Търсене в текстове за 'порив'

Ето че в аурата на УЧИТЕЛЯ душата има щастливата привилегия да се изяви свободно, окриляна от вдъхновение и пориви.
Една предпазна мярка срещу известни сили, настроени отрицателно и пречещи дори на малкото и смислено добро начинание. Видно е, че не всякога условията и възможностите са благоприятни. А в интереса на всеобщата еволюция е необходимо дадена душа да бъде изразител на Великата Разумност, и Волята Божия да бъде изпълнена. В такива случаи душата е загърната с мантията на неузнаваемостта. На физическото поле тя е непозната, но „горе" - отлично позната. Ето че в аурата на УЧИТЕЛЯ душата има щастливата привилегия да се изяви свободно, окриляна от вдъхновение и пориви. Ученикът Аверуни дава израз на богата душевност и заслужено узнава от УЧИТЕЛЯ името на своята душа - Амриха! Един ден настъпва нов момент във внимателните стъпки на ученика Аверуни. УЧИТЕЛЯТ открива още едно име - Илрах! Какъв е случаят? Каква е била духовната обстановка?
към текста >>

5. І.20. ПОСЛЕДНАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА

Галилей Величков

Ето, че слабата му култура и възпитание не удържаха бурния порив и най-неочаквано, през време на беседата, пред препълнен салон, грубо и дръзко се провикна: - Стига си дрънкал!
Слухът му изневеряваше и пръстите не спазваха интервалите с необходимата точност. Свиренето му бе за присмех. Игнат не разбираше недостатъците на музикалната си природа. Той не приемаше бележките за нечистото свирене, понеже не го чуваше. Той не съзираше, че между желанието му да бъде знаменит цигулар и възможностите му има огромна пропаст. Ето, че слабата му култура и възпитание не удържаха бурния порив и най-неочаквано, през време на беседата, пред препълнен салон, грубо и дръзко се провикна: - Стига си дрънкал! Но покажи, че можеш от мен да направиш цигулар?! Репликата прозвуча като гръм от ясно небе! УЧИТЕЛЯТ изчака да премине настъпилото смущение в салона и продължи беседата си. За мнозина това бе срамна постъпка. Но Игнат не спря до тук!
към текста >>

6. ІІ.37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР

Галилей Величков

В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любящо сърце, което търси мир в голямата пустиня на живота, където то е все още непознато и неприето.
Свят, изграден от музикални тонове, богат на съдържание, което само душата може да разчете. Изпълнението бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност. В границите на три октави УЧИТЕЛЯТ разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл. „Блудния син" споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница ние разчитахме преживяванията му, ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържанието на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любящо сърце, което търси мир в голямата пустиня на живота, където то е все още непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на „Блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух, за успешен завършек на едно драматично битие. С няколко тържествени акорда разказа завърши. Пръстите на Неговите две ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента. Концертът завърши. Това бе Неговото последно голямо изпълнение пред онези, които дълги години слушаха Неговата звучна цигулка.
към текста >>

7. ІІІ.103. ПЕСЕНТА БЛУДНИЯТ СИН

Летопис Вергилий Кръстев

В едва чуто пианисимо, с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежни пориви на любящо сърце.
Слово, изказано с тонове, преливащи се в предимно многообразие на гами и съзвучия. Чистота, прецизност, изящество, красота и богата звучност. В границите на три октави се разказваше един живот. Ту бурно и игриво в разновиден ритъм, ту напевно в романтичен минор, или светъл мажор. Блудният син откриваше страница след страница дните на своето минало. В едва чуто пианисимо, с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежни пориви на любящо сърце. В разложени акорди с необходимата сила се изявяваше далечна традиция за изпълнението на Висша воля. От светове в светове преминаваше пътят на блудния син. Съдбата му бе един голям живот, разказан с езика на тоновете, изтръгнати със завидно майсторство от подвижните пръсти на Учителя. Няколко тържествени акорда и разказа завърши. Тишина. Диханието на голямото мнозинство бе спряло.
към текста >>

8. 6.03. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Тези вериги именно щяха да изгасят пламъка на моя порив за правда, справедливост и красота, в този свят на безпътица и идейна пустота.
3. МАНАСТИРСКАТА КИЛИЯ Случаят ме постави да тръгна от единия полюс на отрицанието и атеизма и да отида до полюса на религията и вярата, или с други думи - от арената на борбата, на революцията - в килията на примирението... При тази обстановка трябваше да направя равносметка на своя бурен живот. В мен настъпи едно велико прозрение - схванах трагизма на тези две крайности. Тази вековна институция на човечеството, която напълно беше вече загубила своето историческо предназначение, беше преминала вече в своя упадък. Нейното съдържание се свеждаше към едно безполезно суеверие. В момента, когато щяха да ми поставят одеждите на монах, почувствах тежките вериги, които щяха да оковат моя младежки борчески дух, да сломят моята съпротивителна волева сила. Тези вериги именно щяха да изгасят пламъка на моя порив за правда, справедливост и красота, в този свят на безпътица и идейна пустота. Тези мисли се нижеха в моето съзнание през последната нощ на пребиваването ми в тази институция, влязла вече в архивите на историята. В тази тъмна нощ в моето съзнание проблясна един лъч на надежда, отново изпъкна пред очите ми внушителния образ на Великия Мъдрец, който мълком ме зовеше, чрез Своето огнено слово, което аз още не познавах, не знаех неговия дълбок смисъл. За мен словото на Учителя, въпреки че беше притча, същевременно представляваше и един спасителен бряг за борческата ми душа. Тази нощ изигра решителна роля за моя път в живота. Под действието на този могъщ глас на Мъдреца - напуснах манастира, за да се срещна отново с Този, който беше за мен и загадка, и съдба.
към текста >>

9. 6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

След този интимен разговор с Учителя, такъв Свещен трепет овладя моя дух, такива свещени пориви се събудиха в душата ми - аз имах вече един очертан идеал и път.
Тази борба беше между животинското съзнание в мен и висшата Божествена природа. Трябваше с геройство да се заема да трансформирам всички нисши енергии, всички бушуващи страсти, които опетняваха моята чистота. По природа бях надарен със здраво, силно, енергично тяло, което беше изпълнено със сурови, необуздани енергии. Това се дължеше на моята младежка възраст. При тази обстановка исках да бъда победител, да хвана звяра в себе си, да го подчиня, та по този начин да вървя смело по тясната пътека, която Учителят ми очертаваше. След този интимен разговор с Учителя, такъв Свещен трепет овладя моя дух, такива свещени пориви се събудиха в душата ми - аз имах вече един очертан идеал и път. Учителят ми отвори вратите към необятните духовни простори, които тайнствено се очертаваха пред мен като някакъв магичен ребус, който трябваше с героични усилия да разбуля. Така започнаха първите ми крачки по тясната пътека на ученичеството.
към текста >>

10. 2. ВЛИЗАНЕ В ШКОЛАТА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Без да искам отдадох се на своя вътрешен порив, насочих се към този единствен свободен стол и седнах.
Щях да изгоря така както изгарят крилете на нощните пеперуди, които са привлечени от блясъка на запаления огън. А въвеждането ми става съвсем простичко и съвсем обикновено. Учителят се обърна един ден към мен: „А готова ли сте довечера да дойдете на беседа, която ще имам с приятелите? " „Готова съм." „Хубаво, елате довечера". Аз отидох вечерта, влезнах в салона, видях един свободен стол, единственият свободен стол, а залата беше препълнена. Без да искам отдадох се на своя вътрешен порив, насочих се към този единствен свободен стол и седнах. Учителят при влизането в салона ме погледна и се усмихна, разбрах, че столът беше определен точно за мен. Това бе моето място в Школата и аз го пазих до края на живота и не го отстъпих никому. Всеки ученик има свое място в Школата на Учителя. Мястото на всеки един ученик е строго определено. Неговото място не може да се заеме от никого.
към текста >>

11. 13. МОРАЛЪТ НА НЕЗАКОПЧАНИТЕ КОПЧЕТА НА РОКЛЯТА

Ние го възприемахме като някакъв вътрешен порив, който излизаше от нас и искаше да се слее с онова всеобхватно и вечно, където може да се слее духът и плътта.
Техният морал за нас, младите беше едно ограничение и беше един затвор. За нас те бяха стари братя, които непрекъснато ни следяха не само с поглед, но и с принудително заканване с пръст, за да ни покажат, че трябва да се подчиняваме на някакъв ред и порядък. А ние бяхме млади и хубави и вероятно сме искали да бъдем забелязани и да направим впечатление на някого. В присъствието на Учителя и на неговата аура ние се чувствахме в едно необикновено състояние на безпределност, свободолюбив, на някаква вълна на всеобхватност между всички хора. Ние не познавахме още тези неща и не знаехме, че тези наши състояния се дължат на онези невидими същества, които посещаваха беседите на Учителя и които съставляваха необикновената аура на Школата. Ние го възприемахме като някакъв вътрешен порив, който излизаше от нас и искаше да се слее с онова всеобхватно и вечно, където може да се слее духът и плътта. Това движение и тази импул-сивност на всеобхватност бе без мярка и граници у нас. И това се виждаше много добре от възрастните и искаха да ни наложат своя печат и своя възглед за морала и за етиката. Онова, което се случваше с нас беше неочаквано и непознато. Понеже аз произхождах от доста състоятелно семейство, а моята майка бе светска жена стараеше се единствената й дъщеря да бъде не само добре облечена, но и да се равнява с модата на това време. Тогавашната мода бе много строга, с официални дълги рокли до земята, като се виждаха само обувките и глезените на краката.
към текста >>

12. 15. БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ ДУХОМ

Каква ли съдба имаше, каква ли съдба носеше, каква ли бе косата на съдбата, която беше откосила в откос неговия човешки порив?
Огледах се и видях един човечец застанал там в дъното далеч от всички, сам-самичък. Погледнах го от любопитство, но нали съм жена ние сме любопитни жените повече или по-малко, та го погледнах и разгледах този човек. Беше човечец. Беше смирен, беше отчаян от живота, беше убит духом в сравнение с другите посетители. Той външно беше човек в човешка форма, но вътрешно бе смачкан и сринат до земята. Каква ли съдба имаше, каква ли съдба носеше, каква ли бе косата на съдбата, която беше откосила в откос неговия човешки порив? Какво ли знаехме за него ние? Нищо не знаехме, а виждахме едно смирение, граничещо до унищожаване на живота у тази човешка форма. Той не беше човек, а беше съвсем незначителен човечец. Той беше „нищий", последен човек на земята, беден, сиромах, отхвърлен от всички. Беше в човешка форма, смачкан и премачкан.
към текста >>

13. 73. БОЖЕСТВЕНИ СЪСТОЯНИЯ

Гледаш старци и баби, които се учат да хвърчат, непохватни от възрастта си, но с порив и наплив на сили отвътре, търсещи да излетят навън като птици.
А един път влизам в салона на Изгрева и какво да видя - виждам в него възрастният брат Стоицев, а с него и другите възрастни братя, които си бяха разтворили и разперили ръцете в страни, наподобяващи, че са криле на птици и се опитваха да подскачат и да хвръкнат с махане на ръцете си. Техните души се радваха, изпитваха това състояние на небесното блаженство, на хлябът Господен, че тази вътрешна радост ги беше така обзела и предала на цялото им същество едно необикновено състояние на духа. Те подтичваха, правеха по няколко крачки с разперени ръце и подскачаха да политнат така, както прави една малка птичка, на която не са й израснали още крилцата. Те бяха в едно състояние на душите, когато Божественият Дух се доближава до тях и те нямаше по какъв друг начин да изразят в себе си това състояние, освен по този начин. Гледката беше поразителна. Гледаш старци и баби, които се учат да хвърчат, непохватни от възрастта си, но с порив и наплив на сили отвътре, търсещи да излетят навън като птици. Ние бяхме тогава млади, около 25 години и на нас това беше много, много смешно. Техните души се радваха ако да бяха облечени със скъсаните дрехи на човешката плът. Това тяхно състояние го разбрах и оцених, когато и аз доживях до тяхната възраст и изпитах тяхното състояние веднъж, инстинктивно вдигнах ръце, разперих ги, за да политна с тях, затичах се и подскочих, но ръцете ми не ме поеха като крила и аз паднах на земята с подсечени криле и нозе. Около мен нямаше никой, аз бях решила в друга епоха да прескоча и нямаше кой да ми се усмихне на моят опит. А бих желала да има някой, за да му предам моя стремеж на душата ми за летеж към Бога като вътрешен порив на един идеал на новото човечество, което трябва да дойде.
към текста >>

А бих желала да има някой, за да му предам моя стремеж на душата ми за летеж към Бога като вътрешен порив на един идеал на новото човечество, което трябва да дойде.
Гледаш старци и баби, които се учат да хвърчат, непохватни от възрастта си, но с порив и наплив на сили отвътре, търсещи да излетят навън като птици. Ние бяхме тогава млади, около 25 години и на нас това беше много, много смешно. Техните души се радваха ако да бяха облечени със скъсаните дрехи на човешката плът. Това тяхно състояние го разбрах и оцених, когато и аз доживях до тяхната възраст и изпитах тяхното състояние веднъж, инстинктивно вдигнах ръце, разперих ги, за да политна с тях, затичах се и подскочих, но ръцете ми не ме поеха като крила и аз паднах на земята с подсечени криле и нозе. Около мен нямаше никой, аз бях решила в друга епоха да прескоча и нямаше кой да ми се усмихне на моят опит. А бих желала да има някой, за да му предам моя стремеж на душата ми за летеж към Бога като вътрешен порив на един идеал на новото човечество, което трябва да дойде. Но нямаше приемници за нас, докато ние бяхме техни приемници, ние бяхме ученици на Школата. А ние не дочакахме приемниците. Ние се разминахме с тях или те не дойдоха. А защо това стана така? Вие ще си отговорите след като прочетете всички мои разкази.
към текста >>

14. 263. ЧИСТОТАТА

А от Паша ще се учиш на ония хубави пориви на душата.
Тези сили и на Савка постоянно изпращат тези мисли да се отдалечи от мене и те доста й са навредили". „Учителю, какво трябва да правим? " „Савка, тя сега е забогатяла с онова, което аз й диктувам. В нея има нещо хубаво. Ти от нея ще се учиш да се държиш все за Учителя си. А от Паша ще се учиш на ония хубави пориви на душата. Ще се държиш за хубавото, което има у всички ученички тук на Изгрева. Това са пориви на душите ви и това са плодовете на чистотата, в която живее вашата душа."
към текста >>

Това са пориви на душите ви и това са плодовете на чистотата, в която живее вашата душа."
" „Савка, тя сега е забогатяла с онова, което аз й диктувам. В нея има нещо хубаво. Ти от нея ще се учиш да се държиш все за Учителя си. А от Паша ще се учиш на ония хубави пориви на душата. Ще се държиш за хубавото, което има у всички ученички тук на Изгрева. Това са пориви на душите ви и това са плодовете на чистотата, в която живее вашата душа."
към текста >>

15. 268. МАШАТА НА УЧИТЕЛЯ

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.

Това бяха понятия неизвестни на посетителите, но техния вътрешен порив ги докарваше при Учителя и тези срещи бяха неизбежни, защото те се движеха по своята вътрешна елипса, а всички пък се движеха около елипсата, където единият център бе Учителя, а другият център бе Бога.
И техните опитности с Учителя са много интересни, защото те живееха и работеха в света, в различни сфери на общественият и политически живот. Те заемаха различни постове, имаха различни професии. Говорим за онези, в които имаше начертана вътрешна елипса, по която се движеха и по която елипса те трябваше да се срещнат два пъти с два центъра на елипсата. Единият център бе този на Божествената душа, а другият център бе този на Божествения Дух. А в проекцията на човешкият им живот на земята човек трябваше да се срещне по законите на елипсата с човешката душа и с човешкия дух. Това бяха понятия неизвестни на посетителите, но техния вътрешен порив ги докарваше при Учителя и тези срещи бяха неизбежни, защото те се движеха по своята вътрешна елипса, а всички пък се движеха около елипсата, където единият център бе Учителя, а другият център бе Бога. Е, това бе най-интересното и това обяснява разнопосочните интереси на посетителите при Учителя и техните разнообразни професии и точно тук имаме предвид онова, което каза веднъж Учителя: „Моите ученици не са тук на Изгрева, а са в света". Ето едно противоречие за мнозина тогава на Изгрева, нали Школата беше тук и ние бяхме ученици в тази Школа? От къде на къде учениците на Учителя да са в света, но по-късно разбрахме окултният закон за движението на ученика към Учителя. А около Учителят имаше приближени, които правеха изключение от описаното движение на елипсата. В онзи момент аз бях много недоволна от това, че Савка беше много близко до Учителя и че тази близост тя я подчертаваше като голяма заслуга и заслужено признание от Учителя за нейната особа.
към текста >>

16. 6. Трите рождени сестри

Йотка Василева Младенова

ТОМ 7

И майка й се видяла принудена и отива до учителката и моли: „Абе много иска това дете да дойде като слушателка да идва, да престане тоя порив в него.
Баща й е покойник и вече са тука в България. Майката е сама с трите момичета: Паша, Аня и Надя. Надя беше най-малката сестра и имаха още един федя, не знам двама ли братя така, но Паша е много любознателна, иска да учи. Едвам е на пет години. Но иска да ходи на училище. И майка й се видяла принудена и отива до учителката и моли: „Абе много иска това дете да дойде като слушателка да идва, да престане тоя порив в него. На училище, та на училище“. Приела я учителката. И накрая на годината, какво мислите, Паша идва и размахва свидетелството, че шест е получила. И така Паша само на 21 години беше когато беше учителка в първа.девическа гимназия на ул. „Цар Шишман“.
към текста >>

17. 31. КОЙ ЗА КОГО ЩЕ РАБОТИ?

ТОМ 8

Но трябва да има един естествен порив вътре в самото общество, да дойдем до него.
И той казва така за Учителя: "Един автор, който в България нито е познат добре, нито е проучен". А Словото на Учителя не е проучено, не е проучено. От Академията на науките също, а един ден сигурно ще стане, това са 7000 беседи, това е едно такова голямо богатство. На нашите хора не им е дошло времето още да го проучват. Сега ще изучаваме на Тодор Павлов - диалектическия материализъм за Словото и философията на Учителя ще дойде друго време. Но трябва да има един естествен порив вътре в самото общество, да дойдем до него. И сигурно това ще стане. Сигурно това ще стане. В: Сега тука понеже споменахме и да приключим с Любомир Лулчев. Да питам, какви са вашите впечатления за него и около неговите последователи, които се въртяха около него, така наречените "Упанишади"? Вие сте присъствали може да имате бегли впечатления.
към текста >>

18. 50. МОЛИТВАТА И ПЕСЕНТА В ОКУЛТНАТА ШКОЛА

ТОМ 8

Към свещеното трябва да отидеш със свещено чувство, а не с професионалната си подготовка, в това съм дълбоко уверен и ако е свещеното чувство, ако имаш един порив вътрешен, нищо няма да те спре да го направиш.
Не мога да го кажа, защото се отнася за друг човек, но така изрази едно недоволство от тази разработка. И то доста така категорично, нали. Като имаш предвид колко Учителят беше внимателен, оставяше всеки свободно да се прояви. Той не му забрани разбира се, но го предупреди. Щото виж какво, това са свещени песни. Към свещеното трябва да отидеш със свещено чувство, а не с професионалната си подготовка, в това съм дълбоко уверен и ако е свещеното чувство, ако имаш един порив вътрешен, нищо няма да те спре да го направиш. Но съм проверил как звучат те. Аз помня един път бяхме 5-6 души на Бивака на Витоша и си пяхме песни на Учителя. Такава атмосфера си създадохме, такова състояние сме имали, каквото никакъв концерт не може да го създаде. Не само, защото ни връща към спомена за Школата. Имат си един заряд тези песни и например "Духът Божий" като запеят преди неделната беседа в салона, какво нещо се създаваше, щото както казваме, че музиката по-лесно довежда със свещените си думи, отколкото молитвата, като повтарят, всякой не може да се моли.
към текста >>

19. 20 - 7. СПОМЕНИ ЗА ЯМБОЛСКОТО БРАТСТВО

ТОМ 10

Братята и сестрите не бяха, разбира се, ангели, не им липсваха дребните човешки недостатъци, но за нашето семейство бяха повече от роднини, защото във всеки от тях се чувстваше оня свещен порив да служат на Бога и делото на Учителя, което обединява душите.
7. СПОМЕНИ ЗА ЯМБОЛСКОТО БРАТСТВО С умиление си спомням годините, през които в Ямбол имаше голямо и дейно братство, всред което премина моето детство и юношество. Братята и сестрите не бяха, разбира се, ангели, не им липсваха дребните човешки недостатъци, но за нашето семейство бяха повече от роднини, защото във всеки от тях се чувстваше оня свещен порив да служат на Бога и делото на Учителя, което обединява душите. Не минаваше ден, без някоя сестра или брат да се отбие в дома ни, също и много от приятелите от София, особено докато баща ми беше жив. С техните синове и дъщери и досега ме свързват сърдечни чувства. Сегашните борби за първите места ме много огорчават и мисля, че от това само губим. Първото посещение на Учителя в Ямбол е било около 1912 - 1913 година в дома на баба хаджийка, тъй като в 1914 година има вече формирана братска група. Пръв ръководител е бил Ради Дюлгеров.
към текста >>

20. IV.18 август, събота

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Обаче както по-рано - както вече ви казах - сте били в Египет, отдето сте усвоили тамошната мъдрост, пренесли сте последната между този народ, смесили сте я с неговите разбирания, пориви и влечения и ето станало е нещо като миш-маш.
Затова ние ще направим първия опит и то с най-безопасния метод, защото има и други по-скъпи методи, които като се направят веднъж, няма вече да искате да ги повторите. Този метод е метод Христов и като такъв резултатите му ще бъдат прекрасни, при все че повидимому са много прости. И щом с това образуваме хармония помежду си и се свържем с братството - с Бялото братство, което, нека ви кажа, ви е помагало и много помагало. Вие след Св. Кирила и Методи сте били пратени да просвещавате този народ. Обаче както по-рано - както вече ви казах - сте били в Египет, отдето сте усвоили тамошната мъдрост, пренесли сте последната между този народ, смесили сте я с неговите разбирания, пориви и влечения и ето станало е нещо като миш-маш. Вашето състояние е състоянието на блудния син, описано в Писанието, но при все това Христос ви вика, именно в сегашното ваше състояние, и иска да възстанови миналото ви и вие няма да се чудите, че прави това, понеже имате задължение чрез вашия подпис, който се съхранява много грижливо от Бялото братство. Ето защо вие сега трябва да започнете от основа. Аз имам връзки с вас, не искам да ви разправям какви, но ще.кажа, че и аз имам своето задължение, което ще видите само когато се върнем назад. Най-подир вярвайте в това, което ви казвам. Съдете по моя живот и ако намерите нещо съмнително - факт, стойте настрана.
към текста >>

21. 14. ПОЯСНЕНИЯ ВЪРХУ ОКУЛТИЗМА, СПИРИТИЗМА, ТЕОСОФИЯТА, МИСТИЦИЗМА И ХРИСТИЯНСТВОТО

ТОМ 12

Много чувствителен и с хубави пориви в душата си, иска да живее добре с хората, но като се върнал от странство и се срещнал с българите, те почнали да го шокират и подиграват.
Следователно ще трябва да покажем на кокошката, която иска да прогресира: „Съжалявам, не мога да те заколя, защото не искам да спра пътя на своята еволюция; но понеже искаш да прогресираш, намери някой друг, който да те заколи и изяде.“ Ученик, който е влязъл в една окултна школа, няма право да причинява мъчение никому. Има право да причинява мъчение, но само на себе си. Да слезе в дъното на мъчението и да го опита и като се върне на Земята, да работи според закона, който е изучил. Затова казвам, че не бива да се измъчвате един други. Един приятел ми разправи анекдот за себе си. Много чувствителен и с хубави пориви в душата си, иска да живее добре с хората, но като се върнал от странство и се срещнал с българите, те почнали да го шокират и подиграват. По едно време взел да мисли за някакво средство, да може да се владее и затова си наел двама хамали да го псуват. Седнал при тях, издържал всички техни псувни с надежда да може да издържи и псувните на другите. Но след като правил това няколко дена, рекъл си: „Защо наемам хамали да ме псуват, когато в обществото има толкова много хамали? На тия им плащам, когато на другите няма да им плащам.“ Всички неприятности, които се случват между вас, в окултната школа, са благо. Когато имате недоразумения, гледайте да ги изгладите, не по изкуствен начин.
към текста >>

Искрени не спрямо мен, а спрямо вашия Господ, спрямо вашия ум и вашето сърце, спрямо вашия дух и вашата душа във всичките им пориви.
Някой ще дойде тук да вземе нещо и да го обърне против мен. Горко ономува, който ще направи това! Проклятие ще има отгоре си, не до четвърта, но до тисяща рода. Такъв е великият Божи закон. Той е Божествената истина: „Който съгреши против Духа, казва Христос, нито в този век, нито в бъдещия ще му се простят греховете.“ Всичко, което тук ще учите, е велика истина, която трябва да приложите в живота си и да бъдете искрени със себе си при приложението й. Искрени не спрямо мен, а спрямо вашия Господ, спрямо вашия ум и вашето сърце, спрямо вашия дух и вашата душа във всичките им пориви. Вие трябва да застанете на нозете си, да не кажете утре: „Дънов иска да ни хипнотизира и да ни влияе.“ Нямам намерение да ви влияя, защото в момента, когато ще искам да сторя това, ще бъда демон, с главата надолу. Па и вие, ако искате да ми влияете, ще бъдете с главата надолу. Туй е Божественото учение. Да се разберем. На Земята отсега нататък има да живеете с хиляди години, но в която окултна школа и да влезете да учите пътя на вашето развитие, все правила ще ви се дадат.
към текста >>

22. 25. ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА

Паша Теодорова

не сравнявай сегашните си пориви и стремления с миналите си пререждания.
Победата е в търпението. Духът в знание, душата - в любов, а тялото - в красота. Не се хвалете, че сте обърнали този-онзи. Не си заповядвайте един на друг! Не сравнявай себе си със себе си, т.е. не сравнявай сегашните си пориви и стремления с миналите си пререждания. Не давайте никога от капитала си, т.е. от майката. Давайте от лихвата. Тези, които умират, отиват в чистилището; тези, които заминават - в рая, а тези, които са бракувани, чакат прераждане. Никога не оставяйте първата си стъпка, докато Господ не ви отвори нова.
към текста >>

23. 19. ДУХОВНАТА СЕСТРА И ЛЪЖЕБРАТЯТА

Гена Папазова

Когато искаха да ми разкажат за нейното отношение към Учителя, как се е нахвърляла срещу него с най-мръсни пориви, аз казах: „Моля ви се, спрете, не искам, не искам да ми го разказвате." И Паша ми го е започвала, и Еленка ми го е започвала да го разказва.
В.К.: Ще дойда. Г.П.: Ами... Измежду многото, които се въртяха край нея беше и една Милка Говедева, наречена бръснарката. Фактически тя фризьорка е била. Обаче момиче, как е отрасло, не знам. Май че не е в семейство, защото нямаше, не е имала, аз не исках й да я познавам, поради нейната крайна разюзданост, крайна разюзданост. Когато искаха да ми разкажат за нейното отношение към Учителя, как се е нахвърляла срещу него с най-мръсни пориви, аз казах: „Моля ви се, спрете, не искам, не искам да ми го разказвате." И Паша ми го е започвала, и Еленка ми го е започвала да го разказва. А пък и оная не се е стенявала да си го разказва. Тази Милка ще я намерите и сега, макар че аз никога не я каня. В.К.: Не ви трябва. Г.П.: Ама тя ще дойде. В.К.: Нищо, ще мълчиме.
към текста >>

24. 7. ПЪРВИ МАЙ 1935 г. - ЦЕНТРАЛНИЯТ ЗАТВОР (РОЗОВОТО КЪТЧЕ)

Милка Говедева

На Великден „срещата на годениците" се състоя: Рачето и Йордан, Ася с Нецо, Милка с Христо Ников и Елена със Стефан се спуснаха поривисто един към друг и в процеса на умишлена удължена прегръдка получихме необходимия материал.
Решихме да уговорим с другарите политически затворници празнуването на Първи май по твърде оригинален начин: няколко от най-младите политзатворнички - Ася, Рачето, Милка (аз -б.а.) и Елена се обявихме за годеници на неоженени другари от мъжкото политическо отделение. Така нашите килии се превърнаха в гнездо на любовни копнежи - „розово кътче". Управата бе уведомена. Разреши се на годениците да се срещнат в тъмничната приемна на свободно свиждане. Те получиха партийната задача да предадат някои материали и пренесат инструкциите за отпразнуването на 1 май. На Великден „срещата на годениците" се състоя: Рачето и Йордан, Ася с Нецо, Милка с Христо Ников и Елена със Стефан се спуснаха поривисто един към друг и в процеса на умишлена удължена прегръдка получихме необходимия материал. Целувахме се така „жадно в младенчески порив" да изпълним партийната задача, че ключарите вулгарно отбелязаха: „Стигате бре, изядохте ги вече тия моми! " Подготовката за 1 май се разгоря. От дълго се бяхме готвили, използувайки сполучливо различни форми на работа: в кръжока по марксизъм- ленинизъм, където изучавахме съчиненията на Ленин и Маркс, на Енгелс и Сталин; в кръжока по биология и математика - организиран от студентката Елена и по политикономия - ръководен от същата; по литература - от Рада Тодорова; в драматичния кръжок - от Милка. Милка бе млада, здрава девойка, работничка. Останала без средно образование, тя жадно поглъщаше поднасяните в кръжоците знания.
към текста >>

Целувахме се така „жадно в младенчески порив" да изпълним партийната задача, че ключарите вулгарно отбелязаха: „Стигате бре, изядохте ги вече тия моми!
Така нашите килии се превърнаха в гнездо на любовни копнежи - „розово кътче". Управата бе уведомена. Разреши се на годениците да се срещнат в тъмничната приемна на свободно свиждане. Те получиха партийната задача да предадат някои материали и пренесат инструкциите за отпразнуването на 1 май. На Великден „срещата на годениците" се състоя: Рачето и Йордан, Ася с Нецо, Милка с Христо Ников и Елена със Стефан се спуснаха поривисто един към друг и в процеса на умишлена удължена прегръдка получихме необходимия материал. Целувахме се така „жадно в младенчески порив" да изпълним партийната задача, че ключарите вулгарно отбелязаха: „Стигате бре, изядохте ги вече тия моми! " Подготовката за 1 май се разгоря. От дълго се бяхме готвили, използувайки сполучливо различни форми на работа: в кръжока по марксизъм- ленинизъм, където изучавахме съчиненията на Ленин и Маркс, на Енгелс и Сталин; в кръжока по биология и математика - организиран от студентката Елена и по политикономия - ръководен от същата; по литература - от Рада Тодорова; в драматичния кръжок - от Милка. Милка бе млада, здрава девойка, работничка. Останала без средно образование, тя жадно поглъщаше поднасяните в кръжоците знания. За нея, както и за останалите политзатворнички - работнички пребиваването в затвора се превърна в здрава народна школа за политическа и обща култура.
към текста >>

25. 3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

Всички наши благородни пориви идат от нейните божествени глъбини.
Ново, по-висше съзнание се събужда в душата ни. 7. „Мадоната". Борис Георгиев се стреми в много свои картини да изрази душата, т.е. най- чистото, най-святото в душата. Душата на човека крие един „погребан храм", една светиня. Всички наши благородни пориви идат от нейните божествени глъбини. В лика на Мадоната Борис Георгиев иска да ни изрази „святая светих" на душата, възвишения й вътрешен мир. Такова лице не съм виждал почти между хората. Такова лице не съм виждал и в картина. Какво чудно лице! То изразява смирение, кротост, мир, любов, благост, вглъбяване в един висш мир.
към текста >>

26. 54. ГОЛЯМАТА ЯГОДА

Николай Дойнов

Всичко това създаваше по онова време на Изгрева обстановка изпълнена с тиха приятна радост, в която душата на човека можеше да се нахрани с чисти пориви, мисли и идеи от Висшият свят.
54. ГОЛЯМАТА ЯГОДА В късните пролетни дни на Изгрева, беше особено приятно, привечер, когато слънцето отиваше на запад и пращаше своите коси лъчи по диплите на Витоша, изгледа към нея беше чуден. Чист въздух, наситен с аромата на билките и борова смола от близката гора. Техният покой, в който отекваше мистичният ромон на онова велико, могъщо и чудно по своята красота течение наречено живот. Всичко това създаваше по онова време на Изгрева обстановка изпълнена с тиха приятна радост, в която душата на човека можеше да се нахрани с чисти пориви, мисли и идеи от Висшият свят. В тези привечери обичах особено много да се разхождам из поляната, където правехме гимнастическите си упражнения. Една такава привечер, както се разхождах, гледам Учителят да идва към мене усмихнат, цял сияещ. Той държеше ръцете си напред, със затворени една върху друга длани, в които държеше нещо. Когато се доближи към мене, Той игриво си открехна дланите и аз изненадан видях там, грамадна ягода, която Той както разбирам, беше току-що откъснал от засадените в един кът на Изгрева ягоди. „Какво ще кажеш", ми каза Той, посочвайки с поглед към ягодата.
към текста >>

27. 58. ДИНИТЕ

Николай Дойнов

Едва задържах порива си да викна, че хубавата и напълно узряла, прясна диня е най-могъщото средство за младост, сила, здраве и живот.
Купих я и се прибрах вкъщи, срязах я там, беше великолепно узряла диня. Резен по резен изядох цялата. Когато станах почувствувах се така лек, така подвижен, пълен със сила и живот. Изпълваше ме някаква тиха радост. Ето рекох си, ето философският камък, елексирът, панацеята, която толкова столетия алхимиците са търсили, като средство за подмладяване, за даване сила, здраве и живот. Едва задържах порива си да викна, че хубавата и напълно узряла, прясна диня е най-могъщото средство за младост, сила, здраве и живот. Реших всеки ден да изяждам поне по една диня. Това състояние, съвършено ново, за първи път изживях. То продължи известно време, като бавно затихваше. На другият ден, пак съм при същия продавач. Взех диня, която също така беше хубаво узряла, като я режеш пръщи, а вътре като, че ли беше пълна с кристали от рубин.
към текста >>

28. 22. РАСИ

Николай Дойнов

Всичко това ясно показва разрушителните пориви, минали през съзнанието на тези народи, живели някога на Атлантида - континент намиращ се между Европа и Америка, на мястото на сегашния Атлантически океан.
Устните са големи, месести и в многото случаи силно изпъкнали, показват желание, жажда за опитване на всичко. В многото случаи устата са големи - признак на изпълнителност до крайни предели. Не добре оформена брада, при някои е признак на лесно подаващо се влияние и на хипноза. А силно развитата брада, при други е признак на непоправимо своенравние. На много места има изкривени и несъразмерно развити форми, силна симетрия на главата и на лицето. Всичко това ясно показва разрушителните пориви, минали през съзнанието на тези народи, живели някога на Атлантида - континент намиращ се между Европа и Америка, на мястото на сегашния Атлантически океан. В подсъзнанието на африканските народи са останали придобивките, които те са имали от този допир с тази култура и сега, когато отново идват на земята, пратени на този обширен и топъл континент за реконструкция и за поправка. В някои от тях, по-запазените изплува в съзнанието им нещо от онова голямо богатство, с което те са били в допир. Втората голяма групировка, това е монголоидната, жълтата раса, концентрирана в централна и източна Азия. Тази раса засега наброява около един милиард и триста милиона души. От тях повече от половината са китайци.
към текста >>

29. 6. УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА

Иван Толев

В туй направление, за да може пирамидалните клетчици на мозъка да бъдат разположени правилно и мислите и чувствата да се проявят също правилно, ние всякога трябва да се вдъхновяваме от всички благородни пориви и стремежи в живота, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай.
Ако ли има Господ, няма нужда от никакви съдии. Следователно, от това становище, ние считаме, че всички анормални проявления - лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н. - се дължат на неразумното натрупване на тия излишни киселини у човека. И затова практичният българин казва: „много кисел станал" или „вкиснал се". Прочее, правилният живот ще започне, когато избавим хората от тяхното вкисване. В туй направление, за да може пирамидалните клетчици на мозъка да бъдат разположени правилно и мислите и чувствата да се проявят също правилно, ние всякога трябва да се вдъхновяваме от всички благородни пориви и стремежи в живота, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай. Когато казаните пирамидални клетки, както и клетките на целия мозък, са нормални и действуват правилно, то главата и лицето ни добиват най- правилна форма, крайнините ни добиват външна симетричност, дробовете и стомахът ни действуват добре, човек се намира в прекрасно състояние на духа, жизнерадостен и готов да се пожертвува за другите. Защото само добрият и разумният човек в пълен смисъл може да се самопожертвува, а неразумния окръжаващите сили го жертвуват. Тъй става сега с хората на земята: окръжаващата природа жертвува хората, т.е. отнема живота им. Никоя научна теория досега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло.
към текста >>

30. 1. ЕДНА ВЕЛИКА ИДЕЯ МИР НА ЗЕМЯТА - ОБЩЕСТВО НА НАРОДИТЕ

Иван Толев

Те пробуждат със своите вибрации други пориви в еволюцията на цъфтящото дърво: създава се зародишът, който расте, за да образува плод, а този последният ще сформира бъдещата семка.
По същия начин можем да уподобим културния живот на обществото на процеса на цъфтенето. Дървото, за да може да продължи живота и дейността си, трябва да цъфти, защото само чрез цветовете си ще привлече мушичките (пчелите и др.), за да го ползуват. Така, всички плодни дървета цъфтят, за да се развиват. Мушичките, това са тяхното благо, защото донасят културата у тях, т.е. зародиша на плода. Те пробуждат със своите вибрации други пориви в еволюцията на цъфтящото дърво: създава се зародишът, който расте, за да образува плод, а този последният ще сформира бъдещата семка. Това е вече духовното в дървото, т.е. духовния живот, към който са устремени усилията на всяко живо същество. Следователно, всяко общество, правилно развито, трябва да има дълбоки корени в здрава почва, симетрично да се оформява, навреме да цъфти и цветовете му правилно да образуват плода, без да се опарят от сланата или разядат от червеи. В политическия живот на един народ тия червеи са безпринципните политически партии или дружества за лични материални облаги, които като паразити, разяждат и изсушават клоните и цветовете на цялото дърво, а следователно убиват и зародиша на плода. Тия тезиси са верни за всеки народ.
към текста >>

31. 29. ИЛЮЗИИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Иван Толев

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Материализмът заслепява със своя фалшив блясък и задушава всички благородни пориви.
6 (IV.1926), с. 121-122 Отделните личности в своето мнозинство и народите продължават да блуждаят в лабиринта на безверието, заблудите и илюзиите. Безбройните и едва поносими страдания и мъчнотии още не са в състояние да внесат необходимата светлина в умовете на хората и главно, на водителите на народите, за да се ориентират и да влязат в пътя на правилното развитие и сигурния напредък. Христос, олицетворението на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина, макар и да е слязъл на земята и да е предал великото си учение още преди две хиляди години, като че ли никога не се е проявил за съвременните хора и те го чакат да се яви в нова човешка форма. Живият хляб, слезналият от небето, Амрита, хлябът на вечния живот, и живата вода, потекла от неизчерпаемата благост на Небесния Отец - Любовта на Бога живаго - която се проявява денонощно във видимите Божи творения, не хранят и не поят човечеството, гладуващо и жадуващо за по-сносен живот и всестранно усъвършенствуване. Материализмът заслепява със своя фалшив блясък и задушава всички благородни пориви. Тия бележки се налагат особено на вниманието на професионалните политици, които са се нагърбили да ръководят и насочват държавните и обществени работи. Те тепърва проучват живота и в това си занятие се натъкват на постоянни и катастрофални несполуки. И чудно е, защо не вземат поука от тия свои несполуки и не теглят неизбежните заключения! Всички констатират, с искрена или фалшива скръб, че няма действителен вътрешен мир в държавите, няма мир и между държавите. Народите пъшкат под бремето на невъобразимо тежки условия на живота, но, при все това, конкуренцията за материални завоевания е главоломна.
към текста >>

32. Извадки от окултни лекции I и II година на общия окултен клас

ТОМ 16

Всички пориви на душата са: благородни, свещени, чисти и святи.
същата оная ципица на гърлото, която служи за говора, служи и за пение. Първото нещо, с което започва черната ложа, като попаднеш в нея, е огрубяване на гласа ти. Щом почне да загрубява гласът, изменя се ципата, изменя се и характерът, понеже тия вибрации са много чувствителни. Кажи: „Аз съм мобилизиран в Божествената музика и не мога да пея другояче, освен по всичките правила на Божествената музика." Ти няма да позволиш никому да те хваща за гърлото, гърлото ти трябва да бъде свободно. Кажи на душата си: „Качи се в гърлото ми, да ми изпееш една хубава песен, каквато ти знаеш." Не спъвайте разумната душа в нейните проявления, всяко едно желание или стремеж трябва да бъдат свещени, както са свещени мислите и желанията на Бога. Всички пориви на душата са: благородни, свещени, чисти и святи. Ще спазвате Божествените закони! Истинският плач е първото музикално упражнение. Съвременните хора страдат от натрупване на енергия. Често болестите произтичат от натрупване на енергия. Ще кажеш на болестта: „Слушай, приятелю, аз съм мобилизиран.
към текста >>

33. 23. Размишление

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

При тази черта на своя характер, която има П., това благородство, тази самоотверженост и готовност да се жертвува и да даде всичко, което има, всичкото си време и спокойствие, за да допринесе да повдигне този народ, тези благородни, възвишени, Божествени, първи по своего рода пориви, които се крият в глъбините на тази красива, добра и искрена душа, при едно по-високо съзнание и разбиране в какво именно седи служенето и изпълнението волята на Бога, той ще бъде един от най-способните, един от първите, силните, даровитите, достойните ученици на нашия Учител.
23. Размишление 30.XII. 1934 г., неделя. Наряд. Размишление: Свободен разговор на душата с П. пред лицето на Христа, нашия възлюблен, велик единороден син на Бога живаго, най-чистият, най-светият и най-мощният, най-силният между всички ангели. При тази черта на своя характер, която има П., това благородство, тази самоотверженост и готовност да се жертвува и да даде всичко, което има, всичкото си време и спокойствие, за да допринесе да повдигне този народ, тези благородни, възвишени, Божествени, първи по своего рода пориви, които се крият в глъбините на тази красива, добра и искрена душа, при едно по-високо съзнание и разбиране в какво именно седи служенето и изпълнението волята на Бога, той ще бъде един от най-способните, един от първите, силните, даровитите, достойните ученици на нашия Учител. Нека Христос проектира и изпрати по един лъч светлина в неговото и моето съзнание, за да ни се уяснят нещата, да разберем в какво именно седи изпълнението волята на Бога и всеки според своите специфични сили и възможности, които са вложени в глъбините на душата от Първоизточника на живота, да ги приложи във всичката пълнота и красота в своя живот, така че Бог да се весели в Своите Си дела, а душите ни да се радват с пълното съзнание, че действително изпълняват волята на Бога! Мирът, радостта и хармонията да бъде средата, в която да пребивават през всичките дни на своя живот, при всички степени на своето развитие, при всички йерархии в еволюцията на своя живот! Амин! Така да бъде!
към текста >>

34. 8. Беседа от Учителя на 19.VII.1932 г., 5 1/2 ч сутринта

Всяко посторонно желание, крива мисъл, крива постъпка е кал, която запушва мисълта, сърцето и всички благородни пориви, които човек има.
Човек зависи от онези верни положения, които има. Той не може да има каквито и [да] е вярвания, защото ако една тръба е запушена, то не може да минава водата през нея. А защо ти е една тръба, през която водата едва тече или не минава? И самата тръба трябва да е свободна и никакви утайки не трябва да има. Следователно човешкият ум не трябва да е запушен от никаква кал, от никакви заблуждения. Всяко посторонно желание, крива мисъл, крива постъпка е кал, която запушва мисълта, сърцето и всички благородни пориви, които човек има. Най-първо човек трябва да се освободи от калта си. Сега, за да се освободи от калта си, има само един начин и той е следният: трябва да познаем Бога. В какво седи познаването на Бога? Познаването на Бога стои в това: ще почувствуваме любовта на Бога. А като почувствуваме любовта на Бога, в нас ще дойде животът, а като дойде животът, ще намерим пътя, а като намерим пътя, там ще намерим истината, а като намерим истината, ние ще имаме единния живот.
към текста >>

35. 26. Беседа от Учителя на 14.VIII.1932 г., 5 ч сутринта

XI. Развити теми по задание на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

Малките пориви по някой път образуват такава връзка, че те спасяват от известна опасност.
Да съм голям кон или малък кон и пр. Да приемаш малките мисли или големите? Малките работи завършват нещата. С малките мисли вършат работа. Големите мисли да се свързват [с] малките. Малките пориви по някой път образуват такава връзка, че те спасяват от известна опасност. В света съществува единство. Знанието е най-голямото благо, което Бог може да ни даде. В знанието да ценим и познаваме еднакво големите и малките неща. Хората са дошли, за да направят връзка между Слънцето и Земята. Вие се отказвате от една малка идея и искате грандиозното.
към текста >>

36. 2. Мъдрост

VI. Очерци за Мара Белчева

Тя е безгранична, [тя е] която обгръща всички добродетели и може да я притежава само една велика душа, изпълнена с най- възвишени пориви.
2. Мъдрост Мъдростта е велик Божествен извор, от който непрекъснато блика светлина, знание и благоразумие. Тя е безгранична, [тя е] която обгръща всички добродетели и може да я притежава само една велика душа, изпълнена с най- възвишени пориви. Без тази велика добродетел не може да се влезне в царството Божие. Тя осветлява и посочва пътя, който води към Истината и съвършенството. „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни", е казано в Евангелието. С това Христос не иска да каже, че човек трябва да бъде също така съвършен, както Бога, но всеки трябва да прави усилие в съзнанието си, за да се приближава към съвършенството, защото в това именно приближаване се състои истинският негов живот. Мъдростта не е нещо, което може да се добие отвън - разните училища и университети.
към текста >>

37. 2. Владимир Полянов. Срещи по дългия път. Мемоарни импресии: кн. 2 - София: Бълг. писател, 1988 г., с. 168-173

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

Тя беше последна останала жива от кръга на списание „Мисъл" и последна жива свидетелка през най-тревожните дни от живота на Пенчо Славейков, когото аз слагах на най-високото място между обичните ми поети и бях истински пленен от неговия буен порив да види нашия народ културно по-издигнат и зачетен.
Разцелуваха се със спътницата ми. Ръкува се с мене и сега видях очите й, излъчващи добродушие и ласка. Бях особено развълнуван - виждах я за първи път, след като бях чел и слушал толкова много за нея. Всъщност по това време - 1926-1928 година - тя беше вече към шестдесетгодишна, но изглеждаше по-млада и все тъй красива и със запазена бодрост. Но не това ме вълнуваше, а всичко, което събуди у мене срещата. Тя беше последна останала жива от кръга на списание „Мисъл" и последна жива свидетелка през най-тревожните дни от живота на Пенчо Славейков, когото аз слагах на най-високото място между обичните ми поети и бях истински пленен от неговия буен порив да види нашия народ културно по-издигнат и зачетен. Без да се поведе някакъв особен разговор, тя ни поведе назад към нейната квартира, дето скоро се била настанила и която се оказа на същата улица „Белчев" на ъгъла с улица „Парчевич". Смътно си спомням, но все ми се струва, че беше на този ъгъл, най-горният етаж - едно малко таванско жилище. Предполагах, че е обособено малко апартаментче, защото тя отключи вратата при стълбището и през един не дълъг коридор ни въведе в голяма светла стая. В коридорчето видях врати към други помещения, а в стаята нямаше легло, а някакъв миндерлък, маса, някакви дървени кресла, етажерка с много книги и желязна печка, покрита през лятото, в което се намерихме в тази стая. Но тука всичко блестеше от чистота и всичко беше бяло, дори покривката върху печката.
към текста >>

38. 5. Шепот

Да бъде чист и благороден всеки негов порив.
7,15.VII.1929 г.) Ще се срамувам от себе си, ако някога богатство приласкае душата ми и направи да потъмнее взора ми към Вечната Истина. Ще се червя от срам, ако съблазън на жена помрачи погледа ми и ме направи да не виждам в нея душата и сестрата. Ще се срамувам от себе си, ако слава или почест, или обществено положение биха ме направили горд и жесток: още отсега аз моля съдбата да ме освободи от тяхното бреме и ме остави по-добре последен, непризнат и отхвърлен. Аз бих желал да закрепне в сърцето ми само един идеал: служенето на Великото Добро. Сърцето ми да бъде обнажено за възвишени трепети, за любов и милосърдие, като настроена, винаги готова да засвири арфа. Да бъде чист и благороден всеки негов порив. Всеобятна да бъде неговата прегръдка. Да се приютява в него вселената, от мъничката звезда, надзърваща смирено из безкрая, от слънцето, ласкаещо, радващо, оживотворяващо, от замечтаната по вечно несбъднат блян луна, до напъпилата кайсия под прозореца ми, до залисаната, вечно сериозна, трудолюбива мравка между тревичките. Сърцето ми да бъде хилядострунна, жива арфа, която да пее при милувката на зефира, при песента на планината, при ехтенето на веригите на моите братя ближни, готово да им помогне. Душата ми да бъде инструмент, на който великият Дух на вселената да свири живата песен на вечното Добро. Орионо
към текста >>

39. 28. Сфера на Урана

ГЕОРГИ РАДЕВ

Както, обаче, и да се обясняват нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран тъй и Нептун биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода, когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтяли обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност.
За да станат известни сили творчески у човека, за да може той да ги прояви в живота, трябва да направи съзнателна връзка с тях. Тази, именно, връзка и времето, по което тя се извършва, представят интерес за нас. В случая с ония сили, които астрологичната символика обединява под името „Уран”, защото ритъмът на техните много сложни прояви в земния живот съвпада с цикъла на този далечен член от нашата слънчева система, наистина се потвърждава многократно изтъкваният от астролозите окултен закон - една планета става позната и видима за хората тогава, когато нейните сили започнат да се проявяват активно в техния живот. Явно е, следователно, че Уран и преди е действувал, но така както електричеството е действувало в природата, преди да бъде впрегнато на работа от творческия дух на човека. Уран е произвеждал известни общи процеси, които са стояли вън от обсега на човешкото съзнание. Както, обаче, и да се обясняват нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран тъй и Нептун биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода, когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтяли обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност. Политически и социално, това се изразява в американската и френска революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит. В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсена. Знайно е, че мирогледът на Ибсена се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсена най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество.
към текста >>

40. 29. Сфера на Урана Из „Пътя на звездата”

ГЕОРГИ РАДЕВ

Както, обаче и да се обяснят нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран, тъй и Нептун, биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода: когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтяли обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност.
За да станат известни сили творчески у човека, за да може той да ги прояви в живота, трябва да направи съзнателна връзка с тях. Тази, именно, връзка и времето, по което тя се извършва, представят интерес за нас. В случая с ония сили, които астрологичната символика обединява под името Уран, защото ритъмът на техните многосложни прояви в земния живот съвпада с цикъла на този далечен член от нашата слънчева система, наистина се потвърждава многократно изтъкваният от астролозите окултен закон - една планета става позната и видима за хората тогава, когато нейните сили започнат да се проявяват активно в техния живот. Явно е, следователно, че Уран и преди е действувал, но така както електричеството е действувало в природата, преди да бъде впрегнато на работа от творческия дух на човека. Уран е произвеждал известни общи процеси, които са стояли вън от обсега на човешкото съзнание. Както, обаче и да се обяснят нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран, тъй и Нептун, биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода: когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтяли обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност. Политически и социално, това се изразява в американската и френската революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит. В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсена. Знайно е, че мирогледът на Ибсена се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсена най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество.
към текста >>

41. 34. Магелан - покорителят на моретата

ГЕОРГИ РАДЕВ

В него трябва да вземат участие и най-идеалните пориви, и най-безкористните подбуди, и най-отвлечените замисли, и най-фантастичните кроежи, и трезвите изчисления, и зрялото обмисляне, и разумното използуване на целия минал и сегашен опит, и майсторската сръчност, но и користните сметки за предобив и печалба, и тайните амбиции, и зависти, и козни, и интриги, и борби.
От целия екипаж - 265 души смелци, изпоизмрели най-вече от глад през време на похода, слизат на испанския бряг всичко на всичко 18 души, грохнали, разнебитени, мъкнещи се като сенки от умора и продължително гладуване. Но те носят на своята „Виктория” чак от Молуките скъпоценно бреме - петстотин и двадесет квинтала (около 26 тона) подправки. Товарът на тоя кораб е напълно достатъчен, за да покрие загубата на другите четири кораба, защото не само плаща разноските на предприемачите, които бяха съоръжили Магелановата флота, ами дава и една чиста печалба от петстотин златни дуката. Както виждате, сметката на търговците и тук е излязла права, макар в тая сметка да не влиза загубата на повече от двеста човешки живота, на първо място - тоя на Магелана! Винаги едно голямо предприятие, едно голямо събитие изисква сътрудничеството на всички сили, които действуват в живота на земята - и духовни, и физически. В него трябва да вземат участие и най-идеалните пориви, и най-безкористните подбуди, и най-отвлечените замисли, и най-фантастичните кроежи, и трезвите изчисления, и зрялото обмисляне, и разумното използуване на целия минал и сегашен опит, и майсторската сръчност, но и користните сметки за предобив и печалба, и тайните амбиции, и зависти, и козни, и интриги, и борби. В него трябва да вземат участие както силите на доброто, така и силите на злото. И факт е, че колкото по-голямо е едно събитие, колкото по-мощно влияние упражнява върху развитието на човечеството, толкова по-голяма и по-безпощадна е при него борбата между злото и доброто, толкова от по-остри противоречия е изтъкано, толкова по-резки дисонанси прозвучават в него, но и толкова по-дивни хармонии ги разрешават. Защо това е така, никой досега не е отговорил на този въпрос. Никой, защото най-мъдрите, които най-тънко познават пълната с дисонанси музика на земния живот и най-майсторски умеят да ги разрешават, най-вече мълчат по това. Най-многото - те отговарят с парадокси, с афоризми или притчи.
към текста >>

42. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.

Влад Пашов

Марс — в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия.
Луната, заедно с Венера, взема участие в управлението на полуинтелектуалните чувства и социалните и обществени чувства. 8. Уран и Нептун не са още локализирани, но те вероятно ще управляват онези центрове, които са свързани с висшите психични сили в човека и които се намират във вътрешността на мозъка. Всички планети, планетни течения се проявяват в трите свята - умствения, духовния и физическия. Ето как един анонимен автор определя това тройно проявление на планетите Сатурн - в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, осторожност, предпазливост, дохождаща до крайност. Юпитер — в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета; а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти. Марс — в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушите лност. Слънце - в умствения свят не се скъпи на всякакви активни инфлюкси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство. Венера се явява като представителка на принципа на привличането във всичките негови форми в умствения свят, преминаваща в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области. Меркурий. В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят придава подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителствува всички промени. Луната е възприемчива към умствените инфлюкси на Слънцето; в духовния свят е интуитивна, а във физическия свят се проявява като склонност към настроения, ясновидство, покорност към влиянията на съдбата.
към текста >>

43. 2. Време на изучаването на астрология (Тодор Ковачев) Тема, зададена от Иван Антонов

Иван Антонов

разумното по образ и подобие Свое, да владее над морските риби - над своите земни желания; над небесните птици - над своите мисли; и над скотовете над всичката земя - значи на своите пориви, над всичките гадове, които пълзят по земята, т. е.
И рекъл Бог В петия ден - водата да произведе всички Видове гадини одушевлени и птици да летят над земята под твърдта небесна, а те показват всичките стремежи и ламтежи на човешкия живот. И понеже това давало насока и смисъл на човешкото развитие на земята, Бог Видял, че е добро и ги благословил да се плодят и множат. Затова и нашите желания постоянно всеки ден се плодят и размножават. И станало вечер, и станало утро - ден пети. И в шестия ден Бог рекъл да направи човека, т. е. разумното по образ и подобие Свое, да владее над морските риби - над своите земни желания; над небесните птици - над своите мисли; и над скотовете над всичката земя - значи на своите пориви, над всичките гадове, които пълзят по земята, т. е. над своите страсти, които пълзят в неговия мозък. И след това Бог вдъхнал на човека Своето дихание, дал му е разумна душа, за да Го познава във всичките си пътища и за да работи и действа, тъй както Бог е работил. И така, когато искаш да посетиш някого, да осветиш живота му, ще отидеш при него само в неделята, защото тя е ден на виделината. Ще му занесеш значи виделината. Когато искаш до посетиш някой болен, ще направиш това в понеделник, защото този ден носи живот в себе си и пр.
към текста >>

44. 4. ДОМОВЕ СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ЗНАЦИ

Природа: слава, благородни пориви и амбиции; учебното дело изкуството във всичките му области, дипломацията, творчеството, в широк смисъл на думата. Стр.
Астросоциологично значение: народът, тълпите, публичните места, реките изворите, вътрешните морета, плодородието, семейното огнище, отечеството, обществените традиции, развлеченията, морските лица, жените. Положителен полюс: сърдечност, откровеност, благородство, милосърдие, обществена известност на артистичния и ръководен свят. Отрицателен полюс: народни вълнения, наводнения, нервни избухвания и суеверия. Управлява: гърдите и стомаха. Петият дом се управлява от Лъва -фиксиран, огнен, положителен; управител - Слънцето. Природа: слава, благородни пориви и амбиции; учебното дело изкуството във всичките му области, дипломацията, творчеството, в широк смисъл на думата. Стр. 123/943 Астросоциологично значение: държавният суверенитет, върховната власт - лична или колективна, аристокрацията, придворните и дипломатическия свят, а също и висшата бюрокрация. Положителен полюс: авторитетност, сочна физическа жизненост, блясък, известност, благородни амбиции, рицарство във всички обществени прояви. Отрицателен полюс: разточителство, суетна повърхностност, болезнена гордост, тираничен дух, слаба жизненост, дипломатически скандали, ненаситни удоволствия. Управлява: сърцето и гърба. Шестият дом се управлява от Дева.
към текста >>

45. 8. ЗОДИАК

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

В един такъв човек тази сила намира израз в чисто разрушителни пориви.
Почвайки от пролетната равноденствена точка, на първия дял от 30°, Саабей и неговите ученици са дали образа на ОВЕНА, защото това животно носи много от характера и качествата на това силово поле. Силовото поле от този дял развива индивидуалността у човека, чувството да се съзнава, че е вече нещо отделно обособено, един отделен самостоятелен мир. Въздействието на всяко от силовите полета се изразява според развитието и организацията на двойника в човека, което е във врьзка с количеството и качеството на сивото вещество в мозъка му. Развитието на това тяло, изразено в това чувство, раздухано в един примитивен човек създава животинското качество за първенство, за борба, ако това първенство се засенчи, стремеж за водачество на другите, подчертаване, че е нещо над тях, без да подозира, че напьлно му липсват качествата за едно такова място в обществото. Този дял носи могъща енергия, която тласка към външна дейност и проява. В един такъв човек тази сила намира израз в чисто разрушителни пориви. В един по-издигнат човек, с по-добра организация и развитие на двойника му, с по-добро качество и количество на сивото вещество в мозъка му, в съответна област, имаме наистина един водач с качества. Това силово поле създава и оформя мозъчните центрове около ушите и създава една ширина на долната част на главата, гледана откъм врата. 2. На следващия дял от 30° са дали името ТЕЛЕЦ, БИК. Това силово поле създава и подхранва онзи мир в човека, който създава чувството и жаждата от необходимостта за продължение и запазване на рода. В примитивно устроеният човек се изразява в един ненаситен полов нагон, задоволяване на примитивни пориви за удоволствие, без интерес и грижа за каквото и да било друго.
към текста >>

В примитивно устроеният човек се изразява в един ненаситен полов нагон, задоволяване на примитивни пориви за удоволствие, без интерес и грижа за каквото и да било друго.
В един такъв човек тази сила намира израз в чисто разрушителни пориви. В един по-издигнат човек, с по-добра организация и развитие на двойника му, с по-добро качество и количество на сивото вещество в мозъка му, в съответна област, имаме наистина един водач с качества. Това силово поле създава и оформя мозъчните центрове около ушите и създава една ширина на долната част на главата, гледана откъм врата. 2. На следващия дял от 30° са дали името ТЕЛЕЦ, БИК. Това силово поле създава и подхранва онзи мир в човека, който създава чувството и жаждата от необходимостта за продължение и запазване на рода. В примитивно устроеният човек се изразява в един ненаситен полов нагон, задоволяване на примитивни пориви за удоволствие, без интерес и грижа за каквото и да било друго. Личното удоволствие е на преден план. В издигнатият индивид, това силово поле развива чувство, усета към красивото, изящното, един стремеж да можеш да го създаваш. Този дял има отношение към задната тилна част на мозъка. В по-напредналите хора, тази част на мозъка събира енергиите и ги препраща в по- висшите мозъчни центрове, а у примитивните остават там. Тези центрове там играят ролята на врата, там е пропуска на силите, които кръвта носи към мозъчните центрове.
към текста >>

46. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Човек трябва да се самоопредели в стремежа на своя дух, в порива на своята душа.
Това показва, че човек трябва да се самоопредели като дух, като душа, като ум или като сърце. Същевременно, той може да се самоопредели като цяло, като съвкупност от четирите съставящи го елемента. Когато се говори за самоопределение, човек трябва да има ясна представа, какво да самоопредели в себе си. Окултната наука е положителна, точна наука. Всяка дума в нея отговаря точно на идеята.” "И тъй, когато става въпрос за самоопределение, в какво трябва човек да се самоопредели? Човек трябва да се самоопредели в стремежа на своя дух, в порива на своята душа. в мисълта на своя ум и в чувствата на своето сърце. Това обяснение за самоопределението ви се дава, не да го напишете на книга, но да го възприемете в себе си, да знаете в какво отношение трябва да се самоопределите.” 23. ПРИЗНАЦИ НА ПРОЯВЕНОТО ЧОВЕШКО СЪЗНАНИЕ: 11 лекция от Учителя, държана на 27 декември 1922 г, София. - В: Допирни точки в природата: Младежки окултен клас, Г. II (1922 ÷ 1923), т. I.
към текста >>

Всички негови пориви са все към земята.
IІІ (1923 ÷ 1924), т. I. София, 1926, с. 131 ÷ 132 „Носът и челото в човека представляват два отделни свята. Носът е светът на физическия човек. Той е от мъжки пол, но раздвоен. Всички негови пориви са все към земята. Челото е светът на висшия, на горния човек. В него няма раздвояване. Той нито е мъж, нито е жена. Той е човек. Във вас сега може да се появи мисълта: веднъж родени така.
към текста >>

47. 1924 г. Из беседи, лекции и други

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

И всички тия мисли, желания, пориви, които човек проявява, това са сили, които са били ангажирани за създаване на неговия сложен организъм.
Среднощ ще дойде друго течение. В природата няма погрешки, а всички погрешни създаваме ние сами от незнание. Ние подпушваме тия течения и с това създаваме известна неправилност в нашия организъм.” „Сега, всички трябва да си създадете малко усилие, да проучите вашето тяло. Тялото на човека е резултат на Божествената енергия. Тя е създала сегашния човешки организъм. И всички тия мисли, желания, пориви, които човек проявява, това са сили, които са били ангажирани за създаване на неговия сложен организъм. Някои от тия сили са свършили своята работа, но понеже вие не знаете законите, които ги управляват, те стават спънка в живота ви. Сами по себе си те са извършили една прекрасна работа. И според закона на нашето съзнание, тази сила, която е свършила своята работа, трябва да слезе по-ниско от естеството си и да подеме другите части. Защото всичката материя на тялото ни не е още диференцирана; в него има множество още клетки, които трябва да се повдигнат. За пример, човекът сега се е поляризирал.
към текста >>

48. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

I. НА ИЗГРЕВА - ПОСРЕЩАНЕ НА СЛЪНЦЕТО. ПАНЕВРИТМИЯ И РАЗГОВОРИ С УЧИТ

Младежите по-добре разбират общочовешкото, отколкото националното, защото те имат поривите, а бащите - опитността на действителността; оттам конфликтите помежду им.
» Богатият обичаше богатството си повече от Христа, но видя това, след като Той го накара го раздаде. Обектите определят живота на човека - обектите на неговите ум, сърце и воля. И в обратното се крие истина - от живота, който носи в себе си човек, се определят обектите. Хитлер и Мусолини, които работят за растенето на съзнанието колективно, нация - индивид, ще дойдат след време в стълкновение с другите нации. Само братството може да разреши въпроса. Младежите по-добре разбират общочовешкото, отколкото националното, защото те имат поривите, а бащите - опитността на действителността; оттам конфликтите помежду им. Чрез ума се работи и учи, но не може да се обича. Отделяй злото от човека. Изобличавай злото, но обичай човека! Желанието е велика река, която и да спреш временно, пак най-после ще прелее бента. Умният не се бори с желанието, а се ползва от енергията, като му променя само обекта: гладът може да стане от физически - духовен; жаждата - също.
към текста >>

49. Любомир Лулчев IV. Творчество: С Христа (трилогия) III. Благословение

Когато се спират поривите на човешката душа или стремежите на човешката мисъл и чувства, всякога се произвеждат страдания.
Учителят я изгледа и всички пак мълчаливо зачакаха. - Може - каза Учителят. - В първичния живот не е имало страдания. Те дойдоха заедно с отклоненията. Но има и страдания, които човек сам си причинява. Когато се спират поривите на човешката душа или стремежите на човешката мисъл и чувства, всякога се произвеждат страдания. Когато се дава подтик на поривите на човешката душа или се дават условия за растене на човешките мисли, всякога има радости. Човешкият живот е разумен живот, другият е животинският. - Е, Учителю, пък ние животни ли сме? - намеси се едно сухичко момиче, със зачервени очи, изглежда болни или възпалени от плач. - Когато говоря за човешки живот, разбирам целокупността на живота, т.е.
към текста >>

Когато се дава подтик на поривите на човешката душа или се дават условия за растене на човешките мисли, всякога има радости.
- Може - каза Учителят. - В първичния живот не е имало страдания. Те дойдоха заедно с отклоненията. Но има и страдания, които човек сам си причинява. Когато се спират поривите на човешката душа или стремежите на човешката мисъл и чувства, всякога се произвеждат страдания. Когато се дава подтик на поривите на човешката душа или се дават условия за растене на човешките мисли, всякога има радости. Човешкият живот е разумен живот, другият е животинският. - Е, Учителю, пък ние животни ли сме? - намеси се едно сухичко момиче, със зачервени очи, изглежда болни или възпалени от плач. - Когато говоря за човешки живот, разбирам целокупността на живота, т.е. разумното начало, което и горе на небето, и долу на земята е едно и също!
към текста >>

50. XVI. БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Вятърът си играе-дръпва ги изведнъж, като че ли иска да плаши някого, а после го погали леко и си заминава - до нов порив.
И като малки, неразумни деца, искаме да ги отстраним. Като започна така да мисля, струва ми се, че съм някой старец на хиляди години... А все пак весело ми е и се чувствувам лек. Тогава си протягам ръката и като я гледам дълго време, мисля си: аз ли съм това? И наистина, това тяло, което ходи постоянно с нас, нима това сме ний? Аз го зная теоретично отдавна, но сега на практика започва да се буди съзнанието ми и да се отделям от «автомобила» - както Учителят нарича тялото човешко... Колко са тихи тук вечерите, макар че водата на езерото шуми постоянно и понякога ветрища пляскат по платната на палатката. Вятърът си играе-дръпва ги изведнъж, като че ли иска да плаши някого, а после го погали леко и си заминава - до нов порив. Звездите тук са бляскави и трепкат ясно. Въздухът е чист и като че всяка клетка от тялото го пие. О, колко съм благодарен, че ме повика Учителят! Няколко дена само, а пък ми се струва, че много, много години минаха. Тъй много нови впечатления, явления, думи и картини минаха през моето съзнание.
към текста >>

51. 42. НА АВТОРА НА БРОШУРАТА «БЪЛГАРСКИЯТ РАСПУТИН»132

Спомняш ли си тогава някакъв внезапен мощен порив, някакъв примес с болка, копнеж за чистота, светлина, красота?
Спомняш ли си, брат мой, спомняш ли си - някога, в безвъзвратно отлетелите юношески дни там негде, в някое тихо провинциално градче, в някое село или може би тук - в столицата, посетено от незнайна сила, сърцето ти за пръв път да е трепнало от светлия изблик на чиста любов? Спомняш ли си, връщайки се самотен дома някоя късна нощ, твоят поглед «случайно» да е паднал на осеяното с милиарди златни звезди небесно пространство? Спомняш ли си, като че ли видял нещо съвсем ново, никога досега невиждано и невъобразимо красиво, да си се спрял изведнъж и с издигнати нагоре очи, с болка и свещен трепет да си повтарял: «Боже! Боже! » Спомняш ли си някое ранно майско утро, когато свежестта на прохладния въздух, омайната красота на околната природа, нежното галене на меката светлина изгонват всичко тъмно, всичко нечисто от човешкото сърце и ум, да си посрещнал първия слънчев лъч? Спомняш ли си тогава някакъв внезапен мощен порив, някакъв примес с болка, копнеж за чистота, светлина, красота? Спомняш ли си, в някой рядък, твърде рядък момент на живота си, обаян от тъжните, проникващи до глъбината на душата звуци, или под тежките удари на непоносима душевна скръб, сърцето ти да се е свило от болка, в дълбоко ридание да си притиснал ръце о глава, слушайки внимателно тихия глас, който шепне в самия тебе, че има нещо по-светло, по-чисто, по-красиво от печалното настояще и разбирайки, че дълбоко някъде в тебе - в тишина и неизвестност, живее нещо, което още никое от мръсните пипала на всекидневния грубо-его-истичен живот не е докоснало, че колкото и каквато и кал да се е полепила по човека, скитащ из преплетените пътеки на жизнената арена, все пак в него има нещо, което не може да се омърси, което е винаги чисто и достатъчно е само едно умело докосване и целият натрупан слой мигновено пада, разкривайки под себе си девствена чистота и красота? Спомняш ли си?... Знай тогава, че това е душата, твоята душа, която може да люби с чистотата на Божията любов, която в красотата на звездната нощ, в чистотата на майското утро, в неземното упоение на хубавата музика съзира своята красота, своята чистота, своето обаяние. Душата, която се е скрила дълбоко в областта на подсъзнанието, за да не може никое допиране, никой нечист поглед да я докосне и оскверни, и която няма нищо общо с делото на твоя ум. Ней - на тая душа, чиста и красива, светъл лъч, като че ли вчера откъснал се от Божието лоно - говоря аз!
към текста >>

Да паднат веригите, които сковават порива към светлите простори на Истината!
Спомняш ли си?... Знай тогава, че това е душата, твоята душа, която може да люби с чистотата на Божията любов, която в красотата на звездната нощ, в чистотата на майското утро, в неземното упоение на хубавата музика съзира своята красота, своята чистота, своето обаяние. Душата, която се е скрила дълбоко в областта на подсъзнанието, за да не може никое допиране, никой нечист поглед да я докосне и оскверни, и която няма нищо общо с делото на твоя ум. Ней - на тая душа, чиста и красива, светъл лъч, като че ли вчера откъснал се от Божието лоно - говоря аз! Ней - на Божественото, което живее и във всеки човек, ней аз говоря: Да се докосне до тебе диханието на Божията уста!... Да паднат веригите, които сковават порива към светлите простори на Истината! Да закопнее сърцето по чистата радост на Божията любов! Да пламне в него огън на безкрайния стремеж към всички! И тогава ще блесне в миг ослепителна светлина и на тъмния фон на много и много нечисти наслоения ще се очертае светлият образ на Истината. Душата ще се сепне, ще изтръпне в очарование, ще заридае... И сълзи, горчиви сълзи, изкупителни бисери, рожба на страданието, ще се заронят и като буен планински поток ще смият всичката нечистота... И - изкупена и очистена, познала красотата на Божията любов, с леки стъпки душата ще пристъпи към Оногова, по Когото някога ръцете хвърляха шепи отвратителна кал, пред Учителя на Божията любов и мъдрост, и падайки на колене, с тихо ридание ще шепне: «Прости, прости! »... И - с поглед, в който се чете радостта за спасението на още една изгубена овца, със сърце, пълно с любов, което винаги прощава и не помни никаква обида, ще дигне Той ръце и с глас тих, но звучен и мощен, ще каже: «Стани!
към текста >>

52. 44. КАК ЖИВЯ НЯКОГА УЧИТЕЛЯТ

(Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 3, стр. 82-84)

Някои от тях, във великия порив на свойте души, в изблика на обич към едно олицетворение на чистотата, бяха изцерени от много болести и нервни разстройства.
И той сам с живота и делата доказваше думите си. За него всички бяха равни - нещо повече: немощните, болните, нещастните, отританите или заклеймените от обществото имаха правилегията да бъдат предпочитани. Лекарят за болните е -твърдеше Той. И при самаряните, при рибарите, при падналите жени - Той беше всъде все същият: тих и чист като слънчев лъч, който наднича и в най-омърсените места и си остава винаги неопетнен. Жени, изцерени от Него или увлечени от Неговата сладка реч, която обайваше, която караше да се вгъват небесата и разтварят пред жадните им погледи, която одухотворяваше невидимото и го правеше осезаемо, като дигаше завесата на бъдещето, за да нареди пред овлажнелите им от щастие очи неземната картина на идния живот, Го следваха, слугуваха му със своите пари и труд. Някои от тях, във великия порив на свойте души, в изблика на обич към едно олицетворение на чистотата, бяха изцерени от много болести и нервни разстройства. Всичко, което се допираше до Него, губеше от своето. Някаква незнайна светлина лягаше наоколо Му и в нея най-необузданите страсти укро-тяваха, тънеха като в прибулена далечина, за да се чуе само викът на страдащата душа, поривът на мечтата, унесът по един блян, който бе слязъл от небето, вмъкнал бе се между хората, за да им покаже пътя, който би ги отвел обратно от далечните покои на техния небесен Баща. Неговият кротък взор и мек глас, с който Той им говореше като на деца, привличаше всички, покръщаше, караше да се опомват, да заговорва светлото и хубавото в тях. Като някакъв факел, палнат направо от слънцето, Той разнасяше огъня около Себе си. Криещ бездна от мъдрост, Той говореше на тълпата около си това само, което тя можеше да разбере.
към текста >>

Някаква незнайна светлина лягаше наоколо Му и в нея най-необузданите страсти укро-тяваха, тънеха като в прибулена далечина, за да се чуе само викът на страдащата душа, поривът на мечтата, унесът по един блян, който бе слязъл от небето, вмъкнал бе се между хората, за да им покаже пътя, който би ги отвел обратно от далечните покои на техния небесен Баща.
Лекарят за болните е -твърдеше Той. И при самаряните, при рибарите, при падналите жени - Той беше всъде все същият: тих и чист като слънчев лъч, който наднича и в най-омърсените места и си остава винаги неопетнен. Жени, изцерени от Него или увлечени от Неговата сладка реч, която обайваше, която караше да се вгъват небесата и разтварят пред жадните им погледи, която одухотворяваше невидимото и го правеше осезаемо, като дигаше завесата на бъдещето, за да нареди пред овлажнелите им от щастие очи неземната картина на идния живот, Го следваха, слугуваха му със своите пари и труд. Някои от тях, във великия порив на свойте души, в изблика на обич към едно олицетворение на чистотата, бяха изцерени от много болести и нервни разстройства. Всичко, което се допираше до Него, губеше от своето. Някаква незнайна светлина лягаше наоколо Му и в нея най-необузданите страсти укро-тяваха, тънеха като в прибулена далечина, за да се чуе само викът на страдащата душа, поривът на мечтата, унесът по един блян, който бе слязъл от небето, вмъкнал бе се между хората, за да им покаже пътя, който би ги отвел обратно от далечните покои на техния небесен Баща. Неговият кротък взор и мек глас, с който Той им говореше като на деца, привличаше всички, покръщаше, караше да се опомват, да заговорва светлото и хубавото в тях. Като някакъв факел, палнат направо от слънцето, Той разнасяше огъня около Себе си. Криещ бездна от мъдрост, Той говореше на тълпата около си това само, което тя можеше да разбере. Уви, то не бе твърде много! Простите рибари, които бяха оставили мрежите си в изблика на първия порив, чакащи след няколко дни да видят чудно царство въдворено, за първите места на което те водеха спор или пращаха майките си да ходат[ай]стват, вървяха след него вече с разтворени уши, клюмнала глава.
към текста >>

Простите рибари, които бяха оставили мрежите си в изблика на първия порив, чакащи след няколко дни да видят чудно царство въдворено, за първите места на което те водеха спор или пращаха майките си да ходат[ай]стват, вървяха след него вече с разтворени уши, клюмнала глава.
Някаква незнайна светлина лягаше наоколо Му и в нея най-необузданите страсти укро-тяваха, тънеха като в прибулена далечина, за да се чуе само викът на страдащата душа, поривът на мечтата, унесът по един блян, който бе слязъл от небето, вмъкнал бе се между хората, за да им покаже пътя, който би ги отвел обратно от далечните покои на техния небесен Баща. Неговият кротък взор и мек глас, с който Той им говореше като на деца, привличаше всички, покръщаше, караше да се опомват, да заговорва светлото и хубавото в тях. Като някакъв факел, палнат направо от слънцето, Той разнасяше огъня около Себе си. Криещ бездна от мъдрост, Той говореше на тълпата около си това само, което тя можеше да разбере. Уви, то не бе твърде много! Простите рибари, които бяха оставили мрежите си в изблика на първия порив, чакащи след няколко дни да видят чудно царство въдворено, за първите места на което те водеха спор или пращаха майките си да ходат[ай]стват, вървяха след него вече с разтворени уши, клюмнала глава. Те слушаха и разбраха много, за което не бяха и помислили някога. Самата им близост с Него им даваше невидим за самите тях ореол, който щеше да се разрасте в устата на милиони хора, за да стане съдба и знаме на цели народи. Паднали жени бяха погледнати пръв път като человеци, нещо повече -като сестри. Митари и самаряни, до които едно допирание само бе оскверне-ние, сядаха на една маса да ядат с Него. Той не съдеше никого, разбираше всички, оправдаваше всички, освен едни - големите слепци, които държаха ключа на Царството небесно, сами не влизаха и на другите не даваха да влизат; които като гробници варосани бяха отвън, красиви наглед, но вътре бяха пълни само с кости - предания на миналото, ненужни никому; които бяха забравили това, което бе вечно и бяха го заменили с това, което беше най-несъщественото- формата: «Горко вам, водители слепи - провиква се Той, - които комаря прецеждате, а камилата поглъщате; които изграждате гробища на пророците и разрушавате паметници на праведните и казвате: «ако бихме били във времената на бащите си, не бихме били техни съучастници в кръвта на пророците!
към текста >>

53. 11. От миналото на българите II. (Продължение)

I. КАРНАВАЛЪТ НА СМЪРТТА В КАЗИНОТО175

Всичките са като дървета без никакви корени в съзнанието на хората: при първия порив на вятъра те се събарят и изчезват.
««Житно зърно», г. VI, 1931 г, кн. 3, стр. 82-84) Л. Лулчев Колкото една идея е по-шаблонна, толкова тя се разбира от по-широк кръг хора; смята се за «съвременна», не учудва никого, класира се като «добра», «полезна» или «допустима», «в реда на нещата», «прогресивна», «научна», «разумна»... Малкото усилие, с което се достигат днес «научните» становища, знанието в популярна форма, понякога минава за големия плюс на съвременността, без да се вземе във внимание, че тъкмо тая леснота на придобивката обезценява неговата същност: че то се носи като някаква модна дреха, която може да бъде захвърлена всеки момент, щом дойде някоя по-нова мода. Всичките са като дървета без никакви корени в съзнанието на хората: при първия порив на вятъра те се събарят и изчезват. Днес мнозина се кичат с паунови пера: знанието за тях се състои от постоянното повторение на чуждите мнения. В такава умствена среда, много естествено, колкото една идея е по-дълбока, толкова тя се струва, че е изпреварила времето си, толкова по-малко хора я разбират, толкова тя е по-«чудновата», «еретична»! Носителите на такива идеи са наричани дори луди (Христос, Галилей), били са разпъвани, затваряни, горени... Средата още не е била дорасла да ги разбере. Това са го опитвали всички ония, които са поискали да внесат принципиално новото в живота - винаги те са срещали голям отпор в ръководящите кръгове, които, неспособни да носят новото, а понякога и да го разберат, са държали с голямо упорство старото, което им е гарантирало привилегированото в обществото място. А ако така упорно се отрича всичко ново, то как ще влезе в живота то?
към текста >>

54. III. НОВИ ХОРА

(В. «Зора», г. XIII, бр. 3720, 12.ХI.1931 г., стр. 4.)

Какъв порив, каква светла душа имате Вий!
Пред гледащия го вторачено Асен израстваше прочутият адвокат, който по навик защищаваше всяка кауза, която за момента му трябваше. Но Асен разбираше думите, тъй както те звучаха в собствената му душа, хвъркаше с неговите красиви фрази и се чувствуваше опиянен от висотата на своята жертва, която Попов му сочеше. И когато в стаята прозвучаха последните му думи, той скочи от стола си и като хвърли несъзнателно шапката си на пода, сграби с две ръце протегнатата му ръка и я тръсна с все сила. - Благодаря, благодаря, господин Попов! Колко малко Ви познават всички! Какъв порив, каква светла душа имате Вий! Още малко усилие, и Вие ще бъдете може би един от първите в нашите редове. - Защо? За да заема мястото на много по-достойни като Вас или подобните Ви? Не, ний сме вече стари. Нашето поколение преживя зенита си.
към текста >>

55. VII. За Учителя Дънов

(Църковен вестник, г. XXXII, бр. 44, 12.ХII. 1931 г, стр. 524-525)

4.) колкото една идея е по-шаблонна, толкова тя се разбира от по-широк кръг хора, смята се за «съвременна», не учудва никого, класира се като «добра», «полезна», или «допустима», «в реда на нещата», «прогресивна», «научна», «разумна»... Малкото усилие, с което се достигат днес научните становища, знанието в популярна форма, понякога минава за големия плюс на съвременността, без да се вземе във внимание, че тъкмо тая леснота на придобивката обезценява неговата същност; че то се носи като някаква модна дреха, която може да бъде захвърлена всеки момент, щом дойде нещо по-ново, че всичко това е като дървета без никакви корени в съзнанието на хората - при първия порив на вятъра се събаря и изчезва.
VII. За Учителя Дънов (В. «Зора», г. XIII, бр. 3720, 12.ХI.1931 г., стр. 4.) колкото една идея е по-шаблонна, толкова тя се разбира от по-широк кръг хора, смята се за «съвременна», не учудва никого, класира се като «добра», «полезна», или «допустима», «в реда на нещата», «прогресивна», «научна», «разумна»... Малкото усилие, с което се достигат днес научните становища, знанието в популярна форма, понякога минава за големия плюс на съвременността, без да се вземе във внимание, че тъкмо тая леснота на придобивката обезценява неговата същност; че то се носи като някаква модна дреха, която може да бъде захвърлена всеки момент, щом дойде нещо по-ново, че всичко това е като дървета без никакви корени в съзнанието на хората - при първия порив на вятъра се събаря и изчезва. Днес за мнозина знанието се състои в постоянното повторение на чуждите мнения. В такава умствена среда, много естествено, колкото една лансирана идея е по-дълбока, толкова тя се струва, че е изпреварила времето си, толкова по-малко хора я разбират, толкова тя е «по-чудновата», «еретична»! Носителите на такива идеи са наричани дори луди (Христос например, Евангелие от Йоана, гл. 10, ст. 20; Галилей и др.), са били разпъвани, горени, затваряни.
към текста >>

56. VIII. В отговор на една защита

Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА-ПРОДЪЛЖЕНИЕ 2

Господин Лулчев пише наедро, без да посочва никакви «реални резултати» и основания, от които да се види, че Дъновата «козмогония... обхваща всичките области на човешкото знание и култура», че последователите на Дънова ги имало с хиляди по целия свят, и че «хиляди хора с изтерзани души... получавали утеха и подкрепа в Божественото (?) слово на тоя учител.» фактите, г-н Лулчев, говорят тъкмо обратното, а именно, че мнозина последователи на Дънова се самоубиха, други немалцина полудяха, а всички останали, посърнали и изнемощели, приличат на движещи се сенки, по лицата на които не проличават никакви следи от жизнерадост, така че всеки, който ги срещне, не може да не ги съжали, понеже вижда, че това са хора без творчески порив, негодни за ползотворна обществена дейност и следователно - изгубени за обществото.
Пред вид на това и сам г-н Лулчев не може да ни каже нищо ясно и определено за това «учение», което с такава ревност се заел да защищава. Той се задоволява само да ни съобщи, че както учението, така и личността на Дънова са оригинални и своеобразни, с което ние сме напълно съгласни, но това твърдение на г-н Лулчев вече не е защита на учителя, а по-скоро упрек, защото да своеобразничат в мироглед, учение и в идеи, съвсем не е свойствено на хора със здрави концепции. Никой сериозен човек не може да стане последовател на едно своеобразно учение, защото то не може да се обоснове с друго, освен със субективните настроения и преживявания на неговия автор. Особено това е важно за автори с болезнена психика. Като не може да ни каже нищо ясно за учението на Дънова, г-н Лулчев си служи с общи фрази и голословни твърдения, които всъщност нищо не доказват. Господин Лулчев пише наедро, без да посочва никакви «реални резултати» и основания, от които да се види, че Дъновата «козмогония... обхваща всичките области на човешкото знание и култура», че последователите на Дънова ги имало с хиляди по целия свят, и че «хиляди хора с изтерзани души... получавали утеха и подкрепа в Божественото (?) слово на тоя учител.» фактите, г-н Лулчев, говорят тъкмо обратното, а именно, че мнозина последователи на Дънова се самоубиха, други немалцина полудяха, а всички останали, посърнали и изнемощели, приличат на движещи се сенки, по лицата на които не проличават никакви следи от жизнерадост, така че всеки, който ги срещне, не може да не ги съжали, понеже вижда, че това са хора без творчески порив, негодни за ползотворна обществена дейност и следователно - изгубени за обществото. Господин Лулчев все тъй наедро пише, че част от учението на Дънова била отпечатана в около 50 тома. Ако не иска г-н Лулчев да го обвиним в лъжа, не е зле по някакъв начин да ни посочи кой е издавал тези томове и къде можем да ги намерим, защото никога досега не сме чували за подобно литературно богатство у Дънова**. А колкото се отнася до пасажа, че имало беседи на Дънова, преведени на всички езици, това не ни е възможно да проверим и предоставяме на читателите, ако мислят, че г-н Лулчев не лъже, да му повярват. Това е всичко, което г-н Лулчев говори в защита на Дъновото учение. Фрази, недоказани твърдения и прекомерно надуване на факти, колчем се засяга «творчеството» на Дънова.
към текста >>

57. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

ТОМ 21

Вятърът духа от време на време със силни пориви и тръбите, за които е закачено въжето, свирят особена симфония, сякаш Ерихонските тръби възвестяват идването на онзи велик Дух, Който е създал всичко на Земята и слиза да повдигне и обнови с твоите малки деца - човеците, да станат братя и сестри, носители на любовта, мира и хармонията на Земята.
Казаха ми да сложа котките, и аз веднага ги сложих. Вървях будно и съсредоточено. На запад и север е сиво и изпълнено с прах. На изток Зората стана бледо жълта и сива. Има голям слоест сив облак по целия хоризонт. Вятърът духа от време на време със силни пориви и тръбите, за които е закачено въжето, свирят особена симфония, сякаш Ерихонските тръби възвестяват идването на онзи велик Дух, Който е създал всичко на Земята и слиза да повдигне и обнови с твоите малки деца - човеците, да станат братя и сестри, носители на любовта, мира и хармонията на Земята. На Мусала бях преди 6 часа, Минах на югоизточната част, по пътеката за Малка Мусала, и се преоблякох. На полянката, на южната страна на Мусала, на която снегът е стопен, се появи голямо стадо от диви кози, които спокойно пасяха оскъдната трева и обикаляха в кръг. Често се виждаше бялата козина по задниците им. Около мен накацаха с писък рилски гарги и започнаха да си търсят храна. На запад се виждат Кабул, Езерата, Дамга, Калинините върхове, равната Мальовица, Попова шапка, Голям и Малък Мечит, почти без сняг.
към текста >>

58. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

ТОМ 21

Край него канара го пази от бурните пориви на бурята, над него звездица трепти вечер, а сутрин лъчите на слънцето го милват!
И тяхното ехо се носи още в далечината и служи като вярна мярка, да приближи истинските приятели и да отдалечи ония, които са биле приятели само защото са получавали. А приятелят е приятел при всички условия. Като жив мъртвец минавам между тия, които ме заобикалят - в света съм, но никога не ми е било тъй ясно, че вече не съм от света! Пропаст отделя другите, обикновените хора. Самотен бор на върха стърчи... Но и той не е сам. Край него канара го пази от бурните пориви на бурята, над него звездица трепти вечер, а сутрин лъчите на слънцето го милват! А хората - нека те го гледат отдалеч - и той, и те ще са доволни - те, защото е красива картината, той - защото те имат брадви и близостта им е вредна и опасна... А Бебо да работи - да бъде в света, но да не е от света! Прочети гл. 17 от Йоана няколко пъти, както я чета и аз - всеки ден и вечер. Много сърдечни поздрави на Бебо от Бати му. 38. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 5 август 1928 г. Л.
към текста >>

59. 48.Неделчо Попов

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Увлечен от младежките пориви на братята, решава да напусне работата си, да вземе една раница с беседи и да проповядва.
През 1926 г. Неделчо Попов участва в събора и започва да посещава беседите. Неговият добър, мек характер бързо спечелва обичта на младежите Добрата заплата му позволява да кани Учителя на важни концерти, като осигурява и транспорта. Става близък с Учителя и взема дейно участие в братския живот. Заради хубавото му отношение към братята и сестрите получава прякор „Гълъба". Увлечен от младежките пориви на братята, решава да напусне работата си, да вземе една раница с беседи и да проповядва. Съобщавайки на Учителя намерението си, последният строго му казва: „Тебе яли ли са те въшки? Работи тук, където Бог те е поставил." Той приема съвета на Учителя. През есента на 1942 г. Учителят решава да посети Витоша с малка група сестри. Идва да ги изпрати и Неделчо, който е болен от жълтеница и станал от леглото.
към текста >>

60. 48.Неделчо Попов

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Увлечен от младежките пориви на братята, решава да напусне работата си, да вземе една раница с беседи и да проповядва.
През 1926 г. Неделчо Попов участва в събора и започва да посещава беседите. Неговият добър, мек характер бързо спечелва обичта на младежите Добрата заплата му позволява да кани Учителя на важни концерти, като осигурява и транспорта. Става близък с Учителя и взема дейно участие в братския живот. Заради хубавото му отношение към братята и сестрите получава прякор „Гълъба". Увлечен от младежките пориви на братята, решава да напусне работата си, да вземе една раница с беседи и да проповядва. Съобщавайки на Учителя намерението си, последният строго му казва: „Тебе яли ли са те въшки? Работи тук, където Бог те е поставил." Той приема съвета на Учителя. През есента на 1942 г. Учителят решава да посети Витоша с малка група сестри. Идва да ги изпрати и Неделчо, който е болен от жълтеница и станал от леглото.
към текста >>

61. 20. Отнесеният покрив на хижа Седемте рилски езера

ТОМ 22

Мястото, което Учителят ни беше посочил за поставяне на кухня, се намираше на 100 метра по на север и тя никога не попадаше в поривите на този разрушителен вятър.
Помолиха ме, чрез един брат, да им занеса пощата. До вечерта стигнах хижата, предадох им всичко, което беше за тях. Преспах, но през нощта излезе много силен вятър и хижата скърцаше и се люлееше. Разбрах защо толкова пъти вятърът отнася покрива и. От връх Острец към хижата се образуваше една фуния, по която фьонът-южният вятър, попадаше право върху хижата и повече от 10 пъти отнасяше покрива чак към първото езеро. Мястото, което Учителят ни беше посочил за поставяне на кухня, се намираше на 100 метра по на север и тя никога не попадаше в поривите на този разрушителен вятър. Покривът и винаги беше здрав, но зимно време кухнята беше пълна със сняг. Когато се правеше разширението на хижата на север, през 1982 г. аз отидох по обяд на езерата и заварих няколко майстори от Самоков и ръководството с хижарите,да се подготвят да изливат втората бетонна плоча. Хижарят Лазар и жена му Йорданка ми каза: „Светозаре, само тебе чакаме да дойдеш, да ни помогнеш." Аз викнах Тодор Арнаутски и четирима млади братя и до 14 часа плочата беше излята. Председателят на Туристическото дружество в Самоков благодари на Братството, че им е помогнало в такъв труден момент и след това ни дадоха една богата салата за обяд.
към текста >>

62. II . ХОРОСКОП на Сава Симеонов Стоянов

Светозар Няголов

ТОМ 23

В този живот ще се учи да проявява Божията Любов, за да изправи грешките и престъпленията си, макар и наполовина от нейната цялост (Нептун е ретрограден) и да се справи с грубите животински сили на Марс във Водолей, които внезапно понякога го изпълват с неудържими пориви.
Волята му е силна и крепка и хубавите качества му помагат да се издигне в живота на положение да бъде почитан. Притежава добро красноречие и спечелва сърцата на хората с личната си привлекателност; особено привлекателен е за противния пол. Низшата природа на родения трябва да бъде обуздана, да бъде твърде въздържан, макар че от тази му слабост няма да следват големи неприятности и дълбоки сърдечни огорчения. Лъв на Асцендента показва, че в минала инкарнация е бил цар и е проявявал брутални насилия и жестокости към «непослушните» си подчинени. Не е проявил Божията Любов (Нептун ретрограден), а е действал постоянно с грубите сили на Марс (Нептун ретрограден опозиция и паралел Марс). В този живот ще се учи да проявява Божията Любов, за да изправи грешките и престъпленията си, макар и наполовина от нейната цялост (Нептун е ретрограден) и да се справи с грубите животински сили на Марс във Водолей, които внезапно понякога го изпълват с неудържими пориви. Тази задача го е отклонила и спряла - да не проявява човешката и ангелската любов, представител на която е планетата Венера (Венера ретроградна) в зодиакалния знак Скорпион, където е заточена и не може да се прояви правилно, макар и с половината от качествата си (Венера ретроградна), понеже Венера е ретроградна, а и чувствата, които подхранва, изгарят в огъня на Плутон, който е в паралел с Венера. Ако хвърлим един бегъл поглед върху хороскопа на родения, ще забележим, че над хоризонта има 4 планети, а под хоризонта - 6, което говори, че роденият ще има един скрит вътрешен живот, подклаждан от отличните духовни условия, които родителите му са създали (Юпитер в 4-ти дом), които ще започнат да се изявяват след 30-годишната му възраст. Това се подсилва и от Слънцето, което е под хоризонта. Луната му е пълнеща се и показва, че ще се прояви външно след 30-годишна възраст, но Луната опозиция Сатурн - последният ще му пречи до края на живота му. Виждаме аспектите, които показват условията, възможностите, погрешките и кармическите последици, които роденият има да изплаща в настоящия живот.
към текста >>

Оп в зодиакалния знак л (Слънцето в зодиакалния знак Стрелец в пери- хелий) изпълва родения с възвишени идеали, благородни пориви, свързани със съзнанието да се издигне.
дом (Слънцето в 5. дом в перихелий) благоприятства на родения да постига желанията си. Той обича удоволствията, известността в живота и може да работи в педагогиката по възпитанието. Ще има благоволението на противния пол (което почти не го е използвал) и пълно задоволяване от живота. Може да има успех като публицист, издател или учител. Оп в зодиакалния знак л (Слънцето в зодиакалния знак Стрелец в пери- хелий) изпълва родения с възвишени идеали, благородни пориви, свързани със съзнанието да се издигне. Като винаги безкористно помага за издигането на околните. Характерът му е доброжелателен и човеколюбив, поради което
към текста >>

63. VI. НАРУШЕНИЕ НА ОКУЛТНИТЕ ЗАКОНИ, ВЪРХУ КОИТО Е ИЗГРАДЕНА ПАНЕВРИТМИЯТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

Гледайте да не превиете врат под натиска на злочестината вървете смело в живота, когато сте обладани от най-чистите и възвишени пориви на своята душа.
Защото чрез дирята на всички, целият народ ще запише светла страница в своята история. Възвишете се с мисъл и дело, гледайте да бъдете достойни синове на своята земя: бъдете герои на духа на меча, герои на подвига, на жертвата. Историческият път на българския народ минава по стъпките на мъчениците и героите. Само нравственият героизъм може да внесе повече дух и устрем в нашето училище, в нашия живот юначеството и доблестта дават красота и величие на живота, не злобата и малодушието. Нашият народ, както всички възвишени народи, се прекланя пред подвига; в него той чувствува своето безсмъртие. Гледайте да не превиете врат под натиска на злочестината вървете смело в живота, когато сте обладани от най-чистите и възвишени пориви на своята душа. Да воюваш, наистина, това е високо призвание, но да изтръгнеш победата, това е тържество на вечната правда и справедливост. Вие трябва да се подготвите за победи. Не спирайте в усилията си, вярвайте в своето призвание. Особено сега, в нашите дни, пълни с толкова подвизи, с толкова устреми към един нов свят. Да не се мамим: времето е толкова велико и тревожно, че ще бъде престъпление, ако не схванем неговата заповед, ако не я изпълним с цялата мощ на своето същество; с твърда воля и висок дух, над страдания и изпитания, да вървим само към една цел победа докрай, пълна, безгранична.
към текста >>

64. 2.1. Българското Евангелско Дружество и Възраждането

Много по-рано от основаването на Българската Екзархия нашите протестанти, движими от възвишени пориви и просветен патриотизъм, отиваха, като трубадури, от град на град и от село на село, да пеят песни и проповядват Евангелието на хубав български език.
Проповедта на Светогорския пророк би пробудила бързо проспалата народна съвест, ако имаше кой да я подеме и разтръби всред народа. Едва след 110 години нашият историк и общественик Марин Дринов запозна народа ни със съдържанието на Паисиевата история! След премахването на еничарството и на ленното управление (спахийството) от султан Махмуд II, с публикуването на Танзимата (1839), нашият народ тепърва се посъвзе, организира своето еснафско съсловие и подобри своето материално и социално положение. Танзиматът, следователно, е първият могъщ реален фактор за нашето Възраждане. Вторият такъв е увенчаването на Църковната борба с фермана от 10.11.1870 г., който създаде Екзархийският институт, и третият - народополезната книжовна и културна дейност на българските протестанти. Много по-рано от основаването на Българската Екзархия нашите протестанти, движими от възвишени пориви и просветен патриотизъм, отиваха, като трубадури, от град на град и от село на село, да пеят песни и проповядват Евангелието на хубав български език. Те, вместо мътната църковна ринофония, запяваха български духовни песни. Те първи превеждат и поднасят почти даром на нашия народ Свещеното Писание - могъщо средство за популяризиране и разпространяване на българския език. Ред книги и брошурки се раздават по градове и села. Професор Балан-Тодоров в своя Книгопис отбелязва, че от 1841 до 1877 г. от напечатаните духовни книги половината са издания на евангелистите.
към текста >>

65. 4.3.17. Житейската философия на Ватралски

По естество, нагон и порив, човек е себецентричен, неуклоним егоист А това значи, рушител на общото благощастие.
Съвсем вярно. Ала не по-малко вярно е, че: Невъзможно е да се направят хората нравствени, без да се направят набожни; без да станат вярващи. д) Като едничката сила, която може да измести центъра на живота човешки, и да обуздае неговия упорит себизъм. Че моралът е фактор и условие за успех и благоденствие на обществото; и че той, моралът, изисква себеотричане и жертви, се признава от всички. Ала лични жертви и себеотричане е нещо невъзможно за егоиста. По естество, нагон и порив, човек е себецентричен, неуклоним егоист А това значи, рушител на общото благощастие. За да стане негов строител, изисква се да стане богоцентричен алтруист. 3. Авторитетни думи за основната необходимост на религията. "Едно от дебелашките суеверия е суеверието на някои учени хора в туй, че човек могъл да живее без вяра." - Толстой. "Религията издига хората по-високо от човека; безверието ги смъква по-ниско от скотовете." "Развий човека само умствено, атеистично, и ти ще го направиш само по-хитър дявол." - Уелингтон. "Съвременното човечество гине от липса на общо вяра, обща идея, която да свързва земята с небето, вселената с Бога." - Йосиф Мацини.
към текста >>

А пък религия при липса на порив за правда и любов; то не е вече религия, не е вяра, а фарисейство, т.е безбожие, което търгува под религиозна фирма с едри "благочестиви" букви.
Вземани и трите заедно, те включват всичко потребно за истинския, нормален цялостен живот, и частен и обществен. Липсва ли в живота едно от тях, липсва му здраве и симетрия. Без правда, милостта е зловредна. Без милост правдата е жестока. Без набожност, правдата и милостта - освен, че остават думи без сила и значение - биват играчка, един вид помивка, в ръцете на всесилния в човека егоизъм. А пък религия при липса на порив за правда и любов; то не е вече религия, не е вяра, а фарисейство, т.е безбожие, което търгува под религиозна фирма с едри "благочестиви" букви. Фигуративно можем каза: Симетричният, идеалният човешки характер (па и живот) е като триъгълна площ, крепена от триножник. При липса на кой и да е от трите му крака (принципа), равновесието се губи, живота не е нормален и престава да бъде обществено полезен. 2. Йерархичност и природен ред. На второ място, тези три начала са не само съществени и неразделими, но и йерархични. Те са добродетели степенувани.
към текста >>

66. 6.8. Черковна заядлица

учението за Божествената мъдрост, убива напредъка в живота, в науката, в изкуството, във философията, то гаси творческия порив в човека, внедрява отвращение към живота и разнася чудовищен нихилизъм (с.
К. Цоневски. Съдържанието на учебника наподобява цяла вавилония от словесни противоречия, библейски и евангелски стихове и проклятия, с които се доказва, че миряните от българската църква не могат да размишляват върху словото Божие, защото ще погинат (с. 448). Изобщо основната мисъл, която се прокарва в този учебник по мисионерство е една злъчна и устървена ехидност от коравосърдечно словесно морално вредителство към български граждани. Няма да бъдем голословни; ще цитираме част от злоезичието на българската църква против български граждани за техните религиозни схващания. 1. Теософското учение в България, т.е. учението за Божествената мъдрост, убива напредъка в живота, в науката, в изкуството, във философията, то гаси творческия порив в човека, внедрява отвращение към живота и разнася чудовищен нихилизъм (с. 382). 2. Спиритистите не са в българската църква и затова те са лукави човеци и измамници; те заблуждават хората (с. 411). 3. Дънов е лишен от умението да разсъждава логически правилно. Той руши религиозни, научни и философски постижения (с.
към текста >>

67. 4. Песента Блудният син

В едва чуто пианисимо с горната част на лъка напомнящо шепот, долавяхме нежни пориви на любящо сърце.
Слово, изказано с тонове, преливащи се предимно в многообразие на гами и съзвучия. Чистота, прецизност, изящество, красота и богата звучност. В границите на три октави се разказваше един живот. Ту бурно и игриво в разновиден ритъм, ту напевно в романтичен минор или светъл мажор. Блудният син откриваше страница след страница дните на своето минало. В едва чуто пианисимо с горната част на лъка напомнящо шепот, долавяхме нежни пориви на любящо сърце. В разложени акорди с необходимата сила се изявяваше далечна традиция за изпълнението на Висша воля. От светове в светове преминаваше пътя на блудния син. Съдбата му бе един голям живот, разказан с езика на тоновете, изтръгнати със завидно майсторство от подвижните пръсти на Учителя. Няколко тържествени акорда и разказа свърши. Тишина. Диханието на голямото мнозинство бе спряло.
към текста >>

68. 251. Учителят ни се изявява според способността ни да го възприемем

Весела Несторова

Исках да пея, да пея безкрайно за Него, да излея в песен насъбралите се пориви в душата ми, които напираха за израз.
Това бе непрестанен празник за душите ни. Той слагаше обилна трапеза пред нас, както на небето, така и на земята. Трептяхме, да не нарушим това тайнство, това посвещение към което ни бе повел с неизразима Любов. Как трептеше душата ми от радост и умиление към всяко камъче, към всяка капчица, която се отронваше, като блестящ брилянт от скалата и се вливаше в изворчето! Копнеех да постеля дрехата си, да седне Той на нея, когато излизахме в природата и Той удовлетворяваше тайните ми копнежи. Исках да пея, да пея безкрайно за Него, да излея в песен насъбралите се пориви в душата ми, които напираха за израз. В.К.: Така. Сега на с. 16 говорите: През месец май направихме първата екскурзия. Докъде беше? Весела: До хижа "Брокс".
към текста >>

69. II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Софроний Ников

Благородните пориви на сърцето са такава една страст каквато и порочните.
И Гърция, извадената от тинята Гърция, водена от критянина Венизелос, който с помощта на България само виждаше отечеството си окончателно освободено, не щеше да прекъсва преговорите направо с България, ако не беше получила уверения, че ще има повече изгоди, ако почака от Русия да получи дела си - Русия, която искаше с тази си съдийска длъжност още повече да закрепи престижа си на Балканите. Черна Гора не щеше да извърши това грозно престъпление - да се нахвърли на благодетеля си, ако не й бе така заповядано от този, който я храни; можеше ли тя да не послуша? И най-после, когато от двадесет години насам бе явно, че руската политика на Балканите се стреми да даде Македония на Сърбия, и да отслаби България, как така нашите държавници подписаха договор, макар и с граница оставяща Македония на България? - Защото "имаха очи и не виждаха, имаха уши и не слушаха", русофилството ги беше заслепило. Да, войната нямаше да стане, ако руските дипломати не бяха използвали заслепените наши дипломати; заслепени от дълбоката признателност за нашето освобождение, а признателността заслепява тъй же добре, както и всяка друга страст и увлечение. Благородните пориви на сърцето са такава една страст каквато и порочните. И още едно, войната нямаше да бъде предприета и успешна пак, ако не беше това русофилство, този път у народната маса. Войниците на четиримилионна България нямаше да имат оня шеметен ентусиазъм при летенето си срещу двадесет милионна Турция, ако всеки от тях не носеше в себе си надеждата, не, пълната увереност, че Матушка Русия е с тях. Всеки от борците, тайничко в сърцето си, го шепнеше, че, най-после, ако бъдем разбити, не ще бъдем унищожени, защото Русия ще спре победоносна Турция. Знаеха ли руските държавници за тази вяра на народа? Знаеха ли те за факта, какъв свещен кумир съставляваше Русия за народната маса?
към текста >>

70. 1.7. В ДОЛИНАТА НА СТРУМА

Минчо Сотиров

Нашите защитници дочакаха спокойно настъпващия противник и с дружен поривист пушечен и картечен огън го отблъснаха и заставиха да отстъпи, понасяйки големи загуби.
Горно и Долно Караджово, Комарян, Джами махле, Агова махла и Кара-орман. В това време над нашето разположение летеше непрекъснато неприятелски аероплан, който коригираше данните на стрелбата и повидимому, разузнаваше подробно за разположението на нашите войски. Явно бе, че тези действия на противника означаваха подготовка за едни предстоящи бойни действия от по-голям мащаб. В 3 ч. след пладне артилерийската стрелба по посочените по-горе села се усили, четвърт час след което противникът, поддържан от своя преграден огън, настъпи с множество леки картечници към същите села, с цел да ги завладее. Нашите защитници дочакаха спокойно настъпващия противник и с дружен поривист пушечен и картечен огън го отблъснаха и заставиха да отстъпи, понасяйки големи загуби. По-късно към 3½ часа, срещу с. Комарян настъпиха две неприятелски роти с две картечници. Забелязани своевременно, те бяха обстреляни от полската батарея на този дружинен подучастък, а така също и с пушечния огън на охраняющата рота, заемаща с. Комарян. Завързалата се огнева борба продължи до 5 часа след пладне. Благодарение на численото си превъзходство и огнево надмощие (главно артилерийско) противникът не може да бъде спрян в напредването си и за да не се изложи на отделно разбиване, нашето охранение биде принудено да се оттегли с бой на около 200 крачки северно.
към текста >>

71. 1.12. ГАЛИЧИЦА

Минчо Сотиров

Дружен поривист огън, навреме открит, поваля като откосена първата настъпваща неприятелска вълна.
И посред тоя ужас няколко гъсти пехотни вълни налитат бясно една след друга върху шепата наши герои от 14-а и 15-а роти, увенчали двете скалисти висоти, съставляващи ключа на цялата позиция. Започва една неравна, стръвна и ожесточена борба - борба на един срещу петдесет! Девет последователни атаки, една след друга по- ожесточени и по-кръвожадни! И макар че тук беше една само дружина от полка, една шепа бдинци, те знаеха, че тук се решаваше честта и завидната слава не само на дружината, но и на целия полк - на хубавото и скъпо бдинско име. Нещо повече - тук бе подложена на карта съдбата на Отечеството, съдбата на България! Дружен поривист огън, навреме открит, поваля като откосена първата настъпваща неприятелска вълна. На бомбите се отговаря с бомби... Но, озверелият противник, подкрепян непрекъснато от своята мощна артилерия, повтаряше и потретяше бесните си атаки, все тъй, обаче, храбро и неустрашимо, както и първата, отбивани. Противникът е пред последните си усилия. В момента, обаче, в който той беше готов да скочи в нашите окопи, мощно "ура" процепва въздуха и стотици български ножове се насочват срещу гърдите му от нашите самоотвержени защитници, изтощени до крайна степен, обаче все още с железен и борчески дух. Врагът отстъпи. Француският главнокомандващ генерал Сарай, лично наблюдаващ тези боеве, биде измамен в своята сметка и неговите надежди, което се доказва от намерените пред позицията книжа - да чества победата си в Ресен - бидоха осуетени.
към текста >>

72. 1.14. ДОЙДИ СИ, ДОЙДИ!

Ал. П. Игнатиев

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Орли непобедни в просторите родни, Със пориви живи души благородни, Вий дадохте всичко и своя живот Пожертвахте също без страх, без ропот!
И ето, страхопочитно приближавайки, всеки един се прекръстваше и устата му неволно зашепваха сърдечна молитва, той слагаше, целувайки го, своето вярно оръжие, а сълзите из очите на всички безспирно се лееха и проклинаха онези пъклени изчадия, които залепиха върху светлото чело на родината страшния позор на предателството! Полкът, частица от въоръжения и днес още потиснат - Български народ, води достойно във всички войни борбата за извоюване човешки права и свободи на своите братя-роби, както и за защита на Родната земя и човещината. Всичките тези войни бяха злополучни за България, но те бяха водени самоотвержено и с доблест - с чест и спечелиха за името на България една слава, която я покрива с ореола на безсмъртието! Ние трябва високо да ценим тия подвизи и добродетели и да ги сочим всякога на възрастващите поколения, за да им бъдат те вечно един достоен пример за подражание, за да им бъдат още и един светъл идеал в живота! При съкровените чувства на съзнание неизразимата признателност към всички, които загинаха за прослава на Българското име и за величието на Родината, авторът, подгъвайки мислено колене в знак на израз на дълбока почит към тяхната памет, им отправя следните слова: Поклон пред делата, пред славата вечна, Що вий сътворихте в борба безконечна По урви, чукари, поля и балкани, Витязи крилати, герои - титани! Орли непобедни в просторите родни, Със пориви живи души благородни, Вий дадохте всичко и своя живот Пожертвахте също без страх, без ропот! Чада вий достойни на гордия Бдин - Свидетел ви беше сам Господ един На скъпо ни име при заший конец Сложихте и други от лаври венец. Ликувам и плача - завиждам, че с вас Съдба не споделих във великия час, Безсмъртен да бъда, в смъртта оживял - Да имам по равно и тука аз дял!
към текста >>

73. 7 ЮЛИ 1927 г. - 18 АВГУСТ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

И понеже е невъзможно да се пише това, копнее душата ми да Ви говоря... Действително, ний влагаме в писмата си най-чистите пориви на нашите души, затова и четенето им бива като свещенодействие.
Пред нозете ни сълзи се ронят, сълзи, които измиват преживявания на нашите сърца. Кой цени тия сълзи, но тя - немирничката моя дружка, събрала ги е, подухнала е върху тях и в бисери ги е превърнала. Красивата огърлица, която след туй наниза е нетленна и вечно ще краси шията на тази, която е мила на душата ми. Хелмира, Хелмира! Много мисли протичат през мен, всекидневно когато единствено за Вас мисля и подобно на Вас, мислено водя разговор с Вашата душа. И понеже е невъзможно да се пише това, копнее душата ми да Ви говоря... Действително, ний влагаме в писмата си най-чистите пориви на нашите души, затова и четенето им бива като свещенодействие. Също и за мен те са толкова ценни, че избирам най-красивият час на денят, на най-красивото място, гдето прочитам и препрочитам словата на Хелмира. Това, което сте започнали с новата тема е добре очъртано. Началото е бегъл поглед на миналото, както бегло се преминава през потайна пътечка, коя през дебри и потоци, пропасти и скали ни отвежда в скрита пещера, где неизчерпаеми съкровища на вдъхновение очакват да гребеме от тях до насита. Това Ви пожелавам, да стигнете тия съкровища и с тяхната чиста материя да изградите формата, в която „синът” ще се всели. Вярно е, че богомилството може да ви даде материал, но мисля че трябва от там да използвате някои красиви легенди, които считайте като есенция на оная знаменита епоха.
към текста >>

74. 4 МАЙ 1928 г. - 29-30 ЮНИЙ 1928 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Така да се събуждат благородните пориви, скрити във всяка душа и всички да се проникнат от великите усилия, направени от Вас.
Нещо и по употребление на „Лъчите”. Освен стихът, който ще имате за мото всеки ден, те да бъдат неразделно при Вас през време на изпитването. Те заслужават да са на висота и в съзнанието ни, и в непосредното им държане от нас. Вий трябва да бъдете център, от който те ще разпращат силите си, затова, в зависимост от дрехата, която сте облякла, ще ги имате прикрити, или отпред на гърдите с лице на вън, или от лявата Ви страна, с лице към тялото Ви. Последното е от значение силата да минава през Вас и да отмине към околните. Така да се събуждат благородните пориви, скрити във всяка душа и всички да се проникнат от великите усилия, направени от Вас. А когато Ви се помогне... Вий ще бъдете служителка на Живия Бог, ще бъдете работничка за делото Му в тоя народ. Тогава и Вий ще знаете да помагате на всяка душа! Извиквайте всякога помощта на Учителя! И душата ми пак ще бъде при своята Хелмира! В. В. Асавита. П. П.
към текста >>

75. 2.1.39. Витоша, 6 май 1930 г., Гергьовден, [бивака Ел Шедар]

Те са бистри и чисти, като поривите на младо сърце, което още мъка не знай.
Тя прилича на меко валмо къдрици върху красиво момково чело. Скоро тия нежни къдрици ще се разперят и тя ще забие стройно зелено перо върху земята. Здравец, вредом здравец! По скали, храсти, на припек и по усои, при води, поточетата, сам и с други цветя, винаги бодър и весел. Изворите бликат, пеят, говорят. Те са бистри и чисти, като поривите на младо сърце, което още мъка не знай. Те са прозрачни, както усмивката на малко детенце към майката закрилница. Те са сладки, както е сладък нектара за пчелите. Гледай как тече поточето! То пее весела, безгрижна песенчица, скача по измитите камъчета и носи със себе си суха шума, мушици, листица, перца. Где отиваш, миличко?
към текста >>

76. 2.1.42. 9 юни 1930 г., Свети Дух, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

С какъв сладостен порив се издига той всред чаровната нощ.
Всички прозорчета на Изгревските дъсчени къщички светят. Чакат ни да минем и се присъединят към нас. Тъмният горски коридор е осветлен от луната. Ето ни след малко всред зреящата ръж. Обажда се кръшната песен на синигер и славей. С какъв сладостен порив се издига той всред чаровната нощ. Може би те пеят за своята любима птичка, може би - хвалебна песен към Твореца, или пък излива топла сърдечна молитва. Нощната хладина далеч пропъжда всяка умора. Из нивята се чува цвъркотът на незнайна птичка. Може би е някой голям скакалец, що свири на цигулка. Настигаме се, отминаваме се.
към текста >>

77. 2.2.2. ВИЖДАНЕ В ТЪМНОТО задача втора

Неудържим порив от велико щастие.
Странен човек. Иначе би ми задавал ред въпроси: „Отдека си, на колко си годин, имаш ли си деца, дека ти е старецо? ” Но не мога да не призная, че огромната ми радост иде от този строен и мълчалив спътник. Какво присъствие! Душата ми гори от неизпитано до днес блаженство. Неудържим порив от велико щастие. Кой е той? Не смея да го гледам - само мисля, мисля. След всичко преживяно тази нощ, сега се возя с този непознат човек, към когото усещам безгранично доверие. Лети красивото яко добиче. Лозенец - моста.
към текста >>

78. 3.4.1. Личността на учителя. реферат 1935-1936 уч. година

3.4. Реферати

Пред тая младежка стихия, пред този мощен порив на нови сили, които искат да се проявят каква крепка и във висша степен хармонична трябва да бъде личността на учителя.
Зад учителя стои училището, учениците. Като кажем учител, пред нас може да изпъкне някое частично понятие - за нашия учител, или учители на наши роднини, или пък лицата на наши колеги. Ще се постарая да говоря за общото понятие учител - учителя, който говори по целия свят, обучава деца и юноши; учителя, за който цял свят знае; човекът, който се явява като помощник на природата -да развие умът на ученика и да облагороди сърцето му, за да му даде възможност и той да се яви като творческа личност. Учителят - това е човек здрав физически и духовно. Ако ученикът трябва да отговаря на тия условия, за да възприема дадено знание, колко повече учителят трябва да бъде такъв, за да може да предаде своите знания, да надделее над множеството спънки, които среща у себе си при преподаването, и спънки у самите свои ученици. Пред тая младежка стихия, пред този мощен порив на нови сили, които искат да се проявят каква крепка и във висша степен хармонична трябва да бъде личността на учителя. Както генералът потънко трябва да изучи военното изкуство, та сигурно да има повече славни победи, въздухоплавателят, художникът - изкуството, за да има поне 2-3 велики произведения, то колко повече учителят трябва потънко, всестранно и дълбоко да се подготви за своя свещен пост, за да се яви като асистент на природата, която е сложила дарбите у човека, а асистентът-учител да се яви на помощ, да подпомогне развитието и проявлението на тия заложби. Знанието е в ученика - где по-дълбоко, где по-плитко скрито. Ти, учителю, трябва да му бабуваш на тия способности, както казват гърците - didaskalos mitrikes... О, колко велик си ти, учителю, в своята дребна наглед творческа работа. Или по-право казано - колко велик ти можеш да бъдеш! Но за да се явиш на сцената като такъв велик помагач на човечеството какво сам ти трябва да бъдеш!
към текста >>

79. 12. Една изящна картина

Глава 2. Образи и идеи

Гордостта, която е готова да задуши най-благородния порив и да смачка най-красивото цвете на любовта, гордостта, която поразява човека в чувствата, в разбиранията при правилното даване и правилното взимане.
Онова, което привлича нашия поглед и ни кара още да държим перото е онова, което нарекохме в началото дидактически елемент на случая - недостатъчно изразително казано. Идеята е дълбока и удара мощен. Всичко е сведено до обикновеното в човека, по-точно казано до необикновеното у Учителя и до обикновеното у ученика. До силата, до светлината, до възможностите, до Любовта, до смирението, когато ни предстои да решим една задача, едно уравнение. Да знаем, как да пристъпваме към един враг, който се таи дълбоко в нас в най-угледна форма. Гордостта, която е готова да задуши най-благородния порив и да смачка най-красивото цвете на любовта, гордостта, която поразява човека в чувствата, в разбиранията при правилното даване и правилното взимане. Гордостта винаги задръства вадите по които към нас протича влагата на живота, гордостта е като ледена маса, която превръща човека на изтукан. Учителят прие с обич неугледния геврек, прие любовно и петолевката - две стотинки и половина в днешния монетен курс - пари ли бяха това? Ала Той прие нейния дар и я възнагради с вниманието си, като показа как трябва да приемаме, то бе равно изкуство и на даването. И срещу всичката красота на тази изящна картина, един ученик отказва на друг нещо, нещо наглед голямо, нещо наглед невъзможно - малко обич, малко любовно отношение и по такъв начин да позволи отровния трън да се забие дълбоко в плътта ни, за да погуби и унищожи най-прекрасното украшение на човека - смирението.
към текста >>

80. 21. Изворите

Глава 2. Образи и идеи

Двата извора останаха непокътнати като идеи в нашето съзнание - поривистото движение към канарата, от чиято гръд щеше да изтръгне водата, за да ни подари не само чистата и здравословна вода, но и за да ни покаже човешкия и Божествения порядък, качествата на обикновената човешка любов, която можеше да се задоволи с какво да е вода, и Божествената, която държи непременно тя да бъде съживителна, чиста, прясна.
Сравнението се наложи и това сравнение остана като блестяща нишка да свети и да сочи пътища. Два порядъка и два принципа се кръстосваха, за да ни отведат при двата извора - единият горския, другият, който извираше от каменната гръд на планината. Две стрелки ни сочеха два порядъка и извода се наложи, равносметката също. Той насищаше нашето ежедневие с образи и идеи. И всичко това ставаше естествено, за да установи в нас изрядността на вкуса, чистотата на избора, за да ни покаже ярко демаркационната линия на човешкото и Божественото. Двата извора останаха непокътнати като идеи в нашето съзнание - поривистото движение към канарата, от чиято гръд щеше да изтръгне водата, за да ни подари не само чистата и здравословна вода, но и за да ни покаже човешкия и Божествения порядък, качествата на обикновената човешка любов, която можеше да се задоволи с какво да е вода, и Божествената, която държи непременно тя да бъде съживителна, чиста, прясна. Идеята за любовта за която Той най-много говори намери пълен израз в един прост пейзаж, в една обикновена човешка проява. И хората приличаха на извори, както и любовта им, както и мисълта им, както и живота им. Ние бяхме ученици и трябваше да научим добре урока - кое да предпочитаме, към какво да се стремим и какво да търсим. Хората не бяха еднакви и водите идваха от различни дълбочини. Затова те не всякога бяха чисти.
към текста >>

81. 23. Младенците: есе (4.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар

Стоиш сега, мислиш, чувствуваш и усещаш още нещо - трябва да действуваш, трябва да кажеш нещо, една следа и един порив.
23. МЛАДЕНЦИТЕ есе 4.I.1977 г. Не можеш вече да отвърнеш очи от този свят, който бавно се разкрива пред тебе, повежда те за ръка и те води, за да ти покаже не всичката красота на света, ти вече си потопен в нея, не, за да видиш голямата светлина, която нахлува в света, ти се къпеш в нея, не и за да ти подари знанията за които си копнял, те са вече факт и течущите води на извора на мъдростта стигат до острия ти слух. Сега има нещо друго, което тогава, когато си слушал с жадни сетива, не си пропуснал, не, защото стрелката блести и сегашните останаха дълбоко някъде - присъствувал си на нещо, което никога не е било и не знаеш дали някога ще се повтори. Сега, да, тъкмо сега след пет десетилетия, връщаш се на този ден и следваш тоя зов, не питаш нищо и никого. Оглеждаш тази безбрежност, тоя невидим свят, спираш се с нови, обогатени душевности и пристъпваш едновременно и смело и плахо, не за да преживееш онова утро, оня час салона вече обвит в лилавите отблясъци на августовското небе, заслушани в Него - не: лежи всичко недокоснато, защото никога не губи цената и блясъка си. Стоиш сега, мислиш, чувствуваш и усещаш още нещо - трябва да действуваш, трябва да кажеш нещо, една следа и един порив. Имаш думата, кажи я и нека тя бъде не за ..слава, не, какво е човекът, а за славата на Онова, Великото - Реалното, което благоволи към нас да ни събере на това място и пред тази катедра. Помниш, колкото и странно да звучи, колкото и невероятно, след толкова години чуваш най-напред цитата и чувството, което си изпитал тогава, въвеждането в библейския свят, свят на псалмите, 133 Псалом, 1 ст., който е взет за мото - “Братя в единомислие” - “Колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единомислие” - После връзката е направена. Стигаш до Новия завет - Лука - 16, от 10 ст. надолу - наречени образци на Божествения Дух...: “Който слуша вас, мене слуша”, 10:16; “Радвайте се повече, защото имената ваши са написани на небеса”; “Благодаря ти, Отче, Господи на небето и на земята, че си утаил това от мъдри и разумни и открил си го на младенци”, 10:21; “Блажени очите, които виждат това, което вие виждате”, 10:23; “Да възлюбя Господа Бога от всичкото си сърце, и от всичката си сила, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, както себе си”, 10:27. Кой е блажения?
към текста >>

82. Тефтерче 2. Формули, мисли, правила (8.XII.1969 г.)

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Силата на човека е: в нашия ум, в нашето сърце, в благородните пориви и стремежи да правим добро. 27.
Тя да говори за себе си! 23. Великият въпрос, който днес е на дневен ред пред цялото човечество е въпросът за: Изпълнение на волята Божия. 24. Един е Бог, едно слънце. 25. Не се съмнявай в Бога, понеже Той е съвършен, всесилен. Божествените пътища са неизповедими. 26. Силата на човека е: в нашия ум, в нашето сърце, в благородните пориви и стремежи да правим добро. 27. Всеки човек за Бога е важна единица. Само Бог оценява страданията му. Какво мисли светът за вас не трябва да се безпокоите! Господ мисли за нас. 28. Първото качество, за да живее Бог в нас: Смирението, да кажете: Господи, Ти разполагаш с всичко, каквото имам: богатство, знание, сила, доброто. 29.
към текста >>

83. 41. Статията „Ново човечество” / Сава Калименов

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Погребани са дълбоко в земята безброй светли идеали, прекъснати са и задушени безброй чисти стремежи и пориви към светлина.
1, април 1925 Сава Калименов Нощ е... Реват и се кискат злокобните вихри, кръстосвайки надлъж и нашир, неограничавани от някого - цялата земя. Черен мрак обвива планини и долини, притиска в обятията си всичко живо, обгръща и задушава всяка светлинка, появила се тук или там, в тъмните пазви на живота. Нощ е... Свободно издигнало мрачните палати на тъмнината, ковейки в тях все нови и нови козни, все нови и по-тежки вериги, все нови и по-ужасни мъчения, злото царува над подвластния си свят и задушава с костеливата ръка на смъртта всеки млад израстък на нов живот. Нощ е... Гаснат един след друг светилниците на живота. Хиляди измряха и хиляди измират. Погребани са дълбоко в земята безброй светли идеали, прекъснати са и задушени безброй чисти стремежи и пориви към светлина. И само тук-таме, въпреки всичкото противодействие, отново блясват, осветлявайки околността, факлите на будната мисъл; трепват и засияват, привличайки погледа, огньовете на живата Любов, усмихват се от висини, изпращайки светъл зов, звездите на Висок Идеал...За да загаснат пак, за да бъдат обгърнати отново в мантията на нощта, за да бъдат погребани в недрата на тъмнината. ... Царува злото своя празник. Празнува то безброй победи -триумфира на своята мощ; сковано е в тежки вериги проявлението на свободната съвест. Далеч прокудени или погребани в мрачната материя са синовете на Светлината, а слънцето - техния Баща - отдавна залезе. И - нижат се, минута след минута - дълга броеница потискащи душата моменти.
към текста >>

Обаче, не са заспали падналите от изтощение в безмилостната, безмислена борба и не са мъртви още тежко ранените в неправилно насочения си устрем към свобода... Не напраздно ги разбуди сладостното полъхване на предутринния ветрец и не напраздно отново им шепне той радостна вест: „Вий погребахте своите надежди, но Надеждата е вечно жива и отново ще всели в душите ви сладкия трепет на радостно очакване: вий изгубихте своята вяра, но Вярата е вечно жива и отново ще ви изпълни със своята мощ, която чудеса твори: изгасна вашата любов към изгубения идеал, но Любовта е вечно жива и отново ще проникне, ще стопли сърцата ви, ще ги възпламени в мощен порив на светъл стремеж, за когото граници няма.
... Хиляди трупове, потоци кръв, грамади кости!... А веригите все тъй - здрави! - кънтят, плътно прилепвайки към месата, сякаш се присмиват над безсмисления опит за свобода на окованите роби и като че ли още по-здраво се впиват в ослабналите, изтощени тела... И чак когато и сетните усилия са изтощени в безпомощна, неравна борба, когато всяка надежда за победа над това, което не знаеш, не виждаш да е, което едновременно е в тебе и вън от тебе и не се подава на никакъв външен натиск, когато и последните остатъци от сили са изчерпани - като черни пънища, като мъртви трупове рухват на земята изтощените тела и в своята собствена кръв удавят, погребват вярата в своята сила, надеждата за светло бъдеще, изгасяйки сгряващата ги любов към него...Отново живи мъртъвци покриват тъмното лице на земята. Демонски смях прозвучава подигравателно, пронасяйки се над победените. - А веригите все тъй - здрави! Обаче, не са заспали падналите от изтощение в безмилостната, безмислена борба и не са мъртви още тежко ранените в неправилно насочения си устрем към свобода... Не напраздно ги разбуди сладостното полъхване на предутринния ветрец и не напраздно отново им шепне той радостна вест: „Вий погребахте своите надежди, но Надеждата е вечно жива и отново ще всели в душите ви сладкия трепет на радостно очакване: вий изгубихте своята вяра, но Вярата е вечно жива и отново ще ви изпълни със своята мощ, която чудеса твори: изгасна вашата любов към изгубения идеал, но Любовта е вечно жива и отново ще проникне, ще стопли сърцата ви, ще ги възпламени в мощен порив на светъл стремеж, за когото граници няма. Ще дойдат те, трите лъча на Истината и ще стопят веднъж завинаги тежките ви окови. Далеч, напред някъде, като безкрайно слаб, тих и същевременно безкрайно нежен тон на начеваща се симфония, като първия, едва чут звук на пробуждащ се живот, всред всеобгръщащото море на мрака, трепва мъничка, едва-едва забележима за проницателния поглед на търсещия и съвсем не долавяна от множеството - светлина! Тя е тъй-малка, тъй-скромна и безшумна, тъй-тихо пристъпва тя - сякаш се бои да не изплаши, да не зачуди някого; сякаш имайки предвид, че буйното й и неочаквано нахлуване би ослепило със своята внезапност несвикналите погледи на залутаните в мрака...Тя е тъй-свенлива и все пак - тя расте! Бавно, безшумно, методично, но постоянно, непрекъснато и с все повече и повече увеличаваща се сила. Сякаш едно малко изворче, там - горе, на хоризонта, расте и расте, разливайки еднакво по всички посоки кристалните си води, които жадно биват поглъщани от всичко околно.
към текста >>

84. 44. Статията „Ново учение” / П.Г.

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

Защото: Новото учение, мислим ний, е Божествената струя, която сега се излива в света и която е дошла да напои и оплоди изжаднялата, изсъхнала пустиня, в която се лута съвременното човечество: да даде живот на нови форми, да реализира на нашия, земния свят това, за което досега се е само мечтало, да направи да разцъвнат в дивна красота цветята на светли идеали, на възвишени стремежи и пориви!
44. СТАТИЯТА „НОВО УЧЕНИЕ” ОТ САВА КАЛИМЕНОВ НОВО УЧЕНИЕ Ново човечество. Г. 1, кн. 2-3, май-юни 1925 П.Г. Увод С трепет ръката започва да пише редовете, които на човешки език, с човешко разбиране и сили, с човешко несъвършенство, се опитват да говорят за нещо нечовешко, за нещо Божествено. Защото: Новото учение, мислим ний, е Божествената струя, която сега се излива в света и която е дошла да напои и оплоди изжаднялата, изсъхнала пустиня, в която се лута съвременното човечество: да даде живот на нови форми, да реализира на нашия, земния свят това, за което досега се е само мечтало, да направи да разцъвнат в дивна красота цветята на светли идеали, на възвишени стремежи и пориви! Пишем тъй, както ние разбираме, според малката светлина, която ние имаме, без никаква претенция за непогрешимост, без никакво желание да представим нашето схващане като единствено правилно и единствено походящо за всички. Иначе е невъзможно, иначе не може и да бъде. Знаем: по най-различен начин действува и по най-различен начин се използува светлината от различните същества. В едни тя събужда мощни пориви към възвишеното, на други е неприятна, че нарушава спокойния им, привичен сън, а трети озлобява, защото отнема условията нужни за спокойното извършване на тъмните им дела. Безсъмнено е, че по същия начин ще бъде възприета и светлината на Новото Учение и по същия начин ще се реагира на нейното въздействие.
към текста >>

В едни тя събужда мощни пориви към възвишеното, на други е неприятна, че нарушава спокойния им, привичен сън, а трети озлобява, защото отнема условията нужни за спокойното извършване на тъмните им дела.
Увод С трепет ръката започва да пише редовете, които на човешки език, с човешко разбиране и сили, с човешко несъвършенство, се опитват да говорят за нещо нечовешко, за нещо Божествено. Защото: Новото учение, мислим ний, е Божествената струя, която сега се излива в света и която е дошла да напои и оплоди изжаднялата, изсъхнала пустиня, в която се лута съвременното човечество: да даде живот на нови форми, да реализира на нашия, земния свят това, за което досега се е само мечтало, да направи да разцъвнат в дивна красота цветята на светли идеали, на възвишени стремежи и пориви! Пишем тъй, както ние разбираме, според малката светлина, която ние имаме, без никаква претенция за непогрешимост, без никакво желание да представим нашето схващане като единствено правилно и единствено походящо за всички. Иначе е невъзможно, иначе не може и да бъде. Знаем: по най-различен начин действува и по най-различен начин се използува светлината от различните същества. В едни тя събужда мощни пориви към възвишеното, на други е неприятна, че нарушава спокойния им, привичен сън, а трети озлобява, защото отнема условията нужни за спокойното извършване на тъмните им дела. Безсъмнено е, че по същия начин ще бъде възприета и светлината на Новото Учение и по същия начин ще се реагира на нейното въздействие. Вън от това, различните хора, имайки различни характери, различен идеен багаж, различна опитност, ще имат и съответното схващане и ще видят от различни страни, под различно осветление това, което в своята цялост, представлява Новото Учение. А Новото Учение има по нещо, и то по нещо много хубаво, за всички: за силните духом то има стръмна, скалиста пътека, изискваща безброй усилия, които утоляват техния несдържан порив към висини; за по-слабите то има по-леко бреме и редица методи, чрез които да закрепнат, да заздравят плещите на своя дух и тяло и така да се подготвят за другия, тесния път; за проницателните, за дълбоко разумните то има неизчерпаем извор от мъдрост, има безграничен простор, който се разкрива пред ума и в който са ясно доловими, вплетени в чудна хармония причините, последиците и взаимните връзки между нещата, които съществуват, които са станали, които стават и които ще стават; за по-повърхностните умове, за тези, които се задоволяват с това, което на пръв поглед долавят в себе си и около себе си - то има редица способи, които те да използуват за своите нужди, за това, което ги интересува, има и начини, чрез които да засилват и задълбочават своята мисъл, като по такъв начин все повече и повече разширяват своя хоризонт; за здравите - истински здравите, тялом и духом - то има работа, работа, работа... работа, която е радост, от която човек още по-здрав става и която дава благословени плодове желани и нужни всекиму; за болните то има разумни, естествени методи за лекуване, диктувани от самата природа и водещи направо към целта -пълно физическо и духовно оздравяване на индивида. В Новото Учение има всичко, т.е. всичко, което по един или друг начин може да способствува за напредъка, както на отделния човек, така и на цялото общество.
към текста >>

А Новото Учение има по нещо, и то по нещо много хубаво, за всички: за силните духом то има стръмна, скалиста пътека, изискваща безброй усилия, които утоляват техния несдържан порив към висини; за по-слабите то има по-леко бреме и редица методи, чрез които да закрепнат, да заздравят плещите на своя дух и тяло и така да се подготвят за другия, тесния път; за проницателните, за дълбоко разумните то има неизчерпаем извор от мъдрост, има безграничен простор, който се разкрива пред ума и в който са ясно доловими, вплетени в чудна хармония причините, последиците и взаимните връзки между нещата, които съществуват, които са станали, които стават и които ще стават; за по-повърхностните умове, за тези, които се задоволяват с това, което на пръв поглед долавят в себе си и около себе си - то има редица способи, които те да използуват за своите нужди, за това, което ги интересува, има и начини, чрез които да засилват и задълбочават своята мисъл, като по такъв начин все повече и повече разширяват своя хоризонт; за здравите - истински здравите, тялом и духом - то има работа, работа, работа... работа, която е радост, от която човек още по-здрав става и която дава благословени плодове желани и нужни всекиму; за болните то има разумни, естествени методи за лекуване, диктувани от самата природа и водещи направо към целта -пълно физическо и духовно оздравяване на индивида.
Иначе е невъзможно, иначе не може и да бъде. Знаем: по най-различен начин действува и по най-различен начин се използува светлината от различните същества. В едни тя събужда мощни пориви към възвишеното, на други е неприятна, че нарушава спокойния им, привичен сън, а трети озлобява, защото отнема условията нужни за спокойното извършване на тъмните им дела. Безсъмнено е, че по същия начин ще бъде възприета и светлината на Новото Учение и по същия начин ще се реагира на нейното въздействие. Вън от това, различните хора, имайки различни характери, различен идеен багаж, различна опитност, ще имат и съответното схващане и ще видят от различни страни, под различно осветление това, което в своята цялост, представлява Новото Учение. А Новото Учение има по нещо, и то по нещо много хубаво, за всички: за силните духом то има стръмна, скалиста пътека, изискваща безброй усилия, които утоляват техния несдържан порив към висини; за по-слабите то има по-леко бреме и редица методи, чрез които да закрепнат, да заздравят плещите на своя дух и тяло и така да се подготвят за другия, тесния път; за проницателните, за дълбоко разумните то има неизчерпаем извор от мъдрост, има безграничен простор, който се разкрива пред ума и в който са ясно доловими, вплетени в чудна хармония причините, последиците и взаимните връзки между нещата, които съществуват, които са станали, които стават и които ще стават; за по-повърхностните умове, за тези, които се задоволяват с това, което на пръв поглед долавят в себе си и около себе си - то има редица способи, които те да използуват за своите нужди, за това, което ги интересува, има и начини, чрез които да засилват и задълбочават своята мисъл, като по такъв начин все повече и повече разширяват своя хоризонт; за здравите - истински здравите, тялом и духом - то има работа, работа, работа... работа, която е радост, от която човек още по-здрав става и която дава благословени плодове желани и нужни всекиму; за болните то има разумни, естествени методи за лекуване, диктувани от самата природа и водещи направо към целта -пълно физическо и духовно оздравяване на индивида. В Новото Учение има всичко, т.е. всичко, което по един или друг начин може да способствува за напредъка, както на отделния човек, така и на цялото общество. И всеки ще вземе от него това, което нему е подходящо, него ще забележи най-ясно, него ще усвои и него, може би, ще смята за същност на Новото Учение. Това е напълно естественно: Новото Учение е тъй многостранно, тъй всеобгръщащо, толкова много има в него, че едва ли някой ще може да го обгърне всецяло, еднакво във всичките му подробности и да усвои всичко, без да отдава предпочитание и да обръща повече внимание на нещата, които са по-тясно свързани със самия него... И затова на пишущия е известно, че по същия начин, и той ще даде и неволно ще обърне повече внимание на това, което е най-близко до сърцето му, това, до което неговия разум може да проникне и ще го даде тъй, както позволяват неговите средства т.е. едно копие с по-голяма или по-малка разлика от оригинала, при което за пълна обективност и дума не може да става.
към текста >>

85. 65.1. Що е красота?. Защо красотата ще спаси света / Ангел Томов.

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

Да живеем с осъществяващата се в душите и живота висша красота, с великото и божественото, което се ражда, с великите творчески пориви на нацията и човечеството.
Защо красотата ще спаси света. Севлиево: книгоизд. Братство, 1941, с. 48. Да, красотата ще спаси света! Защото тя е най-великата необходимост на живота, изразена в основния и универсален закон, във вселенския творчески процес, обгръщаш човешкия живот; защото тя е най-великата необходимост на духовно израстващото човешко същество; защото тая необходимост се налага на човечеството чрез всички страдания и разрастващи се бедствия, а също така от будната съвест, от съзнанието и разума, от великия жизнен интерес и несломимата воля към живот, развитие и щастие на новите, все по-мощните творчески сили на живота; защото тя означава тържеството на най-великото и най-мощното в живота - вселенското творческо начало и неговата върховна воля. Да живеем с осъществяващата се в душите и живота висша красота, с великото и божественото, което се ражда, с великите творчески пориви на нацията и човечеството. Това е пътя към величие и щастие или пътя към спасението, за което говори великия син на една велика нация. НОВА КНИГА В.Т. Благодумов Книга I - Няколко основни положения. 10 печ. коли ср. фор.
към текста >>

86. 68.2. Статията „Зовът на Бялото Братство към Българския народ и към цялото човечеството” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 2, бр. 23

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Но аз зная това, че свещените думи трябва да се чуят на свещено място и трябва да бъдат погълнати със свещения порив на жадната за Истината душа.
Прочетете го пак. Прочетете го още веднъж! Повтаряйте тези думи докато те се запечатат с огнени букви във вашата душа, докато те направят във вас онзи преврат, на който те са способни! Когато аз, пишущия тия редове, прочетох надписа на каменната стена, аз изтръпнах пред силата на Божественото Слово - разтреперах се като Мойсей на планината Хорив, чул из свещенния огън гласа на своя Бог: „Мойсее, събуй обущата, защото мястото на което стоиш, свето...” Дали и вий, драги читателю, ще почувствате това? Не знам! Но аз зная това, че свещените думи трябва да се чуят на свещено място и трябва да бъдат погълнати със свещения порив на жадната за Истината душа. А всяко място е свещено, когато съзнанието ни се издигне към Бога и всяка душа тогава може да разпери криле и да полети към висините на Божествената красота и мощ. Днес Бог, чрез Бялото Братство, вика към целия български народ и към цялото човечество! Ще чуем ли гласа Му? Днес Бог ни подава своите ръце и иска да ни изведе из бездните на ада, в който е потънало греховното, обладано от престъпен егоизъм човечество. Той иска да ни издигне и пречистени, и новородени, като малки деца да ни въведе в отдавна изгубения и отново намерен Рай!
към текста >>

87. 43. Ключът на нещата / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 299, 15.12.1942, с. 1.