртата групировка е на западняците. Те смятали, че българският въпрос може да се реши най-удачно със съдействието на Запада (униатите на Франция и Австро-Унгария, протестантите на Англия и САЩ). В тактическо отношение те са привърженици на прозелитичното действие. В тези среди има много различни настроения. Само малка част от тях били искрени привърженици на католицизма или на протестантството. Повечето смятали, че чрез унията може да се упражни ефикасен натиск върху руската и патриаршеската неотстъпчивост и да се ускори църковната независимост. Но всички тези течения заедно с техните разновидности имат една обща черта. Обединявал ги българският патриотизъм, желанието да решат църковния въпрос в интерес на българската нация. Разбира се, разделянето на българските политици и на интелигенцията в това първо масово национално движение е явление със сериозни последици. То не било предизвикано от различни социално-политически мотиви, тъй като хора от една и съща среда действуват в противоположна посока, а се определя от влиянието на великите сили, от тяхната конкуренция за надмощие в българското национално движение. Така в най-ранните часове на българската буржоазна политика влиянието на
към текста >>

76. 2.13. Униатското движение и политиката на Франция. - В: Генчев, Николай. Франция в Българското духовно възраждане.

дипломатическа и църковна върхушка раздвижва и българите русофили. В началото на 1857 г. Н. Геров пише до ОБН, че „Мецесловът” обосновава идеята, че католиците са прави, а Източната църква е еретическа.200 Срещу групата на Цанков надигат глас и „старите” в Букурещ. Хр. Георгиев съобщава на Геров, че българите не харесват Цанковите издания, тъй като те са със „западен дух”. Той подозира като западняк Никола Тъпчилещов.201 В същото време Хр. Георгиев обвинява руските представители в нетактичност, което носи вреда на славянството, за да заключи, че „нашите ще се прилепят към западните и всичко ще отиде напразно”.202 Много енергично срещу католическите кроежи в Цариград и срещу групата на Цанков се надига и Г. Раковски. В едно писмо до Ст. Тошкович от 1857 г. той отбелязва, че „Мецеславът” е „продадено тяло”, „оръдие на йезуитското училище на Бебек”, че се управлява от мисионера Боре. „То съчинение - продължава Раковски, дише паписм и туркизм”. Той предлага на одеските българи да дадат пари за основаване на една истинска българска книжовна община.203 Същият въпрос Раковски разглежда и в писмото си до Ив. С. Иванов. Като го уведомява за засилващото се западно влияние в Турция, че „турский султан е една сянка и негово царство се управлява от Западна Европа”, Раковски го моли да уведоми руското правителство, че западните мисионери действуват свободно в Цариград.204 В тези условия, когато срещу замислите на лазаристите и срещу първите опити за действие на Цанков се противопоставя
към текста >>

77. 2.15.1.9. Боян Пенев.