НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
120
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И тогава истинската музика е действително свалена, както казват някои, от света на ангелите, дето тя им служи за говор, когато буди в човека висши, благородни чувства и
пориви
, оформя в него високи и чисти стремежи и дава условия да се зародят и развият велики и гениални мисли, целящи още по-велики и благородни постижения.
Но въпреки всичката относителност при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се влага при неговото тълкувание, все пак в музиката има нещо. което еднакво се схваща от всички. Една величествена симфония, написана в мажорна тоналност и в темпо maestoso не може да не буди във всички слушатели чувство на възторг и да не засегне в тях самочувствието и самоувереността, макар тия реакции в различните натури да бъдат различни по сила и нюанси. Един траурен марш не може да радва никого, ако и да бъде различна тъгата и болката, която ще възбуди в отделните слушатели и един жив и подвижен мотив не може да не внесе оживление и жизнерадост във всеки, който го слуша. И там именно е цената на музикалните произведения, че те дават рамките на проявата, определят фона, на който трябва да се разиграят, сцените, различни при отделните слушатели, но всички еднакви по своята развръзка; те определят насоката и характера на чувствата, които ще се събудят и на евентуалните мисли, които биха могли да виреят при средата, която им се предлага.
И тогава истинската музика е действително свалена, както казват някои, от света на ангелите, дето тя им служи за говор, когато буди в човека висши, благородни чувства и
пориви
, оформя в него високи и чисти стремежи и дава условия да се зародят и развият велики и гениални мисли, целящи още по-велики и благородни постижения.
До известна степен музиката на Бах, Бетховен, Тартини и др. класици е такава. Тя събужда у слушателите наистина благородни чувства и им дава възможност да изживеят наистина светли моменти, когато грубото, низшето в човека замлъкне, а заговорва висшето. Тяхната музика окриля човешката душа и я издига над суетните дребнавости на делничния, банален живот. При нея човек чувствува нетленното си естество и вярва, че някъде в дълбочината на неговата природа има непроявени сили, скрити възможности и те не ще останат завинаги затаени у него.
към текста >>
2.
ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Даже в любовта между половете, той е съглеждал
поривът
на душите към мировата душа.
Днес не са открити още ония закони на светлината, които египетският гений е познавал и по чиито закони тъй е изваял пеещите колоси на Мемнона - при изгревните и залезните слънчеви лъчи. Желанието на древния и източен творец е да одухотвори всичко, докле се слее напълно с великото „Всичко". Така неговото вдъхновение е нещо, ако не неделимо от мировия разум, то поне гонещо него. Всичко в него е възвишено, гонещо свръхсъзнатите същности, дълбоко съзерцаваните черти, вечни и неизменни. Той никога не е зацапал своята ръка, за да изрази низшето в живота.
Даже в любовта между половете, той е съглеждал
поривът
на душите към мировата душа.
А в поклонението на природата - видим символ на Божеството. Изтокът в древност и сега е оставил следи по песъчливият бряг на вековете, които показват приливите от издигащи се човешки души. Изкуството там е път към съвършенство. III Когато западът се сблъска в своето изкуство с изтока и видя неговото творчество, той отначало го отхвърли с горделив жест - защото го не разбра! Западният мироглед считаше природата за откровение, което носи своята завършеност и пълнота и трябва да се възприеме и изрази чрез външните чувства.
към текста >>
Той не се вслушваше в дълбоките
пориви
на своята душа.
Реализмът на западното изкуство изпълни една от най-хубавите страници в неговият път. Той го обогати, внесе живота на безкрайно менящата се форма, той разпростря ръце по всичките гънки на природата, той внесе геометричността и симетрията на видимото. Но едно липсваше на реализма - неговият идеал беше близък, достигаем, нему му липсваше и дълбокото вътрешно вдъхновение. Затова и той постоянно черпи вдъхновение от непостижимите класически образци. Причината за всичко това беше, че западният творец координираше своят мироглед с тоя на наука, философия, религия, общество, култура.
Той не се вслушваше в дълбоките
пориви
на своята душа.
Той непрестанно диреше свобода, а сам се ограничаваше. В древността, па и днес на изток общият мироглед е ехо, е следа от стъпките на шепата гении, в своите стремежи единствени проникнати с мисълта за „Великото". Не традиции, не указания на жреците са ограничавали художника, а това, че пътят към изразяване на абсолютното е само един. – Той е символът. А в символа на изтока е положена една математична мисъл.
към текста >>
3.
Дух, сила и материя
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Докато светлозелените лъчи са здравословни, повече импулсиращи към благородни
пориви
, тъмнозелените – събуждат в човека малко по-груби материалистични и егоистични склонности.
Някои го препоръчват за гърлени болести. Зеления цвят, както и синия, се препоръчва за успокоение на чувствата и на тялото дори. Всеки знае как човек се ободрява, когато се намира сред полската зеленина за няколко часа макар, лъчите са лечебни и за слаби, изморени очи, също представляват и хубаво сънотворно средство. Светлозелените лъчи действат насърчително (Ваbitt) за склонните да отпадат духом. В психологично отношение особено значение има оттенъка на всеки цвят.
Докато светлозелените лъчи са здравословни, повече импулсиращи към благородни
пориви
, тъмнозелените – събуждат в човека малко по-груби материалистични и егоистични склонности.
Според Ингалезе става и закрепване на нервите с зеления цвят. Зелените лъчи могат да се употребят за лечение на черния дроб и някои отоци. Най-вече се употребяват в комбинация с други цветни лъчи. Най-силните лъчи са виолетовите. Те имат най-къси вълни и най-бързи трептения.
към текста >>
4.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
О, безумен, красив
порив
към щастие, колко незнаен е твоят път и колко е широк твоят хоризонт.
Кой е уловил щастието, когато то е като мълния, що прелита през облаците на пролетно небе! Има ли щастие?... Едно велико изкуство трябва да научим, изкуството да живеем в краткия миг като във вечност, за да познаем щастието. Едно велико изкуство, да познаем щастието в пътя, по който го дирим. Да наричаме щастие не приказната страна, към която летим на крилете на нашия устрем, а самия бяг, шеметният вихрен бяг, надутите, опънати платна, забития взор в хоризонта, тайната, която ни зове, великата и тайна неизвестност!
О, безумен, красив
порив
към щастие, колко незнаен е твоят път и колко е широк твоят хоризонт.
Има ли го нейде щастието? От далечините, небето кима утвърдително със своите милиони светливи очи.
към текста >>
5.
МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Велика стихия, която разпалваше всеки
порив
, всяка нова мисъл, всеки трепет.
За Огънят О, Агнис - Свещен Огън!... Ведите В огън се зачна моето Аз - в свещения огън на Неговата велика замисъл. Огнена виделина зари пътя на моята мисъл и светливо пламъче ме вика в дъното на моя път. В огън пламти сърцето ми, запалено с жарта на вечното сърце - плам неугасим. Огън е слънцето - свещен и животороден пулс на нашата вселена, огън с всичките слънца.
Велика стихия, която разпалваше всеки
порив
, всяка нова мисъл, всеки трепет.
Поклон пред твоя блясък, пред твоя чар! В огън се зачнах. Когато моята майка ме роди, на възхода на небето опъваше стрелата огнен знак. В пламтящи зари гледах изгрева и залеза на тоя край, и скоро огън обхвана и самия него. Огнени езици издигаха се до небето чак, занасяйки и воплите на огнените мъки.
към текста >>
Той тихо святка в душата и буди
пориви
нови.
Когато моята майка ме роди, на възхода на небето опъваше стрелата огнен знак. В пламтящи зари гледах изгрева и залеза на тоя край, и скоро огън обхвана и самия него. Огнени езици издигаха се до небето чак, занасяйки и воплите на огнените мъки. Огън на изпитание, очистителният огън, сред който стават човеците достойни. Но има огън, който всякога пламти, но нивга не изгаря.
Той тихо святка в душата и буди
пориви
нови.
За него са всички песни, за неугасимия вълшебен пламък, който движи душата от памти века по дългия и труден път, за него що гори по жертвениците на пратените от Вечният. Стихия мощна и неуловима като тайна. Стихия подпалена в дъното на душата, която всеки миг подканя към незримите висоти на човешкия път! Огън свещен! Ти си дарявал сила на ония, които са забравяли и себе си и своя живот за страданието на другите.
към текста >>
6.
ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В очите на ония, които „градят" по първия метод всичко изглежда мъртво, бездейно, защото те не виждат оня непреодолим
порив
за живот, скрит в малкото семенце, което с постоянство и търпение, излиза из ограничението на земята и пораства към слънцето, призовано от неговата светлина.
В природата има два метода. Всъщност, това са два различни акта – рушенето и съграждането. И двата се извършват в живота, но кой е тоя на когото трябва да подражаваме? Бурята може да изкорени един дъб в един час, докато съграждащото жизнено начало го сътворява за един век? Кой е сега положителния творчески акт?
В очите на ония, които „градят" по първия метод всичко изглежда мъртво, бездейно, защото те не виждат оня непреодолим
порив
за живот, скрит в малкото семенце, което с постоянство и търпение, излиза из ограничението на земята и пораства към слънцето, призовано от неговата светлина.
Наистина, в случая може да стане едно смесване в нашето съзнание на истинските духовни хора с „духовните". Право е и това, че мързелът, под форма на различни добродетели, се е промъкнал официално в мнозина духовно настроени, но ние сега не ще приказваме за тия аномалии, а ще имаме предвид действителните образци. Ще вземем по един последователен на себе си и своите разбирания от едната и другата страна и ще ги разгледаме най-обективно. Животът, разбран в светлината на окултната наука, налага на ученика една сериозна ориентация в всички направления, защото едно ново, върховно съзнание осветява неговия път и му показва нещата в един нов порядък, чужд дотогава за него. Оня, който вярва в силата на разрушението и не припознава връзката на своите деяния с общото, има за задача в своя живот да получи най-големи и най-бързи ефекти за кратко време, като при това се старае да опази себе си невредим в създадения хаос, защото се смята потребен за бъдните си задачи.
към текста >>
7.
КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с него трепери и страда или се радва въодушевявайки се от благородните
пориви
или необикновената съдба на героя.
Попаднали във весела група, нашата мрачна гостенка „тъгата" ни напуща, разсейвайки се като мъгла пред лъчите на пролетното слънце. А и обратното се случва – скръбта на близкия обзема и нас, тъгата на един помрачава радостта, разваля веселото настроение на цяла група. Силен индивид, който вярва мощно в една идея, може да предаде своята вяра и въодушевление на окръжаващите го. По такъв начин се раждат и подържат фанатичните политически и религиозни общества, които увличат попадналия под влиянието им индивид и го правят, при една по-слаба воля, жертва на своите прави или не, но все пак искрени вярвания, омаломощавайки съвсем неговата воля и самостойна мисъл. Един военачалник, с мощно бойно въодушевление и вяра в своята звезда и победа разпространява своята вяра и въодушевление върху воините си така, както се разпространяват вълните по гладката повърхност на езерото от хвърлен камък и тази вяра, това предадено бойно въодушевление крепи, повдига техния дух и увенчава с победа, обръщайки неприятеля в бягство.
Артист на сцената, „вживявайки" се в ролята на героя, изтръгва въздишки и даже сълзи от очите на зрителя, увлича го и той заедно с него трепери и страда или се радва въодушевявайки се от благородните
пориви
или необикновената съдба на героя.
Това са все явления, наблюдавани факти и макар мнението на учените психолози по тяхното обяснение да са различни, макар те да отхвърлят древната теория, че всеки индивид притежава сила, която може да се предава от един индивид на друг и която като че ли се стреми да уравновеси дошлите в съприкосновение субекти, обяснявайки горните и ред подобни явления с „особено психологично състояние", „способност за подражание" и пр. те все пак съществуват и чакат своето обяснение, защото ние знаем, че няма в природата действие без причина, нито явление без да е резултат на една сила. И тук „способност за подражание" не е (нищо друго), освен последицата на една сила, която все още убягва на изследователя. Интересно е и така нареченото явление „мислено предаване", което се състои в следното: Срещате ваш добър приятел и както става между приятели, веднага се поема разговор за едно за друго, интересуващо и единия и другия и изведнъж, тъкмо казал нещо, приятелят ти те пресича: „Ама от устата ми го взе, тъкмо това исках да ти кажа! ” Не веднъж, вярвам, ви се е случило това и все на случайно съвпадение го отдаваме, а обяснението му според динамичната теория на физиката може да се даде така: Даден индивид мисли върху известна идея, неговият мозък излъчва трептения с определена дължина и скорост, трептения, които се предават по нервите му до краищата на тялото и от там в пространството наоколо му.
към текста >>
8.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
ПРОТИВОРЕЧИЯТА В СВЕТА Кой не е преживял светлите
пориви
на младостта, когато човек мечтае за един свят на красота, на хармония и щастие, свят, в който да няма лъжа, неправда и зло, свят на вечна радост?
ПРОТИВОРЕЧИЯТА В СВЕТА Кой не е преживял светлите
пориви
на младостта, когато човек мечтае за един свят на красота, на хармония и щастие, свят, в който да няма лъжа, неправда и зло, свят на вечна радост?
Дълбоко в душата на човека е заложен този стремеж към истината и нея са я търсили всички философи и мъдреци от всички народи и през всички векове, тя ги е ръководила и вдъхновявала – истината за смисъла и назначението на живота. Дълбоко в душата е заложен също стремеж към красота и хармония – нея са я търсили и тя е вдъхновявала поетите, художниците, музикантите. И също тъй дълбоко в душата на човека е заложен стремежът към щастие, към благо – него са го търсили и търсят всички хора, навсякъде и всякога. Ние помним нашия живот оттогава, откогато в нас се пробужда съзнанието за своята личност, която желае благо за себе си. Следователно, ние виждаме дълбоко в душата на човека заложен стремежът към истината, красотата и благото, които имат отношение към трите страни на душевния живот: към ума, сърцето и волята.
към текста >>
Но наред с този светъл стремеж към всичко добро и прекрасно, в човека има и друг един стремеж – да удовлетворява своите животински потреби и те често тъй се разрастват, че като бурени в една градина – заглушават всички светли
пориви
.
Дълбоко в душата е заложен също стремеж към красота и хармония – нея са я търсили и тя е вдъхновявала поетите, художниците, музикантите. И също тъй дълбоко в душата на човека е заложен стремежът към щастие, към благо – него са го търсили и търсят всички хора, навсякъде и всякога. Ние помним нашия живот оттогава, откогато в нас се пробужда съзнанието за своята личност, която желае благо за себе си. Следователно, ние виждаме дълбоко в душата на човека заложен стремежът към истината, красотата и благото, които имат отношение към трите страни на душевния живот: към ума, сърцето и волята. С ума си човек търси истината, светлината, със сърцето си човек чувствува хармонията, красотата, с волята си човек достига благото, доброто.
Но наред с този светъл стремеж към всичко добро и прекрасно, в човека има и друг един стремеж – да удовлетворява своите животински потреби и те често тъй се разрастват, че като бурени в една градина – заглушават всички светли
пориви
.
Тъй се пораждат противоречията в живота на личността. Всеки човек знае от опит, особено през младостта си, от една страна онази светла сила, която го привлича нагоре и напред към идеала и го кара да жертвува всичко за този идеал; от друга страна знае своите телесни попоти, раздухани от лъжливи схващания – в пороци и страсти, тази тъмна сила – която го влече надолу към един чисто животински живот – нещо повече, към едно извращение на животинския живот. Животът на човека, следователно, се слага от две сили, които са взаимно перпендикулярни. И животът отива по равнодействуващата на тези две сили. Едната сила са животинските инстинкти и страсти, другата е разумният стремеж към идеала.
към текста >>
9.
Светлина върху пътя
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той усеща трепета на младежки
порив
, привитите крака се изправят и чувстват твърдата почва, морното сърце с енергичен туптеж праща кръвта до най-малките капиляри на кожата и по лицето му заиграва усмивката на вътрешно задоволство.
Той е окрилен, пълен с енергия и трезво, със светъл ум прекрачва прага на живота. Той презира тъмнината и калта в живота и смело поема своя път на възход. Възмъжалият има ясно съзнание за своята съществена работа, има сигурен компас и в бурите на живота неотклонно следва своя устрем към фара на своя пристан. За него тъмните пътеки на порока и безделието са чужди. А най-покъртителен е видът на стогодишен старец със съзнание на ученик.
Той усеща трепета на младежки
порив
, привитите крака се изправят и чувстват твърдата почва, морното сърце с енергичен туптеж праща кръвта до най-малките капиляри на кожата и по лицето му заиграва усмивката на вътрешно задоволство.
Получил удовлетворението на майстор, който е завършил творението на ръката си – картината на своя живот, той спокоен чака мига, който носи толкова ужас за другите. Всеки човек си има свой път. Пътищата се кръстосват, но не се покриват. Най-велико е да намери човек пътя си, призванието си. Обаче, каквото и да е призванието му, той трябва да знае, че е ученик на живота.
към текста >>
10.
Физиогномия - г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Заострените, извисени в небето кули на готическите църкви със символи на неутолимия копнеж, на безспирния
порив
на западната душа към вечността, към безкрая на небесните бездни.
„Античната култура е изникнала из чувството за измеримото в пространството и времето, а западната - из чувството за безконечното пространство, за безконечното време." Шпенглер намира, че тия основни черти на двете култури са изразени във всичките им прояви - живот, изкуство, наука, философия. Числото в древност е било израз на геометрични величини - криело е представата за нещо конечно, осезаемо, физично и затова тогава математиката е била в основата си геометрия. Обратно, от Декарт насам геометрията стана математична, числото е понятие за функция, израз на безкрайни процеси. Инфинитезималното смятане е най-съвършеният израз на чувството: безконечността, присъща на съвременната „фаустовска душа". Това чувство е изразено в архитектурата с готическия стил.
Заострените, извисени в небето кули на готическите църкви със символи на неутолимия копнеж, на безспирния
порив
на западната душа към вечността, към безкрая на небесните бездни.
На същия тоя порив се дължи и силното развитие на астрономията в нашето време. В областта на изкуството древните са били майстори в скулптурата, която изразява осезаемите форми, телесното, действието. Нашето време (разбира се ранния ренесанс) създаде съвършени портрети - израз на душевното, на неосезаемото. Старата живопис борави с плоскостта, ней е непозната перспективата. В съвременната живопис чувството за далечина и дълбочина е символ на копнежа по безкрая; в безкрая е точката, в която се пресичат всички линии.
към текста >>
На същия тоя
порив
се дължи и силното развитие на астрономията в нашето време.
Числото в древност е било израз на геометрични величини - криело е представата за нещо конечно, осезаемо, физично и затова тогава математиката е била в основата си геометрия. Обратно, от Декарт насам геометрията стана математична, числото е понятие за функция, израз на безкрайни процеси. Инфинитезималното смятане е най-съвършеният израз на чувството: безконечността, присъща на съвременната „фаустовска душа". Това чувство е изразено в архитектурата с готическия стил. Заострените, извисени в небето кули на готическите църкви със символи на неутолимия копнеж, на безспирния порив на западната душа към вечността, към безкрая на небесните бездни.
На същия тоя
порив
се дължи и силното развитие на астрономията в нашето време.
В областта на изкуството древните са били майстори в скулптурата, която изразява осезаемите форми, телесното, действието. Нашето време (разбира се ранния ренесанс) създаде съвършени портрети - израз на душевното, на неосезаемото. Старата живопис борави с плоскостта, ней е непозната перспективата. В съвременната живопис чувството за далечина и дълбочина е символ на копнежа по безкрая; в безкрая е точката, в която се пресичат всички линии. Тоя копнеж роди пейзажа с далечните планини, върхове, облаци, небе.
към текста >>
А върховен израз е намерил
поривът
на съвременната фаустовска душа към отвлеченото, неосезаемото в най-нематериалното изкуство - музиката.
Нашето време (разбира се ранния ренесанс) създаде съвършени портрети - израз на душевното, на неосезаемото. Старата живопис борави с плоскостта, ней е непозната перспективата. В съвременната живопис чувството за далечина и дълбочина е символ на копнежа по безкрая; в безкрая е точката, в която се пресичат всички линии. Тоя копнеж роди пейзажа с далечните планини, върхове, облаци, небе. Тоя копнеж е изразен в дългите градински алеи, и в безкрайните коридори и колонни зали на средновековието.
А върховен израз е намерил
поривът
на съвременната фаустовска душа към отвлеченото, неосезаемото в най-нематериалното изкуство - музиката.
Музиката на Елада е била предимно вокална и само е придружавала говора, имала е второстепенно значение. В западна Европа тя се разви до независимо и най-висше изкуство и се напълно обезплъти чрез усъвършенствуването на инструменталната музика и чрез създаването на контрапункта. Още много и поразително остроумни съпоставки за характеристиката на двете култури биха могли да се заемат из книгите на Шпенглер. Но и тези дотук ни сочат за онова чувство на съвременните човешки души, или на съвокупната душа на съвременната култура по безпределното, по незнайното; чувство по безкрая, що ни обикаля, по вечността, от която нашият живот е миг. Усещането близостта и реалността на вечното не е могло да не остави следа и в литературното творчество.
към текста >>
11.
Вести
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В душата му – сред радост, ведрина, сияние – никнат високи
пориви
, разцъфтяват светли мисли и възсияват живите образи на прекрасни утрешни дела И шествува той с безмерно пораснала душа сред дивните чудеса на природата – сам той великото нейно чудо... О, мои малки братчета – треви, цветя, дървеса, кажете: коя ръка изтъка вашите дивни тела, вашите вълшебни накити?
Всека скромна тревица, всеки скромен цветец сякаш говори с усмивка на душата: „Погледни: кой земен цар е по-красиво облечен? Коя земна ръка може изтъка нашит живи коронки и листица? " Потъналите в зеленина и цвят дървеса, подобни на чудни красавици, сякаш са се унесли в тиха опияняваща радост. Пъстрите пеперудки, пчелите, птичките – всичко се радва, всичко е упоено от сияние и красота. Забравил грижи и човекът, изправил е ведро чело; погледът му се носи из безкрайните равнини, из ясните планини, из празнично тихите лазури.
В душата му – сред радост, ведрина, сияние – никнат високи
пориви
, разцъфтяват светли мисли и възсияват живите образи на прекрасни утрешни дела И шествува той с безмерно пораснала душа сред дивните чудеса на природата – сам той великото нейно чудо... О, мои малки братчета – треви, цветя, дървеса, кажете: коя ръка изтъка вашите дивни тела, вашите вълшебни накити?
О, мои малки братчета, – буболечици, птички, кой майстор чародеец направи вашите крилца, вашите очи, вашите сърца? Коя дивна ръка с какво вълшебство създаде вашите души, облече ги и ги накити? И ти, душо моя, блажено тръпнеща пред образа на всяка красота, неудържимо стремяща се към висините надзвездни на съвършенството, сама ти вълшебно цвете сред градината на вечните мистерии – отгде идеш ти? Кой запали в теб разгарящото се слънце-дух? Кой създаде твоето тяло – цяла вселена, тайнствена, непостижима, криеща в себе си най-великите тайни на мирозданието?
към текста >>
12.
Келтски окултизъм – Ernest Bose
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Позитивизмът на техния ум унищожава силните
пориви
на ума, на които понякога те са способни.
ФИЗИОГНОМИЯ ОБЩО ОПИСАНИЕ НА ПЕТТЕ ГЕОМЕТРИЧЕСКИ ТИПОВЕ Четириъгълен тип Четириъгълният тип означава енергична, рязка и много упорита натура, твърдост на характера, който достига до непреклонност и може да се изрази даже в грубост. Индивиди от този тип се отличават с решителни идеи, те са резки в своите съждения. Постоянно критикуват идеите на другите, но не обичат да критикуват техните възгледи, наклонени са да натрапват своите възгледи на другите. У тях особено е развит практическия смисъл.
Позитивизмът на техния ум унищожава силните
пориви
на ума, на които понякога те са способни.
„Техният систематически склад ги кара да правят всичко по мярка и по компас. Особено удоволствие изпитват да разглеждат и изследват нещата от всички страни, като се интересуват да знаят техните причини, ровят се във всички въпроси и дълбоко проникват в тях. Най-неразрешимите въпроси са предмет на способността им към наблюдение и анализ. Благодарение на търпението, упорството и прилежанието им те постигат своите намерения. Трудът и препятствията не ги отчайват, напротив, тяхната енергия се увеличава от препятствията, на които се натъкват.
към текста >>
Пориви
на енергия и ентусиазъм се сменят бързо с общ упадък на силите.
Индивиди от този тип постъпват по-скоро под импулса на внезапен каприз, отколкото под влиянието на рефлекс. Те бързат да изпълнят своите планове, без да дочакат пълното им узряване. Тишината и търпението, с които се отличава концепцията на техните намерения са в рязък контраст с онази обърканост, която те внасят в тяхното практическо осъществяване. Те са предпазливи, хитри, послъгват, ловко измислят разни разкази и са изкусни разказвачи. Надарени с остър ум, те са много находчиви във възраженията; те са задирчиви, насмешливи, бъбриви, присмехулни, но тяхната веселост е измамлива и повърхностна, тъй като душата им се мъчи от силна меланхолия; освен това, често ги мъчи вътрешна тревога, душевна празнота и силно угнетяване на духа.
Пориви
на енергия и ентусиазъм се сменят бързо с общ упадък на силите.
Любовта им към чудесното често пъти е в борба с наклонността към съмнение и скептицизъм, и религиозните стремежи често се смесват с някакви материалистически тенденции; те се колебаят постоянно в нерешителност между спиритуализма и материализма, увличайки се ту от едната, ту от другата системи, като възприемат впечатления от тези противоречиви идеи и са в голямо затруднение да застанат на определена почва в това отношение Няколко време те се предават с жар на убеждения, които после оставят, за да се предадат на убеждения, съвършено противоположни на по-раншните им възгледи. Горещи пропагандатори на доктрини, които са усвоили, те водят ожесточена борба с противниците си и няма жертви, които те не биха понесли, за да възпрепятствува делото, което защищават. Техният дух на противоречие отива дотам, че упоритостта им се увеличава толкова повече, колкото повече препятствия срещат по пътя на реализирането на техните намерения. Въображението у тях е много развито спрямо здравия разсъдък, макар че като ги слушаш, ще направиш противоположни заключения По-силни в теорията, отколкото в практиката, те постъпват прибързано. Не им липсва нито прозорливост, нито проницателност, а умът им проявява трескава деятелност.
към текста >>
13.
Съдържание на 6 бр.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Докато старото прави последни усилия да запази своя живот, новото се издига с младенчески
порив
.
Как дълбоко действува тяхното четене ! Като че ли се изкачваш на висок планински връх, отдето се откриват пред тебе безкрайни простори и така ти е радостно и светло на душата! Те ни въвеждат в един красив свят. Както казва един италиански отзив, като че ли виждаш пред себе си красива полянка, покрита с цветя и проникната с мир! Тези беседи ни посочват пътя към светлината, радостта и свободата.
Докато старото прави последни усилия да запази своя живот, новото се издига с младенчески
порив
.
Тези беседи дават отговор на всички въпроси, които вълнуват човешкия дух. В тях картинно, с красиви символи, легенди, сравнения и други примери са изложени дълбоките основи на живота и методите, по които той може да се издигне на по-висока степен. Те са написани така ясно, че и неподготвеният ще намери много нещо в тях, обаче в тях има такава дълбочина, че и онзи, който има дълбоки окултни познания, ще види разкриване на нови хоризонти. Изобщо в тези беседи е изложен грамаден материал, чието специално разработване чака своето време в бъдещето. В тези беседи се срещат важни закони по отношение възпитанието, медицината, духовния растеж и пр.
към текста >>
14.
ЕДИН НЕПОЗНАТ - СЕДИР
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Той е, що дава живот на всяка светла мисъл, на всяко прекрасно чувство, на всеки възвишен
порив
.
Той е, що свети през неизброимите слънца на безкрая. Той е, що сияе през неизброимите души на человеци, ангели и божества. Той е великото свещено слънце на слънцата, от което изтичат всички творчески сили на безбрежното и вечно битие. Той е, що прави да тупти великото сърце на всемирния живот, да разцъфтяват всички красоти и чудеса, да зреят всички вълшебни плодове на дървото на живота. Той е свещеният извор на живота в тайното светилище на всяка душа.
Той е, що дава живот на всяка светла мисъл, на всяко прекрасно чувство, на всеки възвишен
порив
.
Той е, що възпламенява душите за творчество и подвиг. Неговото име е свещена Любов, свещена Мъдрост, свещена Красота! Помнете, о ученици мои, няма по-голямо съкровище за вас ни на земята, ни на небето от тоя вълшебен извор! Бдете над него и благославяйте Превеликия и Вселюбящия за безмерната Негова милост. Бдете над свещения огън на вашите души.
към текста >>
15.
ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Чрез тия духовни връзки главно – съзнавани или не – се влива в човечеството божествената светлина, идат идеите на висша правда, съвършенство и красота; идат висшите
пориви
: иде висшият живот.
Но, преди всичко, какво представлява Бялото братство, за което става дума? Касае се за Бялото братство не само в България, но и в целия свят. Всички съвременни окултисти и хора на високо посвещение говорят за съществуването на Велико Бяло Братство от напреднали души и завършили човешката еволюция същества, чиято задача е да съдействат на човечеството за неговото духовно издигане. Глава на това Братство е Христос, „живия" и проявяващия се Бог на любовта. Това В.Б.Братство е в широко общение с пробудилите се и пробуждащите се човешки души; множество негови членове са въплътени на земята — ръководители, учители, скромни труженици.
Чрез тия духовни връзки главно – съзнавани или не – се влива в човечеството божествената светлина, идат идеите на висша правда, съвършенство и красота; идат висшите
пориви
: иде висшият живот.
Бялото братство в България и по цялата земя – това са учениците на В.Б.Бр.; това са всички пробудени души, които се стремят да възприемат оня висш живот, що иде чрез това В.Б.Бр. и да реализират едно по-висше стъпало на индивидуално и социално съвършенство. Бялото братство стои над ограничения и тесногръд национализъм, то, подобно на В.Б.Б., е интернационално по дух и стремежи. То схваща добре, че при днешната степен на социално развитие истинските национални интереси могат да бъдат гарантирани най-сигурно само по пътя на международни усилия към създаване на едно единно човешко общество, изградено върху принципите на пълното взаимно зачитане и най-широка социална солидарност; то схваща с други думи, че истинските национални интереси се покриват от по-високия, общочовешкия интерес. Бялото братство е една духовна армия от хора из всички нации, раси, религии, професии, обществени положения; често обединени около някое знаме, но още по-често – засега – неопознали се взаимно, не съзнали още добре своите общи задачи, но все пак съставляващи армия, зад която действа едно общо разумно командуване – армия, която вече постепенно се мобилизира.
към текста >>
16.
ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА - Л. ЛУЛЧЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Всичките са като дървета без никакви корени в съзнанието на хората: при първия
порив
на вятъра, те се събарят и изчезват.
Л. Лулчев ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ (Продължение) ІІ Колкото една идея е по-шаблонна, толкова тя се разбира от по-широк кръг хора; смята се за „съвременна", не учудва никого, класира се като „добра", „полезна" или „допустима", „в реда на нещата", „прогресивна", „научна", „разумна"... Малкото усилие, с което се достигат днес „научните" становища, знанието в популярна форма, понякога минава за големия плюс на съвременността, без да се вземе във внимание, че тъкмо тая леснота на придобивката обезценява неговата същност: че то се носи като никаква модна дреха, която може да бъде захвърлена всеки момент, щом дойде някоя по-нова мода.
Всичките са като дървета без никакви корени в съзнанието на хората: при първия
порив
на вятъра, те се събарят и изчезват.
Днес мнозина се кичат с паунови пера: знанието за тях се състои от постоянното повторение на чуждите мнения. В такава умствена среда, много естествено, колкото една идея е по-дълбока, толкова тя се струва, че е изпреварила времето си, толкова по-малко хора я разбират, толкова тя е по-„чудновата", „еретична"! Носителите на такива идеи са наричани дори луди (Христос, Галилей), били са разпъвани, затваряни, горени... Средата още не е била дорасла да ги разбере. Това са го опитвали всички ония, които са поискали да внесат принципиално новото в живота – винаги те са срещали голям отпор в ръководещите кръгове, които, неспособни да носят новото, а понякога и да го разберат – са държали с голямо упорство старото, което им е гарантирало привилегированото в обществото место. А ако така упорно се отрича всичко ново, то как ще влезе в живота то?
към текста >>
17.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Поклоних се в музея на Русо – на неговия светъл дух, който в Емил е обезсмъртил
поривите
за нови,, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание, Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества.
Посетих институт Ж. Ж. Русо, срещнах се с проф. Pierre Bovet – също есперантист, бях на гости и в класа на една учителка, където ми бе оказано трогателно гостоприемство – учениците и ученичките ми подариха картини като привет до България и българските ученици и ученички. Институтът Ж. Ж. Русо – верен на принципите на Русо – е международен институт за ново възпитание – ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята.
Поклоних се в музея на Русо – на неговия светъл дух, който в Емил е обезсмъртил
поривите
за нови,, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание, Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества.
Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл – за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда (карма) и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмос. И аз бях радостен да чуя словата на тая, която в своите книги – Езотерично християнство, Древната мъдрост, Мисълта, Човекът и неговите тела, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда.
към текста >>
народ има
пориви
, стремежи, идеализъм, готовност за жертви.
Въпреки, че хората пият виното като вода и да пиеш вода вместо вино, значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията, има смели борци за чист, трезвен живот. Аз намерих една шепа от тях в ложата на I.О.G.t. – начело с проф. Легрен, който ме прие ласкаво и още по-ласкаво приветства България в мое име. Макар че ние сме млад народ, груби и невъзпитани външно, в бълг.
народ има
пориви
, стремежи, идеализъм, готовност за жертви.
Новите, идейните движения показват това. Приемът, който проф. Легрен – въздържател и вегетарианец, рядък по своята искреност човек – е намерил в България, му е открил душата на нашия народ. Проф. Легрен е голям приятел на България и не намира думи – и в печат, и в сказки да хвали новата, младата, идейната България – на ентусиазираната младеж, която иска да освободи бълг. народ от едно страшно и позорно робство – робството на алкохола.
към текста >>
18.
НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
На него дължим всичко благородно, свято и възвишено в човека, своите най-благородни
пориви
, най-възвишени просветления, чувството на алтруизъм, на любов, чувството на дълг към ближния, на братство, на себеотрицание, религиозно чувство, обичта към Бога и към хората.
Съзнанието се проявява в различни степени на интензивност, като започнем от подсъзнанието и стигнем до изгряващото съзнание. Интелект е оня принцип, който издига човека над животните. Отличителният му белег е самосъзнанието. След това, човек достига в своето развитие едно по-високо стъпало, наречено свръх съзнание, което се проявява в духовния ум. Всеки що годе развит човек е имал известни проблясъци на висше съзнание, които проблясъци му помагат да схване неща от възвишената природа.
На него дължим всичко благородно, свято и възвишено в човека, своите най-благородни
пориви
, най-възвишени просветления, чувството на алтруизъм, на любов, чувството на дълг към ближния, на братство, на себеотрицание, религиозно чувство, обичта към Бога и към хората.
С постепенно развитие на тоя ум в човека, последният започва да схваща същества нето на една Върховна Сила, започва да признава присъствието на Бога. Духовният ум или свръх съзнанието седи несравнено по-високо от интелекта, но той не му пречи в работата. Той предава на интелекта известни истини от собствената си област в форма на откровение, а интелектът ги обсъжда и потвърждава. От тук иде и интуицията. Човешкият прогрес върви към все по-пълното проявяване на шестия принцип; по тоя начин човечеството се облагородява, а заедно с това се зараждат и възможностите на едно истинско щастие тук долу на земята.
към текста >>
19.
ТАКА ГОВОРИ ПЛАНИНАТА - П.Г. ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Димитров Из поемата Преображение І О, небеса на
пориви
блажени!
Емануил П.
Димитров Из поемата Преображение І О, небеса на
пориви
блажени!
вий сфери, – от преливен цвят дъги... От подни свят душите уморени, На скърби в плен и жертва на тъги, Към вас стремят се, небеса блажени! Понесен с кораб облачен, в забрава, Летях, в ефир окъпан и в роса, И ето ги разтвориха се в слава И в шир и вис там ведри небеса, И нов възторг вкуси душа тогава. О, небеса! Вий царство на Духа! Покров на ангели – на светли сили, В одежди без петната на греха!
към текста >>
Стоят пред двери ангели двукрили, С елмазен меч войници на Духа... Закон предвечен движи тук звезди, И светлината пълни синя бездна, Сеячи тук са ангели – в бразди Те сеят вечно таз сеитба звездна, С крила ефира порят и с гърди... О, небеса на
пориви
блажени!
вий сфери, – от преливен цвят дъги... От подни свят душите уморени, На скърби в плен и жертва на тъги, Към вас стремят се, небеса блажени! Понесен с кораб облачен, в забрава, Летях, в ефир окъпан и в роса, И ето ги разтвориха се в слава И в шир и вис там ведри небеса, И нов възторг вкуси душа тогава. О, небеса! Вий царство на Духа! Покров на ангели – на светли сили, В одежди без петната на греха!
Стоят пред двери ангели двукрили, С елмазен меч войници на Духа... Закон предвечен движи тук звезди, И светлината пълни синя бездна, Сеячи тук са ангели – в бразди Те сеят вечно таз сеитба звездна, С крила ефира порят и с гърди... О, небеса на
пориви
блажени!
Душите тук прегръщат се с ръце, Уста в уста – с целувка-жар допрени; Сърце тупти до пламенно сърце – В една любов свещена крепко слени... Тук всяко аз се в чуждо ти прелива, Душа в душата близка пламеней, И всяко аз е тук свръхличност жива, И нейни лъч чрез общи блясък грей, Но всичките души тя в себе слива... ІІ Преситени от щастие душите За чуждо щастие горят от жад. О, няма тук за любовта насита, Че тя възбужда все по-алчен глад И страст за ново щастие в душите. От дар душата тук не оскудява, По-буйно блика извора ù свет, И колкото се повече раздава Чрез милост – слънце и чрез обич – мед, Все повече с любов богата става. На арфа струни опнати – звучат Душите в дивна пътен – поотделно, Но да говорят или да мълчат – Пак слети в химна общи безпределно Те като струни арфови звучат. В блаженство вечно пролет тук цари: Годините тук носят само младост, Любов сърца ли нежни озари, Опиянени те блестят от радост, В блаженство вечно пролет тук цари.
към текста >>
20.
ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Речта бива разнообразна,
поривиста
, увлекателна и умна.
Стомашната система не добра, апетитът – среден и нередовен. Сън – неспокоен, прошарен с телесни движения. Нервният темперамент има силно променчиви душевни качества, много от тях са присъщи на другите темпераменти. Тези хора могат да бъдат в един и същи момент и щастливи и нещастни. Чувствителността им е силно развита; хора с такт, деликатност и забележителна способност към заучаване; съобразителни, с възвишени идеи, вдъхновение, въображение, жив и рядък ум.
Речта бива разнообразна,
поривиста
, увлекателна и умна.
Животът минава в непрекъснати вълнения, от което страдат много. Хора лесно възпламеними, обичат и любят всичко, което може да ги настрои, но не са постоянни в любовта си. Благодарение на бързината, с която те мислят и действуват, те грешат често и много. Непоследователни, но и проницателни и способни да мислят правилно за нещата, имат богата интуиция, обичат игрите, зрелищата и изкуствата. Тия хора са предразположени към нервни заболявания, ипохондрии и т.н., жените страдат от истерия и др.
към текста >>
21.
ФИЗИОГНОМИЧНАТА КАРТИНА
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Истинското изкуство буди у човека благородни чувства и
пориви
, изпълва го с красиви мисли и го подтиква към все по-голямо и по-голямо съвършенство и хармония в проявата на неговото сърце и неговия ум.
Нито за момент да не изпуска из предвид, че не е той, който твори изкуството, а е само един проводник на чуждо творчество. И каквото му се дава, дава му се само като отражение. Наистина, смешно е, когато една вейка стърчи на едно дърво и каже: „Ето какво съм аз и ето до къде съм стигнала", а не вижда, че нейното положение върху дървото се определя от онзи жизнен подтик, който струи из дънера. В момента, когато тая слаба вейчица тури преграда между себе си и дървото, тя започва да увяхва и изсъхва. Много такива изсъхнали вейчици има сега по дървото на изкуството и като са загубили непосредствения подтик за истинското творчество, силят се да измислят някакво „ново" изкуство, което впрочем се разпилява из ушите и очите на хората, а не прониква в тяхната душа: човек гледа и слуша, а не може да се радва и в душата му е студ и тъмнина.
Истинското изкуство буди у човека благородни чувства и
пориви
, изпълва го с красиви мисли и го подтиква към все по-голямо и по-голямо съвършенство и хармония в проявата на неговото сърце и неговия ум.
С това изкуство се подхранва душата да разцъфне в благоуханен цвят, а духът - да даде обилен и съвършен плод. Изкуството - това е метод, с който напредналите наши братя ни въздействуват и ни помагат в трудния път на усъвършенствуване и издигане. Но от нас се иска да го разберем правилно и да разтворим широко дверите на нашата душа, та да проникнат в нея зародишите, които един ден при разумна воля, светъл ум и чисто сърце ще дадат своя плод, който е: вечна радост, вечна хармония и вечна красота.
към текста >>
22.
ЖИТНО ЗРЪНЦЕ - ST.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
А как красят лицето на човека неговите благородни чувства и
пориви
.
Една крива постъпка, необмислена разваля цяло приятелство, проваля цяла кариера, разрушава семейно равновесие и благосъстоянието. Една лоша дума и едно благо искрено слово - едното убива, другото възкресява, когато е казано на место. А малкият, едва уловим поглед, как говори той. как действува направо на душата на човека! Нанизи от бисери са малките светли мисли, които могат да се зародят в мозъка на човека.
А как красят лицето на човека неговите благородни чувства и
пориви
.
Те правят лицето му да свети, възторжено, действуващо направо върху другите. Безброй малки звезди създават в своята целокупност великото дело на Майстора-Творец - всемира. В него пъплим ние малките разумни творби човеци. Пред погледа на Незримия ние сме може би толкова малки, колкото микробите пред обектива на ултрамикроскопа. Нас, малките, човеците на земята, ни заобикалят все малки неща, от малки работи е изтъкан нашият живот, нашите отношения към останалия свят.
към текста >>
23.
РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Коя е другата причина, поради която младежът след свършването на гимназията и университета и след влизането си в живота, не остава верен на идеалистичните
пориви
, за които с жар е говорил по-рано?
Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по отъпкания друм на обикновения живот? Преди всичко трябва да се отстрани онзи дух на кариеризъм, който се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни. Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета, Ученикът не трябва да учи със съзнание, че трябва да се осигури! Ако правилно се проявяват вътрешните му сили, той ще учи с съзнание, че иска да работи за един висок идеал, за една идея, която е над обсега на неговите лични интереси! Това именно способствува за разкриване на диаманта в него с всичката си красота!
Коя е другата причина, поради която младежът след свършването на гимназията и университета и след влизането си в живота, не остава верен на идеалистичните
пориви
, за които с жар е говорил по-рано?
Една от причините е и обстоятелството, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалната същина на битието! Кое ще помогне, за да се прояви диаманта с ослепителния си блясък? За да стане това, трябва да се помогне на гимназиста да дойде до едно ново разбиране на живота, до един мироглед! Гимназиалният живот е борба за мироглед! Всеки период от развитието на детето и младежа развива особени страни и сили на човешкото естество!
към текста >>
Ако правилно се извърши възпитателната работа през този период, то младежът ще остане верен на своя идеалистичен
порив
през целия си живот - до дълбока старост той ще бъде млад по душа, с същия борчески жар ще работи и ще живее за нещо възвишено и вечно!
По този начин младежът сам ще може да дойде до схващане на Разумността, която прониква цялата природа. И това няма да бъде абстрактно твърдение, плод на философски спекулации, но ще бъде обосновано на опита и наблюдението. Днес всеки, който желае, може по чисто научен път да дойде до спиритуализма! Дошъл вече до схващане на Великото, Разумното, което прониква целокупния живот, ще има вече условия да се разцъфтят у младежа заложбите, които водят към висш идеен живот! Той ще има по този начин вече критерий, как да работи върху себе си и в живота.
Ако правилно се извърши възпитателната работа през този период, то младежът ще остане верен на своя идеалистичен
порив
през целия си живот - до дълбока старост той ще бъде млад по душа, с същия борчески жар ще работи и ще живее за нещо възвишено и вечно!
А това трябва да бъде и именно целта на гимназиалното обучение и възпитание! И тогава той ще бъде в хармония с онова новото, което се ражда днес в човешкото съзнание и в човешката култура. Ако изучим хода на историята с оная дълбочина, която хвърля светлина върху законите на развитието, ние ще разберем лесно, че историчният процес не е нещо хаотично, както изглежда на пръв поглед, но представлява едно строго закономерно разкритие на силите на човешкия Дух. Всяка една исторична епоха изявява една нова сила или страна на човешкото естество. Коя е оная характерна черта, която ни носи близкото бъдеще?
към текста >>
24.
LE MAITRE PARLE-L^AUGUSTE FRATERNITE UNIVERSELLE
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Гласът е най-големия предател на истинското „аз" на всеки човек, огледалото, което открива най-потайните му душевни
пориви
, които и за него самия остават скрити.
е поместена в полски превод статията от Учителя „Правдата", печатана преди това на есперанто във в. „Frateco“. Между другото става ясно, каква голяма роля играе сп. „Житно Зърно" за разпространение в чужбина идеите на новото учение. Говорът като огледало на личността и характера. - Човек познава толкова малко тона на гласа си, колкото и физиономията и походката си.
Гласът е най-големия предател на истинското „аз" на всеки човек, огледалото, което открива най-потайните му душевни
пориви
, които и за него самия остават скрити.
Изследванията, които прави от десетки години вече прочутият професор по фонетика на говора в университета в Берлин, д-р Рииферт, са довели до изнамирането на една много интересна система, чрез която може по гласа да се „прислуша" характера на човека по най-точен и безспорен начин. Психогномията на гласа се подчинява на същия вътрешен закон, както и този на почерка. Тя не се поддава на преиначаване и преструвка, без да се познае това и при най-малкия опит. Между безкрайните особености на всеки говор, който, разбира се, е различен при всеки индивид, могат да се отбележат определени типове говор и да се сортират в известни класи. Особено много изпъкват два главни типа човешки говори: мелодичният, характерен по повишаването и снишаването на тона и ритмичният тип, който съчетава думи и срички в определени индивидуални тактови интервали.
към текста >>
25.
РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Цялата фигура говори за съсредоточеност в една определена посока, към една определена цел за един
поривист
устрем напред, за твърдото решение да с преодолее съпротивата, да се проправи път, да се достигне целта.
При това, за последиците много-много няма да му мисли - задържащите импулси, които биха произтекли от трезвия разсъдък, липсват, защото горната част на челото му е изобщо слабо развита. За милост и прошка и дума не може да става, защото милосърдието също така не е развито. Едничкото.което може да въздействува на този човек е или грубата сила, която му се противопоставя, или облечения с власт представител на външния закон, или оня авторитет на сила и власт, комуто той е длъжен безпрекословно да се подчинява. Да допуснем, обаче, че поменатата ос дойде в напрежение не от накърнено честолюбие, а от амбицията да се постигне нещо както е запример у състезателите, всред които този тип често се среща. Тогава твърдостта им дава издръжливост, упоритост устойчивост в напрежения и тренировки, личните чувства поддържат честолюбието в напрегнато състояние, наблюдателният ум работи зорко, развитите челюсти, които говорят за една изпълнителна, яка воля, която действува с инстинктивен автоматизъм, издават коравина и упорно усилие.
Цялата фигура говори за съсредоточеност в една определена посока, към една определена цел за един
поривист
устрем напред, за твърдото решение да с преодолее съпротивата, да се проправи път, да се достигне целта.
Наблюдавайте състезателите при спортни състезания и вие ще видите характерните външни прояви на онова силово напрежение което настъпва у тия люде по посока на тази, основна за тях, структурна ос. Няма да се спирам върху разновидностите на този тип, които зависят от развитието на други мозъчни фактори, но не мога да отмина мълком един странен вариетет, който се среща понякога в религиозни среди, именно типа на религиозния фанатик. У него, покрай развитието на онези мозъчни центрове и лицеви части, които виждаме на фигура 2, се явява силно развит и центъра на благоговението, любовта към Бога. Непросветен, тесногръд и едностранчив ум, който схваща само външните, материални форми, фанатикът е сляпо привързан към външните знаци и обреди на един култ. Упорит и твърд, лишен от мекотата на милостта и човещината, лишен от истинска обич към ближния (неразвита предно-горна част на главата), той е готов да стане мъченик за своето верую, но е готов същевременно и други да подложи на мъчение - всички ония, които не са съгласни с неговото верую, които той счита за „еретици".
към текста >>
26.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
* * * И в дните на устрем и
порив
възторжен, И в полета смел на красиви мечти, Все тихата песен на светли надежди В душата ми нежно и кротко звучи.
При първите лъчи, когато ледове Ще се топят, и всеки чист кристал На тоя снежен плащ във теб ще се прелей И с тебе ще запей. И всеки чист кристал Кат цвят ще зацъфти по твоите води. Легендата за спящата царкиня не си ли ти Сърце? В кристално-чист дворец тя много векове Затворена била, и вихърът вилнял, и стража бдяла вън. Но светъл принц дошъл, събудил я от сън И с радост я повел през светли върхове Към царството светò на живия Огън.
* * * И в дните на устрем и
порив
възторжен, И в полета смел на красиви мечти, Все тихата песен на светли надежди В душата ми нежно и кротко звучи.
И в дните на тъмна несрета и мъка, Когато раздират небето у мен Светкавици, бури и стене сърцето, Все крепък духът е - от Бога роден, Че златната нишка-надежда на връзва Във низа безкрайна и радост и скръб, И вярно високият връх ми показва, Към който извива неравния път. S. * * * Прибирам двете си ръце и ги поднасям като чаша, жива, отворена чаша. Защото искаш да налееш в нея от живата вода на вечния източник, защото виждаш - чака малкото дете, напуснало игрите, примамено от ромона на светлите води. Като цветец на слънцето отворен поднасям двете си ръце и чакам, защото сам ме призова, защото любиш малките деца. S.
към текста >>
27.
РЪЦЕТЕ НА ВИКИ БАУМ И СИНКЛЕР ЛУЙС
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Веселите, оптимистично настроени хора, с младежки
пориви
, също имат такъв почерк.
У трети редовете, пак праволинейни, постоянно слизат надолу, стават низходящи. У мнозина, които пишат възходящо или низходящо личи една постоянна борба с първата или втора тенденции, та почеркът им взима вида (b), както е показано на фигурата Най-после, други напущат правата линия и пишат криволинейно - общият вид на реда е или изпъкнала линия (с) или вдлъбната (д) или вълнообразна (е). За всички европейски народи, които пишат отляво надясно върху хартия с четвъртита форма, нормалното писане е хоризонтално, при което редовете естествено са успоредни един на друг Намесят ли се, обаче, известни афекти, известни чувства и настроения от различно естество, редовете изменят своята посока и вид. Когато редовете са прави и възлизат (а), това е признак за прилив на енергия, подем в настроението, възбуда. Хора енергични, страстни, предприемчиви, самоуверени и амбициозни, които се стремят към успех във всичките си почини, обикновено имат такъв почерк.
Веселите, оптимистично настроени хора, с младежки
пориви
, също имат такъв почерк.
При наличността на други признаци, възходящата посока на редовете често показва наивна самоувереност и суетност - човек си мисли, че може всичко да постигне. Това е особено така, ако редовете се издигат стръмно нагоре. Мозъчната енергия в областта на личните чувства и борчески инстинкти е толкова интензивна, че човек изпада в състояние на трескаво напрежение и активност. Амбициите у такъв човек прекомерно порастват, отивайки дори до дързост. Точно обратно е състоянието у човек, който пише низходящо, чиито редове падат надолу.
към текста >>
28.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
И в
порив
да бъдат кат нея, ръце те простряха, и със свойта царица в едно те се сляха.
Д. Антонова БЯЛАТА ПPЯCПA Израсна голямата пряспа свободно, на воля, там дето големи скали върхът е натрупал. Ноември, декември ù дом построиха. И ето закрепна, порасна тя - бялата пряспа. „Царица" се в себе си тихо нарече. „Царица" и малките снежни навън говореха тихо.
И в
порив
да бъдат кат нея, ръце те простряха, и със свойта царица в едно те се сляха.
Голямо ù царството беше на бялата снежна царица. Отдето да грабне сняг вихърът ней го дарява. От царство далечно ù пращаха накити чудни, безспирни оркестри ù свиреха денем и нощем, играеха танци мъглите. А ето, че в утро прекрасно пристигна принц светъл. Сияние чудно излъчваше той - кротост и радост.
към текста >>
29.
НА ГРАНИЦАТА-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
В
порива
на своята безгранична вяра, тя наистина сполучва да се допре до полата на дрехата му.
Ето, тя се провира всред гъстото множество, което е при¬тиснало отвред Исуса и учениците му. Провира се да се добере до него, ала не за да се яви пред лицето му, да го моли за изцеление, да изтръгне от него слово или жест - тя се счита недостойна за такава голяма милост. Най-сетне, с какво право може да изисква такова голямо благоволение от Пророка, за когото е чувала, че е извършил толкова чудеса? В своето смирение, чувствувайки своята нищета, тя не смее дори да се яви пред лицето му. Ала вярва, че ако смогне само изотзад да се допре до крайчеца на дрехата му, пак ще получи изцеление.
В
порива
на своята безгранична вяра, тя наистина сполучва да се допре до полата на дрехата му.
И чудото става - болната от дванадесет години жена начаса се излекува, упоритото ù кръвотечение престава. Да беше се свършил само с това този кратък епизод, отбелязан в евангелията на Марка (гл. 5:25-34) и Лука (гл. 8:43-48), ние щяхме да имаме само образа на една жилава натура, на една жена със силна вяра, която се бори с всички средства да победи смъртта, една своего рода героиня, която е достойна за възхищение - поне като тип на жена с жилава воля за живот, с несъкрушима вяра. Освен това, у нас би укрепнало убеждението за мощ¬ната сила на вярата, изтъквана и подчертавана многократно в еван¬гелието, особено при случаите, в които са.
към текста >>
30.
ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Марта, в
поривистото
си желание всичко да тури в ред и порядък, всичко да постави точно на мястото му, всичко навреме да направи, постоянно се коси, постоянно се ядосва и тревожи.
Пометеш, да речем. Тя ще смери с поглед стаята, ще кресне: "Тъй ли се мете! ", па ще грабне метлата от ръцете ти - да премете още веднъж. Съдове, чинии, тенджери - все недомити ù се виждат. Те трябва винаги да лъщят.
Марта, в
поривистото
си желание всичко да тури в ред и порядък, всичко да постави точно на мястото му, всичко навреме да направи, постоянно се коси, постоянно се ядосва и тревожи.
Недоволна - тя все натяква, все мърмори. Ако ù си син, види ли те, че се излежаваш сутрин, веднага ще се втурне в стаята, дето спиш, ще ти кресне и ако смееш, не ставай! Иначе, всичко ти е готово, и дрехи, и обувки - чисти, спретнати. Закуската - също. Всичко е приготвено с грижлива, ударна ръка, а дълбоко в душата си чувствуваш - и с майчинска любов.
към текста >>
31.
РЪЦЕТЕ НА АНДРЕ МЕЛЛОН И НА БОБИ ДЖОНС
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Една част остава неизползувана, и нея ние изживяваме като
пориви
неопределени, неясни и ненасочени към даден обект.
Когато даден комплекс премине в несъзнанието под мощното давление на известно неприятно чувства, имаме потиснат комплекс. Последният е истинският причинител на всички душевни и органически разстройства на психична почва. И той, поради това, е обект на особен интерес от страна на новата психология. Освен чрез разни душевни и телесни разстройства комплексът се изживява и като сънища. Не цялата инстинктивна енергия бива изразходвана посредством инстинктивната емоция - във вид на сентименти и диспозиции, или бива заприщена, подпушена, във вид на комплекси.
Една част остава неизползувана, и нея ние изживяваме като
пориви
неопределени, неясни и ненасочени към даден обект.
Сентиментите, диспозициите и осъзнатите комплекси съставляват съзнателната човешка личност. Потиснатите комплекси и поривите съставляват несъзнателната човешка личност. Сцеплението между отделните психологически констелации, които съставляват съзнателната личност става чрез съзнателна дейност, насочена към известна цел; това наричаме съзнателна воля. Съвкупността пък от всички неосъзнати първични сили, които водят началото си от неосъзнатата личност и се изразяват по един или друг начин, наричаме несъзнателна воля. Двете воли са във вечна борба за надмощие.
към текста >>
Потиснатите комплекси и
поривите
съставляват несъзнателната човешка личност.
И той, поради това, е обект на особен интерес от страна на новата психология. Освен чрез разни душевни и телесни разстройства комплексът се изживява и като сънища. Не цялата инстинктивна енергия бива изразходвана посредством инстинктивната емоция - във вид на сентименти и диспозиции, или бива заприщена, подпушена, във вид на комплекси. Една част остава неизползувана, и нея ние изживяваме като пориви неопределени, неясни и ненасочени към даден обект. Сентиментите, диспозициите и осъзнатите комплекси съставляват съзнателната човешка личност.
Потиснатите комплекси и
поривите
съставляват несъзнателната човешка личност.
Сцеплението между отделните психологически констелации, които съставляват съзнателната личност става чрез съзнателна дейност, насочена към известна цел; това наричаме съзнателна воля. Съвкупността пък от всички неосъзнати първични сили, които водят началото си от неосъзнатата личност и се изразяват по един или друг начин, наричаме несъзнателна воля. Двете воли са във вечна борба за надмощие. Човек по такъв начин е разделен в своята психическа същност на две личности, на два враждебни лагера, което психическо състояние ние изживяваме, като борба между доброто и злото начало у нас, като гризане на съвестта, като изкушение на дявола, като раздвоение на мисълта. Докато съзнателната личност е обединена от волята, ние все още можем да устояваме на пристъпите на несъзнателната личност, но щом като съзнателната воля отпадне, а то става, когато изгубим цел в живота и станем равнодушни към ударите на съдбата, когато изпаднем в едно пасивно състояние, или пък приспим съзнателната личност чрез упоителни средства: несъзнателна воля взима надмощие и ние се подаваме на пристъпите на злото, за което после само може да съжаляваме.
към текста >>
32.
КЪМ ОБЕТАВОТО ЗЕМЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Най-добре е, когато у всички членове на едно общество, бедни и богати, се събуди чувството да дават, чувството на вдовицата, нейния
порив
за даване, макар това което ще дадат да е "един кодрант".
Тия средства, в различните общества, различно се събират. Освен доброволните подписки за временни цели или редовните членски вноски, много често в свободните общества, особено в ония, които носят формата на братства, се очаква, най-вече при по-значителни предприятия, известна доброволна жертва от по-заможните членове на обществото. Такива случаи на доброволна пожертвувателност не са редки, но те не могат да бъдат и систематични. Не може и за най-дребни, текущи нужди, които естествено възникват в едно общество, което се разраства, да се разчита само на щедростта и благотворителността на богати негови членове. Това, от една страна, създава известна пасивност у голяма част от членовете на обществото, а от друга – чрез натрапчивата мисъл, че "богатите" са някак морално задължени да дават и само да дават, се упражнява едно тънко насилие върху съзнанието на тия хора, което често има отрицателни резултати – вместо да отвори щедро ръката им, затваря сърцата им.
Най-добре е, когато у всички членове на едно общество, бедни и богати, се събуди чувството да дават, чувството на вдовицата, нейния
порив
за даване, макар това което ще дадат да е "един кодрант".
Чисто психологически погледнато, това има голям възпитателно значение, преди всичко за ония, които разполагат с ограничени средства. То ги прави дейни участници в едно колективно дело, то повдига тяхното достойнство, изравнява ги морално с ония техни по-богати братя, които външно, по материална сила, седят по-горе от тях. Същевременно то освобождава съзнанието от оная робска психология на пасивно очакване от другите, по-богатите, на прекланяне пред силните материално, които се считат за единствено способни да помагат при по-крупни предприятия. Когато всички дават, свободно, непринудено, границата между бедни и богати се заличава – всички стават равни в даването. При това, една грамадна сума, подарена от някой богат благодетел, която ще го отдели като нещо особено в съзнанието на другите, може да се събере колективно от една група хора.
към текста >>
33.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Като че ли цялата природа е радостна за своите мили деца, които дават път на светлите
пориви
, които тя им шепне тихо в душите!
Нежен ветрец полъхва и гали косите им. Как радостно свети слънцето! Птички пят над главите им. Небето е чисто. Само няколко светли облачета се носят към изток.
Като че ли цялата природа е радостна за своите мили деца, които дават път на светлите
пориви
, които тя им шепне тихо в душите!
Общ обяд. Готвили са няколко сестри. Четене на някоя беседа от Учителя и обмяна на мисли върху прочетеното. Работата често привършва към обяд. Някой път обхваща и няколко часа след обяд.
към текста >>
34.
ШИРОТА НА ДУХА - Е.
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Още са силни жажда и
порив
, Вечното слънце зове ме В житни полета и плодни градини – Крепки за труд са ръцете.
Гласът ми чуваш ли как блика? Това е обич сладка, неизречена, Която слаб е да мълви езика... И утринните пролетни зефири Подзеха песента с шеллата , Подкарани от златострунна лира Разляха радост, щастие на земята. * * * МЛАДОСТ Още са светли багрите дивни, Младост в живота ми, младост! Още са звездни и звучни нощите, Песен и блян се преплитат. Още извива низ стръмнините Пътя ми – ручей планински, Мамят красиво там далнините Будният поглед за всичко.
Още са силни жажда и
порив
, Вечното слънце зове ме В житни полета и плодни градини – Крепки за труд са ръцете.
Още далеч е там в низините Равния път на отмора, Младост разцъфнала, спри и попей ми, Дивна е твоята песен! S. * * * ТИ От далече идеш Ти и тръгнал си отдавна, Вековете дълги шепнат спомени за Тебе. С флейта златна тихо свириш, будиш Ти душите И вървиш и с поглед сочиш пред тях далнините. От далече идеш Ти и носиш мир небесен, Руùни вековни падат в стъпките Ти светли; Като слънчев изгрев носиш радост и надежди И събличаш и отнасяш старите одежди. От далече идеш Ти, разливаш дар обилен, И роси в сърцата влага, семена поникват; Като майка с необятна обич към децата, Търпеливо Ти отглеждаш цветя във душата. S.
към текста >>
35.
ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Както, обаче и да се обясняват нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран тъй и Нептун биват открити по време, когато у хората се явява един мощен
порив
към индивидуална и социална свобода; когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтели обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност.
За да станат известни сили творчески у човека, за да може той да ги прояви в живота, трябва да направи съзнателна връзка с тях. Тази, именно, връзка и времето, по което тя се извършва, представят интерес за нас. В случая с ония сили, които астрологичната символика обединява под името "Уран", защото ритъмът на техните многосложни прояви в земния живот съвпадат с цикъла на този далечен член от нашата слънчева система, наистина се потвърждава многократно изтъкваният от астролозите окултен закон - една планета става позната и видима за хората тогава, когато нейните сили започнат да се проявяват активно в техния живот. Явно е, следователно, че Уран и преди е действувал, но така, както електричеството е действувало в природата, преди да бъде впрегнато на работа от творческия дух на човека. Уран е произвеждал известни общи процеси, които са стояли вън от обсега на човешкото съзнание.
Както, обаче и да се обясняват нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран тъй и Нептун биват открити по време, когато у хората се явява един мощен
порив
към индивидуална и социална свобода; когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтели обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност.
Политически и социално, това се изразява в американската и френска революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит. В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсен. Знайно е, че мирогледът на Ибсен се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсен най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество.
към текста >>
36.
ИЗ НАШИУЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Като не е в състояние да схване поне външния ред на обществения живот, той не може да съгласува своите
пориви
и желания с тия на другите.
У творческите натури прекъснатият несвързан почерк действително се дължи на ония чести проблясъци на интуицията, които разкъсват връзките на обикновения логически процес. Те означават характерологично пренебрегване и на оня конвенционален обществен ред, който е подчинен на една външна етика, на външни правила и закони. Интуитивният, творчески тип, който често е способен да схване вътрешната, органическа логика на живота и особеностите на природния ред, нарушава понякога човешката логика на конвенционалната мисъл и на конвенционалния обществен ред. У масовия тип, обаче, несвързаният почерк показва най-общо, че онази област от душевния и физическия живот, която индивидът владее свързано, цялостно, е твърде ограничена. Той показва, че този човек не разбира действителността и не може да се приспособи към нея.
Като не е в състояние да схване поне външния ред на обществения живот, той не може да съгласува своите
пориви
и желания с тия на другите.
При наличността на известни графологични признаци, които показват слаба интелигентност и слаба воля, несвързаният почерк характеризира в такъв случай слабоволния, непоследователен тип, който не знае, как да се държи в живота, било практически, било умствено или морално. По-щастлив в това отношение е обикновеният човек със свързан почерк. Ако свързването на буквите в неговия почерк е правилно, това показва, че у него асоциацията на представите и логичното свързване на понятията стават леко и плавно. Човек с такъв почерк асимилира лесно общоприетите форми на всекидневния практичен живот, приспособява се към установените обществени отношения и умее със завидна последователност, следваща отъпканите пътища на ежедневието, да съгласува своите интереси с тия на околната среда. Ясно е от казаното дотук, че дедукцията, като една по-висока форма на умствена дейност, е само един от признаците на свързания почерк, тъй както е впрочем и с интуицията, която намира графологичен израз в несвързания почерк.
към текста >>
37.
Зад дима и огъня – G. N.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
В него трябва да вземат участие и най-идеалните
пориви
, и най-безкористните подбуди, и най-отвлечените замисли, и най-фантастичните кроежи, и трезвите изчисления, и зрялото обмисляне, и разумното използуване на целия минал и сегашен опит, и майсторската сръчност, но и користните сметки за придобив и печалба, и тайните амбиции, и зависти, и козни, и интриги, и борби.
Но те носят на своята "Виктория" чак от Молуките скъпоценно бреме - петстотин и двадесет квинтала (около 26 тона) подправки. Товарът на тоя кораб е напълно достатъчен. за да покрие загубата на другите четири кораба, защото не само плаша разноските на предприемачите, които бяха съоръжили Магелановата флота, ами дава и една чиста печалба от петстотин златни дуката. Както виждате, сметката на търговците и тук е излязла права, макар в тая сметка да не влиза загубата на повече от двеста човешки живота, на първо место - тоя на Магелан! Винаги едно голямо предприятие, едно голямо събитие изисква сътрудничеството на всички сили, които действуват в живота на земята - и духовни, и физически.
В него трябва да вземат участие и най-идеалните
пориви
, и най-безкористните подбуди, и най-отвлечените замисли, и най-фантастичните кроежи, и трезвите изчисления, и зрялото обмисляне, и разумното използуване на целия минал и сегашен опит, и майсторската сръчност, но и користните сметки за придобив и печалба, и тайните амбиции, и зависти, и козни, и интриги, и борби.
В него трябва да вземат участие както силите на доброто, така и силите на злото. И факт е, че колкото по-голямо е едно събитие, колкото по-мощно влияние упражнява върху развитието на човечеството, толкова по-голяма и по-безпощадна е при него борбата между злото и доброто, толкова от по-остри противоречия е изтъкано, толкова по-резки дисонанси прозвучават в него, но и толкова по-дивни хармонии ги разрешават. Защо това е така, никой досега не е отговорил на този въпрос. Никой, защото най-мъдрите, които най-тънко познават пълната с дисонанси музика на земния живот и най-майсторски умеят да ги разрешават, най-вече мълчат по това. Най-многото - те отговарят с парадокси, с афоризми или притчи.
към текста >>
38.
Елементарни астрологични комбинации – П. М.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
При неравномерното разпределяне, надебеляванията са тъй да се рече разхверляни безразборно, фиксирайки очевидно миговете на внезапни волеви импулси, внезапни
пориви
на сила и изблици на енергия.
Разбира се, подобни почерци не винаги показват душевна слабост и безволие. Често, както е случаят с приведения тук образец, те показват само липса на борческа сила и воля за мощ, но не и липса на постоянство и способност за тиха и плодотворна работа, където взима участие най-вече въображението. Нека сега преминем към разглеждане на натиска като отделен графологичен признак, така както се среща най-често изразен при писане. Преди всичко, графологичният разбор на почерците показва, че натискът, изразен в надебеляване най-вече на ония черти от буквите, които слизат надолу, бива разпределен или равномерно, или неравномерно. При равномерното разпределяне на натиска, както трябва да се очаква, надебеляванията следват правилно възходящо-низходящия ритъм на писането.
При неравномерното разпределяне, надебеляванията са тъй да се рече разхверляни безразборно, фиксирайки очевидно миговете на внезапни волеви импулси, внезапни
пориви
на сила и изблици на енергия.
Наблюденията, впрочем, показват, че уравновесените натури, които се отличават с устойчивост в чувствата и с равномерни приливи на енергия, показват уравновесеност не само в надебеляването на буквите при писане, а и във всичките си движения - походка, жестове и пр. Същото съответствие в движенията имаме и при импулсивните натури, чиято дейност се характеризира с отделни, нередовни изблици на енергия. И тъй, ясно е, че равномерният, умерено-силен натиск показва уравновесеност на характера, самообладание, положителна воля, обмисленост в действията. Стане ли натискът прекалено силен, той показва деспотична, брутална воля, която се налага въпреки всичко. Обикновено тоя признак бива подкрепен и от други графологични белези които говорят за една натура със силно развити лични чувства, с рязък, холеричен нрав.
към текста >>
39.
ИЗКУСТВОТО КАТО ПРЕДВЕСТНИК И ТЪЛКОВАТЕЛ НА ЕПОХАТА- G. NORDMANN
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Идеалистичният
порив
в младежката душа е глас на Божественото, на Бога, който по-ясно се чува през този период.
за да се оформи и разцъфти с всичката си красота! Колко е красиво, че човек през младежкия период минава през една вълна на идеализъм, на копнеж да работи за човечеството, за другите, за всички, за красивото и вечното! Тогава небето е по-близко до земята! И това е гаранцията за бъдещето на човечеството. Понеже човек минава през един идеалистичен младежки период, трябва да се живее със светли надежди за бъдещето на човечеството.
Идеалистичният
порив
в младежката душа е глас на Божественото, на Бога, който по-ясно се чува през този период.
Няма младеж, който през този период в една или друга форма да не е проявил този идеен кипеж; ако условията са били лоши, той е имал поне един копнеж към светото и чистото в света. Но колко скоро условията на живота и неразбирането от средата са подкосявали крилата на този идеализъм! Сега целта е да се подхрани този идеализъм, да му се даде съдействие и то такова разумно съдействие, че младежът после през целия си живот да остане верен на своя идеализъм. Казахме, че в младежкия период човек по-ясно долавя гласа на Бога в себе си, но защо обикновено той престава да чува своя вътрешен зов и тръгва по сивия, обикновения път! Защо той излиза от необикновения живот и влиза в обикновения?
към текста >>
40.
HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Спортът е необходим, но той не трябва да се усилва с цел да се убият идеалистичните
пориви
на младежката душа.
Ако не се насърчи, подхрани този идеализъм у младежа през този период, има опасност идейният му живот да заглъхне под грубия валяк на външната действителност и младежът да слезе до нивото на обикновеното. Възпитателите през този период трябва да имат големи познания, мъдрост, разбиране на младежката душа, знания за силите, заложбите, ценностите, скрити в нея, знания за законите на живота, за вътрешната, духовната страна на природата, за да могат да дават отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа. Младежът през този период вижда грубо противоречие между суровата действителност, която е около него и която е пълна с насилия и неправди и оня красив вътрешен свят, който чувства вътре в себе си; и той не знае, по кой начин да издигне външния живот до онзи красив вътрешен свят, който чувства в душата си. Мнозина общественици считат, че тоя идеализъм е опасен за бъдещето на обществото, на народа, на държавата, защото мислят, че тоя идеализъм ще избие в много нежелателни крайности. И затова гледат да отклонят младежа от тоя идеализъм било чрез заплашвания, страх, било чрез насочване на младежкото внимание и енергии към спорта.
Спортът е необходим, но той не трябва да се усилва с цел да се убият идеалистичните
пориви
на младежката душа.
Напротив, тоя идеализъм трябва да се подкрепи с всички сили. И престъпление е, ако пречим да се прояви тоя идеализъм с всичкия си размах и красота през тоя период. Красиво е, когато едно общество, един народ има една крилата, златна младеж, пълна с най-напредничави нови идеи, а не със закостенели, реакционни идеи на старата култура, която си отива. Но за да стане това, трябва да се подготви обществото и училището за тая велика работа в училището. Днес имаме два вида идеи, две животоразбирания: едно разбиране, което си отива.
към текста >>
41.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
О.вечен
порив
, света, неизменна обич, о, светия си
порив
, Ти ми дай.
За вяра в красивия възход на целия човешки род, за вяра в Доброто и в неговото тържество. Братя мои, зова ви за борба със злото, но не с меч и громко слово, зова ви за борба, на злото — с добро, с велики жертвени дела. О, ДАЙ МИ ТИ! О, дай ми Ти крилата на орела, и волний бяг на вятъра ми дай, и мощний устрем на върха планински и вечното движение на водата. О, дай ми Ти на полските цветя пленителните краски, аромата и погледа на малкото дете, да видя всичко, всичко да обгърна; земя, небе и тайните, що крият те.
О.вечен
порив
, света, неизменна обич, о, светия си
порив
, Ти ми дай.
към текста >>
42.
СТИХОВЕ: ЦВЕТОВЕ. ЩЕ СЕ НАПЪЛНИ - Д. А-ВА
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Та тя е моя въздух, жаден лъх - невям ощ от преди крака да стъпят на земна твърд!...От час, кога напъпи душа отвъд под ангелския дъх, аз зра през нейний строй на красота всяк образ, мисъл,
порив
и мечта.
И. Х-в. ПЕСЕНТА Тя вечно пее, клокочи във гърди, в сърце и всяка фибра на тело ми. Дори боли, че тез вълни огромни, в кои напира сявга да шурти, не могат да изхвръкнат в стълб висок на струи светли волно на възбог.
Та тя е моя въздух, жаден лъх - невям ощ от преди крака да стъпят на земна твърд!...От час, кога напъпи душа отвъд под ангелския дъх, аз зра през нейний строй на красота всяк образ, мисъл,
порив
и мечта.
Затуй тъй въздъхвам, птички щом съзра да вият с топъл чурулик кръг волен всред ширни небеса; и съ взор във плам разтворен, унасям се от пъстрата игра на багрите по нежния им пух. О, дивен си творец, Всемирний дух! Нал песенна хармония навред строи безспир и видим свят изгражда? — Затуй душа с неутолима жажда пий звук и във всяк допир до лъч и цвет. Затуй те моля, Творче, из бездън простор — чуй на сърце копнежний звън: Кога в земя ще върнеш слаба плът, ДУХ сам на кръстопът не изоставяй!
към текста >>
43.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Видяли ли сте, колко пламък Излъчват в
порив
чист очите?
S. ЧОВЕКЪТ Загадъчният свят безкраен Бог с малки сватове населил, И те като звезди не са ли? Далеч, далеч един от други? Човекът — малката вселена — За себе си е все загадка, Човекът — вечната арена, Где в бран добро и зло се срещат. И той пътува — кораб малък — към брегове незнайни, вечни.
Видяли ли сте, колко пламък Излъчват в
порив
чист очите?
И той пътува — пътник странен — И в себе си низ тайни друми, По вътрешния път неравен До Бога в себе си да стигне. И все върви, унесен в мисъл, Или заслушан в звездна песен, Човекът — близък и далечен, — Тъгува за мира небесен. Д. Ан-ва И В ОНЯ ХУБАВ ДЕН И в оня хубав ден ти пъпчица ще бъдеш, готова да цъфти. И в оня слънчев ден теб слънце ще огрее и цвят ще бъдеш ти! И твоето сърце ще затупти тогава и песен ще запей.
към текста >>
44.
СТИХОВЕ - Д. А-ВА
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Нима не познаваше светия
порив
в сърцето ми!
И сега, след толкова години, за пръв път оставаше сам. Сам със своите мисли беше той. Съмнението и безпокойствието бяха останали далеч от този, който беше тръгнал да се учи. Защо, мислеше си Саддодао, Светлият ми каза, че е трудна първата стъпка, че е трудно да се изпълни доброто желание – да на-правиш добро. Защо толкова дълго време той се бави да ме остави свободен.
Нима не познаваше светия
порив
в сърцето ми!
Късно през нощта Саддодао похлопа на вратата на малка схлупена къщурка край селото, къщите на което се губиха в полит на планината. — Влез и си вземи, каквото ти трябва, – чу се из вътре треперещ старчески глас. — Странник съм, рече Саддодао, мога ли да остана да пренощувам у вас. — Може, рече старецът и избърса две сълзи, които бързо се търкулнаха по сбръчканото му лице. Внучето е тежко болно, старата се мъчи да облекчи болката му, пък и майка му и тя ни остави за винаги преди три дни.
към текста >>
45.
АТИНА ПАЛАДА НА АКРОПОЛА - Д-Р СТ. КАДИЕВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Вярваше в благородните
пориви
на своето сърце и беше решил твърдо да ги следва.
Те мечтаеха за щастие, за мир, благоденствие, а най вече за богатство, много хляб и много ориз. Тамар Ал Харун беше не само великодушен, но и мъдър господар. Той искаше да дарява народа си, не само с една ръка. Беше решил да преобрази из основи своята държава. Жадуваше да превърне страната си в рай.
Вярваше в благородните
пориви
на своето сърце и беше решил твърдо да ги следва.
Той знаеше, че най-голямото нещастие в една страна се поражда от неравенството. Едни от народа плуваха в излишество, а други нямаха и необходимото. Богати и бедни... Този несправедлив и прастар ред му беше известен. И този именно ред Тамар Ал Харун беше решил да го премахне. И в едно от първите си заседания той каза на своите сановници: — Искам да започна царуването си с едно велико събитие.
към текста >>
46.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Не е ли тя
порив
на Духа да проправи път през безводни пустини към чист и изобилен живот?
Гиздави хвъркати певци по знака на някакъв невидим диригент съгласуват своите напеви и събуждат най-интимното в душата. Скрита в клонаците птичка разлива своите трели. Любовта й се изявява с песен! Не е ли музиката на всемира сбор от любовта на душите? Не е ли тя зов и копнеж за възлизане нагоре?
Не е ли тя
порив
на Духа да проправи път през безводни пустини към чист и изобилен живот?
Не е ли тя израз на вечния копнеж на душата към Слънцето? Човекът, чиято душа се е подчинила напълно на ритъма на това Слънце — Сърце на света — пее! А когато мълчи, той слуша безмълвната песен на Всемирната Душа. Прохладен зефир повява. Цветята свеждат глави и пращат нежен привет.
към текста >>
47.
ВСЕ ТЯ - S. (СТИХОВЕ)
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Той прогонваше всеки благороден
порив
на моето сърце!
„Не ще минат много дни н цветовете на дърветата ще окапят. Летният пек ще изсуши цветята, посипани с прах". И аз не чувствувах вече милувката на пролетния вятър. Не спирах поглед, нито на палавата му игра, нито на цъфналите цветове, Умора и отегчение ме гнетяха. И всеки миг, в който се опитвах да позова радостта, упоритият глас на недоволството я прогонваше.
Той прогонваше всеки благороден
порив
на моето сърце!
— „Хората са лоши" — нашепваше ми той! — „Те не заслужават внимание и жертви, животът е тежък, ти своето си бреме и несгоди премахни". Така безмилостно той унищожаваше всеки цвят на радостта, разцъфнал в моята душа. Далеч от Тебе, душата ми дири съкровище по-драгоценно от Твоето. И живее тя в борба между живота и смъртта.
към текста >>
48.
Песни и танци на Слънцето - Б. Николов
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Във въздуха се чувства
поривът
на животворната прана.
СЪЩНОСТ ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА Днес е първият ден на пролетта. Млада, сочна трева покрива полянката, но цяла Витоша е още в светлата си одежда. Изток е чист и светъл, и предвещава хубав ден.
Във въздуха се чувства
поривът
на животворната прана.
Пъпките на дърветата с радостен трепет очакват да се отворят и да разкрият на света богатствата, които са изработили. Една неуловима музика се носи из въздуха, музика, която иде от цветята, требите, дърветата, планините! в аромата на цветята, в бръмченето на мушичките, в пеенето на птичките, в лъхането на ветреца, в синия цвят на небето, в движението на леките, светли облачета, в светлината на хорските лица се чувства радостта на земята, която се събужда. Паневритмията почва на Изгревската поляна. Тя е тъй свежа и радостна, както всички тия, които днес й гостуват.
към текста >>
49.
Новите възгледи - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
За да познае, какво се крие в гънките на човешката душа, какво се крие в дълбочината на човешкия ум и на човешкото сърце, какви
пориви
и стремежи го вълнуват, тя го пуща в своята градина,насадена с множество плодни дървета,окичени с различни плодове, от различни качества, и внимава, на кой от тях ще посегне.
Когато ядеш,трябва да правиш избор в храните. Природата е създала много храни, но ти ще избереш най-чистата и доброкачествена, която действа благоприятно върху твоя организъм. Това е човек с висок идеал! Природата познава, кои от нейните деца имат висок идеал, и кои нямат идеал. Всеки момент тя ги поставя на изпит.
За да познае, какво се крие в гънките на човешката душа, какво се крие в дълбочината на човешкия ум и на човешкото сърце, какви
пориви
и стремежи го вълнуват, тя го пуща в своята градина,насадена с множество плодни дървета,окичени с различни плодове, от различни качества, и внимава, на кой от тях ще посегне.
Ако откъсне от най-хубавите плодове, природата пише в книгата си:Ето едно от моите умни деца, с висок идеал. От него човек ще стане! Обаче,ако види, че го мързи да се качи на дървото и си откъсне плод от ниските клонове, природата вече има особено мнение за него. Тя пише в книгата си: От тебе човек няма да стане! Ти нямаш висок идеал.
към текста >>
50.
Боян Боев (1883-1963)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Поклоних се в музея на Русо - на неговия светъл дух, който в “Емил” е обезсмъртил
поривите
за нови, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание.
Посетих институт Ж. Ж. Русо, срещнах се с проф. Pierre Bovet - също есперан- тист, бях на гости и в класа на една учителка, където ми бе оказано трогателно гостоприемство - учениците и ученичките ми подариха картини като привет до България и българските ученици и ученички. Институтът Ж. Ж. Русо - е международен институт за ново възпитание - ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята.
Поклоних се в музея на Русо - на неговия светъл дух, който в “Емил” е обезсмъртил
поривите
за нови, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание.
Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл - за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда /карма/ и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмое. И аз бях радостен да чуя еловата на тая, която в своите книги - “Езотерично християнство”, “Древната мъдрост”, “Мисълта”, “Човекът и неговите тела”, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила.
към текста >>
Макар че ние сме малък народ, груби и невъзпитани външно, в българския народ има
пориви
, стремежи, идеализъм, готовност за жертви.
Въпреки, че хората пият виното като вода, и да пиеш вода вместо вино - значи да бъдеш чудак, все пак и в Париж, и във Франция, страната на виното и удоволствията има смели борци за чист, трезвен живот. Аз намерих една шепа от тях в ложата на I. О. G. Т. - начело с проф. Легрен, който ме прие ласкаво и още по-ласкаво приветства България в мое име.
Макар че ние сме малък народ, груби и невъзпитани външно, в българския народ има
пориви
, стремежи, идеализъм, готовност за жертви.
Новите, идейни движения показват това. Приемът, който проф. Легрен - въздържател и вегетарианец, рядък по своята искреност човек - е намерил в България, му е открил душата на нашия народ. Проф. Легрен е голям приятел на България и не намира думи - и в печат и в сказки да хвали новата, младата, идейната България - на ентусиазирана младеж, която иска да освободи българския народ от едно страшно и позорно робство - робството на алкохола. Робство, което ни коства стотици хиляди жертви и милиарди данъци, робство, толкова страшно, колкото и войната, а може би и по-страшно!
към текста >>
51.
Мисията на изкуството
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Велико нещо е човек да работи с
порив
и устрем за една висока, хуманна и универсална идея.
Възхитен съм, че много добре е описана историческата обстановка в България при появата на Новото Учение като духовно и со- циално явление. Когато цялата книга бъде преведена тогава ще ви напиша една обширна рецензия за нейната стойност и роля на световна почва. Действително книгите са живи. Те се раждат в устрема на вдъхновението и тръгват да пътуват, за да разнасят светлина и знание в сърцата, умовете и душите на хората. Вълненията, които изпитва авторът при творчес- ките процеси, притежават една магическа сила, която се предава не само по етера, но и чрез душите намиращи се в различните народи.
Велико нещо е човек да работи с
порив
и устрем за една висока, хуманна и универсална идея.
Наистина, това което направихте с книгата, е един принос в храма на великото дело, което ще завърти колелото на историята. Анина беше любезна да ми прочете двете ваши писма. Въпросите, които повдигате са много интересни и съществени, на тях следва да се отговори автентично, без всякакви религиозни суеверия, предубеждения и преувеличение. Аз написах една книга, непосредствено след заминаването на Учителя, която е в ръкопис. Там ще намерите отговор на многото въпроси, които ви интересуват.
към текста >>
52.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Милиони градуси от огъня на Страданието и Любовта се изискват за да се обгори едно човешко желание и да се получат ония висши трептения, които са
порив
към най-възвишеното и най-благородното.
Но за да може това да стане, нужно е да му въздейства една мощна разумна сила. Душата си остава за вечни времена един скъпоценен камък от Небесното Царство. Тя е излязла из Божественото Дихание. Опетняването е нещо външно за нейната дълбока същина. Но колко много се изисква, за да могат да обгорят нейните външни, овъглени частици и да получи тя отново своя брилянтен блясък!
Милиони градуси от огъня на Страданието и Любовта се изискват за да се обгори едно човешко желание и да се получат ония висши трептения, които са
порив
към най-възвишеното и най-благородното.
А защо ни трябва знанието? — То е светлината на ума и осветлява Пътя, по който душата трябва да върви. Защо ни е Любовта? — За да осмисли нейното съществувание. Я Мъдростта?
към текста >>
Всичко, което човешкото око днес може да види, всичко, за което ни говори историята — от египетските пирамиди и висящите градини на Асирия, от блестящите древни цивилизации до готическите църкви на средновековието и до чудесата на съвременната техника — е дело на човешкия Дух, който, в своите все още детински
пориви
, търсейки пътищата за своето проявяване и възвеличаване, е градил и събарял, е създавал и унищожавал куклените домове, плод на неговата творческа фантазия, наречени исторически цивилизации, над които сам той стои тъй неизмеримо по-високо, както грънчарят — над лежащото при нозете му гърне, дело на неговите ръце и ум.
Нейният натиск не е престанал да се чувствува. Печалните резултати, нейни следствия, са навсякъде около нас. Но да се вгледаме с по-проницателно око в живота и да се опитаме да отговорим на въпроса: кой създава кризите, коя е основната, дълбоката причина за тях, кой обуславя тяхното по-силно или по-слабо разрушително действие и — кой може да ги премахне? Господар на живота, творец на едни или други съдбини, повелител, цар на материята и на материалните условия — това е Духът! Човешкият Дух или, по-право, Божественият Дух в човека и в живота въобще е оня велик Майстор, който по свое щение и умение моделира материята и материалните условия, като им дава безброй разнообразни форми и оттенъци, като създава от едни условия — други, и от едни форми — други.
Всичко, което човешкото око днес може да види, всичко, за което ни говори историята — от египетските пирамиди и висящите градини на Асирия, от блестящите древни цивилизации до готическите църкви на средновековието и до чудесата на съвременната техника — е дело на човешкия Дух, който, в своите все още детински
пориви
, търсейки пътищата за своето проявяване и възвеличаване, е градил и събарял, е създавал и унищожавал куклените домове, плод на неговата творческа фантазия, наречени исторически цивилизации, над които сам той стои тъй неизмеримо по-високо, както грънчарят — над лежащото при нозете му гърне, дело на неговите ръце и ум.
Коренът на всяко нещо, това е Духа! Той лежи в основата на всяко явление и форма, като тяхна невидима, скрита причина и същност. Той твори материалните условия и царува над тях. Той създава цивилизации — и той ги разрушава, винаги недоволен, винаги стремящ се към нещо по-висше от това, което е достигнал. А що е криза?
към текста >>
53.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мощен
порив
към дело бликва из дълбочината на душата, изпълва надлъж и нашир гърдите и дири външен образ.
Благодаря Ти! Защото Твоето крило докосна челото ми и Твоят лъх го погали. А хубав е деня на друмницата — моята душа — кога я Твоят лъх погали! * Лъчите на слънцето, изобилно разпилени по засмяното светло-синьо небе, по приличните на сребърни дантели облаци, се пречупват в душата ми в ярка, светла точка. Тя трепка в мене като жива: светло, възторжено вдъхновение си пробива път между тъмните призраци на безразличната действителност.
Мощен
порив
към дело бликва из дълбочината на душата, изпълва надлъж и нашир гърдите и дири външен образ.
Гърдите поемат дълбоко. Лъчите на слънцето се пречупват в душата ми в светла, трептяща точка, която зове към подвиг. Молитвата. Най-първо ще възстановите вашите първични отношения към Бога. Величието на душата, на гения, на праведния, седи в това, да съзнае, че всичко, което става в него и го тласка да направи нещо хубаво, се дължи на Бога. И първото важно нещо за вас е да обичате Бога; тогава Той ще ви се изяви и вашата любов ще стане едно с Неговата.
към текста >>
54.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Едно сърце, което ощ тупти във
порива
на любов безгранична!
Робувах на греха, и господаря мой бе Сатана! И свините му пасох, и ядох жълъдите с тях. Останал сам самин, нещастен роб, гол, гладен и презрен, Заплаках горко аз за моя мил Баща, и като в сън проблеснаха пред моите очи дворците пищни Твои, които аз презрях зарад съблазни земни. И ето: Аз съм пак при Теб! И слагам в Твоите нозе аз всичко, що ми ощ остана: Едно сърце!
— Едно сърце, което ощ тупти във
порива
на любов безгранична!
Едно сърце, което иска ощ да люби. Което иска за прегърне всичко — да обгърне и да слее целий свят във своята любов. * * * Ето, Господи! — Аз съм пак пред Теб! И моето сърце Ти в дар принасям!
към текста >>
55.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да бъде чист и благороден всеки негов
порив
.
приласкае душата ми и направи да потъмнее взора ми към Вечната Истина. Ще се червя от срам, ако съблазън на жена помрачи погледа ми и ме направи да не виждам в нея душата и сестрата. Ще се срамувам за себе си, ако слава или по-чест или обществено положение биха ме направили горд и жесток: още от сега аз моля съдбата да ме освободи от тяхното бреме и ме остави по-добре последен, непризнат и отхвърлен. Аз бих желал да закрепне в сърцето ми само един идеал: служенето на Великото Добро. Сърцето ми да бъде обнажено за възвишени трепети, за любов и милосърдие, като построена, винаги готова да засвири арфа.
Да бъде чист и благороден всеки негов
порив
.
Всеобятна да бъде неговата прегръдка. Да се приютява в него вселената, от мъничката звезда, надзърваща смирено из безкрая, от слънцето, ласкаещо, радващо, оживотворяващо, от замечтаната по вечно несбъднат блян луна, до напъпилата кайсия под прозореца ми, до залисаната вечно сериозна, трудолюбива мравка между тревичките. Сърцето ми да бъде хилядострунна, жива арфа, която да пее при милувката на зефира, при песента на планината, при ехтенето на веригите на моите братя ближни, готово да им помогне. Душата ми да бъде инструмент, на който великият Дух на вселената да свири живата песен на вечното Добро. Орионо ПИСМО ДО РЕДАКЦИЯТА.
към текста >>
56.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите
пориви
и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ.
По експериментално-научен път тук науката се добра до необорими факти и доказателства, които подкрепят най-решително основните положения на мистицизма. * От казаното е явно, че „дъновизмът" може да бъде оценен добре и разбран само като рожба на новото време и новите нужди и във връзка с общия дух и общия подем на мистичната мисъл. Той засяга големи общочовешки проблеми, отговаря на общочовешки нужди, съдейства за задоволяване на върховни общочовешки стремежи. Той — подобно на теософията и всички сродни ней модерни мистични учения — се стреми към същата онази висша синтеза на духа и висшите духовни придобивки — предимно на древния Изток — с духа и постиженията на новото време, за която синтеза говорим по-горе. Тъй наречената западна цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способства за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм.
Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите
пориви
и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ.
Тая цивилизация привърза по-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи, привърза го към изискванията на крайно изострената и пълна с несигурност борба за съществуване. Тя разви нисшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Тая цивилизация създаде една личност обезверена, без устойчив морал, без характер, без истински високи идеали, дребна, вечно недоволна, болезнено чувствителна, нервно изтощена, лесно податлива на всккакви пороци, извращения и болести — една личност неспособна да се издигне над ограничените рамки на дребния егоизъм: тя създаде човека на израждането, безсилен да се справи с големите проблеми, които животът поставя пред цялото човечество. Тая цивилизация създаде същевременно въпиющата нужда от нови хора.
към текста >>
57.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
че свещените думи трябва да се чуят на свещено място и трябва да бъдат погълнати със свещения
порив
на жадната за Истината душа.
Прочетете го още веднъж! Повтаряйте тези думи докато те се запечатат с огнени букви във вашата душа, докато те направят във вас онзи преврат, на който те са способни! - - - - - - - Когато аз, пишущия тия редове, прочетох надписа на каменната стена, аз изтръпнах пред силата на Божественото Слово, — разтреперах се като Мойсей на планината Хорив, чул из свещения огън гласа на своя Бог: „Мойсее, събуй си обущата, защото местото на което стоиш е свето“ ... - - - - - - - Дали и вий, драги читателю, ще почувствате това? Не знам! ... Но аз зная това.
че свещените думи трябва да се чуят на свещено място и трябва да бъдат погълнати със свещения
порив
на жадната за Истината душа.
А всяко място е свещено когато съзнанието ни се издигне към Бога, и всяка душа тогава може да разпери криле и да полети към висините на Божествената красота и мощ. - - - - - - - Днес Бог, чрез Бялото Братство, вика към целия български народ и към цялото човечество! ... Ще чуем ли гласа Му? Днес Бог ни подава своите ръце и иска да ни изведе из бездните на ада, в който е потънало греховното, обладано от престъпен егоизъм човечество. Той иска да ни издигне и, пречистени и новородени, като малки деца да ни въведе в отдавна изгубения и отново намерен Рай!
към текста >>
58.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А пък под думата „Божествен живот“ разбираме най-висшето състояние, когато човешкото съзнание е пробудено, когато грехът, престъпленията са изключени и царуват само великите добродетели, великите
пориви
на човешката душа.
Когато това стане, ще го видите сами. Под думата „земя“ подразбирам най-ниското състояние на човешкото съзнание. Под това съзнание човек преминава в тринадесетата сфера. Тринадесетата сфера е място на мъчението. Там той е постоянно болен.
А пък под думата „Божествен живот“ разбираме най-висшето състояние, когато човешкото съзнание е пробудено, когато грехът, престъпленията са изключени и царуват само великите добродетели, великите
пориви
на човешката душа.
Това аз наричам небе. Вий трябва да влезете в този възвишен живот. Ако сегашният човек не се роди изново, той не може да влезе в Царството Божие. Има една вътрешна възможност, при която всеки един от вас може да се пресъздаде от Бога, — да се роди изново. И това може да стане само в деня, в който вие решите да живеете по тези велики закони.
към текста >>
59.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бъдем ли, обаче, достатъчно силни да обуздаем неговите
пориви
и да запазим спокойствие, нас ни чака светло бъдеще.
Вчера социалистите бяха смазани в Германия, днес в Австрия, утре може би, другаде. С това се разчиства пътя на слепия и кръвожаден национализъм, който, каквото и да прави, ще завърши своето развитие с една катастрофална война. Щастливи са тия народи, които ще имат сила да противостоят на изкушението и да останат настрана от идващата буря. Малка, бедна България, какво решение ще вземе? От него зависи съдбата ни като народ, защото ако и ние се подадем на войнствения национализъм, катастрофата ни е сигурна.
Бъдем ли, обаче, достатъчно силни да обуздаем неговите
пориви
и да запазим спокойствие, нас ни чака светло бъдеще.
Балканският пакт България никога не е имала опитна дипломация. Няма я и сега. Нашите дипломати изчакват събитията, а не ще съмнение, че тия събития, ръководени често от хитрите умове на чужди дипломати, не ще бъдат особено благоприятни за нас. Така стана и с Балканския пакт. Ние останахме изолирани, а това е истинска опасност за нас, като се вземат пред вид идващите събития.
към текста >>
60.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Какво са за него опити по химия пред децата — играчка, която не можеше да го увлече и да даде спокойствие на неговия нескончаем
порив
към овладяване на висша наука и към велики открития.
Из беседата от Учителя, държана на 29 юли 1934 г. И свет во тме светится Най после надеждата му да специализира се осъществи. Не го задоволяваше учителството, защото мислеше, че е кариера за посредствени хора: лумпени. що търсят само да се доловят до хляба. И затова най-после Стругов напусна гимназията, гдето преподаваше химия и се готвеше за път да специализира пиротехника в Германия — страната на чудесата, земята на изобретенията.
Какво са за него опити по химия пред децата — играчка, която не можеше да го увлече и да даде спокойствие на неговия нескончаем
порив
към овладяване на висша наука и към велики открития.
За него това беше химията. С нея лягаше и ставаше и за нея приказваше. И всеки, що не разбираше нищо от нея, беше за него жалко човече на тоя свят. А пиротехниката смяташе за всичко на света. Например, шепа сив прах, сложен в подземието или в желязната топка, прави чудеса само под напора на една искрица.
към текста >>
61.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
… Малките, слаби
пориви
за издигане гаснат, щом се появят, като незакрита свещ пред дъха на бурята.
… Но кой ще я чуе? — Умът, възгордян от „многото“ придобити знания и успехи, е в същност сляп и не вижда най-близкото и най важното. Сърцето, обгърнато от пламъка на нисшите страсти, е самото то поробено, осквернено, завладяно от тъмните сили. Волята е или парализирана или тласната по крив път, служейки като оръдие на врага. Кой ще помогне?
… Малките, слаби
пориви
за издигане гаснат, щом се появят, като незакрита свещ пред дъха на бурята.
Гаснат моментално, още в своя зародиш, още не видели бял свят, бляновете на душата за великото, светлото, красивото, възвишеното. В тоя свят на стръвна гонитба и остра жажда за груби наслаждения, за материални богатства, за сила, власт и външен блясък, в тоя свят на безумна, жестока борба на всички против всички, кой ще остави душата свободно да се проявява? О! Нека тя мълчи. Нека тя потъне в мрак.
към текста >>
62.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Цветя ли с мирис ме опиват, Явяваш се в образ свещен В душа ми и струи се вливат От
пориви
светли във мен.
За да живеем непълно в средата на Божествената Любов, съзнанието ни трябва да бъде много будно. Любовта изисква будна, трезва мисъл. N. ПЕСЕН ЗА ТЕБ Ветрец ли се тихо вълнува. Той носи ми Твоя привет; Край извор ли горски минувам. Той пее ми песен за Теб.
Цветя ли с мирис ме опиват, Явяваш се в образ свещен В душа ми и струи се вливат От
пориви
светли във мен.
И вечер към звездни простори Когато повдигна очи. Свещения образ говори В‘вълшебните звездни лъчи. Ти всъде си. В свода небесен Запалваш безбройни слънца, Ти вечна си мирова песен. Ти пееш във всички сърца.
към текста >>
63.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Стръмната пътека се извива Там, где всеки храст е напоен С цветен дъх, где пътникът отива С чист и светъл
порив
вдъхновен.
Каквото и да достигнем там, нетрайно е, макар че за своето време и място е нужно. Затова, без да се отказваме от заобикалящата ни всекидневна, преходна реалност, нека й отдадем това, което тя заслужава, но да поставим центъра на своя живот, да прехвърлим центъра на своето внимание в това, което е вечно и непреходно, в това, което е истински реално: Да воюваме за свободата на душата си! К. ОТДИХ Слънцето тържествено изплува Над скалисти били върхове. Живото море се развълнува, Своя химн животът пак запя. Ясний ден, цветята и тревите, Птичий хор и слънчевия лик, Езерото, скрито всред скалите Туй е храм, неземен и велик.
Стръмната пътека се извива Там, где всеки храст е напоен С цветен дъх, где пътникът отива С чист и светъл
порив
вдъхновен.
Спряхме се. Обливат ни лъчите, Тих зефир чела ни разведри Влива се дълбоко във душите Шепотът на сините вълни. В. С. Н. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО (Продължение от бр. 136) IV.
към текста >>
64.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако той със своето слово, със своето действие, е събудил в душата на някои висши
пориви
, ако той е излекувал вековната проказа на лъжата на порока, на грабителството, с една дума проказата на грубата проява, ако той е излекувал мнозина слепи и хроми в духовния живот и им е показал Истинския път на спасението, пътя към Царството Божие това е Той.
Във вас, в които съзнанието е пробудено и чиято душа копнее за великото и красивото, говори едно вярно чувство, което добре познава гласа на живата природа, гласа на Великия Водач, който ни води към светлина и божествена правда. И това чувство никой не е в състояние да го затъмни, защото в него гори жив огън и блести вечна светлина. Неговия глас е ясен и тих и плодовете на неговия труд са храна за ония. които търсят истината, защото излизат от доброто съкровище но сърцето му. А ти братко, който копнееш за доброто, за истината и правда та в живота, ще познаеш добрия водач по плодовете на неговия труд, по резултатите на неговото действие.
Ако той със своето слово, със своето действие, е събудил в душата на някои висши
пориви
, ако той е излекувал вековната проказа на лъжата на порока, на грабителството, с една дума проказата на грубата проява, ако той е излекувал мнозина слепи и хроми в духовния живот и им е показал Истинския път на спасението, пътя към Царството Божие това е Той.
Него последвай! Един е истинския водач, много са неговите помощници. И Него и помощниците му ще познаете по делата, по плодовете в техния живот. Ако те ви учат на добро, ако те ви зоват към живот в Божествената Любов, Истина, Правда, Добродетел, това е Той, не се съмнявайте в Него, нито в помощниците му. Това ще видиш и разбереш само тогава, когато в тебе е пробудено Божественото и говори оня тих глас на висшето съзнание, и когато си измит във водата на Великия океан и от тебе са отпаднали всички струни и са заздравили всички рани от стария живот.
към текста >>
65.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Видели ли сте колко пламък Излъчват в
порив
чист очите?
Като изпълняват това си предназначение, те с това ще докажат, че наистина са по-големи умове, по-благородни сърца и по-прозорливи души — ще засвидетелстват, че стоят по-високо от равнището на обикновения човек. Иначе, отклонявайки се от това си предназначение, писателите си остават повече или по малко гениални палячовци, които забавляват, разсмиват или трогват безразсъдните тълпи. Тод. Чаушев Човекът Загадъчният свят безкраен Населил Бог с малки други, И те, и те са кат звездите — Далеч, далеч един от други. Човекът — малката вселена, За себе си е ощ загадка, Човекът — вечната арена, Добро и зло се там сражават. И той пътува — кораб малък Към брегове незнайни, вечни.
Видели ли сте колко пламък Излъчват в
порив
чист очите?
И той пътува — пътник странен, И в себе си низ тайни друми. По вътрешния път неравен До Бога в себе си да стигне. И все върви, унесен в мисъл, Или заслушан в звездна песен, Човекът — близък и далечен, Пътува за мира небесен. S. НАШИЯТ МИРОГЛЕД Често съм имал случаи да отговарям на въпроси относно нашия мироглед и нашето отношение към заобикалящата ни действителности Понеже разглеждането на подобни въпроси би интересувало мнозина от нашите читатели, затова, макар и бегло, Ще нахвърлям някой мисли, които считам за най-съществени. Що е мироглед?
към текста >>
66.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Завеща ни планината Сияен дух, неуязвим С светли
пориви
в сърцата Новий свет ще сътворим.
В стръмна вис се възвисява Връх с величествен воал. Той крилат стремеж ни дава Към високий идеал. А потокът бързотечен Нежно, нежно ни мълви: — Придобийте живот вечен! Вижте как безмер раздавам Струи — бисерни води, В вековете не престава Мойта песен да звъни. Във сърцата затрептяха Вси съкровени мечти, Струни нежни в хор заляха Във душевни глъбини.
Завеща ни планината Сияен дух, неуязвим С светли
пориви
в сърцата Новий свет ще сътворим.
Идем ний от висините С дух сияен, възроден, Идем тук във низините Лъх на младост да внесем. В. С. Н. Възпитанието Би било много лекомислено, много самонадеяно да се приеме званието възпитател преди да се познаят, и то издълбоко, онези принципи и възможности, които са вложени в туй чудно и загадъчно същество, наречено „човек“. Самото съществуване на възпитателните системи говори, че, било в индивида, било в обществото, има нещо, което куца и че трябва да се поправи. И всяка система, претендира да може да постави под краката на човека една здрава основа; да събуди и укрепи у него онези възвишени и благородни качества, които все повече да се разрастват и да го подкрепят в неговият път в живота.
към текста >>
67.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Напира и светлий напев неизпян, подобно пръвен
порив
на юноша лъчист и в тая песен, молитва или блян, безсмъртен Дух живей живот пречист.
Догаря вечерна заря на ведър небосклон; самотен и стръмен светлей планински път. Поех пътеката, що вие се към върха, между глогини, шипки и малини, на мащерка и здравец ухаеше дъха. Изстъпих морен — обзирах сини далнини. До мен, подобно силуети светло-бели, възправени звъняха сребърни брези, напев молитвен тихичко подзели; на вечер синя изгряха първите звезди. Несетно някъде из душевни глъбини, роди се и запя ненадломенна песен, отекна й се от небесни висини отклик на дух жадувал в ранна есен.
Напира и светлий напев неизпян, подобно пръвен
порив
на юноша лъчист и в тая песен, молитва или блян, безсмъртен Дух живей живот пречист.
Какво от туй, че скръбта тъжна песен пей и като сянка нагло ни следи, в душите ни безсмъртна радост грей и знаем ний, че тя ще победи. Д. Кошева Природата Человек познава природата толкова, колкото познава и себе си. Невежия не познава нито себе си. нито природата. Учения познава нещо от природата и отчасти себе си.
към текста >>
68.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако един човек върши добри дела, имащи за база благото на всички същества, ако в него се е зародил възвишен
порив
да служи от любов и безкористие на Великото и красивото, безспорно, слънчев лъч е проникнал в неговата душа.
Затова, искаме ли да имаме здраве и да дадем условия да се прояви една нова култура в света, която да даде ново направление и покаже изходен път на погрешно водения до сега живот, ние трябва да внесем повече светлина, повече чист въздух, чиста и изобилна вода. На хората днес предстои да приемат една светла култура — слънчевата култура, външно и вътрешно. Нам предстои да приемем и заживеем в оная култура, която изключва насилието, омразата, ненавистта, разврата, войните — с една дума грубите животински нагони, която носи Любовта и братството между хората. Също и всеки човек отделно трябва до приеме слънчевата култура в живота си. И тя ще го научи само на едно, в не-ще го научи само на едно, в него няма да има раздвоение нито колебание на кого да служи, защото светлината в ума му и силата в душата му ще бъдат достатъчни да му осветят пътя и да му покажат, какво именно той трябва да прави.
Ако един човек върши добри дела, имащи за база благото на всички същества, ако в него се е зародил възвишен
порив
да служи от любов и безкористие на Великото и красивото, безспорно, слънчев лъч е проникнал в неговата душа.
Ако той завижда, ако лъже, краде и насилва, той се намира дълбоко, много дълбоко още в избите на природата, в които не прониква слънчева светлина. в които не лъха зефира и не блика чиста изворна вода, е има само мухъл и плесен. Той може да култивира, при тия условия в себе си само пороци. Той дълго, дълго ще трябва да пълзи, като охлюв и да минава стъпало по-стъпало, до превъзмогва препятствие след препятствие, страдание след страдание, докато един ден, може би след много години, векове и животи, си покаже главата, като растение из под гъстата материя и се изложи изцяло на слънчевата светлина. Едва тогава за него ще настанат нови времена, ще дойде нова епоха.
към текста >>
69.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Доброто тя поставя за основа на живота и прогреса, а злото и нисшите
пориви
изпраща в тъмница не вечни времена.
Когато Любовта зацари в живота на човека, ще се отдели доброто от злото, чистото от нечистото, светлото от тъмното. И той ще стане проводник на доброто и на светлото. Злото, греха и разрушението са резултат на безлюбието и на омразата. Безлюбието всичко разбърква. Любовта поставя всяко нещо на неговото място.
Доброто тя поставя за основа на живота и прогреса, а злото и нисшите
пориви
изпраща в тъмница не вечни времена.
Любовта е само в сила да поправи погрешно водения живот на човека и да му даде подтик за да приложи в живота си Божествения закон и да слуша гласа на доброто. Бъдещето и напредъка на света зависят от приложението на великата Любов. Затова, всеки трябва да се справи с противоречията и злото в себе си, да освободи място за Любовта. Учителите на човечеството, гениите и светиите, разбирайки тоя закон, са проповядвали на хората първом Любовта, като най-главни основа в живота, правене на добри дела и отърсване от веригите на злото. Да се държим за Любовта, за същественото в живота, да се хвалим само с нея и с доброто, което можем да проявим. N.
към текста >>
70.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Никой народ не се е издигнал тъй високо в стремежите на Духа и
поривите
на душата, както полския народ в епохата на големите страдания — когато беше разпнат Голгота.
Понеже полският гений е надарен с дълбока интуиция — тази интуиция именно е направила от поменатите философи — мислители-пророци. Докато Хьоне Вронски — гениален математик и философ, се опитва да открие по математически-генетичен метод философията не абсолютното — и дава величествен синтез на религия, философия и наука, като открива закона на творчеството; Тиежковски — в съчинението си „Отче наш“ с пророческо вдъхновение възвестява новата епоха, епохата на Духа Свети, на Духа, който осъществява принципите, възвестени от Сина Божи — Христа. А Товянски — Учителят, вдъхновява Мицкевича, Словацки. Красински с идеалите на Христовото учение и с посланичеството на Полския народ — „служител Божий“ който има мисията да осъществи учението на Любовта, свободата и братството, да изяви Христа да стане избран съсед, Израил на новото време. В същото време Мицкевич, Красински, Словацки в дивни вдъхновени стихове възпяват това посланичество, тази мисия, този Христов идеал: Царството на духа, Царството на Бога.
Никой народ не се е издигнал тъй високо в стремежите на Духа и
поривите
на душата, както полския народ в епохата на големите страдания — когато беше разпнат Голгота.
Този славянски народ, поставен на кръстопътя между изток и запад, има наистина велика задача, да създаде синтеза на две култури — източна и западна, да създаде самобитна, славянска култура, основана на учението на Христа, да създаде културата на Духа и свободата. Богато съкровище са оставили полските мислители, философи, поети, пророци, месианисти. Всички едногласно възвестяват царството на Духа, на Любовта и творчеството, на свободата и толерантността. То не е пътя на комунизма, но не е и пътя на фашизма. То не е пътя на материализма, но не е и пътя на бездушния формализъм и клерикализъм.То е пътя на Христа.
към текста >>
71.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* И събуди тази песен Извор жив И в цветята и в сърцата
порив
чист.
* * * Трепна тиха, трепна нежна зазвъни. И заспалите простори огласи Песента на слънчеви лъчи. * Волна мина край дворците от кристал Разлюля ги. И напомни на овчари за кавал. Песента на слънчеви лъчи.
* И събуди тази песен Извор жив И в цветята и в сърцата
порив
чист.
Песента на пролетни лъчи. S. Март 1. Боже Мой, Март! . . . Чувате ли хора?
към текста >>
72.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всяко твое падение, било то в мисъл или на дело, както и всеки твой
порив
към висините, всяко твое духовно усилие да се издигнеш над калта и посредствеността в живота,—утре ще ги видиш да се проявяват, по същия начин както в теб, в твоето израснало вече дете!
Майко! Съзнай твоята велика сила и мощ, съзнай твоето неизмеримо и несравнимо значение при творчеството на новия живот, но — съзнай същевременно и твоята велика отговорност пред тебе самата, пред твоите деца, пред човечеството, пред живота, пред Бога! . . . Всяка твоя мисъл, през време на бременността ти,отпечатва завинаги своя образ в гънките на душата на твоето дете. Всяко твое чувство, всяко твое желание, всяко твое състояние през този период, е градивен материал, който се втъкава в душата и тялото на твоето дете.
Всяко твое падение, било то в мисъл или на дело, както и всеки твой
порив
към висините, всяко твое духовно усилие да се издигнеш над калта и посредствеността в живота,—утре ще ги видиш да се проявяват, по същия начин както в теб, в твоето израснало вече дете!
Майко, живота е в твоите ръце! — Бъдещето на твоите деца, бъдещето на човечеството, бъдещето на живота, въобще, е в твоите ръце. Защото през тебе минава животът, и ти можеш да му дадеш насока и форма такива, каквито поискаш! Няма майка, която ще пожелае да вложи нещо лошо в своето дете. Няма майка, която съзнателно ще извърши това ужасно престъпление: да всади порочните мисли и склонности в душата на своята рожба.
към текста >>
73.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те действат тъй да се каже по известен
порив
, без да знаят неговата дълбока причина, която се крие в пулса на слънчевия ритъм, поляризиран и проявяващ се в две направления — като вътрешен потик във всеки един зародиш на живот и като мощен космичен импулс в космоса.
Те действат под един импулс, без да знаят, какво в същност представлява той. Имат известни стремежи и копнежи, живеят с известни идеали — без да знаят дълбоките причини на всичко това. Това е така за обикновените хора, но при посветените, при хората с пробудено космично съзнание, въпросът е съвсем друг. Посветеният знае дълбоката причина на всичко, каквото става в него или около него. У посветения импулса на космичния ритъм е осъзнат и той напълно съзнателно направлява дейността си във връзка с този ритъм, когато за обикновения човек и за по-нисшите същества въобще (животни и растения) този ритъм е неосъзнат.
Те действат тъй да се каже по известен
порив
, без да знаят неговата дълбока причина, която се крие в пулса на слънчевия ритъм, поляризиран и проявяващ се в две направления — като вътрешен потик във всеки един зародиш на живот и като мощен космичен импулс в космоса.
Затова онези, които знаят, зад символите на преходните явления и събития, те разчитат линиите на слънчевия ритъм за даден космичен период, за дадена историческа епоха или момент, или за даден проявен живот въобще. Космичният ритъм, това е онзи творчески процес в Битието. който обуславя всички процеси и явления в космичния, социалния и индивидуалния живот. И затова казвам, че онези, които знаят, зад символите на явленията и фактите, виждат отразен слънчевия ритъм. зад който стои Словото, Великото разумно начало, което прониква Битието и твори и организира всички форми.
към текста >>
74.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дава разумният и могъщият, вдъхновеният от всички
пориви
.
Учителя казва: „Всичко в живота е постижимо Когато времето е добро И ние сме разумни! Защото доброто е основа, А разумността, цел. С които Духът гради бъднини, Бъднини, велики бъднини“. На друго място казва, че разумността идва в съгласие с Любовта, с оная велика Любов, която е била вдъхновител на всички души в миналото и сега, които са дали нещо ценно на човечеството. Докато разумността и Любовта не посетят човека и не станат в него ръководно начало, той винаги ще губи, и никога не ще може да дава.
Дава разумният и могъщият, вдъхновеният от всички
пориви
.
В противен случай, човек докато не е придобил разумността и Любовта в тяхната безграничност, той скоро се озлобява и смята виновници за неговото нещастие само ония, с които се среща, без да обърне поглед към себе си. И така, нужно е да се притечем на помощ в такива случаи на ония, които се намират в подобно положение, но съществената помощ те ще получат сами от себе си. Те трябва да влязат в хармония с живота, с природата, със своите мисли и чувства. В противен случай, те няма да намерят мир нито на земята, нито на небето. Природата дава и ние да даваме!
към текста >>
75.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Следователно, оставете всичко на Бога Той ще оправи работите ви Всички
пориви
, които се зараждат в човешката душа, представляват Божествени импулси, но криво разбирани, събрани някъде повече, някъде по-малко.
Не се борете със себе си, защото нищо няма да придобиете. Един от видните окултисти искал да победи злото в себе си, и в резултат на тази борба той съвършено изчезнал. Казано е в Писанието: „Не противи се на злото.“ Това значи: не се бори със злото в себе си, за да не те отвлече. Човек трябва да бъде умен, да канализира своите мисли, чувства и постъпки, да им даде ход. Казано е в Писанието, че Бог действа в човека.
Следователно, оставете всичко на Бога Той ще оправи работите ви Всички
пориви
, които се зараждат в човешката душа, представляват Божествени импулси, но криво разбирани, събрани някъде повече, някъде по-малко.
Всички импулси са божествени, но като са били подпушвани, те са образували един жабуняк. Първоначално всички чувства и желания са били Божествени, но отпосле са били подпушени. Сега тези бентове трябва да се отпушат, да дойде онова първоначално положение. Какво ви коства на вас, всички, които ме гледате, да бъдете свободни? Като видите някой брат или сестра, да си кажете: Този брат или тази сестра, имат нещо божествено в себе си.
към текста >>
76.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Този свещеник трепери от полова страст когато гледа направо, или през очите на фантазията си красивото тяло на танцьорката Есмералда; търпи унижения от тази своя слабост и въпреки това, не може да надживее тези нисши
пориви
у себе си.
А като израз на този импулс е новото учение, което носи светлина и знание и методи за работа във всяко отношение. В. Пашов НАКАЗАНИЕ ИЛИ ЛЮБОВ Талантливия френски писател Виктор Хюго, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците“ и „Парижката св. Богородица“ ни дава чрез някои от героите си илюстрация за същината и проявите на човека. В „Парижката св. Богородица“ той, в лицето на свещеника — архидякон Клод Фролло ни рисува колко жалък е човка, когато има развит ум, има философски разбирания за живота, обаче не е успял да надвие, да облагороди своята плът, своя астрал и де се свърже с Висшето в себе си.
Този свещеник трепери от полова страст когато гледа направо, или през очите на фантазията си красивото тяло на танцьорката Есмералда; търпи унижения от тази своя слабост и въпреки това, не може да надживее тези нисши
пориви
у себе си.
Той дори чрез насилие върху нея когато тя упорства, иска да получи плътска наслада от нея. Очевидно, неговата философия не му е показала пътя, методите за освобождение от ярема на низшето в себе си, нито е разбрал как може да отваря крана, през който протичат силите за трансформиране нисшото в човека във висши духовни сили, за да се освободи човек от робството на нисшото си естество и започне да изпитва радостта, щастието от разкриване висшите сили у него. В същата книга Хюго в героя си Квазимодо — приличащ по скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром глух, с криви зъби, грозен, страшен — ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най-низшето, дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето божествено лице . . . Наистина, колко симпатичен ни е Квазимодо в проявените от него титанически усилия — да облекчи страданията на Есмералда!
към текста >>
77.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Красиво е, когато човек проявява възвишени чувства и благородни
пориви
, родени в дълбочината на душата му.
Из науката и живота. Превъплъщението – из в. „Дневник“ Нов опит за завладяване на Монт Еверест Есенно посаждане на дръвчета – Ю. Книжнина БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТТА Често у човека се поражда едно чувство, изразено в желанието да сподели онова, което има, с ближните, или да отдели поне част от него за благотворителни цели. Какво по-хубаво от това, когато това чувство възниква естествено и непринудено.
Красиво е, когато човек проявява възвишени чувства и благородни
пориви
, родени в дълбочината на душата му.
Онова обаче, от което негодува честния човек днес, е липсата на искреност. Не са малко случаите, когато се прави благотворителност, но не по един вътрешен потик, а под натиска на разни съображения. В такива случай благотворителността е принудителна и затова неистинска. Благотворителността постига своята цел и намира своето оправдание само тогава, когато нейния потик е Любовта. Благотворителност, която не е придружена с Любов, не е никаква благотворителност.
към текста >>
78.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Морен дух да освежавам аз от облака ще мога и от него да предавам всички
пориви
на Бога.“ Бог не е преставал да говори никога.
В древността Бог говори на израелският народ чрез пророците. Престанал ли е Той от тогава да говори на хората? Както тогава чрез пророците, Той говори така и днес чрез големи мъдреци и вдъхновени пости Той ни говори и праща своето слово върху душите ни, както облак водните капки върху цветята и тревите. „Аз летя към висините в облак нежен да израсна. И от него вам мечтите да посрещна с обич ясна.
Морен дух да освежавам аз от облака ще мога и от него да предавам всички
пориви
на Бога.“ Бог не е преставал да говори никога.
Само ние с нашите ограничени схващания си въобразяваме, че вдъхновеното слово на мъдреца и поета идва случайно. Те са свързани с един възвишен свят и според висотата т. е. според степента на своето развитие и чистота те предават това, което блика от тях. Всички мъдреци и пости, които носят идеи на мир, братство, човещина и проповядват Любовта като основа на разумния живот са боговдъхновени. Тяхното дело няма да спре, то ще расте и израсне голямо като многовековен дъб който ще приютява небесните птици в своите клони.
към текста >>
79.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те като че ли си съперничеха в проявяването на благородни
пориви
, красиви чувства и служене на ближните.
Нас, гостите, ни поведоха към група палатки, предназначени за нас. В палатките имаше легла от нарязана хвойна, върху които бяха поставени дюшеци напълнени със слама. Последователите на Учителя проявяваха необикновено внимание и сърдечност към мене и другите гости. Такава грижливост аз не съм виждала на друго място. Всички тези хора, събрали се в името на една идея около Великия човек, който ги води към светлината, любовта, доброто и красотата, сияеха с духовна светлина и техните лица изразяваха доброта и топлина.
Те като че ли си съперничеха в проявяването на благородни
пориви
, красиви чувства и служене на ближните.
Чужди по народност, близки по душа, те проявяваха истинското братство. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА. Витамини След многобройните трудове, публикувани преди няколко години върху витамините, започваме да познаваме свойствата им; и днес знаем главната роля, която играят в развитието но младите хора, от една страна, и в превръщането на храните в организъма в асимилируеми вещества, от друга. Въпреки това, ние се лишаваме от толкова необходимите витамини. Някога, когато витамините бяха непознати от физиолозите и лекарите, нашите прадеди не се лишаваха от тях.
към текста >>
80.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Порив
смел, крилат и сила ти ми дай!
О, ти, мой любим, гальовно се усмихвай. Ободрявай, милвай моята душа! * Дълъг огнен друм — сребро разтопено, Очертавай през небесния простор! О, ефирен дял от мировото звено, Пей, изпей ми химна на тоз звезден хор. * Кой от вси страни на тоя друм се чува!
Порив
смел, крилат и сила ти ми дай!
О, да литне волно моя дух жадува И кат' всеки волен дух да засияй! В. С. Недев КЪМ ИСТИНСКИЯ ЖИВОТ До сега човек е вървял по обратен път, противоположен на природния, на естествения, който е бил в разрез с неговото развитие, растене и издигане. Човек слизал все по-надолу и по-надолу. Стигнал е до дъното на най грубият живот, в който цари тъмнина, злоба, егоизъм.
към текста >>
— Това е нашият стремеж към възвишеното, това са нашите възвишени
пориви
към разумен живот и смислени действия, това са нашите светли мисли и чисти чувства.
Като тръгнем по него, ще излезем от тъмнината, в която сме попаднали и ще навлезем в красивата светлина, в която всичко расте и вирее и в която препъване не може да има. Ново сърце и нова земя ни приготовлява Невидимия свят. Ще бъдем ли ние като разумните девици, за които се говори в Евангелието, да налеем масло в светилниците си? Ако сме като тях разумни и налеем масло в светилниците си, ще влезем в новият живот. Какво представлява маслото в светилниците?
— Това е нашият стремеж към възвишеното, това са нашите възвишени
пориви
към разумен живот и смислени действия, това са нашите светли мисли и чисти чувства.
Това е великата любов в душата ни. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Новата любов (из неделната беседа „Новата любов“ – 30.I.1938 г.) Човечеството представя един колектив, сбор от много разумни същества, които живеят на едно място. Съвременните хора искат да постигнат щастието, но те искат да го постигнат извън човечеството извън природата. Там е погрешката им. Създаването на съвременния дом, на съвременната държава, лежи все върху същата основа, която не е вярна, вследствие на което имаме постоянни оплаквания.
към текста >>
81.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Най-полезни са баните и разходките на слънце, когато сме оптимистично настроени и ни занимават велики идеали, благородни
пориви
.
Затова той трябва да се запознае с дълбокото и ритмично дишане. Човек има нужда да прави също не само външни слънчеви бани, но и вътрешни. Затова той трябва да възприема само прави и светли мисли и да го вълнувате велики дела и подвизи! Дайте слънце и на душата си! До сега тя е тънала в мрак и сянка, затова, се е изродила и недоразвила.
Най-полезни са баните и разходките на слънце, когато сме оптимистично настроени и ни занимават велики идеали, благородни
пориви
.
__________________________________ Безгранична е щедростта на природата. Неизчерпаем е изворът на живота. Всеки може да черпи с пълни шепи сила, живот, любов и радост. И затова не е нужно нищо друго, освен разумност. Да използваме енергията на слънцето, за да станем здрави, силни, богати, щастливи!
към текста >>
82.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Учителят Дънов ни сочи основните пътища към развиването на духовното съзнание в нас, чрез събуждането на духовното сърце, което още не функционира в нас, или се проявява само като временен
порив
на вътрешния огън и вътрешната светлина.
Ще се разкрият още много тайни на природата, които до сега са били загадка за хората. Но за това е необходимо изтънчване на апарата на човешкото възприятие. То ще бъде възможно тогава, когато човек осъзнае своята висша природа и почне да изучава скритите органи и сили намиращи се в самия него. В нашето време, на земята се проявява един велик Адепт, който ни сочи пътя към това усъвършенстване и възраждане. Той живее и работи всред българския народ, но всички други народи могат да се ползват от неговите напътствия и да пият от този светъл Извор на Истина, Мъдрост и Любов.
Учителят Дънов ни сочи основните пътища към развиването на духовното съзнание в нас, чрез събуждането на духовното сърце, което още не функционира в нас, или се проявява само като временен
порив
на вътрешния огън и вътрешната светлина.
Нашата епоха е огнена епоха. Събуждането на духовното сърце е първия етап. Без него ний не можем да отидем по-далеч, и не можем да имаме никакъв успех. Учителят Дънов ни дава цялата алхимия на Любовта, разкрива ни тайните на духовното сърце, които до сега са били неразбрани за нас. Неговите външни методи за обнова на живота са: братство, чист и естествен живот, чиста храна, без убиване на животните, чиста вода, чист въздух, светлина, слънчеви лъчи, гимнастика и музика, принадлежащи към духовния свят и влияеща на развитието на духовното сърце.
към текста >>
83.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато чистите и светли мисли на ума и възвишените
пориви
на сърцето се преобразят в услуга, само тогава можем да бъдем сигурни, че пътя, по който вървим, е прав и истински, От всичко онова, което човек прави, едно е, което околните най-добре разбират — това са; услугите.
В. Недев УСЛУГИТЕ като неизбежен етап по пътя на личното усъвършенстване Естествени, безплатни и еднократни действия — това са услугите. Те са израз на една вътрешна пълнота, изявена най-често във физически действия. Много неща занимават ума или сърцето на човека всеки ден, но с отминаването на деня много от тях се забравят и не ползват човека, ако не намерят израз в конкретни действия, каквито са услугите. Човека най-добре можем да познаем, не по онова, на което е способен, а по онова, което действително прави. Знае се, че истински човек е оня, чийто ум, сърце и воля действат в съгласие и едновременно.
Когато чистите и светли мисли на ума и възвишените
пориви
на сърцето се преобразят в услуга, само тогава можем да бъдем сигурни, че пътя, по който вървим, е прав и истински, От всичко онова, което човек прави, едно е, което околните най-добре разбират — това са; услугите.
Това е така, защото услугите са връзка с реалния живот. Те са мярка, чрез която виждаме до къде сме достигнали. Който прави услуги, е по-напред от оня, който само ги желае, но нищо не прави. Нещо повече: услугите поставят граница между въображението и реалното. Умствения прогрес на човека е невъзможен без тях.
към текста >>
84.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За нас, хората на земята, и за цялата наша система, то е Великото Сърце на Бога, което непрестанно тупти, което непрестанно тръпне в
порива
на една Велика Любов, която непрестанно дава, дава, дава.
обречени на неуспех опити на частта да обгърне и познае цялото като се отделя от него, като му се противопоставя. Частта може да познае цялото само в своето единение с него. Човек може да познае своя Първоизточник само като се слее с него. Ний можем да разберем Слънцето само тогава, когато се приобщим към великата любов, която изтича от него . . Що е Слънцето?
За нас, хората на земята, и за цялата наша система, то е Великото Сърце на Бога, което непрестанно тупти, което непрестанно тръпне в
порива
на една Велика Любов, която непрестанно дава, дава, дава.
. . винаги, без начало и без край. . . — И тази велика Любов, и този велик Живот да са лишени от съзнание? Техният Източник да е мъртъв, бездушен, безчувствен, — само една физическа топлина, само една огнена, горяща маса?
към текста >>
85.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* Аз виждам: един последен, властен
порив
на злото, руши, раздира — на кървави бразди земята.
А ние го наричаме начало на новия живот, пробуждане на космичното съзнание, зазоряване на новата епоха. Беседа от Учителя, държана на 12. VIII. събота 1939 год. при 7-те езера на Рила АЗ ВИЖДАМ Един саван от кръв, заблуди и лъжа, покрива цялата земя. Един сребристо ткан вуал, плачът, молитвите на тез, които си избрал, възпира огненият меч — на твойта свята правда!
* Аз виждам: един последен, властен
порив
на злото, руши, раздира — на кървави бразди земята.
Един всесилен, всевластен порив от небето разпалва нетленната искра, в сърцата на всички конто си рекъл: да ся начало на Твойта слава и величие! * О, иде края на царя на таз земя! Затова на всички викам, да бъдем винаги готови, да смъкнем тежките окови, и в сияйний ден на свободата, да грейне всекиму в душата Любовта Божия — великий дар награда за теглата! Ек. ЯБЪЛКАТА Ябълка в овощната градина пролетта разцъфнала се бе и под туй променливо небе с колко мъки трябваше да мине. * Късен сняг отрупал една заран беше всеки цъфнал клон изред и стопил се още на обед беше доста цветове попарил * Другите останали по клони пролетното топло слънце грее че пчелица мед да събере, после прецъфтелите оброни.
към текста >>
Един всесилен, всевластен
порив
от небето разпалва нетленната искра, в сърцата на всички конто си рекъл: да ся начало на Твойта слава и величие!
Беседа от Учителя, държана на 12. VIII. събота 1939 год. при 7-те езера на Рила АЗ ВИЖДАМ Един саван от кръв, заблуди и лъжа, покрива цялата земя. Един сребристо ткан вуал, плачът, молитвите на тез, които си избрал, възпира огненият меч — на твойта свята правда! * Аз виждам: един последен, властен порив на злото, руши, раздира — на кървави бразди земята.
Един всесилен, всевластен
порив
от небето разпалва нетленната искра, в сърцата на всички конто си рекъл: да ся начало на Твойта слава и величие!
* О, иде края на царя на таз земя! Затова на всички викам, да бъдем винаги готови, да смъкнем тежките окови, и в сияйний ден на свободата, да грейне всекиму в душата Любовта Божия — великий дар награда за теглата! Ек. ЯБЪЛКАТА Ябълка в овощната градина пролетта разцъфнала се бе и под туй променливо небе с колко мъки трябваше да мине. * Късен сняг отрупал една заран беше всеки цъфнал клон изред и стопил се още на обед беше доста цветове попарил * Другите останали по клони пролетното топло слънце грее че пчелица мед да събере, после прецъфтелите оброни. * Но кога усети в цветни пазви новия и крепнещ малък плод радостта й нямаше ни брод, нито с думи може се изказа .
към текста >>
86.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Както, обаче, и да се обяснят нещата — с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение — характерен е фактът, че както Уран, тъй и Нептун, биват открити по време, когато у хората се явява един мощен
порив
към индивидуална и социална свобода: когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтели обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност.
именно, връзка и времето, по което тя се извършва, представят интерес за нас. В случая с ония сили, които астрологичната символика обединява под името Уран, защото ритъмът на техните многосложни прояви в земния живот съвпада с цикъла на този далечен член от нашата слънчева система, наистина се потвърждава многократно изтъкваният от астролозите окултен закон — една планета става позната и видима за хората тогава, когато нейните сили започнат да се проявяват активно в техния живот. Явно е, следователно, че Уран и преди е действал. но така както електричеството е действало в природата, преди да бъде впрегнато на работа от творческия дух на човека. Уран е произвеждал известни общи процеси, които, са стояли вън от обсега на човешкото съзнание.
Както, обаче, и да се обяснят нещата — с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение — характерен е фактът, че както Уран, тъй и Нептун, биват открити по време, когато у хората се явява един мощен
порив
към индивидуална и социална свобода: когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтели обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност.
Политически и социално, това се изразява в американската и френската революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит. В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсена. Знайно е, че мирогледът на Ибсена се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсена най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество.
към текста >>
Марс — в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички
поривисти
и насилствени действия.
П а ш о в Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 247) Всички планети, планетни течения се проявяват в трите свята - умствения, духовния и физическия. Ето как един анонимен автор определя това тройно проявление на планетите Сатурн - в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, осторожност, предпазливост, дохождаща до крайност. Юпитер — в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета; а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти.
Марс — в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички
поривисти
и насилствени действия.
Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност. Слънце - в умствения свят не се скъпи на всякакви активни инфлюкси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство. Венера се явява като представителка на принципа на привличането във всичките негови форми в умствения свят, преминаваща в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области. Меркурий. В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят придава подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителства всички промени. Луната е възприемчива към умствените инфлюкси на Слънцето; в духовния свят е интуитивна, а във физическия свят се проявява като склонност към настроения, ясновидство, покорност към влиянията на съдбата.
към текста >>
87.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Фактически, вие влизате в един чисто духовен свят, където всички форми се превръщат в движения и където вие самите сте един цялостен и неотемлим дар на себе си, чувствайки се излезли вън от тесните граници на вашата личност, във един любовен
порив
, който ви свързва с всички форми на проявения живот.
Ние се поставяме в едно състояние, когато всички наши желания са реализирани. Ний освобождаваме мисълта си от всяка грижа и, така да се каже, създаваме една „празнота“ в нас. Тогава е необходимо да не позволяваме на едно чувство на фалшив срам да спре разцъфтяването на това, което ще се роди в нас, защото тъкмо тогава ний започваме да забелязваме в нас едно състояние на радост и нежност, които се стремят да изпълнят цялата ни душа, да се разлеят над всичко, което ни заобикаля, и много по-далеч. Винаги в такива минути вие ще забележите, че вашата уста се лекичко отдръпва и замира в една усмивка на блаженство. С. затворени очи, вашият поглед се спира върху една вътрешна точка, между двете очи, и винаги, когато той открива тази точка, вий се чувствате очаровани, възхитени.
Фактически, вие влизате в един чисто духовен свят, където всички форми се превръщат в движения и където вие самите сте един цялостен и неотемлим дар на себе си, чувствайки се излезли вън от тесните граници на вашата личност, във един любовен
порив
, който ви свързва с всички форми на проявения живот.
Вашето съзнание се слива със съзнанието на Цялото, на Безграничното; грижите за вашата личност ви напускат, защото, в тази минута, вий забелязвате, че реалността във вас се прелива в това, което ви прави да сте едно със цялата вселена. В същност, вий и Живота ставате едно. Вий напускате формите на живота, за да влезете в самия живот. Тази същата любов, същото себеотдаване, което подтиква Божественият Дух да се ограничи в своите творения, същото това Дихание ви прониква и просветлява. Живеейки в Бога, вий почвате да Го разбирате, и Радостта вече се вселява във вас.
към текста >>
Един голям
порив
на нежна признателност се издига от вашата душа, отправяйки се към самия Извор на Любовта, която ви изпълва.
Вашето съзнание се слива със съзнанието на Цялото, на Безграничното; грижите за вашата личност ви напускат, защото, в тази минута, вий забелязвате, че реалността във вас се прелива в това, което ви прави да сте едно със цялата вселена. В същност, вий и Живота ставате едно. Вий напускате формите на живота, за да влезете в самия живот. Тази същата любов, същото себеотдаване, което подтиква Божественият Дух да се ограничи в своите творения, същото това Дихание ви прониква и просветлява. Живеейки в Бога, вий почвате да Го разбирате, и Радостта вече се вселява във вас.
Един голям
порив
на нежна признателност се издига от вашата душа, отправяйки се към самия Извор на Любовта, която ви изпълва.
И гореща молитва шепнат в мълчание устните ви; „Господи, аз всецяло Ти принадлежа. Всичките ми мисли, всичките ми сили Ти принадлежат. За мене не съществува вече друга радост, освен тази, да мога да Ти служа, да се потопя, да се слея, да изчезна в Твоята Любов, нямайки друга цел, освен тази, да стана Твое проявление на земята“. — — — — — — — — — — — Хранете се, пийте от този Извор на жива вода, и след като напуснете тези високи върхове, слезте тихичко към вашия всекидневен живот. Отново започнете изпълнението на вашите длъжности и занимания, но запазете съзнанието си в същото състояние, което току що сте преживели, така щото да не позволите на нищо, през целия ден, да потисне и огорчи душата ви.
към текста >>
88.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но въпросът е: Как тяхната работа да бъде по-резултатна, как да се подпомогнат те в своите благородни
пориви
, за да не останат като глас в пустиня.
— пита Учителя в една беседа. Имало е и има такива служители. Такива бяха Ботев, Левски и плеяда възрожденци, които на времето си бяха таксувани като нехранимайковци. Имало ги е и има ги и сега между идеалистите — последователи на Толстоя или ученици на Всемирното братство. И слава Богу, че ги е имало и има.
Но въпросът е: Как тяхната работа да бъде по-резултатна, как да се подпомогнат те в своите благородни
пориви
, за да не останат като глас в пустиня.
И тука именно ще покажем нашата главна мисъл: един народ има такива водачи, учители и просветители, каквито заслужава. Следователно нужно е да се култивират по-голямо взаимно уважение, по-щедра помощ, и по-голямо взаимно насърчение. За жалост — има много идеалисти, които парадират със своите идеи, но когато се настанят на някоя доходна работа, забравят своите съидейници, затварят се в черупките на своите лични и семейни интереси и прогласяват своите най-светли години за изгубено време! Сега, в тия съдбоносни времена, нужна е по-голяма сплотеност, по-голяма хармония, по-голяма щедрост — една доброволна мобилизация на духовните сили, за да може всеки на своето место, да изпълни великата задача на живота — да служи на Царството Божие! П. Г.
към текста >>
89.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пробудената човешка душа, открехнала своите двери и прозряла неизразимата красота, пулсираща в хармонията на Космоса, лети на крилата на своите възвишени
пориви
и, като метеор в пространството, чертае светли пътеки за следващите я легион жадни души за простор и светлина.
Дари им крила, повдигни ги! На множество пътници блудни ти дай им свещено напътствие! * Велико прекрасно събитие: възкръсвай в душите лъчите, които от дни незапомнени таят се в съкровен олтар! * И струя от нежни ухания избликва в недрата им тихи и химн благодарствен, отправен към Вечния, Благ Господар! В. Недев НОВИЯ ЧОВЕК Всред тъмния хаос на човешките борби трептят хиляди звезди — души, в чиито недра се разпалва огъня на Великата Любов.
Пробудената човешка душа, открехнала своите двери и прозряла неизразимата красота, пулсираща в хармонията на Космоса, лети на крилата на своите възвишени
пориви
и, като метеор в пространството, чертае светли пътеки за следващите я легион жадни души за простор и светлина.
Душата на Новия човек, пуснала корени в плодовита и разработена почва, неспирно претворява елементите на живота в своята лаборатория и реди блестяща огърлица — низ от най красиви чувства, мисли и дела. Душата на новия човек свети. Вглъбил смела мисъл над плана на Великия Архитект, той полага устоите на новия свят, в който с неспъван размах ще се проявят Любовта, Мъдростта и Истината. Всред тъмния хаос на човешките борби трептят хиляди звезди — пробудени души, в чиито недра се разпалва оная чиста, Божествена Любов, която ще роди Новото — Велико и Красиво, върху пепелището на Старото. В. Недев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека (из неделната беседа „Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека“ – 31. XII.
към текста >>
90.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Багряна, те се импулсират от благородните си
пориви
и оставят красиви следи от истинска човечност („Пред Великден“, „Нойчо“ и др.) Буча Бехар като писателка е известна с първата си сбирка разкази, озаглавена „Когато зреят житата“. изд.
Троица“, гдето ще се четат лекциите за духовете и за явленията от отвъдния свят, предлага на кандидати от двата пола да подават молби за приемане. Лекторът ще получава 500 фунта стерлинги годишно. Из вестник „Мир“, КНИЖНИНА „Песен над равнините“ Разкази от Буча Бехар. Наглед това е една книжка без претенции за някакъв значителен труд: нейният скромен външен вид не издава богатото съдържание на тия къси разкази, на брой 12, събрани в една книжка от 112 страници с гъсто набит шрифт. Авторката ни дава 12 картини из живота на ония безимени герои из селската ни действителност, чиито благородни дела поради скромност остават често незабелязани за окото на наблюдателя („Хилядарката“, „Причастието“ и др.); тя описва в тия малки разкази битовия живот на хората от равнините, които не са се издигнали високо над себе си, не са достигали върховете на живото, но със своето „Сърце човешко“, както се изразява Ел.
Багряна, те се импулсират от благородните си
пориви
и оставят красиви следи от истинска човечност („Пред Великден“, „Нойчо“ и др.) Буча Бехар като писателка е известна с първата си сбирка разкази, озаглавена „Когато зреят житата“. изд.
1937 г.. Ст. Загора: втората сбирка под горното заглавие е излязла през 1939 год., а понастоящем приготовлява и третата си сбирка. Тя се очертава като утвърждаваше се писателка в областта на белетристиката със своя богат сочен стил, с дълбоките си вживявания в събитията и с вярното чутие за предаване на тия събития в художествената форма на разказа. Битовите елементи, които се срещат почти във всеки разказ на тази „книга не равнините“.са предадени с пълна характеристика на обстановката, като таблото на един художник. Изобилстват също типичните български сравнения, които илюстрират разказа още по-релефно.
към текста >>
Всеки остава възхитен от майсторството на младата белетристка да описва и разказва събитията с един много увлекателен тон, прочитайки кой да е разказ на тази малка сбирка и виждайки в тях живите образи на една действителност, изпълнена с красивите
пориви
и благородни дела на героите от тази среда. Н.
Загора: втората сбирка под горното заглавие е излязла през 1939 год., а понастоящем приготовлява и третата си сбирка. Тя се очертава като утвърждаваше се писателка в областта на белетристиката със своя богат сочен стил, с дълбоките си вживявания в събитията и с вярното чутие за предаване на тия събития в художествената форма на разказа. Битовите елементи, които се срещат почти във всеки разказ на тази „книга не равнините“.са предадени с пълна характеристика на обстановката, като таблото на един художник. Изобилстват също типичните български сравнения, които илюстрират разказа още по-релефно. Езикът е гладък, плавен и разнообразен, които качества правят разказа много увлекателен.
Всеки остава възхитен от майсторството на младата белетристка да описва и разказва събитията с един много увлекателен тон, прочитайки кой да е разказ на тази малка сбирка и виждайки в тях живите образи на една действителност, изпълнена с красивите
пориви
и благородни дела на героите от тази среда. Н.
Дориян * * * Радио — свят, брой 136. год. III-та, съдържа най-подробната програма българските предаватели, радио Белград и най-интересното от европейски станции на къси, среди и дълги вълни. Интересен радиотехнически материал. Съдържанието на операта „Севилския Бръснар“. Год. абонамент 120лв.
към текста >>
91.
 
-
Дълг на всеки човек, който има сърце, е да е облечен в дрехата на любовта, ми-рът, на човещината и тогава в него ще се прояви оня естествен
порив
да прави добро.
Неговият дълг е един — да помогне. И той никога не се колебае, пред нищо не се спира — той помага. Погледни край себе си! Светът е пълен с нуждаещи — люде, цветя, растения, животни. Помогни им с каквото можеш.
Дълг на всеки човек, който има сърце, е да е облечен в дрехата на любовта, ми-рът, на човещината и тогава в него ще се прояви оня естествен
порив
да прави добро.
Един е дългът на човека и една е неговата благородна възможност — да прави добро. Всичко друго е отклонение от правия път. Прави добро, работи, помагай! Това е твой дълг. ДОБРО Доброто е основа на всяко постижение.
към текста >>
92.
 
-
Тя трябва да означава всестранен подем и разцвет на духовните и творчески сили на човека, нацията и човечеството; тя трябва да означава по съвършено здраве, телесно и духовно, повече съзнание, повече обич към другите, по-голяма морална сила, по-будна социална съвест; тя трябва да означава повече човечност и правда в отношенията на хората, на социалните групи и народите; тя трябва да означава разцвет на най-висшите и благородни
пориви
на душата на човека, по-голяма възможност и необходимост за него да живее съзнателно с великото творческо дело на нацията и човечеството; тя трябва да означава осъществяването на духовно издигнатото и щастливото човешко същество, на духовно израсналото и щастливото национално и общочовешко цяло, тя трябва да означава ново възродено човечество и нова могъща стъпка в еволюцията и тържеството на духа.
Това е спасението на човечеството по пътя на осъществяването на по пълната и по-висшата красота или по пътя на неизбежното тържество на закона за красотата — най-мощното и най-непреодолимото във вселената. Под натиска на най-великата необходимост, налагана чрез всички страдания на днешното време, а същевременно и чрез гласа на разума, на душата, на изострилия се усет към правда, хармония, човечеството. както и отделната нация, трябва да осъществят една нова и решителна стъпка към съвършенство и красота. Тая красота трябва да засегне всестранно живота. Тя трябва да изпълни със своите оживителни и радостни сияния селската хижа, и малката работилница, и модерната фабрика, и всяко човешко жилище, и всяка човешка душа.
Тя трябва да означава всестранен подем и разцвет на духовните и творчески сили на човека, нацията и човечеството; тя трябва да означава по съвършено здраве, телесно и духовно, повече съзнание, повече обич към другите, по-голяма морална сила, по-будна социална съвест; тя трябва да означава повече човечност и правда в отношенията на хората, на социалните групи и народите; тя трябва да означава разцвет на най-висшите и благородни
пориви
на душата на човека, по-голяма възможност и необходимост за него да живее съзнателно с великото творческо дело на нацията и човечеството; тя трябва да означава осъществяването на духовно издигнатото и щастливото човешко същество, на духовно израсналото и щастливото национално и общочовешко цяло, тя трябва да означава ново възродено човечество и нова могъща стъпка в еволюцията и тържеството на духа.
Само осъществявайки тая решителна стъпка към по висшата красота, може да бъде премахнато царуващото болезнено състояние, което се превръща все повече в едно велико все човешко бедствие, като се премине към едно състояние на нормално и хармонично растене и развитие. Днешната гигантска и величава „борба за жизнено пространство“, която бушува по всички краища па земята и все повече се изостря и разраства, не е по същина нищо друго, освен един истински и крайно съдбоносен по своите последици конкурс за жизнена, морална и -творческа мощ или един конкурс за по-съвършена красота в душите, в отношенията между хората, в националната и социална организация. Живота отрича и ще отрече ония, които недостатъчно са служили и служат на основния вселенски закон и върховната воля, като дава и ще даде предимства на ония, които по-добре му служат и които са в състояние да задоволяват в по-съвършени размери неговите велики изисквания. Това, което се извършва днес пред нашите очи, сред гигантските стълкновения и борби, то е „съдът на историята“, съдът на „съдбата“, то не може да означава друго освен тържество на силите, които са носители на оная по-висша красота, от която живота вече се нуждае, или на ония, които по-съвършено въплътяват тая красота в себе си, в нацията, в живота изобщо. И тъй, ние дойдохме не само да потвърдим, но и да обосновем интуицията на Достоевски за красотата и живота.
към текста >>
Да живеем с осъществяващата се в душите и живота висша красота, с великото и божественото, което се ражда, с великите творчески
пориви
на нацията и човечеството.
Живота отрича и ще отрече ония, които недостатъчно са служили и служат на основния вселенски закон и върховната воля, като дава и ще даде предимства на ония, които по-добре му служат и които са в състояние да задоволяват в по-съвършени размери неговите велики изисквания. Това, което се извършва днес пред нашите очи, сред гигантските стълкновения и борби, то е „съдът на историята“, съдът на „съдбата“, то не може да означава друго освен тържество на силите, които са носители на оная по-висша красота, от която живота вече се нуждае, или на ония, които по-съвършено въплътяват тая красота в себе си, в нацията, в живота изобщо. И тъй, ние дойдохме не само да потвърдим, но и да обосновем интуицията на Достоевски за красотата и живота. Да, красотата ще спаси света! Защото тя е най-великата необходимост на живота, изразена в основния и универсален закон, във вселенския творчески процес, обгръща щ човешкия живот; защото тя е най-великата необходимост на духовно израстващото човешко същество; защото тая необходимост се налага на човечеството чрез всички страдания и разрастващи се бедствия, а също така от будната съвест, от съзнанието и разума, от великия жизнен интерес и несломимата воля към живот, развитие и щастие на новите, все по-мощните творчески сили на живота; защото тя означава тържеството на най-великото и най-мощното в живота — вселенското творческо начало и неговата върховна воля.
Да живеем с осъществяващата се в душите и живота висша красота, с великото и божественото, което се ражда, с великите творчески
пориви
на нацията и човечеството.
Това е пътя към величие и щастие или пътя към спасението, за което говори великия син на една велика нация. ПРОЛЕТЕН ЗВЪН Колко дълго си се маял в тези сънни пелени! Не лени се, хайде ставай и към слънчев връх тръгни! * Семето, посято в есен, минало през зимен сън, нежно пролетната песен го събужда със своя звън; * Веч е пролет за душите — ставай, край на твоя сън! Виж, затрепкаха лъчите на Божествений огън!
към текста >>
Избухливост, дразнене от най - малки, незначителни дреболии, склонност, към безразборно развиване на своите способности; действията твърде често се мотивират от известни афекти; душевното равновесие лесно се нарушава, пораждат се стълкновения от борбата на противоречиви склонности; енергията се проявява като отделни
пориви
.
Еднаквият, умерено - силен натиск показва уравновесеност, обмисленост на волевите действия, самообладание, способност за дълбока привързаност (в зависимост от степента на геометричната издържаност на почерка). Нееднаквият импулсивен натиск (тънките черти ясно се различават от по-дебелите, но последните са разпределени неравномерно) показва импулсивност на волевите действия, впечатлителност, неуравновесеност, податливост на афекти. Неспособност към системен труд. Трудоспособността има условен характер, дейността е непостоянна: приспособявайки се към различните условия на живота, тя ту достига в критични моменти. най-високото си напрежение, ту се сменя с периода на пълно, или почти пълно бездействие.
Избухливост, дразнене от най - малки, незначителни дреболии, склонност, към безразборно развиване на своите способности; действията твърде често се мотивират от известни афекти; душевното равновесие лесно се нарушава, пораждат се стълкновения от борбата на противоречиви склонности; енергията се проявява като отделни
пориви
.
(И тук трябва да се има пред вид степента на геометричната издържаност на почерка). Дебелите тлъсти надебелявания показват наличността на силни чувствени влечения (Всички дебели, тлъсти линии са присъщи на хора с силно развити материални органически влечения). Натиск, при който линиите започват тънко и изведнъж преминават в силно надебелени тлъсти черти, показва сексуални блуждения на фантазията (особено, ако почеркът се отличава със стилизованост в рисунъка на буквите). Твърде слаб, на места неравномерен натиск показва липса на самоувереност, склонност към постоянни колебания, раздвояване, неспособност за вземане на определени решения, склонност към самоизмъчване, пристъпи на безпричинен страх и безосновна опасения, предразположение към неврастения (в зависимост от степента на геометричната издържаност ни почерка). (Следва) НЕ САМО С ХЛЯБ МОЖЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ (Истинска случка) Цено и Пенка бяха добри приятели.
към текста >>
93.
 
-
Всяко нещо човек трябва да го прави от любов, като един вътрешен
порив
.
Ако тук, в България, се внесе любов, най-малко 50 на сто от несгодите ще се намалят, ще изчезнат. Според мен, всяко нещо, което се прави, трябва да се прави от любов. Когато целуваш, убеждение трябва да имаш. Ако целунеш кръста от любов към Бога, може да го направиш, не е зло. Когато ти се налага като закон, то е вече лицемерие.
Всяко нещо човек трябва да го прави от любов, като един вътрешен
порив
.
Когато тази любов дойде в света, тя ще дойде да работи така, че от всички противоречия, които сега съществуват в света, от тях Бог ще създаде бъдещия порядък. От всичките несгоди, които сега съществуват на земята, Бог ще създаде новия порядък на нещата. От туй, което съм ви говорил, две конкретни мисли искам да ви останат. Първо. Ето какво аз разбирам под думата целувка: ако слънцето не ни целува, знаете ли какво ще бъде? Слънцето е на 92 милиони мили от земята и постоянно ни изпраща своите целувки.
към текста >>
94.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Те пробуждат със своите вибрации други
пориви
в еволюцията на цъфтящото дърво: създава се зародишът, който расте, за да образува плод, а този последният ще сформира бъдещата семка.
По същия начин можем да уподобим културния живот на обществото на процеса на цъфтенето. Дървото, за да може да продължи живота и дейността си, трябва да цъфти, защото само чрез цветовете си ще привлече мушичките (пчелите и др.), за да го ползуват. Така, всички плодни дървета цъфтят, за да се развиват. Мушичките, това са тяхното благо, защото донасят културата у тях, т.е. зародиша на плода.
Те пробуждат със своите вибрации други
пориви
в еволюцията на цъфтящото дърво: създава се зародишът, който расте, за да образува плод, а този последният ще сформира бъдещата семка.
Това е вече духовното в дървото, т.е. духовния живот, към който са устремени усилията на всяко живо същество. Следователно, всяко общество, правилно развито, трябва да има дълбоки корени в здрава почва, симетрично да се оформява, навреме да цъфти и цветовете му правилно да образуват плода, без да се опарят от сланата или разядат от червеи. В политическия живот на един народ тия червеи са безпринципните политически партии или дружества за лични материални облаги, които като паразити, разяждат и изсушават клоните и цветовете на цялото дърво, а следователно убиват и зародиша на плода. Тия тезиси са верни за всеки народ.
към текста >>
95.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
. .“ * * * И чу тя вдън душа безмлъвните слова, ала ги не разбра, * * * Сърце й закопня заблудна разнота и нейната душа в
пориви
залута .
Мини пределите на мрака! Звезда прекрасна веч трепти И морен пилигрим тя чака. * * * Зад непрогледна тъмнина, Ще се открият тайни двери, Ще блесне чудна светлина, Дух морен отдих ще намери * * * ..В ТЛЕН ЗВЕЗДА... * * * Злокобен дух надвиснал е над нея и зла змия вгнездила се у нея . . . * * * — „Звезда, едва мъждееш ти, звезда, погиваш в тъмноти.
. .“ * * * И чу тя вдън душа безмлъвните слова, ала ги не разбра, * * * Сърце й закопня заблудна разнота и нейната душа в
пориви
залута .
. . За тоз стремеж светът откри й своите двери, за тоз копнеж душа й всичко там намери . . . Ала чаровний лъч в миг вдън душа загина, от стръвната й плът отлъчи дух-тугина. * * * — „Сърце, слепейш от светлина, душа, блуждаеш в тъмнина .
към текста >>
96.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Минават дни, минават векове, и всякога, под много имена, под много видове, в много
пориви
на радост и тъга, Той царува над моето сърце. 73.
Великото тържество, Твоето и моето, е обхванало цялото небе. От звуците, Твои и мои, трепери въздуха и времето минава в това, че ние ту се скриваме, ту се откриваме един другиму. 72. Това е Той, най-съкровеният, който пробужда моето същество със своите дълбоки, скрити допирания. Това е Той, който очарова очите и свири на струните на моето сърце, като сменява по ред сладостта с горчивината. Това е Той, който вплита в тъканта на майя променливи оттенъци от злато и сребро, лазур и зеленина, и в гънките се виждат неговите нозе, а аз се забравям, когато се докосна до тях.
Минават дни, минават векове, и всякога, под много имена, под много видове, в много
пориви
на радост и тъга, Той царува над моето сърце. 73.
Освобождението за мене не е в отречението. В хиляди окови аз чувствам прегръдките на свободата. Ти всякога ми изпращаш свежата влага на Твоето вино от различни цветя и благоухания и напълняш този земен съсъд до край. Моят мир ще запали сто разни светила и ще ги постави пред жертвеника на Твоя храм. Не, никога не ще затворя аз вратите на своите чувства.
към текста >>
Както Юпитер и неговата линия Означават благородните
пориви
и наклонности на душата, така линията на Марс, богът на войната, символизира победния разум, разумния егоизъм, и затова тя е наречена линия на главата или на разума.
Той не може да се справи добре с названията и значението на линиите и фигурите на дланта. Това всичко може да се преодолее като с един вълшебен замах, щом ученикът в изкуството за гадание по ръцете се убеди, че в това изкуство има две методи, които в своите крайни резултати се съгласяват. При по-точно разглеждане се вижда, че и названията на физическата хиромантия произхождат от тези на астрологическата или научната хиромантия. Понеже Венера е богинята на любовта, на развъждането, а с това и на анималния живот, Венерината линия е наречена линия на живота. Юпитер, бащата на боговете и човеците, както го наричат старите поети, се отличава с великодушието си и бащинска милостивост; неговата линия е наречена линия на сърцето, линия на привързаността, на чувствителността.
Както Юпитер и неговата линия Означават благородните
пориви
и наклонности на душата, така линията на Марс, богът на войната, символизира победния разум, разумния егоизъм, и затова тя е наречена линия на главата или на разума.
Така, линията на сърцето може да ни даде сведения за сърдечните наклонности на човека, за неговата морална мощ и силата на неговите чувства на привързаност. Линията на главата пък чрез своето положение и особени знакове дава мярка за остроумието, мярката за степента на самоувереността и грижата за собствените интереси. Сатурн е богът и звездата на мощта на съдбата, която се меси в живота на човека. Затова неговата линия се нарича линия на съдбата. Понеже на слънчевото съзвездие е посветено златото, затова слънчевата или аполоновата линия се нарича линия на славата или на богатството.
към текста >>
97.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И ето с годините огрубява чувствителното, отзивчиво сърце, рядко възникват добрите
пориви
, не се извършват възможните работи на любовта и правдата, а животът е тъй беден, тъй се нуждае от тях !
— В средата няма нищо, в недоумение отговорило детето. — Сине мой! умно му отговорил тогава бащата, — вътре в зърното, дето ти не виждаш нищо, е скрита възможността за живота на едно величествено дърво, от плодовете на което биха се наслаждавали стотици хора, ако само зародиша би попаднал в добра почва и би пуснал летораст. И колко такива зародиши на добро загниват, в който и да било от нас, затова само, че ние лекомислено, като децата, не виждаме в тях нищо, не им придаваме значение! Колко святи, високи чувства заглъхват затова, че ние не се спираме на тях с дължимото внимание, не им даваме да се развият и да укрепнат в нас!
И ето с годините огрубява чувствителното, отзивчиво сърце, рядко възникват добрите
пориви
, не се извършват възможните работи на любовта и правдата, а животът е тъй беден, тъй се нуждае от тях !
Превел от руски: К. Иларионов. * Видение и пренасяне на далечно разстояние. В столицата в една стая са живели двама студенти — единият естественик, другият химик. Единият от тях в продължение на цяла година бил във взаимни влечения с една мома, с която не могли да се задомят, поради материални и други несгоди. Станало нужда момата да замине в един провинциален град за по-дълго време.
към текста >>
98.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И тия два
порива
тъй неясно се сливат, щото на пръв поглед Манфред изглежда да е изтъкан само от отрицания.
Страхотна, подобна на нощно заклинание, е песента, която духът на неговия живот пее над него. В характера на Манфред изпъква борбата на материалното с мистичното. В него това са две противоположни стремления — две фурии, които се борят на живот и смърт. Той се стреми към знание, към мощ, към сила : това е вълшебникът Манфред, владетелят на природните стихии, господарят на материалното. Но той желае и мистична самозабрава, сън, в който миналото и бъдещето да се слеят само в един миг: това е мистикът Манфред, стремящият се към вечния покой дух.
И тия два
порива
тъй неясно се сливат, щото на пръв поглед Манфред изглежда да е изтъкан само от отрицания.
В неговите думи се съзира убийствена индиферентност към Бога и към хората и действително неговото съзнание напълно е абстрахирано от тях. Но неговата воля не е и не може да бъде отделена сама в себе си. В неговите действия се проявява освен силното презрение към грубата материалност, но и един неосъзнат стремеж към върховното битие, към Нирвана на браминистите, които той изразява в искането си, отправено към седемте, призовани от него, природни духове: ,.не искам нищо, дайте ми само вечна забрава“. — Манфред е един от тези, които са вникнали дълбоко в тайните и забулени бездни на познанието. Той е разбрал, че знанието е смърт.
към текста >>
99.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
(William Beckford) Неговият живот е съчетание на романтични блянове и мистични
пориви
.
Там ще бъде намерена Синята птица, която днес е символ, а символът е нещо непреходно във вечността. До такива заключения е дошъл философът-мистик, съзерцавайки своите хризолитни мисли, изкрящи под огненото слънце на Грас. Лорд Бекфорд „Брилянтът говорят индийските факири — крие в своя блясък нереални прояви и небесни устреми. Той заставя фантазията да твори в земната сфера божествени образи и чрез тях понася духа по Нирванните полета“. Това, що е казано за брилянта, може да бъде казано само за един човек — той е лорд Бекфорд.
(William Beckford) Неговият живот е съчетание на романтични блянове и мистични
пориви
.
Той е приличал на ясносиньото пролетно небе, в което ефимерни облаци се надпреварват в промяна на форми, една от друга по-красиви и по-фантастични. Бекфорд е бил любимец на съдбата. Щастието в цялата своя разновидност му е било напълно познато. „Никога праз дългия си живот аз не съм изпитал ни минутна тегота“ — казва той, наскоро преди смъртта да допре своя жезъл до тялото му. Един от най-богатите синове на мъглявия Албион, лордът е имал възможност напълно да осъществи своя мистичен и романтичен идеал: „Да създаде небе върху земята и да се потопи във вечния покой, въпреки физическата обвивка“.
към текста >>
100.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Можете да си представите съдбата на един отчаян младеж, способен някога към най-идеалистични
пориви
, сега в ръцете на Кукувицата.
Той е нашия глашатай. — И глашатая все повече и повече биеше своя барабан, като канеше населението на общо събрание. — Но, доколкото зная, кълвачът е едно честно момче, как така се е отдало на услугите на кукувицата и още и на свраката? —·Наистина, господине, кълвачът е много честна личност; аз го познавам отдавна, но той е ожесточен. По-рано беше много порядъчен, идеалист от първа степен, но откак Кукувицата успя да влезе под кожата му, не мога да кажа.
Можете да си представите съдбата на един отчаян младеж, способен някога към най-идеалистични
пориви
, сега в ръцете на Кукувицата.
— Какво ли не твори животът, госпожо! Но още недоиздумал и ето че се зачу пението на славеи, точно в момента на слънчевия изгрев. Очевидно, славеите изпълняваха обикновения си утринен церемониал, с който изразяваха дълбоките си почитания към тържествуващия цар на деня. Подир славеите, почнаха да прииждат и дроздове, жълтурки, синигери и всевъзможни птички и птиченца, които в скоро време оживиха цялата гора. — Какво обичате, господине, пита ме един черен красив кос, защо берете нашите цветя?
към текста >>
НАГОРЕ