Търсене в текстове за 'походк'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. 20) Движения на Доброто - Боян Боев (1883 – 1963)

Има една магнетична, гъста, кална материя, която се натрупва в тялото и трябва да се изхвърли навън чрез гимнастически упражнения. Всяка сутрин човек трябва да се освобождава от тази набрана магнетична кал, която най-първо се набира в слепите очи и в стомаха. Орането, сеенето, копането, метенето са всевъзможни начини за изхвърлянето ѝ. А и когато търговецът вдига топовете плат, това движение има за цел да регулира енергията му. Този, който отива да прави добро, се познава по походката. Каквото и да възнамерява човек да прави, то се познава по неговия начин на ходене. В движенията трябва да се застъпят и трите свята: физически, Духовен и Божествен. Ще ви дам едно упражнение за ревматизъм: десният крак се изнася напред, лявата ръка се поставя на кръста, дясната ръка – върху дясното коляно. Кляка се бавно и се изправяте по-динамично няколко пъти подред. След това се изнася левия крак напред и се прави аналогичното. Когато се стъпва, трябва да се стъпва първо на пръсти и после на пета. Съвременните хора, когато не се раздвижват, страдат от застой в малките мускули и с това се разстройва кръвообращението им. При Паневритмията малките мускули вземат участие. Музиката с движения е най-добрият масаж, тогава електричеството и магнетизмът текат свободно през слънчевия възел и през цялото тяло. Ние страдаме от неестествени движения. Болезнените движения се зараждат от застоя на малките мускулчета, а точно тези упражнения имат за цел да ги раздвижат. Днес гимнастическите
към текста >>

2. 27) Жилище, облекло, красота - Боян Боев (1883 – 1963)

един-два месеца веждите израстнаха. Човек може да възстанови и косите си. После, и кривината на краката си може да поправи. На всичко това човек всякога трябва да обръща внимание. Сега най-красиви черти има Бялата раса, другите раси не са били така красиви, но са били мощни и силни. В бъдеще човек ще има голяма красота. Влизането в положението на другите хора дава жизненост на красотата на бъдещия човек. Красота трябва да има не само в лицето и в облеклото, но и в движението, в походката. Човек, който върви, ръководен от волята си, има особено ходене. Също така ходенето му е особено, ако е ръководен от ума или от сърцето си. Човек трябва да стъпва правилно и ако употреби волята си, той ще може да изправи кривината на краката си; това е една придобивка. Гледам, че някой човек е тръгнал от дома си като хала; той нищо няма да свърши. Но който тръгне полека и постепенно усилва хода си, ще свърши много нещо. Някои хора стъпват на цяло стъпало, а някои – на пети. Изисква се да стъпваш отначало на пръсти, постепенно да дойдеш до ходилото и най-после петата да допре земята. Човек трябва да има хармонично движение. Направи такова движение, чрез което всичко в организма да се размърда, да не остане нещо, което да не е раздвижено. Мисли и за мимиката. Някой, когато погледне някого, прави крива гримаса с устата си. Че това е престъпление. Всеки поглед и жест имат своята
към текста >>

3. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

3 или 10 пъти вдишване и издишване.“ XII. Използване на пролетта за дълбоко дишане Дихателните упражнения трябва да се прилагат целогодишно, но не бива по никакъв начин да се пропуска пролетта, когато въздухът е особено богат с животворната сила – прана. Ето съветите на Учителя, взети от „Хигиенични правила“ от томчето „Святото място“: „Вие трябва да прилагате дълбоко дишане. Използвайте ранните утринни разходки, когато въздухът е пълен с жизнена енергия. Като наблюдавам лицата и походката на някои млади, виждам, че те са остарели преждевременно, понеже не прилагат дишането. Докато човек е на Земята, трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Щом се запролети, започнете да излизате всяка сутрин на разходка. И колкото по-рано излизате, толкова по-добре. Бъдете на открито, далече от градския прах и дим, и посветете на дишане и гимнастика поне един час, а след това започнете работата, която ви предстои. Правите ли такива разходки, делата ви ще вървят по-добре, отколкото ако стоите в стаите си. Очистете първо машината си, нагласете я и чак тогава започнете работа с нея. Искате ли да се лекувате по природосъобразен начин, използвайте месеците април, май и юни, когато Природата е богата с прана. Не може ли човек да използва тези жизнени енергии в Природата, той изпада в положението на този, за когото е казано, че вода гази, жаден ходи. Ако знае как да ги използва, той ще си спести излишни страдания и може да придобие толкова сила и идеи, че където
към текста >>

4. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

с разрушителните енергии, които са ги създали, привлича ги към себе си и те действат върху неговия организъм. Обаче според характера си психичният живот действа не само отрицателно, но и положително. И както неправилната мисъл води към болест, така и правилната мисъл въздейства благотворно. Учителя изтъква: „Правата мисъл е здравословна.“ (“Въздухът и мисълта“, ООК, лекция от 20.12.1933 г.) Хармоничните, възвишени мисли водят към обнова и подмладяване. „Като наблюдавам лицето и походката на някои млади, виждам, че преждевременно са остарели. Който не живее правилно, натрупва известни киселини, отрови и утайки в организма си, които предизвикват болести. Докато е на Земята, човек трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той вече е дал път на склерозата в себе си.“ (“Хигиенични правила „ из книгата „Святото място“) Трябва да изучим законите и методите за пълно преобразяване на своето тяло. В „Право ходене“, лекция 32-ра на ООК, Учителя подчертава: „Ако човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили?“ II. Условия и възможности за здравето Немският писател Сурия в романа си „Модерни розенкройцери“ дава следния пример: един болен, който напразно бил обиколил доста знаменити лекари, като последна надежда опитал лечение и при един лекар окултист, живеещ в Далмация. Той го прегледал и му припомнил, че преди няколко години по неправеден,
към текста >>

5. 01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

особено богат с животворната сила или праната. Тогава има прилив на тая прана. И пропуснатото през този сезон човек не може да навакса после. През четирите годишни времена главният прилив на прана е през пролетта, а в течение на денонощието такъв прилив има сутринта. Ето съветите, които Учителя дава в това отношение (5): "Вие трябва да прилагате дълбокото дишане. Използвайте ранните утринни разходки, когато въздухът е пълен с жизнена енергия или прана. Като наблюдавам лицата и походката на някои млади, виждам, че те са остарели преждевременно, понеже не прилагат дишането. Докато е на земята, човек трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Щом се запролети, започнете всяка сутрин да излизате на разходка. Колкото по-рано излизате, толкова по-добре. Излизайте на открито, на чист въздух, далеч от градския прах и дим и посветете на дишане и гимнастика поне един час. И след това можете да започнете работата, която ви предстои през деня. Правите ли тези разходки, работите ви ще вървят по-добре, отколкото ако стоите в стаите си и работите. Очистете първо машината си, нагласете я и тогава започнете да работите с нея. Искате ли да се лекувате по природосъобразен начин, трябва да използвате месеците април, май и юний, когато Природата е богата с жизнена енергия. Не могат ли да се използват тия енергии в Природата, хората изпадат в положението на онзи, за когото е казано "вода гази, жаден ходи". Ако знае как да използва енергиите на Природата, човек ще
към текста >>

6. 53 СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год. - Николай Дойнов (1904 - 1997)

се обърна към публиката: "Господа, моля следобед в 2 ч. всички да заповядат отново в салона, за да чуят словото на Архимандрит Евтимий, което ще бъде критика и отговор на Г-н Дънов." На това апел Учителя отговори: "Не, това не може да стане. В 2 ч. никой не ще може да дойде тука, нито, който е тук, ще може да излезне. Който иска в това време да бъде тук, нека не си отива, а да изчака." Като каза тези думи, Учителя постави малкото си бележниче във вътрешния джоб на сакото си и с бърза походка напусна салона. Един от владиците се провикна подигравателно: "А-а, чувате ли?! Значи се заканва!" И пак повтори апела си, като набърбори ред нелепости по адрес на Учителя. Един от нашите братя, който стоеше до мен, ми прошепна: "Брат, да останем тук да видим какво ще стане." Аз му отговорих, че щом Учителя напуска салона, нямам работа тук, и веднага си излязох, пробивайки си път през навалицата. Небето беше ясно и синьо, чудесно време. Народът бавно напущаше двора, като продължаваше да коментира последните думи на Учителя. Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети - буря, а нашите братя само мълчаха и се чудеха какво може да стане. Щом владиците и официалните лица напуснаха читалището, навалицата се разпръсна в разни страни и само след пет минути всичко утихна. Аз се прибрах в 12 часа, а някои от нашите братя останаха, за да бъдат свидетели на събитието, което се предполагаше от думите на Учителя. След обеда, към 1 ч., брат Петко Епитропов мина по палатките и каза на всички
към текста >>

7. ВУЛКАНОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

самоувереност. Речта на вулкановите типове е звучна, с ясен тембър. Могат да станат учени във всички отрасли на човешкото знание и са добри оратори. Мъжките Вулканови типове страдат от женските дребнавости. Жената- Вулканов тип е благородна дама с развит ум, която дири мъж, който да я превъзхожда (Фигура 2 и Фигура 3). Линиите по тялото и лицето изразяват както изящество, така и сила, енергичност, без раздразнителност. Гръбначният стълб както при мъжете,така и при жените е вертикален, походката им е изправена, без всякакво прегърбване. Изобщо, Вулкановите типове са блестящ образец на човешка хубост, за да не кажем - най-красивите. Вулкановите типове подчертават своята личност където и да са. Палецът в човешката ръка е израз на силовите течения, излизащи от Вулкан, и стои малко по-настрана от другите пръсти. При свит юмрук, който изразява желание за действие, палецът трябва да бъде над другите пръсти; остане ли под тях, личността се разпада Описаният по-горе тип на Вулкан се демонстрира, когато мозъчните центрове, които той е създал и оформил, са организирани и облагородени. Силни позиции, в които Вулкан ярко се изразява, са: 1. при изгрев - между XII и I дом или близо до линията, която разделя двата дома; 2. когато е на медиана в Зенита и Надира; 3. на границата между други домове, но се изразява в по-слаба форма. При лоши аспекти на Вулкан ( 45°, 90°, 135°, 180° ) този планетен тип проявява арогантност, жажда за самоизтъкване, където трябва и не трябва, лесно се обижда,
към текста >>

8. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

всяко дърво не може да служи за правене на свирка. Всички, които искали да станат членове на ордена, били подлагани на ред изпитания. Младежите най-напред постъпвали в така наречената Питагорова гимназия, където се занимавали с игри, подобаващи на възрастта им. През време на тези игри и разговори, ръководителите им и учителите наблюдавали новодошлите как се проявяват. По някой път и сам Питагор ненадейно идвал и следял жестовете и думите на учениците. Той обръщал особено внимание на походката и на смеха на учениците. Смехът, казвал той, показва по несъмнен начин характера на човека. След като учениците прекарвали няколко месеца в игри и наблюдавани, идвали сериозните изпити. Те са били подобни на египетските, но много смекчени и приспособени за гърците. Които не издържали на изпитите, били връщани на родителите им. На кандидатите били давани сложни математически задачи или геометрически такива и били оставяни сами да ги решават. След това ги извеждали пред всички ученици, които имали право да им се подиграват по всевъзможни начини. Който издържал на тези подигравки, се приемал за ученик. В този момент на подигравки Питагор отстрани внимателно наблюдавал поведението и физиономията на младежите. Това е било изпит за изпитване на самообладанието. Които пропадали на изпита често ставали най-опасните врагове на школата, от които именно по- сетне и пострадал. След това първо изпитание, които се приемали за ученици на школата минавали последователно през четири степени или фази, в
към текста >>

9. Типът на огъня - холеричният темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

в себе си, затова особено лятно време трябва да освежават тялото си с вода. Гърлото им е винаги сухо и винаги чувстват жажда. Храносмилането е отлично, затова за техния стомах и само хляб е достатъчен. Трябва да се въздържат от кисели и солени храни, които още повече ги изсушават. Гласът им е груб, силен и рязък. В него има нещо заповедническо, твърдо и жестоко. Говорят много и твърде бързо. Речта им е лека. Разговорът им е твърде оживен, екзалтиран и страстен, образен и горещ. Походката им е горда, надменна, смела и в тяхната поза има нещо закачливо. Имат навика да държат стиснати юмруците си по време на ходене. Движенията им са резки и нервни. Никога в техния жест не се забелязва покорност, пасивност, или унижение. Когато са в спокойно състояние, стоят гордо изправени с ръце, скръстени на гърдите. Холеричният темперамент изисква умерена дейност и ежедневни физически упражнения. Заседналият живот е вреден за хората от този тип, защото той ги предразполага към запичане, застой в червата и
към текста >>

10. Типът на въздуха - сангвиничният темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

никаква дисциплина. Те са поклонници на свободата и са готови да направят всичко на света, за да запазят своята независимост. На робството гледат като на най-голямо зло. Подозрителни и тиранични са в своите привързаности. Обичат да пътуват и им харесва живот, пълен с приключения. Гласът им е пълен и обширен, умерено силен. Звукът - приятен и весел. Говорят бързо, леко, живо и шумно. Често пъти съпровождат своята реч със смях. Ако не са много пълни, движенията им са бързи и леки, а походката - благородна и уверена. Движат се с високо вдигната глава. Жестовете им са леки, чести и изразяват доволство. Имат навик да ръкомахат в знак на радост и одобрение, често даже и когато говорят. За този темперамент са подходящи дейности или занаяти, където умствената и жизнената дейност да са обединени. За тях са необходими ежедневни физически упражнения. Сангвиникът се чувства добре в занаят, който изисква постоянен допир с обществото, защото тези хора са общителни, учтиви и внимателни по природа, с изтънчени маниери. Празният и заседнал живот е вреден за този темперамент. Той ги предразполага към лимфатичния темперамент и излишно пълнеене, а преголямата дейност разгорещява кръвта и превръща темперамента в
към текста >>

11. Водният тип - лимфатичен темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

религиозни системи и за това често между тях се срещат религиозни основатели и реформатори. Те са предразположени към видения от всякакъв род. У тях има заложени способности към тайните науки, тъй като се отличават с голяма интуиция. Те имат предчувствия, тайнствени видения и пр. Умственият им склад е такъв, че те по-скоро отгатват, отколкото знаят каквото и да било. Гласът им е слаб, мек и глух. Говорят рядко и тихо, печално и скучно. Движенията на тялото им са тежки и твърде бавни. Походката им е мудна, тиха и неграциозна. Те са неловки в своите жестове и пози, затова обичат да остават повече на спокойствие. Мимиката им е твърде ограничена и каквито впечатления и вълнения да изпитат, техните движения са неспособни да ги изразят. Нищо в техния външен вид не показва това, което става в тях, освен ако това не е ленивото блаженство на покоя. Спокойствието на техния ум ги прави съзерцателни. За лимфатиците е потребно движение, за да усилят кръвообращението и изпотяването. Занаятите, които изискват ходене, действеност и физически труд, са полезни за тях. Нужни са им чист въздух и стоене на слънце. Затова за тях е подходящ полският труд - градинарство и земеделие. Седящите занаяти и пътуванията на влажни и студени места отслабват конструкцията им и ги излагат на сериозни
към текста >>

12. Земният тип - меланхоличен темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

ценят човешката личност и придават голямо значение на чувството за чест и на обществено мнение. Имат много желания, които остават незадоволени, вследствие на което те са песимисти и недоволни от живота. Гласът им е нисък и хриплив, в него има нещо старческо и проличава тъга. Говорят твърде рядко. Общуват винаги сериозно, като говорят бавно и често прекъсват своята фраза с мълчание, за да предизвикат своя събеседник. Движенията им са повече резки, отколкото пластични. Тяхната походка е важна. Обикновено ходят с наведена глава и потъмнели очи, като че са потънали в размишления и измъчени от някаква скръбна мисъл. Погледът им е безпокоен и подвижен, бягащ под влиянието на сляпата ненавист и завист. Понякога доста оживено и бързо разговарят със себе си. Физиологическите функции у меланхолика са съвършено неправилни и трудни, следствие на което се развива голямо вътрешно горене и се образува ненормална топлина - затова в организма едновременно се забелязва инертност и раздразнение. Те трябва да избягват уединеността и самотата, защото пораждат у тях най-мрачни мисли. Заседналият живот е вреден за тях повече, отколкото за всички други темпераменти. Препоръчват се всекидневни евритмични упражнения и весело общество. Занаяти, които изискват седящо положение, в които тялото е сгънато и стеснено, за тях са особено вредни, защото пречат на правилността на физическите процеси. Потребни са им съвършено чист въздух и слънце. *** Няма да е безинтересно да разгледаме какво е
към текста >>

13. 27-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

собствена нищета, виждат себе си в него и казват: той е такъв, той е онакъв, съдейки по себе си. Учителя е едно велико огледало, в което всеки вижда себе си. 72. Външно Учителя беше със среден ръст, или малко над средния, с добре сложено, пропорционално оформено тяло, в което беше спазено правилото за златното сечение на древните гръцки скулптори. От цялата му фигура лъхаше живот и хармония и цялата му фигура излъчваше светлина и топлина, с които привличаше човешките души. Походката му беше стройна, елегантна, отмерена, царствена, величествена, каквито бяха и всеки жест, и движение в него. В неговите движения, в неговата обхода нямаше нищо излишно, всичко беше спокойно, отмерено, целесъобразно и в хармония с общия ритъм на Природата и живота. Само като го погледнеше, човек виждаше, че се намира пред един необикновен човек, който привлича и очарова, като в привличането и очарованието си не заробва, а освобождава. В обходата си беше приятен, любезен, внимателен, естествен. Но както обходата му, така и в целия външен изглед и маниер имаше нещо величествено, което поразяваше, което завладяваше. Това се чувствуваше особено на беседите, където той, като седнеше пред масата на стола, озаряваше се от едно лъчезарно сияние, което го правеше подобен на изгряващото Слънце, което пръска животворните са лъчи във всички посоки, като успокоява, лекува и вдъхновява, и внася ентусиазъм. Когато излизаше на беседа, Учителя се озаряваше, а лицето му, както и цялата му фигура издаваше
към текста >>

14. 20 април 1928 г., петък - Теофана Савова

млади! От децата до старците - всички с еднакъв трепет минаваме шосето и преди 5 часа сме в салона. И с нетърпение очакваме банкета, който Учителя ще ни даде - богат духовен банкет! Салонът е препълнен. Очакваме Учителя. Вратата хлопва, дървената стълба поскърцва и ето, че той влиза в салона, празнично облечен и елегантен. После отива на катедрата, откъдето говори. Слушаме го захласнати и озарени от неговото излъчване. След като е приключил беседата, Учителя става и тръгва с лека походка към вратата. А ние започваме да осъзнаваме, че все още сме на земята, слизаме от висините, в които словото му ни е извисило. Живеем вече на Изгрева. Учителя е тук и редовно изнася беседи и лекции. Но ние, младите хора около него, все още не сме се установили тук. Занимаваме се е университетски лекции и изпити. Някои работят в града като чиновници, други като учители или работници. Но вече се появяват малки къщички, в които каним тези, които все още нямат подслон. Какъв красив живот! Каква обхода! Да се чуди човек Изгрева в България ли се намира или в най-културната страна на света. Някоя сестра живее на палатка, няма си още къщичка. И отива на работа в града. Ше завърже връзките на палатката си и толкова. И мисъл даже не й минава да скрие часовника си или току-що получената заплата. Тя знае - на Изгрева нищо не се губи. Друга сестра пък няма палатка. Дошла да прекара няколко дена на Изгрева. Носи само някои от най-необходимите неща. Преди да си замине, като не желае да обременява никого,
към текста >>

15. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Теофана Савова

от музиката. И вие трябва да изучавате всичко. И да пеете, и да пишете. Дайте ход на Любовта и с нея ще постигнете всичко. Аз ще ви кажа как да се подмладите, как да придобиете знания, как да станете силни и други подобни. Но не в един ден. Вие ще свършите най-първо при най-видните професори и тогава аз ще ви кажа нещо от окултната музика. Трябва да развиете дарбите и благата, които Бог ви е дал. Да бъдете благодарни! Например да си поставите за цел да имате хубави ръце, хубава походка, да пишете, да четете хубаво, да рисувате, да кажете музикално една сладка дума. Това, което сега имате, вие сте си го изградили. Вие сте скулптори. Градете! Молитвата е най-голямото изкуство. Добрите, умните работи идват от Бога. Трябва ни една нова песен. Песен на Любовта, която носи живот. Песен на Истината, която носи свобода и песен на Мъдростта, която носи знание." 27 януари Имаме нова песен - „Обетована земя". Паметта може да отслабне от: 1. Събиране по повръхността на мозъка на излишна киселина (органична причина). 2. Натрупване на излишни чувства. 3. Натрупване на излишни мисли. Затова очистете ума си от всичко излишно. 29януари, неделя, 4,30 часа сутринта Ефесяном 5 гл., 5 ст. Галатяном 2 гл., 3 ст. Солуняном 2 гл., 6 ст. Евреем 11 гл., 11 ст. Откровение 19 гл., 19 ст. Онзи, който два пъти се е къпал едно след друго, има ли нужда от трета баня? Онзи, който два пъти е ял едно след друго, има ли нужда от трето ядене? Понеже няма гладни, ще свършим. Мото: Проявената Любов на Духа,
към текста >>

16. ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

улиците на София и се отправи нагоре по пътя, който пресича младата гора. Боровите дървета се раздвижиха като деца, разбудени от тих майчин глас. Те се наклониха към тези ранобудни хора и леко вълнение раздвижи короните им. Групата се състоеше от един възрастен човек с благородна осанка и няколко младежи. Възрастният мъж беше облечен в широк сив костюм, носеше сива шапка, а в ръката - бастон. Трудно беше да се определи възрастта на този човек. Беше среден на ръст, елегантен и с лека походка. Всичко в него излъчваше нещо младенческо. А при това имаше доста посивяла брада и коса. Докато вървяха напред, младите хора се движеха плътно до него и водеха оживен разговор. Отвреме навреме някой от групата избързваше напред и полуобърнат се стремеше по-добре да чуе това, което казваше този необикновен човек. Интересът, който проявяваха към него, очевидно беше много голям. По уважението и почитта, с които го обграждаха, можеше да се предположи, че са силно привързани към него и че го знаят и следват от по-дълго време. Боровете също го познаваха, като че ли вече много пъти го бяха виждали. И в други утрини те го бяха поздравявали с дълбок поклон. Той беше винаги заобиколен от интелигентни хора - мъже и жени, между които преобладаваха младежите. Боровите дървета знаеха, че тези хора ще отидат отвъд гората, където една обширна поляна ги приютява. Отвъд гората се открива обширен хоризонт. На север и изток се белеят върховете на Стара планина. 11а юг, при ясно време, се розовее Витоша.
към текста >>

17. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

характер на човек, който върши всичко с весело сърце. Когато тръгна към бялата къща, той запя с тих глас една приятна песен. В този момент на поляната се появи възрастен мъж и също се отправи към къщата. Чувствителният наблюдател би открил без усилие едно особено светло излъчване около него, което показваше, че не бе обикновен човек. Още от пръв поглед се виждаха неговото голямо обаяние и естествената му красота, които прилягаха по особен начин на годините му. Като вървеше, походката и фигурата му внушаваха лекота, пластичност и хармония. Младият мъж почувства неговото присъствие и се спря, за да го почака пред входната врата на белия дом. - Учителю, донесох бравата за вашата врата. Той извади въпросната брава от чантата си и, като я подаде, запита: - Ето, одобрявате ли я? - Хубава е - отговори възрастният мъж. - Харесвате ли я? - запита отново с делови тон младият посетител. - Рекох, вратата трябва да я одобри - пошегува се мъжът, към когото деловият посетител се бе обърнал с особена почит, наричайки го „Учител". Младият мъж, известен на всички като брат Боянчо, придружи Учителя до вратата на стаята му, където се спря и извади от чантата си чукче, свредел и гласпапир, след което, без много да се бави, започна да поставя бравата. Учителя го наблюдаваше с интерес и с много любов като баща, който се радва на прилежния си син. Така в този ден бравата прие своята длъжност -да отваря и затваря вратата на една стая, към която бяха насочени много погледи, съдби и надежди.
към текста >>

18. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

можеше да преживее! Кой би предпочел описанието на този момент вместо в действителност да го преживее. Това преживяване,появяването на Учителя, за да произнесе утринното си слово, не подлежи на описание. Учителя, благородният дух, които се моли непрестанно и работи за освобождението на душите, за нас не беше обикновен човек, но въплъщение на човека на бъдещето. Той излъчваше светлина, подобна на меко слънчево сияние, имаше човешка форма, облечена в светлина. С лека и пластична походка Учителя мина през салона, отиде при катедрата и след кратка пауза каза: „Молитва!" Всички се помолиха смирено с „Добрата молитва" - молитвата на светлите възвишени духове. После Учителя каза: „Изпейте една песен!" Тихо, но с дълбок отзвук в душите, прозвуча песента "Махар Бену Аба". Учителя прочете една глава от Евангелието, след което започна словото си. Топлината в гласа му, здравият смисъл на думите и силата на идеите пренесоха слушателите в един далечен, но реален свят, който те не познаваха. Те поглъщаха жадно всяка негова дума - изправен пред тях духът говореше на душата. Небесният Отец бе излъчил от селенията си един светъл дух, един голям светия, облякъл го бе в човешка форма, за да приемат хората Любовта Му. „Звездата на Изгрева" знаеше това и в този миг се почувства безкрайно щастлива и благодарна за мисията, която изпълняваше на Земята. След беседата хората се раздвижиха. Учителя бе станал и чакаше. След малко той се обърна към близкостоящия брат Симеон и каза: „Отче наш!" След
към текста >>

19. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

си. Един от поповете става и казва: „Господа, всички да заповядат в 2 часа следобед да чуят словото на архимандрит Евтимий, което ще е критика и отговор на господин Дънов." На това Учителя отговаря: „Не. Това не може да стане. В 2 часа следобед никой не може да дойде тук, нито пък този, който е тук, да излезе навън. Който желае да бъде тук, нека не си отива, а да остане тук." Като казва това, Учителя прибира малкото си бележниче във вътрешния джоб на палтото си и с бърза походка напуска салона, обграден от шпалира на младите братя и сестри. Един от владиците се провиква: „А-а-а-а... Чувате ли, значи се заканва!" — и пак повтаря апела си да дойдат всички в 2 часа следобед в читалището, като започва да говори нелепости срещу Учителя. Небето е синьо и ясно, времето чудесно. Народът не напуска двора на читалището и продължава да коментира последните думи на Учителя. Едни започват да предричат земетресения, други — бури, трети — наводнения. Щом владиците и официалните лица се качват на файтоните си и напускат читалището, хората се раздвижват и за 5-10 минути дворът на читалището се опразва. В 1 часа следобед Петко Епитропов слиза от вилата, в която е настанен Учителя, при палатковия лагер и казва поръчението на Учителя: „Всички братя да изкопаят улей около палатките си." Това съобщение събужда у всички приятели недоумение, но те правят това, което иска Учителя. Всички наблюдават небето. Настъпва вълшебен тайнствен час. От всички страни на небесния свод се появяват
към текста >>

20. 5.12 Свещените думи на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

наум: „Какъв събор ще имаме, когато Учителя едва може да си вдига ръцете и не може да говори?" На 14 август, петък — денят на Духа на живота, който беше влязъл в тялото на Учителя, всички слизат от Рила. На 19 август, сряда, в току-що ремонтирания братски салон се събират братята и сестрите на събор. Дълго време пеят братски песни и най-после идва Учителя с Библия в ръка. Застава на катедрата и започва да изнася беседата „Да им дам живот". Няма никаква следа в гласа му, говора и походката от боледуването. Той изобилно прелива в нас новата живителна сила, който тече през него. Това е неговият втори живот. До 1936 г. Учителя изнася в своите беседи явно всички факти и закони, но след това започва да говори със символи и беседите му са по-трудни за разбиране и приложение. Те са определени главно за онези ученици, които се пробуждат от изминалата голяма Голгота на братството. На следващата 1937 година палатката на Учителя се построява по-горе, на сегашното й място, и до нея братята правят 72 стъпала. Един ден от лагеруването Ангел Вълков и Тодора Тодорова започват да строят своята палатка над тази на Учителя. Става голяма буря, която събаря няколко палатки, усилва се и има опасност да отнесе целия лагер. Учителя казва на стоящите до него Иван Антонов и Цеко Матов веднага да свалят палатката на Ангел и Тодора, за да не пострадат всички. За минута тя е свалена. Учителя се приближава до Ангел Вълков, хваща го за гърлото и му казва: „Хванах ли те, дяволе!" Братята около Учителя
към текста >>

21. Наблюдавайте и се учете - Георги Томалевски (1897-1988)

пред тях. До известна степен такава способност съществува и у всеки човек в зародиш, но времената, в които живеем, не способствуват да се доверим на нея. За много хора днес нашите твърдения изглеждат като легенди и фантастични сказания, но ние говорим за съвсем реални неща. Човек носи със себе си три документа, които съдържат най-изчерпателно неговата характеристика. Това са: лицето на първо място и двете му ръце. Написаното върху тях не е измама. Като прибавим към това движенията, походката, гласа и израза, който е белег за душевната нагласа, можем да сме сигурни, че познаваме вече този човек. Ако по една кост, намерена при някои разкопки, опитният палеонтолог може да възстанови целия скелет на животното, защо по един белег върху човешкото лице да не може да се възстанови цялостната психологическа картина на един жив човек? С казаното до тук не се дават готови рецепти. Това не е позволено. Същественото е ученикът да работи върху себе си, да наблюдава, да прави изводи и да учи усърдно великото писмо на
към текста >>

22. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

в жълтият печат, усещаха как той се затваряше и се превръщаше на огледало, в което те виждаха собствената си душевна пустота. Ако е потребно да се дадат за него и някои външни белези, може да се кажат следните думи: Учителят имаше ръст съвсем малко над средния. Тялото му, пропорционално развито и в съответствие на отделните части, които по всяка вероятност отговаряха на отношението в златното сечение на живота геометрия, беше винаги изправено. Със спокойна, елегантна и красива походка, с движения, винаги хармонични и изящни, той, който имаше бели коси и брада, правеше впечатление на запазен млад човек. Макар да беше завършил осемдесетях години, той не загуби до края на земния си живот този свой вид. Учителят Беинса Дуно имаше мек, топъл, но вълнуващ поглед. Светлината на очите му проникваше дълбоко в събеседника. Този светлик носеше мир и успокоение. Но когато в своята беседа засягаше лъжата и коварството в живота на нашата съвременност, когато се докосваше до кощунствените думи срещу великото и святото в битието, тогава меката светлина се превръщаше в светкавица, излязла из облака на благороден Божествен гняв. Учителят познаваше глъбините на човешката душа. Веднага знаеше и нивото, до което е израснал всеки, който идваше при него и съобразно с това, което виждаха духовните му очи, той постъпваше спрямо хората, без да нарушава тяхната свобода и без да хвърля върху тях сянката на своя авторитет. Прилагайки винаги заветите на Христа, Който казва: „Аз не дойдох за
към текста >>

23. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

на Учителя П. Дънов, подчертава "пълната безкористност на подбудите и мотивите, с които е поел пътя на Учител". И подкрепя твърдението си с едно справедливо наблюдение, доказано несъмнено с фактите от жизнения път на Петър Дънов: "Той не заема позата на мистичен пророк или на вожд, жаден за фанатични привърженици, ласкаещи самолюбието му. Не извлича и никаква материална изгода от мисията си. Като изключим библейската брада, ще видим един "спретнат и изящен мъж, с елегантна походка и хармонични движения", почитател на математиката и познавач на естествените науки, влюбен в музиката и в природата, школуван цигулар и страстен турист, намерил ключ към природосъобразния и естетически наситения живот." Според Б. Обретенов речта на Учителя П. Дънов е "проста и разбрана, без външни ефекти". Единствените амбиции и цели, които основателят на ББ влага в своята дейност, "могат да се сведат до едно полезно и приложимо "ръководство по всекидневие": "Да се научиш да мислиш, да се научиш да превъзмогваш себе си и да превръщаш отрицателните мисли в положителни, да работиш за прогонване от себе си на себичността, егоизма, страха и суеверието." Или, както самият духовен Учител синтезира: "Това е Учение на Живота, а не на буквата." Авторът на статията стига до извода, че "вярата, която (Учителят П. Дънов) иска да възстанови у българите, в ръцете му приема образа на "хляба, с който се храним, без да правим химически анализ на съдържанието му". Б. Обретенов в своето кратко
към текста >>

24. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

възвишеното небесно присъствие. В други случаи от него се излъчва раздиращо страдание, събрало в себе си като фокус болките и скърбите на целия човешки род. Каквото и да е моментното му психическо състояние, той никога не изрича упрек или осъждане, никога не упражнява насилие по какъвто и да е повод. В същото време всеки около него изпитва силен копнеж да му разкрие душата си, да се докосне до тази тиха, но бликаща като извор Божественост и да поеме от нея толкова, колкото успее. Походката на Учителя е лека, ефирна, динамична до края на дните му. Като правило проявява смайваща подвижност, особено будеща изненадата на околните пред вид напредналата му възраст. Стъпката му е сигурна, лека; способен е да изминава дълги разстояния без видими признаци на умора. Понякога скоростта му на движение е толкова висока, че учениците му едва смогват да го следват. Главата му е неизменно изправена - никоя житейска буря не би могла да я приведе под тежестта си. От всяко негово действие и движение блика будно съзнание и пълна концентрация. Цялата му фигура пленява със своята хармония и естественост. Те се проектират във всичките му постъпки и им придават искреност и прелест. Самият той отбелязва по този повод: "Естествеността дава условия за проява на Любовта." Облеклото му винаги е чисто, спретнато, естетично. Той отдава предпочитание към свободните и широки дрехи, които предлагат простор за телесните действия. Повечето му дрехи са в светли тонове. Той заявява: "Не дрехата, но лицето
към текста >>

25. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

вместо него. Тогава бойният вик на индианците се изтръгва из гърдите му и отеква в планинските простори. Вълците познават този глас, неговата сила. Пламъкът в жълтеникавите им очи угасва, те се разколебават и миг след това се оттеглят по своя път. Коя бе тази сила, която въплъти индианеца в сърцето му? Учуден от неочакваното си преображение, изникнало из дебрите на неосъзнатото, Крум наблюдава отдалечаването на вълците, които с отмерен и плавен ход изчезват зад близкото възвишение. Походката на вълците го впечатлява повече от тяхното странно поведение. „Вълците ми дадоха един добър урок" завърши разказа си Вено. Ако животните не могат да направят зло на посланика на Любовта, как е възможно тогава човекът да допуска насилие над подобните си? За онзи, който живее в противоречията на днешния свят, то е естествено, както са естествени студът през зимата и горещините през лятото. Той не може да примири доброто и злото в живота си. В борбата за живот само Божията любов може да сближи хората въпреки различията между тях. Универсалната Любов владее над всички живи същества. Ако сме нейни носители и искрено я изповядваме, чрез нас тя ще говори на животните и растенията. Те ще дойдат при нас и ще приемат мира на Любовта. Докато в отношенията на хората има дипломация, чийто език изисква смислов превод, то животните схващат само езика на Любовта. Една случка с Вено потвърждава правдивостта на това твърдение. Веднаж, поради спешна работа в града, той трябвало бързо да слезе от Рила.
към текста >>

26. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Най-общите препоръки на Ярмила за правилното изпълнение на Паневритмията са следните: „1. Паневритмията да се играе и изпълнява многократно - цялата, на части, и пак цялата, и то с месеци и години редовно. 2. При такова повторение у човека се изработва координация между разните части на тялото; известна музикална памет - памет на движенията и връзките между тях (междинни или спомагателни движения), пластичност и плавност. 3. Стойката на тялото - прав гръбначен стълб, и походката - стъпване първо на пръсти и после на пети, са едни от най-важните, но и най- пренебрегнатите въпроси. Това се отнася до формата. 4. После или който може едновременно, трябва съсредоточение за смисъла и съдържанието, където умът и сърцето да участват при всяко движение, за да бъде движението изразител на красота, хармония и истина. Само така човек ще бъде разположен и ще има придобивки, но трябват условия. Всички ще се радваме и благодарим, когато един близък ден ще играем и споделяме тези красиви и дълбоки истински творения, произхождащи от дълбочините на битието за щастието на човека.“ Ярмила приема много сериозно казаното й от Учителя за Паневритмията и го прави задача на своя живот. Години наред тя усилено работи върху Паневритмията и подготвя книгата „La Paпeurythmie“ на френски език с пълно и подробно описание на 28-те паневритмични упражнения. Книгата е издадена през 1984 г. след заминаването на Ярмила. Добре е да разгледаме внимателно думите на Учителя към Ярмила: „Рекох, вие,
към текста >>

27. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

качества за изкуство, то у този човек има качества, които Венера дава, но липсва стремеж да ги показва и да ги изразява, поради което трябва да се подтиква от близките му. АСПЕКТИТЕ НА ВУЛКАН С МАРС Марс е първата външна планета и затова, обикаляйки около Слънцето, тя може да има с Вулкан всички аспекти от нула до 180 градуса. Съвпадът на Марс с Вулкан дава ценни качества на човека: добре пресметната смелост, решителност, гъвкави и хармонични, приятни за гледане движения и походка. Такива хора имат възможността (особено ако Вулкан има аспект с Венера) да бъдат с добра изява в балета, художествената гимнастика, танца и всички видове спорт, в които те могат да имат големи постижения. Те са стройни, с добре оформени мускули, които дават не само възможност за движение и здраве, но и красота. При другите благоприятни аспекти също имаме спортни постижения, влечения и изяви, но без толкова изящество, както при съвпада. Но и тук е налице пресметлива смелост и решителност. При лошите аспекти, особено при квадратура и опозиция, ще имаме един брутален, рязък в своите отношения човек, който не приема никакви съвети, забележки, напътствия. Обича да заповядва и разпорежда. Той обикновено е по-висок, мускулест, със здрава костна система, обича пресилените спортове и пресилените смели решения, затова по него почти всякога има белези от остриета и всякакви други наранявания. Когато Марс има обратно движение (ретроградно), всичко казано за него се подсилва. Разбира се, и тук точните
към текста >>

28. Органическото развитие на главата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

мозък, и при него повърхността му е покрита със сиво вещество. Малкият мозък също има бразди, но от по-друг характер в сравнение с тези при главния мозък. Всичко това ни дава основание да приемем голямата му роля в живота на човека. Не можем да приемем, че функциите на малкия мозък са добре изучени и познати. Правени са опити при пълното му или частично премахване у животни. Наблюдава се разстройство в движенията, мускулния тонус е намален, координацията на движенията е нарушена, походката е неотмерена. Настъпва лесна мускулна умора, мускулите са отпуснати. Но всички тези белези с течение на времето се подобряват. Засега това са установили учените за функцията на малкия мозък, което е крайно незадоволително, като се има предвид, какво той представлява. Известно е колко голям дял от живота на хората заемат отношенията между двата пола - мъжът и жената със своята характерност и сложност. Тези отношения, преди всичко на привлекателност, симпатия, жажда за по-тесен контакт, са нещо съвсем отделно от интелектуалните и морални изяви на човека. Според Астрологията тези сложни изяви се дължат на малкия мозък като център на половия нагон, създаден и оформен от силовите течения на Луната. Дотолкова съществува нужда от подобни чувства и отношения, че тяхната липса създава голям недостатък у хората, една студенина и хлад лъха от тях. Неговото влияние укротява човешката гордост и всички антисоциални течения, като увеличава дейността на добродушните и благородни чувства. Това обяснява
към текста >>

29. Юпитеровият тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

преобладава, устните хлабаво се допират. Брадата е широка месеста, тлъста. Характерен белег на Юпитеровите типове е добродушната им усмивка. Ушите им са прилепнали до главата - признак, че са спокойни и примирителни, без нападателност и агресивност. Юпитеровите типове не обичат да се бръснат и затова често си оставят брада, която обикновено е гъста, величествена, председателска. Зъбите са едри и добри. Бузите са месести и добре оформени. Обичат и мустаци, но те падат като руно. Походката им е отпусната и спокойна. Обичат удоволствията, празниците, тържествата, ритуалността, гостоприемни са и обичат удобствата и охолния живот. Те са весели оптимисти, предпочитат хубавото хапване и пиене, което поглъщат бавно и с особено разположение и тържественост. Край огнището в мекото кресло по чехли се чувствуват много добре. Обичат челядта си и са добри съпрузи - сериозни, услужливи, привързани и миролюбиви. Религиозни са. Обичат церемониите в храмовете и познанствата. Те са привлекателни, горди и с чувство за уважение и почит. Макар че са весели и разположени, на моменти са способни на избухване, но не са злопаметни. Тези типове са създадени да председателствуват. Хубавият им облик, брадата им, добродушието, което лъха от тях, ги определя като арбитри, утешители, помирители, предразполагащи хората към широта и отстъпчивост. В едно общество председателят, фасадата, човекът, който го представлява и седи на лично място, е Юпитеров тип. Почти всички председатели на републиките са
към текста >>

30. Плутоновият тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

типове рядко се срещат. Те са ниски или със среден ръст. Макар да имат добре сложени мускули, те не се очертават грубо и са достатъчни, за да имат едно здраво и крепко тяло. Походката и движенията им са спокойни, бавни, но са способни на изненадващо бързи реакции. Кожата им е тъмна. Главата е средно голяма, покрита с гъста тъмна коса; челото е ниско и при по- висшите типове е добре оформено, особено около веждите. Веждите са гъсти, тъмни, не много дебели и с щръкнали косми. Очите са малки или средни, със зелен цвят. Носът е добре сложен, развит, но не с особено големи ноздри. Устните са средно дебели, добре прилепнали. Устата е голяма. Брадата е заострена, със здрави мускули, издаваща колосалната му енергия. Плутоновите типове се характеризират по своите прояви в две крайности: от една страна, те се изявяват като жестоки, буйни, сурови, действуват безмилостно, бурно като атомна бомба. Когато са възбудени и раздразнени, очите им потъмняват, стават тъмнозелени с искряща повелителна сила. На този поглед трудно може да се устои, без да се подчиним. Действуват съвсем изненадващо, налагат се, не търпят възражения - това са суровите и големи диктатори. От друга страна, за изненада на всички околни, съвсем неочаквано са склонни да проявят крайно голяма мекота, доброта и топла грижовност. Плутоновите типове разполагат с грамадна енергия и се чувствуват добре когато работят нощем. Тази енергия Плутоновите типове, които имат добре развит и активен орган в своя Двойник,
към текста >>

31. Физиогномична картина - Георги Радев (1900–1940)

сте в една концертна зала. Посетителите прииждат, те нахлуват ту като мудни, ту като забързани вълни. Залата започва да пъстрее, да оживява, да шуми, да се вълнува. Ето, в залата влиза една дама - стройна, величествена. Някакво невидимо сияние сякаш се излъчва от нея и се носи на вълни под отмерения ритъм на нейната походка. Погледнете очите ù: те са сини, големи, светли, премрежени с хубави ресници. Ирисът, полузакрит от клепачите, е изпъстрен със златисти петна. Над очите спокойно се издига като свод хубава чело - долу то завършва в леко извитата аркада на веждите, а горе в излеко изпъкнали, заоблени челни издатини. Носът се спуща в слабо заоблена линия, която спира уравновесена от изящно очертаните ноздри. Устата е хубаво изваяна: горната и долна устни не са ни стиснати, ни открехнати - те свободно прелитат една към друга. При всеки поздрав, устните се разкрехват в лека усмивка, в която се чете себевладане, спокойствие, достойнство. От цялата ù фигура лъха хармония и равновесие - дори и когато ходи, тя прилича на нещо подвижно, което при всяка стъпка сякаш се уравновесява. Ето, тя сяда на своя стол. Поздравява съседа си - неин познат очевидно. Погледът неволно се пренася на него. Мъж мършав, смугъл, тъмнокос - косата му изглежда като гарваново перо в сравнение със светлокафявата, златисто-отсенена и вълнисто-накъдрена коса на неговата царствена съседка. Челото му е високо, изпъкнало горе, но ръбато - веждите се пречупват в тъп ъгъл. Очите - малки, печални и
към текста >>

32. Темпераменти - Георги Радев (1900–1940)

разляла под тъмната му кожа, е оцветила дори и ябълките на очите, намрежени с червени жилки. Енергията на холерика личи във всичко - и в ъглестите форми, и в издадения нос и брада, и в стиснатите устни. Особено осезателно се чувствува тя, кога холерикът ви стисне ръката - ръкостискането на неговата суха, гореща и твърда ръка е понякога премного енергично! А когато я свие в юмрук или я протегне в повелителен жест, сините вени особено ясно изпъкват по тъмната му и доста груба кожа. Походката на холерика е твърда, крачките - едри. Говорът - отривист, авторитетен. Холерикът натъртва думите, когато говори. В звука на неговия говор, както и в цялата му фигура, жестове и обноски, личи неговия страстен, невъздържан, сприхав и честолюбив нрав. Развит до крайност, холеричният темперамент предразполага към деспотизъм и тирания. Динамична енергия, бърза работа, дух на решителност, инициатива и командуване, положителна и отривиста мисъл, пренебрегваща подробностите за сметка на едрите линии - ето положителните качества на този мъжествен темперамент. Меланхоликът има землисто-жълт цвят на кожата - суха и мършава. Същинска кожа на старец! Като погледне човек това печално лице, с неговите хлътнали очи, неговите тънки устни с повиснали краища, неговите безцветни бузи; като докосне неговата студена, суха и костелива ръка, струва му се, че вижда и се докосва до студената кора на земята, под която все пак бушува скрит огън, избухващ от време навреме през кратерите на неугаснали вулкани.
към текста >>

НАГОРЕ

1.926824092865