Търсене в текстове за 'порив'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 65 резултата в 48 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 50) Общи и местни условия за възпитание - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят да наблюдава по какво се отличават даровитите деца от обикновените, каква е стойката им, жестът и поривите.
Чрез тези науки да се дойде до духовната страна на Природата, до целесъобразността и съобразителността ѝ. Да се види, че в Природата съществува велика разумност. Учителят да не подтиква учениците си да блеснат външно, но да насочи вниманието им навътре. Да оцени техните заложби и дарби и те сами да се убедят, че чрез развитието на това богатство ще имат плодотворен живот. Учителят е за това – да насочи учениците си към едно правилно разбиране на Живота. Учителят да наблюдава по какво се отличават даровитите деца от обикновените, каква е стойката им, жестът и поривите. Онези, които не са способни за задълбочено учение, от една дадена възраст трябва да усвоят професия, занаят. На някои Природата е дала по-широк кръг на дейност, условия за общо образование, и който е даровит, макар и беден, обществото трябва да му даде възможност да продължи своето образование. Въпрос: „Едни родители имат дете, физически добре развито, но психически недоразвито – не може да учи, лениво е, упорито е, своенравно е. Как да му се помогне? “ Учителя даде следните упътвания:
към текста >>

2. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Това идело отвътре, от поривите на неговата душа, които хвърляли истинска светлина върху съзнанието му.
Един човек се обличал твърде разкошно и винаги по последна мода. Той посещавал елитно общество, външно изглеждал всякога весел и приятелите му го считали за напълно щастлив. Но когато оставал съвсем сам, той плачел и намирал живота си за безсмислен и празен, даже искал да се самоубие. После, в отредения час, той пак се втурвал в тази шумна и суетна въртележка, само за да забрави поне за малко пустинята, в която живеел. Откъде идвало това чувство, че е нещастен и неудовлетворен? Това идело отвътре, от поривите на неговата душа, които хвърляли истинска светлина върху съзнанието му. Душата, с нейните копнежи и глад за духовност, се проявява у всички хора, във всички социални среди. Някои се заблуждават, че така наречените широки маси не чувстват душата, че са увлечени само от външни интереси и че техният душевен мир е повърхностен. Всъщност далеч не е така. Няма човек, който да не жадува за красивия мир на душата, който да не я дири у другите и който да не очаква мига на просветление. При старото разбиране за труда животът е неестествен, тъй като се пречи да се прояви вътрешният мир, но в това отношение новото разбиране за труда е в хармония с човешката природа, понеже дава възможност за реална и плодотворна проява.
към текста >>

3. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано?
Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие. Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга. А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата. Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година. Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия идеализъм. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязвал тия крила! Мнозина възпитатели са склонни да считат за най-добри тия ученици, които са апатични към всички идеи и идеали, които са пасивни във всяко отношение.
към текста >>

4. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Без да се гледа на всички наши опити, на всички наши старания, без да се гледа на всички пориви на сърцето, на устните, на поздравите и на обятията, ние винаги си оставаме самотни.
Ето и те, тези влюбени двойки на пейките под откритото небе се стараят подобно на нас, подобно на всички твари, макар и за момент, да прекъснат своята самотност. Но те си остават самотни. Един чувства това по-силно, а друг по-слабо. От известно време преживявам голяма мъка: аз постигнах, аз съзнах тая самота, в която живея. И аз зная, че не мога да я прекрача, разбираш ли? Без да се гледа на всички наши опити, на всички наши старания, без да се гледа на всички пориви на сърцето, на устните, на поздравите и на обятията, ние винаги си оставаме самотни. Ние сме по-отдалечени един от друг, отколкото тия звезди. Главното, повече сме изолирани, тъй като мисълта е неизповедима. Ние взаимно се любим, простираме един към друг ръце, и при все това, не можем да достигнем до пълно сливане. Мъчителната потребност на съюз ни гложди, но всички наши усилия остават безплодни. Всички излияния - безполезни, обятията - безсилни, ласките - напразни.”
към текста >>

5. 25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Като че ли цялата природа е радостна за своите мили деца, които дават път на светлите пориви, които тя им шепне тихо в душите!
Нежен ветрец полъхва и гали косите им. Как радостно свети слънцето! Птички пят над главите им. Небето е чисто. Само няколко светли облачета се носят към изток. Като че ли цялата природа е радостна за своите мили деца, които дават път на светлите пориви, които тя им шепне тихо в душите! Общ обяд. Готвили са няколко сестри. Четене на някоя беседа от Учителя и обмяна на мисли върху прочетеното. Работата често привършва към обяд. Някой път обхваща и няколко часа след обяд.
към текста >>

6. 081 БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Божественото Учение се познава: то носи Радост, Мир и Светлина и всички благородни пориви.
Има едно Божествено Учение, което ми е познато. То е Великото Учение на Живота. С него аз съм запознат от памти века. Христос е казал: "Каквото ме е научил Отец Ми, това говоря. От само себе си нищо не говоря." Следователно, Той не изнася свое учение. Божественото Учение се познава: то носи Радост, Мир и Светлина и всички благородни пориви. Кое учение е право? Учението, което дава разширение на твоя ум, сърце и воля; което ти дава подтик да растеш. Това Учение е Божествено. Има хора, които плащат стар дълг и не се занимават е настоящето. Силата не се крие в старите, а в новите разбирания.
към текста >>

7. 101 РАЗУМНОСТТА НА ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Само от време на'' ''време поривите на вятъра удряха в огъня и разпръсваха рой искри.
РАЗУМНОСТТА НА ПРИРОДАТА ''Силен вятър гонеше мъглите в планината. Бяхме се устроили в долината край потока на завет.'' ''Буен огън виеше пламъци и дим нагоре. Гъстите храсти наоколо пазеха завет. Само от време на'' ''време поривите на вятъра удряха в огъня и разпръсваха рой искри. Около огъня беше'' ''топло и уютно. Чайниците вряха. Ароматният пушек от сухите смрики се смесваше с дъха на'' ''чая и с тръпчивия и остър вкус на мъглата. Големият червен чайник беше изпразван няколко'' ''пъти вече. Бяхме насядали около сухите храсти, около огъня и се греехме.
към текста >>

8. 44 ГОЛЯМАТА ЯГОДА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Сладкият покой, в който отекваше мистичният ромон на онова велико, могъщо и чудно по своята красота течение, наречено живот - всичко това създаваше на Изгрева обстановка, изпълнена с тиха радост на умиление, където душата на човека можеше да се нахрани с чисти пориви, мисли и идеи от Висшия свят.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ГОЛЯМАТА ЯГОДА В късните пролетни дни на Изгрева беше особено приятно. Привечер, когато слънцето отиваше на запад и пращаше своите коси лъчи по диплите на Витоша, изгледът към нея беше чудно нежен. Носеше се въздух, наситен с аромат на билки и борова смола. Сладкият покой, в който отекваше мистичният ромон на онова велико, могъщо и чудно по своята красота течение, наречено живот - всичко това създаваше на Изгрева обстановка, изпълнена с тиха радост на умиление, където душата на човека можеше да се нахрани с чисти пориви, мисли и идеи от Висшия свят. В една такава привечер, както се разхождах, гледам Учителя да идва към мен, усмихнат и цял сияещ. Той държеше ръцете си напред със затворени една върху друга длани. Когато се доближи до мен, Той игриво си открехна дланите и аз изненадан видях там грамадна ягода, която беше току-що откъснал от засадените лехи в един кът на Изгрева. "Какво ще кажеш? " - ми каза Учителя, посочвайки с поглед ягодата.
към текста >>

9. 48 ДИНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Едва задържах порива си да викна, че хубавата и напълно узряла прясна диня е най-могъщото средство за младост, сила, здраве и живот.
Срязах я беше великолепно узряла. Резен по резен я изядох цялата. Когато станах, почувствах се така лек, така подвижен, пълен със сила и живот. Изпълваше ме някаква тиха радост. Ето, рекох си, ето философския камък, еликсира, панацеята, която толкова столетия алхимиците са търсили, като средство за подмладяване, за даване сила, здраве и живот. Едва задържах порива си да викна, че хубавата и напълно узряла прясна диня е най-могъщото средство за младост, сила, здраве и живот. Реших всеки ден да изяждам поне по една диня. Това съвършено ново състояние изживявах за първи път. То продължи известно време, като бавно затихваше. На другия ден пак съм при същия продавач. Взех диня, която същото така беше хубаво узряла - като я режеш пращи, а вътре като че ли беше пълна с кристали от рубини.
към текста >>

10. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато човек иска да изживее в себе си Христа, в своето сърце той трябва да изпитва такъв порив, .какъвто несъзнателно изпитва в своето тяло, когато чувства глад и жажда.
Както във физическото тяло кръвоносната система прониква и оживява всичко, така и тези човешки душевни течения. Тази душевна същност има в себе си един елемент, който се стреми навън, един елемент обусловен в самия себе си и един елемент, стремящ се навътре. В обикновения говор тези три елемента на душевния живот обикновено наричаме сърце, интелект и съзнание или воля. В западната окултна наука ги наричат Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Четвъртото блаженство има отношение към човешкото сърце. Когато човек иска да изживее в себе си Христа, в своето сърце той трябва да изпитва такъв порив, .какъвто несъзнателно изпитва в своето тяло, когато чувства глад и жажда. Той трябва така да гладува и жадува за душевното, както тялото гладува и жадува за храната и питието. Това, което човек може да постигне благодарение на факта, че в него живее Христовата сила, можем да го наречем в широк смисъл жажда за Правда. И когато в своето сърце човек се изпълни с Христовата сила, той може да постигне, да намери в себе си възможност да утоли своята жажда за правда. Който преминава през своя живот като през един храм, където би искал да приеме всичко земно като хляба и виното на олтаря, той е истински религиозен човек. Религиозността е въздухът, в който той живее.
към текста >>

11. Поливане - Влад Пашов (1902- 1974)

В това растене трябва да има един благороден и възвишен порив.
Молитвата е един закон на поливане. Аз сега употребявам закона на молитвата като закон за поливане. Молитвата е един символ, чрез който се привличат всички добри влияния. Слънчевата светлина, слънчевата топлина, дъждът, влагата, това са добрите влияния на молитвата, за да може да расте всичко онова, което е посято. Когато един човек се моли, всичко наоколо му трябва да расте и да се развива. В това растене трябва да има един благороден и възвишен порив.
към текста >>

12. КАКВИ ТРЯБВА ДА БЪДАТ СЕГАШНИТЕ ОКУЛТНИ УЧЕНИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

всички благородни пориви и желания, които имате в живота си и
повече, отколкото ако разполагате с големи окултни познания, защото големите окултни познания са свързани с големи мъчнотии. Затова именно и напредналите ученици плащат много. Вие трябва да поливате всички ваши семенца. Приложете в действие всички благородни пориви и желания, които имате в живота си и никога не отлагайте! Кой какъвто план има, нека го приложи. Аз не подразбирам някакъв глупав план. Не, всеки от вас има добър план. Този ваш план приложете!
към текста >>

13. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Марс - в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия.
8. Уран и Нептун още не са локализирани, но вероятно те ще управляват онези центрове, които са свързани с висшите психични сили в човека и които се намират във вътрешността на мозъка. Всички планети, планетни течения се проявяват в трите свята - умствения, духовния и физическия. Ето как един анонимен автор определя това тройно проявление на планетите: Сатурн - в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, предпазливост, стигаща до крайност. Юпитер - в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета, а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти. Марс - в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност. Слънце. В умствения свят не се скъпи на всякакви активни импулси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство. Венера се явява като представителка на принципа на привличането на всички негови форми в умствения свят, преминаващи в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области. Меркурий. В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят проявява подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителства всички промени. Луната е възприемчива към умствените импулси на Слънцето, в духовния свят е интуитивна, а във физическия свят се проявява като променливи настроения, ясновидство, покорност към влиянията на съдбата.
към текста >>

14. 56-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Трябва да се тури в тебе този порив, тази Любов, туй непреодолимо желание да учиш, за да станеш Ученик.
После и към себе си ще спазвате същия закон. Туй, че утре може да станете вие учители, това е едно заблуждение. Човек в света сам Учител не може да стане. И Ученик сам не може да стане. Учител за да станеш, трябва да те назначат от някъде, и Ученик да станеш, пак трябва да те пуснат от някъде. Трябва да се тури в тебе този порив, тази Любов, туй непреодолимо желание да учиш, за да станеш Ученик. Друго нещо е, което те движи. Да станеш Ученик - то е благодат. Да бъдеш Учител, и то е благодат. То не е от един живот само. Ако в един живот може да станеш Ученик или Учител, всеки може да стане.
към текста >>

15. 62-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

В нея се съдържат соковете, но трябва да се посадят в нея ред мисли, желания и пориви на душата, които да могат да я преработят тъй, както се преработва торът на земята.
Това се предизвиква от инертната материя във вас. В нея са вложени мислите и желанията на миналите векове. Тази материя трябва да се одухотвори. Затова Божествената енергия трябва да дойде да работи в нас. Само Божественият Дух разбира законите, по които може да се преорганизира тази материя. В нея се съдържат соковете, но трябва да се посадят в нея ред мисли, желания и пориви на душата, които да могат да я преработят тъй, както се преработва торът на земята. Човешкият живот представлява един кръг, разделен на четири части от двата диаметъра. Първата четвърт представя първите 7 години от живота и се занимава с физическото тяло. Втората четвърт представя вторите 7 години и се занимава с астралното тяло. Третата четвърт представлява други седем години и се занимава с мозъка, с умственото тяло. Последната четвърт представлява пак период от 7 години и се занимава с причинното тяло.
към текста >>

16. Вторник, 3 юли - Теофана Савова

Той отговаряше на всички младежки пориви и увлечения, насърчаваше едни, коригираше други и преследваше, както всякога, една и съща цел - освобождението на човека и човешката душа.
И за това ние работим, а не за настоящето, нито за бъдещето. Сега това е противоречие, нали? Ние работим за Божественото настояще, а не за човешкото бъдеще. Само по този начин душата ще може да се освободи от робството, което сега прекарва." Своите скъпоценни думи Учителя изказа с голямо увлечение, е голяма любов и голяма вяра. Той отговаряше на всички младежки пориви и увлечения, насърчаваше едни, коригираше други и преследваше, както всякога, една и съща цел - освобождението на човека и човешката душа. А слушателите оправяха своята мисъл, коригираха своите чувства и се питаха дали са в някаква земна школа или наистина са във великата Божествена школа, пред лицето на Великия Учител, когото са чакали и търсили от векове? - Да, те са пред лицето на великия Учител, когото са търсили през всички векове. Техните души говорят това. И дават израз на своите нови чувства и нови отношения с песента „Бог е Любов". С „Добрата молитва" завършва вторият ден от първия младежки събор.
към текста >>

17. 7.46 Неделчо Попов - Светозар Няголов ( -2013)

Увлечен от младежките пориви на братята, решава да напусне работата си, да вземе една раница с беседи и да проповядва.
Неделчо Попов участва в събора и започва да посещава беседите. Неговият добър, мек характер бързо спечелва обичта на младежите. Добрата заплата му позволява да кани Учителя на важни концерти, като осигурява и транспорта. Става близък с Учителя и взема дейно участие в братския живот. Заради хубавото му отношение към братята и сестрите получава прякор „Гълъба". Увлечен от младежките пориви на братята, решава да напусне работата си, да вземе една раница с беседи и да проповядва. Съобщавайки на Учителя намерението си, последният строго му казва: „Тебе яли ли са те въшки? Работи тук, където Бог те е поставил." Той приема съвета на Учителя. През есента на 1942 г. Учителя решава да посети Витоша с малка група сестри. Идва да ги изпрати и Неделчо, който е болен от жълтеница и станал от леглото.
към текста >>

18. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Мястото, което Учителя ни беше посочил за построяване на кухня, се намираше на 100 метра по на север и тя никога не попадаше в поривите на този разрушителен вятър.
Помолиха ме, чрез един брат, да им занеса пощата. До вечерта стигнах хижата, предадох им всичко, което беше за тях. Преспах, но през нощта излезе много силен вятър и хижата скърцаше и се люлееше. Разбрах защо толкова пъти вятърът отнася покрива й. От връх Острец към хижата се образуваше една фуния, по която фьонът - южният вятър, попадаше право върху хижата и повече от 10 пъти отнасяше покрива чак към първото езеро. Мястото, което Учителя ни беше посочил за построяване на кухня, се намираше на 100 метра по на север и тя никога не попадаше в поривите на този разрушителен вятър. Покривът й винаги беше здрав, но зимно време кухнята беше пълна със сняг. Когато се правеше разширението на хижата на север, през 1982 г. аз отидох по обяд на езерата и заварих няколко майстори от Самоков и ръководството с хижарите, се подготвили да изливат втората бетонна плоча. Хижарят Лазар и жена му Йорданка ми каза: „Светозаре, само тебе чакаме да дойдеш, да ни помогнеш." Аз викнах Тодор Арнаутски и четирима млади братя и до 14 часа плочата беше излята. Председателят на Туристическото дружество в Самоков благодари на Братството, че сме помогнали в такъв труден моменти след това ни дадоха една богата салата за обяд.
към текста >>

19. Цигулката - Георги Томалевски (1897-1988)

Нежните пориви на едно любящо сърце доловихме в едно едва чуто пианисимо, напомнящо шепот.
Той бе изграден от тонове и с такова богато съдържание, което може да разчете само душата на слушателя. Изпълнението беше прецизно, богато с красота и звучност. В границите на три октави Учителят разказа живота на една безсмъртна душа, преминала през битие, изпъстрено с драматизъм, на места с романтика, а другаде с размисъл. „Блудният син“ споделяше своя живот с езика на тоновете. Доловихме конфликти, противоречия, а някъде и успокоението, което дават светлите надежди, където животът е изтъкан от светлина и любов. Нежните пориви на едно любящо сърце доловихме в едно едва чуто пианисимо, напомнящо шепот. Това сърце търсеше мир в голямата арена на живота, лишено от любов и съчувствие, и където това сърце е още съвсем непознато. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ и разгърнати във възходяща хармонична линия, ние усетихме как висшата воля подава ръка на скиталеца, ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешното завършване на започнатата драма. С няколко тържествени акорда разказът завърши. Пръстите, които стъпваха по грифа и държаха лъка внимателно, прибраха цигулката в кутията. Концертът завърши.
към текста >>

20. Проблемът за здравето - Георги Томалевски (1897-1988)

Другите пък никой не би могъл да отклони от чувството им, че светът е изтъкан от чудни великолепни помисли, от ведри пориви, от премъдрост, любов и светлина, които са предвечни стълбове на един безкраен и вечен живот!
Проблемът за здравето Философите монисти твърдят, че светът е един и единен. Няма много и различни светове. Но ние имаме при това хиляди и милиони свидетели, които за живота на този единен за нас свят ще кажат съвсем противоречиви неща. За едните този свят е едно тягостно бреме, безсмислица и жестока тегоба. Другите пък никой не би могъл да отклони от чувството им, че светът е изтъкан от чудни великолепни помисли, от ведри пориви, от премъдрост, любов и светлина, които са предвечни стълбове на един безкраен и вечен живот! Миньорно или мажорно протича нашият живот? Мрачен или светъл ни се види светът, това на първо място зависи от онези състояния, които наричаме болест или здраве. Изходът на всички драматични или обществени конфликти се определя в последна сметка от духовните и физическите сили у индивида. Здраве или болест, сила или немощ, възход или упадък - това са основните и решителни насоки в развитието на всеки жизнен процес. Ако Христос беше само проповядвал, а не беше лекувал немощни, то Неговата слава за непосветените би била по-бледа.
към текста >>

21. 9. ОБРАЗИ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Птицата лежи със същия любовен порив в малкото си гнездо, очакваща да зърне своите подобни.
ОБРАЗИ От океана на вечната субстанция непрестанно кристализират формите на живота. В самата тази субстанция сякаш е скрита ръката на ваятел, който с нежна любов вае образите на своята многолика мисъл. Това трябва да е любимото му занимание, защото той дарява своите творения със същата способност да ваят все по- нови форми на любовта си, която той е вдъхнал в тях. Така художникът държи четката си с любовен трепет и претворява красотата и величието на природата; така музикантът тегли струните на своя инструмент, от който се раждат чудни звукови образи; така скулпторът превръща глината и камъка в изящни изваяния. Птицата лежи със същия любовен порив в малкото си гнездо, очакваща да зърне своите подобни. Всичко във вселената кипи в творческа треска, всяка твар вае образи — дори водите скулптурират пещерите, ледовете и снежните пустини. И всеки слънчев лъч е художник- творец, който обагря с живи краски цветя и плодове, дървета и скали, кристали и води. Всичко вае образи с порива на своя Творец. В творческия процес съзнаваме съществуването на Бога.
към текста >>

Всичко вае образи с порива на своя Творец.
Това трябва да е любимото му занимание, защото той дарява своите творения със същата способност да ваят все по- нови форми на любовта си, която той е вдъхнал в тях. Така художникът държи четката си с любовен трепет и претворява красотата и величието на природата; така музикантът тегли струните на своя инструмент, от който се раждат чудни звукови образи; така скулпторът превръща глината и камъка в изящни изваяния. Птицата лежи със същия любовен порив в малкото си гнездо, очакваща да зърне своите подобни. Всичко във вселената кипи в творческа треска, всяка твар вае образи — дори водите скулптурират пещерите, ледовете и снежните пустини. И всеки слънчев лъч е художник- творец, който обагря с живи краски цветя и плодове, дървета и скали, кристали и води. Всичко вае образи с порива на своя Творец. В творческия процес съзнаваме съществуването на Бога.
към текста >>

22. НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ - Борис Николов

Отец Йероним, който служеше, разбираше този порив на душата му и макар някой път Никѝфор да се увличаше и да звънеше дълго, никога не му правеше забележка.
Радост! А какво беше за Коледа? Тържество! Всяка неделя имаше нов звън. Той идеше непосредствено от душата му, от преживяването на празника. Отец Йероним, който служеше, разбираше този порив на душата му и макар някой път Никѝфор да се увличаше и да звънеше дълго, никога не му правеше забележка. Никѝфор пееше и в манастирската черква. Неговият дълбок бас тъй се схождаше с гласа на отец Йероним, че двата гласа се прегръщаха и изпълваха храма с благоговение – като че ли ангели Божии слизаха на Земята! Това беше повече от проповед. Те си подаваха по време на службата. Понякога Никѝфор се позабравяше, увличаше се, отпускаше гласа си.
към текста >>

23. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Възрожденските идеали на Отечеството му отдавна вече са потъпкани в прахта на прясно избуяли, хищни пориви за власт, бързо забогатяване, ползване на облагите от общественото положение, кариеризъм, фарисейщина.
Петър Дънов поема обратния път към България. 3. Отново на родна земя. Търсене и откриване на Пътя Стъпил отново на родна земя, П. Дънов веднага открива колко голяма и всеобхватна е разликата между реалността, в която е бил вписан до вчера, и тази, която го посреща - близка и позната, но същевременно толкова далечна и чужда. Възрожденските идеали на Отечеството му отдавна вече са потъпкани в прахта на прясно избуяли, хищни пориви за власт, бързо забогатяване, ползване на облагите от общественото положение, кариеризъм, фарисейщина. Плевелите на новото време. Неизбежни, грозни, отблъскващи. С авторитетна диплома от американско висше учебно заведение в джоба си, Петър Дънов се оглежда във всички посоки за своето място върху сцената на развихрящата се социална драма. Цялото му образование дотук - и в Свищов, и в САЩ - е било финансирано от Методистката протестантска църква. Нормално е да се очаква, че той ще й отдаде това, което тя смята, че той й дължи.
към текста >>

24. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

И разкъсваща болка има в това раждане неизменният сблъсък между старото и новото, между порива към обновление и ръждясалите окови на личните интереси и еснафското благополучие.
Всяка епоха и култура снема по един от воалите на Изида, вдига по една от безчетните завеси, зад които съществуващото крие своите тайни. В хода на възходящото движение на живота всяка култура мотивира излизането на преден план и усвояването на нови аспекти от човешкото естество. Същевременно природата разгръща пред човека нови страни от своето неизчерпаемо богатство на формите и го предизвиква да потърси и намери методите и средствата за пълноценно общуване с тях. Накратко: всяка нова култура издига човешкото съзнание на по-висока степен от спиралата на Развитието, сътворява нови проявления на всемирния живот, създава нови духовни и материални ценности, някои от които коренно различни от вече утвърдените. Днес за никого няма съмнение, че пред очите ни и с нашето лично участие се ражда една нова епоха. И разкъсваща болка има в това раждане неизменният сблъсък между старото и новото, между порива към обновление и ръждясалите окови на личните интереси и еснафското благополучие. Ала наред с болката звучи и победоносният химн на прогреса, на вечния устрем на Духа към непознатото, непостигнатото, неовладяното, към мамещия светлик на далечните светове. Движещи сили на обновлението са новите идеи и просветлението за действителното предназначение на разумните същества в необятната Вселена. Проекцията на духовните импулси върху материалните дадености поражда формулирането на конкретните задачи, най-актуални за космическия момент. Днешната наша цивилизация съвсем неслучайно се нарича "християнска". Ръководно начало от две хиляди години насам са именно идеите на Xристос.
към текста >>

25. Божественият Принцип на ЛЮБОВТА - Константин Златев

А поривът да полетиш и да споделиш щастието си навсякъде и с всички сякаш те дарява с криле.
Дънов казва: " Човек иде от един възвишен свят на Любовта, Мъдростта, дето светлината царува, от онзи светъл свят, дето свободата, братството и равенството царуват, за които хората копнеят, от онзи светъл свят, гдето хората се познават, за другите живота си полагат, с Любов се ограждат, за Бога живеят. И когато човек обича някого, обича този Божествен, възвишен свят в него." Едва ли има по-вълнуващ момент в живота на всекиго от нас от мига, в който прекрасната птица на Любовта кацне на рамото ни. Това променя всичко. И най-обикновените неща от ежедневието придобиват особен блясък. А поривът да полетиш и да споделиш щастието си навсякъде и с всички сякаш те дарява с криле. Ето как това състояние на струяща лъчезарност е описано в Словото на Учителя П. Дънов: "Когато в един момент Любовта те посети, то е момент, който никога няма да забравиш. Тогава ти ще почувстваш такова разширение, че ще се слееш с всички същества, ще искаш на всички да дадеш и да им направиш добро. Този момент ще остане за тебе като една любима мечта, най-много ще мислиш, ще го пазиш свято и никога няма да говориш за него, но той ще ти дава най-голямата сила и живот." Любовта помага по най-непосредствения начин да бъде разкрита красотата на външното, на заобикалящата ни реалност, както и на облика, който самите ние предлагаме на околните.
към текста >>

26. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

И може би - изпълнени с вдъхновение и порив да продължим напред... Нека завършекът на тези размисли бъде още една блестяща фраза на Учителя П.
Ако се опитаме да погледнем към подобни ситуации от висотата на духовното познание, несъмнено ще открием нищожността и безсмислието на този род страдания. Само ако се опитаме... И ако опитът се окаже успешен, бихме могли да се озовем в самото подножие на съвършенството: "Човек става велик, когато минава през големи мъчнотии, страдания и изпитания и ги преодолява." Ала докато стигнем дотам, трябва да приемаме със смирение и разбиране неизбежните уроци на страданието. Едно е сигурно - в битката не можем да изгубим повече от собствените си илюзии. Нещо повече - ако се покажем достойни за висотата на изискванията, които Небето предявява към нас, или дори ако само проявим нужното търпение, тогава ще излезем от лабиринта на конкретния житейски проблем по-силни. И може би - изпълнени с вдъхновение и порив да продължим напред... Нека завършекът на тези размисли бъде още една блестяща фраза на Учителя П. Дънов: "Ти, който се стремиш към Светлината, чуй думите на Мъдростта: Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на живата Природа, казвам ти, няма друг път освен страданието (курсивът мой - К. З.). Докато съдиш, докато роптаеш, докато се оплакваш, ти си далеч от Мъдростта. Престанеш ли да съдиш, ти си близо до Мъдростта. Докато философстваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител. Престанеш ли да философстваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на своя Учител."
към текста >>

Непоклатима и мощна е сплавта от позитивното в традицията и порива на пресътворението във вечния ход на вездесъщото Развитие.
Всичките пет Космически принципи - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - се изявяват и работят съвместно във всяка епоха от еволюцията на земните хора. Същевременно във всяка конкретна такава епоха един от тези велики Принципи има доминиращо присъствие. В нашата съвременност това е Любовта. Ала нейната родна сестра - Мъдростта, върви ръка за ръка с нея като постижение от миналото, като безценен опит, натрупван хилядолетия наред. Понеже нищо ново не би могло да бъде изградено на празно място, а стойностното и непреходното от онова, което си отива, остава като здрав фундамент и опора на това, което сега се ражда за живот и обновление. Непоклатима и мощна е сплавта от позитивното в традицията и порива на пресътворението във вечния ход на вездесъщото Развитие. Затова и Мъдростта притежава своето достойно място при изграждането на Новата Култура на VI раса. а) установяване на хармонични взаимоотношения с природата Дълг е на съвременния човек да установи отношения на хармония с природната среда. Крайно време е той да осъзнае, че не е господар на природата, а неин приятел и брат, който е призван да поддържа и развива съществуването й, а не да я унищожава, удовлетворявайки егоистично и безразсъдно собствените си потребности. Учението на ББ утвърждава категорично тезата, че в контакта си с природата човекът следва да се стреми не към овладяване и господство, а към разумно и хармонично съжителство.
към текста >>

27. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Всички възвишени същества, които работят над човешките души и ги повдигат - всички светли идеи, всички пориви, цялото знание и култура се дължи на тях.
Изразява се чрез светлината и радостта, хармонията и мъдростта, красотата и простотата, истината и вечността. Така Битието се проявява като реалност, която има вътрешен (езотеричен) и външен (екзотеричен) смисъл. И в най-малките неща се открива хармонията и мъдростта на творческите сили на Бога, единната целеустременост на разумните същества, на членовете на ББ. В този ред на мисли Учителят П. Дънов изтъква: "Природата е велик разумен свят. Всички възвишени същества, които работят над човешките души и ги повдигат - всички светли идеи, всички пориви, цялото знание и култура се дължи на тях. Ние ги наричаме белите братя, които бдят над нас. Те са извели човечеството от мрака на вековете и го водят към светли бъднини. Всички те образуват Всемирното Бяло братство. Те посещават човеците и работят между тях, видимо и невидимо. Този разумен център привлича всички, които са подготвени през вековете да влязат в него като работници.
към текста >>

" Ученикът на Духа има за първостепенен дълг да пречиства непрестанно и неуморно земната аура и да я насища ежедневно с красиви и чисти мисли, чувства и пориви - към Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
А това означава - и във всички аспекти на поведението му. За духовния поглед на ясновидеца Земята е обгърната от плътен слой мрак със сиви, кафяви, черни и мръсно зелени оттенъци. Това е аурата на планетата, възникнала вследствие преобладаващата мисловна и емоционална дейност на днешните хора. И само тук-там проблясват и се стопяват в бездната на узаконената тъмнина малки искрици на човеколюбие, прошка, искрена обич, смирение, гореща молитва, дълбока медитация, всеотдайно служение на ближния или дори едно нищожно добро дело. Тази нерадостна картина е нарисувана така от духовния Учител: "Около нашата Земя се образува един черен пояс от изпаренията на нашите мисли, чувства и желания, вследствие на това се образуват палещите лъчи на Слънцето. " Ученикът на Духа има за първостепенен дълг да пречиства непрестанно и неуморно земната аура и да я насища ежедневно с красиви и чисти мисли, чувства и пориви - към Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Методи и средства за това той може да намери в изобилие в учението на ББ. Ученикът по вечния Път на самоусъвършенстването знае, че така би бил полезен на своите по- малки братя и сестри не само косвено, но и съвсем пряко. Понеже неконтролираните умствени и емоционални изблици на невежата маса от хора се отразяват негативно даже и върху климатичните условия около Земята: "Мрачното време се дължи на кавгите, скандалите, обидите, недоразуменията, които хората разменят помежду си." С подобни прояви на неразумност ние навреждаме не само на природната среда, но и на самите себе си: "Лошият живот на хората е причина за всички болести и страдания, сиромашия, бури и земетресения" (Учителят П. Дънов). Един от най-страшните пороци, завоювали трайно място в човешкото съзнание още от прохождането на хомо сапиенс, е алчността. Тя има твърде много насоки на проявление и най-вече - за притежание на собственост.
към текста >>

28. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

Самата същност на човешката душа е изтъкана от порив към Любовта, което е потвърдено и в Словото на българския духовен Учител: "Всеки човек иска да бъде обичан!
А когато иска да го обича един, това е в човешкия свят. Ние трябва да снемем Божествения свят тук, долу, на земята! " (Учителят П. Дънов). Всяко живо същество се стреми към Любовта като към Извор на живот и блаженство. Нищо по-естествено няма от този извечен стремеж! Самата същност на човешката душа е изтъкана от порив към Любовта, което е потвърдено и в Словото на българския духовен Учител: "Всеки човек иска да бъде обичан! Това е Божествено. Любовта е един вътрешен копнеж на човешката душа. Човек я търси навсякъде." Понеже Любовта произлиза от най-дълбоката същност на Божието Същество, тя представлява естествено съсредоточие на безсмъртното човешко начало. И, от друга страна, протичането й по обратната връзка - сиреч от човека към всичко около него, спомага да открием по безпогрешен начин автентичното, най-истинското собствено "аз": "Любовта е център на човешкия дух. Да любим, това значи да сме намерили онзи извор, който постоянно извира в нас." А що се отнася до една от многобройните възможни интерпретации на същността на Любовта - в ракурса на нейното субстанциално проявление като естествена среда за екзистенци- ята на Божественото, Учителят П.
към текста >>

То осмисля нашите земни дни, поривите на душата ни, копнежите на духа, заключен в тленното материално тяло.
Който много говори за любовта си, той ще бъде поставен на изпитание, което едва може да издържи." В тясна връзка с това напътствие е и разкриването от негова страна на важен духовен закон, чието въздействие остава непознато за мнозинството от земните хора: "В Любовта има един велик закон: ако ти си позволиш да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш, и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката любов." Затова и напълно логично е към последователите на Новото учение да бъде отправен призивът: "Ще ви дам едно правило: за своята любов не говорете никога нищо. ...Прояви любовта си, без да казваш на човека, че го обичаш." Колкото и дълъг път да сме изминали към вникването в същността на Любовта, нейното най-дълбоко естество си остава непознаваемо. И това е така, понеже тя е сърцето на Бога! В това безкрайно и вълнуващо пътешествие - навън, към света извън нас, и навътре, в дълбините на собственото "аз" - е заключена в най-висока степен прелестта на съществуването. То осмисля нашите земни дни, поривите на душата ни, копнежите на духа, заключен в тленното материално тяло. По този повод Учителят П. Дънов възкликва: "Любовта ще остане неразбрана за вечни времена. В това седи красотата на живота." Всяко посещение на Любовта в нашия живот е дар Божий! Единственото, за което не си заслужава да съжаляваме, е, че сме обичали! Прегръдката на истинската, Божествената Любов е преживяване, което оставя своя незабравим отпечатък у нас за цялата Вечност.
към текста >>

Каквото благо приеме от нея, той го предава и на другите същества." Във вълшебното огледало на Любовта и най-простите неща от ежедневието се превръщат в приказка, която гали душата и събужда най-чистите пориви на сърцето: "Кое прави обикновените неща необикновени?
Съмнявате ли се в нея, тя се затваря за вас и нищо не дава." Според учението на ББ, предадено на българския народ от Учителя П. Дънов, в своето проявление "...Любовта е колективен, а не единичен акт. Когато човек люби, с него заедно любят всички хора, всички ангели и архангели - цялото Небе. Той се радва, понеже е станал проводник на Любовта. Каквото благо приеме от нея, той го предава и на другите същества." Във вълшебното огледало на Любовта и най-простите неща от ежедневието се превръщат в приказка, която гали душата и събужда най-чистите пориви на сърцето: "Кое прави обикновените неща необикновени? - Любовта. Докато не обичаш поне един човек, целият свят ще бъде чужд за тебе. Щом обикнеш някого, и тоя, и оня свят ти стават близки." Освен всичко останало Любовта в своите най-извисени проявления мотивира човешката личност да дава най-доброто от себе си. Усещането за полет, неповторимият по красота порив да надмогнеш всичко земно и преходно в устрема си към небесното са онзи брилянт на любовното чувство, който заблестява с неустоима прелест върху челото на любещия: "Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувстват и действат правилно. Каквото и да прави, човек трябва да го прави с любов.
към текста >>

Усещането за полет, неповторимият по красота порив да надмогнеш всичко земно и преходно в устрема си към небесното са онзи брилянт на любовното чувство, който заблестява с неустоима прелест върху челото на любещия: "Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувстват и действат правилно.
Той се радва, понеже е станал проводник на Любовта. Каквото благо приеме от нея, той го предава и на другите същества." Във вълшебното огледало на Любовта и най-простите неща от ежедневието се превръщат в приказка, която гали душата и събужда най-чистите пориви на сърцето: "Кое прави обикновените неща необикновени? - Любовта. Докато не обичаш поне един човек, целият свят ще бъде чужд за тебе. Щом обикнеш някого, и тоя, и оня свят ти стават близки." Освен всичко останало Любовта в своите най-извисени проявления мотивира човешката личност да дава най-доброто от себе си. Усещането за полет, неповторимият по красота порив да надмогнеш всичко земно и преходно в устрема си към небесното са онзи брилянт на любовното чувство, който заблестява с неустоима прелест върху челото на любещия: "Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувстват и действат правилно. Каквото и да прави, човек трябва да го прави с любов. Много неща върши човек без любов, но Бог търпи всичко. Той чака времето, когато малкото дете ще порасне, ще стане голямо и ще започне да работи съзнателно и с любов. Преди да постигне това, детето се забавлява с играчките си" (Учителят П. Дънов). Изключително ценни са и разсъжденията на Учителя на ББ у нас относно неразривната връзка между Божествената Любов, всемирния живот и съзнателното присъствие на разумните същества във Вселената: "Ние говорим за Любовта като за нещо незнайно, от което произлиза нещо знайно.
към текста >>

29. VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Тези идеи са изразени максимално сбито и с порива на просветления дух в едно писмо на Учителя П.
В Египет, в Халдея, изобщо в древността музиката е била инволюционна. А сега настъпва периодът на еволюционната музика. Новото - Новата Култура на VI раса - ще победи чрез музиката. От невидимия свят на Земята са изпратени (т. е. въплътени) изявени музиканти, които ще участват най-активно и пълноценно в организирането на Новия свят. Тези идеи са изразени максимално сбито и с порива на просветления дух в едно писмо на Учителя П. Дънов до негов съвременник музикант (изпратено от района на Седемте Рилски езера): "Използвайте музиката като велико благо от Бога за доброто на сегашното човечество. Всичко в бъдещата култура ще дойде по пътя на музикалната хармония! Божият Дух чрез нея ще даде на човечеството своите най-красиви форми за постиженията на доброто, справедливостта и разумността." Според Учителя на ББ в нашата страна българските народни песни първоначално са възникнали с функциите на религиозни танци, а по-късно са станали хороводни. Бъдещето ще донесе подчертан подем на музиката и музикалната култура сред цялото славянство.
към текста >>

30. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Макар и същества от висока еволюционна степен, те са се поддали на поривите и страстите в низшата си природа и са ги последвали докрай.
“ Очевиден фактор за принадлежността на един Учител към Бялата ложа е наличието от негова страна на дела и плодове от делата в духа на Христовото учение. Той неизменно остава тих, ненатрапчив и пределно скромен. От друга страна, характерна черта – и то безпогрешно различителна! – за поведението на лъжеучителите са гордостта и егоизмът. Макар и същества от висока еволюционна степен, те са се поддали на поривите и страстите в низшата си природа и са ги последвали докрай. Така са се превърнали в инструменти на злото – с деформирана ценностна система, която безмилостно налагат на последователите си. Измежду лъжливите учители историята откроява имената на някои създатели на философски школи, основатели на религиозни ордени, окултни автори и други подобни знаменитости, спечелили си евтина слава сред човеците за сметка на сериозното отклонение от пътя на Истината. Отговорността пред Божия закон нараства успоредно с увеличаването на придобитите знания и придвижването по пътеката на посвещенията. Който е вкусил веднъж от нектара на Божественото учение и го е приел като пътеводна звезда за цялата вечност, няма право повече да греши. Толкова по-скъп данък следва да платят онези, които самоволно изкривяват Словото на безсмъртната Правда: „Като ви напомням голямата отговорност, която има един Посветен за една направена погрешка, искам да ви наведа на мисълта колко голяма отговорност поемат пък ония самозвани учители, които осакатяват човешките души“ – свидетелства отново Учителят П. Дънов.
към текста >>

Ала е нужно в конкретната инкарнация пилигримът по духовния Път с цялото си сърце да възжадува Истината, да пламне в него пожарът на новорождението и той да се изпълни до последната фибра на съществото си с устрема и порива към съвършенство.
Малцината, които са прогледнали за истината, крачат по пътеката на окултното ученичество. Техният ход, ритъмът на придвижването и уроците, предавани за усвояване и прилагане, са обект на наблюдение и контрол от страна на извисен духовен Наставник, който отдавна е минал по същия маршрут и познава отлично всичките му особености. Прочутата езотерична максима гласи: „Когато ученикът е готов, Учителят го призовава към работа и служение.“ Българският Учител на Новата Култура – Беинса Дуно, рисува тази ситуация със свои думи: „Учителят сам извиква своите ученици. И учениците познават гласа му.“ Да, няма съмнение, че учениците разпознават гласа на своя Учител, понеже те са свързани с него от миналото, от предишни въплъщения. Отношенията помежду им далеч надхвърлят тесните рамки на един земен живот. Ала е нужно в конкретната инкарнация пилигримът по духовния Път с цялото си сърце да възжадува Истината, да пламне в него пожарът на новорождението и той да се изпълни до последната фибра на съществото си с устрема и порива към съвършенство. Тогава именно Учителят му ще го докосне по начин, който не буди съмнение относно целта на призива. И от този благословен миг на взаимност контактът помежду им ще се възроди за нов живот и ново съдържание. За всеки човек ще настъпи ден, в който той ще срещне в плът своя Учител. И не само ще го срещне, но и ще го разпознае измежду всички останали свои съвременници. Неописуемо е величието на тази среща!
към текста >>

31. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

А страничните колове, за които споменава ораторът, са нашите малки човешки желания, стремежи, страсти и пориви.
Когато човек има централен кол – връзката с Бога, – и да падне някой страничен кол, палатката няма да падне. Учителят на ББ у нас сравнява връзката с Бога с централния кол на една палатка. Ако той липсва, не можем да издигнем палатката – тя става безполезна. Имаме ли в наличност такъв кол (т.е. здрава духовно-идейна опора на човека – неговите убеждения и начинът, по който ги следва), около него можем да разположим всичко останало. А страничните колове, за които споменава ораторът, са нашите малки човешки желания, стремежи, страсти и пориви. Твърде често те ни отклоняват от главния път в нашия живот и ни тласкат по странични, криви пътеки, някои от които водят към бездните на живота. Да се лишиш от такъв страничен кол, не е загуба, а привилегия. И по-точно – постижение по духовния Път. Централният кол в лексиката на българския духовен Учител представлява опора, изградена от специална сплав, в чийто състав влизат: Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, желязна воля, непоклатима вяра, упование в Божия план за света и за всеки човек, дух на святост, послушание и целомъдрие. Почетно място в този букет от добродетели и бляскави доспехи на душата заема и търпението.
към текста >>

32. XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА - Константин Златев

Мощният порив на плътта за задоволяване на нейните щения представлява тежка котва, теглеща с неудържима сила разумното същество към блатото на гъстата материя.
Двете са взаимно обусловени и допълващи се: „Външната и вътрешната чистота вървят заедно. Те са зависими една от друга. Щом няма външна чистота, няма условия и за вътрешна“ (Учителят П. Дънов). Тялото, мисълта и чувствата подлежат на последователно или успоредно пречистване. За съвременния човек най-трудно е да обуздае своята емоционалност и да впрегне безчетните си желания на работа за Общото благо. Мощният порив на плътта за задоволяване на нейните щения представлява тежка котва, теглеща с неудържима сила разумното същество към блатото на гъстата материя. Само който е победил окончателно плътските си желания, има право на достъп до Небесното Царство: „Трябва да имате чистота както физическа, така и на ума и сърцето. Човек трябва да пречисти желанията си, да види кои от тях са животински, човешки и Божествени и всякога да задържа тези, които са човешки и Божествени“ (Учителят П. Дънов). Непобедимо е могъществото на пречистената мисъл! Тя преброжда в миг всички пространства и измерения на Битието и твори чудеса! А разумното, пречистено желание вдъхва вътрешна увереност и непреклонност на онзи, който е овладял низшата си природа.
към текста >>

33. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

За този вид взаимовръзка между порива на човека към своя Небесен Отец и неговото реално въплътяване в земния живот говори Учителят П.
Първата фраза на музикален език би могла да бъде наречена „крешендо“ (плавно засилване на звука при изпълнението на музикална фраза) – постепенното възкачване на душата към върха на космическата Пирамида и укрепването на крилете ў в този духовен полет. Съответно втората фраза носи печата на „декрешендо“ (плавно затихване на звука в музиката) – неизчерпаемата Божествена енергия се разстила последователно върху все по-ниските пластове на Битието, давайки израз на всеобхватната и животворяща Божия Любов. Ако човек положи достойни за уважение усилия да докаже на дело своята любов към Бога, а не да я съхранява в съзнанието си единствено като красива, но ненужна абстракция, той има за свой дълг да развие абсолютно смирение. Тоест смирение, което по дълбочина и мащаби се доближава до съвършения образец на Божественото. То би послужило за изходна точка при култивирането и на редица други добродетели. За този вид взаимовръзка между порива на човека към своя Небесен Отец и неговото реално въплътяване в земния живот говори Учителят П. Дънов: „За Бога ще имате една свещена идея. Във всеки човек има нещо благородно, в известни моменти то се пробужда и в най-лошите хора. Човек трябва да има абсолютно смирение. Да бъде горд, че всякога е заставал на страната на слабия.“ За да застанеш на страната на слабия, не е достатъчно да притежаваш само смирение. Нужни са и смелост, и чувство за справедливост.
към текста >>

34. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

Какъв прекрасен порив!
Всеки от нас в случаите, когато не е успявал да задържи устата си затворена в наложителния за това момент, може да го потвърди. За нас сега е важно да си отговорим на въпроса: променя ли се отношението към мълчанието на човека, който се стреми да върви по духовния Път? Ако да – по какъв начин? Всички сме срещали хора, чиито души са в процес на пробуждане. Те са повярвали в една Истина, превърнали са я в свой факел през тъмните дебри на света, в който живеем, и смело се устремяват напред. Какъв прекрасен порив! В рамките на своето проглеждане за действителните стойности в живота те започват да натрупват и духовни опитности. И това е съвсем закономерно следствие от загърбването на старото и постепенното усвояване на новото. Закономерно ли е обаче тези опитности да бъдат споделяни? И то не избирателно, а надясно и наляво, с непресекващ ентусиазъм и нарастващо вдъхновение поради наистина чудотворния характер на преживяното. Те се чувстват щастливи, сякаш нагиздени в нова, невидима за очите премяна.
към текста >>

35. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

Умът протяга ръка на сърцето и чрез тяхното задружно действие се ражда мощта на молитвения порив.
Тя е не само пътека, чрез която съединяваме небето и земята. Тя е и проверка за духовната зрелост на онзи, който я отправя. В нейното ядро се таи вълшебно зрънце, от което могат да израснат чудеса. Ала по-съществен от чудесата е пламъкът на вътрешното пресътворение. В молитвата взимат участие и разумът, и чувствата. Умът протяга ръка на сърцето и чрез тяхното задружно действие се ражда мощта на молитвения порив. Редовният молитвен живот – ако е плод на дълбока вътрешна потребност, а не на фарисейска показност или суета – осигурява цялостно пречистване на ума, сърцето и тялото. И колкото повече се молиш, и колкото по-честен, сърдечен и открит си в молението си, толкова повече научаваш за истинския път на Духа и за собственото си място под слънцето. И така достигаш до котата, при която молитвеният зов на душата ти се слива с вечния глас на Космоса. Молитвата е пътека от един свят към друг. Тя има начало, но няма край.
към текста >>

36. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

Овладяването на поривите на тялото и неговите потребности изисква цялата вяра, целеустременост и преданост на ученика спрямо възприетата от него система от възгледи и убеждения.
Жертвата на окултния ученик може да бъде разгледана в три основни насоки: а) вътрешна: Ученикът по духовния Път е призван преди всичко да победи низшето начало у себе си, да подчини решително и окончателно плътската си, материална природа на духовната. Тази битка със самия себе си никак не е бърза и лесна. За нея са нужни поредица от въплъщения във физическия свят. Овладяването на поривите на тялото и неговите потребности изисква цялата вяра, целеустременост и преданост на ученика спрямо възприетата от него система от възгледи и убеждения. Този дълъг, на моменти дори мъчителен процес започва от мига на стъпването върху духовната пътека и продължава до завоюването на последното посвещение, до заветния връх на единението с Бога. Към вътрешната жертва на окултния ученик спада и не по-краткият и не по-маловажен процес на придобиване на добродетели. Култивирането, утвърждаването и прилагането на добродетелите в живота на търсещите в Духа представлява задължителен, жизнено важен компонент от тяхното духовно-нравствено усъвършенстване, богоуподобяване в християнството. В рамките на този процес те непрекъснато преоткриват самите себе си, самоопределят се в съответното направление на индивидуализация и съчетават дълбините на самопознанието с широтата на познанието за външния свят. За някои от конкретните характеристики и постижения на това ученическо жертвоприношение Учителят П.
към текста >>

37. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Ако ли пък сме удовлетворили висшето начало у всекиго от нас – духа (чрез безкористна постъпка, пориви към прекрасното, Божественото, достойно изпълнен дълг към Бога и Общото благо), то тогава настава истинското щастие.
Нека с чиста съвест и с ясно съзнание да прибавим към кладата на пожертваното от нас всичко, което по един или друг начин ни отклонява от нашия път: гордост, самолюбие, илюзии и заблуди. И когато с чест разрешим всички противоречия, които ни изгарят отвътре, тогава и само тогава ще докоснем крайчеца на одеждата, в която е пременено нашето щастие – в очакване да го поканим за празника на нашето самоосъществяване. И този празник не ще има край! Когато постигнем нещо, което искрено и от все сърце сме желали, тогава се чувстваме щастливи. Ала нека веднага направим твърде важното разграничение: ако постижението удовлетворява потребностите на тялото или на егото (храна, питие, комфорт, нови притежания, сексуални наслади, богатство, слава и власт), то нека не се заблуждаваме – в случая не става дума за щастие, а за задоволяване. Ако ли пък сме удовлетворили висшето начало у всекиго от нас – духа (чрез безкористна постъпка, пориви към прекрасното, Божественото, достойно изпълнен дълг към Бога и Общото благо), то тогава настава истинското щастие. То няма земен еквивалент! То е послание от най-ефирните зони на невидимата Реалност. То е химн на пробудената душа под диригентската палка на Създателя. С една твърде съществена забележка – трябва да се стремим да постигаме само реални неща. Всичко останало е плащане данък на опасни илюзии и заблуди или пък поклон пред неутолимата паст на егото: „Няма човек в света, който не търси щастието.
към текста >>

А ако използваш ума си, за да се учиш в Школата на Божественото Откровение и безсмъртната Истина, изпълнен със самоотвержения порив да служиш на Бога навсякъде и във всичко, тогава собственият ти ум тържествено ти поставя корона на главата и те провъзгласява за цар.
“ – гласи народната мъдрост. Ако подчиняваш умствения си потенциал за целите на материалното благополучие или още по-зле – за да ощетяваш ближния в своя полза, значи твоят ум те е превърнал в роб на невежеството. Тогава Господ ще те изпрати в поправителното училище на живота, за да пасеш патките в ливадата на самоосъзнаването. И ако добре си свършиш работата, отново ще те върне в редовното училище. Само че започваш обучението отначало – от първи клас. А ако използваш ума си, за да се учиш в Школата на Божественото Откровение и безсмъртната Истина, изпълнен със самоотвержения порив да служиш на Бога навсякъде и във всичко, тогава собственият ти ум тържествено ти поставя корона на главата и те провъзгласява за цар. Естествено – короната е невидима. Тя е букетът от лъчезарни светлини на твоята възродена аура. Недостъпна е за хорските очи, но не и за всевиждащото зрение на Разумните Същества в Космоса. А що се отнася до царското достойнство, то се състои в това, че си станал владетел на самия себе си. До степен да използваш всичките си физически, нравствени и духовни сили за реализирането на Божия план за света и за самия теб в цялата възможна пълнота.
към текста >>

Този е правият път в живота.“ Една от най-трудно изкоренимите причини за човешката неудовлетвореност е честата ни неспособност да задържим порива към доброто и красивото и да го превърнем от възможност в реалност: „Всички нещастия идат по единствената причина, че всякога след една възвишена мисъл, след едно възвишено чувство, които са ви сочили, вие се отказвате от тях.
Любовта е основа на живота, обаче началото на живота започва от момента, в който ти проявяваш своята Любов. Краят на живота настъпва в момента, когато хората проявяват Любовта си към тебе. Тъй щото не желайте хората да ви обичат, (за) да не дойде преждевременно краят на вашия живот. Ако двама души се обичат отвън, те никога не могат да бъдат щастливи. Следователно, искате ли да бъдете щастливи, търсете вътрешната, а не външната Любов. Този е правият път в живота.“ Една от най-трудно изкоренимите причини за човешката неудовлетвореност е честата ни неспособност да задържим порива към доброто и красивото и да го превърнем от възможност в реалност: „Всички нещастия идат по единствената причина, че всякога след една възвишена мисъл, след едно възвишено чувство, които са ви сочили, вие се отказвате от тях. И след това как да не дойде голямото нещастие? Затова единственото нещо, което може да спаси хората, е да се дава ход на хубавите мисли, на хубавите чувства и да се прави всичко възможно те да се реализират. Не се отказвайте от доброто, което ръката ви иска да направи“ (Учителят П. Дънов). Най-кратката и съдържателна рецепта, която предлагат всички автентични духовни учения, е: „Няма щастие извън Любовта! “ Любовта, която извира непрестанно от сърцето на Бога, ражда живота, изобилието и пълнотата на всяко индивидуално битие.
към текста >>

38. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Аз винаги съм мислила, че голотата при танца не е необходима рамка, за да се изрази моята душа, и още от първите си стъпки винаги танцувах с костюми, които съответстваха на моята артистична чувствителност и на мистичния ми порив, който винаги пазех още от детството си.
Моите контакти с двамата, силно повлияни от Модерната изразителна школа на Германия, ми бяха много полезни. Тази школа ми помогна да екстериоризирам моите идеи по един по-реален и разбираем начин, защото дотогава аз работех твърде много в абстрактното. Дебютирах в Париж с поредица от танцови рецитали в Института по музика. Тези рецитали ми струваха скъпо и аз не бях подпомогната освен от малката школа по танци, която имах. Несъмнено, напускайки моята страна, за да следвам своето артистично призвание, вътрешният ми глас ме предупреждаваше за трудностите, на които трябваше да се подложа, но животът със своята груба реалност надмина моите предвиждания на младо наивно момиче. Аз винаги съм мислила, че голотата при танца не е необходима рамка, за да се изрази моята душа, и още от първите си стъпки винаги танцувах с костюми, които съответстваха на моята артистична чувствителност и на мистичния ми порив, който винаги пазех още от детството си. Това беше една от главните причини за противоречията и конфликтите между мен и съвременната концепция за танца. Желанието ми съвсем не беше да танцувам в кабаретата, където всяко артистично чувство угасва в лекотата, която изисква обстановката. Това обстоятелство ме лиши от материалните средства, които ми бяха необходими в ежедневието. Аз изпитах крайната бедност, но нито студът, нито гладът, нито презренията, които ме преследваха по време на най-продължителния период на моята кариера, успяха да намалят порива ми към красивото, доброто и истинското. На 6 юни изнесох рецитал в Театъра на творчеството (Theatre de l’Oeuvre), където Жени Каре ме видя и няколко месеца по-късно, когато Театърът на големия палат (du Graпd Palais) повери създаването на макети за „Манфред“ на Шуман, тя ме представи на господин Габриел Дабоа.
към текста >>

Аз изпитах крайната бедност, но нито студът, нито гладът, нито презренията, които ме преследваха по време на най-продължителния период на моята кариера, успяха да намалят порива ми към красивото, доброто и истинското.
Несъмнено, напускайки моята страна, за да следвам своето артистично призвание, вътрешният ми глас ме предупреждаваше за трудностите, на които трябваше да се подложа, но животът със своята груба реалност надмина моите предвиждания на младо наивно момиче. Аз винаги съм мислила, че голотата при танца не е необходима рамка, за да се изрази моята душа, и още от първите си стъпки винаги танцувах с костюми, които съответстваха на моята артистична чувствителност и на мистичния ми порив, който винаги пазех още от детството си. Това беше една от главните причини за противоречията и конфликтите между мен и съвременната концепция за танца. Желанието ми съвсем не беше да танцувам в кабаретата, където всяко артистично чувство угасва в лекотата, която изисква обстановката. Това обстоятелство ме лиши от материалните средства, които ми бяха необходими в ежедневието. Аз изпитах крайната бедност, но нито студът, нито гладът, нито презренията, които ме преследваха по време на най-продължителния период на моята кариера, успяха да намалят порива ми към красивото, доброто и истинското. На 6 юни изнесох рецитал в Театъра на творчеството (Theatre de l’Oeuvre), където Жени Каре ме видя и няколко месеца по-късно, когато Театърът на големия палат (du Graпd Palais) повери създаването на макети за „Манфред“ на Шуман, тя ме представи на господин Габриел Дабоа. Когато видя моя Магичен и моя Бавен танц, той ме ангажира да ръководя първата сцена, тъй като другите сцени трябваше да бъдат ръководени от госпожица Мари-Луис Дидион от Операта, която беше ангажирана преди мен. Два месеца по-късно пиесата все още не беше готова и госпожица Дидион, която имаше договор в Кан, трябваше да замине. Тогава именно дирекцията ми повери балета, давайки ми свобода да променям и да ръководя. Аз не чаках да ме молят и промених всичко, тъй като имах абсолютно друга концепция за тази толкова дълбока и мистична пиеса.
към текста >>

39. Последни дни - Крум Въжаров (1908- 1991)

Няма да крия, че аз бях трудна ученичка - захваната в хомота на трудно и объркано ежедневие, задължения, противоречия между високи пориви в изкуство и духовен живот и тягостни усилия за прехрана и оцеляване в буквалното значение на думата.
Стокхолм, 23 февруари 1992 г. Любезна Мария, Ето, става вече година, откакто получих Вашето писмо с вестта за заминаването на Крум Въжаров. Вестта дойде при мен като тежък удар. Докато бях в София, брат Крум беше за мен единствената, ала толкова по-здрава и надеждна връзка със светлата, разумна и градивна част на света. Няма да крия, че аз бях трудна ученичка - захваната в хомота на трудно и объркано ежедневие, задължения, противоречия между високи пориви в изкуство и духовен живот и тягостни усилия за прехрана и оцеляване в буквалното значение на думата. И през най-тежките дни на съществуването ми имаше едно любезно, настойчиво и безкрайно благородно същество, което не изгуби обичта, толерантността и търпението си да ме тегли нагоре и напред по светлите пътеки на духовния живот. Мисля, че той е допускал, че пътуването ми за Швеция през 1988 г. ще бъде само в една посока и заради това беше толкова настойчив в братската си напътствена подкрепа. Но какво Крум е мислел и предвиждал, това са само мои догадки сега, след като вече близо година все още не мога да свикна с мисълта, че той не е тук между нас! Имаше нещо изключително устойчиво в него, той внушаваше някакво необикновено усещане за трайност и дългопродължителност на Доброто, Любовта и Истината, умееше да подкрепя Надеждата и Вярата.
към текста >>

Само Крум Въжаров можеше по неподражаем начин да свързва делника с високите пориви на духа.
Многократно си казвам, че той Е между нас, че си е отишла само една трансформираща се част от неговото същество, а другото, важното, трайното остава. В този смисъл, любезна Мария, имам чувството, че Ви познавам като близък човек. Силно ми липсват контакт с хора от Братството. Получих първите два броя на „Житно зърно“, зарадвах се на познати имена, прочетох отново мисли, които съграждат и възкресяват най-добрите сили в човека. И все пак... всичко е някак далеч като реалност в ежедневието. Само Крум Въжаров можеше по неподражаем начин да свързва делника с високите пориви на духа. Тежко е без водач като брат Крум. Как се справяте вие,„младите“, както ви наричаше той? Ако успея да дойда в София през август-септември, дали ще се срещнем? Мога ли с нещо да бъда полезна оттук? Ако мога да сторя нещо полезно, ще бъда щастлива с това.
към текста >>

40. Две оси в главата на човека - Георги Радев (1900–1940)

Цялата фигура говори за съсредоточеност в една определена посока, към една определена цел за един поривист устрем напред, за твърдото решение да с преодолее съпротивата, да се проправи път, да се достигне целта.
При това, за последиците много-много няма да му мисли - задържащите импулси, които биха произтекли от трезвия разсъдък, липсват, защото горната част на челото му е изобщо слабо развита. За милост и прошка и дума не може да става, защото милосърдието също така не е развито. Едничкото.което може да въздействува на този човек е или грубата сила, която му се противопоставя, или облечения с власт представител на външния закон, или оня авторитет на сила и власт, комуто той е длъжен безпрекословно да се подчинява. Да допуснем, обаче, че поменатата ос дойде в напрежение не от накърнено честолюбие, а от амбицията да се постигне нещо както е запример у състезателите, всред които този тип често се среща. Тогава твърдостта им дава издръжливост, упоритост устойчивост в напрежения и тренировки, личните чувства поддържат честолюбието в напрегнато състояние, наблюдателният ум работи зорко, развитите челюсти, които говорят за една изпълнителна, яка воля, която действува с инстинктивен автоматизъм, издават коравина и упорно усилие. Цялата фигура говори за съсредоточеност в една определена посока, към една определена цел за един поривист устрем напред, за твърдото решение да с преодолее съпротивата, да се проправи път, да се достигне целта. Наблюдавайте състезателите при спортни състезания и вие ще видите характерните външни прояви на онова силово напрежение което настъпва у тия люде по посока на тази, основна за тях, структурна ос. Няма да се спирам върху разновидностите на този тип, които зависят от развитието на други мозъчни фактори, но не мога да отмина мълком един странен вариетет, който се среща понякога в религиозни среди, именно типа на религиозния фанатик. У него, покрай развитието на онези мозъчни центрове и лицеви части, които виждаме на фигура 2, се явява силно развит и центъра на благоговението, любовта към Бога. Непросветен, тесногръд и едностранчив ум, който схваща само външните, материални форми, фанатикът е сляпо привързан към външните знаци и обреди на един култ. Упорит и твърд, лишен от мекотата на милостта и човещината, лишен от истинска обич към ближния (неразвита предно-горна част на главата), той е готов да стане мъченик за своето верую, но е готов същевременно и други да подложи на мъчение - всички ония, които не са съгласни с неговото верую, които той счита за „еретици".
към текста >>

41. Сфера на Урана - Георги Радев (1900–1940)

Както, обаче и да се обясняват нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран тъй и Нептун биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода; когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтели обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност.
За да станат известни сили творчески у човека, за да може той да ги прояви в живота, трябва да направи съзнателна връзка с тях. Тази, именно, връзка и времето, по което тя се извършва, представят интерес за нас. В случая с ония сили, които астрологичната символика обединява под името "Уран", защото ритъмът на техните многосложни прояви в земния живот съвпадат с цикъла на този далечен член от нашата слънчева система, наистина се потвърждава многократно изтъкваният от астролозите окултен закон - една планета става позната и видима за хората тогава, когато нейните сили започнат да се проявяват активно в техния живот. Явно е, следователно, че Уран и преди е действувал, но така, както електричеството е действувало в природата, преди да бъде впрегнато на работа от творческия дух на човека. Уран е произвеждал известни общи процеси, които са стояли вън от обсега на човешкото съзнание. Както, обаче и да се обясняват нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран тъй и Нептун биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода; когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтели обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност. Политически и социално, това се изразява в американската и френска революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит. В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсен. Знайно е, че мирогледът на Ибсен се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсен най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество.
към текста >>

42. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Николай Дойнов в спомените си описва този порив на приятелите си.
В цветущата комуна до Пловдив в тогавашното село Прослав не само се правят големи пари от научния подход към модерното земеделие, но се публикуват периодични списания в духа на Дъновистките братства. Толстоиският пловдивски кварталник обаче не е посветен на духовна пропаганда. В него има всякаква информация за постиженията на земеделието, рецепти за селскостопанска продукция, публикуват се преводни текстове от световната класика и всякакви общообразователни материали. Никнат анархистически комуни. Никнат комунистически комуни. Николай Дойнов в спомените си описва този порив на приятелите си. Какво по-просто от това да си близо до природата, да се сдружиш с изостаналите периферни труженици и симпатизанти, които да просветиш на часа! Като младите толстоисти на село Алан-Каирак Бургаско. Ловешко. Анархистите в Свирчовица Русенско. Като дъновистките комуни в Арбанаси. В търновско, русенско, Нова Загора... „Това беше огън, който не можеше да се угаси!“ пише в спомените си Дойнов. „Трябваше да се види с каква сила идват идеите за свързване с Земята!“ И опитват.
към текста >>

43. И така ... - Атанас Славов

* Така че държите в ръцете си страничка от историята на универсалния порив към Бога на човечеството.
Да докаже, че Емерсън е прав. Както точно по това време устовецът поп Константин - вече изпълнил мечтата си да стане учител, задомен, покровителстван от богаташите на деня, които се борят за строежа на църкви и училища в пребогата Варна, усеща ужасната празнота на тези политически и етнически препирни и кавги, на тези интриги и това злословене, в които няма нищо ни божествено, ни свято, и тласнат от импулса да намери Бог, се мята в една гемия в бурното Черно море да търси лек за душата си в Атон, загърбил пари, спокойствие, кариера, годеница, мечтаеща за щерка от него. Да се освободи от вината на народа си, че е изоставил чистата си вяра. Както Гурджиев в Кавказ. Както Щайнер в Швейцария... Както учителя на бахаите в Персия... Както вдовицата на Аугустус Гарет, точно през същата тази 1854 г., хвърля цялото си имущество за подпомагане на методизма, който единствен от всички християнски деноминации по онова време не признава никаква друга мотивация, никакво друго образование или подготовка за един проповедник освен вътрешния мистичен импулс, освен стимула „да е чул зова на Бог да се впусне в проповядване в негово име“. * Така че държите в ръцете си страничка от историята на универсалния порив към Бога на човечеството. На дълго отбиваното встрани вярващо човечество от манипулациите на църквата да впрегне религиозното му чувство в преследването на светски цели. Защото, нека да добавя само тези последни думи, Европа - обърнете внимание на това - е опитна работа, добре пресмятаща, точно мислеща; европейският буржоа с тънките си германски крака и романския си спасителен пояс от мазнини около кръста умее да прави бизнес както никой до неговото издигане на върха на света. Той превръща продаването на женското тяло в такава индустрия, дотам изцяло комерсиализирана проституция, че успява да създаде за пръв път откакто свят светува промишлено съвокупляване без капка еротизъм дори - нещо, което на шумните търговски улици на Близкия изток с техните гюбеци и звънтящи дзилове никога не липсва изцяло. По същия начин Европа успява да използва верското чувство така безпощадно, така сметкаджийски, че никъде в света дотогава не е имало такива изстъпления на тотално безбожни (уж Бодени в името на Бога!) религиозни войни. Кога до издигането на Европа на върха вярата или цветът на кожата са значели каквото и да е?
към текста >>

44. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Като побеснелите конници на апокалипсиса се спусна тя над пясъчната ивица край морето, стовари се връз лагера, коневръза, развя Чорбаджи Атанас Георгиев, дядо на Петър Дънов сламата от колите с един порив, сякаш духа разпален прахан, и додето някой се усети, изпращяха корди и въжа и голямата шатра на пашата с позлатения шип и полумесеца на върха се дигна като пола на млада невеста пред брод, шибнаха пръски, треснаха светкавици, отекнаха тътени и платното на шатрата се замята като бяла ранена птица в черното небе.
Предния ден отец Михаил замина при създателя си и нея сутрин бе ред на баща му, и те още по мръкнало дойдоха тук на брега с майка му и с други още жени; сълзите им изплакани... И беше страшно - каквото в душите им, такова и небето - нагрочено, леден вятър иде отгоре като самата смърт на мокри крила. Утрото не видя слънце. Едва удариха първите даули войниците в лагера, и пак дойде вятърът. И додето се размърда аскерът, вятърът донесе бурята. ...Тази месемврийска буря! Тази тука варненска буря същата!... Атанас и майка му бяха изпратили баща му в сърцето си вече три пъти, но не и морската стихия. Като побеснелите конници на апокалипсиса се спусна тя над пясъчната ивица край морето, стовари се връз лагера, коневръза, развя Чорбаджи Атанас Георгиев, дядо на Петър Дънов сламата от колите с един порив, сякаш духа разпален прахан, и додето някой се усети, изпращяха корди и въжа и голямата шатра на пашата с позлатения шип и полумесеца на върха се дигна като пола на млада невеста пред брод, шибнаха пръски, треснаха светкавици, отекнаха тътени и платното на шатрата се замята като бяла ранена птица в черното небе. Насред лагера ясно личеше как окованите във вериги смъртници трепереха с лица, облени от ледения порой. Чукаше град като кокоши яйца. Небето се бе издънило. И се чу провлачен глас: - Баашладъмъ калан християнларън джанларънъ! Да вярваше ли на ушите си Танасчо? „Харизвам на останалите християни душите!” И още два пъти: „Баашладъмъ калан християнларън джанларънъ! Баашладъмъ калан християнларън джанларънъ!” Вестовоят на пашата повтаряше думите на главнокомандващия, който бе взел гнева на небето като Божа поличба, че не трябва да погубва християнските първенци, които сам знаеше, че нищо не бяха направили - не бяха баш помагали на гръцкото въстание.
към текста >>

Прясната проститутка ще излезе от моминския си сън провидяла чудото, че вече крачи с майка си жена до жена, улицата пълна с мъже, всичките силни и грозни, и тя може да ги има, колкото и да са грозни, защото животът си има своя ден и този ден е пълен с безбрежния порив за сливането и ето - тя ще го владее с това бебешко тяло, което носи на краката си надолу към „Розова градина“, зад краката си, между краката си, в празните си сега ръце, в учудения поглед, с който поглежда майка си, за да срещне нейния успокоен вече поглед, че момичето й е станало жена.
Издънените тротоари са такива, защото са се износили от провървения път. Пустотата е пустота само на фона на гъмжащото минало. И там, където е имало минало, „минало“ ли е, или дръпване на черта, от която да се чете бъдещето; вечерно приспиване, без което не може да дойде чудото на утринното зазоряване. Защото ти, Зорнице, си Вечерница и ти, Вечернице, си Зорница. След час махленската кучка ще си получи първия ритник и първия камък. Прясната проститутка ще излезе от моминския си сън провидяла чудото, че вече крачи с майка си жена до жена, улицата пълна с мъже, всичките силни и грозни, и тя може да ги има, колкото и да са грозни, защото животът си има своя ден и този ден е пълен с безбрежния порив за сливането и ето - тя ще го владее с това бебешко тяло, което носи на краката си надолу към „Розова градина“, зад краката си, между краката си, в празните си сега ръце, в учудения поглед, с който поглежда майка си, за да срещне нейния успокоен вече поглед, че момичето й е станало жена. Полицаите ще надуват колата си из индустриалния квартал, долната махала, горната махала... Писателят ще напише „Добро утро, Зорнице! Добро утро, бяло небе!...“ несигурен и уплашен, защото не знае къде ще го отведе тази фраза, този ден, тази книга... Свещено бъдеще мое! Наше! Вечно бъдеще във вечното ни минало... * От пяната на тихите августовски прибои, дошли да заместят юлския покой, се надига, откакто свят светува, предутринен свеж дъх, повей и чайките го яздят в радостна наслада под бялото небе, и гларусите се полюшват в него в царствено спокойствие под ослепителната Зорница. През юли преди изгрев Черно море лъщи като лист олово - плувай и след теб остава само огърлица от мехури - и стои така до изгрев слънце. Сега обаче шепне, диша - от Босфора на юг, нагоре на север край гръцките полуостровни републики, воюващи от двете страни на големия залив, на дъното на който по едно време има някаква Генуезка ли, Задарска ли италианска колония - отдавна изпепелена и разнесена в гнили дъски и нечистотии сред обгорен кирпич и камък - и по на север, в подножието на планините, дето мият крака в дълбокото, и още по на север, в Одесос, Варна, Галата и сетне Каранея, високо над брега, дето е бил заточен римският поет, пясъците още по на север и треволяците, и блатата, дето пълзят назад-напред ту навътре, ту навън около непостоянната делта на Дунав, и нататък в безкрайната извивка на брега на изток, и после на юг, в заливите на другите северни черноморски гръцки колонии... Тук вече години наред реват оръдия, отекват в Истанбул чак, в Петербург, в Кавказ, в Северния Тихи океан. Стотици хиляди войници, деца, жени са пролели кръв - на местни татари, руска кръв, турска кръв, сардинска, английска, френска... И сега Севастопол падна. Това е краят на Кримската война.
към текста >>

Това е едно кротко, чисто, предутринно сияние изпод сенките на широколистата гора, в което прозира претворяването в думи на порива за избавление от „светското“ в света и откриване на себе си, и в себе си - откриването на Бога.
Чест голяма! А той - смее се в собичката си и разправя врели-некипели на младите лапета да пълни душата им със смях и слънце. * Само че отхвърчахме напред, а 1854 г. няма да мине без още едно подсещане, че е времето на търсене на Бога извън пробитите кратунки на духовна лен и директно лицемерие, с които от векове вече Той е поднасян на вярващите. Пак от другата страна на океана, този път в Бостън, този път от Хенри Торо. И това не е лъвският рев на Стронг срещу верската лен, не е мистичното търсене на изкупление от греха на религиозното лицемерие на Константин Дъновски. Това е едно кротко, чисто, предутринно сияние изпод сенките на широколистата гора, в което прозира претворяването в думи на порива за избавление от „светското“ в света и откриване на себе си, и в себе си - откриването на Бога. Една книга в 2000 екземпляра само, издадена от най-добрия бостънски издател, придружена с някоя и друга добра рецензия и обречена на пет дълги години, докато тиражът се разпродаде. „Уолдън“. И ако мислите, че трийсет и две годишният Джеймс Стронг е странен, и ако мислите, че двайсет и четири годишният Константин е особен, тридесет и седем годишният Торо ще ви се види като гост от друга планета. Както изглежда на съгражданите си в Конкорд, откак го помнят. Когато Константин започва училище в Устово, Торо слуша сказката на Емерсън при завършването си на Харвард за „себепознанието“ и „изучаването на природата“, и по-късно се оказва единственият тран- сценденталист, който изживява всеки свой час на останалия си живот по тези принципи, защото го „казва“, но не го баш прави дори самият Емерсън, разбира се. В 1847, когато Константин заживява в къщата на чорбаджи Атанас, Торо става храненик в дома на Емерсън в Конкорд.
към текста >>

45. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

И ако единадесет години преди това изпада в криза при мисълта, че трябва да се жени, да се закотви със семейство и да се откаже от благородния си порив към големи дела - какво да се каже сега, когато вече има две деца и семейство, което не е лесно да се откъсне от село, при това за пръв път със съзнанието, че навлиза във възраст и животът не е вечен.
След раждането на сина му и особено след смъртта на чорбаджи Атанас в него се забелязва една особена ревностност в борбата за българщината във Варна. От това, което знаем за него, няма друг период в живота му, през който да е така активен и толкова решителен и безкомпромисен. Причината, изглежда, не е една, а цяла съвкупност от фактори, които може би и самият той не осъзнава. Представете си го. По времето на смъртта на тъста си Константин е само 35-годишен, як мъж в разцвета на силите си. И ако единадесет години преди това изпада в криза при мисълта, че трябва да се жени, да се закотви със семейство и да се откаже от благородния си порив към големи дела - какво да се каже сега, когато вече има две деца и семейство, което не е лесно да се откъсне от село, при това за пръв път със съзнанието, че навлиза във възраст и животът не е вечен. Не става дума за хойкане, разбира се. Става дума за Голямото, към което винаги е бил устремен, към това да види отпечатъка на собствената си ръка в благоприятното решаване на съдбата на българите, те свободно, по свой си начин, от сърце, сами за себе си да намерят пътя си към просветата, вярата и Бога. Независими от когото и да било. Защото само когато си свободен и независим, поривът ти може да бъде пълен и всеотдаен. Изглежда затуй Константин сякаш се прави, че не е разбрал, че вече има деца и жена, която го чака далеч дома, и бърза да свърши започнатото, и се товари с работа и с нови начинания - като обсебен.
към текста >>

Защото само когато си свободен и независим, поривът ти може да бъде пълен и всеотдаен.
По времето на смъртта на тъста си Константин е само 35-годишен, як мъж в разцвета на силите си. И ако единадесет години преди това изпада в криза при мисълта, че трябва да се жени, да се закотви със семейство и да се откаже от благородния си порив към големи дела - какво да се каже сега, когато вече има две деца и семейство, което не е лесно да се откъсне от село, при това за пръв път със съзнанието, че навлиза във възраст и животът не е вечен. Не става дума за хойкане, разбира се. Става дума за Голямото, към което винаги е бил устремен, към това да види отпечатъка на собствената си ръка в благоприятното решаване на съдбата на българите, те свободно, по свой си начин, от сърце, сами за себе си да намерят пътя си към просветата, вярата и Бога. Независими от когото и да било. Защото само когато си свободен и независим, поривът ти може да бъде пълен и всеотдаен. Изглежда затуй Константин сякаш се прави, че не е разбрал, че вече има деца и жена, която го чака далеч дома, и бърза да свърши започнатото, и се товари с работа и с нови начинания - като обсебен. На второ място вероятно идва и голямата скръб - не само негова, но и на цялата българска общност от раздялата с чорбаджи Атанас. Кой ще го замести сега? Удвоеното усърдие на поп Константин е не само компенсация за това, което може би сега няма да достига, но и някак принос към светлото дело на тъста си, показване на преданост към усилията и постиженията му. И, разбира се, на последно, но не и на най-маловажно място идва това негово вечно неможене и ако щете, неискане да седи мирен.
към текста >>

Българи ли сте най- сетне, или не сте! Аз не мога; ще експлодирам от този задух на снимки на лъжевойводи (как може да се оеснафява така вулканичният порив на българския хайдутин с това чиновническо етикетче „войвода“!) и от тези угоднически меродии за някакви помаци и не знам какви батаци, макар че поне ще разкажа за мисията начело с Кларк и Чакалов в горите на с.
Вилнее вождът Ред Клауд. През 1890 истерията на Сиуския месия и чудесата му достига до апогея си: само през ноември и декември същата година във в. „Ню Йорк таймс “ има 47 съобщения и статии за това. Към края на тази истерия бива убит героят от битката срещу генерал Къстър вождът Ситинг Бул. И Тихчев топурка с Библия в ръката през Уайоминг! Ох, Боже мой, описвайте го вие всичко това! Колко години искате да живея и да си вадя очите над белия лист? Българи ли сте най- сетне, или не сте! Аз не мога; ще експлодирам от този задух на снимки на лъжевойводи (как може да се оеснафява така вулканичният порив на българския хайдутин с това чиновническо етикетче „войвода“!) и от тези угоднически меродии за някакви помаци и не знам какви батаци, макар че поне ще разкажа за мисията начело с Кларк и Чакалов в горите на с. Батак по време на избиването на децата и жените от племето на Крейзи Хорс, когато двамата самоковски конгрегаши отиват да събират криещите се по мечи дупки невръстни деца на затрити по време на баташкото клане български бащи и майки! Да не би руските агенти от Пловдив да са ги спасявали, или смелите помаци на Хайтов от Яворово! Възпитаникът на Робърт колеж Димитров сред членовете на международната комисия и киселият, вечно нервен и вечно опяващ дебелоглав протестант срещу башибозука - Джеймс Кларк. И Чакалов. Ето това е истината! Когато убиват Крейзи Хорс в сиуския резерват на 5 септември 1877 г., българските пътуващи проповедници в САЩ... - ааа! - ще оставя това сега! Все още не са се върнали от пасторските си обиколки по света Захария Паламидов и К. Г. Паламидов. През 1891 пътуващи проповедници са Иван Тодоров, Байчо Тодоров, Петър Василев, Иван Димитров, Петър Тихчев, Стефан Гечев.
към текста >>

46. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

По време на пътуването през Европа беше почувствал как България се стопява зад него, за да остави място за големите му надежди - не за по-добро или по-лошо - не! Той просто чувстваше вътрешен порив за промяна, за това да навлезе в нов, по-смел, по-широк, по-жизнен богат свят.
Спътниците им съчувстваха, и въпреки че мястото беше оскъдно, не гледаха накриво на семейства, които се опитваха някак да окачат одеяло или палто, за да са криво-ляво насаме. Това донякъде се уреждаше по-лесно поради факта, че пътниците, общо взето, се събираха на групи според езика, който говореха: евреите с черните си раса, къдравите си сколуфи и шапчиците си, в един ъгъл, италианците с кепетата и широките си панталони в друг, малката руса и белокожа литовска групичка на трета страна и така нататък. Петър не бързаше да реши къде да си остави багажа. Беше сам, пък и така и така предпочиташе да пътува без компания. Не знаеше какво го очаква напред. По време на пътуването през Европа беше почувствал как България се стопява зад него, за да остави място за големите му надежди - не за по-добро или по-лошо - не! Той просто чувстваше вътрешен порив за промяна, за това да навлезе в нов, по-смел, по-широк, по-жизнен богат свят. И с това чувство в сърцето му проникваше донякъде тъжното чувство, че вече няма да има нужда да влачи със себе си (със всяко свое сетиво и всяка своя мисъл изострени до краен предел) България и кроткото предутринно похлопване на налъмите й. Огледа се и усети, че изборът му ще бъде направен по пътя на елиминирането на възможностите, които няма да му дадат да се чувства спокойно, защото веднага забеляза, че това да се присъедини към евреите съвсем няма да свърши работа. Бяха много мрачни, скупчени заедно, молещи се вътрешно да ги оставят на мира, и щеше да му е неприятно да им бъде като трън в очите. И до италианците нямаше да е хубаво да се настани. Те бяха неспокойни, живи, кажи го, изпълнени със себе си, и палавите им очи препускаха от лице на лице и от семейно перде на перде из целия трюм още отсега.
към текста >>

Та този Дикенсов вид на Крукс няма да е чудно да иде от това, че се е вживял в Дикенс, в неговата тъжно-мрачна, остроумна, осветена от християнски пориви картина на света.
Винаги можеш да се отдалечиш от него и няма да забележи. Седи си на стола. Работи. Пише. Редактира. Толкова години е бил редактор на най-голямото списание на тези хора „Методист“! Книжен човек. Но зад тези юпитериански очи е скрито книжното съкровище на света - всички златни истории, всички легенди, всички писатели, мотиви, теми, герои и злодеи, безкрайните истории, които пълнят човешката глава, човешкото въображение, човешката съвест. Та този Дикенсов вид на Крукс няма да е чудно да иде от това, че се е вживял в Дикенс, в неговата тъжно-мрачна, остроумна, осветена от християнски пориви картина на света. Даже много е възможно да е точно така, защото през 1842 г. като студент в колежа Дикинсън пропътува цял ден път, за да може да чуе любимия си английски автор да изнася лекция след пътуването си по жепе линията Бостън-Лоуел в Масачузетс. Дикенс мисли като методистите от старата гвардия и този интерес е естествен: доброто е в човека и не може да не победи, богатите трябва да се превъзпитат, за да оправят положението на бедните, робството е грях и робовладелците трябва да събудят християнина в себе си и да направят нещо по това! И този негов тих, кротък, пълен с любов и дискретна дистанция човешки хумор! - Крукс обичаше Дикенс и караше и студентите си да го обикнат, като им го разкриваше. В добро настроение цитираше цялата първа страница на „Коледна песен“ наизуст: „Марлей беше мъртъв, с това да започнем!... Мъртъв като пирон на врата...“ * Казахме, че едно от нещата, което твърде вероятно формира психиката на младия Петър, са странните съвпадения по пътя, по който се движи напред. Всеки път, когато направи нова крачка към ново място, към ново нещо, в което се включва - било то преместването му във Варна, постъпването му в българското училище там, влизането във варненската реалка, сетне в Свищовското американско училище, учителства- нето в Хотанца - всяка негова стъпка напред се свързва с някаква забележителна промяна към по-добро в това ново място.
към текста >>

Не забравяйте, че това не е емоционален порив.
А това е отдавна, отдавна минало и той е много, много тъжен и самотен. ...Отзвукът е невъобразим. Чисто музикалното майсторство далече надраства вълнението от светското значение на събитието. Петър Дънов, който е виждал отрупани с декорации руски княжески и графски, и генералски величия под златния кошер на медалите си да водят бъдещия български княз за ръката, преди да го сгромолясат има-няма след пет години, тук се среща с божествената чистота на руския дух - най-романтичната музика на романтичния век, най-поразителната оркестровка на един гений - „Третата сюита“. Чайковски дирижира, побелял, красив, сияен, строен, с младежко саксонско телосложение и нежно къдрави коси и брада (да не казваме женствени!) - и нещо става в сърцето му, нещо заплаква от щастие и когато след два часа Петър стъпва на тротоара на великолепно осветената петдесет и седма улица - стъпва един младеж, който до края на живота си ще бъде сигурен,-че бъдещето принадлежи на славянството, водено от Руската I душа. Не забравяйте, че това не е емоционален порив. Ню Йорк е град на I музиката. По това време - на световната музика, и Петър - със своето Е специално отношение към нея - ходи на концерти и слуша. Тук по няколко пъти в седмица има представления Германската оперна трупа - с репертоар от класическите европейски опери. Десетки театри. Десетки мюзикхолове.
към текста >>

47. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Просто четеше новите пътеписи на Хепгуд от Русия в хода на годината - за паспортите, за полицията, за пощите, за дачите и богаташите, и християнския възкресенски порив на граф Лев Николаевич Толстой, и - колкото и странно да бе - възприе положителното в идеите на Толстой не другаде, а в Бостън.
Беше свързана с дискусията в Бостън дали да не се спре този приток на емигранти, за които пуританското мислене на бостънци бе очаквало да се претопят веднага щом видят тук добрите устои на успешния обществен живот и - уви! - бе се оказало, че те не се претопяват така лесно, след като стотици години им е било отнемано естественото право за самоинициатива. Авторът умно правеше сравнение с бедните фермери на американския юг от началото на века и с освободените негри през миналите едно-две десетилетия и стигаше до консервативни заключения, че не може да се очаква изостаналите източноевропейски селяни бързо да догонят високия стандарт на тукашните социални отношения и не трябва да се очаква това да стане само заради произволно съчинената теза на пуританската идеология, че всички се раждат равни. Петър не можеше да се съгласи с песимистичните изводи на автора, но не това бе важното. Когато прочете статията, той още повече се убеди, че колкото и блестящ да бе анализът на най-високо развитите умове на Запада, те едва ли можеха да вникнат до глъбините на славянската душа, докато за него - даже без да бе станал още завършен учен - тя бе ясна като бял ден: и красива, и чиста, и добронамерена, колкото и изостанала. Той искрено вярваше в заключението си, без да подозира, че бе попаднал в клопката на отдалечаването от онова, което бе оставил зад гърба си и с което не бе контактувал вече пет години; не знаеше още простия закон, че раздялата замъглява лошите аспекти в това, с което си се разделил, като по този начин положителните страни, за които си спомняш, изглеждат по-ярки и по-достойни отпреди. Просто четеше новите пътеписи на Хепгуд от Русия в хода на годината - за паспортите, за полицията, за пощите, за дачите и богаташите, и християнския възкресенски порив на граф Лев Николаевич Толстой, и - колкото и странно да бе - възприе положителното в идеите на Толстой не другаде, а в Бостън. * През годината Петър трудно намираше пролуки между лекциите, работата и четенето в библиотеката на института или публичната библиотека. Усиленото задълбочаване в книгите обаче го увличаше, имаше много да догонва, имаше много празнини в знанията му и той се радваше, че може да ги запълва. С навлизането в руската и славянската тематика обаче покрай пътеписите на Изабел Хепгуд започна да се обажда неудовлетворение. Оказа се, че не беше забелязал, че се е отдалечил толкова от нещо, което му бе по-скъпо, отколкото му се струваше, че е, преди да замине. Усещаше някаква липса, нещо беше пропуснал и с това новодошло чувство на известна празнота дойде и по-голямата чувствителност към пренебрегнатото.
към текста >>

48. 2.5. Действие на просветния съвет - чрез ума и мисълта - Георги Христов

По-рано е било обратното, затуй трябва сега да поставите на първо място Божията Любов като принцип и да се подчините на всички нейни внушения и пориви във вашата душа, като изгладите по възможност всички противоречия, които се създават умствено между вашите братя и вас самите.
Няма повече слизане надолу. Като сте падали, сега ще поемете пътя на възлизането ви към Бога. Пътят на слизането е Пътят на Мъдростта, а пътят на възлизането е Пътят на Любовта. Затова новата фаза, новата еволюция, е фаза на Любовта. Пътят на Мъдростта е свършен - той ще бъде в помощ на Любовта. По-рано е било обратното, затуй трябва сега да поставите на първо място Божията Любов като принцип и да се подчините на всички нейни внушения и пориви във вашата душа, като изгладите по възможност всички противоречия, които се създават умствено между вашите братя и вас самите.
към текста >>

НАГОРЕ

0.46628403663635