Търсене в текстове за 'походк'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

1. 2_11 Английската кралица играе Паневритмия

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

да се запомни. Няколко дни след това аз непрекъснато го запаметявах, както се учи едно стихотворение наизуст. След като се убедих и уверих, че съм го запаметил за десетки години напред и за цяла вечност, тогава пристъпих към следващия етап. Реших да наблюдавам по-отблизо Тодор Стоименов. А той имаше също тъй една аристократична осанка. Имаше стойка на лорд, а понякога на крал - такива, каквито съм наблюдавал по различните картички, даващи образите на английските крале. Наблюдавах походката му, наблюдавах движенията му, наблюдавах усмивката му, лицето му. Никога преди това не бях подозирал, че в него бе събрана цялата изтънченост на английската аристокрация. Това нещо той го носеше в себе си от предишните прераждания. Никой не бе го учил на такива обноски, но той го носеше в себе си и то извираше навън. Тази осанка беше израз на една забулена тайна, на едно забележително прераждане в Школата на Учителя. Тук нямаше случайни прераждания, тук нямаше случайни личности, а всички бяхме дошли от миналото с големия капитал на бележити индивидуалности. За това всеки един от нас бе различен, неподправен и бе единствено копие, на което не можеше да се подражава, нито да му се извади дубликат и да му се намери съименник, двойник или някаква друга имитация на оригинала. Тук, в Школата, всяка индивидуалност беше оригинал. Всяка една личност беше неповторима и не можеше да се намери друг, подобен на нея образ. Щом ние приехме Паневритмията като такива личности и индивидуалности и щом
към текста >>

2. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

вдругиден, на 14 август, да слезем в София?" Първо това ми каза. Отговорих Му: "Ама, разбира се, Учителю. Утре имам цял ден и мога да го събера!" Аз тогава се грижех за палатката Му и за багажа Му. Той слезе надолу по пътеката и всички видяха, че Той стана, тръгна и започна да върви свободно. Вече всичко си беше нормално, както по-рано. Стана и тръгна. Като че ли с нож отсече. Как стана всичко това, не мога да ви кажа. За мен това е тайна. Да стане изведнъж и да тръгне с нормалната Си походка. Тази тайна си остана тайна за мен. Аз обяснения не мога да дам - не съм лекар. Всичко, което видях е онова, за което народът казва: "С нож отсече!" Изведнъж стана, проговори, като че ли нищо не е имало. Той слезе с приятелите долу, на Второто езеро и по пътеката се запъти към извора. От там има много направени снимки. В тези снимки мен ме няма, защото аз не отидох. Защо ли? Защото толкова се зарадвах от всичко, което се случи, че само стоях и се радвах. Та аз бях непрекъснато с Него. Останах горе при палатката Му да приготвям вечерята. Радостта ми беше много голяма. Много се радвахме, защото бяхме с Него и виждахме всичко. Например, през това време Той имаше запек и мъчно се изхождаше по голяма нужда. Приятелите направиха до палатката място, където да се изхожда и Му сковаха нещо като столче. Отгоре разпънаха палатка, за да не се вижда. А за малка нужда бяха напълнили една кофа с вода и там Той изпразваше пикочния мехур. Беше Му стегнат стомахът и червата и имаше запек. Веднъж поиска да
към текста >>

3. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

съгласен с мене, не каза нищо и си отмина. След като се върнахме в София от Мърчаево, видяхме някои неща, но съзнанието ни не бе будно и много по-късно ги разбрахме. Приятелите отвориха една вратичка зад салона, за да се свържат с едно място, което ни дадоха да го ползуваме. Видях Учителя, как бе отишъл да гледа това, което приятелите бяха направили. Тогава Го видях с пелерината, но беше се свил в нея и не беше Онзи, Който ходеше преди. Той ходеше изправен, с особена стойка и особена походка. Учителят говореше така, както по-рано, но само когато идваше в клас. Никога нищо не се забеляза в говора Му или промяна в гласа Му. Ние, стенографите, познавахме гласа Му и не доловихме в него никаква промяна. Учителят чевръсто ще дойде, ще влезне в салона, ще се качи по три-четири стъпала до масичката и ще седне. Но вън от това, след беседа, съм Го виждала малко отпаднал и отпуснат. Последния четвъртък преди да си замине, поиска да Му изчистим кюнците на печката. Брат Ради дойде да ме извика - той, като ги чистел, щял да изцапа пода, та аз да го почистя и измета след това. Отидох там. Брат Ради още не бе изчистил, а Учителят ме попита: "Готово ли е горе?" "Не, Учителю, не е готово". След като брат Ради свърши и постави отново кюнците на печката, аз изчистих, изметох и измих пода. Учителят се качи запъхтян до горната стая. Това не бяха малко стъпала.Тогава ми направи впечатление, че Той дойде малко запъхтян. Аз не бях Го виждала досега в това положение. И веднага седна на стола до
към текста >>

4. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Пръстени не носеше. Тези неща ги пазехме, но милицията при обиска ги взе и те изчезнаха. За нас бяха реликви, а за тях скъпоценности, които се обръщат в пари. Обущата Му бяха направени от наши братя обущари по мярка. Тогава нямаше още фабрично производство на обувки, а обущарите сами правеха обувки. Ние имаме и сега запазена мярка на стъпалото на Учителя. Един бял лист и очертано с молив ходилото Му за обущарска мярка. Обикновено обущата Му бяха много грижливо и хубаво направени. Походката: Движеше се леко. При дълго пътуване се движеше също леко, без усилие и спорно. Тези, които вървяха с Него, доста усилие трябваше да правят, за да не изостанат. Тогава Той беше на 60 години, а ние на 20-25 години. А Той не се спира да чака никого. Около Него имаше по няколко братя, които успяваха да вървят така както Той вървеше. Обаче Учителят никога не спортуваше и не обичаше да има спортни надбягвания. Ходеше леко. Веднъж на Витоша ни демонстрира нещо. Ние бяхме млади. И решихме да направим едно състезание да се надбягваме на поляната. Наредихме се на една редица братя и сестри и гледаме Учителят дойде и се включи? „И аз ще бягам." А Учителят надбяга всички. Бягаше като вятър. Докато видим ние, Той беше отсреща. Стигна на финала и се върна. Никой не можа да Го стигне. Така ни показа какви възможности има Той при ходене. Аз този случай съм ви го разказвал по-подробно. Ходили сме в планините дълго време. Умора не знаеше и не показваше. Не даваше да се пресилваме. Обикновено даваше
към текста >>

5. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

ТОМ 4

музикална партитура. Това не е ли хармония на съзнанията? Подадохме ръка на пристигащите, целунахме десницата на УЧИТЕЛЯ и продължавахме да се възхищаваме на чудния миг - великолепно единение на „слизащи" и „възлизащи". Считам, че това е добре издържан изпит на точност и будност на съзнанията. Добро начало, за още по-добра и отговорна работа, за която бяхме тръгнали към върха. УЧИТЕЛЯ запита за живота ни на тераската и каза: „Днес по обед ще сме там, а след това ще тръгнем за хижата." Походката на УЧИТЕЛЯ бе отмерена и само от време на време се поспирваше, за да поведе разговор на геологическа тема, за огромните геологични промени на природата, още повече, че двамата братя Боев и Борис Николов бяха специалисти естественици. Вглеждайки се в това каменно писмо, Той подчерта: „Природата и сега продължава да изписва своите летописи. Тя описва не само своите дела, но изписва бъднини. Тя е очертала станалите явления, но продължава да очертава и не е трудно да се предвиди, как водите и други геологични явления ще снижат едни планини, а други ще извисят, така както нашият Мусаленски масив е издържал на тези силови промени и продължава да бъде център на възлови процеси. От ледниците и ледопадите по тези места няма помен, но тяхната обновителна сила е издълбала циркусите на Рилските върхове, където се синеят водите на днешните езера. В това отношение Рила е история, но Рила е и бъднина, но всичко това знание е изписано от писмото на каменопадите и бистро струйните води!" Старателният
към текста >>

6. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Галилей Величков

ТОМ 4

пареза. Засегнатият десен крак и дясна ръка затрудниха движението на УЧИТЕЛЯ. Въпреки тежкоподвижният език Той продължи лекциите и приемите. Не прекъсна ежедневните задължения на Изгрева. Но настъпи ден, когато Сам трябваше да търси здравите сили на живота и поиска да бъде заведен на Рила. Там, в недрата на обичната планина, здравето Му се възвърна. Аверуни, значително опитна в преживяванията на УЧИТЕЛЯ, отбелязва: „Отмина още едно „горко". Учителят проговори! С добра походка слезе на извора, посрещнат от учениците. Този път сълзите бяха на радост!" Всички ние, очевидци на това събитие, приехме доброто здраве на УЧИТЕЛЯ като изключителна намеса на Сили и Същества от непознати и далечни светове! Още веднъж се убедихме, че пътя на УЧИТЕЛЯ и пътя на учениците трябва грижливо да се поддържат в хармония и единство. Законът на резонанса е основата на взаимното разбиране. Ученикът Аверуни, през последното събитие, изяви в пълнота обичта към УЧИТЕЛЯ и с търпение и постоянство дочака оздравяването
към текста >>

7. І.8. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС

Галилей Величков

ТОМ 4

(Случаят с Белеви) Години наред, през школните дни, пресичах улиците на града в ранни зори и поемах пътя към Изгрева. В тези часове градът спеше. По стръмнината на шосето нямаше движение. Единствените пешеходци бяхме ние - учениците на УЧИТЕЛЯ. Ако походката на някой от нас бе бърза, то по пътя застигаше по-бавните. Още отдалеч се познавахме - по силуетите, тихо се поздравявахме и отминавахме. В клас трябва да бъдем навреме. Всеки от нас спазваше правилото - безшумно да се движим, углъбени в себе си - да се освободим от разновидните противоречия и с благоговение да пристъпим към прага на школата. Бяхме размерили силите си, така че преди да е влязъл УЧИТЕЛЯТ да заемем своите места. Приятелите достатъчно добре се бяха опознали и сядаха между тези, с които си хармонираха. Малки правила с добри последствия. Примерна дисциплина, одухотворена от идеята за добро ученичество. Твърде често, наблизо до Изгрева застигахме бележитата двойка - възрастното семейство Белеви. Единствени те не спазваха правилото за мълчанието и на висок глас разговаряха помежду си. Такива бяха темпераментите им - динамични за възрастта им. УЧИТЕЛЯТ благоволяваше в тяхното семейство, утвърдено от богата взаимна кореспонденция. Това не бе тайна, а факт, повдигащ авторитета им всред братството. Въпреки бавната им походка те никога не закъсняваха и с достойнство и разположение заемаха местата си до катедрата, пред стенографската маса. Случаят е такъв. УЧИТЕЛЯТ започна лекцията си с Христовата проповед на
към текста >>

8. І.14. НЕСТИНАРИ

Галилей Величков

ТОМ 4

„викачи", които по време на играта подвикват заедно с играещата нестинарка. Баба Наста намерих в нейния дом. Тя е възрастна, около 80-годишна старица, поприведена от годините, облечена в традиционния сукман, забрадена с черна кърпа. Тя не само че прие поканата за игра върху огъня, но се съгласи да я придружа до параклиса и после да я отведа до огъня. Когато ни бе съобщено, че жарта е готова, с баба Наста се отправихме към параклиса - продължи разказа си брата - с бавна, старческа походка, потропвайки с бастунчето си, ние влязохме в малката стаичка, където пред догаряща свещ, пред иконата на свети Константин, баба Наста се изправи за молитва. Устните й тихо шепнеха молба за покровителство. Незавършила още молитвата си, тя се провикна няколко пъти, поизправи снага и заподскача от крак на крак. Застареното лице на баба Наета се освежи. Зад полупритворените клепачи зениците й гледаха неопределено и безлично. Все така играейки, тя се отправи към вратата. Музикантите, които чакаха отвън, засвириха игриво хоро, задумка ритмично тъпана и всички тръгнахме след жрицата на огъня. Малката уличка е премината в игра. Колкото повече се приближавахме към огнената площадка, толкоз играта ставаше по-буйна и неудържима. Пред нажежената настилка нестинарката се спря, замаха ръце и се понесе над златистата жар. Далеч встрани гайдата и кларнета продължаваха да изпълняват ритмичен странджански хороводен мотив. Наблюдатели и гости следяха със захлас и потръпваха при всяко движение и подвикване
към текста >>

9. І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ

Галилей Величков

ТОМ 4

наново тримата. Заварих УЧИТЕЛЯ сам, на пейката под боровете, до чешмата със зодиакалните знаци. Ранният следобеден час бе спокоен за Него. Изгревяни почиваха в топлия летен ден. Поляната бе безлюдна. УЧИТЕЛЯТ ме покани да седна до Него. Разговаряхме по текущите събития на седмицата. Между боровете, по пътеката откъм източната алея, се мярна бяла риза. Будното око на УЧИТЕЛЯ позна доктора, а той забеляза отдалеч бялата панамена шапка. УЧИТЕЛЯТ често носеше тази шапка. С пъргава походка на млад, здрав и силен човек, докторът дойде при нас. УЧИТЕЛЯТ го покани да седне от дясно и незабавно постави въпроса: - Отби ли се при болните от Изгрева? Какво е състоянието им? Докторът бе готов с отговорите си. Изясни болезнените състояния на двата случая и потвърди диагнозите. На гостенката на Изгрева бронхопневмонията стихва и високите температури са подменени с по-ниски, и при спазване на допълнителните лечебни мероприятия, вероятността за оздравяване е повече от надеждна. Но когато започна да разказва за втория случай - с напредналата скоротечна туберкулоза, докторът не без загриженост сподели: - Болната е в много тежко състояние. Туберкулозата е загнездена и в двата дроба. Остро е засегната сърдечната дейност при всеобща силно изразена слабост, при пълна отпадналост и болезнена немощ. Психиката е потисната от типичния белег на туберкулозните. Пълна апатия и грубо недоволство от живота. УЧИТЕЛЯТ продължаваше да слуша с нескрита тъга обясненията на доктора, сви вежди и с
към текста >>

10. ІІІ.52. КОЛКО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВИСОК НА РЪСТ МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ?

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

а Той стоеше прав, имахме усещане, че ние се движим, подети на някаква вълна, която ни правеше по-леки, движенията ни бяха по-плавни, по-безтегловни, с голяма мекота. Това усещане отговаряше на онова състояние на душите ни, в което се бяхме озовали - правеше ни волни като птици. Като че ли не бяхме в себе си, а извън себе си и се движехме във въздуха. Това бе усещане на душите ни. Това преживяване не беше наше, но на вътрешното ни духовно естество. Когато Учителят се движеше, походката Му бе плавна, стъпваше на пръсти и след това на стъпалото, нямаше никакво усилие. В една от беседите Той подробно обяснява как трябва да се стъпва и как трябва да се ходи, защото съвременният човек стъпва първо на петите си, че после на стъпалото, като по този начин се получава сътресение на гръбначния мозък. Аз много пъти съм се движил редом с Него и винаги съм се питал, как така Той можеше леко да се движи, без да употребява усилие. А Той беше на възраст, гонеше осемдесет човешки години. Веднъж се движих редом с Него на един метър разстояние и изведнъж усетих, как някаква вълна ме поде отдолу, леко ме повдигна, после ме сложи на земята и аз вече се движех леко, леко. Защото усетих, че тялото ми олекна най-малко с една трета от моето тегло. Можех да се движа леко, плавно, с удоволствие. Това състояние трая към 20 крачки и отново изчезна. Аз усетих, какво значи моето тяло да се движи с естествената ми тежест. Движеше се трудно, макар че аз бях свикнал с него, защото бе мое собствено
към текста >>

11. ІІІ.94. БУРНИЯТ ДЕН

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

извика. „Тръгваме веднага. Повикай и брат Боев! Но не се бавете." Не дочаках друго поръчение. Изприпках до брат Боян. Заварих го неподготвен, но той бързо облече светлия шлифер, нахлупи светлата си шапка, грабна незатворената си чанта и веднага тръгна след мен. Учителят ни чакаше. Нямах никакво време да се отбия при Савка и да подредим нещо за из път. Тръгнахме през гората. Крачехме бързо и енергично. Брат Боян често изоставаше поради болния си крак, но упорито поддържаше бързата походка на Учителя. А денят беше бурен, ветровит, начумерен. Витоша димеше от нескончаеми облачни вихрове. Мощни въздушни потоци се стичаха по склоновете на планината. Напорът на вятъра затрудняваше походката ни. Към Витоша тъмното небе се поразкъса. Слънцето като че ли очакваше този процеп на облаците и ни озари със светлина. А над нас бурни, кълбести облаци. Заръмя дъждец. Не беше дъждец, а облачен прашец. Мъхестият лоден на Учителя заблестя от облачния прашец. Светлината заигра по лодена и блеснаха цветовете на дъгата. С брат Боев по-добре виждахме играта на светлината. Но и Учителят радостно оглеждаше оросените Си ръкави и се радваше на чудната красота. Неволно, при движението по пътя, блъснат от вятъра, без да искам до-коснах рамото на Учителя. Той ме погледна строго и каза: „Не се допирай! Не бутай красивите капчици! Те хармонично допълнят великолепието на онова присъствие, което вие не виждате." Виновно се отдръпнах настрани, а това стори и брат Боев. Неръкотворната игра на светлината с
към текста >>

12. ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

лицето имаше по-слаба подвижност. Говорът Му бе бавен, с чувствително замятане на езика. Десният крак и дясната ръка намалиха своята пъргавина. Между нас имаше лекари, които ни обясниха, че ударът е предизвикал кръвоизлив в лявото полушарие на мозъка. Ние знаехме, че Учителят много добре знаеше какво се е случило и какви са биологичните последици. Въпреки това състояние, Той идваше на Клас, изнасяше лекции, приемаше посетители и разговаряше с тях. Ние виждахме Неговите усилия при походката и известни мудни движения на дясната Му ръка. Белезите на десностранна пареза бяха налице. Бавният и труден говор подсказваше за изменение на езика. Дясната страна на лицето не се движеше. Десните крайници рязко намалиха своята пъргавина. Той трудно движеше десния си крак. С дясната ръка вече не можеше да се храни, а си служеше с лявата ръка. Но продължаваше да изнася беседите Си. Говореше бавно и трудно. Настъпилите изменения не нарушиха Неговият мир. Останахме крайно изненадани, когато в началото на месец юли (14 юли 1936 г.), без да са настъпили известни видими подобрения на здравето Му, Учителят поиска да посети Рила. Да се организира едно летуване на Рила не беше лесно. Ние се подготвяхме месеци преди това. А сега за един, два дена трябваше да се качим горе. Бяхме определили Славчо Печеников да придружава Учителя по целия път. Това бе една трудна и отговорна задача. До Вада Учителят бе закаран с кола. Оттам пое пеш нагоре. Учителят се движеше трудно, подпираше се с бастун с лявата
към текста >>

13. 4.ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ 01.Вечният Дух и младостта на Учителя

ИЛИЯ УЗУНОВ

ТОМ 4

доста хора седнали, намерих си подходящо място и седнах, готов да слушам. Излезе един човек, средна възраст, с посребрена, дълга коса, чийто външен вид издаваше, че е необикновен човек. Започна да говори. Не зная кой беше той и кои бяха тия хора. Накрая, като свърши той своята сказка, казах си така: „Този човек не е от обикновените хора. Трябва да е някой пророк". Повече нищо не знаех за него и нямаше кого да питам. Но като излязох вън, направиха ми впечатление хората със своята походка и своето хубаво, весело настроение, светло облечени, и си казах: „Това не са търновци, това са хора, дошли от другаде." Така започна моята среща с великият Учител. Не след дълго време случайно ми попадна една брошурка и като четях тази брошурка, правеше ми впечатление, че това нещо някъде съм го слушал, или чел и продължавах да чета. Когато прочетох брошурката, накрая там пишеше: „Беседа, държана от Дънов в читалище „Надежда" - Велико Търново, 1919 г., 19 август." От тази брошурка аз научих името на този човек, когото съм слушал в читалище „Надежда" и онова, което си бях припомнил чрез нея. След известно време аз отидох ученик във Варна. Там вече знаех името Дънов и се запознах с хора, които са образували Братство. Влязох във връзка с тях и приех вегетарианството. И тогава вече знаех, кой е Учителят и какво е Братството, понеже четях книги и контактувах с приятелите. През това време ръководител на Братството във Варна беше брат Манол Иванов. В началото на 1926 г. аз бях на работа в София,
към текста >>

14. 218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НОВИТЕ ДРЕШКИ

ТОМ 5

И НОВИТЕ ДРЕШКИ Георги Радев беше човекът, който правеше впечатление с високата и слабовата фигура, с построената по особен начин глава, с походката си, с говора си, с почерка си и накрая със заниманията си. Занимаваше се с всичко и всичко му вървеше отръки, което се отнасяше до умствените му способности. Разпиля се като пълноводна река и не можа да се прибере в коритото си и затова не свърши онази работа, която му бе определена. А на неговата воденица можеше да се мели и жито от пшеницата на Учителя, но той се разпиля и после нямаше вода, за да му се задвижат воденичните камъни. А това бе едно неблагоразумие в онези години, да си отклониш водата и силата в друга посока. Но в онези години това неблагоразумие се смяташе едва ли не за подвиг. Въстанаха срещу света, отхвърлиха света и живееха за себе си, за да се издигнат по-близко до Богопознанието. Отделиха се и така си отрязаха корените и дървото изсъхна и клоните им не вързаха онези плодове, които по тези дървета трябваше да зреят. Така завършиха мнозина от това поколение с това погрешно разбиране. Един от тях бе и Георги Радев. Приближава се един път Учителят до Георги Радев, подава му една книжка и му казва: „Можете ли да ушиете на тази книжка нови дрешки?" Жорж поема книжката и чете: „Наука и възпитание" - първо издание. Ние бяхме свикнали на стила и говора на Учителя и особено ни допадаха изразите от първите издания на неговите беседи. А сега Жорж трябваше да прекрои и да ушие нови дрешки и да я направи
към текста >>

15. 14. МОЯТ СВЕКЪР - СТАРИЯТ ЕКИМОВ

Цанка Екимова

ТОМ 6

разбрала всичко и се усмихнах с дълбока признателност. Знаех, че Учителят следи всичко и се грижи за всички. Ние бяхме под Неговата закрила. Искаше се само нашето послушание и да се работи за Бога. Имах още една такава случка с моят свекър. Беше една нощ, когато мъжът ми Юрдан се събуди, стана и започна да се разхожда из стаята. Аз лежах в кревата, но вече полуразбудена и чувам, че Юрдан се разхожда, защото го няма в кревата. Но се разхожда някакси особено. Това не беше неговата походка, а беше друга, чужда походка. Аз се разбудих от това и гледам, че се разхожда, но като че ли някой друг движи тялото му и краката. Аз извиках: „Какво има, кой е тук?" Юрдан се обърна към мене, отвори устата си и отговори много ясно: „Абе тука е старият Екимов". Тогава аз му казах твърдо: „Ти си в друг свят и твоите задачи са там. Не се занимавай с нас, защото ние имаме други задачи". Юрдан леко си легна в леглото, а стаята беше тъмна. На следващият ден съпругът ми не си спомняше нищо за случката по простата причина, че баща му беше влезнал в неговото тяло. Но от тогава свекъра, старият Екимов не ни безпокои повече. Но аз не му останах длъжна. Една седмица четях за него молитви. И изпълних заръката от Учителя да му дам малко светлина чрез молитвите, защото той имаше нужда от светлина в оня свят, в който той се бе отзовал неподготвен. Така че и за това си заплатих, да ме остави на мира. Чрез молитвите изпросих светлина за него. И си разплатих, че водя за мъж сина
към текста >>

16. 25. БОЖИЯТА ПРАВДА, КОЯТО СЕ ВЪЗЦАРИ В ГАБРОВО

Цанка Екимова

ТОМ 6

Получавахме редовно писма и новини от Изгрева, така както и аз ходех редовно няколко пъти в годината в София. Веднъж получих видение, че Учителят ще дойде в Габрово, че ще влезне през тази врата в моя дом, ще се насочи към онзи ъгъл, че ще седне на този стол и т.н. Тази мисъл се вгнезди в съзнанието ми и работеше усилено. Наистина след известно време Учителят дойде в Габрово, влезна в дома ми, мина през същата врата, която го видях в моето видение и направи същите движения, същата походка и отиде та седна на същия стол в онзи ъгъл. Всичко се изпълни точно на яве, както бе във видението, което ми се даде. Не се изтърпях и казах това на Учителя, че за Неговото идване аз съм предупредена от Небето и за всичко това как ще влезне и къде ще седне. А в стаята имаше десетина стола, а Той седна на стола в определения от видението ъгъл. Учителят ме погледна и се усмихна утвърдително и доброжелателно. Имах вече не една опитност и знаех вече добре какво е видение и какво е Учителят. А това не е малко за ученика - да познаеш Учителя. По онези години Учителят трябваше отново да дойде в Габрово. Аз смятах, че не е достатъчно само Учителят да посети моят дом и да говори на 15-20 приятели от местното Братство, а че трябва да говори на гражданството на града Габрово. Така сметнах и реших в себе си, че Той трябва да говори в големия салон на читалището в града, като щяхме да разгласим пред населението за беседата на Учителя. Направих постъпки за отпускане на салона като уведомих, че ще
към текста >>

17. 1. ВЕГЕТАРИАНСКИ ГОСТИЛНИЦИ

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

ТОМ 6

за себе си така: „Аз съм най-малкият брат на земята". Какво бе отношението на толстоистите към Учителя? Отначало бе хубаво, но после се държаха на дистанция. Смятаха това Учение за неприложимо и фантастично. А Толстой го приемаха по-реално, защото ходеше с рубашка, препасана с шнур и работеше с мотика в градината. За мен в толстоизма и вегетарианството имаше хубави неща. Но когато Учителят доведе към 300 човека в гостилницата видях, че не е висок на ръст. Спретнато и ритмично ходеше. Походката на Учителя бе необикновена. Спомням си, когато веднъж се връщахме от опера от града. Бяхме четирима. Учителят със Савка Керемидчиева и аз със Симеон Арнаудов, който бе взел билети за операта. И досега ми звучат стъпките на Учителя върху снега, които бяха ритмични. Това бе музика в движението им. Това е към 1936/37 г. След няколко години съдружниците на вегетарианския ресторант се разделиха след три години обща работа. Баща ми взе консервната фабрика в Красна поляна, а за тях остана
към текста >>

18. 1. КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ ЧРЕЗ СЛОВО И ДУХ

Люба Стойкова

ТОМ 6

КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ ЧРЕЗ СЛОВО И ДУХ Четири години бях учителка в София, но в 1933 г. се омъжих и се преместих във Варна, където живея и до днес. Скоро ще навърша 82 години. Сънувам веднъж, че се намирам в една планина. Вървя по широк път и си тананикам безгрижно. От лявата ми страна се издигат грамадни хълмове, обрасли с борове, с много цветя и много птички. От един завой се зададе един възрастен човек, с лека и пъргава походка за възрастта му. Между хълмовете и пътя имаше буен поток. Като доближи до мен, той ми махна с ръка да го последвам, прекоси потока и се заизкачва бързо нагоре. И аз прекосих потока и тръгнах нагоре. Наоколо беше неизказано красиво. Искаше ми се да се спра за малко, да се порадвам, но той бързаше и аз почти тичешком го следвах, да не го изгубя от очите си. Изкачихме се на една поляна. Когато за пръв път отидох на Рила разбрах, че това беше поляната до седмото езеро, само че по-голяма. На нея бяха насядали в идеален кръг над сто души. Пред всеки имаше постлана голяма бяла салфетка и закуска. Възрастният, ако мога така да го нарека, ми посочи едно единствено свободно място, където имаше също сложена закуска. Аз седнах и се събудих. Разбрах, че този сън има някакво значение, но какво. Още не разбирах много неща. Изчаквах да видя какво ще стане. Когато започнах занятията си във Варна като учителка, дадоха ми първи клас (тогава първо отделение). Един ден една моя ученичка като се вьрнала вкъщи, казала на майка си: „Мамо, пък да знаеш, видях около
към текста >>

19. 19. Непознатият роднина

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

гледа така и ми вика: „Момко, ти не си ли син на Колю Минчев?“ „Че ти от къде го познаваш Колю Минчев?“, го запитах аз. „Ами ние се познавахме като деца, пасяхме добитъка, бяхме много добри приятели“, отговори той. И ме заразпитва. Казва: „После те го убиха на фронта“. И аз после докато стигна до Моравка мислех: „Брей“, си викам, „чичо ми Петко, роден брат на баща ми ме видя, расли са заедно, нали? Той не може да ме познае, а тоя човек, по какво ме позна“. А той каза горския: „По походката те познах като вървеше и си викам, прилича на моя приятел Колю Минчев“. Вечерта пристигнах в с. Моравка при леля ми Мария. Там прекарах няколко дена. Много ми харесаха те - леля ми Мария и свако ми Димо. Ще ви разкажа един случай, който ми разказа техния син Костадин, който бил някакъв отговорник по животните - овце и крави при ТКЗС-то. Решили те с председателя да тръгнат по селата, да закупят някой и друг добитък. Стигнали вечерта в едно село непознато и понеже председателя бил възрастен човек, решили да потърсят някъде да преспят, много бил уморен. Попитал тук, попитал там председателят, но никой не ги приемал. Тогава братовчед ми Костадин рекъл: „Чакай пък сега аз ще попитам“. И какво било, още на първата къща като похлопал и стопанинът ги приел, нахранил ги, дал им стая където преспали и на другия ден продължили пътя си. Тъй като вървели по пътя се разговаряли с председателя. А пък в с. Моравка, където живееше леля ми Мария имаше голяма кръчма. Като минават пътници от Котел за
към текста >>

20. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

ТОМ 7

село близо до Каменар на два километра, е половината строено само от баща ми. Даже преди 20-30 г. когато отивам да обиколя родния си край минават през Каблешково, разглеждам където съм расъл, където баща ми е минавал и ето едно дете ме спира и вика: „Един дядо те вика“. Обръщам се, дядо Костадин, този, който вижда в мене баща ми. Поздравяваме се и той пита: „Вие не сте ли на Колю син?“ Казвам: „Моля ви, кажете ми нещо за него, защото не го помня. По какво ме познахте?“ „Същата походка, същите ръце, същата фигура. Имам да му давам пари. Той ми построи къща и не можах да му се отплатя“. Казвам: „Дядо, аз не съм атеист, горе на небето ще му плащаш с лихвите. Сега пари имам“. Така се разделихме и двамата с едно хубаво чувство. А баща ми е убит при първите куршуми на Балканската война. Мама през деня е на нивата, а вечер като ни нахрани сяда да преде, да плете и пее тъжни песни, плаче и пак пее тъжни песни и после весели. Аз бях вечно в скута й така сгушен и слушам как мама пее и това ме унасяше много и заспивах в скута й. Закърмен съм с песните на мама. И от тази музика и песен, която съм слушал в разстояние на години след време започнах да пея песните, които пееше мама - народни песни, че градски песни - ту тъжни, ту весели. А мама чудно пееше. Сутрин се събуждах от песента й и разбира се на креватчето ми и съм убеден, че от дете съм музикант, син на работник. Аз самия бях работник, успях да постигна тая музика, разбира се аз станах музикант, така да се каже аз станах
към текста >>

21. 23. ДУХОВНОТО СЛЪНЦЕ

ТОМ 8

утешил, колко тайни бе разкрил, колко болки бе излекувал, казвам, че за дейността Му, за всичко сторено от Него, все пак не остана пълна представа. И досега продължава разкриването на всевъзможни случаи, станали с наши приятели. Но нека кажа няколко думи за онова, което виждаха физическите ни очи, като обект на обичта ни. Външният облик на Учителя, цялата Му хармонична фигура беше израз на човек идеален, напълно завършен, у когото и поглед, изражението на лицето и глас и походка и движения и говор бяха отмерени, красиви, естетични, нищо излишно, нито пресилено. Леката Му подвижна походка аз за себе си тълкувах така: леко да се носи човек по земята, леко да се справя човек с мъчнотиите, бързо да излиза от тях и умело да ги трансформира. Походката му биваше бърза като на юноша. Според случая и бавна, величествена според друг случай. Облеклото безукорно, чисто, семпло, с предпочитание на светлите меки тонове и не напълно съобразно с модата на времето. Всеки, който имаше очи да види знаеше, че е видял нещо необикновено, съчетание на изящество, простота и одухотвореност. Нямаше с кого да бъде сравнен. Когато нещо си отиде, то дълго още в нас звучи в мелодия
към текста >>

22. 72. САЛОНЪТ Е ПЪЛЕН

ТОМ 8

ПЪЛЕН 1. Салонът е пълен, изпълнен със хора. Дошли тук да чуят, да срещнат в унес крилатата мисъл, с която след малко Учителят благи тях с плам ще дари. 2. Вратата се хлопна. И стълбата скръцна. И ето на прага Той Сам се яви -прекрасен и хубав, и мил, елегантен, и с лека походка минава напред. 3. Катедрата в миг се, във миг озарява, и всичко в салона се в миг оживи - събужда се мисъл, и чувства пораждат -учудват се всички • къде са в този миг? 4. Те всички са тука. Да, тук във салона. И чудна, прекрасна беседа пред тях Учителят миров изнася. Повдига със Своята мисъл нагоре и тях. 5. Слънца и планети, прекрасни системи, природни закони открива и зрак нахлува в главите, устройства земята, Любов непозната изпълва и тях. 6. Беседата свършва. Учителят става. И тръгва безшумно, но зрачно напред, а хората слизат полека, полека от приказни, чудни, прекрасни
към текста >>

23. 85. ЗА НЕГО БЕ КАЗАНО

ТОМ 8

които откриха Божествения Му произход. И казвам: Око не е видяло такава скромност, и ухо не е чуло такава Мъдрост. 3. Той слиза лекичко по стълбата и лекичко се качва, а ритъмът на стъпката е тъй отмерен. А тонът, така чист и музикален. Музика, която спира минувачите, и Той се чуди. 4. Или, разхожда се из стаята си горе, аз съм в салона. И спирам мисъл, спирам чувство, спирам си дъхът и слушам - хармонията на вековете, вплетена във Неговите стъпки. 5. Понякога поляната обхожда -походката пластична, лека, всекиго привлича. Тя пак е музика - безгласна, мълчалива, но тъй с нектар нахранва ти душата. 6. И дума чувам някога. Слухът ти е похвален, слухът ти е погален с най-нежната милувка на Словото Велико. 7. За Словото. Аз не говоря. Словото само говори - океан от Мъдрост, Знание, от Красота. Океан от Обич, от Чистота. 8. Говоря аз за Неговата скромност, която по-велик Го прави, по-красив, с величие без мяра Го обгръща и тъй Го прави мил пред нашите очи. 9. Понякога с цигулката посвири, тъй тихичко и леко. Понякога в салона пред пианото поседне и белите клавиши Той лекичко погали. 10. Понякога, а това понякога е всеки ден, а това понякога е всеки час. От ранно утро Той е тук по двора, от ранно утро Той говори с хората. От ранно утро слиза стълбата и качва, от ранно утро грижи хорски разтоварва. До късно вечер. 11. И никога не се повтаря. Винаги различен и винаги Един и Същ - Учителят! Аз бях от малцината, които Го видяха и как нов тласък на Човечеството даде. И казвам:
към текста >>

24. 16. УРОЦИ ПО ОНАГЛЕДЯВАНЕ НА ВИТОША

ТОМ 8

момент очаквах краката ми да рухнат и аз да падна. Усещането беше така особено и силно, че аз извиках към сестра си, която ме придружаваше: "Да видиш как ми треперят краката". В този момент се обръщам и виждам Учителя до мене. Аз даже се зарадвах, че съм извикала. Виждам Го, Той да движи погледа си от коленете ми до долната част на крака. Така направи няколко пъти. И в същия момент треперенето престана. Учителят тръгна надолу по пътеката със своята позната нам походка. Пристъпваше леко и плавно. При друга екскурзия слизаме от Витоша и вече сме на шосето. Братята, които бяха закарали Учителя с кола до Симеоново, бяха уговорили с шофьора, за да Го върне обратно в града. Колата чака, аз съм със Стоянка Илиева. Учителят се качва в колата и се усмихва. Вдига ръка за поздрав и казва: "Жал ми е, че ви оставям сами тук". А Стоянка се провиква: "Велик баща, който води своите деца, хубави и грозни, добри и лоши и винаги ги оставя да вървят по правите пътища Божии". Ние току-що бяхме слезли по кривите пътеки на Витоша долу на шосето. Този път вече водеше за София и ние пеша се прибрахме на Изгрева. Веднъж на Витоша Учителят ни показа как трябва човек да си обува обувките. Там е брат Неделчо Попов. Той слуша, а Учителят му показва коя обувка на кой крак трябва да се обуе. После обяснява как трябва да се връзват връзките на обувките. Говори, обяснява защо и накрая показва. Неделчо клати глава, значи е разбрал и запомнил всичко. А тогава Маргарита
към текста >>

25. 10. ПРОТЕСТАНСКИТЕ ДЕЦА УТИВАТ ПРИ УЧИТЕЛЯ

ТОМ 8

Но... четвъртък сутринта към 10 часа излязох от палатката и се спуснах със спокойни стъпки към езерото. Не виждах никакъв човек и ето съзрях, че благородният белобрад старец идва към мен. Виждайки Го отдалече аз се зачудих как да Го поздравя, но когато Той ме наближи поздравих Го с леко кимване на глава, а Той ми отговори: "Само Божията Любов!" и продължи пътя си нататък. Обръщайки се аз наблюдавах вървежа Му и се възхитих от лекотата, от леката ритмична и красива походка. Но пак, нито себе си вътрешно запитах, нито на брат си зададох въпроса, кой е Той! На следното утро, петък, аз без да вземам никакво оформено в съзнанието си решение с брат си заедно тръгнах и дори вървейки с него пак не го попитах къде отиваме. Желая тук да кажа, че на моя брат Гавраил, който е пет години по-голям от мене имах абсолютно доверие и затова считах излишно задаването на въпроси, когато той предприемаше нещо. И така тихомълком вървяхме по стръмната тясна пътечка, видях още много други мълчаливи, устремени натам, накъдето и ние с брат ми вървяхме. Стигнахме до един великолепен връх. Сега вече зная, това е Молитвения връх, от който се разкриваше дивна картина. Предизгревна прелюдия. И тук на една от скалите, сред група от братя и сестри беше седнал благородният старец. Когато на светлия източен хоризонт затрептяха първите изгревни лъчи на слънцето, Той стана и всички около Него прави в благоговейно мълчание и вглъбени в молитвена мисъл съзерцавахме дивният възход
към текста >>

26. 32. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

УЧИТЕЛЯ В.К.: Искам да Ви питам, някои са ми разказвали, че отначало Учителят е ходел много леко. Кажете нещо за походката и как се е движел. Казаха ми, че много леко се движел и много бърже на планината. Е.А.: Учителят и на Изгрева се движеше така бързо и плавно и всякога ми е правила впечатление Неговата походка. Защото Той когато се движеше нямаше никакво клатене на ляво и на дясно на тялото, което много от хората го имат. Движи се някак, тялото си винаги стремително напред се движеше и само напред. Това предаваше една особеност на походката Му. Щото повече от хората имат едно леко люлеене, повечето от хората. Много малко са хората, които нямат люлеене. Това беше едно, което всякога ми е правело впечатление. Друго ми е правило впечатление, Той не се движеше бавно. Походката Му беше бързичка в сравнение с обикновеното както ние ходим. Ние бяхме млади тогава, нали. А пък особено, когато сме се връщали от бивака, нали връщаме се и като наближим юзината, след юзината не можем да Го стигнем. Усилва си крачките, защото Той пак се изпотяваше. В.К.: Коя юзина? Е.А.: Симеоновската. В.К.: А, да. Е.А.: Оттам като тръгне, като ускори крачката до Изгрева, едвам Го стигахме, толкова бързо се движеше. Туй ми е правило впечатление. Защото това е една от причините, Той се изпотяваше два пъти на качване и един път на връщане. Понеже казваше, че чрез потенето, човек най-хубаво чисти организма си. Два са начините на потене: или гореща вода като се пие, да пие много вода и да се изпоти,
към текста >>

27. 102. БОЯН БОЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Хубав човек беше брат Боян Боев. Много, много симпатичен. Знаете ли, че много години минаха, аз не го познавах. Той имаше резки движения. Имаше малко грубовата походка така. Той нали не можеше да се движи, даже с бастун се движеше, защото е страдал на млада възраст от туберкулоза на коляното. Когато в Първата световна война го вземат войник, той не е служил и е бил помощник аптекар в Скопие като естественик, понеже знае имената на медикаментите, взели го военните да помага на аптекаря. Там е бил и брат Куртев. Георги Куртев и той е бил там, та така се били една групичка. Но там сградата, в която е работил е била каменна. Всичко било от камък и 2-3 години работил там и оттогава е заболяването му от туберкулоза. Разбира се причините може да са по-далечни, но това е повод, от който се знае че е заболял. Като учител в Панагюрище, Влад Пашов ми казваше, че дълго време е боледувал и е бил в отпуск, защото никак не е могъл да се движи и при него идвал някой циганин ли, че му помагал. Но после, когато оздравял той е работил много усилено с учениците и той много е помагал на учениците си. Задържал за себе си една малка част от заплатата си, колкото за прехрана. А той беше много скромен във всичко. Така всеки месец на много бедни ученици е помагал. С това той е спечелил любовта и на другите ученици, и на гражданството, и там е бил много почитан, и уважаван. Дълго време е работил там. Знаете ли че го уволниха преди да вземе пенсия три месеца преди 15 години, а тогава срокът за
към текста >>

28. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ 1.Походката на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ Походката на Учителя. Много пъти вниманието ми беше привличано от походката на Учителя. Приятно ми беше като гледах как леко стъпва. Имаше нещо свободно в походката му. Тялотоси държеше съвсем изправено - глава, гръбнак в една линия, но не сковано. Походката му беше бърза, целенасочена, стъпваше леко и не можеше да се забележи кога тежестта на тялото преминаваше от единият крак на другия. Нямаше никакво залюляване на едната или на другата страна. Тялото се движеше право напред. При смяната на краката тялото се подвижваше малко напред и нагоре. Никакво клатушкане не се забелязваше, никакво залюляване на тялото надясно или наляво. То се движеше изправено право напред. Крачките му не бяха нито ситни, нито много големи, но в хармонично съотношение с изправеното тяло. Може би затова ми беше толкова приятно да го наблюдавам, когато се движи. В движенията му имаше свобода, нямаше скованост, което да внесе дисхармония, нито в ръцете, нито в краката, нито в главата, нито на тялото. Всичко така се съчетаваше, че правеше приятно впечатление. Походката му беше бърза и в никой случай бавна. Стъпваше много леко, като че няма тежест. Устремено се движеше напред. Като се движеше, при всяка стъпка и ръцете се залюляваха малко напред и назад, но нямаше махане на ръцете. Главата си държеше изправена и при бързото движение косата му, която беше дълга до под ушите леко се залюляваше, отскачаше назад и даваше илюзията като че ли е на малки крилца. Когато
към текста >>

29. 11 - 10. ДУХ НА ВОИН, ДУША НА ДЕВОЙКА

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

ТОМ 10

съветвам там да ходите. Недейте. Те ще ви кажат туй, което съм казала аз. В.К.: Аз искам това да го напишете. Верка: Аз ще го напиша, Туй, което съм казала, ще го напиша хубаво, но има нахвърляни работи. В.К.: После ще ми ги прочетете и аз ще ги запиша. Щото трябва да се почне. Докато се почне е трудно. Трудно е да се почва. Но ще стане добре. Голяма работа, не е малка. Верка: А-а, той даде такова нещо! Той имаше прозрение, дълбоко прозрение и никъде не се изявяваше. Като влезе, и походката му пък, леката походка. Веднъж вървим, той, не се чувства как стъпва, толкова леко, а пък скоро четох в беседа за неговата походка. А пък аз, като кон топуркам с ток и той вика: „Верке, ти като кон топуркаш." Викам: „Верно." И сега доста работя върху походката си. Това е. Хубав човек беше. В.К.: Трудно изработва човек някои неща в себе си. Има един портрет на Христа, изваден на снимка. И какво казвате за този образ? Верка: Най-се приближава, най-близко до Христа. Този образ. Брадата малко деформирана. В.К.: Това го казва Учителят. Верка: Учителят, аз го чух. В.К.: В Салона. Верка: В Салона. В.К.: Това е бил същият образ. Верка: Същият. Васил Искренов ги превади и аз си купих. В.К.: Значи брадата е деформирана. Верка: Брадата, иначе всичко, чело, всичко и веждите. В.К.: значи най-идеално се приближава. Верка: Този е образът, който се приближава до Христа. Този е образът. В.К.: Щото имам в къщи нещо подобно, да. Какво казвате, при баща ви са идвали много турци? Верка: Турци и говори на
към текста >>

30. 11 - 11. УЧЕНИЦИТЕ СЕ ИЗПИТВАТ ЧРЕЗ ЖИВОТА СИ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

ТОМ 10

В.К.: Обаче те ни ви ги дадоха. Верка: Аз, грешката ми е, че не казах. Виж какво, никога не обичах да занимавам Учителя с такива работи, никога. Хубавите спомени не се поддават на описание, което сме прекарали. В.К.: 40 години оттогава не е малко, не е малко. Верка: 41 години, 42. Сега на юли ще почне 42 години. В.К.: Не са малко 40 години. Верка: Ами скоро, скоро ми се обажда на сънища. Сънувам го много често. Той беше рядко изработен. Я го виж. Туй говори и погледът му, и походката му. Интересно от къде сте ги намерили тези снимки. В.К.: Попаднаха ми. Верка: А, верно. Аз мислех, че щях да ги търся ли? Не. Аз благодаря. Само ще ми извадите няколко, нали? Да ми увеличите. Двечки ми дайте от тези. Ето там ме има мен с Жорж и там и Жорж отделно. В.К.: Аз ще ви направя. Верка: Даже веднъж, когато отивам, той имаше ключ от моята къща и аз имах ключ от неговата. Веднъж отивам и той го нямаше и аз извадих челото, защото съм свирила, та наши песни така ги изсвирвах на неговото чело. Чак долу с пръсти позиците си хващах. Като видях как ги прави, и аз тогава започнах да хващам тези позиции, а с китарата съм свирила толкоз хубави неща. Ключът така, и с пръстите съм свирила мои творчески работи, на никого не казах че са мои, мислеха че са от някой автор, пък то... Имат и много такива импровизирани работи в музиката, и него ще запишем. Що. Сега малко така мозъкът ми хвърчи нещо, засегнато, нервната ми система, централна, дето се казваше, но хапове вземам известно време. И то
към текста >>

31. 14 - 3. ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ДУШИ В ГРАД АЙТОС

Надка Боева

ТОМ 10

гали лицето, подобно на Божие крило. Така че град Айтос е неслучаен град. В древността той винаги е бил град - в римско време е бил Римска провинция; съществувал е по време на Византия. Тук е дошъл Учителят за първи път в ония години, за да подготви почвата за повдигане на съзнанието на вече подготвените човешки души и за създаване на окултни групи в града. В този край хората са добри, умни, спокойни, особено през ония години след войната. Това се забелязва още в говора им и в походката им, както и в спокойното им обръщение един към друг. Още тогава у някои се пробужда съзнанието за доброто и злото в света. Това начало е вложено от Бога и е заветът на богомилите. Тази внушителна природа спомага за духовното пробуждане на хората в този край. Създават се мистични групи, като спиритисти, толстоисти и окултисти. Тези групи подготвят почвата за идването на великия Учител Петър Дънов в град Айтос. Отначало той идва като изнасящ сказки по окултните въпроси. По-късно идва като Учител на окултна Школа на Бялото Братство в България. Той е посрещнат от много свои съмишленици, които са го познали по Дух и Истина. Постепенно се създават малки групи от братя и сестри на тази Школа. Голямо било въодушевлението от изнасянето на сказки и беседи от Учителя. Тогава на Петровия връх се изнася първата публична беседа на Учителя, която е събудила интерес у голям брой граждани. Оттогава той става любимият Учител. По-късно стават редовни сбирки на братята и сестрите в града, където се четат
към текста >>

32. 20 - 3. ИСТИНСКИЯТ ЛЕЧИТЕЛ И СПАСИТЕЛ

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.

ТОМ 10

И СПАСИТЕЛ Бях вече на работа в Ямбол. Моя братовчедка, страдаща дълго време от порок на сърцето, получи тежка криза. Извикаха ме да бъда при нея през нощта, за да й поставям инжекции. Почти никой не мигна, молихме се Бог да й помогне. На разсъмване съм се унесла за минути. Вратата се отваря и със своята свободна походка влиза Учителят, откача от закачалката бялата ми престилка и казва: „Иди да спиш, аз ще я лекувам." Братовчедка ми живя още дълго след този случай. Разболях се от плеврит. Уж оздравях, а поддържах постоянно една лека температура, което показва, че процесът в дробовете не е ликвидиран. Майка ми, много обезпокоена, сънува, че тя и една сестра ме подкрепят, от мене капе кръв, явява се Учителят и пак казва: „Оставете я, аз ще я лекувам." На следващия ден нямаше и помен от температура. Наши съседи, силни на деня, искаха да строят жилищен блок, като незаконно заграбваха от съседните дворове. На нас оставаше само една пътека да минаваме. Баща ми се много разтревожи и получи силно главоболие. В тези дни братята Марин и Петър Камбурови с Данка и Христо Колеви от Преслав минават през Ямбол на път за Елхово. Слизат на Ямболската гара и си казали: „Хайде да отидем да видим Тодор." Връщам се от работа и баща ми казва: „Много пропусна. Марин, Петър и Данка, и Христо бяха тук, свириха, пяхме, много хубаво беше." А майка ми добави: „Накрая Петър изсвири рапсодията." На следващия ден баща ми получи инсулт и почина. Трогателен беше жестът на Георги Томалевски, който
към текста >>

33. 26 - 00. СПОМЕНИ ОТ СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО, СЪСТОЯЛ СЕ НА 19 АВГУСТ 1922 г. В ГРАД ТЪРНОВО

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Атанасов Попов.

ТОМ 10

владиците само се изправи и каза на публиката: „Господа, моля след обяд в два часа всички да заповядате в този салон, да чуете словото на митрополит... , което ще бъда критика и отговор на г-н Дънов. " На това Учителят каза: „Не, това не може да стане. В два часа никой не може да дойде тука, нито който е тука, може да излезе. Който желае да бъде тука, нека не си отива, а да изчака." Като каза тези думи, Учителят постави малкото си бележниче във вътрешния джоб на палтото си и с бърза походка напусна салона. Един от владиците се провикна подигравателно: „А-а-а-а! Чувате ли, значи се заканва!" И пак повтори апела си да бъдат тук, като набърбори още много нелепости по адрес на Учителя. Един от нашите братя, който стоеше до мене, ми прошепна: „Брат, да останем тука, да видим какво ще стане." Аз му отговорих, че щом Учителят напусна салона, аз нямам работа тука и веднага си излязох. Небето бе синьо и ясно, времето беше чудесно. Народът не напускаше двора на читалището, а продължаваше да коментира последните думи на Учителя, Едни предричаха земетресение, други градушка, трети буря, а нашите братя мълчаха и се чудеха какво може да стане. Щом като владиците и официалните лица се качиха на леките си коли и напуснаха читалището, масата са раздвижи по разни посоки и само за пет минути всичко се опразни и утихна. Аз се прибрах на 12 часа, а някои от нашите братя останаха, за да бъдат свидетели на събитието, което се предполагаше от думите на Учителя. След обед към един часа, братът на
към текста >>

34. МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ

Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта

ТОМ 12

методите. Може, има известни условия, но тъй както сте сега, имате мъчнотии. В любовта трябва да подобрите гърдите си и черния си дроб. В мъдростта трябва да подобрите мозъка си. В правдата трябва да подобрите ръцете си и пръстите си. Като работите за интелекта си, трябва да подобрите носа си. Като работите за добродетелта, трябва да измените краката си. После, да кажем, вървите тромаво, тъй ще се научите леко, да имате едно пластично движение. А сега ви гледам, всички сте в походката си като гемии, но има едно пластично движение. Тази тромавост се заражда в застояване на туй движение. Всичките мускули трябва да са в движение. Трябва да са пъргави, всичко у нас трябва да е пластично. Ние имаме една наука за лекуване, тя е следующата: Запример, страдате от ревматизъм. Изтегляйте тия ставички на пръстите, разтривайте ги, за да при- дойде към тях кръв. Всички кокали ще изтеглите и болестта ви ще се премахне. После може да си правите и следните упражнения с пръстите на ръцете: ще приближавате два по два (с изключение на палеца), после три заедно и един отделно и т.н. После ще гледате да съедините върховете на показалеца и малкия пръст. Така ще концентрирате волята си. Ако пръстите ви са по-къси от общите нормални мерки за вас, ще упражнявате волята си да си продължите показалеца, малкия пръст и четвъртия пръст да стане също по-дълъг. Ами че, тъй се работи, ти ще имаш проект, върху който ще работиш, ще мислиш, за да създадеш нова форма. Ами че, тъй ще имате обект, върху
към текста >>

35. 6. ВЕЛИКДЕН

Паша Теодорова

ТОМ 13

Бог да ти проговори. Продължавам да си мисля: Ами ако и този Велик ден е решено да ми се даде нещо ново? Ами ако този ден получа онова, което душата ми отвътре очаква? Какво ли ще бъде, ако този ден се завърши процесът на очакването? Отвън се отговори на очакването ми. Сега остава да ми се даде очакваното отвътре. Ако това стане, аз мога само да благодаря, и то много благодаря. Така си мисля и с трепет очаквам нещо. По едно време от сутерена се показа пак кака Гина, все тъй с бърза походка. Този път аз се въоръжих с кураж. Казах си: Ще я запитам, да не я изпусна. Веднага я запитах: „Моля Ви се, Моля ви се, мога ли и аз да слушам беседа?" - „Качи се горе", пак набързо ми отговори тя и ме отмина. Ами сега, мисля си аз, четири стъпала не са много, но как ще се кача? Стълбичката е солидна, здрава, но как аз ще се кача? Както и да е, минах благополучно, не стана никаква авария. Намерих се в коридорчето, което ми е познато, много пъти съм минавала през него и влизала в малката стаичка, в която Учителят приемаше. Тази стаичка е насреща в коридорчето. Мисля си: В коя ли стая Учителят държи беседи? Гледам отдясно една врата отворена и оттам се чуват песни. Тук ще е стаята, си казах, и се спрях на прага на стаята, а се подпрях на дясната рамка на вратата. Лявата рамка на вратата беше заета от един брат с очила, който въодушевено пееше, както пееха въодушевено всички в стаята, които бяха насядали на столове. Слушам песни непознати за мене, но не са протестантски, защото аз съм слушала
към текста >>

36. 23. ЗАМИНАВАНЕТО НА ПАША 12 февруари 1972 година

Паша Теодорова

ТОМ 13

и Димитър. ТРЕПЕТЛИКАТА На моята обична сестра и съученичка - Паша Теодорова, По случай 40 дни от нейното заминаване Денят преваляше. Последните слънчеви лъчи предвещаваха настъпването на здрача. В стаичката е тихо, всеки е зает със своята работа. Тя, сложила болните си вече крака на малкото столче, подпряла гръб и глава на пухените възглавници, седи, неподвижно затворила своите невиждащи вече очи. „Ах, тогава, на младини, в малката къщичка с дворчето. Вървеше Той там с тихата си походка, а сякаш всичко грееше наоколо. Аз пиша с трепет до прозореца в голямата източна стая. Копчетата на машината бързо тракат, пишат се редове от чудното Слово на Учителя. Вратата тихичко се отваря. - Върви ли добре работата, Паша? Не срещаш ли затруднения? - Добре върви, Учителю, благодаря. Очите Му, като светъл лъч ме обгръщат цяла. Топла радост изпълва сърцето ми. Вратата пак тихичко се затваря. Аз не пиша вече, аз пея и пръстите ми хвърчат по клавишите на машината... Скъпа малка къщичка, какво не бих дала да съм там сега. И у дома е топло, уютно. Аз пиша, пиша, а Надя готви с любов и лекичко си тананика песничка. Средствата са малко, но трябва да се приготви повечко храна, защото ще имаме гост. Бездомен брат е дошъл, пък може да ни изненада и друг някой. Ще имаме и ученици, хора бедни, неустроени в живота, които трябва да завършат училище, трябва да стъпят на краката си. Да, след малко ще оставя Словото на Учителя и с моята сестра Аня ще отворим учебниците... Колко са мили тези братя!
към текста >>

37. 17. РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА

Гена Папазова

ТОМ 13

от Тракия с белите ризи и червените пояси. Колко съсредоточени, колко предани хора бяха! Колко чисти хора! И цялото това множество, толкова разнообразни, как Учителят ги обедини. И някои казват: „Ама няма логика в лекциите, в беседите му." Че как ще има логика, когато аудиторията е толкова разнообразна. Той трябва да нахрани и този, и този, и този, и този, така беше. Но всички имат впечатления за него, много са писали. В.К.: Вашата така визуална представа за Учителя? Г.П.: Ясна, лека походка, пъргави движения, хармонични стъпки, всичко най-хубаво, приказно. Не само за възрастта му, но въобще за човека, и за младия човек. Тази лекота, тази елегантност в движенията мъчно се усвоява, придобива и т.н. То си е Негово. Това беше Учителят. В.К.: Друг един върпос. Как Паша реши да пише своите опитности? Тя вече не виждаше. Г.П.: Ами това е вътрешен подтик, да не би някой да я е карал? В.К.: Хубаво, че са написани и тя не вижда, обаче ги пише. Г.П.: Тя ги пише и някой ги коригира. В.К.: Някой ги коригира. Такъв беше начинът на написването. Г.П.: Когато пропусне буквите, не ги пропуща, ами ги смени. В.К.: Нали, понеже не вижда какво пише с пръстите си. Г.П.: Но колко хубаво приемаше забележките, че някога се и смеехме. Защото ще излезе някаква дума, гдето никаква не е. И тя се смее наред с нас, духовит човек, лек човек, приятен човек, разумен човек. Тя не знаеше какво значи обида. И когато й казвам: „Лъжат Ви, бе, Паша!" Аз бях до края с нея на „Вие". „Аз, Гена, уча." С всяка среща на
към текста >>

38. 4. ЗАМЕСТНИЦИТЕ Тодор Коцев

Вяра Христова

ТОМ 13

по-рано женена за Митко Сотиров. Те се разделиха. Той си харесал някоя друга. Той имаше такава слабост към жените и отначало с тях се шегуваше. Мариолчето, това-онова. После взема нея. Мария Златева е добра цигуларка. Влад беше тиха вода. Той написа книга по астрология, но колко е специалист в тая област, не зная. Аз съм слаб и нямам понятие по тоя въпрос. С него беше Иавн Антонов. Той беше напълно отдаден на астрологията. Методи Константинов, ние го наричахме кокон-харизанов. Походката му е такава като на кокона. Той продаваше вестници пред хотел „Панах" (или „Парнах") и беше особено държането му. Него Учителят го е издържал. Той претендираше, че владее мондиална астрология. Как го е обичал Учителят, това не мога да знам, но Методи е учил със средствата на Учителя. Той имаше приятелство с Димитринка Захариева. Но той не й влияеше положително. Тя му чистеше стаята. Тя беше тютюноработничка, когато дойде с Мария от Хасково. И Димитринка висеше пред вратата на Учителя, както и Гръблашева. В.Хр.: Кой е претендирал да е любимец на Учителя? Т.К.: Претендира дървесинният заместител Михаил Иванов, който отиде във Франция. В.Хр.: А той защо отиде в затвора по-късно? Т.К.: По женския въпрос. В.Хр.: Затова ли е отишъл в затвора? Т.К.: Да. Защото трябвало да отиде. Михаил и Кръстю са спорели кой да влияе върху цялото Братство вместо Учителя. И тогава, понеже той е по женския въпрос, Учителят казал: „Нека отиде Михаил, защото там ще му е мястото във Франция." Ти знаеш ли, че
към текста >>

39. 5. СПОМЕНИ НА СЪПРУГАТА ИВАНКА КОЧЕВА И СИНА ВЛАДИМИР

Димитър Кочев

ТОМ 13

но вижте колко е интересно, нали? В.К.: Да, това си е пророчество. Пророчеството си е винаги пророчество, независимо дали е насън или наяве. Ив.К.: Ще стане, каза, известен с металически плочи. Платки по електроника. В.К.: Металически плочи. И никой не е очаквал, че такова нещо ще се сбъдне. Ив.К.: То ги нямаше тогава. В.К.: Тия неща ги нямаше. Вие казали ли сте му или не сте му казали? Ив.К.: Казах му. Казах, знае. В.К.: Разкажете ни как възприемахте Учителя Дънов? Как се движеше, походка, движение? Ив.К.: Спокойно, държанието така. Винаги спретнат, хубаво, чистичко, тука винаги една игла имаше с брилянтче. В.К.: А като четеше беседи, лекциите? Ив.К.: Спокойно говореше. На Рила особено. Там седне край камъка пред палатката и този вятър като духа, раздухва му косата. Хубав така, дикция хубава, приятно. Хубави спомени имам аз оттам. Ами и от концертите в салона на Изгрева. В.К.: Вие присъствахте там? Ив.К.: Ама на всичките съм ходила. Голямо преживяване, необикновена публика. В.К.: Тогава е имало и състав оркестър и певци. Ив.К.: Оркестър, музиканти, всичко. В.К.: Също и певици. Ив.К.: Да. В.К.: Хора, които пеят, които музицират. Ив.К.: Но 1939 г. беше най- силната година горе на Рила. Много представители от цял свят, много народ, като един малък град беше. В.К.: Аз съм виждал снимки от тези години. Наистина осеяно с бели палатки отгоре до долу. Тази епоха не може да се върне никога вече. Тука ги няма тези души вече и те не могат да се върнат, и да се съберат точно в едно
към текста >>

40. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1321-1340

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

работата на зъбите, тогава в кръвта проникват известни утайки, необработени и се отлагат в ставите някъде и след време чувствувате болки. Великодушие и целомъдрие - мекота. 1336 За да добие мекота, мъжът трябва да бъде великодушен. А жената ще добие мекота, ако бъде целомъдрена. Чрез тази мекота ще ти се изяви Божественият живот. Великодушието е най-хубавата черта на мъжа, тя дава най-хубавата осанка. И когато видите една целомъдрена жена - то е най- хубавата осанка - най-хубавата походка. За да придобие великодушие - изисква се отличен ум, един отличен дух. За да придобие целомъдрие, изисква се едно отлично сърце и една отлична душа. Единственото богатство, което може да отнесете от земята, е мекотата. Благодарствено писмо 1337 Когато станеш сутрин, изпрати едно благо- дарствено писмо на Господа. Новораждане на човека. 1338 Човек ражда по три начина: ражда мислите си, ражда желанията си, ражда своите постъпки Вътрешното разстояние 1339 Ако искате добре да живейте, не се прибли- жавайте много. Най-малкото разстояние между вас да бъде 250 000 км Любовта е плод на Духа. 1340 Вярата произтича от Любовта. А Любовта произтича от Духа. Надеждата трябва да произтича от Вярата, а Вярата от самия живот. Любовта е плод на Духа. Резултат на Любовта е животът. Че живеем, показва, че извън живота има една Любов, която трябва да проучаваме - голямата Любов, която произтича от
към текста >>

41. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТОМ 14

плат. Пелеринката пришита за дрехата, с бял вълнен шал на врата, с бяла шапка от панама, с бастун в ръка. Обувките му бяха меки, деликатни, никога черни и когато ние го зърнехме всички имахме преживяването, че пролетта идва. Самата пролет е дошла в лицето на Учителя. Той беше представител на идеите, на които той посвети живота си. Разцъфтяването на Божественото в човешката душа в него беше всичко ценно и имаше смисъл като форма. Той оправдаваше съдържанието. Движенията му бяха меки, походката му бърза и лека, като че ли не стъпва на земята. Когато ходехме на екскурзия, едвам можехме да го настигнем. Учителят имаше неповторима походка, с неповторим маниер подаваше ръката си, за да бъде целуната. Между многото положителни качества, които притежаваше той, това бе да намира положителното и доброто във всеки човек, него не го интересуваха слабостите на хората. Той абсолютно не се спираше на тях. Слабостите са присъщи на човека, върху които той трябва да работи. Разумното и положителното насърчаваше и обработваше. Ако можеше някой да види каква неизразима усмивка имаше, когато някой направи нещо добро и хубаво. Лицето му просияваше. Той не обичаше споровете. При един спор в кухнята, той влязал и казал следните думи: „Хвърлете, рекох чиниите през прозореца и прекратете спора." Той се интересуваше от всичко на Изгрева, от живота как протича в най- малките му подробности. Взимаше участие във всичко. Цялото стопанство беше като на длан в ръката му, концертите, школата, в кухнята и
към текста >>

42. 65. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ОТ ЦЪРКВАТА

Николай Дойнов

ТОМ 15

се изправи и каза на публиката: „Господа, моля следобед в два часа, всички да заповядате в този салон, да чуете словото на митрополит................. което ще бъде критика и отговор на г-н Дънов". На това Учителят каза: „Не, това не може да стане! В два часа, никой не може да дойде тук, нито който е тук ще може да излезне! Който желае да бъде тук, нека не си отива, а да чака". Като каза тези думи, Учителят постави малкото си бележниче във вътрешния джоб на палтото си и с бърза походка напусна салона. Един от владиците се провикна подигравателно: „А, а, чувате ли, значи се заканва". И пак повтори апела си всички да бъдат тук, като набърбори още ред нелепости по адрес на Учителя. Един от нашите братя, който стоеше до мене ми пошепна: „Брат да останем тук да видим какво ще стане". Аз му отговорих, че щом Учителя напусна салона, аз нямам работа тук и веднага излязох. Небето беше синьо, ясно. Времето беше чудесно. Народът напущаше двора на читалището и продължаваше да коментира последните думи на Учителя. Едни предричаха земетресение, други градушка, трети буря, а нашите братя мълчаха и се чудеха какво може да стане. Щом като владиците и официалните лица се качиха на леките си коли и напуснаха читалището, народът се раздвижи по разни посоки и само за пет минути, всичко се опразни и утихна. Аз се прибрах в 12 часа, а някои от нашите братя останаха, за да бъдат свидетели на събитието, което се предполагаше от думите на Учителя. След обед към един часа, брат Петко Епитропов
към текста >>

43. V. Учителят за музиката

Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

ТОМ 16

Начин за освобождение Имаш неразположение - почни с тона „do-do". Това е новият начин за освобождение. У вас са вложени всички дарби, като семена. Посявайте ги и работете. Мислите са семена за вашите дарби. Днешния ден използувайте. Не оставяйте за утрешния ден. Утре носи други възможности. (12. \/.1939 г, петък) 9. Роден за певец Ако ти си родена за певица, никой не може да те спре. Октава и половина всички трябва да пеете и естествено да ви бъде. Тонът „re" дава истинска пластична походка. „mi" дава формата. Който е груб, „mi" не може да взема. За да бъдеш мъжествен, „fa" трябва да вземаш вярно. Мнозина от вас „re" не могат да вземат - нямат походка. Мекотата дава пластичност и почивка. Без мекота човек терците не може да ги взема, става нервен, изгубва. Вие не може да обичате, ако не пеете. (17.V.1939 г, сряда) 10. Пеенето е дихание на Бога.Пеенето е закон на дишането. Първото дихание, което Бог е вдъхнал на човека, е било музикално - музика. Да вдишваш значи да слушаш. (17.V.1939 г, сряда) 11. Скръбта е дисонанс. Тонът „do" е напрежение, „re" е движение, „mi" е въртение, „la" -добиване. Тя има четири значения. Като попаднете в мрачна нощ, трябва да се молите. Молитвата е коригиране. Ще слезеш и ще почнеш оттам, отгдето Бог е почнал, и ти ще почнеш оттам. (17.V.1939 г, сряда) 12. Пеенето е дишане. Ако пееш на всяко страдание и болест, те ще изчезнат. При всяка работа дръжте таз и свещена идея: Бог ни е вдъхнал дихание. Щом не си разположен, значи взел си фалшив тон.
към текста >>

44. 37. Как намерих Учителя. Истински случай със сестра Люба Стойкова

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

отрицателно отношения, но никога не съм се интересува какви хора са те. Ожених се за варненец и отидох със съпруга си във Варна, в 1933 г. Седем години по-късно сънувах сън, че вървя по един широк планински път, водещ нагоре към планината. От едната страна на пътя имаше поток и зад него се издигаше планинският хребет. Вървях в много весело настроение, съвършено безгрижно. И както вървях, видях да върви срещу мен един висок старец с дълга бяла брада. Вървеше с бърза и властна походка. Цялата му фигура излъчваше власт, мощ и сила. Когато дойде съвсем близко до мене, махна ми с ръка в знак да тръгна с него. Погледът му, с който ме погледна, беше необикновен, излъчващ сияние. Той прескочи потока и с бързи крачки се отправи нагоре по планинския склон, обрасъл с гъста гора. Аз веднага се обърнах и тръгнах след него, като бързах с всички сили, за да не го изгубя от очите си. В гората пееха много пойни птици и то така хубаво пееха, че много ми се искаше да се спра да ги послушам. Но човекът вървеше така бързо, че ако дори за миг се спра, щях да го изгубя. Затова аз се втурнах почти тичешком, за да не го изгубя между дърветата. Така вървяхме доста нагоре. Изкачихме се високо и се озовахме на една огромна поляна. На тази поляна видях много хора, може би над 500 души, насядали в много правилен кръг. Пред всеки един имаше чиста, бяла салфетка с храна, но никой не бе започнал да се храни. Сякаш очакваха някого. Ние се приближихме до тях. Тогава видях, че имаше едно свободно
към текста >>

45. 18. Езикът на Зодиака

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

тесногръд практицизъм, който те трябва да превъзмогнат. Тази скица на типа „Дева” е далеч от един портрет или фотография в негов стил - точен, прецизен, подробен, фотографски нагледен. ВЕЗНИ Слънцето минава през този знак от 21/22 септември до 21/22 октомври. Втори въздушен знак. Дом на Венера. По общо признание, типът „Везни” е един от най-красивите. Стройно, изящно изваяно тяло, с хармонични форми. Естествена елегантност, която се чете във всичко - и в стойка, и в жестове, и в походка. Лице - овално. Хубаво заоблено чело, тънки и красиво изписани вежди. Очи - повечето сини, рядко кафяви, но винаги светли и пръскащи магнетичен чар. Нос правилен, изящен, с фино изваяни ноздри. Устни - трептящи от руменина и свежест, хубаво изваяни. Брада изящно заоблена. Това са черти по-вече на женския тип „Везни”. Родените под този знак са хора на изящната обхода - деликатни, нежни, учтиви. Те притежават едно естествено чувство за справедливост и равновесие. Миролюбиви, правдиви и естествено вежливи - те често застават като арбитри между хората. За едно само може да им се натекне - обичащи премного равновесието и спокойствието, те мъчно пристъпват към действие и към прилагане на хубавите си идеи. Затова понякога изглеждат нехайно-равнодушни и сякаш високомерни. Чувствителни за грубостите, жестокостите и пошлостите в света, те изпадат понякога в меланхолия. Иначе, те са изобщо жизнерадостни натури - обичат културните удоволствия, музиката, театрите, отбраното общество, всред които
към текста >>

46. 22. Сфера на Юпитера

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Просто и чисто добре ушит, нов костюм. Вечерята започва. Трапеза буквално пищна. Вижте домакина! Той целият се е отдал на свещенодействие. Яде, мляска, усмихнато подканя - има нещо заразително, което се предава по симпатия и на другите, когато Юпитерианецът подканя! Тия люде не само обичат добре, сито да си похапнат и попийнат, но често страдат от прекалено чревоугодие. Там е слабата им страна. Оттам и тяхното затлъстяване, техния „буржоазен”, „чорбаджийски” вид, тяхната тежка, важна походка. Това е така, защото биологичната основа, върху която израства и се съгражда юпитеровият тип, е инстинктът за хранене. От този инстинкт произтича у юпитеровия тип инстинкта за придобиване на материални блага, за забогатяване. У юпитерианците любостежанието е обикновено силно развито. То е, което определя и чисто положителното, конкретно, практично направление на техния ум, на тяхната склонност към стопанска дейност. Тоя тип люде се интересуват най-вече от производството и обмяната на материални блага, и то в широк мащаб. Благодарение на своя развит, уравновесен ум, на своя вроден усет за материалните ценности и обществената стойност на индивидите, благодарение на своите организационни способности, на своята умереност, тактичност и примирителност, те са в състояние да развият широки и едри предприятия, на всичко, което има отношение към сделките, към практичната, чисто стопанска деятелност, техният ум се ориентира необикновено бързо. Особено лесно схваща общите линии, широките планове в
към текста >>

47. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

ТОМ 18

консерватизъм, практични способности, понякога бавен и равнодушен; яростен при разгневяване. Малка фигура, склонност към пълнота, четвъртита форма на тялото и лицето, къс и дебел врат, къси и широки ръце”. „Близнаци - характер: жив ум, обича четене и писане, занимаването с умствена работа; притежава добри заложби и голяма сръчност. Тънко, стройно тяло, лице, нос и брадичка удължени, пръсти и ръце дълги, цвят на лицето блед или сангвиничен, остър поглед, жива и бърза походка”. „Рак - характер: променчив, обича пътуванията, но е привързан и към домашния живот; има психични и окултни заложби. Среден ръст, обло лице, къс нос, очи сиви или ясно сини, цвят блед, склонност към пълнота”. „Лъв - характер: самоувереност, честолюбие, властолюбив, благородство, любвеобилност. Мощна фигура, светли коси, пълна, кръгла глава, цветущ изглед, изправена походка”. „Дева - характер: добри умствени качества, находчив, методичен, критичен, склонност към медицина. Среден ръст, лице кръгло, тъмни коси и очи, възпълен”. „Везни - характер: обича дружбите и удоволствията, любвеобилен, но променчив, добри умствени качества, насочени по-скоро към изкуство, отколкото към наука и практична дейност. Добре оформено тяло, над среден ръст, склонност към пълнота над средна възраст, кръгло лице, хубав цвят, правилни черти, приятна външност”. „Скорпион - характер: самоувереност, решителност, упоритост, силна омраза и любов, критичен дух, гневлив и отмъстителен, ако е предизвикан. Склонност към
към текста >>

48. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.

Влад Пашов

ТОМ 18

себе си, затова особено лятно време трябва да освежават тялото си с вода. Гърлото им винаги е сухо, и винаги чувстват жажда. Храносмилането е отлично, затова за техния стомах и само хляб е достатъчен. Трябва да се въздържат от кисели и солени храни, които още повече ги изсушават. Гласът им е груб, силен и рязък. В звука им има нещо заповедническо, твърдо и жестоко. Говорят много и твърде бързо. Речта у тях е лека. Разговорът им е твърде оживен, екзалтиран и страстен, образен и горещ. Походката им е горда, надменна, смела и в тяхната поза има нещо закачливо. Имат навик да си държат стиснати юмруците във време на ходене. Движенията им са резки и нервни. Никога в техния жест не се забелязва ни покорност, ни пасивност, ни унижение. Когато се намират в спокойно състояние, стоят гордо изправени с ръце скръстени на гърдите. Холеричният темперамент изисква умерена деятелност и ежедневни физически упражнения. Седящият живот е вреден за хората от този тип, защото той ги предразполага към запичане, застой в червата и жлъчката. Затова движенията им спомагат да отделят жлъчката и да отстраняват запичането. ТИПЪТ НА ВЪЗДУХА - САНГВИНИЧНИЯТ ТЕМПЕРАМЕНТ Въздухът е горещ и влажен. Този тип дава средно или високо тяло, широки рамене, добре развити гърди. Пълно, весело, розово, овално лице. Между този тип се срещат най-красивите хора. Голямо красиво чело, дълъг, прав нос, доста красиво оформен, у някои типове на върха заострен, красиви вежди; очи открити и ясни, със светлосин цвят, а понякога и
към текста >>

49. Влад Пашов 5. Духовният образ на Учителя

ТОМ 18

виждат своята собствена нищета, виждат себе си в него и казват: Той е такъв, той е онакъв, съдейки по себе си. Учителят е едно велико огледало, в което всеки един вижда себе си. Външно Учителят беше със среден ръст, или малко над средния, с добре сложено, пропорционално оформено тяло, в което беше спазено златното сечение на древните гръцки скулптури. От цялата му фигура лъхаше живот и хармония, и цялата му фигура излъчваше светлина и топлина, с които той привличаше човешките души. Походката му беше стройна, елегантна, спокойна, отмерена, царствена, каквито бяха всеки жест и движение в него. В неговите движения, в неговата обхода нямаше нищо излишно, всичко беше спокойно, отмерено, целесъобразно и в хармония с общия ритъм на природата и живота. Само като го погледнеше човек, виждаше, че се намира пред един необикновен човек, който привлича и очарова, като с привличането и очарованието си не заробва, а освобождава. В обходата си беше приятен, любезен и естествен. Но както в обходата му, така и в целия му външен изглед и маниер имаше нещо величествено, нещо, което поразяваше, което завладяваше. Това се чувстваше особено на беседите, където той, като седнеше на стола през маса, озаряваше се от едно лъчезарно сияние, което го правеше подобен на изгряващото Слънце, което пръска животворните си целебни лъчи във всички посоки, като успокоява, лекува, вдъхновява и внася ентусиазъм. Когато излизаше на беседа, Учителят се озаряваше и лицето му, както и цялата му фигура, излъчваха
към текста >>

50. 7. СЛЪНЦЕТО

Иван Антонов

ТОМ 18

му се добри възможности и условия за дейност във всички области на човешкия живот. Липсата на всякакъв аспект между Слънцето и Меркурий показва, че умът на такъв човек не разполага с голяма светлина и той няма възможности и условия за особени прояви в живота. Когато Меркурий получава предимно лоши аспекти от злосторниците и не е подпомогнат от добротворците, тогава всякога имаме предразположение към заболяване на главната нервна система, към полудяване. В такъв случай походката и движенията на цялото тяло са крайно дисхармонични. За връзката между телесните движения, походката, жестовете и влиянието на Меркурий Учителят казва: „Гледайте как даден човек се движи, как ходи и как жестикулира и вие ще знаете как този човек мисли. Защото движенията са израз на мисълта”. Меркурий управлява у човека мозъка и главната нервна система, говора, телодвижението (подвижността на телесните членове), ръцете като главен орган за проектиране на идеите във физическия свят, похватността. Колкото по-силни и повечко хармонични съчетания има Меркурий със Слънцето и добротворците, толкова по-здрава е главната нервна система на човека, по-хармонично и по-логично е мисленето му, по-богат и уверен е словесният му израз, по-пластично е тялото му, по-хармонични и богати са телодвиженията и лицеизразът му. 7.3. АСПЕКТИ НА СЛЪНЦЕТО С ВЕНЕРА СЛЪНЦЕТО в съвпад, паралел, съвпад в скоби или полусекстил с Венера Планетата Венера по големина е приблизително колкото Земята. Тя прави обиколката си
към текста >>

51. 9. МЕРКУРИЙ

Иван Антонов

ТОМ 18

притежава човек за успехи в областта на естествените науки и математиката. Най-силните, най-достоверните и постоянни прояви на Меркуриевите влияния се изразяват в движенията на крайниците, стойката на тялото и особено чрез словото. Следователно, колкото повечко са хармоничните съчетания на Меркурий с добротворците, толкова по-бързи, по-красиви и пo-пластични, по-ритмични и по-хармонични са движенията на краката и ръцете на човека, по- красиви са телесната му стойка, неговата походка, неговите жестове и неговата мимика. Хармоничните съчетания на Меркурий с най-висшите светила, особено със Слънцето, дава най-добри словесни дарби и способности. Колкото повече са дисхармоничните съчетания на Меркурий със злосторниците, при което той не получава подкрепа от добротворците, толкова по-нехармонични, неизразителни, несвободни или неприятни са движенията, жестовете и мимиката на такъв човек, толкова по-слабо са развити неговите речеви способности. Силата и широтата на дарбите и способностите, които Меркурий получава от хармоничните аспекти със светилата, зависят от естеството на тези светила и силата на образуваното с тях съчетание. Аспектите със светилата обуславят също така и условията и възможностите за развитието на дарбите и способностите, които съответните светила дават. Светилата, с които Меркурий образува дисхармония, показват какви заложби, дарби и способности липсват на човека, както и липса на съответните условия и възможности за тяхното развитие. Връзката
към текста >>

52. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

ТОМ 18

човек, не може да не посети сърцата ни сега, когато един от най-първите приятели и работници за светлината отмина в тайното, велико и безответно за нас царство на отвъдното съществувание. Спомням си ясно минутата, когато през 1921 г. в един прекрасен двор на град Търново, двор сяйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление. В тая минута не подозирах колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонирахавсе по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука - астрологията, с която аз винаги го свързвах. Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика. Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проникваемост на неговата остра като стрела мисъл. В моето съзнание Георги Радев - нашият Жорж - се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и
към текста >>

53. 4. ВУЛКАН 4.1. АСПЕКТИ НА ВУЛКАН ВУЛКАН - СЛЪНЦЕ

ТОМ 19

качества, които Венера дава, но липсва стремежа да показва, да се изяви със своите качества. И тук трябва да се подтиква от близките му, за да се изявява. ВУЛКАН - МАРС Марс е пьрвата външна планета и затова, обикаляйки около Слънцето, той може да има по отношение на Земята с Вулкан всички аспекти от нула до 80 градуса. При съвпад на Марс с Вулкан, този аспект дава ценни качества на човека. Добре пресметната смелост, решителност, гъвкави и хармонични, приятни за гледане движения, походка. Такива хора имат възможността, особено ако Вулкан има аспект с Венера, да бъдат с добра изява в балета, художествената гимнастика, танци и всички видове спортове, е които те ще имат големи постижения. Той е строен, с добре оформени мускули, които дават не само възможността за движение и здраве на човека, но и красота. При другите благоприятни аспекти, също имаме спортни постижения, влечения, изяви, но няма да бъдат с такова изящество, както при съвпада. Но и тук също имаме пресметлива смелост и решителност. При лошите аспекти, особено при квадратура и опозиция, ще имаме един брутален, рязък в своите отношения човек, който не приема никакви съвети, забележки, напътствия. Обича да заповядва и разпорежда. Те са обикновено по-високи, мускулести, със здрава костна система, обичат пресилените спортове и пресилените смелости и решителност, затова по тях почти всякога има белези от остриета и всякакви други наранявания. Когато Марс има обратно движение - ретроградно, всичко казано за него се
към текста >>

54. I. Въведение

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

ТОМ 19

и Дева. Така че всички, които попадат под тези знакове, имат влиянието на Меркурий. 2. Слънце Хората, които са под негово влияние, са великодушни, благородни, горда. Презират всички долни и гнусни деяния. Те са верни, истинни и безстрашни. Слънцето дава почести и благоволение, прави човека честит при водене на своите дела. В организма управлява жизнената сила. Слънчевите типове имат свеж, ясен цвят на лицето, сини или сиви очи, обла глава, широки рамена, силни бедра, походка стройна и пълна с достойнство. В техните постъпки и обноски има нещо царско. Те не се издигат да тиранизират, а да покровителствуват. Те се чувствуват за призвани да образуват един малък център, около който другите да се въртят. При отрицателно влияние на Слънцето, у човека има голяма надменност, желание да тиранизират другите, те са крайно груби в свойта воля за власт. Ако са врагове на някого, то е само за даден момент и после в сърцето им настъпва широк жест да забравят. 3. Луна Тя дава приятни обноски и блага реч. Хората под нейно влияние са меки натури, които се лесно приспособяват и са крайно променчиви. Обичат промените, романтизма и приключенията. Склонни са към изследване и пътешествия. Луната има връзка с жлезите и лимфатичната система и болестите, които тя поражда, са в тая система. Те са повечето ниски и пълни хора, с бледо лице, меки и светли очи, тъмно-кестенява или средно-кафява коса, ситни зъби, широки гърди. Те са предразположени към напълняване. Челото им е обикновено
към текста >>

55. 1. ВЛАД ИВАНОВ ПАШОВ

A. Астролозите на Изгрева

ТОМ 19

живели и се подвизавали на Изгрева по времето на физическото пребиваване на Учителя Беинса Дуно на земята. 1. ВЛАД ИВАНОВ ПАШОВ Влад Иванов Пашов* е роден на 11.ІX.1902 г. 23h52` в град Панагюрище. На Асцендента му изгрява психичният знак Рак. Той дава малко грубо тяло, по-голямо и с по-къси слаби крайници. Лицето е най-широко между ушите. Устата е голяма, косата е кафява, очите сини, лицето пълно, с бледа кожа. Както се знае, знакът Рак дава най-слаба жизненост на организма. Походката му е малко клатушкаща се. Привързан е към дома си и уюта в него. Има тих и мек характер, сдържан, лесно се приспособява към условията и с него човек може лесно да се погажда и не е злопаметен - гневът му е краткотраен. Макар и да няма голяма физическа сила, той смело прокламира и защищава убежденията си. Рак и неговият управител Луната управляват стомаха и храносмилането, а Слънцето - сърцето и кръвообращението и понеже са (Слънце тригон Луна) дава добро здраве. Нептун е в съвпад с Асцендента и дава изключителна сензитивност, будност и интуиция. Понеже Нептун е в XII дом, показва, че ще има много вътрешни тайни врагове, с които много мъчно ще се справя. Те постоянно ще му напомнят за себе си и ще се стремят да го отклонят от пътя му в Бялото братство. Това е октавата на Венера - Нептун, Божествената любов, която го ръководи през втората половина на живота му. Понеже Слънцето му е в IV дом, е малко неблагоприятно, защото животът му се лишава от Слънчевото влияние и става постоянна и
към текста >>

56. 2. ГЕОРГИ ХРИСТОВ РАДЕВ

A. Астролозите на Изгрева

ТОМ 19

РАДЕВ Георги Христов Радев* е роден на 12/25.ІХ.1900 г. в 14h40' в град Пловдив. На Асцендента му изгрява зодиакалният знак Козирог, който дава слабо тяло с тесни гърди, тънка шия, тънки копринени тъмни коси, бледо заострено лице с малки очи. Брадата е малко заострена и завита нагоре, а носът е голям и завит надолу. Обича да събира и натрупва знания. Говорът е малко спънат, долните крайници са недобре формирани и походката е несигурна. Жизнеността е много слаба и детският му период е бил труден - с много болезнени състояния. След преминаване на детството, той проявява изключителна издръжливост. Кожата на лицето му се сбръчква, но той започва да учи активно. Главните характерни черти на роденият под Козирог са амбиция и подозрителност. Има едно необикновено силно желание за признаване на неговото превъзходство и напредналост, а също и подозрителност, че другите искат да му отнемат или оспорят желаната му награда. Това му причинява много ненужни тревоги и го довежда до меланхолия. Той е ходел на разходки в природата, четял е много книги и е възпитавал в себе си чувството на хумор и веселие. Козирог е вратата на смъртта и най-мрачният знак в зодиака и хората, родени под него, винаги са имали нужда от подкрепа и окуражаване. На 20 години Георги идва в София и един негов приятел го завежда при Учителя, който го посреща много добре. В братството той намира най-хубавите условия да развие и прояви напълно своите умствени способности. Хората, родени под знака Козирог,
към текста >>

57. 4. КРУМ ЯНАКИЕВ ВЪЖАРОВ

A. Астролозите на Изгрева

ТОМ 19

ВЪЖАРОВ Крум Янакиев Въжаров* е роден на 4.04.1908 г. , 1h22' в София. Баща му е професор Въжаров по физика и родът им е от град Трън. На Асцендента изгрява знакът Козирог, който оформя едно слабо тяло, с тесни гърди, тънка шия, тъмни фини копринени коси, бледо лице и малки подвижни очи. Говорът е спънат и долните крайници - краката, по-къси от тялото и му дават малко несигурна походка. Жизнеността му е слаба и детският му период е протекъл трудно, с много болезнени състояния. Господарят на хороскопа, (Сатурн) е в падение в Овен, където е най-слаб и най-лошо се проявява. Минавайки детския период, тялото му укрепва и към 19- годишен идва в братството. Има силна амбиция да бъде признато неговото превъзходство и подозрителност, че другите искат да отнемат наградата от признанието му. От това следват много ненужни тревоги и неприятности. Крум има в първи дом Уран, което го прави много оригинален и ексцентричен. Изпитва удоволствие да действа обратно на условностите и обичаите, да изглежда странен. Винаги е постъпвал оригинално, различно от другите. Уран е наранен и той защищава своите схващания против всичко до смърт. Има неспокойна природа и зовът на далечни страни са непрекъснато в ума му - Америка. Уран му е в Козирог и го подтиква към планината, да води групи от младежките години (Сатурн в Овен). Нараненият му Уран му дава колеблив, своенравен, капризен и опърничав характер, който трябва да командва. На 11 години той загубва майка си, починала от рак, но той я
към текста >>

58. 9. ПЕТЪР МАНЕВ

A. Астролозите на Изгрева

ТОМ 19

Тодор Ковачев. Той е внук на видния възрожденски писател Григори Пърличев, по майчина линия. Той е следвал във Виена горско стопанство и е работил в общината на София. На Асцендента му изгрява земният знак Козирог. Той дава ниско слабо тяло с тесни гърди, тънка шия, копринени тъмни коси, заострено бледо лице с малки очи, които виждат всичко. Брадата е остра и завита нагоре, а носът - заострен и обърнат надолу. Говорът му е малко спънат, а долните крайници са по-дълги от трупа и походката му е малко несръчна, понякога несигурна. Жизнеността му е много слаба и е трудно да се отгледа като дете. Щом премине детството, проявява голяма издръжливост и ако няма спъващи влияния може да живее до завидна старост. Още от младите му години кожата му се набръчква. Сатурн, господарят на хороскопа, планетата на кармата е който изсушава тялото, сбръчква кожата и костите. Има силна амбиция да се издигне в живота и желание да му се признава някакво превъзходство и напредналост пред околните. Често Сатурн го посещава и внася в него меланхолия и желание за усамотяване, скритност и отдалечаване от обществото, това го прави мълчалив и затворен в себе си и отговаря само ако го попиташ за нещо. Здравето му е деликатно и уязвимо към изстинки и възпаления. Слънцето му е поместено в III дом и му помага да учи с жажда за знания, Обича да наблюдава мълчаливо природата и живота и изучава причините на явленията и как произлизат нещата в живота. Духът му е насочен към научна и писателска дейност. Има
към текста >>

59. І. Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа Светозар Няголов

ТОМ 21

г., 11 часа 20 мин, гр. Кнежа. І. Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа Светозар Няголов .Любомир Христов Лулчев е първото, „ешуа”(Козирог). Това дава малко мъчно детство с доста болезнени състояния - слабо, ниско тяло с тесни гърди, тъмни, копринени коси бледо лице и малки очи. Говорът е бил малко спънат в детския период (: Меркурий в опозиция с Луна, Меркурий в опозиция с Плутон). Крайниците по-къси и походката малко несръчна. Понеже господарят на хороскопа - Сатурн - е в тригон със Слънцето, тригон с Венера (), преодолява лесно тези мъчнотии и заяква. Главната характерна черта е голяма амбиция и подозрителност. Имал е много силно желание за признаване на претенциите му за напредналост и превъзходство, а и подозрителност, че околните му се опитват да отнемат или оспорват желаната за него награда. Това му е причинявало ненужни тревоги и разправии в обществото. Когато в 1914 г. неговият командир го уволнява от армията, понеже Лулчев го изобличил в нечестност, той потърсил правото си. Осъдил го и е възстановен като капитан в армията. Може отлично да изучава нещата и като хване нещо, никога не го изоставя. Има търпение и постоянство докрай да изучава нещата и да види казуалността в живота. В хороскопа на Любомир Лулчев има четири планети в перихелий (П) - най-близо до Земята: Слънце, Луна, Марс, Юпитер. В перихелий планетите се движат по-бързо от средното им движение. (За Слънцето - повече от 58'08", за Луната - повече от 12°, за Марс - повече от 38'
към текста >>

60. 1.3. ТРЕТА РЕЧ

Държана от Народния Представител Андро Лулчев по случай гласуване Закона за снабдяване на бездомниците, пострадали от войните с иконом

ТОМ 21

къщи. А във всеки по-голям салон - вечерни банкети на парвенюта, бързо забогатели, на които нито мястото им, нито маниерите им бяха за там. Балове за благотворителна цел, вечеринки със същата цел, вечери - какво ли не щеш! Страшна трагедия. Бойците, които бяха се завърнали от фронта оголели и обосели, с мъка в душата си не можеха да познаят ни хората, ни София. Мнозина от фронтоваците само си бяха изрязали пагоните на куртките си и така ходеха из софийските улици. Кой не помни гордата походка на твореца на тутраканската епопея, генерала от пехотата Тошев? Как гордо, гордо стъпваше из софийските улици, но макар че беше си смъкнал само пагоните на куртката си! Той и мнозина като него нямаха средства дори и за един цивилен костюм. Довчерашните водачи на народа ни се чувствуваха като чужденци в собственото си отечество. Идеали рухнаха! Бежанци, братя българи, хиляди, прогонени от бащини огнища, дойдоха тук да търсятподслон и подкрепа. Хиляди и хиляди вдовици, сираци от войната, военно-инвалиди, милиарди контрибуции, враг на границата ни! Брат срещу брат край София - ето онези тъжни септемврийски дни на 1918 г. Ето картината на миналото, която, ми се струва, са забравили мнозина, пък може и никога да не са я знаяли... Настанаха дни тъжни, дни на вътрешни борби. Но ще си позволя да ви припомня онзи паметен ден - 4 юний 1920 г., ден на протест, в който пострадалите от войните бяха дошли пред тая сграда, Народното събрание, близо 10 000 души, да защитят честта си и достойнството си
към текста >>

61. 3. ДВАМА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ВОЕННОИНВАЛИДИ СЕ ИЗКАЗАХА ПРИ ГЛАСУВАНЕТО НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

ТОМ 21

появиха много хора, които в мътна вода риба да ловят. Аз ще си позволя да припомня някои тогавашни картинки и ако ви напомнят неволно за сегашното, аз не съм виновен затова.” Г-н Лулчев се спря върху състоянието на тила, главно в столицата във времето, когато обоселите, дрипави и гладни бойци от фронта се завръщаха и не можеха да познаят София и нейните жители. За тези фронтоваци той припомни: „Мнозина си бяха свалили само пагоните и така ходеха из софийските улици. Кой не помни гордата походка на твореца на Тутраканската епопея, генерал от пехотата Тошев? Как гордо, гордо стъпваше из софийските улици, па макар че беше си смъкнал само пагоните от куртката си! Той и мнозина като него нямаха средства дори и за един цивилен костюм. Довчерашните водачи на народа ни се чувствуваха като чужденци в собственото си отечество. Идеали рухнаха! Бежанци - братя българи, хиляди, хиляди прогонени от бащини огнища, дойдоха тук да търсят подслон и подкрепа. Хиляди и хиляди вдовици, сираци от войните, военноинвалиди, милиарди контрибуции, враг на границата ни! Брат срещу брат край София - ето онези тъжни септемврийски дни на 1918 г. Ето картината на миналото, което, ми се струва, са забравили мнозина, пък може някои и никога не са и знаяли. По-обстойно г-н Лулчев се спря на въпроса как бездомните военноинвалиди, вдовици и други пострадали от войните са могли да си построят къщурки с подкрепата на държавата и общината. Около София, Пловдив, Варна, Русе, където се хвърляха боклуците на тия градове,
към текста >>

62. XX.Хороскоп на Величка Крумова Няголова

ТОМ 21

Величка Крумова Няголова 27.06.1941, петък, 23h 55', София 1h 33' Светозар Няголов На Асцендента й изгрява зодиакалният знак Риби. Обикновено дава ниско тяло на ръст, отпусната, с клатушкаща се походка и пълна. Ходилата са обикновено извити навътре. Тялото е слабо и лишено от възстановителни сили. Кожата има блед цвят, очите са сини или сиви, воднисти и без израз. Носът е голям и тлъст. Има силна склонност към медиумизъм, който е опасен за психиката й. Ако попадне под психически контрол, няма да може да се освободи нито в този, нито в другия живот, понеже е инертна и й липсва волева съпротивителна сила. Доста е страхлива, боязлива и плаче при предизвикателство. Обича бездействието повече от удобствата и се раздвижва при крайна необходимост. Обича промените на сцените и обича да се мести от място на място. Обича изрядните неща за ядене и пиене и поради слабата си воля мъчно обуздава големия си апетит. Някои с този Асцендент стават непоправими пияници. Марс на Асцендента я прави бойка и волева, със стремеж да се справя с мъчнотиите на живота, които постоянно й се явяват и я съпътстват. Склонна е да си навлича враждата на хората, с които живее в близост. Родените с Риби на Асцендента имат една по-висока страна, понеже те са на края на един еволюционен цикъл (на Риби) и в началото на новия (Водолей), който го сменя. Те стоят на прага на нещо по-високо за тяхното развитие. Затова родената обикновено не е способна да живее според възможностите на знака си, който
към текста >>

63. IV.СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922г. ДО 1944г.

ТОМ 22

Един от поповете става и казва: „Господа, всички да заповядат в 2 часа следобед да чуят словото на архимандрит Евтимий, което ще е критика и отговор на господин Дънов." На това Учителят отговаря: „Не. Това не може да стане. В 2 часа следобед никой не може да дойде тук, нито пък този, който е тук да излезе навън. Който желае да бъде тук, нека не си отива, а да остане тук." Като казва това, Учителят прибира малкото си бележниче във вътрешния джоб на палтото си и с бърза походка напуска салона, обграден от шпалира на младите братя и сестри. Един от владиците се провиква: „Аааа! Чувате ли, значи се заканва!" - и пак повтаря апела си да дойдат всички в 2 часа следобед в читалището, като започва да говори нелепости срещу Учителя. Небето е синьо и ясно, времето чудесно. Народът не напуска двора на читалището и продължава да коментира последните думи на Учителя, Едни започват да предричат земетресения, други бури, трети - наводнения. Щом владиците и официалните лица се качват на файтоните си и напускат читалището, хората се раздвижват и за 5-10 минути дворът на читалището се опразва. В 1 часа следобед Петко Епитропов слиза от вилата, в която е настанен Учителя, при палатковия лагер и казва поръчението на Учителя: „Всички братя да изкопаят улей около палатките си." Това съобщение събужда у всички приятели недоумение, но те правят това. което иска Учителя. Всички наблюдават небето.******** Настъпва вълшебен тайнствен час. От всички страни на небесния свод се появяват
към текста >>

64. 12. СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 22

„Какъв събор ще имаме, когато Учителят едва може да си вдига ръцете и не може да говори?" На 14 август, петък - денят на Духа на живота, който беше влязъл в тялото на Учителя, всички слизат от Рила.******* На 19 август, сряда в току-щ о ремонтирания братски салон се събират братята и сестрите на събор. Дълго време пеят братски песни и най-после идва Учителят с Библия в ръка. Застава на катедрата и започва да изнася беседата „Да им дам живот". Няма никаква следа в гласа му, говора и походката от боледуването. Той изобилно прелива изобилно в нас новата живителна сила, която тече през него. Това е неговият втори живот. До 1936 г. Учителят изнася в своите беседи явно всички факти и закони, но след това той започва да говори със символи и беседите му са по-трудни за разбиране и приложение. Те са определени главно за онези ученици, които се пробуждат от изминалата голяма Голгота на Братството.******** На следващата 1937 година палатката на Учителя се построи по-горе, на сегашното й място и до нея братята правят 72 стъпала. Един ден от лагеруването Ангел Вълков и Тодора Тодорова започват да строят своята палатка над тази на Учителя. Става голяма буря, която събаря няколко палатки, усилва се и има опасност да отнесе целия лагер. Учителят казва на стоящите до него Иван Антонов и Цеко Матов веднага да свалят палатката на Ангел и Тодора, за да не пострадат всички. За минута тя е свалена. Учителят се приближава до Ангел Вълков, хваща го за гърлото и му казва: „Хванах ли те дяволе!"
към текста >>

65. II. Правила от Учителя за Паневритмията

ТОМ 22

движение, трябва да има една положителна и една отрицателна страна. В едното движение възприемаме повече електричество, а в другото движение възприемаме повече магнетизъм, мекота. За да имате добър резултат, най-важното е да сте концентрирани." (Мисли за всеки ден 1992-1993г., с. 106) „Ако човек иска да бъде твърд, устойчив, постоянен, безстрашен, трябва да има повече електричество. Ако иска да бъде мек, трябва да има магнетизъм, жилавост, гъвкавост. Всяко движение, всеки жест, походка, упражнение, които правите - ще наблюдавате и ще правите корекции. Навеждането показва, че имате два центъра: към Земята и към Слънцето. Навеждаш ли се, в съюз си със Земята. Центърът на Земята има надмощие, затова се образува крива линия. Работата не върви добре. Ще се изправиш като свещ, центърът да е Слънцето. Мъдрецът трябва да се изправи. Като заминеш за другия свят, няма да заминеш като животно, ще се изправиш и ще държиш двата центъра. В упражненията трябва да има един вътрешен ритъм, за да бъдат полезни и здравословни. Като ги правите правилно, може да изправите много недъзи и наследствени черти." (Мисли за всеки ден 1992-1993 г., с. 107) Хубаво е между упражненията да има 1 -2 минути почивка, да се отпуснат мускулите и да си отпочинат - както на ръцете и на краката, така и на цялото тяло. Упражненията на Паневритмията са като преддверие на Божествения свят. Ако играете правилно, ще се обновите и подмладите. Всеки мускул, всеки нерв, всяка клетка трябва да се раздвижат. Всяка
към текста >>

66. IV. Хороскоп на Елена Симеонова Стоянова

Светозар Няголов

ТОМ 23

Няголов Елена Симеонова Стоянова има на Асцендента зодиакалния знак Дева. Родената има среден ръст. Горната част на главата й е много по-развита от долната, като малката брада показва липса на воля, а големият мозък говори за голям интелект, което е отличително качество на хората с Дева на Асцендента. Лицето й е слабо, кожата бледа, косата е кафява, а очите сиви или светлокафяви. Ходилата й са малки, а пръстите - обърнати навътре, което й дава особена клатушкаща се походка. На млади години родената е много бърза и активна. Учи с лекота и придобива знанието без особен труд, поглъща го без усилия. Може да учи езици и изразява мислите си красиво и плавно. Може да говори красноречиво. Доста е критична и мъчно забравя нанесената й обида или вреда. Крайна е в храненето и хигиената и при нея това й е мания. Понякога родената си въобразява, че се е разболяла от всички болести и изпада в песимизъм. На младини тя е нежна, но на по-голяма възраст обикновено напълнява в областта на стомаха, поради голямата лакомия, която проявява при храненето си. Не обича да прави много физически упражнения и затова в стомаха става застой на храната и се събират много отрови и лишават живота й от радост. Когато се разболее, тя изпитва удоволствие, че е болна и обича много да говори за болестите си. Сатурн в шести дом й дава хронически болести на стомаха и червата на нервна почва. Когато се разболее родената, околните трябва да бъдат строги към нея, за да изпълнява методите, предписани
към текста >>

67. 7. Писма до моя брат

Невена Неделчева

ТОМ 23

те водя винаги със себе си и да ти разказвам какви ли не истории, за да си по-знающ от твоите връстници. Но един ден аз трябваше да те оставя - ти беше още дете. И неведнъж през годините, когато не те виждах, те сънувах, че отново съм при теб и ти измислям различни игри в голямата ни градина... Когато след години се върнах и те видях - о, ти беше вече юноша... Твоите очи гледаха - и съзрях в тях дълбочината. Твоите устни говореха - и виждах по тях да напират много въпроси. Твоята походка се бе изменила - ти бе се толкова много променил. И изведнъж сърцето ми проплака - пожалих, че ти не си дете, че не мога отново да те притисна до себе си и да целувам твоята малка главичка, както някога. Сега ти ме гледаше с изпитателен поглед и търсеше, може би, както мене, спомена от миналото, който като мост да се прехвърли между миналото и сегашното и отново да се почувствуваме близки... И наистина станахме - макар че между нас имаше едно пространство, което беше създало изминатото време... Тогава, помниш ли? Ти беше на кръстопът. Въпросът за смисъла на живота пареше мозъка ти и не даваше мир на духа ти. Животът ти се виждаше огромно море, по чиито вълни се люшкаше твоята малка лодчица. Хилядите страдания човешки ти се виждаха безсмислени и ти не можеше да останеш равнодушен пред тях. И помниш ли онази привечер, когато вървяхме с тебе, връщайки се от планината, когато ти с глас, в който трептяха сълзи, ми казваше, че не можеш повече да живееш, че този безсмислен свят и живот те
към текста >>

68. 7. ЖИВОТЪТ Е БЕЗКРАЙНА НИЗА ОТ БОЖЕСТВЕНИ И ЧОВЕШКИ ПРОЯВИ

Милка Периклиева

ТОМ 23

пред инспектор и курсистки. Този път Учителят беше свободен и веднага ме прие. Преди да заговоря, Той започна: - Виделината ражда светлина в ума, топлината в сърцето и живот в душата. Виделината е първата дума на Бога, тя е началото на живота. Материалният живот, външните условия са отражения на вътрешния мир, на потребността за вашето растене в момента. Най-същественото за ученика е да се учи. Какво е и какво ще бъде - това са теории. Да се учи от всичко: от движения, стойка, походка, обхода, хранене. Съотношението на мислите и чувствата у ученика трябва да е определено. Всичко трябва да бъде определено, ясно, чисто и светло. Жадно поглъщах мъдростта на Учителя и я записвах в момента. -Научи се да разбираш и да живееш живота по съдържание, а не по форма. - Учителю, не ми се тръгва и бих Ви слушала до безкрайност, но утре имам открит урок пред четиридесет курсистки и инспектор. Трябва да се подготвя от тази вечер - казах неохотно, продължавайки да записвам думите Му. -Няма важни и неважни неща. Има само Божествени и човешки прояви. Човек на Земята е свободен да избира. Слушай да ти кажа: Никога не изпускай Божественото заради човешкото. - Прави сте, Учителю, но... утре какво ще правя, ако не се подготвя? - Когато човек предпочита Божественото, Бог сам ще му уреди утрешния ден. Може утре и да нямаш гости. В стаята на Учителя трептеше мека виолетова светлина. Чудна тайнственост ме потапяше в някаква хармония и някакво прозрение, което не ми беше ясно. - Всяко чуто
към текста >>

69. 17. УЧИТЕЛЯТ

Милка Периклиева

ТОМ 23

крещящи цветове. 4. Всяка вечер ще ходиш по половин час на тъмно. Прави това - ще видиш резултат. 13. За благословение Отидох при Учителя, защото на другия ден ще имам лекция пред инспектор и курсисти. Той започна: - Виделината ражда светлина в ума, топлина в сърцето и живот в душата. Виделината е първата дума на Бога, началото на живота. Материалният живот, външните условия са отражения на вътрешния мир. Най-същественото на ученика е да се учи. Да се учи от движение, стойка, походка, обхода, хранене. Съотношението на мислите, чувствата трябва да е определено. Всичко трябва да бъде ясно, чисто и светло. Научи се да живееш живота по съдържание, а не по форма... - Но, Учителю, аз трябва да отида да се подготвя за утре. - Няма важни и неважни неща, има само Божествени и човешки прояви. Човек на Земята е свободен да избира. Слушай да ти кажа: Никога не изпускай Божественото заради човешкото! Ти искаш за утре да се подготвиш. Когато човек предпочете Божественото, Бог сам ще му уреди утрешния ден. Може утре и да нямаш гости. И така и стана - инспекторът не дойде, отложил за друг ден. Всяко чуто Слово Божествено остава да трепти в съзнанието, докато узрее и оживее в душата ти. Красивите моменти в живота не се повтарят. 14. По-подходяща аудитория Един ден запитах Учителя: - Учителю, защо не си подберете аудитория с по-културни хора? Той: - Кой не ти харесва? - Ами тези, които седят по цял ден пред вратата Ти. От града идват чужди хора, какво ще кажат? - казах замислено. -
към текста >>

70. 6.5. Идеите на Всемирното Бяло Братство

ТОМ 24

а до редакцията на Бюлетина е изпратена статията на владиката Vreede "Дъновото движение в България"и беседата "Високият идеал"от г. Дънов. Всичко преведено, разбира се, на английски език. - (б. р.) "Г-н Дънов, пише г. Марков, е син на български православен свещеник. Той е бивш проповедник в Методистка епископална църква и е следвал в семинарията Drew J. N., Америка, около 1890 г, но аз не съм сигурен за годината. Сега г. Дънов е около 77 годишен и изглежда като младеж, в своята походка и живот. Ако има някои там, които биха полюбопитствували да узнаят повече за основаното от Учителя, както го наричат Всемирно Бяло Братство, съобщете ми и аз на драго сърце ще дам по-пълни сведения. Това наше, чисто българско движение представлявало интерес за студентите по Сравнителна религия, История на религиите, Социология, Психология и тям подобните дисциплини. Аз бях един от рядко привилегированите през това лято (миналото - б. р.) да посетя Рилския стан на Братството и ми беше позволено да изнеса 12 лекции по Библията и мистицизма. (Надълго и нашироко се разправя по-нататък за многото гости, кои са те, от где са били и пр. Дават се обяснения за приключените в писмото снимки, казва се, че в Братството има евреи и т.н. Всички тия сведения в подробности нашите читатели могат да видят в броевете на Български бранител от септември 1939 г. - от 106 до 112 до настоящия
към текста >>

71. 83. Най-твърдите камъни заиграха Паневритмия

Весела Несторова

ТОМ 24

Много по-късно Учителят ми разкри истината по този въпрос, който много време ме бе вълнувал. "Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото. Ако то оживее, това е силата на Божественото. Тя всичко може. Тук съм събрал най-твърдите камъни. Ако накараме тях да заиграят Паневритмията, навсякъде другаде ще бъде по- лесно. " Когато ми говореше тези думи, пред очите ми минаваха нехармоничните фигури на много хора в кръга на Паневритмията, техните остри и груби движения, тежка походка и всичко нехармонично. Но все пак тези хора играеха Паневритмията редовно, упорито и с желание. У тях имаше копнеж за здраве и красота, а това бе достатъчно на Учителя, за да ги учи. С неописуема любов и търпение Той непрестанно поправяше, подобряваше качеството на живота ни и ни даваше неспирен образец как да живеем и как да се проявяваме. Дълготърпението Му бе образцово. Той казваше: "Един лош човек е зелена, кисела, стипчива круша, но тя ще узрее и ще стане сладка." В.К.: Да. Този цитат на с. 81 долу: "Аз опитвах силата на Божественото върху мъртвите." Весела: Да. Един ден Учителят беше при лимоните. На площадката пред салона. Единият лимон беше изсъхнал и просто нямаше живот в него. Но гледам, Учителят отиде и видя някакви пъпчици, една-две пъпчици и каза: "Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото". А едно мъртво растение Учителят го съживява, един умрял духовно човек, мъртъв духовно човек, той опитва силата на Божествената любов, когато отправи любовта си към него и види ще
към текста >>

72. 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

си мисля за Онзи Човек, за когото така загадъчно ми намекнаха Ковачев и Цаньо. На Христа прилича - твърдят и двамата. Излизал и между народа, но много рядко. Значи, все пак бих могла някога да го срещна. Ковачев не знае адреса му, а Цаньо е заключил устата си. Турям си наум всяка вечер след работа да отивам до Орловия мост. Сигурно ще го разпозная. И между хиляди пак бих могла самичка да го разпозная. Въпреки старанията ми, такова лице, което да отговаря на „моя” човек, не срещам. Нито походка, нито лице - не, няма такъв човек. Всеки ден излизам с определена цел. Жадувам за простор, искам да го срещна. Искам. Моля се. Спевките при Рамаданов продължават и хорът ни в църквата „св. Кирил и Методий” изпълнява прекрасно руските църковни концерти. Пея с такова вдъхновение, с такава радост - сякаш съм пред престола на самаго Бога. Чудесният тенор Тодор - още с ученическа куртка изпълнява солото: „Серце чисто созижди во мне Боже и Дух прав обнови во утробие мое” и пр. Сякаш ангел пее. Лицето му розово и очите като синчец. До мене е Райна Тодорова - пее, не се шегува. Тя сякаш ме топли под крилото си и аз се сливам с нейния глас. Когато тя отсъствува, струва ми се, че пак е до мене. И пак ме влачат на събрания в клуба на „тесняците”. Душно ми е там - изобщо, чувствувам се самотна между всички, още не на своето място. В хора е хубаво, докато пеем, после пак сама и чужда на цял свят. При „тесняците” още по-тежко. До вратата на църквата стои стара чиста жена - баба Яна- бежанка от Кукуш.
към текста >>

73. 2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

ме засягали, че сега изплащам всичко до стотинка. Тогава, нека. Нека изпитвам жаждата на богатия Лазар, който след разкошния си живот отишел в пъкъла. Пак „Ангелите” са милостиви и идват да наквасят гърлото ми с крайчеца на потопения у водата пръст. Дайте ми работа, Асавита, иначе не приемам вече нищо и от Вас. Само така бих поела „Вашите пръсти”, не, но и цялата Ви ръка. Цяло проклятие е да живееш по милост от някого! Но кой вижда моята мъка? Житният режим ми дава лекота, хвъркатост в походката и една приятна бледина на лицето. Пръстите ми са тънки, гласът особено мек и с по-широк регистър. Аз пея. Там е моята тайна, затова никой не знае що ми е. А когато прелее чашата, тогава заставам в пламенна молитва и давам воля на сълзите. О, колко е хубаво тогава! Душата ми се облекчава, а простреният пръст към евангелските редове ми подаряват някои милувки от Христа. Да видите как Ви сънувах. Явихте се една голяма жена пред мен, с особени очи - приличаха на два течащи силни извора. Лицето Ви не беше красиво, но особена сила - подобно пролетна симфония излъчваше от Вас. Дадохте ми златни монети и „луидор” с брилянтени очици. На някои от монетите бяха издълбани следните слова: „Път Божий”, „за училището”, „за творчеството”. Напълнихте шъпата ми със звонкови. Но то не беше нашата планета, не, другаде, върху по-красива планета. И чудно нещо, сънувах Ви срещу 12-ти през нощта, когато изпаднах в ужас за своята съдба. Събудих се с такова приятно чувство, като че ли съм била на някакъв голям
към текста >>

74. 2.1.28. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

и я заливат с мъгли. Кога изкачихме „Зеленка”, кога минахме „Буди душа” - ето ни вече по самото шосе към „Ели Шедар”. От към запад пристигат тълпи от мрачни облаци. Няколко пъти слънцето прави опит да надникне, мярва се през облаците светлия му диск, но уви! Облаците го скриваха с всичка сила... Настигат ни туристи за „Алеко”. Колко стройни и напети изглеждат със своите красиви планински костюми, със своите обрулени от вятъра и слънцето лица, с тая свежест и бодрост в поглед и походка! Те бързат да предварят закапващия се дъжд. Ние не бързаме - едно че нямаме хижа, друго, „пролетният дъжд е целебен” - според думите на Учителя и затова ние не го избягвахме. Почва да ръси. Нека си ръси. С нас е Учителя. Тогава що ни е грижа от него? Ел Шедар. Клоните му са още голи. Всред него гори грамаден огън: там врят чайници, пълни с изворна вода, взета от оная мила чешма, що преди 5 години десетки чифтове ръце за 1 час съградиха. Хвърлям раницата и кожуха и се затичвам първо с нея да се здрависам. Измивам пламналото си лице, разхлаждам ръцете си. Боже, колко е хубаво! Как весело и буйно клокочат обилните й води. Колко е хубав сега тъй събран под толкоз камъни, събран в този голям стоманен чучур! Покрай този извор още колко други изчистихме и подредихме! Пръснати из планината, кой тинест, кой притиснат от камъни и глина, разлети навред, ние ги разкопаваме, чистим, изграждаме тъй както ни научи Учителя - както и той сам прави, когато види някъде някой извор. В Родопите, на „Карлъка”
към текста >>

75. 2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

до нас и запяха. А над огнището - сякаш се възнася дима от велика жертва - нашата благодарност. Молитва. Сърдечна молитва. Но Той, осиян от неземна красота, ред по редом ни подава ръка. Ред по редом ние целуваме тази Десница, ние целуваме изцеленото, здраво, мощно крило. Около разтланата жарава се движи живата окръжност от щастливи души. И сълзите все текат и текат. А Той ни гледа с чуден поглед, от който ясно ни говори великата Божия Любов. Той пак се изкачва горе. В походката му има неземна грация - сякаш не допира земята. (Веднъж един млад турчин дойде на Изгрева. Той не беше виждал Учителя. Когато премина Той край нас, турчето извърна лице към Него и дълго гледа по следите му, после рече: „Какъв [е] този челяк, бе, не допира земята?”) Ламби, фенери, малки, че големи съпровождат стръмния път до палатката Му. Те горяха така, чак до върха, като движущи се звезди. На другия ден ни дойдоха гости - Виенски студенти. Те щяха да обиколят „Ориента”. Голи като диваци - къси, тънки гащи, тънки фланелки, гладни, мокри и помръзнали. Носят тежки раници, но що има у тях? Минават покрай лагера предпазливо и плахо - тъкмо що тръбата засвири за обяд. А ние, току-що се връщаме с Учителя от „Даващите ръце”, гдето правихме снимки до чешмата, пихме, михме се всички - голямо множество, отново с Учителя! Нареждаме се за обяд. Каним и тях. С радост приеха. Четиримата немски юнака се нареждат на „линия”. Извадиха дълбоките си елипсовидни котелки, що пък ние напълнихме с прясна,
към текста >>

76. 2.1.54. Летуване на Рила 14 юли - 25 август 1939 г., [езеро Елбур]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

нито немското владане не са заглушили. Дошли са и две още от най-горния север - шведка и холандка. Те са художници expressionniste [(фр.) - експресионисти]. Едната се опита да нарисува образа на Jeanne d’Arc, но никой на света не може да убеди никого, че тези два образа си приличат. Не вярвам същинската Орлеанска дева да е толкоз ъгловата, или просто “ugly” [(англ.) - грозен, -а], както казват англичаните. Действително, французойките са обаятелни. От облекло, до усмивка и поглед, походка пълна с грация, а говор, дикция - очарователни! Славата на френския език не е измислена, не е проста хвалба, не! Ний трябва да учим френски език, за да придобием и ние малко нещо от тяхната грация. Но как са пестеливи те, не питай! Веднъж до край моята палатка, застанали една голяма група французи и дълго се разправяха за нещо. Упазил ме Бог да им разбера нещо; едничкото що разбрах, че се отнасяше за “soixante leva” [(фр.) - шестдесет лева]. Дълго, дълго се разправяха, и по интонацията на гласа се разбра, че не дойдоха до мирен извод. Слушала ги една моя съседка по палатка, че трябваше да я питам... Този от мъжете, който им беше „каса”, не може да разбере за какво са употребени тези „soixante leva”, а и другите отричаха да са искали пари от него за каквото и да е било... Те не си купиха нито халва, нито мекици. Но ние пък ги черпехме и богато авансирахме за едно наше гостуване там... А латвийците не така, о, не така. Когато някоя буря ги принуди да останат в палатките си, те се
към текста >>

77. 3.2.2.2. Тука си

3.2.2. Разкази и съобщения в списание „ЖИТНО ЗЪРНО”

ТОМ 26

излъчващи само радост и веселие. Челото Ти прилича на тихо небе под седмоцветна дъга. Косите Ти са позлатени облаци, преплетени със зрели класове на пшеница и злато-розови благоуханни карамфили от южни страни. Ноздрите Ти, приятен хълм на сладкодъхащи гърди, излъчващи живот и радост: тъй Рилските езера въздигат сутрин прозрачна пара - диханието на земята. Гърдите Ти - почивна поляна при Махабур. Мишцата Ти е здрава и крепка, както скалите, по които се катеря с молитва и доверие. Походката Ти - като на благ и непобедим владетел. Планините Ти се усмихват, слънцето Те целува, и езерата изливат струи от радостни сълзи за Теб. Когато мисля за Теб, идват при мене всичките празници на света. Тогава ставам безсмъртна, и душата ми - чист хималайски сняг. Когато Ти ме водиш за ръка, струва ми се, че цяла се прониквам от лъчи, и лицето ми грее от щастие. Благословено утрото, когато Те срещнах за първи път; като че ли тогава прогледнах. Вървя, тичам от радост и се питам: „Какво стана?" - Да, случи се нещо. Никога преди това не беше се случило!" Той е тук вече между нас. Дружки мои, блажени сте, ако Го видите и вие. 19.I.1933
към текста >>

78. 3.2.2.5. Великото освобождение

3.2.2. Разкази и съобщения в списание „ЖИТНО ЗЪРНО”

ТОМ 26

Год. 9,1935, кн. 1, с. 21-22. Асинета разказва: Едно същество познавах аз - една девица. Тя винаги имаше тъжно лице и от очите й постоянно се ронеха сълзи. Ние бяхме някак чудно свързани: всяко мое действие се отразяваше върху нея. От ден на ден тя ставаше все по-грозна. Устните й се сключиха като заръждавяла ключалка на запустял замък. Челото й заприлича на гъсти облаци по небето, носящи ужас за мореплавателите. Ръцете си кръстоса на гърдите, като железни вереи на мрачен затвор. Походката й стана Каинова, очите й блуждаеха. Веднъж тя ми заговори: „Аз съм робиня, ти ме окова, твоите мисли, чувства и действия ме раниха - сега съм прокажена. Като че ли цял свят е против мене - приличам на пустиня, където симуните на съмнението постоянно затрупват оскъдната влага на моята неутолима жажда. Моята глава тежи върху гърдите ми като угаснал болид. Аз се ужасих и поисках да й помогна. Поставих светилник пред очите си и се отдадох на работа. Времето летеше със светкавична бързина. Веднъж, някой тихо почука на моите врати - влезе една прекрасна девойка - тя се хвърли срещу мене и ме прегърна. - Коя си ти, попитах я аз? - „Аз бях робиня, сега съм свободна. Бях прокажена, сега съм чиста. Бях сгърбена - сега съм изправена. Сега очите ми просияха, гледат ясно. Челото ми е светло като южното небе с греещи звезди. Устните ми се отключиха - аз пея, пея... Ах, сама се наслаждавам от своята песен, извираща от гърдите ми като водите на Ел-бурския извор. И тъй весело се смея, че сама подскачам
към текста >>

79. 3.4.1. Личността на учителя. реферат 1935-1936 уч. година

3.4. Реферати

ТОМ 26

гъркоман, живеейки с гърци, видя голямото родолюбив у гърците и голямото тяхно самопожертвование за обществени работи. Той взе пример и поука от тях и даде подтик за същото в своето отечество. Велико е въздействието на примерът и учителят не трябва да забравя това. какво той мисли, какво той прави, всичко служи за пример и поука. Той никога не може да скрие това, защото то радиира от него - то е неговата вътрешна светлина, която го издава. То се изобразява върху неговото лице, походка, жестове, глас, които упражняват психическо въздействие. Ако искаме учениците да са нравствени, учителят трябва да бъде нравствен. Ако искаме учениците да са послушни, то учителят трябва да бъде послушен на високия идеал на служението. Ако искаме учениците да обичат Бога, то сам учителят трябва с живота си да дава примери на една истинска практическа набожност. Смееме ли да укоряваме учениците в користолюбие, ако ние сами сме користолюбиви. Смееме ли да ги осъдиме в завистливост, ако ние сами сме такива? Ученикът рано или късно ще разбере какви сме ние и ще даде преценка на това, което ние сме наставлявали. Лека полека в него се сформирова критическия ум и той вече не се задоволява само със сухи максими, защото пред него е неумолимият живот. Учителят може да спъне учениците си не само в настоящето, но и в бъдащето. Всемогъщ е примерът. Той оставя своите еманации дълго още след като обекта им си е вече заминал. Примерът може да въздействува дори през вековете и за това велика е
към текста >>

80. 3. Паневритмия: хореографска поема

Глава 2. Движение и гимнастика

ТОМ 28

ценност се отзвучава. Всяко ново начинание, особено, ако то е от национален мащаб, патенти се дават за всяка рационализация. Всичко което крие известна облага и богатство се използува - следователно нека се види и това, което се нарича Паневритмия и то в сърцето на София на няколко минути от автобусната спирка. Комисията от лекари бива изпратена и една ранна сутрин на поляната идва тая делегация - двама души лекари и една жена, младолика, стройна и пъргава, с уверена походка. Приближих се веднага, защото я познавах, тя завеждаше в нашия район медицинската гимнастика и идваше редовно в нашето училище Да изправя изкривените гръбнаци на децата. Изобщо гимнастиката от какъвто и да е род ме интересуваше и често обменяхме мисли върху специалността й. Тя се зарадва като ме видя, аз повече - казах си на ум - тя е добър и честен човек и непременно ще се застъпи за нашата кауза. Ние още вярвахме, че ще можем да спасим поляната, а оттам и Паневритмията и утринните ни игри можеха да продължат. Лекарите извадиха апаратите за измерване кръвното налягане, подбраха три групи от различните възрасти - от двадесет до осемдесет годишни и започнаха да ги измерват. Измериха ги преди и след играта. Ние сме чистосърдечни хора с меки сърца и вярваме в добрите желания и намерения на другите. Тази физкултурничка, както я познавах бе добър човек и непременно ще вземе нашата страна. Да, ние не искахме да познаваме хората през едно време, когато не знаехме къде да търсим човека. Не
към текста >>

81. 18. Белият плик

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

връща и бързо тръгва към стълбището. Изкачва се горе на площадката и Учителят вече го чака на вратата. Подава му един бял плик. “Вземи Атанасе, когато можеш, ще ги върнеш." И повече нищо. Срещата е приключена. Не успява да благодари, времето светкавично лети. Какво значи този плик. Не проумява. Нищо не е искал от Него, нищо не е чакал. И преди да се съвземе, той не успява да приеме поздрава, вратата вече се затваря и той се намира пак на познатите стълби и слиза надолу този път с лека походка. Да, нещо се е случило. Изненадан е и гори от нетърпение. Само да кривне зад трапезарията, не иска пред други хора да отвори плика. Крачките му стават двойно по-големи. И някъде към завоя той отваря плика. Банкноти. Толкова са те, колкото му са нужни, таксата, само таксата. Надолу по шосето той не върви, а лети. Всичко, което се случи за него - младежа и за неговата млада душа е необикновено. То го трогва и покъртва до дън душа. Но сега, сега да бърза, после, после той ще мисли за станалото, да непременно ще мисли. Колко се мъчи да търси тези пари. И накрая трябваше Той да му ги поднесе, без да се бе отнесъл до Него. Колко интересно бе всичко това - есента му се виждаше сега прекрасна, а Изгрева най-хубавото място. Няма време сега да се пита, как се бе случило всичко. Късно случаят стига до нас. Не бихме се питали тогава, не се питаме и днес. Всичко прекрасно, което се бе случило тогава не само с Наско, а с хиляди хора, които са идвали в контакт с Него е лежала съхранено и опаковано
към текста >>

82. 4. Школата на Христа

Глава 1. Откриване на Школата

ТОМ 28

далечна и силна, чакаше само последния зов, както през пролетта, когато цветята и дърветата цъфтят. Забележително време, когато нищо не бе по-лесно да чуеш за Великото и да се отзовеш пред Нея и нищо не беше по-трудно да направиш крачка напред към великата възможност. Колкото приближаването до светлината за едни бе леко и естествено, толкова за други бе мъчно, непостижимо, далечно. Като тежки неповратливи коли се движеха по този друм едните, където другите летяха с леката походка на хора, които имаха полет и криле. Ония, които стояха и си губеха времето в питане и търсене виждаха или по-скоро опипваха слепешката събитието, което се бе случило, подозираха, че нещо ново, необикновено беше настъпило на Земята, смущаваха се като пеперуди привлечени от светлината, терзаеха се в съмненията и неспокойно се чудеха, какво да предприемат. Той говореше на език, който им звучеше чужд. Такова нещо до тогава те не бяха слушали. Беше премного светло за техните очи. Учението на Христа за тях беше твърда храна, а школата стоеше затворена и неразбрана. Къде лежеше причината? Нямаха нужния капитал, нямаха свидетелство, нямаха основа. Нямаха нещо, което същевременно беше и много просто и много сложно. Нямаха любов. Не обичаха Бога, не обичаха ближните си, не обичаха дори себе си в онзи дълбок смисъл на думата, да имат грижа за душата, която спеше дълбок сън и не слушаха нейния зов. Тази велика възможност да чуеш гласа на Великото, да чуеш гласа на Своя Учител, да се отзовеш пред
към текста >>

83. 1.8. Как трябва да се играе Паневритмия (24.10.1988 г.)

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

се ходи на пръсти, а не човек да поставя първом петите си и тогава да пристъпва, понеже се образува сътресение на гръбначния мозък. Но думите на Учителя са едно, живота на Учителя е също едно голямо Едно, но друго е изпълнението на Неговите последователи. Но Петър Филипов бе успял вероятно след дълга работа върху себе си. Той не стъпваше по поляната както другите, а като че ли стъпваше по върховете на тревите и не се докосваше до земята. Това е само едно сравнение, но цялата му походка беше хармонична между ръце, крака и тяло, а движенията му бяха красиви и хармонично изработени. Наблюдавах го тогава и му се учудвах как е възможно такова постижение. По онези години аз бях млад и се занимавах активно със спорт и знаех колко усилие, време и воля бе необходимо да се сдобие човек с такова учение. И за тази походка на Петър и играта на Паневритмия, бе образец как трябваше да се върви и да се играе. За мен бе удивление, а за другите бе завист. Те смятаха, че това е поза от него и позиране. За тях може би беше така, но за мен беше постижение, макар че понякога подчертаваше умението си да играе и ходи както трябва. А какво лошо има в това? Нямаше нищо лошо, а бе само пример за подражание. Но случи се така, че след някоя и друга година по време на работата си, някаква голяма ваза от мрамор, тежаща около 200 кг., пада върху десния му крак и счупва бедрото му. Направиха му две операции, заковаха го с пирон, сложиха му планка и след 6 месеца кракът му беше станал 15-20 см. по-къс с
към текста >>

84. 1.10. Бит и обхода

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

твоето тяло мирише!" - „Като на пръч ли?" - „Като на пръч.", отсече той. Аз тогава бях млад, живеех на квартира, и можех да се къпя само един път седмично на градската баня. Перях си сам и се обличах прилично. Когато отивах на Рила, аз обличах един изтъркан екип, за да си пазя другите дрехи, и Петър ми направи забележка: „Ти не разбираш ли, че обиждаш съществата тук с твоите дрехи?" Не бях мислил по този въпрос. Не съм виждал друг човек от неговото поколение да се стреми да подражава походката на Учителя като него. Стъпваше на пръсти и след това на цялото стъпало. На неговия бивак на Рила имаше всичко, което бе необходимо за лагеруване. Той имаше предварително подготвен списък и чрез него се зареждаха, за да не се пропусне нещо. А когато излизаха на Витоша, там където отсядаше, на неговото място имаше чистота и порядък. В неговата раница имаше всичко. Можеше да посреща гости, да ги почерпи и да ги изпрати. А това се качества, които не всеки може да притежава. Удивявах се от енергията му и издръжливостта му. В сметките си бе точен, и приживе никого не завлече. Стремеше се да има чисти отношения с хората, които го заобикаляха. Ако беше останал в Русе, с тези негови качества, Братството в Русе щеше да се съхрани дълго време, защото той имаше качества да ръководи и обединява. Но тук в София нещата взеха друго направление, което никой не
към текста >>

85. 3. Светозар Няголов в групата на Петър Филипов

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Филипов, която наброява около 10 човека. Един път в седмицата отиват на баня в Панчарево, влизат първи в басейна, когато водата е чиста, и други не са влизали там. Правят процедури, за да се разтоварят физически и психически. Събират се в дома на Петър в определени дни, чете се Словото на Учителя и се разясняват окултни закони. Постепенно Светозар започва да се движи досущ Петър, и повтаря неговите движения. Вече виждаме, че Светозар е станал на Петър. Пълна прилика - приел е същата походка, движения и дори започва да говори като него. Той беше много строг с групата си, защото бяха 3 мъже на 7 жени. Той ги занимаваше по особен план, и всеки беше доволен от него. Като наблюдавах отстрани, си казвах така: „За мен Петър Филипов е белият диктатор, но какво дири Светозар при него?" А той беше настанен в една стая в къщата му. Работеха заедно и поддържаха къщата и групата заедно. Петър ходеше винаги с бял панталон и бяла риза. Светозар се обличаше по същия начин. Бяха чудна гледка. Всички се учудваха как са се събрали двамата - единият бе възрастен, а другият на 30 години. Лика и прилика! Светозар помагаше като по-млад и по-силен. Внасяше своята вноска за издържане на групата. А за 10 човека, трябваше храна, която да се сготви. В обикновени за това дни се поканваха по 2-3 човека отвън от последователите на Учителя, за да видят и да се убедят с какво се занимават. А това бе времето, когато комунистическата власт не разрешаваше събиране на групи. Научаваха и веднага ги разтуряха.
към текста >>

86. 5. Нерукотворният образ на Исус Христос

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

в този материал. Това е изключено! Затова, върнете се назад и започнете да го изучавате. „Изгревът" е за обучение! 5.2. Историята на Нерукотворния образ ще прочетете в „Изгревът", том XI, с. 152-153. 5.3. Иконоборството - война срещу иконите, в „Изгревът", том XI, с. 153-155. 5.4. Образът на Исуса Христа в профил, в „Изгревът", том XI, с.155. Тук е описано, че Исус е бил със сини очи, със спусната коса, на цвят светло руса. Той е бил висок около 180 см., ходел е бос, с разкрачена походка, и най-важно гологлав. Това описание е много важно, което ще ни потрябва по-късно. Този образ е бил разпространяван и на Изгрева. Учителят Дънов е поръчал на художничката Цветана Щилянова, която е нарисувала Неговия портрет със следната задача: Трябва да повдигне косата Му от лявата част на челото Му. Тя го прави. И днес ние имаме 2-та портрета, които сме публикували в „Изгревът", том XI преди 97 страница. А Нерукотворният образ на Исуса Христа, сме публикували след 144 страница. А Той е такъв, какъвто Го описват от с. 155. 5.5. Нерукотворният образ на Исуса Христа над леглото на Учителя Дънов. В „Изгревът", том XI след с. 368 сме представили неколко снимки от ул. „Опълченска" 66, където Учителят Дънов е преживявал в дома на Гумнеров. На една от снимките се вижда леглото на Дънов, и над възглавницата е „Антиминсът". Това е доказателство за неговата истинност. На следващата страница се вижда леглото Му и отстрани е окачен Нерукотворният образ на Исус Христос. По-голямо доказателство на
към текста >>

87. 23. Божествената литургия – Богослужение

II. На улица „Опълченска' 66

ТОМ 33

на нощна пеперуда - отвърна другата. - След няколко крачки той ги остави, и тръгна по улица „Опълченска”. - Това е символ, господин началник - жената, която съблазни Адама, опита се и Вас да съблазни! Това е стара история. Сатаната искаше чрез тези ученички да Ви отклони от Бога, да не чуете Истината и станете свободен човек - каза работникът, който беше тръгнал след него. - Млък! Невъзпитано куче! И на улицата ли със своите проповеди? Избърза напред. После тръгна бавно. В походката му се чувстваше мощ, сила, самонадеяност, като че обутите му в прекрасни ботуши крака, не носеха човек, а Бог. Той пристъпваше, както би пристъпвал призваният да събори Бога от небесния Му престол и сам да го
към текста >>

88. 367. Тук е Школа за учене и работа

VI. Разни срещи

ТОМ 33

ШКОЛА ЗА УЧЕНЕ И РАБОТА Андрей вървеше по заляната със светлина и топлина алея, размишляваше си върху видяното и чутото и си чоплеше хляб. Нс ето - нова изненада. Насреща му идваше един чудак*, помисли, че и той е брат и дори се зарадва в себе си, че и той почна да ги познава, както те го познаха, че ще стане брат... Брата имаше среден ръст, с дълга коса както на всички братя, вървеше изправен, като че само краката му се движеха без в техните движения да участвуваше тялото. Походката му беше чевръста, стегната и бърза. [*Това е Иван Антонов. Виж „Изгревът”, т. 9, с. 171-172; т. 7, с. 393-405; т. 18, снимки № 66, 67, 77, 78, 79.] Когато се приближи повече, Андрей почна да го разглежда по-внимателно и почувствува страх, защото не приличаше на човек, а на орангутан, облечен в син костюм. И дръпна се настрана от пътеката, за да мине и през главата му преминаха няколко мисли: „Този е най-грозния и най-страшния човек, който съм виждал! Дали дъновистите не правят опити от животните да правят хора, и този е още в периода на преминаването?” Защото след всичко това, което досега видя и чу в този квартал, естествено беше да помисли това... Докато така си мислеше, брата се насочи направо към него и си даде лицето до самото негово лице, и запита строго: - Кой те пусна? - Вратата беше отворена и сам влязох, да се разходя и да разгледам... - отговори Андрей смутено и уплашено, и се дръпна още повече настрана от пътеката, чак се опря да бодливата тел. - Тук не е място за разходки, ще отидеш
към текста >>

89. 174. Певческото дишане. Песен, формула и молитва преди ядене

ТОМ 34

кои мускули да работи. Л.Т.: А-а. И тя ми каза: „Колко бройки искате?” Викам: Сега, ако може да стигнете по пулса на сърцето: вдишване 20, 10 задържане, 20 изпущане, верижно. Десет пъти да го правите, без да почивате. - Защото дробътнали си свикнал плитко, плитко да диша, както сега ето на аз и Вие дишаме плитко. Това не е дишане. А силата на човека не е в никой орган друг, освен в дроба. Човек има ли певческо дишане и голям капацитет в дробовете, той е новороден. Той има друга походка, той има друга мисъл, всичко в него се ражда в нова форма. И тя ми каза: „Виждате ли ми брадата, добре ли съм устроена?” Викам: Да, Вие сте човек на думата. - Аз като се върна от Варна и от планината, аз ще стигна тия числа, дето ги искате от мене, верижно ще направя. И тъкмо него лято аз имах събор. И при мене бяха се събрали много сестри. И тя пристига. И пак легна на двора и ми демонстрира, че е постигнала това, което й казах. И оттогава вече не се виждаме. Аз дойдох тука, в гарсониера в Дианабад, и много хора, които ме знаят, там ме търсят, но не ми знаят новия адрес. В.К.: Да, сега го разбрах. ________________________ 184) Елка Георгиева Мицева, 1935-2015, оперна певица, сопран 185) Борис Георгиев Хинчев, 1934-2008, диригент, педагог 186) Мажорни и миньорни гами. 6. лекция от Учителя, държана на 10 ноемврий, 1943 г. София - Изгрев. - В: Новият светилник. лекции от Учителя на Общия окултен клас, година 23 (1943-1944). София, 1946, с. 112: „Вършете всичко музикално! Така ще бъдете
към текста >>

НАГОРЕ

5.8919379711151