НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
144
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Една музикална композиция в нейното
последователно
възприемане събужда редица чувства, предизвиква живот на хиляди образи, дава нови идеи, а често пъти спомага за моментни прозрения, защото ритмиката на дадената музика е такава, че тя пропъжда, отстранява пречките, наслояванията по нервните центрове и с това ги прави годни за по-интензивна и по-продуктивна дейност В момента, когато се появи първото чувство или първата мисъл, явява се налице асоциацията, съзнателна или несъзнателна и от този момент тя взима най-живо участие в оформяването на образите и тяхното оживотворяване.
Като първи резултат от въздействието на музиката върху умствената природа на човека се явява пробуждането и развитието на въображението. То се храни и подържа от музиката. А въображението е утробата, в която се зачеват всички познания и идеи и в която те изживяват своите първи стадии на оформяване и развитие. То е най-важното условие, без което умът не може да работи, то е въздухът в умствения живот. Чрез възприемане на музикалните елементи по време и чрез оживяване и оформяване на тия елементи в пространството посредством въображението, в човека се извикват към дейност много прояви, които ние различаваме като негов умствен живот.
Една музикална композиция в нейното
последователно
възприемане събужда редица чувства, предизвиква живот на хиляди образи, дава нови идеи, а често пъти спомага за моментни прозрения, защото ритмиката на дадената музика е такава, че тя пропъжда, отстранява пречките, наслояванията по нервните центрове и с това ги прави годни за по-интензивна и по-продуктивна дейност В момента, когато се появи първото чувство или първата мисъл, явява се налице асоциацията, съзнателна или несъзнателна и от този момент тя взима най-живо участие в оформяването на образите и тяхното оживотворяване.
Нещо повече. Често пъти това първо чувство и тая първа мисъл се раждат по силата на асоциацията. И последователно се нижат представи след представи, усети след усети, идеи след идеи. Подбудите на асоциацията идат от музикалните форми и тонови съчетания, които се възприемат от слуха и се предават на психиката на човека, след като преминат през неговото подсъзнание, откъдето те довличат със себе си всички представи, усети и навеи, които резонират на съответните тонови съчетания. И всички тия, наново възкръснали елементи на минали изживявания, сега отново се комбинират, дават нови съчетания, раждат нови усети, обуславят нови наслади, насочват мисълта по нови направления.
към текста >>
И
последователно
се нижат представи след представи, усети след усети, идеи след идеи.
То е най-важното условие, без което умът не може да работи, то е въздухът в умствения живот. Чрез възприемане на музикалните елементи по време и чрез оживяване и оформяване на тия елементи в пространството посредством въображението, в човека се извикват към дейност много прояви, които ние различаваме като негов умствен живот. Една музикална композиция в нейното последователно възприемане събужда редица чувства, предизвиква живот на хиляди образи, дава нови идеи, а често пъти спомага за моментни прозрения, защото ритмиката на дадената музика е такава, че тя пропъжда, отстранява пречките, наслояванията по нервните центрове и с това ги прави годни за по-интензивна и по-продуктивна дейност В момента, когато се появи първото чувство или първата мисъл, явява се налице асоциацията, съзнателна или несъзнателна и от този момент тя взима най-живо участие в оформяването на образите и тяхното оживотворяване. Нещо повече. Често пъти това първо чувство и тая първа мисъл се раждат по силата на асоциацията.
И
последователно
се нижат представи след представи, усети след усети, идеи след идеи.
Подбудите на асоциацията идат от музикалните форми и тонови съчетания, които се възприемат от слуха и се предават на психиката на човека, след като преминат през неговото подсъзнание, откъдето те довличат със себе си всички представи, усети и навеи, които резонират на съответните тонови съчетания. И всички тия, наново възкръснали елементи на минали изживявания, сега отново се комбинират, дават нови съчетания, раждат нови усети, обуславят нови наслади, насочват мисълта по нови направления. И от богатството на подсъзнанието с такива елементи, т.е. от разнообразието и по-голямата пълнота на миналите преживелици и опитности на даден индивид, ще зависи как той ще реагира на известна музикална творба. Оттук се явява и голямото разнообразие, което намираме при тълкуването на една и съща музикална работа от различни слушатели.
към текста >>
2.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
с вътрешната връзка и
последователност
на големите религии и култури), а и практически.
У него почва да се събужда нещо „забравен" и дълбоко. И външните признаци на това са новите духовни движения, за които особено характерен е създадения и растящ интерес към древния изток. В него мнозина, недоволни от официалната духовна ограниченост на запада, намират нещо твърде близко и сродно. Но днешният човек има определен начин на мислене и изследване. Той иска да обоснове своя духовен мироглед не само исторически (т.е.
с вътрешната връзка и
последователност
на големите религии и култури), а и практически.
Направиха се опитни изследвания, които потвърдиха много от забравените древни истини. Защото всъщност тия истини, въпреки хорското незнание, никога не са преставали да бъдат в сила. И захваща вече да се оказва, че човешката душа не е само сбор от абстракции, но че чувства, мисли, желанията са живи сили, които неспирно градят душевното битие на човека и могат при определени условия да се изучават непосредствено върху тяхното поле на проява. Окултната наука носи ново разбиране на човешката психология и оттам на всички днешни гносеологични, етични и исторични схващания. Тя е естествознание за духа, както се изразяват сполучливо някои.
към текста >>
3.
Идващият ден - Г.Т.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Затова и апостол Павел, който е бил ученик на Христа не „християнин", нито „
последовател
" – пее: „Ако говоря на човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка.
Защото човек все още не може да се издигне над човешкото. Борави там, дето му постига силата и замаха. Разбира се, всички тия науки и познания са необходими – те са неизбежна подготовка за великата наука. Но вън от любовта ние виждаме нещата отчасти, а не „лице с лице". Кой от нас не знае трагизма на човешкото познание?
Затова и апостол Павел, който е бил ученик на Христа не „християнин", нито „
последовател
" – пее: „Ако говоря на човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка.
И ако имам пророчество и обладавам всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, та и планини да преместям, а любов нямам, нищо не съм". Казах „пее", защото стиховете на тази глава (13 гл. от I. посл. към Коринтяни) са песен на едно сърце, което е затрептяло от докосването на божията любов. И бих казал на ония, които биха прочели тази глава да не я четат като „евангелие", като „свето писание", а като жива лирична поема, в която се разнася мистичния трепет на едно дълбоко преживяване на божията любов.
към текста >>
4.
За братското сдружаване - К.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с
последователен
размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път.
Тия акцентувани времена, редуващи се правилно периодически, след равни промеждутъци от време, са опорните точки на ритмуса: те са центрове на движението в ритмичните фигури и заедно с времетраенето на отделните тонове създават хилядите вариации на ритмуса. Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята цялост представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание. Те от своя страна се раздробяват на още по-малки групи, които пък са съставени от най-малките мелодични елементи – мотивите Последните, свързани помежду си с жива, органическа връзка, образуват по-големи групи, откъслеци, последните на свой ред – предложения, докато стигнем така до тъй наречените периоди, които имат значението и стойността на вече изказана и завършена мисъл. Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание. Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние.
И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с
последователен
размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път.
Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес. Мелодичната линия се покои, както казахме върху ритмуса като на основа. С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса. Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия. Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи.
към текста >>
5.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Дънов, нямали никаква логика и
последователна
връзка една с друга.
Следователно техните методи на работа биха били съвсем чужди за сегашния ученик, следствие на което и не биха дали желаните резултати. У нас има богата оригинална окултна литература, в която изнасяните окултни методи са пригодени за непосредствено и в момента приложение. Методи, които единствено отговарят на текущите условия, при които се развива школата на В. Б. Братство. И тази литература расте всеки ден и носи все по-нови и нови средства за решение на голямата задача, защото жив е нейния източник... Казват, че мислите, изнесени в тази литература – въпросът е за беседите на г.
Дънов, нямали никаква логика и
последователна
връзка една с друга.
Е, добре! Трудно е наистина да бъдат разбрани те, също тъй, както е трудно на един невежа в познанията си по математика да разбере поставените пред него математически формули и заключения. И те стават за него нелогични и несвързани. Както за математиката в случая е необходимо не прочитане, а изучаване, така и мислите в беседите на г.Дънов трябва дълбоко да бъдат проучвани, защото това са математически формули на живота, които приложени правилно, единствено разрешават задачата ни в света. Сега по въпроса за братското сдружение.
към текста >>
6.
Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г.
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Бидейки
последователни
на себе си до край, наука и черква се взаимно изключват.
Нравствеността, чиято правдива основа не се оспорваше теоретически от никого, остана до голяма степен чужда за живота. За религията, доколкото продължаваше да се проявява тук и там, се сложи негласно популярното схващане, че по традиция тя е област, отредена специално за черквата. Това мълком се прие и от представителите на самата черква, които нямаха вече в своя защита друг по-силен аргумент от тоя. И какви възгледи имаме днес по отношение на основните въпроси на живота. От една страна наука със своите факти и опитно изследване, от друга – черква с нейните догми, йерархия и ритуал и от трета – неустановеност в етичните понятия и норми.
Бидейки
последователни
на себе си до край, наука и черква се взаимно изключват.
Въпреки това обаче, те са примирени формално днес на една практическа база, а именно, в еднаквите им отношения с държавата, на която често са в услуга. Това примирение мълком се обосновава и от двете страни със старото теоретично схващане, че научен и религиозен опит, наука и религия са две области коренно различни и че неестествено би било да се търси по пътя на нашето изследване примирение между тях. Тъй стои въпросът днес външно между официалните представители на двете страни. Самият живот, обаче, е нещо различно от тях и иска и търси своето. Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и цялостно схващане на живота.
към текста >>
7.
НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
От гледището на това разбиране, новото в разните области на живота може да се изрази занапред в следното: Ученият – продължава да държи за опита и
последователността
в изследването, но той признава вече ограничеността на своето знание, замества постепенно опитите, съпроводени с насилие и жестокост над живи същества и най-главно, работи с всичка сила, щото научните открития да се използват безкористно – само за доброто на цялото човечество.
Новото учение иска всестранно развитие на всички. Всеки нека продължава да се проявява според своите естествени наклонности и в своята естествена среда, където може да бъде най-полезен и за себе си и за другите. Новото учение иска, преди всичко, да пробуди у всекиго човека. То няма, може би, да засегне пряко нашите тъй разнообразни специалности, които поглъщат голяма част от нашето време и енергия и през призмата на които ние сме склонни да съдим за нещата изобщо. Но то може да даде подтик на нашия вътрешен живот и косвено да съдействува за нашето развитие не само като хора, но и като специалисти (учени и професионалисти).
От гледището на това разбиране, новото в разните области на живота може да се изрази занапред в следното: Ученият – продължава да държи за опита и
последователността
в изследването, но той признава вече ограничеността на своето знание, замества постепенно опитите, съпроводени с насилие и жестокост над живи същества и най-главно, работи с всичка сила, щото научните открития да се използват безкористно – само за доброто на цялото човечество.
Това, което днешната наука е установила и установява като безспорно трябва да се знае, че окултната е просто нейно естествено продължение. Общественикът – не скъсва рязко с хората и условията, при които новото му разбиране го е заварило. Той е достатъчно толерантен да изслушва и търпи най-противоречиви разбирания, проучва кои работи спъват и какви закони регулират колективния живот на хората при днешните условия, размисля върху това, как би могла да се опрости до максимум обществената организация и се стреми да скъса връзките си с институти, които по своите цели са в противоречие с неговото основно разбиране. Религиозният – не отрича силата и значението на своите религиозни преживявания, но той знае, че времето на буквално разбиране на свещените писания и едностранчиви мистични блянове е вече минало, че религията има нужда от една рационална обосновка (на официалната и окултна наука) и най-сетне, че религията води само до прага на ученичеството. Новата форма на религията, това е съзнателно или подсъзнателно търсене на разумното в света, което днешните хора бяха престанали да виждат.
към текста >>
Не е лесно да се примирят по един естествен и
последователен
начин ограничения материализъм на запада със свръхидеализма на изтока.
Но новото учение има и една външна страна, има приложение – което трябва да стане при днешните диференцирани културни и обществени условия. Ние сме до известна степен отраснали и възпитани в духа на преобладаващото днес, ограничено материалистично разбиране на живота. Но същевременно дълбоко у нас ние чувствуваме да се пробужда нещо ново, което иска да преодолее тия граници, ново, което засега често намираме отразено в мистичната литература на изтока. – И ние наистина, особено при изключителните условия в България, като че ли сме заставени, както някои се изразяват, да примирим в себе си и после вън от себе си изтока с запада. А това не е малка работа, защото тук се пресрещат разбиранията и наследеният опит на вековни култури.
Не е лесно да се примирят по един естествен и
последователен
начин ограничения материализъм на запада със свръхидеализма на изтока.
Не е лесно може би при днешните суетни условия на живота, при които сме заставени да живеем, да приложим едно учение на абсолютно безкористие, което според основателните понякога думи на някои писатели – може да се схване и приложи само от хора, които живеят далеч от житейската суета. Ние сме поставени днес при изключителни исторически, културни и езотерични условия. С нас може би се приключва един исторически цикъл и се разкриват хоризонтите на друг нов и за да бъде нашето външно и вътрешно светоразбиране пълно, трябва да имаме една поне най-обща представа за условията и състоянието, в което се намира човечеството и по-специално ние днес. * * * Нашият общ живот е тясно свързан и с въпроса за новото учение и други сходни нему учения. Преди всичко ние сме родени от „православни" родители и кръстени от православната „черква".
към текста >>
Толстоисти – това са многобройните наши млади енергични братя, верни
последователи
на религиозното учение на Толстой.
Теософите - това са нашите братя, през умствената школа на които е минала голяма част от нас и на чиято литература ние дължим нашите теоретични познания по сравнителна религия, теософията и окултизма. В това отношение ние дължим на теософското общество благодарност, но тъй както се практикува и прилага теософията у нас, тя неотклонно върви по стъпките на православната черква, с всички нейни опасни догми и стремежи да се оправдае изцяло днешната действителност. Ревностните теософи се отличават по едностранчивата изтънченост на своя ум, или както те сами се изразяват, са умственото настроени – нещо, което им пречи да схванат правилно новото учение, което е до голяма степен учение на сърцето. А на днешните хора липсва не ум, а сърце. За него ние работим, него поставяме на първо место и в тази насока използваме всяко друго знание откъдето и да иде то.
Толстоисти – това са многобройните наши млади енергични братя, верни
последователи
на религиозното учение на Толстой.
Геният на Толстой и критиката, която той направи на цялата днешна християнска култура, познати на всички ни. Всички знаем основната идея на Толстой за непротивенето на злото и по принцип с нея всички сме съгласни. Едно обаче трябва да констатираме – прилагането учението на Толстой от неговите последователи върви в известна смисъл към механизиране. Наистина работата всред грубата маса, пропагандирането на антимилитаризма, вегетарианството и бойкота на държавата не е лека работа. Но крайно отрият критицизъм, ако и диктуван от идеалистични побуждения, щом почне да излиза от границите на толерантността престава да насажда широтата и вътрешния дух на християнството.
към текста >>
Едно обаче трябва да констатираме – прилагането учението на Толстой от неговите
последователи
върви в известна смисъл към механизиране.
А на днешните хора липсва не ум, а сърце. За него ние работим, него поставяме на първо место и в тази насока използваме всяко друго знание откъдето и да иде то. Толстоисти – това са многобройните наши млади енергични братя, верни последователи на религиозното учение на Толстой. Геният на Толстой и критиката, която той направи на цялата днешна християнска култура, познати на всички ни. Всички знаем основната идея на Толстой за непротивенето на злото и по принцип с нея всички сме съгласни.
Едно обаче трябва да констатираме – прилагането учението на Толстой от неговите
последователи
върви в известна смисъл към механизиране.
Наистина работата всред грубата маса, пропагандирането на антимилитаризма, вегетарианството и бойкота на държавата не е лека работа. Но крайно отрият критицизъм, ако и диктуван от идеалистични побуждения, щом почне да излиза от границите на толерантността престава да насажда широтата и вътрешния дух на християнството. Подозрението към учеността, преувеличеното значение на физическия земеделски труд и страхът от каквато и да била метафизика и мистицизъм правят твърде ограничени разбиранията на тия братя по много въпроси. Мнозина от тях са склонни да мислят, че като усвоят теорията и диалектиката на непротивенето, могат смело да се произнасят по всички въпроси. Днес за днес, особено в лицето на множеството млади учители, те са един положителен и отраден елемент в нашия ограничен духовен живот.
към текста >>
8.
ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В.
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ще вземем по един
последователен
на себе си и своите разбирания от едната и другата страна и ще ги разгледаме най-обективно.
Бурята може да изкорени един дъб в един час, докато съграждащото жизнено начало го сътворява за един век? Кой е сега положителния творчески акт? В очите на ония, които „градят" по първия метод всичко изглежда мъртво, бездейно, защото те не виждат оня непреодолим порив за живот, скрит в малкото семенце, което с постоянство и търпение, излиза из ограничението на земята и пораства към слънцето, призовано от неговата светлина. Наистина, в случая може да стане едно смесване в нашето съзнание на истинските духовни хора с „духовните". Право е и това, че мързелът, под форма на различни добродетели, се е промъкнал официално в мнозина духовно настроени, но ние сега не ще приказваме за тия аномалии, а ще имаме предвид действителните образци.
Ще вземем по един
последователен
на себе си и своите разбирания от едната и другата страна и ще ги разгледаме най-обективно.
Животът, разбран в светлината на окултната наука, налага на ученика една сериозна ориентация в всички направления, защото едно ново, върховно съзнание осветява неговия път и му показва нещата в един нов порядък, чужд дотогава за него. Оня, който вярва в силата на разрушението и не припознава връзката на своите деяния с общото, има за задача в своя живот да получи най-големи и най-бързи ефекти за кратко време, като при това се старае да опази себе си невредим в създадения хаос, защото се смята потребен за бъдните си задачи. В очите на другия пък, картината на живота има друг вид Борбата се пренася вътре в него и онова, което пречи да върви успешно световната машина, той гледа да го премахне в себе си. Усилията на съвременните хора са насочени главно към злото, което цари отвън, а изворът на това зло, което е в нас, оставят да вирее. Кой е хванал сега меча на абсолютната правда, който е изкован от нашата съвест и е повел борба с чудовището на личния егоизъм?
към текста >>
9.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга метафизика по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и
последователно
, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за човека да се разкрие една нова действителност – не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни способности не можем да схванем като нещо външно.
Тук, трябва да отбележим веднага, ние стигаме до твърдения малко необикновени, а за някои може би и абсурдни – особено за ония, на които не е свойствено да излизат от рамките на традицията и класицизма в живота и науката. Тая тънка страна на въпроса при изследването на която нашият ум, свикнал само с обикновения триизмерен свят прави последни усилия – може да представлява интерес засега само за ония, които имат вродено предразположение към най-тънките и същевременно най-сложни въпроси на психологията. За нас е важно тук да отбележим, че цялата днешна математика и математична физика неотклонно вървят и правят вече първите догадки за съществуване на четвърто измерение. Тая възможност нашето съзнание в сегашното си състояние теоретически едва я долавя, а според окултната наука, при едно тъй да се каже трансформиране на съзнанието – тя ще се реализира. Или с други думи, у човека има вложени възможности за развитие на някои нови „сетива", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния.
Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга метафизика по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и
последователно
, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за човека да се разкрие една нова действителност – не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни способности не можем да схванем като нещо външно.
За оня, който първи път чува такива твърдения и те му се сторят логически възможни, веднага възникват разбира се ред други въпроси, в какво по-точно се състоят тези методи, от кого и къде могат да се научат, какъв практически смисъл и какво отношение те имат към най-разнообразните и належащи въпроси на текущия живот и т.н. и т.н. Това са работи изяснени до голяма степен в окултната литература и на тях тук няма да се спираме. Ще кажем едно обаче – че всички велики учения на миналото, които после са ставали и бивали наричани религии са се основавали не само на простата вяра в съществуването на душата и Бога, а са изхождали от дълбокото познаване окултния строеж на вселената и човека. Това дълбоко познание е било притежавано от всички велики учители на човечеството и техните ученици, които са го изнасяли в символична форма и във вид на общодостъпни морални правила за широката народна маса.
към текста >>
10.
ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Няма ли да бъде най-
последователна
интуитивната философия, ако се превърне в едно мълчание, мистицизъм?
Трябва да потърсиш реалното в първобитното му проявление, в приписваната му есенция, незасегната от наслоенията на символическата тъкан на интелекта. И наистина, всички велики метафизици и математици са имали отначало интуитивно видение за реалността – тъкмо това е останало и ценно в техните системи, но видението отпосле е било запълнено от диалектиката на разума. Интуицията е оная способност, чрез която философът спуща своя водолаз в океана на действителността и при всяко спускане той загребва нещо ново и ценно от дъното. Работата на разума се свежда отпосле до анализ на съдържанието. Щом като интуицията съвпада с непосредствения опит, явява се тогава въпрос, няма ли да са обърне философията в едно съзерцание над основата, както дремещият овчар над течащия поток?
Няма ли да бъде най-
последователна
интуитивната философия, ако се превърне в едно мълчание, мистицизъм?
Художникът, поетът, метафизикът, мистикът може да съзерцават природата и своя живот, но философът, който иска да твори и направи своя непосредствен опит достояние на човечеството, не трябва да сътрудничи с интелекта. И тук вече се явява това сътрудничество, против което най-много крещят противниците на Бергсон, които го упрекват, че не бил последователен. Наистина, в своята същност интуицията е съвсем противоположна с интелекта и казва Бергсон, „ако нашето познание се раздвоява на интелект и интуиция, то произлиза от това, че нашето съзнание едновременно трябва да се прилага, приспособява към неподвижната мъртва материя (преди всичко ние сме материални същества) и същевременно трябва да следваме живота в своето непрестанно протичане, което съвпада с интуицията." Но ние в съвсем редки моменти долавяме тоя вътрешен живот на интуицията. Интуитивните данни трябва да се интелектуализират и местото на разума е тук вече – да намери подходящи символи, изрази, картини, които да играят ролята на символичен израз на интуицията или пътеводни знаци, които насочват нашето внимание към интуитивните данни. В такъв случай интуицията трябва да предхожда интелекта и да дава първата насока на философската мисъл.
към текста >>
И тук вече се явява това сътрудничество, против което най-много крещят противниците на Бергсон, които го упрекват, че не бил
последователен
.
Интуицията е оная способност, чрез която философът спуща своя водолаз в океана на действителността и при всяко спускане той загребва нещо ново и ценно от дъното. Работата на разума се свежда отпосле до анализ на съдържанието. Щом като интуицията съвпада с непосредствения опит, явява се тогава въпрос, няма ли да са обърне философията в едно съзерцание над основата, както дремещият овчар над течащия поток? Няма ли да бъде най-последователна интуитивната философия, ако се превърне в едно мълчание, мистицизъм? Художникът, поетът, метафизикът, мистикът може да съзерцават природата и своя живот, но философът, който иска да твори и направи своя непосредствен опит достояние на човечеството, не трябва да сътрудничи с интелекта.
И тук вече се явява това сътрудничество, против което най-много крещят противниците на Бергсон, които го упрекват, че не бил
последователен
.
Наистина, в своята същност интуицията е съвсем противоположна с интелекта и казва Бергсон, „ако нашето познание се раздвоява на интелект и интуиция, то произлиза от това, че нашето съзнание едновременно трябва да се прилага, приспособява към неподвижната мъртва материя (преди всичко ние сме материални същества) и същевременно трябва да следваме живота в своето непрестанно протичане, което съвпада с интуицията." Но ние в съвсем редки моменти долавяме тоя вътрешен живот на интуицията. Интуитивните данни трябва да се интелектуализират и местото на разума е тук вече – да намери подходящи символи, изрази, картини, които да играят ролята на символичен израз на интуицията или пътеводни знаци, които насочват нашето внимание към интуитивните данни. В такъв случай интуицията трябва да предхожда интелекта и да дава първата насока на философската мисъл. При тия условия интуицията се явява като отрицателна на известни логически норми. Тя ще противоречи на интелекта, и нейната компетентност ще се ограничи само в непосредствения опит.
към текста >>
11.
ЗА СВОБОДАТА - К-в
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Неговото учение има
последователи
и те го прилагат в живота си.
За малцината обаче, които са го проучили по-отблизо и споделят неговите възгледи, не е така. За тях Толстой е ценен повече с втората половина на своята деятелност и на своя живот. Вътрешните лутания и кризата, която преживя Толстой и просветлението, което настъпи отпосле у него, ги преживяха и преживяват мнозина. Пресищането от удобствата и охолството на материалната култура и стремежа към един опростен и по-природосъобразен живот бяха изразени от Толстой с поразителна искреност и прямота. Толстой стана учител за мнозина.
Неговото учение има
последователи
и те го прилагат в живота си.
И нищо по-красиво от това, да се бори човек за свобода, за правдини – особено когато противодействието е силно... Че Толстой не отрича изцяло днешната наука и култура, както първоначално се струваше на мнозина, е вече безспорно. Но, че едно пълно опростяване на разбиранията и живота от гледна точка на действителността и прогреса е невъзможно – това изглежда не е още ясно. Доколкото религиозното учение на Толстой иска да задоволи духовните потреби само на дадена категория хора, то е достатъчно обосновано. Но доколкото то, в своя стремеж към простота, иска да ограничи вродената у човека любознателност към по-далечните въпроси (вън от теоретично моралните), то не е в съгласие с естественото развитие на живота – Защо? Знайно е, че основа на Толстоевото учение е познаването Бога като любов.
към текста >>
Човек вярва и до голяма степен в живота си остава само верующ, но как
последователния
на своята мисъл докрай, ще примири общите словесни определения, които Толстой дава за Бога и душата с фактите, които показват, че последната и след това, което наричаме физическа смърт съществува като нещо индивидуално.
Религиозното лицемерие, присъщо на църковниците и голяма чест от религиозните сектанти е предизвиквало недоволството на всички искрено мислещи. И Толстой смята, че неговото учение, със своята простота и яснота прегражда пътя към всяко суеверие и лицемерие. В безкористните и искрени намерения на Толстой и неговата голяма любов към човечеството няма никакво съмнение. Но стремежът към създаване на една проста и всеобща религия – от гледище на днешната научна, философска, религиозна и обществена действителност – предизвиква няколко основни и сложни въпроса. Как ще се свърже метафизическата вяра в съществуването н душата с най-новите психологически и психически факти.
Човек вярва и до голяма степен в живота си остава само верующ, но как
последователния
на своята мисъл докрай, ще примири общите словесни определения, които Толстой дава за Бога и душата с фактите, които показват, че последната и след това, което наричаме физическа смърт съществува като нещо индивидуално.
Може от едно уталитаристическото или практическо гледище за нас само вярата да е достатъчна; но за изграждането на един цялостен мироглед, който да включва и обяснява всички факти, тя не е достатъчна. И при това, едно доказателство за предсъществуването и личното безсмъртие на душата разкрива нови изгледи за обяснението на много факти от личния и обществен живот, които Толстой искрено, но и много наивно и повърхностно тълкува от гледище на своето опростено учение. Толстой обилно цитира мисли и писания на велики мъдреци и учители от Индия, Персия, Вавилония, Египет, християнството. Всички тия мисли съдържат дълбоки и верни истини. – Но, удивлявайки се на тяхната дълбочина и истинност, ние не можем и да не се запитаме - кой е източникът на тая общочовешка и вечна мъдрост и как са възникнали тия големи и велики учители, които сочат пътя на човечеството.
към текста >>
12.
Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Христос – най-свободният, независимо от неговото могъщество знаеше, че изнесените от него принципи са от значение за общочовешкото благо и за да ги издигне и подчертае тяхната важност, за да даде потребния пример на
последователите
си, Той се ограничи и свободно понесе кръстната смърт.
И човек може да бъде свободен дотолкоз, доколкото той живее с тези именно принципи. Свръх човеците или учителите на човечеството са свободни, защото те са обосновали живота си изключително на тези абсолютни принципи, за тях загадки в природата не съществуват, а разумни закони, които те познават и никога не нарушават. Свободният е силен да ограничи себе си. Той може да желае – и постига; да не желае и отстъпва. Единствен той може да прави разумни жертви.
Христос – най-свободният, независимо от неговото могъщество знаеше, че изнесените от него принципи са от значение за общочовешкото благо и за да ги издигне и подчертае тяхната важност, за да даде потребния пример на
последователите
си, Той се ограничи и свободно понесе кръстната смърт.
Обикновените смъртни могат да бъдат свободни дотолкоз, доколкото са установили живота си в различните негови прояви на принципите, очертани от Великия Учител.
към текста >>
13.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Пулсацията, която я подува
последователно
в екватора и полюсите, произвежда сегментации (тая пулсация се забелязва в изменението на блясъка на звездите и в единадесет годишния период на слънцето – остатък от една много по-бърза такава; още по-рано други автори са смятали, че без пулсация, с равномерно издуване на екватора не е възможно да се обясни откъсването на планетни пръстени).
Една такава концепция има нещо упояващо; тя задоволява една от основните нужди на човешкия ум: констатацията на дуализма и привеждането му към единство. Всичко това става наистина убедително, когато от космологията се мине към космогонията, към идеята, която новата теория извежда за произхода на световете. Ето основният ù израз: Всички звезди и звездни системи произлизат от удара и пробива на една аморфна мъглявина, имаща относително слаба бързина на преместване, – с една газообразна (или ултрагазообразна) тръба–вихрушка, надарена с голяма бързина на движение н въртене. Тази тръба–вихрушка– мъжки елемент, така да се каже, – играе по отношение на аморфната мъглявина–женски елемент, ролята на сперматозоида по отношение яйцето. Чрез тоя космичен удар, първоначалната вихрушка достига ядката на новата трептяща система.
Пулсацията, която я подува
последователно
в екватора и полюсите, произвежда сегментации (тая пулсация се забелязва в изменението на блясъка на звездите и в единадесет годишния период на слънцето – остатък от една много по-бърза такава; още по-рано други автори са смятали, че без пулсация, с равномерно издуване на екватора не е възможно да се обясни откъсването на планетни пръстени).
Материята на ядката, хвърлена по този начин във въртящата се аморфна мъглявина, се разпределя там според гъстотата и съпротивлението. Така се образуват планетните пръстени (пояси). Така се обясняват кометите с голямо наклонение на орбити, ретроградните движения на външните планети, тъй мъчните за разбиране в другите теории, разстоянията на планетите и спътниците, наклоненията на планетните оси и всички, даже най-мистериозни особености на една слънчева система. Това е в слънчевите системи. В спиралните мъглявини ядката не е слънце, а централната част, в която звездите са по-сгъстени; на планетните пръстени отговарят завивките (les spires) на спиралата: От тези завивки едните се понасят в пространството, докато другите се тласват в едно противоположно движение.
към текста >>
На тези
последователни
състояния, Бело дава имената: Декартовско и Нютоновско.
Голямото превъзходство на тази нова, дуалистична космология, се вижда във въвеждането на времето в обяснението на вселените. Една слънчева система, такава като нашата напр. представлява един по-напреднал стадий, отколкото една спирална мъглявина. Но с време завивките на тази последната се накъсват на отделни кълбовидни купове, гравитиращи около ядката. Би имало, от друга страна, два големи добре разграничени периода в историята на една слънчева система, на една космична клетка.
На тези
последователни
състояния, Бело дава имената: Декартовско и Нютоновско.
Наистина, първият период, този, който следва космичния удар, преди да са се индивидуализирали слънце и планети, е вихрушкоподобен. Декарт е имал една гениална интуиция, когато е говорил за своите прочути вихрушки; във втория период царува гравитацията, на която Нютон е формулирал законите. Авторът смята, че много термодинамични и радиохимични основания, оправдават дуалистичната и вихрушковидна космогония. Космичният удар, според него, обяснява и създаването на междуатомната енергия. Космичният удар не е, от друга страна, една проста хипотеза.
към текста >>
14.
Окултна педагогика - В. В.
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ако първаците са механизъм, тогаз трябва да приемем, ако искаме да бъдем
последователни
, че и висшите животни са механизъм, т.е.
Да кажем, че животното е закрепено върху стъкло със задната си вендуза. Когато мине сянка над главата на животното, пиявицата веднага си изправя цялото тяло отвесно, защото може да се случи сянката да се дължи на минаването на някоя риба, в която паразитствува пиявицата. И ако е риба, тогаз тя се залепва за нея. Ако ли пък пиявицата е закрепена вече за тялото на някоя риба със задната си вендуза, то животното не изправя главата си, когато минава сянка над нея. Щом се приеме съзнанието у по-висшите животни, тогаз как ще го отречем у нисшите; къде ще турим границата, под която вече няма съзнание?
Ако първаците са механизъм, тогаз трябва да приемем, ако искаме да бъдем
последователни
, че и висшите животни са механизъм, т.е.
в движенията им не играе никаква роля съзнанието, но тогаз дохождаме до абсурд. Бехтерев казва: „Да приемем, че първаците нямат душевен живот, понеже нямат нервна система, то е все едно да приемем, че те не могат да се движат, понеже нямат мускулна система, а това не е вярно”. Но, ако искаме да бъдем последователни, трябва да дойдем до заключение, че и растенията имат съзнание, макар и на по-долна степен на проява, понеже няма рязка граница между растения и животни, има преходни степени. Но това, до което достигаме с логическа последователност, окултизмът го намира чрез пряко изследване на света: чрез по-дълбоките свои методи окултизмът стига до заключение, че не само животните и растенията имат съзнание, но и минералното царство, само че има степени на съзнанието. Основна истина в окултизма е: всичко е надарено със съзнание.
към текста >>
Но, ако искаме да бъдем
последователни
, трябва да дойдем до заключение, че и растенията имат съзнание, макар и на по-долна степен на проява, понеже няма рязка граница между растения и животни, има преходни степени.
Ако ли пък пиявицата е закрепена вече за тялото на някоя риба със задната си вендуза, то животното не изправя главата си, когато минава сянка над нея. Щом се приеме съзнанието у по-висшите животни, тогаз как ще го отречем у нисшите; къде ще турим границата, под която вече няма съзнание? Ако първаците са механизъм, тогаз трябва да приемем, ако искаме да бъдем последователни, че и висшите животни са механизъм, т.е. в движенията им не играе никаква роля съзнанието, но тогаз дохождаме до абсурд. Бехтерев казва: „Да приемем, че първаците нямат душевен живот, понеже нямат нервна система, то е все едно да приемем, че те не могат да се движат, понеже нямат мускулна система, а това не е вярно”.
Но, ако искаме да бъдем
последователни
, трябва да дойдем до заключение, че и растенията имат съзнание, макар и на по-долна степен на проява, понеже няма рязка граница между растения и животни, има преходни степени.
Но това, до което достигаме с логическа последователност, окултизмът го намира чрез пряко изследване на света: чрез по-дълбоките свои методи окултизмът стига до заключение, че не само животните и растенията имат съзнание, но и минералното царство, само че има степени на съзнанието. Основна истина в окултизма е: всичко е надарено със съзнание. Теорията за еволюцията е велика истина. Но за нейното пълно разбиране във всичката ù дълбочина, нужно е по-голямо проникване в законите и силите на „живата природа". Но самият израз „жива" природа вече не се харесва на онзи, който изучава само външната страна на явленията.
към текста >>
Но това, до което достигаме с логическа
последователност
, окултизмът го намира чрез пряко изследване на света: чрез по-дълбоките свои методи окултизмът стига до заключение, че не само животните и растенията имат съзнание, но и минералното царство, само че има степени на съзнанието.
Щом се приеме съзнанието у по-висшите животни, тогаз как ще го отречем у нисшите; къде ще турим границата, под която вече няма съзнание? Ако първаците са механизъм, тогаз трябва да приемем, ако искаме да бъдем последователни, че и висшите животни са механизъм, т.е. в движенията им не играе никаква роля съзнанието, но тогаз дохождаме до абсурд. Бехтерев казва: „Да приемем, че първаците нямат душевен живот, понеже нямат нервна система, то е все едно да приемем, че те не могат да се движат, понеже нямат мускулна система, а това не е вярно”. Но, ако искаме да бъдем последователни, трябва да дойдем до заключение, че и растенията имат съзнание, макар и на по-долна степен на проява, понеже няма рязка граница между растения и животни, има преходни степени.
Но това, до което достигаме с логическа
последователност
, окултизмът го намира чрез пряко изследване на света: чрез по-дълбоките свои методи окултизмът стига до заключение, че не само животните и растенията имат съзнание, но и минералното царство, само че има степени на съзнанието.
Основна истина в окултизма е: всичко е надарено със съзнание. Теорията за еволюцията е велика истина. Но за нейното пълно разбиране във всичката ù дълбочина, нужно е по-голямо проникване в законите и силите на „живата природа". Но самият израз „жива" природа вече не се харесва на онзи, който изучава само външната страна на явленията. А това е, защото той си мисли, че природата се изчерпва само с физикохимичните сили, които той изучава!
към текста >>
15.
Житно зърно
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Последователите
били жестоко оскърбени, но ужаса от разрушителното дело понесли с мир, защото в светото писание било писано за всички тия случки.
Той е отишъл в Айабе и заработил за доброто на човечеството. Обаче в 1920 год. под предлог, че от светото писание проличавало, че Онисабуро е цар, избран от Бога, правителствените авторитети постоянно измъчвали и преследвали привържениците на Оомото. Разрушили гроба на основателката под претекст, че той наподобявал гроба на императрицата и разрушили светия Божи храм, построен на планината Хонгу. Те дори си позволили да закарат 666 животни в светинята.
Последователите
били жестоко оскърбени, но ужаса от разрушителното дело понесли с мир, защото в светото писание било писано за всички тия случки.
Шефът диктувал своите съчинения легнал в легло, някога денем, някога нощем, безразлично дали има присъстващи или не и без да има някакви книги наоколо си, той изговарял един след друг разкази, както водата избликва от извора. Няколко ученици записват подред тия разкази. Когато вдъхновението на Учителя, достигало най-високата си точка, той така бързо и така продължително говорел, че неговите ученици не могли да го следват, затова трябвало да има винаги готови нови заместници. За 3-4 дена писане се написва един том, досега има написани почти 80,000 листи. Това съчинение, наречено „Разкази от духовния свят”, не е само обяснение на светото писание, но и канон, изявяващ Божественото учение на Любовта и Истината, които ще изградят моралното единство на цял свят.
към текста >>
И не е чудно тогава, че 100,000
последователи
на Оомото вярват, че ще дойде времето, когато човечеството в целия свят ще го възхвали като истински Спасител и ще види в негово лице второто идване на Христа.
Онисабуро Дегучи не е дори свършил основното училище. В неговата младост нещастията го измъчвали едно след друго. Но още в ранно детство имал странни Боговдъхновения. И след като той прекарал в аскетизъм една седмица в пещерата на планината Такакупа, ръководен там от Бога, неговата духовна способност станала наистина чудна. В аскетизма му били дадени знания за практичното учение за преуспяването на света по метода на Чикон Кишин.
И не е чудно тогава, че 100,000
последователи
на Оомото вярват, че ще дойде времето, когато човечеството в целия свят ще го възхвали като истински Спасител и ще види в негово лице второто идване на Христа.
И че всички религии и техните основатели са само предшественици на истинския спасител Онисабуро Дегучи, който е определен да ги обедини и допълни. Още повече, когато гласът на Абдул Баха, голямата звезда в Баха, високо предрича: ще дойде време, когато Япония ще загори със силен пламък. На нея е дадена чудната способност да разшири Божественото учение – „Япония ще работи, за да събуди всички народи и нации и това светът скоро ще види”. Освен това, последователите са уверени, че Онисабуро отговаря напълно на деветтях условия, които новата Персийска религия като сведуща за идващия спасител определя, а именно: 1) Великият Учител трябва да бъде възпитател на човечеството. Неговото учение трябва да бъде универсално и да дава светлина на човечеството.
към текста >>
Освен това,
последователите
са уверени, че Онисабуро отговаря напълно на деветтях условия, които новата Персийска религия като сведуща за идващия спасител определя, а именно: 1) Великият Учител трябва да бъде възпитател на човечеството.
В аскетизма му били дадени знания за практичното учение за преуспяването на света по метода на Чикон Кишин. И не е чудно тогава, че 100,000 последователи на Оомото вярват, че ще дойде времето, когато човечеството в целия свят ще го възхвали като истински Спасител и ще види в негово лице второто идване на Христа. И че всички религии и техните основатели са само предшественици на истинския спасител Онисабуро Дегучи, който е определен да ги обедини и допълни. Още повече, когато гласът на Абдул Баха, голямата звезда в Баха, високо предрича: ще дойде време, когато Япония ще загори със силен пламък. На нея е дадена чудната способност да разшири Божественото учение – „Япония ще работи, за да събуди всички народи и нации и това светът скоро ще види”.
Освен това,
последователите
са уверени, че Онисабуро отговаря напълно на деветтях условия, които новата Персийска религия като сведуща за идващия спасител определя, а именно: 1) Великият Учител трябва да бъде възпитател на човечеството.
Неговото учение трябва да бъде универсално и да дава светлина на човечеството. 3) Неговото знание трябва да бъде вродено и самозараждащо се, но не и купено, отпосле придобито. 4) Той трябва да даде верен отговор на въпросите на всички мъдреци и философи, да разреши всички мъчни проблеми в света и да бъде властен да спре преследванията и страданията. 5) Той трябва да бъде носител на радост и да бъде предвестник на Царството на щастието. 6) Неговото знание трябва да бъде безгранично и неговата мъдрост трябва да може всичко да използва.
към текста >>
Всеки разказ за себе си представлява нещо завършено и все пак заедно с другите образува едно
последователно
цяло.
Светът ще види в Оракула на Оомото, че той стои в епохата на преустройството, ставащо само един път. Също ще види, че след няколко години той, прославяйки господин Дегучи, като спасител, ще вземе инициативата за осъществяване на своето обединение върху основата на божия път. Хората трябва да се проникнат от съзнанието, колкото е възможно по-скоро да подготвят своята душевна реформа, за да не паднат в ада в последния съд. Да кажем нещо за същността на Оомото, т.е. нещо из съдържанието на разказите, защото цялото учение е изложено в тях.
Всеки разказ за себе си представлява нещо завършено и все пак заедно с другите образува едно
последователно
цяло.
Оомото ратува за постигане морално единство в света под пълното с Любов ръководство на Бога и за усъвършенствуване на света. За разширяването и усъвършенствуването на Божествения път, по който да се движи човечеството за да не попадне под влиянието на нисшите духове и материята. В каквато и да е работа трябва да уповаваме на Бога и да действаме колкото е възможно по-съобразно с „Пътя, отхвърляйки своя егоизъм, всякога трябва да благодарим и да се молим на Бога съзнавайки неговата голяма благост. Всеки трябва да заляга скромността, която винаги да го подтиква към въздържание. Когато някакво страдание ни мъчи, трябва да го победим с искреност, не страхувайки се, че то ще повреди на истината и справедливостта.
към текста >>
16.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
С такива примери е изпълнено само началното християнство, на което богомилите са се смятали истински
последователи
” (стр. 46).
Тук прибавяме само някои характерни заключения за значението на богомилството, които г-н Иванов прави в края на увода на книгата. „Богомилите, у които духовната страна е взимала превес над материалната, са се отличавали със своя тих, кротък благочестив живот и чистота на нравите. Това се посочва от всички обективни свидетелства за богомилите и техните западни съмишленици. Дори най-ревностните им противници не отричат тяхната кротост и смирение, при все че се стремят да подценяват техните качества, като ги обвиняват в лицемерие и измама! Всички свидетелства единодушно потвърждават дълбоката непоколебима вяра на богомилите в правотата на течното учение, мъжествеността, фанатизма с който са понасяли мъченията, както и готовността, с която мъже и жени са отивали в пламъците на огньовете.
С такива примери е изпълнено само началното християнство, на което богомилите са се смятали истински
последователи
” (стр. 46).
„Издигнем ли се над верските догми и средновековните държавни интереси, в богомилството отбелязваме прояви на общочовешко естество; прояви, които може би са много подранили, но които правят чест на реформатора Богомил и неговите близки съратници в българската земя и в западна Европа. Велика прозорливост и рядка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветена от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите, над несвободния човек, превърнат на безгласна и безправна вещ. И ако новите времена с право изтъкват направените в това отношение придобивки за благото на човечеството, толкова повече не трябва да остане в забвение светлият лик на Богомил и неговият слаб глас за човешко равенство и добруване през усилните и мрачни средни векове. Името на Богомил трябва да се впише в аналите на историята на лично место между другите благодетели на човечеството. Позивът на Богомил не е могъл наистина да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се понесъл из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородните люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения и най-сетне да се превърне в дело.
към текста >>
17.
Физическо възпитание - Д. Б.
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тези, които се присмиват на дадено учение и
последователите
му, са несериозни хора, защото мъдрецът не се мисли за по мъдър от другите.
Ако това беше така, ако нашият ум беше наистина непогрешим, толкова по-добре, но много са обаче случаите, когато очевидната несъстоятелност на известни умозаключения и твърдения са идвали да покажат, че не си струва да накърняваме нашите добри отношения с околните, заради някакви си различни мнения по даден въпрос. Само Бог знае истината, а ние хората, кой повече, кой по малко, правим своите погрешни умозаключения. Пренебрежението, с което днес се отнасят що-годе мислещите среди спрямо окултното учение, е плод на тяхната прекалена самомнителност на техния мироглед. Мнозина нито са надникнали в страниците на окултната литература, нито са се сближили с някое общество, където се заучават правилата и се прави опит де се заживее според това учение. А то дори не е достатъчно да се проучи дори и основно това учение, а чак след многократните опити и положителни резултати може да си каже човек думата за него.
Тези, които се присмиват на дадено учение и
последователите
му, са несериозни хора, защото мъдрецът не се мисли за по мъдър от другите.
Нито пък е време да държи на преден план в ума си техните недостатъци. Той ще ги премълчава и ще търси начин да направи стечението на обстоятелствата такова, че всеки сам да види къде греши и да се коригира. Една от отличителните черти на мъдрия човек е, че той уважава хората независимо от техния умствен уровен и обича да подпомага тези, у които вижда, че вътрешните им подбуждения към дейност са искрени.Глупавият се присмива и подиграва на всички, които не мислят като него; умният намира недостатъците на хората и сурово, безпощадно ги изобличава, а мъдрият е толерантен, той си мълчи и търси начин чрез живота си да послужи като образец на другите и се радва на техния напредък и развитие. Днес и днес, може би поради прибързаната и неуместна агитация на, някои, но във всички общества почти, където културните идеи служат като двигатели, не може да се избегне възможността от навлизане на хора, чиято морална и умствена подготовка не е достигнала до висотата щото да могат правилно да разберат тези нови за тях идеи и да подпомогнат развитието си чрез тях. Казват, че голяма част от човечеството днес все още слиза, инволюира; една малка част са на повратната точка, а още по-малко са ония, които са поели еволюционния път.
към текста >>
Така щото, за дадено учение не трябва да се съди по неговите
последователи
, а трябва да се проучи в неговите принципиални положения, за да имаме по правилна представа за него.
Една от отличителните черти на мъдрия човек е, че той уважава хората независимо от техния умствен уровен и обича да подпомага тези, у които вижда, че вътрешните им подбуждения към дейност са искрени.Глупавият се присмива и подиграва на всички, които не мислят като него; умният намира недостатъците на хората и сурово, безпощадно ги изобличава, а мъдрият е толерантен, той си мълчи и търси начин чрез живота си да послужи като образец на другите и се радва на техния напредък и развитие. Днес и днес, може би поради прибързаната и неуместна агитация на, някои, но във всички общества почти, където културните идеи служат като двигатели, не може да се избегне възможността от навлизане на хора, чиято морална и умствена подготовка не е достигнала до висотата щото да могат правилно да разберат тези нови за тях идеи и да подпомогнат развитието си чрез тях. Казват, че голяма част от човечеството днес все още слиза, инволюира; една малка част са на повратната точка, а още по-малко са ония, които са поели еволюционния път. Следователно, ако някой от първата категория хора попадне в общество, където се застъпват възвишени, алтруистични идеи, той може по форма да ги приеме, но неговият фактически живот ще бъде в разрез с това, което той говори и така той в очите на обществото ще бъде като компромис на това общество и учение. Затова и Христос е казвал, че има много звани, а малко избрани.
Така щото, за дадено учение не трябва да се съди по неговите
последователи
, а трябва да се проучи в неговите принципиални положения, за да имаме по правилна представа за него.
Но когато се разбере правилно едно Божествено учение, то ще ни покаже пътя към истински мир и щастие. А кой не иска да бъде щастлив? Кой не иска да се освободи от тази сурова и безпощадна борба за тези няколко, всекиму известни, блага в живота? Когато в човешките сърца заговори и Божествената Любов, тези блага ще са разпределят съвсем лесно и правилно. Всеки ще гледа от него да мине и всеки ще приема своя брат с усмивка и ще бъде радостен, ако може да му бъде в услуга с нещо.
към текста >>
18.
ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Значи, всичко може да се обясни така просто и
последователно
чрез действието на механическите, физико-химични сили, които срещаме около нас!
Това, което си мислеха, че е сътворено за 6 дни, сега се обясняваше чрез законите, които владеят и сега. Понеже законите, чрез които искаха да обяснят произхода на слънчевата система, бяха физико-химични, то естествено се яви стремежът всичко да се обясни чрез физико-химичните сили и закони. Това даде мощен тласък на материализма. Още по-голям тласък му даде еволюционната теория. Значи, организмите не са излезли такива, каквито са днес, от ръцете на Твореца!
Значи, всичко може да се обясни така просто и
последователно
чрез действието на механическите, физико-химични сили, които срещаме около нас!
Щом е така, близко беше до ума да се считат физико-химичните сили като еднички реални и, че всичко е продукт на тях. А пък никой не може да се съмнява в еволюционната теория, понеже тя се основава на хиляди опити и наблюдения, грижливо събрани от учените в разните области на науките. Това не беше ли в противоречие с всички дотогавашни вярвания? Това не говореше ли за рухването на всички религиозни вярвания? Това не говореше ли, че няма нужда да прибягваме за обяснение на явленията около нас към други сили, духовни, трансцедентални, понеже физико-химичните са достатъчни за обяснение както за произхода на слънчевите системи, така и за развитието на организмите.
към текста >>
Четете, например, древните индуски книги и вие там ще срещнете подробно идеите за еволюцията; ще срещнете идеята не само за развитието на днешната слънчева система, но и за нейните
последователни
превъплъщения.
Разбира се, с това са съгласни и повечето от самите експериментатори и повечето биолози. Би било наивно да се търси някаква по-дълбока прилика между жизнените процеси, макар и у едноклетъчните и тези изкуствени явления. Никой сериозно не може да сравни жизнените процеси напр., с процесите, които стават, като смесим калиев карбонат, дървено масло и глицерин. Какво е становището на окултизма спрямо Кант-Лапласовата теория? Окултизмът от най-древно време притежава знания за произхода и развитието на слънчевите системи, и то въз основа на едно по-дълбоко изследване.
Четете, например, древните индуски книги и вие там ще срещнете подробно идеите за еволюцията; ще срещнете идеята не само за развитието на днешната слънчева система, но и за нейните
последователни
превъплъщения.
Значи, окултизмът говори за историята на слънчевата система и преди нейното сегашно образуване. Но не само това. Окултното изследване е от едно по-дълбоко гледище. Кант-Лапласовата теория, тъй както е изложена днес, разглежда само повърхнината на явленията, само външната, материалната страна на въпроса. А този въпрос си има много по-дълбока страна[1].
към текста >>
19.
Природата – Тотю Брънеков
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Западът създава по един
последователен
ред една механична власт, която превишава своя контрол над духа.
Западната цивилизация носи в себе си духа на машината, която трябва да върви, а животът на хората е вложен в това сляпо движение като прост горивен материал, който трябва да подържа парата на тази машина. Западната цивилизация е само един активен изглед на инерцията, която има видимоста на свободата, но не и истинската свобода. И така, тази цивилизация създава робство в своите вътрешни и външни предели. Настоящата индийска цивилизация прилича на едно компресорно колело, тя включва живото същество в една рамка от сурови правила и като притиска индивидуалната свобода тя прави от хората само по-лека жертва на подчинението, било то от един или друг род и степен. В тези две традиции животът е посветен на това, което не е самия живот; това е едно пожертвуване, което не е посветено на никой Бог и следователно е извършено абсолютно напразно.
Западът създава по един
последователен
ред една механична власт, която превишава своя контрол над духа.
Индия е създала една система от механичен контрол, който надвишава нейната жизненост. ------------------------------------------------------------ *)Тази глава представя писмо от автора, адресирано от Ню Йорк до съотечествениците му. От френски: Г. Ст. Кьосев.
към текста >>
20.
Книжнина
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Близо до тях всред една морава, той е събирал своите
последователи
и им проповядвал учението си, а най-вече им поверявал някои лечебни предписания, които са имали най-сполучливи ефекти върху известни „фанатици".
ВЕСТИ „МЕСИЯТА” ВЕСПАСИЯН арестуван в Буенос Айрес. Йозе Веспасиян, основател на ново религиозно учение, е арестуван напоследък в Буенос Айрес, само защото е бил убеден, че е син Божи и е имал да изпълни тук на земята известна мисия. Йозе Веспасиян живеел в скромно жилище, мебелирано с фотьойли и маси, издълбани от него самия.
Близо до тях всред една морава, той е събирал своите
последователи
и им проповядвал учението си, а най-вече им поверявал някои лечебни предписания, които са имали най-сполучливи ефекти върху известни „фанатици".
Болшинството от верующите в този нов култ се рекутирало измежду старите. Младата генерация като открила злоупотребите в доверието на този нов бог, издала го е на полицията, която го е арестувала. Йозе Веспасиян има досущ походката на бог, той е с големи черни очи, коса и брада кестеняви, а при примитивното си облекло изглежда по-властен, и човек би помислил, че той е една слязла статуя от ония, които украсяват катедралата в Буенос Айрес. Арестуван, той е заявил, че историята на народите се повтаря, и че той проповядва днес ново универсално учение, почиващо на мира и любовта, понеже съвременните християни прекалено са се много предали на безпътица и удоволствието. (Из в-к „Ле Матен" № 15203 от 3 Ноември т.г.) ЕДИН АСТРОНОМ предложил следния оригинален начин за нагледно показване отношението на планетните маси към тази на земята.
към текста >>
21.
Другар - стихотворение - Х.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Значи, едно химическо тяло може
последователно
да действува като сол, като сяра или като живак, в зависимост от веществото, с което е в съприкосновение.
Наред с тия две свойства на материята - сол и сяра - съществува и трето - да свързва всичко, без да е необходимо да фиксира. Да вземем зехтин и вино; мъчно е да получим от тях едно хомогенно тяло. Да прибавим и ледено-студена вода. Тази вода, сгъстявайки (замразявайки) маслото, ще свърже последното с виното и ще се получи нещо като помада, която е, именно, балсамът на добрия самарянин от Евангелието. Студената вода в случая е изиграла ролята на принципа - живак, както алхимиците го наричат.
Значи, едно химическо тяло може
последователно
да действува като сол, като сяра или като живак, в зависимост от веществото, с което е в съприкосновение.
Днешните химици са подели идеите на алхимиците, само че те нарекоха сол, киселина и основа това, което алхимиците наричаха сол, сяра и живак. Освен химическите свойства на материята - неутралност, киселинност или основност, тя притежава и следните физически свойства: веществото коагулира (сгъстява) всичко; в такъв случай се казва, че то има студен, сух темперамент. Веществото, напротив, привлича тлъстините и ги свързва - сух темперамент. Веществото разтваря, изпарява всичко, до което се докосне; казва се тогава, че то има горещ темперамент. Най-после, веществото енергично отблъсва тлъстините - то има влажен характер.
към текста >>
22.
Стихове - Gis Moll
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
в София бе за няколко дни
последователката
на това учение, американката г-ца Марта Рут, писателка и журналистка.
Дали ще го достигнат скоро, не знам, но безспорно е значението на техните изучвания. (Из спис. на физико-математическото д-во). БАХАИЗЪМ (наричано също Бабизъм) е религиозно учение, основано в средата на миналото столетие от Баха Улах в Персия, което е добило голямо разпространение във всички почти части на земята, дето живеят културни хора. Към средата на февруари т.г.
в София бе за няколко дни
последователката
на това учение, американката г-ца Марта Рут, писателка и журналистка.
Тя направи кратки сказки, в които изнесе основните принципи на учението. Бахаизмът се стреми да даде едно модерно, демократично и либерално религиозно схващане на съвременния човек, очистено от всички заблуждения и суеверия, вмъкнали се като догми в религиите. Всички религии в основата си учат едно - любов и служба на Единия Бог. Разликата обаче, се заключава в начина, по който това е предадено, съобразно с народа и епохата, в която великите божи пратеници, основатели на религиите са били поставени да работят. Днес вече, благодарение подготовлението, което Христовото учение направи на човечеството, последното е готово да схване една универсална и истинска религия, която да обедини всички секти и да възстанови мира между всички хора, Баха Улах твърди, че неговото учение ще изиграе тази роля и затова казва, че то има същото отношение към християнството и другите религии, каквото е отношението на плода към цвета и пъпката.
към текста >>
Също и основателят на учението Баха Улах и всички първи
последователи
са подлагани на големи преследвания и мъчения.
Като най-добро помагало за разбирателство и сближение между отделните народи те препоръчват международния език Есперанто, който заедно с улесненията, които предлага техниката за съобщенията, ще допринесе много за обединяването на човечеството. Бахаистите ратуват за равноправието на мъжа и жената, за въвеждане задължителното възпитание, особено за момичетата, от които като майки ще зависи качеството на поколението: - за отстранение крайностите в богатството, в беднотията и пр. Те смятат работата като служба на Бога, затова препоръчват, че всеки требва да работи. Всички тия принципи, близки на много умове от наше време, придават на това учение особена една свежест и съвременност, която му отваря сърцето на хора, копнеещи по нещо хубаво и смислено. Предтечата на Бахаизма - Баба, е преследван, измъчван и най-после разстрелян.
Също и основателят на учението Баха Улах и всички първи
последователи
са подлагани на големи преследвания и мъчения.
Това увеличава симпатиите към тях. Сега водител на движението е Сходжи Ефенди. ЧЕТВЪРТИ МЕЖДУНАРОДЕН ПСИХИЧЕН КОНГРЕС. (Париж 12 до 18 юни 1926 г.) Организирането на 4-ия международен психичен конгрес продължава усилено. От вси страни се предлага съдействие, Многобройни делегати от чужбина съобщават за своето участие Много въпроси ще бъдат подложени на дълбоко проучване и ще бъдат изнесени от ново гледище.
към текста >>
23.
Психология на вярата
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ние имаме свещения пример на Учителя – Исус сам е пеел химни заедно с
последователите
си.
Ето следователно как музиката може да се разгледа като социална функция. Музиката е един жив език, който се отзовава право в човешкото сърце и събужда там най-разнообразни чувства. Музиката е универсален, всеобщ език, защото тя е съществувала през всички времена, във всички места и защото всички народи пеят и са чувствителни към чара на музиката. Не пеят ли навсякъде и не са ли пели при всички случаи в социалния живот? Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия.
Ние имаме свещения пример на Учителя – Исус сам е пеел химни заедно с
последователите
си.
(Матей, 26:30). После, да проследим историята на Израиля в Библията; ще видим навсякъде, че музиката е била съблюдавана като висше религиозно изкуство. Свещените книги сами свидетелствуват за важността на музиката в храма на Йехова. „Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет. Ще видим това в следния цитат: „Известно е, че различните чувства се изразяват чрез разни видове инструменти.
към текста >>
24.
Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
От там с логическа
последователност
трябва да приемем вътрешния, психичния фактор при еволюцията.
Те намериха тези органи независимо един от друг и ги провериха чрез разнообразни опити[7]. Тези органи у растенията са в аналогия със статоцистите на животните. Хаберланд е намерил и други сетивни органи у растенията. От последните примери се вижда съществуването на психичен елемент в организма и какво участие взема в неговия живот. От примерите за пряко приспособление, дадени по-рано се вижда, как ни се налага да приемем психичния елемент, за да обясним саморегулацията.
От там с логическа
последователност
трябва да приемем вътрешния, психичния фактор при еволюцията.
(следва) [1] Виж „Archiv fûr EntwickluHgsmechanik", 105 том, кн. 1, 1925 г. [2] Виж „Archiv fur Entwicklungsmechanik" 106 том, 1925 год [3] По-важни негови съчинения: „Die organischen Regulationen", 1901 г. Die Seele als elementarer Naturfaktor" 1903 г. „Der Vitalismus als Geschichte und als Lehre" 1905 г.
към текста >>
25.
В часове на размисъл – Георги Томалевски
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
От заведения разговор през време на обяда научих от същите тези жени, че били
последователки
на Новото учение на „Бялото Братство".
За това ми даде повод следната случка, а именно: веднъж, когато бях на гости в едно семейство, гдето домакинята беше болна, видях 2-3 непознати мен жени, които чистеха и миеха прозорците. Те не бяха слугини или наемни работнички, което личеше по тяхната външност. Беше време за обяд, поканиха ме да остана. Хазаинът покани и жените, които чистеха къщата да седнат на трапезата и това те сториха. Обядвахме и си приказвахме любезно.
От заведения разговор през време на обяда научих от същите тези жени, че били
последователки
на Новото учение на „Бялото Братство".
Те знаели, че в тоя дом домакинята е била болна и отишли доброволно, даром, непоканени да ù понаредят къщата, да помогнат на болната госпожа. Гостенинът добавил на своите колеги: „Учението, което учи да помагаме на близките си така безкористно и безшумно, не може да бъде лошо; то заслужава вниманието на всеки разумен човек.". Това е практичен окултизъм или философия на дело. Всичко, каквото захване човек, да го прави най-хубаво. В канцеларията, в работилницата, в търговията той се отличава с това – не да бяга от практическия живот, но да стане майстор.
към текста >>
26.
Небесното знамение – Gis Moll
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И като запитали Мохамед, защо неговите
последователи
не боледуват, той отговорил: „защото престават да ядат преди още да почувствуват стомаха си окончателно пълен".
Религиозните учения гледат преяждането като грях. Постите не са ли едно педагогично средство за привикване народните маси към вегетарианство и към хигиена на стомаха? - Ще цитирам един разказ из живота на първите мохамедани. Държавната власт пратила в тяхната община един лекар да се грижи за здравното им състояние. След две години, обаче, лекарят заявява на властта, че ще напусне общината, защото нито един път не станало нужда от него.
И като запитали Мохамед, защо неговите
последователи
не боледуват, той отговорил: „защото престават да ядат преди още да почувствуват стомаха си окончателно пълен".
За правилната функция на храносмилателната тръба е нужно да се спазват още редица условия. Рязката смяна на студена и гореща храни, най-вече вода, разслабва нервната система. Препоръчително е дори съвсем да се избягва студената вода. Необходимо е целесъобразно съчетание на хранителните продукти, които се приемат едновременно. Такива, които влизат в реакции помежду си и дават продукти, способни да парализират действието на ензимите, не бива да се употребяват едновременно.
към текста >>
27.
Стихове - Х.
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СТАНОВИЩЕТО НА ПСИХОАНАЛИТИЧНАТА ТЕОРИЯ Д-р Кинкел и други
последователи
на психоаналитичната теория твърдят, че ясновидството, невидимия свят и пр.
Рибата Leuresthenes през нощта на пълнолуние снася яйцата си от март до юни. Лунна ритмичност се забелязва и у някои Nereidae (морски червеи). Те изхвърлят яйцата си в зависимост от луната, обаче за разните видове влиянието на луната е различно. Напр. Platynereis Dumerlii изхвърля яйцата си в първата и последната четвърт само, Leptonereis glauca – само в последната четвърт, Perinereis cultrifera – при пълнолуние. Доказано е, че нито движението на водата в блатото и морето, нито изменчивостта в интензивността на лунната светлина са непосредствена причина.
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СТАНОВИЩЕТО НА ПСИХОАНАЛИТИЧНАТА ТЕОРИЯ Д-р Кинкел и други
последователи
на психоаналитичната теория твърдят, че ясновидството, невидимия свят и пр.
са обективация на подсъзнателни мисли, желания, чувства, стремежи, на самия субект. Значи според тях те нямат реално обективна стойност, а чисто субективна, т.е. такива субекти са жертва на илюзии и халюцинации. Ядката на психоаналитичната теория е в ролята на подсъзнанието. "Който е запознат с окултизма знае, че подсъзнанието и ролята му отдавна са познати на окултистите.
към текста >>
А контролните мерки на френските изследователи са седем групи: опити с магнитни пръчки, с магнетизиране на чаша вода, с електромагнит, с поляризирана светлина, със спектроскоп, с флуоресциращ диск и чрез екстериоризацията на чувствителността.[4] Щом се установи, че ясновидството и сродните нему явления имат обективна стойност, тогаз твърдението на Д-р Кинкел и други
последователи
на психоаналитичната теория по този въпрос става безосновно.
Но нещо повече. Само окултизмът чрез по-дълбокото си изследване на действителността може да хвърли светлина върху по-дълбоките закони на подсъзнателния живот. Но опитът да се обясни чрез подсъзнателни чувства и стремежи ясновидството, възприемането на по-дълбоката страна на природата, не хармонира с фактите. Чрез изследването на тези явления с ред контролни мерки се доказва тяхната обективна стойност. Райхенбах и учениците му с най-разнообразни контролни мерки установяват обективното съществуване на одичните явления, на ясновидството[3].
А контролните мерки на френските изследователи са седем групи: опити с магнитни пръчки, с магнетизиране на чаша вода, с електромагнит, с поляризирана светлина, със спектроскоп, с флуоресциращ диск и чрез екстериоризацията на чувствителността.[4] Щом се установи, че ясновидството и сродните нему явления имат обективна стойност, тогаз твърдението на Д-р Кинкел и други
последователи
на психоаналитичната теория по този въпрос става безосновно.
Но заедно с това се оказват невалидни и всички онези заключения, които те се опитват да извадят от подобно свое твърдение. ________________________________________________________________ ИЗСЛЕДВАНЕ СМИСЪЛА Според окултизма всичко е надарено със съзнание. Трябва да изучим и разумните, духовните сили, които стоят зад материалните явления и строителните сили. Както зад материалните явления стоят строителните сили, така зад последните стоят разумните, духовните сили. Да се изучи природата по смисъл, значи да се изучат разните явления във връзка с разумните сили, които стоят зад тях.
към текста >>
28.
РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тогава човек мисли по един начин, а постъпва иначе; неговите постъпки са
непоследователни
.
НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ (Продължение) Когато темпераментът не се съгласува с известен тип, тогава се явяват неправилности и странности в характера, мании, противоречия в чувствата, в желанията, постъпките и вкусовете, оттука произлизат разните ексцентрични индивидуалности, оригинални, фантастични и несвършени умове. Когато има връзка между типа и смесения темперамент, (напр. сангвинико-меланхолически или др. комбинации), елементите на които не се съгласуват помежду си, това несъгласие довежда до конфликт между характера и умствените способности.
Тогава човек мисли по един начин, а постъпва иначе; неговите постъпки са
непоследователни
.
Такъв човек проповядва деятелност, а сам бездействува. Друг говори само за нравственост, а пък не само че не е нравствен, но често в постъпките си е най-безнравствен. Някой проповядва хуманност, а сам е скъперник, груб, и рядък егоист. Друг говори за мъжество, пък той сам трепери и бяга при най-малка опасност. Такива противоречия съвсем не означават двойственост, лицемерие или глупости; най-често тук има несъгласие и конфликти между характера и умствените способности.
към текста >>
29.
НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
По такъв начин познаващият трябва да направи своята мисъл строго
последователна
.
В границите на чувствения свят фактите внасят постоянно поправки в мисълта. Съвсем друго е, когато аз разглеждам своето отношение към висшите области на битието. Те ми се разкриват само в този случай, ако аз влизам в тези светове със строго определени мисли. Там моето мислене трябва да ми даде правилно, вярно побуждение, иначе аз няма да намеря нужния път. Тук аз трябва сам да си бъда верен ръководител.
По такъв начин познаващият трябва да направи своята мисъл строго
последователна
.
Малко по малко неговите мисли трябва да се отвикват съвсем да следват обикновеното направление. В своето течение те трябва да приемат вътрешния характер на духовния свят. Човек трябва да е в състояние да се наблюдава и да се владее. (следва) Никога не бива да приемате жертва от когото и да е зарад вас; никой учител, който и да е той, не иска жертва от своя ученик. Ако ученикът иска сам да се жертвува за своето самоусъвършенствуване, да добие своята първоначална чистота, може, но учителят няма нужда от неговата жертва.
към текста >>
30.
Ново направление на труда - Б. Боев
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Законът на причинността не може да съществува без идеята за
последователността
във времето.
или по санскритски Атман. Аз не ще се спирам тук на отделните степени от развитието на тази мисъл. Аз ще говоря само за крайния резултат от тази хиляди годишна работа. Атман, както сега са се съгласили всичките школи на индуската философия, няма никаква форма, а това, което е лишено от форма е вездесъщо. Времето и пространството съществуват само в разума на човека.
Законът на причинността не може да съществува без идеята за
последователността
във времето.
Следователно, пространството, времето и законът на причинността съществуват само в ума на човека , а тъй като Атман не е ум и като тъй, той е лишен от всякаква форма, то той трябва да бъде вън от времето, вън от пространството, вън от закона на причинността, т.е. той е Безкраен. Но две или няколко безкрайности не могат да бъдат - следователно, в света може да има само една душа. В такъв вид действителният Човек е Единен, Безконечен, вездесъщ Дух, а човекът, такъв, какъвто нам е познат, е само ограничение на този действителен Човек. В този смисъл, всички митологии, всички легенди, всички предания са справедливи: човекът, какъвто и да ни се струва, колкото и велик да е той, е само мъгливо отражение на действителния Човек, стоящ зад него.
към текста >>
31.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Гръцките учени, напротив, категорично се изказаха и за Коринтското, Смирненското и Българското землетръси, като за едно и също явление, свързано в своята
последователност
и причинност и че в никой случай не може да бъде разглеждано като отделно и изолирано явление.
В описанието на тия явления на миналото и сегашното ние няма да се впущаме - едно, че това са картини, достатъчно известни на нашите читатели поради нещастията, които ни сполетяха и друго, че те биха ни отвлекли доста далече от ясната задача, която преследва нашата малка статия. Едно е несъмнено, че всички тия явления, в каквато и степен на сила да са се проявили, са от грамадно значение за човечеството със своите катастрофални последици; ето защо, вярното им схващане и обяснение, доколкото е възможно, би дало достатъчна опора на хората да живеят и творят тъй, че да имат най-малко вредни последици от тия катаклизми, на които те по неволя са заставени да присъствуват. Учените на съвременната наука за земната кора, геолози и тъй наречените сеизмолози и климатолози, казаха и казват своето мнение по станалите явления. Без да искаме да упрекнем някого, ние трябва да констатираме факта, който сам се подчертава в изявленията на нашите и някои чуждестранни професори, че съвременната наука по дадения въпрос има достатъчно събрани данни, обаче, поради една или друга причина (несъществени белези, малкото време, откогато те са започнали систематическото наблюдение) още нямат на ръка достатъчно данни, за да се свържат фактите в закономерни отношения, проникване в законите, които регулират тия явления и минат на онова, което е естествена последица от знанието: предричане последиците от ред факти, свързани с своите прояви с причинна връзка. Затова и ние виждаме тогава, когато нашите учени отрекоха връзката на нашето землетресение със Смирненското[1], отрекоха връзката между отдръпването на морето във Варна - типично явление при моретръса.
Гръцките учени, напротив, категорично се изказаха и за Коринтското, Смирненското и Българското землетръси, като за едно и също явление, свързано в своята
последователност
и причинност и че в никой случай не може да бъде разглеждано като отделно и изолирано явление.
Отдръпването на морето в Гърция - почти идентично като това във Варна, дойде да подчертае, че явленията в природата не се случват в тая изолираност, в която човешкото ограничено съзнание ги схваща и обяснява. И нашата цел ще бъде именно тая, доколкото може в тесни рамки на една статия, предназначена за широката публика, да се постави въпроса за причините на землетресенята върху по-широка основа, да се потърсят по-далечните прояви на ония сили, на които землетръсът е само финалното разрешение. Ние, струва ми се, при това трябва строго да разграничим две съществени неща - фактите, които са добре известни - и мненията на квалифицираните учени. Едното е несъмнено основа, върху която всеки ум, свикнал към систематическо наблюдение и умозаключение, може да извлече едно или друго свое тълкувание - другото са мнения на хора просветени, но все пак хора работещи по законите на човешката мисъл, която постоянно разширява своето поле, и следователно, днешното обяснение и „истина" се явява утре демодирана „теория", която се туря в архивата[2]. Даже нещо повече, често пъти квалифицирани - па и цели научни институти са заставали на една погрешна страна, на която ние днес бихме се изсмели през глава[3].
към текста >>
32.
Келтски окултизъм – Ernest Bose
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Триъгълен тип Този тип означава странен и фантастичен характер, капризна енергия, която се проявява в подтици и избухвания, но у които няма
последователност
.
В ниските слоеве на обществото хора от този тип са груби, резки, неделикатни, материалисти, цинични, у които физическата сила замества справедливостта. Само грубата сила им прави впечатление и може да ги укроти; под влиянието на страстите и користолюбието, техните диви инстинкти могат да се проявят даже в опит за убийство. Затова, в интереса на обществото, необходимо е да се употребяват най-големи усилия за морализирането на тези индивиди, от най-ранната възраст, чрез религиозното чувство Възрастните хора от този тип мъчно се превъзпитават; трябва да се възпитават поне от техните користолюбиви инстинкти, като се основават работнически каси, които биха им давали пари в аванс, за да поощряват техните занаяти и по този начин да си осигурят средства за някаква собственост. По такъв начин по честен начин може да се даде пълно удовлетворение на техния инстинкт: любов към собственост. Чрез труда те ще се поправят и облагородят.
Триъгълен тип Този тип означава странен и фантастичен характер, капризна енергия, която се проявява в подтици и избухвания, но у които няма
последователност
.
Индивиди от този тип постъпват по-скоро под импулса на внезапен каприз, отколкото под влиянието на рефлекс. Те бързат да изпълнят своите планове, без да дочакат пълното им узряване. Тишината и търпението, с които се отличава концепцията на техните намерения са в рязък контраст с онази обърканост, която те внасят в тяхното практическо осъществяване. Те са предпазливи, хитри, послъгват, ловко измислят разни разкази и са изкусни разказвачи. Надарени с остър ум, те са много находчиви във възраженията; те са задирчиви, насмешливи, бъбриви, присмехулни, но тяхната веселост е измамлива и повърхностна, тъй като душата им се мъчи от силна меланхолия; освен това, често ги мъчи вътрешна тревога, душевна празнота и силно угнетяване на духа.
към текста >>
Те проявяват неспособност към всичко, което изисква бавно, спокойно и
последователно
действие.
У тях размишлението върви след действието, поради което често се разкайват за постъпките си. Съжденията им, прибързани, много често са неверни. Мъжество леко проявяват, но е кратковременно и дохожда до безразсъдност. Те не се съмняват в успешния изход на работите си, но явят ли се пречки, у тях няма нито нужната ловкост да ги премахнат, нито упорство да ги преодолеят и така често се разочароват. Непредвидливостта и неблагоразумието им причиняват много грижи и ги поставят в големи затруднения.
Те проявяват неспособност към всичко, което изисква бавно, спокойно и
последователно
действие.
Рязката откровеност им вреди много. Наклонни да господствуват над другите, те не понасят никаква власт над себе си. Макар че придават голяма цена на парите, обаче, те са способни на благородство и разточителност. Те имат ред в своите неща, но съвсем не се придържат в реда на своите всекидневни житейски работи, макар че искат да имат порядък в тях. Те държат здраво своите права и са готови всякога да ги защищават.
към текста >>
33.
Философия
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Вървежът на душите през
последователни
превъплъщения - този вървеж, който възлиза и слиза, организира и руши, всичко това не е (друго), освен самата Еволюция и показва, че нищо не се губи, нито разрушава, както още се вярва в наше време, защото цялостният този процес - това е самата Вечност, Душата на вселената, Числото на числата, Бог!
Но още по-старата форма на тази дума била труид, съставена от глагола to trow - мечтая мисля, вярвам и от глагола to head - предпазвам, внимавам: trowhead. И оттук се разкрива загадката, защо келтските жреци са наричана друиди, което значи; сериозен, осторожен, мислител, философ - наставник. Учението за числата[1] Друидите са считали Науката за Числата като основа на всички природни науки и следователно, като най-плодовита в резултатите си. Най-разнообразните вибрации, колебания на материята за тях, не са били друго, освен съответни размествания, игра на числа. И все пак, тази вечна променливост е именно великият закон на съществата.
Вървежът на душите през
последователни
превъплъщения - този вървеж, който възлиза и слиза, организира и руши, всичко това не е (друго), освен самата Еволюция и показва, че нищо не се губи, нито разрушава, както още се вярва в наше време, защото цялостният този процес - това е самата Вечност, Душата на вселената, Числото на числата, Бог!
Подвижността на материята, намираща се във вечна игра, минаваща през милиони форми, трансформиращи се по необходимост, тази крайна удивителна подвижност изяснява най-красноречиво учението за странствуването на душите; защото самото това странствуване изяснява логически проблема и резона на контрастите, противоположностите в природата, както и общественото положение на всяко човешко същество, а също и привидната безсмислица, която характеризира неговото поведение. Учението за превъплъщенията на душите, следователно, е толкова логично, а още повече и категорично и ние съвсем не сме изненадани, като го намираме напълно възприето в окултното учение на Келтите. Певецът от Godolin, Anverenq, е имал способността, когато пожелае да пада в транс. Така твърди Мириам[2], а галският епископ Гиралдус съобщава да е познавал един поет от Clamergan, който могъл да предсказва бъдещето, както и да разказва за неща, които остават скрити за обикновения човек (Futurorum simul et occultarum scienciam habens[3]). Мерлен, очарователят, имаше способността да се себеизлъчва, след като се самохипнотизира и така е развил в себе си дарбата на интуиция и ясновидство.
към текста >>
34.
Съзерцание – Oriono
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Истинската философия, следователно, не е онова нещо, което понастоящем е познато под това име, и се състои в диви спекулации относно мистериите на природата, за да може да се задоволи научното любопитство; една система, в която има много себелюбие, а малко любов към Истината и чиито
последователи
чрез логика и доказ.
ФИЛОСОФИЯ Името „философия" произлиза от филео - „любя” и „София" - Мъдрост и истинското му значение е любов към Мъдростта и знанието, които произлизат от нея, тъй като самата любов е знание.
Истинската философия, следователно, не е онова нещо, което понастоящем е познато под това име, и се състои в диви спекулации относно мистериите на природата, за да може да се задоволи научното любопитство; една система, в която има много себелюбие, а малко любов към Истината и чиито
последователи
чрез логика и доказ.
подразбирания, теории, запитвания, хипотези, се стреми, тъй да кажем, да проникне през задния прозорец в храма на Истината, или да надникне през ключалката, за да може да види богинята разбудена. Тази спекулативна философия не съставя същинско знание. Цялата природа е една проява на Истината, но изисква се окото на Мъдростта, за да се вижда Истината, а не само измамливият ù изглед. Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си. Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината.
към текста >>
35.
Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Недостатъчно разсъдливи, лесно могат да изпаднат в
непоследователност
.
Техният жив ум и талантливост им позволяват да вършат всичко лесно, в общи черти, но непостоянството и неспособността им към усидчива работа им пречат да свършват работите си до край. Те са много слабохарактерни, макар да проявяват нещо като характер. Упорство и настойчивост са неизвестни за тях, но пък мъчно можеш да ги въртиш, както би изглеждало, защото са много упорити и имат дух на съпротива; по такъв начин. те се изплъзват от игото, което искат да им наложат и при това се преструват, като че ли се покоряват. Боязливи и непостоянни в всичко, те бърже възприемат чужди впечатления, без да ги задържат.
Недостатъчно разсъдливи, лесно могат да изпаднат в
непоследователност
.
Лениви към физическа работа и недостатъчно храбри, те са разположени км страх. Добродушни на вид, те хитруват и лъжат. Независими до крайност, те лесно се сдружават, но не се привързват. Романтически в своите привързаности и по природа любящи, те са в същото време много капризни и много лекомислени. Те живеят повече с мисълта си, отколкото с чувствата, и много обичат приключенията.
към текста >>
36.
Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Но всички някога ще споделят моя начин на гледане - когато сами ще са готови да бъдат
последователи
на бъдещата раса, когато ще са се издигнали достатъчно, за да ме изявят.
една всеобилна, чиста и трайна радост. Чистота от постъпление Чистота от престъпление изисквам аз където и да сляза! Не само от това, което вие сега считате за престъпление - а от това, което аз, духът на новата раса считам за такова. Постъпките, които сега се наричат престъпление, са само най-лошите случаи от онова, което в моя начин на изражение, е престъпност. Тук милиони хора не ще са съгласни с мен.
Но всички някога ще споделят моя начин на гледане - когато сами ще са готови да бъдат
последователи
на бъдещата раса, когато ще са се издигнали достатъчно, за да ме изявят.
Докато сте на друго мнение, далеч още не сте готови за мен! Докато още убивате, или карате да убиват същества за вас - не можете да бъдете приети в моята скоро идеща раса. Аз се нуждая от тела, неопетнени от кръвопролитие, безукоризнени във всеки случай. Нито следа от жестокост да няма в сърцата на ония, в които ще се родя. Никакво убиване не трябва да има (там), където аз отивам!
към текста >>
37.
Връзките между макрокосмоса и микрокосмоса
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
За тези
последователни
опити има приготвени образи.
Бледна светлина падаше върху всички предмети. На всички същества направи впечатление слънчевото затъмнение. Какво чудно има тогаз в туй, че и мъртвите вещества са изменени от него във вътрешния си строеж? Слънцето отслабна при слънчевото затъмнение; действието на златото на земята също беше отслабнало; то беше тъй слабо, че изгаси калая. И този опит с калая и златото беше повторен час след час.
За тези
последователни
опити има приготвени образи.
Но аз не мога да приведа цялата серия, тъй като броят на образите е доста голям. След свършека на затъмнението, вече в 12 ч. на пладне почват да се появяват малки форми; образите продължават да растат, както се вижда от образа в 2½ часа. След това те още продължават да работят. Цветът на образите от 4 часа и 5 ч.
към текста >>
38.
Книжнина
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Всички явления при спането, сънуването и будното състояние се разглеждат и обясняват с логическа
последователност
от окултната наука.
Ита Вегман (ръководителка на медицинската секция при „Гьотеанум" - Дорнах). Днешната медицина получава силен тласък чрез изучаване на целия човек, а не само физическото му тяло и чрез изучаване на дълбоките връзки между човека и целия космос. „Ембриология” - Д-р Карл Кониг. „Човешката душа във връзка със спането, сънуването и будното състояние"— Д-р Ф. Цайлманс ван Емихофен.
Всички явления при спането, сънуването и будното състояние се разглеждат и обясняват с логическа
последователност
от окултната наука.
Върху всички тия проблеми на подсъзнателния и свръхсъзнателния живот на човека окултизмът хвърля своята светлина. Тъй чрез окултната наука се гради една нова психология. Човешкото самосъзнание и подсъзнание не изчерпват човешката психика. У човека има и една много по-дълбока природа, чрез изучаването на която ще разберем изворите на интуицията, вдъхновението и пр.. „Земята като организъм" - от Д-р Гюнтер Ваксмут. „Духовни основи на астрономията" - от Д-р Е.
към текста >>
39.
Из моите спомени – Седир
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Отдавна в Европа се признава факта, че богомилството след прогонването на представители и
последователи
от България е било най-големият фактор със своите живи идеи за възраждането на закостенялата от схоластиката средновековна Европа.
Окултизмът всякога се е явявал спасителния бряг, по който се намират вечните извори на жива вода. както за личността, така и за човечеството във всичките негови прояви. Родна земя на всички религии са били великите окултни школи в историята, които са показвали известни пътеки на възход за даденото време.Чистите религии не са нищо друго, освен отломъци от онази дълбока окултна мъдрост, създадена през вековете. Искрени учени днес признават една много велика истина, че при залязването на човешките култури от лицето на земята, са се появявали силни духовни и окултни течения, а също и началото на всяка нова култура и епоха се ознаменувало с тяхното силно развитие. Лъжливо у нас са се обучавали и обучават и днес хората още от малки, че богомилството, това голямо окултно движение, което докара възраждането на Европа, е станало причина да пропадне България под турското иго.
Отдавна в Европа се признава факта, че богомилството след прогонването на представители и
последователи
от България е било най-големият фактор със своите живи идеи за възраждането на закостенялата от схоластиката средновековна Европа.
Богомилството, което не е било нищо друго, освен една силно разраснала се окултна школа (това се вижда добре от идеите, които то е разнасяло) се е явило като спасително звено някога на разкапваща се България. Тя не го прие, но то даде пак своите плодове на света и на човека. Така окултизмът, който всякога се е явявал в нова форма, съобразно с времето, е бивал най-главният фактор със своите вечни семена на нов свеж живот, за обновата на културите и човечеството. Могат да се приведат още редица факти за това, но мястото не позволява. Когато човека не са могли да задоволят нито науката, нито изкуствата, нито религията, когато той е загубвал смисъла на своя груб и делничен живот, тогава са се появявали учители на човечеството, гении, поети, писатели, художници и учени, които са се домогвали до тайните съкровища на окултизма, взимали са ги оттам и са му ги давали за обнова и напредък.
към текста >>
40.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Един траен живот живее в нас: първо, Божествената душа; после тялото, под което се разбира не само физическото тяло, но и всички други тела; и по средата е човешката личност, която се изпълва
последователно
с познание, любов, омраза, воля; тя слиза от божествената душа към временната материя и се изкачва обратно.
И вън от това, и да разполагах с всички библиотеки, би ли могъл да разбера всички тези теории. Защото, когато целокупната природа се издига към съвършенство, няма две същества, които да вървят точно по същия път. Мисълта се колебае без почивка от конкретното към абстрактното, от частното към общото, от индивидуалното към всемирното; и тя търпи непрестанно влиянието на средата, на атавизма, на наследствеността, на възпитанието, на примера, на по-тъмните течения И тихият зов на живото Провидение се сменява в душата с нощ. И после, понеже трябва да живеем на земята и най-възвишените ни движения се завършват с действия; по какво трябва да оценяваме една система, ако не по плодовете й. Няма никой човек, който като отиде до глъбините на душата си, да не намери присъствието на една висша реалност: той знае, че тя съществува.
Един траен живот живее в нас: първо, Божествената душа; после тялото, под което се разбира не само физическото тяло, но и всички други тела; и по средата е човешката личност, която се изпълва
последователно
с познание, любов, омраза, воля; тя слиза от божествената душа към временната материя и се изкачва обратно.
При разните методи за душевния растеж едни се грижат за листата, други за стъблото, трети изменят средата, Христовият метод се грижи за сока. Има разни методи за свързване с божествения свят. Едни от тези методи са недостатъчни, понеже събуждат само местни, относителни сили и дават слаби резултати. Но има друг метод; и хората на този метод се занимават изключително с подпомагане на своите братя да чуят зова на Христа, на божественото. Разказите на напредналите същества остават за мнозина неразбираеми.
към текста >>
41.
КНИГОПИС
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
България е била велика и ще бъде велика не със своите войни и завоевания, а с високите идеали за правда, мир, човещина, толерантност и обич, носители на които в миналото са били богомилите - които са запалили този свещен огън на обич и братство в целия Балкански полуостров, в Италия и Франция - в милиони свои
последователи
.
За жалост обаче и днес, под влияние на Византия, духовенството и интелигенцията още не са признали истината относно богомилството, тъй както я изнася г. Ст. Чилингиров и др. наши и чужди историци, професори, познавачи на нашето минало. Време е наистина да познаем себе си - като народ да по-знаем великото, доброто, ценното; да го изнесем като идеал на младото поколение. Най-великият българин несъмнено е поп Богомил, основателят на богомилството; нему и на неговите ученици българите дължат много за своята духовна култура.
България е била велика и ще бъде велика не със своите войни и завоевания, а с високите идеали за правда, мир, човещина, толерантност и обич, носители на които в миналото са били богомилите - които са запалили този свещен огън на обич и братство в целия Балкански полуостров, в Италия и Франция - в милиони свои
последователи
.
Богомилството е проява на българския и славянски гений в областта на религията и частно то представлява чистото Христово учение, както са го разбрали българите и както го е приложил народът в своя живот. Богомилството е гордост за България и не то е причина за пропадане на България, а византийският разврат и разкош и раздроблението между българските князе. Христос е Учител на Любовта и прощението, и неговите ученици, преследвани, гонени, измъчвани - са отговаряли по примера на своя учител - с любов! И днес в България има духовно движение за чистото Христово учение — то е Бялото Братство. И ето, даже в 20 век има опити за преследване и насъскване от држ.
към текста >>
42.
КНИГОПИС
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Числото на неговите
последователи
само в България е повече от 40,000.
То е основано на принципите на истинското християнство. Основателят му е Учителят Петър Дънов. Според него, в основата на еволюцията на човешките души лежат пет принципа: мъдрост, любов, истина, справедливост и добродетел. Мъдростта внася в човешкия ум светлина, Любовта - топлина и Истината - свобода. Но главната основа, на която почива неговото учение, е Любовта в нейното най-висше проявление.
Числото на неговите
последователи
само в България е повече от 40,000.
Има доста в Америка и другаде. Ето някои от неговите максими: "Изучи първом човешката наука и тогава влез в Божествената школа. Хвърли старата дреха на егоизма. Страда оглашеният, изпитван бива верующият, а ученикът се учи (навсякъде и от всичко) Когато възлюбиш Бога, ще намериш себе си. Тогава само ще разбереш тайната на тайните - истинската поезия, живопис: когато се слееш с Любовта на Всемира.
към текста >>
43.
ГОДИНАТА - Г.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Прочетете ли едно стихотворение на някой от новите поети, вие веднага ще се обновите, ще почувствувате подем в духа си и ще станете
последовател
на новото културно дело.
Изучи ли човек физическия живот, придобие ли изкуството да владее своите физически сили, той ще може да владее и органическите, и психическите сили на своя живот. Ще дойде ден, когато посланици от невидимия свет ще дойдат при вас да ви поканят като съучастници в това велико дело. Любовта е новото в това дело. Тя е онази мощна, велика сила, която, носи здраве, щастие, сила, знание, блаженство - всичко, каквото пожелаете. Дойде ли Любовта в сърцата на хората, тогава и поетите, и художниците, и музикантите ще творят по нов начин.
Прочетете ли едно стихотворение на някой от новите поети, вие веднага ще се обновите, ще почувствувате подем в духа си и ще станете
последовател
на новото културно дело.
Чуете ли музиката на някой нов музикант, вие ще изпитате вътрешен стремеж към нов, красив живот. Видите ли една от картините на новия художник, вие ще пожелаете да надникнете в великата хармония, на живота. Единственото нещо, което може да ни направи свободни, е Истината. Тя иде сега в света и ще освободи и мъже, и жени от заблуждението да очакват един на друг. Днес и жената иска да господарува, и мъжът иска да господарува.
към текста >>
44.
ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
И тоя спасител на толкова корабокрушенци никога не си отвори устата, за да се защити, не позволи никога на своите
последователи
да изобличат преследвачиите, спечелвайки по тоя начин правото да потвърди божествената молба на Христа: „Отче, прости им, защото не знаят, какво правят." И именно, понеже намирам в тоя непознат една най-съвършена прилика с Христа, като доброволна жертва, видя ми се полезно да ви очертая неговата физиономия.
Исус бедният и Исус търпеливият, Той страда, той се подчинява, той се самоотрича, той постоянствува и той мълча. Неговите приятели, братя и наследници живеят следователно без блясък, загубени сред множеството, за което те приемат да страдат и което дори не познава. Колкото по-големи са те пред Бога, толкова те са по-непризнати и толкова по-непознати остават. По тоя начин нашето столетие, в което нищо не може да остане скрито, не познава при все това човека, за който ви говоря, и който имаше всичко необходимо в своите ръце, за да води подире си тълпата. По тоя начин нашето столетие, чрез гласа на неколцина от неговите големци осмя, оклевети, презря същия тоя човек, от чиято тайна изнурителна работа то се ползуваше.
И тоя спасител на толкова корабокрушенци никога не си отвори устата, за да се защити, не позволи никога на своите
последователи
да изобличат преследвачиите, спечелвайки по тоя начин правото да потвърди божествената молба на Христа: „Отче, прости им, защото не знаят, какво правят." И именно, понеже намирам в тоя непознат една най-съвършена прилика с Христа, като доброволна жертва, видя ми се полезно да ви очертая неговата физиономия.
към текста >>
45.
НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите
последователи
и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса!
и от които съвременните историци „черпят материали" – сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури – разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността – това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали, в една епоха, много по-близка до нас и за които вдигането на завесата, която ги прикрива да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно. Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически камъни да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори. Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот..., да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековните наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа – и оттам крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало – една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!... Така например, ние сме свидетели на една подобна преценка на близко познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти!
Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите
последователи
и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса!
И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция. Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло. И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр. че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи – двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора.
към текста >>
46.
НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - Б. БОЕВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В тази втора категория на мислене влизат и различните религии, не тъй както са дадени от Великите Учители, като велики учения за живота – но в тяхната изопаченост от
последователите
на Учителите, когато учението се е превръщало в догма, а методът – в култ.
Те взаимно се допълнят, а не се изключват. Така че, който иска да се откъсне и избяга от физическия живот, той иска само Живота на клоните, което е невъзможно. В целокупния процес на Живота има същества, който живеят само в клоните, но за тяхна сметка има и други, които живеят само в корените – и едни с други са във връзка – те са само части на едно цяло. Но при човека има едно съединение на двата процеса и затова го наричат микрокосмос, който е подобен на макрокосмоса – Вселената. Та от това гледище, човек е средец, фокус на всички творчески сили на Битието, той е една миниатюрна вселена.
В тази втора категория на мислене влизат и различните религии, не тъй както са дадени от Великите Учители, като велики учения за живота – но в тяхната изопаченост от
последователите
на Учителите, когато учението се е превръщало в догма, а методът – в култ.
Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания – с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия свят и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите мечти и сънища. Че има такива хора, има, но те спадат към тази втора категория и, макар и да носят името християни и окултисти, не са такива, а са своеобразни религиозни маниаци и екзалтирани типове, които нямат нищо общо с християнско-окултния мироглед, който обединява в себе си познанието за целокупността на света и който е третата категория хора – истинските реалисти. Първите два мирогледа ги подвеждам под един знаменател, защото и двата еднакво отклоняват човека от реалния и разумен живот. Те са имали своето место в развитието на човечеството и са били полезни – но в днешната епоха те са вредни и животът не може да бъде обоснован върху тях, защото тяхното познание за живота и неговите закони и методи са частични и случайни. Че е така, ни показват всички съвременни противоречия и нещастия, които са резултат на един живот, обоснован върху тези два мирогледа, които са лишени от практична стойност.
към текста >>
47.
СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
По тоя начин само истинските Христови
последователи
ще отхвърлят от себе си оня дял от отговорност по отношение обезверяването на народните маси, който би паднал неминуемо и върху тях при едно съвършено пасивно отнасяне към въпроса и тая отговорност ще остане да тежи изключително върху истинските виновници – официалните религии и църкви.
Народните маси, виждащи тая странна картина, правят своите заключения за ролята на официалната църква и за религията изобщо и виждайки мнимите представители на Бога, на Христа и проповядваното от него учение на любовта на страната на най-грозната социална неправда, на подтисничеството и войната, те отвръщат глава от всяка религия изобщо. От тук това широко обезверяване на народните маси във всички страни, където капиталистическата експлоатация се шири и тяхното преминаване на страната на революционното и борческо безбожничество. Като сочим обаче най-големия грях в днешно време на официалните религии от всички сортове и подразделения, ние съвсем не желаем да изправяме „гърбицата на гърбавия." Това съвсем не е нито наша грижа, нито наша работа. Нашата цел е да посочим главно, какво трябва да бъде отношението по-големите социални въпроси на ония духовни движения, които са носители на истинското Христово учение. Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно.
По тоя начин само истинските Христови
последователи
ще отхвърлят от себе си оня дял от отговорност по отношение обезверяването на народните маси, който би паднал неминуемо и върху тях при едно съвършено пасивно отнасяне към въпроса и тая отговорност ще остане да тежи изключително върху истинските виновници – официалните религии и църкви.
Тъй ще се създаде у народната маса вярното убеждение, че истинското християнство няма нищо общо със социалната неправда, че то няма нищо общо и с официалните религии и църкви, че християнският Бог не е Бог на насилието и неправдата, а Бог на братството, Бог на любовта, която носи радост и щастие за всички.
към текста >>
48.
КНИГОПИС
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
и немско,
последователи
на Рьорих, работят в отделни кръжоци.
Привърженици на Кришнамурти образуват малък кръжок у г-ца В. проф. Клименко. Антропософско общество – немско, латв. и руско. Парапсихологическо общество – латв.
и немско,
последователи
на Рьорих, работят в отделни кръжоци.
По всичко изглежда, че интересът към окултизма е доста силен. Романите на Крижановска, както и др. окултни романи, се издават и разпродават в доста голямо количество. Факт е, че старите руски издания на окултните книги се продават на твърде високи цени и не могат да се намерят. Едно от най-сериозните общества е това на последователите на руския художник-окултист Рьорих: „Листки сада Мория" – това е названието на съчинение в четири тома наставления, дадени от учителя Мория на учениците чрез г-жа Рьорих, която живее в Индия.
към текста >>
Едно от най-сериозните общества е това на
последователите
на руския художник-окултист Рьорих: „Листки сада Мория" – това е названието на съчинение в четири тома наставления, дадени от учителя Мория на учениците чрез г-жа Рьорих, която живее в Индия.
и немско, последователи на Рьорих, работят в отделни кръжоци. По всичко изглежда, че интересът към окултизма е доста силен. Романите на Крижановска, както и др. окултни романи, се издават и разпродават в доста голямо количество. Факт е, че старите руски издания на окултните книги се продават на твърде високи цени и не могат да се намерят.
Едно от най-сериозните общества е това на
последователите
на руския художник-окултист Рьорих: „Листки сада Мория" – това е названието на съчинение в четири тома наставления, дадени от учителя Мория на учениците чрез г-жа Рьорих, която живее в Индия.
Това съчинение в форма на дневник е написано на поетичен език и твърде близко по дух с учението на Бялото Братство в България. Има един пастор-окултист Вилцин, който е член на окултното движение Нови Йерусалим (Nov Salem). Той има редовни събрания, открито говори за прераждане, карма. Сам в своя живот дава пример на безкористие, служи без пари и др. Италианска спиритуалистична академия за наука, литература и изкуства.
към текста >>
49.
ОСНОВНОТО СОЦИАЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ - А. ТОМОВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Всякога във физическия свят се забелязва една причинност в явленията и една
последователност
в резултатите.
Доста учени в Франция, Англия, Италия, Америка, Съединените Държави в продължение на изминатите три години, благодарение на богатия и разнообразен материал, който им даде природата в това време, значително попълниха наблюденията си и промениха заключенията, като ги разшириха. Ние тогава бяхме се спрели върху две съществени точки: 1) Както някога бурите изненадваха хората и се смятаха за „Божия напаст", а сега се предсказват и предупреждават параходите даже в открито море, така също и земетресението, като едно сложно и грандиозно по своите последици явление, не става мигновено и незабелязано, че то има причинна връзка в повечето случаи с предхождащи явления, които могат да бъдат доловени, и следователно, самото земетресение – предсказано. За да допуснем това, има много причини. Преди всичко чисто логически. Нещо от нищо не става.
Всякога във физическия свят се забелязва една причинност в явленията и една
последователност
в резултатите.
Значи остава да се наблюдават и отбележат предхождащите явления, за да бъдем ориентирани и в тия, които ги последват. В това отношение земетресението като физическо явление не прави никакво изключение. Изненадата ни сочи само, че още не е обърнато достатъчно внимание на факторите, които предшестват явлението, а също и на самите, свързани с главното, второстепенни явления, които го предхождат – и следователно могат да послужат като херолди на нещастието. 2) А че такива явления съществуват не само като логически възможности, го доказва поведението на някои животни няколко време преди земетресението – факт, наблюдаван и многократно и положително установен. Така като обективно установен факт може да се смята, че някои животни предусещат земетресенията: например мравите излизат от мравуняците и почват да пълзят и бягат по стените нагоре; змиите също напускат дупките си няколко часа преди, птиците се събират в големи крайно неспокойни ята, домашните птици и добитъкът стават особено и характерно неспокойни.
към текста >>
50.
ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Той написал няколко съчинения по този предмет, създал школа и имал много
последователи
.
[1] История на графологията В обширния кръг на научните знания, които имат за предмет човека, за сега видно място заема графологическият метод за изучаване на личността. Графологията, като наука, същества неотдавна; наистина, първите опити в това направление се отнасят към XVII век, но за създател на графологията се счита абат Мишон (род. 1806 год., ум. 1881 г.). По негова инициатива в края на миналото столетие се образувало графологическо дружество, явили се специални списания по графологията и пр.
Той написал няколко съчинения по този предмет, създал школа и имал много
последователи
.
След смъртта на Мишон за глава на графологическото движение останал неговият ученик – Андриан Варинар. Написаният от него учебник по графология е преведен на много езици. Варинар поел длъжността председател на графологическото общество, той взел и редакторството на списанията. Отделни последователи (д-р Швидланд, Лангебрух и др.) се заели също с разпространението на тази нова наука чрез специални графологич. отдели в различните популярни списания, но това били единични и несистематизирани мнения и наблюдения: в основата се поставяли различни, случайни и маловажни признаци.
към текста >>
Отделни
последователи
(д-р Швидланд, Лангебрух и др.) се заели също с разпространението на тази нова наука чрез специални графологич.
По негова инициатива в края на миналото столетие се образувало графологическо дружество, явили се специални списания по графологията и пр. Той написал няколко съчинения по този предмет, създал школа и имал много последователи. След смъртта на Мишон за глава на графологическото движение останал неговият ученик – Андриан Варинар. Написаният от него учебник по графология е преведен на много езици. Варинар поел длъжността председател на графологическото общество, той взел и редакторството на списанията.
Отделни
последователи
(д-р Швидланд, Лангебрух и др.) се заели също с разпространението на тази нова наука чрез специални графологич.
отдели в различните популярни списания, но това били единични и несистематизирани мнения и наблюдения: в основата се поставяли различни, случайни и маловажни признаци. Научни заслуги в тази област е доказал много повече Крепе-Жамен. В своя голям труд „Почерк и характер" той е дал напълно научно изложение на графологическите закони. Това съчинение се появило в „Библиотека на съврем. философия" наред с трудовете на Мил, Спенсер, Рибо и др.; на този автор се дължи заслугата за популяризиране на графологията, като резултат на което графологич.
към текста >>
Много интересни са опитите с изменение характера на личността, а във връзка с това и на почерка под влияние на хипнотическо внушение; в тези опити били проверени много графологически закони, например: избраното за това лице се привеждало в хипнотично състояние и
последователно
му се внушавало, че той е хитър, скрит човек и др., и в същото време го карали да пише под диктовка.
В Италия е известен със своя графологич. труд всемирният знаменит учен Ломброзо[2], в Германия проф. В. Прайер[3] издал ред значителни по своето постижение, графологич. съчинения. Проверяване на графологичните положения чрез хипнотически опити. През 90-те години няколко крупни европейски учени достигнали до проверяване на графологическите данни чрез експериментална психопатология.
Много интересни са опитите с изменение характера на личността, а във връзка с това и на почерка под влияние на хипнотическо внушение; в тези опити били проверени много графологически закони, например: избраното за това лице се привеждало в хипнотично състояние и
последователно
му се внушавало, че той е хитър, скрит човек и др., и в същото време го карали да пише под диктовка.
Резултатите били следните: във всички случаи почеркът бил различен и съвсем неприличен на почерка на субекта в нормално състояние, напр. скъперничеството в почерка се изразява в стегнато писмо, в което буквите са една до друга; поле почти няма, или съвсем малко, като че се старае човек да помести по възможност най-много на малко пространство; предпазливост, недоверчивост се проявява в дългите хоризонтални черти, особено в края на редовете, а също пред или след подписа, като че ли да запълнят останалото място до края на листа. Като дописват редовете, такива хора безсъзнателно се страхуват, да не би някой да напише на останалото свободно място точка, запетая или някой друг знак, който да измени смисъла на написаното, затова те запълнят за всеки случай празното място с хоризонтални черти. Признаци на решителност, инициатива и предприемчивост се появявали в почерка на хипнотизирания, ако му внушавали, че той е Наполеон, макар че той няма в характера си такива качества. Хипнотизираните връщали също в детската възраст, когото те едва са започвали да учат и почеркът във връзка с това веднага се изменял, ставал неуверен, лицето вече не пишело свободно, а с труд рисувало буква след буква.
към текста >>
Също така реагирал почеркът и на
последователното
покачване на възрастта; той ставал по-уверен, рисунката получавала по-определен характер.
скъперничеството в почерка се изразява в стегнато писмо, в което буквите са една до друга; поле почти няма, или съвсем малко, като че се старае човек да помести по възможност най-много на малко пространство; предпазливост, недоверчивост се проявява в дългите хоризонтални черти, особено в края на редовете, а също пред или след подписа, като че ли да запълнят останалото място до края на листа. Като дописват редовете, такива хора безсъзнателно се страхуват, да не би някой да напише на останалото свободно място точка, запетая или някой друг знак, който да измени смисъла на написаното, затова те запълнят за всеки случай празното място с хоризонтални черти. Признаци на решителност, инициатива и предприемчивост се появявали в почерка на хипнотизирания, ако му внушавали, че той е Наполеон, макар че той няма в характера си такива качества. Хипнотизираните връщали също в детската възраст, когото те едва са започвали да учат и почеркът във връзка с това веднага се изменял, ставал неуверен, лицето вече не пишело свободно, а с труд рисувало буква след буква. Почеркът се развъртвал като кинолента и съответствал напълно на почерка от онзи период на живота, в който е бил върнат авторът на писмото.
Също така реагирал почеркът и на
последователното
покачване на възрастта; той ставал по-уверен, рисунката получавала по-определен характер.
Последният пример е толкова демонстративен, че може да се приведе тука като образец на обективно възприемане на изследването. Основни положения Графологията се явява като наука, която изучава законите на зависимостта между почерка и личността. Ние няма да се спираме на това, как физиолозите обясняват процеса на писането и връзката му с деятелността на мозъка. Ще се ограничим само с определението, че писането е проекция на нашето съзнание в форма на известен род фиксирани движения. Чрез изследванията на физиолозите в учението за локализиране на мозъчните функции, потвърдени клинически, е установен специален център на писането, който се намира в задната част на втората челна извивка в лявото полушарие на главния мозък.
към текста >>
51.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Още в Женева аз се запознах с една негова
последователка
, която ме посвети в принципите на това учение, което в същност е Христовото учение, Благородни и искрени души от ципа Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов.
движение, твърде радикално, близко по соц. идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализъм и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy – наричан дядо Павел : На югоизток от Париж – в красива местност е тяхната колония „Liefra" (Liberte, egalite, fraternite).
Още в Женева аз се запознах с една негова
последователка
, която ме посвети в принципите на това учение, което в същност е Христовото учение, Благородни и искрени души от ципа Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов.
Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура?
към текста >>
52.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Никой не ще откаже, казва по-нататък, – че професията на учения изисква много по-вече способности към систематическо,
последователно
, логическо мислене, отколкото професията на композитора или на диригента на оркестър; също така несъмнено е, че авиаторът трябва да притежава по-голяма смелост, решителност и самообладание, отколкото дребният търговец, който прекарва всичкото си време в дюкяна[2].
Така напр. военната професия изисква издръжливост в характера, самообладание, решителност, досетливост. Младежи, в почерка на които има тези признаци, посочващи подобни качества на характера, безусловно ще бъдат по-подходящи за тази професия, отколкото ония, почеркът на които показва нерешителност, неуравновесеност, нетърпеливост и др. „Преди всичко, не подлежи на съмнение, че различните професии в различна степен засягат тези или онези основни способности и склонности на човека"— посочва известният руски характеролог А. Ф. Лазурски.
Никой не ще откаже, казва по-нататък, – че професията на учения изисква много по-вече способности към систематическо,
последователно
, логическо мислене, отколкото професията на композитора или на диригента на оркестър; също така несъмнено е, че авиаторът трябва да притежава по-голяма смелост, решителност и самообладание, отколкото дребният търговец, който прекарва всичкото си време в дюкяна[2].
Тъй също не можем да си представим музиканта без преобладаване на звукови, а художника – без преобладаване на зрителни усещания. Така, графологическите данни могат да служат като ценно спомагателно средство при определяне наклонността към тази или онази професия или при избор на лица за отговорни длъжности. Дългогодишното занимаване с известна професия трябва да се отрази и на почерка. Така например, почеркът на лекарите в рецептите има безусловно нещо общо. Образността в представите[3], творческата фантазия, присъща на художници, поети, се изразява напр.
към текста >>
53.
МАГИЯТА НА СЛОВОТО - Г.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Човек днес прави голям скок в своето развитие – днес няма
последователна
връзка между миналото и настоящето, днес няма преходи.
с онова съзнателно претворяване на човешката душа. Кризи е имало всякога, човечеството всякога е поставяло всичко на нови и по-нови преоценки – така е вървяло развитието, но отношение към самата преоценка на нещата, такова каквото днес съществува, не е имало досега никога. Днес стават претворби – пресъздават се всички неща, приемат други стойности, пресъздава се и човешкото аз – онова постоянното, с което се определяха досега нещата. От взаимоотношението на тези две претворби ще се роди Новото, което крие в себе си духовната основа на човешкото естество в частност и тази на природата в общност. Голямата война се яви като един мутационен фактор в развитието на човечеството.
Човек днес прави голям скок в своето развитие – днес няма
последователна
връзка между миналото и настоящето, днес няма преходи.
Има един стар свят, изживян и изхабен и едно ново начало с незрял още бъдещ образ – никаква връзка помежду им, нищо, което трайно може да ги свърже. Това е великата бездна на нашето време, това е хаотичната основа на новораждащото се. Към това душата на човека сама за себе си приема друг образ. Крайният материализъм и великите учения на Духа са двата полюса на съвременния живот – средина няма. Златната средина – черквата, общественият строй и ограничената наука са едни залязващи форми на миналото.
към текста >>
54.
КЛОД ДЬО СЕН МАРТЕН -ЖИВОПИС И КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ИДЕИТЕ МУ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Те впрочем могат да ни служат като посредници, като предусещания за безграничната Божия мъдрост, красотата на природата и
последователността
на нейните закони.
Идвало ли ти е никога на ум, че всяко цвете, всяко дърво и слънчев лъч, всеки пейзаж е една любовна вест, едно писмо от Бога, изпратено нам, неговите деца? Можем ли ние да дешифрираме поне неговия почерк по скалите, полята и горите, в цветята, звездите, в луната в облаците, изгрева и залеза на слънцето, в цялото дело на Неговите ръце; каква радост и доволство би се вляла чрез това в нашия живот! Как тълкуваме ние тия послания на Твореца? Познанията, нужни за това, трябва да почерпим от първичния източник. Пътят към тяхното пълно разбиране и тяхното правилно разяснение ни сочат не книги и учения.
Те впрочем могат да ни служат като посредници, като предусещания за безграничната Божия мъдрост, красотата на природата и
последователността
на нейните закони.
Създателят ни е сътворил така, че нашето най-голямо щастие се състои в това, да откриваме Него самия във всичките Му творения. Природата гъмжи от неща, които са за това, да правят щастливо всяко живо същество. Те освежават всяко наше сетиво: очите, ушите, обонянието, вкуса и осезанието. Всеки път, който води към мозъка, отваря нов източник на задоволство. От где иде това, че всеки нормален човек обича цветята?
към текста >>
55.
Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
При пътуването си влиза в контакт с
последователи
на Сведенборг и Яков Бьоме.
За тая цел той организирал лаборатория в Лион. В Лион бива приет в обществото на посветените. Той прави чести пътувания, при които се среща с видни окултисти, посветени. Има връзки с Вилермоз, Д'Отерив, Роже и пр. Той пътува в Тулуза, Страсбург, Рим, Лондон и пр.
При пътуването си влиза в контакт с
последователи
на Сведенборг и Яков Бьоме.
В Лондон се запознава с видния ясновидец Белц, с руския княз Галицин и други руси, чрез които идеите му проникват в Русия и добиват там доста голямо разпространение. Трима души са имали най-голямо влияние върху него: Мартин дьо Паскали, Сведенборг и Бьоме. Дейността му се състои в печатане на книги, в държане на сказки и пр. Напр. в 1784 година е държал сказка в Париж в окултното общество, основано от Месмер. Една от важните му дейности и една важна негова мисия е даването частни упътвания за индивидуално посвещение на готовите души. Напр.
към текста >>
56.
СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ето какво казва Морис Магр в гореспоменатия си труд по това: „Според албигойците възвръщането на човечеството към божественото се извършва чрез
последователни
прераждания," при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на нашето развитие; колкото те са от по-нисш характер, толкоз повече човек се забавя в своето развитие.
Горните нови книги съдържат нови документи, нови данни за. същността и значението на богомилството (и албигойството). От тях ясно се вижда, как богомилите са притежавали висшето знание на великата божествена наука, че те са били едно окултно братство. Богомилското движение е било основано и ръководено от Посветени. Те са знаели както всички други окултни истини, така и учението за прераждането.
Ето какво казва Морис Магр в гореспоменатия си труд по това: „Според албигойците възвръщането на човечеството към божественото се извършва чрез
последователни
прераждания," при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на нашето развитие; колкото те са от по-нисш характер, толкоз повече човек се забавя в своето развитие.
Чрез самоотричане, чрез любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата. Какво трябва да разбираме под думата „съвършени", за които се говори в историята на богомилството? Богомилите като едно огнище на великата божествена наука са притежавали онези дълбоки знания, които са необходими за една съзнателна планомерна разумна дейност в живота. Съвършените богомили са притежавали едно знание, дошло от Изток и познато на първите християни. Съвършените са били по-подготвени да навлязат по-дълбоко в тая велика божествена наука.
към текста >>
57.
НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В Библията и в Зохар начините за проявяването на Божествената природа стават в четири различни и
последователни
свята, тъй както са описани в трети брой на сп.
Алберт Калев СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ (БОЖЕСТВЕНИ) СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ Божественото учение е само за душите на тези, които са се прибрали в духа: ония на които душата е в постоянно възбуждение, не намерили своето равновесие – те не ще го разберат. Може ли твърдо и здраво да се закове гвоздей на колеблива стена, готова да се срути при най-малък тласък? Според кабалистичното учение, преди да настъпи триумфа на хармонията, са властвали във вселената хаотичните сили, но щом Божествената природа поискала да се прояви и да твори, тя въдворила хармонията. Дейните сили на Върховното Божество проникват във всичките полета на мирозданието.
В Библията и в Зохар начините за проявяването на Божествената природа стават в четири различни и
последователни
свята, тъй както са описани в трети брой на сп.
„Житно зърно", т.е. 1) светът на сиянието (Олам-Ацилут) 2) светът на движението (направата) Олам-Брия) 3) светът на формирането (Олам-Йецира) 4) светът на реализирането (извършването – Олам-Асия). Кабалата описва, как става инволюцията на Божествената природа чрез едно движение, което постоянно слиза от най-високата степен на Битието до най-долната низина. След това движение на слизане от първоизточника иде възвръщането в самия него. Това движение е окончателната цел на всичко.
към текста >>
Развитието на тия части е историята на творението и
последователно
единение с Божествената природа, след което човешката душа влиза във вечната Любов.
Ако потрябва, душата ще премине много съществувания. Това се нарича кръг на превъплъщенията или „хилгул". По тоя начин, всичките сили (светове) се намират в непрекъсната обмяна. Частите на вселената, в които тия сили действат съответстват на частите на самия човек. Човек има според Кабалата три части, 7 начала, дванадесет органа и 72 члена.
Развитието на тия части е историята на творението и
последователно
единение с Божествената природа, след което човешката душа влиза във вечната Любов.
Бог си служи с човека, за да привлече творението към сърцето на любовта си. Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Призванието на човека се състои в следното: 1) Свободно да осъществи единението си и 2) Да дойде в съответствие с условията на своето съществуване и с безграничните цели на Бога. Това съединение на индивидуалното с безкрайното се извършва от волята, която се намира в душата. Човек се приближава до Божествената природа, до когато я стигне и се отъждестви с нея, но никога не може да я надмине.
към текста >>
58.
КНИГОПИС
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Неговите
последователи
се наричат помежду си „братя" и „сестри".
„Поклонниците на слънцето". Те са разположени на една хубава ливада до млада борова гора. Които не познават отблизо тези хора, несправедливо ги наричат „мистериозните дъновисти". Къщата на „Учителя" има особена архитектура; тя се издига кулообразно в чистия въздух и прави впечатление със своята приветливост и белота. Изгледът, който се открива от нея към Витоша планина, е наистина очарователен.
Неговите
последователи
се наричат помежду си „братя" и „сестри".
Пристигнали пред входа на лагера, ние се оглеждахме, отде бихме могли да влезем, когато забелязахме един от тези братя, който чукаше нещо около своята барака. Ние се обърнахме към него с молба да ни посочи мястото, отдето бихме могли да влезем. Той, без да се отклонява от работата си, ни посочи вратата и продължи да чука. За съжаление, ние не намерихме „Учителя". Казаха ни, че той с двеста души от своите последователи е на няколко седмичен излет из хубавата „Рила планина".
към текста >>
Казаха ни, че той с двеста души от своите
последователи
е на няколко седмичен излет из хубавата „Рила планина".
Неговите последователи се наричат помежду си „братя" и „сестри". Пристигнали пред входа на лагера, ние се оглеждахме, отде бихме могли да влезем, когато забелязахме един от тези братя, който чукаше нещо около своята барака. Ние се обърнахме към него с молба да ни посочи мястото, отдето бихме могли да влезем. Той, без да се отклонява от работата си, ни посочи вратата и продължи да чука. За съжаление, ние не намерихме „Учителя".
Казаха ни, че той с двеста души от своите
последователи
е на няколко седмичен излет из хубавата „Рила планина".
Влязохме в един дълъг салон, едната страна на който е цяла от стъкло. Тук Учителят проповядва своето учение. Над вратата на къщата, в която живее Учителят, има кръгла емблема, която изобразява горящо сърце. Като излязохме, отидохме на поляната на братството. На горния край на поляната има малка градина, лехите на която изобразяват котва.
към текста >>
Докато водехме този приятен разговор, времето бързо мина и почнаха да се събират
последователи
на учението.
Стаята е почти кръгла. Навсякъде е еднакво – няма място за предпочитане. Ние поседяхме в стаята, докато започне беседата. Беседите на „Учителя" се стенографират от трима стенографи и се превеждат на чужди езици. След това се печатат, за да бъдат достояние на широката публика.
Докато водехме този приятен разговор, времето бързо мина и почнаха да се събират
последователи
на учението.
Ние отидохме в салона да чуем беседата. В салона има черна дъска и геометрически помагала. Всички се събраха в салона и след като изпяха една песен, един от старите братя почна да чете от беседите на „Учителя". Всичко трая около един час. Направи ми впечатление вниманието, с което присъстващите слушаха своя стар брат.
към текста >>
На въпроса ни, каква религия имат
последователите
на това учение, ни се отговори, че официалната религия за тях няма абсолютно никакво значение.
Показаха ни „братската" градина, при обработка на която всички помагат, колкото могат: някои с пари, някои с физическа работа. От това, което дава градината, се ползуват всички. Също така и за издръжка на братския имот се грижи всеки според силите си, с каквото иска и може. При това, никой не е задължен непременно да вземе участие в издръжката на общото имущество. Тука въобще нищо не е задължително.
На въпроса ни, каква религия имат
последователите
на това учение, ни се отговори, че официалната религия за тях няма абсолютно никакво значение.
Всеки е свободен да принадлежи, на която иска религия, да кръщава децата си, както си иска. Също не е задължително и цялото семейство да са последователи на учението. Сутрин всички стават преди изгрева на слънцето и след изгрева те правят физически упражнения на поляната, всред гората. След това те изслушват това, което Учителят ще им каже. Два пъти в седмицата имат така наречена окултна школа, която става рано сутринта.
към текста >>
Също не е задължително и цялото семейство да са
последователи
на учението.
Също така и за издръжка на братския имот се грижи всеки според силите си, с каквото иска и може. При това, никой не е задължен непременно да вземе участие в издръжката на общото имущество. Тука въобще нищо не е задължително. На въпроса ни, каква религия имат последователите на това учение, ни се отговори, че официалната религия за тях няма абсолютно никакво значение. Всеки е свободен да принадлежи, на която иска религия, да кръщава децата си, както си иска.
Също не е задължително и цялото семейство да са
последователи
на учението.
Сутрин всички стават преди изгрева на слънцето и след изгрева те правят физически упражнения на поляната, всред гората. След това те изслушват това, което Учителят ще им каже. Два пъти в седмицата имат така наречена окултна школа, която става рано сутринта. Неделен ден имат общодостъпните за всеки „беседи". Първият ден на пролетта е техният най-радостен празник.
към текста >>
Един път на годината всички
последователи
от цяла България се събират на събор.
Сутрин всички стават преди изгрева на слънцето и след изгрева те правят физически упражнения на поляната, всред гората. След това те изслушват това, което Учителят ще им каже. Два пъти в седмицата имат така наречена окултна школа, която става рано сутринта. Неделен ден имат общодостъпните за всеки „беседи". Първият ден на пролетта е техният най-радостен празник.
Един път на годината всички
последователи
от цяла България се събират на събор.
На първия ден на пролетта, когато братството има събор, всички се хранят заедно на открито на дълги трапези. В никой случай на масата на Бялото Братство не се слага месна храна. Последователите на това учение са вегетарианци. Поисках добре да изпитам, какво учи Петър Дънов. Изглежда, че движението на теософите и това на Бялото Братство попадат в една вълна.
към текста >>
Последователите
на това учение са вегетарианци.
Неделен ден имат общодостъпните за всеки „беседи". Първият ден на пролетта е техният най-радостен празник. Един път на годината всички последователи от цяла България се събират на събор. На първия ден на пролетта, когато братството има събор, всички се хранят заедно на открито на дълги трапези. В никой случай на масата на Бялото Братство не се слага месна храна.
Последователите
на това учение са вегетарианци.
Поисках добре да изпитам, какво учи Петър Дънов. Изглежда, че движението на теософите и това на Бялото Братство попадат в една вълна. Както движението на бахаистите в Персия, Ганди в Индия, Оомото в Япония и християнското общество в чехско и ред още сдружения, тъй също и Бялото Братство работи за идване на един нов живот на братство. Във вътрешния си живот Дънов е истинският човек. Той чувства, вижда, упътва и осветлява хората.
към текста >>
59.
ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ако проследим историята на човечеството и
последователното
основаване, цъфтеж и смяна на културите, ще видим навсякъде доказателства, следи, документи за тяхното съществуване, за тяхното благотворно влияние.
Тогаз са били построени първите пирамиди. По после то се премества във вътрешна Азия[5]. Това са великите гении на човечеството, цветът на човечеството! Днес в света по-слабите слугуват на по-силните. Обаче Божественият закон, съгласно който живеят те, гласи: Любовта крепи живота в цялата природа; по-горните, по-силните помагат на по-долните, по-слабите!
Ако проследим историята на човечеството и
последователното
основаване, цъфтеж и смяна на културите, ще видим навсякъде доказателства, следи, документи за тяхното съществуване, за тяхното благотворно влияние.
Притежавайки грамадни знания и знаейки посоката на развитието на човечеството, те винаги са се притичвали на помощ при основаване на нови култури и техният по-нататъшен живот, чрез изпращане клонове в разните части на света. В Индия те са оставили повече философска наука, а в Египет повече научни данни. След местенето на седалището си в Азия, те продължават да подкрепят Египет чрез свой клон. В зазоряването на всяка култура винаги ще видим тяхната разумна и всестранна помощ. Всемирното Бяло Братство изпраща три клона в разните култури.
към текста >>
60.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
С
последователната
смяна на културите човешкото съзнание се е издигало все по-високо и по-високо.
По същите причини се издигнаха Асирия, Вавилония, Персия, Гърция и пр. И когато престанаха да се раждат там напреднали души, тези култури загаснаха. Сега встъпваме в една епоха, когато напредналите души на човечеството ще се въплътят между славяните и други някои народи, в които има условия за подем. В Русия и в другите славянски страни предстои голям духовен подем. Разбира се, тая нова култура ще засегне всички народи, но от славянството ще излезе един голям импулс, който после ще се разпространи навсякъде.
С
последователната
смяна на културите човешкото съзнание се е издигало все по-високо и по-високо.
В новата култура човешкото съзнание се издига до една такава фаза, до която то не е дохождало досега в своята история; то ще се прояви по един съвсем нов начин. Затова можем да кажем, че новата култура ще даде на човечеството съвсем ново откровение на силите, спящи в човешката природа. И така движението на Всемирното Бяло Братство в България не иде нито от някое „източно”, нито от някое „западно” движение, но направо от Центъра на Всемирното Бяло Братство. Защо то почна именно в една славянска страна? (Следва) 1.
към текста >>
61.
ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Непоследователни
, но и проницателни и способни да мислят правилно за нещата, имат богата интуиция, обичат игрите, зрелищата и изкуствата.
Чувствителността им е силно развита; хора с такт, деликатност и забележителна способност към заучаване; съобразителни, с възвишени идеи, вдъхновение, въображение, жив и рядък ум. Речта бива разнообразна, поривиста, увлекателна и умна. Животът минава в непрекъснати вълнения, от което страдат много. Хора лесно възпламеними, обичат и любят всичко, което може да ги настрои, но не са постоянни в любовта си. Благодарение на бързината, с която те мислят и действуват, те грешат често и много.
Непоследователни
, но и проницателни и способни да мислят правилно за нещата, имат богата интуиция, обичат игрите, зрелищата и изкуствата.
Тия хора са предразположени към нервни заболявания, ипохондрии и т.н., жените страдат от истерия и др. нервни болести. Необходимо е за тях да водят един по-спокоен и умерен живот по-близко до природата. Впрочем, в днешният нервен век необходимо е всеки да знае нещо повече как да лекува себе си, защото най-големият процент болести днес се дължат на мозъка и безволевото изпущане юздите на нервните фибри. Има много умна и полезна литература по тия въпроси.
към текста >>
62.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Мнозина, като виждали радостта, с която отивали на кладата, се обявявали при изгарянето им за техни
последователи
.
Верующите водели един живот активен, на трудолюбие. Те считали работата като единствено средство за задоволяване собствените нужди и нуждите на общежитието. Богомилите проявявали голямо милосърдие към бедните, към нещастните, към затворниците, към заточениците. Това било изтъквано и от противниците. Това, което най-много привличало вниманието на народа към тях, бил техният чист и прост живот и техните добродетели.
Мнозина, като виждали радостта, с която отивали на кладата, се обявявали при изгарянето им за техни
последователи
.
Богомилите винаги са казвали истината. Богомилът е бил по-скоро готов да умре, отколкото да каже лъжа. Съвършените са изключвали от своя живот всяко насилие и всяко участие във война. Те не носели оръжие със себе си и не си служили с него. Понеже били и против убиването на животни, били пълни вегетарианци.
към текста >>
И наистина, той го излекувал и тогаз рицарят станал
последовател
на албигойството.
Последните били изучавани от децата в техните училища. Богомилите са поставяли край пътищата и в горите книги, за да ги вземат интересуващи се минувачи и по този начин да се съдействува за разпространението на идеите. Богомилите са владеели и медицината. Във Франция албигоецът Вилхелм Гарен бил затворен от хората на рицар Вилхелм Матфред, който страдал от парализа. Албигоецът му казал, че ако бъде освободен, ще го освободи от болестта му.
И наистина, той го излекувал и тогаз рицарят станал
последовател
на албигойството.
Както споменах и по-рано, богомилството е било едно окултно движение. Те са изхождали при своята дейност от знанието на великата божествена наука. Между другото, както казахме и по-рано, те са знаели и за прераждането. Немският историк Дьолингер, френският историк Шмид и други потвърждават, че те са знаели и проповядвали за прераждането като закон за човешката еволюция. И народът е долавял, че богомилите владеят известно по-дълбоко знание: той им приписвал свръхестествени сили.
към текста >>
63.
L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Книгата разглежда подробно
последователните
периоди в развитието на детето до пълновъзрастен човек, свързани с важни промени в неговия живот и непознати на официалната педагогика.
Той сам узрява за тоя нов свят: „Ти приеми и мойта жертва скъпа, Че аз съм клас за жетвата узрял." .......................................................... „Видях на Красотата царство ново." Книгата на Ем. П. Димитров препоръчваме на всички, които вървят по пътя на себевглъбяването. Ние вярваме, че той ще даде още по-ценни работи в това направление, с още по-голям полет на душата. Е. К. Възпитанието на детето според розенкройцерите От Макс Хайндел.
Книгата разглежда подробно
последователните
периоди в развитието на детето до пълновъзрастен човек, свързани с важни промени в неговия живот и непознати на официалната педагогика.
Поради това тя отваря нови хоризонти за възпитанието и трябва да бъде прочетена от всеки родител и възпитател. Цена 10 лв. Всеки, който се абонира за в. Братство (31 лв. годишно), ще я получи безплатно.
към текста >>
64.
ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
в лаборатория и то опити, които траят само няколко дена (защото, за да действува естественият подбор в случая, трябва да имаме голям простор от време и множество
последователни
поколения).
От този и от много други такива опити, събрани вече в биологията, се вижда, че формата, в която ще се развие една тъкан, не зависи само от физико-химичното устройство на клетките ù, но от действието на един по-висок принцип, а именно на силите-организаторки. Но вече биологията прави и втора крачка напред и още повече се приближава до твърденията на окултната наука, като приема психичния фактор на еволюцията и на целесъобразността в организма. Това е онова течение в биологията, което напоследък мощно се издига; това е така нареченият психо-ламаркизъм. Има вече събрани много опити в биологията, които показват, че организмът се приспособява пряко към околните условия. Правени са опити при условия, при които абсолютно е изключено да се мисли за действието на естествения подбор, напр.
в лаборатория и то опити, които траят само няколко дена (защото, за да действува естественият подбор в случая, трябва да имаме голям простор от време и множество
последователни
поколения).
Прякото приспособление, т.е. приспособлението без естествен подбор показва, че целесъобразността в организма не се дължи на механичен фактор, а на един разумен фактор, който работи в организма. Нека вземем за пример регенерацията на лещата в окото на тритона при опита на Густав Волф. Той отстранил лещата (криталина) от окото на тритона. Образуването на новата леща става както у зародиша на тритона, само че с една съществена разлика: лещата у зародиша се откъсва много рано от своето място и отива на своето местоназначение, обаче при опита с регенерацията – отива много късно.
към текста >>
65.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ПРИ ЕЗЕРОТО МАХАБУР - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Така той
последователно
вземал формата на кон, крава, овца и др.
Когато се върнал на небето казал: "Много добре бях до едно време, но едно дете ми причини големи страдания". И втори път не искал да слезе на земята в същата форма. Тогава го изпратили във формата на една круша. Имал същите резултати. И започнал ангелът да слиза на земята във все по-нови и по-нови форми.
Така той
последователно
вземал формата на кон, крава, овца и др.
животни и растения, докато мине през всички и бъде навсякъде. Формите били безкрай, страданията също. Отчаял се ангелът. Тогава Господ го изпратил да види и другата страна на човешкия живот. Той го турил във формата на една красива царска дъщеря.
към текста >>
66.
ФИЗИОГНОМИЧНАТА КАРТИНА
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Ден след ден, чрез своите произведения, те ни дават
последователно
възможност да проникваме по-често в този възвишен свят и да се поучим на много хубави неща от там.
О, не! Ще спаси света оная красота, която е качество на живота в онзи свят, в който проникват хората на изкуството в момент на творчески екстаз. Предназначението на изкуството е да ни доближи все повече и повече до този свят на хармония и радост, където и страданията са приятни и носят щастие, където и противоречията на живота се осмислят и добиват цена. Този свят е Царството Божие, което трябва да се свали един ден на земята. И хората на изкуството, на истинското изкуство, това и вършат.
Ден след ден, чрез своите произведения, те ни дават
последователно
възможност да проникваме по-често в този възвишен свят и да се поучим на много хубави неща от там.
Ако засега имаме отделни личности, издигнати по дух и душа, ум и сърце, които проникват в този свят, за в бъдеще всеки един човек ще има повече или по-малко достъп до него. Всеки един ще бъде до известна степен художник, поет и музикант. Художество, поезия и музика, това са трите разклонения на едно и също дърво - изкуството, те се определят от заложбите, средствата, с които разполага човекът на изкуството, за да изрази своите постижения. Това са само три начина, по които творецът споделя своите преживявания с останалите хора, това са три врати, които ни водят към този по-висш мир. Когато вдъхновеният творец, изпадналият в творчески екстаз артист, се озове в този чуден и приказен свят на светлина, хармония и радост, той се изпълва с чувства, усети и идеи, които са чужди на обикновените хора, които и сам той не е имал, преди да бъде осенен от творческото вдъхновение.
към текста >>
67.
ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
В него, в този творчески смисъл се създават
последователно
в безкрайния низ от смислено изживени дни, години, животи, съвършените апарати - центровете на главата, лицето и органите на тялото, в които окото на френолога вижда пълния отблясък на възможностите на душата, на освободения човек.
- Частта не може да разбере цялото, ние не можем в нашето несъвършенство, в нашата ограниченост да схванем живота в съвършеното, в свободата. Ала всеки наш ден може да се запълни със смисъл, като работим съзнателно да създадем в себе си съвършени органи, центрове, способности. Този смисъл не е делничен. Той почива върху истината за безсмъртието на живота, за вечността на Божествената искра в човека - душата. С него започва началото на правилния живот - на правилното мислене, правилното чувствуване, правилното постъпване.
В него, в този творчески смисъл се създават
последователно
в безкрайния низ от смислено изживени дни, години, животи, съвършените апарати - центровете на главата, лицето и органите на тялото, в които окото на френолога вижда пълния отблясък на възможностите на душата, на освободения човек.
Само в пълнотата има истинска реалност. В нея, в творческия и радостен път към нея, всекидневният живот на човека придобива творчески импулс и смисъл. Защото смисъл има само в съвършеното във вечния разумен живот, който е единствено реален . Защото смисъл не може да има в отделната част и ограниченото.
към текста >>
68.
ОКУЛТНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ В СВЕТОВНАТА ЛИТЕРАТУРА-Д-Р Е .Р. КОЕН
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Онова, което е ясно видимо за един музикант, който не може да не оцени високо тези песни, е че има една особена логика при съчетание на интервалите и една особена
последователност
в музикалния израз, който в неговите песни се превръща в истински говор на душата.
След този бегъл поглед върху музиката на древните и на западно-европейските народи, където изтъкнах въздействието, което те оказват върху душата на човека, ще нахвърля някои мисли върху музиката на Учителя, пак от гледище - главно - на въздействието, което тя упражнява. Музиката на Учителя, като се съблюдават при изпълнението известни правила и условия, дава друг род въздействие. Разглеждайки неговото вокално и инструментално творчество, достигаме до интересни констатации по много въпроси от музикално естество. Ние имаме преди всичко една особена форма на звучащото вещество, която се изгражда не по приетите и установени вече правила на музиката. Ако преминем към анализ на колорита и нюансите на тази музика, ако се спрем да разгледаме по-подробно специфичните й свойства, особената й интонация и сила на напрежение, както и други такива качества, с които тя излиза извън общоприетите схеми на песента, то ние се натъкваме на редица интересни проблеми, които вълнуват умовете на най-напредничавите музиканти на наши дни.
Онова, което е ясно видимо за един музикант, който не може да не оцени високо тези песни, е че има една особена логика при съчетание на интервалите и една особена
последователност
в музикалния израз, който в неговите песни се превръща в истински говор на душата.
В тази музика срещаме предадени процеси и състояния, аналогични на тези в природата. Така напр., принципът на музикалния мотив, почиващ на контраста, тъй характерен за проявите на природата, съществува изразен на много места твърде ясно. В песните срещаме тяхна и широка ритмика, но особено ни се налага оня вътрешен жив ритмус, който почива на окултни закони. Специфичните каденци в тази музика са израз на един дълбок мистицизъм. Неравните тактове в песните на Учителя се явяват, като такова временно деление, върху което спокойно се изгражда своеобразната им интонация.
към текста >>
69.
ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА, РИБА КОЯТО ПРЕДСКАЗВА ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Не е била по-добра участта нито на Христа, нито на който и да било друг велик Учител и техните първи
последователи
.
На какви земни закони и порядки са се подчинявали те? В тях е лежала истинската физическа и духовна обнова на всеки човек, на всеки народ. „Аз съм Пътят, Истината и Животът", казва Христос. Богомилството е служило на Христа в пълнота. И не е чудно, че не е било прието на времето в България.
Не е била по-добра участта нито на Христа, нито на който и да било друг велик Учител и техните първи
последователи
.
При това, чистите и велики учения на тия велики Учители е по-хубаво винаги да си останат официално непризнати. Всяко тяхно признаване, значи да се опорочат. Те трябва да живеят в сърцата и душите на любящите и свободни души. Истината не може да се ограничи във форми, закони и догми. Затова богомилите са имали такова становище към всичко ограничаващо.
към текста >>
70.
НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Тям им се виждат невероятни твърденията на някои Посветени в строителното дело на живата Природа, че и земята си има своите майстори - цяла йерархия от високо-интелигентни същества, които са работили
последователно
и планомерно за нейното устройване.
Те знаят, при това, че нищо не става без майстори - без умове, които замислят и планират и без ръце, които изпълняват. За онова, обаче, което е вън от кръга на техния замисъл и постижение, за онова, което съществува в живата Природа, и което им служи всъщност за образец, те често изказват какви ли не нелепи твърдения - понякога дори твърде предвзети и претенциозни. Земята, да речем, която е един прекрасно обзаведен параход, плаващ в ефира с непостижима за никой наш апарат бързина и с безупречна точност, параход, в който пасажерите се радват на какви ли не удобства и на пълна сигурност, че не ще ги сполети корабокрушение, се смята днес за едно небесно тяло, възникнало „случайно", от никого не строено, от никого не уреждано и обзавеждано, което се движи в пространството по слепи механични закони. Един параход като Нормандия, който е жалка детска играчка в сравнение с телата на космичното пространство, си има майстори, има свой комендант и екипаж, които го направляват към една определена цел, а земята е без майстори, без комендант и ръководен персонал! Такива са фантастичните схващания на съвременните хора, които плават в ефирния океан, безпечно настанени на големия небесен параход - земята, без да знаят ни кои са го строили, ни кога, ни кой го направлява днес, ни закъде?
Тям им се виждат невероятни твърденията на някои Посветени в строителното дело на живата Природа, че и земята си има своите майстори - цяла йерархия от високо-интелигентни същества, които са работили
последователно
и планомерно за нейното устройване.
Виждат им се суеверни твърденията на тия Посветени, че тя и днес се направлява, обзавежда и устройва от разумни същества, които знаят накъде и защо я водят Като че ли съвременните вярвания, според които вселената не е нищо друго освен сбор от пусти и безжизнени механизми, не са много по-голямо и по-нелепо суеверие! Такива са съвременните вярвания и за човека. Макар че, според днешната наука, човек е плод на една дълга органическа еволюция, но тази еволюция се схваща като един чисто механичен процес, като резултат на външни сили, които действуват сляпо и произволно, неподчинени на един разум, на един предначертан план. Смята се, че човекът с неговия чудно устроен организъм - надминаващ милиони пъти и най-хубавите творения на човешкия технически гений - се е развил тъй, някак от само себе си. Той няма майстори, няма строители - всичко в тялото му, по пътя на една бавна еволюция, възниква и се изгражда наточели от само себе си, под действието на произволно действуващи физико-химични сили.
към текста >>
71.
УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Често ще чуете религиозни хора,
последователи
на някоя от официалните църкви, да твърдят, че днес няма вече ни пророци, ни светии, ни мъченици.
ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ?
Често ще чуете религиозни хора,
последователи
на някоя от официалните църкви, да твърдят, че днес няма вече ни пророци, ни светии, ни мъченици.
Каквито пророци е имало, те са дошли у Израиля още преди Христа. Предрекли са каквото е имало да предричат и са се оттеглили на блажена почивка в лоното на Авраама. Мъченици на вярата пък е имало през първите времена на християнството, когато то още се е разпространявало в езическия свят. Днес, когато християнството е официална религия и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цял свят има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършвате тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди и хиляди свещеници, проповедници, мисионери - за мъченици на вярата и дума не може да става. На които е било писано да се мъчат за Христа в първите времена на християнството, са си понесли мъченията, за да можем ние, по-послешните християни, свободно да си изповядваме вярата, необезпокоявани от никого.
към текста >>
72.
ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА - Г.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Тук ще вземем за пример биологичните проблеми, за да се види с каква логична
последователност
окултната наука осветлява биологичните проблеми и как тя разяснява всички ония нови факти, които механическото разглеждане е безсилно да обясни.
Б. Боев УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ Познанието ни за света винаги зависи от степента, на която се намира нашето съзнание в даден момент, то зависи от силите, събудени и действуващи в нашето съзнание. Ето защо, при всяка нова епоха, когато се събудят нови сили на човешкото естество, разширява се и областта на човешкото познание, то почва да се простира до области, които до тогаз са му били недостъпни. Понеже съвременната епоха се отличава със събуждане на важни, дълбоки сили в човешката душа - сили, чрез които той ще стане възприемчив към енергии и области, които досега не е възприемал с будното си съзнание, то естествено е, че ще дойдем до ново схващане на живота, до нов мироглед, който ще хвърли светлина върху всички проблеми на науката и на съвременния живот.
Тук ще вземем за пример биологичните проблеми, за да се види с каква логична
последователност
окултната наука осветлява биологичните проблеми и как тя разяснява всички ония нови факти, които механическото разглеждане е безсилно да обясни.
Множество нови факти има натрупани напоследък в биологията, които говорят за по-дълбокото естество на организма. Преди всичко наблюденията и опитите на Лаковски доказаха тъй наречената радиация на организмите. Всички организми изпущат радиации, чрез които те възприемат околния свят по един по-съвършен начин. Пчелата чрез улавяне на радиовълните долавя, къде има цъфнали цветя и от какъв род са те. Защото и цветята изпущат радиовълни.
към текста >>
73.
СТРОЙТЕЛИ НА НОВОТО - Г. СЪБЕВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Както придобиването на материалните блага, тъй и различията в схващанията на
последователите
на разните философии и религии са създали много жестоки борби и са погълнали безброй жертви.
Не е ли животът повече от храната и тялото повече от облеклото? " (Матея: 7, 25). Земята е първо и най-важно условие за човека - основа, върху която той стъпва и се проявява. След това идват топлината, светлината, въздухът, водата и безбройните блага, които майката земя му дава като необходимост за неговата прехрана. Тия условия са универсални и чак като ги имат, хората могат да мислят за създаване на своите образователни, възпитателни и религиозни системи.
Както придобиването на материалните блага, тъй и различията в схващанията на
последователите
на разните философии и религии са създали много жестоки борби и са погълнали безброй жертви.
Има едни много съществени условия, за чието създаване човек не е взел никакво участие. Те му идат като щедър дар от природата - слънчевата светлина, топлината, въздухът, водата и др. Други пък той намира като дадено, към което той трябва да приложи и своите усилия и умение, за да ги направи годни за ползуване. Например задоволяването на неговия глад е в съотношение с растителното и животинското царство, където не всичко му се дава в готово състояние. Също така и в царството на минералните богатства той прониква с копача в ръка и с упорит труд.
към текста >>
74.
LE MAITRE PARLE. LA NATURE VIVANTE
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Постепенно с новите факти науката с логическа
последователност
идва все по-близко до окултната наука.
И окултната наука твърди, че няма два свята, ако погледнем по-дълбоко на въпроса. Дето се говори за разни светове, това е за по-голямо удобство, но всъщност, казва окултизмът, светът е един: видимият и невидимият свят са всъщност един и същи свят, онзи свят и този свят са един свят и каква част ще се възприеме от него, зависи от степента на развитието на възприемателните органи. Колкото са повече развити органите за възприемане, толкоз повече се прониква в тъй наречения невидим свят. Щом се допусне веднъж, че може да се възприемат лъчи, невидими за обикновеното зрение, както твърди г-н Манев, то значи трябва да се приеме съществуването на невидимия свят, защото именно тия невидими лъчи образувате невидимия свят. И ако приемем, че може да има същества, чието тяло е съставено именно от тия невидими лъчи, то идваме вече до приемането на същества, невидими за обикновеното зрение.
Постепенно с новите факти науката с логическа
последователност
идва все по-близко до окултната наука.
Международен конгрес по метапсихическите науки в Осло (Норвегия). - Петият международен конгрес по метапсихически науки в Осло приключи своята работа на 16 септ. т.г. В него е взел живо участие и университетът в Осло. Конгресът бил организиран от ректора на университета, от проф. Докторите Паул Хегард, проф.
към текста >>
75.
СФЕРА НА САТУРН- Г.
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Христос е бил сам, ала днес има близо един милиард негови
последователи
.
В делото на Христа имаме най-ярък изразител на силата на мисълта и учението на великите Учители. Едва ли има по-очевидно доказателство за силата и въздействието на психологическия фактор от делото и идеите на великите Учители. Те изказват своите идеи, които са само все човешки, пропити с великата любов на всемира, те ги изказват без да задължават никого. След време ние ги виждаме дълбоко поникнали и дали плод в сърцата и умовете на малцина чутки души. Чрез тях те намират своя невидим път и в другите хора в течение на времето.
Христос е бил сам, ала днес има близо един милиард негови
последователи
.
Смешно е да мислим, че този милиард набедени „християни" живеят според словото на великия Христос. Напротив, с живота си съвременните християни са пълно отрицание на Христа. Все пак, не може да се оспори, че тези хора са по-пригодни днес да разберат Христа и да се трогнат от изявлението на любовта в живота, отколкото това е било в миналото, дори когато самия Христос е говорил на хората на земята. Тази вътрешна пригодност на днешните хора е резултат на действието на психологическия фактор, работил невидимо в съзнанието им с мощните инструменти - идеи на великите Учители на човечеството. Идеите на Учителите на човечеството се разпространяват главно по два начина.
към текста >>
76.
РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Едва след системните проучвания на Гал върху мозъка, върху неговия нишковиден състав, върху локализацията на мозъчните центрове, от които в края на краищата зависи формата и конфигурацията на черепа; едва след като се установи, благодарение усилията на самия Гал и неговите даровити
последователи
, една френологична топография на главата, може вече да се разглежда формата на черепа като характерологичен обект.
Хората с големи чела той сравнява с воловете и ги характеризира като люде мудни, ала разсъдливи и благоразумни. Ония пък, които имат обли чела, подобно магаретата, били слабо интелигентни. А хората с плоски чела - подобно кучетата - били умни! Умерено-големите, квадратни чела, били характерни за смелите хора, които можели да се сравнят с лъва и т.н. От този характер са почти всички френологични – ако бихме могли да ги наречем така - данни, които срещаме в литературата от Аристотелево време до появата на д-р Гал, създател на френологията.
Едва след системните проучвания на Гал върху мозъка, върху неговия нишковиден състав, върху локализацията на мозъчните центрове, от които в края на краищата зависи формата и конфигурацията на черепа; едва след като се установи, благодарение усилията на самия Гал и неговите даровити
последователи
, една френологична топография на главата, може вече да се разглежда формата на черепа като характерологичен обект.
Именно като се има пред вид, че в предната част на главата, сиреч челото, са локализирани интелектуалните способности на човека, че в предно-горната и коронната част са локализирани моралните и алтруистични чувства, че в горно-задната част се намират центровете на личните чувства, че в долно-задната част са локализирани половите, семейни и обществени чувства и нагони, че в страничните области, около ушите, са локализирани само с хранителните и разрушителни нагони, а по-горе, в същата област - техническите и икономически заложби, ясно е, че развитието на едни или други „центрове", в една или друга част на мозъка, ще окажат влияние върху строежа на черепа, върху неговата форма. За да дам що-годе представа за езика на черепните форми, ще разгледам накъсо две противоположни по строеж глави. Главите на фиг. 1 и фиг. 2, както е видно от самите профили, са развити по посока на две различни оси.
към текста >>
77.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ-ПРОРОЧЕСТВОТО НА ИСАВАР
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Вътре в нея, обаче, стават
последователни
промени и преобразования, които се изразяват в известни промени в разположението на континентите и моретата по повърхността на земята.
Знае се, от друга страна, че Африка и Америка са образували в далечни времена един едничък континент. Защо тогава да се мисли, че земята е вече добила окончателния си вид? Нищо не е окончателно в нашия свят, в който стават непрекъснати промени. Земята се е родила някога в далечното минало, но и тя един ден ще умре. Засега, външно, тя следва своето правилно движение, което постепенно намалява скоростта си.
Вътре в нея, обаче, стават
последователни
промени и преобразования, които се изразяват в известни промени в разположението на континентите и моретата по повърхността на земята.
Ала тази работа, която се извършва в нейните недра и на повърхността й, не е случайна. Като всичко друго и тя зависи от върховната Разумност, която направлява живота на вселената. Естествено, тя отговаря на известни нужди, които развитието на земята налага. Психометрията доказва, че материята запазва „човешките трептения". Земята, сир.
към текста >>
78.
ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
ЕЛИСАВЕТА - МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Образът на Елисавета ни е даден в първата глава на евангелието от Лука - оня евангелист, който е писал в чисто римски стил: спокойно, подробно,
последователно
.
Какво е ставало в душата на Мария Клеопова при кръста, това е тайна, която се е разкривала навън можа би чрез два реда сълзи и чрез топлата прегръдка, в която е държала майката Исусова - прегръдка на сестра, прегръдка и на майка, познаваща трепетите на всички човешки радости и скърби, които изживява едно майчинско сърце. Исках поне с няколко думи да оживя образа на тази незнайна жена, отбелязана в Евангелието сякаш мимоходом, само с едно име. Ала това е символичното име на онова множество от любящи, предани жени, които извършват безмълвно и тихо своето жертвоприношение в живота. Мария Клеопова е негли една от ония жени, за които в Евангелието се отбелязва кратко, че следвали Учителя, слугували му, след като пожертвували напълно имота си за общи нужди. В страниците на списанието аз ще се постарая да оживя всички образи на жени, които се срещат в Евангелието - от образа на Дева Мария - Богородица, издигната до божество от един религиозен култ, до образа на оная безименна вдовица, която пуска в касата на храма своите две лепти - „всичко, което имаше", както отбелязва Христос, от чието ясновидско око не отбягнал този дълбоко затрогващ жест.
ЕЛИСАВЕТА - МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Образът на Елисавета ни е даден в първата глава на евангелието от Лука - оня евангелист, който е писал в чисто римски стил: спокойно, подробно,
последователно
.
Елисавета - казва ни се - е жена на един свещеник от Авиевия отряд, на име Захария. Сама тя е от свещенически род - потомка Ааронова. Евангелистът свидетелствува, че „те и двамата били праведни пред Бога, като ходели безпорочно във всичките Господни заповеди и наредби". Имаме, значи, един чисто религиозен тип, който върви по пътя на вярата. А тоя тип жени, минали през формите на един сложен религиозен култ, на една строга вехто-заветна обредност, се отличават с рядка дисциплина на чувствата.
към текста >>
79.
ВИД И ПОСОКА НА РЕДОВЕТЕ ПРИ ПИСАНЕ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Кой от моите пет или шест
последователни
„аз", ако можеше да съществува едно вечно щастие или нещастие, би бил вечно щастлив или нещастен?
Към това се примесват малки следи от юношеството и младенчеството. Тези от зрялата възраст са много по-редки, по-малко средищни, по-слабо изпъкващи, а тези от старостта изглежда да се заличават в сянката на смъртта. Биха казали, че аз-ът дотолкова, доколкото би трябвало да се затвърди накланя се вече към заличаване, към изчезване. Ако човек би живял два или три века, вместо да расте и да става по-сигурен, от него няма да остане досущ нищо. И в бъдещия живот, ако такъв съществува, тогава, когато възкръснат спомените на една вяра, която вече не съществува, това е все още малкото дете, което съм бил в течение на няколко години, което възнаграждават или наказват, като че ли грешките или заслугите на един по-сетнешен живот не го засягаха.
Кой от моите пет или шест
последователни
„аз", ако можеше да съществува едно вечно щастие или нещастие, би бил вечно щастлив или нещастен?
Би ли било право, ако би бил последният, най-несъществения измежду всички? Е ли той наистина тяхното цяло? Ние не знаем това, що сме самите ние, ние не можем да се съберем в себе си, да се определим точно. Как бихте желали да се излее над нас благодат и милост? Те ще паднат около нас като стрели, които нямат повече цел.
към текста >>
80.
Отзиви, вести и книгопис
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
НЯКОИ ФИЗИОЛОГИЧНИ ВЪПРОСИ В ОКУЛТНО ОСВЕТЛЕНИЕ Тук ще разгледаме някои явления в живота, за да се види, как окултната наука е в състояние да хвърли своята светлина върху загадките на живота и да ги обясни с една логическа
последователност
.
НЯКОИ ФИЗИОЛОГИЧНИ ВЪПРОСИ В ОКУЛТНО ОСВЕТЛЕНИЕ Тук ще разгледаме някои явления в живота, за да се види, как окултната наука е в състояние да хвърли своята светлина върху загадките на живота и да ги обясни с една логическа
последователност
.
Например какво е действието на хлороформа, етера и на други анестетични средства върху човека? Какви физиологични процеси стават у човка тогаз? Знаем, че тия вещества са упойки, които се употребяват главно във време на операция на болния. Защо той под влияние на етера, хлороформа и пр. изгубва своята чувствителност?
към текста >>
81.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
след смъртта на майката Божия, Мария Магдалина, заедно с Марта, Лазар и неколцина други
последователи
на Христа, били хвърлени от римляните в един полуразрушен кораб, който бил пуснат в морето без кормило и без весла.
Явно е, че колкото силно е било обаянието от красивата външност на Мария Магдалина, от нейната плът, всред хората от света, толкова силно е било обаянието от нея и като душа всред мистиците от християнско време. Нейният образ е увековечен не само в Пистис Софùа, не само в дивната легенда, която след малко ще ви разкажа. Драматичният епизод за нейното отиване при Христа, предаден в 7 глава от евангелието на Лука, е послужил за канава на една или две драми от съвременни драматурзи, озаглавени по името на самата героиня. Тях можете сами да прочетете, а аз ще ви припомня легендата. Според нея.
след смъртта на майката Божия, Мария Магдалина, заедно с Марта, Лазар и неколцина други
последователи
на Христа, били хвърлени от римляните в един полуразрушен кораб, който бил пуснат в морето без кормило и без весла.
Въпреки това, обаче, те не погинали, а пристигнали невредими в Марсилия. Тук Лазар станал епископ, Марта основала манастир, а Магдалина се оттеглила в едно пустинно място в ближните планини - пещерата Ла Бом - където се отдала на покаяние, молитва и отшелнически подвизи В туй отшелие тя прекарала толкова години, колкото години прекарала в света в разпътен живот и удоволствия. Легендата разказва, че онова място от челото ù, което Христос докоснал с ръка и до днес личи върху мъртвата ù глава - свежо, непокътнато от тлението на смъртта. А разкошната ù, златисто-руса коса, с която тя е бърсала нозете на Христа и до ден днешен не е окапала. Тя е запазила и досега живия си блясък.
към текста >>
82.
DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Статията, която ще бъде отпечатана
последователно
в ня¬колко броя на поменатото по-горе естонско списание, носи заглавието: На гости у великия Учител в България.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС ИДЕИТЕ НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО В ЧУЖБИНА Брат Валтер Урб от Естония който гостува миналото лято на Изгрева, е предал - в естонското метапсихическо списание: Vaimsuse Іdeologia (№ 2 апр. 1937 г.) впечатленията си, както и свое¬то гостуване в България, така и, по специално, от гостуването си на Изгрева.
Статията, която ще бъде отпечатана
последователно
в ня¬колко броя на поменатото по-горе естонско списание, носи заглавието: На гости у великия Учител в България.
Пътни бележки и впечатления от члена на естонското метапсихично дружество В. У. След една кратка бележка от редакцията, която предава гор¬ните сведения, следва първата част от статията на бр. Урб, която тук даваме в превод, надявайки се, че в юнската книга ще можем да дадем на читателите на „Житно Зърно" и останалата част: Миналата година през един летен ден, след като преодолях много трудности, можах да отпътувам за България. Пътят ми минаваше през Рига, Варшава и Букурещ. Поради малкото място, с което разполагам, ще предем накъсо само ония свои наблюдения през време на пътуването, които характеризират донейде някои от народите и техните отношения към чужденците.
към текста >>
83.
DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Последователи
на учението на В. В.
(Една от тия беседи е публична и се състои в неделя, 10 часа сутринта). Съставът на слушателите е най-разнообразен. Всред тях има хора с висше образование: писатели, чиновници, учители, лекари, а също и работници от всички категории. Вратата на тая школа е отворена за всички, които искат да се учат и да намерят истина¬та. А такива има много: публичните неделни беседи се посещават от стотици хора.
Последователи
на учението на В. В.
Братство има не само в България, но и във всички страни. У нас в Естония, също е образуван кръжок от ученици, които работят от няколко години, няма нищо чудно, впрочем, че учението на Учителя Дънов е така разпространено, защото то почива на Любовта, на братството, на мъдростта и светлината, на истинската свобода. Има много окултни школи, но школата на В. В. Братство се отличава по своето възпитателно влияние. В нея хората се напътват преди всичко с добри примери.
към текста >>
84.
ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Туй
последователно
дигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре говори за Вечния път на живота.
Ако изворът не дава постоянно това, що получава, няма да е в състояние да получава нови струи. В такова състояние е застоялата вода на едно блато. Каква разлика между нея и един жив извор! При първия имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор - движение и живот! 4. Възлизане.
Туй
последователно
дигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре говори за Вечния път на живота.
То говори за слизането и възлизането като два процеса в природата, които се сменят. Страданието е долина, а радостта е връх. Сиромашията е долина, богатството - връх. Тоя процес го имаме навсякъде в природата. Нали и в обикновеното ходене кракът се вдига от земята?
към текста >>
Туй
последователно
вдигане на ръцете наклонено напред нагоре, с
последователното
повдигане на нозете - тъй е полетът на човешкия дух, вечният му стремеж към висините.
Има едно течение, което иде от слънцето и минава през центъра на земята. И друго течение иде от земята и минава през слънцето. Когато си протегнем едната ръка нагоре с ъгъл 135 градуса наклон, то чрез нея възприемаме божественото. Чрез този крак, с който стъпваме, приемаме земни енергии. Чрез тая ръка и този крак, които са протегнати надолу с ъгъл 135 градуса, изхвърляме нечистото, набраните необработени, дисхармонични енергии вън от нас, към земята.
Туй
последователно
вдигане на ръцете наклонено напред нагоре, с
последователното
повдигане на нозете - тъй е полетът на човешкия дух, вечният му стремеж към висините.
Човек работи на земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите. Той гради на земята, но иска да въплъти това, което долавя от звездните сфери. Туй движение е правилен път за свързване с природата, за влизане в хармоничен допир с нея. 16. Изгрява слънцето. Ръцете правят дъгообразни движения отпред в страни с обратно движение до гърдите.
към текста >>
При него лицето се обръща
последователно
към четирите посоки на света: изток, запад, север, юг.
Първата част - туй е процесът на зараждане новото. Всички слънчеви енергии влизат в човека, за да може той да расте, да се развива. Втората част - туй е протичането на животворни енергии през човека като мощни води. 17. Квадрат. Това движение говори: Да имаме оная права мярка, с която се мерят нещата на земята.
При него лицето се обръща
последователно
към четирите посоки на света: изток, запад, север, юг.
Туй е свързано със силите на изтока, запада, севера и юга. Изток означава Правдата, юг - Добродетелта, север - Истината, запад - животът на земята. Запад показва, какво благо са Истината. Правдата и Добродетелта за човека. Като залезе слънцето, нали човек оценява, какво благо е то?
към текста >>
Същевременно
последователно
люлеене на тялото върху единия и другия крак.
Запад показва, какво благо са Истината. Правдата и Добродетелта за човека. Като залезе слънцето, нали човек оценява, какво благо е то? 18. Красота. Ръцете една след друга наклонено напред, нагоре.
Същевременно
последователно
люлеене на тялото върху единия и другия крак.
Тия движения са обработване силите на квадрата. Последният дава материалите, а туй упражнение ги обработва. Това обработване е художествена работа, изкуство. Тук линиите на движението са прави. Затова можем да кажем, че тук е изразен мъжкият принцип, който обработва квадрата.
към текста >>
Последователно
изнасяне на единия крак напред във въздуха и пружиниране на другия крак с прегъване на коляното.
Хиперболата е метод за разрешаване на големите противоречия в живота. При нея имаме две половини. Това е човекът раздвоен - двата полюса на човека, създаване на полюсите - мъжът и жената. И после, като се съединяват в едно, образува се човекът. 23. Хубав ден.
Последователно
изнасяне на единия крак напред във въздуха и пружиниране на другия крак с прегъване на коляното.
Чрез тия движения, при които се стои на един крак, а другият крак е във въздуха, се дава правилен ход на нервната енергия, засилва се волята. Засилват се волевите постъпки на човека. Тия движения са за каляване на нервната система на човека. Те са магнетизиране на нервната система. По този начин човек става способен да прави правилна преценка на постъпките си, да види, кое е право и кое е криво в тях и в същото време да ги подобрява. 24.
към текста >>
Нозете на място
последователно
в страни и напред и след туй движение напред.
В първата част ръцете са свободни, а във втората - вътрешните ръце са заловени. Първата част е приготовление. Втората ни учи да добием способността да оценяваме правилно природните сили и да им даваме правилен израз. Тия движения развиват способността да оценяваме природните блага. 25. Стъпка по стъпка.
Нозете на място
последователно
в страни и напред и след туй движение напред.
Когато единият крак се отделя в страни или напред, то слънчевата енергия слиза надолу в нас, а когато двете нозе са събрани, тогава имаме изпращане на земната енергия нагоре към слънцето. По този начин става обмена. При разтворени крака слънцето и ние сме положителни към земята: възприемаме от слънцето и предаваме на земята. А когато нозете са събрани, тогава земната енергия е положителна и отива към слънцето. Тия движения са, за да се развие усет, кога действува слънцето и кога - земята.
към текста >>
Люлейни стъпки
последователно
върху двете нозе.
Тия движения са, за да се развие усет, кога действува слънцето и кога - земята. Те са за придобиване на истинските методи, вложени в природата. Това е влизане във връзка с истинските методи на природата. 26. На ранина. С три фигури: Полукръгови движения на единия крак пред другия.
Люлейни стъпки
последователно
върху двете нозе.
И паралелни движения на ръцете и нозете. С първата фигура се хармонизират силите в човешкия организъм. При втората фигура стъпваме ту на петите, ту на пръстите на краката. Петата отговаря на физичния свят, а пръстите - на умствения свят. Когато стъпваме на петите, възприемаме от физичния свят, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от умствения свят.
към текста >>
85.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
В ума ми възкръсваха
последователно
, в първо време изолирано и строго ретроспективно, всички сбития и се свързваха едно с друго с никаква връзка.
Съзнанието ми беше бяла книга. нямах никаква житейска опитност, никакви спомени, дори никакво самочувство. Усещах само слаба и тъпа болка в главата, от която ми дойде на ум, че см паднал и че съм се ударил. Изминаха може би една или две минути. Досетих се, че тая сутрин се изкачвах по планината, после се досетих, как излязох от дома и че бях закъснял.
В ума ми възкръсваха
последователно
, в първо време изолирано и строго ретроспективно, всички сбития и се свързваха едно с друго с никаква връзка.
Като че се движех в релси в обратна посока на тая, по която бях дошъл. И след всеки изминат метър, виждах познати, но забравени до момента неща, които възкръсваха неочаквано и ясно в съзнанието ми. Най-после си спомних, че см студент и се готвех за изпит по това време. Ако по някакъв начин беше загубена връзката между отделните моменти, ако асоциативните способности бяха загаснали, щях да преминавам през спомените за отделните събития като през отделни изолирани епизоди, щях да ги изживявам моментално и после щях да ги изгубвам от моето мисловно поле. Нямаше да имам никакво схващане за тях и с това бих бил отличен пример за предишната мисъл - за точка, която се движи в дадена посока неизменно, притежаваща само едноизмерно съзнание.
към текста >>
Тя бе проследена в един ред на
последователност
.
Те летят в триизмерното пространство, но това летение е някакво реене, то е дело на крилете повече, отколкото на съзнателната воля. Доказателство за това е следното: Когато една муха е кацнала на стъклото на прозореца, може много лесно да бъде хваната, защото при приближаването на опасността, тя вместо да побегне назад — плъзга се и се натиска в стъклото. Завладяването на триизмерното пространство започва от момента, когато равнината се придвижи в направление от нейните две измерения - например перпендикулярно от нея. Безчислено многото точки на двуизмерния континиум тръгват в ново направление, напущат равнината и влизат в триизмерното пространство. В тия процеси, описани досега, ние имаме като основен фактор точката.
Тя бе проследена в един ред на
последователност
.
От нея получихме правата линия, равнината, а от равнината - триизмерното пространство. При това разсъждение ние несъзнателно вмъкваме понятието за времето. Не само това, ние сляхме времето с пространството и не можем да ги отлъчим едно от друго, защото ако изключим времето, ние отричаме целия описан по-горе процес и се връщаме към точката - това безизмерно, несъществуващо начало. Ние не можем да си представим вече геометричното пространство без време, щом като това пространство е завладяно с движение. За това триизмерният свят, в който живеем и в който са пригодени съобразно с развитието на човека неговите сетива, се нарича време-пространствен свят (континиум).
към текста >>
Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че свят не може да бъде толкова ограничен и така
непоследователен
.
Въпреки че няма да се спираме при въпроса за време и пространство, ще споменем само, че модерната физика дава съвършено нови и оригинални насоки за философска размисъл и ни се струва, че крайно време е за философите да напуснат старите и безплодни пътища, които водят към схоластика и игра на думи, за да тръгнат след смелата и победна мисъл на тая дръзка наука, която произведе цяла революция в класическите принципи и достигна до неимоверни височини. Да се върнем към предишните си мисли. Ние живеем опрели нашите познавателни способности в границите на триизмерния свят и смятаме, че то е всичко. Всъщност, ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг свят с по-много измерения, например с четири. Ние сме логични на пръв поглед, защото не можем да открием направлението на четвъртото измерение по геометричен път; защото нашата геометрия, на която сме подчинили света, е най-много триизмерна.
Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че свят не може да бъде толкова ограничен и така
непоследователен
.
Ако е вярно, че под нас има по-нисши йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния свят, сигурно над нас има реалност, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности. Лесно можем да се убедим, че едноизмерният свят може да се осъзнае от същество, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния свят. От там лесно е да се обхване линията като цяло, защото, както споменаваме и по-горе, бидейки част от правата, ние не можем да я осъзнаем. За да осъзнаем равнината или двуизмерния свят, ние трябва да се намираме в триизмерния свят, и по аналогия, щом като разбираме последната ни даденост от природата — триизмерният ни свят, значи, че нашето аз живее в един четириизмерен континиум, скрит от обективния разум, впрегнат в триизмерната координатна система. Посоката на четвъртото измерение води към ирационалното.
към текста >>
86.
РЪЦЕТЕ НА АНДРЕ МЕЛЛОН И НА БОБИ ДЖОНС
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
И от там Фройд и неговите
последователи
се наричат психоаналитици.
И не след дълго той почва по свой метод да лекува душевните заболявания, като същевременно разработва собствена теория, за да обясни тия последните. Идеята за "несъзнателното" и преди Фройд се изтъкваше, обаче, той я задълбочи и й даде едно точно определение Тя стана основния камък, върху който се съградиха схващанията на Фройд, а по-сетне и тези на новата психология. В глъбините на душевния ни живот, казва Фройд, се извършват известни несъзнателни душевни процеси, съвършено независими от съзнателната ни воля. Тази сфера от нашия душевен живот, където стават тези несъзнателни процеси, Фройд нарича "сфера на несъзнателното". Методът, начинът, по който можем да се доберем до "несъзнателното“, това е психоанализата.
И от там Фройд и неговите
последователи
се наричат психоаналитици.
Някои, и то неправилно, наричат новата психология психоаналитична. Според англичанина Уилиам Браун терминът "психоанализа" трябва да се запази само за школата на Фройд. Като по-широк термин, който той препоръчва да се употребява в новата психология, е "deep analysis", който на български би могъл по-свободно[3 ] да се преведе психология на дълбоките слоеве на душевния живот. Карл Юнг, макар и в началото ученик на Фройд, по-сетне се отделя от него и разширява идеята за "несъзнателното": от чисто "лично", както е при Фройд, той го прави "колективно". Както Фройд говори, че "никое наше преживяване, даже такова от най-ранно детство не се губи, а се съхранява в "несъзнанието" ни, така Юнг говори за расова несъзнателна памет, където се натрупват, складират преживяванията на расата още от предисторически времена; тази, именно, расова несъзнателна памет оказва въздействие върху живота и проявите на всеки човешки индивид.
към текста >>
87.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ДИШАНЕТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
В природата, в нейната проява, дух и мода се сливат в едно – в онзи пулс на
последователно
, но вечно изявяване на Истината, на великия Разум на Битието.
Тя е майстор на великото търпение да изгради нещо величествено, грандиозно, хубаво. Един общ дух, неизменяем дух ръководи всичко в нея. – Духът на развитието, духът на по-съвършеното, на по-доброто ! Целта е вечното добро и разрастването му. Целта е красотата и пълното разцъфтяване на живота.
В природата, в нейната проява, дух и мода се сливат в едно – в онзи пулс на
последователно
, но вечно изявяване на Истината, на великия Разум на Битието.
Употребяват думата мода, защото и в природата всяка епоха има своята характеристика – растително одеяние, човешки или животински свят, очертание на терена, на земната повърхнина. Това е, така да се рече, все пак една мода. И все пак, в тези променящи формата си прояви в природата има нещо вечно, което се крие зад всичко. Това е туй, което поддържа винаги духовния ритъм на живота и природата. В нея смърт и живот се сливат в едно – в един пулс на вечен живот, за който няма граници.
към текста >>
88.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛО. - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Зодиакът се проектира върху кръста, образуван от хоризонта и меридиана, като подвижен пояс и ние получаваме впечатлението, че знаците възлизат
последователно
на източния хоризонт, кулминират при горния меридиан, след това залязват на западния хоризонт и най-после се спущат към долния меридиан.
и 11 домове и 3. падащи – това са последните домове във всеки квадрант, а именно 3, 6, 9 и 12. Лесно може да се види, че има съответствие между ъгловите домове и кардиналните знаци, между следващите домове и неподвижните знаци, както и между падащите домове и подвижните знаци, но те не винаги съвпадат в хороскопа, понеже знаци и домове променят постоянно взаимното си положение (фиг. 2). Хоризонт-меридионалната система е неподвижна за дадено место и характерна само за това место и за никое друго, но тя се върти ведно със земята. Поради това нам се струва, че неподвижната система на зодиакалните знаци се движи от изток към запад.
Зодиакът се проектира върху кръста, образуван от хоризонта и меридиана, като подвижен пояс и ние получаваме впечатлението, че знаците възлизат
последователно
на източния хоризонт, кулминират при горния меридиан, след това залязват на западния хоризонт и най-после се спущат към долния меридиан.
Изгряващият градус на Зодиака се нарича асцендент, кулминиращият – зенит или медиум цели, залязващият – десцендент, а тоя, който заема долния меридиан – надир или имум цели. Подобно явление имаме и при небесните тела. Както е известно, истинското движение на планетите става в посока на реда на зодиакалните знаци, т.е. в посока обратна на часовата стрелка. Онова, което се наблюдава периодически като връщателно движение и в астрологическите таблици се отбелязва с R (ретроградност), е само зрителна измама.
към текста >>
89.
DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
И ако движението на Всемирното Братство преди четиридесет години Учителят е започнал с един ученик, той сега има възторжени
последователи
навсякъде – и в България, и в странство.
Това донася и Учителят. Това, което у него импонира на всички, то е неговата чистота и святост, неговото пълно безкористие, неговата духовна сила, която той е проявявал през целия си живот. в тоя смисъл ние не смеем да го сравняваме с Толстой, който е прекарал бурна младост, както той сам ни говори в своята „Изповед" и едва след петдесетата си година почувствувал промяна в душата. Ето това пълно безкористие и тази абсолютна чистота виждаме в живота на Учителя. И в това е тайната на неговата сила, на неговото влияние.
И ако движението на Всемирното Братство преди четиридесет години Учителят е започнал с един ученик, той сега има възторжени
последователи
навсякъде – и в България, и в странство.
Най-голямото чудо, което Учителят върши, благодарение на своята чистота, е в това, че чрез него и чрез неговите идеи се проявява сила, която лекува не само физическите болести, но и всички душевни недъзи. На духовно слепите се отварят очите, глухите за мъдростта почват да чуват, хромите в добродетелите почват да ходят; прокажените в греха възкръсват за нов живот на Божията Любов. И по този начин той със силата на Доброто, Чистотата, Любовта и Светлината изгонва из човешката душа бесовете на злото, греха и лъжата. Много пияници, месоядци, болни, след като се запознаят с него и с новите идеи, които той възвестява, започват нов живот, стават трезвеници, вегетарианци! люде кротки по душа и здрави телом, – с една реч нови люде, ученици на Божественото училище.
към текста >>
Колонията „Изгрв", практическото дело на Учителя, близо до София, където той живее заобиколен от своите най-предани
последователи
, става център за разпространение на новите идеи, то е нещо като голяма, мощна радиостанция, която разнася вестта за осъществяване на Царството Божие на земята.
Много пияници, месоядци, болни, след като се запознаят с него и с новите идеи, които той възвестява, започват нов живот, стават трезвеници, вегетарианци! люде кротки по душа и здрави телом, – с една реч нови люде, ученици на Божественото училище. Наистина, едно такова велико дело е най-добро доказателство, че Учителят има да извърши известна мисия в славянството и човечеството. Той изглежда като великан, който повдига огромни блокове и ги слага в своята величествена сграда – сграда с прости линии, ала наистина импонираща на своите съвременници. Той спокойно, без бързане, но и без закъснение както природата, математично точно на време, когато трябва, върши своето велико дело с творческа мощ и с велико търпение и издръжливост.
Колонията „Изгрв", практическото дело на Учителя, близо до София, където той живее заобиколен от своите най-предани
последователи
, става център за разпространение на новите идеи, то е нещо като голяма, мощна радиостанция, която разнася вестта за осъществяване на Царството Божие на земята.
Движението на Всемирното Братство, школата на „Изгрева" и идеите, които оттам се разпространяват, всичко това е приготовление за една нова култура. Ако южните славяни приемат и осъществят идеите на Учителя, те ще почнат да изпълняват духовната, културната мисия на целокупното Славянство, т.е. ще започнат апостолската работа за културното обединение на цялото човечество. Славянството в този случай ще възвести и ще изпълни великите начала на Любовта, Свободата и братството не само в личния живот, но и в общия, икономическия и международния. Това е било скритата мечта на всички славянски гении, писатели, поети, философи и мъдреци, начиная от старите богомили, па през Хус, Хелчицки, Коменски (Чехия), Мицкевич, Словацки, Циешковски (Полша), Гогол, Достоевски, Толстой (Русия) и стигайки до Учителя, който с своите идеи дава синтез на Божията Любов, Божията Мъдрост и на Божията Истина.
към текста >>
Киченце, Иоан Киченцки изгаря в 1233 година 60 знатни лица,
последователи
на учението.
А тия пламъци, според летописец очевидец, се издигали високо до върха на обелиска в хиподрума, гдето била кладата. Както Христос освети със смъртта си кръста, така и нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия, 415 години преди чеха Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно. Примерът на Василий скоро бива последван и от други богомили. Първият френски, проповедник на новото учение, Пиер Брюи, бива изгорен на 1140 година. в Ломбардия, в гр.
Киченце, Иоан Киченцки изгаря в 1233 година 60 знатни лица,
последователи
на учението.
В Кьолн апостолът на катарското учение Арнолд и трима още негови другари с възторг се качват на кладата. Въодушевен и възторжен, Арнолд говори сред пламъците на събралия се народ и завещава на последователите си твърдост в учението. Със своето безстрашие поразява натрупалия се народ, а най-вече своите съдии... Млада една мома, неофитка в учението и дивна хубавица, възторжена от безстрашието на четирмата апостоли, се хвърля в пламъците и изгаря с тях. Реформаторското учение, възникнало в България, се разпространява далеч от нейните предели. И от искрите на първата клада в византийската столица, на която загива мъченишки и безстрашно Василий, пламват една подир друга кладите в западна Европа.
към текста >>
Въодушевен и възторжен, Арнолд говори сред пламъците на събралия се народ и завещава на
последователите
си твърдост в учението.
Примерът на Василий скоро бива последван и от други богомили. Първият френски, проповедник на новото учение, Пиер Брюи, бива изгорен на 1140 година. в Ломбардия, в гр. Киченце, Иоан Киченцки изгаря в 1233 година 60 знатни лица, последователи на учението. В Кьолн апостолът на катарското учение Арнолд и трима още негови другари с възторг се качват на кладата.
Въодушевен и възторжен, Арнолд говори сред пламъците на събралия се народ и завещава на
последователите
си твърдост в учението.
Със своето безстрашие поразява натрупалия се народ, а най-вече своите съдии... Млада една мома, неофитка в учението и дивна хубавица, възторжена от безстрашието на четирмата апостоли, се хвърля в пламъците и изгаря с тях. Реформаторското учение, възникнало в България, се разпространява далеч от нейните предели. И от искрите на първата клада в византийската столица, на която загива мъченишки и безстрашно Василий, пламват една подир друга кладите в западна Европа. Но идеите и учението на Богомила не изгорели заедно с тия мъченици на кладите. Напротив, кладите станали техни най-силни проповедници.
към текста >>
90.
СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
– В колко държави имате
последователи
?
Всичко, каквото става, допринася – то е материал за градежа на Царството Божие. Като дойде Царството Божие, градежът ще почне с този материал. Това противоречие, което съществува сега, е материал. Като се съгради, ще се види, за какво ще се употреби той. Трябва да дойде любовта сега, за да се оправи светът.
– В колко държави имате
последователи
?
– Навсякъде! То е едно течение, което се разраства навсякъде. Само трябва се координират хората, да дойдат в координация. – Колко са вашите? – Всички хора и всички същества са наши и ние сме техни, само че не се познаваме.
към текста >>
91.
В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
След свършването на тия периоди, тя ги започва отново, и все така, със същата
последователност
... Ние срещаме на всяка стъпка ритмичната смяна в жизнените процеси, както у голямото, така и у най-малкото.
Появата и изчезването на световете, както и тяхната промяна, не е нищо което може да се наблюдава за един, два, пет или хиляди човешки животи. Ние трябва да пребродим аналите на космоса, за да установим тая ритмичност във вселенския живот, нещо, което също не е в нашите сили. За това, най-често, за макрокосмичните процеси в науката се говори и с езика на аналогията. Ако съберем съзнанието си в по-тесния обсег на нашия планетен живот, ще видим, че земята живее ритмично. Тя се върти около своята полярна ос за 24 часа, заобикаля около слънцето за 365 дни, люлее се либрационно за около осем хиляди години, а продължението на оста й описва в небесното пространство коническа повърхност за около 26 хиляди години.
След свършването на тия периоди, тя ги започва отново, и все така, със същата
последователност
... Ние срещаме на всяка стъпка ритмичната смяна в жизнените процеси, както у голямото, така и у най-малкото.
Един от основните и неизменни белези на материята е нейната инертност, а основен белег на силата е импулсът. Тая истина има грамадно значение. До тях: сила и материя, може да се сведе всичко в органичния и неорганичния свят, както до границите така и извън границите на нашето виждане. С инертността на материята и с импулса на силата изглежда съграден животът в цялата си същност. С тия елементи е била изградена, както науката на древните за човека и за вселената, така и модерното знание за всички физико-химични и биологични процеси.
към текста >>
Лъчистата енергия от 0∙76 микрона до 0∙4 микрона, както и зад тия граници, се излива в една ритмична
последователност
, от честотата на която зависи и произвеждането на съответното явление.
Положителната и отрицателна електризация на две тела е ритмична смяна на полярността вследствие на туй, че част от електроните на тялото преминават към съседното тяло или поради при ток на електрони от второто към първото тяло. Тия промени в изолатора създават електричните вълни и явленията свързани с тях. Там, където няма периодичност и смяна, липсва животът, там настъпва хаосът, а след него небитието. Ние си представляваме възникването на живота като организация и ритмика на онова, което е било хаотично и нестройно. За това ни говорят всички символи в свещените книги.
Лъчистата енергия от 0∙76 микрона до 0∙4 микрона, както и зад тия граници, се излива в една ритмична
последователност
, от честотата на която зависи и произвеждането на съответното явление.
Немският учен М. Planck през 1900 г. се залови да открие формула, която да изразява енергията на лъчеизпускането като функция от дължината на вълната и температурата на лъчеизпускащото тяло. И след много усилия над тоя проблем, той даде на науката нещо, което може да се смята за епохално – квантите. Според Planck, има определени центрове на лъчеизпускане, които се намират във вътрешността на лъчеизпускащото тяло, които той нарече радиатори.
към текста >>
92.
ЖЕЛЯЗО, ЗЛАТО И ДУХ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Нали у него строго закономерно
последователно
се развиват корен, стъбло, лист, цвят и плод?
Една от причините е, че техният живот се отклонил от великите божествени и природни закони. Друга причина е противопоставянето на новите идеи, на новите течения, на новите форми на живота. Когато едно общество, народ или раса се кристализира, се втвърди в известни форми на живот и изгуби своята пластичност, става неспособен да възприеме новите идеи, да измени своите форми на живот и това общество, народ или раса почва да отпада и даже съвсем може да изчезне от лицето на земята. Защото трябва да се знае, че всяка епоха е изявление на нови сили на човешкия дух. Последната крие в себе си великото Божествено начало и затова разполага с безкрайно много сили и възможности, които постепенно се разкриват и то не случайно, но по строго закономерен път, както у растението.
Нали у него строго закономерно
последователно
се развиват корен, стъбло, лист, цвят и плод?
Днес човечеството е още в младенческия си период. То е развило едвам най-елементарни свои духовни сили. И именно затова културата е нестабилна, пълна с катастрофи, люшкания, падания и ставания. И човечеството ще дойде до велик разцвет, когато по-пълно се разкрият ония ценни заложби, криещи се в човешкия дух. Това е въпрос само на време.
към текста >>
93.
ИЗ НАШИУЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Аналогията е ясна - както тия люде сверяват буквите при писането, така свързват и мислите си една с друга с известна логична
последователност
.
Изобщо, за свързан почерк се счита оня, при който буквите в отделните думи със съединени една с друга така, че образуват непрекъснати линейни образувания. Несвързани са пък ония почерци, в които думите се разпадат на отделни групи от букви, в които, следователно, има чести прекъсвания. Какъв е психологичният смисъл на този, наистина, характерен графологичен признак? Ако отворите по старите съчинения по графология, ще намерите следните определения за психологичното значение на свързания и несвързания почерк. Свързаният почерк означава способност у хората, които притежават такъв, да свързват представите и понятията чрез логично разсъждаване.
Аналогията е ясна - както тия люде сверяват буквите при писането, така свързват и мислите си една с друга с известна логична
последователност
.
Те са следователно хора разсъдливи, логични и практични. Те винаги изхождат от нещо дадено. Ето защо, тям им липсва, изобщо въображение, интуиция, свободен полет на мисълта, творчески замах. Те не с в състояние сами да се доберат до нови идеи, и затова асимилират чуждите, обработват ги, свеждат ги към познатото и установеното и ги правят достъпни и за другите. Ако такъв почерк принадлежи на мислител, той спада, според терминологията на някои графолози, към така наречения дедуктивен тип.
към текста >>
Свързаният почерк винаги изразява по-голяма
последователност
в мисли и постъпки, които се съобразяват с един общоприет логично-формален или морален ред.
Ето защо, тям им липсва, изобщо въображение, интуиция, свободен полет на мисълта, творчески замах. Те не с в състояние сами да се доберат до нови идеи, и затова асимилират чуждите, обработват ги, свеждат ги към познатото и установеното и ги правят достъпни и за другите. Ако такъв почерк принадлежи на мислител, той спада, според терминологията на някои графолози, към така наречения дедуктивен тип. На хората с типично свързан почерк липсва оригиналност - в литературата този почерк се среща у професионалните писатели, които се отличават с голяма асимилационна способност, приспособимост и писателска техника. Между учените, той се среща у тесните специалисти, професорите, които четат по някога добре подредени и систематизирани лекции, но които сами малко творят, у компилаторите, популяризаторите и пр.
Свързаният почерк винаги изразява по-голяма
последователност
в мисли и постъпки, които се съобразяват с един общоприет логично-формален или морален ред.
Той показва по-плавна, по-свързана, по-обиграна реч, макар често тя да е съставена от готови, оформени и улегнали от дълга употреба изрази. Свързан почерк имат повечето търговци, делови люде, чиновници, и въобще мнозинството от хората. Как определят графолозите психологичното значение на несвързания почерк? - Ония от тях, като за пример Крепьо Жамен, които са използували свързаността на почерка, за да разпределят хората на две големи групи-дедуктивни типове и интуитивни типове, твърдят, че несвързаният почерк характеризира интуитивния тип, тъй като свързаният почерк пък характеризира дедуктивния тип. Несвързаният почерк, според тях, показва интуиция, изобретателност, оригиналност, въображение, творчески полет на мисълта.
към текста >>
При наличността на известни графологични признаци, които показват слаба интелигентност и слаба воля, несвързаният почерк характеризира в такъв случай слабоволния,
непоследователен
тип, който не знае, как да се държи в живота, било практически, било умствено или морално.
Те означават характерологично пренебрегване и на оня конвенционален обществен ред, който е подчинен на една външна етика, на външни правила и закони. Интуитивният, творчески тип, който често е способен да схване вътрешната, органическа логика на живота и особеностите на природния ред, нарушава понякога човешката логика на конвенционалната мисъл и на конвенционалния обществен ред. У масовия тип, обаче, несвързаният почерк показва най-общо, че онази област от душевния и физическия живот, която индивидът владее свързано, цялостно, е твърде ограничена. Той показва, че този човек не разбира действителността и не може да се приспособи към нея. Като не е в състояние да схване поне външния ред на обществения живот, той не може да съгласува своите пориви и желания с тия на другите.
При наличността на известни графологични признаци, които показват слаба интелигентност и слаба воля, несвързаният почерк характеризира в такъв случай слабоволния,
непоследователен
тип, който не знае, как да се държи в живота, било практически, било умствено или морално.
По-щастлив в това отношение е обикновеният човек със свързан почерк. Ако свързването на буквите в неговия почерк е правилно, това показва, че у него асоциацията на представите и логичното свързване на понятията стават леко и плавно. Човек с такъв почерк асимилира лесно общоприетите форми на всекидневния практичен живот, приспособява се към установените обществени отношения и умее със завидна последователност, следваща отъпканите пътища на ежедневието, да съгласува своите интереси с тия на околната среда. Ясно е от казаното дотук, че дедукцията, като една по-висока форма на умствена дейност, е само един от признаците на свързания почерк, тъй както е впрочем и с интуицията, която намира графологичен израз в несвързания почерк. И в случая със свързаността на почерка, както и при другите графологични белези, ние имаме само една съставка от това сложно явление, каквото представя почеркът.
към текста >>
Човек с такъв почерк асимилира лесно общоприетите форми на всекидневния практичен живот, приспособява се към установените обществени отношения и умее със завидна
последователност
, следваща отъпканите пътища на ежедневието, да съгласува своите интереси с тия на околната среда.
Той показва, че този човек не разбира действителността и не може да се приспособи към нея. Като не е в състояние да схване поне външния ред на обществения живот, той не може да съгласува своите пориви и желания с тия на другите. При наличността на известни графологични признаци, които показват слаба интелигентност и слаба воля, несвързаният почерк характеризира в такъв случай слабоволния, непоследователен тип, който не знае, как да се държи в живота, било практически, било умствено или морално. По-щастлив в това отношение е обикновеният човек със свързан почерк. Ако свързването на буквите в неговия почерк е правилно, това показва, че у него асоциацията на представите и логичното свързване на понятията стават леко и плавно.
Човек с такъв почерк асимилира лесно общоприетите форми на всекидневния практичен живот, приспособява се към установените обществени отношения и умее със завидна
последователност
, следваща отъпканите пътища на ежедневието, да съгласува своите интереси с тия на околната среда.
Ясно е от казаното дотук, че дедукцията, като една по-висока форма на умствена дейност, е само един от признаците на свързания почерк, тъй както е впрочем и с интуицията, която намира графологичен израз в несвързания почерк. И в случая със свързаността на почерка, както и при другите графологични белези, ние имаме само една съставка от това сложно явление, каквото представя почеркът. Ала този белег е, наистина, важен при определяне процеса на мисълта у човека и неговото естество. Г.
към текста >>
94.
Сфера на Нептун – Г.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Веднъж на брега на морето от устата на Христа и друг път от устата на Христов
последовател
, служител в някоя от безброй многото църкви, разделили безцеремонно, безсрамно тялото на Христа, неговата, божем духовна същност.
А четвърто падна на добра почва и даде многоброен плод. Добрата почва, това сме ние верующите, казва проповедникът. Ние, които сме разбрали разпетия Христос, който се пожертвува за нашето спасение, ние истинските християни, сме възприели и последвали Христа, ние сме добрата почва и даваме плод стократен. Ние верующите, завършва пасторът, които сме възприели семето на словото, трябва да говорим навсякъде, всякога, за да освободим света от ръцете на лукавия. Съпоставяте в глъбините на душата си една и съща притча, слушана при две различни обстоятелства.
Веднъж на брега на морето от устата на Христа и друг път от устата на Христов
последовател
, служител в някоя от безброй многото църкви, разделили безцеремонно, безсрамно тялото на Христа, неговата, божем духовна същност.
При първия случай, вие си отивате в дома с едно повишено разположение на духа. във вас се събужда доброто намерение да направите от себе си „добра почва" за Словото, за благородното, възвишеното, разумното. Вашето сърце се отваря, вие имате прозрения и откровения. Добивате сили. Зад вас остава едно минало, което никога вече няма да се върне.
към текста >>
95.
Вечният закон на развитието – G. Nordmann
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Очевидно, Телец - един от икономическите знаци на зодиака, знак на производството, се явява един мощен акумулатор на енергия, която чрез
последователни
изпразвания, регулирани от така наречените "направления" на астрологичните фактори и на транзитите или преминаванията на планетите през този активен по цялата си дъга знак, предизвиква едно насилствено изменение на икономическите отношения и на политическия и социален строй в Русия.
Ала един по-дробен астрологичен етюд на комунизма, в лицето на неговите създатели и дейци, би представял един значителен том. Тук аз само набелязвам твърде бегло известни конфигурации на Нептун. Все пак не ще е безинтересно да изтъкна за ония, които са запознати с астрологията, че като се вземе хороскопа на Маркс за основа и се суперпозират хороскопите на Енгелс, Ленин, Троцки, Сталин, Съветската република и Третия интернационал (по липса на точни данни в момента, ограничил съм се с тия хороскопи), ще се окаже, че най-голямо натрупване на астрологични фактори (слънце, луна, планети и асцендент или възходен знак) имаме в знаците Телец и Стрелец. На второ место идват Риби - пак Юпитеров знак, какъвто е и Стрелец, а на трето - Марсовите знаци Овен и Скорпион. При това в Телец се намират Слънцето и Луната на Маркса - астрологичното ядро на движението, около което се струпват Слънцето, Меркурий, Юпитер и Плутон на Ленин, съвпадът на Марс с Нептун на Сталин и неговия Плутон, както и двойният съвпад на Марс с Нептун и Плутон у Троцки.
Очевидно, Телец - един от икономическите знаци на зодиака, знак на производството, се явява един мощен акумулатор на енергия, която чрез
последователни
изпразвания, регулирани от така наречените "направления" на астрологичните фактори и на транзитите или преминаванията на планетите през този активен по цялата си дъга знак, предизвиква едно насилствено изменение на икономическите отношения и на политическия и социален строй в Русия.
В тия бегли бележки относно знака Телец - типичен знак на производителните сили в природата—ние искахме да посочим, че той особено ярко очертава характера на комунистичното движение, което е не само политико-социално, но и религиозно в края на краищата. Разбира се, тук религията достига своя най-материален израз. При нея "небето", сир. блажения живот, и "боговете", сиреч ръководителите на човешките съдбини, слизат на земята, където се изразяват като стремеж към материално благополучие за всички, на почвата на социалното равенство, и в култ към "водачите" и "героите". Запознатите с окултната история и по-специално с историята на така наречения цикъл на Рама, който се е развил под знака на Овена и Слънцето, ще си припомнят негли за бунта на масите срещу жреците на Рама, повдигнат от Иршу - бунт, който се е развил под знака на Телеца.
към текста >>
96.
Елементарни астрологични комбинации – П. М.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Буквите и в двата подписа са свързани - признак на логична
последователност
в мисъл и дело.
НАТИСКТ ПРИ ПИСАНЕ Вижте подписите на "червения кардинал" - Ришельо и на "железния канцлер" - Бисмарк, и двамата люде на желязото и кръвта. Буквите са едри, което е признак на повишено лично самочувствие. Те заемат голямо пространство на хартията, каквото са заемали на дело и носителите на тия подписи: Ришельо и Бисмарк са "големи хора", тяхната власт се е разпростирала над големи народи, над силни държави.
Буквите и в двата подписа са свързани - признак на логична
последователност
в мисъл и дело.
Ала туй, което особено се хвърля на очи в тия подписи, е силният натиск, с който са изписани буквите. А това тъкмо е един от най-характерните графологични белези на енергията, на силата, на волята. Защото един почерк може да бъде едър, буквите при него могат да бъдат свързани, те могат да бъдат остри и ъгловати, каквито са тия у Бисмарк, или да обладават белега на дипломатичната гъвкавина, каквато показва подписа на Ришельо, ала липсва ли им силният, енергичен натиск, те не могат да бъдат показалци на силни, волеви натури. Разбира се, не всички почерци, в които срещаме силен натиск при изписване на буквите, са същевременно и едри, както в посочените образци. Ние приведохме подписите на тия големи, най-вече по обществено положение, и силни хора, на тия две бележити исторически личности, едно за да посочим характерно проявен графологичния признак "натиск" и друго - за да покажем, как почеркът на тия люде с двата си най-очебийни признака: "голям и силен", символизира по един прекрасен начин носителите на тия подписи: "големи и силни".
към текста >>
97.
НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
В този си гонителски бяс, Павел, който е бил тогава заслепен религиозен фанатик и върл националист, отива дотам, че поисква от първосвещеника писма до синагогите в Дамаск, за да повдигне гонение против
последователите
Христови, да ги издири и да ги докара вързани в Йерусалим.
Кого от пророците не изгониха бащите ви, а още и убиха ония, които предизвестиха за идването на тогози Праведника2 , на когото вие сега станахте предатели и убийци – вие, които приехте закона чрез служение ангелско и го не удържахте". Като чуват тия думи, силно разгневени, „скърцащи със зъби от яд", те се спущат настървени върху Стефана, извеждат го извън града и там го убиват с камъни. Казва се при това, че свидетелите сложили дрехите си при нозете на някой си момък на име Савел. „А Савел съизволяваше на убиването му". При това, при голямото гонение, което се повдига веднага след убиването на Стефана против християните в Иерусалим, той взима дейно участие: „А Савел нанасяше голяма повреда на църквата, понеже влизаше във всека къща, влачеше мъже и жени, та ги предаваше на тъмница", както е отбелязано в Деянията.
В този си гонителски бяс, Павел, който е бил тогава заслепен религиозен фанатик и върл националист, отива дотам, че поисква от първосвещеника писма до синагогите в Дамаск, за да повдигне гонение против
последователите
Христови, да ги издири и да ги докара вързани в Йерусалим.
Но тъкмо когато вехтозаветната ревност на Павла достига своя връх и той гори от желание да извърши своето пъклено дело, по пътя за Дамаск се случва с него второто събитие, на което искам да спра вниманието на читателите. В Деянията (9 гл. 3–6 ст.) туй събитие е предадено накратко така: „И на отиване, когато наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна той на земята, чу глас, който му говореше: Савле, Савле, защо ме гониш? А той рече: Кой си ти, Господи?
към текста >>
98.
Списанието PDF
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Нека погледаме уредените градини и цветя, дървените къщички и по-големи сгради, където
последователите
на Учителя прекарват своя живот.
височина, никак не отстъпва на гръцкия Олимп. Да оставим на тези два колоса да се препират и по-нататък за първенство. Ние сме в периферията на София, на която може и Загреб да завиди за чистия въздух. Тука ще спрем пред бялата сграда на Изгрева. Почиваме си на белите пейки, до дълги бели маси.
Нека погледаме уредените градини и цветя, дървените къщички и по-големи сгради, където
последователите
на Учителя прекарват своя живот.
Нека отидем сутрин рано около 6 ч. на кръглата поляна, заобиколена от борова гора, където съпровождани от музика, се извършват общите ритмични упражнения (Паневритмия) и нека се потопим за малко в тайнствения свет на людете, които доброволно са. се отказали от обикновените наслаждения на този свят[ ], за да бъдат колкото се може по-близо до Бога и до природата. И при все това тези люде от двата пола извършват своите всекидневни задължения и живеят обикновения обществен и граждански живот, само че телесните им потребности са минимални, а духовните – максимални. В тяхната колония от неколкостотин души, няма ни църква, ни джамия, и при все това са.
към текста >>
99.
ЗАКОНЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЯТА - Г.
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Но ако материализмът отиде в своето мислене до край с логическа
последователност
, той идва до безсмислието на живота.
Влиянието на материалистичния мироглед върху нервната система е двояко. Ще разгледаме тия две страни на въпроса. Материалистичният мироглед през последните векове премахна от човека всяка вътрешна опора в духовните устои на битието. Чрез този мироглед човек се намери като треска, изгубена всред буйните вълни на океана-живот. Разбира се, някой би могъл да каже, че материализмът може да дойде до едно висше осмисляне на живота.
Но ако материализмът отиде в своето мислене до край с логическа
последователност
, той идва до безсмислието на живота.
Ще приведа един пример. Наскоро един мой приятел се разговарял с ученичка от седми клас в една от софийските гимназии. Тя казала така: „Животът няма и не може да има никакъв смисъл. Защото ние учим, че един ден нашата слънчева система може да дойде до един край чрез някоя катастрофа във вселената – чрез сблъскване или поради други причини. Но слънчевата ни система в края на краищата ще се разруши, ще изчезне, тъй както сме свидетели и днес на подобни катастрофи в небесното пространство; ние сме свидетели на разрушението на небесни тела и на зараждането на нови системи и на нови вселени в безкрайното небесно пространство. Напр.
към текста >>
100.
БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ - G. NORDMANN
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Въпреки, че християнството, тъй да се каже, е завладяло външно света, все пак отрицателите на това учение са повече, много повече, отколкото искрените му
последователи
.
ПОГЛЕД КЪМ ВЕЛИКОТО УЧЕНИЕ НА ПРОЛЕТТА В ЖИВОТА Д-р Ел. P. Коен Най-малко 80-90 на сто от хората по земята, предимно из християнския свят, говорят и сочат като утопизъм великото учение на разпнатия на кръста Христос. Макар повече от половин милиард хора да се зоват християни.
Въпреки, че християнството, тъй да се каже, е завладяло външно света, все пак отрицателите на това учение са повече, много повече, отколкото искрените му
последователи
.
Това негли е твърде естествено нещо. Сам Христос е казал: „Моето царство не е от този свят" и хората на съвременния свят, пък и света на миналото, които държат твърде много на материалните блага и материалните успехи не могат да бъдат от друго царство, освен от ,мира сего". А сам Христос е казал, че царството му не е от този свят; как могат да държат за учението Му хора, които са от земята и с чисто земни чувства, мисли и постъпки. Ето, в това основно противоречие се крие отношението на „християните" от днешния свят към самото чисто Христово учение. Затова, защото последното основно подчертава, че не е от този свят, бива считано за най-големия утопизъм.
към текста >>
НАГОРЕ
