Търсене в текстове за 'последовател'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 197 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

Неговите усилия били толкова енергични и последователни, че за кратко време не само българи, но и гагаузи започнали да посещават това българско средище.
в храма "Св. Арх. Михаил" била отслужена първата Литургия на славянски език лично от отец Константин Дъновски. По този начин всички българи били вече обособени в отделна община с църква и училище и имали своя явен и оформен лидер - отец Константин Дъновски. В този етап от живота му изпъкнали неговите безспорни организаторски качества. Лично той изготвил план за пропогандирането на идеите си сред сънародниците си в града и околността, като изпращал хора по селата и махалите, за да говорят за новата църква на българите и да ги канят да записват децата си в училището към нея. Неговите усилия били толкова енергични и последователни, че за кратко време не само българи, но и гагаузи започнали да посещават това българско средище. Пламенният възрожденец обикалял храмовете в околността като истински пастир и патриот. По всякакъв начин събуждал християнската съвест на сънародниците си и подклаждал националното им чувство. Освещавал храмове, кръщавал деца, венчавал и погребвал на славянски език, като навсякъде проповядвал, увещавал и назидавал. Тези му усилия предизикали омразата на гърците в града и лично новият владика Йоаким изискал неговото отстраняване от града в някой от светогорските манастири. За мощната и широкомащабна дейност на отец Дъновски свидетелства и подробното изложение на този архиейрей, в което той изрично подчертава, че от общо 90 села, които са му поверени, са останали само 10, а другите са преминали под управлението на Българската църква.
към текста >>

2. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита (Духа) за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както Те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!... ".
През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавици - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден. Евангелието на литургията било на свършване и в часа се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото като вцепенен, без да се помръдне. Девойката го наближила, отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита (Духа) за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както Те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!... ". И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!...И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. O!... Праведен си, Господи, и прави судби Твои! Но Всеблагий Бог во век не враждует. От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттях и три риби [Й, 21:11], писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати и дните на турското царство и докрай ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд.
към текста >>

3. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно.
Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски На 30 ноември 1864 г. почива варненският гръцки митрополит Порфирий. Непосредствено след неговата смърт отец Константин напуска службата си във варненската гръцка митрополия и по този начин си развързва окончателно ръцете от всяка чужда опека. Оттук нататък отец Константин се възправя с целия си духовен ръст срещу гръцкото духовенство. Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно. Тук искаме да отбележим, че Учителя Беинса Дуно се ражда десет години след описаната по-горе среща в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална религия в България. Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода. Отец Константин се нагърбва с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в центъра на всички народностни дела.
към текста >>

периодът, за който Слънцето има две последователни преминавания (отчита се и прецесията) през точката на пролетното равноденствие, е 365.24219879 дни.
от 366 дни. Приема се, че за високосни се считат онези години, чийто брой се дели на четири без остатък. Например: 1996 г. е високосна, защото 1996:4 = 499 (остатък 0). Грешката, която се допуска между действителната трайност на годината и приетата за 365.25 дни, е: d = 365.24219879 - 365.25 = —0.0078013 дни, където трайността на действителната година, т.е. периодът, за който Слънцето има две последователни преминавания (отчита се и прецесията) през точката на пролетното равноденствие, е 365.24219879 дни. Това е т.нар. тропическа година. Грешката d означава, че началото на приетата година закъснява с приблизително 11.23 min спрямо тропическата (за всяка година). Тази грешка за приблизително 128 години нараства до един ден (или по-точно за 128.1837642 години). Денят на пролетното равноденствие през 46 г. пр.Хр.
към текста >>

Свищов, които по-късно, след 50 години, са разказвали тези интересни случки на последователите му от Школата на Бялото Братство.
Има много случки и събития, отнасящи се за детето Петър, за момчето Петър, за юношата Петър, разказвани в последствие от рождената му сестра Мария на учениците от Школата на Учителя. Те ще бъдат описани и дадени в последствие. Всички те показват, че и в детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, непроникновена духовност за обикновените хора, както и с ясновидски и пророчески дарби. През юношеството му тези качества се доразвиват и той вече има пряка и косвена връзка с Невидимия свят. Тези дарби и способности се знаели от съучениците му в Богословското училище в гр. Свищов, които по-късно, след 50 години, са разказвали тези интересни случки на последователите му от Школата на Бялото Братство. А през годините на университетското си образование в Америка има замайващи преживелици и събития, на които са били свидетели неговите състуденти българи. Един такъв случай за посещение при Ордена на Розенкройцерите е описан в книгата „ Изгревът", том I, стр. 248-251. Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина Петър. Затова са търсили неговото духовно излъчване, но той винаги е отбягвал и е бил повече в усамотение, където чрез молитви е търсил общение с Небето и с Бога. Баща му, дядо поп Константин Дъновски, е знаел много добре кой е неговият роден син.
към текста >>

4. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

той избягва от Дакия с група свои последователи (готи) и стига до Мизия, където се установява между Дунав и Стара планина - точно в областта на методистката мисия.
именно в Мизия, в Северна България, а центърът е в Свищов (античният Нове - столица на готския крал Теодорих Велики в края на V в.), може би също инспирира неговия интерес към готите. Вулфила е епископ на Никополис ад Иструм (дн. Никюп, на 20 км от В. Търново), а селищата на готите са обхващали и областта на Свищов, центъра на методистката мисия в България. Около 350 г. той избягва от Дакия с група свои последователи (готи) и стига до Мизия, където се установява между Дунав и Стара планина - точно в областта на методистката мисия. Това вероятно е причината за избора на темата. Като методистки проповедник, идващ от България, Петър Дънов е пожелал да пише за историческата съдба на областта, от която идва, и за връзката с настоящата съдба, имаща отношение към трансформирането на ортодоксалното християнство, нещо, което е влизало в целите на протестантската мисия. За да укрепи приемането на християнството сред готите, Вулфила превежда Библията на готски в Никополис. Методистката мисия също започва дейността си с превеждане на Библията, така че има очевидна връзка между дейността на епископ Вулфила и методистката мисия. (18)
към текста >>

5. Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов

По-късно всички негови слушатели, последователи и ученици започват да го наричат Учителя.
Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов Това става на 7 март 1897 г. (стар стил), във Варна. Божественият Дух слиза върху тридесет и три годишния Петър Константинов Дънов, който се трансформира в Учителя на Бялото Братство Беинса Дуно. По-късно всички негови слушатели, последователи и ученици започват да го наричат Учителя. За това събитие може да се прочете в: 1. IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ 2. Константин Дъновски - книгата "Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1" Спомен на Борис Николов
към текста >>

Било се стигнало и до разрив и това е описано от последователите на Учителя.
Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп. Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Борис Николов Въпреки всичко положително, което знаем за дядо поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър. Видял е, но иска да го контролира, да го напътства и командва. Било се стигнало и до разрив и това е описано от последователите на Учителя. В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато Учителят отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония. През 1917 година бях мобилизиран във Варна. През време на отпуската си отидох в София и се срещнах с Учителя. Той ми даде беседи с поръка да ги занеса на поп Константин от Варна, без да ми каже, че той е баща Му. Аз обаче знаех това.
към текста >>

6. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

Това видях последователно два- три пъти.”
През 1880 г., кога бях на 12 години, още ходех на училище, ангелите ми положиха венец по Божие поръчение. Това бе в Карнобат. На 17 февруари 1899 година, към 4 и половина часа сутринта, в дома ми в Бургас, ми се каза следното: “Ти имаш очи от горе, ти сне миро от горе”, и че не знам какъв съм щял да бъда във веки веков... На 13 февруари 1907 година в гр. Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един бял гълъб със заря около него, носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти.” За характера на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише: “Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото. С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.”
към текста >>

- какъвто друг историята не познава: за Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците.
Той е видимият представител на Невидимото велико всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос, и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята. Това Братство работи между всички народи по различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина. Тия принципи ще преобразят света като внесат: топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на шестата раса. Нали Христос казва: “Блажени кротките, защото те ще наследят земята”? - Христос казва, наистина: “Аз съм кротък и смирен по сърце”, но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа! - какъвто друг историята не познава: за Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Ние тук прекъснахме брат Стоименов и пожелахме да поизясни мистиката на речта си. И той продължи: - Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва. Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто на цялото човечество. Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; душа обширна като вселената и дух, мощен като Бога, защото такива са, които излизат от Бога.
към текста >>

7. Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов

Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение
Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна. Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора. Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение През 1904 г. Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат. Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе. Така се отървал.
към текста >>

За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците.
Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце". Но от Този кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва. Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто на цялото човечество. Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога. Защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: „Не всеки, който ми казва „Господи, Господи!
към текста >>

8. Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов

Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение
Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна. Така оттогава до края на живота си Т. Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора. Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение През 1904 г. Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат. Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе. Така се отървал.
към текста >>

За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците.
Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце". Но от Този кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва. Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто на цялото човечество. Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога. Защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: „Не всеки, който ми казва „Господи, Господи!
към текста >>

9. (стар стил) Учителя посещава Хасково

От писмата на Пеню Киров до Учителя по същото време се вижда, че в Бургас последователите на Новото учение имат проблеми с протестантската църква, която внася противоречия в групата.
Учителя посещава Хасково На 31 октомври (стар стил) 1902 година пристига в град Хасково. От Хасково има написани две писма до П.Киров. От писмата на Пеню Киров до Учителя по същото време се вижда, че в Бургас последователите на Новото учение имат проблеми с протестантската църква, която внася противоречия в групата. 1. Писмо до Пеню Киров, Хасково, 1 ноември 1902 г. 2. Писмо до Пеню Киров, Хасково, 8 ноември 1902 г. Писмо на Учителя до Пеню Киров Хасково, 1 ноемврий 1902 г. 89 [отворена карта]
към текста >>

10. Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови

последователите на Учителя са Мария Казакова, Анастасия Желязкова, Тодор Бъчваров и неговата другарка, и брат Димитър Голов.
Кои са били другите лица присъствали на срещите пак не знаем точно. Първите бележки записани от приятелите от това, което Учителят е говорил са от 1907 год. Тогава не е имало стенограф. Бележките са записани на ръка. Още 1905 год. последователите на Учителя са Мария Казакова, Анастасия Желязкова, Тодор Бъчваров и неговата другарка, и брат Димитър Голов. В.К.: От тия кои вие заварихте? Е.А.: Бъчваров, не, Анастасия Желязкова знаех, тя от Айтос беше. В Поморие мисля, че я видях. До 1905 год. Учителят е живял у Тодор Бъчваров.
към текста >>

На тях Учителят имал повече последователи.
Впоследствие ние наричахме домът на Учителя за по-кратко „66". Брат Гумнеров е първият, който е записвал Словото на Учителя и което е дошло до нас. Заедно с него имало е и други братя и сестри, които са водили записки, които впоследствие са си допълвали помежду си. В 1907 год. събор става в Търново. На тях Учителят имал повече последователи. За всеки събор Учителят е пращал лична покана за всеки едного. Брат Гумнеров е бил протоколчик в съда, записвал е съдебните процеси. И като записвал Словото на Учителя и тези записки нарича „Протоколи", които и досега така ги наричаме. Такива протоколи имаме от 1907 год, 1908, 1909, 1910, 1911, 1912 год. В 1913 год.
към текста >>

11. Писмо на Учителя до Пеню Киров, София

Оттогава те стават едни от най-ревностните му последователи. К.
Още от дете е с лабилна нервна система, което впоследствие се отразява на службата му като военен. Поради тази причина след време сам си подава оставката. През 1904 г. в Търново заедно с жена си Елена се запознават с П. Дънов чрез Мария Казакова. Оттогава те стават едни от най-ревностните му последователи. К. Иларионов умира в София през1929 г. Той е преводач от руски език на книгите: Лутсман, Л. „Непуши! “, В. Търново, 1928 г., 8 с. и Стед, Уилиям Томас „Как да се съобщаваме със задгробния свят“, В.
към текста >>

12. Учителя престоява известно време в Пловдив

От Пловдив посещава последователно Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер и Хисаря.
Учителя престоява известно време в Пловдив През септември 1905 година престоява в Пловдив. Кореспонденцията си получава на адреса на книжарница "Иван Игнатов". От Пловдив посещава последователно Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер и Хисаря.
към текста >>

13. Учителя посещава Севлиево - първа среща със Стефан Тошев

Той става един от изключително ревностните последователи на Учителя Петър Дънов.
Търново, където на два пъти са водили обширни разговори. След това започва кореспонденция между двамата. От 1912 г. той получава вече официални покани за Съборите на Бялото братство. Тошев напуска Теософското общество. Той става един от изключително ревностните последователи на Учителя Петър Дънов. Като такъв, той е определен от Учителя за Ръководител на кръжока на Бялото братство в гр. Севлиево. 1917 година Тошев следва право в Софийския държавен университет. Като юрист, той е заемал различни длъжности в различни градове на страната. Работи като следовател, съдия, прокурор в Окръжните съдилища на Гр. Русе, Гр.
към текста >>

14. Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - първи ден

Знанието и мъдростта се добиват последователно чрез усилени умствени занятия.
Господин Дънов прочете 7 гл. от Ев. на Матея, начиная от 7-й стих: „Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори." След прочитането г-н Дънов се вдъхнови от Духа Господен и ни попита разбираме ли думите на прочетеното. За да получим нещо - продължи той, - трябва да турим в действие ума, сърцето и волята си... Религията има за цел да ни научи как да живеем. Знанието и мъдростта се добиват последователно чрез усилени умствени занятия. Съзнателният живот произлиза от бялата светлина. Тя е Божествена. Това е първата сфера. Бялата краска съответства на седемте краски. Човек има пет лица: четири че-ловечески и едно Божествено.
към текста >>

15. Писмо на Учителя до Пеню Киров1907 г.

Киров то е подредено в тази последователност.
[подпис на П. Дънов]229 Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ------------------------------------------- 229 Това писмо се публикува за първи път. 230 Липсва дата и местописане на това писмо, но в архива на П. Киров то е подредено в тази последователност.
към текста >>

16. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Всички разногласия помежду вас, тайни и явни, да ги изгладите защото ако страда Господ, страдат още Неговите последователи, свещеници и проповедници, за които носи голям товар и гледа те да дойдат в познание на истината.
А неприятностите, които ни се случват, нека не ни смущават, а да се радваме за тях. Господ е между нас, Той ни слуша, радва ни се и ни обича. Тази наредба не съм я аз дал, а я дава Господ за вас и затуй вие трябва да мислите за Неговата любов, която да виждате във всяко едно лице. Господ ви изпитва и вие слушайте гласа Му. Ние сме се събрали в тия няколко деня, за да се ползуваме и като се пръснем по домовете си, да работим и да обичаме всичките. Всички разногласия помежду вас, тайни и явни, да ги изгладите защото ако страда Господ, страдат още Неговите последователи, свещеници и проповедници, за които носи голям товар и гледа те да дойдат в познание на истината. Ако страдаме в живота си, то е защото много пъти си причиняваме ненужни рани. Затова тази година трябва да се махнат и пречистят всичките раздори и тогава Господ ще ви благослови всички.След като изпяхме „Грешна душо“, към 8 часа вечерта се разотидохме за до утре, 10 часа сутринта. А към 9 часа вечерта днес заваля дъжд, който през всичката нощ подкачаше и спираше, като осъмнахме на 16 август с облачно и тоже дъждовно време. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 15 АВГУСТ, СРЯДА СВЕТА БОГОРОДИЦА
към текста >>

17. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 21 август

Последователите на много съвременни учения не искат да се кланят Господу, а пък за себе си правят дълги прошения до разни министри за служби и работи.
Ние не сме секта, а сме партия на доброто и няма нищо по-добро от тази идея. Затова, като се върнете по домовете си, нека дойде Христос между вас, да благослови вас, децата ви и всичките ваши домашни. За нуждите ви Господ ще промисли. Който има нужда от нещо, да иска от Господа и нито сянка от съмнение да не става в душата ви нито за минута. Искайте от Господа всичко: ако умът ви се смущава, искайте помощ от Господа; ако душата ви копнее, искайте, всичко искайте. Последователите на много съвременни учения не искат да се кланят Господу, а пък за себе си правят дълги прошения до разни министри за служби и работи. А ние нека сме умни да се обръщаме към Господа, Който е първият наш брат и знае и познава и нашите радости, и униния. Господ се радва и когато се радва, радваме се и ние. Ако не наскърбяваме Господа, ние винаги ще бъдем радостни и весели. Нека изпращаме добри мисли на всичките братя и сестри и да се възцари между вас законът Господен. Господ ще бъде с вас.
към текста >>

18. (стар стил) Учителя съветва българския цар Фердинанд да сключи примирие с Турция и да не напада съюзниците си.

Неговата жена, Мария Стоянова, бе последователка на Учителя.
Избухването на холерата не бе случайно явление. Имаше причина за нея - това бе отказът да се приеме мирът. Ако беше приет мирът, България щеше да получи земите нa Сан-Стефанска България и щяха да се избегнат хилядите жертви и последващите трагични събития за нея. На 20 ноември 1912 година започват преговори за мир с Турция, но те се прекъсват. Защо? Фердинанд имаше адютант, казваше се генерал Алекси Стоянов. Неговата жена, Мария Стоянова, бе последователка на Учителя. Чрез нея и чрез мъжа й, който бе генерал-адютант на Фердинанд се занасяха някои съвети на Учителя - казваха се онези неща, които трябваше да се изпълнят. Тя бе придворна дама и лично имаше достъп до Фердинанд в двореца му. Учителят бе казал това, което трябва и трябваше да се изпълни онова, което бе казал. Но не се изпълни. Тогава в главата на Фердинанд се загнездва една безумна идея - че трябва да влезе като цар в Цариград, тоест Истанбул, който бе столица на Турската империя.
към текста >>

19. Тодор Гълъбов започва да стенографира неделните беседи от Словото на Учителя.

Ето ви пример как Небето работи, последователно и стъпка по стъпка.
Издават се учебници. Ето аз имам такива от 1905 г. А през 1917 г. аз завърших частен стенографски курс от 10 март до 10 юли и получих диплом от Тодор Гълъбов, който бе първи стенограф в Народното събрание. Нашите стенографи Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева, също получиха в тези години свидетелства за стенографско дебатно писмо. Ето ви пример как Небето работи, последователно и стъпка по стъпка. Така докараха от чужбина стенограф и за 20 години се създадоха стенографи и накрая бяха подготвени онези, които трябваше да запишат Словото на Учителя, съставляващо над 7,500 беседи. Ето това е труд. Общ труд и на Небето и на учениците от земята. Това бе общо дело на Небето и земята за съхранение Словото на Учителя. Учителят пътуваше из България и нямаше постоянно местожителство в първите години.
към текста >>

20. Учителя се качва на Бузлуджа с група последователи

Учителя се качва на Бузлуджа с група последователи
Учителя се качва на Бузлуджа с група последователи За тази екскурзия е написано в писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови: Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, Казанлък Казанлък, 16. VI. 1914 г. Люб. К. И.
към текста >>

21. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Последователно измираха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там.
Виждате един човек, който е сакат, и казвате: „Горкият човек." Добре, но той в миналото е изпочупил много крака, много ръце на другите, затова сега Господ го свързва в ръцете и краката.По този начин може да изясним много от нашите страдания. Може да се каже: „Да, но това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Вярно, може да не е според схващанията на някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, щото ние не сме срещали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели и светли. И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем в Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи.Преди години имаше в Америка един виден проповедник на име Муди. Той в една своя проповед е представил следния пример: „Едно време аз си представях Небето само Господ и ангелите. Умря баща ми и започнах да мисля, че там е Господ, ангелите и баща ми. Последователно измираха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там. След 20-30 години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имам повече познати в Небето, отколкото на Земята" Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния.Следователно, когато идете в Небето, няма да бъде зима за вас, а ще бъде пролет. Трябва ли да викаме, че е зима, право ли е това? Когато прекараме всичкия си живот в разблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Тебе." Че какво ще работим, когато сме прахосали всичко? С това аз ви казвам как трябва да гледаме на работата като работници. И аз говоря на вас, които знаете волята Божия.
към текста >>

22. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август

Сега ние сме пуснали тия дяволски микроби у нас, които всеки ден внасят нещо лошо в нашите изби, и без да се сещаме, казваме: мъжът бил лош, жената била лоша.В Индия има известна секта, последователите на която не се женят и за да продължат своята секта, крадат чужди деца и по този начин вербуват свои адепти.
Твоята жена е благородна, от царско положение, нейната душа е пълна с любов, готова да се жертвува за тебе. Тази, която те изнудва, тя не ти е жена, тя те лъже. Долу тия маски на слугини. Нека мъжете и жените раждат сега деца, защото досега все слуги и слугини са раждали и децата им мязат на тях.Когато дойде онзи царски син и царска дъщеря, тогава децата им ще бъдат благородни. Това е Христовото учение. Сега ние сме пуснали тия дяволски микроби у нас, които всеки ден внасят нещо лошо в нашите изби, и без да се сещаме, казваме: мъжът бил лош, жената била лоша.В Индия има известна секта, последователите на която не се женят и за да продължат своята секта, крадат чужди деца и по този начин вербуват свои адепти. Злото 8000 години е вербувало своите адепти от нас. Хората са роби -крадени деца, те имат своите майки и бащи, които ги търсят от 8000 години от Небето. Защо е тази война? Да се освободят заровените деца. Избите на досегашните международни наредби се събарят.
към текста >>

23. Градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо до министъра на вътрешните работи Радославов срещу Петър Дънов

Тогава започва разследване от софийския градоначалник Свинаров като се извикват последователно свидетели, които дават показания.
Учителят изнася своите беседи редовно на ул. „Опълченска" 66 и в други наети салони и посетителите се увеличават, а църквите в големите градове се изпразват от богомолци. Мъжете са на фронта, а жените трябва да орат, да копаят и да се занимават с мъжка работа и да отглеждат и да хранят многолюдна челяд. Коне, волове, добитък - всичко е реквизирано и е на фронта. Синодът и църквата подемат акция срещу Учителя и започват да подкокоросват официалните власти да предприемат някакви мерки срещу него като се крият зад гърба на градоначалника на София, зад военното комендантство, зад министри и подкупени журналисти. Тогава започва разследване от софийския градоначалник Свинаров като се извикват последователно свидетели, които дават показания. Въз основа на тези показания той пише рапорт до министъра на вътрешните работи Радославов. Дава мнението си Петър Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна. Този рапорт е запазен благодарение на това, че е публикуван в списание „Духовна култура", кн. 11 и 12 от 1922 г. в статията на Д.
към текста >>

Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр.
Господин Министре, по повод циркулиращите из столицата слухове за някаква си нова религиозна секта, представител и разпространител на която се явява някой си Петър Дънов, заинтересувах се и наредих да се произведе дознание, от което се констатира следното: Петър Дънов, българин, 50-годишен, от гр. Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София. Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра. Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр. във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота". В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите. Нещо повече, мълви се още, че той е български „Разпутин" и имал достъп в Двореца и пр.
към текста >>

във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота".
по повод циркулиращите из столицата слухове за някаква си нова религиозна секта, представител и разпространител на която се явява някой си Петър Дънов, заинтересувах се и наредих да се произведе дознание, от което се констатира следното: Петър Дънов, българин, 50-годишен, от гр. Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София. Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра. Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр. във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота". В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите. Нещо повече, мълви се още, че той е български „Разпутин" и имал достъп в Двореца и пр. - слухове, които могат да изложат зле пристига на Двореца.
към текста >>

Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос".
Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София. Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра. Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр. във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота". В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите. Нещо повече, мълви се още, че той е български „Разпутин" и имал достъп в Двореца и пр. - слухове, които могат да изложат зле пристига на Двореца. На някои вдовици, жени на починали във войната герои, Дънов чрез спиритичес-ки сеанси вика духовете на мъжете им; на други обяснява, че мъжете им приживе не ги обичали и им изневерявали, поради което казаните жени се настройват зле против мъжете си и тяхната памет. Други по-фанатизирани и сантиментални последователи до там се увличат от Дънов, че съвсем зарязват задълженията към себе си и семействата си.
към текста >>

Други по-фанатизирани и сантиментални последователи до там се увличат от Дънов, че съвсем зарязват задълженията към себе си и семействата си.
Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите. Нещо повече, мълви се още, че той е български „Разпутин" и имал достъп в Двореца и пр. - слухове, които могат да изложат зле пристига на Двореца. На някои вдовици, жени на починали във войната герои, Дънов чрез спиритичес-ки сеанси вика духовете на мъжете им; на други обяснява, че мъжете им приживе не ги обичали и им изневерявали, поради което казаните жени се настройват зле против мъжете си и тяхната памет. Други по-фанатизирани и сантиментални последователи до там се увличат от Дънов, че съвсем зарязват задълженията към себе си и семействата си. Последователите на Дънов, наречени „дъновисти" броят в столицата 250-300 души, от които повечето жени. Между тях, за съжаление, има доста високопоставени дами и мъже. Когато предприех дозйанието, г-жа генерал Стоянова (съпруга на адютанта на Н.В.Ц.) поиска по телефона да не извиквам Дънов в градоначалството, понеже било унизително за него. Това, разбира се, не уважих и г-жа генерал Стоянова ми изказа съжалението си. Яви се след това лично при мене г-жа генерал Неделкова, която също се застъпи за Дънов и искаше да не се води никакво дознание по това.
към текста >>

Последователите на Дънов, наречени „дъновисти" броят в столицата 250-300 души, от които повечето жени.
И действително, неговата външност - облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите. Нещо повече, мълви се още, че той е български „Разпутин" и имал достъп в Двореца и пр. - слухове, които могат да изложат зле пристига на Двореца. На някои вдовици, жени на починали във войната герои, Дънов чрез спиритичес-ки сеанси вика духовете на мъжете им; на други обяснява, че мъжете им приживе не ги обичали и им изневерявали, поради което казаните жени се настройват зле против мъжете си и тяхната памет. Други по-фанатизирани и сантиментални последователи до там се увличат от Дънов, че съвсем зарязват задълженията към себе си и семействата си. Последователите на Дънов, наречени „дъновисти" броят в столицата 250-300 души, от които повечето жени. Между тях, за съжаление, има доста високопоставени дами и мъже. Когато предприех дозйанието, г-жа генерал Стоянова (съпруга на адютанта на Н.В.Ц.) поиска по телефона да не извиквам Дънов в градоначалството, понеже било унизително за него. Това, разбира се, не уважих и г-жа генерал Стоянова ми изказа съжалението си. Яви се след това лично при мене г-жа генерал Неделкова, която също се застъпи за Дънов и искаше да не се води никакво дознание по това. Взимайки пред вид горното, в съгласие с г.
към текста >>

24. Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), Варна

Учителка по химия в София, преместена в Русе и уволнена като последователка на учението.
П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.) Същото писмо е публикувано, с дата: Варна, 12.10.1917 г. в ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13 ------------* Паша Тодорова (Теодорова), една от трите стенографки на Учителя. Учителка по химия в София, преместена в Русе и уволнена като последователка на учението. Учи стенография при Тодор Гълъбов, главен стенограф на Народното събрание, преподавател в Софийския университет, записал първите издадени беседи. Паша участва в целия процес по записване, дешифриране, сверяване, коригиране на шпалти. Стилистично обработва беседите.
към текста >>

25. Димитър Голов завършва земния си път.

книгоиздател и последовател на Учителя
Завършва земния си път Димитър Голов, книгоиздател и последовател на Учителя (1863 г. - 8 ноември 1917 г.) Димитър Голов е известен български издател, последовател на Учителя. Като бързописец, заедно с Петко Гумнеров водят протоколите на Веригата от 1905 до 1915 г. През 1914 г.
към текста >>

Димитър Голов е известен български издател, последовател на Учителя.
Завършва земния си път Димитър Голов, книгоиздател и последовател на Учителя (1863 г. - 8 ноември 1917 г.) Димитър Голов е известен български издател, последовател на Учителя. Като бързописец, заедно с Петко Гумнеров водят протоколите на Веригата от 1905 до 1915 г. През 1914 г. Димитър Голов привлича за стенограф на неделните беседи проф. Тодор Гълъбов, началник на Стенографското бюро при Народното събрание. Завършва земния си път на 8 ноември 1917 г.
към текста >>

Тя става и център на първите последователи на Учението, които отиват там не само да си набавят книги, но и да побеседват с приятели на духовни теми.
Доспевски, Г. Данаилов и др. Това са едни от най-изтъкнатите за времето си писатели и общественици. Книжарницата на Д. Голов е своеобразен „Малък клуб“, както са я наричали онези, които отивали там, за да беседват на духовни и философски или културно-политически теми. Тя става и център на първите последователи на Учението, които отиват там не само да си набавят книги, но и да побеседват с приятели на духовни теми. Д.Голов, заедно с П. Гумнеров са бързописци и те стенографират част от първите сказки на Учителя П. Дънов, както и словото от годишните срещи на Веригата – съборите от 1905 до 1915 г. През 1914 Д. Голов привлича за стенограф на неделните беседи проф.
към текста >>

Множество последователи намират Учението чрез него.
Той поема също литографирането на Антиминса и Пентаграма (1911), както и отпечатването на „Завета на цветните лъчи“ през 1912 г. Голов пътува често из страната във връзка с издателската си работа. Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение на Учението. На него Учителя П. Дънов възлага много поръчения за провинцията, тъй като той е не само жива връзка с братята и сестрите,но и води обширна кореспонденция както с тях, така и с нови хора,интересуващи се от окултна литература. Множество последователи намират Учението чрез него. На Димитровден, имения му ден 8.11.1917 г. Д. Голов има много гости, измежду които ген. В. Диков, ген. Г. Вазов и др. близки. След като изпраща и последния си гост, той издъхва с диагноза „ангина пекторис“ (стенокардия).
към текста >>

Тя става и център на първите последователи на Учението, които отиват там не само да си набавят книги, но и да побеседват с приятели на духовни теми.
Доспевски, Г. Данаилов и др. Това са едни от най-изтъкнатите за времето си писатели и общественици. Книжарницата на Д. Голов е своеобразен „Малък клуб“, както са я наричали онези, които отивали там, за да беседват на духовни и философски или културно-политически теми. Тя става и център на първите последователи на Учението, които отиват там не само да си набавят книги, но и да побеседват с приятели на духовни теми. Учителя разказва една случка от тази книжарница: „Тук имаше един евангелист, който беше слуга в книжарницата на нашия приятел Голов. Умен човек беше. Той беше секретар, касиер, цели.... години, пушел тютюн. Казва: „Исках да се освободя, какви ли молитви не четох, какви ли стихове не четох… Казах си: Няма да пушиш, но въпреки това пушех. Един ден си казах: Господи, намери един начин да се освободя от този тютюн.
към текста >>

последователите толкова нарастват, че дворът вече не ги побира и се налага да се наемат салони и клубове, като клуба на радикалите, клуба на журналистите, Немския клуб „Турферайн“, докато през 1922 г.
Учителя П. Дънов казва: „Занапред нашите събрания ще подкачаме с Добрата молитва, а ще свършваме с Господнята молитва. Тази дата може да се приеме и като своеобразно начало на неделните беседи, които са гръбнака на Учението. Постепенно от година на година слушателите в дома на „Опълченска № 66 се увеличават толкова, че се налагало да се отварят прозорците за тези, които са на двора. След 1913 г. последователите толкова нарастват, че дворът вече не ги побира и се налага да се наемат салони и клубове, като клуба на радикалите, клуба на журналистите, Немския клуб „Турферайн“, докато през 1922 г. не се изгражда салон на ул. „Оборище“ №24, където Учителя П. Дънов открива и Школата. През 1927 г. след изграждането на по-голям салон на „Изгрева“ всички се преместват там.
към текста >>

Множество последователи намират Учението чрез него.
Той поема също литографирането на Антиминса и Пентаграма, както и отпечатването на „Завета на цветните лъчи“ през 1912 г. Голов пътува често из страната във връзка с издателската си работа. Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение на Учението. На него Учителя П. Дънов възлага много поръчения за провинцията, тъй като той е не само жива връзка с братята и сестрите, но и води обширна кореспонденция както с тях, така и с нови хора, интересуващи се от окултна литература. Множество последователи намират Учението чрез него. Синът на Голов споделя пред Никола Нанков, как баща му си заминава от този свят. На Димитровден, имения му ден 8.11.1917 г. Д. Голов има много гости, измежду които ген. В. Диков, ген. Г. Вазов и др. близки.
към текста >>

26. Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път

Това видях последователно два- три пъти.”
През 1880 г., кога бях на 12 години, още ходех на училище, ангелите ми положиха венец по Божие поръчение. Това бе в Карнобат. На 17 февруари 1899 година, към 4 и половина часа сутринта, в дома ми в Бургас, ми се каза следното: “Ти имаш очи от горе, ти сне миро от горе”, и че не знам какъв съм щял да бъда във веки веков... На 13 февруари 1907 година в гр. Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един бял гълъб със заря около него, носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти.” За характера на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише: “Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото. С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.”
към текста >>

27. Учителя се завръща в София след интернирането във Варна

Последователите му все по-често се обръщат към него вместо с «Господин Дънов» с «Учителю» и това обръщение трайно се налага.
Учителя се завръща в София след интернирането във Варна (датата е приблизителна) Датата е сложена приблизително. За ориентир служи писмото на Учителя до Минчо Сотиров от 26 юни, където е написано: "Ние сме пак в София..." Юни 1918 - Завръща се в София и продължава проповедническата си дейност. Последователите му все по-често се обръщат към него вместо с «Господин Дънов» с «Учителю» и това обръщение трайно се налага. Изгревът - Атанас Славов
към текста >>

28. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Единствено някой от възрастните последователи на Учителя Дънов го пазеха, защото им бе любимо списание по тяхните млади години.
И днес се приема като такова. За онези, които го притежават и изучават. 2. С решение на Просветителния комитет при Министерството на народната просвета е било препоръчано за училищата, гимназиите, училищните библиотеки, както в армията и в няколко министерства: на земеделието, финансите, народното здраве, вътрешните работи. От 1945-1990 г. комунистическата власт го беше забранила и беше голяма рядкост да се намери. Единствено някой от възрастните последователи на Учителя Дънов го пазеха, защото им бе любимо списание по тяхните млади години. Благодарение на тях притежаваме всички годишнини и броеве. Най-интересно е, че в Народната библиотека това списание е непълно - липсват броеве и страници. Затова решихме да включим този материал, за да не се загуби във времето. 3. Противниците на „ Всемирна летопис" са упреквали Иван Толев, че то е станало дъновистко списание и че бил сложен портрета на г-н Дънов на корицата. А това не е вярно.
към текста >>

Освен това Иван Толев, за да набира повече абонати сред последователите на Учителя Дънов високо е обявявал, че статиите подписани с „трите хикса" са от Петър Дънов.
излиза месечно, като окултно списание, с почивка юли-август. Но това не винаги е могло да се спазва, поради това, че трудно се намирали средства за издаването му. На корицате му виждаме призиви на редактора за набиране на нови членове и за изплащане на абонамента. 5. Първите приятели и съвременници на „Всемирна Летопис" са познавали редактора Иван Толев. Те са знаели и са виждали, че той посещава Учителя Дънов и са знаели, кой е автора на статиите подписани с трите хикса /Х.Х.Х./. Освен това Иван Толев, за да набира повече абонати сред последователите на Учителя Дънов високо е обявявал, че статиите подписани с „трите хикса" са от Петър Дънов. Всички са знаели това, но са мълчали понеже църквата, журналисти, обществено мнение са се нахвърлили върху него, обвинявайки Толев, че издава дъновистко списание. 6. По-късно назрява идеята да се извадят тези уводни статии с трите хикса /Х.Х.Х./ и да се издадат в отделна книжка. Просветният съвет съставен от възрастните приятели, съвременници на Учителя Дънов от 1900-1922 г. издават в отделна книжка в София през 1924 г. 9 статии.
към текста >>

Тази слънчева енергия, тази животворна сила използуваме ние, последователите на Бялото Братство, не само в България, но и в другите държави, при хубаво време, от 22 март, до 22 юний всяка година.
Защото тази е единствената книжка, която притежавам от тази поредица. И да не се загуби я поместваме. ОБЯСНИТЕЛНА БЕЛЕЖКА („Влияние на слънчевата енергия" - София, 1933 г. - с. 14-16) Тази слънчева енергия, тази животворна сила използуваме ние, последователите на Бялото Братство, не само в България, но и в другите държави, при хубаво време, от 22 март, до 22 юний всяка година. Това се прави и по-късно, само че слънчевата енергия няма това възходяще влияние върху нас, хората, както е през пролетта. Ние излизаме, гдето има условия и на по-високи места, и освен че посрещаме изгрева на слънцето и използуваме неговите енергии, но правим и своите гимнастически упражнения с песни и музика, и се радваме на живота, здравето и благата, които Бог ни дава чрез нашия честен труд. Някои наивници мислят, че ние се кланяме на слънцето. Не, ние не допускаме, че в XX век ще има хора в Европа, които да се кланят на слънцето, като на Бог. Но че слънцето със своята светлина и топлина е извор на живот в цялата природа, а и за человека, и този живот и тези енергии идат от Бога чрез слънцето, това за разумните хора е неоспорим факт.
към текста >>

За да се счита обаче достатъчно назрял, той трябва фактически да е скъсал вече и с християнството, под маската на което става първоначалното привличане на последователи.
След подготвителния период начинающия ще стане действителен ученик, ако докаже, че чрез изучаване на отделни книжки и главно чрез „медитация" се е убедил вече в теософските истини. А самата медитация всъщност не е друго, освен типична метода на самовнушението. Начинающият три пъти на ден ще си повтаря многократно поръчаните изречения, ще се мъчи да ги възприеме и най- после самовнушението му втълпява като истина всичко, каквото му е поръчано. Щом узрее по този начин слушателят, неговият прям началник, подначалникът на групата докладва на по-горния началник. След още други проверки, кандидатът ще може да бъде допуснат до тържествена клетва - оттук нататък той е само оръдие за разпространение на теософията. За да се счита обаче достатъчно назрял, той трябва фактически да е скъсал вече и с християнството, под маската на което става първоначалното привличане на последователи. Сега вече той трябва да подпише декларация, че се е убедил какво Мория, един индиец, който и сега живее нейде из Хималаите, стои по-високо от Христа. А Кришнамурти, който в момента се намира във Виена, се признава за втория месия, в който е влязъл духът на Христос и го довел на земята, за да довърши на наши години мисията му. Избранниците на теософията трябва сега да напрегнат всички сили, за да превземат умовете на хората, да превземат обществото и разчистят триумфалния път на Кришнамурти. Във всяка тяхна книжка се подканват те да считат това като първа своя длъжност. И те фанатически изпълняват заповедите - теософията е днес в пълна офанзива срещу обществото за насочването му в „правия път" на израждането.
към текста >>

Организацията се опира на широкото влияние на последователите на теософския мистицизъм, между които, нека го заявим открито, има хора с голямо влияние в обществото и държавата, не липсват даже и във военните среди.
Турях отпреде си дадения ми портрет на Мория и си повтарях необходимото, мъчех се нему да се моля. Но не успях досега. Нещо все ме караше да вдигна глава нагоре, дето стои разпятието на Христа, и ми ставаше тъй болно... А сърце не ми дава да махна Христа оттам. И до днес не съм успял да си внуша исканото от мене, за да бъда приет за редовен ученик, и до сега не съм подписал, като другите, необходимата декларация." Ние имаме пред себе си една планомерна, стегната организация; действителните членове - хора от тайните училища - са положили и клетва. Организацията се опира на широкото влияние на последователите на теософския мистицизъм, между които, нека го заявим открито, има хора с голямо влияние в обществото и държавата, не липсват даже и във военните среди. Целта е ясно поставена - превземане на обществото, разчистване триумфалното шествие на Кришнамурти. В една безплатно раздавана брошура стои следното: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи, от религиозно схващане да стане религиозна преживелица... от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не чоовешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храмата, ателието, дори жилището, с една дума живота". За да осигурят още по-лесно бързия си успех, нашите теософи, верни на принципа „целта оправдава средствата", са направили опити да впрегнат в своята кола и масонската организация. Учредена с други цели в чужбина и у нас, масонската организация в България брои между своите членове най-видни личности на държавното управление и обществения живот - една сила, твърде примамлива за теософите.
към текста >>

Много изкусно са се вмъкнали в средите даже на военните, дето казват, броят не малко последователи.
В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не човешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храма, ателиета, дори живелището, се една дума - живота". Чухте ли, българи? Теософската епидемия се шири у нас застрашително. Под маската на християнството се увличат верующите и когато в своите тайни школи ги тренират добре ч рез внушение и самовнушение, вземат от тях и подпис, че признават какво един индиец от Хималаите е по-висок дух от Христос, който днес се е преродил в индиецът Кришнамурти, вторият Мессия; понастоящем той се разхожда из Виена. Много изкусно са се вмъкнали в средите даже на военните, дето казват, броят не малко последователи. И на тях България ще разчита, ако някога й потрябва армията... Време е вече да се смъкне маската на тези хора със своего рода професия, да се види кой какво готви на България. Манкиране на един дълг ще бъде, ако продължаваме да се отнасяме леко с тази опасност. 14. Против тъмните сили на злото Професор Стефан Консулов, който е биолог започва да изнася лекции пред студентите в Софийския университет, при което той отрича съществуването на душата.
към текста >>

Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната.
Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат? Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона. Днешната „положителна" наука, която започва с постулат[6] и свършва с неизвестно, навлиза постепенно в областта на тайнственото и става окултна, а химията - с откриване на радия се обръща на алхимия. Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя. Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната. Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда. Старият материалистичен мироглед се изживява в бури, трусове и катастрофи - борба на всички против всички. И някога железният Рим - града на грубото насилие се е разкапвал от собствените си язви и напусто някои превзети историци (материалисти) хвърляли вината върху мистицизма, който уж отклонявал хората от истинския (?) живот; те постъпвали чисто по Нероновски. Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си. Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес.
към текста >>

211216 описва последователно опитите да бъде спряно списанието.
Могат ли те избегна съдбата си, когато сам Христос - въплощение на вселюбов - не я избегна? 22. Едно тържество на Истината и правдата Иван Толев във „Всемирна летопис" год. IV, кн. 9 (IX.1926), с. 211216 описва последователно опитите да бъде спряно списанието. Описани са всички имена и лицата, които са взели участие. Това е поучително за следващите поколения, защото Силите на Разрушението са едни и същи, а лицата са различни. А за да бъде забавно на читателя, ще кажем че Ст. Консулов от върл противник на Учителя Дънов, на теософията и спиритизма след 1945 г. когато дойдоха комунистите на власт се преобърна и стана мистик, религиозен и спиритист.
към текста >>

Ето затова прочетете последователно, кой иска да спре списанието.
А за да бъде забавно на читателя, ще кажем че Ст. Консулов от върл противник на Учителя Дънов, на теософията и спиритизма след 1945 г. когато дойдоха комунистите на власт се преобърна и стана мистик, религиозен и спиритист. О, ирония на съдбата! Нищо подобно. Ето затова прочетете последователно, кой иска да спре списанието. И кои са силите на Разрушението. ЕДНО ТЪРЖЕСТВО НА ИСТИНАТА И ПРАВДАТА „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 9 (X.
към текста >>

При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията" на Консулова („без подписа на рецензента") „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание", (п) Началник: Н.Т. Балабанов.
Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение" от проф. Консулова (защото тяхното устно споразумение, както признават във възраженията си до съда, N 5217 от 10.111.1926 г., било достатъчно), г.г. Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.XII.1925 г. А писменото „мнение" на Консулова, което не се отличава от устното и което поместваме по-долу като куриоз, и като образец на най-недобросъвестна критика, а не на сериозна и обективна оценка на един учен, е датирано едва на 1 март 1926 г., т.е. повече от два месеца след издаването на Окръжното. При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията" на Консулова („без подписа на рецензента") „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание", (п) Началник: Н.Т. Балабанов. Вследствие на всичко това и за да се защитим от едно грубо беззаконие, подадохме до Върховния Административен съд следната жалба: 22.3. До Върховния Административен съд: Жалба От I Окултно Книгоиздателство „Хермес" в София, бул. „Дондуков" 43.
към текста >>

4. Ето защо публикуваме тези статии, за да се видят етапите и пътя през който преминават съвременниците на Учителя Дънов - едни са зли противници, а други са последователи, които с живота си трябва да защитят Учението му.
- „Изгревът" том VIII, стр. 468-472. 3. Той е един необикновен пример как от противник по всички окултни науки идва времето и се преобръща. Но трябва да дойде времето, дасе развият събитията отвън, за да може да изтече времето през него и да се пробуди съзнанието му за един друг свят. Накрая приема Учителя Дънов и Неговото учение. Виж „Изгревът" том VIII, стр. 471-472. 4. Ето защо публикуваме тези статии, за да се видят етапите и пътя през който преминават съвременниците на Учителя Дънов - едни са зли противници, а други са последователи, които с живота си трябва да защитят Учението му. Едни успяват, а други се провалят. 27. Иван Толев и Учителят Дънов В сп. „Духовна култура" списание за религия, изкуство и наука, явяващо се като безплатна притурка на „Църковен вестник" в кн. 11 и 12 от 1922 г.
към текста >>

31 започва статията „Дънов и неговото учение" от Димитър Ласков, за да докаже какво представлява Петър Дънов и неговите последователи, той публикува документи при разпитите на свидетелите, на полицията и столичния градоначалник.
27. Иван Толев и Учителят Дънов В сп. „Духовна култура" списание за религия, изкуство и наука, явяващо се като безплатна притурка на „Църковен вестник" в кн. 11 и 12 от 1922 г. - София, от стр. 31 започва статията „Дънов и неговото учение" от Димитър Ласков, за да докаже какво представлява Петър Дънов и неговите последователи, той публикува документи при разпитите на свидетелите, на полицията и столичния градоначалник. По този начин днес са запазени много важни факти. Ето един от тях. На стр. 41 са публикувани показанията на Иван Толев. Ето защо ги поднасяме тук.
към текста >>

Тук ще цитираме последователно по томове:
Друго нема какво да кажа. (п.) Ив. Толев - Показанията съм писал сам. 28. Иван Толев в „Изгревът" 1. За Иван Толев при различни случаи са поместени факти от различните застъпени автори в „Изгревът". Тук ще цитираме последователно по томове: I. том, стр. 197 „Разказ за мършата" II. том, стр. 286 „Всемирна летопис" III. том, стр.
към текста >>

А многобройните обиски при последователите на Учителя от властта, бяха го окончателно унищожили.
4.3апръвпътчухзасп. „Всемирналетопис" през 1970г.,т.е. преди 33 години, когато сега през 2002 г. подготвям за печат неговия материал. Но тогава не можеше да се намери това списание. В Народната библиотека то бе забранено да се дава на читателите от комунистическата власт управлявала България от 1945-1990 г. А многобройните обиски при последователите на Учителя от властта, бяха го окончателно унищожили. Нямаше откъде да се вземе и намери. И така аз се разминах с него. Нямаше го никъде. Това продължи дълги години. 5. В следващият етап, когато започнах да проучвам, издирвам и търся материали по Историята на Школата на Учителя и за неговите последователи, започнаха да ми предават по някой и друг брой от това списание.
към текста >>

5. В следващият етап, когато започнах да проучвам, издирвам и търся материали по Историята на Школата на Учителя и за неговите последователи, започнаха да ми предават по някой и друг брой от това списание.
А многобройните обиски при последователите на Учителя от властта, бяха го окончателно унищожили. Нямаше откъде да се вземе и намери. И така аз се разминах с него. Нямаше го никъде. Това продължи дълги години. 5. В следващият етап, когато започнах да проучвам, издирвам и търся материали по Историята на Школата на Учителя и за неговите последователи, започнаха да ми предават по някой и друг брой от това списание. И винаги, когато те предаваха тези откъслечни броеве чувах глас в себе си: „Събирай ги, те ще ти потрябват". И аз ги събирах и ги слагах в един кашон. Само ги разлиствах от любопитство. И толкоз. Знаех какво има в тях, но те полека-лека се трупаха в кашона.
към текста >>

Тя бе предадена в съзнанието ми от някого и аз започнах да работя по нея последователно.
Но чувах глас в себе си: „Събирай ги, те ще ти потрябват". И аз ги събирах. По- късно дойде време да ги разгледам, да видя кой участвува в тях и да ползвам някои статии за „Изгревът" като съм ги отпечатал дословно по дадени автори. 7. В съзнанието ми бе поставена от някого една програма, за която знаех, че съществува, но знаех, че не е дошло времето. После дойде това време. Тя бе предадена в съзнанието ми от някого и аз започнах да работя по нея последователно. 8. През 2002 г. концепцията за сп. „Всемирна летопис" как да се представи в „Изгревът" постепенно се оформи. Но не от мен, а от онези, които движеха „Изгревът". Те я оформиха в съзнанието ми.
към текста >>

Последователно, но с много труд, усилия и противодействия.
Онова, което тук поместваме се дължи на нейния голям труд по търсенето, намирането и изваждането на всички статии. А това не беше лесно. Без нея, този материал не можеше да се сглоби, защото нямаше откъде да дойдат статиите. А тя ги изваждаше на ксерокопия от Народната Библиотека, където работеше. По-късно и аз добавих тези, които пък аз имах, като архив и така се сглоби материала. Последователно, но с много труд, усилия и противодействия. 10. Искам да заявя, че материала се сглоби накрая, защото концепцията за този материал съществуваше горе, но ми я подаваха на части в съзнанието. Знаех как ще стане, по-точно, как ще изглежда, но това стана накрая. На връх Великден - 4 - 6 май 2002 г. сглобих и завързах материала. Аз го завързах, а той ме отвърза, аз се освободих.
към текста >>

Както преди това, така и в Школата идват мнозина, като негови последователи.
Но без тяхно участие нищо не можех да направя. Те стояха месеци над главата ми. Беше невероятно изживяване. Едва се издържаше. 12. Учителят Петър Дънов отваря своята Школа 1922-1944 г. Както преди това, така и в Школата идват мнозина, като негови последователи. Но какво става с тях? Едни идват стоят, слушат Словото Му и си заминават. Други идват, хранят се от Словото Му, търсят помощта Му и пак си заминават. Трети идват, слушат, хранят се от Словото Му, ползват съветите Му и остават. А сега ще разгледаме какво става с тази трета група, защото те остават, но едни са врагове явни и тайни, а други са му врагове - ту последователи.
към текста >>

А сега ще разгледаме какво става с тази трета група, защото те остават, но едни са врагове явни и тайни, а други са му врагове - ту последователи.
Както преди това, така и в Школата идват мнозина, като негови последователи. Но какво става с тях? Едни идват стоят, слушат Словото Му и си заминават. Други идват, хранят се от Словото Му, търсят помощта Му и пак си заминават. Трети идват, слушат, хранят се от Словото Му, ползват съветите Му и остават. А сега ще разгледаме какво става с тази трета група, защото те остават, но едни са врагове явни и тайни, а други са му врагове - ту последователи. И така е до ден днешен и ден утрешен. Ще го проверите! 13. Една част са последователи на Петър Дънов, но после се отделят от Него и стават накрая негови врагове. Такъв пример е Иван Толев редактора на сп. „Всемирна Летопис".
към текста >>

13. Една част са последователи на Петър Дънов, но после се отделят от Него и стават накрая негови врагове.
Други идват, хранят се от Словото Му, търсят помощта Му и пак си заминават. Трети идват, слушат, хранят се от Словото Му, ползват съветите Му и остават. А сега ще разгледаме какво става с тази трета група, защото те остават, но едни са врагове явни и тайни, а други са му врагове - ту последователи. И така е до ден днешен и ден утрешен. Ще го проверите! 13. Една част са последователи на Петър Дънов, но после се отделят от Него и стават накрая негови врагове. Такъв пример е Иван Толев редактора на сп. „Всемирна Летопис". А защо като е враг, го публикуваме? Публикуваме материалите му преди да е станал враг. След като става враг и се оттегля той заглъхва тихо, тихо като в пустиня.
към текста >>

Трета част са негови врагове, воювали срещу Него десетилетия, но накрая ла живота си се обръщат и стават Негови последователи.
Всички участници от Школата 1922-1944 г. наблюдаваха с ужас и с уплаха, че точно комунистите се явиха да раздадат Божията Правда на Учителя Дънов. И не се примиряваха с това. Но това бе факт, на който и аз бях свидетел. Неоспорим факт! Трета част са негови врагове, воювали срещу Него десетилетия, но накрая ла живота си се обръщат и стават Негови последователи. Такъв случай е проф. Стефан Консулов. След 9.IX.1944 г., той е премахнат и свален като професор, работи като работник и идва времето, че става спиритист, убеждава се, че има Невидим свят и накрая става последовател на Учителя Дънов. От враг става последовател. А през какви етапи е минал ще проследите по статиите, които сме публикували.
към текста >>

След 9.IX.1944 г., той е премахнат и свален като професор, работи като работник и идва времето, че става спиритист, убеждава се, че има Невидим свят и накрая става последовател на Учителя Дънов.
Но това бе факт, на който и аз бях свидетел. Неоспорим факт! Трета част са негови врагове, воювали срещу Него десетилетия, но накрая ла живота си се обръщат и стават Негови последователи. Такъв случай е проф. Стефан Консулов. След 9.IX.1944 г., той е премахнат и свален като професор, работи като работник и идва времето, че става спиритист, убеждава се, че има Невидим свят и накрая става последовател на Учителя Дънов. От враг става последовател. А през какви етапи е минал ще проследите по статиите, които сме публикували. В тях той е бил слуга на онези сили, които са воювали срещу Учителя. Това е обяснението. А че след това се обръща - за него има друго обяснение.
към текста >>

От враг става последовател.
Неоспорим факт! Трета част са негови врагове, воювали срещу Него десетилетия, но накрая ла живота си се обръщат и стават Негови последователи. Такъв случай е проф. Стефан Консулов. След 9.IX.1944 г., той е премахнат и свален като професор, работи като работник и идва времето, че става спиритист, убеждава се, че има Невидим свят и накрая става последовател на Учителя Дънов. От враг става последовател. А през какви етапи е минал ще проследите по статиите, които сме публикували. В тях той е бил слуга на онези сили, които са воювали срещу Учителя. Това е обяснението. А че след това се обръща - за него има друго обяснение. Има един случай описан в „Изгревът", когато един от големите врагове на Учителя воюва цял живот срещу Него, накрая отива при Него в с.
към текста >>

За тяхно прозрение Учителят им казва: „Днес Господ обърна един враг, за да стане негов последовател".
Има един случай описан в „Изгревът", когато един от големите врагове на Учителя воюва цял живот срещу Него, накрая отива при Него в с. Мърчаево и иска среща с него. Учителят го приема в присъствието на свидетели, но Учителят е облечен в черен официален костюм. Всички присъствуващи са изумени, защото знаят, че Учителят никога не е обличал черен костюм и такъв никога и никой не му е ушивал, и такъв няма изобщо в гардероба Му. Това знаят всички и са поразени от тази гледка. За тяхно прозрение Учителят им казва: „Днес Господ обърна един враг, за да стане негов последовател". Ето го разрешението. Господ не забравя стореното му Зло. Не забравя, но за онзи, който се обърне към Него, на него може да оправи пътищата му. А такива случаи е имало много. Едни са описани в „Изгревът" други чакат времето си да бъдат описани и отпечатани в поредицата „Изгревът".
към текста >>

Той защитава Учителя и присъствува на един от съборите на Бялото Братство в София през 1926 г., който събор той описва и публикува в три последователни броеве на вестник „Зорница" - в броевете 38, 39,41 излезли м.
В повечето случаи те го възприемат като един евангелски проповедник. И само толкова. И за тях ще говорим също, когато му дойде времето и мястото в „Изгревът". (Виж „Изгревът" том V, стр. 531-533). Девета част са онези представители по Дух на евангелизма в България, като Стоян Ватралски, в истинския му смисъл. Той защитава Учителя и присъствува на един от съборите на Бялото Братство в София през 1926 г., който събор той описва и публикува в три последователни броеве на вестник „Зорница" - в броевете 38, 39,41 излезли м. септември и октомври 1926 г. под заглавие „Кои и какви са Белите Братя/ Дъновистите". (Виж. „Изгревът" том V, стр, 533-534). Десета част са уж негови последователи, движат се в неговото общество на Учителя, но всеки се проявява така, какъвто е Всъщност. Тук ще представим трима от тях.
към текста >>

Десета част са уж негови последователи, движат се в неговото общество на Учителя, но всеки се проявява така, какъвто е Всъщност.
Девета част са онези представители по Дух на евангелизма в България, като Стоян Ватралски, в истинския му смисъл. Той защитава Учителя и присъствува на един от съборите на Бялото Братство в София през 1926 г., който събор той описва и публикува в три последователни броеве на вестник „Зорница" - в броевете 38, 39,41 излезли м. септември и октомври 1926 г. под заглавие „Кои и какви са Белите Братя/ Дъновистите". (Виж. „Изгревът" том V, стр, 533-534). Десета част са уж негови последователи, движат се в неговото общество на Учителя, но всеки се проявява така, какъвто е Всъщност. Тук ще представим трима от тях. Тодор Бъчваров е писател, окултист, издава списания. За него сме подготвили специален раздел. Лазар Котев - голям книгоиздател на окултна и теософска литература. В неговия дом на вилата му в гр.
към текста >>

Тринадесета част са неговите последователи в Школата от 19221944 г., както и от 1900-1922 г., така също и от 1945 до 1990 г., и от 1990 г.
тогава той обявява, че не е той чакания Миров Учител, а Мировият Учител вече е в България и той се нарича Петър Дънов. За това виж „Изгревът" том I, стр. 245, стр. 274, стр. 280, том III, стр.77. Тринадесета част са неговите последователи в Школата от 19221944 г., както и от 1900-1922 г., така също и от 1945 до 1990 г., и от 1990 г. та досега и до веки веков. Тук, където се е давало Словото на Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно. Тук е Школата на Бялото Братство. Тя е едновременно в Божествения свят, в Духовния свят и има проекция на земята. На земята тя създава „Изгревът" - за да се реализира тази Школа.
към текста >>

А щом има двама Учители, ще да има и за двамата ученици и последователи.
Тя е едновременно в Божествения свят, в Духовния свят и има проекция на земята. На земята тя създава „Изгревът" - за да се реализира тази Школа. А където е „Изгревът" там е седалището на Бялата и Черната ложа. А щом има Бяла ложа на Изгрева, тя ще да има свой Учител. А щом има Черна ложа - тя също има свой Учител. А щом има двама Учители, ще да има и за двамата ученици и последователи. И така едните последователи на Учителя Дънов са представители на Бялата ложа, а другите са слуги на Черната ложа. Ето тук на „Изгрева" са истинските врагове на Учителя Дънов. А защо? Защото те разрушават отвътре Школата на Учителя. Примери и доказателства.
към текста >>

И така едните последователи на Учителя Дънов са представители на Бялата ложа, а другите са слуги на Черната ложа.
На земята тя създава „Изгревът" - за да се реализира тази Школа. А където е „Изгревът" там е седалището на Бялата и Черната ложа. А щом има Бяла ложа на Изгрева, тя ще да има свой Учител. А щом има Черна ложа - тя също има свой Учител. А щом има двама Учители, ще да има и за двамата ученици и последователи. И така едните последователи на Учителя Дънов са представители на Бялата ложа, а другите са слуги на Черната ложа. Ето тук на „Изгрева" са истинските врагове на Учителя Дънов. А защо? Защото те разрушават отвътре Школата на Учителя. Примери и доказателства. Ето ги.
към текста >>

29. Учителя с група ученици - първи планински лагер - „Куш-бунар', Сливен, 2 юни

Учителят е на лагер с група последователи в местността "Куш-бунар", над Сливен.
Учителя с група ученици - първи планински лагер - „Куш-бунар", Сливен, 2 юни Учителят е на лагер с група последователи в местността "Куш-бунар", над Сливен. Конкретно описание за този ден няма. Общо за екскурзията може да се прочете на следните линкове: 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА НА МУСТАФАБОРИС НИКОЛОВ 2. ВихрушкатаМария Младенова
към текста >>

30. Учителя с група ученици - първи планински лагер - „Куш-бунар', Сливен, 3 юни

Учителят е на лагер с група последователи в местността "Куш-бунар", над Сливен.
Учителя с група ученици - първи планински лагер - „Куш-бунар", Сливен, 3 юни Учителят е на лагер с група последователи в местността "Куш-бунар", над Сливен. Конкретно описание за този ден няма. Общо за екскурзията може да се прочете на следните линкове: 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА НА МУСТАФАБОРИС НИКОЛОВ 2. ВихрушкатаМария Младенова
към текста >>

31. Учителя с група ученици - първи планински лагер - „Куш-бунар', Сливен, 4 юни

Учителят е на лагер с група последователи в местността "Куш-бунар", над Сливен.
Учителя с група ученици - първи планински лагер - „Куш-бунар", Сливен, 4 юни Учителят е на лагер с група последователи в местността "Куш-бунар", над Сливен. Конкретно описание за този ден няма. Общо за екскурзията може да се прочете на следните линкове: 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА НА МУСТАФАБОРИС НИКОЛОВ 2. ВихрушкатаМария Младенова
към текста >>

32. Учителя с последователи от Айтос на излет до връх Паспалата

Учителя с последователи от Айтос на излет до връх Паспалата
Учителя с последователи от Айтос на излет до връх Паспалата На 12 юли 1920 Учителя прави излет до връх Паспалата с последователи от Айтос. Посрещат слънцето, и Петър Дънов свири своя композиция. Снимки на участиците в екскурзията и събора могат да се видят тук. 1. БОГ НЕ Е В СЛОВО, НО В СИЛА 2. ТРЪГВАНЕ ЗА ПАСПАЛАТА 3.
към текста >>

На 12 юли 1920 Учителя прави излет до връх Паспалата с последователи от Айтос.
Учителя с последователи от Айтос на излет до връх Паспалата На 12 юли 1920 Учителя прави излет до връх Паспалата с последователи от Айтос. Посрещат слънцето, и Петър Дънов свири своя композиция. Снимки на участиците в екскурзията и събора могат да се видят тук. 1. БОГ НЕ Е В СЛОВО, НО В СИЛА 2. ТРЪГВАНЕ ЗА ПАСПАЛАТА 3. ИЗГРЕВЪТ 4.
към текста >>

33. Снимки на Учителя с последователи от Айтос, екскурзия и събор на Паспалата - Петров връх

Снимки на Учителя с последователи от Айтос,
Снимки на Учителя с последователи от Айтос, екскурзия и събор на Паспалата - Петров връх На 12 юли 1920 Учителя прави излет до връх Паспалата с последователи от Айтос. Провежда се и събор на айтоското братство. Посрещат слънцето, и Петър Дънов свири своя композиция. За това може да се прочете тук.
към текста >>

На 12 юли 1920 Учителя прави излет до връх Паспалата с последователи от Айтос.
Снимки на Учителя с последователи от Айтос, екскурзия и събор на Паспалата - Петров връх На 12 юли 1920 Учителя прави излет до връх Паспалата с последователи от Айтос. Провежда се и събор на айтоското братство. Посрещат слънцето, и Петър Дънов свири своя композиция. За това може да се прочете тук. Снимка 18. Паспалата - Петров връх - 12.VII.1920 г.Снимка 19.
към текста >>

34. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920

След това ще пристъпя последователно към по-важните случаи в нашия живот.
Тук нямаше никаква дресировка, никаква военна дисциплина. Каквато и да беше организацията, всичко ставаше доброволно, без никакво насилие. Ето защо всеки от учениците имаше възможност да се прояви такъв, какъвто си е, поради което при светлината на Учителя един за друг ние бяхме предметно учение. При голямата светлина на Учителя и около Него ние имахме възможност по-ярко да виждаме своите недостатъци и добри прояви, както и тия на своите близки и да се учим от тях. Написах тази страница като вметната към главната си задача и тема на работата, за да стане тя по-разбрана и изчерпателна. След това ще пристъпя последователно към по-важните случаи в нашия живот. А. Ученикът няма право да коригира Божественото През лятото на 1920 година се разнесе слух между братята и сестрите, че един от по-възрастните братя се проявил с нещо в неморално отношение. Това създаде голямо настроение срещу него, особено между възрастните братя, които се отличаваха със своето установено, статично благочестие. Как се е провинил, с какво и защо, не се разбра нищо. Обаче съдейки по известното и на мен благочестие на възрастните братя, мислих си, че простъпката на брата ще е голяма като влакно, което по строгия човешки закон може да се превърне в руно.
към текста >>

35. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Четете ги последователно по единй на всяка седмица.
Вий ще проверите от опит. Един е Господ в света, Един е Отец, Който говори. Аз сега говоря за Бога на Любовта. Слушайте и вършете Неговото Слово. Изпращам ви четири беседи: „Братя и сестри на Христа", „Плачът", „Те ще просветнат", „Синът Божий". Четете ги последователно по единй на всяка седмица. И след прочитането сестрите и братята, които искат, може да си ги прочитат и преписват. Това са Моите писма към вас. Поздрав на всички. (Свещеният подпис) София, 10. II. 1922 г.
към текста >>

36. Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК)

Работата в Школата Учителя води двадесет и две години планомерно и последователно.
Вие сте като плодните дървета в света на Ангелите. Всяко дърво, което принася плод, се благославя.Знанието за пътя на човешката душа към Бога е велико Знание на Живота. Учителя се вслушва с чутко ухо в нашите души. Много противоречия, много съмнения и предразсъдъци имаше да се отстраняват. Имаше да се ликвидира с един стар живот на хиляди поколения, отишли далеч в своето отклонение от правилния път. Работата в Школата Учителя води двадесет и две години планомерно и последователно. С Любов и търпение Той ни въведе в света на душата – свят, обширен като Вселената. Има ред правила и закони, които ученикът на Божествената Школа трябва да пази. Едно от първите правила е смирението. Идеята е тази: Вечното, Безграничното не може да се събере в ограниченото. Ученикът трябва да знае мястото си.
към текста >>

Една от последователките на Учителя, сестра Маркова, отлично владееща френски език е водела курсове по този език.
Ние, младите - отбелязва един от тях, цялата група пристигнахме там с грейнали лица. Едно нещо ни правеше особено впечатление. Много често, въпросите, които засягахме в нашите събрания, Учителят ги разискваше в беседата, която изнасяше. „Каква интересна връзка". Тогава Учителят открива Школата за младите, като тези, които е можело да влезнат в нея, са били лично поканени от Него направо или от човек изпратен пак от Него.* Една от последователките на Учителя, сестра Маркова, отлично владееща френски език е водела курсове по този език. Тези курсове тя е провеждала денем, в своя малък салон на улица „Цар Шишман". Вечер салончето е било свободно и тя го преотстъпва през това време на Учителя за провеждане на Школата. Учениците на този първи младежки клас са били около 80 души братя и сестри. Учителят е допуснал в Школата жените наравно с мъжете, нещо, което както сме разбрали, в Школите на древността не е било така. Възрастните братя и сестри, като разбраха за това събитие поискали и те да имат клас.
към текста >>

37. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март

Преди това живееше в София при един наш последовател, който беше директор на „Гранатоит" над Перник, казваше се Русев.
Това е една екскурзия описана от Олга Славчева. Тя беше много мила, симпатична сестра, игрива и вечно пей. Тя даде думите на „Паневритмията". Вечно пей, пише, поетеса. Имаше барака на Изгрева, където живееше. Преди това живееше в София при един наш последовател, който беше директор на „Гранатоит" над Перник, казваше се Русев. После си направи малка барачка на Изгрева. Ако трябваше да разкажем последователно по етапи екскурзиите до Витоша, то можем да кажем следното: I. етап - сборен пункт, беше последната спирка на трамвая, където сега е хотел „Хемус", в Лозенец, където на едната страна беше държавната печатница. Там се събирахме. Оттам тръгвахме пеш.
към текста >>

Ако трябваше да разкажем последователно по етапи екскурзиите до Витоша, то можем да кажем следното:
Тя даде думите на „Паневритмията". Вечно пей, пише, поетеса. Имаше барака на Изгрева, където живееше. Преди това живееше в София при един наш последовател, който беше директор на „Гранатоит" над Перник, казваше се Русев. После си направи малка барачка на Изгрева. Ако трябваше да разкажем последователно по етапи екскурзиите до Витоша, то можем да кажем следното: I. етап - сборен пункт, беше последната спирка на трамвая, където сега е хотел „Хемус", в Лозенец, където на едната страна беше държавната печатница. Там се събирахме. Оттам тръгвахме пеш. Като се изкачим на баира, понадолу, наляво, на няколкостотин метра имаше тухларна фабрика. Отляво имаше едно кладенче.
към текста >>

38. Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата

Някои последователи на Учителя също са отлъчени от Църквата.
Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата През първата половина на 1922 година Светият Синод на Българската православна църква предприема кампания срещу Бялото Братство в България. Даниил Ласков и Михаил Калнев публикуват критически трудове. На 7 юли 1922 година на свое заседание Архиерейският събор обявявя Петър Дънов за самоотлъчил се от светата Църква. Някои последователи на Учителя също са отлъчени от Църквата. За това събитие може да се прочете в книгата "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.)" Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св.
към текста >>

Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г.
22,23, 1922). Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го „белязва", за да предпази хората от „заблудата" УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения.
към текста >>

Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес.
Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес. Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната. Особено внимание се отделя на издателската дейност на Църквата като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични. В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на БПЦ – „Църковен вестник" и сп. „Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство. Успоредно с това се отпечатват поредица книги, студии, монографии, статии и пр.
към текста >>

За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928).
Защото то не е това, което трябва да бъде. Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос. Защото то е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие, мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр. И така, М.Калнев, на свой ред, се впуска в битката с поредица залпове на плодовитото си перо. За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928). За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие. Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи учението на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства. Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание.
към текста >>

Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание.
За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928). За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие. Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи учението на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства. Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание. Оттук произтича и оскъдната аргументация на православните богослови, довеждаща ги нерядко до крайно неточни изводи и дори до смехотворни обобщения. От това време са известни и редица други второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя и ББ масов, обществен характер. Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922). Проф. протопрезв.
към текста >>

На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е.
На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много. На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е. това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар. ерес – учението на ББ.
към текста >>

Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение.
За илюстрация: според сведения на съвременници, тогавашният брой на членовете на ББ е бил няколко десетки хиляди, докато дружеството на теософите е наброявало едва 121 души! Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36). И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против Братството. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г.
към текста >>

Заслужава да се отбележи, че Архиерейският събор олределя и специална формула, която да послужи на енорийските свещеници да получат признание от заподозрените си миряни, че не са последователи на Петър Дънов (ср.
Решението на архиереите се обявява за незаконно от автора с аргумента, че те нямат право да говорят от името на П.Дънов. Т.е. те не са в състояние да го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт на свободната воля на всеки човек, на неговото нравствено и религиозно самоопределение. Св. Синод не остава длъжен на хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците своя официоз „Църковен вестник" („Църковен вестник", бр. 22,23, 1922). Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го „белязва", за да предпази хората от „заблудата" Заслужава да се отбележи, че Архиерейският събор олределя и специална формула, която да послужи на енорийските свещеници да получат признание от заподозрените си миряни, че не са последователи на Петър Дънов (ср. „Църковен вестник", бр.33/1922г.) Крайният резултат от „отлъчването" (или „самоотлъчването" – все тая) е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след героичното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец.
към текста >>

Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда.
По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя.
към текста >>

39. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

(11, 33)ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА ДВИЖЕНИЕТО
Обидиш някой. Иди при него да се извиниш. -- Не искам. -- Щом не искаш доброволно, ще дойдат неорганизираните сили на природата и ще се справят с тебе по закона на петоъгълника, но обърнат с върха надолу. Не чакайте да се приложи Божия закон насила. (11, 33)ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА ДВИЖЕНИЕТО Представете си, че започвам да се движа от точка 1, 2, 3 и т, н. (фиг. 3) На какво се дължи това движение? Защо вървя в тази посока, а не в другата? Посоката на дадено движение се определя от нещо, а именно от това, дали пътят е отворен или не. Движиш се в известна посока, защото пътят е отворен.
към текста >>

м) Движение на същия крак надясно, наляво, последователно по три пъти.
ж) Движение наляво. з) Десният крак напред, допрян на земята. и) Приклякане на лявото коляно. к) Изправяне на тялото. л) Левият крак напред, без да се слага на земята. м) Движение на същия крак надясно, наляво, последователно по три пъти. н) Левият крак напред, допрян на земята. о) Приклякане на дясното коляно. п) Изправяне на тялото. Точки „б, в, г, д, е, ж, и, к, л" се повтарят. р) Десният крак назад, без допиране на земята.
към текста >>

40. „Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък

Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г.
съч., с. 13). 2. ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО" УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения.
към текста >>

Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес.
Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес. Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната. Особено внимание се отделя на издателската дейност на Църквата като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични. В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на БПЦ – „Църковен вестник" и сп. „Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство. Успоредно с това се отпечатват поредица книги, студии, монографии, статии и пр.
към текста >>

За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928).
Защото то не е това, което трябва да бъде. Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос. Защото то е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие, мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр. И така, М.Калнев, на свой ред, се впуска в битката с поредица залпове на плодовитото си перо. За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928). За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие. Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи учението на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства. Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание.
към текста >>

Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание.
За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928). За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие. Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи учението на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства. Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание. Оттук произтича и оскъдната аргументация на православните богослови, довеждаща ги нерядко до крайно неточни изводи и дори до смехотворни обобщения. От това време са известни и редица други второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя и ББ масов, обществен характер. Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922). Проф. протопрезв.
към текста >>

На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е.
На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много. На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е. това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар. ерес – учението на ББ.
към текста >>

Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение.
За илюстрация: според сведения на съвременници, тогавашният брой на членовете на ББ е бил няколко десетки хиляди, докато дружеството на теософите е наброявало едва 121 души! Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36). И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против Братството. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г.
към текста >>

Заслужава да се отбележи, че Архиерейският събор олределя и специална формула, която да послужи на енорийските свещеници да получат признание от заподозрените си миряни, че не са последователи на Петър Дънов (ср.
Решението на архиереите се обявява за незаконно от автора с аргумента, че те нямат право да говорят от името на П.Дънов. Т.е. те не са в състояние да го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт на свободната воля на всеки човек, на неговото нравствено и религиозно самоопределение. Св. Синод не остава длъжен на хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците своя официоз „Църковен вестник" („Църковен вестник", бр. 22,23, 1922). Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го „белязва", за да предпази хората от „заблудата" Заслужава да се отбележи, че Архиерейският събор олределя и специална формула, която да послужи на енорийските свещеници да получат признание от заподозрените си миряни, че не са последователи на Петър Дънов (ср. „Църковен вестник", бр.33/1922г.) Крайният резултат от „отлъчването" (или „самоотлъчването" – все тая) е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след героичното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец.
към текста >>

Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда.
По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя.
към текста >>

41. Група последователи на Учителя вземат решение за направата на устав

Група последователи на Учителя вземат
Група последователи на Учителя вземат решение за направата на устав За това може да се прочете в спомените на Св. Няголов Салоните, в които Учителят изнасяше своите беседи Няколко братя след беседата в неделя на 7 януари 1923 г. казват: "Тук трябва да има ред и порядък.
към текста >>

42. Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'

Това писмо е отговор на искането на група последователи да се направи устав и книга за присъствие на учениците.
Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента "Писмото" Това писмо е отговор на искането на група последователи да се направи устав и книга за присъствие на учениците. За това може да се прочете в следните спомени: 1. Спомени на Светозар Няголлов: Салоните, в които Учителят изнасяше своите беседиКонкретно за това събитие: Следващата неделя 14 януари 1923 г., Учителят извиква Тодор Стоименов , подава му едно запечатано писмо и му казва, че няма да дойде на беседа и вместо нея да прочете пред класа това писмо. Стоименов отива, съобщава поръчението на Учителя, отваря писмото и казва: „То е само от три реда."*** След това го прочита:„Когато Любовта царува, смут не става! Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава, когато Истината грее, плодът цъфти и зрее.
към текста >>

43. Правителството на Цанков отказва да разреши провеждането на събора на Братството, забранен преди т...

Уволнени са много учители, последователи на Петър Дънов.
На 9 юни 1923 г. е превратът и той е убит. През м. август 1923 г. се прави молба до Министър-председателя Александър Цанков, но той също не разрешава събора, понеже не обича Учителя Дънов. Уволнени са много учители, последователи на Петър Дънов. По-подробно за тези събития може да се прочете в: Спомени на Борис Николов - Учителят, Стамболийски и анархистите Под внушение на чужди сили - на църквите и на определени обществени среди, правителството на Александър Стамболийски забрани събора на Бялото Братство през август 1923 година. А на 9 юни 1923 година той бе свален от власт чрез преврат и бе убит. Приятелите бяха направили постъпки през месец май за разрешение на събора в Търново - така, както се получи разрешение предната година.
към текста >>

44. Учителя е в София, Събор, 1924 (?)

И така си вървяха лекциите последователно.
Казват това на Учителя, събирахме се първата година у Савка, в домът на Савка. И Учителят казва: „И аз ще дойда". И това беше първата лекция на Младежкия клас. Когато приятелите чуха, че Учителят е държал на младите беседа, така някак се засегнаха, че на другия ден вечерта Учителят държа на тях. И това беше първата лекция на Общия клас. И така си вървяха лекциите последователно. В.К.: Иван Радославов е учител по история. Той е написал „Где е истината? " Е.А.: Той е написал една книга за обяснения там, за защита учението на Учителя от нападките. Той имаше голяма еродиция. Той беше с голяма култура човек.
към текста >>

45. Атентатът в катедралната църква „Света Неделя“ – история и факти

Последователи на подобни идеологии съществуват и в България.
Затова по-рано казахме, че трагедията започва още на 14 април. Въпросите, които веднага изникват на преден план, са: кои са организаторите на атентата и как са допуснати да поставят взривоопасни вещества в свещения храм? Както всички знаем, в първите две десетилетия на ХХ век голяма сила набират крайните течения в политиката. Идеологии като комунизъм и анархизъм стават все по-популярни сред обществото. Макар да предлагат много социални реформи, единственото, до което водят е напрежение в държавите. Последователи на подобни идеологии съществуват и в България. През 1923 година Българската комунистическа партия (БКП) организира въстание, което е потушено по кървав начин. Следващата стъпка на Военната организация на същата партия (БКП) е именно атентатът в храма “Света Неделя”. Смелостта и готовността за действията на атентаторите идва от връзката им с Коминтерна, който вече разполага с властта в Русия. Атентатът е планиран старателно, а главно действащите лица са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и още един човек, който може би изиграва най-главната роля – Петър Задгорски. Не за друго, а защото той е клисарят, благодарение на когото в църквата биват внесени 25 килограма взривни вещества.
към текста >>

46. Арестуване на Учителя. Протокол за разпит - София, 21 юли 1925 г.

Едно от най-съществените условия за всички последователи на това Учение е съвършената нравственост.
Именувам се Петър К. Дънов, от Варна, 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, Учител. Показвам: Моето Учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общо благо. Учението ми изключва всяко насилие и изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това Учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да може да възприеме и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавния строй може да се изправи чрез самоусъвършенствуване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както Отец ваш на небесата е съвършен“.
към текста >>

47. Учителя дава музиката на песента 'Писмото'

Текстът на песента "Писмото" е писмото , което Учителя изпраща в отговор на искането на група последователи да се направи устав, книга за присъствие и други неща свързани с правилника в една организация.
Учителя дава музиката на песента "Писмото" Текстът на песента "Писмото" е писмото , което Учителя изпраща в отговор на искането на група последователи да се направи устав, книга за присъствие и други неща свързани с правилника в една организация. Това става на 14 януари 1923 г. Не е ясна датата, когато е съставена музиката на песента, затова е приета датата на годината според каталога - 1926 г. За Писмото може да се прочете в следните спомени: 1. Спомени на Светозар Няголлов: Салоните, в които Учителят изнасяше своите беседиКонкретно за това събитие: Следващата неделя 14 януари 1923 г., Учителят извиква Тодор Стоименов , подава му едно запечатано писмо и му казва, че няма да дойде на беседа и вместо нея да прочете пред класа това писмо.
към текста >>

48. Формули дадени от Учителя на Мусала. 1926 г.

Последователно се обръщахме по четирите посоки на света и произнасяхме следните формули:
Не е дадена точната дата и затова са сложени в последния ден - 12 юли 1926 г. Спомени на Борис Николов: ИЗГЛЕДИ ОТ ВРЪХ МУСАЛА КЪМ МАРИЧИНИТЕ ЕЗЕРА ФОРМУЛИ ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА, 1926 г. Всички застанахме на един метър разстояние един от друг. Последователно се обръщахме по четирите посоки на света и произнасяхме следните формули: Обърнати на Юг: „Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света." На изток: „Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда от живота ни." На север: „Да се възцари Божията Истина във всички прояви на живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни." На запад: „Да се възцари Божията Мъдрост в живота ни и да изчезне злото от нашия път." На изток: „Да царува Господ и да се слави Господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина."
към текста >>

Последователно се обръщахме по четирите посоки на света и произнасяхме следните формули:
От клековете взимахме дърва за огън. Наоколо е завет и слънцето изгрява по-рано. Чудесни изгледи, чудесни изгреви на слънцето и чудесни години бяха тогава.ФОРМУЛИ ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА, 1926 г. Всички застанахме на един метър разстояние един от друг. Последователно се обръщахме по четирите посоки на света и произнасяхме следните формули: Обърнати на Юг: „Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света." На изток: „Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда от живота ни." На север: „Да се възцари Божията Истина във всички прояви на живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни." На запад: „Да се възцари Божията Мъдрост в живота ни и да изчезне злото от нашия път." На изток: „Да царува Господ и да се слави Господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина."
към текста >>

49. Построяване приемна стая за Учителя на Изгрева - парцел 'Баучер'

В следващите години около "Баучер" ученици, последователи и слушатели на Учителя закупуват малки парцели земя и построяват дървени жилища.
Построяване приемна стая за Учителя на Изгрева - парцел "Баучер" През първата половина на 1926 година върху закупения парцел "Баучер" (най-високата точка на Софийско поле, югоизточно от София) се построява приемна стая за Учителя. Мястото по-късно става физически и духовен център на Бялото Братство, наречен Изгрева (днес квартал "Изгрев"). В следващите години около "Баучер" ученици, последователи и слушатели на Учителя закупуват малки парцели земя и построяват дървени жилища. Изгрева се оформя като духовно селище, в което работата в Школата на Бялото Братство се центрира на физическо ниво. За приемната на Учителя през 1926 г., може да се прочете в:Спомен на Борис Николов - Приемната на Учителя и събора през 1926 г. Спомен на Борис Николов 53. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА До 1925 г.
към текста >>

50. В-к 'Илюстрована седмица', бр. 193, 1926, публикува 4 снимки от събора на Изгрева, 1926 г.

През цялата миналата седмица окултистите последователи на Дънова, устроиха своя събор в столицата.
Отгоре на снимките бе написано следното: Дъновистите и техният събор От различни краища на страна те се събраха в София. Няколко интересни моменти. Молитвата им и гимнастиките в ранни зори. През цялата миналата седмица окултистите последователи на Дънова, устроиха своя събор в столицата. Те разполагат тук с едно от най-хубавите места, собственост някога на покойния Баучер, над края на Борисовата градина, с хубаво източно изложение. Съборяните са се устроили там, всред боровете, горе на тяхното място, лагер на палатки. Специалният фотограф на "Седмица" е успял да снеме няколко интересни моменти от тоя събор, които поднасяме на нашите читатели. Едната от тях представлява молитвата на съборяните в ранни зори, а другата тяхната гимнастика след молитвата. Снимките от събора, могат да бъдат разгледани тук.
към текста >>

51. Построяване на Салона на Изгрева

В строежа участват последователи на Учителя от селата Каблешково и Габерово, Бургаско.
Построяване на Салона на Изгрева През юли 1927 година по проект на Руси Николов от Стара Загора на Изгрева започва изграждане на салон за молитвени събрания на Бялото Братство. В строежа участват последователи на Учителя от селата Каблешково и Габерово, Бургаско. Салонът е затворен през 1958 и разрушен през 1971 година. Точната дата не е ясна, затова просто е отбелязан месеца. Предполага се, че е в края на месец юли и дори в началото на август, тъй като от спомена на Елена Андреева се вижда, че по време на събора през 1927 г. е имало доста недовършени неща все още. За това събитие може да се прочете в следните спомени:
към текста >>

И странно нещо, Учителят следващата година -1928 предаваше последователно всички други упражнения от Паневритмията и най-после я предаде в окончателна форма в 1942 год.
Построи се и малкият салон за столова, имахме братска кухня. Братството закупиха всички места, които се продаваха около салона. Малко време след събора през 1927 год., мисля в началото на септември Учителят се опита да ни предаде Паневритмията, Пентаграма - специално. Научихме първите фигури и когато трябваше да усвоим смяната на местата на тези, които играят Пентаграма, доста трудно ни се видя на всички тази част от упражнението и дотук спряхме. Може би защото вече беше късно септември, може би имаше и други причини. И странно нещо, Учителят следващата година -1928 предаваше последователно всички други упражнения от Паневритмията и най-после я предаде в окончателна форма в 1942 год. на Изгрева. В.К.: Чия бе идеята за Паневритмията, какъв бе повода, самото начало как се започна? Е.А.: Е, Учителят я даде. Това е негово дело. Ето, първият повод беше това, Пентаграма.
към текста >>

И когато някога последователите на това Учение решат да построят салон за Бялото Братство, те трябва предварително да знаят какво означават за Небесната Кабала числата, когато през времето на Учителя бе построен този салон.
Той бе разрушен през юли 1971 година. 5. Салонът е ползуван от Братството от 1927 до 1958 година - тридесет и една години. Търси се онзи ученик, който има познания по Кабалата и онези познания, които Учителят дава в Словото Си за значението на числата, за да направи своите проучвания. Аз съм напълно убеден, че ще излезе една невероятна зависимост между датите на построяване на салона, ползуването му и унищожаването му. Това изследване ще бъде поука за всички следващи поколения. И когато някога последователите на това Учение решат да построят салон за Бялото Братство, те трябва предварително да знаят какво означават за Небесната Кабала числата, когато през времето на Учителя бе построен този салон. И чак тогава да потърсят тези дати - месеци и години, за да проверят дали Небето ще съизволи в построяването на нов салон. Аз дълги години правих моите изчисления. Взех за начало датата на построяването на приемната на Учителя като дата и за построяването на салона. При тези мои изчисления всичко излизаше и даваше числото девет. Но трябва да призная, че ако се изчислява с датата на построяването на салона - 1927 година, получават се други числа.
към текста >>

52. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август

И когато някога последователите на това Учение решат да построят салон за Бялото Братство, те трябва предварително да знаят какво означават за Небесната Кабала числата, когато през времето на Учителя бе построен този салон.
4. Салонът просъществува от 1927 до 1971 година - всичко четиридесет и четири години. Той бе разрушен през юли 1971 година. 5. Салонът е ползуван от Братството от 1927 до 1958 година - тридесет и една години.Търси се онзи ученик, който има познания по Кабалата и онези познания, които Учителят дава в Словото Си за значението на числата, за да направи своите проучвания. Аз съм напълно убеден, че ще излезе една невероятна зависимост между датите на построяване на салона, ползуването му и унищожаването му. Това изследване ще бъде поука за всички следващи поколения. И когато някога последователите на това Учение решат да построят салон за Бялото Братство, те трябва предварително да знаят какво означават за Небесната Кабала числата, когато през времето на Учителя бе построен този салон. И чак тогава да потърсят тези дати - месеци и години, за да проверят дали Небето ще съизволи в построяването на нов салон. Аз дълги години правих моите изчисления. Взех за начало датата на построяването на приемната на Учителя като дата и за построяването на салона. При тези мои изчисления всичко излизаше и даваше числото девет. Но трябва да призная, че ако се изчислява с датата на построяването на салона - 1927 година, получават се други числа.
към текста >>

53. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август

И когато някога последователите на това Учение решат да построят салон за Бялото Братство, те трябва предварително да знаят какво означават за Небесната Кабала числата, когато през времето на Учителя бе построен този салон.
4. Салонът просъществува от 1927 до 1971 година - всичко четиридесет и четири години. Той бе разрушен през юли 1971 година. 5. Салонът е ползуван от Братството от 1927 до 1958 година - тридесет и една години.Търси се онзи ученик, който има познания по Кабалата и онези познания, които Учителят дава в Словото Си за значението на числата, за да направи своите проучвания. Аз съм напълно убеден, че ще излезе една невероятна зависимост между датите на построяване на салона, ползуването му и унищожаването му. Това изследване ще бъде поука за всички следващи поколения. И когато някога последователите на това Учение решат да построят салон за Бялото Братство, те трябва предварително да знаят какво означават за Небесната Кабала числата, когато през времето на Учителя бе построен този салон. И чак тогава да потърсят тези дати - месеци и години, за да проверят дали Небето ще съизволи в построяването на нов салон. Аз дълги години правих моите изчисления. Взех за начало датата на построяването на приемната на Учителя като дата и за построяването на салона. При тези мои изчисления всичко излизаше и даваше числото девет. Но трябва да призная, че ако се изчислява с датата на построяването на салона - 1927 година, получават се други числа.
към текста >>

54. Забрана на събора от властите. Блокада на Изгрева.

А църквата воюва срещу Дънов и последователите му.
В нея се говори, че църквата подстрекавала властта и тя, чрез стражарите, гони сектите. Това става чрез груба сила, чрез гоненията и убийствата. Тук се споменава, че правителството на Ляпчев толерирало сектите. Тук се подхвърлят упреци, че Ляпчев е отменил забраната на събора срещу дъновистите. Като мотив за репресията се издига лозунга, че трябва да се спасява народа и църквата. А църквата воюва срещу Дънов и последователите му. А какво е отношението на Дънов към свещениците и църквата е публикувано в *Изгревът", т. XVII, с. 894-901. Това са извадки от беседи на събора в гр. Търново 1922 г. и от "Сила и Живот" IV серия.
към текста >>

55. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

След завръщането си в България, той става най-усърден ученик - последовател на Учителя.
Владееше европейските езици и най-вече - немски. Завършил беше естествените науки в Германия, където се запознал с антропософа Рудолф Щайнер. В един разговор с него Щайнер му е казал за Учителя в България. Тази му връзка със Щайнер оформя стремежа му към окултизма и устрема му към неговото по-задълбочено изучаване. След завършването на университета там, той се връща в България, където за известно време става учител в град Панагюрище. След завръщането си в България, той става най-усърден ученик - последовател на Учителя. Идва в София и след кратко пребиваване в града се заселва на Изгрева. Той беше един от най-популярните братя в Братството не само със своите познания по всички въпроси и особено добре по окултните, но и с готовността си винаги да бъде полезен на всички, които се нуждаят от нещо. Със своето умение като педагог, той подготви много братя и сестри задочно да завършат своето образование. Владееше не само естествените науки, но и всички - математика, физика и кои ли не. На Рила в тези излизания извън бивака аз взимах по-малко участие, защото бях изцяло погълнат с уреждане на снабдяването, продоволствието и ред други задачи, свързани с ежедневието.
към текста >>

56. Учителя на седемте рилски езера с учениците - 19 август. Преображение

Действително тук човек скъсва с „действителността” и почва да живее в един друг свят, пълен с невероятности.Брат Симеонов свири последователно с рога си.
Навред тя се лее, като благодатна струя.Засвириха на цигулка. В миг върху отсрещната естрада се появиха те - природните свирци и изсвириха Баха, Шопена, Грига. Колко хубаво! Те като че ли знаеха това, което ще се свири отсам и бяха готови всеки миг със своите партитури. Като че ли сме в рая. Действително тук човек скъсва с „действителността” и почва да живее в един друг свят, пълен с невероятности.Брат Симеонов свири последователно с рога си. Ехото му отвърна с утроено изсвирване. Колкото по скъсяваше изсвирванията си, толкова и ехото увеличаваше броя им.Връщаме се пълни с вдъхновение. Отбиваме се при „Химавата и Асинета”, за да видим как пее новият извор. Той е весел. Самодиви нощес са идвали и са оглеждали в него прекрасните си лица.
към текста >>

57. Излиза статията 'Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов' от Ангел Томов

Тук можем да споменем движението „Оомото” в Япония, бахаизмът в Персия, христовият комунизъм в Чехия, новото розенкройцерство, школата на Щайнер и неговите последователи, както и тая на Кайзерлинг в Германия, новохристиянските движения и пр.
Може добре да послужи като своеобразно въведение към философията на Учителя Петър Дънов. Така, наред и с други важни изследвания от онова време, резюмето от статията на А.Томов е едно полезно и приятно четиво както за хората на „пределните понятия”, така и за всеки, който се опитва да размисля върху важните въпроси от Живота. М. Бачев - Издателство Бяло Братство РЕЛИГИОЗНО - ФИЛОСОФСКИЯ МИРОГЛЕД НА ПЕТЪР ДЪНОВ След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна – множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени от един общ дух, от един общ доминиращ стремеж – да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация. Тук можем да споменем движението „Оомото” в Япония, бахаизмът в Персия, христовият комунизъм в Чехия, новото розенкройцерство, школата на Щайнер и неговите последователи, както и тая на Кайзерлинг в Германия, новохристиянските движения и пр. В тази голяма духовна вълна има своето място и учението на Петър Дънов (1) в България. Ония, които се надяват да намерят у П. Дънов стройно формирана и изложена религиозно-философска „система”, ще останат разочаровани. Както всички големи духовни учители, П. Дънов е човек на дълбокото вътрешно прозрение.
към текста >>

Последователите на П.
Петър Дънов проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и нисшия живот и възприемане „тесния път” на усъвършенстването, на новото раждане, на единението с Бога чрез пълно изпълнение на Неговата воля, той проповядва и онова ново и велико, което Христос носи днес в живота. Учението на П. Дънов, подобно на всички почти модерни мистични движения, е твърде отчужден от арената на острите социални борби. Той е твърде чужд на психиката на недоволната маса, широко обезверена и склонна да се вслушва в ония именно носители на крайния идеализъм, които й обещават добруване и щастие не чрез трудно разбираемо за нея индивидуално усъвършенстване и превъзпитаване на личността в духа на истинската любов, а чрез външни промени, чрез насилническите методи и насилническата власт. Едновремешните богомили играеха на времето си в социалните борби и ролята на днешните социалдемократи, комунисти, анархисти. Последователите на П. Дънов обаче са далеч зад боевата линия на ожесточените днес социални борби, далеч зад всички тия революционни сили, които привличат около своите знамена недоволната народна маса. Те доброволно са се отказали от грубия и неприятен труд на орачите и копачите на социалната нива и са си резервирали приятната работа на сеяча. Но затова тяхната роля, за много дълго време поне, ще бъде твърде ограничена и няма да засяга, освен не особено широк кръг от интелигенцията. Учението на Петър Дънов е учение не толкова на непосредственото настояще, колкото учение на по-близкото или по-далечно бъдеще. Ангел Томов
към текста >>

58. Учителя дава песента 'Малката буболечица'

Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят.
Същата година - 1935 - Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена песен". На корицата, в горния ъгъл е написано Хелмира. Асавита идва от слънцето, посещава Олга Славчева и, като й дава името Хелмира, повежда я на път за слънцето. Когато пристигат там, тя чува мелодии познати, думи познати - чува песните, които Учителят е дал на земята. Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето". По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева. Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса. Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст.
към текста >>

59. Учителя дава песента 'Добър ден'

Ако го изпеете последователно с всяка една от гласните букви – а, о, у, е, и – то може да измени едно лошо състояние у вас в добро.
Впоследствие Учителя даде и други химни. Във всички тях се чувства бодрата стъпка на пробудения човек, който съзнава своята сила, знае своя път, вижда своята цел. Към този период спада Песента на гласните букви. Това е първото вокално и дихателно упражнение. Това простичко упражнение има бодрия ритъм на младенческия живот. Ако го изпеете последователно с всяка една от гласните букви – а, о, у, е, и – то може да измени едно лошо състояние у вас в добро. Това упражнение ознаменува започването на съзнателната работа.С отварянето на Школите Учителя въвежда учениците в една нова област на Живота и следователно в една нова област на музиката. Нови изисквания, нови задачи изникват пред нея. Тя е неразделно свързана с живота на учениците. Съпътства ги навсякъде. Към нея те прибягват при всички случаи, тя става важен метод за работа в Школата, метод за възпитание и самовъзпитание.
към текста >>

Тази последователност на явленията наричаме природни гами.
Всички картини в Природата са символи на онези живи сили и закони, които работят в нея. За да проникне във вътрешната страна на Живота, човек трябва да разбира тези образи.В окултната музика дисонансите се допущат, за да пазят равновесие. Злото от музикално гледище е един дисонанс в Живота. Дисонансът е потребен; след него идва хармонията.Между всички явления в Природата има тясна връзка, както между тоновете на музикалните гами. Явленията в Природата са наредени по законите за образуване на гамите. Тази последователност на явленията наричаме природни гами. Измени ли се мястото на един от тия тонове, цялата гама се изменя. Когато човек попадне в една от тия гами, когато хармонизира силите на своя организъм, той влиза в Природата, разбира я, въодушевява се от обстановката, която го заобикаля, неусетно започва да пее от дълбочината на душата си. Това показва, че той е влязъл в хармония с природната музика. Той приглася на Природата. Това значи да бъде човек в хармония с Божественото в Природата.
към текста >>

Тържествени, пропити с дълбок драматизъм и мистика мелодии придружават вечните слова, които Бог изрича в човешката душа, когато дните на Творението започват за нея.Тази творба се състои от седем мелодии, за всеки от седемте дни, като всяка една последователно започва и свършва с една от степените на натуралната до-мажорна гама.
Макар непреводими, тези думи говорят на душата за Непостижимия, Безграничния, Незнайния.Учителя чувстваше музиката в красивото Слово и можеше да я изпее. Така Той сложи мелодии върху текст от първата глава на Евангелието от Йоан. Това са песните В начало бе Словото и Имаше человек, изпратен от Бога. Тези песни са величествени, драматични, в тях има дълбочина и сила.Мелодията придава мистичната драматичност на текста, тя го тълкува. Към тези песни можем да причислим и последната творба на Учителя – Седемте дни на Творението, върху текст от Битие, разширен и допълнен от Него. Тържествени, пропити с дълбок драматизъм и мистика мелодии придружават вечните слова, които Бог изрича в човешката душа, когато дните на Творението започват за нея.Тази творба се състои от седем мелодии, за всеки от седемте дни, като всяка една последователно започва и свършва с една от степените на натуралната до-мажорна гама. Непрекъснато следват дните на Творението. През цялата вечност траят те. Божиите Слова не са еднократни, те непреривно стават, вечно се изпълняват за всички души.Когато Учителя говореше за музика и пеене, Той разбираше преди всичко Живота и неговото проявление. Животът беше за Него музика.В продължение на много време постепенно Той разкриваше пред нас този дълбок смисъл на музиката. Учителя казва:Когато говоря за музиката и пеенето, аз ги разглеждам в широк смисъл.
към текста >>

Той даде музиката и движенията последователно.
Когато се съедини с речта, става още по-красива. Движенията вървят по същите закони, както и тоновете. Те трябва да бъдат музикални.Учителя даде една система от упражнения, в които музиката е съчетана с движения и слово. Двадесет и осем упражнения са свързани според известни вътрешни закони в една красива игра, израз на един светъл, възходящ Живот. Учителя я нарече Паневритмия. Той даде музиката и движенията последователно. Това голямо дело Учителя създаде просто и скромно. Създаде го незабелязано, почна го като че случайно.Едно топла лятна привечер ние се бяхме събрали около Учителя на поляната. Наскоро беше валял дъжд. Въздухът беше свеж и влажен, наситен с онзи сладостен дъх на боровете, който му придаваше вкус на горски мед. В тревите щурчетата се обаждаха вече.
към текста >>

Учителя играеше в кръга сам и показваше упражненията.Паневритмията се състои от двадесет и осем упражнения, последователно, хармонично свързани в едно цяло, според известни вътрешни закони.
Сам Учителя живееше с нея постоянно. До късно през нощта горе в малката Му стаичка се чуваха звуците на цигулката Му; на другия ден Той даваше нови песни, нови упражнения.Тъй в продължение на няколко месеца бе създадена Паневритмията. Разучиха я всички под ръководството на Учителя. Оттогава тя се изпълнява в ранните утринни часове в кръг от всички, наредени двама по двама. Един малък оркестър свиреше в средата. Учителя играеше в кръга сам и показваше упражненията.Паневритмията се състои от двадесет и осем упражнения, последователно, хармонично свързани в едно цяло, според известни вътрешни закони. Тя представлява съвършена хармония между мелодия, ритъм и движение. Мелодиите са ясни, слънчеви, жизнерадостни. Паневритмията въздейства със своите приятни и чисти мелодии, красиви, прости и плавни движения, със своя жив, хармоничен ритъм. Красивата обстановка, всред която се играе Паневритмията, свежестта на ранната утрин, цялата пробуждаща се Природа, далечните простори – всичко се слива в една единна хармония. Човек навлиза в един хубав, пълен Живот, който като че не е познавал досега.
към текста >>

След това през една двойките си разменят местата, като последователно минава единият от двойката, после другият.
Това упражнение се изпълнява от групи от по пет двойки, които се разполагат в права линия – като лъчи около общ център. Музиката е енергична, с темпо на победен марш. Започва движение напред с отмерени, ритмични стъпки и широко размахване на ръцете встрани. Като отмерват по известно число стъпки, определено за всяка двойка, при завършване на първата част от упражнението двойките се разполагат така, че заемат петте върха на Пентаграма. После под същия ритъм става обръщане на двойките към центъра на Пентаграма. След това през една двойките си разменят местата, като последователно минава единият от двойката, после другият. Следва четвърта част всички се обръщат пак напред и със същата мощна стъпка и широки движения двойките се прибират пак в един ред. Започва петата част: тържествена маршова стъпка, ръцете правят широки движения в пълен кръг нагоре и настрани с устрем нагоре.Пентаграмът е волево движение. В него е вложен дълбок смисъл. То е символично и магично упражнение. Духовната природа на човека е представена от петте основни добродетели – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.Те трябва да се извадят от своето инертно, неподвижно състояние, да се турят в действие, на работа в човека и в цялото човечество.
към текста >>

В своя духовен път човек работи последователно с петте Добродетели, гради със силите, които те съдържат, своя дом.
Започва петата част: тържествена маршова стъпка, ръцете правят широки движения в пълен кръг нагоре и настрани с устрем нагоре.Пентаграмът е волево движение. В него е вложен дълбок смисъл. То е символично и магично упражнение. Духовната природа на човека е представена от петте основни добродетели – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.Те трябва да се извадят от своето инертно, неподвижно състояние, да се турят в действие, на работа в човека и в цялото човечество. Затова от великия Божествен свят идва един мощен подтик. В своя духовен път човек работи последователно с петте Добродетели, гради със силите, които те съдържат, своя дом. Чрез Пентаграма се дава подтик на цялото човечество да се приведат в действие петте Добродетели.Тържественият марш накрая показва момента, когато това движение е постигнато и започва възходящият път на човечеството.След Пентаграма Учителя даде Слънчевите лъчи. Това упражнение е с по- сложна композиция. То е разработено върху мотиви от български народни песни и игри. Слънчевите лъчи се изпълняват от групи, разположени във вид на дванадесет лъча. Играчите са обърнати с лице към центъра.
към текста >>

60. (известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част

Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят.
Същата година - 1935 - Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена песен". На корицата, в горния ъгъл е написано Хелмира. Асавита идва от слънцето, посещава Олга Славчева и, като й дава името Хелмира, повежда я на път за слънцето. Когато пристигат там, тя чува мелодии познати, думи познати - чува песните, които Учителят е дал на земята. Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето". По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева. Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса. Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст.
към текста >>

61. Отношението на Учителя към политическата ситуация в страната в неделна беседа на 20 май 1934 г., София

В 30 шишета от по 100 грама вода взимат последователно по една капка от разтвора в предидущото шише и го поставят в последващото, докато стигнат до 30-ото шише.
В съвременната медицина има два метода за лекуване: хомеопатия и алопатия, които коренно се различават една от друга. Алопатията поддържа, че на хората трябва да се дават най-силни дози. Хомеопатията препоръчва да се дават най-слаби дози. Например, 30 грама хинин го разтварят в 100 грама вода. От този разтвор взимат друга една капка и я поставят в други 100 грама. В 30 шишета от по 100 грама вода взимат последователно по една капка от разтвора в предидущото шише и го поставят в последващото, докато стигнат до 30-ото шише. И когато човек се лекува, ще вземе една капка от последното шише. От такъв разреден разтвор той ще се лекува. „Нерде Шам, нерде Багдад.“ (тур. поговорка: означава приблизително „откъде накъде? “, „хайде бе!
към текста >>

62. Учителя възлага на Стоянка Илиева да напише думите на Песента 'Мирът иде'

Тук се пееха едва ли не по всяко време, защото тъкмо тогава Учителят даде последователно десетина от първите малки песни, които Той нарече окултни упражнения.
В онези години аз отидох при Учителя и Той нареди при нея да нощувам. В сутерена имаше кухня и една малка трапезария, в която обядваха всеки ден около 20 души. Това беше през есента на 1922 година и за мен всичко това ми беше много интересно и затова се превръщах в зрение и в слух. По време на обед и на закуска имаше разговори, имах лични срещи с Учителя. А колко са ме вълнували песните. Тук се пееха едва ли не по всяко време, защото тъкмо тогава Учителят даде последователно десетина от първите малки песни, които Той нарече окултни упражнения. Лекциите Му в Общия Окултен клас бяха все върху окултната музика. И с какво увлечение и радост се посрещаше всяка Негова песен. На събора в Търново 1922 г. аз за пръв път чух тези песни. А сега за втори път влезнах в техния свят.Беше месец юли 1934 г.
към текста >>

63. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила.
Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли На 9-ти юли, въпреки тежкото си здравословно състояние в следствие на нанесения му побой, Учителя организира летуването на Рила. Беседи не е в състояние да произнася. Постепенно се възстановява.
към текста >>

64. Учителя прекъсва беседите до края на годината (1936) поради разправия за местата в салона - 15 ноември

Три компреса направих последователно и пак и на него като идва, чичо му беше лекар, каза няма нужда от пункция, изчистено е.
Той каза: „Направи му врелите компреси! " И аз ходих при него и му направих три или четири компреса такива „врелите компреси" и когато отиде при лекаря, казва няма нужда, изчистено е. Тези компреси Учителят ги даде за всички остри заболявания. Например аз съм ги правила и за плеврит, гноен плеврит. Така направих на едно малко момче, ученик беше на моя приятелка. Три компреса направих последователно и пак и на него като идва, чичо му беше лекар, каза няма нужда от пункция, изчистено е. Та тогава тези компреси ги даде Учителят. Дотогава не ги беше дал. Мина Му на Учителя, но до края на годината Той не дойде на клас. Това беше 1936 год. За Новата година дойде вече.
към текста >>

65. Виторио Бертоли и Анина Бертоли се установяват в Париж и създават кръг от последователи

създават кръг от последователи
Виторио Бертоли и Анина Бертоли се установяват в Париж и създават кръг от последователи През 1936-37 година Виторио Бертоли (1887-1976) и Анина Бертоли (1912-1989) се установяват в Париж и създават кръг от последователи на Учителя. От 1958 година започват да издават списанието "Le grain de ble" (Житното зърно).
към текста >>

През 1936-37 година Виторио Бертоли (1887-1976) и Анина Бертоли (1912-1989) се установяват в Париж и създават кръг от последователи на Учителя.
Виторио Бертоли и Анина Бертоли се установяват в Париж и създават кръг от последователи През 1936-37 година Виторио Бертоли (1887-1976) и Анина Бертоли (1912-1989) се установяват в Париж и създават кръг от последователи на Учителя. От 1958 година започват да издават списанието "Le grain de ble" (Житното зърно).
към текста >>

66. Разговор на Учителя с ученик в приемната на Изгрева - как да се работи в света за новите идеи. Зап...

Кажете им, че искате да бъдете последователен и че свещите, които сте запалил, не ги гасите, а ако те считат, че са вредни, нека да опитат да ги изгасят сами.
Стана въпрос как да се работи в света за новите идеи. Когато един бистър извор слиза от планината долу в долината, той се оцапва, но е по-добре да е така и да помогне на растенията, отколкото да стои горе чист и безполезен. Братът спомена, че на работното му място настоявали непременно да прекъсне дейността си, защото се говорело, че има отношение с Бялото Братство. А той им казал: „Не мога да прекъсна светлината! “ Кажете им, че искате да бъдете последователен и че свещите, които сте запалил, не ги гасите, а ако те считат, че са вредни, нека да опитат да ги изгасят сами. Уверете ги също, че ако видите, че онова, което правите, е във вреда на хората, ще спрете, но ако е за полза, ще продължите. Въпрос: Как да отговарям, ако ме питат дали ходя на Изгрева? Кажете им: „Ако Слънцето ме огрява, аз виновен ли съм? “ Също така дайте им да прочетат книгата „Учителя говори“ – ако намерят нещо лошо, тогава да ви кажат. Стана въпрос за Ганди.
към текста >>

67. Михаил Иванов заминава за Франция и по-късно основава там общество 'Бяло Братство'

През 1937 година, есента, по време на Световното изложение, Михаил Иванов (1900-1986) - последовател на Учителя от 1921 година - емигрира във Франция и по-късно основава в Париж общество "Бяло Братство" (като Учителя Омраам Микаел Айванхов).
Михаил Иванов заминава за Франция и по-късно основава там общество "Бяло Братство" През 1937 година, есента, по време на Световното изложение, Михаил Иванов (1900-1986) - последовател на Учителя от 1921 година - емигрира във Франция и по-късно основава в Париж общество "Бяло Братство" (като Учителя Омраам Микаел Айванхов).
към текста >>

68. Гонения срещу Учителя. Протокол за разпит на - София, 4 октомври 1937 г.

Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост.
Именувам се Петър К. Дънов от Варна, 60 годишен, неженен, българин, неосъждан - Учител, Заявявам. Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир и пълно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общото благо. Учението ми изключва всякакво насилие, изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да може да възприема и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка в развитието му. Той трябва да бъде изправен, във всяко отношение, както към себе си така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък на несъвършенство в обществения и държавен строй, може да се изправи чрез самоусъвършенствуване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесен".
към текста >>

69. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

Той не е «дъновист», нито последовател на Учителя Дънов.
204- 206, 206-209, 210-213, 213-220, 398-404, 550-556. XIII.Бележки към дневника на Любомир ЛулчевВергилий Кръстев 1. Генерал Алекси Стоянов, адютант на цар Фердинанд. След абдикацията на Фердинанд на 3 октомври 1918 г. новият цар - Борис III, го оставя на служба, а по-късно се ползува от неговите услуги. Той не е «дъновист», нито последовател на Учителя Дънов. А неговата съпруга Мария е последователка на Учителя Дънов. Всички съвети, давани от Учителя Дънов от 1912 г. до 1919 г. на цар Фердинанд, са предавани от Мария генерал Стоянова. Тя е била дворцова дама.
към текста >>

А неговата съпруга Мария е последователка на Учителя Дънов.
XIII.Бележки към дневника на Любомир ЛулчевВергилий Кръстев 1. Генерал Алекси Стоянов, адютант на цар Фердинанд. След абдикацията на Фердинанд на 3 октомври 1918 г. новият цар - Борис III, го оставя на служба, а по-късно се ползува от неговите услуги. Той не е «дъновист», нито последовател на Учителя Дънов. А неговата съпруга Мария е последователка на Учителя Дънов. Всички съвети, давани от Учителя Дънов от 1912 г. до 1919 г. на цар Фердинанд, са предавани от Мария генерал Стоянова. Тя е била дворцова дама. Тези съвети изобщо не се изпълняват - нито от Фердинанд, нито от самия цар Борис III.
към текста >>

последователи на Учителя Дънов, като пресата обвинява Учителя Дънов.
Д-р Николаев е освободен на 24 януари 1938 г. като министър на просвещението и назначен същия ден като министър на вътрешните работи. Лулчев го смята за много заядлив. И това се сбъдва. По времето, когато той оглавява вътрешното министерство, започва разследване на самоубийства на т.нар. последователи на Учителя Дънов, като пресата обвинява Учителя Дънов. Срещу Лулчев е заведено следствено дело за блудство с малолетно момиче, което впоследствие прави опит за самоубийство. Започва конфликт между Лулчев и Николаев. На 14 ноември 1938 г. той е освободен и е назначен о.з. генерал Никола Недев.
към текста >>

последователи на Учителя Дънов.
се издава надзор върху дружествата с идеална цел и се нарежда полицията да утвърждава уставите им и ръководителите им. Засилва се цензурата. Издава се специален закон за временен надзор върху печата. Легионери и ратници се активизират и нападат събрания на опозицията, защитавайки прогерманската политика. Със заповед на министъра на вътрешните работи се започват разследвания на самоубийства на т.нар. последователи на Учителя Дънов. Срещу Лулчев е заведено следствено дело за блудство с малолетно момиче, което по-късно се самоубива. Полицията се опитва да забрани Школата, да разтури Изгрева и да се спрат събранията на «дъновистите» в София, на Изгрева. Този случай е описан в бележка № 2 с приложението там. 6. През месец януари 1938 г. Министерският съвет приема наредба-закон за възстановяване на религиозното обучение в училищата, по два часа седмично.
към текста >>

Тяхната майка Мария е последователка на Учителя Петър Дънов.
Друг такъв феномен в политическия живот на България няма. 28. Вера Стоянова е една от дъщерите на генерал-адютант Алекси Стоянов. Тя работи в Личния кабинет на царя при Павел Груев. А другата дъщеря на генерал Стоянов - Надежда, е секретарка на цар Борис III и е придворна дама на царица Йоана. Грижи се за личната кореспонденция на царя с чужбина, понеже е знаела френски, английски, немски езици. Тяхната майка Мария е последователка на Учителя Петър Дънов. Можете да я видите на снимките в «Изгревът», том XVII, №75 и №76. Вижте «Изгревът», том I, стр. 451. 29. За мисълта при зачеването - това е един окултен закон, показан и в Библията. В «Битие» (гл. 30, ст.
към текста >>

На Изгрева в София Той се храни на обща маса, на която до Него и срещу Него седят Негови последователи.
Това е накратко за ролята на мисълта при зачеването. Слизането на един дух не е еднократен процес, а изисква време, условия, които са определени от най-висшите йерархии. 30. Обикновено на Рила Учителят се храни на отделна масичка. Понякога поканва възрастни приятели да се хранят с Него, като знак на уважение към някаква свършена задача от ученика. Това е било знак за благословение от Учителя. На Изгрева в София Той се храни на обща маса, на която до Него и срещу Него седят Негови последователи. Това се вижда много добре от представените снимки на Рила. Виж «Изгревът», том VIII, снимка №6; том XIV, снимка №9 и «Изгревът», том XVII, снимки №9, №10, №12. Същата масичка се занася на общия обяд и Учителят сяда до нея. 31. Андро Лулчев е рожден брат на Любомир Лулчев. Инвалид от войните, движел се е с патерици.
към текста >>

81. Д-р Методи Константинов, последовател на Учителя Дънов, живеещ на Изгрева.
За една седмица Полша е превзета. На 3 септември 1939 г. Германия предлага на СССР да завземе полските земи съгласно протокола от 23 август 1939 г., а от 17 септември 1939 г. съветските войски започват бойни действия за присъединяване на земите, отнети от Русия след 1918 г. и включени към Полша. 81. Д-р Методи Константинов, последовател на Учителя Дънов, живеещ на Изгрева. За него вж. «Изгревът», том IV, стр. 362-545. 82. Невенка е Невена Неделчева, последователка на Учителя Дънов и приятелка на Лулчев. Тя е основна учителка в с. Брезе, Свогенски район - едно село в планината, което има основно училище, пълно с деца, но бедни, понеже там могат да се отглеждат само овце и картофи.
към текста >>

82. Невенка е Невена Неделчева, последователка на Учителя Дънов и приятелка на Лулчев.
съветските войски започват бойни действия за присъединяване на земите, отнети от Русия след 1918 г. и включени към Полша. 81. Д-р Методи Константинов, последовател на Учителя Дънов, живеещ на Изгрева. За него вж. «Изгревът», том IV, стр. 362-545. 82. Невенка е Невена Неделчева, последователка на Учителя Дънов и приятелка на Лулчев. Тя е основна учителка в с. Брезе, Свогенски район - едно село в планината, което има основно училище, пълно с деца, но бедни, понеже там могат да се отглеждат само овце и картофи. Аз лично съм посещавал това село като детски лекар и съм преглеждал децата им. След 1970 г. училището се затваря поради липса на деца.
към текста >>

Кобургите и италианците не могат да бъдат последователи, защото тук, в България, воюват помежду си и разрешават своята вековна карма.
92. Княгиня Евдокия - родена през 1898 г., сестра на цар Борис III, върви по рода на баща си цар Фердинанд. Много умна жена, занимава се с политика, съветничка на брат си, но след конфликт с царица Йоана, която е искала да командва двореца и цар Борис III, през 1937 г. напуска двореца, прави си къща до Изгрева, на мястото, дадено й от ген. Алекси Стоянов. Не е била последова-телка на Учителя. Кобургите и италианците не могат да бъдат последователи, защото тук, в България, воюват помежду си и разрешават своята вековна карма. 93. Цар Фердинанд абдикира от царския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си цар Борис III. Фердинанд заминава с двете си дъщери и сина си Кирил за Германия. Не може да се примири, че не е в България и че не е цар и че не може да командва. Представлява един ураган, който поглъща всеки, който се доближи до него.
към текста >>

129. Теофана Савова - последователка на Учителя Дънов.
Това е причината да виждаме около себе си само Зло. Онова, което продължава живота - това е изпълнението на Волята на Бога чрез Любовта. А изпълнителят е Злото. Та, и Злото изпълнява Волята Божия. Над всичко стои Бог! 129. Теофана Савова - последователка на Учителя Дънов. За нея вж. в «Изгревът», том VIII, стр. 93-180, както и очерка за нея в том IV, стр. 589. 130. Цар Борис III обещава пред Лулчев да назначи Теофана за учителка. За да не забрави, той изважда носната си кърпа и я завързва от едната страна на възел.
към текста >>

Но това никой не го приема - нито последователите Му, нито пък Лулчев, а да не говорим за царя.
Сбъдва се това, което казва Учителят. (Вж. на стр. 916 сканирана съответната страница от дневника на Любомир Лулчев) 143. УчителятДънов открива завесата пред Себе си и казва, че Господ днес говори. А Господ днес говори чрез Господният Дух, Който е в Него още от юли 1922 г. Но това никой не го приема - нито последователите Му, нито пък Лулчев, а да не говорим за царя. Не го приемат, а отхвърлят. И след това го проверяват след войната - след 1945 г. 144. Според Учителя Китай ще даде много жертви. А защо? Чрез Синхайската революция от 1911-1912 г.
към текста >>

70. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.

Тя заедно с две латвийки - Емилия Вилумсон и Анна Мазурс били в България, видели Учителя, говорили с него, запознали се с живота и деятелността на неговите последователи.
Окултните лекции били четени при Паулина Якобсон. Тя открила тогава вегетариански ресторант в Рига и там имало голямо помещение. Тук идвали много желаещи и някои предлагали да ги посетят по домовете им и там да се четат тези беседи. Ръководител на нашия кръжок била Амалия Вайланд. Тя е работила като стоматолог и живеела в Рига. Тя заедно с две латвийки - Емилия Вилумсон и Анна Мазурс били в България, видели Учителя, говорили с него, запознали се с живота и деятелността на неговите последователи. Амалия донесла от София много беседи на български език и започнала да ги превежда на латвишки език. Впоследствие започнали да получават периодически печатани резюмета на беседи, в-к „Братство" и „Житено зърно". „Първата по-голяма група пристигна в София през 1936 г. През 1937 г. идвам и аз и няколко сестри.
към текста >>

Той даваше свобода на своите последователи на Новото Учение.
Агарта се е премествала три пъти - от Атлантида, която е потънала и е преместена в Египет. От Египет се премества на Рила. А от тук отива в Хималаите. Някои от свещените входове на Агарта се намират на Седемте рилски езера". Учителят не обичаше рекламата. Той даваше свобода на своите последователи на Новото Учение. Всеки можеше да дойде, да опита вкуса на Учението и ако му се понрави да започне да учи, а пък ако пък не - да си отиде свободно така както си е дошъл. Но ако човек е решил да стане истински ученик то е длъжен да спазва някои правила. Този, който нарушава тези правила и ги пренебрегва той автоматически се изключва от Школата макар и външно да я посещава. Разумните същества от Невидимия свят наблюдават замислите, чувствата и постъпките на учениците и ги регистрират. В зависимост от това как ученикът учи, прилага своите знания в живота си, решава зададените му задачи, то Природата му открива своите закони.
към текста >>

Тази идея я възприех, поради което публикуваме неговите статии последователно, така че те ще бъдат запазени и едновременно тя ще ги получи с поредицата томове на „Изгревът".
Забележка на редактора: Настоящата статия бе оформена от изпратеното ми от Рига на ксерокс две страници „Новото Учение", написана от Николай, която я е прочел на астрологическия конгрес през есента на 1991 г. в Латвия, както бе ползван и магнетофонен запис направен от мен през 1989 г. с Николай в град София. Благодарение на Мая Ахмедова, учителка по история от Рига получих горните две страници. Тя настояваше да й се изпратят публикуваните статии на Николай в България. Тази идея я възприех, поради което публикуваме неговите статии последователно, така че те ще бъдат запазени и едновременно тя ще ги получи с поредицата томове на „Изгревът". Изгревът - Том 5 175. НИКОЛАЙ КАЛЛЕРТС НОВОТО УЧЕНИЕ IX. Светозар Няголов А. Автобиография
към текста >>

71. Снимки на Учителя с последователи на Рила, езерата

Снимки на Учителя с последователи
Снимки на Учителя с последователи на Рила, езерата На 21 август са направени доста снимки, които са съхранявани явно в архивите на Влади Симеонов. Част от тях са без дата, но някои от сниманите хора се вижда, че са едни и същи с тези от 21 август, затова са сложени в тази група. Снимка 3: Рила, 21 август, 1938 г. От ляво на дясно, седнали:
към текста >>

72. Снимки на Учителя с последователи при палатката до второто езеро

Снимки на Учителя с последователи
Снимки на Учителя с последователи при палатката до второто езеро Снимка № 75: Елена Казанлъклиева на Рила с Учителя, на Седемте рилски езера, 12. VIII. 1939 г. Първи ред отляво надясно: 1. Мария генерал Стоянова с пепитена рокля. 2.
към текста >>

73. Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Първи ден - 26 август

Тези също ще ги отбелязваш в тетрадката.Така че за една година в тази тетрадка ще се отбележат последователно 365 хубави мисли, идеи, чути „отгоре", 365 хубави чувства, преживени от тебе и 365 хубави постъпки, направени от тебе.
Всеки ден ще правиш това и ще отбелязваш датата. Ако някой ден не можеш да чуеш какво ти е казал Бог, тогава ще отвориш някоя свещена книга и ще препишеш от нея някоя мисъл. Тая тетрадка ще има следното заглавие: „Моя пръв опит да разбера и постигна Божията Любов". Всеки ден ще отбелязваш в тая тетрадка всяко хубаво чувство, което си преживял през деня. Всеки ден ще кажеш няколко сладки думи някому: думи насърчителни и ободрителни, които да дадат потик и сила. Тези също ще ги отбелязваш в тетрадката.Така че за една година в тази тетрадка ще се отбележат последователно 365 хубави мисли, идеи, чути „отгоре", 365 хубави чувства, преживени от тебе и 365 хубави постъпки, направени от тебе. На една картичка ще напишеш следните думи: Няма да лъжа себе си. Няма да лъжа ближния си. Няма да лъжа Бога. Тази картичка ще туриш в джеба си и сегиз-тогиз през деня ще я вадиш да прочетеш написаното и ще я прибереш пак.
към текста >>

74. Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 27 август

Тези също ще ги отбелязваш в тетрадката.Така че за една година в тази тетрадка ще се отбележат последователно 365 хубави мисли, идеи, чути „отгоре", 365 хубави чувства, преживени от тебе и 365 хубави постъпки, направени от тебе.
Всеки ден ще правиш това и ще отбелязваш датата. Ако някой ден не можеш да чуеш какво ти е казал Бог, тогава ще отвориш някоя свещена книга и ще препишеш от нея някоя мисъл. Тая тетрадка ще има следното заглавие: „Моя пръв опит да разбера и постигна Божията Любов". Всеки ден ще отбелязваш в тая тетрадка всяко хубаво чувство, което си преживял през деня. Всеки ден ще кажеш няколко сладки думи някому: думи насърчителни и ободрителни, които да дадат потик и сила. Тези също ще ги отбелязваш в тетрадката.Така че за една година в тази тетрадка ще се отбележат последователно 365 хубави мисли, идеи, чути „отгоре", 365 хубави чувства, преживени от тебе и 365 хубави постъпки, направени от тебе. На една картичка ще напишеш следните думи: Няма да лъжа себе си. Няма да лъжа ближния си. Няма да лъжа Бога. Тази картичка ще туриш в джеба си и сегиз-тогиз през деня ще я вадиш да прочетеш написаното и ще я прибереш пак.
към текста >>

75. Изпращане на френските гости. Изгрева - София

Последователи на Учителя от Франция започват да идват в България от 1937 г.
Изпращане на френските гости. Изгрева - София Последователи на Учителя от Франция започват да идват в България от 1937 г. Най-големи са групите през 1938 и 1939 г. За тяхното изпращане може подробно да се прочете в книгата: "Учителя - обзорна книга, 1947 г.", а също така в сп "Житно зърно", 1939 г., бр. 7-8 1. Делото на Учителя в чужбина (от книгата: Учителя, 1947 г.) 2. Гости от чужбина, Отзиви, вести, книгопис, "Житно зърно" - година ХIII - 1939г., бр. 7-8 3. Прощалните думи на французите-гости (28. VIII.
към текста >>

Известен е сред последователите си в чужбина като Омраам Микаел Айванхов.
Учителя с гости от чужбина ---------------------------------------------------------------------11 Става дума за Михаил Иванов (1900-1986), който през 1937 г. емигрира във Франция. През 1953 г. в Бонфен той създава Fraternite Blanche Universelle (Всемирно Бяло Братство). Известен е сред последователите си в чужбина като Омраам Микаел Айванхов. ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ В ЧУЖБИНА Учителя - обзорна книга ГОСТИ ОТ ЧУЖБИНА Тая година бяха дошли за Изгрева и Рила доста гости от странство, повече от други път - около 50 души. Те бяха дошли специално, за да видят Учителя, да го чуят и да участвуват в летуването на Всемирното Братство на Рила.
към текста >>

76. Думи на Учителя за истинският Изгрев, записани от Борис Николов. 14 юли

Там не завербуват последователи и не канят, а напротив, ако речеш да влезнеш ще срещнеш много мъчнотии и прегради.
От Школата трябва да излязат хората на Новото, които виждат ясно нещата и знаят как да помагат. Да бъдете образци във всичко. Образци на думи и на дела." 11. Влизане в Школата. „В Школата на Бялото Братство е голяма привилегия да влезнеш. Там не завербуват последователи и не канят, а напротив, ако речеш да влезнеш ще срещнеш много мъчнотии и прегради. По-скоро ще те гонят, ще те обидят, ще те хулят, отколкото да те канят. Когато в теб се роди стремеж на душата ти към Бога, тогава каквото препятствие срещнеш по пътя си ти ще го преодолееш. Тогава си готов вече за ученик на Бялото Братство. Тези препятствия са, за да се опита човек готов ли е. Науката, знанието за Божествения живот не са за всички.
към текста >>

77. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли

Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината.
След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди. Не след дълго, раниците са наново на раменете и групата пое пътя към хижата. Предвидливият и разумен Неделчо побърза напред, да уреди нощуването на УЧИТЕЛЯ в определената стая на хижата и ни посрещна, за да сподели радостната вест, преди още групата да почне изкачването на последната стръмнина, наречена от туристите „Голгота". Разбира се - хижарят - добър и гостоприемен, разпореди нощуването на приятелите по стаите, а те, успокоени от добрия прием, използваха най-свободно часовете и за отмора, и за разходка из езерния циркус. А тази хижа, по-скоро местността, преди още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод за редица екскурзии, станали исторически в живота на братството. Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината. Това бяха годините, когато УЧИТЕЛЯ повеждаше братството по стръмните пътеки към физическата и духовна страна на този именит връх. Подобна програма на школата ще остане завинаги като най-доброто предметно учение. От тези години е началото с вечната и нетленна зала на школата - Рилската природа. Още в София, УЧИТЕЛЯ беше ни предупредил, че времето за почивка трябва да се използва разумно, защото към 3 часа ще се подготвим за възлизане към върха. Всички приятели, съобразени с общия план, настанени сравнително добре в хижата, заеха своите спални места.
към текста >>

78. Учителя дава песента 'Новото Битие – Създаването на новия Адам - Първи Божествен ден'

Дадена от Учителя на Лиляна Табакова в следната последователност: Първи Божествен ден – 7 декември 1941 г.
Учителя дава песента "Новото Битие – Създаването на новия Адам - Първи Божествен ден" Дадена от Учителя на Лиляна Табакова в следната последователност: Първи Божествен ден – 7 декември 1941 г. , Втори Божествен ден – 28 юли 1942 г. , Трети Божествен ден – 1 октомври 1942 г. , Четвърти Божествен ден – 12 ноември 1942 г. , Пети Божествен ден – 30 май 1943 г. , Шести Божествен ден – 21 юли 1943 г.
към текста >>

79. Учителя дава тема за песента 'Житно зърно' (песента е завършена - 4 февруари 1942)

Дадена от Учителя на Лиляна Табакова в следната последователност: Първи Божествен ден – 7 декември 1941 г.
стр. 167). За да се пеят добре тези песни, е необходим мистичен елемент, т. е. те трябва да се изпълняват с благоговение, искреност, простота, чистота и образност. 160. Новото Битие. Създаването на новия Адам. Дадена от Учителя на Лиляна Табакова в следната последователност: Първи Божествен ден – 7 декември 1941 г. , Втори Божествен ден – 28 юли 1942 г. , Трети Божествен ден – 1 октомври 1942 г. , Четвърти Божествен ден – 12 ноември 1942 г. , Пети Божествен ден – 30 май 1943 г. , Шести Божествен ден – 21 юли 1943 г.
към текста >>

80. Милка Периклиева и Весела Несторова, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българ...

Паневритмията се състои от двадесет и осем упражнения, последователно и хармонично свързани в едно цяло, изпълнявани при музикален съпровод и словесен текст, съчетани според известни вътрешни закони.
Движенията на Паневритмията крият и един по-дълбок смисъл. Тъй, както са наредени и свързани помежду си, те представляват моменти от пробуждане съзнанието на човека. В нейните слова, музика и ритъм символично е представен възходящият път на човешката душа. Тя събужда и развива скритите й сили в човека. Паневритмията се състои от двадесет и осем упражнения, последователно и хармонично свързани в едно цяло, изпълнявани при музикален съпровод и словесен текст, съчетани според известни вътрешни закони. В движенията в Паневритмията вземат участие ръцете, краката и цялото тяло. След Паневритмията Учителят даде упражнението «Пентаграм». Това упражнение се изпълнява от групи по пет двойки, които се разполагат в права линия, като лъчи около общ център. Музиката е енергична, с маршово темпо. След «Пентаграма» Учителят даде «Слънчевите лъчи», които играят роля на трета част на упражнението.
към текста >>

3. Николай беше обозначил с инициали имената на действуващите лица, понеже тогава милицията правеше ежемесечни обиски и провеждаше преследвания на последователи на Учителя Дънов.
Бележки на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев 1. Този материал за Паневритмията е на Николай Дойнов, взет от неговия ръкопис на пишуща машина, от стр. 118 до стр. 133, който ми е предал лично. 2. Предадено е всичко дословно, като аз съм сложил подходящи заглавия, понеже познавам епохата и материала от изложението му. 3. Николай беше обозначил с инициали имената на действуващите лица, понеже тогава милицията правеше ежемесечни обиски и провеждаше преследвания на последователи на Учителя Дънов. Аз им написах имената, понеже познавам събитията. Комунистическата власт ги смяташе за идеологически врагове. След 1990 г. комунистите слязоха от власт, но управляваха отново с подставени лица. Смени си само формата и методите комунистически за управление.
към текста >>

81. Учителя дава песента 'Новото Битие – Създаването на новия Адам - Втори Божествен ден'

Дадена от Учителя на Лиляна Табакова в следната последователност: Първи Божествен ден – 7 декември 1941 г.
Учителя дава песента "Новото Битие – Създаването на новия Адам - Втори Божествен ден" Дадена от Учителя на Лиляна Табакова в следната последователност: Първи Божествен ден – 7 декември 1941 г. , Втори Божествен ден – 28 юли 1942 г. , Трети Божествен ден – 1 октомври 1942 г. , Четвърти Божествен ден – 12 ноември 1942 г. , Пети Божествен ден – 30 май 1943 г. , Шести Божествен ден – 21 юли 1943 г.
към текста >>

82. Снимка на Учителя с последователи от Ямбол на Витоша - Бивака

Снимка на Учителя с последователи от Ямбол на Витоша - Бивака Снимка 115.
Снимка на Учителя с последователи от Ямбол на Витоша - Бивака Снимка 115. На Бивака ямболци с Учителя - 4. IX. 1942 г. 1. Отпред, ляво Георги Тахчиев. 2. В средата-Учителят. 3. Нейчо Георгиев до Учителят. 4.
към текста >>

83. Учителя дава песента 'Новото Битие – Създаването на новия Адам - Трети Божествен ден'

Дадена от Учителя на Лиляна Табакова в следната последователност: Първи Божествен ден – 7 декември 1941 г.
Учителя дава песента "Новото Битие – Създаването на новия Адам - Трети Божествен ден" Дадена от Учителя на Лиляна Табакова в следната последователност: Първи Божествен ден – 7 декември 1941 г. , Втори Божествен ден – 28 юли 1942 г. , Трети Божествен ден – 1 октомври 1942 г. , Четвърти Божествен ден – 12 ноември 1942 г. , Пети Божествен ден – 30 май 1943 г. , Шести Божествен ден – 21 юли 1943 г.
към текста >>

84. Учителя дава песента 'Новото Битие – Създаването на новия Адам - Четвърти Божествен ден'

Дадена от Учителя на Лиляна Табакова в следната последователност: Първи Божествен ден – 7 декември 1941 г.
Учителя дава песента "Новото Битие – Създаването на новия Адам - Четвърти Божествен ден" Дадена от Учителя на Лиляна Табакова в следната последователност: Първи Божествен ден – 7 декември 1941 г. , Втори Божествен ден – 28 юли 1942 г. , Трети Божествен ден – 1 октомври 1942 г. , Четвърти Божествен ден – 12 ноември 1942 г. , Пети Божествен ден – 30 май 1943 г. , Шести Божествен ден – 21 юли 1943 г.
към текста >>

85. Учителя дава песента 'Новото Битие – Създаването на новия Адам - Пети Божествен ден'

Дадена от Учителя на Лиляна Табакова в следната последователност: Първи Божествен ден – 7 декември 1941 г.
Учителя дава песента "Новото Битие – Създаването на новия Адам - Пети Божествен ден" Дадена от Учителя на Лиляна Табакова в следната последователност: Първи Божествен ден – 7 декември 1941 г. , Втори Божествен ден – 28 юли 1942 г. , Трети Божествен ден – 1 октомври 1942 г. , Четвърти Божествен ден – 12 ноември 1942 г. , Пети Божествен ден – 30 май 1943 г. , Шести Божествен ден – 21 юли 1943 г.
към текста >>

86. Учителя дава песента 'Новото Битие – Създаването на новия Адам - Шести Божествен ден'

Дадена от Учителя на Лиляна Табакова в следната последователност: Първи Божествен ден – 7 декември 1941 г.
Учителя дава песента "Новото Битие – Създаването на новия Адам - Шести Божествен ден" Дадена от Учителя на Лиляна Табакова в следната последователност: Първи Божествен ден – 7 декември 1941 г. , Втори Божествен ден – 28 юли 1942 г. , Трети Божествен ден – 1 октомври 1942 г. , Четвърти Божествен ден – 12 ноември 1942 г. , Пети Божествен ден – 30 май 1943 г. , Шести Божествен ден – 21 юли 1943 г.
към текста >>

87. Учителя дава песента 'Новото Битие – Създаването на новия Адам - Седми Божествен ден'

Дадена от Учителя на Лиляна Табакова в следната последователност: Първи Божествен ден – 7 декември 1941 г.
Учителя дава песента "Новото Битие – Създаването на новия Адам - Седми Божествен ден" Дадена от Учителя на Лиляна Табакова в следната последователност: Първи Божествен ден – 7 декември 1941 г. , Втори Божествен ден – 28 юли 1942 г. , Трети Божествен ден – 1 октомври 1942 г. , Четвърти Божествен ден – 12 ноември 1942 г. , Пети Божествен ден – 30 май 1943 г. , Шести Божествен ден – 21 юли 1943 г.
към текста >>

88. Снимки на Учителя с последователи или ученици в Мърчаево

Снимки на Учителя с последователи или ученици в Мърчаево
Снимки на Учителя с последователи или ученици в Мърчаево (без означена точна дата) Учителя се премества в с. Мърчаево през 1944 г., в периода от 14 януари до 19 октомври. Тези снимки, които нямат дата или е написана само годината, но се казва, че са правени в Мърчаево, ще бъдат слагани в тази тема. 36. На Изгрева.
към текста >>

89. Снимка на Учителя с последователи, обяд в с. Мърчаево

Снимка на Учителя с последователи,
Снимка на Учителя с последователи, обяд в с. Мърчаево Снимката има дата само на годината. Предполага се, че това не е зима, така, че месец април е избран произволно. Може да бъде и всеки друг летен месец от пребиваването на Учителя с част от учениците в с. Мърчаево. Така, че м.
към текста >>

90. Формула

Той ме погледна с тъжни очи и каза: "Докато му дадат чаша вода, бедният човек умрял." Аз се срамувах, че не можахме ние, последователите на Учителя, да му осигурим най-елементарните условия на бит и живот Това бе голям срам, срам за себе си, срам за приятелите и велик срам за българския народ, който не Го оцени тогава, а и 45 години след Неговото заминаване.
Обичайте се един други. Поставете на първо място Божественото! " Учителят чакаше сестра Тодора и брат Ангел да донесат вода от минералния извор в Светляево. Кога бяха изпратени, с какво заминаха за там и как щяха да се върнат, аз не знаех, но това не беше малко разстояние да се мине пешком. Той ме погледна с тъжни очи и каза: "Докато му дадат чаша вода, бедният човек умрял." Аз се срамувах, че не можахме ние, последователите на Учителя, да му осигурим най-елементарните условия на бит и живот Това бе голям срам, срам за себе си, срам за приятелите и велик срам за българския народ, който не Го оцени тогава, а и 45 години след Неговото заминаване. Този срам не може да се измие с нищо! В стаята влезнаха още две сестри: сестра Савка Керемедчиева и сестра Балтова. Учителят гледаше устремено нагоре и по едно време каза: "Неописуема красота! Да посрещнем светлите воини! " Лицето му се озари от онова, което само Той виждаше.
към текста >>

91. Последните дни на Учителя - спомен на д-р Стефан Кадиев

Д-р Стефан Кадиев е последовател на Учителя.
Последните дни на Учителя - спомен на д-р Стефан Кадиев Д-р Стефан Кадиев е последовател на Учителя. Роден на 6 април 1896 г. в гр. Хасково, починал на 15 септември 1985 г. в гр. София. От 10.IX.1944 г.
към текста >>

92. Снимка на Любомир Лучев пред Народния съд

последователи на Учителя Дънов, като пресата обвинява Учителя Дънов.
Д-р Николаев е освободен на 24 януари 1938 г. като министър на просвещението и назначен същия ден като министър на вътрешните работи. Лулчев го смята за много заядлив. И това се сбъдва. По времето, когато той оглавява вътрешното министерство, започва разследване на самоубийства на т.нар. последователи на Учителя Дънов, като пресата обвинява Учителя Дънов. Срещу Лулчев е заведено следствено дело за блудство с малолетно момиче, което впоследствие прави опит за самоубийство. Започва конфликт между Лулчев и Николаев. На 14 ноември 1938 г. той е освободен и е назначен о.з. генерал Никола Недев.
към текста >>

93. Телеграмата до Георги Димитров за разрешение на погребението на тялото на Учителя на братското място на Изгрева

28. Идеята за вегетарианството най-масово навлиза чрез последователите на Толстой у нас, наречени толстоисти.
За улеснение на слушателите Си, той казва така: «Ако преди 2000 години дойде Исус - Синът Божий, то сега е дошел Бащата - Бог Саваот.» Ето това е Истината. Ето защо отбелязаното от автора на тази брошура не е вярно, както не е вярно твърдението на т. нар. ученици, че той е прероденият поп Богомил. За справка виж «Изгревът» том I, стр. 260-262, 262-267, а за Богомилския клон на Бялото Братство прочети на стр. 265-267. 28. Идеята за вегетарианството най-масово навлиза чрез последователите на Толстой у нас, наречени толстоисти. За тях виж «Изгревът», том I, стр. 256-260. Те откриват във всички по-големи градове вегетариански ресторанти. И в София има няколко. Дори и по времето на комунистическата диктатура от 1945 г. до 1990 г.
към текста >>

В «Изгревът» имаме десетки описани случаи, които са фатални за последователите Му, но те биват спасени само чрез вегетарианството.
до 1990 г. съществуваше един такъв ресторант на ул. «Граф Игнатиев» и работеше с голяма клиентела. За идейното вегетарианство говори и Учителят още от самото начало, когато излага Учението Си. В лекциите и беседите Си Той непрекъснато говори за вегетарианството. В «Изгревът» имаме десетки описани случаи, които са фатални за последователите Му, но те биват спасени само чрез вегетарианството. Учителят Дънов ето така разрешава въпроса: «Идеята за вегетарианството се намира и циркулира, като обикаля Земята на 3000 км височина. Само пробуденото човешко съзнание може да се добере до тази идея.» Ето защо тук включваме една брошура, издадена в София през 1927 г., в която е взел участие и д-р Жеков. Това са извадени мисли на Учителя Дънов от различни лекции и беседи. Озаглавена е «Мисли по вегетарианството». Тази книжка вече никъде не съществува, при мене е библиографска рядкост, поради което я публикуваме.
към текста >>

94. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №74

Тя става и център на първите последователи на Учението, които отиват там не само да си набавят книги, но и да побеседват с приятели на духовни теми. Д.
Доспевски, Г. Данаилов и др. Това са едни от най-изтъкнатите за времето си писатели и общественици. Книжарницата на Д. Голов е своеобразен „Малък клуб“, както са я наричали онези, които отивали там, за да беседват на духовни и философски или културно-политически теми. Тя става и център на първите последователи на Учението, които отиват там не само да си набавят книги, но и да побеседват с приятели на духовни теми. Д. Голов, заедно с П. Гумнеров са бързописци и те стенографират част от първите сказки на Учителя П. Дънов, както и словото от годишните срещи на Веригата – съборите от 1905 до 1915 г. През 1914 Д. Голов привлича за стенограф на неделните беседи проф.
към текста >>

Множество последователи намират Учението чрез него.
Той поема също литографирането на Антиминса и Пентаграма (1911), както и отпечатването на „Завета на цветните лъчи“ през 1912 г. Голов пътува често из страната във връзка с издателската си работа. Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение на Учението. На него Учителя П. Дънов възлага много поръчения за провинцията, тъй като той е не само жива връзка с братята и сестрите, но и води обширна кореспонденция както с тях, така и с нови хора, интересуващи се от окултна литература. Множество последователи намират Учението чрез него. На Димитровден, имения му ден 8.11.1917 г. Д. Голов има много гости, измежду които ген. В. Диков, ген. Г. Вазов и др. близки. 273 След като изпраща и последния си гост, той издъхва с диагноза „ангина пекторис“ (стенокардия).
към текста >>

95. Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна

Неговите усилия били толкова енергични и последователни, че за кратко време не само българи, но и гагаузи започнали да посещават това българско средище.
в храма "Св. Арх. Михаил" била отслужена първата Литургия на славянски език лично от отец Константин Дъновски. По този начин всички българи били вече обособени в отделна община с църква и училище и имали своя явен и оформен лидер - отец Константин Дъновски. В този етап от живота му изпъкнали неговите безспорни организаторски качества. Лично той изготвил план за пропогандирането на идеите си сред сънародниците си в града и околността, като изпращал хора по селата и махалите, за да говорят за новата църква на българите и да ги канят да записват децата си в училището към нея. Неговите усилия били толкова енергични и последователни, че за кратко време не само българи, но и гагаузи започнали да посещават това българско средище. Пламенният възрожденец обикалял храмовете в околността като истински пастир и патриот. По всякакъв начин събуждал християнската съвест на сънародниците си и подклаждал националното им чувство. Освещавал храмове, кръщавал деца, венчавал и погребвал на славянски език, като навсякъде проповядвал, увещавал и назидавал. Тези му усилия предизикали омразата на гърците в града и лично новият владика Йоаким изискал неговото отстраняване от града в някой от светогорските манастири. За мощната и широкомащабна дейност на отец Дъновски свидетелства и подробното изложение на този архиейрей, в което той изрично подчертава, че от общо 90 села, които са му поверени, са останали само 10, а другите са преминали под управлението на Българската църква.
към текста >>

96. Роден Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм

Школата е открита в София на 24 февруари 1922 година с беседи пред Специалния (Младежки) окултен клас (за младите необвързани последователи) и пред Общия окултен клас (за по-възрастните семейни последователи).
Въведени са и нови символи – подписът на Учителя отдясно и крилатото колело най-долу, под което има светеща сфера. Има промени и във вече съществуващите символи – окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгълник, а не в кръг; буквата Ж е пренесена с едно поле по-нагоре вляво. Над върха, където се срещат лъчите Истина и Правда, се вижда почти в цял ръст лъчезарната фигура на Учителя, с разтворени ръце, които благославят. В допълнение, извън кръга на Пентаграма има изрисувани още образи – над кръга се виждат три ангела, а под кръга – пет детски главички, символ на човешките души. Картината става емблема на Духовната школа на Бялото Братство, в която учител е Учителя. Школата е открита в София на 24 февруари 1922 година с беседи пред Специалния (Младежки) окултен клас (за младите необвързани последователи) и пред Общия окултен клас (за по-възрастните семейни последователи). През годините картината е грижливо съхранявана навита на руло. Отворена е отново след промените у нас през 1990 г. и легитимирането на Братството. Сега е поставена в стаята на Учителя в културно-просветния Център на Общество „Бяло Братство” в София. Снимката на този Пентаграм може да се види върху корицата на второто издание на брошурата „Пентаграмът“ на издателство „Бяло Братство“ (София, 2013).
към текста >>

Среща се само негово печатно копие като плакат с размери 49х44 см., съхраняван в домовете на най-старите последователи на Учителя, обикновено поставен в специална рамка под стъкло.
Картината е подобна на големия Пентаграм – с подписа на Учителя, с крилатото колело и светещата сфера, с цветната дъга и с формулата „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа” върху нея. Отличава се с образа на Христос най-горе, а рисунката на светилника е обърната на ляво. Отсъстват фигурите на ангелите отгоре и на децата отдолу. Предполагаме, че този цветен Пентаграм се е появил след войните (Балканските и Първата световна война), не по-рано от 1918-1919 г. Не е известно и дали някъде е запазен оригиналът му. Среща се само негово печатно копие като плакат с размери 49х44 см., съхраняван в домовете на най-старите последователи на Учителя, обикновено поставен в специална рамка под стъкло. Досега ние не сме намерили никакви документални данни за авторството и за времето на появата му. Идваме до момента да си отговорим на въпроса – кой е истинският художник на големия цветен Пентаграм от Фиг. 2, показан на Търновския събор през лятото на 1922 година. Не е ясно кога и при какви условия, грижливо съхраняваното платно на големия цветен пентаграм е било отваряно и неточно е прочетено името на художника като „Ф.Шлятер“. Вярна е само годината – 1922.
към текста >>

До края на живота си Шламбора продължавал да контактува с последователи на Учителя и повтарял, че не е срещал по-интересен събеседник от Петър Дънов.
От госпожа М. Мазарова-Гинева разбрахме, че в семейството на Шламбора се е знаело за познанствата на художника с хора от Бялото Братство. Знае се, че Учителя Дънов специално е изпратил един от тях да покани Франц Шламбора за среща. В семейството на художника е известно още, че след тази среща Учителя многократно е позирал на Шламбора за скица в цял ръст. Разговаряйки с “най-интелегентния човек, който е срещал в живота си”, художникът „просто забравял да рисува докато го слушал“. До края на живота си Шламбора продължавал да контактува с последователи на Учителя и повтарял, че не е срещал по-интересен събеседник от Петър Дънов. Имал е голямо уважение и респект към неговата личност. Така идваме до обоснования извод, че като е оценил богатия вътрешен свят на художника и качествата му на „идеалист, високочестен и безкористен труженик”, запознат с идеите на Братството, през 1922 г. Учителя Петър Дънов е поверил изработването на един от основните символи на Бялото Братство в България – големия цветен Пентаграм, на художника Франц Шламбора. Това е една от най-значимите негови картини. Следователно, на лице е пряко свидетелство, че Учителя Петър Дънов е бил рисуван от натура в София през 1922 година именно от този художник – Франц Шламбора, по народност чех.
към текста >>

97. Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя

Той бил един от пионерите на новото учение „Бяло Братство" и предан негов радетел.Чичо ми - Никола Камбуров, също печатар в Казанлък и последовател
Много често се случваше баща ми, който беше добър цигулар, със същите приятели да се отбиват вечер на път за вкъщи, в някоя кръчма дето гуляеха до късно през нощта.Не помня някога тати да ни е правил строги забележки или да ни е наказвал за някои провинения. Напротив, винаги е намирал смекчаващи вината обстоятелства и е гледал, макар и виновни, да ни оправдае пред мама, която лесно не прощаваше. Тази именно характерна черта у тати стана причина за окончателно да стана вегетарианец и да приема Учението на Учителя, което по-късно ще опиша.Животът на нашето семейство до около 1909 година протече по обикновеному. Ние бяхме малки и родителите ни освен всекидневната си работа отделяха и доста грижи за нас. Но точно по това време - около 1909 година в града пристигна един ветеринарен фелдшер - Панайот Ковачев, със семейството си, идещ от Казанлък и делегиран на служба по ветеринарното дело в Стара Загора. Той бил един от пионерите на новото учение „Бяло Братство" и предан негов радетел.Чичо ми - Никола Камбуров, също печатар в Казанлък и последовател на същото учение, дава на Ковачев адреса на баща ми и пристигайки намира го в печатницата. Ковачев информира баща ми относно мисията си и апели ра да стане член на Братството. Баща ми, който до това време бил голям атеист-социалист, неусетно, без сам да съзнава, приема предложението на Ковачев, като в момента почувствувал голяма радост. Нещо топло се разляло в душата му.Първото молитвено събрание направили в печатницата. От този момент баща ми заживява вече нов живот - приема вегетарианството, напуща гуляите и пиенето, а с това заедно и старите си приятели - гуляйджии.
към текста >>

След тази първа опитност имах още много други знаменателни опитности и преживявания с Учителя, които последователно (по годините на преживяванията) ще опиша.
Тогава бях на 11 години. Чувал бях от тати и от брат Ковачев, че Учителят можел да чете мислите на човека и ако мислено се обърнеш към него, той ще ти отговори наяве. Като видях, че салонът е вече препълнен, а от друга страна, че е вече време сказката да започне, аз, който бях един от правостоящите в десния фланг на салона, дето също бяха родителите ми, Ковачев и много други братя и сестри, реших да проверя дали действително Учителят може да чете мислите на хората. Отправих му следната мисъл: „Учителю, салонът е препълнен, не е ли вече време да започнеш сказката? " В това време Учителят, както седеше до масата на един стол, погледна ме в очите, после извади часовника си, погледна го, пак погледна мене, стана и започна сказката. След тази първа опитност имах още много други знаменателни опитности и преживявания с Учителя, които последователно (по годините на преживяванията) ще опиша. Източник: 1. ПЕТЪР КАМБУРОВ (1899-1969)МОЯТ ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ Изгревът - Том 6 ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли.
към текста >>

98. Роден Иван Толев, редактор на „Всемирна Летопис' (1919 - 1927)

Заема последователно постове като съдия и прокурор при различни окръжни съдилища.
Участвува с материали, мнения и препоръки във „25 април": вестник за избир. борба и агитация (1899). Избран е за народен представител в V Велико народно събрание. Автор и докладчик на много членове от Конституцията и секретар на Парламентарната комисия при председателството на д-р К. Поменов, Толев е пряк участник в обсъжданията на проекта за нова конституция и дори публикува свой „Проект за нова Конституция" (Пловдив, 1905 г.). Заема последователно постове като съдия и прокурор при различни окръжни съдилища. Участвува в издаването и редакцията на „Гражданин" - обществено- административно списание по конституционно-парламентарните въпроси юридическо списание (1904), списание „България (1906). НОВИТЕ ИДЕИ Иван Толев се запознава с идеите на Учителя през 1917 г. и дори има възможността да ги „сподели" писмено със софийския градоначалник (Виж сп. „Духовна култура", 1917 г., кн.
към текста >>

Толев си водеше записки и в зависимост от това, дали преразказа му беше пълен от разговора му с Учителя, той го отбелязваше накрая на статията с три последователни (XXX) хикса.
Повече за списанието може да се прочете тук: https://bg.wikipedia...семирна_летопис Също искам да ви обърна внимание за първата статия, която е подписана със три ХХХ Ето какво пише за тези уводни статии в "Изгрева" втори том: " В голяма част от броевете на това списание уводните статии бяха написани от Иван Толев, но те бяха по идеи на Учителя или пък той преразказваше разговора с Учителя по набелязаната тема. Толев си водеше записки и в зависимост от това, дали преразказа му беше пълен от разговора му с Учителя, той го отбелязваше накрая на статията с три последователни (XXX) хикса. А когато статията беше по идея на Учителя, той слагаше едно X или отбелязваше с някой друга точка. Така че тези уводни статии са били много интересни за онова време." http://petardanov.co...емирна-летопис/ Надявам се със времето да събера и сканирам всички вестници "Всемирна Летопис". Поздрави!
към текста >>

99. Роден Сотир Иванов Костов

Под закриване на Школата се разбира, че Учителят няма да говори академично, последователно, а всяка тема ще бъде пръсната във всички беседи.
Бай Сотир се беше отдал всецяло - 100% на Учението, изказано от Учителя. Беше прочел всички беседи 21 пъти. Запитахме го: „Защо си ги чел толкова пъти? " - „Още в началото на Школата се събират 12 самозванци, обявяват се за апостоли и се обръщат към Учителя: „Хайде, давай Учението, без заобикалки! " Тогава Учителят обявява, че закрива Школата. Под закриване на Школата се разбира, че Учителят няма да говори академично, последователно, а всяка тема ще бъде пръсната във всички беседи. За да извадя всичко, което ме интересуваше: медицина, музика, хиромантия, математика, астрология и т.н. трябваше да чета Учението толкова пъти. Тогава живеех в барака два на два метра. Нямах ток. Четях само нощно време, защото комунистите изпращаха в лагери за притежаване и четене на беседи.
към текста >>

100. Родена Красимира Аркадиева Николова, последователка на Учителя

последователка на Учителя
Родена Красимира Аркадиева Николова, последователка на Учителя Красимира е родена на Изгрева. Възприема новите идеи още от детска възраст. Остава им вярна до края на живота си (14 септември 1990 г.) Печата различни братски издания - молитви, беседи и други необходими братски помагала. В нейния дом са съхранявани много от личните вещи на Учителя. Тя има много приятелки и познати, на които раздава беседи и ги запознава с новите идеи.
към текста >>

НАГОРЕ

0.31279993057251