Търсене в текстове за 'последовател'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 160 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Сказания на двадесети век - Дядо Благо - Стоян Русев (1864 -1938)

Сказания на двадесети век - Дядо Благо- Стоян Русев Category: Последователи на Учителя
Сказания на двадесети век - Дядо Благо- Стоян Русев Category: Последователи на Учителя
към текста >>

2. 5_16 ) Оперирай със себе си - Боян Боев (1883 – 1963)

В пътя, по който вървите, придобивките ще дойдат последователно.
ОПЕРИРАЙ СЪС СЕБЕ СИ В пътя, по който вървите, придобивките ще дойдат последователно. Не се стеснявайте, човек не трябва нито да бърза, нито много да замедлява. Човек трябва да изучава състоянията си. Когато имаш безверие, съмнение, омраза, всичко това трябва да се смени с Вяра, с Надежда, с Любов. Дойде ли омразата у теб, смени я с едно любовно състояние. В окултната наука се изискват много такива трансформации.
към текста >>

3. 15) Възпитание на детето - Боян Боев (1883 – 1963)

Най-напред ще участват сетивата – то да разглежда формите и отношенията им като големина и тегло, цвят и звук, ред и последователност.
когато мине 14-годишна възраст. Ако почне отначало с машини, ще стане бездушно. Събудим ли един център в мозъка преждевременно, тогава е вредно. Трябва да се работи с прости и естествени форми, за да няма голямо напрежение на мисълта, тъй като многото мислене е изхарчване на енергия, с която детето не разполага в мозъка си. Детето трябва да започне и с геометрия, и с аритметика, но пак във връзка с живата Природа. Най-напред ще участват сетивата – то да разглежда формите и отношенията им като големина и тегло, цвят и звук, ред и последователност. Тези центрове са подредени все долу, над веждите. Най-първо детето трябва да почне с работа всред Природата, после – със смятане, и след това – с рисуване. Ще рисува предметите, които има наоколо. Рисуването ще влезе в геометрията, т. е. ще дойде като следствие при наблюдаване реда на нещата.
към текста >>

4. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

Понякога е необходимо да се поема последователно ту през едната, ту през другата ноздра – това пак спомага за уравновесяване на двете течения.
Когато има едностранчива проява в умствения или в сърдечния живот, или когато има дисхармония между тях, тогава човек може да внесе известно равновесие чрез регулиране на двете енергийни течения посредством дишане с едната или с другата ноздра. Въз основа на казаното понякога може да се приложи следното дишане: докато се поема въздух през лявата ноздра, дясната се запушва с пръст, въздухът се задържа, а после при издишването му се запушва лявата ноздра и той се изтласква навън през дясната. А ако се поеме въздух през дясната ноздра, се прави обратното. Приемането на въздух през лявата ноздра е в пряка връзка с развитието на сърцето, докато приемането му през дясната ноздра е във връзка с развитието на ума. Такова дишане се прави, за да се възстанови равновесието между ума и сърцето или между електричеството и магнетизма. Понякога е необходимо да се поема последователно ту през едната, ту през другата ноздра – това пак спомага за уравновесяване на двете течения. Ако едно от двете течения вземе надмощие в организма, това причинява нарушение в дишането – в такъв случай то вече не е пълноценно и тогава е необходимо да се прибегне към съзнателно дишане през една от ноздрите. Тук ще посочим няколко упражнения от Учителя, дадени в „Опити“, лекция от томчето „Добрите навици“, МОК, втора годишнина: „Когато сте нервен, разгневен, направете следното упражнение: запушете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра и през лявата поемете въздух, като броите мислено до 7. Задръжте приетия въздух, като мислено преброите до 10. После запушете лявата ноздра и през дясната изпущайте въздуха бавно и ритмично, като броите мислено до 9. Това упражнение помага за урегулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка и за усилване на паметта, то е особено необходимо, когато се изучава някакъв учебен предмет.
към текста >>

5. 35) Като свършите тази работа, ще ви кажа - Боян Боев (1883 – 1963)

Като се работи за Бога, едновременно ще се добива знание, а пък да искате първо да се повдигнете и след това да работите, е непоследователно.
Работата, която ще извършим, е едно благословение. По един всемирен закон Бог е ангажирал всички Висши същества да дойдат да работят и няма същество, което да не работи. Колкото едно същество повече се повдига, толкова повече работи. Този, който не разбира, казва: „Хамалска работа не искам.“ Под работа се разбира разумна работа, за която имаш представа защо я вършиш. Ако някой чака да добие знание, че тогава да помага, това е погрешно схващане. Като се работи за Бога, едновременно ще се добива знание, а пък да искате първо да се повдигнете и след това да работите, е непоследователно. Като приложим принципа – служене на Бога, тогава и Невидимият свят ни помага, имаме съдействие. А сега, когато отиваме да работим, поставяме в мисълта си противоречията и мъчнотиите, които ще срещнем, и сме разколебани. Онзи, който отива да работи за Бога, ще изключи мъчнотиите, така както вещият плувец, който влиза в морето, не иска да знае за вълните. Една сестра запита какво ще правим, когато се повдигнем. Тогава ще повдигаме животните.
към текста >>

6. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

4. Възлизане: Последователното вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз на вечния път на Живота.
А това именно е централна идея на Новата култура, идеята на Шестата раса. Всичко, което човек получава, трябва да го раздаде, за да получи новото. Този процес е процес на освежаване, на обнова, на растеж, на радост и на сила. Ако изворът не дава постоянно, то той няма да е в състояние да получава нови струи. В какво състояние е застоялата вода на едно блато и каква е разликата между нея и един жив извор: при застоялата вода имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор – на движение и на живот. 4. Възлизане: Последователното вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз на вечния път на Живота. То говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които взаимно се сменят. Страданието е долина, а радостта е връх; сиромашията – долина, богатството – връх. Нали и в обикновения вървеж, когато кракът се отлепва от земята, е възлизане, и когато той отново стъпва, е слизане. Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката. 5. Дигане: Двете ръце се вдигат едновременно нагоре, след което се снемат и насочват назад.
към текста >>

С това последователно вдигане на всяка ръка, наклонена напред и нагоре, с последователното отлепване на всеки крак се изобразява полетът на човешкия Дух, вечният му стремеж към висините.
Първата част на упражнението е възприемане на това, що праща Умственият свят, а втората част – внедряване на възприетото в Живота или нашата обмислена дейност. 15. Аум: Има едно енергийно течение, което иде от Слънцето и минава през центъра на Земята. И друго енергийно течение, което иде от Земята и минава през Слънцето. Когато протегнем едната ръка нагоре с ъгъл 135 градуса наклон, то чрез нея възприемаме Божественото, а чрез крака, с който стъпваме, приемаме земни енергии. Чрез тази ръка и крак, които са протегнати надолу с ъгъл 135 градуса, изхвърляме нечистото, необработените и дисхармонични енергии към Земята. С това последователно вдигане на всяка ръка, наклонена напред и нагоре, с последователното отлепване на всеки крак се изобразява полетът на човешкия Дух, вечният му стремеж към висините. Човек работи на Земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите. Той гради на Земята, но иска да въплъти това, което долавя от звездните сфери. Тези движения са метод за свързване с Природата, за влизане в хармоничен допир с нея. 16. Изгрява Слънцето: В първата част на упражнението с дъгообразните движения на ръцете отпред, встрани и нагоре се обрисува възлизането на слънчевия диск, а във втората част ръцете правят загребване, наподобяващо бликането на изворни води. Първата част е процесът на зараждане на новото и още показва, че всички слънчеви енергии трябва да влязат в човека, за да може той да расте и да се развива.
към текста >>

С поредни стьпки играещият се движи в квадрат, като последователно обръща лице към четирите посоки на света: изток, запад, север, юг.
Тези движения са метод за свързване с Природата, за влизане в хармоничен допир с нея. 16. Изгрява Слънцето: В първата част на упражнението с дъгообразните движения на ръцете отпред, встрани и нагоре се обрисува възлизането на слънчевия диск, а във втората част ръцете правят загребване, наподобяващо бликането на изворни води. Първата част е процесът на зараждане на новото и още показва, че всички слънчеви енергии трябва да влязат в човека, за да може той да расте и да се развива. Втората част е протичане на животворните енергии през човека като мощни води. 17. Квадрат: Движенията на това упражнение говорят, че ние трябва да си служим с онази права мярка, с която се мерят нещата на Земята. С поредни стьпки играещият се движи в квадрат, като последователно обръща лице към четирите посоки на света: изток, запад, север, юг. Така става свързване със силите на четирите посоки: изток означава Правдата, юг – Добродетелта, север – Истината, запад – животът на Земята, или запад показва какво благо са Истината, Правдата и Добродетелта за човека. Като залезе Слънцето, нали човек оценява какво благо е то? 18. Красота: С тези движения се обработват силите, получени от Квадрата. Ръцете са една след друга и се изнасят наклонено напред и нагоре, същевременно се прави и последователното люлеене на тялото върху единия и другия крак. Придобитите сили се посвещават на обработване, на изкуството да живееш творчески.
към текста >>

Ръцете са една след друга и се изнасят наклонено напред и нагоре, същевременно се прави и последователното люлеене на тялото върху единия и другия крак.
17. Квадрат: Движенията на това упражнение говорят, че ние трябва да си служим с онази права мярка, с която се мерят нещата на Земята. С поредни стьпки играещият се движи в квадрат, като последователно обръща лице към четирите посоки на света: изток, запад, север, юг. Така става свързване със силите на четирите посоки: изток означава Правдата, юг – Добродетелта, север – Истината, запад – животът на Земята, или запад показва какво благо са Истината, Правдата и Добродетелта за човека. Като залезе Слънцето, нали човек оценява какво благо е то? 18. Красота: С тези движения се обработват силите, получени от Квадрата. Ръцете са една след друга и се изнасят наклонено напред и нагоре, същевременно се прави и последователното люлеене на тялото върху единия и другия крак. Придобитите сили се посвещават на обработване, на изкуството да живееш творчески. Линиите, които се описват, са прави и можем да кажем, че чрез това упражнение е изразен мъжкият, положителният принцип, който обработва Квадрата. Това е електричество. 19. Подвижност: Това упражнение е продължение на предното. Извършват се плавни движения с ръцете и нозете и човек обръща ту лице към центъра, ту – гръб.
към текста >>

23. Хубав ден: Последователно се изнася единият крак напред във въздуха и се пружинира на другия с леко прегъване в коляното.
Това упражнение развива самосъзнанието: човек трябва духовно да приема ближния, да вижда хубавите страни, които другите имат в себе си; и те взаимно да се оценяват, подкрепят и обичат. Обърнати един срещу друг, играещите образуват елипса, а обърнати гърбом един към друг и с движенията на ръцете, образуват хипербола. Хиперболата е метод за разрешаване на големите противоречия в живота. При нея двете половини символизират човека раздвоен, създаването на полюсите – мъжа и жената. И после, като се съединяват в едно, образува се човекът. 23. Хубав ден: Последователно се изнася единият крак напред във въздуха и се пружинира на другия с леко прегъване в коляното. Чрез движенията, при които се стои на един крак, се дава правилен ход на нервната енергия. Така се засилват волевите постъпки на човека. Движенията се правят за каляване на нервната система, те я магнетизират. С устойчиво поведение човек е способен да направи правилна преценка на постъпките си, да види кое е право и кое е криво в тях и в същото време да ги подобрява. 24. Колко сме доволни: Стъпки напред, последвани с полюшване при стъпките на единия и другия крак.
към текста >>

На място и последователно ту единият, ту другият крак се изнасят встрани и напред, следва преместване напред.
24. Колко сме доволни: Стъпки напред, последвани с полюшване при стъпките на единия и другия крак. В първата част ръцете са свободни, а във втората – двамата участници се хващат за ръце. Първата част е приготовление, а втората ни учи да добием способността да оценяваме правилно природните сили и да им даваме израз. Тези движения развиват у нас способност да оценяваме природните блага. 25. Стъпка по стъпка: Упражнението е за обмяна. На място и последователно ту единият, ту другият крак се изнасят встрани и напред, следва преместване напред. Когато единият крак се отделя встрани и напред, то слънчевата енергия навлиза в нас, а когато съберем крака, тогава става изпращане на земната енергия нагоре към Слънцето. При разтворени крака Слънцето и ние сме положителни към Земята – възприемаме от Слънцето и предаваме на Земята. А когато краката са събрани, тогава земната енергия е положителна и отива кьм Слънцето. С тези движения се развива усет към енергиите, които влизат и излизат от нас. Те са за придобиване на истинските методи, вложени в Природата.
към текста >>

7. 94) Слънцето ме огрява - Боян Боев (1883 – 1963)

Кажете им, че искате да бъдете последователен и че свещите, които сте запалил, не ги гасите, а ако те считат, че са вредни, нека да опитат да ги изгасят сами.
Стана въпрос как да се работи в света за новите идеи. Когато един бистър извор слиза от планината долу в долината, той се оцапва, но е по-добре да е така и да помогне на растенията, отколкото да стои горе чист и безполезен. Братът спомена, че на работното му място настоявали непременно да прекъсне дейността си, защото се говорело, че има отношение с Бялото Братство. А той им казал: „Не мога да прекъсна светлината! “ Кажете им, че искате да бъдете последователен и че свещите, които сте запалил, не ги гасите, а ако те считат, че са вредни, нека да опитат да ги изгасят сами. Уверете ги също, че ако видите, че онова, което правите, е във вреда на хората, ще спрете, но ако е за полза, ще продължите. Въпрос: Как да отговарям, ако ме питат дали ходя на Изгрева? Кажете им: „Ако Слънцето ме огрява, аз виновен ли съм? “ Също така дайте им да прочетат книгата „Учителя говори“ – ако намерят нещо лошо, тогава да ви кажат. Стана въпрос за Ганди.
към текста >>

8. Другарски час Детски клуб - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако то има няколко секции, хубаво е ученикът да мине последователно през всички секции, за да се развие всестранно.
Освен обикновените седмични събрания, детският клуб ще има и извънредни такива по случай някой празник; той ще се отпразнува при творчеството на цялото училище с музикални и литературни номера, с ученически реферат и пр. Другарският час ще се ръководи от специален или специални учители /според големината на училището/. Хубаво е, учителите-ръководители на другарския час да не се менят, за да може да се работи в него планомерно и системно. Учителят-ръководител ще дава до известна степен насока, но почин ще имат и самите ученици. Изобщо, детският клуб трябва да представя един жив организъм, който ще се развива, ще разширява постепенно своята дейност според местните условия и възможности. Ако то има няколко секции, хубаво е ученикът да мине последователно през всички секции, за да се развие всестранно. Една учителка е опитала под ръководството и упътванията на Учителя с успех другарския час /детския клуб/, макар и в малко по-друга форма. Резултатите са отлични. Интересът на учениците към другарския час бил голям. Разбира се, другарският час в първоначалното училище, прогимназията и средното училище, ще има по-различен характер. Но именно в това разнообразие е красивата и възпитателна страна, понеже детето като премине от първоначалното училище в прогимназията, ще работи в другарски час, който ще има съвсем нова физиономия и затова дейността му там ще развие нови сили у него.
към текста >>

9. Новите възгледи върху материята - Боян Боев (1883 – 1963)

По-късно до четвъртото измерение с логическа последователност дойде Айнщайн, също така и видният учен Хинтън.
В другия случай наблюдават обратното: попаднат ли електрони във високо-потенциални полета, например в атомни ядра, то от електроните остава само един фотоефект, т. е. електронните частици преминават без остатък в лъчиста форма.” Густав Льо Бон казва: „Фактите, които доказват, че атомът е способен на една дисоциация, която го води към форми, където той губи всичките материални качества, днес са многобройни, между които най-ценни за забелязване са излъчванията, които стават не само чрез радиоактивните тела, но още и чрез всички други тела. Четвъртото измерение Немският математик Риман и руският математик Лобачевски математически доказаха съществуването на четвъртото измерение. По-късно до четвъртото измерение с логическа последователност дойде Айнщайн, също така и видният учен Хинтън. С четвъртото измерение са се занимавали Успенски и Нуаркарм. Колко измерения схваща и разбира едно съзнание, зависи от степента на неговото развитие. Най-нисшите същества живеят в едно измерение, съзнават едно измерение; по-висшите съзнават две измерения, а човек в сегашната фаза на своето съзнание живее и съзнава три измерения. Научната обосновка за съществуването на четвъртото измерение отваря нови хоризонти за човешката мисъл, разширява неговите възгледи върху природата. Той съзнава вече, че има една велика действителност, от която схваща само едно малка част, а именно доколкото тая действителност се проектира в триизмерния свят.
към текста >>

10. ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ - Боян Боев (1883 – 1963)

И тия противоречия именно ме доведоха с логическа последователност до материализма.
Запитах я как е дошла до това разбиране. Тя отговори: - Чрез естествените науки. Между тях и вярата има големи противоречия, които бият на очи още на пръв поглед. Те са тъй очебийни за всеки, който иска да разсъждава. И тия противоречия именно ме доведоха с логическа последователност до материализма. Друга седмокласничка от София в разговор каза така: - Естествените науки ме доведоха до материализма. Схващам, че светът няма разумни основи; това е един механизъм, машина, която се движи от слепи сили и закони. Затова няма вътрешен смисъл в нещата; това даже ме навежда да мисля, че няма смисъл да се творят нови културни ценности, било в отделния човек, било в обществото. Някой би могъл да каже, че те се творят за бъдещи поколения.
към текста >>

Добре, но ако разсъждаваме с логическа последователност и това е безсмислено, понеже ние учим, че слънчевите системи се зараждат и загиват, чрез някои световни катастрофи или по други причина.
Друга седмокласничка от София в разговор каза така: - Естествените науки ме доведоха до материализма. Схващам, че светът няма разумни основи; това е един механизъм, машина, която се движи от слепи сили и закони. Затова няма вътрешен смисъл в нещата; това даже ме навежда да мисля, че няма смисъл да се творят нови културни ценности, било в отделния човек, било в обществото. Някой би могъл да каже, че те се творят за бъдещи поколения. Добре, но ако разсъждаваме с логическа последователност и това е безсмислено, понеже ние учим, че слънчевите системи се зараждат и загиват, чрез някои световни катастрофи или по други причина. И тогава какви следи ще има от придобитите културни ценности, от изработените добродетели, дарби, от копнежите на нашите мечти? От това не остава ли само една крачка до разбирането: като няма по-дълбок, вътрешен смисъл в живота, по-добре е да се отдаде човек на личните удоволствия на своята лична природа? Аз не споделям това. Но то не може ли да стане изход за мнозина? Нека приведа писмото на Ф.
към текста >>

11. 05. Дишане през едната или двете ноздри - Боян Боев (1883 – 1963)

поемаме последователно ту през едната, ту през другата ноздри; това пак спомага за уравновесяване на двете течения.
А ако се поеме въздух през дясната ноздра, се прави обратното. Приемането на въздух през лявата ноздра има връзка повече с развитието на сърцето; тогава изпущаме въздуха през дясната ноздра. А приемането на въздух през дясната ноздра има повече връзка с развитието на ума. Това се прави, за да се възстанови равновесието между ума и сърцето или между електричеството и магнетизма. А понякога сменяваме двете ноздри, т.е. поемаме последователно ту през едната, ту през другата ноздри; това пак спомага за уравновесяване на двете течения. Ако едно от двете течения вземе надмощие в организма, тогава това причинява нарушение в дишането. В такъв случай дишането вече не е пълно. В такъв случай може да се прибегне до дишане през една ноздра. Но естественото дишане е през двете ноздри. В връзка с гореказаното Учителя дава следните упражнения (15): "Когато сте нервен, разгневен, направете следното упражнение: запушете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра и през лявата поемете въздух, като броите мислено до 7.
към текста >>

12. 27. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С НАРОДНИ УЧИТЕЛИ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

– В колко държави имате последователи?
Всичко, каквото става, допринася – то е материал за градежа на Царството Божие. Като дойде Царството Божие, градежът ще почне с този материал. Това противоречие, което съществува сега, е материал. Като се съгради, ще се види, за какво ще се употреби той. Трябва да дойде любовта сега, за да се оправи светът. – В колко държави имате последователи? – Навсякъде! То е едно течение, което се разраства навсякъде. Само трябва се координират хората, да дойдат в координация. – Колко са вашите? – Всички хора и всички същества са наши и ние сме техни, само че не се познаваме.
към текста >>

13. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

От тази гледна точка книгата представлява сборник разговори между Учителя Петър Дънов и негови последователи.
Или поне малко да смирят познавателната му гордост и сетивна самоувереност. Или поне да засилят смътното в нас подозрение, че интелектът гради "криви оптики" между светлината на Словото и гледеца на нашето самосъзнание. За мотивите на предговора - толкова. Най-разумно е, струва ни се, да започнем с ДОКУМЕНТАЛНАТА СТОЙНОСТ на "Извора на доброто". От тази гледна точка книгата представлява сборник разговори между Учителя Петър Дънов и негови последователи. Годината е 1944, политическата атмосфера - въздушните бомбардировки на съюзниците над София. "Изгрев" - селището на "дъновистите" - се евакуира от столицата в с.Мърчаево (на 24 км. югозападно от града). Място на разговорите е домът на Темелко Темелков (ученик-последовател на Учителя Петър Дънов) и околностите на Мърчаево. Боян Боев - един от най-светлите и достойни мъже, които придружават Учителя почти през целия му земен път, присъствува неотклонно край него и през този мърчаевски период и стенографира много разговори.
към текста >>

Място на разговорите е домът на Темелко Темелков (ученик-последовател на Учителя Петър Дънов) и околностите на Мърчаево.
ДОКУМЕНТАЛНАТА СТОЙНОСТ на "Извора на доброто". От тази гледна точка книгата представлява сборник разговори между Учителя Петър Дънов и негови последователи. Годината е 1944, политическата атмосфера - въздушните бомбардировки на съюзниците над София. "Изгрев" - селището на "дъновистите" - се евакуира от столицата в с.Мърчаево (на 24 км. югозападно от града). Място на разговорите е домът на Темелко Темелков (ученик-последовател на Учителя Петър Дънов) и околностите на Мърчаево. Боян Боев - един от най-светлите и достойни мъже, които придружават Учителя почти през целия му земен път, присъствува неотклонно край него и през този мърчаевски период и стенографира много разговори. Не след дълго (декември 1944 година) Учителя напуска земята. През настъпилите след 1956 година трудни за българската духовност времена стенограмите се съхраняват нелегално и постепенно се дешифрират от Боян Боев (до кончината му през 1964 година) и от друг мъченик на Словото - Борис Николов. Едва през 1977 година последният съставя "Изворът на доброто". В няколко ръчно отпечатани екземпляра книгата е разпространявана неофициално в България.
към текста >>

Петър го идентифицира като Христос, а последователите се обръщат към него с "Рави" (Учителю).
Явно "сетивата" за Учител са на последно място интелектуални, затова ще си помогнем с образни внушения от Евангелието. В богоявленската мистерия при река Йордан е описано как тридесет годишният човек Исус влиза във водата и над него слиза Духа като Абсолют, като единна космична субстанция. В акта на това посвещение Исус става Христос - човешка монада (Син Човечески), любовна субстанция за всечовешката психична феноменология. Личността на Исус се претопява, а физическото му тяло се използва като триизмерен инструмент на Абсолюта. Гласът на Исус започва да говори от името на непонятни за обикновеното съзнание категории: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Петър го идентифицира като Христос, а последователите се обръщат към него с "Рави" (Учителю). Исус Христос е абсурдното за интелектуалното мислене тъждество между дух и плът, фантастичното примирение между човек и Бог. Тези евангелски аналогии предлагаме на читателя, ако все пак той се опита да разграничи личността на Петър Дънов от Духа на Учителя, нещо, което други правя г чрез инструмента на вярата и интуицията. Разпознаването на собствения духовен Учител е дълбоко съкровен и вътрешен проблем за всяко човешко същество. Но ако действително мистичната етимология на понятието "българин" означава "човек, който намира своя Учител", то националното ни "сетиво" за Учителя би трябвало да се схваща като историческа даденост, като все още недостатъчно осъзната национална дарба. ЗА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Петър ДЪНОВ.
към текста >>

14. Смяна на състоянията - Боян Боев (1883 – 1963)

По пътя, по който вървите, придобивките последователно ще дойдат.
Изпълнихме гимнастическите упражнения на полянката. След това се върнахме в салона. Във връзка с идеите на лекцията се повдигнаха много въпроси. Между другото стана въпрос за трансформиране на състоянието. Учителя каза: По пътя, по който вървите, придобивките последователно ще дойдат. Не се стеснявайте. Човек не трябва нито да бърза, нито много да замедлява. Когато има безверие, безнадеждие, омраза, съмнение и пр., всичко това да се смени с любов, с надежда; като дойде омразата в теб, смени я с едно любовно състояние. В окултната наука се изискват много такива работи. Цяла наука е човек да оперира със себе си.
към текста >>

15. Сеятелят на Божията нива - Боян Боев (1883 – 1963)

Това са онези многобройни писма, писани саморъчно от него, до приятели и познати, до слушатели и последователи, както и до учениците му.
И наистина едва ли ще срещнем човек на Земята, който да е говорил толкова много за музиката, който да е пял и свирил толкова много, както Учителя. Цялото пространство, атмосферата на Земята е запълнена с вибрациите на словото, с трептенията на музиката. Трябва ли да се питаме тогава защо светът днес пее и свири толкова много? Трябва ли да търсим виновника за това? Учителя започна своето велико дело с прелюдия към Словото. Това са онези многобройни писма, писани саморъчно от него, до приятели и познати, до слушатели и последователи, както и до учениците му. В тези писма се прокарват четирите основни положения, основните принципи на Словото му. Те са следните: един закон - законът на Любовта; един морал - моралът на мъдростта; една истина - носителка на свободата; един идеал - високият идеал, за който Учителя казва: „Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюбени деца и по име ги зове“. Тези основни положения са четирите струни на Учителевата цигулка, с която той се роди, с която работи, на която свири и пя и която остави наследство на цялото човечество. Ето няколко мисли от едно писмо до негов ученик:
към текста >>

16. 06 САЛОНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Една от последователките на Учителя - Ружа Иванович, предлага на разположение своето салонче, където през седмичните дни провежда курсове по шев.
Това разбира се е твърде неудобно, особено в дъждовно и студено време. Освен това броят на слушателите бързо нараства. Затова почва търсене на някое по-подходящо помещение за целта. Най-напред се спират на салона на Радикалната партия, който се е намирал на една малка уличка около булевард "Витоша". Някакви неудобства обаче наложили скоро да го напуснат. Една от последователките на Учителя - Ружа Иванович, предлага на разположение своето салонче, където през седмичните дни провежда курсове по шев. То се е намирало на "Витоша" №12. Но поради интереса към беседите и то окъсява. Наемат друго помещение на ъгъла на улица "Раковски" и улица "Граф Игнатиев". В същата сграда се помещавал и Съюзът на журналистите. На втория етаж в помещение от две съседни стаи, с махната между тях стена, Учителя държи беседи през 1919 и 1920 година, но и тук същата беда - тясно е.
към текста >>

17. 08 ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При това люлеене пролетната равноденствена точка влиза последователно във всеки зодиакален знак, като го преминава за около 2 150 години.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ Смятам от гледището на Астрологията да отбележа характера на епохата, в която се развива най-интересната дейност на Учителя. Известен факт е, че оста на Земята е наклонена спрямо Еклиптиката на 23,5 градуса. При движението на Земята около Слънцето тази ос бавно се люлее, като описва една пълна конусна повърхнина в продължение на 25 800 години. При това люлеене пролетната равноденствена точка влиза последователно във всеки зодиакален знак, като го преминава за около 2 150 години. И това има епохално значение както за нашата планета, така и за всички живи същества върху нея и най-вече за човека и човешките общества, които са най-чувствителни за възприемане на космични влияния. Всеки знак създава условия за събуждането и развитието на дадени качества, способности и стремежи както за отделния човек, така и за обществото. Влизането на пролетната равноденствена точка в ново съзвездие, в нова зодия, е всякога начало и на ново характерно развитие на човешката култура. В сегашната епоха, според Учителя, равноденствената точка за човешкото общество е в областта на съзвездието Водолей. Влиянието му започва от 1914 година - ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ.
към текста >>

18. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Мнозина биха запитали: "Нима Учителя не е знаел за тези заблуди, обхванали неговите последователи?
Сам Учителя нареди да ни създадат всички най-добри условия. Славата на комунари ни се беше разнесла навсякъде из братските среди и всички с обич, уважение и почит се отнасяха към нас. Другите образувани комуни не бяха в по-добро положение. С маларията се борихме няколко години, но двама от нас станаха жертва на тази болест. Опитът ни остана за цял живот." Мнозина биха запитали: "Нима Учителя не е знаел за тези заблуди, обхванали неговите последователи? И защо не се е намесил своевременно, за да предотврати страданията, неприятностите, загубеното време, тежките последици и ред други сътресения, които се преживяват от хората, тръгнали по един погрешен път? Имал съм случай да се убедя по един безспорен начин, че Учителя, спазвайки един висш закон, не обичаше да се меси в личния подтик и устрем за действие на своите последователи. Всеки човек си идва с определена съдба, с определен път, в който той ще трябва да изправи погрешките на едно свое минало съществувание. Необходимо е да мине собствена програма за изправяне и да получи нови опитности и знания. Учителя не обичаше да се намесва в тази програма, освен когато това е крайно необходимо, за да се спасят надеждни ученици от непоправима гибел.
към текста >>

Имал съм случай да се убедя по един безспорен начин, че Учителя, спазвайки един висш закон, не обичаше да се меси в личния подтик и устрем за действие на своите последователи.
Другите образувани комуни не бяха в по-добро положение. С маларията се борихме няколко години, но двама от нас станаха жертва на тази болест. Опитът ни остана за цял живот." Мнозина биха запитали: "Нима Учителя не е знаел за тези заблуди, обхванали неговите последователи? И защо не се е намесил своевременно, за да предотврати страданията, неприятностите, загубеното време, тежките последици и ред други сътресения, които се преживяват от хората, тръгнали по един погрешен път? Имал съм случай да се убедя по един безспорен начин, че Учителя, спазвайки един висш закон, не обичаше да се меси в личния подтик и устрем за действие на своите последователи. Всеки човек си идва с определена съдба, с определен път, в който той ще трябва да изправи погрешките на едно свое минало съществувание. Необходимо е да мине собствена програма за изправяне и да получи нови опитности и знания. Учителя не обичаше да се намесва в тази програма, освен когато това е крайно необходимо, за да се спасят надеждни ученици от непоправима гибел. Когато виждаше, че в мозъка на ученика няма подготвени условия, за да разбере Неговата мисъл, Неговото предупреждение, едно такова намесване, ставаше безполезно. Най-после, както вече споменах, често пъти устремът към дадена цел у човека е с такава сила, че е опасно да се възпре.
към текста >>

19. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

То трябва да бъде наситено с фактически материал и събития и чрез приемлива последователност да запознава този разнороден читател с висшите области на мистичното.
" Трети, вече по-сериозен, отива и той, а Учителя му отвръща с въпрос: "Ти светлина у себе си имаш ли? " Други пък решиха с пламенно перо да запалят света. Измежду нас трима се захващат с издаването на списание "Нов живот". Напущат университета, нещо което Учителя не одобрява и с устрем се хвърлят към осъществяване на своята идея. Това списание предназначено както за хората от света, така и за нашето духовно общество, трябва да се списва, започвайки от онези области, които будят интерес в тези среди. То трябва да бъде наситено с фактически материал и събития и чрез приемлива последователност да запознава този разнороден читател с висшите области на мистичното. Тези братя не взеха под внимание казаното от Учителя, че ако хората така лесно можеха да се оправят, то Господ щеше само за 24 часа да оправи света. Ала скоро се опомнят, като разбират, че да се изнасят изведнъж висши философски и мистични принципи на едно съвсем неподготвено общество, е безрезултатно и си признават: "Ние бяхме самонадеяни като мислихме, че чрез едно списание можем да популяризираме идеите на Учителя всред едно неподготвено общество." През лятото на 1923 година, младите братя и сестри от Младежкия окултен клас, решиха да свикат Младежки събор. Той се състоя в новопостроения братски салон на улица "Оборище" №14. Присъстваха братя и сестри от София и
към текста >>

20. 28 МОРИЯ И КУТХУМИ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

То се прие и у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература.
Тези разбирания бяха хвърлили човешкия род в една безумна кървава баня, в която загинаха милиони хора, съпроводена с чудовищни разрушения, мъки и страдания. След това в човечеството се събуди подтик да намери смисъла и порядъка на този свят. Появи се жаждата към нови идеи, нови мисли, нов живот, едно ново, по-съвършено, човешко общество. Всичко това създаде условията за раждане на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния човешки ум. Едно от тях беше и Теософското движение, което имаше своето седалище в Индия. То се прие и у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература. Те прокарваха мисълта, че учението им се ръководи и вдъхновява от двама велики Учители със свръхчовешки качества - Мория и Кутхуми. Изтъкваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както и не поясняваха дали тези Учители са във физически тела или в някакви други - за каквито те в своята литература тъй много говореха - тела, които могат да видят само избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички в обикновен формат и се разпространяваха от последователите им. От гледище на естетиката, образите бяха безупречно красиви. От френологично гледище напълно отговаряха на образи с изключително високи качества.
към текста >>

Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички в обикновен формат и се разпространяваха от последователите им.
Всичко това създаде условията за раждане на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния човешки ум. Едно от тях беше и Теософското движение, което имаше своето седалище в Индия. То се прие и у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература. Те прокарваха мисълта, че учението им се ръководи и вдъхновява от двама велики Учители със свръхчовешки качества - Мория и Кутхуми. Изтъкваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както и не поясняваха дали тези Учители са във физически тела или в някакви други - за каквито те в своята литература тъй много говореха - тела, които могат да видят само избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички в обикновен формат и се разпространяваха от последователите им. От гледище на естетиката, образите бяха безупречно красиви. От френологично гледище напълно отговаряха на образи с изключително високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек. Обаче съм се запитвал, ако наистина това са великите създатели и ръководители на Теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които изнесоха първи пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбийтър и други, да издигнат и оповестят човека Кришнамурти като Миров Учител, като нов Христос, щом като не един, а двама има? Този въпрос така си оставаше в мен без отговор.
към текста >>

21. 32 ДАФИНКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Както всякога моята мисъл се ръководеше от очевидността и последователността.
Той беше любезен и обеща да изпълни молбата ми. Доволен, че свърших благополучно и акуратно възложената ми задача, тръгнах обратно към Изгрева. В характера ми беше всяка работа, която имам да изпълня, да стане без отлагане и по възможност по най-бързия начин. Този метод прилагах при всички случаи. Приложих го и сега, без да познавам приетите от обществото порядки при такива случаи, действах по моя си начин - светкавично. Както всякога моята мисъл се ръководеше от очевидността и последователността. Щом като Дафинка е починала, какво оставаше? Тялото й по-скоро да се хвърли в трапа, като вече напълно непотребна вещ. Движех се енергично, исках да стигна на време преди колата, за да мога, ако има нужда да помогна при товаренето. Стигнах до Орловия мост, при езерото с рибките и тръгнах пряко по една неоформена пътека, която минаваше покрай обсерваторията, там където сега е плавалнята. Тъкмо навлязох в гората, изведнъж изгубих способността да се движа.
към текста >>

22. 52a ПРОТОКОЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост.
Именувам се Петър К. Дънов, от Варна, 60-годишен, неженен, българин, неосъждан, Учител, заявявам: Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходимо пълен мир и пълно разбирателство между хората - братство и взаимопомощ за общото благо. Учението ми изключва всякакво насилие, изисква абсолютна чистота в мисли, чувства и действия. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената Школа, за да може да възприема и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка в развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение, както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавен строй може да се изправи, чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесен."
към текста >>

23. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

"От година на година все повече се говори и пише за новото, бързо растящо у нас религиозно движение, последователите на което се наричат от народа "дъновисти", а от самите тях и от съчувствениците им "окултисти" или "Бяло Братство".
Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) На събора през 1926 година, някой наш брат бил поканил известния по онова време евангелски проповедник, поет-идеалист и есеист Стоян Ватралски, автор на ред трудове, третиращи морално-възпитателни въпроси. Ето и самите му впечатления от събора, които той е изнесъл в специална брошура, озаглавена: Кои и какви са белите братя (дъновистите) "От година на година все повече се говори и пише за новото, бързо растящо у нас религиозно движение, последователите на което се наричат от народа "дъновисти", а от самите тях и от съчувствениците им "окултисти" или "Бяло Братство". Говори се и не може да не се говори. То е интересно, знаменателно и в някои отношения, загадъчно явление. Интересно, защото е оригинално българско, основано и предвождано от българин. То проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално. Знаменателно, защото, макар и съвсем младо, едва 25 годишно, то вече брои, по всички краища на България, десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават.
към текста >>

Знаменателно, защото, макар и съвсем младо, едва 25 годишно, то вече брои, по всички краища на България, десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават.
"От година на година все повече се говори и пише за новото, бързо растящо у нас религиозно движение, последователите на което се наричат от народа "дъновисти", а от самите тях и от съчувствениците им "окултисти" или "Бяло Братство". Говори се и не може да не се говори. То е интересно, знаменателно и в някои отношения, загадъчно явление. Интересно, защото е оригинално българско, основано и предвождано от българин. То проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално. Знаменателно, защото, макар и съвсем младо, едва 25 годишно, то вече брои, по всички краища на България, десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечението в това учение, предизвиква спрямо себе си между нас, българите, най-малко три различни становища и настроения. Едни го посрещат със зачудено любопитство, други – с подозрение, страх и омраза, а трети – с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни, вторите – за опасни сектанти, "Нови Богомили" (калугерско разбиране), а трети – за съвременни Божии люде – истински християни, носители на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес, най-активни и гласовити в случая са хората от второто становище.
към текста >>

Исках да видя и чуя също – и особено – техния Учител Дънов и да схвана – с какви идеи Той борави и с какви учения вдъхновява своите последователи.
Как трябва да се отнасяме спрямо тях? Да се радваме или да им се боим? Да им съдействаме или да им се противопоставяме? Длъжност е на българската публицистика да отговори искрено и вещо на този въпрос, длъжност на всеки писател и общественик е да знае, къде стои досежно тия хора и тяхното предизвикателно движение. Ето защо, аз пожелах да се запозная с тези наши странни сънародници. Исках да видя и чуя също – и особено – техния Учител Дънов и да схвана – с какви идеи Той борави и с какви учения вдъхновява своите последователи. И тъй, въоръжен с Христовия ключ или душемер: "От плодовете (делата) им ще ги познаете", аз отидох на събора им (между 19 и 29 август 1926 година), без всяко предубеждение, да видя и чуя, да науча, ако е възможно, само истината. Е, научих ли я? Това ще сторите вие, мои четци. Аз само ще кажа какво видях и чух, как аз разбирам видяното и чутото. Беше август, към 17 часа, на 26-ти, когато, поизпотен под слънцето, стигнах на "Баучер" (Изгрева), където по случай годишния му събор беше разположен лагерът на Бялото Братство.
към текста >>

Тъй щото, подир Светия Синод, г-н Дънов брои най-много последователи в България, и то с авторитет, какъвто Синода никога не е имал.
Но приятелите дъновисти ме поканиха да нощувам с тях, за да видя, на другия ден, упражненията им при изгрев слънце. Още по-лесно ме склониха като узнах, че щяло да има беседа от Учителя им, когото аз никога не бях слушал в публична реч. А Петър Дънов, създател, водител и душата на това оригинално и грандиозно движение, струваше си да бъде слушан и ако е възможно, преценен. Според "Църковен вестник", в България има 15 000 дъновисти. Според други – от 40 000 нагоре. Тъй щото, подир Светия Синод, г-н Дънов брои най-много последователи в България, и то с авторитет, какъвто Синода никога не е имал. Още по-чудното е, че Дънов е постигнал този си чуден патриархат и продължава да го владее, без оръжие, без стражари, без шарилки и дрънкулки, без анатеми и подкупи. Светия или магьосник, това е човек със свръхчовешки постижения, през първата четвъртина на двадесети век. Такъв човек не заслужава ли да се посети и изслуша? Както бяха ми известили още от вечерта, всички станахме рано, към четири часа, набързо се облякохме, поизмихме се и се отправихме за Сборището всред лагера. Беше хубаво утро, обещаващо ясен летен ден.
към текста >>

След закуската, на която се повториха сцените на вечерята, аз с нетърпение чаках беседата, където можех да видя и да чуя Дънов в непосредствени обръщения към своите последователи.
От гледище съсловно и обществено, това са наши съграждани и селяни, учени и прости, учители и студенти, адвокати, чиновници, търговци и военни. Има и висшисти, както и от всяка степен на културата. Ала болшинството ми се видяха като хора от средната класа. От гледище психично, те са съзнателни, дисциплинирани, любознателни, набожни и високонравствени. Ето, това е най-ценното, може би трябва да кажа – най-бялото нещо, което видях у Белите Братя. След закуската, на която се повториха сцените на вечерята, аз с нетърпение чаках беседата, където можех да видя и да чуя Дънов в непосредствени обръщения към своите последователи. Към 10 часа, откъм източната страна на поляната се яви подвижна дъсчена платформа, издигната около метър над земята. Тя бе добре засенчена и постлана с килимче. Там имаше стол, пред стола маса, а върху масата Библия. Всички се стекохме там и насядахме на тревата пред естрадата в полумесец. Жените, както обикновено, носеха белите си забрадки.
към текста >>

Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения – не само числеността на неговите последователи и жизнеността на движението Му, но и силата Му – да изменя благотворно човешкия характер, от една страна, а от друга – от обаянието на личността Му върху неговите последователи, можем да кажем, че Дънов е религиозен гений.
Един-единствен с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжки, без звънко име, без високо положение, без обществено влияние, Той днес, след 25-годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които и най-успешният му съвременник може да позавиди. Днес Дънов има приятели, и средства, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди хора, от всяка възраст и съсловия, като при това бъдещето Му обещава несравнимо повече, защото делото Му има изглед за дълговечност, а сега е в самото начало. Сигурно това е българин от рода на необикновените. Това е човек и нещо плюс. Дънов, по всичко изглежда, е от онези редки исторически личности, които, поради изненадващите си постижения, още приживе стават легенди, изпърво за своите приближени, после почти за всички. Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения – не само числеността на неговите последователи и жизнеността на движението Му, но и силата Му – да изменя благотворно човешкия характер, от една страна, а от друга – от обаянието на личността Му върху неговите последователи, можем да кажем, че Дънов е религиозен гений. Един от историческите духовни, може би мирови Учители. Един от онези полуисторически, полулегендарни личности, които навремето, на верски език, са се наричали Божии пратеници, пророк, ясновидец, Кришна, Махатма Баб, а на съвременен научен език – Религиозен Гений. Аз видях Дънов, както казах, най-първо на вечерята, а после Го видях като слушател на две Негови беседи. Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с напълно бяла брада, прошарени вежди, изобилна прошарена подрязана коса. Изпито мургаво лице, внушаващо средновековния отшелник или индийски йога, върху постройка на калено, здраво тяло.
към текста >>

За последователите Му буквално: "Никой човек не е говорил, както този човек говори, с власт и сила, а не като книжниците и фарисеите, не като кардиналите, владиците, пастирите със зазубрени по угода на времето легалности." Някои от мислите, доколкото ги схванах, са следните: "Големите и много пророци в България са признак, че тук има извънредно богатство на живот, голяма жизнеспособност... Що е зло?
Изпито мургаво лице, внушаващо средновековния отшелник или индийски йога, върху постройка на калено, здраво тяло. Лицето Му внушава силна воля, железни нерви, а изпод дългите вежди, гледат две – уж равнодушни очи, но всъщност, те гледат изпитателно, за да те теглят на тънка терзия. Като оратор Той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и легенди из религиозната книжнина и философия. И както видяхме, владее общолюдието с голяма сила, с почит, с неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен, в това отношение, не го е надминал. За последователите Му буквално: "Никой човек не е говорил, както този човек говори, с власт и сила, а не като книжниците и фарисеите, не като кардиналите, владиците, пастирите със зазубрени по угода на времето легалности." Някои от мислите, доколкото ги схванах, са следните: "Големите и много пророци в България са признак, че тук има извънредно богатство на живот, голяма жизнеспособност... Що е зло? Злото не е нищо друго, освен неразумно използване на живота... Идолослужителят не е омразен на Бога. Той му е даже по-мил, като заблуденото дете, което с плач и мъка търси баща си – Бога... Трябва всички да сме пророци, всички да сме поети... Главната пружина в живота трябва да бъде Любовта, Любовта към Бога. Новото Учение почва с Бога и твори по закона на Любовта. Ако Бог нямаме, ще имаме друго. Репарации например имаме, защото Господ нямаме.
към текста >>

Друго съображение, което го прави фактор от историческо и обществено значение, е плодът на влиянието и учението Му, характерът на неговите умножаващи се последователи.
Всъщност, аз го намерих много по-християнско, отколкото очаквах според слуховете. Ядката на системата е: Любов, Мъдрост и Истина. Това "ново учение" е древно като планините и чисто като светлината, а при това, не по-малко християнско. И от този център извират чудно възвишени, морални наставления. Кой свещеник, за пример, при коя черква, е дал на своето паство по-възвишен, по-християнски лозунг от тазгодишния на Белите Братя, който вече цитирах: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди." Друго съображение, което го прави фактор от историческо и обществено значение, е плодът на влиянието и учението Му, характерът на неговите умножаващи се последователи. Това са, както вече ги описах, съзнателни и дисциплинирани граждани, по-морални и по-братствени от всяко наше общество. Това са хора, които аз бих обичал да имам за съседи, пасторът – за своето паство, владиката – за свои енориаши, властникът – за управляеми, държавникът – за сънародници, търговецът, докторът и адвокатът – за клиенти и всеки - за съседи. Само глупавият невежа би бил на противното мнение и само престъпният би ги мразил, преследвал и наричал опасни. Все таки, това е убеждението на неговите предани последователи, че Той е епохална, историческа личност; затова не Го наричат "дядо Дънов" или "господин Дънов", а Учителя. Учителя с главно "У" е един, несравним на земята.
към текста >>

Все таки, това е убеждението на неговите предани последователи, че Той е епохална, историческа личност; затова не Го наричат "дядо Дънов" или "господин Дънов", а Учителя.
Кой свещеник, за пример, при коя черква, е дал на своето паство по-възвишен, по-християнски лозунг от тазгодишния на Белите Братя, който вече цитирах: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди." Друго съображение, което го прави фактор от историческо и обществено значение, е плодът на влиянието и учението Му, характерът на неговите умножаващи се последователи. Това са, както вече ги описах, съзнателни и дисциплинирани граждани, по-морални и по-братствени от всяко наше общество. Това са хора, които аз бих обичал да имам за съседи, пасторът – за своето паство, владиката – за свои енориаши, властникът – за управляеми, държавникът – за сънародници, търговецът, докторът и адвокатът – за клиенти и всеки - за съседи. Само глупавият невежа би бил на противното мнение и само престъпният би ги мразил, преследвал и наричал опасни. Все таки, това е убеждението на неговите предани последователи, че Той е епохална, историческа личност; затова не Го наричат "дядо Дънов" или "господин Дънов", а Учителя. Учителя с главно "У" е един, несравним на земята. И с право, защото, доколкото знаем, Той е несравним с никой свой сънародник, с никой съвременник. Нито е потребно човек да бъде дъновист, за да види, че Дънов е вече човек на историята, издигнат до недосегаема неувредимост в света, от когото и да е било, Той е вече неуязвим. Гонения от пътя Му няма да го отклонят. Смърт делото Му няма да спре.
към текста >>

24. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

След завръщането си в България, той става най-усърден ученик - последовател на Учителя.
Владееше европейските езици и най-вече - немски. Завършил беше естествените науки в Германия, където се запознал с антропософа Рудолф Щайнер. В един разговор с него Щайнер му е казал за Учителя в България. Тази му връзка със Щайнер оформя стремежа му към окултизма и устрема му към неговото по-задълбочено изучаване. След завършването на университета там, той се връща в България, където за известно време става учител в град Панагюрище. След завръщането си в България, той става най-усърден ученик - последовател на Учителя. Идва в София и след кратко пребиваване в града се заселва на Изгрева. Той беше един от най-популярните братя в Братството не само със своите познания по всички въпроси и особено добре по окултните, но и с готовността си винаги да бъде полезен на всички, които се нуждаят от нещо. Със своето умение като педагог, той подготви много братя и сестри задочно да завършат своето образование. Владееше не само естествените науки, но и всички - математика, физика и кои ли не. На Рила в тези излизания извън бивака аз взимах по-малко участие, защото бях изцяло погълнат с уреждане на снабдяването, продоволствието и ред други задачи, свързани с ежедневието.
към текста >>

25. 61 ПАНЕВРИТМИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Жената на генерала е била последователка на Учителя.
В 1926 година, вече пенсионер, иска среща с цар Борис и я получава. В разговор при тази среща Лулчев между другото казал на Борис: „Вие не сте цар за мен. Щом сте цар на българите, защо убивате комунистите? И те са българи“. Адютант на цар Фердинанд, а по-късно и на Борис, е бил генерал Алекси Стоянов. Жената на генерала е била последователка на Учителя. Лулчев е бил близък на семейство Стоянови и често е посещавал техния дом. При тези си посещения, той водел разговори по най-различни въпроси. Като много начетен човек, със задълбочена мисъл и опит, той им правел силно впечатление със своите знания и трезви изводи по всички въпроси. Много след първата среща на царя с Лулчев, Стоянова, която често е ходила в двореца, го препоръчала на Борис като човек с ценни качества. Наистина царят, припомнил си вече за Лулчев, приема нова среща с него.
към текста >>

Когато срещите между царя и Лулчев започнали да стават по-редовни, една близка на Лулчев, също последователка на Учителя, го запитва: „Ти за това нещо попита ли Учителя?
При тези си посещения, той водел разговори по най-различни въпроси. Като много начетен човек, със задълбочена мисъл и опит, той им правел силно впечатление със своите знания и трезви изводи по всички въпроси. Много след първата среща на царя с Лулчев, Стоянова, която често е ходила в двореца, го препоръчала на Борис като човек с ценни качества. Наистина царят, припомнил си вече за Лулчев, приема нова среща с него. Лулчев успява да спечели доверието и разположението на царя и той го привлича за свой съветник. Когато срещите между царя и Лулчев започнали да стават по-редовни, една близка на Лулчев, също последователка на Учителя, го запитва: „Ти за това нещо попита ли Учителя? Лулчев отговорил: „Да, за това нещо казах на Учителя.“ Учителя му отговорил: „Не те съветвам. Той ще те послуша толкова, колкото баща му послуша мен. Аз знам колко струват Кобургите.“ Близката на Лулчев му казала: „Тогава ти с кой акъл отиваш там? “ А Лулчев отговорил: „Аз искам да опитам.“ Опитът му струваше живота. След 9 Септември 1944 година Лулчев бе осъден на смърт от тъй чения Народен съд и убит като царски съветник, заедно с много други още.
към текста >>

26. 62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тази бележка събужда в нея тревога, като предполага, че ще й искат обяснения във връзка с нейните убеждения като последователка на Учителя Петър Дънов.
Той всякога е подчертавал, че Учителя много държи на Паневритмията. Учителя е искал цар Борис да знае, че за спасението на България и на българския народ, трябва да се приеме Паневритмията. Аз не мога да приема, че Лулчев не е казал това на царя.“ По това време Милка е учителка в детските градини на София. Един ден тя получава бележка да се яви при секретаря в Министерството на просветата - Борис Йоцов. Тази бележка събужда в нея тревога, като предполага, че ще й искат обяснения във връзка с нейните убеждения като последователка на Учителя Петър Дънов. Кога точно, в коя година Милка е получила тази бележка, тя не можа да си спомни. Но като се има предвид, че на 23 октомври 1939 година Георги Кьосеиванов, който преди това в продължение на пет години е министър-председател на България, съставя новия си и последен министерски кабинет, в който министър на Просветата става професор Богдан филов, а секретар на това министерство Борис Йоцов, то ще трябва да приемем, че Милка е получила тази бележка някъде към края на 1939 година или в началото на 1940. На 15 февруари 1940 година имаме нова министерска промяна, при която Богдан филов става министьр-председател, а секретарят на Просветата Борис Йоцов - министър на Просветата. Тези данни са от значение, за да се види кога е започнало осъ-ществяването на този велик план и колко време е пропиляно в колебание и отлагане от страна на Милка, за да не се реализира то. И така, тя отива в Министерството, изчаква реда си и се явява при Йоцов.
към текста >>

27. 68 ЗА КРИШНАМУРТИ И МИРОВИЯ УЧИТЕЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Съвсем неочаквано за приятелите на Изгрева, като крайно ревностна последователка към делото на Учителя се приобщи и една млада жена.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ЗА КРИШНАМУРТИ И МИРОВИЯ УЧИТЕЛ Животът на Изгрева не беше чужд и за някои особени случаи. Съвсем неочаквано за приятелите на Изгрева, като крайно ревностна последователка към делото на Учителя се приобщи и една млада жена. Тя винаги се държеше някак особено. Беше крайно чувствителна, самостоятелна, упорита, незачитаща установените порядки. Беше дошла от Пловдив, където беше загърбила професията на гимназиална учителка по немски език. Научихме, че е завършила католически пансион и е човек с големи способности за изучаване на езици. Владееше всички европейски езици, включително и испански.
към текста >>

28. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

С това понятие са отбелязвани още три други явления: Саабеисти - хора, които са приели и изповядвали саабеизма; Саабейско писмо - писмеността, с която са си служили учениците и последователите на Саабей; Саабейско царство - държава в югозападния край на Арабския полуостров със столица град Мираб, на територията на днешния Йемен, създадена от саабеистите много по-късно, след излизането им от Вавилон, и впоследствие - обект на ред завоевания.
Някои гръцки философи, като Питагор и Демокрит, също са прекарвали там дълги години и след това са пренесли в Гърция много от знанията и легендите на Школата, преработвайки ги според своята религия. Те пренесли също и някои знания от науката за Звездния мир, а за имена на планетите поставили имената на своите гръцки богове, които са се съхранили и до днес. Като религиозно течение, учението на Саабей е известно с името Саабеизъм. Той е съществувал още от най-стари времена и е характерен с боготворене на звездите и на всички Небесни образувания. Саабеизмът бил разпространен в Месопотамия, Арабия, Сирия и Мала Азия. С това понятие са отбелязвани още три други явления: Саабеисти - хора, които са приели и изповядвали саабеизма; Саабейско писмо - писмеността, с която са си служили учениците и последователите на Саабей; Саабейско царство - държава в югозападния край на Арабския полуостров със столица град Мираб, на територията на днешния Йемен, създадена от саабеистите много по-късно, след излизането им от Вавилон, и впоследствие - обект на ред завоевания. Народът на Саабейското царство се занимавал със земеделие и градинарство, в които били използвани системи за изкуствено напояване на много високо техническо ниво. Развивали също скотовъдство и занаяти. Тази държава играла важна роля в посредническата търговия между Индия, Източна Африка, Египет, Асирия и Палестина. Имала е владения в Източна Африка, по бреговете на Червено море. Изчезнала изведнъж, без да са отбелязани в някои документи причините.
към текста >>

Всички поклонници, последователи на Мохамедовата вяра, извършват там поклонение пред тъмния камък и принасят дарове.
Свещеният камък Каабето, който се намира в Мека, е паднал болид и още преди Мохамед, се е боготворял от тамошните народи по указанията на Саабеистите. Още от незапомнени времена около него била построена сграда. Съвременните учени-петрографи са установили, че наистина този камък е болид. Мохамед, който дълги години е бил керванджия, е имал контакт със Саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. За своята религия той е взаимствал много от учението на Саабей, включително и обожаването на този тъмен камък, определяйки Мека за свещен град, а храмът с падналия болид - за главно светилище. Всички поклонници, последователи на Мохамедовата вяра, извършват там поклонение пред тъмния камък и принасят дарове. Полумесец със звезда, като емблема на Исляма, Мохамед е взаимствал също от Саабеизма. Този символ не е нищо друго, освен знак за съвпад на Луната с Венера. Родените при такава констелация са много красиви, мили и приятни хора, а при транзит този аспект носи много щастливи събития, особено за жените. Древните звездобройци, които са боготворели звездите, са ги наричали "Очите на ангелите". И наистина, не са ли възхитителни ясните и топли звездни нощи, особено когато няма Луна; небосводът, осеян с хиляди звезди, които блестят мило и нежно като очите на влюбени!
към текста >>

Втори път била опожарена през 690 година от арабските орди, последователи на Мохамед, които водени от своите халифи, завладели Египет.
Най-ярък представител на астрологията от по-стари времена е известният александрийски учен Клавдий Птоломей, живял през втори век след Христа. За онова време той бил учен от голяма класа, написал трудове по астрономия, математика, география и оптика, за които богато черпил от голямата и тогава все още изцяло съхранена Александрийска библиотека. Последната останала почти незасегната от римляните, които малко преди началото на Новата ера завладели Египет. Гази съкровищница на древни знания и мъдрости по-късно била опожарявана още три пъти. Първия път, била подпалена през 313 година от тълпи, насъсквани от християнски епископи заради неудобни за тях научни трудове, отричащи както централното положение на Земята във Вселената, така и положението на епископите като първи наместници на Бога. Втори път била опожарена през 690 година от арабските орди, последователи на Мохамед, които водени от своите халифи, завладели Египет. И най после окончателно била опожарена от турските орди на султан Селим I през 1517 година. Главният труд на Птоломей, в който той изнася математическите и астрономическите си знания, бил озаглавен "Математическо построение", но повече е известен с арабското име "Алмагеста". В него той излага т. нар. геоцентрична система, според която Земята е център на Вселената, а за правите и обратни движения на Планетите въвежда понятията "епицикли" и "диференти". Птоломей написал и труд по астрология, известен под името "Тетрабиблос", който е оказал извънредно голямо влияние върху изучаването на астрологията както всред европейските, така и всред средноазиатските народи.
към текста >>

29. ПЛАНЕТИ - ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Планетите са се образували последователно в един строго определен, разумен и хармоничен ред, след което бавно са се отдалечавали от Слънцето.
Две от планетите са все още неоткрити: едната е между Меркурий и Слънцето (Вулкан), другата е зад Плутон (Хано). Третата неизвестна Фаетон е разрушената планета, която се е движила в орбита между Марс и Юпитер, наричана от древните звездобройци Лъчезарната или Фаетон, за която вече отбелязахме. Според Саабей, планетите в Слънчевата система не са се образували безредно от някаква неопределена материя или от някаква огнетечна маса. Всяка една от тях е изкристализирала от зрънце сгъстена сила от необятния Миров Силов Океан, тъй както на Земята се образуват кристалните форми. Всяко едно планетно начало за своя растеж и оформяне е приело силови течения и от Небесните образувания в едно от зодиакалните съзвездия. Планетите са се образували последователно в един строго определен, разумен и хармоничен ред, след което бавно са се отдалечавали от Слънцето. Така че най-далечната планета (тази зад Плутон) е първата и най-старата. След нея следват Плутон, Нептун и т. н., тъй както това става в дадено семейство: ражда се едно дете, след него друго и т. н. Както всяко дете, така и Планетите в началото имат нужда от по-усърдни и топли майчини грижи. С растежа си детето все по-малко има нужда от грижи, все повече се отдалечава от родителите си, докато порасне и стане напълно независимо.
към текста >>

30. АСПЕКТИ НА ЮПИТЕР - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При неблагоприятни аспекти липсва ред, последователност и методи за постигане на поставената цел, липсва устой в осъществяването й.
Юпитер има отношение преди всичко към материалните неща (пари, имот и др.), от металите има отношение към калая, от цветовете - към тъмносиния и зеления, от скъпоценните камъни - към смарагда, а в тялото на човека - към черния дроб. Със Сатурн. При съвпад дава на личността голямо умение добре да подрежда своите лични работи, правилна оценка на материалните ценности, склонност да прави подаръци и жестове, но със скрито желание да бъде похвален и поласкан от околните. При благоприятни аспекти дава на родените добър организаторски талант, голямо умение да подрежда, организира и извежда на добър край всяка поставена задача. Такива личности са незаменими като ръководители във всяка работа. При неблагоприятни аспекти липсва ред, последователност и методи за постигане на поставената цел, липсва устой в осъществяването й. Такива хора се залавят за много работи наведнъж, но трудно постигат най-важното, защото разпиляват вниманието и усилието си в много задачи. С Уран. При съвпад имаме човек, който при всяка поставена задача търси нови и оригинални методи за реализирането й. При благоприятни аспекти е налице човек, който усърдно се привързва към всяка своя работа, с устрем се залавя за нея и винаги му идват на ум нови и оригинални методи за нейното реализиране. Такива хора, получат ли подтик да направят добро някому, веднага правят това; реализирането на този подтик създава условия за по-бърза еволюция и облагородяване на Звездните им тела.
към текста >>

31. ВРЕМЕ, ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛО НА ЧОВЕКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Саабей е учел също, че след всеки три последователни прераждания, човек влиза в нов етап на своята еволюция.
С други думи, всяко нещо, което става, всяко събитие е свързано с времето. Земята има много явления и събития, от които три са особено важни: първото е завъртването й около оста си, което наричаме денонощие; второто е обиколката й около Слънцето, определено с понятието година; третото е движението на Земята и всички членове от Слънчевото семейство около Централното ядро на нашата Галактика със скорост 250 километра в секунда, при което една пълна обиколка се осъществява за около 200 милиона години. От астрологична гледна точка, значение имат първите две събития. Създателят на Науката за Звездния мир, Саабей Бен Аадес, е отбелязал, че на човека на Земята е дадена жизнена енергия, за да живее 120 години. Това е отбелязано и в Библията. Саабей е учел също, че след всеки три последователни прераждания, човек влиза в нов етап на своята еволюция. Еволюционният процес на човека върви по възходяща спирала и ако я наблюдаваме отгоре, след всеки три последователни прераждания, той прави едно пълно завъртване и идва отново над точката, на която е бил преди започването на този цикъл. Казано с други думи, ако проектираме този път върху плоскост, ще получим една окръжност, а окръжността, определена от три последователни прераждания по 120 години, прави 360 години. Затова оттогава досега, окръжността се дели на 360 равни части, наричани от нас градуси, като всеки градус определя по една година от живота на човека. Когато определяме събитията през човешкия живот, всеки един градус, изминат от Слънцето, Луната и Планетите в Звездното му тяло, означава една година от неговия живот. Поради околоосното въртене на Земята, ние виждаме, че Слънцето за едно денонощие изминава цялата Небесната сфера, т. е.
към текста >>

Еволюционният процес на човека върви по възходяща спирала и ако я наблюдаваме отгоре, след всеки три последователни прераждания, той прави едно пълно завъртване и идва отново над точката, на която е бил преди започването на този цикъл.
Земята има много явления и събития, от които три са особено важни: първото е завъртването й около оста си, което наричаме денонощие; второто е обиколката й около Слънцето, определено с понятието година; третото е движението на Земята и всички членове от Слънчевото семейство около Централното ядро на нашата Галактика със скорост 250 километра в секунда, при което една пълна обиколка се осъществява за около 200 милиона години. От астрологична гледна точка, значение имат първите две събития. Създателят на Науката за Звездния мир, Саабей Бен Аадес, е отбелязал, че на човека на Земята е дадена жизнена енергия, за да живее 120 години. Това е отбелязано и в Библията. Саабей е учел също, че след всеки три последователни прераждания, човек влиза в нов етап на своята еволюция. Еволюционният процес на човека върви по възходяща спирала и ако я наблюдаваме отгоре, след всеки три последователни прераждания, той прави едно пълно завъртване и идва отново над точката, на която е бил преди започването на този цикъл. Казано с други думи, ако проектираме този път върху плоскост, ще получим една окръжност, а окръжността, определена от три последователни прераждания по 120 години, прави 360 години. Затова оттогава досега, окръжността се дели на 360 равни части, наричани от нас градуси, като всеки градус определя по една година от живота на човека. Когато определяме събитията през човешкия живот, всеки един градус, изминат от Слънцето, Луната и Планетите в Звездното му тяло, означава една година от неговия живот. Поради околоосното въртене на Земята, ние виждаме, че Слънцето за едно денонощие изминава цялата Небесната сфера, т. е. прави едно завъртване по нея.
към текста >>

Казано с други думи, ако проектираме този път върху плоскост, ще получим една окръжност, а окръжността, определена от три последователни прераждания по 120 години, прави 360 години.
От астрологична гледна точка, значение имат първите две събития. Създателят на Науката за Звездния мир, Саабей Бен Аадес, е отбелязал, че на човека на Земята е дадена жизнена енергия, за да живее 120 години. Това е отбелязано и в Библията. Саабей е учел също, че след всеки три последователни прераждания, човек влиза в нов етап на своята еволюция. Еволюционният процес на човека върви по възходяща спирала и ако я наблюдаваме отгоре, след всеки три последователни прераждания, той прави едно пълно завъртване и идва отново над точката, на която е бил преди започването на този цикъл. Казано с други думи, ако проектираме този път върху плоскост, ще получим една окръжност, а окръжността, определена от три последователни прераждания по 120 години, прави 360 години. Затова оттогава досега, окръжността се дели на 360 равни части, наричани от нас градуси, като всеки градус определя по една година от живота на човека. Когато определяме събитията през човешкия живот, всеки един градус, изминат от Слънцето, Луната и Планетите в Звездното му тяло, означава една година от неговия живот. Поради околоосното въртене на Земята, ние виждаме, че Слънцето за едно денонощие изминава цялата Небесната сфера, т. е. прави едно завъртване по нея. Ако превърнем 24 часа в минути, получаваме числото 1 440; ако го разделим на 360 ъглови градуса, ще получим, че за времето от 4 минути Слънцето, гледано от нас, изминава 1 ъглов градус, а едно Зодиакално съзвездие изминава за около 30 денонощия.
към текста >>

32. ПОСТРОЯВАНЕ НА ХОРОСКОП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Понякога има зодиакални съзвездия, които ги няма по върховете на домовете; те се наричат "вмъкнати" между върховете на два последователни дома.
След като имаме всички тези данни, построяването на хороскопа започва с начертаване на окръжност с радиус 6-7 сантиметра, която разделяме на 12 сектора по указания вече начин. След това влизаме в таблицата за домовете, която посочва разположението на Зодиакалните съзвездия, на страницата с определената от нас географска ширина за даденото рождено място; по изчисленото от нас сидерално време за рожденния момент търсим положението на зодиакалните съзвездия и ги нанасяме върху границите ( върховете ) на домовете. В таблицата за домовете градусът на зодиакалните съзвездия е посочен за върховете на X, XI, XII, асцендента, II и III домове. За останалите шест домове се нанасят градусите на срещуположните зодиакални съзвездия. Така например, ако в зенита (десети дом), имаме 10° от Овен, на върха на срещуположния четвърти дом (надир), ще имаме също 10° от срещуположния зодиакален знак Везни и т.н. Понякога има зодиакални съзвездия, които ги няма по върховете на домовете; те се наричат "вмъкнати" между върховете на два последователни дома. След това отваряме таблиците с ефемеридите, където са посочени положенията на Слънцето, Луната и Планетите в Зодиакалните съзвездия по градусите на сидералното време на този ден. След като изчислим местното време за момента на раждане, правим допълнителни изчисления за положението на Слънцето, Луната и Планетите в Зодиакалните съзвездия за този момент. Най-напред изчисляваме положението на Слънцето. Известно е, че за едно денонощие Земята, движейки се около Слънцето, изминава около 1° от небесната сфера; следователно разстоянието, изминато за един час, ще намерим като разделим 1° , т. е. 60' на 24 часа и ще получим около 2.5°.
към текста >>

33. УРАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти мисълта блуждае в безредие и непоследователност, неразбирана от никого.
В Телец. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти са налице условия за зараждане на много и по-особени идеи, заедно с подтици за тяхното осъществяване. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава същото, но в по-елементарно и грубо естество. В Близнаци. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция създава подтик на мисълта към нови сфери на знанието и към усъвършенстване на задачите. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти мисълта блуждае в безредие и непоследователност, неразбирана от никого. В Рак. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти се създава стремеж към новости и разумни промени в домашната обстановка. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти съществува също стремеж към промени, но изразени в безредие. В Лъв. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти тази позиция подсилва нервната система и кръвообращението, създавайки по-пълна и правилна реакция при всички възбуди.
към текста >>

34. ПРЕДГОВОР - Влад Пашов (1902- 1974)

От там те са отивали в Индия, Персия, Халдея, Палестина, Гърция, Рим и оттам последователно преминават в страните на Западна Европа.
ПРЕДГОВОР Повод за написването на следващите страници ми даде мисълта на Учителя, че в развитието на Бялата раса, Бялото Братство е изпратило три клона от своите представители, които са работили в течение на развитието на Бялата раса в различни части на света и в различни времена и епохи. Те са създали всички култури и всички ценности, които човечеството е придобило в течение на развитието на Бялата раса, която в настоящата епоха стои начело на човешкото развитие. Центърът, откъдето са изхождали тези импулси на Бялото Братство, е бил древният Египет, който е бил седалище на Бялото Братство в течение на хиляди години. От Египет представителите на Братството са се пръскали във всички страни на света. От там те са отивали в Индия, Персия, Халдея, Палестина, Гърция, Рим и оттам последователно преминават в страните на Западна Европа. А сега, казва Учителят, Белите братя постепенно преминават в България и славянските страни, където ще се развие Шестата културна епоха на Бялата раса. Учителят казва, че учението на Бялото Братство е разпръснато във всички религии, във всички философски и окултни школи. В различни страни учението е предавано под различна форма. Учителят казва, че в Индия Братството създаде повече философия, във философска форма изложи учението, докато в Египет са работили повече в полето на науката и в създаването на една велика наука, която е имала широко приложение и в практичния живот на древния Египет. Затова Учителят казва, че в древния Египет е съществувала една истинска правова държава, която може да послужи като образец на истинската правова държава.
към текста >>

35. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Човешкото развитие се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа, който ръководи целия световен процес на развитие и чрез тези импулси се слагат в действие известни сили и енергии, които от своя страна са носители на определено знание.
Учителят казва, че когато човек бил в рая, т.е. когато е бил в умствения свят, Господ го е учил и му е предал Великото знание, предал му е Божественото знание, Божествената наука, предал му е окултната Мъдрост. Но след грехопадането човек постепенно загубил тази Мъдрост и тя потънала дълбоко в неговото подсъзнание. А този Господ, който учеше човека в рая, това беше Христос, който стои в основата на онзи езотеричен център, който ръководи човечеството в целия път на неговото развитие. Затова Учителят казва още: „Учението, което ви предавам, не е ново, защото човек го е учил още в рая." Човешкото развитие се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа, който ръководи целия световен процес на развитие и чрез тези импулси се слагат в действие известни сили и енергии, които от своя страна са носители на определено знание. Тези импулси идват от Космичното Слово, което преди две хиляди години, в четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-латинската, се всели в човешка форма и даде мощен импулс на човешкото развитие, даде импулс на възхода, като внесе нови сили и енергии в земното развитие, и същевременно донесе на земята онова знание, което беше предал на хората още в рая, което те забравиха след грехопадането. Това е учението, което в популярна форма е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет. Понеже това учение е израз на Космичното Слово, то носи в себе си мощни сили. Това учение Христос предаде на Мъдреците от Изток, понеже те бяха Посветени от трите предшествуващи следатлантски културни епохи - индуската, персийската и египетско- халдейската. На тях той го предаде като на Посветени, но открито и те занесоха това учение в Индия, което и до днес се пази в Светилища, недостъпни за обикновените хора.
към текста >>

36. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така вървяха работите до четвърти век, до което време последователите на Христа се наричаха ученици на новото учение и чакпрез 354 година на един вселенски събор приеха името християни.
Когато Христос дойде на Земята, случи се това, което описах по-горе. Той донесе едно Ново учение и докато то беше в един ограничен кръг, беше строго езотерично, като същевременно имаше контакт с широките народни маси, на които учението се предаваше, както и сам Христос казва, в притчи. Но понеже това учение имаше тенденция да проникне и обхване цялото човечество, да проникне широките народни слоеве, то неизбежна беше една външна форма, която да бъде достъпна за широките народни маси. И понеже, както казах, всички хора не са еднакво готови да приемат и разберат Истината в нейната първична чистота, то учението постепенно се примеси с изостанали и извратени древни традиции и първоначалната Истина се изопачи в нейната популярна проява и Новото учение, което Христос донесе, се превърна в религия, в една църква. Но това не изключи съществуването на школата редом с църквата. Така вървяха работите до четвърти век, до което време последователите на Христа се наричаха ученици на новото учение и чакпрез 354 година на един вселенски събор приеха името християни. Дотогава редом с външната църква съществуваше и вътрешната школа за по-напреднали. Школата подкрепяше и ръководеше църквата. Но от средата на църквата се явиха хора, които под влияние на тъмните сили отрекоха езотеризма и трябваше да се скъса връзката между църквата и школата, т.е. между езотеричната и екзотеричната традиции. Църквата тръгна по свой път, по пътя на външните форми и външните ефекти, а школата се затвори в себе си и продължи своята вътрешна работа.
към текста >>

Както казах в началото, развитието се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа.
Дотогава редом с външната църква съществуваше и вътрешната школа за по-напреднали. Школата подкрепяше и ръководеше църквата. Но от средата на църквата се явиха хора, които под влияние на тъмните сили отрекоха езотеризма и трябваше да се скъса връзката между църквата и школата, т.е. между езотеричната и екзотеричната традиции. Църквата тръгна по свой път, по пътя на външните форми и външните ефекти, а школата се затвори в себе си и продължи своята вътрешна работа. Както казах в началото, развитието се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа. Има импулси, по-големи и по-малки. Един голям импулс, какъвто е Христовият, който обхваща цялата планетна еволюция и цялото бъдеще на човечеството, се провежда и проявява последователно, на етапи. То е като едно мощно течение, на което като турят преграда в известно направление, то се отбива в друга посока, но неотклонно върви все напред и прониква в живота на човека и човечеството, и на цялата Земя. Защото Христовият импулс обхваща както човека и човечеството, така и цялата Земя. Под този импулс Земята ще се преобрази и одухотвори, и ще се превърне в края на този космичен период в етерно небесно тяло и в един по-следващ период в астрално небесно тяло, като материалната субстанция постепенно се ефиризира.
към текста >>

Един голям импулс, какъвто е Христовият, който обхваща цялата планетна еволюция и цялото бъдеще на човечеството, се провежда и проявява последователно, на етапи.
Но от средата на църквата се явиха хора, които под влияние на тъмните сили отрекоха езотеризма и трябваше да се скъса връзката между църквата и школата, т.е. между езотеричната и екзотеричната традиции. Църквата тръгна по свой път, по пътя на външните форми и външните ефекти, а школата се затвори в себе си и продължи своята вътрешна работа. Както казах в началото, развитието се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа. Има импулси, по-големи и по-малки. Един голям импулс, какъвто е Христовият, който обхваща цялата планетна еволюция и цялото бъдеще на човечеството, се провежда и проявява последователно, на етапи. То е като едно мощно течение, на което като турят преграда в известно направление, то се отбива в друга посока, но неотклонно върви все напред и прониква в живота на човека и човечеството, и на цялата Земя. Защото Христовият импулс обхваща както човека и човечеството, така и цялата Земя. Под този импулс Земята ще се преобрази и одухотвори, и ще се превърне в края на този космичен период в етерно небесно тяло и в един по-следващ период в астрално небесно тяло, като материалната субстанция постепенно се ефиризира. Това ефиризиране се извършва чрез постепенно повдигане в по-висшите сфери на Битието, където налягането се намалява и материята става по-ефирна. Защото твърдостта на материята зависи от налягането и от посоката на действието на силите, които работят в нея.
към текста >>

Това ще отбележи ред последователни епохи в развитието на човека, човечеството и Земята.
След Христовия импулс се внесоха нови сили в земното развитие, с което на действуващите на Земята сили се даде възходящо направление и Земята започна да се издига нагоре, и земната материя започна да се освобождава от онова голямо налягане, под което се намираше и постепенно започна да се разрежда. Така постепенно ще дойде ден, когато Земята ще се превърне в етерно състояние, след това в астрално и в още по- далечно бъдеще в състояние, каквото съществува в Божествения свят. Тогава постепенно етерният свят най-първо, а след това астралният и умственият светове ще слязат на Земята, т.е. ще добият по-конкретен и материален израз. Тогава ще имаме една етерна материална Земя с много по-фина материя, след това астрална Земя от още по-фина материя и т.н. Това ще отбележи ред последователни епохи в развитието на човека, човечеството и Земята. Така че Христовият импулс е в началото на своето проявление. Той в бъдеще ще се развие и ще мине през ред фази и етапи, както и в миналото е минал през ред фази и етапи. Когато на течението на импулса се сложи известна преграда, той избива в друго направление, явява се нова фаза в неговото проявление. Така се родиха ред школи и братства в началото на Христовия импулс, едни от които са, така да се каже, само отбиване на известни вадички от голямото течение, а други се явяват като ново направление на течението на главния импулс. Екзотеричната традиция се оформи и създаде църквата с всичките поделения и тя прониква в широките народни маси.
към текста >>

Богомилите преминаха през големи борби и в течение на няколко века последователно преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства и школи, най-тайна и дълбока от които е школата на розенкройцерите.
Защото розенкройцерите са продължители на богомилството на Запад. Основател на богомилството в България беше Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон, а поп Богомил беше негов пръв помощник и разпространител на учението. За тях Учителят казва, че те са били двама архангели, слезли на Земята, за да подемат Христовия импулс, който беше отслабнал. Защото всеки един голям импулс се провежда на етапи. Манихеите, богомилите и розенкройцерите бяха плод на втория етап от развитието на големия Христов импулс. Богомилите преминаха през големи борби и в течение на няколко века последователно преминаваха на Запад, като основаваха ред Братства и школи, най-тайна и дълбока от които е школата на розенкройцерите. Според фактите и според окултните изследвания Християн Розенкройц е израснал в средата на съвършените богомили, които заминали на Запад поради преследването в България. Според християнската езотерична традиция той е един от Великите Посветени, който е дошъл от Християнския езотеричен център в Индия, където беше отнесено езотеричното учение от тримата Мъдреци, които дойдоха при раждането на Христа. Той беше също от учениците на Христа. През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят. Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят.
към текста >>

37. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще изложа последователно накратко различните пътеки от този Свещен Път, който води към съвършенство.
В разговорите той също така изнася учението за Абсолютния, Непроявения Бог, Когото нарича с името ТО. Също така разглежда въпроса за Духа и материята в тяхното взаимно отношение в проявения свят. Накратко ще предам някои мисли от тази Свещена книга, за да се види какво е учил Кришна преди повече от пет хиляди години. Цялата книга се състои от 18 разговора. Във всеки един от тези разговори той дава един път, по който може да се постигне съвършенство. Ще изложа последователно накратко различните пътеки от този Свещен Път, който води към съвършенство. Учението за Абсолютното Същество „Дейността произтича от Брама, а Брама изхожда от Нетленния. Така че, Вечният, що всичко прониква, вечно пребъдва в жертва. Затова свободен от привързаност, постоянно работи това, което ти е дълг, защото когато човек върши дела без привързаност, наистина достига Всевишния. Из начало, като породил човечеството чрез жертва, Владиката на раждането казал: Чрез жертва се размножавайте.
към текста >>

38. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

И двамата са последователи на египетското Посвещение в тайните и притежават същата Истина, но я приспособяват в различни посоки.
Висшето Посвещение в тайните, онова на Божествените науки и на четворните изкуства съответствува на буквата Йод. Една друга редица от науки съответстваше на всяка от буквите на думата Ииове, както Мойсей я произнасяше. Орфей беше запазил науките, които съответстваха на буквата Йод (Ииове, Зевс, Юпитер) и идеята за единството на Бога, за първостепенните Посветени в тайните, опитвайки се да заинтересува с тази тайна народа чрез поезията, музиката, изкуствата и живите символи. И затова викът Евохе открито се провъзгласяваше в празненствата на Дионисиус, гдето освен Посветените в тайните се допускаха и онези, които просто се домогваха да бъдат Посветени в тези тайни. В това се състои цялата разлика между делото на Мойсей и онова на Орфей. И двамата са последователи на египетското Посвещение в тайните и притежават същата Истина, но я приспособяват в различни посоки. Мойсей строго и усърдно прославя Бащата, мъжкия Бог. Той доверяваше познанието на тайните на едно избрано духовенство и подчинявайки народа на една безпощадна дисциплина, без да му открие нещо от тайните. Орфей беше влюбен в природата и прославяше името на Бога, който се намира в нея, и Когото иска да накара да се прояви в човечеството. Ето защо викът Евохе е станал Свещен вик при всички тайни на Гърция." През време на празненствата в този мистичен храм Орфей говори пред Посветените и пред своя любим ученик и казва: „Слушайте Истините, които не трябва да се казват на множеството, които са силата на светилищата:
към текста >>

39. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

В Китай по това време се явява Лао Дзъ, като последовател на езотеризма на Фо-хи.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО Учителят казва, че около седем-осем века преди Христа една духовна вълна преминава над света и събужда човешката мисъл. Тя е почнала от бреговете на Великия океан, от Китай, минава през Индия, Персия, Гърция, Рим. В Китай по това време се явява Лао Дзъ, като последовател на езотеризма на Фо-хи. Буда - Сакия Муни проповядва в Индия. В Гърция по това време се явява Питагор, а в Рим се явява, Посветеният в тайните, крал Нума Помпилий. В Юдея по това време се явяват ред пророци, които възвестяват Волята на Йехова. По това време е работил и пророк Данаил. Тази духовна вълна е резултат на втория импулс на Бялото Братство, който има за мисия да подготви света за идването на Христа.
към текста >>

А и Питагор имал нужда от една подобна последователка на неговата мисъл в храма.
Той знаел, че да действува върху тях, значи да действува върху душата на Гърция и да подготви и нейното бъдеще. В Делфи той срещнал една млада девойка с ясновидска дарба, която принадлежала към школата на аполоновите Жреци. Тя произхождала от семейство, в което длъжността на Жрец била наследствена. Тя се наричала Теоклея. Още щом го видяла, тя почувствала, че това е човекът, когото е търсила и чакала, това е нейният Учител. А и Питагор имал нужда от една подобна последователка на неговата мисъл в храма. Още при първите разменени погледи, още при първата казана дума, те се разбрали. Питагор тогава е бил в силата на възрастта си. Той е носил бяла ленена дреха, закопчана по египетски начин, пурпурна кордела обвивала широкото чело. Когато говорел, сериозните му и кротки очи се впивали в събеседника му и го обгръщали с топла Светлина. Един ден още преди изгрева на Слънцето Питагор имал дълъг разговор със Жреците на храма върху плана на работата, която искал да проведе в храма, да ги запознае с тайната наука.
към текста >>

След това първо изпитание, които се приемали за ученици на школата минавали последователно през четири степени или фази, в течение на които постепенно им се разкривали различните страни от учението и се организирал техния вътрешен живот, за да могат да станат добри проводници на мислите и идеите както на Питагор, така и на напредналите същества от духовния свят.
След това ги извеждали пред всички ученици, които имали право да им се подиграват по всевъзможни начини. Който издържал на тези подигравки, се приемал за ученик. В този момент на подигравки Питагор отстрани внимателно наблюдавал поведението и физиономията на младежите. Това е било изпит за изпитване на самообладанието. Които пропадали на изпита често ставали най-опасните врагове на школата, от които именно по- сетне и пострадал. След това първо изпитание, които се приемали за ученици на школата минавали последователно през четири степени или фази, в течение на които постепенно им се разкривали различните страни от учението и се организирал техния вътрешен живот, за да могат да станат добри проводници на мислите и идеите както на Питагор, така и на напредналите същества от духовния свят. Първата степен е наречена подготовка. Втората степен е наречена пречистване, третата степен е наречена усъвършенстване и четвъртата е наречена проявяване на вселената или съмосъзерцание - пряко виждане на Бога или Богоявление. В първата степен на подготовката, която е продължавала от две до пет години, учениците са били наречени слушатели. Те трябвало да слушат уроците, които им се преподавали и да размишляват върху тях, без да задават каквито и да било въпроси. В тази фаза Питагор се стремял да развие в учениците способността да съзерцават и да размишляват.
към текста >>

Душата е частица от голямата душа на света, една искра от Божествения Дух, една Безсмъртна Единица, Тази Божествена душа слиза постепенно от висшите сфери на битието, преминавайки последователно през все по-плътни и по-плътни сфери, докато стигне до Земята.
Космогонията на видимия свят, учил Питагор, ни довежда до историята на Земята, а тази последната - към тайните на човешката душа, с нея ние достигаме Светилището на Светлината, тайната на тайните. Щом се пробуди съзнанието в душата, тя става и за самата себе си най-удивителната гледка. Но и това съзнание не е друго, освен осветената повърхност на съществото й, в което тя крие тъмни и неизмерими пропасти, в които се разкриват цели светове и цели вечности, в която се отразява цялата духовна вселена. Така Питагор минавал от физическата към духовната космогония. След еволюцията на Земята той разкривал на учениците си за еволюцията на душата и преминаването й през световете, за странствуването на душите, за прераждането на душите и т.н. Душата е частица от голямата душа на света, една искра от Божествения Дух, една Безсмъртна Единица, Тази Божествена душа слиза постепенно от висшите сфери на битието, преминавайки последователно през все по-плътни и по-плътни сфери, докато стигне до Земята. И от Земята душата трябва да премине обратния път на възхода, носейки със себе си опитностите, които е придобила в своите прераждания на Земята, които опитности постепенно събудили нейните Божествени сили, които са били приспани при слизането й в гъстата материя. Така събудила Божествените си сили, душата се издига до Духа, без да губи своята индивидуалност. Тя си припомня всички минали съществувания, които й се виждат като стъпала за достигането на онова стъпало, от където тя обгръща с погледа си вселената. В такова състояние човек вече не е човек, казва Питагор, но полубог. Защото цялото му същество отразява Неизразимата Светлина, с която Бог пълни Безкрайността.
към текста >>

40. АПОЛОН ТИАНСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така великият пътник, който има своя водач, Посветен във всички теургически учения на Индия, Египет и Халдея, надарен със всички теургически сили на старите маги, подлуди последователно всички страни, които посети и които изглежда всички - длъжни сме да го признаем - благославяха спомена му.
Тя призна, че е имала навика така да се храни с телата на хубавите момци, защото тяхната кръв е много чиста. Това е един от славните подвизи на Аполоний." В своето съчинение Спомени за сатаната Маркиз дьо Мирвю казва за Аполоний следното: „Ще рече, да оставим историята на първия век напълно и да проявим неуважение към паметта на апостол Йоан, като отминем с мълчание името на онзи, който имаше честта да бъде особен противник на Йоан, както Симон беше на апостол Петра, Елимас беше на апостол Павел и други. През първия век от християнската ера в Тияна, Кападокия, се появи един от онези необикновени хора, към които школата на Питагор беше толкова щедра. Така великият пътник, който има своя водач, Посветен във всички теургически учения на Индия, Египет и Халдея, надарен със всички теургически сили на старите маги, подлуди последователно всички страни, които посети и които изглежда всички - длъжни сме да го признаем - благославяха спомена му. Не бих могъл да се съмнявам в това. без да скъсам със всички истински исторически предания." Подробностите на живота му ни са предадени от историка на четвърти век - Филострат, който само предава дневника, в който Дамис, ученик и душевен приятел на философа, отразява ден след ден разказите на живота му. От дневника на неговия ученик Дамис, който разказва събитията на неговия живот се знае, че той е вършил ред чудеса, като излекуване на тежко болни, възкресение на мъртви, ясновидство във време и пространство и пр. Знаел е всички съществуващи езици без да ги е учил.
към текста >>

41. АМОНИУС САКУС - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички стари философи имат последователи между съвременниците и дори сред самия юдеизъм, подчинен на изменения, които бяха внушени от Александрия.
Той сам казва, че не изнася някакво свое учение, а продължава делото на Великия Хермес. И той казва още, че учението за което говори, се намира в книгите на Хермес, откъдето Питагор и Платон са почерпили знанието и са го пренесли в Гърция. Американският професор Александър Уилдер, говорейки за Амониус, казва: „Дълбоката му духовна интуиция, широките му познания, близостта и приятелството му с отците на църквата Пантен, Климент и Атенагор и с най-учените философи на епохата, спомогнали да се подготви за задачата, която изпълни така добре. Той успя да съедини и съгласува мненията си с най-големите учени и общественици на римската империя, които бяха малко склонни да губят времето си с диалектически разсъждения и суеверна практика. Постигнатите плодове на неговата дейност днес се виждат във всички християнски страни, защото всички главни учения носят белега на неговата моделираща ръка. Всички стари философи имат последователи между съвременниците и дори сред самия юдеизъм, подчинен на изменения, които бяха внушени от Александрия. Амониус беше човек с големи познания, чудновато надарен, водещ живот без петна, пълен с обич и доброта. Неговото почти свръхчовешко съзнание и множество други качества му придадоха титлата Теодидактус - Божествен Учител, но той скромно, следващ примера на Питагор, се задоволяваше да носи титлата Филалет или приятел на Истината. Както Орфей, Питагор, Конфуций, Сократ и самият Исус, Амониус не е писал нищо. Вместо това той предаваше най-важните си учения на учените и дисциплинирани личности, като ги задължаваше да пазят тайна, както бяха постъпили преди него Зороастър, Хермес, Питагор и други, и както постъпваха при мистериите. Освен няколкото ръководства, които дължим на учениците му, ние притежаваме само няколко негови изказвания, предадени от противниците му и от тях научаваме онова, което той наистина е учил.
към текста >>

42. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

Това, което е могло да бъде предадено на тези три обвивки на човешкото тяло, е трябвало да бъде предадено в ред последователни поколения.
Затова с право него го считат като откривател на аритметиката, на науката на мисълта, която се основава предимно на физическото мислене. Това, което може да бъде разкрито чрез ясновидството, аритметиката ни го разкрива чрез процеса на мисленето, чрез мозъка. Тази способност, този мозък, който Авраам е бил развил, трябвало да се развие по-нататък чрез наследствеността, предавайки се от поколение на поколение. В това развитие на физическото поле, естествено то не е могло да бъде изолирано от развитието на етерното и астралното тяло, които заедно образуват истинското тяло на човека. Затова по пътя на наследствеността се усъвършенстват и трите обвивки на човешкото тяло. Това, което е могло да бъде предадено на тези три обвивки на човешкото тяло, е трябвало да бъде предадено в ред последователни поколения. Развитието на отделния човек върви така, че до седмата година се развива предимно физическото тяло, до четиринадесетата година се развива етерното тяло и до двадесет и първата годишна възраст се развива астралното тяло. Това развитие, което в индивида се извършва в течение на седем години, в развитието на един народ и на човечеството се извършва в течение на седем поколения. И понеже наследствеността се предава не от баща на син, а от дядо на внук, то в такъв случай са необходими не седем поколения, за развиване и оформяне на едно тяло, но четиринадесет поколения. Така това, което е било вложено в Авраам, за да се развие в своята пълнота, е трябвало да мине през три пъти по четиринадесет поколения, така че да може да обхване както физическото, така и етерното и астралното тяло. По такъв начин се стига до едно тяло, което е напълно проникнато, пропито от това, което е било вложено у Адам като първоначална заложба.
към текста >>

43. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

След това под влияние на мисълта на елохимите, тази топлина се кондензира последователно в газообразно състояние, което е било основата на Слънчевия период, и след това във воден елемент, който е бил основата на Лунния период.
Духовните същества са там, зад тези елементи, потопени в една вселенска медитация. Тяхната творческа мисъл е пронизана от една цел - създаването на човека. От тяхната мисъл се ражда първо една представа, която се манифестира, изявява се навън и един живот, който се оживява отвътре, в самия себе си. В това съединение на елементите първичните духове създават чрез тяхната мисъл външните явления едновременно с вътрешните движения на живота." Светът е създаден чрез постепенна кондензация на едно духовно състояние на Битието под влияние на мисълта на елохимите, което духовно състояние се кондензира в една невидима за нас вътрешна топлина, елемент, който е бил в основата на древния Сатурн. След това под влияние на мисълта на елохимите, тази топлина се кондензира последователно в газообразно състояние, което е било основата на Слънчевия период, и след това във воден елемент, който е бил основата на Лунния период. Най-после се кондензира в твърда материя, която е основа на Земния период. Това е кондензация в низходяща степен. Тези три елемента - топлина, въздух и вода са били смесени и са образували едно тъмно тяло, в недрата на което са действували нисшите сили на душата на елохимите. Това състояние е описано в Библията с израза: „И Земята беше неус- троена и пуста". На еврейски то е означено с думите: „Тоху - Ва Боху".
към текста >>

В Битието се казва, че елохимите създали светлината от тъмнината, които последователно се сменят и образуват ден и нощ, преди да има слънце.
Елохимите принадлежат на втората тройка и са именно това, което наричаме духове на формата или могъщества. Те стоят непосредствено над началствата или духовете на личността. Всички тези йерархии вземат участие в организирането на нашата Земя и на човешкото същество. Елохимите начер- тават главните линии на творението. В развитието на детайлите те използуват най-напред най-близко стоящите до тях същества - началствата. В Битието се казва, че елохимите създали светлината от тъмнината, които последователно се сменят и образуват ден и нощ, преди да има слънце. Значи, тук под ден не се разбира нашите сегашни дни, а се разбира нещо друго. В еврейския език за ден е употребена думата „иом". Какво означава тази дума, която обикновено се превежда с думата ден? Гностиците говорят за известни сили, които се намесват в еволюцията на нашата Земя, които те наричат Еони. Някои ги считат като периоди, но това не са периоди, но сили и духовни същности.
към текста >>

И когато става въпрос за седемте иома, то става въпрос за седем същности, които действуват една след друга или по-право, това са седем групи от същества, които действуват последователно.
Някои ги считат като периоди, но това не са периоди, но сили и духовни същности. Най-първо действува един еон, след него втори, трети и т.н. Така, че тези същности, които управляват еволюцията, се следват едни други и си предават длъжността. А по-късно дейността на тези еони - духовни същества, се отъждествява с период, през който действува само един еон и се забравя същността, която действува, а остава само времето, през което тя е действувала. Както един еон означава една реална същност, която действува, също така и еврейската дума иом означава една същност, която действува. И когато става въпрос за седемте иома, то става въпрос за седем същности, които действуват една след друга или по-право, това са седем групи от същества, които действуват последователно. В арийските езици има едно сходство между думите Деос (Бог) и диес (ден). Това показва сходството на тези неща. В древни времена е била схващана тази сродност между ден и Божествена същност. Оттам идват и имената на дните на седмицата като имена на различните богове. В думите „иом" се изразяват същности, които в йерархическата стълба стоят под елохимите.
към текста >>

И второто положение е, че всички тези елементи - огън, въздух, вода, земя са се развили последователно от чисто духовното състояние на битието.
Всичко изпъква под нова светлина. Този документ, който поради невъзможността, в която се намират съвременните езици да преведат живите слова, би останал завинаги неразбран без помощта на окултното знание." За да разберем Битието, трябва да имаме предвид основния принцип на окултната наука, че зад всички видове явления и форми съществува една духовна реалност, съществуват духовни същества. Земята, водата, въздухът, огънят, светлината и пр. са външно проявление на тези духовни същества. И второто положение е, че всички тези елементи - огън, въздух, вода, земя са се развили последователно от чисто духовното състояние на битието. Те са резултат на една кондензация, която се е извършвала под влиянието на престолите или духовете на волята, които чрез жертвата, която са направили в началото, са дали началото на тази първична субстанция. И затова зад тези елементи ние намираме силите и живота на тези възвишени същества. По такъв начин те стоят и зад твърдата материя, която е последната стъпка на кондензацията. Затова можем да кажем, че цялата земна природа, която ни заобикаля, е проявление на твърде високи духовни същества. И затова ние трябва да бъдем изпълнени с благодарност към тези същества, а не да мислим, че материята е някаква илюзия и ниска степен на еволюция.
към текста >>

44. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Техните домове са открити за всички последователи на учението им.
Никой от тях не се занимава с работа, която води към несправедливост или алчност. Между тях няма нито един роб, всички са свободни, служейки един другиму. Те осъждат всяко господство от човек на човек като принцип на несправедливост, престъпвай- ки по такъв начин законите на природата, която ни е създала всички като братя. Те обръщат всичкото свое внимание на нравствените задачи, следвайки указанията на Божествения Дух, без откровението на който човешкият ум не може да има позн"ания за Бога, за Началото на всичко самосъществуващо. Следвайки своите древни предания, те развиват своите философски възгледи посредством алегорични тълкувания. Техните домове са открити за всички последователи на учението им. Те внасят всички свои продукти в общия склад за общо ползуване. Те не забравят болните, защото имат и големи средства за помощ на нуждаещите се. Тяхното общество е основано не на родствени връзки, а на ревността за служене на добродетелта и човеколюбието. За членове на обществото се приемат само зрели хора, които не се увличат от плътски страсти, а се наслаждават на истинската свобода. Животът им е много щастлив.
към текста >>

Със слизането на земята Христос укрепи човешкия Аз за да може, когато проникне в духовните светове, да запази своята будност, като същевременно да се противопостави, да победи всички изкушения, които се появяват, когато човек последователно се потопява в своето астрално, етерно и физическо тяло.
Той е казвал, че дотогава е било така, че Царствата Небесни не могли да бъдат пренесени в земното царство, на което принадлежи Азът, но когато се изпълни времето, когато изтекат три пъти по 14 поколения, тогава от Авраамовия род, от Давидовото коляно ще се роди Един, който ще принесе свойствата и качествата на Царството Небесно в земното царство, в което присъствува Азът. Това учение било причина Ешуа Бен Пандир да бъде убит с камъни като богохулец, защото такова учение се считало като най-голямо оскверняване на Посвещението от онези, които не искали да допуснат, че нещо, което за даден период е правилно, не може да бъде правилно за следващия период. Но това, което учел Ешуа Бен Пандир, се сбъдна. Това Посвещение, за което е говорил Ешуа Бен Пандир, че ще бъде донесено от Един Велик Учител, беше донесено от Христа. Затова именно християнското Посвещение се различава от всички древни Посвещения. Със слизането на земята Христос укрепи човешкия Аз за да може, когато проникне в духовните светове, да запази своята будност, като същевременно да се противопостави, да победи всички изкушения, които се появяват, когато човек последователно се потопява в своето астрално, етерно и физическо тяло. Това сам Христос го е преживял при побеждаване противодействията на трите тела. Това е описано в историята за изкушенията на Христа от дявола. Казах вече, че когато човек слезе в своето астрално тяло, събужда всички страсти и вълнения, които имат седалището си в това тяло. И в древните времена при Посвещение са предприемали ред процеси за умъртвяване на страстите и вълненията на астралното тяло. Но след Христа, след импулса, който Той даде на човешкия Аз, в самия Аз трябва да се събудят силите, които да противодействуват на страстите на астрал- ното тяло и да ги обуздаят.
към текста >>

45. Душата по време на смъртта и след смъртта - Влад Пашов (1902- 1974)

Процесът на смъртта става само в различните целеми, защото Нефеш, Руах и Нешама не се изменят и Кабала казва, че за 30 дни от смъртта на човека махакимите преминават в Нешама, за да се скрият последователно в Руах и Нефеш.
Този образ, посредством който всяка част действува и остава устойчива в своя свят, е възможна само чрез целем. Това е показано в псалом 39 стих 7: „Те, призраците, ходят като в целем." Според Лурия, целем, подобно на човешката природа, се дели на три части: вътрешна светлина, духовна светлина и две маха кима или отразена светлина Всеки целем и неговите махакими съответстват по своята природа, характер или степен на духовност на всяко от началата, към които принадлежи. Само чрез целем Нефеш, Руах и Нешама имат възможност да се проявят навън. На това се дължи цялото телесно съществуване на човека на земята, защото всяко влияние на сетивата и усещанията отгоре се произвежда посредством тези целеми. Процесът на смъртта става само в различните целеми, защото Нефеш, Руах и Нешама не се изменят и Кабала казва, че за 30 дни от смъртта на човека махакимите преминават в Нешама, за да се скрият последователно в Руах и Нефеш. Това трябва да се разбира в такъв смисъл, че те престават да дейс- твуват със своите сили. Обаче, в момента на изчезването на Руах, те се привързват към процеса на живота, „за да усетят вкуса на смъртта", казва Зохар. Във всеки случай на целем трябва да гледаме като на същество чисто магическо. Затова целем на Нефеш не може непосредствено да действа у нашите външни сетива. Тогава се пита, какво ни се явява при появата на мъртвите, дали духът на костите, или въздушната ефирна материя на света Асия, която се облича в целем на Нефеш, за да стане видима за очите?
към текста >>

46. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

Той вижда, че се явяват последователно четири звяра.
Тук ще напомня пак това, което казах в началото на разглеждането на пророците, че всяко явление, което се описва от пророците има освен историческо значение, още и мистично, а понякога и космично. В случая за Данаил в рова на лъвовете Учителят има цяла беседа, в която сравнява лъвовете със страстите в човека. Човек е хвърлен в рова на страстите и ако Бог в него не е пробуден, тези животински сили ще го разрушат. В 7-ма глава се описва едно знаменито видение на Данаил, в което той вижда бъдещето на човечеството и изчезването на земните царства, и властта се предава в ръцете на светците и на Сина человечески. Това видение е подобно на видението на Йоан в Откровението и има апокалиптичен характер. Той вижда, че се явяват последователно четири звяра. кой от кой по-силен и по-страшен. След това вижда, че Бог, Когото нарича с името Стария по дни, седнал на престола Си и отворил книгата на живота. Вижда също, че един, като Сина человечески, иде от облаците небесни и стига до Стария по дни, и го въвели пред Него. И се казва: „И даде се нему власт и слава, и царуване, за да му служат всичките народи, племена и езици. Властта му е власт вечна, която няма да премине и царуването му няма да се развали.
към текста >>

47. Притчи Соломонови - Влад Пашов (1902- 1974)

В 10-та глава са очертани двата пътя на живота - пътят на Мъдрия и пътят на нечестивия, и в последователни контрастни стихове изнася единия и другия път.
Не обли- чавай присмивател, за да не те намрази. Обличавай мъдър и ще те възлюби. Давай наставление на мъдър, и ще бъде по- мъдър. Учи праведния и ще настои в учение." И после казва: „Начало на Мъдростта е страх Господен, и познаването на Святаго е разум. Защото чрез мене ще се умножат дните ти и ще се притурят години на живот." В 10-та глава са очертани двата пътя на живота - пътят на Мъдрия и пътят на нечестивия, и в последователни контрастни стихове изнася единия и другия път. Например казва: „Господ не ще остави да гладува душата на праведния, но отхвърля желанието на нечестивите." И така цялата глава съпоставя пътя на праведния и пътя на нечестивия и казва: „Омразата повдига раздори, а Любовта покрива всичките погрешки." „Страхът на нечестивия ще го постигне, а желанието на праведните ще се изпълни." „Надеждата на праведните ще е радост. Ожиданието на нечестивите ще погине." и т.н. В 11 -та глава пак продължава да описва двата пътя на живота - пътят на правдата и доброто и пътят на нечестието и злото.
към текста >>

48. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това става, когато ученикът мине последователно през горепосочените седем степени в пътя на окултното развитие.
Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя. Защото сам Учителят казва: "С всяка мисъл, с всяка беседа Аз вливам нови сили във вашата душа". Значи, Словото на Учителя не е само думи, както и Словото на Христа, но чрез тези думи се отправят мощни сили към човешката душа. И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят. Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез душата чак до физическото съзнание. Това става, когато ученикът мине последователно през горепосочените седем степени в пътя на окултното развитие. За да разберем правилно Християнството като окултно езотерично учение, за да разберем неговата мисия и задача в развитието на човечеството, за да разберем неговото влияние и работа, която то извърши, трябва да имаме поне елементарни понятия за Христа, доколкото това е възможно при днешната степен на човешкото развитие. Защото при днешното състояние на развитието ние не можем да имаме пълно разбиране на Христа, защото Той е нещо велико. Ще изнеса по този въпрос някои мисли от Учителя, за да си съставим поне приблизителна представа за това, какво е Христос и каква е неговата мисия и задача на земята.
към текста >>

49. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже Матей не говори за родовете преди Авраам, а почва от Авраам, като проследим двете таблици виждаме, че от Авраам до Давид и двете таблици споменават последователно едни и същи имена.
В самото число на родовете между Давид и Исус двете книги напълно се различават: Матей изброява 27 поколения и имена, а Лука 42. И така имаме: От Адам до Авраам Матей не дава никакви имена, Лука дава 20 имена. От Авраам до Давид Матей дава 14 имена, Лука дава 14 имена. От Давид до Исус Матей дава 27 имена, Лука дава 42 имена. Понеже Матей не говори за родовете преди Авраам, а почва от Авраам, като проследим двете таблици виждаме, че от Авраам до Давид и двете таблици споменават последователно едни и същи имена. И така имаме следната таблица: МАТЕЙ........................................................ ЛУКА 1. Авраам................................................21. Авраам 2. Исак.....................................................22. Исак 3. Яков.....................................................23. Яков
към текста >>

50. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Също така забележително е, че Христос идва между онези, които бяха последователи и ученици на Йоан Кръстител.
И по-нататък е забележително състоянието на Ирод след обезглавяването на Йоана. Като чува за чудесата на Исус, той казва, че и Йоан, когото той убил, е възкръснал от мъртвите. Той е чувствал неговото духовно присъствие. И хората чувстваха и мислеха, че чудотворната сила, чрез която Христос действа, иде от Илия или от някой от пророците. След това Евангелието на Марко ни показва, че Христос дойде именно в местността, където Йоан действаше, преди да бъде убит. Също така забележително е, че Христос идва между онези, които бяха последователи и ученици на Йоан Кръстител. Това е показано много ясно в следните думи: "И като излезе, видя много народ и му дожаля за тях, изпита милост към тях, защото бяха като овце, които бяха изгубили своя пастир и започна да ги поучава много неща". Тук ясно се намеква за учениците и последователите на Йоан, които останали без учител след неговото убиване. И след това се извършва всред тях чудото на нахранването на петте хиляди, където имаме умножаване на хляба, както направи това Илия с вдовицата в Сарепта. Йоан Кръстител казва приблизително следното за себе си: Аз съм, който подготвих пътя на Този, Който е по-велик от мене. С моята уста аз съобщих, че Царството Небесно, Царството на Господа е близо и че хората трябва да променят своя дух, да променят своя начин на мислене.
към текста >>

Тук ясно се намеква за учениците и последователите на Йоан, които останали без учител след неговото убиване.
Той е чувствал неговото духовно присъствие. И хората чувстваха и мислеха, че чудотворната сила, чрез която Христос действа, иде от Илия или от някой от пророците. След това Евангелието на Марко ни показва, че Христос дойде именно в местността, където Йоан действаше, преди да бъде убит. Също така забележително е, че Христос идва между онези, които бяха последователи и ученици на Йоан Кръстител. Това е показано много ясно в следните думи: "И като излезе, видя много народ и му дожаля за тях, изпита милост към тях, защото бяха като овце, които бяха изгубили своя пастир и започна да ги поучава много неща". Тук ясно се намеква за учениците и последователите на Йоан, които останали без учител след неговото убиване. И след това се извършва всред тях чудото на нахранването на петте хиляди, където имаме умножаване на хляба, както направи това Илия с вдовицата в Сарепта. Йоан Кръстител казва приблизително следното за себе си: Аз съм, който подготвих пътя на Този, Който е по-велик от мене. С моята уста аз съобщих, че Царството Небесно, Царството на Господа е близо и че хората трябва да променят своя дух, да променят своя начин на мислене. Аз съм дошъл между хората и бих могъл да им кажа, че един специален импулс навлиза в човечеството. Както слънцето напролет възхожда, за да съобщи, че обновлението в Природата започва, така и аз съм се явил, за да възвестя това, което се въздига в човечеството, човешкото Аз.
към текста >>

51. 12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са книги, които искат да напътят човешката душа към едно последователно преобразяване.
При същото докосване злото в човека изпитва Божия Гняв и изгаря. Така Откровението завършва с това, че от явяването на противоположните сили, произведени от разливането на Божия Гняв, лъчезарно се издига небесният Ерусалим, новия свят, който произлиза от осъществяването на Божията Любов и от Огъня на пречистването. Такъв обзор на композицията на Откровението на Йоан има огромно значение за разбирането на Евангелията. Първото нещо, което произхожда от строежа на Откровението е, че всяка Библейска книга води човешката душа по един път, който върви нагоре на степени. Евангелията не са само книги за четене, те не са само исторически съобщения, които протичат постоянно на едно и също равнище. Те са книги, които искат да напътят човешката душа към едно последователно преобразяване. Всеки раздел от Евангелието, а също така и на другите книги на Новия Завет искат, щото онзи човек, който се приближава до тях, първо да изкачи степените, които вече са изминати дотам. Два раздела на Евангелието не могат да се четат със същото настроение. Следващите раздели изискват повече благоговение и пречистване на душата, отколкото предидущите. Можем да кажем, че Евангелията са книги на Посвещението, в смисъл, че в тях душата е водена по Пътя на Посвещението на степени нагоре. Второто нещо, което следва от строежа на Откровението е това, че в изразяването на посланията, на печатите, на тръбите, на чашите на Гнева, в редуването на земното съзнание, на духовното виждане, на духовното чуване и на духовното общение трябва да познаем един миров ред, който е постоянно същият, когато Пътят за Духовния свят се търси и намира по правилен начин.
към текста >>

Чрез последователно възприемане, за което са необходими 4-5 години усилена работа и чрез постоянно повторение, за изучаването на което са нужни десетки години".
Първият от тези етажи е изпълнен с образи, вторият - със слова, а третия - със същества. В Окултната Наука способността за виждане на образи се нарича имагинация. Способността за чуване на слова се нарича инспирация. Способността за контакт с възвишените Същества на космоса се нарича интуиция. Учителят формулира тези три степени на висшето познание по следния начин: "Съществуват три начина за придобиване на знание: чрез прозрение, чрез вдъхновение или чрез интуиция. Чрез последователно възприемане, за което са необходими 4-5 години усилена работа и чрез постоянно повторение, за изучаването на което са нужни десетки години". За Окултната Наука е ясно, че съществуват степени на съзнанието на евангелистите, че вдъхновението не е било за евангелистите едно вдървено, неестествено състояние, а една жива течаща степен в целия процес на преобразяването на съзнанието, на повишаване на съзнанието. Стремежът на човешката душа израства нагоре до областта на предлагащия се дар на Откровението. Евангелията не са запазени предания, а плодове на Посвещението на хора и съществени дарове на Откровението на Бога. А земното човешко съзнание в смисъл и спомен остава да съществува точно така, както в Откровението на Йоан Духът на посланията продължава да звучи и в печатите, и в тръбите, и в чашите на Гнева. Евангелистите са написали Свещените текстове от едно съзнание, при което личният спомен, духовното виждане, духовното чуване и единението действат в едно живо единство.
към текста >>

52. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Той се жертва, съединявайки Своята душа със Своите ученици и последователи от цялата земя.
Започва страданието, умирането и Възкресението на Христос. Тук вече Христос не действа външно и символично като образни дела. Той не говори вече в слова на Откровение. Тук през времето, когато човечеството действа върху Него, бичува Го, разпъва Го и Го полага в гроб, Той върши своето велико, истинско духовно дело. Той излива чашите на Божията Любов, а това е Неговото собствено Същество, Неговата собствена душа. Той се жертва, съединявайки Своята душа със Своите ученици и последователи от цялата земя. Отсега нататък една действителна интуиция прониква цялото Битие, става едно действително Единение със съществата на Божествения свят. Христос е пожертвал, сега Той може да бъде близо до всяко създание, всяко създание може да долови и да докосне Неговата близост и Неговото Същество. Никое друго Евангелие не предава интуитивния характер на страданието, умирането и Възкресението на Христос, както Евангелието на Йоан. То предава този интуитивен характер преди всичко в начина на описанието, а също и в самото съдържание. Много неща в тези свещени четири заключителни глави на Евангелието на Йоан остават напълно неразбираеми, ако не се разберат, че те са израз на едно интуитивно преживяване.
към текста >>

53. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Едно важно откритие за строежа на Евангелието на Матей и за последователните степени на Петровия кръг може да се направи, ако обърнем внимание на седемте Исусови притчи, които образуват спирките на този среден връх.
Това ни навежда на мисълта, че сам Петър няма сила да мине през седмата степен - през смъртта и Възкресението. Казахме, че според Евангелието на Йоан има три кръга на редуване в Пътя на духовното развитие. Йоан преминава успешно и трите кръга. Петър се спира накрая на първия кръг. Но как влиза човекът Петър във втория кръг? Едно важно откритие за строежа на Евангелието на Матей и за последователните степени на Петровия кръг може да се направи, ако обърнем внимание на седемте Исусови притчи, които образуват спирките на този среден връх. Евангелието на Матей съдържа два пъти по седем притчи. Седемте се намират в 13-та глава, която стои между третата и четвъртата степен на чудесата, между изцелението на сляпородения и нахранването на петте хиляди. Втората серия от притчи е разпределена в главите, намиращи се между 16-та глава и главите на страданието. Отнася се за следните притчи: 1. За опростения голям дълг и за неопростения малък дълг. (18)
към текста >>

Тази е вътрешната последователност на Петровото същество.
Словото запазва образния характер. Притчите са изказани образно. Като такива, те следват осъществените образи, чудесата на първата голяма степен. В Евангелието на Матей образният характер се запазва и във втория среден раздел - от 17-та до 25-та глава. Можем да кажем: Евангелието на Матей остава на степента на образното изживяване там, където Евангелието на Йоан се издига до Словото, до слушането. Тази е вътрешната последователност на Петровото същество. Матей предава цялото свое Евангелие от душата и от пътя на човека Петър. Обаче Петър не устоява при седмата степен на първия кръг, която е същевременно прагът за втория кръг. Така ние виждаме как, въпреки че събитията в живота на Христос напредват, душата на Петър се връща още веднъж в първия кръг, когато стига до неговия край и остава на степента на образите. А там, където започва третият кръг със събития, които могат да бъдат обхванати действително само от интуицията ние ще видим, как човекът Петър потъва в един вид сън или сънуване, при който той оставя да минат през него великите интуитивни събития на страданието, умирането и Възкресението на Христос като образи, като един вид образи на будно сънуване. Петър и Йоан изживяват страданията на Христос по съвършено различен начин.
към текста >>

54. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Външни спирки в този път стават вътрешни спирки, редуването на които ни разкрива голяма вътрешна последователност.
Знанието за тези важни събития се разпространява между нас чрез тези, които чрез пробуждане на душата са станали самовидци и служители на Словото. Сега и за мен възниква духовното поръчение, след като преминах степените на този път, да ги опиша за тебе, благородни приятелю на Бога, най-точно и в тяхното правилно редуване, за да можеш чрез познанието да добиеш непоколебимост на душата във всичко, което си получил като учение". Композицията на Евангелието на Лука не е така открита и ясна, както тази на Йоан и Матей. За да разберем строежа на Евангелието на Лука, трябва да го разгледаме като едно цяло, а не всяка част сама за себе си. Като го разглеждаме така ние ще разберем, че пътят на живота на Исус е Път на Душата. Външни спирки в този път стават вътрешни спирки, редуването на които ни разкрива голяма вътрешна последователност. В голямата средна част на Евангелията пътят, който Лука описва, е "Пътят на Учението", където Христос говори на хората като ги поучаваше, било че раздава богатство от притчи, било че изказва направо духовни Истини. Тази средна голяма част започва в края на 9~та глава там, където започва голямото пътешествие за Ерусалим, което е един Път на Душата. В това пътешествие не са отбелязани почти никакви събития, а само поучения, които Христос дава. Следователно, външното пътуване е само един вид потвърждение на съдбата или на образите на вътрешния Път, на Пътя на Учението. Евангелието на Лука е така построено, че се разделя на три части.
към текста >>

55. НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Римското правителство се убедило, че Християнството е несъвместимо с държавния строй на Рим и си поставило за задача съвършено да задържи разпространението му и да заличи последователите му от лицето на земята.
В това време Християнството се разпространило толкова много, че в цялата империя нямало град или село, където да нямало християни. От втората половина на трети век, по времето на император Децитраян, гоненията против християните встъпват в нова фаза на развитие. Досега в гоненията против християните голямо участие вземали народните маси. Правителството понякога даже сдържало стихийните избухвания на тълпите против християните, изисквайки да се съблюдава по отношение на тях законите на съдопроизводство. Сега вече гоненията против християните възбуждало самото правителство. Римското правителство се убедило, че Християнството е несъвместимо с държавния строй на Рим и си поставило за задача съвършено да задържи разпространението му и да заличи последователите му от лицето на земята. Вследствие на това гоненията придобили систематичен характер и станали повсеместни. Всички християни, независимо от пол, възраст и обществено положение, били преследвани. Такъв един рязък прелом на държавната власт към християните настъпил при Десций Траяна, от 249-та до 251 -ва година. Той издал едикт за поголовно гонение на християните. Всички местни управители били длъжни да гонят християните.
към текста >>

Но зад всичко е стоял Христовият Дух, цялото Небе, което е вдъхновявало последователите.
След това за християните от цялата империя настанали спокойни времена. Така се завършила почти триста годишната борба на Християнството с езичеството. В тази борба против Християнството се съюзили всички тъмни сили на езичеството: предразсъдъци и суеверия, долните инстинкти на тълпата и могъществото на държавната власт. Но всичко това християните победили със силата на своето вътрешно убеждение. Това тържество на Християнството било постигнато преди всичко с морални средства и висок дух. Но зад всичко е стоял Христовият Дух, цялото Небе, което е вдъхновявало последователите. Този ентусиазъм, това вдъхновение, което имали първите християни, които отивали с радост към смъртта показва, че те са имали съзнателна връзка с Невидимия свят и със светлите Същества, и са знаели от реална опитност, че човек не е тяло, а една жива Душа и един мощен Дух, който е способен да превъзмогне всички пречки, които се поставят на пътя му. Победата на Християнството е победа на Духа над инстинктите на низшата човешка природа. Говорейки за окултните причини при гонението на християните, Учителят казва, че главната причина, поради която християните бяха гонени, е неприложението на Учението от тяхна страна. Общоизвестно е в Окултната Наука, че всяка идея, която слиза от висшите светове, носи със себе си големи енергии и сили. И колкото от по- възвишен свят иде една идея, толкова по-голяма енергия и сила носи тя.
към текста >>

Вътрешната връзка постепенно се изгубила и този Дух, който въодушевявал всички християни до последните мъченици в началото на четвърти век, се оттеглил, защото и самите християни възприели само буквата на Учението и изгубили вътрешното разбиране на Учението и постепенно от гонени и преследвани, станали гонители на онези, които държали за вътрешното разбиране на Учението, на истинските Христови последователи, което продължава и до днешни времена.
Гоненията на Христос се дължат пак на същия закон, само че тук причината не е в Христос, а в юдеите. Те от своя страна бяха приели известни идеи от техните Мистерии и като не ги прилагаха, избиха в гонение на Христос. За враждебността на юдеите против Христос има много други дълбоки причини, за които сега няма да говоря. Приложението, за което става въпрос, бива индивидуално и колективно. Но след преставането на гоненията и след признаването на Християнството за официална религия в 353"та година Християнството изгубило своята вътрешна сила и се превърнало в в една външна религия. Вътрешната връзка постепенно се изгубила и този Дух, който въодушевявал всички християни до последните мъченици в началото на четвърти век, се оттеглил, защото и самите християни възприели само буквата на Учението и изгубили вътрешното разбиране на Учението и постепенно от гонени и преследвани, станали гонители на онези, които държали за вътрешното разбиране на Учението, на истинските Христови последователи, което продължава и до днешни времена. Така в Християнството се оформила от една страна християнската църква, а от друга страна тайно и скрито продължавали да работят и до наши дни езотеричните групи, ръководени и вдъхновявани от Духа на Учителя Исус и неговият помощник апостол Йоан.
към текста >>

56. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Това породило спор и раздвоение между последователите.
В тази разнородна почва то трябвало да посее семената на Новото течение на Любовта, което по дух бе универсално като римския дух, израснало на основата на еврейското еднобожие и притежаващо широчината и дълбочината на гръцката философска мисъл. И затова виждаме, че първите апостоли гледат на Учението като на едно продължение и разширение на юдейската религия и затова отначало искали всеки от езичниците, който приеме Християнството, преди това да приеме юдейската религия с всички нейни разбирания, и най-вече закона на обрязването. Това становище поддържал отначало даже и апостол Петър. Но когато Павел и другите с елинска култура навлезли в Християнството, когато много хора с елинска култура станали християни, те приели Новото учение, но не искали да приемат юдейската религия. Това породило спор и раздвоение между последователите. Юдеите държали на своето, езичниците държали също на своето и се стигнало, както видяхме, да се отнесе въпроса до събора на апостолите, който станал в 51-ва година в Ерусалим по предложение на Павел и Варнава. Те донесли възражението на учениците от Антиохия против искането на някои юдеи, езичниците, които са приели Християнството да приемат преди това юдейската религия. Апостолският събор решил въпроса в полза на езичниците, т.е. всеки езичник, който приеме Новото учение, не е длъжен да приема юдейската религия. Видяхме че Петър, който бил голям фанатик и консерватор, кръстил римския стотник Корнелий.
към текста >>

Напълно последователното и строго отделяне на всяко езическо естество било извършено само от двете южни колена.
В Галилея се кръстосвали различни идейни течения и галилеяните не били хора консервативни и фанатици като юдеите. Те били готови да приемат новото, което Христос донесе. И затова той започна своята проповед от Галилея. Галилея и Самария, които се намират в северната част на Палестина, се населявали от десетте израилеви племена, а Юдея на юг се населявала от двете племена - Юдиновото и Вениаминовото. Царството на десетте племена се е състояло от хора, които са имали много по-голямо родство с езическите природни култове на предно-азиатските народи. Напълно последователното и строго отделяне на всяко езическо естество било извършено само от двете южни колена. Така се образувало юдейството като противоположност на езичеството. И ако има нещо вярно в сравнението, което се прави между дванадесетте апостоли, това ни показва, че и всред самия кръг на апостолите специфично юдейският елемент отстъпва назад пред галиео-израилския елемент. Както само две от племената били юдейски, така и само двама от 12-те апостоли били юдеи. С положителност се знае за Юда Искариотски, че е от юдейски произход и за евангелист Матей, но неговото юдейство е, така да се каже, притъпено от принадлежността му към есейството. Също и по-младият Яков, за когото се говори в Деянията на апостолите, че е бил епископ на Ерусалимската църква.
към текста >>

И апостол Петър преминава последователно през тези степени.
Както казах, това придружаване на Петър от Йоан е олицетворение на висшето ръководство, което той е имал. При освобождаването от тъмницата, за което се разказва в 12_та глава в Деянията на апостолите, на мястото на Йоан застава Ангелът. Той го замества и поема грижата и ръководството за съдбата на Петър. Едва тогава Петър се е домогнал до пълна самостоятелност. Седемте чудеса в Евангелието на Йоан са същевременно седемте степени в Пътя на Ученика. И апостол Петър преминава последователно през тези степени. Последната степен Петър изминава в Рим, където той е вече напълно самостоятелен и където той противопоставя магията, към която неговото същество било предразположено от Га- лилея, като изблик от проповядването на Христос, на магията на цезарството и на пренесения в Рим египетски елемент. Павел е бил така устроен още от началото на своя живот, че съдбата предварително го довежда до голяма универсалност. В него се сливат трите велики течения на тогавашното културно човечество. Езотеричното юдейство определя неговия духовен произход. Чрез майка си той изучил гръцки език и добил гръцка култура, а от баща си притежавал римско гражданство.
към текста >>

57. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Древните Мистерии виждали Христа като Дух, а учениците на Христа и техните последователи го видяха въплътен във физическо тяло.
Били такива, които виждали Духовната реалност. След Възкресението, когато Христос се яви на учениците Си, каза на Тома: "Ела, тури пръстта си в раните ми и бъди верен, а не неверен. И ти повярва, защото видя, но по-блажени, които вярват, без да са видели". И в първа глава на Евангелието на Йоан се казва: "И Словото стана плът и видяхме Неговата Слава като на Единороден от Отца". В тези два стиха се състои същността на Християнството и разликата му от древните Мистерии. Древните Мистерии виждали Христа като Дух, а учениците на Христа и техните последователи го видяха въплътен във физическо тяло. Въплъщението на Христос в тялото на Исус, това е най-отличителната черта на Християнството: че Бог се всели в едно човешко тяло и се прояви на земята като Богочовек. След това премина през смъртта и я победи, показа тържеството на живота над смъртта. И понеже всички следващи последователи не са видели Бога, въплътен в тяло, а вярват на тези, които са Го видели, затова Той казва: По-блажени са тези, които не са видели, но са повярвали. По такъв начин вярата във въплътения във физическо тяло Бог е втората основна черта на Християнството. И затова апостолите казват някъде: Господи, придай ни Вяра.
към текста >>

И понеже всички следващи последователи не са видели Бога, въплътен в тяло, а вярват на тези, които са Го видели, затова Той казва: По-блажени са тези, които не са видели, но са повярвали.
И в първа глава на Евангелието на Йоан се казва: "И Словото стана плът и видяхме Неговата Слава като на Единороден от Отца". В тези два стиха се състои същността на Християнството и разликата му от древните Мистерии. Древните Мистерии виждали Христа като Дух, а учениците на Христа и техните последователи го видяха въплътен във физическо тяло. Въплъщението на Христос в тялото на Исус, това е най-отличителната черта на Християнството: че Бог се всели в едно човешко тяло и се прояви на земята като Богочовек. След това премина през смъртта и я победи, показа тържеството на живота над смъртта. И понеже всички следващи последователи не са видели Бога, въплътен в тяло, а вярват на тези, които са Го видели, затова Той казва: По-блажени са тези, които не са видели, но са повярвали. По такъв начин вярата във въплътения във физическо тяло Бог е втората основна черта на Християнството. И затова апостолите казват някъде: Господи, придай ни Вяра. Но тук става въпрос за Вяра, а не за вярване. Защото Вярата е едно качество на човешкия ум. Само умният човек има Вяра, а глупавият човек има вярване.
към текста >>

58. 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Така се размишлява последователно върху цялото Евангелие, докато се стигне до края.
Даже можем да кажем, че това е подготовка за Посвещение и може да доведе до Посвещение. За тази цел Учителят дава следния метод за работа върху Евангелието на Йоана: да се вземат първите няколко стиха от първата глава и да се размишлява върху тях в продължение на десет дни в точно определен час. След това да се вземат следващите десетина стиха и по същия начин да се размишлява десет дни. Така се прави, докато се стигне до края на главата. След това се взема втората глава и пак по същия начин се размишлява върху всеки десет стиха в продължение на десет дни. Така се размишлява последователно върху цялото Евангелие, докато се стигне до края. Затова е необходимо повече от една година. Учителят казва, че като размишляваме върху Евангелието на Йоана, ние се свързваме със самия евангелист и той ще хвърли светлина върху писаното, а се свързваме също и с Христа, Който постепенно се вселява в нас и ни дава още по-голяма светлина. Учителят казва, че вселяването на Христос е един процес. Тогава чертите на Христа почват да се отразяват върху човека и човек става по-нежен и любвеобилен. Щом очистим нашите мисли и желания, Христос започва да се вселява в нас.
към текста >>

59. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото в развитието на човечеството нещата се предават последователно на етапи.
Истина ви казвам, някой може да нарича себе си колкото иска брамин. Това няма значение. Но значение има, когато вие направите от себе си един пречистен човек чрез своите лични сили. Така също различни категории хора дойдоха при Йоан и го попитаха какво да правят, както някога монасите дойдоха при Буда и го запитаха: Що да правим? Не трябва да ни учудва, че проповедта на Йоан Кръстител има отзвук от проповедта на Буда в Индия. Защото в развитието на човечеството нещата се предават последователно на етапи. Това, което Буда на времето направи, може да се сравни със зародиша на един цвят. А в проповедта на Йоан този цвят е вече разцъфнал и разнася своя аромат надалече. Това, което е било, то пак се явява, но в една нова, по-съвършена форма. От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие. И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото, той има предвид досегашното съзнание на човечеството, което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със самосъзнанието, като една по-висока фаза в развитието на човешката душа.
към текста >>

Така беше и при Христа, Който постепенно се въплътявал в тялото на Исус, за да го подготви последователно.
И после им казва: "А казах ви наистина, че много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя; А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска. Също тъй много прокажени имаше в Израил по времето на пророк Елисея, но никой от тях не бе очистен, а само сириеца Нееман" (4;25-27). Този пасаж ни показва, че тук Исус говори от степента на Илия, който беше, така да се каже, едно равноангелско същество. Дотук Христос е слязъл до равнището на ангела и оттам говори, не се е въплътил още напълно в тялото на Исус. Защото, според Окултната Наука възвишените същества, когато слизат в човешко тяло, могат да не се въплътят напълно, като по такъв начин живеят едновременно в Духовния и във физическия свят. Така беше и при Христа, Който постепенно се въплътявал в тялото на Исус, за да го подготви последователно. Много Тайни са свързани с това вселяване на Божия Дух в едно физическо тяло, но моята задача не е да ги изнасям, защото това са вътрешни, езотерични Тайни, които се разкриват само във вътрешните окултни школи. Моята задача е само да посоча, че съществуват такива Тайни. 10. Следващото откровение, което ни е предадено в трите първи Евангелия, а в Евангелието на Йоан не е предадено, е изкушението от дявола. Лука го предава по следния начин: "А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна от Йордан, бе воден от Духа из пустинята 40 деня, дето беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни.
към текста >>

60. 14. РИБОЛОВЪТ НА ПЕТЪР В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Призоваването на първите ученици, на двете двойки братя става така, че Христос ги призовава от морето на сушата, където те ще станат след това Негови последователи.
Тогава Той влезе в една от ладиите, която принадлежеше на Симона и го помоли да я отведе малко от сушата. И седна, та поучаваше народа от ладията" (5; 1-3). В Евангелието често се споменават изразите: "Исус призова учениците от морето на сушата" или "от сушата влезе вкъщи", "От къщи отиде при морето и влезе в ладията и морето". Това са действителни физически явления и процеси, но те съответстват на определени състояния на учениците, на определена степен в духовното развитие на учениците и народа. Така призоваването на Петър започва с изискването ладията да бъде малко отдалечена от сушата навътре в морето. Призоваването на първите ученици, на двете двойки братя става така, че Христос ги призовава от морето на сушата, където те ще станат след това Негови последователи. Морето, в случая, е емблема на душевния живот на учениците. Излизането им от морето на сушата показва отричането от стария душевен живот, който се е характеризирал с голям елемент на чувствата и екзалтации, което е едно богатство. Но сега учениците трябва да се откажат от това богатство и да навлязат в бедното на изживявания, трезво земно схващане, преди душата да проникне по Христовия път до новото духовно богатство. По-късно, след известни опитности и подготовка, се казва: "Исус излезе от къщи и седна до морето. И събра се много народ при Него, така щото Той седна в ладията, а целият народ стоеше на брега.
към текста >>

61. 3.1. Изгонването на нечистия дух - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато един нов импулс влиза в живота, той навлиза последователно на етапи, тъй както изгрява Слънцето - най-напред леко се зазорява и после все повече се усилва светлината, докато се покаже и самото Слънце.
3.1. Изгонването на нечистия дух Когато един нов импулс влиза в живота, той навлиза последователно на етапи, тъй както изгрява Слънцето - най-напред леко се зазорява и после все повече се усилва светлината, докато се покаже и самото Слънце. В този смисъл и знаменията, които ни описва Марко, ни показват етапите на навлизането на Новия импулс в живота на човечеството. Всяко знамение, при каквато и обстановка да е извършено, има отношение към цялото човечество. С него се внася една нова енергия в живота, прави се нещо, което има отношение към цялото човечество. Така от 21-ви стих на първата глава се казва: "И дохожда в Капернаум, и незабавно в съботата Исус влезе в синагогата и поучаваше. И те се чудеха на поучението Му, защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като книжниците".
към текста >>

62. 3.2. Треската на Петровата тъща - Влад Пашов (1902- 1974)

Христос прекъсва тази й връзка и възстановява нормалното й състояние и тя им прислужва, става и тя последовател на новото учение.
3.2. Треската на Петровата тъща По-нататък се говори за изцелението на Петровата тъща, която страдала от треска. Във връзка с Евангелието на Матей се спрях по-обширно на треската на Петровата тъща. Тук само ще припомня, че нейната болест е психическа треска. Тя е под влиянието на природните стихии, чрез които е във връзка с низшите духове. Христос прекъсва тази й връзка и възстановява нормалното й състояние и тя им прислужва, става и тя последовател на новото учение. Така че, втората стъпка на Христа е да освободи хората от влиянието на природните стихии, чрез които те са в една полусъзнателна връзка с невидимия свят, по медиумичния път. Христос прекъсва тази връзка, като иска да научи хората да развият своите вътрешни сили, за да влязат в съзнателна връзка с духовния и Божествения свят. В 32ри стих на първа глава се казва: "И когато се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и хванати от бяс. И целият град се събра пред вратата. И Той изцели мнозина, които страдаха от разни болести, и изгони много бесове.
към текста >>

63. 11. ЕВАНГЕЛИЯТА - ИЗРАЗ НА КОСМИЧНИЯ РИТЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Следват стиховете, които се намират последователно под влияние на знаците: Овен, Телец, Близнаци.
Това се потвърждава и от окултните изследвания. Д-р Херман Бек е написал своите изследвания в двете си книги: "Космичният ритъм в Евангелието на Марко" и "Космичният ритъм в Евангелието на Йоан". Той намира, че първите няколко стиха от Евангелието на Марко по своя характер се намират под влиянието на зодиакалния знак Козирог. Следващите няколко стиха от същата глава са във връзка със знака Водолей. После идват стиховете, които са във връзка със знака Риби. Следват стиховете, които се намират последователно под влияние на знаците: Овен, Телец, Близнаци. Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Знаците се редуват в стиховете така, както са в зодиака. С това се завършва първия кръг, до средата на шеста глава от Евангелието на Марко. После се повтарят зодиакалните знаци в същия ред, от Овен нататък до девета глава. От девета глава до края идва третият кръг от същите знаци.
към текста >>

64. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това са три процеса, които вървят паралелно и последователно.
В сърцето са корените на Живота, а в ума са клонищата и плодовете". Като казваме, че Христос, християнството не е едно верую, а Живот, ние не разбираме обикновения живот, както днес се проявява. Това е сянка на истинския Живот. Животът е едно велико космическо течение, което излиза от Любовта и прониква цялата Природа, и чрез сърцето се влива в човека, като дава своите плодове в неговия ум. В човека Животът има трояко проявление: физически живот, сърдечен живот и умствен живот. Това са три процеса, които вървят паралелно и последователно. Физическият живот има отношение към нашата воля, към нашата дейност; сърдечният живот има отношение към нашите чувства и желания, а умственият живот има отношение към нашата мисъл. Да изучим законите на нашата воля, на нашите действия; да изучим законите на нашите чувства и да изучим законите на нашата мисъл - това значи да разберем християнството като Наука за Живота. Волята е свързана със силите на Природата, с Истината, която прониква цялата Природа. Чувствата са свързани с топлината и с Любовта в света, а мисълта е свързана със Светлината, с Мъдростта. Следователно, за да разберем християнството, трябва да го разгледаме като Наука за Истината, Любовта и Мъдростта - това са трите аспекта на Божествената Троица, това са трите аспекта на висшата Божествена природа на човека.
към текста >>

65. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

Посвещението така се води, че ученикът последователно трябва да се потопи, да преживее своето пребиваване във всяка една от тези обвивки.
При процеса на Посвещението на ученика се дава възможност да преживее същината на тези три свои обвивки, които поначало имат чисто Божествен произход. Но в процеса на слизането, след така нареченото грехопадение, в тях се вливат и силите на съществата на първия принцип, които ние обикновено наричаме тъмни сили, а Щайнер ги нарича луциферически и ариманически същества, по имената на техните ръководители - Луцифер и Ариман. Това са двата полюса на тъмните сили, от които Ариман работи във физическия свят, в най-гъстата материя, а Луцифер работи в астралния свят и в астралното тяло на човека. Така че, в трите човешки обвивки действат едновременно два вида сили - чисто Божествени сили, които са свързани с Христос и с Белите Братя, и силите на тъмните същества. Това е един окултен факт, който се разкрива на човека в неговата същина само при Посвещението. Посвещението така се води, че ученикът последователно трябва да се потопи, да преживее своето пребиваване във всяка една от тези обвивки. Първо ученикът се потопява в своето астрално тяло и там се среща първо със силите на тъмните същества, които пораждат желанията и страстите в човека; след това преминава в етерното поле и най-после във физическото тяло, където първо има среща със силите на тъмнината, а след това прониква до дълбоката основа на тези обвивки, която е чисто Божествена. Ако ученикът се поддаде на внушенията и изкушенията на тъмните сили. които действат в неговата вътрешност, той е загубен и не може да дойде до познаване до чисто Божествените сили на своето естество - той безвъзвратно попада в бездните на ада. Но за да не стане това. понеже в миналото човек не е бил укрепнал духовно, за това йерофантът.
към текста >>

В течение на това слизане Той се срещна последователно със силите, които действат в тези тела.
За човека, който иска да мине през Посвещение. Христос е изходната точка за свободно слизане в Микрокосмоса и за свободно влизане в Макрокосмоса, във Великия свят. Това слизане в Микрокосмоса и въз-лизане, разширяване в Макрокосмоса трябваше да стане веднъж по един всеобхватен начин от Христос, слязъл във физическото тяло. Христос един вид извършва като образец пред цялото човечество това, което с течение на развитието на човечеството ще могат да постигнат много хора. Христос като Бог слезе в едно физическо тяло и със слизането Си прониква през трите тела-обвивки на човека Исус. В течение на това слизане Той се срещна последователно със силите, които действат в тези тела. С това Той дава един импулс, благодарение на който всеки човек, който търси Посвещение, може да изживее по свободен начин слизането в Микрокосмоса - във физическото и етерното тяло. и да възлезе в Макрокосмоса, в Божествено-духовния свръхсетивен свят. При древните Посвещения ученикът е прониквал в Тайните на Микрокосмоса, но ненамирайки се в тялото си. Той бил, така да се каже, напълно свободен от физическото си тяло и когато се връщал назад, той можел да си спомни за преживяното в духовните сфери, но не е могъл да пренесе тези преживявания във физическото тяло. Това е било само един спомен, но не и едно пренасяне на преживяното вътре във физическото тяло.
към текста >>

66. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

А в Иония имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна).
Те са описани по следния начин в книгата Деяния на апостолите: "И Петър, като обикаляше всички вярващи, слезе и до светиите, които живееха в Лида. И там намери един човек на име Еней, който беше прекарал на легло 8 години, понеже беше парализиран. И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани, оправи леглото си. И веднага той стана. И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха, и се обърнаха към Господа. А в Иония имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния. И през тия дни тя се разболе и умре; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая. И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама человека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас. И Петър стана и отиде с тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всички вдовици стояха около него и плачеха, и му показваха много ризи и дрехи, които правеше Сърна, когато бе с тях.
към текста >>

Така завършват Деянията на апостолите, в които са изнесени много окултни факти, които посочих последователно, и които са изнесени в самата книга.
25. "А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни. И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дезинтерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели. Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, дохождаха и се изцеляваха; които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни." /28;7-10/. 26. "А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запрените на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше." /28;16/. След това той събира юдеите от града и им говори за Исуса Христа, но повече не го приемат, защото той им казва: "Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат... А Павел преседе цели две години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него, като проповядваше Божието Царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа, без да му забранява някой." /28;28,30-31/. Така завършват Деянията на апостолите, в които са изнесени много окултни факти, които посочих последователно, и които са изнесени в самата книга. Всички тези факти показват, че апостолите са били Посветени и са разполагали със знание и сила, заради което езичниците често ги вземали за богове.
към текста >>

67. 1. ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Всеки апостол, според темперамента, според дарбите и посвещението си, според връзката си със Светия Дух, изяснява тези Тайни на последователите на Новото учение.
1. ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ След образуване на църквите, на братските общности, както между юдеите, така и между езичниците, от контакта на апостолите с широките народни маси, тези църкви имат нужда от упътване и ръководство, което не може да се осъществява навсякъде чрез лично присъствие на апостолите или на техните представители. Затова се явява нуждата от Посланията. Те са упътвания и размишления от страна на апостолите върху Новото учение, което навлиза в света. В тях апостолите изясняват Тайната на Голгота. Всеки апостол, според темперамента, според дарбите и посвещението си, според връзката си със Светия Дух, изяснява тези Тайни на последователите на Новото учение. Редом е това се дават и практични наставления за живота на общността, както и на отделния човек в тази общност, за отношенията на братята и сестрите помежду им, както и за отношенията им към външния свят и към властта. От духа в характера на Посланията се вижда, че те са плод на един дълбок вътрешен живот, че те са плод на един контакт на апостолите с духовния свят и с Духовните същества и е Христа, както преди Неговата смърт, така и след Неговото възкресение. Те са плод на хора, които са минали по Пътя на езотеричното развитие под ръководството на Христа. И в Посланията са отразили новото езотерично или окултно разбиране на света и живота слез слизането на Христа на Земята. Защото, както казах вече многократно, формите, в които се предават окултно-мистичните истини през различните времена и епохи, се променят, както е и в обикновения живот.
към текста >>

68. I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА - Влад Пашов (1902- 1974)

Печатите, които се отварят последователно, представят развитието на културите в Шестата раса, а седемте Тръби представят развитието на Седмата раса с нейните подраси, когато небесният свят ще намери своето физическо отражение на Земята.
Затова Окултната наука твърди, че причините за явленията във физическия свят се крият в невидимия, свръхсетивния свят. Това, което се изявява физически, има своя архетип или първообраз в астралния свят, а първичната си сила, изразена в тонове и звукове - в ангелския или небесния свят. И образите, картините, които ни дава Св. Йоан, са именно астралните първообрази на това, което има да става на Земята. Така Църквите, до които отправя Посланията, са, както ще видим, седемте културни епохи на нашата Пета раса. Печатите, които се отварят последователно, представят развитието на културите в Шестата раса, а седемте Тръби представят развитието на Седмата раса с нейните подраси, когато небесният свят ще намери своето физическо отражение на Земята. Затова ангелит е е Тръбите представят хармонията на сферите - небесният свят. Ангелите, които тръбят, представят първични духовни есенции на световните явления, а самите Тръби и звукове представят силите, които се изявяват в света от тези първични есенции и с чието съдействие съществата и нещата се съграждат и поддържат в техния растеж и развитие. Ездачите, които се явяват при разкриване на различните Печати, освен това, което казах, отбелязват главните етапи, през които минава един човешки индивид в течение на своето развитие. Това развитие е представено в астралния свят, който е свят на образите, като ездачите на коне. Светло-белият кон представя много ранното състояние на развитие на човешката душа, когато тя излиза от Божествения свят и поема дългия път на своето развитие.
към текста >>

Те виждаха в лицето на папата Антихрист, а последователите на папата виждаха в лицето на Лютера Антихрист.
Той открил, че в него се съдържат Тайните на Езотеричното християнство. Той също е показал, че външното Християнство винаги се е стремило да задуши Езотеричното християнство. От това се е родила идеята, че папската църква, която е само външната страна на Християнството, е представител на Антихриста, защото тя подтиска и преследва духовното, Езотеричното християнство. Тази идея на Йоахим дьо Флор се възприема от някои францисканци, които виждаха в папата един вид символ на Антихриста. Тази идея бе разпространена по-късно от про-тестантизма. Те виждаха в лицето на папата Антихрист, а последователите на папата виждаха в лицето на Лютера Антихрист. Така противната страна бе винаги Антихрист, докато за себе си всеки запазваше правото на истински християнин. Така се е тълкувал Апокалипсисът, но, разбиран буквално, което се продължи до 19-ти век, когато се родиха материализмът и рационализмът, които навлязоха и в църквата. И материалистът разсъждава по следния начин: "Никой не може да види бъдещето, тъй като и самият аз не мога да го видя. А това, което аз не виждам, и друг не може да види. Че имало посветени, които виждат в бъдещо, това е едно заблуждение.
към текста >>

69. III. ПОСЛАНИЯТА ДО 7-те ЦЪРКВИ -СЕДЕМТЕ КУЛТУРНИ ЕПОХА - Влад Пашов (1902- 1974)

В своето слизане от Божествения свят, човешкият дух минава последователно през три големи космични периода или цикли, наречени съответно - Сатурнов период, Слънчев период, Лунен период и сега се намираме в Четвъртия период, наречен Земен период.
Този импулс беше даден от Христа. Ако ние притежаваме днес, въпреки дълбокото слизане в материята, известни духовни сили на възземане, това ние дължим на импулса на Христа. Ако не беше този импулс, човек постепенно би се превърнал в животно. Този импулс в бъдеще все повече ще се усилва и ще издигне човека и човечеството от материята. Преди да дам характеристика на културните епохи, както са дадени в Апокалипсиса и в Окултната наука, ще кажа няколко думи за общата характеристика на развитието на човечеството и на нашата Земя. В своето слизане от Божествения свят, човешкият дух минава последователно през три големи космични периода или цикли, наречени съответно - Сатурнов период, Слънчев период, Лунен период и сега се намираме в Четвъртия период, наречен Земен период. Земният период се разделя на две половини. Първата половина е периодът на слизане в гъстата материя, когато Земята се е намирала под силното влияние на Марс, затова е наречен Марсов период. Той приключва със слизането на Христа на Земята. Оттогава започва вторият полупериод, с който започва възходът, и е наречен Меркуров период. След Земния период следват във възходяща линия още три големи космически периода, наречени Юпитеров период, Венерин период и Вулканов период.
към текста >>

70. 5. Послание до Църквата в Сардис - Пета културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

Те означават последователните преминавания на Земята през периодите: Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан.
И най-после следва тялото на Истината, което е претворено физическо тяло; на Изток е наречено Атма, а на Запад - Човешки Дух. Това са седем субстанции, чрез които се изявява Божественото Начало в човека. Това са седемте члена на един и същ ръководен Принцип. Окултният израз за тях е седемте Духове Божии у човека. Що се отнася до седемте Звезди, то те означават това, което е сега човек, и това, което трябва да стане впоследствие. Те означават последователните преминавания на Земята през периодите: Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. Тези Звезди, това са стъпалата на човешката еволюция. В Петата културна епоха човек е слязъл най-дълбоко в материята и трябва да се издигне до висините на Духа, следвайки Великото Същество, държащо в Ръката Си седемте Божии Духове и седемте Звезди, Което посочва Пътя на човека. Ако ние поемем този Път, той ще ни въведе в истинския живот на Духа, Живота на Любовта и Мъдростта. Задачата на Петата културна епоха е била да развие човешкия интелект, човешкия ум, като носител на Светлината на Божествения Дух. И Духът казва в Посланието, че в нашата епоха е намерил много малко, които вървят в правия Път, в Пътя на Духа, затова казва: Зная твоите дела, че на име си жив, но си мъртъв... но все пак има няколко души, които ходят с Мене в бели дрехи.
към текста >>

71. 6. Послание към Филаделфийската Църква - Шестата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

Учителя нарича тази раса Светеща раса, която също ще се развие в седем последователни културни епохи.
Светият, истинският, това е Азът, в когото живее Принципът на Христа, Който има Давидовия ключ, т.е. който има власт над всички сили на човешката природа. Никаква външна сила не може да повлияе на човешката воля без съгласието на човека. Тази културна епоха се ражда сега в недрата на Петата културна епоха и за нея се подготвя днес човечеството, начело със славянството. В тази културна епоха ще се развие Разумното сърце и Учителя е дошъл именно да подготви раждането на тази културна епоха, от която ще се роди Шестата раса, която коренно ще се различава от сегашното човечество. Учителя нарича тази раса Светеща раса, която също ще се развие в седем последователни културни епохи. Така от Шестата културна епоха на Петата раса ще се създаде Шестата коренна раса, както Петата раса се създаде от Петата атлантска културна епоха, която е живяла в областта на днешна Ирландия. Между многото изказвания за Шестата раса, Учителя е казал и следното: "Новото Учение, Учението на бъдещето, е Учение на Любовта, Учение на Мъдростта и Учение на Истината. Това е Учението, което бъдещата култура носи на човечеството. В бъдещата култура няма да има полици, няма да се подписват платец и поръчител. Тогава хората няма да се съобщават с железници, параходи и аероплани и автомобили, както сега.
към текста >>

72. IV. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Оттам те последователно колонизират различни страни - Индия, Персия, Египет, Хатдея, Асирия и Вавилон, Гърция и Рим, и така нареченото велико преселение на народите от Азия в Европа, е последното разделение, което е станало след една голяма катастрофа, която е постигнала страната им, която се превръща в днешната пустиня Гоби.
Те са били, така да се каже, цветът на атлантското човечество. Тази малка част от най-еволюира-ли племена, под водителството на един Велик Посветен, който в историческата литература е познат под името Ману, а в Стария Завет е познат под името Мелхиседек, е минала през Европа и е стигнала до Централна Азия, където е сега пустинята Гоби. Там се е намирало едно голямо езеро, подобно на Каспийско море. По време на този преход някои племена са останали на разни места в Европа. Там, около това голямо езеро, се установяват тези племена и народи, които в течение на хиляди години са възпитавани и подготвяни от техния Велик Водач и неговите ученици. Оттам те последователно колонизират различни страни - Индия, Персия, Египет, Хатдея, Асирия и Вавилон, Гърция и Рим, и така нареченото велико преселение на народите от Азия в Европа, е последното разделение, което е станало след една голяма катастрофа, която е постигнала страната им, която се превръща в днешната пустиня Гоби. Една американска експедиция е открила следите на големи цветущи градове в пустинята. Има един фатален закон в развитието, според който не всички индивиди, които съставят дадена общност в течение на историческото развитие, могат да отидат напред. Една част винаги остава, не може да постигне целите на даден цикъл на развитие. Това се дължи на действието на закона на полярността в процеса на историческото развитие. Това се случва в Лемурия, където тези, които са постигнали целта, поставена от Духовното Ръководство на човечеството, цветът на Лемурия, образува Атлантската раса, Атлантската цивилизация, в течение на която се образуват човешките раси, които днес населяват Земята.
към текста >>

Той ги е отхвърлил чрез последователно елиминиране, за да достигне състояния по-съвършени от техните.
Но всичко това, което става в течение на развитието на човечеството, не е случайно, а си има свое значение и дълбок смисъл. Така, елиминирането на животинските форми е било действително една необходимост за човечеството. Всяка форма, откъсвайки се от духовното течение, което един ден е трябвало да стигне до човека, го е облекчавало и то е напредвало в своята еволюция. Вместо да въплъщава в себе си всички страсти, разпространени днес в общността на животинския свят, човек е бил освободен от тях и е могъл да еволюира и да се изкачва по-нависоко. Човек е могъл да се издигне до равнището, което заема в Творението, благодарение на това, че се е освободил от баласта на формите, които са се появили на Земята преди него. Той ги е отхвърлил чрез последователно елиминиране, за да достигне състояния по-съвършени от техните. Така човешката природа е прогресирала. В бъдеще тя ще достигне едно по-високо равнище, когато ще елиминира от себе си едно ново царство - расата на лошите хора. Всички качества, които човек притежава сега, се дължат на това, че е отхвърлил от себе си известни животински форми, които той не е желал. Елиминирайки една или друга животинска форма, човек е придобивал една или друга способност или добродетел. Така, Окултната наука твърди, че ако природата на коня не се е била появила в еволюцията, ако конската форма в природата не е била елиминирана от човешкото естество, ние никога не бихме достигнали интелигентността.
към текста >>

Всяка човешка раса е преминала последователно през всички културни епохи на миналото.
Така, Окултната наука твърди, че ако природата на коня не се е била появила в еволюцията, ако конската форма в природата не е била елиминирана от човешкото естество, ние никога не бихме достигнали интелигентността. Тази връзка и зависимост е била позната на древните посветени Ръководители на човечеството. Някои племена изпитват към коня особена обич. Това е едно вътрешно чувство на признателност за това, което човек дължи на коня. Митологията ни представя под формата на Кентавър състоянието на човека, когато е бил още свързан с качествата, намиращи се у коня, за да припомни на човека това, което той е бил и което трябва да отхвърли от себе си, за да стане това, което е той днес. Всяка човешка раса е преминала последователно през всички културни епохи на миналото. Така всички души са минали през Индуската културна епоха, всички са минали през Персийската култура, през Египетско-Халдейската култура, през Гръко-Римската и сега постепенно преминават през епохата на Западноевропейската култура. И всичко, каквото са преживели душите в течение на тези епохи, не е изгубено, а е запечатано дълбоко в тях. В Шестия голям период, в Шестата коренна раса, също ще има седем културни епохи. И това, което душите са придобили в древна Индия, в Първата културна епоха на Петата раса, ще се чете върху техните лица през Първата културна епоха на Шестата раса. Във Втората културна епоха на Шестата раса ще изпъкне това, което душите са придобили в течение на Втората културна епоха на Петата раса и т.н.
към текста >>

73. VI. КНИГАТА СЪС СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Под архива се разбира всичко, което съдържа поредица от неща, зависещи едно от друго, като например последователност от опитности, приноси на едно богатство, състоянието на едно наследство и пр.
Тази дума се среща също така в първото Евангелие - Евангелието на Матея 1-ва глава: "Това е книгата на раждането на Исуса Христа, Сина Давидов, Сина Авраамов. Авраам роди Исака, Исак роди Яков и т.н." За трети път думата книга се употребява тук, в Апокалипсиса. Тук е казано: "Агнето само е достойно да отвори Книгата със 7-те Печата". Навсякъде тук думата книга е употребена в смисъл, който има думата архива или анали. Под архива се разбира всичко, което съдържа поредица от неща, зависещи едно от друго, като например последователност от опитности, приноси на едно богатство, състоянието на едно наследство и пр. С такъв, именно, документ имаме тук работа. Старият Завет съдържа архивата, предназначена да установи родословия, които се създават по кръв. А първото Евангелие дава също така поредица на родословията. Книгата означава това, което пази поредица от събития, в същия смисъл като хроника или история. Книгата, спомената в Апокалипсиса, това е една Книга на Живота, написана в случая за цялото човечество.
към текста >>

В течение на тези културни епохи на Шестата раса ще се разпечатат последователно 7-те Печата.
При днешната степен на развитие на човечеството вътрешният живот не може напълно да се отрази на физиономията; особено това, което остава скрито в подсъзнанието, остава запечатано. Затова можем да видим хора с лоши прояви, които имат едно хубаво лице, поне привидно. И обратно - хора добри, интелигентни с обикновени, така да се каже, сбутани лица. Но това няма да бъде така в бъдеще, когато ще се изяви животът на подсъзнанието. Както нашата Пета раса има седем културни епохи, така и следващата Шеста раса ще има 7 културни епохи. В течение на тези културни епохи на Шестата раса ще се разпечатат последователно 7-те Печата. Това, което е придобито в течение на 7-те културни епохи на Петата раса, ще излезе в полето на съзнанието и ще се отрази върху физиономията. Това ще стане последователно, като това, което е придобито в Първата културна епоха на Петата раса, ще се разкрие в Първата културна епоха на Шестата раса. Това, което е придобито във Втората културна епоха на Петата раса, ще бъде разкрито във Втората културна епоха на Шестата раса и т.н. А видяхме, че в Древна Индия човек е живял в едно душевно състояние, което го е ориентирало към духовния живот, отклонявайки го от физическия живот. В Първата културна епоха на Шестата раса това преживяване ще излезе в полето на съзнанието и човек ще бъде победител на материята, благодарение на това, което той е асимилирал от отпечатаното в душата му през време на Първата културна епоха на нашата раса, т.е.
към текста >>

Това ще стане последователно, като това, което е придобито в Първата културна епоха на Петата раса, ще се разкрие в Първата културна епоха на Шестата раса.
И обратно - хора добри, интелигентни с обикновени, така да се каже, сбутани лица. Но това няма да бъде така в бъдеще, когато ще се изяви животът на подсъзнанието. Както нашата Пета раса има седем културни епохи, така и следващата Шеста раса ще има 7 културни епохи. В течение на тези културни епохи на Шестата раса ще се разпечатат последователно 7-те Печата. Това, което е придобито в течение на 7-те културни епохи на Петата раса, ще излезе в полето на съзнанието и ще се отрази върху физиономията. Това ще стане последователно, като това, което е придобито в Първата културна епоха на Петата раса, ще се разкрие в Първата културна епоха на Шестата раса. Това, което е придобито във Втората културна епоха на Петата раса, ще бъде разкрито във Втората културна епоха на Шестата раса и т.н. А видяхме, че в Древна Индия човек е живял в едно душевно състояние, което го е ориентирало към духовния живот, отклонявайки го от физическия живот. В Първата културна епоха на Шестата раса това преживяване ще излезе в полето на съзнанието и човек ще бъде победител на материята, благодарение на това, което той е асимилирал от отпечатаното в душата му през време на Първата културна епоха на нашата раса, т.е. културата на Древна Индия. Тогава човек ще бъде победител, както е казано в Апокалипсиса.
към текста >>

Така ще бъде разкрито последователно всичко, което е вложено в душата от миналото.
В Четвъртата културна епоха на Шестата раса тези, които са придобили безсмъртие, те са господари на живота и смъртта и те ще прогресират. А тези, които не са го добили, които не са приели духовния импулс, те са обречени на смърт, ще паднат, ще останат назад в развитието си, ще отпаднат от човешката еволюция. В Петата културна епоха на Шестата раса ще се разкрие това, което човечеството е придобило в течение на Петата културна епоха на нашата Пета раса. Това, което ние придобиваме сега в Окултните Школи, и това въобще, което се придобива в течение на културното развитие на нашата епоха, ще даде своя плод в Петата културна епоха на Шестата раса. Всичко, което мислим, чувстваме и преживяваме, ще бъде написано на лицата ни. Така ще бъде разкрито последователно всичко, което е вложено в душата от миналото. Символа на коня, който се явява при отваряне на Печатите, отговаря на ума, на интелигентността. Принципът и силата, която ще направи всички минали опитности да се разцъфтят, да се асимилират от човешката душа и да се изявят като сили, оформящи човешкото лице и човешкото тяло, е Христовият импулс, Христовото Същество. Христовата сила ще отвори Печатите. Затова е казано в Апокалипсиса, че Агнето е достойно да отвори Книгата със 7-те Печата. Тази Книга, както видяхме, това е човешката душа с нейното подсъзнание, където са запечатани всички минали нейни опитности.
към текста >>

74. VII. ОТВАРЯНЕТО НА СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

В течение на Шестата раса, в нейните 7 културни епохи, тези Печати последователно ще се разпечатват в съответните културни епохи с помощта на Христовата Сила - Любовта.
И затова са пред Престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия Храм. И Седящият на Престола ще изпрати скинията Си върху тях и няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят, нито ще ги удари Слънцето, нито някой пек. Защото Агнето, което е пред средата на Престола, ще им бъде Пастир, и ще ги заведе при извор от Жива Вода и Бог ще обърше всяка сълза от очите им. Това са тези, които са приели духовния импулс в течение на Петата раса и по-конкретно в Шестата културна епоха на Петата раса и това, което са посели тогава, се разкрива в Шестата културна епоха на Шестата раса. Така че, Книгата, която държи Седящият на Престола, представя човешката душа, а 7-те Печата са това, което душата е придобила в течение на 7-те културни епохи на Петата раса, което е запечатано дълбоко в подсъзнанието. В течение на Шестата раса, в нейните 7 културни епохи, тези Печати последователно ще се разпечатват в съответните културни епохи с помощта на Христовата Сила - Любовта. Това е Тайната на седемте Печата. За седмия печат е казано: "И когато отвори седмия Печат, настана мълчание на Небето около за половин час. И видях, че на седемте Ангели, които стоят пред Бога, се дадоха 7 Тръби." /8; 1-2/.
към текста >>

75. VIII. ТАЙНАТА НА СЕДЕМТЕ ТРЪБИ И НА СЕДЕМТЕ ЧАШИ НА БОЖИЯ ГНЯВ - Влад Пашов (1902- 1974)

След отварянето на този Печат се явяват седем Ангела, които стоят пред Престола на Бога, на които се дават 7-те Тръби, с които Ангелите последователно затръбяват.
Това е Петият голям период. След него ще дойде Шестият голям период или раса, която ще има своите седем културни епохи, които са представени в Апокалипсиса чрез отварянето на 7-те Печата. След този период ще дойде Седмият голям период или раса, която също ще има седем културни епохи, които са представени чрез седемте Тръби в Апокалипсиса. Апокалипсисът ни описва това, което се развива след Потопа, което е потъването на Атлантида, до свършването на Седмия период или раса, с което се завършва физическата еволюция на нашата Земя, който период е символизиран в Апокалипсиса със 7-те Тръби. В 8-ма и 9-та глава на Апокалипсиса се описва това, което се явява след отварянето на Седмия Печат. След отварянето на този Печат се явяват седем Ангела, които стоят пред Престола на Бога, на които се дават 7-те Тръби, с които Ангелите последователно затръбяват. По-нататък се описват злините, които връхлетяват Земята и човечеството при затръбяването на всяка Тръба. Седмият Печат ни разкрива това, което е посято в Седмата културна епоха на Петата раса, за която е казано, че е нито топла, нито студена, която се разкрива в Седмата културна епоха на Шестата раса, с която фактически започва Седмата раса, която е символизирана със седемте Тръби. Така че, седемте културни епохи на Шестата раса са представени в Апокалипсиса чрез разкриването на седемте Печата. А седемте културни епохи, които ще се развият в Седмата раса, са представени в седемте Тръби, които символизират проявлението на висшият духовен свят, ангелският свят, който е светът на Музиката, на Хармонията на сферите. Защото Шестата раса е образ на астралния свят, отразен върху физическото поле, който е свят на образи.
към текста >>

76. IX. СЕДЕМТЕ ЧАШИ НА БОЖИЯ ГНЯВ. ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ЗЕМЯТА В АСТРАЛНА ПЛАНЕТА - Влад Пашов (1902- 1974)

И този процес, както и трансформирането и одухотворяването на материята, ще се извърши в течение на седем последователни етапа, които са седемте културни епохи на Седмата раса.
Тяхната физическа материя ще остане да съществува. Напротив, у тези хора материята още повече ще се втвърдява и те ще запазят материалните си форми, които са израз на тяхната покварена природа, и затова те ще носят на челата си Печата на Злото. Тогава от недрата на Земята, която ще се издигне към духовния свят, ще се образува едно ново небесно тяло от много твърда материя. Едно тяло, направено от материя, неспособна да се трансформира, защото е образувана от субстанцията на съществата, които не са приели духовния импулс на Христа. Но както Любовта на добрите хора разтваря материята, подобно на водата, която разтваря солта, противоположната на Любовта сила - злото, омразата, егоизмът втвърдява материята и ще направят да сe оттекат на дъното всички същества, които не са приели духовния импулс на Любовта и не са изпълнили своята земна мисия. И този процес, както и трансформирането и одухотворяването на материята, ще се извърши в течение на седем последователни етапа, които са седемте културни епохи на Седмата раса. Тази противоположна сила на Божията Любов в Апокалипсиса е наречена Божият Гняв. Любовта, в лицето на Христа, е влязла да действа в еволюцията на човечеството в Четвъртата културна епоха на нашата раса, когато Христос слезе на Земята. И тази Любов все повече се усилва и постепенно ще разрежда материята. Но понеже светът се развива по закона на противоположностите, то и силата, която втвърдява материята, т.е. Божият Гняв, също ще се усилва.
към текста >>

77. XIII. ТРИТЕ ЗВЯРА -АГНЕТО И НЕГОВИТЕ ИЗБРАНИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

След това човешкото същество е минало през трите последователни атлантски културни епохи на развитие със зачатъци на Аза.
Така че, в края на Четвъртата атлантска подраса човешкото същество е четириного, съобразно с четирите групови души и са се формирали четирите зони на втвърдяване на неговото физическо тяло, които втвърдявания са четирите рога или части на физическото тяло, родени от кондензация на етерното тяло. Рогът е едно мазолесто втвърдяване. Така атлантският човек на края на Четвъртата културна епоха е едно животно с четири глави и четири рога, видими в етерното тяло. След този период той продължава своето развитие като се индивидуализира. В областта на днешна Ирландия индивидуализацията се е образувала за пръв път. След това човешкото същество е минало през трите последователни атлантски културни епохи на развитие със зачатъци на Аза. Следвайки своето външно развитие през тези три последни периода, се забелязва, че човешкото същество не се съединява вече от този момент с животинската форма, а образува вече постепенно сегашната форма на физическото тяло. И така, човечеството е продължило да еволюира, докато е станало годно да приеме Христовия импулс. И така, в края на Атлантската епоха човешкото същество се представя пред погледа на ясновидеца в етерния свят като същество със 7 глави и 10 рога. Седемте глави са главите на четирите групови души, които са се появили през първите четири епохи на Атлантида, плюс трите глави, които са се появили през последните три епохи. А 10-те рога са резултат на образуването на двоен физически елемент, вследствие на разделянето на половете.
към текста >>

78. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

В 13-та и 14-та глава се разказват последователно две изцеления, които Христос извършва в събота, при протеста на книжниците и фарисеите.
Човек ще се отнесе в бъдещето или чрез мощното одушевление на Светия Дух, или чрез нечистото, прибързано егоистично желание на Луцифер. Разбирането на Триединетвото, било Небесно, съставено от Отца, Сина и Светия Дух, било земно, съставено от Ари-ман, Христос и Луцифер, било някакъв образ, стоящ между тези двете, не е работа само на интелекта. Тук имаме едно от местата, където Християнската мисъл трябва да приеме в себе си художествено-образния елемент, когато всяко говорене за Троицата е като едно рисуване, всяко разбиране на Троицата е като едно виждане. Тогава Триединетвото ще стане един образен ключ за по-дълбоките области на Творението, а също и на Евангелието. Евангелието на Лука ни дава един пример, където са подчертани проявите на тези два принципа на Злото - ариманическия и луциферическия принципи. В 13-та и 14-та глава се разказват последователно две изцеления, които Христос извършва в събота, при протеста на книжниците и фарисеите. Първото било в синагогата, а второто - в дома на един висш фарисей. Христос изцелява една схваната жена /Лука 13;10-17/ и един красничав мъж /страдащ от воднянка/. Двете болести имат полярен характер. Ние виждаме тук действието на ариманическото и луциферическото начало, не като морално заблуждение, а като физическо заболяване. Жената страда вече от 16 години от изсушаващата и вцепеняващата я болест, която изкривява и вкостенява нейното тяло и го прави неподвижно.
към текста >>

79. VIII. ЯДРОТО, КОЕТО ЩЕ ОБРАЗУВА НАЧАЛОТО НА ШЕСТАТА РАСА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако направим едно обективно сравнение на философията и науката, която се манифестира на Запад, с това, което се издига на Изток, като например с работите на Толстой, без да бъдем последователи на Толстоя, би било справедливо да кажем, че в една книга като тази, в която той е писал „Върху живота", се намират страници, които струват колкото цели библиотеки на Запад.
Ето какво казва Щайнер по този въпрос: „Наред със всичко това, което се подготвя в цялото човечество чрез импулса на Христа, специално се подготвят някои североизточни народи. Тези народи се подготвят да излязат от състоянието на известна летаргия и да предизвикат, чрез един огромен импулс, една духовна сила, която ще бъде като плюс, но противоположна на интелекта. Преди Шестата културна епоха на нашата Пета раса, която в Апокалипсиса е посочена в лицето на Филаделфийската Църква, човечеството ще види да се формира един велик съюз между народите, който ще бъде един брак между интелегентността и духовността. Днес ние едвам можем да прозрем Зората на това обединение." „Ние забелязваме необикновени явления, когато сравняваме Запада с Изтока и когато изследваме с ясновидски поглед дълбините на най-потайните гънки на душите. Ако направим едно обективно сравнение на философията и науката, която се манифестира на Запад, с това, което се издига на Изток, като например с работите на Толстой, без да бъдем последователи на Толстоя, би било справедливо да кажем, че в една книга като тази, в която той е писал „Върху живота", се намират страници, които струват колкото цели библиотеки на Запад. Тук, в Западна Европа, е налице един забележителен инструмент, един изтънчен интелект, който е годен да извае, да подреди, да комбинира която и да е било идея, за да направи от нея една система за изясняване на Вселената. И културата на Западна Европа е дала също така толкова много в тази област, че никоя епоха не може да я надмине. Но идеите, разгърнати тук в 30 тома, вие бихте могли да ги намерите в една дузина редове у Толстоя и, при това, с една първична сила, сгъстена, която има такъв обсег, колкото и най-дългия коментар. „Старите цивилизации имат едно изсушаващо действие по отношение на новия сок, спрямо новите сили на зараждащата се цивилизация." "Толстой е една преждевременна сила, която се е пробудила твърде рано, за да може да се развие в своята епоха."
към текста >>

80. X. АКАШОВАТА ХРОНИКА -ИЗТОЧНИК ЗА ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

И това те предадоха на своите ученици и последователи.
X. АКАШОВАТА ХРОНИКА -ИЗТОЧНИК ЗА ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА Понеже знаем, че когато хванаха Исуса в Гетсимания, учениците се разбягаха и не присъстваха на това, което наричаме Тайната на Голгота - Съденето, Кръста, Смъртта и Възкресението, те не знаеха за тези неща от лично наблюдение. След Възкресението Христос им се явява и им говори за Тайните на Царството Божие и техните духовни очи се отварят, особено след Петдесетница, и те тогава познават това, което не можеха да видят е физическите си очи. Така те можаха да видят ясновидски Тайната на Голгота. Така че, към Тайната на Голгота съществува само един път: пътя на ясновидството, въпреки че тази Тайна бе извършена на физическото поле. И това те предадоха на своите ученици и последователи. След Възкресението Христос се явява първо на жените, което показва, че те са по-възприемчиви за духовните явления, понеже у тях духът е по-малко потънал в материята и техният мозък е по-гъвкав и възприемчив към духовното. След като се яви на жените, тогава се яви на учениците от мъжки пол. Така ние виждаме, че Окултната наука ни се показва и в най-малките подробности в Евангелието. Когато така чувстваме и разбираме това, което ни говорят Евангелията и ставаме подбуждани от това, което чувстваме, само тогава ще намерим Пътя към Тайната на Голгота. И когато така чувстваме Евангелията, ние няма да се питаме дали са исторически, дали са верни или не.
към текста >>

81. 1. ИСТОРИЧЕСКИ ПЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Вълната като минава последователно от Изток към Запад, стимулира и дава живот и на Древния херметизъм, за който също ще кажа нещо и ще започна изложението си с него.
(За този момент от проявите на този импулс в тази област ще се спра по-нататък). Като преминава в Сирия и Мала Азия, също дава импулс на известен духовен и културен живот, стимулира известни окултни центрове, които се активизират. Тук е известно, че са работили някои гностици, за които ще спомена по-нататък и в Мала Азия се заражда мистичното движение на Исихастите. Оттам вълната преминава в България, където през десети век се поставят основите на Богомилството. От България вълната заминава на запад и създава това движение, което познаваме под името Розенкройцерство. Вълната като минава последователно от Изток към Запад, стимулира и дава живот и на Древния херметизъм, за който също ще кажа нещо и ще започна изложението си с него. Всички тези общества, които се образуват под влиянието на този импулс, не са плод на една личност, а са колективно дело за Братството, което се изявява, както изтъкнах, чрез един Велик Посветен, който предава идеите и мислите на хората от дадена епоха. Някой път има историческа връзка между различните представители и движения, но някой път всяко едно движение възниква самостоятелно под влияние на духовно Братство, което праща един от своите членове да се въплъти в дадена епоха и страна. По-нататък ще разгледам последователно, конкретно и подробно тези движения, за които споменах, които се явяват като етапи в проявлението на Третия клон на Бялото Братство. Ще започна с възраждащия се Херметизъм, след това ще разгледам Манихейството, Гностичните движения, Неоплатонизма, Мохамеданството, Богомилството и ще завърша с Розенкройцерството.
към текста >>

По-нататък ще разгледам последователно, конкретно и подробно тези движения, за които споменах, които се явяват като етапи в проявлението на Третия клон на Бялото Братство.
Оттам вълната преминава в България, където през десети век се поставят основите на Богомилството. От България вълната заминава на запад и създава това движение, което познаваме под името Розенкройцерство. Вълната като минава последователно от Изток към Запад, стимулира и дава живот и на Древния херметизъм, за който също ще кажа нещо и ще започна изложението си с него. Всички тези общества, които се образуват под влиянието на този импулс, не са плод на една личност, а са колективно дело за Братството, което се изявява, както изтъкнах, чрез един Велик Посветен, който предава идеите и мислите на хората от дадена епоха. Някой път има историческа връзка между различните представители и движения, но някой път всяко едно движение възниква самостоятелно под влияние на духовно Братство, което праща един от своите членове да се въплъти в дадена епоха и страна. По-нататък ще разгледам последователно, конкретно и подробно тези движения, за които споменах, които се явяват като етапи в проявлението на Третия клон на Бялото Братство. Ще започна с възраждащия се Херметизъм, след това ще разгледам Манихейството, Гностичните движения, Неоплатонизма, Мохамеданството, Богомилството и ще завърша с Розенкройцерството.
към текста >>

82. 1,ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ. СЕДЕМТЕ ХЕРМЕТИЧНИ ПРИНЦИПА - Влад Пашов (1902- 1974)

"Тези хора никога не са ламтели за световна слава, похвала или признание, нито пък са търсили последователи.
И тези малцина всякога са били готови да запалят от своите светилници по-малките лампи на външния свят, когато са виждали, че Светлината на Истината е почвала да мъждее и да се замъглява от чужди наслоявания и непотребни материали. Но всякога е имало неколцина, които зорко са бдяли и вярно са служили на Олтара на Истината, в който се е запазила и поддържала жива и вечно горяща лампата на Мъдростта. Тези хора са посветили живота си за делото на Любовта, което нещо така добре е изразил поетът със следните редове: "О, не позволявай, щото Пламъкът да угасне, поддържай и пази от век на век в неговата тъмна стаичка, в неговите свети олтари и храмове, поддържан горящ всякога. Подхранван от чисти служители на Любовта, не позволявай щото Пламъкът да угасне". "Тези хора никога не са ламтели за световна слава, похвала или признание, нито пък са търсили последователи. Те са били безразлични към тези неща, защото те знаят колко малко могат да се намерят такива предани хора във всяко поколение, които да са готови за приемане на Истината или които биха били готови да я схванат и разберат, ако добре им се представи. Те са се ръководили от правилото: "Твърдата храна е за възрастните, а млякото е за децата". Те запазват своите бисери на Мъдростта за малцината избрани, които разбират и знаят цената им и които ще ги носят на короната си, вместо да ги захвърлят пред материално грубите свине, които биха ги стъпкали в калта и биха ги смесвали с тяхната отвратителна умствена храна. Тези хора никога не са забравяли и не са пренебрегвали оригиналните учения на Хермес относно предаването на думите на Истината на тези, които са готови да я получат, и което е изразено от Хермес както следва: "Когато Учителя минава, то ушите на тези, които са готови за Неговото Учение, се разтварят широко".
към текста >>

83. ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Вършейки това, започва вече процесът на еволюция върху материалното, умственото и духовните полета последователно и в пълен ред.
Ума на Абсолютното, а също и думата размисъл често е била употребявана в същия смисъл. Но идеята, която се е целяла, изглежда е била указание за използване на Божественото Внимание. Внимание е една дума, която произлиза от латински корен и означава достигане навън, насочвам навън. И тъй като актът на внимание е всъщност едно умствено достигане навън, отправяне навън, разширяване навън на умствената енергия, идеята, легнала в основата, ясно се схваща и разбира, когато изследваме значението на думата внимание. По-нататък Херметичната наука ни уведомява относно еволюционния процес, че Абсолютното, медитирайки върху началото на Сътворението, установявайки по този начин материалните условия на бъдещата Вселена, мислейки я вече за съществуваща, се освобождава от своята медитация. Вършейки това, започва вече процесът на еволюция върху материалното, умственото и духовните полета последователно и в пълен ред. По този начин започва обратното движение и всичко се движи към одухотворяването. Материята започва да става по-малко груба, започват да се появяват центрове на единици Енергия и Животът се проявява във все по-висши и по-висши форми. Умът става все по-очевиден в своята проява, вибрациите стават все по-бързи и по-висши. Накрая целият еволюционен процес във всичките негови фази е обхванат неотклонно и в съгласие с установените закони в процеса на прибирането навътре. Всичко това се извършва през един еон от време, като всеки еон съдържа безчислено милиони години, които според Посветените са само едно мигване на Окото на Абсолютното.
към текста >>

84. ПРИНЦИП НА РИТЪМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото херметичната философия приема закона на прераждането, съществуването на човека в ред последователни съществувания.
И тук законът на удовлетворението и компенсацията е в пълно действие. Но херметичната философия отива още по-нататък по този въпрос. Тя учи, че преди човек да изпита някаква наслада от дадена степен на удоволствие, той трябва да е опитал пропорционално и другия полюс на чувството. Те твърдят обаче, че негативното предшества положителното. С други думи казано: като компенсация на известно страдание човек ще изпита същата степен на радост, било в този или в друг живот. Защото херметичната философия приема закона на прераждането, съществуването на човека в ред последователни съществувания. Според Принципа на ритъма, проявен в закона на компенсацията, на всяко страдание, което е единият полюс на махалото на живота, отговаря една радост. И на всяка радост отговаря едно страдание. И колкото по-интензивно е едното, толкова по-интензивно ще бъде и другото. Щом човек много се радва, много и ще скърби; и когато много скърби, много ще се радва. Това става по Принципа на ритъма, където Полюсите последователно се сменят, като махалото отива ту в дясно, ту в ляво.
към текста >>

Това става по Принципа на ритъма, където Полюсите последователно се сменят, като махалото отива ту в дясно, ту в ляво.
Защото херметичната философия приема закона на прераждането, съществуването на човека в ред последователни съществувания. Според Принципа на ритъма, проявен в закона на компенсацията, на всяко страдание, което е единият полюс на махалото на живота, отговаря една радост. И на всяка радост отговаря едно страдание. И колкото по-интензивно е едното, толкова по-интензивно ще бъде и другото. Щом човек много се радва, много и ще скърби; и когато много скърби, много ще се радва. Това става по Принципа на ритъма, където Полюсите последователно се сменят, като махалото отива ту в дясно, ту в ляво.
към текста >>

85. ПРИНЦИП НА ПРИЧИНА И ПОСЛЕДСТВИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя е само една предшестваща брънка в дългата строго последователна верига от събития, произтичащи от творческата енергия на Абсолютното.
Всичко в света и живота е подчинено на закони, но те от своя страна са проекция на Божествения Ум, на Божествената Мисъл. Да се допусне, че нещо съществува извън законите на Вселената и Живота, значи да се допусне, че във Вселената царува хаос и безредие, а не законност и целесъобразност. Случайността е само един израз, отнасящ се до непознати причини, които засега не познаваме и не разбираме. Когато говорим за Принципа за причина и последствие, подразбираме верига от случки и събития, зависими едно от друго. Под случка и събитие се подразбира това, което настъпва или се случва като резултат или последствие на една предшестваща случка или събитие, а не че една случка или събитие създава или твори друго събитие. Тя е само една предшестваща брънка в дългата строго последователна верига от събития, произтичащи от творческата енергия на Абсолютното. Съществува непрекъсната последователност между всички събития и случки - предшестващи, следващи и последващи. Съществува едно строго съотношение и сродство между всички неща, които са минали преди и всички неща, които са последвали или ще последват. Всяка мисъл, която мислим, всяко действие, което извършваме, дава своите прави или косвени последици, които се нареждат в една верига от причини и последствия. Във връзка с Принципа за причината и последствията може да се повдигне въпросът за свободната воля на човека. Едни философи твърдят, че човек има свободна воля, а други - че няма.
към текста >>

Съществува непрекъсната последователност между всички събития и случки - предшестващи, следващи и последващи.
Да се допусне, че нещо съществува извън законите на Вселената и Живота, значи да се допусне, че във Вселената царува хаос и безредие, а не законност и целесъобразност. Случайността е само един израз, отнасящ се до непознати причини, които засега не познаваме и не разбираме. Когато говорим за Принципа за причина и последствие, подразбираме верига от случки и събития, зависими едно от друго. Под случка и събитие се подразбира това, което настъпва или се случва като резултат или последствие на една предшестваща случка или събитие, а не че една случка или събитие създава или твори друго събитие. Тя е само една предшестваща брънка в дългата строго последователна верига от събития, произтичащи от творческата енергия на Абсолютното. Съществува непрекъсната последователност между всички събития и случки - предшестващи, следващи и последващи. Съществува едно строго съотношение и сродство между всички неща, които са минали преди и всички неща, които са последвали или ще последват. Всяка мисъл, която мислим, всяко действие, което извършваме, дава своите прави или косвени последици, които се нареждат в една верига от причини и последствия. Във връзка с Принципа за причината и последствията може да се повдигне въпросът за свободната воля на човека. Едни философи твърдят, че човек има свободна воля, а други - че няма. Но според Херметичната философия и двете страни са отчасти прави.
към текста >>

86. 5. Пети Аркан: ЙЕРОФАНТЪТ, Учителят, ръководителят, Господарят на Арканите - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато човек тръгне в този Път, той ще мине последователно през всички Аркани, като при всеки Аркан добива нови сили и възможности и му се разкриват нови Тайни и закони на Битието, влиза във връзка с нови същества на Космоса.
Неговият дух подканя към съсредоточаване, за да може да се чуе Гласа от Небето. Колоната в дясно символизира Закона, а колоната в ляво символизира Свободата да се подчинява или да не се подчинява човек на законите. Кръстът с трите напречни линии показва проникването на Творящата сила през Божествения, умствения и физическия свят, за да накара да се проявят, да блеснат всички прояви на всемирния Живот. Двамата короновани мъже в краката на Йерофанта представят: единият - духът на Светлината и Доброто, другият - духът на Мрака и на Злото, като двата духа са подчинени на Учителя, на Ръководителя на Арканите. Арканите представят етапи по Пътя на окултното развитие. Когато човек тръгне в този Път, той ще мине последователно през всички Аркани, като при всеки Аркан добива нови сили и възможности и му се разкриват нови Тайни и закони на Битието, влиза във връзка с нови същества на Космоса. Има аналогия между втората картина, която представя Изида пред вратата на светилището между двете колони и пред завесата, която закрива вратата с книга в ръка и с ключ в другата, и петия Аркан, който представеният йерофант пак е пред вратата на светилището и пред завесата на вратата, но вече без книга на нозете и без ключ, а с един жезъл с три кръста на върха. Петата картина означава авторитетът, а също така и вярата, устното поучаване и съобщенията, които идват по вдъхновение и се предават от уста на ухо, шепнешком. И двете картини показват необходимостта да се получи обучение. Но при втория Аркан жрицата държи в ръката си книга, което показва, че при тази фаза на окултно развитие знанието се придобива от книгите, от ръкописите, а при петия Аркан няма никакъв ръкопис в ръцете на учителя, а неговата вдигната ръка нагоре показва нагоре, т.е. към по-висшите светове, откъдето идва знанието.
към текста >>

87. 8. Осми Аркан: ВЕЗНИТЕ И МЕЧЪТ, правосъдие, Справедливост и Истина - Влад Пашов (1902- 1974)

Той ще може да проследи и да види невидимите нишки на съдбата на човека в няколко последователни живота.
Както звездите в своето величие спокойно се държат в пространството и се движат по своите пътища, така ще ги чуе ученикът да звънят в него в съзвучие със световната хармония. И тогава той ще е готов за своето предназначение. Неговият мир ще бъде голям, защото ще вижда във всичко проявената Божествена справедливост. Той не се ядосва за страданието и несправедливостите, защото ще вижда не само последния си живот, който той сега живее, но и миналите си животи, причините и последствията на нещата, които той сега преживява. И той ще знае не само миналото, но и бъдещето. Той ще може да проследи и да види невидимите нишки на съдбата на човека в няколко последователни живота. В края на тази фаза на своето развитие, когато ученикът вижда миналото и бъдещето, той ще се срещне със своя ръководител, който ще му каже: Аз съм онзи. който те е ръководил от прераждане в прераждане и който познава всичките ти минали животи. В Божествения свят този Аркан символизира абсолютната Правда и наказанието от Провидението или Божественото покровителство. В умствения свят - привличането и отблъскването, нещата, които се уравновесяват, да дава и да взема, активното и пасивното. Във физическия свят - правдата на хората.
към текста >>

88. 18. Осемнадесети Аркан:ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст - Влад Пашов (1902- 1974)

Ръководителят му го завежда при неговото спящо тяло и той вижда как мозъкът продължава да работи механически, по навик произвежда мисли и представи, но понеже направляващият разум отсъства, картините са непоследователни, а ходът на мислите е без връзка.
Ако избере Мъдростта, той става Пилигрим, което е посочено от девети Аркан. След това минава през изпитания, показани от дванадесети Аркан, после ще стане жертва на несправедливостта, показана от петнадесети Аркан, ще мине през хаоса на страстите, показано от осемнадесети Аркан и ще стигне до върховното издигане, показано от двадесет и първи Аркан. Ученикът трябва да владее чувствата си, а не да бъде владян от тях, защото чувствата са добри слуги, но глупави господари. Когато ученикът достигне до фазата, показана от осемнадесети Аркан, когато трябва да сложи вътрешния си живот в пълен ред и порядък, да стане пълен господар на своите мисли и чувства, тогава пред него се откриват нови хоризонти и духовни светове. В тази фаза на своето развитие, под ръководството на своя водач, ученикът се запознава опитно, конкретно с характера на сънищата и с Книгата на Живота. Ръководителят му го завежда при неговото спящо тяло и той вижда как мозъкът продължава да работи механически, по навик произвежда мисли и представи, но понеже направляващият разум отсъства, картините са непоследователни, а ходът на мислите е без връзка. Мозъкът работи с представите и понятията, с които се е занимавал през деня или в предишните дни. Резултатът е хаос от разбъркани чувства и преживявания. През време на съня си човек води два живота: Духът живее действително, а мозъкът произвежда хаотични картини под влияние на минали преживявания или случайни впечатления през време на сън. Но тук ученикът научава, че има два вида сънища: тези, които са резултат на впечатления през време на съня и които са резултат на мисли и идеи през деня; те не означават нищо. Но има друг род сънища, които са резултат на известни преживявания и опитности на духа в духовния свят.
към текста >>

89. МАЛКИТЕ АРКАНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

64-ти Аркан: Десет меча, разположени в кръг, чиито върхове са обърнати последователно навътре и навън.
63-ти Аркан: Девет меча, разположени в три триъгълника с обърнати навътре върхове. Число 9, букви Т и X. В хороскопа този Аркан предсказва мъки, тайнствени загадъчни борби, опасност от смърт чрез убийство или опасност от нараняване, опасност от отравяне или тежки болести. Лицето ще бъде жертва на някаква предопределеност. която ще победи, ако е благоразумен и въздържан. 64-ти Аркан: Десет меча, разположени в кръг, чиито върхове са обърнати последователно навътре и навън. Число 10. буква Й. В хороскопа този Аркан предсказва алтернативи на печалби и загуби, на застой и на борби. Дух, който ще вреди не само на другите, но и на самия себе си. Живот, осеян с всички видове нещастия, тъги и скърби; физически болки и болести.
към текста >>

Последователно минаване на богатството от успех към злополука и обратно.
буква О. В хороскопа този Аркан подсказва: Хубава и богата женитба, пари от влиятелни дами; богатство, което се дължи на една жена от знатен произход; покровителство от жени. 67-ми Аркан: Боецът на Кръга. Число 90, букви Т и С. В хороскопа този Аркан предсказва всички шансове за добро богатство, постигнато с големи борби. Последователно минаване на богатството от успех към злополука и обратно. 68-ми Аркан: Робът на Кръга. Число 100. Ръцете, протегнати към един златен диск, който се изплъзва, левият крак е вързан за една граната. В хороскопа този Аркан предсказва, ако е съединен с Юпитер - любов, независимо от богатствата; големи загуби на богатства от лоши съчетания поради грешки на лицето. Големи борби за печелене на хляба си, бедност.
към текста >>

90. 2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В съгласие със своите гностически разбирания Манес и последователите му изработили и свое етично учение.
който е принцип на творчество и прогрес. Ще завърша това кратко изложение на манихейството с две мисли, едната от проф. Димитър Ангелов, а другата от проф. Йордан Йорданов. Проф. Димитър Ангелов казва: "Манес и сирийските гностици били на мнение, че доброто начало е първично и по-силно, че злото се явило по-късно и по-слабо, поради което може да бъде победено, с което се приближават до християнския монотеизъм. В съгласие със своите гностически разбирания Манес и последователите му изработили и свое етично учение. Те проповядвали, че всеки, който искал да избави душата си, трябва да живее скромно и дори аскетичен живот, като избягва плътските наслади. Манихеите не са се женили, не трупали имоти, избягвали убийството, насилието, гнева, лъжата, завистта. Особено строго трябвало да спазват морала и начина на живот така наречените избрани съвършени манихеи наречени още електи. Що се отнася до обикновените последователи на учението, то те водели живот като всички други хора като се стремели обаче постепенно да се усъвършенстват и да се приближат до положението на електите. Манес оставил 12 ученици и учението му започнало бързо да се разпространява.
към текста >>

Що се отнася до обикновените последователи на учението, то те водели живот като всички други хора като се стремели обаче постепенно да се усъвършенстват и да се приближат до положението на електите.
Проф. Димитър Ангелов казва: "Манес и сирийските гностици били на мнение, че доброто начало е първично и по-силно, че злото се явило по-късно и по-слабо, поради което може да бъде победено, с което се приближават до християнския монотеизъм. В съгласие със своите гностически разбирания Манес и последователите му изработили и свое етично учение. Те проповядвали, че всеки, който искал да избави душата си, трябва да живее скромно и дори аскетичен живот, като избягва плътските наслади. Манихеите не са се женили, не трупали имоти, избягвали убийството, насилието, гнева, лъжата, завистта. Особено строго трябвало да спазват морала и начина на живот така наречените избрани съвършени манихеи наречени още електи. Що се отнася до обикновените последователи на учението, то те водели живот като всички други хора като се стремели обаче постепенно да се усъвършенстват и да се приближат до положението на електите. Манес оставил 12 ученици и учението му започнало бързо да се разпространява. То проникнало в Персия, Централна Азия и Индия. Особено широко разпространение получило в източните области на Източната Римска империя и в последствие във Византия (V - VI век). Манихейството се разпространило в Централна и Източна Азия, където се задържало по-дълго време. През VIII век то станало даже господстваща религия в голямата империя на Уигурите".
към текста >>

91. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той водел строго аскетически живот, с което силно влияел на мъчениците си, някои от които станали в последствие християнски мъченици, а богатият Авросий бивш последовател на гностика Валентин поел на свои разноски издаването на оригеновите съчинения.
За да се усъвършенства философията, той когато бил учител, посещавал уроците на неоплатони-ческия философ Амониус Макос. Научил е еврейски език, за да се ползва направо от еврейския текст на Светото Писание, за да проверява гръцкият му превод. Ориген преподавал безплатно от сутрин до вечер. Неговата високоученост привличала много слушатели - християни и езичници, мъже, жени. Той водел строго аскетически живот, с което силно влияел на мъчениците си, някои от които станали в последствие християнски мъченици, а богатият Авросий бивш последовател на гностика Валентин поел на свои разноски издаването на оригеновите съчинения. За да отстрани всякакво подозрение, Ориген се сомоскопил, разбирайки буквално думите на Христа, че има изкопци заради Царството Божие. После Ориген осъждал от тази своя постъпка, противна на думите на апостол Павел: "Буквата убива, духът животвори" (второ кор. 3,6). Славата на Ориген се е носила вън от Александрия. Към 215 година го повиква един княз в Арабия, за да го настави в християнството... За същата цел Юлия Манея, майката на бъдещия император Александър Север (222 - 235) и го поканила в Антиохия. По-късно около 230 година той бил повикан в Гърция, за да разреши един църковен спор минавайки през Палестина той спрял в Кесария Палестинска и бил ръкоположен за презвитер от приятелите си епископите Теокист Кесарийски и Александър Ерусалимски.
към текста >>

92. НЕОПЛАТОНИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези символи са остроумни изречения, повечето тъмни, които съставят правила за живеене на последователите на Питагор.
Той е бил надарен с дарбата на чудотворството. Неговият биограф представя, че той често се издигал от земята на десет лакти и главата му била окръжена със светъл ореол. От него също са съчиненията "Животът на Питагора". едно "Обучение по философия" и един "Трактат за математиката и съдбата". Той ни е предал също 39 символи на питагорейците. Тези символи са остроумни изречения, повечето тъмни, които съставят правила за живеене на последователите на Питагор. Те били загадка за цялата древност и коментарите, с които ги придружил Ямблих, никак не ги направили по-ясни. Както казах, неоплатониците се основали на Платон и разглеждали и обобщавали всички древни мистерии, за да ги възстановят. Това естанало под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, който събудил интерес и към древните мистерии, в които духът се проявявал. Те искали да ги дадат в тяхната чистота. Но тяхната погрешка е, че те не могли да разберат езотеричната страна на християнството, като нов импулс на Битието.
към текста >>

тието и към неговото създаване на степени, последователно възникващи по пътя на постепенното отслабване на първата и най-висша степен в следващия низходящ порядък: Единно-то, Умът, Душата, Космосът, Материята.
За запълване на пропастта на непознаваемото Единно и познаваемия Ум се попълвало чрез преработка на питагорейското учение за числата, което се разглеждало като първо до качествено разчленение на Единното. Вторият принцип - Умът, представен от Платон само във вид на отделни намеци се е разработил от неоплатониците на основание на учението на Аристотел в чисто космичен ум, първодвигател, който съдържа в себе си своята собствена умствена материя. Учението за душата е изградено на основата на платоно-вия "Тимей" и също под влиянието на Аристотел и древното питагорейство било доведено от неоплатониците до учение за космичните сфери. Последното се излагало с големи подробности и давало представа за действието на Мировата Душа по целия Космос. Неоплатонизмът като идеалистическа философска система се свежда към учението за йерархическия строеж на Би- тието и към неговото създаване на степени, последователно възникващи по пътя на постепенното отслабване на първата и най-висша степен в следващия низходящ порядък: Единно-то, Умът, Душата, Космосът, Материята. В учението за вътрешнокосмичните тела неоплатониците възприели теорията на Аристотел за субстанцията и качествата, и за формите на нещата и Ентихелията (действено развиващият се принцип на нещата), а също така и учението за потенцията и енергията. Елинската иманентна философия в лицето на стоиците оказва влияние на неоплатонизма преди всичко с учението за тъждествеността на Мировата пър-вооснова са вътрешния Аз на човека. Наистина стоическата теория за еманацията се видяла на неоплатониците за много груба и вместо нея те възприели учението на Аристотел за потенциите и енергията, а еманацията разбирали като излъчване на вечното небесно начало на небесната първооснова на света - Единното. Този същият елински иманентизъм създал необходимостта от различни видове учения за спасението, изкуплението и възкресението на душата, с което те възприели орфическото питагорейско учение за преселението и пре-въплащението на душата. Неоплатониците отделяли много внимание за логичната дедукция, определения класификации, математични, астрономически, натурфилософски и фиологически построения, а също филологически, исторически и коментаторски изследвания.
към текста >>

93. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Но колкото повече последователи се трупали около него, толкова по-силно се разгаряла омразата на неговите неприятели.
Така че, първият ученик на Мохамед била неговата жена. Следващите му ученици са били неговите най-близки роднини. В продължение на три години Мохамед работил тихо и в края на тези три години 30 ученици вече го наричали пророк господен. Тогава той държал своята първа реч, в която говорил за единството на Бога, възстанал против човешките жертви, против сладострастието, пиянството и развалата на живота. След тази проповед още няколко души му станали ученици. Но колкото повече последователи се трупали около него, толкова по-силно се разгаряла омразата на неговите неприятели. Те започнали страшни преследвания над учениците му и ги подлагали на мъки почти непоносими за човека. Но учениците му умирайки шепнели: "Бог е единен, и Мохамед е неговият пророк". Най-после учениците решили да избягат от Мека. Те отишли в друг град и се обърнали със следните думи към тамошния цар: "О, царю, ние бяхме потънали в бездната на невежеството и варваризма, ние се покланяхме на идоли и живеехме в нечистотата, ние ядяхме мъртви тела и говорихме недостойни работи. Ние презирахме всички истински човешки чувства, както и длъжностите на гостоприемство и съседство.
към текста >>

94. АЛИ ИБН СЕНА - АВИЦЕНА - Влад Пашов (1902- 1974)

По-късното философско творчество се развива от Авероес - един от най-късните последователи на Фараби.
Авицена е голям учен и философ. Във философията е бил ученик на философа Ал-Фараби, когото тълкували доразвил неговото учение. Философията на Авицена е естествено продължение на философията на Ал-Фараби. Те взаимно се допълват. Дълбочините на Ал-Фараби и всестранността на Авицена се допълват по един пълзотворен начин. По-късното философско творчество се развива от Авероес - един от най-късните последователи на Фараби. Като учен и философ Авицена се заловил на първо време старателно и критично да преработи постиженията на съществуващите дотогава нуки и да ги синтезира. След това той дава и своя грамаден принос към тях. Той създава много интересна класификация на науките. Най-първо разделя науките на практични и теоретични. Към практичните той отнася въпроса за поведение на човека, както на отделната личност, така и на обществото.
към текста >>

95. ГЕБЕР - VIII ИЛИ IX ВЕК - Влад Пашов (1902- 1974)

Раждат се последователно ред учени, философи и хора на изкуството.
През този период се раждат и живеят цяла плеяда гениални и талантливи хора, които със своите трудове дават тласък за развитието на всички науки, изкуства и философия. Тогава се явяват и ред идейни и духовни общества като суфистите, исмаилитите, чистите братя, които имали за център град Басора. За тях говори по-напред. Те съставили една енн-циклопедия, в която събрали цялото знание на епохата. Те са оставили 51 произведения из всички области на науката и изкуството и особено в областта на музиката. Раждат се последователно ред учени, философи и хора на изкуството. Така през VIII век живял големият историк Абу Абдала Мохамед. Тогава е живял и знаменитият Иби Кутейба. Той оставил много трудове като помощници почти във всички области на науката. Оставил е също астрология от десет тома. Тогава живели много учени като големия арабски мореплавател Ахмед Маджит, който е написал ръководство по навигация, а също и книга под заглавие "Наука за мореплаването", Абу Али Ахмед - голям географ и пътешественик.
към текста >>

96. Предговор - Влад Пашов (1902- 1974)

Ето какво пише Морис Магр в гореспоменатия си труд по този въпрос: „Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания, при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на развитието ни.
Ето какво казва той по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали Албигойството, са твърдели с голяма авторитетност, което говори за тяхното невежество, че албигойците са били или манихейска, или католическа ерес, каквито християнската религия даде много, но те са се лъгали." Горните нови книги съдържат нови документи, нови данни за същността и значението на Богомилството и Албигойството. От тях ясно се вижда, че богомилите са притежавали висшето знание на Божествената наука, че те са били едно окултно Брат- ство. Богомилското движение е било основано и ръководено от посветени. Богомилите са знаели както всички окултни истини, така и учението за прераждането. Ето какво пише Морис Магр в гореспоменатия си труд по този въпрос: „Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания, при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на развитието ни. Колкото те са от по-нисш характер, толкова повече човек се забавя в своето развитие. Чрез самоотричане, чрез Любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата." И немският историк Дьорингер и други потвърждават, че богомилите са знаели и проповядвали за прераждането като закон на човешката еволюция. Също така вярването на народа, че богомилите могли да влияят на ветровете и на промените на времето, показва, че те са им приписвали притежанието на свръхестествени сили, които се добиват по пътя на окултното знание. После се знае, че самите богомили казвали, че в тяхното общество е запазена способността да правят тъй наречените чудеса, което е обещано от Христа на правоверните християни.
към текста >>

97. ПЪРВИТЕ ПРОЯВИ НА ТРЕТИЯ КЛОН В БЪЛГАРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя води своето начало още от по-рано, но се изявява в древен Египет, от където последователно преминава през всички народи на древния свят и има своя завършек в западноевропейската култура, която е плод на цялото това историческо развитие.
Както всеки един човек, така и всеки един народ и раса имат своя мисия в пътя на историческото развитие. И всеки народ на своето време ще заеме своето място на историческата сцена. Историческото развитие върви по строго определени космични закони, които още не са проучени от съвременните историци. Тази култура, която днес съществува в света, се е зародила в древен Египет под сянката на Сфинкса и пирамидите. И тя е към своя край. Тя води своето начало още от по-рано, но се изявява в древен Египет, от където последователно преминава през всички народи на древния свят и има своя завършек в западноевропейската култура, която е плод на цялото това историческо развитие. Като говоря за историческото развитие от гледището на окултната наука, нямам предвид социалнополитическото развитие, което е последствие на развитие на съзнанието, но имам предвид развитието на съзнанието. То минава през различни фази и степени на развитие, които са важни, а социалнополитическата обстановка е следствие на това развитие на съзнанието. Сега се дава начало на един нов импулс, който ще роди една нова култура, която се заражда най-първо между славяните и към нея ще се присъединят всички пробудени души от цялото човечество. Затова в Посланието към славяните Учителя се обръща с думите: „Семейство славянско, послушайте думите на Небето.
към текста >>

98. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Освен в селата Богомилството печелело последователи и в градовете.
Това название било фундагиати или фундаити, което ще рече торбоносци. Това название било измислено от противниците им. Успехът на богомилите в Мала Азия бил значителен. В това учение се увлекли много хора. Там главно селяните навлезли в богомилското движение, като и самият Чурила бил селянин и обърнал цялото село към Богомилството. Освен в селата Богомилството печелело последователи и в градовете. За това свидетелства пак Евтимий, като казва, че Чурила успял да откъсне от христовата вяра цели градове. Както личи от описанието на Евтимий, ръководителите на богомилите били твърде смели и опитни хора, готови всеки момент да защитават своите възгледи и да оборват своите противници. От описанието на Евтимий също се вижда, че и в Мала Азия богомилите се делели на съвършени и обикновени. Съвършените били по-малко. И там също те били подлагани на гонения и дори на смърт.
към текста >>

99. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Последователите на Богомилството проникнали и в самия Цариград.
По времето, когато станал известен на императора със своята дейност Василий бил, както изтъкват византийските писатели, вече твърде стар човек и извънредно опитен и ловък проповедник. В продължение на повече от 15 години той бил изучавал богомилското учение, а го проповядвал повече от 40 години наред. Откъде е бил родом Василий и дали е бил българин по произход, както приемат някои изследователи, не може да се каже положително, поради липсата на данни. Във всеки случай неговите проповеди имали голям успех върху населението в Тракия и броят на привържениците му постоянно се увеличавал. "Подобно на огън " — отбелязва Ана Комнина — "злото бе обхванало душите на мнозина". Последователите на Богомилството проникнали и в самия Цариград. Главният проповедник на Богомилството Василий се движел навред придружен от своите 12 души ученици, наречени по обичая апостоли. С него се движели също така и няколко Жени, които спадали по всяка вероятност към кръга на съвършените. Вярно в общи черти е описанието, което Ана Комнина дава на външния вид и поведението на богомилските проповедници. Това описание напомня твърде много на описанието на Козма в неговата беседа: "Богомилският проповедник — пише византийската писателка — е много способен да се преструва. Един светски богомилски косъм не би могъл да съзреш, защото се крие под расото и килимявката.
към текста >>

Той се престорил, че иска да стане ученик на Василий, да узнае подробно какво учи той и какво проповядва пред последователите си.
"Разтревожен от силното разпространение на Богомилството, императорът решил да предприеме бързи мерки. Той заповядал да арестуват няколко привърженици на Богомилството и всички единодушно назовали Василий за учител и главатар на богомилското учение. Тогава императорът заповядал да издирят и доведат главния водач на учението. „И наистина", пише Ана Комнина, „беше открит архистратът на Сатанаил, Василий, с монашеско облекло, с изпито лице, без брада и мустаци, твърде дълъг на ръст и опитен проповедник на безбожието." Като знаел, че богомилите трудно разкриват всички свои възгледи на противниците си и същевременно се нуждаел от повече показания, за да може да започне процес срещу тях, императорът решил да си послужи с измама. Той се престорил, че иска да стане ученик на Василий, да узнае подробно какво учи той и какво проповядва пред последователите си. За тази цел императорът посрещнал ласкаво стария богомилски учител, станал от трона си и го поканил да седне до него на трапезата. Заблуден от това негово държание Василий започнал да излага своето учение в дълга и откровена беседа. На тази беседа освен императорът Алекси Комнин, присъствал и племенникът му Исак. Присъствал, без да се вижда, обаче, и трети човек, а именно, един бързописец, който бил скрит зад една завеса, отделяща стаята на императора от женското отделение на двореца. На него било заповядано да слуша и записва всичко, каквото чуе от Василий.
към текста >>

Обстоятелството, че Богомилството имало привърженици сред висшите светски и духовни кръгове в Цариград, изплашило още повече императора и веднага, щом узнал това, той решил да осъди на изгаряне Василий и първите му последователи.
Предложили му да се откаже от учението си, но той твърдо поддържал своите убеждения и казал: "Готов съм да вляза в огъня и хиляди пъти да умра, но не и да се отрека от своите убеждения." При това положение Василий бил хвърлен в тъмница, където няколко пъти бил посещаван от императора, който искал да го склони да се откаже от убежденията си и така да спаси живота си. Докато Василий бил в затвора, били доведени в Цариград и неговите първи ученици и съучастници. При техния разпит се установило, че разпространението на богомилското учение било по-голямо, отколкото се очаквало. Разбрало се, че от това учение са били засегнати и жителите на столицата, и някои от знатните къщи. Между привържениците на Богомилството имало и някои висши духовници. Обстоятелството, че Богомилството имало привърженици сред висшите светски и духовни кръгове в Цариград, изплашило още повече императора и веднага, щом узнал това, той решил да осъди на изгаряне Василий и първите му последователи. Издигнал две клади — на едната имало кръст и които отивали към кръста, ги освобождавали, а които отивали към другата клада, били обречени на изгаряне. Там присъствали и голям брой богомили, които наблюдавали своя водач Василий. Той гледал с пренебрежение на всяко наказание и заплаха. Отивайки към кладата, той пеел пасажи от 91 псалом на Давида. Останал непоколебим, защото нито огънят пречупил желязната му воля, нито пратените от страна на императора послания до него да го увещават да се покае.
към текста >>

Въпреки своята вражеска позиция срещу висшето духовенство, между монашеството богомилите могли да намерят единични последователи най-вече чрез своите религиозноетични възгледи, насочени към опростяване на сложния църковен ритуал в духа на евангелските принципи и към привидния морал на свещенослужителите, чрез изтъкване на тезата, че между техните думи и дела трябва да има хармония и че функциите на лошия и порочен свещенослужител нямат нужната сила.
След това пред духовното съдилище в същата 1143 година бил изправен монахът Нифон, който също се обвинявал в разпространение на възгледи, подобни на богомилските. И даже след като патриархът, който го осъдил, умрял, на негово място дошъл ...* Атик. Той бил в приятелски връзки с Нифон и вероятно споделял неговите възгледи и го освободил. Причината за разпространението на Богомилството сред монашеството е била, според професор Д. Ангелов, от книгата на когото взимам всички сведения за разпространението на Богомилството в България и Византия, е че богомилската идеология се отличава със своята по-голяма сложност, като съчетание от религиозно-философски, социални, етически и битовожитейски концепции, които могли да действат заедно, било разделени едно от друго върху съзнанието на хората в зависимост от средата, в която са разпространявани и от условията, които срещали. Въпреки своята вражеска позиция срещу висшето духовенство, между монашеството богомилите могли да намерят единични последователи най-вече чрез своите религиозноетични възгледи, насочени към опростяване на сложния църковен ритуал в духа на евангелските принципи и към привидния морал на свещенослужителите, чрез изтъкване на тезата, че между техните думи и дела трябва да има хармония и че функциите на лошия и порочен свещенослужител нямат нужната сила. На тази плоскост, именно, като учение, което има за цел да опрости религията, да я направи по-духовна и лишена от материални форми и обреди, като усъвършенства нравствено нейните служители, Богомилството било в състояние да увлече отделни монаси и висши духовници. Така към средата на 12 век Богомилството проникнало в средата на монасите и във висшите духовни среди под формата на чисто религиозно течение с цел реформиране на религията и духовенството. Но вън от това Богомилството продължавало да увлича и широките народни маси. Особено силен подем получило Богомилството между 1143 и 1180 година при царуването на Мануил Първи Комнин. Жестоките гонения, предприети по времето на Михаил Комнин свидетелстват за голямата сила на богомилското движение.
към текста >>

100. Единство на езотеричното учение - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато тези, които нищо не разбират от езотеричното учение, разглеждат този принцип в различните езотерични учения, те така го изопачават, че човек се чуди как са могли да измислят такива неща, каквито не са съществували в умовете на последователите на тези учения.
В най-ясна и строго научна форма то е изнесено в учението на Хермес за седемте творчески принципа на Природата. Един от тези седем принципа е принципът на полярността, според който в проявения свят действат два Принципа, които са като двете ръце на Великата Космическа Разумност. По силата на този принцип всички енергии и сили в Битието са поляризирани на положителни и отрицателни, на възходящи и низходящи. И зад всички тези енергии стоят разумни същества. Този принцип е прокаран във всички езотерични учения под различни форми. И когато тези, които нищо не разбират от езотеричното учение, разглеждат този принцип в различните езотерични учения, те така го изопачават, че човек се чуди как са могли да измислят такива неща, каквито не са съществували в умовете на последователите на тези учения. Такъв е случаят и с дуализма на богомилите и манихеите, които са окултни общества от различни епохи и които може да нямат никаква историческа връзка, но имат общи идеи. Това е, защото и двете са плод на един импулс на Бялото Братство — те са плод на Третия клон на Бялото Братство, който е излязъл от Египет, оттам е минал в Индия, след това в Персия, където поражда манихейството, след това минава в Арабия, където поражда Мохамеданството, след което преминава в Сирия, където пак поражда ред окултни и мистични учения, след което преминава в Мала Азия, където отново поражда ред мистични движения, най-известното от които е исихазмът. Най-после преминава в България, където поражда Богомилството. След това преминава в Западна Европа, където поражда Розенкройцерството. Такава е вътрешната връзка, която съществува между тези езотерични братства и между идеите, които те са носили.
към текста >>

НАГОРЕ

0.32718300819397